Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Русия строи край Гвардейск задхоризонтен радар с обхват до 3000 км

🇷🇺 Русия изгражда в района на Гвардейск в Калининградска област задхоризонтен радар, проектиран за засичане на самолети и ракети на разстояние от 900 до 3000 км. В този обхват попадат Германия, Франция и Обединеното кралство. Обектът се намира на около 30 км от границата с Полша и вижда на непубликувани досега сателитни изображения на финландската компания ICEYE от края на август. Frankfurter Allgemeine Zeitung ги показа в ексклузивен материал от 19 октомври, който се основава на доклад на компанията за сигурност в Балтийския регион, с откъси от който изданието разполага.

Снимките показват 3 реда антени, всеки с дължина над 500 м, които се събират в една обща точка, като по този начин образуват форма на звезда. Около тях минава двойна ограда. Антенните полета заедно с други елементи на комплекса образуват задхоризонтен радар (over-the-horizon radar, OTH). Обикновеният радар не вижда отвъд кривината на Земята, а задхоризонтният излъчва сигнал на къси вълни, които се отразяват от йоносферата и се връщат към повърхността далеч зад хоризонта. Затова антените му са толкова големи: по оценка на The Times съоръжение с мащаба на това край Гвардейск може да работи с дължина на вълната над 10 метра, десетки пъти повече от тази на стандартните далекобойни радари за въздушно наблюдение. Отразеният лъч стига до земята далеч от станцията, поради което обхватът започва едва на около 900 км. Варшава (на 270 км по права линия) и Берлин (560 км) се намират преди тази граница, а Лондон и Париж (около 1450 км) са в средата на обхвата. Такива системи откриват заплахи на голямо разстояние, но с по-ниска точност от класическите радари, и служат за ранно предупреждение, а не за насочване на оръжие. Дали съоръжението вече работи, не е известно. Кадрите от края на август показват, че то все още се строи.

Плановете за подобен обект в областта са известни от години. През март 2020 г. ТАСС цитира източник от руската военна индустрия, според когото в Калининградска област е планирано да бъде поставена втора станция „Контейнер“, за която се обмислят няколко площадки. Първата станция „Контейнер“ (29Б6), край Ковилкино в Република Мордовия застъпи на бойно дежурство през декември 2019 г. Според същия този източник втора станция покрива Европа, включително Обединеното кралство, на разстояние до 3000 км. Нито ICEYE, нито FAZ посочват типа на обекта край Гвардейск. Полското издание Defence24 пише, че той вероятно е изграден с технологията на „Контейнер“.

Новият радар не е първото голямо съоръжение от този вид в руския ексклав. Край брега на Балтийско море в Пионерски от 2011 г. работи радар за ранно предупреждение за ракетен удар „Воронеж-ДМ“, който беше напълно завършен през 2014 г. Доклад на ICEYE описва цялата област като възел от сензори и средства за електронна война, т.е. за разузнаване и заглушаване на чужди сигнали. Компанията преброи над 20 такива обекта, а към тях се добавят нови: радарът край Гвардейск и голямо кръгово антенно поле край Черняховск. „Заедно те дават на Русия много възможности за наблюдение на дейността в целия регион, от прихващане на спътникови комуникации до откриване на полети и балистични ракети“, отбелязва докладът.

Полето край Черняховск, на около 50 км източно от Гвардейск, беше описано повече от една година преди това. През август 2025 г. разследваща група Tochnyi публикува хронология на неговия строеж по сателитни снимки: първите пътни работи на мястото се виждат на кадрите от 18 март 2023 г. Обектът най-вероятно е кръгова антенна решетка с диаметър до 1600 метра – поле от вертикални антени в концентрични пръстени, което засича радиосигнали от хиляди километри и определя посоката, от която идват. Довиле Шакалене, която по това време оглавяваше литовското министерство на отбраната, каза през септември 2025 г., че съоръжението е предназначено не за шпионаж, а за „откриване на самолети и ракети във въздушното пространство на няколко хиляди километра“.

FAZ обясни значението на ексклава с неговото географско положение. От него Русия би могла да застраши Сувалкския коридор, тясната сухопътна връзка между Полша и Прибалтика. Там са разположени средства за ПВО и ракетни системи, както и главната база на Балтийския флот. Снимките на ICEYE показват промени и по тези обекти. Системата за автоматично разпознаване е засякла, че на позицията на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“ до Балтийск пусковите установки са вдигнати, което по оценка на ICEYE означава привеждане в бойна готовност. На летище на морската авиация в Чкаловск са построени укрития за бойни самолети, според FAZ вероятно за защита от удари с дронове. Строежите излизат и извън ексклава: край Павловка в Слуцки район на Минска област в Беларус се изгражда голям комплекс за боеприпаси, докато Република Карелия и Ленинградският военен окръг вече имат нови казарми, складови обекти и обучителни центрове. Северно от Петрозаводск се възстановява склад за техника.

Същите сателити проследяват и морския трафик. Санкционираният товарен кораб SPARTA под руски флаг е плавал от Балтийск до сирийското пристанище Тартус и обратно в периода от 16 август до 5 октомври, като се предполага, че е носил военна техника на борда. През цялото време е бил съпровождан от разрушителя от клас „Удалой“ (Проект 1155) „Адмирал Левченко“. В конвоя са плавали и танкерът GENERAL SKOBELEV и снабдителният кораб „Академик Пашин“. По пътя SPARTA е посочил като крайно пристанище Порт Саид в Египет, но край Гибралтар е изключил автоматичната идентификационна система (AIS) и е продължил към Сирия. На снимката на ICEYE от 10 септември конвоят се намира в пристанище Тартус. Британски военни кораби вече бяха проследили ескорта през Северно море и Ла Манша, съобщи USNI News на 2 септември.

ICEYE е предвидила маршрута предварително, насочвайки сателитите към очакваните позиции на конвоя до бреговете на Бретан, Португалия и Сицилия. По данни на компанията от началото на годината са завършени 4 такива превоза до Сирия или Либия. Сред тях е санкционирания транспортен кораб ANASTASIIA с ескорт от бойни кораби до либийския Тобрук, който също вероятно превозва военна техника. В момента още един конвой е на път. Военният ескорт обаче не е правило: според доклада Русия го осигурява само там, където рискът от задържане е голям. Тя няма и достатъчно военни кораби, с които да опази стотиците танкери от сенчестия си флот.

ICEYE е основана през 2014 г. в Еспоо от финландец и поляк. Първоначално нейните спътници е трябвало да следят промените в ледената маса, откъдето идва името. Микроспътниците тежат около 100 кг и използват радар със синтезирана апертура, затова могат да снимат и нощем, и през облаци. Клиентите ѝ са няколко държави от НАТО и Въоръжените сили на Украйна. По думите на ръководителя на германския клон Филип Херкелман фирмата произвежда по един спътник седмично и догодина ще удвои темпа. Тя има съвместно предприятие с Rheinmetall, което произвежда спътници за Бундесвера в Нойс.

Според FAZ снимките в доклада доказват, че Русия възстановява военните си способности около Балтийско море и паралелно с това засилва своето разузнаване и електронна война, а значението на Калининградския ексклав като възел за тях расте. Станцията до Гвардейск се изгражда на около 30 км от границата на НАТО, но нейният поглед е насочен много по-далеч: към въздушното пространство над Обединеното кралство, Германия и Франция.

16 балистични ракети по Киев за една нощ, нито една свалена

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия изстреля 16 балистични ракети по Киев и Киевска област в две вълни през нощта срещу 19 октомври, а противовъздушната отбрана на Украйна не свали нито една от тях. Загинаха две жени – 21-годишна в Киев и още една в Ирпен. Ранените са най-малко 25, сред тях 8 деца.

Броят на ракетите беше съобщен от президента Володимир Зеленски. Според сутрешната сводка на ВВС балистичните ракети 9М723 на оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“ и ракетите на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“ са изстреляни от Смоленска, Брянска и Курска области на Руската федерация. Нощната атака е включвала още крилати ракети „Искандер-К“ и 269 ударни дрона. От общо 247 свалени цели 4 са крилати ракети, а останалите са дронове. Балистична ракета сред тях няма, а BBC свързва това с недостига на прехващачи за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot.

Първият удар по левия бряг беше нанесен малко преди 23:00 ч. на 18 октомври. По данни на наблюдатели при него са използвани осем ракети РМ-48У. Вторият беше нанесен около 3:00 ч. В Деснянски район бяха поразени частна медицинска клиника и наземна метростанция „Чернигивска“, където са разкъсани ходова и контактна релса. Станции „Чернигивска“ и „Лисова“ са затворени, а влаковете по червената линия стигат само до „Дарница“. В Днепровски район отломки са повредили училища и спортно съоръжение. Малко след втория удар кметът Виталий Кличко съобщи за удар и на десния бряг, в Соломенски район. Там отломки от ракета удариха 25-етажен жилищен блок, а в медицинско заведение на третия му етаж избухна пожар. Взривната вълна изби над 200 прозореца на консултативно-диагностичния център, а ранените там са петима. Компанията „Датагруп“, общонационален доставчик на далекосъобщителни услуги, съобщи, че балистичният удар е унищожил оборудването и инфраструктурата на нейния център за данни в Киев и той не може да бъде възстановен.

В Ирпен, на северозападната граница на столицата, ракета улучи частна къща и уби жена, съобщи първият заместник-кмет Олександър Пашчински. Към 11:00 часа областната администрация отчиташе 17 ранени в града, сред тях 8 деца, и 84 повредени обекта, включително 70 частни къщи и 4 жилищни блока.

Предупреждението отново закъсня. „Тази нощ имаше два балистични удара, единият в 23:00, другият в три часа през нощта. За първия предупреждения от САЩ нямаше“, отбеляза говорителят на ВВС Юрий Игнат. Същото се случи и при ударите по Киев на 12 и 13 октомври. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио отдаде по-ранните пропуски на софтуерен проблем, който е проучван от Европейското командване на САЩ (EUROCOM), но заяви, че не може да обясни какво се е случило при последната атака, предават украински медии.

РМ-48У е учебна ракета-мишена, която Русия сглобява от зенитни ракети с изтекъл срок на годност: 5В55 за комплекса С-300ПМ и 48Н6 за зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“. Модифицирана за удари по наземни цели, тя носи бойна част от 133 до 180 кг и лети по балистична траектория. Ракетата първоначално се управлява от радара на комплекса. След като излезе отвъд радиохоризонта, тя минава към инерциално насочване, т.е. продължава полета само по данните на собствените си жироскопи и акселерометри, без външни корекции. Поради това точността ѝ е ниска.

Част от попаденията показват, че е имало набелязани цели. Зеленски посочи като мишени енергетиката и инфраструктурата, а центърът за данни е напълно унищожен. Ударите по клиники, училища, метростанция и къщи в Ирпен – разпръснати по левия и десния бряг на Днепър и извън града – отговарят на оръжие, чиито ракети падат далеч от точката, към която са насочени. Игнат уточни, че точният тип на ракетите тепърва се установява, затова съотношението между „Искандер-М“ и РМ-48У остава неизвестно.

Две от ракетите при първия удар вероятно са паднали край Дарницката ТЕЦ-4 в Днепровски район. Кадри, заснети от висок етаж на левия бряг, показват ярка светлина на хоризонта от експлозия, а градската управа съобщава за отломки върху нежилищни сгради там, без да назовава обекта. Централата беше уцелена на 13 октомври и към 16 октомври щетите още не бяха отстранени. Тогава отоплителният сезон в Киев започна за болници, училища и детски градини, но без част от Днепровски и Дарницки район. В цялата страна, според Зеленски, руските удари са поразили над 10 енергийни съоръжения, оставяйки на тъмно поне 550 000 семейства.

Според Главното управление на разузнаването (ГУР) към август руската армия е разполагала с 400 ракети РМ-48У и е сглобявала по 50 месечно. 8-те ракети от първия удар се равняват на една шеста от месечното производство. Според анализа на Defense Express преработката има икономически смисъл: за прехващане на евтиния корпус на учебната ракета е нужен същият скъп прехващач като за 9М723 на 9К720 „Искандер-М“. През нощта срещу 19 октомври нито една ракета не беше прехваната, затова всяка достигна земята, но попаденията бяха разпръснати от къщите в Ирпен до блока в Соломенски район.

Изстреляни от катер FPV изгориха две пускови на С-400 в Крим

🇺🇦🎯🇷🇺 Две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ и антената, чрез която руската армия управлява ударно-разузнавателен дрон „Орион“, изгоряха в окупирания Крим, след като бяха поразени от дронове с изглед от първо лице (FPV), пуснати от морски платформи Magura.

Операцията е проведена в началото на август от специалното звено Group 13 към Главното управление на разузнаването (ГУР) на Министерството на отбраната на Украйна. Ведомството съобщи за нея сутринта на 10 август в канала си в Telegram.

ГУР не уточнява нито точното място, нито деня на удара и оценява загубите на руската армия от операцията на „десетки милиони долари“, без да посочва отделна стойност за всяка от целите. Три дни по-рано същото подразделение обяви поразяването на зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“ в Крим и оцени стойността му на около 15 млн. долара.

Оперативното значение на епизода е в начина, по който апаратите са стигнали до целите. FPV дронът е оръжие с малък обсег и работи по радиовръзка, която изисква пряка радиовидимост между оператора и машината. Релеф, сгради или дори няколко допълнителни километра суша по трасето могат да влошат или прекъснат връзката. Носещата платформа решава именно този проблем. Катерът преодолява сам морския участък, заема позиция на разстояние, от което операторът вече може да поддържа устойчива връзка с целта, и оттам изстрелва дроновете. Както отбелязва Defense Express, полетът над открита вода премахва препятствията по пътя на сигнала и така увеличава дистанцията, на която FPV стои управляем, а самата платформа може да изпълнява и ролята на ретранслатор.

Семейството Magura, разработено от украинската компания UFORCE, обхваща бойните варианти V5 и V7 и невоенния V6P. V5 е най-широко разпространеният: около 1,1 тона при пълно натоварване и обсег над 400 морски мили, а през септември 2025 г. списание Proceedings на Военноморския институт на САЩ оценяваше цената му на 250–300 хил. долара. V7 е чувствително по-голям – 7,2 метра дължина и 2,1 метра ширина, с до 650 кг полезен товар, обсег до 800 морски мили и автономност от най-малко две денонощия, а при наличие на генератор на борда – до седем дни. През 2026 г. ГУР демонстрира разузнавателна версия с тримаранов корпус, чиято разширена до два метра палуба побира пускови контейнери за ударни дронове. Кой от вариантите е използван в Крим, ГУР не съобщава.

Изстрелването на FPV от безекипажен катер само по себе си не е новост от това лято. Първите данни за въздушни дронове, изстреляни от украински безекипажни катери, се появиха през декември 2024 г. при операциите срещу платформите за добив на газ в Черно море. На 6 януари 2025 г. FPV, излетели от борда на такива катери, изгориха два „Панцир-С1“ и една „Оса“ в окупираната част на Херсонска област; за използването на катерите като носители съобщи The War Zone. Инженери от Центъра със специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия също построиха собствена платформа-носител. Новото при Group 13 е, че носителят е Magura – същият катер, който дотогава беше използван срещу кораби и самолети.

Това развитие има и втора страна. За да достигне кримския бряг, платформата трябва да оцелее по пътя, а срещу безекипажните катери руските сили вдигат щурмови хеликоптери и бойна авиация. Именно тази заплаха доведе и до въоръжаването на платформата срещу въздушни цели. През декември 2024 г. Magura свали руски Ми-8 с ракета Р-73, а през май 2025 г. вариантът V7, въоръжен с AIM-9 Sidewinder, порази два изтребителя Су-30 – според украинската страна това е първият случай, в който морски дрон сваля боен самолет. Според данни на ведомството операторите на Group 13 са потопили 9 руски кораба и поразили още 5, унищожили са 3 вертолета и са повредили още един, а 2 изтребителя от състава на Черноморския флот на Руската федерация са били извадени от строя.

Епизодът, обявен на 10 август, е третият огласен за последните осем дни. На 3 август ГУР показа кадри от операция в края на юли, при която същото подразделение порази машина за управление от състава на радарния комплекс „Подльот“ и радарния запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой-чужд“. Тогава разузнаването представи удара като първата употреба на Magura срещу наземни цели. На 7 август ГУР съобщи за поразени „Панцир-С1“ и военен кран. Отделно от тези операции, през нощта на 25 срещу 26 юли Департаментът за безпилотни системи на ГУР изгори в Крим пускова установка и радиолокационната станция 96Л6 от състава на друга батарея С-400.

Поразените компоненти изпълняват различни функции в цялостната архитектура на руската ПВО. Машината за управление на „Подльот“ подава на зенитните системи, включително на С-400, точните координати на засечените цели, а „Парол-4“ различава своите от чуждите самолети и дронове, за да не започне ПВО да стреля по собствената си авиация. Пусковата установка е елементът, който изстрелва ракетите: нейното унищожаване не пречи на радарите да продължат да откриват цели, но конкретният пусков модул вече не може да ги поразява.

Ударът срещу антената на „Орион“ засяга друг сегмент от руската военна инфраструктура. Апаратът се произвежда от руската група „Кронщад“, тежи около тон, действа на 250–300 километра, остава във въздуха до 30 часа и носи управляеми авиобомби, ракети Х-50 и крилатата „Бандерол“. По описанието на производителя наземният пункт за управление контролира излитането и кацането, полета и полезния товар и приема данните от машината; антената насочва комуникационния канал към апарата или към спътника, а по радиовръзка „Орион“ работи на до 250 километра от подвижния пункт. Крим е базата, от която „Орион“ лети срещу украинския юг: на 2 юли спецподразделението „Кабул 9“ изгори два такива безпилотника на летището в Керч и оцени загубата на над 10 млн. долара, а през юни Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна отчетоха три поразени машини от същия тип в района на града.

Оттук въпросът е дали катерът-носител променя географията на ударите по Крим, или просто добавя още един маршрут към вече съществуващите. Аргументът в полза на първото е, че крайбрежната ивица спира да е защитен тил. Досега компоненти на ПВО на полуострова бяха извеждани от строя предимно с ракети и дронове с голям обсег, срещу които руските сили изградиха ешелонирано покритие. Катерът заобикаля част от тази защита, като доближава оръжието до брега и използва средство, срещу което съществуващата архитектура на ПВО не е оптимизирана.

Аргументът в полза на второто е чисто практически и също не бива да се подценява: платформата може да изстреля само ограничен брой апарати при един излаз, зависи от морското вълнение и достига дотам, докъдето FPV може да лети от водата – тоест преди всичко до крайбрежната зона. Ударът от 26 юли по друг С-400, нанесен по въздуха, показва, че досегашният маршрут остава ефективен и не се изоставя.

Затова следващите седмици ще покажат кой от двата аргумента тежи повече. Ако поразените цели останат концентрирани в крайбрежната зона, катерът ще се е утвърдил като специализирано средство за удари по брега. Ако започнат да се появяват цели на десетки километри навътре в полуострова, това ще означава, че веригата от ретранслатори е удължена и морето действително се е превърнало в изходна площадка за удари в дълбочина.

Най-ясният косвен показател ще бъде реакцията на руската страна. Изтеглянето на зенитни комплекси с висока стойност от крайбрежните позиции по-навътре в полуострова би било фактическо признание, че новият начин за използване на Magura вече влияе върху разполагането на руската ПВО.

Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.

Необичаен прехват над Московска област подхранва версията за украински балистичен тест

🇺🇦🚀🇷🇺 Системите за противоракетна отбрана на Москва се задействаха на височина, необичайна за крилата ракета или дрон, по време на въздушната тревога над руската столица във вторник, 30 юни. В същото време на земята след прехвата остана голям кратер – комбинация от признаци, която за часове разпали дискусии в руските и украинските OSINT общности около хипотеза, непотвърдена от нито една от двете страни: че Украйна може да е направила първия си опит да изпрати тежка балистична ракета към Москва.

Наблюдението, което постави началото на дебата, идва от популярния руски военен Telegram канал „Военный Осведомитель“, следен широко заради устойчивата си близост до източници в руската армия. В публикация от 30 юни авторът описа случилото се с предпазливост, необичайна дори за собствените му стандарти:

„По време на ракетната тревога в Московска област беше отчетена работа на системите за противовъздушна отбрана С-300/400 на голяма височина, нехарактерна за полета на дрон или крилата ракета, и голям кратер на земята от прехванатия обект“, написа той. „Не е изключено това да е прехват на украинска балистична ракета, но засега информацията за еднозначни изводи е малко – само косвени признаци.“

Когато руски военен канал публично допуска, че украинска балистична ракета е достигнала въздушното пространство над Московска област, това е сериозно отклонение от установената практика: местните власти последователно отричат, че украински ударен потенциал изобщо достига този район.

Украинският канал Exilenova+ също засегна темата в публикация в Telegram. „Мястото на падане на една от ракетите в Московска област. Свалена или недолетяла – трудно е да се каже, но бойната глава е мощна за такова разстояние“, гласи постът от същия ден. Добавката „за такова разстояние“ описва обект, изминал далеч повече път, отколкото украинска крилата ракета или далекобоен ударен дрон обикновено успяват да преодолеят под руския противовъздушен щит – профил, съвместим с балистична траектория, която стартира от украинска територия и изминава няколкостотин километра до руската столица.

Мястото на удара беше геолокирано от украинската група CyberBoroshno, която публикува точни координати на кратера от видеото – той се намира край село Юдановка в Московска област, по коридора на Варшавско шосе в югозападния подстъп към Москва. Юдановка лежи на разстояние от украинската граница, реалистично за балистична ракета с обсег от порядъка на 800 км и нагоре, но трудно постижимо за крилата ракета или дрон по същия маршрут – при обичайни условия руската противовъздушна отбрана ги сваля, преди да проникнат толкова навътре в ешелонираната защита около столицата. Какво точно се е случило с ракетата и дали е била свалена или е паднала преди целта – от CyberBoroshno признаха, че без допълнителни данни не може да се определи.

Инцидентът се разигра по време на масирана атака с украински дронове: Министерството на отбраната на Русия съобщи за 50 прехванати дрона над Московска област, а летищата Домодедово и Жуковски временно спряха работа. Тревогата, в която се появи необичайният височинен прехват, не беше изолиран случай, а част от нощ, през която столичната противовъздушна отбрана обработваше десетки цели.

Ден по-късно се появи и първото официално парче от пъзела. В сводката си от 1 юли руското Министерство на отбраната обяви, че за денонощието силите за ПВО са свалили „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, наред със седем управляеми авиобомби и 602 дрона. Сводката не посочи къде е станал прехватът, не употреби думата „балистична“ и не направи връзка с кратера край Юдановка. Формулировката на видовете въздушни заплахи обаче този път се откроява: в обичайния репертоар на ведомството украинските заплахи са дронове, крилати ракети, реактивни снаряди HIMARS и управляеми бомби, а „оперативно-тактическа ракета“ е категорията, с която руската военна номенклатура описва своите балистични системи от класа на „Точка-У“ и „Искандер“. Bloomberg посочи изявлението като индиректен сигнал от Москва, че Украйна може за първи път да е прибегнала до балистично оръжие с обсег до столичния регион.

Украинската програма за балистични ракети не е нова. Оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“ – държавна разработка с деклариран обсег около 500 км – премина първото си бойно изпитание още през юни 2025 г. на 300 км дистанция, а през декември 2025 г. президентът Володимир Зеленски потвърди, че системата вече се използва в бой и е в серийно производство. Обсегът на ракетата обаче кара експертите да гледат в друга посока: полетното разстояние от реалистични пускови райони в украинския тил до югозападните подстъпи на Москва надхвърля публично обявените възможности на „Сапсан“. Комбинацията от височинен прехват, голям кратер и дълбочина на проникване насочи оценките към единствената публично известна украинска балистична система с деклариран обсег от този порядък – FP-9, тежката балистична ракета на частната компания Fire Point.

Тук хипотезата се опира на разписание, обявено преди броени дни от главния конструктор и съосновател на Fire Point Денис Щилерман, който даде рядко интервю пред камера в едно от производствените халета на компанията, публикувано в украинския YouTube канал Pressing. „Имаме всичко за FP-9, която може да стигне до Москва освен двигателя. Ще изпитаме двигателя този месец и очакваме скоро да извършим тестов полет. Щом тестов полет покаже, че всичко работи както трябва, следващият полет трябва да бъде изстрелян към Москва.“ Наземните изпитания на двигателя с твърдо гориво са се провеждали към момента на записване на видеото; ако валидацията е приключила през юни по обявения график, 30 юни попада точно в прозореца, който Щилерман сам очерта. Специализиран цех за смесване и леене на твърдо гориво – индустриална способност, която Украйна дотогава не притежаваше – по негови думи е завършен след повече от година строителство и експерименти.

Публикуваните данни за FP-9 описват оръжие от категория, с каквато Украйна досега не е разполагала. Според Fire Point ракетата е дълга 9,5 метра при диаметър 1,1 метра – осезаемо по-голяма от руската „Искандер-М“ с нейните 7,2 метра дължина и 0,95 метра диаметър, смятана за едно от най-опасните оръжия сред балистичните ракети с малък обсег. Обявеният обсег от 855 км поставя Москва удобно в досегаемост от украинска територия, а декларираната бойна глава от 800 кг, доставяна със скорост над 2200 метра в секунда – около седем пъти скоростта на звука – би обяснила и големия кратер, и височинния профил на прехвата: срещу балистични цели С-400 работи на височини и срещу скорости, далеч надхвърлящи тези на крилати ракети и дронове. Специализирани издания, позоваващи се на данни около програмата, поставят цената на изделието малко над 500 хиляди долара за брой.

За Fire Point това би бил трети пробив в дълбочинната война за по-малко от две години. Компанията – основана след пълномащабното нахлуване от екип без военно минало, дошъл от строителството, геймдизайна и архитектурата – вече произвежда два от основните инструменти на украинската кампания срещу руския тил: далекобойния ударен дрон FP-1 с обсег до 2700 км, използван според данни на Janes в почти ежедневни удари, и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ с обявени 3000 км обсег и бойна глава от 1150 кг. През 2026 г. „Фламинго“ премина от любопитна новост в системен инструмент: на 20 февруари Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви удар по машиностроителния завод във Воткинск, който произвежда „Искандер“, на 1400 км от границите; през март ракетите достигнаха завода за взривни вещества „Промсинтез“ в Чапаевск, а през май и юни – два пъти военни производствени мощности в Чебоксари, включително завода ВНИИР „Прогрес“, чието поразяване Зеленски потвърди лично в официално изявление. Fire Point твърди, че към март произвежда по три „Фламинго“ на ден. Балистичната FP-9 е следващото стъпало в същата логика: от дрона през крилатата ракета към оръжие, срещу което прехватът е най-скъп, а прозорецът за реакция – най-къс.

Намерението на Украйна не е новина – то е декларирано пред камера от човека, който строи ракетата, с цел, назована по име. Новината би била способността: пренасянето на изпитанията от полигона в реални бойни условия, срещу най-плътно защитеното въздушно пространство в Руската федерация, точно в месеца, когато водещият балистичен разработчик на страната обяви, че ще направи именно това. Косвените признаци – височинният профил на прехвата, кратерът, дълбочината на проникване и изборът на категория в руската сводка – правят балистичното обяснение вероятно. Идентификацията на конкретната система е по-несигурна: FP-9 е водещият кандидат по обсег и график, но без отломки, визуална идентификация или поне признание от някоя от страните тя остава обосновано предположение, а не установен факт. Алтернативите също имат своите следи: големият кратер може да е дело и на паднала руска ракета-прехващач – зенитните ракети също могат да се върнат на земята, но това обяснение не покрива нито височинния профил на ангажимента, нито избора на руското ведомство да опише свалената цел като далекобойна оперативно-тактическа ракета; а версията за крилата ракета и далекобоен ударен дрон си противоречи едновременно с профила на прехват и с преценката на наблюдателите за мощността на бойната глава.

Разходната сметка тук тежи различно от всяка досегашна украинска система: балистична цел със скорост от порядъка на Мах 7 свива времето за реакция до минути и ангажира най-скъпия слой на руския ПРО/ПВО щит, а самата FP-9, при обявена цена малко над половин милион долара, оставя размяната в полза на атакуващия. Прецедентът на самата компания подсказва темпото, с което заявената способност може да стане серийна: от първите публични данни за „Фламинго“ до системните удари по руския военно-промишлен комплекс вече изминаха месеци, не години. При запазване на тази траектория по-вероятният сценарий е 30 юни да се окаже не изолиран епизод, а началото на изпитателна серия, в която всяка следваща тревога над Московска област ще се чете през същия въпрос.

Анализ: Русия, Хамас и Китай – трите довода срещу F-35 за Турция

🇹🇷🇺🇸 Дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че може отново да отвори вратата на Турция към програмата за изтребителя пето поколение F-35 – ход, който анализатори на Фондация за защита на демокрациите (FDD) определят като сериозна грешка.

Запитан миналата седмица в Овалния кабинет, редом до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, дали ще бъде позволено на Анкара да се сдобие с машината, Тръмп отвърна, че „вероятно ще направи нещо“, което да направи турския президент Реджеп Тайип Ердоган „много щастлив“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс добави, че Пентагонът преглежда правните пътища за доставката, а Тръмп го прекъсна с краткото „ще го уредим“.

Кампанията на Ердоган, изглежда, дава резултат. Анкара се готви усърдно за домакинството и турски официални лица не пропускат да изтъкнат личната близост между двамата лидери; самият Тръмп заяви, че отива на срещата „от уважение към президента Ердоган“ и че иначе едва ли би присъствал. Турският лидер влиза в срещата с дълъг списък от цели – да укрепи отбранителната си индустрия, да рекламира растящия си оръжеен износ, – но връщането в програмата F-35 е венецът на програмата.

Аргументът, който Камерън Макмилън и Синан Чидди от Центъра за военна и политическа мощ на FDD дават срещу евентуално решение в полза на Турция, стъпва на една отрезвяваща предпоставка: държава с лидер, който последователно се сближи с враговете на Америка – Русия, Хамас и Китай – не бива да получи достъп до един от най-съвременните бойни самолети на САЩ. Колкото и да загатва обратното администрацията, доводите остават същите, каквито бяха през 2019 г.

Тогава, след като Турция придоби руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 въпреки многократните предупреждения на Вашингтон, първата администрация на Тръмп нямаше друг избор, освен да изхвърли Анкара от програмата. Причината е чисто военно-технологична и няма отпаднала давност. F-35 носи сензори и способности, които го правят централен за бъдещ сблъсък на САЩ с Китай, Русия, Иран или Северна Корея; едновременното притежание на С-400 и F-35 от една и съща държава е опасно, тъй като позволява двете системи да работят в постоянна близост или дори да бъдат свързани в обща мрежа. Това на свой ред дава на Москва шанс да събере данни за радарната сигнатура на самолета – разузнаване, което сваля цената на стелт-предимството и помага да се сваля F-35, пилотиран от американци или от съюзниците им. Дотук става дума за промяна на способността, а не на намерението: рискът не е, че Анкара ще обърне оръжието си, а че самото съжителство на двете платформи прокапва технически данни към противника.

Оттук нататък оценката на експертите вече излиза от наблюдаемото и навлиза в проекция, която те поднасят като вероятен, не сигурен сценарий: при задълбочаващото се сътрудничество между четиримата противници от „оста на агресорите“ не би било изненада, ако Москва сподели чувствителните характеристики на F-35 с Пекин, Техеран и Пхенян. Това би изложило не само американската сигурност и пилоти, но и партньорите на САЩ, които летят със същата машина.

Дори Турция да се раздели със С-400 – нещо, към което Ердоган не бърза – доводът срещу доставката остава, защото нейният президент е показал готовност да застава рамо до рамо и с други противници на Вашингтон. Хамас е първият пример. След като определената от САЩ за терористична организация извърши кървавото си клане срещу Израел на 7 октомври 2023 г. – най-тежкото избиване на евреи от Холокоста насам – Ердоган не само не се разграничи, а похвали групировката, която държеше американски заложници, уби американски граждани и съществува със заявена цел – унищожението на Израел – основен съюзник на САЩ.

Прегръдката на Ердоган с враговете на Америка не спира дотук. Освен руските системи за ПВО и подкрепата за Хамас, правителството му развива тревожни връзки с Китайската народна република, която остава водещ стратегически противник на САЩ. Като част от разрастващите се двустранни връзки Пекин инвестира тежко в турската дигитална екосистема: до края на 2025 г. над 150 китайски компании оперират в турската дигитална инфраструктура, включително в системата за 5G, според проучване на Шведската агенция за отбранителни изследвания. Присъствието на китайско 5G оборудване буди особено безпокойство заради свързаните с него рискове от шпионаж и кибератаки. Проблемът, разбира се, не е само турски – мнозина западни партньори допуснаха същата техника. Разликата е в посоката: докато Обединеното кралство например взе мерки, за да премахне китайското 5G оборудване, Турция върви в обратната посока, а отношенията ѝ с Пекин надхвърлят икономиката и технологиите.

Тревожна е и обвързаността на Турция с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), водена от Китай и Русия – ключов инструмент на Пекин за проектиране на мощ отвъд Тихия океан. Анкара не е пълноправен член, но е „диалогов партньор“ на организацията от 2012 г. Заслужава да бъде припомнено и че през 2010-те тя беше на крачка да купи експортния вариант на китайския зенитно-ракетен комплекс HQ-9, преди да се спре на другия лош избор – руската С-400. Взети заедно, връзките на Турция с Китай явно противоречат на декларацията от Вашингтонската среща на НАТО през 2024 г., която описа Китай като страна, чиито „заявени амбиции и принудителни политики продължават да предизвикват нашите интереси, сигурност и ценности“.

Ердоган иска да представи Турция като стабилен западен съюзник, отдаден на колективната сигурност, и тази витрина ще бъде в пълния си блясък на срещата в Анкара. Истинският му фокус обаче е друг, смятат авторите: стратегическа самостоятелност и независимост от Запада, които да обслужат агресивните му ревизионистки и иредентистки цели – цели, които подкопават сигурността на САЩ, Европа и Израел. Именно поради това той поставя приоритет върху сдобиването със западни технологии и едновременно с това е готов да работи с Русия, Хамас и Китай.

Личният регистър на отношенията тежи осезаемо. В думите си от миналата седмица Тръмп нарече Ердоган „уважаван човек, уважаван лидер“ – характеристика, която повечето американци едва ли биха употребили за лице, прегърнало напълно терористична организация, и то след клането от 7 октомври. Но за американското правителство значение има не личната химия между двамата, а трезвата преценка дали трансферът на F-35 е в интерес на САЩ и в съгласие с американското право. А не е. Евентуална доставка би влязла в противоречие със Закона за противодействие на враговете на Америка чрез санкции (CAATSA) и с Раздел 1245 от Закона за националната отбрана за 2020 г. Разделът е недвусмислен: Турция не може да получи F-35, докато все още „притежава“ С-400; за трансфер държавните секретари на отбраната и на външните работи трябва писмено да удостоверят, че системата вече я няма и че Анкара е дала достоверни уверения да не придобива подобни руски системи отново. Без тази сертификация Белият дом просто няма законово правомощие да предостави самолетите, колкото и Тръмп да го желае – в писмо от 15 декември 2025 г. самата администрация потвърди своя ангажимент към CAATSA и разбирането си за изискванията на Раздел 1245.

Затова и Конгресът на САЩ се раздвижи. На 29 юни група законодатели започна подготовката на резолюция за неодобрение, която да блокира евентуална продажба, ако администрацията заобиколи закона; авторите от FDD препоръчват именно такива съвместни резолюции на двете партии и двете камари като предпазен лост. Те настояват Конгресът да задължи изпълнителната власт да внася годишен писмен доклад, който да описва всяко сътрудничество на турската отбранителна индустрия с Русия или Китай – включително по технологии с двойна употреба – за да изплуват наяве рисковете, които да насочват бъдещата политика спрямо Анкара. Засега двете писти текат паралелно: трансферът на F-35 опира в закона, докато по-малко спорната сделка за десетки двигатели F110 на стойност над 700 млн долара – които ще задвижат първия турски изтребител KAAN – вече беше нотифицирана на Конгреса на 24 юни, отделно от въпроса за F-35.

Какво би изместило баланса в едната и другата посока е сравнително ясно. Връщане на Турция в програмата би станало законно възможно единствено ако Анкара се раздели проверимо със С-400 и двамата секретари подпишат изискваната сертификация – стъпка, която Ердоган засега избягва. Обратното – администрацията да придвижи доставката без нея – би задействало резолюцията за неодобрение като последна спирачка и би изправило Белия дом срещу собствения му ангажимент от декември. Срещата в Анкара предлага немалко начини да се укрепят съюзът и американските интереси, заключават анализаторите; връщането на Турция в програмата F-35 не е сред тях.

Москва е единственият руски град със стратегически противоракетен щит А-135 „Амур“.

🇷🇺🛡️ Москва остава единственият регион на Руската федерация, защитен от специализирана мрежа за стратегическа ракетна отбрана, създадена за посрещане на междуконтинентални балистични ракети.

За разлика от обикновените зенитно-ракетни комплекси като Панцир-С1 и С-400, системата А-135 „Амур“ е разработена специално за прехващане на приближаващи балистични ракети, носещи ядрени бойни глави, се посочва в анализ, публикуван от Defense Express на 9 юни. Системата продължава да заема място в основата на стратегическата отбрана на руската столица и към днешна дата може да включва елементи от по-новата програма за модернизация А-235.

Централният елемент на мрежата е радарът „Дон-2Н“ – голяма станция за проследяване с фазирана антенна решетка, разположена североизточно от Москва. Тя осигурява 360-градусово покритие, отговаряйки както за откриването на приближаващи заплахи, такъв и за насочването на прехващачи към съответните цели. По-рано руски източници твърдяха, че радарът е способен да проследи балистични заплахи на разстояние до 3700 км.

Защо А-135 използва прехващачи с ядрени глави

Според Defense Express първоначалната архитектура на А-135 е използвала два класа ракети-прехващачи. Единият е 51Т6, има голям обсег е проектиран за поразяване на цели извън атмосферата, докато другият 53Т6 притежава по-малък обсег за унищожаване на приближаващите бойни глави в близост до Москва.

Ключова характеристика и на двата е използването на ядрени бойни глави вместо кинетична технология за директно поразяване (hit-to-kill). Defense Express отбелязва, че съветските инженери са разчитали на ядрени детонации, за да компенсират ограничената точност на системите за радиокомандно насочване. Съобщава се, че прехващачът 53Т6 е носел ядрен полезен товар от около 10 килотона, докато някои версии на 51Т6 се смята, че са носили бойни глави от 20 килотона до няколко мегатона.

Изданието отбелязва, че оригиналните прехващачи 51Т6 постепенно са били изведени от въоръжение, докато пусковите площадки за ракетите с по-малък обсег 53Т6 остават активни около Москва. Оценките от публично достъпни източници показват, че в Московска област все още са активни редица комплекси за прехващане, в които общо могат да се съхраняват десетки готови за изстрелване ракети.

Русия прекара десетилетия в опити да модернизира системата чрез програмата А-235, която обикновено се свързва с прехващача „Нудол“. Изпитания на ракетата се провеждат поне от 2014 г. насам, като последното публично известно такова беше извършено през 2024 г. Въпреки че ракетният щит около Москва е подобрен от съветската епоха насам, Defense Express посочва, че според наличните доказателства системата все още може да зависи от ядрено въоръжени прехващачи като основен метод за неутрализиране на приближаващи бойни глави на балистични ракети.

Многослойната отбрана около Москва

Противоракетната мрежа на столицата работи съвместно с отделна архитектура за противовъздушна отбрана, която защитава града. През последните години Русия интегрира множество защитни пръстени в околностите му, включително системи Панцир-С1, Панцир-СМД-Е, С-300 и С-400.

Най-малко 4 зенитно-ракетни комплекса „Панцир“ бяха поставени по покриви на високи сгради в столицата от 2023 г. насам, създавайки допълнителен слой защита около ключови правителствени сгради, включително райони в непосредствена близост до Кремъл. Тези разполагания последваха поредица от украински удари с дронове с голям обсег, насочени срещу руската столица.

През май представители на водещите индустриални и енергийни компании в Руската федерация се обърнаха към президента Владимир Путин с искане за допълнителна защита срещу атаки от дронове, включително по-тежки оръжия, системи за електронна война и модерни технологии като лазерна отбрана.

Искането дойде в отговор на непрекъснатите украински удари, които ежедневно поразяват военна, енергийна и индустриална инфраструктура в голяма част от страната, което засили опасенията относно способността на наличните мрежи за ПВО да защитят критични съоръжения далеч от фронтовата линия. Украинските дронове с голям обсег на действие многократно достигнаха цели на хиляди километри дълбочина в руската територия, включително обекти в предполагаемо защитената Московска област.

Мащабна кампания срещу руския тил: Украйна порази радари С-400 и логистични центрове в Донецк и Крим

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха успешно ключови военни активи на руската армия, сред които радарни компоненти от зенитно-ракетен комплекс С-400, логистични обекти и струпвания на жива сила, съобщават от Генералния щаб на ВСУ.

Според информацията от щаба, украинските сили са взели на прицел критичните съоръжения в рамките на операция, проведена вчера и рано сутринта днес.

Сред успешните удари е поразяването на радарна станция 96Л6 от С-400 край Красногорское, разположено в окупираната част на Запорожка област. Освен това е атакувана радарна станция „Небо-СВУ“ край Гвардейское в окупирания Крим.

Украинските сили атакуваха и унищожиха няколко руски логистични центъра. В окупираната Запорожка област е ударен склад за боеприпаси в село Терпиние, докато в Донецк, близо до селището Гирне, е поразен склад за съхранение на дронове. Унищожени са също така резервоари за гориво в Мариупол и материално-технически ресурси край Рибинске и Тополине.

Освен щетите по критичната инфраструктура, силите за отбрана на Украйна са атакували руски личен състав на редица локации. Удари са нанесени край Ивановский и Волфинский в Курска област, както и при Красногорское в Запорожка област, Березово в Днипропетровска, Родинске в Донецка и Олешки в Херсонска. Докладите сочат, че тези зони са били разположени значителен брой руски войници.

В изявлението се посочва, че са засегнати и други ключови военни активи, но пълният мащаб на руските загуби и степента на щетите все още се оценяват.

В контекста на тези събития Силите за отбрана на Украйна са извършили серия от прецизни удари срещу места за съхранение на дронове в района на летище Донецк. Ударите, насочени към намаляване на настъпателните способности на Кремъл, са били нанесени с крилати ракети SCALP и прецизни управляеми бомби GBU-39.

Според Генералния щаб на ВСУ операцията е ръководена от звена на украинските ВВС като част от по-широка стратегия за нарушаване на руската военна логистика. Целите са се намирали в окупираната Донецка област и са били използвани за съхранение на ударни дронове.

Наред с ракетите SCALP, украинските сили са използвали управляеми авиационни бомби и ударни дронове за поразяване на критични логистични възли и складове за боеприпаси. Ударите са потвърдени на няколко места, сред които Азовское в Запорожка област, както и Урзуф и Куликовске в Донецка област. Тези операции са част от продължаващите усилия на Киев да отслаби руската логистична подкрепа и бойни способности на фронта.

В същото време партизанското движение „АТЕШ“ пое отговорност за диверсионна операция дълбоко в руската територия, насочена срещу критичен комуникационен възел на руските сили в Свердловска област. Изявление от днес сутринта разкрива, че техните оперативни лица са унищожили телекомуникационно табло, свързано с голяма кула за далекосъобщения в селището Горний Щит. Посоченото съоръжение е считано за жизненоважно за осигуряване на защитени канали за командване и трансфер на данни и играе централна роля в логистичните операции на руската армия.

„Агентите ни продължават да удрят военната инфраструктура на агресора дълбоко в тила“, гласи изявлението. „В Горний Щит успешно унищожихме телекомуникационно табло, свързано с важна комуникационна кула, която поддържа оперативното управление и защитените канали за данни на щаба на Централния военен окръг.“

Украйна продължава да нанася тежки удари по руския тил.

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха металургичния комбинат в Алчевск, руски военен влак и пускова установка от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“, съобщи Генералният щаб на ВСУ.

„Силите за отбрана на Украйна продължават методично да отслабват бойните способности на агресора и да унищожават неговата военна инфраструктура“, гласи изявлението на Генералния щаб. В него се посочва, че пускова установка на един от водещите руски комплекси за ПВО С-400 е била ударена край Гвардейское във временно окупирания Крим.

Освен това беше потвърден удар по Алчевския желязно-стоманен комбинат в окупираната Луганска област. Заводът е описан като обект, участващ в производството на едрокалибрени боеприпаси за руските сили. На територията на предприятието е регистриран мащабен пожар.

Генералният щаб съобщи и за попадения по руски военен ешелон край Новосвитливка в Луганска област в неделя. Украинските сили са атакували също така и командни пунктове и места за концентрация на войски, както и пункт за управление на дронове край Гуляйполе в Запорожка област и район със струпване на жива сила край Нова Таволжанка в Белгородска област.

Поразени са концентрации на руски части и край Березово в Днепропетровска област, Басивка в Сумска област и Гуляйполе, допълват от Генералния щаб. Точният обем на нанесените загуби все още подлежи на уточнение, но наличните кадри от обективен контрол потвърждават точността на ударите.

Тези атаки са част от продължаващата кампания за поразяване на военната логистика, командна структура, средства за ПВО и индустриални обекти, подпомагащи руските военните усилия. Украйна все по-усилено се фокусира върху деградиране на способностите в руския тил.

През нощта металургичният завод в Алчевск беше мишена на поредна атака, при която множество дронове достигнаха обекта и предизвикаха пожари в съоръжение, свързано с веригата за военни доставки на Русия.

Местни мониторинг канали уточняват за поне четири попадения на територията на завода. Окупационните власти съобщиха за атаката, но определиха целта като цивилна фабрика и уточниха, че няма пострадали. В действителност в комплекса се намира площадка за производство на корпуси за артилерийски снаряди.

Индия планира да удвои поръчката си на руски системи С-400

🇮🇳🤝🇷🇺 Индия напредва с плановете за значително разширяване на способностите за противовъздушна отбрана, удвоявайки поръчката си на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“. Репортаж на Defense Express цитира индийски източници от отбраната и онлайн изданието AIN, според които Индия е взела решение да закупи пет нови батареи от системата с голям обсег.

Това решение следва период на засилено регионално напрежение. Defense Express отбелязва, че стремежът към повече единици С-400 е свързан с последствията от операция „Синду“ с участието на Пакистан. Индийски медии твърдят, че С-400 е показала своята ефективност по време на конфронтацията, сваляйки пакистански разузнавателен самолет на разстояние над 300 км.

Въпреки че Исламабад не е потвърдил такава загуба, а Ню Делхи по подобен начин се въздържа от официално признаване на загубата на собствени активи, включително съобщения за свален изтребител Rafale, посоченото представяне на системата според репортажите е затвърдило интереса на Индия към последваща поръчка.

Новата покупка идва в момент, в който Русия все още не е изпълнила първоначалните си задължения към индийското министерство на отбраната. Както съобщава Defense Express:

• Първоначален договор (2018): Индия подписа сделка за 5,5 милиарда долара за 5 батареи С-400.
• Текущ статус: Към днешна дата Индия е получила само 3 от 5 договорени единици.
• Бъдещ график: Москва е поела ангажимент да достави останалите 2 батареи до края на 2026 г.

Въпреки тези забавяния, предложената допълнителна поръчка за още 5 системи би увеличила общия състав от С-400 на Индия до 10 батареи, сигнализирайки за дългосрочно разчитане на руските интегрирани системи за ПВО.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Индия финализира сделка за 2 милиарда долара за лизинг на руска атомна ударна подводница за срок от 10 години, според Bloomberg. Плавателният съд трябва да бъде доставен до две години, ще служи предимно като учебна платформа за укрепване на операциите с ядрени подводници, докато страната напредва с дългосрочната си програма за модернизация и развитие на пълна ядрена триада.

Командир на дивизион С-400 в Крим загина при украински удар.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Силите за специални операции на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ликвидираха руски командир на зенитно-ракетен дивизион С-400 в Крим, съобщиха от изданието Russian Officers Killed in Ukraine (KIU), като отбелязаха, че това е пореден удар по ешелонираната мрежа за ПВО на окупирания полуостров.

Ударът с дронове от нощта на 25 февруари е поразил ключови компоненти на руската отбрана в Крим. При удара е унищожена пускова установка на С-400 и са нанесени загуби сред личния състав, включително един висш офицер.

Разследващи разкриха, че убитият офицер е подполковник Хасан Тумгоев, командир на дивизион С-400. Неговата смърт беше потвърдена от местни медии в родната му република Ингушетия. Загиналият е възпитаник на висшето военно училище за ПВО в Ярославъл и до пълномащабната инвазия в Украйна участва в руската кампания в Сирия.

Последният удар е част от продължаващите усилия на Украйна да деградира руската отбрана в окупирания Крим – регион, който служи като критичен център за руската авиация, ракетни пускове и логистични операции в подкрепа на войната.

През същата нощ ВСУ са поразили още няколко руски военни цели с висока стойност, сред които радарни системи и средства за управление на авиацията. Поразените цели се намират край град Джанкой, където украинските сили удариха успешно радарна станция П-18 „Терек“ и система за управление на летища РСП-6М2.

Турция обмисля да върне С-400 на Русия, за да получи F-35.

Превозни средства и оборудване от системите за противовъздушна отбрана С-400 се разтоварват от руски военно-транспортен самолет на летище Муртед в Анкара, Турция, 12 юли 2019 г.
📸 Снимка: Turkish Defence Ministry via AP

🇷🇺🤝🇹🇷 Турция обмисля да върне руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“ и с това да си проправи път към покупката на изтребители F-35 от САЩ, съобщи Bloomberg News, цитирайки руски и турски официални представители, запознати с въпроса.

Според съобщението турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повдигнал въпроса пред руския си колега Владимир Путин по време на личната им среща в кулоарите на срещата на върха в Туркменистан миналата седмица. Ердоган се надява средствата за закупуване да му бъдат възстановени, като това може да бъде постигнато под формата на отстъпки за внос на петрол и природен газ от Русия.

Кремъл отхвърли твърдението и увери, че въпросът за връщането на С-400 „не е бил в дневния ред“ на срещата между двамата лидери. Турция отказа да коментира информацията.

Турция отдавна изразява интерес към покупката на американски изтребители от пето поколение F-35, но в момента продължава да има наложена забрана в отговор на сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400 през 2017 г.

Миналата седмица американският посланик в Турция Том Барак заяви, че двете страни провеждат „ползотворни“ преговори относно потенциална продажба на напредналите стелт изтребители.

„Както е заложено в американското законодателство, Турция не трябва повече да оперира или да притежава системата С-400, за да се завърне в програмата F-35“, написа Барак в публикация на X.

„Положителните отношения между президента Тръмп и президента Ердоган създадоха нова атмосфера на сътрудничество, довела до най-ползотворните разговори по тази тема от близо десетилетие“, заяви той.

„Надеждата ни е, че тези преговори ще доведат до пробив в идните месеци, който да отговаря на изискванията за сигурност както на САЩ, така и на Турция“, добави Барак.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ извадиха Турция от водещата програма за изтребители от пето поколение, след като сключи сделка с Русия за покупката на С-400, предизвиквайки реакция от американски служители, които изразиха опасения, че зенитно-ракетната система може да послужи за събиране на данни за възможностите на F-35, които да попаднат в ръцете на Москва.

От своя страна Израел многократно е изразявал тревога относно евентуални сделки за F-35 с Турция и други страни в Близкия изток, тъй като се стреми да запази качественото военно превъзходство в региона.

Към днешна дата Израел е единствената държава в региона, разполагаща с F-35 в арсенала си, като в момента експлоатира общо 45 изтребителя и очаква доставката на още 30 единици.

Наскоро обаче Тръмп обяви сделка за F-35 със Саудитска Арабия, пораждайки безпокойство в израелското ръководство. В същото време обаче американски експерти от сферата на отбраната увериха, че саудитското кралство ще получи изтребители с по-малко напреднали способности от тези, използвани от Израел.

През последните месеци Турция, която притежава втората по големина армия в НАТО, се стреми да се възползва от най-добрите си отношения със Запада от години насам, за да обнови остарелия си флот с 40 изтребителя Eurofighter Typhoon, а на по-късен етап и с американски F-35.

Тя вече постигна успех в опита си за придобиване на Eurofighter Typhoon, след като през октомври британският премиер Киър Стармър обяви, че страната му ще достави на Турция 20 нови машини. Докато те бъдат готови, Анкара ще придобие 12 изтребителя Eurofighter от Катар и 12 от Оман, с които да подсили военновъздушните си сили.

Ердоган остава един от най-върлите критици на Израел, който в последните две години често критикува страната в геноцид, сравнявайки я с Нацистка Германия и оприличавайки премиера Бенямин Нетаняху на Адолф Хитлер.

През годините Ердоган поддържа близки отношения с Хамас, чийто висши представители нарича „борци за свобода“.

Украйна комбинира местно произведени ракети за С-300/С-400 с европейски радар.

🇺🇦🚀🇪🇺 Отбранителната индустрия на Украйна работи за установяване на местно производство на ракети, съвместими със съветските зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, съчетавайки ги с европейски радар, съобщи пред Би Би Си на 10 декември главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман.

Щилерман заяви, че Fire Point първоначално е отговорил на искане от военните, клонирайки четвъртата секция на ракетата-прехващач на С-300/400, което включва изпълнителни механизми.

Следващото искане е за нов ракетен двигател – компонент, който трябва да е готов до януари 2026 г., след което да бъде подложен на динамични тестове. Планът е локализирани ракети да бъдат интегрирани с произведена в Европа радарна станция.

„Засега, тъй като все още нямаме възможност за цялостна интеграция с европейски радари, използваме като евтина балистична ракета с малък обсег“, обясни Щилерман.

През септември Fire Point потвърди още, че разработва собствено семейство балистични ракети, известни като FP-7 и FP-9.

• FP-7 е проектирана за удари срещу цели на разстояния до 200 км, достига скорост 1500 м/с, носи бойна глава от 150 кг и има време на полет до 250 секунди.
• FP-9 увеличава обсега до 855 км, достига 2200 м/с, носи бойна глава от 800 кг, изкачва се до 70 км надморска височина, с вероятна кръгова грешка от 20 метра, което дава възможност за мисии с дълбоки удари зад руските линии.

По време на съветската разработка, ракетите С-300 са били проектирани да поразяват фиксирани наземни цели с предварително известни координати, а не само въздушни заплахи.

Руската армия често използва С-300 и С-400 за нанасяне на ракетни обстрели по жилищни райони в областни градове, използвайки ракетни прехващачи от серията 5В55 или 48Н6, които разчитат на полуактивно радарно насочване и фрагментиращи бойни глави с метални кубчета. Уточнено въоръжение може бъдат смъртоносни срещу незащитени войски, превозни средства, складове и инфраструктура.

По-рано Киев е проучвал възможността за разширяване на оперативния обсег на собствените си ракети 5Б55Р от 75-150 км – концепция за модернизация, обсъдена публично през 2018 г.

До началото на пълномащабната инвазия Украйна притежаваше значителен запас от ракети от серията 5В55 за зенитно-ракетните си комплекси С-300ПТ/ПС/В1.

От 2004 г. държавната „Укроборонсървис“ отговаря за ремонт и удължаване на експлоатационния живот на запасите от С-300 на страната, като е създало специализиран център за поддръжка и модернизация на ПВО.

Експерти смятат, че е възможно настоящите усилия на Украйна да включват нова модернизация на семейството 5В55, а не цялостна локализация на по-модерните ракети от серията 48Н6. По-рано Украйна въведе в експлоатация своята собствено разработена балистична ракета „Сапсан“, с която бяха нанесени първите удари срещу Руската федерация.