Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Новият президент на Сирия се срещна с Путин в Кремъл

🇷🇺🤝🇸🇾 Временният сирийски президент Ахмад ал-Шараа пристигна в Русия, където се срещна с Владимир Путин в Кремъл. „Това е важен ден за руско-сирийските отношения след смяната на властта в Сирия“, коментира срещата говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Детайли от преговорите не бяха оповестени. След срещата сирийският президент обеща да спазва всички по-ранни споразумения между двете страни. Според информация на Reuters това вероятно значи, че руските военни бази на летище Хмеймим и пристанище Тартус запазват досегашния си статут.

Източник, близък до новите сирийски власти, съобщи пред агенцията, че те търсят гаранции, че Москва няма да подпомага остатъците от режима на бившия президент Башар Асад. Освен това сирийският лидер е изразил надежда, че Москва ще окаже съдействие на новата сирийска армия.

След преговорите руският вицепремиер Александър Новак заяви, че страната е готова да участва в проекти за добив и преработка на нефт в Сирия и да окаже съдействие за възраждане на енергийна, транспортна и друга инфраструктура, разрушена по време на гражданската война.

Ал-Шараа, който беше лидер на терористичната групировка Хаят Тахрир аш-Шам, зае позицията на временен президент на Сирия след свалянето на Башар ал-Асад през декември 2024 г.

Днес заради кортежа на ал-Шараа в Москва са затворени Ленинския проспект, площад Боровицкая, крайбрежната улица на Кремъл, вътрешната страна на околовръстния път до Киевско шосе и улица Смоленская, съобщи порталът MSK1. Това подсказва за вероятна промяна в протокола за сигурност на сирийските власти, посочва каналът „Сезон хамсинов“. За разлика от визитите на Асад в Москва, които често се съобщаваха едва след връщането му в Дамаск, днес тя беше оповестена публично.

Путин подкрепяше Асад в продължение на повече от десетилетие, като с включи на негова страна с въздушни удари през септември 2015 г. Голяма част от тях бяха насочени именно срещу бунтовници и ислямистки групи, контролирани от ал-Шараа.

Самият Асад избяга в Москва, където живее заедно със семейството си в комплекс „Москва-Сити“ и прекарва времето си, играейки видеоигри. Източник от новата власт в Сирия сподели пред Reuters, че на срещата в Москва ал-Шараа ще поиска от Путин да предаде Асад за съд заради престъпления срещу сирийския народ.

Според правозащитни организации, над 160 хиляди сирийци са изчезнали по време на управлението на Асад, погребани в десетки масови гробове, част от които бяха открити в дните след падането на режима.

Арабистът Руслан Сулейманов припомни, че още през 2016 г. руското външно министерство нарече ал-Шараа и хората му „изверги“, с които трябва да се води борба „до пълно унищожение“.

„Всички опити на терористите да променят имиджа си са напразни“, заявиха тогава от ведомството. Няколко години по-рано пък руският външен министър Сергей Лавров заяви в интервю, че Кремъл няма да предостави убежище на Асад.

От лидер на Ал-Кайда в Ирак до президент на Сирия, участник на международен форум в Ню Йорк.

🇸🇾🇺🇸 Сирийският президент Ахмад ал-Шараа обяви, че страната навлиза „в нова историческа фаза за региона“ след падането на правителството на Башар ал-Асад, в изказване, тълкувано като дипломатически завой към западните сили.

Изказването беше направено по време на участие с бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петрeъс в ежегодния форум на групата Конкордия за глобални въпроси, който насърчава партньорството между правителства, бизнеси и организации с нестопанска цел за справяне с належащите нужди на света. В дискусията той подчерта, че Сирия вече има „свързани интереси със Запада и Съединените щати“, което е исторически обрат спрямо позициите на предишния режим.

Появата на временния сирийски президент на престижния международен форум е най-значимото му дипломатическо постижение след поемането на властта през декември 2024 г. Неговите изказвания подсказват, че Сирия може се стреми към възстановяване на отношенията със западните държави, които бяха поставили Дамаск в изолация за повече от десетилетие.

Ал-Шараа предупреди за сериозните пречки пред стабилността на Сирия и заяви, че някои страни се опитват „да разпалят сектантско напрежение в Сирия, докато други си чистят сметките на сирийска територия“. Освен това той подчерта нуждата от бързо прилагане на мирни решения, в очевидна препратка към сделката със Сирийските демократични сили (SDF), сключена на 10 март 2025 г.

Интеграцията на въоръжените фракции остава ключов въпрос за новата власт. „Ограничаването на оръжията до държавата е това, което защитава Сирия от конфликти и безредици“, заяви ал-Шараа по време на сесията за демокрация, сигурност и геополитически рискове.

Сирия е отправила предложение към SDF, която контролира голяма част от североизточната част на страната, да се присъедини към националната армия. Ал-Шараа отбеляза, че правителството му „ги е уверило, че правата на кюрдите са гарантирани, но съществуват колебания от тяхна страна при изпълнението на споразумението“.

Новата сирийска армия – Специален доклад на Alma Research & Education Center.

Структурата на новата сирийска армия след падането на режима на Башар ал-Асад.
🔍 Инфографика: Alma Research & Education Center

🇸🇾 Малко след поемането на властта през декември 2024 г. новото правителство на Сирия, водено от Ахмад Ал-Шараа даде началото на амбициозна инициатива за възраждането на въоръжените сили на страната.

До началото на 2025 г. политическото ръководство призова всички командири на групировки и фракции, действащи в страната, да се включат към новата власт и да интегрират в националните въоръжени сили. Тази военна рехабилитация е ключов компонент от по-широка стратегия с цел стабилизиране на разпад на държавата, възстановяване на държавните институции и началото на мащабна национална реконструкция – усилие, включващо широка международна дипломатическа кампания.

Въпреки усилията на Ал-Шараа да се представи като прагматичен и умерен държавен лидер, готов на компромиси, и въпреки готовността на САЩ и ЕС да премахнат всички санкции срещу Сирия, и да установят легитимност за новата власт, все още има несигурност за бъдещия характер на режима и опасения, че той може да направи радикално ислямистко направление с джихадистки тенденции в бъдеще. Тази несигурност и безпокойство се засилиха в светлината на клането в алауитския регион (март 2025 г.) и в Суейда и Джебел ал-Друз (юли 2025 г.).

Наистина, на този етап е преждевременно и трудно да се определи накъде се е запътила Сирия, но един от основните индикатори, които могат да помогнат в този контекст, е характерът на армията, която се формира в момента, и начинът, по който тя се изгражда.

Процесът по изграждане на сирийска армия, който продължава над половин година, демонстрира частичен успех. Командната структура до голяма степен е възстановена, основно от командири на бивши групировки на бунтовниците заедно с офицери от армията на Асад.

Освен това е в ход широка кампания за набиране на войници, която има за цел да създаде армия от 300 000 души. Въпреки това повечето бунтовнически организации, присъединили се към армията, не са се разформировали истински, а продължават да действат със идентична вътрешна структура под ново име, което създава независими центрове на власт. Тази ситуация допринася за временна стабилност, но може да застраши контрола на режима в бъдеще. Изглежда, че Ал-Шараа е наясно с това и затова е назначил доверени лица на ключови позиции в армията и правителството.

Новата армия все още страда от липса на съвременно оръжие в резултат на поредица от въздушни удари, нанесени от Израел срещу военна инфраструктура и складове за оръжие след падането на режима на Асад. Освен това нивото на подготовка и обучение на войниците на този етап изглежда, базово заедно с липса на единство относно военната екипировка.

Въпреки това смятаме, че това е временна ситуация, която вероятно ще се промени в резултат на нарастващата международна легитимност на режима и публична подкрепа от Турция, която дори може да извърши доставки на модерно въоръжение.

В същото време се наблюдава тревожна тенденция, при която една съществена част от сирийската армия има радикалната салафитско-джихадистка ориентация, някои от които не са идеологически различни от Ислямска държава, а някои са чуждестранни бойци, които се установиха в страната. Тази идеология, стремежа към налагане на шериатското право и елиминиране на малцинствата, противоречи на прагматичните тенденции, които новият режим се опитва да проектира външно, и поражда сериозни опасения за бъдещето на вътрешната стабилност на Сирия.

Доклад на Wall Street Journal осветява ужасите на сирийския затвор Седная.

📸 Снимка: Omar Haj Kadour/AFP via Getty Images

Wall Street Journal публикува подробен разследващ доклад, който разкрива нови тайни за скандалния сирийски затвор Седная, описван като най-голямата „фабрика за смърт“ при управлението на Башар ал-Асад – систематичен терор и машина за масови екзекуции.

Разположен в планински район в покрайнините на Дамаск в продължение на 14 години, затворът е център на организирани убийства от сирийските служби за сигурност. Десетки хиляди задържани, сред които дезертирали войници, мирни активисти, учени и инженери, са били екзекутирани само заради критики към режима или участие в протести.

Според доклада, който се позовава на сведенията от 21 бивши задържани, служители на режима и документи, екзекуциите са били извършвани поне ежемесечно. Оцелели си спомнят, че само през март 2023 г. едва 600 души са били екзекутирани за три дни. Това се е случило наред с частични реформи, докато Асад се е опитвал да възвърне международна легитимност и да се присъедини отново към Арабската лига.

Докладът описва систематични и брутални изтезания. Оцелели описват „парти за добре дошъл“ при пристигане, смъртоносни побои, принудителна консумация на урина, сексуално насилие и лишаване от храна и вода, което е довело до много смъртни случаи от глад и болести.

Тайни документи, получени от WSJ, сочат, че режимът е записвал щателно всеки етап от ареста, преместването и екзекуцията, с точни данни за затворниците и смъртни актове.

Експерти сравняват случая с нацистките и съветските модели на държавен терор. Сателитни снимки и анализи разкриват огромни масови гробове в покрайнините на Дамаск, които съдържат десетки хиляди тела, много от които са с признаци на изтезания и обесване.

След падането на режима през декември 2024 г. бунтовниците освободиха затвора с изненадваща операция, която позволи на оцелелите да говорят публично за ужасите и даде начало на трудния път за документиране на престъпленията и подпомагане на семействата на изчезналите.

Новото правителство на Сирия се изправя пред сериозни правни и политически трудности в старт на задълбочено разследване на посочените престъпления. Въпреки че е обещало да сформира местна разследваща комисия и да покани международни следователи, подробностите за тяхната роля остават неясни

Правозащитни организации като Human Rights Watch и Amnesty International осъдиха с острото предполагаеми злоупотреби, настоявайки сирийски служители да бъде съдени в международен съд. Служители описаха едно от своите разследвания като „първа стъпка към справедливост“, докато същевременно предупредиха, че политическите сложности правят истинската отчетност трудна предвид продължаващите безредици в Сирия.

Личните разкази на оцелели разкриват ярки портрети на ужаса в Седная. Мохамед Абдел Рахман Ибрахим, бивш учител по математика, описва как е бил принуден да подпише самопризнания под мъчения и е чувал писъците на други, екзекутирани в Седная. „Страхувах се да не се събудя там отново, но сега знам, че кошмарът е свършил“, каза той.

Али Ахмад ал-Звара, фермер от селската провинция на Дамаск, който е прекарал над четири години в затвора за избягване на военна служба, го нарече „продължаващо клане“ и отбеляза, че повечето затворници никога не са излизали живи.

„Тези свидетелства налагат морална и правна отговорност на света да гарантира, че престъпленията няма да се повторят, да окаже натиск върху новото правителство на Сирия да отвори досиетата за злоупотребите и изчезналите, и да осигури дългоочаквана справедливост за семействата на жертвите.“

Властите в Сирия наложиха консервативни правила за облеклото на обществени плажове.

Минувачи се разхождат по плажната ивица на пристанищния град Тартус в северозападна Сирия, на фона на Средиземно море по залез слънце, 18 юли 2008 г.📸 Снимка: REUTERS / Khaled al-Hariri

🇸🇾 Новото ислямистко правителство на Сирия заяви, че жените трябва да носят буркини или друг цял бански костюм на обществени плажове. Въпреки това, служител на новите власти отрече да има забрана за западно плажно облекло и подчерта, че решението е недоразбрано.

Това е първи случай, в който сирийските власти издават официални насоки за облеклото на жените след свалянето на Башар ал-Асад и идването на сунитски ислямисти на власт в Дамаск – след повече от 13 години кървава гражданска война.

Въпреки обещанието на временния лидер Ахмад ал-Шараа да защити гражданските свободи в „нова Сирия“, а временната конституция да гарантира правата на жените, всеки ход в посока въвеждане на дрескод би се възприело като стъпка към по-консервативно управление.

Декретът на министерството на туризма, датиран от 9 юни, посочва, че посетителите на обществени басейни и плажове трябва да носят „подходящо банско облекло, което уважава обществените норми и чувствителността на различните социални групи“.

В текста се препоръчват „по-сдържани бански костюми“, като се посочва конкретно буркинито или облекло за плуване, което „покрива по-голяма част от тялото“.

Изключение се прави за хотели с четири или повече звезди, както и за частни плажове, басейни и клубове, където „обичайното западно плажно облекло“ е допустимо, но при условие, че е налице „спазване на обществените норми и в рамките на добрия вкус“.

Заместник-министърът на туризма Гияс ал-Фара заяви пред Reuters, че решението не налага забрана на западното плажно облекло на обществени плажове.

„Желаещите да влязат със западно облекло се допускат, но позволихме носенето на буркини, тъй като обслужваме голяма част от обществото“, каза той и добави, че буркинито доскоро е било забранено за носене на някои места.

„Думата забранено изобщо не присъства в решението“, подчерта той и уточни, че тук не става дума за президентски указ и мярката може да бъде преразгледана след края на сезона.

В решението, подписано от министъра на туризма, се казва още, че на обществени плажове жените трябва да носят наметало или свободна роба върху банските си, когато се придвижват извън зоните за къпане.

Мъжете пък са длъжни да носят риза, когато не плуват, и не трябва да се показват голи до кръста в обществени зони извън плувните части – като лобита на хотели или ресторанти.

Близкият до правителството анализатор Махмуд Торон разкритикува мярката, като заяви, че лично той би оставил басейните и плажовете извън фокуса на подобни решения.

„Не ни липсват противоречиви теми в тези бурни времена“, написа той в платформата X.

Насоките са част от по-широк декрет, включващ и мерки за обществена безопасност преди летния сезон, като препоръки да не се прекалява със слънчевите бани и да се избягва контакт с медузи. При управлението на династията Асад, белязано от светски арабски национализъм, властите не издаваха указания за дрескод на обществени плажове, въпреки че хората обикновено се обличаха скромно и в тон с традиционните социални норми.

След свалянето на Асад започнаха да се появяват флаери, съдържащи призиви към жените да се покриват, но досега липсваха официални разпоредби от страна на новите власти.

Секретни документи потвърждават: Остин Тайс е бил държан в плен от режима на Асад.

🇺🇸🇸🇾 Секретни разузнавателни документи, разкрити от BBC, потвърждават за първи път, че изчезналият американски журналист Остин Тайс е бил задържан от режима на сирийския диктатор Башар ал-Асад, който беше свален от власт в края на миналата година.

Бивши сирийски служители също потвърдиха пред BBC, че Тайс е бил задържан от властите в Дамаск.

Американското правителство е заявявало и преди, че журналистът е задържан от бившия режим, но самият Асад отричаше категорично каквото и да е участие в подобен акт, а подробности около задържането му отсъстваха в продължение на повече от десетилетие. Сега разузнавателни данни и свидетелства на бившия служители на режима, разкриват какво се е случило с журналиста след неговото отвличане.

Остин Тайс изчезва безследно през август 2012 г. край сирийската столица Дамаск, едва няколко дни след 31-вия си рожден ден. По това време той работи като независим журналист.

Седем седмици по-късно в интернет беше разпространено видео, в което той е със завързани очи и ръце и е принуден да произнесе ислямска вяра под дулата на въоръжени мъже.

Въпреки че първите впечатления от видеото са, че Тайс е бил отвлечен от джихадисти, експерти и служители от американското правителство поставиха под съмнение тази версия и предположиха, че сцената "може да е инсценирана".

Нито една групировка или правителство не пое отговорност за неговото изчезване, а оттогава от него не е имало никакви следи, което подхранва още повече спекулации.

BBC стига до материалите, придружавайки местен изследовател в бивша сграда на разузнаването като част от разследване за подкаст по Radio 4, започнало преди повече от година. Тези файлове са първото непосредствено доказателство, че режимът на Башар ал-Асад е замесен в изчезването на американския журналист.

Папката, озаглавена „Остин Тайс“, съдържа комуникации между различни клонове на сирийските разузнавателни служби. Автентичността им беше независимо потвърдена както от ВВС, така и от правоприлагащи органи. Един от документите, маркиран като "строго секретен", показва арест на Тайс в Дамаск още през 2012 г.

Странични източници потвърдиха, че задържането се е случило в известния затвор „Тахунех“. Бивш служител от високите етажи на сирийското разузнаване също потвърди ареста на Тайс, който по думите му е бил извършен от паравоенно формирование в сирийската столица.

Сваленият режим отричаше упорито да има информация за съдбата на журналиста, но авторското разследване на BBC доказва обратното. Според него Тайс е бил арестуван близо до предградието Дарейя, след което е предаден на членове на Националните сили за отбрана (NDF) – паравоенна структура, лоялна на Асад.

Сирийски официален източник потвърди, че журналистът е бил задържан поне до февруари 2013 г. По това време той развива стомашни проблеми и най-малко два пъти е бил подложен на лечение от медицинско лице. Кръвни тестове показали, че страда от вирусна инфекция.

Мъж, посетил същото място, който го е видял лично, споделя пред BBC, че Тайс е получавал по-специално отношение от останалите сирийски затворници, но в същото време е „изглежда тъжен, все едно радостта бе напуснала лицето му.“

Бивш член на NDF с пряк достъп до информация по случая заяви, че „стойността на Остин е била осъзната“, поради което е бил разглеждан като разменна монета при евентуални дипломатически преговори с Вашингтон.

Освен това се съобщава, че Тайс е направил опит за бягство, при което се промъква през прозорец на килията си, но по-късно бива отново заловен. Поне два пъти е бил разпитван от служители на сирийското разузнаване, като се предполага, че това най-вероятно се е случило в края на 2012 г. и началото на 2013 г.

След неочаквания крах на режима през декември 2024 г. тогавашният американски президент Джо Байдън сподели вярата си, че Остин Тайс е жив. Само два дни по-рано майката на журналиста Дебра Тайс разкри, че „значим източник“ ѝ е потвърдил, че нейният син е жив и „се отнасят добре с него“.

Но когато слад падането на режима вратите на неговите затвори бяха широко отворени, от Остин Тайс нямаше и следа и до ден-днешен съдбата му остава забулена в мистерия. Семейството на Тайс е наясно с наличието на тези документи. С тях са наясно още американските власти и сирийска група, събираща доказателства за престъпленията, извършени от режима на Асад.

Остин Тайс е считан за един от американските граждани, прекарали най-дълго време в плен. Майка му Дебра и баща му Марк продължават неуморно да водят кампания, насочена към разкриването на истината около неговото изчезване.

Тайс е бивш капитан от Корпуса на морската пехота на САЩ с боен опит в Ирак и Афганистан. По-късно учи право в университета „Джорджтаун“ във Вашингтон, окръг Колумбия. През 2012 г. той решава да пътува за Сирия като независим журналист, за да отрази гражданската война в страната. Някъде там той изчезва в дълбоката и мрачна мрежа от затвори на режима. По данни на базираната в Обединеното кралство "Сирийска обсерватория за правата на човека" (SOHR), режимът на Асад е отговорен за изчезването на близо 100 000 души.

Сирийската каптагонова индустрия процъфтява въпреки новите репресии на режима

🇸🇾💊 Когато в началото на декември тогавашният бунтовнически лидер Ахмад ал-Шараа влезе в столицата Дамаск като победител, той отбеляза, че Сирия е „водещият световен източник на каптагон, но се пречиства с Божията благодат“. Въпреки думите му обаче производството все още процъфтява.

Лесен за производство амфетаминов наркотик, в един момент каптагонът се оказа основен източник на финансови постъпления за режима на Башар ал-Асад, носейки милиарди долари под контрола на президента и неговия брат Махер, командир на 4-та дивизия на сирийската армия.

След свалянето на режима новото правителство на ал-Шараа унищожи милиони хапчета каптагон и разкри десетки фабрики за наркотици в страната. Освен това през януари той договори съвместна комисия с Йордания за борба с контрабандата на оръжия и наркотици по 375-километровата им граница. Сирийският външен министър Асаад Хасан ал Шибани заяви: „Каптагонът и контрабандата на наркотици свършиха и няма да се върнат.“ Ранните операции откриха 15 фабрики за каптагон и десетки складове с оръжия за „Хизбула“.

Усилията за спиране на производството обаче отслабнаха. На 16 март иракските сили конфискуваха над 7 милиона хапчета в камион от Сирия, преминал през Турция – първото голямо залавяне след падането на Асад. През април сирийските власти задържаха 4 милиона хапчета в пристанището на Латакия, скрити в метални пръти за износ. По времето на Асад 4-та дивизия използваше пристанището за износ на каптагон до Малайзия, криейки хапчетата в различни продукти.

През май имаше три големи конфискации. На 5 май ливанската армия задържа камион близо до Хермел с оборудване за производство на амфетамини, разкривайки лаборатория за каптагон. На 15 май сирийски и турски власти конфискуваха 9 милиона хапчета в Алепо, като 5 милиона били предназначени за Турция. На 19 май в Латакия бяха задържани още 4 милиона хапчета, скрити в оборудване за производство на тахан.

Досега през 2025 г. са конфискувани около 30 милиона хапчета, но арестите са на дребни контрабандисти. Нито една голяма мрежа за производство или трафик не е разбита, освен изоставените от режима на Асад. Експерти предупреждават, че малки лаборатории в Северна Сирия може да увеличат производството за страните от Залива.

Въпреки обещанията на Шараа, правителството реагира на последиците от търговията с каптагон, вместо да се справи с причините. Производството продължава, отчасти защото ключови фигури от ерата на Асад са интегрирани в новото правителство. През декември Шараа се срещна с лидери на въоръжени групи, включително Имад Абу-Зурейк, санкциониран от САЩ през 2023 г. за контрабанда на наркотици. Шараа и новият министър на отбраната Мурхаф Абу Касра сключиха сделки с други наркобосове, като Али ал-Микдад, назначен за шеф на военното разузнаване.

Въпреки ангажимента на Шараа да спре търговията с наркотици, индустрията продължава да процъфтява. Остава неясно дали властите ще постигнат напредък в борбата с каптагона.

Швеция съди джихадист за смъртта на изгорения жив йорданския пилот

🇸🇪🇯🇴 Шведски прокурори повдигнаха обвинение на заподозрян за убийството на йордански военен пилот, пленен от Ислямска държава след като неговият самолет се разби в Сирия навръх Бъдни вечер през 2014 г.

26-годишният лейтенант Муат ал-Касасбе беше пленен, след като неговият F-16 падна в района на сирийския град Ракка, обявен от джихадистите за столица на техния халифат. По-късно той беше изгорен жив в клетка, а зверството беше заснето на камера и разпространено в интернет.

Обвиняем по случая е 32-годишният Осама Крайем, за когото се смята, че през септември 2014 г. пътува до Сирия, където започва да се бие за Ислямска държава. Процесът му започва на 4 юни в Стокхолм. Заподозреният вече е осъден във Франция и Белгия за терористични атаки.

Ал-Касасбе беше първият чуждестранен военен пилот, пленен от Ислямска държава от началото на въздушните удари на международната коалиция, водена от САЩ. Йордания, ключов съюзник на Вашингтон в региона, беше сред основните участници в коалицията, а това убийство изглежда имаше за цел да притисне страната да се оттегли.

Видео с убийството беше разпространено като джихадистка пропаганда. В него пилотът е облечен в оранжев гащеризон и видими следи от насилие по лицето, когато маскиран боец пали клетката. Убийството предизвика гняв в съседна Йордания, където крал Абдула II нареди в отговор да бъдат екзекутирани двама затворници от Ал-Кайда.

През 2022 г. обвиняемият беше осъден на 30 години затвор от френски съд за участие в атаките на Ислямска държава в концертна зала „Батаклан“, Стад дьо Франс и няколко заведения наблизо, в които загинаха 130 души. През март Франция депортира Крайем към Швеция за период от девет месеца за разследването и процеса, след което ще бъде върнат обратно във Франция.

През 2023 г. той беше осъден от белгийски съд на доживотен затвор за атентатите срещу метрото и летището на Брюксел през 2016 г., в които загинаха 32 души. В самия ход на делото стана ясно, че обвиняемият е бил във влака, но не е задействал експлозивите си, както и че атаките в Париж и Брюксел са били свързани с една мрежа на Ислямска държава.

Крайем е израснал в Росенгорд, жилищен квартал на шведския град Малмьо с висока престъпност и безработица, където повече от 80% от жителите са имигранти от първо или второ поколение.

„Беше известен на полицията заради кражби. Беше лесна мишена за радикализация – без работа и пари“, спомня си Мухамад Хоршид, ръководител на програма за интеграция през 2016 г.

Освен това той публикувал снимки от Сирия в социалните мрежи, включително една с автомат пред флага на Ислямска държава.

В апогея си групировката постави под свой контрол обширни територия в Ирак и Сирия, големи колкото половината от Обединеното кралство, и стана печално известна със своите жестокости, включващи брутални екзекуции и поробването на язидското малцинство.

През март 2019 г. Сирийските демократични сили (SDF), подкрепени от международната коалиция начело със САЩ, превзеха последното парче земя, контролирано от джихадистите – градчето Багуз, разположено в провинция Дейр ез-Зор, недалеч от границата с Ирак. Въпреки изгубения си териториален контрол, груприовката продължава да има спящи клетки, които извършват атаки.

Във вторник германски прокурори обявиха ареста на член на сирийските тайни служби при Башар ал-Асад, известен като Фахад А по обвинение в изтезания и убийства по време на повече от 100 разпита, проведени в периода 2011-2012 година, при които са загинали най-малко 70 затворници.

21300 тона украинска пшеница пристигнаха в Сирия.

🇺🇦🌾🇸🇾 Кораб с 21300 тона украинска пшеница на борда пристигна на пристанището Латакия, разположено по бреговете на Средиземно море , като зърното ще бъде разпределено към няколко провинции в страната с помощта на железопътен транспорт.

Според отговорните за получаването и разпределението на зърнената пратка, пшеницата ще бъде доставена до провинциите Алепо, Хама и Латакия и ще бъде разпределена към пекарните веднага след разтоварването ѝ в порта.

Това е първият случай от години, в който товар ще се транспортира по жп линия от пристанището в Латакия към вътрешността на страната. Железопътният транспорт беше преустановен след 2011 г. и остана извън експлоатация през годините на управлението на сваления режим.

Около 2000 тона от пшеницата ще бъдат изпратени до провинция Хама. Очаква се въвеждането на железопътен транспорт да намали разходите за търговците, да ускори значително доставките и да повиши сигурността на превозите.

Припомняме, че след падането на режима на Башар ал-Асад украинската държава изпрати 500 тона пшенично брашно като хуманитарна помощ за Сирия на 27 декември 2024 г.

Тази година Сирия е изправена пред тежка суша, оказваща видимо влияние на селското стопанство. Преди началото на конфликта през 2011 г., страната произвеждаше близо 4 милиона тона пшеница годишно.

Палестинските фракции напускат Сирия заради натиск от новата власт.

🇵🇸🚶‍♂️🇸🇾 Двама палестински източника разкриха пред AFP, че ръководителите на палестински фракции, близки до бившия ирански съюзник Башар ал-Асад, са напуснали територията на Сирия след оказан натиск от новите управляващи в Дамаск.

Според един от източниците, фракциите вече са предали оръжието си, което се случва след оказан натиск от страна на САЩ към сирийското правителство да се разграничат от проиранските групи, разположени в страната.

„Повечето ръководители на палестински фракции, които получаваха подкрепа от Техеран, вече са напуснали Дамаск“, заяви един от лидерите, напуснал Сирия след свалянето на бившия режим през декември. Втори източник, който все още се намира в столицата, потвърди това развитие.

„Фракциите са предали изцяло въоръжението, което държаха в своите щабове или сред кадрите си“, добави той. Властите са получили още списъци с имената на членовете на фракциите, притежаващи лично оръжие, и са настояли то също да бъде предадено.

Трети палестински източник от малка въоръжена група, все още действаща в сирийската столица, също потвърди, че оръжията са били предадени.

Сред напусналите се открояват имената на Халед Джибрил (син на Ахмад Джибрил, основател на Народния фронт за освобождение на Палестина), Халед Абдел Маджид (генерален секретар на Палестинския фронт за народна борба) и Зияд Ал-Сагир (ръководител на Фатах-Интифада).

МиналатаСАЩ, които считат някои от тези групи за терористични организации обявиха миналата седмица вдигането на част от санкциите срещу Сирия. Преди това Вашингтон постави условия, сред които потискане на „тероризма“ и ограничаване на иранското влияние на сирийска територия.

Според Белия дом, по време на срещата в Саудитска Арабия, президентът Доналд Тръмп е предал на новия сирийски лидер Ахмед ал-Шараа списък с искания, сред които и депортацията на палестински терористи.

Съобщава се, че изгонените палестински лидери са се присъединили към групировки в Ливан, Ирак и Йемен, част от т.нар. „Ос на съпротивата“, подкрепяна от Иран коалиция, насочена срещу Израел.

Проиранските групи изиграха ключова роля за оцеляването на режима на Башар Асад в по-голямта част от сирийската гражданска война, започнала през 2011 г. с репресии срещу протестиращи – чак до декември 2024 г.

Според тези източници, макар и да не са получили официална заповед да напуснат територията на Сирия, групировките са били подложени на ограничения, арести и конфискации. „На практика на някои от тях им беше забранено да действат, а техните членове бяха арестувани“, посочи един от лидерите.

Новите власти са конфискували имоти, включително частни домове, офиси, автомобили и тренировъчни бази в околностите на Дамаск и други сирийски провинции.

Бившият посланик на САЩ в Сирия: Британското разузнаване „облагороди“ ал-Джулани в услуга на Запада

🇺🇸🤝🇸🇾 На 1 май 2025 г. американският посланик Робърт Форд се присъедини към дискусия в Балтиморския съвет по международни отношения относно статута и бъдещето на новото правителство на Ахмед Ал-Шараа в Сирия, както и ключови моменти относно външната политика на САЩ в региона.

Сирия: Забележителна история и несигурно бъдеще

Добър вечер. Днес ще насочим вниманието си към Сирия, една от най-забележителните истории в световните дела през последните години. Както може би си спомняте, през 2011 г. сирийците започнаха народна революция, част от Арабската пролет, която обхвана шест или седем държави. Сирия беше последната от тях, с протести, избухнали през март 2011 г.

В продължение на 14 години правителството на Башар ал-Асад водеше война срещу собствения си народ. Миналия декември бунтовническите сили постигнаха зашеметяваща победа, сваляйки диктатора и неговата династия, която управляваше страната повече от половин век. За да разберете колко забележително е това събитие, ще кажа, че е възможно Сирия да стане първата истинска демокрация в арабския свят.

Но мнозина имат съмнения, свързани отчасти с новия лидер Ахмед ал-Шара и особено с миналото му, тъй като той ръководи Ал-Кайда във войната срещу Башар ал-Асад. Той не беше единственият лидер и не беше част от Ислямска държава, но ръководи местния клон на Ал-Кайда, известен като Фронта Ал-Нусра. И така, въпросът тази вечер е: сега какво? Накъде върви Сирия?

Не мога да се сетя за някой по-добре запознат със Сирия от нашия говорител Робърт Форд, който беше американски посланик в Сирия от 2011 до 2014 г., по време на националното въстание. Като репортер, отразяващ войната, го познавах като рядко срещан дипломат, който наистина беше близо до хората и се вслушваше в гласа на сирийците. Това го постави в конфликт с режима на Асад, който организира демонстрации срещу него и заплашваше безопасността му, което го принуди да затвори посолството през февруари 2012 г., само една година след пристигането си, но оттогава насам поддържаше връзки със сирийската опозиция.

Когато режимът падна през декември, той имаше добри връзки с нея. Той е дипломат от кариерата, един от онези уважавани хора в държавната служба, които се грижат за света и ролята на Америка в него. Преди това е бил посланик в Алжир, заместник-посланик в Ирак, все трудни задачи, и е заемал висши дипломатически постове в Турция, Египет и Бахрейн.

Имам три основни послания тази вечер. Първо, какво да правим с този човек, новият президент на Сирия. Второ, най-големите предизвикателства пред Сирия, включително Израел. И трето, моята препоръка за това какво трябва ние американците да правим. Всичко това за 30 минути, а след това очаквам с нетърпение вашите въпроси.

Ахмед ал-Шара: Сложна фигура

Първо, този човек, както каза Рой, беше в Ал-Кайда в Ирак. Аз бях в Ирак от 2003 до 2010 г. с 20 месеца почивка за добро поведение, когато ме направиха посланик в Алжир. След това Конди Райс ме изпрати обратно в Ирак. По това време този човек, сегашния президент на Сирия, беше старши командир на Ал-Кайда в Мосул, северен Ирак. За американците, които бяха там, Мосул беше едно от най-лошите, най-опасни места. Държавният департамент загуби петима дипломати в два атентата с коли-бомби там, а стотици американски войници бяха убити или ранени от този човек и неговите бойци.

През 2023 г. неправителствена организация от Великобритания, специализирана в разрешаването на конфликти, ме покани да съдействам за извеждането на този човек от света на тероризма към нормалната политика. Отначало бях много предпазлив, представях себе си в оранжев гащеризон и нож на гърлото ми. Но след разговори с няколко души, които го бяха срещнали, реших да рискувам.

Първия път, когато го срещнах – тогава неговото име беше Абдул Джолани, но истинското е Ахмед ал-Шара, което той разкри след превземането на Дамаск в блицкрига преди около пет месеца през декември 2024 г. – седнах до него, толкова близо, колкото съм до Рой, и казах на арабски: „Никога за милион години не бих си представил, че ще седя до вас, с дългата ви брада и униформа.“ Той ме погледна, говорейки тихо, и каза: „Ами, и аз не.“ И проведохме доста цивилизован разговор.

Той никога не се извини за терористичните атаки в Ирак или Сирия, макар че в Сирия бяха много по-малко. Но каза нещо, привлякло моя интерес: „Управлявам район, контролиран от опозицията в Северозападна Сирия, и научавам, че тактиките и принципите, които следвах в Ирак, не могат да се прилагат, когато трябва да управляваш 4 милиона души.“ Имаха 2 милиона жители и 2 милиона бежанци от други части на Сирия. Той каза: „Научавам, че за да управляваш, трябва да правиш компромиси.“ Бях впечатлен от това. Това беше през март 2023 г., преди малко над две години.

Върнахме се за втори път през септември. И двата пъти срещнахме християнски общности в тези райони. Мнозина бяха избягали, но някои останаха. Попитахме: „Как е животът с този джихадист?“ Човекът, който сега е епископ на Алепо, вторият по големина град в Сирия, тогава беше техен говорител. Той каза: „Преди пет или шест години беше много по-зле. Сега е много по-добре, защото неговите хора са по-дисциплинирани и започват да връщат къщите и земеделските земи, отнети от нас по време на гражданската война.“

През септември срещнахме сегашния епископ Хана и около 20 други християни. Те казаха: „Всички наши къщи са върнати.“ Бях изумен – около 50 къщи. Попитах за земеделските земи, и те казаха: „Всички парцели са върнати, освен един.“ Когато попитах за този един, казаха, че има някакъв спор. Преди да си тръгнем, попитах Шара: „Какво става с този парцел?“ Той отговори: „Една от нашите въоръжени групи го е завзела.“ Казах: „Защо не е върнат?“ Той каза: „Опитваме се да ги убедим.“ Помислих си: „Ти си човекът с оръжията. Кажи им.“ Казах на арабски: „Накарай ги.“ Той каза: „Предпочитам да го направя дипломатично, вместо да започна въоръжен конфликт с тази група.“

Неортодоксалното лидерство на Шара

Защо разказвам тази история? Защото ако следите новините в момента, знаете, че през март имаше убийства на представители на алауитскатото малцинство по средиземноморското крайбрежие, като през последните дни имаше сражения и близо до Дамаск. Шара е изпратил сили, но не открива огън по милиции, които са само условно под негов контрол, или по тези, които отхвърлят управлението му. Той се опитва да събере хората в стаи и да говори с тях. Това не е начинът, по който Ал-Кайда би трябвало да управлява света. Не се шегувам.

Тони Блинкен ми се обади през декември, когато падна правителството, докато бях в Мейн по време на тежка снежна буря. Беше сюрреалистично, седя в хола си, гледам снега, и Тони Блинкен ме пита какво да правим със Сирия. „Трябва ли да говорим с него? Какво мислиш?“ Бях ги информирал, че съм се срещал с Шара два пъти през 2023 г. Отговорих му: „Той не е типичният човек на Ал-Кайда, за какъвто ги мислим.“

Ето няколко примера защо е различен. Първо, той публично представи съпругата си пред медиите. Колко от вас са виждали снимка на съпругата на Осама бин Ладен или на лидера на Ислямска държава? Шара е работил с Абу Бакр ал-Багдади в Ирак, но съпругата му е ясно идентифицирана като г-жа Шара и е домакин на срещи с организации на гражданското общество. Това не се прави в твърдолинейните салафистки джихадистки кръгове. Просто никога не се прави.

Следващото, за ислямистката идеология: в салафистката джихадистка мисъл легитимността на правителството идва от Бога и Шериата, не от избори, които смятат за погрешни и еретични. Шара отхвърляше изборите в Ирак, дори взривяваше изборни секции. Не се извини за това и го обясних на Блинкен. Но преди около месец той каза: „Ще проведем избори в Сирия. Не веднага, след три или четири години, но ще го направим.“ Не можеш да бъдеш салафистки джихадист и да призоваваш за избори. Тук се случва нещо, което не е типично за Ал-Кайда.

Той също покани група американски евреи от сирийски произход да посетят Дамаск в средата на февруари, първата такава визита от 50 години, защото режимът на Асад – Сопраносите на Близкия изток – ги изгони, убивайки мнозина. Те се срещнаха с заместник-министъра на външните работи, посетиха синагоги и отслужиха служба. Сега организират средства за обновяване на еврейската синагога в Дамаск. Шара ясно заяви, че не иска да воюва с Израел: „Имаме нужда от време за възстановяване. Страната ни е опустошена от 12-годишна гражданска война. Трябва ни мир.“

Предизвикателства: Израел и регионалното напрежение

Но действията на Израел усложняват нещата. Те окупираха демилитаризираната зона от сделката на Хенри Кисинджър и завзеха допълнителна сирийска територия през декември и януари. Израелците са открити за политиката си. Преди два дни финансовият министър Шмотрич отбеляза: „Трябва да държим Сирия слаба и разделена.“ Те твърдят, че защитават малцинството на друзите, но никога не използваха авиация, за да защитят цивилни по време на продължилите 12 години бомбардировки на Асад, а атакуваха единствено ирански сили. Това е промяна в политиката. Междувременно поканата на Шара към еврейските групи изпраща послание, но Израел отговаря по различен начин.

Турция, голям приятел на правителството на Шара, се срещна с него след превземането на Дамаск. Те обсъдиха споразумение за отбрана, дори поставяне на турски изтребители в Сирия, за да защитят въздушното ѝ пространство, главно срещу израелски нарушения. Не е невъзможно Израел и Турция да започнат да стрелят един по друг в Сирия – има реална опасност. Ако погледнем по-широко, след войната в ивицата Газа и отслабването на ливанската Хизбула, Хамас и Иран, израелското военно превъзходство в региона е по-голямо от всякога. Няма държава или комбинация от държави, които да застрашават съществуването му сега. Но Турция е изгряваща военна сила с дронове и военно оборудване, както се видя в Украйна. Ако Хенри Кисинджър гледаше това, щеше да види две сили, които се сблъскват в Сирия.

Политиката на САЩ и бъдещето на Сирия

Моят съвет към администрацията на Тръмп, както отбелязах преди два месеца в статия за „Foreign Affairs“, е да се ангажира предпазливо. Шара имаше силна подкрепа, когато свали Асад – хората чувстваха, че Сопраносите са си отишли, и имаха надежда за свободи и възстановяване. Но ако възстановяването не започне и очакванията не се изпълнят, тази разлика е опасна. Няма друга фигура, която да го замени, и бойците му все още го подкрепят, макар да се чудят за публичната роля на съпругата му. Може ли да бъде убит? Абсолютно. Тогава ще се изправим пред сценарий като в Либия.

Относно дали САЩ трябва да приемат подход на по-интензивна намеса, прекарах много време в Ирак и повечето дипломати, говорещи арабски, се противопоставиха на войната там. Не можем да поправим тези страни. Решението за Сирия е в Сирия, не в Турция, Израел или Саудитска Арабия. Можем да насърчаваме хората да говорят, както Шара направи с кюрдския генерал Муслим Абди, първият такъв диалог от 50 години. Обучението на активисти в организационни и финансови умения е полезно, но те не бива да зависят от нас завинаги, както стана в Ирак. Програмата на Йейл, където преподавах осем години, води активисти от цял свят да учат и да научат за гражданското общество, политическите партии и медиите. Даването на възможност на сирийците да донесат промяна, а не да го правим ние, е ключово. Улесняването на неща като премахването на санкциите помага.

Относно демократичните перспективи на Сирия, въпрос от Робърт Руби пита дали е разумно да очакваме групата на Шара, Хаят Тахрир ал-Шам, или други бунтовнически фракции да се стремят към демократични практики, предвид липсата на опит на Сирия. Те нямат политически партии, нямат опит с партийни платформи или национална организация. Партията Баас беше мрежа за контакти, като Skull and Bones в Йейл, без власт за вземане на решения. Бързането към избори, както в Ирак, се оказа зле. Но те бързо могат да свикнат да не затварят хора за свобода на словото и да уважават мирните протести. През януари видях два протеста в Дамаск – един на държавни служители заради неплатени заплати, друг на активисти, страхуващи се от репресии. Полицията не се намеси. Това трябва да продължи. Американски конгресмени, посетили Сирия наскоро, трябва да подкрепят това, свързвайки го с облекчаване на санкциите. Френският президент и испанският премиер трябва да насърчават не избори, а универсалните човешки права от Хартата на ООН, поне засега. Ако установим граждански свободи и върховенство на закона за период от три или четири години, за разлика от Ирак или Афганистан, тогава изборите могат да изградят нещо сериозно.

Накрая за меката сила, закриването на Института за мир на САЩ е фатален удар за американското влияние по света. Меката сила е по-евтина от военната. Един изтребител F-16 струва 60 000 долара на час за работа, докато 60 000 долара могат да финансират образованието на студенти. През 2008 г. докато бях посланик в Алжир ръководих програма за 100 000 долара за дистанционно обучение за инженери и медицински сестри в университет, който някога е бил център на ислямистки бунтове. При една от израелските бомбардировка над Газа очаквах протести, но студентите ме аплодираха, защото всичките 20 завършили намериха работа в страна с 70% младежка безработица. Поисках още 100 000 долара за подобна програма, но Конди Райс каза, че няма пари, въпреки 750 милиона долара дневно в Ирак. Този начин на мислене – да се предпочитат бомбите пред образованието – е губеща стратегия.

Благодаря ви, че ме изслушахте. Научих нещо за Сирия и не само тази вечер, и се надявам, че и вие сте. Образите на Сопраносите и Skull and Bones ще останат с нас. Щастлив съм, че проведохме тази дискусия.

Операция Асад: въздушната мисия за изнасяне на вещите на отиващия си сирийския диктатор.

🇸🇾 Докато режимът му беше изправен пред неминуем крах, сирийският президент Башар ал-Асад организира тайна операция за евакуация на имущество, чувствителни документи и лоялните си хора от Сирия. В продължение на 48 часа в началото на миналия декември частен самолет извърши четири полета между Дамаск и ОАЕ, превозвайки пари в брой, ценности и членове на вътрешния кръг на Асад, твърди подробно разследване на Ройтерс, базирано на данни от проследяване на полети, сателитни снимки, вътрешни комуникации и интервюта с 14 източника.

В центъра на операцията беше Ясар Ибрахим, главният икономически съветник и архитектът на финансовата мрежа зад богатството на бившия президент. Ибрахим взе на лизинг реактивен самолет Embraer Legacy 600 (рег. номер C5-SKY), регистриран в Гамбия, за да улесни бягството. Точно преди Асад да избяга от Дамаск, самолетът извършва множество полети до летище Al Bateen Executive в Абу Даби – съоръжение, известно с уединението си и използвано от ВИП персони.

Полетите превозваха не само роднини и помощници на Асад, но и немаркирани чанти, пълни с най-малко 500 000 долара в брой, както и хард дискове, лаптопи и документи с разузнавателна информация за „Групата“ – кодово име за скритата мрежа от бизнеси и финансови холдинги на Асад в телекомуникациите, недвижимите имоти, банките и енергетиката. Те включваха данни за офшорни сметки и транзакции, финансови записи, протоколи от срещи и документи за собственост.

Първите два полета на 6 декември превозваха членове на семейството, както и произведения на изкуството и пари. На 7 декември трети полет транспортира още пари и чувствителни цифрови материали. Четвъртият и последен полет излетя на 8 декември от руската авиобаза Хмеймим в провинция Латакия, малко след като самият Асад избяга в Русия от същата база.

Сигурността на операцията беше осигурена от разузнаването на ВВС на Сирия и елитното звено на Републиканска гвардия, части, които отговаряха директно пред Асад. Тяхното присъствие на летището в Дамаск – охрана на ВИП секцията в Залата на церемониите и ескортиране на коли със затъмнени стъкла – показва участие на най-високо ниво. Персоналът на летището е получил инструктаж от началниците си, че „не сте виждали този самолет“, подчертавайки секретната операция.

ОАЕ изглежда са били наясно поне с част от нея. На 7 декември автомобили на посолството на Емирствата бяха видени в близост до самолета преди излитане. Последният полет от Хмеймим включваше Ахмед Халил Халил, санкциониран бизнесмен, участващ в бизнес империята на Асад. Той пристигна в руската база с брониран автомобил на посолството на ОАЕ, носейки 500 000 долара в брой, изтеглени няколко дни по-рано от сметка на Al-Burj Investments, компания, 50% собственост на Ибрахим.

Самият самолет е нает от ливанския бизнесмен Мохамад Уехбе, който управлява Flying Airline FZCO, регистрирана в Дубай. Докато Уехбе отрече пряко участие и твърдеше, че само от време на време наема самолета от брокер, той публикува снимки на самолета - наричан "ливанският самолет" във вътрешни съобщения - в LinkedIn. Самолетът е регистриран в Гамбия на Flying Airline Company, която е 70% собственост на иракския гражданин Сафа Ахмед Салех и 30% на ливанец на име Усама Уехбе, потенциално син на Мохамад.

Полетните записи показват, че самолетът Embraer преди това е пътувал до Русия - ключовият съюзник на Асад - в месеците преди падането и нито един друг частен самолет не е влязъл или излязъл от Сирия между 6 и 8 декември. Самолетът е оперирал при „сух лизинг“, което означава, че е предоставен само самолетът, без екипаж или услуги, което прави по-трудно проследяването му.

Точното местонахождение на Асад остава неясно, но се предполага, че той е получил убежище в Москва. Нито той, нито Ибрахим бяха открити за коментар. Външните министерства на Русия и ОАЕ също отказаха да отговорят.

Новият президент на Сирия, Ахмед ал-Шараа, обеща да върне публичните средства, изнесени нелегално от страната в последните дни на бившия режим. Висш служител потвърди, че парите наистина са били преместени в чужбина, въпреки че разследванията за това къде са отишли все още продължават. Въпреки че Ройтерс не може независимо да потвърди, че Асад е ръководил пряко операцията по бягството, множество източници заявяват, че това не би могло да се случи без неговото изрично одобрение.

Тежки сражения между клетки на бившия режим и силите за сигурност в Латакия, Сирия.

🇸🇾 Четирима цивилни бяха били убити при сблъсъци между правителствените сили и клетки на бившия режим в сирийската провинция Латакия тази седмица, докато сблъсъци на юг са довели до смъртта на най-малко седем служители на сигурността и въоръжени нападатели.

Възстановяването и поддържането на сигурността в страната остава една от неотложните задачи пред новите власти в Сирия, след като в началото на декември бунтовническа коалиция свали от власт президента Башар ал-Асад след близо четвърт век начело на страната.

Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи, че операцията в квартал Даатур на крайбрежния град Латакия е довела до смъртта на най-малко четирима цивилни – двама строителни работници в сряда и двама „пазачи в местно училище“ ден преди това.

Днес сблъсъците продължават по улиците на града, където беше обявено извънредно положение.

„Нашите сили сега налагат кордон за сигурност, за да обсадят останките от милициите на Асад в провинцията на Латакия“, заяви командир на силите за сигурност.

Очевидци споделят, че руски самолети са били вдигнати във въздуха от военновъздушната база в Джаблех, като все още тяхната роля не е изяснена. Има противоречиви доклади по отношение на ролята на руските въздушно-космически сили в сблъсъците между остатъците от бившия режим и новата власт.

Провинция Латакия е бивш бастион на правителствените сили на Башар ал-Асад и сърцевината на алавитското малцинство в страната. Държавни медии уточниха, че силите за сигурност са започнали кампанията, след като клетка, лоялна на бившия режим, е убила двама служители при засада.

Мустафа Кнейфати, служител по сигурността в провинция Латакия, съобщи, че при операцията „престъпната клетка е хвърлила бомби по патрулите за сигурност, ранявайки редица служители“.

„Нашите сили реагираха незабавно на източниците на огън и успяха да арестуват множество хора, замесени в престъпните действия, и неутрализираха редица други“, заяви Кнейфати в изявление в канала на вътрешното министерство в Telegram.

Видео, според сирийските канали, показва как руски самолет се опитва да прихване сирийски хеликоптер по време на кампанията, насочена срещу силите на бившия режим в Латакия.

Русия рискува, за да запази военни си бази в Сирия.

Руска военна техника се насочва към военновъздушната база Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия, Сирия, 15 декември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Umit Bektas/File Photo

🇷🇺⚔️🇸🇾 Години наред войници от руската авиобаза Хмеймим в Сирия се разхождаха свободно из крайбрежните градове. Бойни самолети излитаха от комплекса, за да атакуват ислямистки бунтовници, борещи се срещу репресивния режим на Башар ал-Асад.

Вече далеч не е така. След свалянето на Асад, както в Хмеймим, така и в руската военноморска база Тартус, датираща от съветската епоха на 60 км южно, малки групи от бивши бунтовници охраняват входовете, докато тяхната група Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) сега контролира страната.

Гвардейците в униформи в цвят каки ескортират всички руски конвои, осмеляващи се да напуснат, заявиха те пред репортери на Ройтерс, посетили района миналата седмица.

„Те трябва да ни уведомят, преди да си тръгнат“, отбеляза един от пазачите, отказвайки да говори на запис.

Бъдещето на базите, които са неразделна част от военното присъствие на Русия в Близкия изток и Африка, е в ръцете на временния президент на страната Ахмад ал-Шараа. Той иска да предоговори щедрия 49-годишен договор за наем на Тартус и безсрочен договор за наем за Хмеймим, сключени при управлението на династията Асад, за да осигури по-добри условия, но изглежда не желае Русия да бъде изключена напълно.

Вместо това изглежда, че базите може да останат в замяна на дипломатическа подкрепа и финансова компенсация от Русия, дълбоко ангажирана в икономиката и отбраната на Сирия в продължение на седем десетилетия, преди да се включи в гражданската война през 2015 г. и да причини разрушения, помагайки на Башар ал-Асад да остане на власт години наред.

Асад беше свален от власт през декември и избяга в Русия през Хмеймим. Ислямисткото сирийско ръководство, някога обект на безмилостни руски въздушни удари, сега е ангажирано с Москва на масата за преговори.

За тази история Ройтерс говори с осем сирийски, руски и дипломатически източника, предоставили неоповестени досега детайли от първата среща на високо ниво между двете страни след падането на Асад, проведена между Шараа и пратеник на Владимир Путин, включвала искания, свързани с дълг в размер на милиарди долари, бъдещето на Башар ал-Асад и репатрирането на сирийска валута, за които се смята, че са в Русия.

Оставянето на враждата настрана носи ползи и за двете страни. Въпреки че ЕС и САЩ облекчиха някои санкции срещу Сирия, оставащите ограничения затрудняват бизнеса с бедната и разкъсана от война страна с население от 23 милиона души.

Възстановяването на традиционните руски доставки на оръжия, гориво и жито може да се окаже спасителен пояс. Като такива лидерите на страната са готови „да сключат мир, дори с бившите си врагове“, сподели дипломат, базиран в Дамаск.

Изглед показва входа на руската военновъздушна база Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия, Сирия, 19 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahmoud Hassano/File Photo

„Москва все още има какво да предложи за Сирия“ и е твърде мощна и утвърдена, за да бъде игнорирана, заяви Анна Борщевская от The Washington Institute.

„Русия просто се нуждае от правителство в Дамаск, което да гарантира интересите ѝ, и тя би била готова да сключи сделка с това правителство“, допълни тя. Един източник на помощ от ООН каза, че Русия не е изнасяла зърно за Сирия при новата администрация.

Американският президент Доналд Тръмп почти не е споменавал Сирия откакто встъпи в длъжност, но се опита да възстанови отношенията на САЩ с Москва. Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви, че напускането на Асад е отлична възможност за Сирия „да не бъде повече доминирана и дестабилизирана от иранско или руско влияние“.

Американският съюзник Израел обаче иска Русия да остане като опора срещу турското влияние, съобщи Ройтерс в петък.

На срещата на 29 януари в Дамаск сирийският лидер поиска анулиране на заеми, договорени с Русия по времето на Асад, заявиха двама от източниците на Ройтерс. Сирия, която до голяма степен беше свободна от външен дълг преди войната, в момента има 20-23 милиарда долара задължения, съобщи министърът на финансите Мохамад Абазид миналия месец, без да уточнява колко дължи на Русия.

По време на тричасовата среща с руския заместник външен министър Михаил Богданов, сирийски официални лица повдигнаха друг ключов въпрос, връщането на Башар ал-Асад в Сирия, но само в общи линии, предполагайки, че това не е основна пречка за възстановяване на отношенията, заяви един от източниците. Русия няма да се съгласи да екстрадира Асад и не е помолена да го направи, твърди високопоставен руски източник.

Освен това Шараа призова за репатриране на сирийски капитали, които според правителството са депозирани от Асад в Москва, но руската делегация, водена от заместник-министъра на външните работи Михаил Богданов, отрече съществуването на подобни финансови средства, каза базиран в Сирия дипломат, запознат с преговорите.

В изявление, публикувано след срещата, сирийското правителство заяви, че Шараа е подчертал, че новите отношения трябва да се справят с минали грешки и е поискал компенсация за разрушенията, причинени от въздушните удари на Русия. Срещата е преминала сравнително гладко, казаха всички източници. Телефонен разговор между Шараа и руския президент Владимир Путин, проведен преди две седмици беше определен като конструктивен от Кремъл.

Попитан от Ройтерс във вторник дали преговорите между Москва и Дамаск за съдбата на руските военни бази напредват, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза: „Продължаваме контактите си със сирийските власти. Така че, добре, нека просто кажем, че работният процес е в ход.“

Сергей Марков, бивш съветник на Кремъл, каза този месец, че нещата изглеждат добре за Москва.

„Новите сирийски власти не гледат на Русия като на враждебна страна. Но Русия ще трябва да направи нещо благоприятно за сирийското правителство в замяна на тези бази“, написа той на своя канал в Telegram.

Руски изтребител лети над военновъздушната база Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия, Сирия, 15 декември 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Umit Bektas/File Photo

Дилемата в Сирия

В интервю за саудитския канал Al Arabiya News в края на декември Шараа призна „стратегическите интереси“ на Сирия с Русия, която снабдяваше армията на страната в продължение на поколения и финансираше електроцентрали и язовири наред с друга ключова инфраструктура.

На свой ред, с американските войски в североизточната част на страната, турските сили в северната част и израелските войски, навлезли в южните ѝ провинции, Русия е твърдо решена да запази своята единствена военноморска база на Средиземно море.

Това ще ѝ помогне да запази политически лостове на фона на дипломатическата битка за власт над Дамаск след падането на Асад.

Руският външен министър Сергей Лавров се срещна с турския си колега в Анкара в понеделник, а разговорите им включваха Сирия, според турски източник.

Дамаск търси обезщетение за разрушенията по време на войната. Разходите за възстановяване се очаква да възлизат на около 400 милиарда долара, според Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия (ESCWA).

Москва едва ли ще поеме отговорност, но вместо това може да предложи хуманитарна помощ, каза източник, запознат с гледната точка на Русия по въпроса. През декември Путин предложи базите да играят ролята на центрове за доставка на хуманитарна помощ на населението, а руският посланик в ООН Василий Небензя каза, че съюзът между двете страни „не е свързан с никакъв режим“.

Съдбата на Асад и неговите съдружници, които избягаха в Москва, е деликатна тема на разговор, а Русия продължава да се съпротивлява на предаването му, настоявайки за приемственост в съюзите си, според руски и дипломатически източници.

„Русия не се отказва от хората си, просто защото вятърът е променил посоката си.“, заяви руският високопоставен източник.

Руски войник стои на върха на водна кула във военновъздушната база Хмеймим в сирийската крайбрежна Латакия, Сирия, 15 декември 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Umit Bektas/File Photo

Развалини

Войната в Сирия, избухнала преди близо 14 години с протести срещу автократичното управление на Асад, остави след себе си стотици хиляди жертви, около 13 милиона разселени и части от страната в руини.

Шофирайки по магистралата между Дамаск и крайбрежните провинции Тартус и Латакия, където се намират руските бази, цели райони стоят като мрачни напомняния за въздушните удари, извършени от руски и сирийски самолети. Сградите са сринати със земята или превърнати в развалини.

От другата страна на улицата срещу военновъздушната база Хмеймим собствениците на магазини седяха на празни сергии за храна и оплакваха ужасните си условия в разнебитения град. На пазарите му табелите са изписани на руски, но войниците вече не ги посещават и не се задържат в кафенета, споделиха местни жители.

„Руските войници идваха тук, за да си купят бира, уиски и други напитки, но това спря. Сега тръгват само с конвои до военноморската си база. Вече не спират и не излизат навън.“, разкри собственик на магазин за сандвичи срещу базата.

Новата власт в Сирия проведе първи разговори с делегация на Кремъл.

🇷🇺🇸🇾 Новото правителство на Сирия изисква от Русия за компенсация и коригиране на „миналите грешки“ по време на първите си разговори с делегация на Кремъл на 28 януари, след като подкрепяният от Русия бивш президент на страната Башар ал-Асад беше свален от власт през декември.

„Диалогът подчерта ролята на Русия за възстановяването на доверието със сирийския народ чрез компенсации, реконструкция и възстановяване“, се посочва в сирийско изявление за преговорите.

Русия разположи войски в страната през октомври 2015 г. за да подкрепи силите на режима в разгара на гражданската война в страната. Ударите, извършени от руските въздушно-космически сили доведоха до тежки разрушения и много цивилни жертви.

След свалянето си бившият диктатор избяга в руската столица Москва, където живее сега.

Руската делегация, включваща заместник-министъра на външните работи Михаил Богданов и специалния пратеник на президента Владимир Путин за Сирия Александър Лаврентиев, проведоха среща с фактическия лидер на Сирия Ахмад ал-Шараа.

Съобщава се, че Богданов описва разговорите като конструктивни, признавайки "трудната ситуация". Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира информацията за сирийските искания за обезщетение, съобщи държавната информационна агенция ТАСС.

След свалянето на Асад и бягството му в Русия, Москва започна да изтегля военни активи, оставяйки бъдещето на своите бази в Тартус и Хмеймим несигурно.

Сателитни снимки разкриха, че голямо количество руско военно оборудване е изчезнало от Тартус след отплаването на товарния кораб "Спарта II", заяви разследващият журналист Марк Крутов на 27 януари.

Украйна също се ангажира с новото ръководство на Сирия, като външният министър Андрий Сибиха посети Дамаск на 30 декември, за да обсъди военното присъствие на Русия.

Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий отбеляза, че Киев и Дамаск споделят сходни възгледи по въпроса, но не бяха разкрити повече подробности.

Сергей Лавров обвини бившия режим в Сирия за липсата на диалог.

🇷🇺🤝🇸🇾 Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че страната му поддържа постоянна комуникация с новата политическа администрация на Сирия, и обвини режима на бившия президент Башар ал-Асад, че последователно е отказвал да споделя властта с опозицията през последното десетилетие.

Говорейки на пресконференция във вторник, Лавров отбеляза, че руското посолство продължава да функционира в сирийската столица Дамаск, осигурявайки непрекъснат контакт с новата власт в страната. Той подчерта, чае целта му е да играе конструктивна роля в настоящите обстоятелства чрез насърчаване на приобщаващ диалог, включващ всички етнически, политически и религиозни групи, както и съответните външни страни.

Лавров добави, че дипломатическите усилия на Русия с Турция, държавите от Персийския залив и последните международни срещи подчертават консенсуса, че процесът на помирение е необходимо да “включва Русия и Иран, ако има истинско желание за устойчиви и смислени резултати, а не просто разчистване на сметки между съперници на сирийска територия“.

Лавров разкритикува сваления режим за нежеланието му да сподели властта с опозицията и обясни, че откакто Башар ал-Асад е поканил Русия да се намеси и след създаването на формата от Астана, той умишлено е спрял политическия процес през последното десетилетие, за да запази статуквото.

Това продължително отлагане съвпадна с икономическите трудности, изострени от международните санкции, засегнали сериозно икономиката на страната. Междувременно богатите на петрол източни региони на Сирия бяха „окупирани“ от Съединените щати, като извлечените ресурси предполагаемо подкрепяха сепаратистките движения в североизточната част на страната.

Лавров също разказа за дискусиите с кюрдски представители, които са изразили увереността си в американската подкрепа за създаване на собствено правителство.

„Казахме им, че Турция и Иран няма да позволят създаването на кюрдска държава“, сподели той, добавяйки, че правата на кюрдите трябва да се гарантират от по-широките рамки на Сирия, Ирак, Иран и Турция.

Лавров каза, че бившият режим е отхвърлил подобни разговори, довеждайки до задънена улица реформите, предложени от ООН, платформите от Москва и Кайро и базираните в Истанбул опозиционни групи. Тази безизходица в крайна сметка е създала вакуум, кулминиращ в настоящия катаклизъм, подчерта той.

Междувременно неговият заместник Михаил Богданов отбеляза, че Русия следи отблизо развитието на събитията и разглежда отношенията си с Дамаск като ключов приоритет на външната политика.

В интервю за руски медии той описа отношенията между Русия и Сирия като навлизащи в „нова качествена фаза“ и призова двете страни да надграждат историческото си приятелство, за да запазят миналите постижения и да насърчават нови възможности за конструктивно сътрудничество.

Богданов изрази задоволство от положителните забележки на новата сирийска администрация за Русия, подчертавайки техния ангажимент към стратегическите отношения. Той подчерта, че тези благоприятни позиции осигуряват солидна основа за по-нататъшно укрепване на връзките.

Руският президент Владимир Путин също изпрати положителни сигнали за намерението на страната си да установи отношения с новата администрация в Сирия. Той посочи, че опозиционните фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, които изиграха роля в свалянето на Асад, са се развили.

Ще защити ли светът религиозните малцинства в Сирия?

Член на арабско-кюрдските “Сирийски демократични сили” (SDF) поставя християнски кръст в руините на “Арменската католическа църква на мъчениците” в центъра на сирийския град Ракка.
📸 Снимка: Delil Souleiman/AFP via Getty Images

🇸🇾 Забележителното сваляне на режима на Башар ал-Асад в Сирия освободи милиони от неговата тирания, но местните християни и други религиозни и етнически малцинства продължават да се страхуват за бъдещето си. Ако новите власти преследват християни и други малцинства, те отново ще бъдат принудени да бягат за собственото си оцеляване.

През тези трудности ще бъде изправена и бъдещата администрация на Доналд Тръмп от ден първи в овалния офис. Въпреки че новоизбраният президент има за цел да избегне преплитането на Близкия изток, има действия, които администрацията му може да предприеме, за да подкрепи религиозната свобода и правата на малцинствата. Съчетаването на последваща дипломация с целенасочена помощ от хуманитарно естество би могло да помогне за гарантиране на поне относителната сигурност, че сирийските християни и други малцинства няма да бъдат заличени от собствената си родина.

Заглавията за Сирия опровергават нейното разнообразие. Правителството на САЩ изчислява, че 74 процента от населението са мюсюлмани сунити, но християнското население на Сирия е едно от най-големите в Близкия изток преди войната, около 2 милиона души. Вярващите принадлежат към различни исторически църкви, като Сирийската православна църква, източни католически църкви, като маронитите, и Асирийската църква на Изтока, но не липсват и малобройни протестантски деноминации, както и тайно новопокръстени от исляма. И въпреки това годините на насилие и война принудиха хиляди да избягат. Open Doors – организация с нестопанска цел, застъпник за християни, подложени на гонения по света – смята, че остават около 579 000, което отбелязва рязък спад, но християнската общност в страната все още е една от най-големите в региона.

Дори в преобладаващата сунитска общност има разнообразие сред арабите, кюрдите, черкезите и други. Приблизително 15% от населението се идентифицира с малцинствени мюсюлмански секти, като алауити и исмаилити. Освен това компактни общности от друзи населяват погранични райони с Израел и Ливан, докато язидите се срещат на североизток.

Следвоенната обстановка в страната създава неизброими проблеми и опасности за всички сирийци, както и за новата администрация на Тръмп. Жестокостта на Башар ал-Асад създаде хуманитарна катастрофа. Близо половината от предвоенното население на Сирия, наброяващо около 23 милиона души, са вътрешно разселени или са потърсили убежище отвъд граница в Ливан, Турция или ЕС.

Светът е приковал поглед в това как ще управлява новата сирийска власт, начело с ислямистката бунтовническа група Хаят Тахрир ал-Шам (HTS). Въпреки наличието на връзки на групата с терористи, първоначалните изявления сочеха към приобщаващо бъдеще за мултикултурна Сирия.

И все пак последните събития показват нуждата от бдителност. Комисията за международна религиозна свобода на САЩ подчерта, че управлението на HTS в северозападната сирийска провинция Идлиб е авторитарно и смазва религиозните свободи.

HTS изрази намеренията си да планира да реформира образователната система на Сирия, като я наклони към тясната религиозна доктрина на групата, която разтревожи както мюсюлмани, така и немюсюлмани и активисти за правата на жените. Алавитската общност, малцинствена секта на исляма, от която произтича бившето семейство Асад, са изложени на риск от репресивни атаки по политически и сектантски причини.

Загрижеността се простира и отвъд столицата Дамаск чак до североизточнатата част на страната, автономна зона, възникнала след изтласкването на терористичната групировка “Ислямска държава” преди десетилетие. Управляван в продължение на няколко години от мултиетническа коалиция, мирът позволи на християнското население на региона, оценявано на 120 000, да се възстанови.

Атаките на Сирийската национална армия (SNA), подкрепяна от Турция и доминирана от предимно ислямистки фракции, тя се изправя категорично срещу правата на малцинства като християни, кюрди и язиди. Според наблюдатели въздушни удари, дронове и артилерийски огън подкрепят настъплението на протурските фракции. Християните се страхуват от унищожение от това подновено нападение.

Следователно в цялата страна християните и другите малцинства са силно загрижени за бъдещето си. Имайки предвид усилията на първата администрация на Тръмп в Ирак, увеличих ресурсите за подпомагане на християни, язиди и други малцинствени групи след като бяха подложени на геноцид от страна на “Ислямска държава”, мнозина ще се надяват на сравнима реакция, предоставяща помощ и политическа подкрепа. Но възможно ли е това?

Съществуват известни прилики в Ирак и Сирия – и двете бяха управлявани от баасистки диктатори, произхождащи от малцинствена ислямска секта в тяхната страна. И двете бяха смазани от години на борба срещу ислямистки групировки, които също жертват малцинства. Турските военни операции продължават безнаказано и в двете страни, докато ирански подставени лица действат широко.

Съществени различия лежат в основата на ограниченото американското влияние в Сирия. Първо, докато в страната има присъствие на американски войници, САЩ не са окупационна сила. В Ирак те представляваха „най-голямото племе“, способно да диктува условия по начини, невъзможни в Сирия и по-късно значително да подпомогне борбата срещу Ислямска държава. В Сирия обаче нещата не стоят по същия начин. Освен това Доналд Тръмп отбеляза, че многопластовият конфликт там „не е нашата битка“ и че САЩ трябва „да стоят настрана“.

И все пак, дори ако Вашингтон действа от разстояние, американски отговор, комбиниращ политика на власт с хуманитарна помощ, би могъл да помогне на малцинствата. Първо, за да бъде избегната масовата миграция, САЩ трябва да работят за Сирия, където християните и другите малцинства са равноправни граждани. Администрацията на Тръмп може да изясни ключовото значение на правата на малцинствата, равноправното гражданство и свободата на вероизповеданието чрез организиране на двустранни ангажименти, както и в съгласие с европейските съюзници и, най-важното, арабските партньори.

За държави като Египет, ОАЕ и Катар ще бъде от решаващо значение да засилят тези послания (и в същото време да не подкрепят страни, които им се противопоставят). Администрацията на Тръмп е необходимо да изясни тези приоритети и да има желание да информира публично за страните, които им се противопоставят. Сирия на бъдещето, която зачита правата на всички свои граждани, може да насърчи хората да останат или да се завърнат.

Подобно силно послание ще е необходимо, за да бъде сложен край на атаките от подставените лица на Турция. Групи за защита на човешките права и застъпничество призовават за повторно налагане на санкции съгласно Изпълнителна заповед №13894 срещу държавното ръководство на Република Турция, докато въоръжените ѝ сили и подкрепяните от нея ислямистки фракции не се изтеглят от автономната зона на североизток. Прилагането на светската, мултиетническата и мултирелигиозна управленска структура на североизтока е модел за мирна Сирия – нещо, което наистина си струва да бъде защитено, а не унищожено с лека ръка. Освен това Сирийските демократични сили (SDF), които на практика представляват въоръжените сили на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (т.нар. “Рожава”) са работили и провеждали съвместни операции със специалните сили на САЩ, като част от операция „Непоколебима решимост“ за унищожаване на терористичната групировка “Ислямска държава” в региона, както и в последвалата поддръжка на затворите, в които са задържани джихадистите и техните семейства. Всичко това е изложено на сериозна опасност, ако турските сили продължат своето настъпление в североизточната част на страната.

Въпреки че възраждането на една уважаваща правата нова сирийска държава е от фундаментално значение, това няма да бъде лесно и дори в най-оптимистичните сценарии ще отнеме поне няколко години и САЩ трябва да са готови да помогнат на християните и други малцинства в опасност сега. Това означава, че политиците трябва да съчетаят последващата дипломация с нужната хуманитарна помощ и презаселване на бежанци. Например, ако Хаят Тахрир ал-Шам наложи тясна идеология в страната или ако турските атаки продължат на североизток, може да се наложи ново извънредно християнско изселване. Алауитската общност вероятно също ще избяга, главно заради опасения от репресии на политическа или религиозно сектантска основа поради малцинственото си ислямско вероизповедание и връзки със семейството на Асад. Язидите постоянно са се сблъсквали с насилие поради нестандартните си вярвания. Една стабилна програма за презаселване на бежанци дава шанс за контролиран процес на проверка на бежанците, за разлика от безконтролната имиграция.

Разбира се, Съединените щати не биха могли да поемат всички, така че регионалните пътища към безопасността също трябва да бъдат осигурени предварително. Когато започна гражданската война, постоянно чувах от християни за провала на службите на ООН за бежанците в региона да разберат и да се приспособят към уникалните травми на религиозните малцинства. Пътните блокади отказваха християните да получат достъп до помощ от ООН. По-качественото обучение и съобщения могат да покажат, че ресурсите на ООН се основават на нуждите и няма да налагат дискриминация въз основа на вярата. Съединените щати могат да настояват ООН да се справи по-добре.

Сирия се намира на кръстопът, бъдещето ѝ е несигурно, а различните ѝ общности са в опасност. Сирия, зачитаща правата на всички свои граждани, не е просто морален императив – тя притежава от съществено значение за траен мир и стабилност в Близкия изток.