Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.

Необичаен прехват над Московска област подхранва версията за украински балистичен тест

🇺🇦🚀🇷🇺 Системите за противоракетна отбрана на Москва се задействаха на височина, необичайна за крилата ракета или дрон, по време на въздушната тревога над руската столица във вторник, 30 юни. В същото време на земята след прехвата остана голям кратер – комбинация от признаци, която за часове разпали дискусии в руските и украинските OSINT общности около хипотеза, непотвърдена от нито една от двете страни: че Украйна може да е направила първия си опит да изпрати тежка балистична ракета към Москва.

Наблюдението, което постави началото на дебата, идва от популярния руски военен Telegram канал „Военный Осведомитель“, следен широко заради устойчивата си близост до източници в руската армия. В публикация от 30 юни авторът описа случилото се с предпазливост, необичайна дори за собствените му стандарти:

„По време на ракетната тревога в Московска област беше отчетена работа на системите за противовъздушна отбрана С-300/400 на голяма височина, нехарактерна за полета на дрон или крилата ракета, и голям кратер на земята от прехванатия обект“, написа той. „Не е изключено това да е прехват на украинска балистична ракета, но засега информацията за еднозначни изводи е малко – само косвени признаци.“

Когато руски военен канал публично допуска, че украинска балистична ракета е достигнала въздушното пространство над Московска област, това е сериозно отклонение от установената практика: местните власти последователно отричат, че украински ударен потенциал изобщо достига този район.

Украинският канал Exilenova+ също засегна темата в публикация в Telegram. „Мястото на падане на една от ракетите в Московска област. Свалена или недолетяла – трудно е да се каже, но бойната глава е мощна за такова разстояние“, гласи постът от същия ден. Добавката „за такова разстояние“ описва обект, изминал далеч повече път, отколкото украинска крилата ракета или далекобоен ударен дрон обикновено успяват да преодолеят под руския противовъздушен щит – профил, съвместим с балистична траектория, която стартира от украинска територия и изминава няколкостотин километра до руската столица.

Мястото на удара беше геолокирано от украинската група CyberBoroshno, която публикува точни координати на кратера от видеото – той се намира край село Юдановка в Московска област, по коридора на Варшавско шосе в югозападния подстъп към Москва. Юдановка лежи на разстояние от украинската граница, реалистично за балистична ракета с обсег от порядъка на 800 км и нагоре, но трудно постижимо за крилата ракета или дрон по същия маршрут – при обичайни условия руската противовъздушна отбрана ги сваля, преди да проникнат толкова навътре в ешелонираната защита около столицата. Какво точно се е случило с ракетата и дали е била свалена или е паднала преди целта – от CyberBoroshno признаха, че без допълнителни данни не може да се определи.

Инцидентът се разигра по време на масирана атака с украински дронове: Министерството на отбраната на Русия съобщи за 50 прехванати дрона над Московска област, а летищата Домодедово и Жуковски временно спряха работа. Тревогата, в която се появи необичайният височинен прехват, не беше изолиран случай, а част от нощ, през която столичната противовъздушна отбрана обработваше десетки цели.

Ден по-късно се появи и първото официално парче от пъзела. В сводката си от 1 юли руското Министерство на отбраната обяви, че за денонощието силите за ПВО са свалили „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, наред със седем управляеми авиобомби и 602 дрона. Сводката не посочи къде е станал прехватът, не употреби думата „балистична“ и не направи връзка с кратера край Юдановка. Формулировката на видовете въздушни заплахи обаче този път се откроява: в обичайния репертоар на ведомството украинските заплахи са дронове, крилати ракети, реактивни снаряди HIMARS и управляеми бомби, а „оперативно-тактическа ракета“ е категорията, с която руската военна номенклатура описва своите балистични системи от класа на „Точка-У“ и „Искандер“. Bloomberg посочи изявлението като индиректен сигнал от Москва, че Украйна може за първи път да е прибегнала до балистично оръжие с обсег до столичния регион.

Украинската програма за балистични ракети не е нова. Оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“ – държавна разработка с деклариран обсег около 500 км – премина първото си бойно изпитание още през юни 2025 г. на 300 км дистанция, а през декември 2025 г. президентът Володимир Зеленски потвърди, че системата вече се използва в бой и е в серийно производство. Обсегът на ракетата обаче кара експертите да гледат в друга посока: полетното разстояние от реалистични пускови райони в украинския тил до югозападните подстъпи на Москва надхвърля публично обявените възможности на „Сапсан“. Комбинацията от височинен прехват, голям кратер и дълбочина на проникване насочи оценките към единствената публично известна украинска балистична система с деклариран обсег от този порядък – FP-9, тежката балистична ракета на частната компания Fire Point.

Тук хипотезата се опира на разписание, обявено преди броени дни от главния конструктор и съосновател на Fire Point Денис Щилерман, който даде рядко интервю пред камера в едно от производствените халета на компанията, публикувано в украинския YouTube канал Pressing. „Имаме всичко за FP-9, която може да стигне до Москва освен двигателя. Ще изпитаме двигателя този месец и очакваме скоро да извършим тестов полет. Щом тестов полет покаже, че всичко работи както трябва, следващият полет трябва да бъде изстрелян към Москва.“ Наземните изпитания на двигателя с твърдо гориво са се провеждали към момента на записване на видеото; ако валидацията е приключила през юни по обявения график, 30 юни попада точно в прозореца, който Щилерман сам очерта. Специализиран цех за смесване и леене на твърдо гориво – индустриална способност, която Украйна дотогава не притежаваше – по негови думи е завършен след повече от година строителство и експерименти.

Публикуваните данни за FP-9 описват оръжие от категория, с каквато Украйна досега не е разполагала. Според Fire Point ракетата е дълга 9,5 метра при диаметър 1,1 метра – осезаемо по-голяма от руската „Искандер-М“ с нейните 7,2 метра дължина и 0,95 метра диаметър, смятана за едно от най-опасните оръжия сред балистичните ракети с малък обсег. Обявеният обсег от 855 км поставя Москва удобно в досегаемост от украинска територия, а декларираната бойна глава от 800 кг, доставяна със скорост над 2200 метра в секунда – около седем пъти скоростта на звука – би обяснила и големия кратер, и височинния профил на прехвата: срещу балистични цели С-400 работи на височини и срещу скорости, далеч надхвърлящи тези на крилати ракети и дронове. Специализирани издания, позоваващи се на данни около програмата, поставят цената на изделието малко над 500 хиляди долара за брой.

За Fire Point това би бил трети пробив в дълбочинната война за по-малко от две години. Компанията – основана след пълномащабното нахлуване от екип без военно минало, дошъл от строителството, геймдизайна и архитектурата – вече произвежда два от основните инструменти на украинската кампания срещу руския тил: далекобойния ударен дрон FP-1 с обсег до 2700 км, използван според данни на Janes в почти ежедневни удари, и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ с обявени 3000 км обсег и бойна глава от 1150 кг. През 2026 г. „Фламинго“ премина от любопитна новост в системен инструмент: на 20 февруари Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви удар по машиностроителния завод във Воткинск, който произвежда „Искандер“, на 1400 км от границите; през март ракетите достигнаха завода за взривни вещества „Промсинтез“ в Чапаевск, а през май и юни – два пъти военни производствени мощности в Чебоксари, включително завода ВНИИР „Прогрес“, чието поразяване Зеленски потвърди лично в официално изявление. Fire Point твърди, че към март произвежда по три „Фламинго“ на ден. Балистичната FP-9 е следващото стъпало в същата логика: от дрона през крилатата ракета към оръжие, срещу което прехватът е най-скъп, а прозорецът за реакция – най-къс.

Намерението на Украйна не е новина – то е декларирано пред камера от човека, който строи ракетата, с цел, назована по име. Новината би била способността: пренасянето на изпитанията от полигона в реални бойни условия, срещу най-плътно защитеното въздушно пространство в Руската федерация, точно в месеца, когато водещият балистичен разработчик на страната обяви, че ще направи именно това. Косвените признаци – височинният профил на прехвата, кратерът, дълбочината на проникване и изборът на категория в руската сводка – правят балистичното обяснение вероятно. Идентификацията на конкретната система е по-несигурна: FP-9 е водещият кандидат по обсег и график, но без отломки, визуална идентификация или поне признание от някоя от страните тя остава обосновано предположение, а не установен факт. Алтернативите също имат своите следи: големият кратер може да е дело и на паднала руска ракета-прехващач – зенитните ракети също могат да се върнат на земята, но това обяснение не покрива нито височинния профил на ангажимента, нито избора на руското ведомство да опише свалената цел като далекобойна оперативно-тактическа ракета; а версията за крилата ракета и далекобоен ударен дрон си противоречи едновременно с профила на прехват и с преценката на наблюдателите за мощността на бойната глава.

Разходната сметка тук тежи различно от всяка досегашна украинска система: балистична цел със скорост от порядъка на Мах 7 свива времето за реакция до минути и ангажира най-скъпия слой на руския ПРО/ПВО щит, а самата FP-9, при обявена цена малко над половин милион долара, оставя размяната в полза на атакуващия. Прецедентът на самата компания подсказва темпото, с което заявената способност може да стане серийна: от първите публични данни за „Фламинго“ до системните удари по руския военно-промишлен комплекс вече изминаха месеци, не години. При запазване на тази траектория по-вероятният сценарий е 30 юни да се окаже не изолиран епизод, а началото на изпитателна серия, в която всяка следваща тревога над Московска област ще се чете през същия въпрос.

Анализ: Русия, Хамас и Китай – трите довода срещу F-35 за Турция

🇹🇷🇺🇸 Дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че може отново да отвори вратата на Турция към програмата за изтребителя пето поколение F-35 – ход, който анализатори на Фондация за защита на демокрациите (FDD) определят като сериозна грешка.

Запитан миналата седмица в Овалния кабинет, редом до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, дали ще бъде позволено на Анкара да се сдобие с машината, Тръмп отвърна, че „вероятно ще направи нещо“, което да направи турския президент Реджеп Тайип Ердоган „много щастлив“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс добави, че Пентагонът преглежда правните пътища за доставката, а Тръмп го прекъсна с краткото „ще го уредим“.

Кампанията на Ердоган, изглежда, дава резултат. Анкара се готви усърдно за домакинството и турски официални лица не пропускат да изтъкнат личната близост между двамата лидери; самият Тръмп заяви, че отива на срещата „от уважение към президента Ердоган“ и че иначе едва ли би присъствал. Турският лидер влиза в срещата с дълъг списък от цели – да укрепи отбранителната си индустрия, да рекламира растящия си оръжеен износ, – но връщането в програмата F-35 е венецът на програмата.

Аргументът, който Камерън Макмилън и Синан Чидди от Центъра за военна и политическа мощ на FDD дават срещу евентуално решение в полза на Турция, стъпва на една отрезвяваща предпоставка: държава с лидер, който последователно се сближи с враговете на Америка – Русия, Хамас и Китай – не бива да получи достъп до един от най-съвременните бойни самолети на САЩ. Колкото и да загатва обратното администрацията, доводите остават същите, каквито бяха през 2019 г.

Тогава, след като Турция придоби руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 въпреки многократните предупреждения на Вашингтон, първата администрация на Тръмп нямаше друг избор, освен да изхвърли Анкара от програмата. Причината е чисто военно-технологична и няма отпаднала давност. F-35 носи сензори и способности, които го правят централен за бъдещ сблъсък на САЩ с Китай, Русия, Иран или Северна Корея; едновременното притежание на С-400 и F-35 от една и съща държава е опасно, тъй като позволява двете системи да работят в постоянна близост или дори да бъдат свързани в обща мрежа. Това на свой ред дава на Москва шанс да събере данни за радарната сигнатура на самолета – разузнаване, което сваля цената на стелт-предимството и помага да се сваля F-35, пилотиран от американци или от съюзниците им. Дотук става дума за промяна на способността, а не на намерението: рискът не е, че Анкара ще обърне оръжието си, а че самото съжителство на двете платформи прокапва технически данни към противника.

Оттук нататък оценката на експертите вече излиза от наблюдаемото и навлиза в проекция, която те поднасят като вероятен, не сигурен сценарий: при задълбочаващото се сътрудничество между четиримата противници от „оста на агресорите“ не би било изненада, ако Москва сподели чувствителните характеристики на F-35 с Пекин, Техеран и Пхенян. Това би изложило не само американската сигурност и пилоти, но и партньорите на САЩ, които летят със същата машина.

Дори Турция да се раздели със С-400 – нещо, към което Ердоган не бърза – доводът срещу доставката остава, защото нейният президент е показал готовност да застава рамо до рамо и с други противници на Вашингтон. Хамас е първият пример. След като определената от САЩ за терористична организация извърши кървавото си клане срещу Израел на 7 октомври 2023 г. – най-тежкото избиване на евреи от Холокоста насам – Ердоган не само не се разграничи, а похвали групировката, която държеше американски заложници, уби американски граждани и съществува със заявена цел – унищожението на Израел – основен съюзник на САЩ.

Прегръдката на Ердоган с враговете на Америка не спира дотук. Освен руските системи за ПВО и подкрепата за Хамас, правителството му развива тревожни връзки с Китайската народна република, която остава водещ стратегически противник на САЩ. Като част от разрастващите се двустранни връзки Пекин инвестира тежко в турската дигитална екосистема: до края на 2025 г. над 150 китайски компании оперират в турската дигитална инфраструктура, включително в системата за 5G, според проучване на Шведската агенция за отбранителни изследвания. Присъствието на китайско 5G оборудване буди особено безпокойство заради свързаните с него рискове от шпионаж и кибератаки. Проблемът, разбира се, не е само турски – мнозина западни партньори допуснаха същата техника. Разликата е в посоката: докато Обединеното кралство например взе мерки, за да премахне китайското 5G оборудване, Турция върви в обратната посока, а отношенията ѝ с Пекин надхвърлят икономиката и технологиите.

Тревожна е и обвързаността на Турция с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), водена от Китай и Русия – ключов инструмент на Пекин за проектиране на мощ отвъд Тихия океан. Анкара не е пълноправен член, но е „диалогов партньор“ на организацията от 2012 г. Заслужава да бъде припомнено и че през 2010-те тя беше на крачка да купи експортния вариант на китайския зенитно-ракетен комплекс HQ-9, преди да се спре на другия лош избор – руската С-400. Взети заедно, връзките на Турция с Китай явно противоречат на декларацията от Вашингтонската среща на НАТО през 2024 г., която описа Китай като страна, чиито „заявени амбиции и принудителни политики продължават да предизвикват нашите интереси, сигурност и ценности“.

Ердоган иска да представи Турция като стабилен западен съюзник, отдаден на колективната сигурност, и тази витрина ще бъде в пълния си блясък на срещата в Анкара. Истинският му фокус обаче е друг, смятат авторите: стратегическа самостоятелност и независимост от Запада, които да обслужат агресивните му ревизионистки и иредентистки цели – цели, които подкопават сигурността на САЩ, Европа и Израел. Именно поради това той поставя приоритет върху сдобиването със западни технологии и едновременно с това е готов да работи с Русия, Хамас и Китай.

Личният регистър на отношенията тежи осезаемо. В думите си от миналата седмица Тръмп нарече Ердоган „уважаван човек, уважаван лидер“ – характеристика, която повечето американци едва ли биха употребили за лице, прегърнало напълно терористична организация, и то след клането от 7 октомври. Но за американското правителство значение има не личната химия между двамата, а трезвата преценка дали трансферът на F-35 е в интерес на САЩ и в съгласие с американското право. А не е. Евентуална доставка би влязла в противоречие със Закона за противодействие на враговете на Америка чрез санкции (CAATSA) и с Раздел 1245 от Закона за националната отбрана за 2020 г. Разделът е недвусмислен: Турция не може да получи F-35, докато все още „притежава“ С-400; за трансфер държавните секретари на отбраната и на външните работи трябва писмено да удостоверят, че системата вече я няма и че Анкара е дала достоверни уверения да не придобива подобни руски системи отново. Без тази сертификация Белият дом просто няма законово правомощие да предостави самолетите, колкото и Тръмп да го желае – в писмо от 15 декември 2025 г. самата администрация потвърди своя ангажимент към CAATSA и разбирането си за изискванията на Раздел 1245.

Затова и Конгресът на САЩ се раздвижи. На 29 юни група законодатели започна подготовката на резолюция за неодобрение, която да блокира евентуална продажба, ако администрацията заобиколи закона; авторите от FDD препоръчват именно такива съвместни резолюции на двете партии и двете камари като предпазен лост. Те настояват Конгресът да задължи изпълнителната власт да внася годишен писмен доклад, който да описва всяко сътрудничество на турската отбранителна индустрия с Русия или Китай – включително по технологии с двойна употреба – за да изплуват наяве рисковете, които да насочват бъдещата политика спрямо Анкара. Засега двете писти текат паралелно: трансферът на F-35 опира в закона, докато по-малко спорната сделка за десетки двигатели F110 на стойност над 700 млн долара – които ще задвижат първия турски изтребител KAAN – вече беше нотифицирана на Конгреса на 24 юни, отделно от въпроса за F-35.

Какво би изместило баланса в едната и другата посока е сравнително ясно. Връщане на Турция в програмата би станало законно възможно единствено ако Анкара се раздели проверимо със С-400 и двамата секретари подпишат изискваната сертификация – стъпка, която Ердоган засега избягва. Обратното – администрацията да придвижи доставката без нея – би задействало резолюцията за неодобрение като последна спирачка и би изправило Белия дом срещу собствения му ангажимент от декември. Срещата в Анкара предлага немалко начини да се укрепят съюзът и американските интереси, заключават анализаторите; връщането на Турция в програмата F-35 не е сред тях.

Москва е единственият руски град със стратегически противоракетен щит А-135 „Амур“.

🇷🇺🛡️ Москва остава единственият регион на Руската федерация, защитен от специализирана мрежа за стратегическа ракетна отбрана, създадена за посрещане на междуконтинентални балистични ракети.

За разлика от обикновените зенитно-ракетни комплекси като Панцир-С1 и С-400, системата А-135 „Амур“ е разработена специално за прехващане на приближаващи балистични ракети, носещи ядрени бойни глави, се посочва в анализ, публикуван от Defense Express на 9 юни. Системата продължава да заема място в основата на стратегическата отбрана на руската столица и към днешна дата може да включва елементи от по-новата програма за модернизация А-235.

Централният елемент на мрежата е радарът „Дон-2Н“ – голяма станция за проследяване с фазирана антенна решетка, разположена североизточно от Москва. Тя осигурява 360-градусово покритие, отговаряйки както за откриването на приближаващи заплахи, такъв и за насочването на прехващачи към съответните цели. По-рано руски източници твърдяха, че радарът е способен да проследи балистични заплахи на разстояние до 3700 км.

Защо А-135 използва прехващачи с ядрени глави

Според Defense Express първоначалната архитектура на А-135 е използвала два класа ракети-прехващачи. Единият е 51Т6, има голям обсег е проектиран за поразяване на цели извън атмосферата, докато другият 53Т6 притежава по-малък обсег за унищожаване на приближаващите бойни глави в близост до Москва.

Ключова характеристика и на двата е използването на ядрени бойни глави вместо кинетична технология за директно поразяване (hit-to-kill). Defense Express отбелязва, че съветските инженери са разчитали на ядрени детонации, за да компенсират ограничената точност на системите за радиокомандно насочване. Съобщава се, че прехващачът 53Т6 е носел ядрен полезен товар от около 10 килотона, докато някои версии на 51Т6 се смята, че са носили бойни глави от 20 килотона до няколко мегатона.

Изданието отбелязва, че оригиналните прехващачи 51Т6 постепенно са били изведени от въоръжение, докато пусковите площадки за ракетите с по-малък обсег 53Т6 остават активни около Москва. Оценките от публично достъпни източници показват, че в Московска област все още са активни редица комплекси за прехващане, в които общо могат да се съхраняват десетки готови за изстрелване ракети.

Русия прекара десетилетия в опити да модернизира системата чрез програмата А-235, която обикновено се свързва с прехващача „Нудол“. Изпитания на ракетата се провеждат поне от 2014 г. насам, като последното публично известно такова беше извършено през 2024 г. Въпреки че ракетният щит около Москва е подобрен от съветската епоха насам, Defense Express посочва, че според наличните доказателства системата все още може да зависи от ядрено въоръжени прехващачи като основен метод за неутрализиране на приближаващи бойни глави на балистични ракети.

Многослойната отбрана около Москва

Противоракетната мрежа на столицата работи съвместно с отделна архитектура за противовъздушна отбрана, която защитава града. През последните години Русия интегрира множество защитни пръстени в околностите му, включително системи Панцир-С1, Панцир-СМД-Е, С-300 и С-400.

Най-малко 4 зенитно-ракетни комплекса „Панцир“ бяха поставени по покриви на високи сгради в столицата от 2023 г. насам, създавайки допълнителен слой защита около ключови правителствени сгради, включително райони в непосредствена близост до Кремъл. Тези разполагания последваха поредица от украински удари с дронове с голям обсег, насочени срещу руската столица.

През май представители на водещите индустриални и енергийни компании в Руската федерация се обърнаха към президента Владимир Путин с искане за допълнителна защита срещу атаки от дронове, включително по-тежки оръжия, системи за електронна война и модерни технологии като лазерна отбрана.

Искането дойде в отговор на непрекъснатите украински удари, които ежедневно поразяват военна, енергийна и индустриална инфраструктура в голяма част от страната, което засили опасенията относно способността на наличните мрежи за ПВО да защитят критични съоръжения далеч от фронтовата линия. Украинските дронове с голям обсег на действие многократно достигнаха цели на хиляди километри дълбочина в руската територия, включително обекти в предполагаемо защитената Московска област.

Мащабна кампания срещу руския тил: Украйна порази радари С-400 и логистични центрове в Донецк и Крим

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха успешно ключови военни активи на руската армия, сред които радарни компоненти от зенитно-ракетен комплекс С-400, логистични обекти и струпвания на жива сила, съобщават от Генералния щаб на ВСУ.

Според информацията от щаба, украинските сили са взели на прицел критичните съоръжения в рамките на операция, проведена вчера и рано сутринта днес.

Сред успешните удари е поразяването на радарна станция 96Л6 от С-400 край Красногорское, разположено в окупираната част на Запорожка област. Освен това е атакувана радарна станция „Небо-СВУ“ край Гвардейское в окупирания Крим.

Украинските сили атакуваха и унищожиха няколко руски логистични центъра. В окупираната Запорожка област е ударен склад за боеприпаси в село Терпиние, докато в Донецк, близо до селището Гирне, е поразен склад за съхранение на дронове. Унищожени са също така резервоари за гориво в Мариупол и материално-технически ресурси край Рибинске и Тополине.

Освен щетите по критичната инфраструктура, силите за отбрана на Украйна са атакували руски личен състав на редица локации. Удари са нанесени край Ивановский и Волфинский в Курска област, както и при Красногорское в Запорожка област, Березово в Днипропетровска, Родинске в Донецка и Олешки в Херсонска. Докладите сочат, че тези зони са били разположени значителен брой руски войници.

В изявлението се посочва, че са засегнати и други ключови военни активи, но пълният мащаб на руските загуби и степента на щетите все още се оценяват.

В контекста на тези събития Силите за отбрана на Украйна са извършили серия от прецизни удари срещу места за съхранение на дронове в района на летище Донецк. Ударите, насочени към намаляване на настъпателните способности на Кремъл, са били нанесени с крилати ракети SCALP и прецизни управляеми бомби GBU-39.

Според Генералния щаб на ВСУ операцията е ръководена от звена на украинските ВВС като част от по-широка стратегия за нарушаване на руската военна логистика. Целите са се намирали в окупираната Донецка област и са били използвани за съхранение на ударни дронове.

Наред с ракетите SCALP, украинските сили са използвали управляеми авиационни бомби и ударни дронове за поразяване на критични логистични възли и складове за боеприпаси. Ударите са потвърдени на няколко места, сред които Азовское в Запорожка област, както и Урзуф и Куликовске в Донецка област. Тези операции са част от продължаващите усилия на Киев да отслаби руската логистична подкрепа и бойни способности на фронта.

В същото време партизанското движение „АТЕШ“ пое отговорност за диверсионна операция дълбоко в руската територия, насочена срещу критичен комуникационен възел на руските сили в Свердловска област. Изявление от днес сутринта разкрива, че техните оперативни лица са унищожили телекомуникационно табло, свързано с голяма кула за далекосъобщения в селището Горний Щит. Посоченото съоръжение е считано за жизненоважно за осигуряване на защитени канали за командване и трансфер на данни и играе централна роля в логистичните операции на руската армия.

„Агентите ни продължават да удрят военната инфраструктура на агресора дълбоко в тила“, гласи изявлението. „В Горний Щит успешно унищожихме телекомуникационно табло, свързано с важна комуникационна кула, която поддържа оперативното управление и защитените канали за данни на щаба на Централния военен окръг.“

Украйна продължава да нанася тежки удари по руския тил.

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха металургичния комбинат в Алчевск, руски военен влак и пускова установка от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“, съобщи Генералният щаб на ВСУ.

„Силите за отбрана на Украйна продължават методично да отслабват бойните способности на агресора и да унищожават неговата военна инфраструктура“, гласи изявлението на Генералния щаб. В него се посочва, че пускова установка на един от водещите руски комплекси за ПВО С-400 е била ударена край Гвардейское във временно окупирания Крим.

Освен това беше потвърден удар по Алчевския желязно-стоманен комбинат в окупираната Луганска област. Заводът е описан като обект, участващ в производството на едрокалибрени боеприпаси за руските сили. На територията на предприятието е регистриран мащабен пожар.

Генералният щаб съобщи и за попадения по руски военен ешелон край Новосвитливка в Луганска област в неделя. Украинските сили са атакували също така и командни пунктове и места за концентрация на войски, както и пункт за управление на дронове край Гуляйполе в Запорожка област и район със струпване на жива сила край Нова Таволжанка в Белгородска област.

Поразени са концентрации на руски части и край Березово в Днепропетровска област, Басивка в Сумска област и Гуляйполе, допълват от Генералния щаб. Точният обем на нанесените загуби все още подлежи на уточнение, но наличните кадри от обективен контрол потвърждават точността на ударите.

Тези атаки са част от продължаващата кампания за поразяване на военната логистика, командна структура, средства за ПВО и индустриални обекти, подпомагащи руските военните усилия. Украйна все по-усилено се фокусира върху деградиране на способностите в руския тил.

През нощта металургичният завод в Алчевск беше мишена на поредна атака, при която множество дронове достигнаха обекта и предизвикаха пожари в съоръжение, свързано с веригата за военни доставки на Русия.

Местни мониторинг канали уточняват за поне четири попадения на територията на завода. Окупационните власти съобщиха за атаката, но определиха целта като цивилна фабрика и уточниха, че няма пострадали. В действителност в комплекса се намира площадка за производство на корпуси за артилерийски снаряди.

Индия планира да удвои поръчката си на руски системи С-400

🇮🇳🤝🇷🇺 Индия напредва с плановете за значително разширяване на способностите за противовъздушна отбрана, удвоявайки поръчката си на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“. Репортаж на Defense Express цитира индийски източници от отбраната и онлайн изданието AIN, според които Индия е взела решение да закупи пет нови батареи от системата с голям обсег.

Това решение следва период на засилено регионално напрежение. Defense Express отбелязва, че стремежът към повече единици С-400 е свързан с последствията от операция „Синду“ с участието на Пакистан. Индийски медии твърдят, че С-400 е показала своята ефективност по време на конфронтацията, сваляйки пакистански разузнавателен самолет на разстояние над 300 км.

Въпреки че Исламабад не е потвърдил такава загуба, а Ню Делхи по подобен начин се въздържа от официално признаване на загубата на собствени активи, включително съобщения за свален изтребител Rafale, посоченото представяне на системата според репортажите е затвърдило интереса на Индия към последваща поръчка.

Новата покупка идва в момент, в който Русия все още не е изпълнила първоначалните си задължения към индийското министерство на отбраната. Както съобщава Defense Express:

• Първоначален договор (2018): Индия подписа сделка за 5,5 милиарда долара за 5 батареи С-400.
• Текущ статус: Към днешна дата Индия е получила само 3 от 5 договорени единици.
• Бъдещ график: Москва е поела ангажимент да достави останалите 2 батареи до края на 2026 г.

Въпреки тези забавяния, предложената допълнителна поръчка за още 5 системи би увеличила общия състав от С-400 на Индия до 10 батареи, сигнализирайки за дългосрочно разчитане на руските интегрирани системи за ПВО.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Индия финализира сделка за 2 милиарда долара за лизинг на руска атомна ударна подводница за срок от 10 години, според Bloomberg. Плавателният съд трябва да бъде доставен до две години, ще служи предимно като учебна платформа за укрепване на операциите с ядрени подводници, докато страната напредва с дългосрочната си програма за модернизация и развитие на пълна ядрена триада.

Командир на дивизион С-400 в Крим загина при украински удар.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Силите за специални операции на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ликвидираха руски командир на зенитно-ракетен дивизион С-400 в Крим, съобщиха от изданието Russian Officers Killed in Ukraine (KIU), като отбелязаха, че това е пореден удар по ешелонираната мрежа за ПВО на окупирания полуостров.

Ударът с дронове от нощта на 25 февруари е поразил ключови компоненти на руската отбрана в Крим. При удара е унищожена пускова установка на С-400 и са нанесени загуби сред личния състав, включително един висш офицер.

Разследващи разкриха, че убитият офицер е подполковник Хасан Тумгоев, командир на дивизион С-400. Неговата смърт беше потвърдена от местни медии в родната му република Ингушетия. Загиналият е възпитаник на висшето военно училище за ПВО в Ярославъл и до пълномащабната инвазия в Украйна участва в руската кампания в Сирия.

Последният удар е част от продължаващите усилия на Украйна да деградира руската отбрана в окупирания Крим – регион, който служи като критичен център за руската авиация, ракетни пускове и логистични операции в подкрепа на войната.

През същата нощ ВСУ са поразили още няколко руски военни цели с висока стойност, сред които радарни системи и средства за управление на авиацията. Поразените цели се намират край град Джанкой, където украинските сили удариха успешно радарна станция П-18 „Терек“ и система за управление на летища РСП-6М2.

Турция обмисля да върне С-400 на Русия, за да получи F-35.

Превозни средства и оборудване от системите за противовъздушна отбрана С-400 се разтоварват от руски военно-транспортен самолет на летище Муртед в Анкара, Турция, 12 юли 2019 г.
📸 Снимка: Turkish Defence Ministry via AP

🇷🇺🤝🇹🇷 Турция обмисля да върне руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“ и с това да си проправи път към покупката на изтребители F-35 от САЩ, съобщи Bloomberg News, цитирайки руски и турски официални представители, запознати с въпроса.

Според съобщението турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повдигнал въпроса пред руския си колега Владимир Путин по време на личната им среща в кулоарите на срещата на върха в Туркменистан миналата седмица. Ердоган се надява средствата за закупуване да му бъдат възстановени, като това може да бъде постигнато под формата на отстъпки за внос на петрол и природен газ от Русия.

Кремъл отхвърли твърдението и увери, че въпросът за връщането на С-400 „не е бил в дневния ред“ на срещата между двамата лидери. Турция отказа да коментира информацията.

Турция отдавна изразява интерес към покупката на американски изтребители от пето поколение F-35, но в момента продължава да има наложена забрана в отговор на сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400 през 2017 г.

Миналата седмица американският посланик в Турция Том Барак заяви, че двете страни провеждат „ползотворни“ преговори относно потенциална продажба на напредналите стелт изтребители.

„Както е заложено в американското законодателство, Турция не трябва повече да оперира или да притежава системата С-400, за да се завърне в програмата F-35“, написа Барак в публикация на X.

„Положителните отношения между президента Тръмп и президента Ердоган създадоха нова атмосфера на сътрудничество, довела до най-ползотворните разговори по тази тема от близо десетилетие“, заяви той.

„Надеждата ни е, че тези преговори ще доведат до пробив в идните месеци, който да отговаря на изискванията за сигурност както на САЩ, така и на Турция“, добави Барак.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ извадиха Турция от водещата програма за изтребители от пето поколение, след като сключи сделка с Русия за покупката на С-400, предизвиквайки реакция от американски служители, които изразиха опасения, че зенитно-ракетната система може да послужи за събиране на данни за възможностите на F-35, които да попаднат в ръцете на Москва.

От своя страна Израел многократно е изразявал тревога относно евентуални сделки за F-35 с Турция и други страни в Близкия изток, тъй като се стреми да запази качественото военно превъзходство в региона.

Към днешна дата Израел е единствената държава в региона, разполагаща с F-35 в арсенала си, като в момента експлоатира общо 45 изтребителя и очаква доставката на още 30 единици.

Наскоро обаче Тръмп обяви сделка за F-35 със Саудитска Арабия, пораждайки безпокойство в израелското ръководство. В същото време обаче американски експерти от сферата на отбраната увериха, че саудитското кралство ще получи изтребители с по-малко напреднали способности от тези, използвани от Израел.

През последните месеци Турция, която притежава втората по големина армия в НАТО, се стреми да се възползва от най-добрите си отношения със Запада от години насам, за да обнови остарелия си флот с 40 изтребителя Eurofighter Typhoon, а на по-късен етап и с американски F-35.

Тя вече постигна успех в опита си за придобиване на Eurofighter Typhoon, след като през октомври британският премиер Киър Стармър обяви, че страната му ще достави на Турция 20 нови машини. Докато те бъдат готови, Анкара ще придобие 12 изтребителя Eurofighter от Катар и 12 от Оман, с които да подсили военновъздушните си сили.

Ердоган остава един от най-върлите критици на Израел, който в последните две години често критикува страната в геноцид, сравнявайки я с Нацистка Германия и оприличавайки премиера Бенямин Нетаняху на Адолф Хитлер.

През годините Ердоган поддържа близки отношения с Хамас, чийто висши представители нарича „борци за свобода“.

Украйна комбинира местно произведени ракети за С-300/С-400 с европейски радар.

🇺🇦🚀🇪🇺 Отбранителната индустрия на Украйна работи за установяване на местно производство на ракети, съвместими със съветските зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, съчетавайки ги с европейски радар, съобщи пред Би Би Си на 10 декември главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман.

Щилерман заяви, че Fire Point първоначално е отговорил на искане от военните, клонирайки четвъртата секция на ракетата-прехващач на С-300/400, което включва изпълнителни механизми.

Следващото искане е за нов ракетен двигател – компонент, който трябва да е готов до януари 2026 г., след което да бъде подложен на динамични тестове. Планът е локализирани ракети да бъдат интегрирани с произведена в Европа радарна станция.

„Засега, тъй като все още нямаме възможност за цялостна интеграция с европейски радари, използваме като евтина балистична ракета с малък обсег“, обясни Щилерман.

През септември Fire Point потвърди още, че разработва собствено семейство балистични ракети, известни като FP-7 и FP-9.

• FP-7 е проектирана за удари срещу цели на разстояния до 200 км, достига скорост 1500 м/с, носи бойна глава от 150 кг и има време на полет до 250 секунди.
• FP-9 увеличава обсега до 855 км, достига 2200 м/с, носи бойна глава от 800 кг, изкачва се до 70 км надморска височина, с вероятна кръгова грешка от 20 метра, което дава възможност за мисии с дълбоки удари зад руските линии.

По време на съветската разработка, ракетите С-300 са били проектирани да поразяват фиксирани наземни цели с предварително известни координати, а не само въздушни заплахи.

Руската армия често използва С-300 и С-400 за нанасяне на ракетни обстрели по жилищни райони в областни градове, използвайки ракетни прехващачи от серията 5В55 или 48Н6, които разчитат на полуактивно радарно насочване и фрагментиращи бойни глави с метални кубчета. Уточнено въоръжение може бъдат смъртоносни срещу незащитени войски, превозни средства, складове и инфраструктура.

По-рано Киев е проучвал възможността за разширяване на оперативния обсег на собствените си ракети 5Б55Р от 75-150 км – концепция за модернизация, обсъдена публично през 2018 г.

До началото на пълномащабната инвазия Украйна притежаваше значителен запас от ракети от серията 5В55 за зенитно-ракетните си комплекси С-300ПТ/ПС/В1.

От 2004 г. държавната „Укроборонсървис“ отговаря за ремонт и удължаване на експлоатационния живот на запасите от С-300 на страната, като е създало специализиран център за поддръжка и модернизация на ПВО.

Експерти смятат, че е възможно настоящите усилия на Украйна да включват нова модернизация на семейството 5В55, а не цялостна локализация на по-модерните ракети от серията 48Н6. По-рано Украйна въведе в експлоатация своята собствено разработена балистична ракета „Сапсан“, с която бяха нанесени първите удари срещу Руската федерация.

Новоросийск беше поразен от мощен украински ракетен удар.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха вълна от масирани удари с дронове и крилати ракети по град Новоросийск в Краснодарския край, най-голямото руско пристанище на Черно море през нощта, при което бяха поразени нефтен терминал, зенитно-ракетен комплекс С-400, товарни кораби в пристанището и други цели, в резултат на което избухнаха силни пожари в няколко точки.

Ударите засегнаха петролната база в комплекс „Шесхарис“, който представлява един от водещите трансшипинг обекти, използвани като пунктове за трансфер на нефт и нефтопродукти за южната част на Руската федерация. Ударите нанесоха сериозни материални щети и избухване на няколко пожара едновременно в различни точки на града.

Терминалът в Новоросийск е сред най-важните пунктове за износ на руски петрол – крайна точка на тръбопроводите, управлявани от руската държавна компания „Транснефт“, най-голямата в световен мащаб тръбопроводна компания.

РИА Новости уточни, че при масирания обстрел с безпилотни самолети е улучен и цивилен кораб в пристанището, от чийто екипаж са били ранени трима души. Към момента на публикуване Frontline Monitor не можа да потвърди независимо тази информация.

Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията в Украйна, коментира атаката в социалните мрежи:

„Това е нефтеният терминал в Новоросийск след удара. А през това време Русия атакува жилищни сгради и енергийна инфраструктура“, написа той в Telegram.

Ударът по Новоросийск идва на фона на масирана руска атака срещу Киев, включваща безкрайни вълни от дронове и ракети, при която най-малко 14 души бяха ранени, а десетки жилищни блокове бяха опожарени.

Новоросийск е ключов логистичен и енергиен възел за Руската федерация в Черноморския регион и многократно е бил мишена на тежки украински удари. Киев счита за легитимни военни цели всички заводи за преработка на нефт и петролни съоръжения в Руската федерация, тъй като те са ключови източници на финансиране за агресивната война на Русия.

ССО на Украйна нанесоха координиран удар по военни обекти в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна нанесоха координиран удар по руски военни обекти в окупирания Крим, при които бяха унищожени зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ и склад за съхранение на боеприпаси на 18-а общовойскова армия.

Операцията, проведена през нощта срещу четвъртък, 6 октомври, беше осъществена съвместно от Движението за съпротива на СОС и звената за дълбоки удари. От ССО уточниха, че информацията за мисията е била задържана досега поради съображения за оперативна сигурност.

Съобщава се, че разузнавателни звена на Движението за съпротива са открили точните координати на склад за съхранение на боеприпаси на руските въоръжени сили край село Удачное, разположено в околностите на Симферопол.

След потвърждение на сведенията, че набелязаната цел е руски военен склад, тя беше атакувана от украински дронове FP-2, което предизвика мощни експлозии в резултат на вторичните детонации и пожари в обекта.

Същата нощ украинската армия унищожи мобилна пускова установка на зенитно-ракетен комплекс С-400, разположена край село Уютное в близост до Евпатория. Системата е считана за една от най-модерните платформи за въздушна отбрана, с която разполагат руските военни. Тя е предназначена за прехващане на самолети и ракети на големи дистанции и освен това се използва от Русия за удари срещу украинските градове.

Макар мащабът на щетите да не беше разкрит в подробности, публикувани от украински служители по отбраната кадри показват пускова установка С-400, обхваната от пламъци малко след успешното попадение на дрон.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украйна нанесе прецизен удар по ключов център за безпилотни самолети от тип „Шахед“ на руската армия на летището в окупирания Донецк, довел до унищожение на близо 1000 дрона, склад за боеприпаси, депо за гориво и ключова инфраструктура за дронове.

Дронове на украинското военно разузнаване удариха С-400 в окупирания Крим.

🇺🇦 Дронове на Главното управление за разузнаването (ГУР) на Украйна нанесоха поредния прецизен удар срещу руски военни обекти в окупирания Крим, унищожавайки три радарни станции и един десантен кораб.

Операцията е проведена от специално звено за дронове, известно като „Призраците“. Дроновете са избегнали успешно руските ракети зенитни ракети, поразявайки ценни радарни инсталации.

Поразените цели включват радар 96Л6 от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“, универсален радар П-18 „Терек“, разузнавателен радар 55Ж6У „Небо-У“ и десантен кораб БК-16.

Операцията отслаби значително руските способности за откриване на въздушни цели и наблюдение на Черно море. В своята публикация ГУР показа кадри от ударите.

Това далеч не е първата успешна операция с ударни дронове на „Призраци“, насочена срещу военни обекти и радарни системи в окупирания Крим, които са част от мрежата за защита на полуострова.

По-рано украинското военно разузнаване разкри, че неговото звено „Група 13“ е получило още един морски дрон „Магура V7“, който беше използван в предишни атаки срещу руски военноморски цели в Черно море.

Продължаващите украински удари по радарни системи сочат, че Киев полага усилия да поддържа натиск към руската военна инфраструктура в Крим, нарушавайки способностите за наблюдение, които защитават ключови обекти на противовъздушната отбрана и военноморските сили.

ГУР съобщи в четвъртък, че е унищожило пускова установка „Бук-М3“ и два радара „Небо-СВУ“ в Крим в поредната атака срещу ключови елементи от многослойната руска отбрана.

Русия търси начини да си върне С-400 от Турция.

🇷🇺🇹🇷 Русия търси начин да си върне обратно продадените на Турция зенитно-ракетни комплекси С-400, твърди Obozrevatel. В същото време се появиха спекулации, че може да изкупи обратно турските С-400, за да ги продаде на трета страна, според турския вестник Nefes.

Доставките на зенитно-ракетни комплекси С-400 за Турция започнаха през 2019 г. Въпреки това страните сключиха договор на стойност около 2,5 милиарда долара още през 2017 г. По това време Съединените щати се обявиха категорично против сделката и заплашиха Анкара, че ако получи руския комплекс, ще бъде подложена на санкции, а участието на турски компании в програмата за изтребители от пето поколение F-35 ще бъде прекратено.

Сега, когато светът е изправен пред нарастващо напрежение и въоръжени конфликт, има страни, които са проявили интерес към руските зенитно-ракетни комплекси. Москва обаче няма готови С-400, освен тези, които използва. В тази връзка тя обмисля възможността да изкупи обратно С-400, продадени на Турция през 2019 г. и да ги продаде на друга държава.

Руските С-400 се оказаха ненужни за Турция, която разработва своя противовъздушна отбрана "Стоманен купол" с помощта на собствени ресурси, което я кара да преосмисли нуждата от С-400, която намалява с всеки изминал ден. Освен това интеграцията на руския комплекс в зоната на отговорност на НАТО не е възможна. Отбелязва се също, че зенитните ракети С-400, като един от най-важните елементи на системата, са достигнали половината от срока си на годност и дори се е появила необходимост от поддръжка.

Важно е да се отбележи, че по-рано Анкара отказа да предаде системите на която и да е държава, включително Украйна, въпреки натиска от САЩ. Също така по-рано беше съобщено, че Турция планира да използва С-400, докато не разработи своя собствена система. Освен това Русия предложи на Турция цялостна поддръжка на доставените по-рано системи.

Междувременно Москва за пореден път отложи доставката на С-400 за Индия. Делхи планираше да закупи общо пет батареи до 2023 г., но в крайна сметка получи едва три; руснаците твърдят, че ще доставят четвъртата през 2026 г. а петата – едва през 2027 г.

Висш държавен служител на Иран: Сътрудничеството ни с Русия е безполезно.

🇮🇷⚔️🇷🇺 Висш държавен служител на Ислямска република Иран отправи безпрецедентни обвинения към Русия в предоставяне на разузнавателни данни на Израел, които са помогнали за унищожаване на системите за противовъздушна отбрана на страната в 12-дневната война.

Мохамад Садр, член на Съвета за целесъобразност на Иран, заяви, че твърденията му се основават на разузнавателна информация и анализи от 12-дневния конфликт, по време на който, според него, иранската мрежа за противовъздушна отбрана на практика е била унищожена. В интервю за BBC Persian той аргументира, че прецизните удари на Израел по всички позиции на иранското ПВО са подозрителни и посочи отказа на Москва да подкрепи Техеран.

Близкият съветник на някогашния ирански президент Мохамад Хатами подчерта, че Москва е проявила „пристрастие в полза на Израел“, а последната война е доказала, че „стратегическото споразумение с Русия е безполезно“.

„Русия продаде системата С-400 на Турция, член на НАТО, но не и на Иран. Досега не е готова дори да ни продаде изтребителите Су-35. Не трябва да мислим, че Русия ще дойде на помощ на Иран, когато дойде моментът“, заяви той, позовавайки се на многократно обявената сделка за придобиване на модерни руски изтребители, което така и не се осъществи.

Освен това Садр е убеден, че инцидентът с хеликоптера на президента Ебрахим Раиси е „израелско действие“, предназначено да изпрати съобщение на Техеран, че „ако Иран продължи, ние също ще продължим“. По онова време се появиха спекулации, че катастрофата е резултат от саботаж, което предизвика широка дискусия в иранските медии и дори стана повод за колажи и шеги в социалните мрежи. Генералният щаб на въоръжените сили на Иран пусна изявление, опровергаващо версията за саботаж в катастрофата, която уби Раиси и свитата му.

Обвиненията на Садр към Москва са във връзка с израелските атаки срещу ирански военни обекти през втората половина на юни, в които бяха убити висши военни командири и ядрени учени. Русия се ограничи до това да осъди атаките, но така и не предприе никакви реални действия, включително военна помощ или дипломатически натиск, според ирански наблюдатели, цитирани от Al Arabiya.

Руският президент Владимир Путин и иранският му колега Масуд Пезешкиан подписаха договор за стратегическо партньорство между двете страни в Москва на 17 януари, насочен към укрепване на двустранните връзки в сферата на „военното сътрудничество“, според AFP. Въпреки това сделката така и не достигна до пакт за взаимна отбрана, подобен на този, който Москва подписа със Северна Корея.

12 позиции на противовъздушна отбрана са разположени около резиденцията на Путин във Валдай.

🇷🇺 Около резиденцията на руския президент Владимир Путин във Валдай са разположени 12 позиции на противовъздушна отбрана, основно със зенитно-ракетни комплекси „Панцир-С1“, разположени на кули, но също така и С-400.

Това съобщава руската служба на „Радио Свобода“, която е анализирала нови спътникови снимки от Яндекс и снимки от услугата Яндекс.Дзеркала.

За сравнение, в Москва и Московска област, с население над 20 милиона души, журналистите са открили едва 60 позиции на ПВО.

Преди година независими медии съобщиха, че на остров Рябиновий, който се намира на 3,7 км от резиденцията на Путин във Валдай, е инсталирана ПВО система Панцир-С1, също на кула.

През януари 2023 г. изданието „Агентство“ съобщи, че комплекс Панцир-С1 е поставен в село Ящерове в Новгородска област, на около 6 км от валдайската резиденция на Путин. Информацията се основава на снимка, предоставена от местен жител, както и на разкази на жители на Ящерове и съседни села.

Според източници, вероятната спътница на Путин Алина Кабаева често прекарва време във Валдай заедно с техните общи деца. През 2023 г. изданието „Проект“ съобщи, че за тях е построен нов дом, а помощничките ѝ имат апартаменти в близост до резиденцията.

Украйна унищожи ключови компоненти на руската противовъздушна отбрана в окупирания Крим

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Министерство на отбраната на Украйна публикува видео, показващо унищожаването на основни компоненти на руската система за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ в окупирания Крим.

Операцията е насочена към унищожаването на критични елементи на радари и пускови установки: два многофункционални радара за управление на огъня 92Н2Е, два радара за далечно наблюдение 91Н6E и една пускова установка С-400. Тези активи са от решаващо значение за функционирането на руската система за противовъздушна отбрана с далечен обхват.

„Тези радари са „очите“ на вражеската система за противовъздушна отбрана,“ заявиха от ГРУ в официално изявление. „Без тях системите за противовъздушна отбрана са неработоспособни.“

Комплексът С-400 разчита в голяма степен на своите радарни елементи за откриване и ангажиране на входящи заплахи. Премахването на радарите за проследяване и ангажиране оставя пусковите установки без „зрение“, което нарушава покритието и способностите за реакция в региона.

Ударът е част от продължаващата украинска кампания за отслабване на военната инфраструктура в окупирания Крим.

Визуалните доказателства, публикувани от ГРУ, показват директни попадения върху радарите и пусковата установка. Независим анализ на изображенията потвърждава идентификацията на унищожените системи, което прави този удар една от най-ясно документираните атаки срещу активен обект на С-400 в Крим.

ГРУ подчерта, че ударът е част от по-широка стратегия за елиминиране на руските системи за откриване и ангажиране в окупираните територии.

„Операциите, насочени към радарите за противовъздушна отбрана, ще продължат,“ се казва в изявление.

Алжирската армия демонстрира бойна готовност в мащабно учение „Resilience 2025“

🇩🇿 Генерал Саид Шангриха, началник на Генералния щаб на Алжирската национална народна армия, наблюдава изпълнението на тактическото учение с бойни стрелби Resilience 2025, проведено от части на 36-та механизирана пехотна бригада с подкрепата на различни родове войски и отбеляза кулминацията на бойната подготовка за 2024/25 година.

Учението се състоя на полигон за стрелба и маневри във Втора военна зона в североизточната част на страната. Генерал Шангриха бе придружаван от нейния командир генерал Мохамед Таиб Бракни. Основната цел на учението е повишаване на бойните способности и координация между различните родове войски, както и усъвършенстване на подготовката, планирането и провеждането на операции от страна на командния състав в отговор на потенциални заплахи.

След представянето, генерал Шангриха проследи отблизо действията на участващите подразделения. Те демонстрираха висок професионализъм, както тактически, така и оперативен, на всички етапи от учението. Според оценката на командването, показаните резултати ясно отразяват отличната бойна готовност на личния състав и командирите от всички нива.

Особено се открои ефективното използване на терена и координацията между отделните звена, но и уменията на военнослужещите да боравят с наличното оборудване. Бойните стрелби демонстрираха висока точност и прецизност, допринасяйки за цялостния успех на учението.

В края на учението генерал Шангриха се срещна с личния състав на участващите военни части, за да поздрави войниците и офицерите за положените усилия през цялата учебна година и изпълнението на задачите по време на Resilience 2025. Генералът подчерта значението на постоянните усилия за повишаване на способностите и развитието на всички компоненти на Националната народна армия с цел гарантиране на сигурността и стабилността на Алжир.

Разполага ли Алжир с руските С-400?

По време на учението за първи път беше демонстрирана системата за противоракетна отбрана, за която се смята, че е руската С-400 „Триумф“, с която беше успешно прехванат китайски дрон WF-TD-F250 – мишена с ефективно сечение (RCS) между 0.03 и 0.2 кв.м. Това постижение свидетелства за засилени способности в борбата с дронове, крилати ракети и боеприпаси с малък калибър (SDB).

Въпреки значителния интерес, в онлайн средите продължават споровете дали показаната система е С-400 или по-старата С-300. Липсата на визуално потвърждение за използваните от нея радари не позволява категорично разграничение. Известно е обаче, че Алжир разполага както със С-300, така и със С-400, въпреки че придобиването на последната не е официално обявено.

През миналата година в страната беше забелязан мащабен модел на 92Н6А радар, използван именно със С-400. Това предизвика спекулации, че Алжир може да е получил системата още през 2015 г. Допълнително доказателство за това се появи наскоро, когато алжирски източници публикуваха снимки на пусковата установка 5П85СМ2-01 – компонент, който е съвместим само със С-400 и не може да бъде използван с варианта С-300ПМУ2.

Показаните способности по време на учението Resilience 2025 потвърждават, че Алжир развива активно отбранителните си технологии и засилва интегрирания си щит срещу съвременни въздушни заплахи. Ако присъствието на С-400 бъде окончателно потвърдено, това ще затвърди позицията на страната като една от най-модерно въоръжените армии в Африка в сферата на ПВО.

Русия загуби ценна радарна станция за С400 в Крим.

🎯 Русия загуби критична радарна станция за противовъздушна отбрана С-400 в окупирания Крим при мистериозни обстоятелства.

🔥 Радарна станция 96Л6Е, ключов елемент от зенитно-ракетните комплекси С-400 „Триумф“, беше унищожена от пожар, докато беше транспортирана в окупирания Крим, съобщава онлайн изданието Militarnyi. Видеокадри, разпространени от „Крымский ветер“, показват горящата радиолокационна система на магистралата между Евпатория и Саки, като пламъците погълнаха антеннния ѝ модул, унищожавайки я напълно.

⚡ Причината за пожара остава неизвестна, но от миналата пролет украинските въоръжени сили атакуват все по-често руските системи за противовъздушна отбрана, за да отслабят способностите на руската армия да прехваща украински дронове и ракети. Някои експерти предполагат възможен саботаж, докато други смятат, че става дума за техническа неизправност. Очевидци съобщават, че са чули силни тракащи звуци от автомобила, преди пожарът да избухне.

🔎 Радарът 96L6E е от съществено значение за откриването на цели на голяма и средна височина, като може да се похвали с обхват на откриване от 300 км и усъвършенствана технология с активна фазирана електронна решетка (AESA). Загубата му отслабва значително руската противовъздушна отбрана в Крим, давайки на Украйна по-голяма оперативна свобода за бъдещи удари.