Сирия задържа Михрач Урал, основния заподозрян за клането в Банияс

🇸🇾🕵️🇹🇷 Главната разузнавателна служба на Сирия арестува Михрач Урал, по-известен в страната като Али Каяли с прозвището „касапина на Банияс“. Дамаск го счита за основния заподозрян за клането в село Ал-Байда и квартал Рас ан-Набаа на град Банияс през май 2013 г. Тогава по данни на Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) са убити 459 цивилни, предимно сунити. Анкара го издирва от 13 години заради атентата в турския граничен град Рейханлъ от същия месец, отнел живота на 53 души.

Държавната агенция SANA обяви ареста в четвъртък, 15 октомври. Според нея Урал е бил заловен „при опит да избяга през границата“, без да уточни коя. Агенцията сподели и снимка на задържания в затворнически дрехи. Президентският съветник по медиите Ахмад Муафак Зайдан приветства ареста и обеща отговорните за убийства да бъдат преследвани, колкото и време да е минало. Турските служби представят по-подробна версия пред Anadolu, според която Националната разузнавателна организация (MIT) и сирийските служби са провели съвместна операция на границата между двете държави през нощта на 14 срещу 15 октомври. Това станало, след като Урал, който се криел от падането на Асад, се опитал да смени скривалището си.

Ливански медии представят различна версия. Според MTV Lebanon непознати са нахлули в дома на сириец на име Али Халил Ибрахим в Мансурия, в района Метн източно от Бейрут, вързали са съпругата и сина му и са го отвели в неизвестна посока. Под това име, пише Lebanon Debate, Урал е живял там със своите близки. Телевизията твърди, че отвлеченият е именно той, че вече се намира в Сирия, а това е третото отвличане на сирийци от ливанска територия. Случая разследва отдел „Информация“ на Силите за вътрешна сигурност на Ливан. Ежедневникът Asharq Al-Awsat, който също предава версията на MTV, уточнява, че не е успял да извърши независима проверка. Според официалните версии на Дамаск и Анкара арестът е бил извършен на границата. В тях Ливан не се споменава.

Арестът идва 11 дни след като на 4 октомври Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви ареста на Джамал Трабулси, заместник на Урал в групировката „Сирийска съпротива“. Ведомството го свързва със същите две кланета, както и с боеве в провинциите Хама, Идлиб и Алепо. На 1 октомври MIT задържа Омар ал-Хатиб, докато той се опитвал да избяга по море към Европа. Анкара го смята за един от организаторите на атентата в Рейханлъ.

Ал-Байда, село край Банияс в крайбрежната провинция Тартус, и сунитският квартал Рас ан-Набаа в самия град бяха нападнати на 2-3 май 2013 г. В доклад от август 2013 г. Независимата международна комисия на ООН за разследване на Сирия установи, че правителствените сили са обкръжили и обстреляли Ал-Байда, а после са влезли в селото заедно с бойци на Силите за национална отбрана (NDF), както се нарича по онова време опълчението на режима. На следващия ден същото се повтори в Рас ан-Набаа. Комисията заяви, че не е открила следи от бойни действия на въоръжената опозиция в Ал-Байда и Рас ан-Набаа при убийствата и изчисли броя жертви на 150-250 в селото и 150-200 в квартала. Human Rights Watch документира случаи на най-малко 248 екзекутирани, а SNHR, която събира имената на жертвите от първите дни, отбелязва 459 убити, от тях 92 деца и 71 жени. Свидетелства на оцелели описват разстрели и убийства с хладно оръжие, изгорени къщи и тела, трупове по улиците, в дюкяните и мазетата.

Името на Урал се появява в доклада от 10 май 2013 г. на SNHR, в който жители на района го сочат като един от командирите на клането. На 5 май, 2 дни след това, в интернет беше публикуван видеозапис, в който той казва, че Банияс е единственият изход на „предателите“ към морето, градът рано или късно трябва да бъде обсаден и да започне „прочистване“. Не е известно кога точно е заснет записът. Още в същата година Урал отрече обвиненията в интервю за BBC Türkçe и настоя, че по време на клането е бил с хората си в Латакия, а групата му „никога не посяга на цивилни“ и че твърденията за клане са абсурдни.

Урал, който е алауит като династията Асад, е роден през 1956 г. в Антакия, в турската провинция Хатай, към която Сирия предявява претенции и след нейното присъединяване към Турция през 1939 г. Като младеж той влиза в Народната освободителна партия-фронт на Турция (THKP-C) и оглавява отцепилото се от нея крило „Аджилджилер“ („Спешните“), което води въоръжена борба за връщането на Хатай към Сирия. През 1978 г. е хвърлен в затвора, а през 1982 г. бяга в Сирия, където по времето на Хафез ал-Асад получава сирийското си гражданство и името Али Каяли. След избухването на гражданската. война през 2011 г. оглавява фракция на име „Сирийска съпротива“, която участва в сраженията в провинция Латакия редом с армията на Башар ал-Асад. Неведнъж е обявяван за убит, а през септември 2018 г. оцелява при атентат в същата провинция.

В Турция името му е свързано с датата 11 май 2013 г. На този ден две коли бомби избухват пред общината и пощата в Рейханлъ, на 10 км от границата със Сирия. Тогавашните власти посочиха сирийското разузнаване като отговорно за атентата, а прокуратурата в Адана добави Урал към обвинителния акт като пряк участник. Той отрече това и обвини израелските служби. Когато през февруари 2018 г. съдът произнесе присъдите, делото срещу него и останалите беглеци беше отделено. От 2018 г. насам MIT връща в Турция беглеците един по един, а сега Анкара обяви, че с Урал е задържан и последният.

В Ал-Байда, Банияс и Джабле новината беше посрещната с такбири – възгласи „Аллаху акбар“ от местните джамии, а местни излязоха по улиците, сочат кадри от социалните мрежи и репортаж на кореспондентка на „Syria Now“, платформа на Al Jazeera за страната. „Цялото ми семейство загина в клането в Ал-Байда, убиха около 45 души, сред тях жени и деца“, каза пред нея местен жител, който поиска Урал да бъде екзекутиран на площада в селото, пред близките на жертвите. Друг свидетел посочи дюкян, в който по думите му имало над 100 изгорени трупа, натрупани един върху друг.

Директорът на SNHR Фадел Абдулгани определи ареста като важна стъпка към постигане на справедливост за близките на жертвите, чакали повече от 13 години. Той настоява обаче връзката между престъпленията и всеки заподозрян да бъде доказана в съда, независимо дали става дума за участие, издадени заповеди или отговорност като командир за действията на подчинените му. Той заяви готовността на мрежата да осигури свидетелства, снимки и записи, които събира от 2013 г. Абдулгани подчерта, че те ще станат доказателства едва след проверка на техния произход и автентичност. Ръководителят на Националния орган за преходно правосъдие Абдулбасит Абдуллатиф заяви, че престъпленията от миналото не се погасяват по давност, а министърът на правосъдието Мазхар ал-Уайс нарече ареста ново постижение на държавата.

Ако се стигне до процес, той ще се води в държава, по чието крайбрежие имаше кръвопролитие и срещу алауитите. През март 2025 г. нападения на клетки от привърженици на бившия режим срещу службите за вътрешна сигурност прераснаха в отмъщение: близки до новата власт въоръжени групи избиха алауити на десетки места по крайбрежието. Правителствената комисия за установяване на фактите посочи общо 1 426 загинали при тази вълна на насилие, повечето от които цивилни, и състави списък с общо 298 заподозрени за посегателства срещу алауити. Сред засегнатите места отново беше град Банияс: Amnesty International документира над 100 убити в града на 8-9 март, повечето в квартал Ал-Кусур. Затова делото срещу Урал ще покаже не само каква присъда ще получи той, но и дали Дамаск съди престъпленията от 2013 г. и от 2025 г. по едни и същи правила. Отговорът ще личи по това дали обвинението ще бъде повдигнато публично, дали заседанията ще бъдат открити и дали защитата ще може да оспори доказателствата, представени от SNHR. Предстоят също приключване на ливанското разследване за Мансурия и окончателно решение на турската държава дали да поиска предаването му.

Момчето, отрекло в Хага хлорната атака в Дума, разказва за принудата

🇷🇺🎭🇸🇾 Хасан Диаб, 11-годишното момче, отрекло пред световната преса в Хага атаката с химическо оръжие в Дума, разказа, че думите му тогава са били изтръгнати с арест и заплахи от разузнаването на Башар ал-Асад. Британският вестник The Observer публикува неговото свидетелство, както и тези на родителите му и на един от медиците. След атаката през април 2018 г. семейството прекара две седмици в подземна килия в Дамаск, после получи паспорти и беше откарано до Нидерландия през Москва, без да знае накъде пътува.

Пресконференцията от 26 април 2018 г. беше организирана от Русия в седалището на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) и водена от Александър Шулгин, тогава посланик в Нидерландия и постоянен представител към организацията. До него на дългата бяла маса бяха седнали неговия сирийски колега и над 10 сирийци от видеата, заснети в Дума по-малко от три седмици преди това, сред които деца. Всички повториха една и съща версия: никой не е имал симптоми на отравяне, а кадрите са инсценирани от „Белите каски“, доброволческата гражданска защита в районите на опозицията, с подкрепа от британското и американското разузнаване, за да бъдат оправдани западни удари. САЩ, Обединеното кралство, Франция и държавите от ЕС бойкотираха събитието. „OPCW не е театър“, заяви британският постоянен представител Питър Уилсън, а френският му колега Филип Лалио нарече представлението „непристоен маскарад“.

Атаката, която свидетелите отрекоха, беше извършена вечерта на 7 април 2018 г. Дума тогава беше един от последните бастиони на въоръжената опозиция край столицата Дамаск и нейните жители се спасяваха от въздушните удари в мрежа от мазета, пробити едно в друго. Хасан, сестра му и майка му Рауа се криеха там с роднини и съседи, когато някой извика предупреждение за химикали. Рауа усети миризмата на хлор, грабна децата и побягна.

„Беше тъмно, но виждах тънък дим, като мъгла. После очите ни сълзяха, кашляхме, повръщахме и дишахме едва-едва“, спомня си тя. Хлорът е по-тежък от въздуха и затова се стича в тунели и мазета, точно мястото, където в Дума се криеха хората.

Световната здравна организация отчете, че около 500 души са потърсили помощ онази нощ със симптоми на излагане на токсични химикали. В болницата „Белите каски“ заснеха как медиците обливат с вода Хасан и други деца и им дават инхалатори, а друго видео показа вътрешността на жилищна сграда с телата на над 40 мъже, жени и деца, с пяна около устата и носа. На 14 април САЩ, Великобритания и Франция отвърнаха с удари по обекти на сирийския режим.

На 1 март 2019 г. мисията на OPCW за установяване на факти стигна до извода, че съществуват основателни причини да се смята, че токсичен химикал, вероятно хлор, е бил използван като оръжие в атаката. Екипът ѝ за разследване и идентификация, създаден да посочва извършителите, отиде по-далеч на 27 януари 2023 г. със заключението, че поне един хеликоптер Ми-8/17 на сирийските ВВС, излетял от авиобаза Думайр под командването на елитната част „Tiger Forces“, хвърля 2 жълти цилиндъра по жилищни сгради в центъра на предградието. Единият удря покрива на триетажна сграда, спуква се и освобождава хлор в изключително висока концентрация, което довежда до смъртта на 43 души.

В първите дни след атаката режимът пое контрола върху града и започва да издирва всички лица, които се забелязват в кадрите. Омар Диаб, бащата на Хасан, по това време излежава малка присъда за кражбата на храна от изоставена сграда. Офицери от разузнаването го викат в местна джамия, карат го да разпознае сина си на кадрите и му нареждат да доведе семейството в централата на Общото разузнаване в Дамаск. Отвън клон 251, известен като „ал-Хатиб“, прилича на обикновено държавно учреждение, но под земята се намира един от най-страшните центрове за мъчения в страната. Бившият шеф на следствения отдел Анвар Раслан получи в Германия през 2022 г. доживотна присъда за престъпления срещу човечеството.

Хасан и сестра му още имат симптоми от хлора, когато ги преглежда лекар от затвора. Рауа му казва, че е химическа атака, и тогава мъж, застанал зад нея, ѝ прошепва: „За твое добро трябва да спреш да говориш това.“ „След това казах на децата да казват, че е бил обикновен дим“, спомня си тя.

В същия център е задържан и Басел Ойоун, който работи в линейка и видеото го показва да оказва първа помощ на пострадали. Докато чака реда си за разпит, Ойоун вижда вътре Абу Али Бакрие, който изгубва семейството си, скрито в сградата с телата от видеото, където загиват съпругата му, петте му деца, брат му, снаха му и шестима негови племенници. На въпроса на следователя как е изгубил децата си Бакрие отговаря, че от химическа атака, и офицерът го заплашва, че ако го чуе отново, ще го обеси на тавана.

„Да опитаме пак. Как умряха децата ти?“, пита той. Бакрие се разплаква и отвръща: „При бомбардировката.“ „Така е добре“, казва офицерът. Пред The Observer Бакрие потвърди разказа на Ойоун.

В следствения център задържаните са снимани и получават паспорти. Никой от тях не излиза от страната и никой не им каза къде отиват. „Бяхме твърде уплашени, за да си говорим по пътя“, казва Рауа. Групата беше показана първо пред руски журналисти в Москва, после в Нидерландия. Според Омар едва когато в залата им закачат микрофони, сирийците разбират, че ще говорят пред пресата.

Хага не е първата сцена. Само няколко дни по-рано Евгений Поддубний, кореспондент на държавния канал „Россия-1“, заснема репортаж с Хасан, според който момчето е накарано да вземе участие в инсценировка. Разследване на The Intercept по открити източници установи на 23 април 2018 г., че интервюто е заснето в Офицерския клуб на армията в Дамаск, не в предградието Дума. Поддубний отрича, че е снимал в клуба, но признава, че наблизо има руски военни съветници. OPCW разпита шестима от участниците в панела в Хага, но показанията им не влизат в официалното досие на разследването и не променят заключението.

Пресконференцията става опора на една от най-успешните кампании за дезинформация в цялата сирийска гражданска война. Руските медии години наред я представят като доказателство, че западните твърдения за Дума са изфабрикувани, и от един случай извеждат, че режимът не стои зад нито една химическа атака. В Обединеното кралство професори, пенсионирани офицери и бивши дипломати споделяха откъси от нея из „алтернативни“ медии. Материал кампанията получи отново през май 2019 г с изтичането на вътрешна инженерна оценка, според която цилиндрите по-скоро са поставени на място на ръка. Разследването на OPCW, представено на 6 февруари 2020 г. от тогавашния генерален директор Фернандо Ариас, откри, че нейният автор не е член на мисията и никога е имал достъп до разпити и лабораторни резултати, а втори служител, нарушил поверителността, изобщо не е стигнал до Дума.

„Техните заключения са погрешни, неосведомени и неверни“, заяви Ариас.

Руската мисия към OPCW отговори на The Observer, че свидетелите от Дума днес се намират в „деликатно, сложно положение“ спрямо новата власт в Дамаск, намеквайки, че новите им думи може да са изтръгнати. Намекът се разминава с хронологията: заключенията на OPCW за хеликоптера от Думайр и 43-те жертви са от 2019 и 2023 г. – години преди падането на Асад, и не стъпват на думите, казани в Хага. Семейство Диаб твърди и друго: години след дирижираната пресконференция офицери от разузнаването продължават да ги проверяват дали се придържат към версията.

Новата власт в Дамаск междувременно смени страната си в спора. На 9 юли 2026 г. Изпълнителният съвет на OPCW възстанови с консенсус правата на Сирия, отнети през 2021 г. заради употребата на химическо оръжие от режима на Асад, след като новите власти допълниха своята декларация и осигуриха достъп на инспектори до многобройни подозрителни обекти. 6 дни по-късно Министерството на вътрешните работи обяви ареста на полковник Ахмед Хабиб Али, отговарял за складовете със зарин в 417-то поделение край Дамаск. Според ведомството той е надзиравал производството на около 20 бомби от по 250 кг, пълни със зарин и използвани при атаки през 2013 и 2017 г. До края на септември властите задържат 16 бивши пилоти и офицери от ВВС, обвинени в удари по населени места; част от тях са летели над Източна Гута, където се намира Дума. В обявените досега обвинения самото предградие не е назовано. Следващата проверка ще бъде дали сирийските разследващи органи ще стигнат до пилотите от Думайр и техните командири, които бяха посочени от OPCW още през 2023 г.

Пътуването до Европа бележи семейство Диаб в очите на съседите. „Казват, че сме лъгали заради режима. Днес хората ни наричат предатели, а ние просто се опитвахме да опазим семейството си“, разказва Рауа. Образът, който години наред носи тезата, че атака не е имало, е дете само на конферентна маса в Хага. Сега той има продължение: същото момче, на 19, в скромен апартамент в Дума, разказва как и от кого е било накарано да излъже.

Видеото с Остин Тайс е заснето до сирийска военна позиция

🇸🇾🎥🇺🇸 Геолокация на видеото от 2012 г., на което американският журналист Остин Тайс се вижда жив в плен, подкрепя версията, че записът е постановка на режима на Башар Асад, целяща да представи похитителите като джихадисти. Според епизода „Where is Austin Tice?“ на разследващата поредица Embedded на BBC Radio 4 и NPR кадрите са заснети на две места в планините по сирийско-ливанската граница, едното от които е долина срещу военна позиция в район, контролиран по това време от сирийската арабска армия.

Геолокацията е дело на Томас Бордо, специализиран в OSINT разследвания журналист и беше представена в епизода от 22 септември 2026 г. Репортерът Джош Бейкър и продуцентката Сара Обейдат провериха тези места на терен. Резултатът добавя нова връзка с правителствените сили към сведенията и документите за задържането на Тайс от режима, но сам по себе си не установява кои са мъжете във видеото.

Тайс, бивш капитан от морската пехота на САЩ и студент по право в Джорджтаунския университет, изчезва на 13 август 2012 г. в района на Дарая, югозападно предградие на Дамаск, където отразява войната като журналист на свободна практика. Според разследването шофьорът, на когото се доверява, го предава на милиция, лоялна на режима. През септември 2026 г. BBC идентифицира шофьора като Хамид Абу Обейд.

В края на септември 2012 г. в YouTube изплува запис, озаглавен „Остин Тайс е още жив“. В него се виждат три автомобила по коларски път и мъже с кефии и автомати. Тайс е с вързани очи и ръце. Изваждат го от багажник и го повеждат по склона, докато той се опитва да произнесе мюсюлманското изповедание на вярата на несигурен арабски. Накрая се чува гласът му на английски: „О, Исусе.“

Самите кадри не установяват кой ги е заснел. Лицата нямат отличителни знаци, YouTube каналът е създаден специално за публикуването на записа, а никоя групировка не поема отговорност за отвличането. Липсва и обяснение кой държи заложника и какво иска срещу освобождаването му. Американски анализатори още тогава допускат постановка, без да могат да я докажат.

След падането на режима BBC открива документи на сирийското разузнаване, за които твърди, че са били проверени от нейния екип и от правоохранителни органи и показват, че Тайс е бил задържан от властите в Дамаск. Неизяснен остава въпросът как е създаден записът, представящ похитителите му като джихадисти.

Бордо търси отговора във фона на кадрите. При 25 кадъра в секунда записът с ниско качество съдържа стотици изображения на един и същ терен. След стабилизиране и наслагване част от детайлите се виждат по-ясно, отколкото в отделен кадър: очертанията на планинското било, завоят на пътя около група дървета, изораното поле и отделни камъни.

По оценката на разследващия дължината на сенките насочва към снимане около пладне. Съпоставянето на очертанията на билото с модел на релефа стеснява търсенето до участъци с обща площ около 50 кв. км. в Сирия.

Проверката на място изисква две експедиции в планините по границата с Ливан. Първите координати отвеждат Бейкър по обрасла пътека, по която при лошото време може да се премине само с мотоциклет. В долината екипът намира големия камък от кадрите. Според използваната карта мястото е малко отвъд границата, на ливанска територия.

До второто място се стига след няколко часа преход. Там екипът открива долина с дълъг коларски път, характерното дърво от записа и съвпадащи очертания на склоновете. На противоположния склон се намира военен бункер. Според реконструкцията, ако камерата беше насочена наляво, сирийската позиция щеше да попадне в кадър. Вместо това тя остава извън него. Разследването посочва, че през 2012 г. този район е бил под контрола на правителствените сили.

Облеклото, оръжията, скандиранията и заглавието могат да бъдат подбрани по такъв начин, че да внушават дадена принадлежност. Релефът дава възможност тази привидност да бъде проверена спрямо конкретно място. Геолокацията не идентифицира мъжете, но подкрепя версията за постановка, когато се разглежда заедно със сведенията за контрола над района и задържането на Тайс.

Към предполагаемия организатор на видеото поредицата стига по друга следа. В аудиозапис, получен при разследването на шофьора, командир от силите на режима назовава Луна ал-Шибл. До 2010 г. тя е водеща в Al-Jazeera, а след това работи за сирийската държавна телевизия, ръководи президентския медиен офис по време на въстанието и от ноември 2020 г. е специален съветник на Асад.

Нейна приятелка, работила за съпругата на сваления президент Асма ал-Асад, разговаря с екипа на ВВС при условие за анонимност заради получени заплахи. По думите ѝ ал-Шибл е създавала материали, които представят опозицията като терористична заплаха, включително за американците – послание, вписващо се във видеото с Тайс.

Същата жена твърди, че през 2024 г. ал-Шибл ѝ признала: „Аз го заснех. Събрах хора, преоблякох ги и го заснех.“ Бейкър твърди, че бивши служители на разузнаването и хора от президентския дворец поотделно са потвърдили пред екипа участието на ал-Шибл, одобрението на Асад и избора на планински терен, който да наподобява район под контрола на въстаниците. Приписваното на ал-Шибл признание обаче е известно от разказа на една свидетелка.

Според същата свидетелка точно след снимането Тайс успява да види лицето на ал-Шибл. Приятелката ѝ смята това за възможна причина той да не бъде освободен: на свобода журналистът може да я разпознае и да разкрие нейното участие в постановката, което да постави под съмнение и останалите ѝ пропагандни материали. Това е нейно предположение, а не установен мотив за продължилия арест. На въпроса дали именно затова Тайс не е освободен тя отговаря, че е възможно.

Ал-Шибл не може да отговори на тези твърдения. На 2 юли 2024 г. нейният автомобил катастрофира по пътя Дамаск–Яафур. Три дни по-късно тя умира от мозъчен кръвоизлив в болница в Дамаск. Месец по-рано е отстранена заедно със съпруга си от Централния комитет на партията Баас, а брат ѝ, бригаден генерал, е задържан по обвинение в сътрудничество с Израел. Опозиционни източници твърдят, че автомобилът е бил ударен умишлено. Това твърдение не установява връзка между смъртта ѝ и случая „Тайс“. Режимът пада пет месеца по-късно.

Съдбата на журналиста след снимането остава неизвестна. През октомври 2025 г. CNN разговаря с Басам ал-Хасан, бивш съветник на Асад, свързан със задържането на Тайс. Той заявява, че Асад е разпоредил екзекуцията на американеца. Телевизията не успява да потвърди смъртта му.

BBC и NPR съобщават, че не намират доказателство за убийство, и посочват сведения, че през 2024 г. Асад е изпратил пратеник за разговори с американците за Тайс. Подобен контакт обаче не доказва автоматично, че по същото време журналистът е жив. Различните сведения оставят отворени въпросите кога за последно е имало надеждна информация за състоянието му и какво се е случило след това. От 2018 г. ФБР предлага награда от един милион долара за информация по случая.

Значението на геолокацията е в новия прочит на запис, който е публично достъпен от 14 години и е гледан от разследващи, дипломати и роднини. Съчетаването на обработка на кадрите, моделиране на релефа и достъп до доскоро недостъпен терен позволява старият материал да бъде проверен по нов начин. Подобен подход може да се прилага и към видеозаписи от Украйна, когато липсват метаданни или установен автор. И там обаче доказването на самото място трябва да се разграничава от установяването на извършителите и техните намерения.

В случая с Тайс документ на бившия режим за организиране на снимките би подкрепил директно версията за постановка. Установяването кой е използвал бункера през есента на 2012 г. би изяснило военния контрол върху мястото. Данни, че долината е преминавала под различен контрол по онова време, биха отслабили извода, основан на близостта до позицията. Засега геолокацията усилва връзката между видеото и режима, но не дава отговор на най-важния въпрос – какво е станало с Остин Тайс.

Смъртна присъда за Атеф Наджиб, единственият подсъдим в залата в Дамаск

🇸🇾⚖️⛓️ Атеф Наджиб, бившият началник на клона на политическата сигурност в Дараа, беше осъден на смърт от Четвъртия наказателен съд в Дамаск. Той е единственият от деветима подсъдими по делото, който чу присъдата си в съдебна зала. На смърт задочно бяха осъдени и Башар Асад, брат му Махер и още шестима бивши служители от високите етажи на режима. Съдията Фахр ад-Дин ал-Ариян обяви решението във вторник, 11 август, в Двореца на правосъдието в Дамаск. Наджиб го изслуша изправен в затворническа униформа зад решетките на килията за подсъдимия, докато пред сградата чакаше тълпа.

Обвиненията срещу Наджиб са най-многобройните по делото и според Al Jazeera включват поне 10 състава: умишлено убийство на повече от един човек, умишлено убийство на деца под 15 години, изтезание с изход смърт, произволно задържане и престъпления против човечеството. Наред със смъртната присъда съдът е постановил по отделните обвинения доживотен затвор за подбуждане към гражданска война, пет години затвор за присвояване на публични средства и шест години затвор с глоба за пране на пари. Ал-Ариян описа Асад като най-висшия във веригата на вземане на решения, използвал държавните институции за извършването на тези престъпления. Съдията обяви решението за окончателно и неподлежащо на обжалване и разпореди заповедите за арест да бъдат разпространени международно.

Производството, заведено като дело №1 за годината, започна на 26 април и приключи с осмото заседание. Пред съда се явиха 75 ищци, сред тях бивши задържани и роднини на убити, а обвинението показа в залата видеозаписи с изтезания. Наджиб отхвърли обвиненията. Той настоява, че не е задържал никого, както и че не е давал заповед за стрелба по демонстранти и самият той се е противопоставял на силовото потушаване на протестите. Отговорността прехвърли върху останалите служби в провинцията. На част от заседанията присъстваха представители на международни правни и правозащитни групи, а отделни етапи от производството останаха закрити до приключването на публичното представяне на доказателствата. Това е първата осъдителна присъда срещу Асад, произнесена от сирийски съд, и първото дело на преходните власти, стигнало до присъда срещу хора от най-тесния кръг на фамилията.

Материалите по обвинението обхващат февруари и март 2011 г. в Дараа. Подчинените на Наджиб задържаха група ученици от града, между 15 и 20 според различните описания, които бяха изписали по стените искане за падане на режима и подигравателен надпис по адрес на самия Асад. Когато местните първенци и бащите на децата поискаха освобождаването им, Наджиб отказа с обиди към целия Хауран. Според разказа, който впоследствие обиколи цяла Сирия, той им казал да забравят децата си и да направят други, а ако не могат – да изпратят жените си при него. Дараа излезе на улицата през март, а стрелбата по протестните шествия допринесе за това протестите да се разпространят в останалите провинции. През април 2011 г. режимът отстрани самия Наджиб от поста. Последвалите въоръжени сблъсъци прераснаха в кървава гражданска война, продължила почти 14 години, отнела живота на стотици хиляди сирийци и принудила милиони да напуснат домовете си. ООН документира системни изтезания и отвличания и безследно изчезнали в над сто места за задържане в страната.

След свалянето на Асад на 8 декември 2024 г. Наджиб напусна страната, но по-късно се върна обратно. На 31 януари 2025 г. Общата сигурност го задържа в селските райони на крайбрежната провинция Латакия по време на акция срещу спящи клетки на бившия режима. По думите на директора на службата в провинцията Мустафа Кнайфати арестът е извършен след специална операция съвместно с военни части. Наджиб беше най-висшият представител на апарата на Асад, попаднал дотогава в ръцете на новите власти, а делото му се превърна в първото публично производство на новата съдебна власт срещу фигура от подобен ранг.

Осемте подсъдими, осъдени задочно, обхващат командната верига над Дараа през 2011 г.: Башар и Махер Асад, бившият министър на отбраната Фахд Джасем ал-Фрейдж, Мохамед Айман Аюш, бившият началник на военното разузнаване в Дараа Луай ал-Али, началникът на клона на разузнаването на ВВС в провинцията Куссай Махюб, началникът на военната сигурност Уафик Насер и началникът на отдела за специални задачи към Министерство на вътрешните работи Талал ал-Усейми. За всички тях обвинението включва убийство с предумисъл и подбуждане към изтезание със смъртен изход.

Башар и Махер Асад живеят в изгнание в Москва, която ги приюти през декември 2024 г. Ахмед ал-Шараа поиска екстрадицията на сваления президент при посещенията си в Москва, първото от които беше през октомври 2025 г., но получи отказ. Според описанието, дадено от сирийски дипломат, искането е поставяно ясно и многократно, а руската страна е отговаряла с разбиране към идеята за преходно правосъдие, без да отстъпи по същество. На 29 януари 2026 г. руският външен министър Сергей Лавров сподели пред турските медии, че въпросът за изправянето на Асад пред съд е уреден отдавна, че убежището му е предоставено по чисто хуманитарни съображения, тъй като животът му е застрашен, и че Дамаск вече не поставя въпроса за преследването му.

Присъдата от днес влиза в директно противоречие поне с последната част от това твърдение: сирийската съдебна система продължава да преследва на Асад. Реалната картина обаче не може да понесе промяната. Асад остава под руска защита, а международното разпространение на заповедта за арест може да създаде основание за задържането му в държави, които решат да я признаят или изпълнят, ако той се появи на тяхна територия. Русия очевидно не планира да бъде сред тях.

Тежестта на произнасянето зависи и от правната рамка, в която то е направено. Убийството, изтезанието и останалите системни посегателства се преследват по силата на Наказателния кодекс от 1949 г., който няма самостоятелен криминален състав „престъпления против човечеството“. Съдът достига до квалификацията чрез описанието и съвкупността на деянията, а не чрез вътрешноправна норма, която изрично я дефинира. Това ще има значение при всяко бъдещо признаване или оценяване на решението извън Сирия.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR), която наблюдава заседанията и публикува доклади за тях, посочи нерешени въпроси около презумпцията за невиновност, правата на защитата, съденето в отсъствие и мерките за защита на свидетелите. Осем от деветте присъди са постановени срещу хора, които никога не са влизали в съдебната зала, и са обявени за неподлежащи на обжалване.

Следващото произнасяне по същата линия е насрочено за 18 август по делото срещу Уасим Асад, братовчед на сваления президент, обвинен в предумишлено убийство, търговия с наркотици и посегателство срещу сигурността на страната и гражданския мир. На 22 юли прокуратурата поиска смъртна присъда и за него, след което производството беше оставено за съвещание. Към момента решение по делото няма.

Сирия арестува ръководителя на зариновото Подразделение 417 на Асад

🇸🇾⚖️ Сирийските власти арестуваха бившия полковник Ахмад Хабиб Али – една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на бившия режим на Башар ал-Асад, надзиравал производството на около 20 авиационни бомби със зарин, използвани срещу сирийски населени места в периода между 2013 и 2017 г. Министерство на вътрешните работи обяви ареста на 15 юли. Али е заловен в операция на силите за сигурност в крайбрежната провинция Латакия – родния регион на клана Асад и опора на бившия режим до самия му край.

Според изявление на министерството Али е ръководил Подразделение 417 – обект за химическо оръжие в района на столицата Дамаск, действал в структурата на Центъра за научни изследвания, където отговарял едновременно за складовете със зарин и производствените мощности. Предварително разследване сочи, че под негов надзор са произведени около 20 авиационни бомби, всяка от които с тегло 250 кг, заредени с нервнопаралитичното вещество, и именно те са били използвани при удари по сирийски градове и селища в периода 2013–2017 г. Ведомството определя задържания като една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на режима и уточнява, че разследването продължава: всички приписвани престъпления трябва да бъдат документирани, преди случаят да бъде предаден на съдебните власти.

Центърът за научни изследвания, в чиято структура е действало Подразделение 417, е дългодишен гръбнак на сирийската химическа програма – формално цивилна изследователска институция, която десетилетия наред намира място в санкционните списъци на САЩ и ЕС като разработчик на бойни отровни вещества и средства за тяхната доставка. Комплексът в Барзе край Дамаск беше сред целите на съвместните ракетни удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство през април 2018 г. в отговор на химическата атака в Дума.

Периодът, посочен в обвинението, съвпада с най-тежките години на химическата война на режима срещу собственото му население. През август 2013 г. ракети със зарин поразиха контролираните от опозицията предградия на Дамаск в Източна Гута и убиха над 1400 души по оценка на американското разузнаване и на правозащитни организации. Под заплахата от американска военна намеса Асад тогава се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие и предаде около 1300 тона декларирани бойни вещества, изведени от страната и унищожени под международен надзор. Атаките обаче не спряха – разследванията впоследствие приписаха на режима нови удари със зарин и хлор в годините след разоръжаването. На 4 април 2017 г. авиационна бомба със зарин уби десетки цивилни в Хан Шейхун; съвместният разследващ механизъм на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) и Организацията на обединените нации (ООН) посочи сирийските ВВС като извършител, а три дни по-късно САЩ отвърнаха, нанасяйки удар с 59 крилати ракети BGM-109 Tomahawk по авиобаза Шайрат, откъдето е излетял самолетът. Прозорецът в обвинението срещу Али (2013–2017 г.) по този начин покрива почти изцяло годините, през които Дамаск по собствената си декларация вече не притежаваше химическо оръжие.

Арестът се вписва в засилената кампания за търсене на отговорност след падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Правителството на Ахмед ал-Шараа задържа десетки бивши офицери и функционери за престъпления през годините на гражданската война, а по данни на Al Jazeera от април 2026 г. в страната се водят първите публични съдебни процеси. Успоредно с наказателната линия върви разоръжаването: новото правителство отвори за инспекторите на OPCW обекти, които бившият режим никога не декларира, и през май организацията съобщи, че в тях са открити десетки химически бомби и ракети, останали от арсенала на Асад. На 9 юли Изпълнителният съвет на OPCW върна на Сирия право на глас в организацията, което ѝ отне през 2021 г. заради отказа на Асад да декларира пълния обхват на програмата и заради повторна употреба на бойни отровни вещества; Сирия се превърна в първата държава членка, лишавана от глас в историята на конвенцията, отбелязва The National. Решението от 9 юли беше мотивирано със „съществена промяна в обстоятелствата“. Арестът в Латакия дойде едва шест дни по-късно.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) нарече ареста „важна стъпка в усилията за разследване и наказателно преследване на престъпленията, свързани с употребата на химическо оръжие“ – в изявление на директора ѝ Фадел Абдул Гани, разпространено от държавната агенция SANA. Абдул Гани подчерта, че значението на Али надхвърля това на полеви изпълнител именно заради ръководната му позиция, която той заема в структурата на центъра, и настоя отчетността да проследи цялата политическа и военна верига на командването – от тези, които са планирали и наредили атаките, до онези, които са ги надзиравали. Той призова разследването да върви в сътрудничество с OPCW и останалите международни механизми, така че доказателствата да се съхранят, а делата да отговарят на стандартите за независимост, безпристрастност и справедлив процес. Откритите през май недекларирани запаси според него показват, че става въпрос за организирана институционална програма, а не за действия на отделни лица.

Отвъд самия наказателен акт стойността на ареста се крие в знанието, което задържаният носи. Лице, което е отговаряло едновременно за производството и складовете, знае какво е произведено, къде е съхранявано и какво липсва от декларациите, които Дамаск години наред подаваше на OPCW – точно разликата между декларирано и намерено, която инспекторите очертаха с находките си от май. Показанията му биха могли да затворят част от тази сметка и да захранят както вътрешните дела, така и международни разследвания, за които настоява правозащитната мрежа.

Започна делото срещу командир на Асад за смазването на протестите през 2011 г.

🇩🇪🇸🇾 Апелативният съд в Берлин започна процеса срещу бивш командир на милиция, близка с режима на бившия сирийски президент Башар ал-Асад. Той е обвинен в участие в бруталното преследване на демонстранти срещу режима по време на въстанието през 2011 г. и извършване на тежки нарушения и престъпления срещу цивилни граждани.

Обвинителният акт включва осем точки за престъпления срещу човечеството съгласно международното наказателно право. Прокурор Антония Ернст заяви, че подсъдимият, в качеството си на командир на т.нар. милиция „Шабиха“ в началото на протестите, е нареждал на своите бойци да бият мирни демонстранти и да ги задържат, преди да ги предадат на сирийската полиция и сили за сигурност, където те са били подлагани на мъчения и нечовешки условия в ареста.

„Обвиненията се отнасят до това, което е известно като престъпления срещу човечеството според международното наказателно право. Освен това, съгласно принципа на универсалната юрисдикция и тъй като заподозреният се е намирал в Берлин по време на ареста му миналата есен, Германия също притежава правомощие да преследва подобни престъпления“, добави Ернст.

Сирийският активист за човешките права Анвар ал-Буни приветства началото на процеса след дълги години разследване: „Разследването отне много време – над шест години от началото му. Радвам се, че стигнахме до този момент и се надявам скоро да видим присъда“, каза той и добави: „Радвам се, че процесът се води тук, в Германия. Първо, защото има закони, насочени към престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, и второ, защото разполагаме с независима съдебна система. Вярваме в справедливостта на германското правосъдие и вярваме, че всеки ще получи заслужените си права.“

Процесът е част от мащабните усилия на Германия за преследване на извършители на престъпления срещу човечеството извън нейните граници по силата на принципа на универсалната юрисдикция, което отразява нейния ангажимент за прилагане на международното право в случаи на тежки нарушения.

Изтекли записи разкриват как Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл се подиграват с Хизбула.

🇸🇾🇱🇧 Поддръжниците на Хизбула в Ливан реагираха остро на изтекли кадри от Al Arabiya, в които бившият сирийски президент Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл, покойната му медийна съветничка, се подиграват на бойците и жертвите в продължителната гражданска война в Сирия.

Кадрите нямат точна дата, но се смята, че са заснети след изтласкването на бунтовниците от Източна Гута през 2018 г. На видеото Асад шофира своя лек автомобил в предградията на Дамаск, Шибл стои до него, а трети човек снима от задната седалка. Когато минават покрай въоръжени мъже, Асад посочва, че са ливанци – т.е. бойци на Хизбула, при което ал-Шибл започва да коментира тяхното представяне във войната:

„Сирийската армия вече се научи и има опит, който може да сподели с други армии. Хизбула в крайна сметка не успя да оправдае претенциите си и повече не чухме за нея“, казва тя на записа.

В коментари пред саудитския вестник Asharq Al-Awsat поддръжници на Хизбула описаха думите като „подигравка с всички жертви и отричане на фактите на терена“. Един от тях заявява:

„Мълчанието на Асад по време на коментарите на Шибл е знак за съгласието му и поредна обида към партията. Асад няма лоялност и не цени жертвите.“

„И тя, и Асад знаят отлично, че ако не беше Хизбула, опозицията щеше да превземе Дамаск още през зимата на 2012 година“, напомни друг поддръжник, който описа съветничката на Асад като заблудена лъжкиня и ласкателка.

Член на въоръженото крило на групировката, участвал в гражданската война в Сирия, сподели пред Asharq Al-Awsat:

„През 2012 г. армията на режима не знаеше как да отблъсне атаките в южен Дамаск. Партията трябваше да се намеси и изготви план. Настъплението в Дараа беше отблъснато само от Хизбула и малко сирийски бойци.“

Той припомня и случаите в Източна Гута, където правителствените сили отстъпвали и оставяли бойците на Хизбула сами на фронта в продължение на часове.

Операциите в Кузайр и Каламун през 2013 г. и тези в Алепо, Забадани и Гута през 2016 г. остават ключова част от „епоса“ на подкрепяната от Иран група, често споделян в нейните среди и официални материали.

В социалните мрежи разочарованието е дори още по-осезаемо. Потребители припомнят отколешната вражда между Хизбула и режима на покойния Хафез ал-Асад по време на гражданската война в Ливан в периода 1975–1990 г., която според тях била заровена само защото Дамаск имал нужда от помощ.

„Тези видеа са послание към онези, които все още защитаваха Асад“, пише един потребител.

Напрежението между Хизбула и Асад се покачваше още преди свалянето му от власт през декември 2024 г. Някои лидери го обвиниха, че е изоставил групата във войната с Израел, която тя започна с ежедневните обстрели в подкрепа на Хамас след 7 октомври 2023 г. По-късно стана ясно, че Асад е забранил изрично на Хизбула да използва територията на Сирия за нанасяне на ракетен обстрел срещу израелска територия и е ограничил доставките на оръжие през Сирия.

Изтеклите записи хвърлят нова светлина върху крехкия съюз, който струваше на Хизбула хиляди жертви, за да запази властта на семейство Асад повече от десетилетие.

Изтекли записи разкриват как Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл се подиграват на Путин

🇸🇾🇷🇺 Бившият сирийски президент Башар ал-Асад и покойната му съветничка Луна ал-Шибл се присмиват жестоко на руския президент Владимир Путин в поредица от наскоро изтекли видеозаписи, получени ексклузивно от телевизия Ал-Арабия.

От събота насам Ал-Арабия излъчва тайни записи, на които Асад води неформални разговори със своята близка съветничка Луна ал-Шибл. В тях се вижда как двамата коментират подигравателно редица личности и събития от вътрешния живот на Сирия.

Точната дата на изтеклите записи не е ясна. Режимът на Асад беше свален от бунтовниците преди една година, което го принуди да потърси убежище именно в Русия – страната, която му оказваше най-активна подкрепа по време на гражданската война. В момента се смята, че живее в Москва.

Изтеклите материали хвърлят нова светлина върху отношенията на Асад с най-близкия му кръг и особено с Владимир Путин – човека, когото доскоро наричаше най-важния си съюзник.

В един от клиповете Шибл, която загина в тежка автомобилна катастрофа през юли 2024 г., злобно коментира външния вид и здравословното състояние на Путин:

„Видя ли колко подут изглежда Путин?“, попита тя.

„Всичко са процедури“, отговори самият Асад.

„Да, при Путин всичко е процедури. На 65 години е... онова видео го изложи тотално“, продължи Шибл.

В друг откъс от записа Шибл остро критикува войниците от сирийската армия:

„Гледат ме право в очите... Обичам ги, но ми се гади“, оплаква се тя.

Според източници на Ал-Арабия записите са направени в автомобила на Асад, като по това време в него е бил и Амджад Иса – личният асистент на ал-Шибл.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Новият президент на Сирия се срещна с Путин в Кремъл

🇷🇺🤝🇸🇾 Временният сирийски президент Ахмад ал-Шараа пристигна в Русия, където се срещна с Владимир Путин в Кремъл. „Това е важен ден за руско-сирийските отношения след смяната на властта в Сирия“, коментира срещата говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Детайли от преговорите не бяха оповестени. След срещата сирийският президент обеща да спазва всички по-ранни споразумения между двете страни. Според информация на Reuters това вероятно значи, че руските военни бази на летище Хмеймим и пристанище Тартус запазват досегашния си статут.

Източник, близък до новите сирийски власти, съобщи пред агенцията, че те търсят гаранции, че Москва няма да подпомага остатъците от режима на бившия президент Башар Асад. Освен това сирийският лидер е изразил надежда, че Москва ще окаже съдействие на новата сирийска армия.

След преговорите руският вицепремиер Александър Новак заяви, че страната е готова да участва в проекти за добив и преработка на нефт в Сирия и да окаже съдействие за възраждане на енергийна, транспортна и друга инфраструктура, разрушена по време на гражданската война.

Ал-Шараа, който беше лидер на терористичната групировка Хаят Тахрир аш-Шам, зае позицията на временен президент на Сирия след свалянето на Башар ал-Асад през декември 2024 г.

Днес заради кортежа на ал-Шараа в Москва са затворени Ленинския проспект, площад Боровицкая, крайбрежната улица на Кремъл, вътрешната страна на околовръстния път до Киевско шосе и улица Смоленская, съобщи порталът MSK1. Това подсказва за вероятна промяна в протокола за сигурност на сирийските власти, посочва каналът „Сезон хамсинов“. За разлика от визитите на Асад в Москва, които често се съобщаваха едва след връщането му в Дамаск, днес тя беше оповестена публично.

Путин подкрепяше Асад в продължение на повече от десетилетие, като с включи на негова страна с въздушни удари през септември 2015 г. Голяма част от тях бяха насочени именно срещу бунтовници и ислямистки групи, контролирани от ал-Шараа.

Самият Асад избяга в Москва, където живее заедно със семейството си в комплекс „Москва-Сити“ и прекарва времето си, играейки видеоигри. Източник от новата власт в Сирия сподели пред Reuters, че на срещата в Москва ал-Шараа ще поиска от Путин да предаде Асад за съд заради престъпления срещу сирийския народ.

Според правозащитни организации, над 160 хиляди сирийци са изчезнали по време на управлението на Асад, погребани в десетки масови гробове, част от които бяха открити в дните след падането на режима.

Арабистът Руслан Сулейманов припомни, че още през 2016 г. руското външно министерство нарече ал-Шараа и хората му „изверги“, с които трябва да се води борба „до пълно унищожение“.

„Всички опити на терористите да променят имиджа си са напразни“, заявиха тогава от ведомството. Няколко години по-рано пък руският външен министър Сергей Лавров заяви в интервю, че Кремъл няма да предостави убежище на Асад.

От лидер на Ал-Кайда в Ирак до президент на Сирия, участник на международен форум в Ню Йорк.

🇸🇾🇺🇸 Сирийският президент Ахмад ал-Шараа обяви, че страната навлиза „в нова историческа фаза за региона“ след падането на правителството на Башар ал-Асад, в изказване, тълкувано като дипломатически завой към западните сили.

Изказването беше направено по време на участие с бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петрeъс в ежегодния форум на групата Конкордия за глобални въпроси, който насърчава партньорството между правителства, бизнеси и организации с нестопанска цел за справяне с належащите нужди на света. В дискусията той подчерта, че Сирия вече има „свързани интереси със Запада и Съединените щати“, което е исторически обрат спрямо позициите на предишния режим.

Появата на временния сирийски президент на престижния международен форум е най-значимото му дипломатическо постижение след поемането на властта през декември 2024 г. Неговите изказвания подсказват, че Сирия може се стреми към възстановяване на отношенията със западните държави, които бяха поставили Дамаск в изолация за повече от десетилетие.

Ал-Шараа предупреди за сериозните пречки пред стабилността на Сирия и заяви, че някои страни се опитват „да разпалят сектантско напрежение в Сирия, докато други си чистят сметките на сирийска територия“. Освен това той подчерта нуждата от бързо прилагане на мирни решения, в очевидна препратка към сделката със Сирийските демократични сили (SDF), сключена на 10 март 2025 г.

Интеграцията на въоръжените фракции остава ключов въпрос за новата власт. „Ограничаването на оръжията до държавата е това, което защитава Сирия от конфликти и безредици“, заяви ал-Шараа по време на сесията за демокрация, сигурност и геополитически рискове.

Сирия е отправила предложение към SDF, която контролира голяма част от североизточната част на страната, да се присъедини към националната армия. Ал-Шараа отбеляза, че правителството му „ги е уверило, че правата на кюрдите са гарантирани, но съществуват колебания от тяхна страна при изпълнението на споразумението“.

Новата сирийска армия – Специален доклад на Alma Research & Education Center.

Структурата на новата сирийска армия след падането на режима на Башар ал-Асад.
🔍 Инфографика: Alma Research & Education Center

🇸🇾 Малко след поемането на властта през декември 2024 г. новото правителство на Сирия, водено от Ахмад Ал-Шараа даде началото на амбициозна инициатива за възраждането на въоръжените сили на страната.

До началото на 2025 г. политическото ръководство призова всички командири на групировки и фракции, действащи в страната, да се включат към новата власт и да интегрират в националните въоръжени сили. Тази военна рехабилитация е ключов компонент от по-широка стратегия с цел стабилизиране на разпад на държавата, възстановяване на държавните институции и началото на мащабна национална реконструкция – усилие, включващо широка международна дипломатическа кампания.

Въпреки усилията на Ал-Шараа да се представи като прагматичен и умерен държавен лидер, готов на компромиси, и въпреки готовността на САЩ и ЕС да премахнат всички санкции срещу Сирия, и да установят легитимност за новата власт, все още има несигурност за бъдещия характер на режима и опасения, че той може да направи радикално ислямистко направление с джихадистки тенденции в бъдеще. Тази несигурност и безпокойство се засилиха в светлината на клането в алауитския регион (март 2025 г.) и в Суейда и Джебел ал-Друз (юли 2025 г.).

Наистина, на този етап е преждевременно и трудно да се определи накъде се е запътила Сирия, но един от основните индикатори, които могат да помогнат в този контекст, е характерът на армията, която се формира в момента, и начинът, по който тя се изгражда.

Процесът по изграждане на сирийска армия, който продължава над половин година, демонстрира частичен успех. Командната структура до голяма степен е възстановена, основно от командири на бивши групировки на бунтовниците заедно с офицери от армията на Асад.

Освен това е в ход широка кампания за набиране на войници, която има за цел да създаде армия от 300 000 души. Въпреки това повечето бунтовнически организации, присъединили се към армията, не са се разформировали истински, а продължават да действат със идентична вътрешна структура под ново име, което създава независими центрове на власт. Тази ситуация допринася за временна стабилност, но може да застраши контрола на режима в бъдеще. Изглежда, че Ал-Шараа е наясно с това и затова е назначил доверени лица на ключови позиции в армията и правителството.

Новата армия все още страда от липса на съвременно оръжие в резултат на поредица от въздушни удари, нанесени от Израел срещу военна инфраструктура и складове за оръжие след падането на режима на Асад. Освен това нивото на подготовка и обучение на войниците на този етап изглежда, базово заедно с липса на единство относно военната екипировка.

Въпреки това смятаме, че това е временна ситуация, която вероятно ще се промени в резултат на нарастващата международна легитимност на режима и публична подкрепа от Турция, която дори може да извърши доставки на модерно въоръжение.

В същото време се наблюдава тревожна тенденция, при която една съществена част от сирийската армия има радикалната салафитско-джихадистка ориентация, някои от които не са идеологически различни от Ислямска държава, а някои са чуждестранни бойци, които се установиха в страната. Тази идеология, стремежа към налагане на шериатското право и елиминиране на малцинствата, противоречи на прагматичните тенденции, които новият режим се опитва да проектира външно, и поражда сериозни опасения за бъдещето на вътрешната стабилност на Сирия.

Доклад на Wall Street Journal осветява ужасите на сирийския затвор Седная.

📸 Снимка: Omar Haj Kadour/AFP via Getty Images

Wall Street Journal публикува подробен разследващ доклад, който разкрива нови тайни за скандалния сирийски затвор Седная, описван като най-голямата „фабрика за смърт“ при управлението на Башар ал-Асад – систематичен терор и машина за масови екзекуции.

Разположен в планински район в покрайнините на Дамаск в продължение на 14 години, затворът е център на организирани убийства от сирийските служби за сигурност. Десетки хиляди задържани, сред които дезертирали войници, мирни активисти, учени и инженери, са били екзекутирани само заради критики към режима или участие в протести.

Според доклада, който се позовава на сведенията от 21 бивши задържани, служители на режима и документи, екзекуциите са били извършвани поне ежемесечно. Оцелели си спомнят, че само през март 2023 г. едва 600 души са били екзекутирани за три дни. Това се е случило наред с частични реформи, докато Асад се е опитвал да възвърне международна легитимност и да се присъедини отново към Арабската лига.

Докладът описва систематични и брутални изтезания. Оцелели описват „парти за добре дошъл“ при пристигане, смъртоносни побои, принудителна консумация на урина, сексуално насилие и лишаване от храна и вода, което е довело до много смъртни случаи от глад и болести.

Тайни документи, получени от WSJ, сочат, че режимът е записвал щателно всеки етап от ареста, преместването и екзекуцията, с точни данни за затворниците и смъртни актове.

Експерти сравняват случая с нацистките и съветските модели на държавен терор. Сателитни снимки и анализи разкриват огромни масови гробове в покрайнините на Дамаск, които съдържат десетки хиляди тела, много от които са с признаци на изтезания и обесване.

След падането на режима през декември 2024 г. бунтовниците освободиха затвора с изненадваща операция, която позволи на оцелелите да говорят публично за ужасите и даде начало на трудния път за документиране на престъпленията и подпомагане на семействата на изчезналите.

Новото правителство на Сирия се изправя пред сериозни правни и политически трудности в старт на задълбочено разследване на посочените престъпления. Въпреки че е обещало да сформира местна разследваща комисия и да покани международни следователи, подробностите за тяхната роля остават неясни

Правозащитни организации като Human Rights Watch и Amnesty International осъдиха с острото предполагаеми злоупотреби, настоявайки сирийски служители да бъде съдени в международен съд. Служители описаха едно от своите разследвания като „първа стъпка към справедливост“, докато същевременно предупредиха, че политическите сложности правят истинската отчетност трудна предвид продължаващите безредици в Сирия.

Личните разкази на оцелели разкриват ярки портрети на ужаса в Седная. Мохамед Абдел Рахман Ибрахим, бивш учител по математика, описва как е бил принуден да подпише самопризнания под мъчения и е чувал писъците на други, екзекутирани в Седная. „Страхувах се да не се събудя там отново, но сега знам, че кошмарът е свършил“, каза той.

Али Ахмад ал-Звара, фермер от селската провинция на Дамаск, който е прекарал над четири години в затвора за избягване на военна служба, го нарече „продължаващо клане“ и отбеляза, че повечето затворници никога не са излизали живи.

„Тези свидетелства налагат морална и правна отговорност на света да гарантира, че престъпленията няма да се повторят, да окаже натиск върху новото правителство на Сирия да отвори досиетата за злоупотребите и изчезналите, и да осигури дългоочаквана справедливост за семействата на жертвите.“

Властите в Сирия наложиха консервативни правила за облеклото на обществени плажове.

Минувачи се разхождат по плажната ивица на пристанищния град Тартус в северозападна Сирия, на фона на Средиземно море по залез слънце, 18 юли 2008 г.📸 Снимка: REUTERS / Khaled al-Hariri

🇸🇾 Новото ислямистко правителство на Сирия заяви, че жените трябва да носят буркини или друг цял бански костюм на обществени плажове. Въпреки това, служител на новите власти отрече да има забрана за западно плажно облекло и подчерта, че решението е недоразбрано.

Това е първи случай, в който сирийските власти издават официални насоки за облеклото на жените след свалянето на Башар ал-Асад и идването на сунитски ислямисти на власт в Дамаск – след повече от 13 години кървава гражданска война.

Въпреки обещанието на временния лидер Ахмад ал-Шараа да защити гражданските свободи в „нова Сирия“, а временната конституция да гарантира правата на жените, всеки ход в посока въвеждане на дрескод би се възприело като стъпка към по-консервативно управление.

Декретът на министерството на туризма, датиран от 9 юни, посочва, че посетителите на обществени басейни и плажове трябва да носят „подходящо банско облекло, което уважава обществените норми и чувствителността на различните социални групи“.

В текста се препоръчват „по-сдържани бански костюми“, като се посочва конкретно буркинито или облекло за плуване, което „покрива по-голяма част от тялото“.

Изключение се прави за хотели с четири или повече звезди, както и за частни плажове, басейни и клубове, където „обичайното западно плажно облекло“ е допустимо, но при условие, че е налице „спазване на обществените норми и в рамките на добрия вкус“.

Заместник-министърът на туризма Гияс ал-Фара заяви пред Reuters, че решението не налага забрана на западното плажно облекло на обществени плажове.

„Желаещите да влязат със западно облекло се допускат, но позволихме носенето на буркини, тъй като обслужваме голяма част от обществото“, каза той и добави, че буркинито доскоро е било забранено за носене на някои места.

„Думата забранено изобщо не присъства в решението“, подчерта той и уточни, че тук не става дума за президентски указ и мярката може да бъде преразгледана след края на сезона.

В решението, подписано от министъра на туризма, се казва още, че на обществени плажове жените трябва да носят наметало или свободна роба върху банските си, когато се придвижват извън зоните за къпане.

Мъжете пък са длъжни да носят риза, когато не плуват, и не трябва да се показват голи до кръста в обществени зони извън плувните части – като лобита на хотели или ресторанти.

Близкият до правителството анализатор Махмуд Торон разкритикува мярката, като заяви, че лично той би оставил басейните и плажовете извън фокуса на подобни решения.

„Не ни липсват противоречиви теми в тези бурни времена“, написа той в платформата X.

Насоките са част от по-широк декрет, включващ и мерки за обществена безопасност преди летния сезон, като препоръки да не се прекалява със слънчевите бани и да се избягва контакт с медузи. При управлението на династията Асад, белязано от светски арабски национализъм, властите не издаваха указания за дрескод на обществени плажове, въпреки че хората обикновено се обличаха скромно и в тон с традиционните социални норми.

След свалянето на Асад започнаха да се появяват флаери, съдържащи призиви към жените да се покриват, но досега липсваха официални разпоредби от страна на новите власти.

Секретни документи потвърждават: Остин Тайс е бил държан в плен от режима на Асад.

🇺🇸🇸🇾 Секретни разузнавателни документи, разкрити от BBC, потвърждават за първи път, че изчезналият американски журналист Остин Тайс е бил задържан от режима на сирийския диктатор Башар ал-Асад, който беше свален от власт в края на миналата година.

Бивши сирийски служители също потвърдиха пред BBC, че Тайс е бил задържан от властите в Дамаск.

Американското правителство е заявявало и преди, че журналистът е задържан от бившия режим, но самият Асад отричаше категорично каквото и да е участие в подобен акт, а подробности около задържането му отсъстваха в продължение на повече от десетилетие. Сега разузнавателни данни и свидетелства на бившия служители на режима, разкриват какво се е случило с журналиста след неговото отвличане.

Остин Тайс изчезва безследно през август 2012 г. край сирийската столица Дамаск, едва няколко дни след 31-вия си рожден ден. По това време той работи като независим журналист.

Седем седмици по-късно в интернет беше разпространено видео, в което той е със завързани очи и ръце и е принуден да произнесе ислямска вяра под дулата на въоръжени мъже.

Въпреки че първите впечатления от видеото са, че Тайс е бил отвлечен от джихадисти, експерти и служители от американското правителство поставиха под съмнение тази версия и предположиха, че сцената "може да е инсценирана".

Нито една групировка или правителство не пое отговорност за неговото изчезване, а оттогава от него не е имало никакви следи, което подхранва още повече спекулации.

BBC стига до материалите, придружавайки местен изследовател в бивша сграда на разузнаването като част от разследване за подкаст по Radio 4, започнало преди повече от година. Тези файлове са първото непосредствено доказателство, че режимът на Башар ал-Асад е замесен в изчезването на американския журналист.

Папката, озаглавена „Остин Тайс“, съдържа комуникации между различни клонове на сирийските разузнавателни служби. Автентичността им беше независимо потвърдена както от ВВС, така и от правоприлагащи органи. Един от документите, маркиран като "строго секретен", показва арест на Тайс в Дамаск още през 2012 г.

Странични източници потвърдиха, че задържането се е случило в известния затвор „Тахунех“. Бивш служител от високите етажи на сирийското разузнаване също потвърди ареста на Тайс, който по думите му е бил извършен от паравоенно формирование в сирийската столица.

Сваленият режим отричаше упорито да има информация за съдбата на журналиста, но авторското разследване на BBC доказва обратното. Според него Тайс е бил арестуван близо до предградието Дарейя, след което е предаден на членове на Националните сили за отбрана (NDF) – паравоенна структура, лоялна на Асад.

Сирийски официален източник потвърди, че журналистът е бил задържан поне до февруари 2013 г. По това време той развива стомашни проблеми и най-малко два пъти е бил подложен на лечение от медицинско лице. Кръвни тестове показали, че страда от вирусна инфекция.

Мъж, посетил същото място, който го е видял лично, споделя пред BBC, че Тайс е получавал по-специално отношение от останалите сирийски затворници, но в същото време е „изглежда тъжен, все едно радостта бе напуснала лицето му.“

Бивш член на NDF с пряк достъп до информация по случая заяви, че „стойността на Остин е била осъзната“, поради което е бил разглеждан като разменна монета при евентуални дипломатически преговори с Вашингтон.

Освен това се съобщава, че Тайс е направил опит за бягство, при което се промъква през прозорец на килията си, но по-късно бива отново заловен. Поне два пъти е бил разпитван от служители на сирийското разузнаване, като се предполага, че това най-вероятно се е случило в края на 2012 г. и началото на 2013 г.

След неочаквания крах на режима през декември 2024 г. тогавашният американски президент Джо Байдън сподели вярата си, че Остин Тайс е жив. Само два дни по-рано майката на журналиста Дебра Тайс разкри, че „значим източник“ ѝ е потвърдил, че нейният син е жив и „се отнасят добре с него“.

Но когато слад падането на режима вратите на неговите затвори бяха широко отворени, от Остин Тайс нямаше и следа и до ден-днешен съдбата му остава забулена в мистерия. Семейството на Тайс е наясно с наличието на тези документи. С тях са наясно още американските власти и сирийска група, събираща доказателства за престъпленията, извършени от режима на Асад.

Остин Тайс е считан за един от американските граждани, прекарали най-дълго време в плен. Майка му Дебра и баща му Марк продължават неуморно да водят кампания, насочена към разкриването на истината около неговото изчезване.

Тайс е бивш капитан от Корпуса на морската пехота на САЩ с боен опит в Ирак и Афганистан. По-късно учи право в университета „Джорджтаун“ във Вашингтон, окръг Колумбия. През 2012 г. той решава да пътува за Сирия като независим журналист, за да отрази гражданската война в страната. Някъде там той изчезва в дълбоката и мрачна мрежа от затвори на режима. По данни на базираната в Обединеното кралство "Сирийска обсерватория за правата на човека" (SOHR), режимът на Асад е отговорен за изчезването на близо 100 000 души.

Сирийската каптагонова индустрия процъфтява въпреки новите репресии на режима

🇸🇾💊 Когато в началото на декември тогавашният бунтовнически лидер Ахмад ал-Шараа влезе в столицата Дамаск като победител, той отбеляза, че Сирия е „водещият световен източник на каптагон, но се пречиства с Божията благодат“. Въпреки думите му обаче производството все още процъфтява.

Лесен за производство амфетаминов наркотик, в един момент каптагонът се оказа основен източник на финансови постъпления за режима на Башар ал-Асад, носейки милиарди долари под контрола на президента и неговия брат Махер, командир на 4-та дивизия на сирийската армия.

След свалянето на режима новото правителство на ал-Шараа унищожи милиони хапчета каптагон и разкри десетки фабрики за наркотици в страната. Освен това през януари той договори съвместна комисия с Йордания за борба с контрабандата на оръжия и наркотици по 375-километровата им граница. Сирийският външен министър Асаад Хасан ал Шибани заяви: „Каптагонът и контрабандата на наркотици свършиха и няма да се върнат.“ Ранните операции откриха 15 фабрики за каптагон и десетки складове с оръжия за „Хизбула“.

Усилията за спиране на производството обаче отслабнаха. На 16 март иракските сили конфискуваха над 7 милиона хапчета в камион от Сирия, преминал през Турция – първото голямо залавяне след падането на Асад. През април сирийските власти задържаха 4 милиона хапчета в пристанището на Латакия, скрити в метални пръти за износ. По времето на Асад 4-та дивизия използваше пристанището за износ на каптагон до Малайзия, криейки хапчетата в различни продукти.

През май имаше три големи конфискации. На 5 май ливанската армия задържа камион близо до Хермел с оборудване за производство на амфетамини, разкривайки лаборатория за каптагон. На 15 май сирийски и турски власти конфискуваха 9 милиона хапчета в Алепо, като 5 милиона били предназначени за Турция. На 19 май в Латакия бяха задържани още 4 милиона хапчета, скрити в оборудване за производство на тахан.

Досега през 2025 г. са конфискувани около 30 милиона хапчета, но арестите са на дребни контрабандисти. Нито една голяма мрежа за производство или трафик не е разбита, освен изоставените от режима на Асад. Експерти предупреждават, че малки лаборатории в Северна Сирия може да увеличат производството за страните от Залива.

Въпреки обещанията на Шараа, правителството реагира на последиците от търговията с каптагон, вместо да се справи с причините. Производството продължава, отчасти защото ключови фигури от ерата на Асад са интегрирани в новото правителство. През декември Шараа се срещна с лидери на въоръжени групи, включително Имад Абу-Зурейк, санкциониран от САЩ през 2023 г. за контрабанда на наркотици. Шараа и новият министър на отбраната Мурхаф Абу Касра сключиха сделки с други наркобосове, като Али ал-Микдад, назначен за шеф на военното разузнаване.

Въпреки ангажимента на Шараа да спре търговията с наркотици, индустрията продължава да процъфтява. Остава неясно дали властите ще постигнат напредък в борбата с каптагона.

Швеция съди джихадист за смъртта на изгорения жив йорданския пилот

🇸🇪🇯🇴 Шведски прокурори повдигнаха обвинение на заподозрян за убийството на йордански военен пилот, пленен от Ислямска държава след като неговият самолет се разби в Сирия навръх Бъдни вечер през 2014 г.

26-годишният лейтенант Муат ал-Касасбе беше пленен, след като неговият F-16 падна в района на сирийския град Ракка, обявен от джихадистите за столица на техния халифат. По-късно той беше изгорен жив в клетка, а зверството беше заснето на камера и разпространено в интернет.

Обвиняем по случая е 32-годишният Осама Крайем, за когото се смята, че през септември 2014 г. пътува до Сирия, където започва да се бие за Ислямска държава. Процесът му започва на 4 юни в Стокхолм. Заподозреният вече е осъден във Франция и Белгия за терористични атаки.

Ал-Касасбе беше първият чуждестранен военен пилот, пленен от Ислямска държава от началото на въздушните удари на международната коалиция, водена от САЩ. Йордания, ключов съюзник на Вашингтон в региона, беше сред основните участници в коалицията, а това убийство изглежда имаше за цел да притисне страната да се оттегли.

Видео с убийството беше разпространено като джихадистка пропаганда. В него пилотът е облечен в оранжев гащеризон и видими следи от насилие по лицето, когато маскиран боец пали клетката. Убийството предизвика гняв в съседна Йордания, където крал Абдула II нареди в отговор да бъдат екзекутирани двама затворници от Ал-Кайда.

През 2022 г. обвиняемият беше осъден на 30 години затвор от френски съд за участие в атаките на Ислямска държава в концертна зала „Батаклан“, Стад дьо Франс и няколко заведения наблизо, в които загинаха 130 души. През март Франция депортира Крайем към Швеция за период от девет месеца за разследването и процеса, след което ще бъде върнат обратно във Франция.

През 2023 г. той беше осъден от белгийски съд на доживотен затвор за атентатите срещу метрото и летището на Брюксел през 2016 г., в които загинаха 32 души. В самия ход на делото стана ясно, че обвиняемият е бил във влака, но не е задействал експлозивите си, както и че атаките в Париж и Брюксел са били свързани с една мрежа на Ислямска държава.

Крайем е израснал в Росенгорд, жилищен квартал на шведския град Малмьо с висока престъпност и безработица, където повече от 80% от жителите са имигранти от първо или второ поколение.

„Беше известен на полицията заради кражби. Беше лесна мишена за радикализация – без работа и пари“, спомня си Мухамад Хоршид, ръководител на програма за интеграция през 2016 г.

Освен това той публикувал снимки от Сирия в социалните мрежи, включително една с автомат пред флага на Ислямска държава.

В апогея си групировката постави под свой контрол обширни територия в Ирак и Сирия, големи колкото половината от Обединеното кралство, и стана печално известна със своите жестокости, включващи брутални екзекуции и поробването на язидското малцинство.

През март 2019 г. Сирийските демократични сили (SDF), подкрепени от международната коалиция начело със САЩ, превзеха последното парче земя, контролирано от джихадистите – градчето Багуз, разположено в провинция Дейр ез-Зор, недалеч от границата с Ирак. Въпреки изгубения си териториален контрол, груприовката продължава да има спящи клетки, които извършват атаки.

Във вторник германски прокурори обявиха ареста на член на сирийските тайни служби при Башар ал-Асад, известен като Фахад А по обвинение в изтезания и убийства по време на повече от 100 разпита, проведени в периода 2011-2012 година, при които са загинали най-малко 70 затворници.

21300 тона украинска пшеница пристигнаха в Сирия.

🇺🇦🌾🇸🇾 Кораб с 21300 тона украинска пшеница на борда пристигна на пристанището Латакия, разположено по бреговете на Средиземно море , като зърното ще бъде разпределено към няколко провинции в страната с помощта на железопътен транспорт.

Според отговорните за получаването и разпределението на зърнената пратка, пшеницата ще бъде доставена до провинциите Алепо, Хама и Латакия и ще бъде разпределена към пекарните веднага след разтоварването ѝ в порта.

Това е първият случай от години, в който товар ще се транспортира по жп линия от пристанището в Латакия към вътрешността на страната. Железопътният транспорт беше преустановен след 2011 г. и остана извън експлоатация през годините на управлението на сваления режим.

Около 2000 тона от пшеницата ще бъдат изпратени до провинция Хама. Очаква се въвеждането на железопътен транспорт да намали разходите за търговците, да ускори значително доставките и да повиши сигурността на превозите.

Припомняме, че след падането на режима на Башар ал-Асад украинската държава изпрати 500 тона пшенично брашно като хуманитарна помощ за Сирия на 27 декември 2024 г.

Тази година Сирия е изправена пред тежка суша, оказваща видимо влияние на селското стопанство. Преди началото на конфликта през 2011 г., страната произвеждаше близо 4 милиона тона пшеница годишно.

Палестинските фракции напускат Сирия заради натиск от новата власт.

🇵🇸🚶‍♂️🇸🇾 Двама палестински източника разкриха пред AFP, че ръководителите на палестински фракции, близки до бившия ирански съюзник Башар ал-Асад, са напуснали територията на Сирия след оказан натиск от новите управляващи в Дамаск.

Според един от източниците, фракциите вече са предали оръжието си, което се случва след оказан натиск от страна на САЩ към сирийското правителство да се разграничат от проиранските групи, разположени в страната.

„Повечето ръководители на палестински фракции, които получаваха подкрепа от Техеран, вече са напуснали Дамаск“, заяви един от лидерите, напуснал Сирия след свалянето на бившия режим през декември. Втори източник, който все още се намира в столицата, потвърди това развитие.

„Фракциите са предали изцяло въоръжението, което държаха в своите щабове или сред кадрите си“, добави той. Властите са получили още списъци с имената на членовете на фракциите, притежаващи лично оръжие, и са настояли то също да бъде предадено.

Трети палестински източник от малка въоръжена група, все още действаща в сирийската столица, също потвърди, че оръжията са били предадени.

Сред напусналите се открояват имената на Халед Джибрил (син на Ахмад Джибрил, основател на Народния фронт за освобождение на Палестина), Халед Абдел Маджид (генерален секретар на Палестинския фронт за народна борба) и Зияд Ал-Сагир (ръководител на Фатах-Интифада).

МиналатаСАЩ, които считат някои от тези групи за терористични организации обявиха миналата седмица вдигането на част от санкциите срещу Сирия. Преди това Вашингтон постави условия, сред които потискане на „тероризма“ и ограничаване на иранското влияние на сирийска територия.

Според Белия дом, по време на срещата в Саудитска Арабия, президентът Доналд Тръмп е предал на новия сирийски лидер Ахмед ал-Шараа списък с искания, сред които и депортацията на палестински терористи.

Съобщава се, че изгонените палестински лидери са се присъединили към групировки в Ливан, Ирак и Йемен, част от т.нар. „Ос на съпротивата“, подкрепяна от Иран коалиция, насочена срещу Израел.

Проиранските групи изиграха ключова роля за оцеляването на режима на Башар Асад в по-голямта част от сирийската гражданска война, започнала през 2011 г. с репресии срещу протестиращи – чак до декември 2024 г.

Според тези източници, макар и да не са получили официална заповед да напуснат територията на Сирия, групировките са били подложени на ограничения, арести и конфискации. „На практика на някои от тях им беше забранено да действат, а техните членове бяха арестувани“, посочи един от лидерите.

Новите власти са конфискували имоти, включително частни домове, офиси, автомобили и тренировъчни бази в околностите на Дамаск и други сирийски провинции.

Бившият посланик на САЩ в Сирия: Британското разузнаване „облагороди“ ал-Джулани в услуга на Запада

🇺🇸🤝🇸🇾 На 1 май 2025 г. американският посланик Робърт Форд се присъедини към дискусия в Балтиморския съвет по международни отношения относно статута и бъдещето на новото правителство на Ахмед Ал-Шараа в Сирия, както и ключови моменти относно външната политика на САЩ в региона.

Сирия: Забележителна история и несигурно бъдеще

Добър вечер. Днес ще насочим вниманието си към Сирия, една от най-забележителните истории в световните дела през последните години. Както може би си спомняте, през 2011 г. сирийците започнаха народна революция, част от Арабската пролет, която обхвана шест или седем държави. Сирия беше последната от тях, с протести, избухнали през март 2011 г.

В продължение на 14 години правителството на Башар ал-Асад водеше война срещу собствения си народ. Миналия декември бунтовническите сили постигнаха зашеметяваща победа, сваляйки диктатора и неговата династия, която управляваше страната повече от половин век. За да разберете колко забележително е това събитие, ще кажа, че е възможно Сирия да стане първата истинска демокрация в арабския свят.

Но мнозина имат съмнения, свързани отчасти с новия лидер Ахмед ал-Шара и особено с миналото му, тъй като той ръководи Ал-Кайда във войната срещу Башар ал-Асад. Той не беше единственият лидер и не беше част от Ислямска държава, но ръководи местния клон на Ал-Кайда, известен като Фронта Ал-Нусра. И така, въпросът тази вечер е: сега какво? Накъде върви Сирия?

Не мога да се сетя за някой по-добре запознат със Сирия от нашия говорител Робърт Форд, който беше американски посланик в Сирия от 2011 до 2014 г., по време на националното въстание. Като репортер, отразяващ войната, го познавах като рядко срещан дипломат, който наистина беше близо до хората и се вслушваше в гласа на сирийците. Това го постави в конфликт с режима на Асад, който организира демонстрации срещу него и заплашваше безопасността му, което го принуди да затвори посолството през февруари 2012 г., само една година след пристигането си, но оттогава насам поддържаше връзки със сирийската опозиция.

Когато режимът падна през декември, той имаше добри връзки с нея. Той е дипломат от кариерата, един от онези уважавани хора в държавната служба, които се грижат за света и ролята на Америка в него. Преди това е бил посланик в Алжир, заместник-посланик в Ирак, все трудни задачи, и е заемал висши дипломатически постове в Турция, Египет и Бахрейн.

Имам три основни послания тази вечер. Първо, какво да правим с този човек, новият президент на Сирия. Второ, най-големите предизвикателства пред Сирия, включително Израел. И трето, моята препоръка за това какво трябва ние американците да правим. Всичко това за 30 минути, а след това очаквам с нетърпение вашите въпроси.

Ахмед ал-Шара: Сложна фигура

Първо, този човек, както каза Рой, беше в Ал-Кайда в Ирак. Аз бях в Ирак от 2003 до 2010 г. с 20 месеца почивка за добро поведение, когато ме направиха посланик в Алжир. След това Конди Райс ме изпрати обратно в Ирак. По това време този човек, сегашния президент на Сирия, беше старши командир на Ал-Кайда в Мосул, северен Ирак. За американците, които бяха там, Мосул беше едно от най-лошите, най-опасни места. Държавният департамент загуби петима дипломати в два атентата с коли-бомби там, а стотици американски войници бяха убити или ранени от този човек и неговите бойци.

През 2023 г. неправителствена организация от Великобритания, специализирана в разрешаването на конфликти, ме покани да съдействам за извеждането на този човек от света на тероризма към нормалната политика. Отначало бях много предпазлив, представях себе си в оранжев гащеризон и нож на гърлото ми. Но след разговори с няколко души, които го бяха срещнали, реших да рискувам.

Първия път, когато го срещнах – тогава неговото име беше Абдул Джолани, но истинското е Ахмед ал-Шара, което той разкри след превземането на Дамаск в блицкрига преди около пет месеца през декември 2024 г. – седнах до него, толкова близо, колкото съм до Рой, и казах на арабски: „Никога за милион години не бих си представил, че ще седя до вас, с дългата ви брада и униформа.“ Той ме погледна, говорейки тихо, и каза: „Ами, и аз не.“ И проведохме доста цивилизован разговор.

Той никога не се извини за терористичните атаки в Ирак или Сирия, макар че в Сирия бяха много по-малко. Но каза нещо, привлякло моя интерес: „Управлявам район, контролиран от опозицията в Северозападна Сирия, и научавам, че тактиките и принципите, които следвах в Ирак, не могат да се прилагат, когато трябва да управляваш 4 милиона души.“ Имаха 2 милиона жители и 2 милиона бежанци от други части на Сирия. Той каза: „Научавам, че за да управляваш, трябва да правиш компромиси.“ Бях впечатлен от това. Това беше през март 2023 г., преди малко над две години.

Върнахме се за втори път през септември. И двата пъти срещнахме християнски общности в тези райони. Мнозина бяха избягали, но някои останаха. Попитахме: „Как е животът с този джихадист?“ Човекът, който сега е епископ на Алепо, вторият по големина град в Сирия, тогава беше техен говорител. Той каза: „Преди пет или шест години беше много по-зле. Сега е много по-добре, защото неговите хора са по-дисциплинирани и започват да връщат къщите и земеделските земи, отнети от нас по време на гражданската война.“

През септември срещнахме сегашния епископ Хана и около 20 други християни. Те казаха: „Всички наши къщи са върнати.“ Бях изумен – около 50 къщи. Попитах за земеделските земи, и те казаха: „Всички парцели са върнати, освен един.“ Когато попитах за този един, казаха, че има някакъв спор. Преди да си тръгнем, попитах Шара: „Какво става с този парцел?“ Той отговори: „Една от нашите въоръжени групи го е завзела.“ Казах: „Защо не е върнат?“ Той каза: „Опитваме се да ги убедим.“ Помислих си: „Ти си човекът с оръжията. Кажи им.“ Казах на арабски: „Накарай ги.“ Той каза: „Предпочитам да го направя дипломатично, вместо да започна въоръжен конфликт с тази група.“

Неортодоксалното лидерство на Шара

Защо разказвам тази история? Защото ако следите новините в момента, знаете, че през март имаше убийства на представители на алауитскатото малцинство по средиземноморското крайбрежие, като през последните дни имаше сражения и близо до Дамаск. Шара е изпратил сили, но не открива огън по милиции, които са само условно под негов контрол, или по тези, които отхвърлят управлението му. Той се опитва да събере хората в стаи и да говори с тях. Това не е начинът, по който Ал-Кайда би трябвало да управлява света. Не се шегувам.

Тони Блинкен ми се обади през декември, когато падна правителството, докато бях в Мейн по време на тежка снежна буря. Беше сюрреалистично, седя в хола си, гледам снега, и Тони Блинкен ме пита какво да правим със Сирия. „Трябва ли да говорим с него? Какво мислиш?“ Бях ги информирал, че съм се срещал с Шара два пъти през 2023 г. Отговорих му: „Той не е типичният човек на Ал-Кайда, за какъвто ги мислим.“

Ето няколко примера защо е различен. Първо, той публично представи съпругата си пред медиите. Колко от вас са виждали снимка на съпругата на Осама бин Ладен или на лидера на Ислямска държава? Шара е работил с Абу Бакр ал-Багдади в Ирак, но съпругата му е ясно идентифицирана като г-жа Шара и е домакин на срещи с организации на гражданското общество. Това не се прави в твърдолинейните салафистки джихадистки кръгове. Просто никога не се прави.

Следващото, за ислямистката идеология: в салафистката джихадистка мисъл легитимността на правителството идва от Бога и Шериата, не от избори, които смятат за погрешни и еретични. Шара отхвърляше изборите в Ирак, дори взривяваше изборни секции. Не се извини за това и го обясних на Блинкен. Но преди около месец той каза: „Ще проведем избори в Сирия. Не веднага, след три или четири години, но ще го направим.“ Не можеш да бъдеш салафистки джихадист и да призоваваш за избори. Тук се случва нещо, което не е типично за Ал-Кайда.

Той също покани група американски евреи от сирийски произход да посетят Дамаск в средата на февруари, първата такава визита от 50 години, защото режимът на Асад – Сопраносите на Близкия изток – ги изгони, убивайки мнозина. Те се срещнаха с заместник-министъра на външните работи, посетиха синагоги и отслужиха служба. Сега организират средства за обновяване на еврейската синагога в Дамаск. Шара ясно заяви, че не иска да воюва с Израел: „Имаме нужда от време за възстановяване. Страната ни е опустошена от 12-годишна гражданска война. Трябва ни мир.“

Предизвикателства: Израел и регионалното напрежение

Но действията на Израел усложняват нещата. Те окупираха демилитаризираната зона от сделката на Хенри Кисинджър и завзеха допълнителна сирийска територия през декември и януари. Израелците са открити за политиката си. Преди два дни финансовият министър Шмотрич отбеляза: „Трябва да държим Сирия слаба и разделена.“ Те твърдят, че защитават малцинството на друзите, но никога не използваха авиация, за да защитят цивилни по време на продължилите 12 години бомбардировки на Асад, а атакуваха единствено ирански сили. Това е промяна в политиката. Междувременно поканата на Шара към еврейските групи изпраща послание, но Израел отговаря по различен начин.

Турция, голям приятел на правителството на Шара, се срещна с него след превземането на Дамаск. Те обсъдиха споразумение за отбрана, дори поставяне на турски изтребители в Сирия, за да защитят въздушното ѝ пространство, главно срещу израелски нарушения. Не е невъзможно Израел и Турция да започнат да стрелят един по друг в Сирия – има реална опасност. Ако погледнем по-широко, след войната в ивицата Газа и отслабването на ливанската Хизбула, Хамас и Иран, израелското военно превъзходство в региона е по-голямо от всякога. Няма държава или комбинация от държави, които да застрашават съществуването му сега. Но Турция е изгряваща военна сила с дронове и военно оборудване, както се видя в Украйна. Ако Хенри Кисинджър гледаше това, щеше да види две сили, които се сблъскват в Сирия.

Политиката на САЩ и бъдещето на Сирия

Моят съвет към администрацията на Тръмп, както отбелязах преди два месеца в статия за „Foreign Affairs“, е да се ангажира предпазливо. Шара имаше силна подкрепа, когато свали Асад – хората чувстваха, че Сопраносите са си отишли, и имаха надежда за свободи и възстановяване. Но ако възстановяването не започне и очакванията не се изпълнят, тази разлика е опасна. Няма друга фигура, която да го замени, и бойците му все още го подкрепят, макар да се чудят за публичната роля на съпругата му. Може ли да бъде убит? Абсолютно. Тогава ще се изправим пред сценарий като в Либия.

Относно дали САЩ трябва да приемат подход на по-интензивна намеса, прекарах много време в Ирак и повечето дипломати, говорещи арабски, се противопоставиха на войната там. Не можем да поправим тези страни. Решението за Сирия е в Сирия, не в Турция, Израел или Саудитска Арабия. Можем да насърчаваме хората да говорят, както Шара направи с кюрдския генерал Муслим Абди, първият такъв диалог от 50 години. Обучението на активисти в организационни и финансови умения е полезно, но те не бива да зависят от нас завинаги, както стана в Ирак. Програмата на Йейл, където преподавах осем години, води активисти от цял свят да учат и да научат за гражданското общество, политическите партии и медиите. Даването на възможност на сирийците да донесат промяна, а не да го правим ние, е ключово. Улесняването на неща като премахването на санкциите помага.

Относно демократичните перспективи на Сирия, въпрос от Робърт Руби пита дали е разумно да очакваме групата на Шара, Хаят Тахрир ал-Шам, или други бунтовнически фракции да се стремят към демократични практики, предвид липсата на опит на Сирия. Те нямат политически партии, нямат опит с партийни платформи или национална организация. Партията Баас беше мрежа за контакти, като Skull and Bones в Йейл, без власт за вземане на решения. Бързането към избори, както в Ирак, се оказа зле. Но те бързо могат да свикнат да не затварят хора за свобода на словото и да уважават мирните протести. През януари видях два протеста в Дамаск – един на държавни служители заради неплатени заплати, друг на активисти, страхуващи се от репресии. Полицията не се намеси. Това трябва да продължи. Американски конгресмени, посетили Сирия наскоро, трябва да подкрепят това, свързвайки го с облекчаване на санкциите. Френският президент и испанският премиер трябва да насърчават не избори, а универсалните човешки права от Хартата на ООН, поне засега. Ако установим граждански свободи и върховенство на закона за период от три или четири години, за разлика от Ирак или Афганистан, тогава изборите могат да изградят нещо сериозно.

Накрая за меката сила, закриването на Института за мир на САЩ е фатален удар за американското влияние по света. Меката сила е по-евтина от военната. Един изтребител F-16 струва 60 000 долара на час за работа, докато 60 000 долара могат да финансират образованието на студенти. През 2008 г. докато бях посланик в Алжир ръководих програма за 100 000 долара за дистанционно обучение за инженери и медицински сестри в университет, който някога е бил център на ислямистки бунтове. При една от израелските бомбардировка над Газа очаквах протести, но студентите ме аплодираха, защото всичките 20 завършили намериха работа в страна с 70% младежка безработица. Поисках още 100 000 долара за подобна програма, но Конди Райс каза, че няма пари, въпреки 750 милиона долара дневно в Ирак. Този начин на мислене – да се предпочитат бомбите пред образованието – е губеща стратегия.

Благодаря ви, че ме изслушахте. Научих нещо за Сирия и не само тази вечер, и се надявам, че и вие сте. Образите на Сопраносите и Skull and Bones ще останат с нас. Щастлив съм, че проведохме тази дискусия.