Отвлечените в Агадес Ева Грецмахер и Клаудия Абт са освободени

🇦🇹🕊️🇨🇭 Австрийката Ева Грецмахер и швейцарката Клаудия Абт, отвлечени през 2025 г. от домовете си в нигерския град Агадес, са били освободени днес. Това съобщи Sahel Alerte, профил в X, който следи сигурността в Сахел, а белгийският изследовател на джихадизма Питер ван Остайен разпространи новината с уточнението, че жените са били в ръцете на местния клон на „Ислямска държава“. Към вечерта на 21 октомври нито Виена, нито Берн, нито властите в Ниамей не са излезли с изявление.

Грецмахер е отвлечена на 11 януари 2025 г. Пленът ѝ е продължил 1 година, 9 месеца и 10 дни, или 648 дни. Абт е отведена от дома си през нощта срещу 14 април 2025 г. Нейният плен е продължил 1 година, 6 месеца и 7 дни, общо 555 дни. Грецмахер и Абт са живели в Агадес от години, а докато са били в плен са държани заедно, отвъд границата с Мали.

Денят започна с друго изявление. Sahel Alerte разкри, че преговорите за заложничките продължават и че информиран източник описва тяхното освобождаване като „много близко“. В същия пост профилът обясни и защо то не се е случило по-рано: през септември Халифа Хафтар, командващият силите, които контролират Източна Либия, вече е опитал да ги изтегли, но сделката се е провалила при самото предаване. „Ислямска държава“ е приела да пусне само Грецмахер и да задържи Абт, а Хафтар е отказал, докато семейството на швейцарката е отправяло призив след призив за нейната свобода. Малко преди обявяването независимият репортер Walid Le Berbère написа: „След блокирането – готово, най-сетне са свободни! Този път е истина!“ Ван Остайен придружи новината с въпроса колко ще прибере от сделката самата организация.

Новината идва 41 дни след първата, която не се потвърди. На 10 септември в Агадес и онлайн тръгна слух, че австрийката и швейцарката са свободни. Профилът SahelLeaks се позова на бригаден генерал Саддам Хафтар, син на либийския командващ, а местното издание Aïr Info писа за „няколко съвпадащи източника“, макар семейството на едната заложничка да му отговори същата вечер, че няма конкретни сведения. На 11 септември австрийското министерство на външните работи съобщи, че разполага с „окуражаващи новини“, но процесът по освобождаването е сложен и опасен и още не е приключил. Синът на Грецмахер, Кристоф, заяви пред австрийски медии, че майка му „вече не е при похитителите“, а Kronen Zeitung, позовавайки се на Walid Le Berbère, писа, че тя се намира в Либия и ще бъде прехвърлена с хеликоптер, преди да продължи към Австрия. Швейцарското федерално министерство на външните работи отговори, че знае за изявленията и прави проверки.

На 13 септември Aïr Info вече писа, че жените са били освободени и са пристигнали в Бенгази при либийско посредничество. Условията и евентуалните ответни отстъпки не бяха обявени. На следващия ден Salzburger Nachrichten продължаваше да описва спасяването на Грецмахер като незавършено, а след това по случая не излезе нито официално потвърждение, нито опровержение. 5 седмици по-късно версията на Sahel Alerte запълва празнината: предаването е спряло на условието на похитителите да пуснат само едната жена.

Ева Грецмахер е родена във Виена на 29 април 1951 г. В Агадес се установява през 1997 г., първоначално като сътрудник на испанската Асоциация за сътрудничество за развитие и социално включване (AMANAY), и през следващите близо 30 години ръководи център за професионално обучение, подкрепящ местното образование и проектите за жени. През 2021 г. получава заплахи за отвличане. Вечерта на 11 януари 2025 г. въоръжени мъже нахлуват в нейния дом в квартал Фада и заплашвайки с оръжие я качват в джип. Нейното отвличане е първият известен случай на отвлечен европеец в Нигер, откакто военните взеха властта през 2023 г.

Клаудия Абт е родена в Бейрут и има швейцарско гражданство. Години наред води туристическа агенция в Таманрасет, Алжир със съпруга си туарег, а след смъртта му се преселва в Агадес, омъжва се за нигерец и основава организация, която подпомага местните занаятчии. В нощта на отвличането похитителите тръгват от нейния дом в квартал Дагаманет 2 на запад, към Ингал, и оттам към границата с Мали. Днес тя е на 68 години, а Грецмахер на 75.

За нито едно от двете отвличания не беше поета отговорност веднага. Ал Кайда в Ислямския Магреб (AQIM) отрекоха участие, а на 29 април 2025 г. „Ислямска държава – провинция Сахел“ (ISSP) публикува снимка на Грецмахер, видимо в добро здраве. Така организацията на практика пое отговорност за нейното отвличане. Според Aïr Info то е извършено от наети въоръжени групи, които после са предали жените на ISSP. Двете са държани в източната част на Мали, около Ансонго и Менака и пустинния граничен район на Андерамбукане край Нигер. По непотвърдени данни на сайта Eagle Intelligence Reports от май 2026 г. похитителите рязко са намалили искания откуп, защото здравето на австрийката е станало критично.

Отвличанията в Агадес се случват в променен Нигер. Военната йхунта на генерал Абдурахман Тиани, която идва на власт с преврата през юли 2023 г., прекъсва военното сътрудничество с Франция и САЩ и сключва съюз с Мали и Буркина Фасо, които също са управлявани от военни. На 31 май 2025 г. Тиани обвини Париж, че стои зад отвличанията на чужденци в Сахел. В интервю за националната телевизия той обвини Франция, че е наела посредник, който е набрал трима бандити, и че именно те са отвлекли испанец край Таманрасет, както и австрийката и швейцарката в Агадес. Целта била да „разубеди инвеститорите“. Доказателства така и не бяха представени.

Грецмахер и Абт не са единствените чужденци, отвлечени в Нигер след преврата. Точно преди година на 21 октомври 2025 г. три въоръжени лица отвлякоха американския мисионер и пилот Кевин Райдаут в Ниамей. Той е освободен в средата на август, след около 9 месеца в плен, и се прибира в САЩ, придружен от агенти на ФБР. В края на юли край Тахуа е отвлечен германският гражданин Улумаскан Синан. 2 седмици по-късно Министерство на отбраната на Алжир съобщава, че е прехвърлен от Ин Гезам в крайния юг на страната към военната база Буфарик край столицата. Обстоятелствата и при двата случая остават неизяснени: как и къде е освободен Райдаут, не се съобщава, а Алжир не даде сведения как германец, отвлечен в съседна страна, е попаднал при неговите военни.

Точното местонахождение на жените след тяхното освобождаване, здравословното състояние и условията, при които „Ислямска държава“ е приела да пусне и двете, не са обявени публично. От декември 2009 г. насам швейцарското министерство на външните работи не препоръчва пътувания до и престой в Нигер, особено заради високия риск от отвличане. Абт е живяла там 15 години, а Грецмахер от 1997 г.

Анализ: Африканският корпус не се намеси при метежа в Ниамей

🇳🇪🪖🇷🇺 Части от нигерската армия откриха огън рано тази сутрин по президентския дворец в Ниамей, сградата на държавните радио и телевизия и авиобаза 101, разположена на летище „Диори Хамани“. В нея е разположен и Африканския корпус на Русия, който преди 7 месеца се сражава рамо до рамо с армията при отблъскването на мащабно нападение на „Ислямска държава“. Този път обаче руските части не бяха споменати в нито едно от сведенията във връзка със събитията през деня.

Стрелба и взривове се чуват от около 1 ч. през нощта в района на казармите и летището и продължиха с променлива интензивност чак до сутринта. Държавните радио и телевизия спряха излъчването си за повече от час. Министърът на отбраната генерал Салифу Моди излиза с изявление, в което описа омаловажи бунта като дисциплинарен инцидент: „Група военни, нарушавайки устава, се заеха да задържат част от другарите си в казармите на авиобаза 101 в Ниамей и да стрелят по чувствителни обекти в града. Бързата реакция на силите за отбрана и сигурност позволи да ограничим този изблик на недоволство и постепенно да поемем контрола над тези обекти.“ Президентската гвардия отблъсква опита за проникване в двореца. Към средата на деня властите обявиха метежа за осуетен и съобщиха, че спокойствието отново се е настанило из града, въпреки че източници на международните новинарски агенции на място продължиха да докладват стрелби по периметъра на летището.

Кои части са се вдигнали на бунт е по-важно от това колко дълго са продължили стълкновенията. По данни на Jeune Afrique той е дело на войници от Уалам, Тера и Досо, а по-късно през деня в Ниамей са постепенно са навлезли и подразделения от Тилабери, без да е ясно на чия страна застават. Четирите града се намират в югозападната част на страната, където от десетилетие се води основната война на Нигер срещу Ислямска държава – вилает Сахел.

Мащабът на загубите там е подробно документиран. На 25 май 2025 г. при Екневане загиват най-малко 64 нигерски военни. На 19 юни нападение срещу гарнизона в Банибангу отнема живота на още 71 души. През януари 2026 г. Human Rights Watch описва как бойци на групировката отвеждат и разстрелват 31 момчета и мъже в село Босией заради отказа им да плащат наложения от джихадистите данък и заради членството им в проправителствени милиции. Според местни съобщения и анализатори именно тези загуби и начинът, по който ръководните фактори в столицата планират кампанията, са мотивирали въстаналите войници. Самите метежници обаче не са заявявали публично мотивите си.

Значението на случилото се в съботния ден се откроява с оглед на събитията от 7 месеца по-рано. В нощта на 28 към 29 януари над 30 терористи от „Ислямска държава“ атакуваха същата авиобаза и гражданската част на летището. Нападателите пристигнаха с мотоциклети и нанесоха удари с дронове и минохвъргачки. Сухопътните сили, подкрепени от авиация, възстановиха контрола с участието на руския контингент, който е разположен в самия обект. Убити бяха 20 нападатели, 11 бяха пленени, а 4 нигерски военни бяха ранени.

На 3 февруари руското външно министерство публично потвърди участието на контингента: „Атаката беше отбита с общите усилия на Африканския корпус на Министерство на отбраната на Руската федерация и Въоръжените сили на Нигер.“ Абдурахман Тиани отиде лично при руснаците, за да им изкаже благодарност за „високото ниво на професионализъм“. На 18 юни летищният комплекс беше нападнат отново, този път от „Джамаат нусрат ал-Ислям уал-муслимин“ (JNIM) – регионалната структура на Ал-Каида. Загинаха 13 души, а 22 от нападателите бяха убити. Така за 7 месеца един и същ периметър беше атакуван 3 пъти, в последния от които огънят дойде от собствената армия.

Руското военно присъствие в страната започна на 10 април 2024 г. с пристигането на около 100 инструктори със зенитна техника в периода на американското изтегляне от същото съоръжение. В своя оценка Центърът за борба с тероризма (CTC) към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт определя Африканския корпус на Руската федерация като трайно установен в Ниамей и Уагадугу, но без видими успехи срещу бунтовниците. Според центъра основната му функция е да възпира заплахи, идващи от самите режими.

Именно такава заплаха възникна на 29 август. Според сведения от Ниамей метежниците са превзели някои от казармите на парашутния батальон, разположени в непосредствена близост до руските позиции, но към момента на публикуване на тази новина няма нито едно съобщение, че руснаците изобщо взимат участие в продължаващите сражения. Говори се, че Москва вече е инициира разговори с представители на преврата. На този етап твърдението няма независимо потвърждение.

Отсъствието на руска намеса си има своето обяснение, което не предполага непременно ненадеждност на Москва като партньор. През януари руските бойци отбраняваха обект, по който се стреляше и директно към тях. Иначе казано те действаха в самозащита, а не само като покровители на военния режим. Ако около 100 инструктори открият огън по метежни подразделения на приемащата армия, те вече се превръщат в страна от вътрешния конфликт и губят при всеки възможен изход. Ако бунтът постигне успех и доведе до смяна на режима, стрелялите срещу него нямат бъдеще в страната. Ако обаче бъде смазан, една чуждестранна сила, участвала активно в събитията, би осигурила на всяка следваща фракция готов повод да представи руските части като окупационна сила. Именно затова изчакването може би е рационално дори без каквото и да било охлаждане на отношенията между Ниамей и Москва.

Поведението на другия чуждестранен контингент в Ниамей подкрепя този прочит. Италия държи в страната около 350 военнослужещи, участващи в Mission Bilateral De Soutien Au Niger (MISIN) – единственият останал военен контингент на западна държава след изтеглянето на френските и американските войски, паралелно с мироопазващите сили на ООН. Сред тях има карабинери – представители на италианската жандармерия, които участваха в отговора срещу януарското нападение.

От 2018 г. насам италианците са обучили 11 459 местни военнослужещи: парашутисти, офицери от състава на Национална жандармерия, полицаи и членове на Президентска гвардия – на практика представители на всички страни в престрелките от 29 август. През самия ден италианският контингент остана на обичайните точки на дислокация в очакване на указания от Рим. Руският и италианският гарнизон в нигерската столица – единият източен, другият западен – реагираха сходно на бунтовете в армията на страната-домакин: не се намесиха. Това изглежда по-скоро като обща особеност на чуждестранното военно присъствие, отколкото като отличителна черта на руското.

Банги, Уагадугу и Бамако показват къде минава границата на тази своеобразна застраховка. През януари 2021 г. около 200 бойци от Коалиция на патриотите за промяна (CPC), начело с бившия президент Франсоа Бозизе, атакуваха столицата на Централноафриканската република. Властите и жители на града отдават на бойците на „Вагнер“ заслугата, че Банги не падна и президентът Фостен-Арканж Туадера запази властта си. В Буркина Фасо Ибрахим Траоре получи лична охрана от Москва, тъй като през септември 2023 г. службите му разкриха офицерски заговор срещу него. В Мали руските наемници се концентрират в района на Бамако и отстъпват територии на север в замяна на сигурността на управляващия кръг.

И в трите столици противникът е външен за редовната армия: въоръжена коалиция, джихадистка мрежа или заговор, разкрит от контраразузнаването, преди да ескалира към открити сражения. На 29 август в Ниамей обаче стреляше самата армия, а покровителят остана извън боя.

Оттук произтича и политическата цена за Тиани. Москва вероятно го защитава от външно нападение, както и разкрит навреме заговор, но не непременно от открит бунт на собствените му армейски подразделения. Именно такъв вид заплаха го доведе на власт. През юли 2023 г. Тиани оглави президентската гвардия, която свали президентът Мохамед Базум, след като научи, че се готви да го освободи от позицията, която заема. И именно тази гвардия отблъсна щурма срещу двореца, в който Базум продължава да бъде държан повече от три години.

През март 2025 г. Тиани положи клетва като преходен президент, без да са провеждани избори. Мащабните политически репресии в Ниамей на 29 август, за които съобщават местни канали, обхващат и служители на силите за сигурност. Това изглежда по-скоро като реакция на власт, която не е наясно докъде е достигнало проникването на бунта в собствения ѝ офицерски корпус, отколкото като знак, че случаят е приключен.

Вторите последствия се проявяват на фронта. Ако съществена част от силите за борба с тероризма в Уалам, Тера, Досо и Тилабери реално са напуснали своите позиции, за да се притекат на помощ в Ниамей, това от своя страна означава, че „Ислямска държава – Сахел“ е възнаградена със свежо оперативно пространство точно в областите, където и без това налага собствено данъчно облагане и екзекутира всеки, отказал да се подчини. Дори при благоприятен сценарий възстановяването на предишната гъстота на постовете би отнело седмици, а вътрешна чистка сред тези формирования би го забавила допълнително.

Последиците не се ограничават до границите на Нигер. Същият сахелски коридор подхранва натиска върху Бенин и северните щати на Нигерия, а прекъснатите по него патрулни операции се възстановяват по-бавно, отколкото се разпадат.

Регионалната обстановка допълнително стеснява възможностите на Тиани. През януари 2025 г. военните режими в Нигер, Мали и Буркина Фасо напуснаха Икономическата общност на страните от Западна Африка (ECOWAS) и основаха собствена конфедерация, която нарекоха Алианс на държавите от Сахел (AES), чието командване се помещава в същата авиобаза 101.

Ниамей почти няма към кого да се обърне извън споменатия кръг. Отношенията с Франция са прекъснати, а американският военен контингент напусна базата си още през 2024 г. Спорът с Orano вече беше отнесен до съда. Партньорът, върху когото се крепи цялата конструкция, е Москва. Оценка, публикувана през май 2026 г. от Центъра „Суфан“ описва как руските сили в Мали се концентрират около столицата Бамако, а в същото време JNIM задушава доставките на гориво към града. Покровителят защитава управляващия кръг, но това не значи непременно и територията. Ако същият модел важи и за Нигер, обхватът на руската гаранция е по-тесен, отколкото подсказваха публичните жестове от февруари.

Към политическите и военните последици се прибавя и икономическо измерение. Седмица преди метежа, на 22 август, Ниамей прехвърли на държавната корпорация Tsumco голям лиценз за добив на уран, отнет от френската Orano. Това бе последната стъпка в изтласкването на френското присъствие от нигерския минен сектор и преориентирането на ресурсната политика към Москва.

Тази конструкция зависи изцяло от устойчивостта на военния режим в Ниамей. Всеки следващ ден с битки в Ниамей я поставя под въпрос както пред купувачите на суровината, така и пред арбитражните съдилища, пред които Orano вече оспорва отнемането на лиценза.

Дали 29 август ще остане изолиран епизод, или ще очертае границите на руския ангажимент към режимите в Сахел, ще стане ясно от няколко конкретни белега. Прочитът, че покровителството на Москва не обхваща открита вътрешна заплаха, ще получи допълнителна тежест, ако руската дипломация не излезе с изявление за събитията, ако гарнизонът в Ниамей не бъде подсилен и ако не последва публичен жест на благодарност от страна на Тиани, подобен на този след нападението през януари.

Обратно, тази версия ще бъде опровергана при изявление от Москва за участие в отбраната на обектите в Ниамей, демонстративно пристигане на техника и личен състав в базата или ново посещение на нигерския лидер при руския контингент. До момента на публикуване не се е случило нито едно от трите. Сред първите държави, осъдили опита за преврат, е Алжир, докато публична реакция от съюзниците на Ниамей в AES все още няма.

Посолството на САЩ в Нигер издаде предупреждение за сигурността заради нарастваща заплаха от отвличания

🇺🇸🇳🇪🚨 На 15 май 2025 г. посолството на САЩ в Ниамей издаде предупреждение за повишена заплаха от отвличания на територията на Нигер, в отговор на която промени текущото ниво на сигурност.

Предупреждението идва на фона на продължаващата политическа нестабилност в Нигер в резултат на военния преврат през юли 2023 г. довел до влошаване на обстановката. Държавният департамент на САЩ препоръчва категорично да не се пътува до страната, тъй като съществува реална опасност от престъпност, тероризъм и отвличания.

Чужденците, особено гражданите на западни държави, често се превръщат в мишена на нападения и отвличания. В началото на тази година в Нигер бяха регистрирани два отделни инцидента, свързани с отвличания на чуждестранни граждани от домовете им.

Посолството предоставя спешна консулска помощ на американски граждани в страната, но обяви, че преустанови рутинните услуги и отправи призив за проява на повишено внимание, ограничаване на ненужните придвижвания и следене на актуална информация от официални източници.

Нигер прекрати сътрудничеството в областта на разузнаването с Русия, Турция и Мароко.

🇳🇪 Военният режим на Нигер внезапно прекрати споразуменията за техническо разузнаване с Русия и Турция, позовавайки се на неефективност, особено при прихващането на телефонни комуникации, съобщава източник на Zagazola.

Според служители на сигурността, френската дирекция за външно разузнаване (DGDSE) е оценила, че оборудването и екипите, предоставени от Москва и Анкара, не отговарят на нужните оперативни стандарти.

Решението бележи рязка промяна във външнополитическата ориентация на хунтата, само няколко месеца след като партньорствата с Русия и Турция бяха обявени като ключови за националната сигурност.

В опит бързо да възстановят капацитета си за електронно наблюдение, властите в Ниамей сключили договор с мароканска частна фирма, специализирана в прихващане на комуникации. Проектът е бил подкрепен от местния телекомуникационен регулатор ARCEP и е включвал разполагане на техника и екипи на ключови локации в столицата.

Но само дни по-късно DGDSE, под заповед на своя шеф Бала Арабе, рязко е прекратила договора. Източници, запознати със случая, разкриват, че е била установена скрита техническа връзка между мароканската компания и частна френска фирма – сигнал за възможно присъствие на разузнаването на Франция, което режимът категорично счита за „червена линия“.

„Цялата система за наблюдение беше отстранена за една нощ. Не се допускаха преговори, след като френската връзка беше потвърдена“, разкри висш служител от сигурността, пожелал анонимност.

Така DGDSE остава парализирана по отношение на техническото разузнаване. Експерти посочват, че сега агенцията разчита единствено на човешки източници – сериозен регрес спрямо използваните доскоро електронни методи.

За да запълни възникналия вакуум, президентската гвардия е стартирала дискретни нощни патрули около чувствителни зони в Ниамей. Оперативни агенти в цивилно облекло и мотоциклети обхождат стратегически участъци в часовия прозорец между полунощ и 6:00 ч.

Наблюдатели смятат, че това е временно решение на фона на сринатия капацитет за наблюдение на режима. Това подчертава колко уязвим е разузнавателният апарат и как геополитически подозрения могат да подкопаят дори най-неотложните национални приоритети.

Алжир е изхвърлил 4000 мигранти в отдалечен пустинен район от началото на април.

🇳🇪🚶🇩🇿 Alarme Phone Sahara (APS), хуманитарна организация, поддържаща гореща телефонна линия за мигранти, изпаднали в беда, заяви, че тази събота властите в Алжир са експулсирали общо 1141 мигранти в северен Нигер.

Депортираните лица са предимно от страните в Субсахарска Африка, въпреки че групата включва и мигранти от Бангладеш. Сред тях са 41 жени и 12 деца, които са били изоставени на далечно място в пустинята, известно като „Пойнт Зиро“, разположено на около 15 километра от погранично селище в Нигер.

APS твърди, че мигрантите са били оставени в суровата пустинна среда, лишени от достъп до базови условия, нужни за оцеляването им в екстремната жега като храна, вода и подслон.

Организацията изчислява, че от началото на април Алжир е депортирал около 4000 мигранти в този изолиран район. Докато различни неправителствени организации направиха опит да им предоставят храна, подслон и помощ за доброволно репатриране, след като стигнаха до Асамака, някои от тях са загинали по време на прехода през пустинния регион.

В отговор хуманитарни групи са използвали триколки, за да достигнат до кота нула в опит да спасят мигрантите от поредната група, веднага щом постъпи информация, че такава е изхвърлена в района.

Освен това някои хуманитарни организации изразиха безпокойство, че много от експулсираните мигранти са притежавали валидни разрешителни за работа и пребиваване в Алжир, но въпреки това са били обект на полицейски акции – действие, което според тях нарушава международното право.

Според доклад на Yabiladi, Алжир е депортирал близо 30 000 мигранти само през миналата година. В доклада се посочва още, че лица от общността на туарегите, населяваща северно Мали, често биват освобождавани от депортация по политически причини, тъй като Алжир подкрепя въоръженото движение Азауад, което се противопоставя на сегашната власт в Мали, застанала начело на страната след военен преврат през 2021 г.

Мали, Буркина Фасо и Нигер изтеглиха посланиците си от Алжир заради сваления дрон.

🇲🇱⚔️🇩🇿 Военният съюз между Мали, Буркина Фасо и Нигер изтегли своите посланици от Алжир в отговор на свалянето на малийски дрон тази седмица, съобщи късно в неделя Алиансът на държавите от Сахел (AES).

AES обвини Алжир в социалните медии за свалянето на дрона, осъждайки го като „безотговорен акт“, нарушаващ международното право, който е „в противоречие с историческите и братските отношения между народите на Конфедерацията AES и алжирския народ“, каза групата.

Министерството на външните работи на Мали отрече твърденията на алжирското правителство, че дронът е нарушил въздушното пространство на Алжир с над 2 км и вместо това посочи, че „това действие доказва, ако е нужно доказателство, че алжирският режим спонсорира международния тероризъм“.

В изявлението си Мали привика посланика на Алжир, оттегли се от 15-годишен регионален военен алианс и подаде жалба до „международни органи“ за инцидента. Развитието идва на фона на растящо напрежение между Алжир и южните му съседи, сред които е Мали.

Рида Лямури, служител в Policy Center for the New South, мозъчен тръст със седалище в Мароко, каза, че е малко вероятно последните събития да ескалират отвъд словесната война. Той се усъмни в способността на малийското правителство за задълбочено разследване, тъй като свалянето „се е случило в район, който то не контролира, а останките от дрона са възстановени от групи, които се противопоставят на правителството.“

Някога Алжир беше ключов посредник в десетилетния конфликт между правителството на Мали и бунтовниците туареги. Но отношенията между двете страни охладняха, след като военна хунта взе властта в Ниамей с преврат през 2020–2021 г., поставяйки военни начело на ключовите институции в страната.

Алжир осъди посоката, поета от новото правителство на Мали, и неговите разширени усилия за потушаване на бунта в исторически нестабилн региони в северната част от страната. Уплашени от прехвърляне на конфликта през границата, алжирските официални лица осъдиха използването на руски наемници и въоръжени дронове от Мали близо до Тин Зауатин, пограничен град на север, където беше открит дронът.

Алжир има една от най-големите армии на континента и отдавна е считана за регионална сила, но военни хунти в съседните Мали и Нигер се дистанцираха от нея, защитавайки автономия и търсейки нови съюзи, включително с Русия.

Нигер напуска регионалната коалиция за борба с тероризма MNJTF.

🇳🇪 Управляващата хунта в Нигер взе решение да напусне регионалната коалиция за борба с въоръжените ислямистки групировки в басейна на езерото Чад в Западна Африка, с което затвърди окончателния разрив с бившите си съюзници в региона.

Решението за оттегляне от т.нар. Многонационални съвместни оперативни сили (MNJTF) беше обявено в бюлетин по държавната телевизия през уикенда и „отразява заявеното намерение за укрепване на сигурността на нефтените обекти“, се посочва в бюлетина, без да се предоставят повече подробности.

Коалицията беше основана през 2015 г. от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия като колективен отговор  на нарастващите джихадистки атаки на територията на четирите страни. В апогея си тя включваше около 10 000 войници и се сражаваше срещу множество ислямистки групировки, но преди всичко с „Боко Харам“ и неговите разклонения. Въпреки това, напредъкът на силите бе сериозно затруднен или напълно обезсмислен от лоша координация и недостатъчно оборудване.

„Силите никога не са били особено ефективни“, заяви Улф Лесинг, ръководител на програмата за Сахел в германската „Фондация Конрад Аденауер“, според когото техният спад еж„добра новина за джихадистите и лоша новина за жителите на района около езерото, рибарите и фермерите, които просто искат да продължат обичайния си живот, но сега ще получават по-малка военна подкрепа“.

Напускането на MNJTF от страна на Нигер се случи само няколко дни след като ръководителят на хунтата Абдурахман Тиани положи клетва като президент до 2030 г. по силата на нова харта, която суспендира конституцията и разпусна всички политически партии.

Нигер се изолира и от Иконом ическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), след като беше подложен на санкции заради преврата, свалил демократично избрания президент Мохамед Базум през юли 2023 г. В рамките на два месеца след като узурпира властта, хунтата се присъедини към създадения наскоро Алианс на държавите от Сахел (AES) заедно с Буркина Фасо и Мали, които също претърпяха военни преврати след 2020 г.

Оттогава тристранният алианс въведе нови биометрични паспорти, заменящи старите регионални документи, а в понеделник обяви 0,5% данък върху вносните стоки от страните-членки на ECOWAS.

Икемезит Ефионг, управляващ партньор в нигерийската консултантска компания за геополитически рискове SBM Intelligence, заяви, че мярката слага край на „дългата история на свободната търговия в западния Сахел“ и може да промени динамиката на преговорите между двата конкурентни алианса.

„Като се има предвид ангажиментът на ECOWAS да поддържа отворени граници и стокообмен със страните от AES, мисля, че този данък ще принуди ECOWAS да се откаже от меките си мерки и да предприеме по-решителни действия срещу AES“, предположи Ефионг.

На този етап не става ясно как изтеглянето на Нигер от MNJTF ще повлияе на споразумението за сигурност, сключено със съседна Нигерия през август миналата година. Двете държави споделят обща граница с дължина 1 600 км, но стремежът на ръководения от Нигерия ECOWAS към бързо възстановяване на демократичното управление предизвика напрежение между страните.

Ефионг посочи, че няма нищо изненадващо, че властите в Ниамей търсят нови икономически и военни партньори след изгонването на френските войски през 2023 г.

„Нигер се оттегля от всичките си основни регионални двустранни и многостранни ангажименти, повечето от които възприема като повлияни или вдъхновени от западния свят“, каза той и посочи, че в миналото MNJTF е получавала военна и разузнавателна помощ от западни партньори.

Външните министри на Мали, Нигер и Буркина Фасо на двудневно посещение в Москва.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Външните министри на Мали, Буркина Фасо и Нигер са на официална двудневна визита в Москва по покана на руския външен министър Сергей Лавров, в стремежите си да заздравят своите връзки с Кремъл, съобщи Ройтерс, позовавайки се на съвместно изявление на външните министерства на трите страни от Сахел, публикувано във вторник.

Западноафриканските държави, управлявани от военни хунти, узурпирали властта с преврати през последните години, сформираха съюз, известен като Конфедерацията на държавите от Сахел (AES), който изхвърли френските и други западни въоръжени сили в региона и се обърна към Кремъл за военна подкрепа.

Техните външни министри ще посетят Москва на 3 и 4 април, за да проведат срещи с руския външен министър Сергей Лавров по негова покана, се казва в съобщението.

„Срещата в Москва представлява важна стъпка в установяването на стратегическо, прагматично, динамично и подкрепящо сътрудничество и партньорски отношения в области от общ интерес на AES и Русия“, гласи изявлението на африканските външни министерства, което описва визитата тази седмица като първата сесия на „консултациите между AES и Русия“.

Армиите на трите страни се борят с джихадистки бунтове, които се разпространиха в региона на юг от Сахара, откакто се вкорениха в Мали преди 13 години.

Нигер изгони директорите на три китайски компании в петролния сектор.

📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇳🇪⚔️🇨🇳 Управляващата хунта в Нигер разпореди на трима китайски служители в петролния сектор да напуснат страната, съобщи Ройтерс, позовавайки се на двама анонимни източници, в поредния ход на военните правителства от региона за упражняване на засилен контрол над природните ресурси.

Тримата изгонени са директори на местните клонове на Китайска национална петролна корпорация (CNPC), Западноафриканска нефтопроводна компания (WAPCo) и съвместна петролна рафинерия (SORAZ), споделиха източниците.

На китайските служители бяха дадени 48 часа да напуснат страната. В петък близък до военните власти източник отбеляза, че китайските граждани вече се намират извън страната.

Другият източник, който е близък до засегнатите компании, обясни, че тримата са били помолени да напуснат заради спорове относно заплащането на местния персонал и темпото на работа по проекти.

В отделно развитие от миналата седмица министерството на туризма на Нигер отмени лицензията на китайски хотел в столицата Ниамей, позовавайки се на дискриминационни практики.

Миналата година Нигер подписа меморандум за разбирателство с CNPC на стойност 400 милиона долара, свързан с продажбата на суров петрол от нефтеното находище Агадем.

Хунтата в Нигер разкъса споразуменията за отбрана със Съединените щати и бившата колониална сила Франция. Властите поеха контрола и над урановата мина Somair на френската компания за ядрени горива Orano.

Военните правителства в Мали и Буркина Фасо по подобен начин са използвали правни спорове, за да установят по-голям контрол върху ресурсите, включително златото.

Нигер обяви тридневен траур след терористична атака в джамия с 44 жертви.

Войници от армията на Нигер са застанали на стража пред летище Дифа в югоизточната част на страната, близо до нигерийската граница, 23 декември 2020 г.
📸 Снимка: Снимка: Issouf Sanogo / AFP

🇳🇪 Правителството на Нигер обяви в тридневен траур в петък, след като 44 цивилни граждани бяха убити в югозападната част на страната при терористична атака от бойци, принадлежащи към местния клон на „Ислямска държава“ в Сахел.

Жертвите бяха убити при свирепо нападение срещу джамия в квартал Фамбита на провинциалното градче Кокору, се посочва в официално изявление на вътрешното министерство, излъчено по държавната телевизия. Според него още 13 души са ранени, а нападението е било извършено в ранния следобед, докато хората са присъствали на молитва в джамията.

„Тежко въоръжени терористи обградиха джамията, за да извършат клането с необичайна жестокост“, заяви вътрешното ведомство и добави, че нападателите са подпалили градския пазар и домовете на местни жители. От министерството се заканиха да открият извършителите на атаката, след което да ги изправят пред съда.

Нападението е извършено в регион до границите с Буркина Фасо и Мали, където от години са активни бойци, свързани с терористичните групировки. Ислямска държава и Ал-Кайда. От години армията на Нигер се сражава с джихадисти в региона, а цивилното население е най-честата жертва на насилието.

От юли 2023 г. най-малко 2400 души са били убити в страната, според базата данни на ACLED (Armed Conflict Location and Event Data) – неправителствена организация, предоставяща данни за местоположението на въоръжени конфликти и други събития.

Военните хунти в Сахел създават съвместни сили за борба с екстремизма

📸 Снимка: Missabougou 24

🇳🇪🇧🇫🇲🇱 Ръководените от военни хунти западноафрикански държави Буркина Фасо, Мали и Нигер създадоха съвместни сили, наброяващи 5000 войници, които ще бъдат разположени в Сахел, за да се борят с нарастващия екстремизъм в размирния регион.

Това съобщи нигерският министър на отбраната Салифу Моди по време на интервю за държавната телевизия, излъчено в сряда, добавяйки, че някои съвместни операции вече са проведени.

Нигер, заедно със своите съседи Мали и Буркина Фасо, се бори повече от десетилетие на бунтове, водени от джихадистки групи, сред които местните клонове на Ал-Кайда и Ислямска държава. След като като в последните години бяха извършени военни преврати и в трите страни, управляващите хунти изгониха френските сили и се обърнаха към руски наемнически групировки за оказване на съдействие в сферата на сигурността.

Моди посочи още, че обединените сили ще разполагат със свой собствен личен състав, въздушни, сухопътни и разузнавателни ресурси, както и единна система за координация.

„Намираме се в едно и също пространство. Изправени сме пред едни и същи видове заплахи, по-специално заплахата от престъпните групировки“, заяви министърът на отбраната. „Трябваше да обединим усилията си“.

Проблемите със сигурността в региона се влошиха, откакто властта беше поета от военните хунти, твърдят анализатори, с рекорден брой атаки и цивилни жертви, убити както от бойци на ислямистки групировки, така и от правителствените сили. Насилието в трите страни отне живота на повече от 3470 души през последните шест месеца, а 2,6 милиона души са принудително разселени, според Агенцията на ООН за бежанците.

След като поеха властта, военните хунти в трите страни напуснаха Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) през септември миналата година, за да създадат свое собствено партньорство за сигурност – Алианс на държавите от Сахел (ASS).

Мнозина анализатори описаха този ход като опит за легитимиране на военните им правителства на фона на наложените във връзка с преврата санкции, както и обтегнатите отношения със съседните страни.

ЧВК Вагнер на Пригожин, обвинена в заговор за атаки срещу Chevron и сътрудничество с Ал-Кайда, сочат изтекли имейли.

Поддръжниците на Националния съвет за защита на родината на Нигер (CNSP) развяват националния флаг на Нигер и знамето на Вагнер на протест с искане за напускането на френската армия от Нигер, в Ниамей на 16 септември 2023 г.
📸 Снимка: AFP via Getty Images

🇷🇺 Наемническата група “Вагнер“ на покойния руски олигарх Евгений Пригожин е обвинена в планирането на атаки срещу западна инфраструктура в Африка, сред която тръбопроводи на американската петролна компания Chevron, според изтекла кореспонденция на Concord Group на Пригожин, получена от украинския канал 24.

Друго обвинение е, че наемниците на групировката са си сътрудничили с терористи, включително Ал-Кайда, на африканския континент.

Изтеклата кореспонденция съдържа множество имейли, написани от роднини на убитите в Украйна наемници от Вагнер, както и от майки и бащи, които молят Пригожин да наеме техните синове.

Получените имейли хвърлят светлина и върху скандал с хранително отравяне, за който се твърди, че е причинен от Concord Group.

Пригожин, някога едно от най-доверените лица на руския президент Владимир Путин, стана печално известен като основател на Вагнер, най-известната наемническа сила в Русия. Бойците на групата са оставили своя отпечатък в Африка, Сирия и Украйна – най-вече в тежките боеве в Донецка област и по-конкретно Бахмут, където те оглавиха руската офанзива през 2022 и 2023 г.

През юни 2023 г. обаче Пригожин влезе в конфликт с Кремъл и поведе въоръжен бунт, само за да го прекрати внезапно след преговори с беларуския президент Александър Лукашенко. Два месеца по-късно Пригожин загина в самолетна катастрофа, приписана от мнозина наблюдатели на Путин като вероятен оркестрант.

Дейностите на Вагнер в Африка

През март 2021 г. Игор Смирнов пише имейл до Concord Group на Пригожин, в който посочва, че се очаква пенсионирани руски офицери да участват в атаки срещу чужди инфраструктурни обекти на територията на Западна Африка.

Смирнов, за когото се твърди, че е бивш офицер от руското разузнаване и е работил за олигарха Михаил Ходорковски, се е опитвал да натопи или предупреди групата. Той твърди също, че „група руснаци се свързва с много въоръжени групи в Западна Африка, включително Ансару, филиал на Ал-Кайда в Нигерия“.

„В замяна на атаки срещу западни петролни компании джихадистите помагат за въоръжаването на бойци в делтата на Нигер по пряко споразумение с руснаците“, казва Смирнов. „След първите атаки срещу западни компании Ал-Кайда в ислямския Магреб ще поеме отговорност за това.

Той също така твърди, че разполага с видео и аудиозаписи, уличаващи член на Вагнер в преговорите за атаките.

„Всичко това скоро ще се стовари върху вашата компания, дестабилизираща ситуацията в Западна Африка, сътрудничеща на терористите и водеща непряка война срещу Запада“, добавя Смирнов.

В друг имейл той обвинява Вагнер в изнудване за пари от американската петролна компания Chevron в замяна на сигурността на тръбопроводите на компанията в Нигерия. Той твърди, че изнудването е било „документирано от Ходорковски“.

Освен това той прикачва и видеозапис, на който се твърди, че показва сътрудник на началника на щаба на ЧВК Вагнер Андрей Трошев, който се среща с нигерийския военачалник Асари Докубо.

Това не е първият път, когато наемниците на Вагнер са обвинени в незаконни дейности в Африка.

Журналистът Орхан Джемал, режисьорът Александър Расторгуев и операторът Кирил Радченко бяха убити в Централноафриканската република през 2018 г., докато бяха там, за да разследват дейността на групата.

През 2019 г. Центърът за досиета на Ходорковски публикува разследване, според което именно Вагнер стои зад убийството.

Портрет на покойния ръководител на наемническата група Вагнер Евгений Пригожин, изложен на импровизиран мемориал в Москва, Русия, на 27 август 2023 г.
📸 Снимка: Natalia Kolesnikova/AFP via Getty Images

Убити бойци на Вагнер

Имейлите, получени от Канал 24, разкриват и последствията от участието на групата в руските офанзиви в Донецка област на Украйна, включително битката при Бахмут през 2022 и 2023 г.

Тогава ЧВК “Вагнер“ нае хиляди затворници, които бяха помилвани от Путин в замяна на военна служба. Осъдените редовно участваха в самоубийствени атаки в Бахмут и други райони, понасяйки непропорционално големи жертви в смазващите офанзиви.

От януари 2023 г. компанията получава много имейли от хора, търсещи информация за убитите им роднини, както и за обезщетения за смъртта им.

През януари 2023 г. Екатерина Мерзляк пише, че 25-годишен боец ​​на Вагнер е убит през декември 2022 г. и по-късно погребан в село Красноселкуп в Ямало-Ненецкия автономен окръг.

„Селяни са възмутени, че нито един представител на местната власт не е показал нужното уважение към родителите на нашия герой“, пише тя. „Те не съдействаха нито с организацията на погребението, нито с транспорта. Имаше пълно мълчание, сякаш нищо не се е случило.“

Мерзляк също отбелязва, че неговият „баща трябваше сам да транспортира ковчега с ремарке по неравен зимен път в продължение на пет часа, въпреки факта, че нашата администрация намира за лесно да докара певец с хеликоптер за празненствата за Деня на града“.

Кореспонденцията съдържа и имейли, написани от майки на затворници, които молят Вагнер да наеме техните синове.

„Скъпи Евгений Викторович, моля за вашата помощ! Моля, помогнете на сина ми да се изкупи“, пише един от тях на Пригожин през ноември 2022 г. „Синът ми отиде в Москва, за да си изкарва прехраната. За съжаление той изпадна в беда там и се озова в следствения арест.“

Тя пише на Пригозижин, като го моли „да помогне на сина ми да стигне до фронта“ и казва, че „той много жадува за вашата помощ!“

Човек на име Андрей Лапшин пише през април 2023 г., че 15-годишният му син, кадет във военно училище, е „дълбоко ангажиран с патриотичния дневен ред, вижда бъдещето си в редиците на руските правоприлагащи органи и е запален фен на група Вагнер“.

„Затова бих искал да ви помоля за съдействие евентуално да му уредите работа през лятната ваканция – за да не си губи времето в някоя верига кафенета или като куриер, а по-скоро да се включи в истински, сериозна, необходима и полезна задача за нашата родина“, добави Лапшин.

Други имейли са по-критични за дейностите на Вагнер.

Жена на име Динара Сатанова пише през юли 2023 г., че ръцете на ръководството на групировката са „оцветени с кръвта на нашите деца, съпрузи и братя“.

„Наясно сме с фактите за убийства, малтретиране, отказ от медицинска помощ и глад, въпреки всички усилия да ги прикрием“, каза тя.

Сатанова посочва, че стремежът на Вагнер да набира затворници е „като търговия с роби, от която компанията печели милиони“.

„Вие разрушихте и съсипахте нашите семейства, нашите деца“, каза тя. „На какво основание са вербувани деца под 22 години? Майките не са информирани, нито е дадено съгласие.“

Скрийншот на ръководител на Вагнер Евгений Пригожин, който твърди, че е на африканския континент във видео, публикувано в Telegram канала „Разгрузка Вагнера“, свързан с наемническата група, на 21 август 2023 г.

Скандал с хранително отравяне

Освен военната дейност на Вагнер, кореспонденцията обхваща и схемите на Concord Group за снабдяване с храни.

През 2019 г. екипът на руския опозиционен лидер Алексей Навални разкри доставките на храни с ниско качество от компанията за училища и детски градини в Москва и Санкт Петербург, довело до отравянето на стотици деца.

На фона на скандала много родители изпратиха имейли до компанията с искания за обезщетение.

В отговор на обвиненията през август 2019 г. Пригожин обвини Навални и сътрудничката му Любов Собол в организирането на отравянето, според изтеклата кореспонденция.

Той твърди, че Навални и Собол са „изнудвали 300 милиона рубли, за да избегнат разпалването на скандал по отношение на децата“.

„Ние постигнахме значителен напредък в разследването и не изключваме възможността инцидентът с отравянето да е резултат от крещящ акт на саботаж, както предполагат множество факти“, твърди Пригожин. „Както знаете, Собол е човек, готов на всяко престъпление, за да стане политик. Имаме свидетели, които потвърждават, че Собол е пряко замесен в болестта на децата.“

Той твърди, че Собол и Навални „може да са били мозъците и организаторите на това ужасно престъпление“.

Въпреки твърденията на Пригожин, дори руски съд призна през 2019 г., че Concord Group е виновна за хранителното отравяне и я осъди да плати обезщетение.

Самият Навални оцеля след опит за отравяне през 2020 г.

Съвместно разследване на The Insider, Bellingcat, CNN и Der Spiegel разкри, че Навални е бил отровен с нервнопаралитичното вещество Новичок от агенти на Федералната служба за сигурност на Русия.

През февруари 2024 г. Навални почина в руски затвор. Независими експерти твърдят, че той или е бил убит умишлено, или е починал поради тежки условия и липса на медицинско лечение.

Африка навлезе в нова ера на войни.

От 49 държави в Субсахарска Африка, сега 14 са разкъсвани от война, демонстрирайки уязвимостта на региона към конфликти.
🔍 Източник: International Institute for Strategic Studies (IISS)

🌍 Безпрецедентна ескалация на въоръжените конфликти прокара ивица на смърт и разруха по ширината на африканския континент – от Мали в западната му част чак до Сомалия на източния му рог.

Традиционните конфликти, като ислямистките въстания в Северна Нигерия и Сомалия и бойните действия между милиции в източните провинции на Демократична република Конго, се отбелязват скок. Новите битки за власт между милитаризираните елити в Етиопия и Судан разтърсват две от най-големите и най-гъсто населените страни в Африка. Страните от западния Сахел сега са сърцето на глобалния джихадизъм, а местните разклонения на Ал-Кайда и Ислямска държава се сражават както помежду си, така и срещу военните хунти, застанали начело на страните в региона.

Този коридор на конфликт се простира на близо 6500 километра и обхваща около 10% от общата площ на Субсахарска Африка, площ, удвоявайки се само за три години като днес е около 10 пъти по-голяма от тази на Обединеното кралство, според анализ на Verisk Maplecroft, консултантска фирма за политически риск. Всичко това води до неизлечимо човешко страдание – екстремен глад, масово разселване, жестокости срещу цивилни – и то на най-бедния континент на планетата.

И все пак тези необикновени геополитически промени в Субсахарска Африка бяха засенчени от конфликти с по-висок профил в Украйна и Близкия изток, което доведе до по-малко внимание от страна на глобалните сили, особено тези на Запад – силно редуцирано финансиране на програми за хуманитарна помощ и фундаментални въпроси за бъдещето на стотици милиони хора.

Конфликтите нараснаха драматично от 2010 г.

В момента Африка преживява повече конфликти, отколкото когато и да било от поне 1946 г. насам, според данни, събрани от университета в Упсала в Швеция и анализирани от Норвежкия институт за изследване на мира в Осло. Само тази година експертите от двата института са идентифицирали 28 държавни конфликта в 16 от 54-те страни на континента, повече отколкото във всеки друг регион в света, което е два пъти повече от само преди десетилетие и половина. Тази равносметка не включва конфликти, които не включват правителствени сили, например между различни общности и чийто брой също се е удвоил от 2010 г.

Няма единен двигател за възникването и ескалацията на толкова много различни по своята същност въоръжени конфликти в такава огромна географска област. Но експертите казват, че много от най-засегнатите държави са останали уязвими, след като не са успели да се установят на силен режим на управление след независимостта – независимо дали става дума за функциониращи демокрации или установени авторитарни системи – или са били дестабилизирани в момент на политически преход.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Бившите френски колонии в Сахел – Мали, Буркина Фасо и Нигер – в продължение на десетилетия се водеха демокрации само на хартия и редовно бяха разрушавани от военни преврати.

🇨🇩🇳🇬 Централното правителство на Демократична република Конго в Киншаса, подобно на това на Нигерия в Абуджа, така и не успя да упражни контрол над огромните си територии, отваряйки възможност за местни и чуждестранни лидери да се напреварват за ресурси и власт, често чрез насилие.

🇪🇹 В Етиопия усилията на министър-председателя Абий Ахмед да подсили и централизира властта в страната след прекратяването на десетилетия на господство от Народния освободителен фронт на Тиграй през 2018 г. предизвикаха серия от бунтове и сблъсъци между регионалните милиции.

🇸🇩 В Судан двама могъщи генерали се обърнаха един срещу друг, превръщайки се във врагове, след като свалиха дългогодишния силен човек Омар ал-Башир през 2019 г. и две години по-късно цивилното правителство, което трябваше да придвижи страната към демокрация.

Една от повратните точки за скока в насилието беше 2011 г., когато на фона на вълната от протести и бунтове на Арабската пролет, НАТО се намеси в Либия в подкрепа на бунтовниците, воюващи срещу дългогодишния диктатор Муамар Кадафи. След смъртта му и падането на режима, Либия потъна в хаос, а хиляди въоръжени мъже се придвижиха на юг към съседно Мали, за да разпалят отново бунта на туарегите срещу централното правителство в Бамако, който съвпадна с глобалната експанзия на екстремизма в лицето на Ал-Кайда и Ислямска държава.

„При Сахел това очевидно е проблемът на колапса на Либия и магистралата на оръжия и идеология, която той създаде“, обясни Кен Опало, кенийски академик и доцент в Института за дипломация към университета „Джорджтаун” във Вашингтон, окръг Колумбия. „И така получавате слаби държави, много оръжие и млади мъже, напускащи Либия, и идеологии, идващи чак от Пакистан. И изведнъж всичко е в пламъци.”

От Мали джихадисткият бунт се разпространи през слабо охраняваните граници в Буркина Фасо и Нигер, където нови военни хунти, разочаровани от неуспеха в борбата с екстремизма, изгониха френските и други западни войски. В момента бунтовете заплашват дори крайбрежни държави като Бенин и Гана. Днес 86% от територията на Буркина Фасо е засегната от боеве между джихадисти и правителствени сили, според анализа на Verisk Maplecroft, базиран на данни за инциденти от Armed Conflict Location and Event Data (ACLED), неправителствената служба за мониторинг със седалище в САЩ. За Нигерия този процент е 44%.

Цивилното население е под обстрел

Преброяването на загиналите в африканските конфликти е изключително трудна задача. Достъпът до фронтовите линии за журналисти и хуманитарни групи често е труден или напълно ограничен. Спирането на телефонните услуги и интернет, които съпътстваха войните в Судан и региона Тиграй в Етиопия, усложняват усилията за проследяване на конкретни събития и броя на загиналите в тях. Много хора не умират в самите сражения, а от глад и прекъсване на медицинските услуги.

За Етиопия, например, експерти от университета в Гент в Белгия са изчислили, че продължилата две години война между правителството и Народния фронт за освобождение на Тиграй е довела до смъртта на между 162 000 и 378 000 цивилни. ACLED, чиито анализатори претърсват и извършват анализ на местни новинарски източници и поддържат контакти, предоставящи данни за конфликти в реално време, преброи по-малко от 20 000 жертви във войната от самите битки.

Това, което става ясно от данните, е, че цивилното население е далеч по-уязвимо от умишлени атаки в конфликтите в Африка, отколкото във войните другаде. В Украйна, например, по-малко от 7% от насилствените събития, регистрирани от ACLED от миналия февруари, са насочени към цивилното население – в сравнение с повече от една трета за африканските конфликти.

„Повече хора живеят с насилие от всякога и повече хора са изложени непрекъснато на въоръжени групировки от всякога“, обобщи Клионад Роли, основател на ACLED и професор по политическо насилие и география в Университета на Съсекс в Обединеното кралство.

Последствията надхвърлят непосредствената загуба на живот. Забавеното развитие, забавените избори и по-широкото чувство за безнаказаност са подсилени от проточващите се конфликти, обясни той.

Масово разселване

Засилващите се конфликти са разселили рекорден брой африканци – повечето от тях в собствените им страни. Сега континентът е дом на почти половината от вътрешно разселените хора в световен план, около 32,5 милиона в края на 2023 г. Тази цифра се е утроила само за 15 години.

Разселването прави цивилните, особено жените и децата, в изключително уязвими от страничните ефекти на войната. В източната част на Демократична република Конго здравни работници и местни служители изчислиха, че 80% от жените в лагерите за разселени лица около Гома са били изнасилени - много от тях многократно. В Судан, дом на първия потвърден масов глад в света след 2017 г. насам, най-гладни са хората, които са били изтръгнати от родните си общности и работните места или полетата, които са осигурявали прехраната им.

Извън приоритетите

Настоящите конфликти на континента не предизвикаха онзи изблик на съчувствие от западния свят, който съпътства руската агресия в Украйна, или възмущението, предизвикано от войната на Израел срещу Хамас в Газа. Нямаше еквивалент на концертите на Live Aid, мотивирани от глада в Етиопия през 80-те години на миналия век, протестните маршове срещу геноцида в суданския регион Дарфур в началото на новия век или дори кампанията #BringBackOurGirls, свързана с отвличането на 276 ученички от нигерийския град Чибок от Боко Харам преди 10 години.

Тази липса на обществено внимание се превърна в недостиг на политически действия за разрешаване на войни в Африка или облекчаване на страданието. Дялът на Африка в помощта за развитие, която предоставят богатите, предимно западни страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е на най-ниското си ниво от началото на новия век, според анализ на One Campaign.

И докато финансирането за хуманитарна помощ, представляващо само малка част от общата помощ за развитие, се е увеличило, то не отговаря на нарастващите нужди. Организацията на обединените нации получи само половината от 2,6 милиарда долара, които му бяха необходими през изминалата година за предоставяне на хуманитарна помощ в Конго. Призивите му за Судан бяха финансирани с 64%, докато Нигерия получи едва 57% от целта си.

Това също така означава, че дипломатическият натиск върху Обединените арабски емирства, които според Wall Street Journal доставят оръжия и бойци на един от съперничещите си генерали в Судан, постоянно остават на заден план пред желанието на Вашингтон да запази подкрепата на страната в Близък изток. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е посетил Африка само четири пъти от 2021 г. насам – в сравнение с 43 пътувания до Европа и 22 до Близкия изток.

Други сили се намесват

В отсъствието на САЩ и други западни правителства други сили се удвоиха - и често в ущърб на местното население.

Русия изпрати своите наемници да се сражават в страните от Сахел – разполагания, които според правозащитни групи са довели до скок в насилието срещу цивилни. Докато ОАЕ. подкрепя “Силите за бърза подкрепа” в Судан, армията на страната е подкрепена от Египет, Иран и Русия, което дава възможност и на двете воюващи страни да продължат насилието. В Конго армията на Руанда се бие срещу бунтовниците от “Движение 23 март” в кампания, която разсели повече от два милиона души.

Данните от университета в Упсала сочат рязко нарастване на гражданските войни с международно участие в Африка и че тези войни с външна намеса са далеч по-смъртоносни от онези без.

Какво следва?

САЩ остават водещият донор на хуманитарна помощ в Африка въпреки, че вниманието им е ангажирано в Европа и Близкия изток, допринасяйки с 47% за плана на ООН за реагиране при извънредни ситуации в Судан през 2024 г. и почти 70% от този за Конго.

Други традиционно големи донори, включително Германия и Обединеното кралство, вече намалиха бюджетите си за помощ на фона на кризата в Украйна и икономическите проблеми у дома. И много експерти очакват съществени промени във външната политика и политиката за помощ на САЩ при идващата администрация на Тръмп, особено спрямо агенциите на ООН – и по-нататъшно отслабване на американското влияние.

САЩ и ООН „успяха да поддържат позиция относно това, което би се считало за извън приемливо за някои случаи“, заяви Роли от Acled. „С идването на администрацията на Тръмп тази линия ще изчезне. И така конфликтите на лични интереси, които виждаме, и хората, предизвикващи насилие в целия континент, няма да бъдат проверявани”.

Бунтовници взривиха участък от нефтопровода Нигер-Бенин.

🇳🇪💥🇧🇯 Фронтът за освобождение на отечеството (FPL), бунтовническа група от югозападен Нигер, пое отговорност за взривяването на нефтопровода Нигер-Бенин, свързващ Агадем с пристанище Семе-Кподжи, което беше извършено във вторник, 17 декември 2024 г.

Този акт на саботаж бележи значителна ескалация на високото напрежение между военната хунта в столицата Ниамей и бунтовниците след свалянето на президента Мохамед Базум през юли 2023 г.

Близо 2000-километровият тръбопровод, който е от ключово значение за икономиките и на двете страни, се управлява от CNPC (Китайска национална петролна корпорация) и китайската компания Wapco. FPL поеха отговорност за саботажа в официално комюнике, подписано от лидера на групата Махамуд Салах, който заяви, че това е „първо предупреждение“ към нигерските военни власти.

Прекъсването на газопровода може да доведо до много сериозни икономически последици. Нигер и Бенин са силно зависими от приходите, генерирани от петрола, транспортиран по този тръбопровод. FPL призовава за анулирането на заем от 400 милиона долара, обещано на нигерските власти от „китайски партньор“, опасявайки се от нови атаки срещу петролната инфраструктура.

В допълнение към действията на LPF, други форми на въоръжено насилие също заплашват тръбата. На 12 юни тази година шестима нигерски войници, охраняващи секция от тръбопровода, бяха убити от въоръжени банди в южен Нигер в инцидент, който илюстрира уязвимостта на тази стратегическа инфраструктура.

Отношенията между Нигер и Бенин станаха все по-напрегнати след държавния преврат от юли 2023 г. Нигер, който е подложен на регионални санкции, отказва да отвори отново границата си с Бенин, мотивирайки нежеланието с предполагаемо укриване от бенинските власти на френски военни бази, използвани за дестабилизирането му – обвинения, които Париж и Котону отхвърлят категорично.

Ситуацията се изостри от присъда от бенински съд на трима граждани на Нигер за „узурпиране на право на собственост и използване на фалшифицирани компютърни данни“, на което военната хунта в Нигер отговори с прекъсване на тръбопровода, допълнително повишавайки напрежението.

Влошаващите се двустранни отношения и многократните атаки срещу тръбопровода представляват сериозна заплаха за икономическата стабилност на региона. Президентът на Бенин Патрис Талон настоява за повторно отваряне на границата, за да се позволи износът на петрол да продължи, но перспективите остават несигурни.

Следващите няколко месеца ще бъдат решаващи за региона, тъй като мирното решение на този етап изглежда трудно постижимо. Саботажът на тръбопровода от страна на FPL може би е първата от поредица атаки, целящи да накарат военния режим в Ниамей да съгласи на преговори. Ситуацията изисква повишено международно внимание, за да се избегне по-широка дестабилизация на региона.

Буркина Фасо, Мали и Нигер се съгласиха на гратисен период при оттеглянето от ECOWAS.

📸 Снимка: ECOWAS

🇧🇫🇲🇱🇳🇪 Буркина Фасо, Мали и Нигер ще имат шестмесечен гратисен период след излизането им от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), планирано за 29 януари – една година след като страните обявиха намерението си да напуснат алианса.

Решението, постигнато на срещата на върха на водещата икономическа общност на Западна Африка този уикенд в нигерийската столица Абуджа, се разглежда като последен опит да за разубеждаване на трите страни да напуснат – ход, който блокът така не успя да спре. Буркина Фасо, Мали и Нигер потвърдиха решението си да напуснат, описвайки го като „необратимо“.

Трите държави, разположени в раздирания от въоръжени конфликти и насилие регион Сахел, са сформирали своя собствена група, наречена Алианс на държавите от Сахел (AES). Новата дата за напускане беше удължена до 29 юли, въпреки че 29 януари остава официалната дата за оттегляне. Блокът се надява да използва шестмесечния преходен период, за да убеди страните да се върнат.

В събота трите страни заявиха, че териториите им ще останат безвизови за гражданите на страните-членки на ECOWAS дори и след напускането им. Този ход смекчи опасенията, че тяхното напускане може да застраши свободната търговия и движение за 400-те милиона души, населяващи региона.

Сред присъстващите на срещата на върха беше сенегалският президент Басиру Диомайе Файе, който играе ролята на посредник между 15-членния блок и трите държави, взели окончателното решение да напуснат.

Президентът на Сенегал, назначен през юли да води преговорите, се похвали с „постигнат напредък“ в преговорите с трите страни и допълни, че няма причина за прекъсването на отношения на фона на продължаващите опасения за сигурността на региона, застрашен от терористични групировки като Ислямска държава и Ал-Кайда, които спечелиха значителни позиции в последните няколко години.

Оттеглянето на Буркина Фасо, Мали и Нигер от ECOWAS ще отбележи кулминацията на един бурен период за Сахел, където поредица от преврати от 2020 г. насам доведоха военните власти на власт. Новите правителства насърчиха по-тесни връзки с Русия за сметка на техния бивш колониален владетел Франция и други някогашни съюзници от региона и извън него.

Армията на Чад започна операция „Хасканит“ срещу Боко Харам в района на езерото Чад.

🇹🇩 Президентът на Чад Махама Идрис Деби даде началото на антитерористична операция за проследяване и ликвидиране на няколкостотин бойци на Боко Харам, които са отговорни за атаката от неделя, при която бяха убити над 40 военнослужещи от армията на страната.

Нападението беше извършено в района на езерото Чад, споделено от Камерун, Нигерия, Нигер и Чад. Деби посети района в понеделник и помогна при погребението на своите войници.

Държавната телевизия на Чад съобщава, че президентът е наредил всички знамена да бъдат свалени наполовина, а радио-телевизионните станции в централноафриканските държави да излъчват само религиозна музика в продължение на три дни от 28 октомври в полунощ.

В понеделник Деби обяви тридневен национален траур, след като посети Нгубуа, село в западната част на страната, разположено на остров Бакарам в езерото Чад, недалеч от границата с Нигерия, където бойци на терористичната групировка убиха най-малко 40 правителствени войници.

Видеоклипове на президента, облечен във военна униформа и присъстващ на погребението на убитите войници, бяха излъчени няколко пъти от понеделник насам от местни телевизионни станции, включително държавната телевизия на Чад.

След погребенията той обяви началото на нова военна операция с името „Хасканит“, включваща разполагането на нови войски в района на езерото Чад, които да издирват и елиминират членове на терористичната група, укриваща се в необятния район.

Говорейки по държавната телевизия на Чад, Деби заяви, че като президент на страната е върховният командир на правителствените войски и гарант за сигурността и безопасността на цивилните и че е наредил на военните да защитават цивилното население и неговата собственост чрез проследяване и елиминиране на терористите от Боко Харам, извършили жестоката атака, а сега се укриват в района на езерото.

Представители на Чад отбелязват, че хасканитът е силно и издръжливо растение, което вирее в пустините и в района на езерото Чад. Разположените там правителствени войски са опитни и имат необходимото оборудване, за да победят джихадистите, увери президентът.

Военни представители на Чад изчислиха, че броят на джихадистите, участвали в нападението, е бил около 300 души и че изненадващото нападение е извършено късно вечерта в неделя. В допълнение към 40-те смъртни случая, няколко десетки войници са били ранени, посочиха те.

Десетки от нападателите са били ликвидирани, но част от бойците са успели да избягат с няколко мъртви тела и заловени оръжия. Голям брой цивилни са загинали или са били ранени при стрелбата. Деби нареди всички цивилни и войници да получат безплатни медицински грижи.

Военните споделиха още, че бойците на джихадистката групировка са били тежко въоръжени и са поели контрол върху гарнизона, след което са подпалили намиращите се наблизо превозни средства, мотоциклети и помещенията, оборудвани с тежко оръжие. После нападателите са изчезнали във водите на езерото Чад и околните села.

Сайбу Иса, специалист по разрешаване на конфликти в камерунския университет Маруа, изрази опасение, че ще бъде трудно на страната да се бори сама срещу джихадистите в района на езерото.

Иса изтъкна, че очевидно бедността и трудностите тласкат бойците на Боко Харам, които или са се предали, или са били отслабени от огневата мощ на силите от Камерун, Нигерия, Чад и Нигер, да се присъединят отново към по-малки джихадистки групи в езерото Чад. Той подчерта, че езерото Чад, което служи като скривалище за подобен вид групи, е с огромни мащаби и само съвместните усилия на държавите, които споделят езерото, могат да спрат екстремистите, които стават все по-активни.

Иса говори в ефира на камерунското държавно радио във вторник и обясни, че екстремистите извършват атаките си предимно за доставки и изземване на оръжия от различни въоръжени групи и правителствените войски в Камерун, Чад, Нигер и Нигерия.

Правителството на Чад потвърди, че е информирало Многонационалните съвместни оперативни сили на Комисията за басейна на езерото Чад или MNJTF, съставени от 11 000 военнослужещи и спасители от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия за подпомагане на подновения натиск срещу групата. 

Гласът на Америка не може да провери независимо дали силите на MNJTF са били разположени в района, но Камерун съобщи, че армията му е нащрек.

ООН съобщи, че над 40 000 души са били убити, а други 3 милиона са били принудени да напуснат домовете си в Нигерия, Камерун, Нигер и Чад от 2009 г. насам, когато сраженията между армията на Нигерия и терористите от Боко Харам прераснаха във въоръжен конфликт и в крайна сметка се разпространиха в съседните Камерун, Нигер и Чад.

Вагнер е извършил атака с дрон, причинила смъртта на 7 цивилни в Мали.

🇲🇱🤝🇷🇺 Въоръжените сили на Мали, вероятно подпомогнати от руските наемници на Вагнер, според съобщенията са убили седем цивилни и ранили трима при ответен удар в северно Мали, където бунтовниците туареги се борят за независимостта на Азавад.

Съобщава се, че инцидентът е станал в нощта на 5 октомври срещу 6 октомври в райони, намиращи се под контрола на Стратегическата рамка за отбрана на народа на Азавад (CSP-DPA), една от сепаратистките туарегски групи, поели отговорност за сблъсъците през юли, при които загинаха десетки войници на Вагнер.

Също така групата заяви на 2 октомври, че е устроила успешна засада на група наемници от Вагнер, унищожавайки камион, превозващ техническо оборудване, споделяйки видео на разбитото превозно средство на следващия ден.

По-късно местните бунтовници публикуваха твърдение, че конвой от десетки превозни средства на Мали и Вагнер на път за контролирания от туарегите град Тинцауатен се е „обърнал“ и се е върнал в контролирания от правителството Кидал след засадата на 3 октомври.

Източници от украинското разузнаване, запознати с операциите на Вагнер в цяла Африка, заявиха пред украинското издание Kyiv Post, че местните жители са осъдили остро последната ескалация на насилието от страна на малийските военни и руските наемници от групата Вагнер и Африканския корпус. Те настояват за прекратяване на агресията и окупацията на историческите им земи.

Ако бъде потвърдени, тези действия ще представлява поредното военно престъпление на сметката на руската наемническа групировка, тъй като умишлените атаки срещу цивилни, които не участват пряко във военните действия, се тълкува като военно престъпление съгласно Женевската конвенция.

Френското държавно радио RFI съобщи, че според информация на малийската армия в нощта на събота срещу неделя удар с дронове е поразил колона с превозни средства на бунтовниците.

Местни източници, някои от които свързани с туарегите, потвърдиха твърдението, че малийските войски са предприели безпилотна атака срещу цивилен конвой, транспортиращ 24 души от нигерски произход, които са работили в златна мина. Атаката е унищожила две цивилни превозни средства и е убила най-малко седем цивилни пътници, а други трима са били ранени. Загиналите са пътували между Тинцауатен и Арлит, за да се върнат у дома.

Що се отнася до колоната на малийските въоръжени сили и групата Вагнер, която е пътувала към Тинцауатен миналата седмица, тя е продължила по пътя си, съобщи френското държавно радио. Конвоят е бил състаевн от 70 превозни средства, натоварени с руски наемници, военнослужещи от малийската армия и бойци от местните въоръжени групи GATIA и MSA.

Малко след като колоната беше атакувана, Вагнер заяви, че двама бойци, заловени от CSP-DPA, са починали в плен, като CSP-DPA отхвърли доклада, според Reuters.

САЩ завършиха изтеглянето на войските си от Нигер

Националните знамена на САЩ и Нигер се извисяват рамо до рамо в базовия лагер за персонал на военновъздушните и други видове въоръжени сили, подкрепящи изграждането на авиобаза 201 в Агадез, Нигер, април 2018 г.
📸 Снимка: Carley Petesch / AP Photo

🇺🇸🤝🇳🇪 Изтеглянето на американските войски от Нигер е приключило успешно. Това съобщи в понеделник американски служител на отбраната.

В страната ще останат единствено малък брой военнослужещи, нагърбени с охраната на американското посолство, заяви говорителят на Пентагона Сабрина Сингх пред репортери.

По-рано тази година управляващата хунта в Нигер реши да прекрати сключеното с американските войски споразумение, позволяващо им да действат в западноафриканската държава.

Няколко месеца по-късно представители на двете страни проведоха среща, на която да бъдат уточннени детайлите по изтеглянето на американските военнослужещи, след която съобщиха в съвместно изявление, че процесът по изтегляне ще бъде завършен до средата на септември.

САЩ предадоха последните си военни бази в Нигер на местните власти миналия месец, но около две дузини американски войници бяха останали в страната, главно за извършването на административни задължения, свързани с изтеглянето, допълни Сингх.

Изгонването на американските войски от Нигер след извършения миналата година преврат носи след себе си широки последици за Вашингтон, тъй като принуждава неговите военнослужещи да напуснат ключови бази, използвани за организиране и провеждане на антитерористични мисии в Сахел. Въоръжени групировки, свързани с терористичните групировки Ал Кайда и Ислямска държава, действат в обширния регион на юг от пустинята Сахара.

Една от тези групи, Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин, известна като JNIM, е активна в части на Мали, Буркина Фасо и Нигер, като се стреми да разшири присъствието си в Бенин и Того.

Смяташе се, че Нигер е една от последните нации в размирния регион, с която западните нации биха могли да си партнират за потушаване на нарастващите джихадистки бунтове. Доскоро Съединените щати и Франция имаха повече от 2500 военни в региона и заедно с други европейски страни бяха инвестирали стотици милиони долари във военна помощ и обучение за местните въоръжени сили.

През последните месеци Нигер се отдръпна от западните си партньори и вместо това се обърна към Русия за сътрудничество в сферата на отбраната. През април военни инструктори пристигнаха в Нигер, за да подсилят противовъздушната отбрана на страната.

Военна база на границата с Нигер е на прицела на Халифа Хафтар

🇱🇾🤝🇳🇪 Съобщава се, че либийският клан Хафтар, който контролира по-голямата част от Източна и Югозападна Либия, води преговаря с нигерската хунта за контрол над бившата френска военна база Мадама, последния пост преди границата с Либия и стратегическа зона за контрол на миграционните потоци.

Миналия уикенд Саддам Хафтар, синът на главнокомандващия на Либийската национална армия (LNA), Халифа Хафтар, направи второ посещение в нигерската столица Ниамей за да финализира споразумения за съвместен проект за сигурност и търговия с новите лидери на страната.

Няколко седмици по-рано нигерска делегация, водена от министъра на вътрешните работи генерал Мохамед Тумба, придружена от представители на тайните служби и служители, близки до генерал Абдерахман Чиани, който дойде на власт след преврат през юли 2023 г., посетиха Бенгази, де факто столицата на Източна Либия.

Според източници, запознати със ситуацията, зад тези постоянни контакти стои широк, многостранен бизнес план, който включва снабдяване на Нигер с горива, петролни и хранителни продукти, както и подсигуряване на мащабни инвестиции за клана Хафтар в сферата на селското стопанство и недвижимите имоти.

Най-важният аспект на този проект, според нигерийски източници, е сферата на сигурността. Всъщност Хафтар може да си осигури военно присъствие в Мадама, бивша колониална крепост, построена от французите през 1930 г., за да спре италианската експанзия в Либия.

Военната база, модернизирана през 2014 г, за да побере 1800-метрова писта, места за паркиране на самолети и площадки за хеликоптери, ще служи като логистична платформа за прехвърляне на оръжия, боеприпаси и военно оборудване по въздух, които впоследствие да бъдат транспортирани до Либия или до други райони на Сахел.

Либийското военно присъствие трябва да бъде подкрепено от Русия, която се явява съюзник и на двете страни, с „официалната“ цел да се гарантира сигурността на област, която през 2017 г. трябваше да бъде охранявана от 500 италиански войници и от която френските сили се изтеглиха през 2019 г., премахвайки по-голямата част от наличното оборудване и инфраструктура.

Кремъл вече разчита на военни бази на територията на Либия, за да проектира своето влияние в Африка. В бъдеще руснаците може да придобият способността да транспортират оръжия и хора от Сирия, през либийското въздушно пространство, директно до Нигер и оттам до други бази на африканския континент. За Хафтар това е ценна възможност да получи подкрепа за своите въоръжени сили и да спечели дългосрочно геополитическо влияние в целия регион.

Проектът все още е изправен пред някои предизвикателства, по-специално противопоставянето на местното население в северен Нигер, което се опасява, че този план може да бъде приложен в негова вреда. Това включва движения, които се противопоставят на военната хунта в Нигер, като Съпротивителното движение за републиката (CRR), водено от Иса Аг Абула, туарег със силно влияние в северната част на страната. Друго опозиционно движение се ръководи от Мохамед Туре, служител в президентския дворец по време на ерата на сваления президент Мохамед Базум.

Хафтар може да успее да спечели подкрепата на нигерските групи, като им обещае проекти за развитие и икономически ресурси, следвайки стратегия, подобна на тази, приета от Муамар Кадафи с техните братовчеди в Либия. Остава да видим дали зараждащата се ос Бенгази-Ниамей ще може да произведе успешно финализирани споразумения.

Подобен проект изисква време и деликатни преговори за преодоляване на местната съпротива и консолидиране на съюзите, необходими за гарантиране на стабилността и ефективността на проекта в дългосрочен план в един от най-опасните региони на света. Ако има нещо сигурно, това е, че базата Мадама е желана от много регионални и международни участници дестинация, която има потенциал да играе стратегическа роля по несигурните граници на Сахел.