Анализ: A400M над Жиронд – военният транспорт влезе в пожара за осем дни

🇫🇷🔥 Военно-транспортен самолет Airbus A400M от състава на Военновъздушни и космически сили на Франция пусна около 20 тона забавител на горенето върху горския масив край Лакано (департамент Жиронд) следобед на 25 юли. Това е първото оперативно използване на този самолет срещу пожар в света. Заповедта беше издадена от министър-председателя Себастиен Льокорню, чиято канцелария обяви решението същата сутрин след извънредно съвещание с ключови министри. Airbus Defence и Командването на ВВС потвърдиха успеха на мисията на 26 юли, а екип на Reuters засне от хеликоптер ниското преминаване на самолета: дълга охрена следа, положена напречно на посоката на огъня.

Само осем дни по-рано тази способност не съществуваше в оперативен вид. На 17 юли министерствата на вътрешните работи и въоръжените сили сключиха споразумение с Airbus за експериментално оборудване на един A400M с комплект за въздушно гасене. Обучението на екипажите започна на 20 юли, като тогава двете ведомства прогнозираха първо ангажиране „в рамките на около 10 дни“. След второто изпускане край авиобаза 123 „Орлеан-Бриси“ на 24 юли, оперативният прозорец се сви наполовина – фронтът на пожара се придвижваше значително по-бързо от очакваното.

Системата е модулен резервоар, който се вкарва през задната товарен рампа и се демонтира веднага след приключване на задачата, позволявайки на машината да се върне към транспортните си мисии без трайни конструктивни промени. Капацитетът ѝ е 20 000 литра вода или забавител, които се изхвърлят за под десет секунди, а презареждането на земята чрез стандартни помпи отнема по-малко от десет минути. Товарът се пуска при скорост от около 125 възела и височина близо 45 метра (като част от изпитанията са провеждани и под 30 метра). При благоприятни условия едно преминаване покрива ивица с дължина от 400-500 метра и ширина близо 100 метра – обща площ между 40 000 и 50 000 кв. метра.

Тези показатели изглеждат внушително, но придобиват друг контекст, сравнени с ритъма на работа. A400M няма възможност да глисира и да загребва вода в движение: той трябва да кацне, да презареди и да излети отново. За разлика от него, амфибийните самолети презареждат от близки езера или от морето и се връщат над огъня за минути. Освен това габаритите на A400M ограничават броя летища, които може да използва, и усложняват координацията в общата ротация над задимен и турбулентен район. Поради това неговата роля не е пряка атака срещу пламъците, а полагане на дълги защитни линии със забавител пред фронта, които да възпрат стихията и да дадат време на наземните екипи да изградят отбранителна позиция. Правителството представи участието му като временно подкрепление, а не като заместител на специализирания флот – оценка, която техническите параметри напълно потвърждават.

Мащабът на това подкрепление обаче е показателен. Франция разполага с около 65 летателни средства за гасене: 12 самолета Canadair CL-415 със средна възраст около 30 години, 8 самолета Dash, 6 Air Tractor, 12 специализирани и 27 хеликоптера на департаментите и 3 разузнавателни самолета King Air. 12-те машини Canadair изсипват общо 72 000 литра с една вълна; единичен A400M пренася 30% от този обем наведнъж. Но това съотношение се отнася за единичен курс, а не за час работа: при равен брой ротации по-бързите амфибии имат предимство. В същото време подновяването на флота търпи забавяния: De Havilland Canada произвежда 22 нови самолета DHC-515 за 6 европейски държави, но доставките бяха отложени от 2026 за 2028 г., а според най-новите прогнози отиват към началото на новото десетилетие. Така остарелият флот ще продължи да носи основната тежест още няколко сезона.

Европейският резерв се намира в аналогично състояние. По данни на Deutsche Welle, 13 от общо 22 машини за борба с пожарите, налични за сезона по Механизма за гражданска защита на ЕС, вече са ангажирани във Франция и Испания. В района на Бордо са действали самолети и хеликоптери от Португалия, Хърватия, Чехия, Германия, Турция, Швеция и Словакия, след като Париж задейства механизма на 24 юли.

Резервите се изчерпваха бързо, тъй като Франция беше обхваната от едновременни пожари. Още на 25 юли министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес определи изгорелите от началото на годината близо 98 000 хектара като исторически рекорд, а ден по-късно цифрата надхвърли 115 000 хектара. Пожар пламна още в гората Фонтенбло южно от Париж, а нови огнища на юг наложиха евакуацията на хиляди туристи в края на юли. Държавата преразпредели сили и от други сфери: финалният етап на колоездачната обиколка „Тур дьо Франс“ беше съкратен, за да бъдат пренасочени полицейски екипи към засегнатите региони. Президентът Еманюел Макрон мобилизира въоръжените сили в подкрепа на изтощените пожарникари и предупреди, че борбата със стихията ще продължи седмици.

Нуждата от извънредни мерки възникна, тъй като пожарът в Жиронд надхвърли всичко, с което френската гражданска защита се беше сблъсквала досега. Огънят избухна на 22 юли край Сомос, северно от басейна Аркашон. До 25 юли, когато Льокорню разпореди излитането на A400M, бяха изгорели 30 000 хектара. До 27 юли засегнатата площ надхвърли 42 000 хектара (420 кв. км), което превърна този пожар в най-големия във Франция от 1949 г. насам. Около 220 000 души от 23 общини бяха евакуирани, вкл. цялото население на полуостров Кап Фере в пика на туристическия сезон. Поне 240 жилища бяха повредени или унищожени, а 126 пожарникари бяха ранени. В деня на първата мисия над Жиронд работиха поне 18 летателни средства, а към края на седмицата периметърът беше обходен от 2750 пожарникари и 23 самолета и вертолета. Към 30 юли фронтът остана неподвижен за трети пореден ден с 6 активни огнища (сред които при дюните Гран-Кро в Леж-Кап-Фере и южно от Лакано) – състояние на стабилизация, но не и на пълно овладяване.

Причина за екстремната динамика беше феномен, който френски пожарникари регистрират за първи път. В 18:20 ч. на 24 юли департаментната служба за пожарна безопасност засече пирокумулонимбус – буреносен облак, генериран от самия пожар. Облакът отслабна през нощта поради покачването на влажността, но се образува отново няколко пъти, включително на 25 юли. От Националната федерация на пожарникарите във Франция заявиха, че подобно явление не е регистрирано досега в страната. Говорителят на федерацията, подполковник Ерик Брокарди, обясни пред AFP: „Температурата в сърцевината на пожара се покачва толкова рязко, че топлината образува мощен издигащ се стълб, който се сблъсква с по-хладните въздушни маси във височина. Този контакт ражда пирокумулонимбус, който обаче е лишен от влага. Този димен облак формира собствена метеорологична система и всичко по пътя му се самозапалва.“ Той допълни, че в облака се генерират мълнии, които удрят разнесените от вятъра въглени по земята. Изследователят Жан-Батист Филипи уточни, че кратки подобни образувания са наблюдавани и при пожара в Ландирас през 2022 г., но при Жиронд явлението за първи път е засечено с радар във Франция и се е задържало за дълъг период.

Последиците от този феномен обясняват защо стандартният флот беше крайно недостатъчен. Възходящият поток засмуква въздух към огъня със скорост на вятъра до 160 км/ч и ускорява неговото разпространение до пет пъти (по изчисления на Филипи). Низходящите пориви разнасят горещи въглени, а мълниите могат да възпламенят нови огнища на разстояние до 100 км пред основния фронт. В Жиронд посоката на вятъра се промени последователно от северна на западна, южна, източна и отново северна.

„Фронтът се мести постоянно и пряката му атака е невъзможна“, заяви Брокарди пред френски медии. При подобен пожар, който сам генерира метеорологични условия и няколко едновременни фронта, хвърлянето на 6 тона вода директно върху пламъците има ограничен ефект. Полагането на половин километрова линия със забавител напречно на предполагаемия път на огъня се оказа далеч по-ефективна тактика. Така концепцията за използване на тежкия транспортен самолет съвпадна с характера на стихията по начин, недостъпен за по-малките специализирани машини.

Това заключение обаче не бива да създава погрешното впечатление, че кризата сама е родила тази нова способност. Airbus показа системата в Испания още през юли 2022 г., а изпитания за точност се проведоха в Ним през април 2025 г. Оценъчната работа между производителя, Центъра за военновъздушна експертиза и Генералната дирекция за гражданска защита върви от 2024 г., а споразумението е подписано на 17 юли – преди огънят да достигне предградията на Бордо. Пожарът просто ускори въвеждането в експлоатация с няколко дни. Свиването на очаквания 10-дневен срок до 5 дин е показателно за извънредната ситуация, но програмата предхожда бедствието и щеше да приключи успешно и без него.

Междувременно огънят застраши пряко отбранителната промишленост, свързана с френския ядрен щит. По данни на Defense News, площадката на Комисариата по атомна енергия в Льо Барп, където работи лазерът „Мегажул“ за изследване на ядрени оръжия, беше временно затворена при активни огнища на 7 км (а през уикенда – само на 4 км). Компанията ArianeGroup евакуира обектите си западно от Бордо: Кандал (на 12 км), Сен-Медар-ан-Жал (на 13 км) и Льо Айан (на 16 км), където се произвеждат двигателите за балистичните ракети за подводници M51. В Сен-Медар работи и Roxel (от групата MBDA) – доставчик на твърдогоривни двигатели за зенитните ракети Aster. Dassault Aviation премести критично оборудване от Мартиняс и Сеста (където се сглобяват крилата и се извършва финалният монтаж на изтребителите Rafale) към площадката в Мериняк и авиобаза 106, а по-голямата част от персонала беше пусната в престой при пожар на под 9 км. Thales също затвори завода си в Мериняк, произвеждащ авионика за Rafale и за военни хеликоптери.

Институционалната рамка за участие на армията в подобни ситуации не е нова. Протоколът „Хефестос“ урежда предоставянето на военни ресурси в подкрепа на гражданската защита от над 40 години. След опустошителните пожари през 2022 г. той беше преработен през пролетта на 2023 г., като действието му беше разширено върху цялата територия на страната и бе удължен часовият му обхват. От 2025 г. борбата с природни бедствия е включена и в задачите на операция „Сентинел“, която на свой ред се интегрира в „Хефестос“. За настоящия сезон около 600 военни спасители бяха предварително разположени за периода 30 юни – 1 октомври. Впоследствие Льокорню разпореди изпращането на още 500 военнослужещи, с което общият военен контингент достигна 1500 души, подкрепени от вертолети, разузнавателни дронове и инженерна техника.

Големият въпрос при подобно използване на ресурси не е финансов, а свързан с капацитета. Всеки A400M, изпълняващ противопожарни мисии, отпада от разчета за стратегически транспорт, медицинска евакуация или бързо реагиране при военна криза – а недостигът на тежък военно-транспортен авиационен капацитет в Европа е известен проблем. Докато природно бедствие и геополитическа криза не съвпаднат по време, този риск остава теоретичен; при застъпване обаче военно командване ще е изправено пред тежък избор. Неизяснени остават и редица оперативни въпроси: кой е собственик на модулните комплекти, кой обучава екипажите, кой сертифицира монтажа и по какъв ред се заявява такъв ресурс по европейски и двустранни механизми. При флот от над 25 самолета A400M само във Франция (и още десетки в други европейски държави), съвместната поръчка на противопожарни комплекти изглежда далеч по-рационална от индивидуалното купуване на скъпо оборудване, което ще се използва епизодично.

Ако сегашната тенденция се запази, експерименталният статут на системата най-вероятно ще отпадне и тя ще бъде вписана за постоянно в разчета за пожароопасни сезони – доказана ефективност в реални условия обикновено е достатъчен аргумент. Потвърждение за това би било разкриването на отделно бюджетно перо за покупка на комплекти, официално допълнение към протокола „Хефестос“ или интеграция на способност в общия резерв на ЕС. В противен случай, връщането на оборудването в тестови режим след октомври без последващи поръчки би означавало отстъпление. Лакмусът за успеха обаче няма да дойде от Париж, а от останалите оператори на самолета: ако Испания, Германия или Турция закупят свои комплекти преди следващото лято, първоначалното единично изпускане над Лакано ще се превърне в нова европейска практика.

Първият в света въздушен десант на безпилотна лодка беше извършен от Обединеното кралство.

🇬🇧 Kraken Technology Group и Capewell обявиха, че са извършили първия в света въздушен десант чрез изтегляне на безпилотен надводен плавателен съд (USV) от военно-транспортен самолет. Мисията е подкрепена от Кралския флот в рамките на програмата Project Beehive, която преобръща представите за военноморска мощ на Обединеното кралство.

Спуснатият съд е K3 SCOUT на Kraken – лодка с композитен корпус с дължина около 8,4 метра, проектирана за безпилотни мисии, вариращи от наблюдение до евакуация на ранени. По време на изпитанията тя беше разгърната на няколко пъти от транспортен самолет A400M Atlas – турбовитлов самолет с четири двигателя, който изгражда гръбнака на тежката авиация на Кралските ВВС и може да пренася товари до близо 37 тона. Катерът беше спуснат във вода при вълнение от 4-та степен по скалата на състоянието на морето, при която вълните достигат височина от 1,25 до 2,5 метра – условия, достатъчно бурни, за да затруднят рутинното пускане на вода дори на пилотиран съд, камо ли на такъв, пристигащ с парашут.

Изваждането на лодка от самолет в движение и успешно приводняване в океана изисква специализиран хардуер, за който повечето хора дори не са чували. SCOUT се спусна, закрепен за системата на Capewell – Universal Maritime Craft Aerial Delivery System (UMCADS). Тя е преконфигурируема парашутна платформа от тип V (Type V), създадена специално за въздушен десант на различни морски съдове директно във военни зони, вместо да се налага кораб или хеликоптер физически да спуска лодката във водата. Изпитателната кампания валидира и технологията IN-Release на Capewell – електро-механичен механизъм, проектиран да откача товара надеждно и синхронизирано при широк спектър от сценарии за въздушна и морска доставка. Този технически детайл звучи рутинно, докато не си дадем сметка, че лошо разчетено време за спускане на 400 метра височина може да се окаже разликата между безопасното кацане на катера и разбиването му на парчета в морето.

„В партньорство с Capewell и Кралския флот доказахме, че K3 SCOUT може да бъде разгърнат директно от военно-транспортен самолет в оспорвани или труднодостъпни води, в пълна готовност за експлоатация. Kraken, заедно с партньорите си и Кралския флот, ще продължи да преминава границите на възможното, за да осигури нови и подобрени оперативни възможности чрез нашите устойчиви, модулни платформи“, заяви Мал Крийс, основател и главен изпълнителен директор на Kraken Technology Group.

В своя отчет за изпитанията Capewell акцентира не просто върху факта, че системата работи, а върху това колко бързо може да се повтори целият процес – детайл от огромно значение за всеки военен капацитет, предназначен за реална оперативна употреба под напрежение, а не просто за еднократна демонстрация.

„В сътрудничество с Kraken успяхме да валидираме интеграцията на сложен полезен товар с нашата платформа UMCADS, като същевременно демонстрирахме лекотата, с която системата може да бъде преконфигурирана за друго оборудване от съществено значение за мисията – било то за морски или сухопътни приложения. Това беше допълнително потвърдено от факта, че по време на тази кампания проведохме 4 реални въздушни десанта в рамките на 6 работни дни с една и съща лодка и платформа“, заяви Марк Лавендър, директор по бизнес развитие и обучение в Capewell.

K3 SCOUT принадлежи към флотилия от 20 лодки, които Кралския флот поръча от Kraken през пролетта по договор на стойност около 16,5 милиона долара. Това е част от Project Beehive – инициатива на британския флот, насочена към изграждане на т.нар. „Хибриден флот“. Тази структура съчетава големи конвенционални военни кораби (като фрегатите Type 26 и Type 31) с по-малки, децентрализирани и автономни съдове, които могат да се разгръщат по-бързо в големи количества, отколкото позволява традиционното корабостроене. Капитан Адам Балард от Кралските ВМС описа Project Beehive по време на подписването на първоначалния договор като стъпка, пренесла експериментите на екипа за авангардни способности (Disruptive Capabilities) директно в практиката, доказвайки способността на флота бързо да внедрява нови технологии в реални операции. Настоящото изпитание с въздушен десант изглежда проектирано именно за да потвърди тази философия по категоричен начин.

Флотът Beehive е зачислен към Ескадрилата на крайбрежните сили (Coastal Forces Squadron) и 47-и отряд на Кралските морски пехотинци (47 Commando Royal Marines). Това дава на специалистите по бързоходни съдове и на частите за амфибийни рейдове директен практически опит с безпилотни лодки, способни да развиват скорост до 55 възела (около 100 км/ч) и до 30 автономност дни в морето, според конфигурацията.

Разузнавателното издание издание Janes докладва през юни, че Кралските ВМС и военният контрактор QinetiQ подготвят активно съдовете K3 SCOUT за потенциално разгръщане в Ормузкия проток – тесен и често напрегнат воден път между Иран и Арабския полуостров. Това илюстрира, че системата не е просто експериментална играчка за учебните занятия, а флотът активно я позиционира за употреба в една от най-стратегически чувствителните и оспорвани морски точки в света.

Въздушният десант на лодка решава специфичен оперативен проблем, който досега тихо ограничаваше скоростта, с която безпилотните катери могат да достигнат там, където са нужни. При нормални условия разгръщането на USV означава физическото му прехвърляне с кораб, което може да отнеме седмици при големи разстояния и изисква съд, който вече е позициониран наблизо. Другият вариант е пускането му от хеликоптер, което обаче ограничава размера на полезния товар и обхвата спрямо голям самолет.

Възможността за въздушен десант съкращава драстично това време, позволявайки на военните плановици да внедрят безпилотен съд в оспорвани или труднодостъпни води директно от самолет, който вече лети на големи разстояния на височина. По този начин се елиминира нуждата от присъствието на кораб в района и се избягва излагането на пилотиран съд на същия риск, който безпилотният катер е предназначен да поеме.

Краят на съветските витла в Солнок: Унгария затвори 50-годишна глава във военната авиация.

🇭🇺 Силите за отбрана на Унгария (Magyar Honvédség) изведоха от експлоатация последните хеликоптери от съветско и руско производство по време на официална церемония в авиобаза Солнок в сряда, с което отбеляза своя символичен и технологичен апогей.

В небето над авиобазата на 86-та хеликоптерна бригада „MH Kiss József", трите хеликоптера, които все още се намираха в летателна годност – среден тактически транспортен Ми-17 (бордов номер 702) и 2 тежки щурмови Ми-24П (бордови номера 334 и 332) – изпълниха своите прощални полети. С угасването на газотурбинните им двигатели ТВ3-117МТ унгарската военна авиация затвори една 48-годишна епоха на оперативна зависимост от източни платформи, кодифицирайки пълния преход на унгарските военни към единна, оперативно съвместима със структурите на Алианса архитектура.

Това не е просто модернизация на логистиката, а дълбока доктринална промяна в условията на геополитическа криза в Източна Европа и невъзможността за поддръжка на руски системи в условията на санкционни режими. Церемонията, емоционално описана от унгарските зрители със сълзите на командването и ветераните, бележи края на структурите, известни неофициално под позивните на своите подразделения – „Rubik“ за транспортния батальон и „Phoenix“ за батальона за огнева поддръжка. Макар и финалният полет да има чисто церемониален характер, реалният оперативен край за щурмовата авиация настъпи значително по-рано; последните си бойни стрелби с неуправляеми ракетни снаряди С-8 и 30-милиметрови автоматични оръдия ГШ-30-2 проведоха към края на октомври 2025 г. Ресурсът по летателна годност на последния хеликоптер изтече окончателно на 4–5 февруари 2026 г.

Историята на унгарския парк от съветски вертолети отразява динамиката на Студената война, която предшества сложен преход на страната към Западната сфера на сигурност. Флотът от щурмови вертолети Ми-24 бе въведен в експлоатация през 1978 г. и оперативният му дебют се състоя в рамките на мащабното учение на Варшавския договор „PAJZS-79“, последвано от първите реални бойни стрелби през 1980 г. При зенита на своята тактическа сила през 80-те години на миналия век, унгарските ВВС поддържаха едновременно 39 оперативни хеликоптера, а назад в годините през инвентара преминаха общо 46 вертолета от модификации Ми-24Д, В и П. Платформите акумулираха над 210 000 полета и близо 85 000 летателни часа, сформирайки същинско ядро за тактическата огнева поддръжка на сухопътните войски.

Паралелно с тях, от 1987 г. средният транспортен вертолет Ми-17 започна да осигурява десантно-транспортен, логистичен и медицински (MEDEVAC) капацитет на унгарската армия. Дълголетието му обаче е съпроводено от сериозни логистични и политически маневри. В периода 2018–2019 г. в опит да бъде удължен жизненият цикъл на техниката преди доставката на новите западни системи, Будапеща реализира спорна програма за основния ремонт на осем хеликоптера в 419-ти авиационен ремонтен завод в Санкт Петербург. Машините се завърнаха с реновирани силови установки, системи за адаптиране на кабината към очила за нощно виждане (NVG), както и специфичен черен камуфлаж. Този краткосрочен ход спечели известно технологично време на командването в Солнок, но контрастираше фундаментално с дългосрочната стратегия на НАТО за премахване на зависимостта от руски доставчици.

Архитектура на утрешния ден: Пълният преход към Airbus

Тактическата празнота, която оставиха съветските платформи, е изцяло компенсирана от мащабната програма за модернизация в рамките на отбранителния план Zrínyi, базиран изцяло на портфолиото на Airbus Helicopters. Оперативните профили на изведените ветерани се поемат от два вида хеликоптери, допълващи се взаимно:

• Airbus H145M: Лек боен хеликоптер (доставка на 20 броя в периода 2019–2021 г.), оборудван с оръжейна система HForce, предназначен за разузнаване, лека огнева поддръжка и тактически транспорт.
• Airbus H225M: Среден тактически транспортен хеликоптер с регулярни доставки, които заменят дълбокия транспортен и десантен капацитет на Ми-17. За нуждите на базовото и напредналото обучение на пилоти е използван лекият флот от AS350 Écureuil.

В символичен израз на тази технологична щафета се превърна самият прощален полет, при който последният унгарски Ми-17 беше ескортиран от двойка нови вертолети H225M. Както заяви командирът на 86-та вертолетна бригада подполковник Ковач Кристиан относно десетилетия на вярна служба в тежки метеорологични условия, крайната равносметка се свежда до пилотското усещане "ezt megcsináltuk" („това го направихме“).

На 17 юни 2026 г. източният фланг на НАТО се сбогува с още една реликва от годините на Студената война, като небет вече принадлежи изцяло на западните вертолети, а легендарните силуети на „Рубик“ и „Феникс“ са заели своето място на земята – като музейни експонати в златните страници на унгарската авиационна история.

Крахът на FCAS: Франция и Германия се отказват от съвместния изтребител от ново поколение?

🇪🇺 Future Combat Air System (FCAS), буксуващият от години европейски проект за бойна авиация от ново поколение, изглежда е стигнал до безславен, но очакван край. Множество медийни публикации от днес сочат, че Франция и Германия, двата основни партньора в програмата, са взели решение да прекратят съвместния си проект за разработка на пилотиран изтребител от ново поколение (NGF) и свързаните с него бойни елементи – заключение, потвърдено от френски дипломат.

Според източници, сред които и вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, германският канцлер Фридрих Мерц е призовал френския президент Еманюел Макрон да сложи край на проекта NGF. Немският ежедневник цитира неназовани източници от федералното правителство в Берлин. Смята се, че двамата лидери са стигнали до извода, че участващите компании Dassault и Airbus не са успели да постигнат съгласие по ключови аспекти, свързани конкретно със съвместно разработвания изтребител.

На този етап се посочва, че Мерц и Макрон не виждат бъдеще за NGF, въпреки че все още не е съвсем ясно дали френското правителство споделя изцяло въпросната оценка и дали е готово да приеме последиците от нея. Тук е мястото да припомним, че в Европа съществуват поне три отделни инициативи под името FCAS.

Освен паневропейската версия, оглавявана от Франция и Германия (с Испания и Белгия за младши партньори), съществува конкурентен проект под британско ръководство. Неговото ядро е пилотираният изтребител Tempest, в него участват Италия и Япония, а днес е по-известен като Global Combat Air Programme (GCAP). Не на последно има и шведска програма за бойна авиация от следващо поколение, ръководена от Saab, която също носи името FCAS.

Връщайки се на днешните събития, френските дипломати са останали изненадани от това, което определят като неочаквани сигнали от страна на Берлин. От гледна точка на Франция, отговорността на политическите лидери е да поставят ясна посока на индустрията. Френските власти са разочаровани от засиления фокус на Германия към собствени решения, което заплашва да изтласка на заден план френския индустриален принос.

„Президентът на републиката и федералният канцлер проведоха обширни и чести дискусии относно начините за придвижване напред на този важен за европейската отбрана проект. И двамата лидери изразиха съжаление, че индустриалните партньори не са успели да стигнат до съгласие за продължаването му. Германските власти прецениха, че не е възможно да се оказва по-нататъшен натиск върху участващите компании. Франция остава убедена, че френско-германското партньорство е от ключово значение както за двете ни държаваи, така и за европейските ни партньори в сферата на отбраната и сигурността“, заяви френски дипломат пред The War Zone.

„Френските власти ще продължат да насърчават нашите индустрии и въоръжени сили да проучват възможности за амбициозни европейски проекти, които отговарят на интересите ни в областта на националната сигурност“, допълни той.

Макрон и Мерц са обсъдили бъдещето на FCAS миналата седмица в пореден опит да задържат програмата на повърхността, но в същото време канцлерът е ставал все по-гласовит в скептицизма относно перспективите пред проекта.

Програмата FCAS стартира още през 2017 г. с основна цел да предостави замяна на германските изтребители Eurofighter Typhoon и френските Dassault Rafale. Концепцията предвиждаше FCAS да бъде бойната авиационна система от следващо поколение на Европа, начело с пилотиран изтребител NGF, която да влезе в експлоатация около 2040 г. Към 2022 г. плановете бяха „демонстрационните полети“ да се проведат най-късно до 2028-29 г.

Не след дълго обаче проектът беше помрачен от спорове във връзка с разпределението на работните обеми и остава неясно доколко партньорите са напреднали в съгласуването на изискванията за NGF и стартирането на неговото проектиране.

От известно време се появяват съобщения, че Германия проучва алтернативи, сред които сценарий на цялостно отделяне от Франция в рамките на програмата. През февруари Мерц изрази за първи път публично съмнения за жизнеспособността на програмата с аргумента, че ключови въпроси от фазата на планиране продължават да са без отговор. Според него двете страни имат фундаментално различни оперативни изисквания към проекта.

Мерц посочи специфичните изисквания на Франция, включително наличие на способности за носене на ядрено оръжие и възможност за базиране на самолетоносач. Той изтъкна, че Париж опитва да моделира изтребителя изцяло по своите нужди, които не съвпадат изцяло с тези на Германия.

„Това не е основно политическо разногласие. Истинският проблем е в профила на изискванията. Ако не можем да изгладим тези различия, проектът не може да продължи“, заяви Мерц.

Ерик Трапие, изпълнителен директор на френския авиационен концерн Dassault, наскоро обяви проекта FCAS за мъртъв, ако Airbus откаже да сътрудничи, докато президентът Макрон продължи да полага усилия за неговата реанимация. Съществуват индикации, че той ще направи всичко възможно да запази програмата жива, и все пак е възможно общата архитектура на FCAS или ключови нейни компоненти да продължат съществуването си дори без NGF. FCAS винаги е имал за цел да внедри семейства от дронове, оръжия с въздушно базиране и различни авиационни платформи в рамките на всеобхватен „боен облак“ (combat cloud).

Федералното правителство на Германия смята, че „истинската същност на FCAS“ трябва да бъде продължена в ролята на общоевропейска „система от системи“, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung. Каквото и да се случи оттук нататък, проектът изглежда се изправя пред най-голямото предизвикателство за своето съществуване до този момент.

Изключително спорно е дали Франция или Германия (дори с индустриална подкрепа и финансиране от Испания) биха могли да продължат разработката на изтребителя самостоятелно, което би могло да създаде условия за радикална трансформация преформатиране на европейските програми за бойна авиация.

На най-високо ниво вече се появиха хипотези, че водените от Обединеното кралство и двустранните германско-френски усилия в рамките на FCAS биха могли по някакъв начин да се обединят. Твърде малко вероятно е обаче всички тези партньори да постигнат единодушие по фундаментални за проекта въпроси. Също толкова спорно е дали той би могъл да приеме нови големи партньори на такъв късен етап.

Остава и въпросът с Швеция. Както съобщих миналия месец, Airbus е повдигнал възможността за партньорство със Saab по пилотирания тактически компонент на проекта. Това беше един от най-очевидните сигнали досега, че компанията проучва активно алтернативи на FCAS или поне мащабна ревизия на структурата на програмата.

Потенциално двете корпорации биха могли да се обединят за разработка на съвместен изтребител от следващо поколение, тъй като изискванията им вероятно ще са по-близки, отколкото тези на Франция. Германия и Швеция също така имат не толкова спешна нужда от изтребител шесто поколение, тъй като в момента Швеция внедрява Gripen E, а Германия очаква да получи F-35, както и допълнителни единици Eurofighter.

За Франция загубата на партньорите за NGF може да се окаже критична, въпреки че тя продължава да работи по модернизирани варианти на своите Rafale. През 2024 г. тя разкри и планове за разработката на нов безпилотен боен летателен апарат (UCAV), който да допълни бъдещия пилотиран изтребител Rafale F5. Индустриалната част на програмата за дронове ще бъде оглавена от Dassault, стъпвайки на предишния демонстратор nEUROn, който вече участва в изпитания с пилотирани бойни самолети. Предвижда се стандартът F5 да запази многоцелевия боен самолет на предна линия до около 2060 г. Това ще даде на Франция поне известно време да преосмисли следващия си ход.

Дроновете все по-често са част от пейзажа на германската бойна авиация. Закъсненията при внедряването на изтребител от шесто поколение може да бъдат компенсирани до известна степен с разработката на дронове от Airbus. Компанията вече ѝ предлага стелт дрона XQ-58A Valkyrie заедно с Kratos и започна работа по собствена стелт концепция за безпилотен ескорт (CCA), известна като Wingman.

На заден план изтребителят F-35 Lightning II на американската Lockheed Martin продължава да разширява своята клиентска база в Европа. Налице е също перспективата в бъдеще изтребителят от шесто поколение F-47 да бъде предложен за износ в региона, макар и негова ограничена версия.

Като цяло обаче крахът на програмата хвърля лоша светлина върху френско-германското сътрудничество, което категорично не успя да постигне единодушие по проект, сочен за флагман и крайъгълен камък в укрепването на способностите на европейската отбрана.

На прага на авиационното изложение ILA, което започва утре в Берлин, моментът за тази новина надали можеше да бъде по-неподходящ. От друга страна, нищо чудно още преди края на седмицата да станат ясни подробности за визията на Германия относно бъдещата ѝ програма за бойни самолети.

Elbit Systems ще достави системи за противодействие на инфрачервени ракети за германските A400M

🇮🇱🤝🇩🇪 Израелската компания Elbit Systems спечели договор на стойност 260 милиона долара от Airbus Defence and Space за доставка на своята система J-MUSIC Directed Infrared Counter Measures (DIRCM) за флота от транспортни самолети A400M на Луфтвафе.

Според прессъобщение, шестгодишният договор следва решение за поръчка от Федералната служба за оборудване, информационни технологии и поддръжка (BAAINBw) на Германия. Сделката има за цел да подобри оцеляемостта на A400M по време на мисии в оспорвано въздушно пространство.

Както отбелязват от компанията, новата инсталация на DIRCM ще осигури на самолета защита в реално време срещу управляеми с инфрачервени лъчи ракети, включително тези, изстреляни от преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPADS).

Системата J-MUSIC е част от продуктовата линия MUSIC на Elbit, интегрираща модерна лазерна технология с термовизионни сензори с висока производителност. Системата засича и проследява автоматично наближаващи ракетни заплахи и ги неутрализира във въздуха без намеса от пилота. Модулната ѝ архитектура дав съвместимост с широк спектър от платформи и предупредителни системи, заявиха от Elbit.

„Този договор укрепва допълнително позицията на Elbit Systems като водещ световен доставчик на DIRCM решения. Нашите системи получиха доверие от много военновъздушни сили и отбранителни организации по света и ние сме горди да подкрепим Германия в подобряване на защитата на нейните стратегически въздушни активи“, посочи в изявление президентът и изпълнителен директор на Elbit Systems Безхалел Махлис.

Той добави, че партньорството на компанията с Airbus Defence and Space е „високо ценено“, като разполагането на системата DIRCM ще допринесе за „безопасността и оперативната готовност на германския флот от A400M“.

Технологията DIRCM на Elbit е инсталирана на множество военни и граждански самолети по света, включително в Израел, Нидерландия, Италия и Бразилия. Освен това компанията си сътрудничи с редица производители на самолети за интегриране на DIRCM в рамките на нови производствени и модернизационни програми.

Решението на германските военновъздушни сили да инвестират в тези мерки за противодействие е взето в момент, когато западните армии засилват фокуса си върху оцеляемостта на самолетите в среди с висока заплаха. Управляемите с инфрачервени лъчи ракети са сред най-често срещаните заплахи за самолети с неподвижни крила и роторни самолети, работещи на ниски височини.

Служители на компанията заявиха, че компактният дизайн на модула J-MUSIC свежда до минимум въздействието върху теглото и производителността на самолета, ключово съображение за товарни самолети като A400M, които трябва да балансират защитата с полезния товар и обхвата.

TAI изнася свръхзвукови учебни самолети HÜRJET за Европа чрез стратегическо партньорство с Airbus

🇹🇷🤝🇪🇸 Turkish Aerospace Industries (TAI) направи ключова стъпка към започването на износ на своя местно разработен свръхзвуков учебен изтребител HÜRJET за Европа с подписването на ново стратегическо партньорство с Airbus.

Споразумението, което очертава плановете за доставка на до 30 самолета HÜRJET за Испания, беше формализирано на 17-тото Международно изложение за отбранителна индустрия (IDEF) в Истанбул.

Според TAI, сътрудничеството не само ще ускори интеграцията на HÜRJET във военния инвентар на европейските държави, но и ще укрепи присъствието на Турция на пазара на бойната авиация.

„Днес отбелязваме пореден важен етап в европейското пътуване на HÜRJET, платформа, оживена благодарение на инженерното майсторство на Turkish Aerospace“, заяви изпълнителният директор на TAI Мехмет Демироглу в изявление. „Това споразумение с Airbus не е просто успех в износа; то е признание за технологичната зрялост на турската аерокосмическа индустрия. HÜRJET, летящ в испанското небе, ще бъде символ на глобалната конкурентоспособност на Турция.“

Сделката беше предшествана от подписването на меморандум за разбирателство (MoU) между TAI, Airbus и Министерство на отбраната на Испания по-рано тази година. Той проправя пътя за официален договор, очакван до края на годината, и предвижда първите доставки да започнат през 2028 г.

Съгласно предложеното споразумение, самолетът може да се сглобява локално в Испания, като испански аерокосмически компании допринасят за производството. Испания разглежда сделката като част от по-широка рамка за индустриално сътрудничество, насочена към подобряване на отбранителните връзки и сътрудничеството в производството между двете страни.

HÜRJET, разработен изцяло с турски инженерни ресурси, е двуместен, свръхзвуков учебно-боен самолет от следващо поколение, предназначен и за леки ударни мисии. Разработката му започна през юли 2017 г. като заместител на остарелите T-38M и NF-5A/B в турските военновъздушни сили. Първият полет на платформата се състоя на 25 април 2023 г.

От TAI съобщават, че самолетът вече е завършил над 210 тестови полета и е преминал успешно скорост от Мах 1, демонстрирайки готовността на платформата за оперативни роли.

В прессъобщение на фирмата беше заявено, че партньорството с Airbus обединява инженерните възможности на двете фирми и има за цел да оптимизира прехода на HÜRJET към експортните пазари. Очаква се споразумението да ускори сроковете за сертифициране, адаптиране и доставка.

TAI подчерта, че платформата е нещо повече от усъвършенствана способност за тренировки и я разглежда като изявление за решимостта на Турция за засилване на ролята в бъдещи европейски отбранителни програми.

Докато HÜRJET се подготвя за своя европейски дебют, турски официални лица се надяват, че навлизането на самолета в Испания ще отвори пътя към допълнителни продажби и съвместни програми за развитие сред държавите членки на НАТО.

Ако бъде финализирана по план, испанската сделка ще представлява първата европейска поръчка за HÜRJET, засилвайки позицията на Турция като нарастващ доставчик на високопроизводителни отбранителни системи на континента.

Китайска фрегата е атакувала с лазер германски военен самолет в Червено море.

🇨🇳⚔️🇩🇪 Германия привика китайския посланик в министерство на външните работи в отговор на инцидент, при който китайски военни са насочили лазер към самолет на военновъздушните сили на страната, участващ в операцията на ЕС в Червено море.

Изострянето на напрежението идва на фона на нарастващи опасения в ЕС по отношение на китайското влияние върху критични технологии и инфраструктура за сигурност в Европа.

„Поставянето на германски персонал в опасност и прекъсването на операцията е напълно неприемливо“, заяви германското външно министерство в X.

Нямаше незабавен отговор от китайското външно министерство, а посолството в Берлин не отговори веднага на изпратено по имейл запитване за коментар.

Германското министерство на отбраната заяви, че от октомври 2024 г. самолетът участва в мисията на ЕС за защита на международните морски пътища в Червено море, предоставяйки многосензорна платформа или „летящо око“ за рекогносцировка на района.

Китайски военен кораб, който е бил срещан няколко пъти в района, е насочил лазер към самолета без причина или предварителна комуникация по време на рутинен полет, отбеляза говорител на министерството. Инцидентът е станал в началото на юли.

„С използването на лазера, военният кораб е застрашил безопасността на персонала и техниката“, изтъкна говорителят, добавяйки, че полетът е бил прекратен като предпазна мярка и самолетът е кацнал безопасно в база на територията на Джибути.

Разполагането на многосензорната платформа (MSP) в ASPIDES е възобновено оттогава, каза той.

MSP се ръководи от граждански търговски доставчик на услуги, като в него участват служители на германските въоръжени сили, заявиха от ведомството, добавяйки, че събраните данни допринасят за осведомеността на партньорите.

Китай е отричал обвинения в изстрелване или насочване на лазери към американски самолети и преди. Инцидентите между Китай и държави-членки на НАТО от Европа далеч са по-необичайни.

През 2020 г. Тихоокеанският флот на САЩ съобщи, че китайски военен кораб е изстрелял лазер по патрулен самолет на военноморските сили, летящ във въздушното пространство над международни води западно от Гуам. Това също беше отхвърлено от Китай като несъответстващо на фактите.

Турция избира нови самолети-цистерни: Airbus A330 MRTT или Boeing KC-46A Pegasus

Танкер за зареждане с гориво във въздуха Airbus A330 MRTT и два изтребителя Eurofighter Typhoon на испанските въздушно-космически сили.📸 Снимка: Airbus

🇹🇷 Турция е стеснила избора си за нов самолет-цистерна за военновъздушните сили до два модела – европейския Airbus A330 MRTT и американския Boeing KC-46A Pegasus, съобщава Breaking Defense. Новината е била потвърдена от неназован турски служител по време на визита в ремонтните бази на отбранителния концерн ASFAT.

По време на обиколката журналисти са посетили ключови съоръжения, сред които 2-ра дирекция за поддръжка на въздушни платформи в Кайсери, където се извършват модернизации и основни ремонти на танкери и транспортни самолети.

Новият танкер трябва да замени остарелите KC-135R Stratotanker, които Турция експлоатира от края на 90-те години. Окончателният избор ще отчете дипломатически, технически и търговски фактори. Според източника на Breaking Defense, преговорите и с двете страни продължават, но няма яснота за броя самолети, бюджета или евентуални модификации по турските изисквания.

Отбранителният експерт Барин Каяоглу коментира, че подмяната на танкерите е „належаща и навременна“ и прогнозира, че геополитическите съображения ще окажат силно влияние върху решението. „Закупуването на KC-46A би подобрило отношенията между Анкара и Вашингтон, докато изборът на A330 MRTT би засилил връзките на Турция с Европа“, отбелязва той.

Каяоглу допълва, че Турция има нужда и от по-големи транспортни самолети с по-дълъг обхват, допълвайки съществуващите ѝ 10 единици A400M. Засега не е ясно дали Анкара би предпочела да купи танкери и транспортни самолети от една и съща страна с цел увеличаване на геополитическа тежест или би разделила поръчките.

Решението ще бъде повлияно и от развитието на отбранителната политика на НАТО по източния фланг, особено ролята на Обединеното кралство, Германия и Франция, както и от динамиката на американската външна политика. Нарастващите разходи за отбрана в Европа, индустриалното обновяване и оперативната съвместимост с европейските страни биха направили A330 MRTT по-привлекателен, докато сближаването със САЩ би наклонило везните към KC-46A.

Комбинирана поръчка на A400M и A330 MRTT би била изгодна за Airbus и може да е повлияна от текущите преговори с Лондон и Берлин за придобиване на изтребителя Eurofighter Typhoon. Изборът на KC-46A Pegasus би могъл да се разглежда и като възможен жест към възстановяване на двустранните отбранителни връзки с Вашингтон, и дори да допринесе за бъдещи разговори относно евентуално връщане на Турция в програмата F-35.

Разкритието за избора между KC-46A и A330 MRTT идва в момент, когато последният турски A400M предстои да бъде доставен след модернизация в същия завод в Кайсери. Според Мустафа Илбас, изпълнителен директор на ASFAT, сертифицираната от Airbus база би могла да обслужва и чуждестранни военни самолети, което би било логистично предимство при избор на европейски танкер.

Турция първоначално нае два броя KC-135R от САЩ през 1994 г., а впоследствие закупи седем машини, експлоатирани от 101-ва ескадрила на авиобаза Инджирлик.

През януари 2023 г. Defence Turkey съобщи, че компанията Field Aerospace е завършила процеса по модернизация Block 45 на турските KC-135R една година предсрочно по линия на програмата за чуждестранни военни продажби (FMS). Преди това тя е внедрила Block 45 и в самолети на ВВС на САЩ.

Модернизацията включва подмяна на остарелия автопилот, навигационната система и аналоговите уреди с нов двоен автопилот, навигационна система и LCD дисплеи. Обновяването облекчава съществено пилотирането и техническата поддръжка – неизправностите се откриват по-бързо, а дългосрочната експлоатация се улеснява.

По данни от ВВС на САЩ, след модернизацията надеждността на автопилота се е увеличила от средно 500 летателни часа между повреди до 49 000 часа при новата система. Замяната на трудно поддържаните аналогови уреди се очаква да спести хиляди часове поддръжка годишно.

Франция и Дания завършиха сертифицирането на А400М в Гренландия

🇫🇷🤝🇩🇰 Франция и Дания завършиха процеса по сертифициране на военно-транспортния самолет Airbus A400M Atlas за работа на ледени писти в Гренландия.

Изпитанията включваха пет полета между базата Station Nord и Местерс-Виг, в които беше тествана способността на самолета да работи при екстремни студени условия до -40°C.

Успешните тестове потвърждават, че A400M ще може да изпълнява транспортни мисии в Арктика, включително снабдяване на отдалечени обекти и подкрепа на датското Арктическо командване.

Интересно е също, че тестовете са проведени съвместно с военновъздушните сили на Дания, които притежават богат опит в работата при подобни условия, тъй имат с 4 военно-транспортни самолета C-130J Super Hercules.

Кацането върху лед изисква специални мерки, включващи значително намаляване на скоростта, активно използване на спирачките на самолета и незабавно загряване след кацане. Екстремният студ може да причини хидравлични течове, загуба на капацитет на батерията и нарушени уплътнения, наред с редица други проблеми, свързани с ниските температури.

Тайланд планира да придобие самолет за зареждане с гориво във въздуха.

Самолет-танкер Airbus A330 MRTT на Кралските ВВС на Австралия зарежда с гориво многоцелеви изтребител F-16 на ВВС на САЩ по време на изпитание през 2015 г.
📸 Снимка: U.S. Air Force / Christian Turner

🇹🇭 Кралство Тайланд се готви да направи важна стъпка в укрепването на въздушните си способности, като по-късно тази година планира да придобие самолет-танкер за зареждане с гориво във въздуха. Този ход ще осигури на Кралските военновъздушни сили първата реална способност за зареждане с гориво във въздуха, стратегически актив, който увеличава оперативната автономност и подобрява съвместимостта с регионалните партньори.

В допълнение към подобрената способност за проектиране на силите, тази инвестиция е в съответствие с по-широка визия за модернизация на инфраструктурата и стратегическа готовност за бъдещи предизвикателства.

По време на конференция, отбелязваща 88-ата годишнина на ВВС, главният маршал на авиацията Панпакди Патанакул каза, че избраният самолет ще е проектиран да зарежда с гориво изтребители Lockheed Martin F-16 и Saab Gripen, изисквайки интегрирането както на системата за зареждане с гориво на стрелата, така и на многоточкова система за зареждане с гориво. Освен в основната си роля за зареждане с гориво, самолетът ще служи и като платформа за VIP транспорт и медицинска евакуация, заменяйки Airbus A340-500, придобит през 2016 г. Чрез придобиването на многоцелеви самолет, Тайланд спечели по-голяма гъвкавост за мисии на дълги разстояния, хуманитарни кризи, евакуации и логистична подкрепа за международни операции.

Ако бъде одобрен, самолетът се очаква да бъде доставен не по-късно от 2029 г. Това придобиване следва насоките, определени в Бялата книга за отбраната на Тайланд от изминалата година, която подчертава нуждата от модернизиране на съществуващия флот със самолет, способен да извършва полети на дълги разстояния и да евакуира граждани в случай на международна криза. Разполагането на A340-500 през октомври 2023 г. за репатриране на тайландски граждани в началото на войната срещу Хамас подчерта ключовото значение на наличието на възможност за въздушен транспорт на дълги разстояния и зареждане с гориво, подходящи за такива мисии.

Трима кандидати се разглеждат като евентуален избор за бъдещите самолети-цистерни на Тайланд: Airbus A330 MRTT, Boeing KC-46 Pegasus и Boeing KC-135 Stratotanker, всеки от които разполага с различни предимства и предизвикателства въз основа на оперативните изисквания на Тайланд.

• Airbus A330 MRTT, който вече е в експлоатация с ВВС на Сингапур, е модерна и широко доказана платформа, разполагаща с голям капацитет за гориво, усъвършенствана система за зареждане със стрела и подкрилни капсули и може също да поддържа стратегически транспортни мисии. Високата цена на придобиване обаче, както и нуждата от адаптирана инфраструктура могат да представляват предизвикателства за Кралските ВВС на Тайланд.
• Boeing KC-46 Pegasus, базиран на Boeing 767, предоставя подобни възможности с усъвършенствана технология за зареждане с гориво, която включва твърда стрела и множество точки за зареждане с гориво. Програмата обаче е изправена пред технически проблеми, които потенциално биха повлияли на дългосрочната надеждност на самолета.
• Boeing KC-135 Stratotanker, макар и далеч по-достъпен и съвместим с F-16 и Gripen, е остаряла платформа с високи разходи за поддръжка и сравнително ниска ефективност както при транспортиране, така и при операции за зареждане с гориво.

Предвид оперативните нужди на Тайланд и близкото му партньорство със Сингапур, Airbus A330 MRTT изглежда най-вероятният избор. Самолетът ще осигури на страната модерна способност за зареждане с гориво във въздуха, съвместима с нейните изтребители, като същевременно засилва интеграцията му в регионалната отбранителна структура.

В момента единствените военновъздушни сили в Югоизточна Азия с възможност за презареждане във въздуха са тези на Сингапур, които експлоатират шест Airbus A330-300 MRTT. Кралските ВВС често се сблъскват с тези самолети по време на съвместни учения, с което засили интереса им към приемането на подобно решение. На въпрос за потенциалната сделка, говорител на Airbus подчерта:

„Ние не коментираме текущи дискусии или потенциални бъдещи възможности с клиенти. Въпреки това, Airbus остава ангажиран да поддържа оперативните изисквания на Тайланд.“

Освен съображенията си относно отбраната, Тайланд преследва и амбициозни цели за икономическо развитие, особено в сектора на туризма. Правителството си е поставило цел за приходи от 104 млрд. щатски долара за текущата година, разчитайки на мащабна промоционална стратегия и поредица от събития през цялата година.

Балансирайки военна модернизация с икономическа експанзия, Банкок цели да укрепи регионалната си позиция и да си осигури стратегическа независимост. Придобиването на самолет зареждане във въздуха ще му осигури безпрецедентен оперативен обсег, позволяващ разширени мисии, подобрена поддръжка за въздушните средства и възможност за по-ефективен отговор на международни кризи. Остава да видим дали тези амбиции ще се материализират в предвидения график.

Първият военно-транспортен самолет A400M за Казахстан направи 5-часов дебютен полет.

📸 Източник: Airbus Defence & Space

🇩🇪🤝🇰🇿 Airbus Defence & Space извърши успешно дебютния полет на първия самолет A400M за Република Казахстан, ключов етап преди доставката му през втората половина на 2024 г.

Първият полет е проведен от мястото за окончателно сглобяване, а именно фабриката Сан Пабло в Севиля, Испания на 10 юни, с участието на самолет MSN139. Той направи 5-часов полет, „през което време бяха тествани двигателите и системите на самолета“, съобщава производителят.

„Като част от процеса на сертифициране на първия от двата A400M за Казахстан, първото пускане на двигател и рулиране се състоя през април 2024 г.“, отбелязват от компанията производител. Това се случва малко след като четиримоторният военно-транспортен самолет излезе от бояджийския цех.

Спортен в лъскава сива цветова схема и със сервизен номер 21, показващ се под временната му регистрация за полетни тестове, самолетът трябва да бъде доставен през втората половина на тази година, посочват още от компанията.

Казахстан ще последва Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Малайзия, Испания, Турция и Обединеното кралство в експлоатацията на A400M с капацитет от 37 тона, като Индонезия също се очаква да получи същия модел.

Airbus представи нова концепция за безпилотен „стелт“ изтребител.

🇩🇪🤝🇫🇷 Airbus представи новата си концепция за безпилотен „стелт“ изтребител. Според компанията дронът може да се превърне в реалност през идните години. Той е бил предложен на немските военно въздушни сили „Luftwaffe“.

Подробности за новия дизайн на дрона, който в момента се нарича просто „Wingman“ са оскъдни.

"Това е дрон от боен тип, който ще бъде командван от пилот в настоящ боен самолет като Eurofighter. Той ще поема високорискови задачи, които биха представлявали по-голяма заплаха за пилотираните самолети. Той ще предостави повече тактически опции и по този начин ще увеличи шанса за успех на мисията", заявяват от Airbus.

Дронът е с делта крило и без опашка. Това означава, че апаратът ще разчита на усъвършенствани процесори за контрол на полета. Предните перки дават допълнителна маневреност, а дронът ще е способен на свръхзвукови скорости.

Размахът на крилете е 12 метра, обща дължина 15,54 метра, а височината е 2,53 метра. Твърди се, че общата площ на крилото на дизайна е 61,22 квадратни метра.

Предполага се, че дронът на Airbus ще може да носи ракети въздух-въздух или въздух-земя. Той ще може да извършва и бойни мисии, въоръжен само с комплект за радиоелектронна борба (EW). Освен това „Wingman“ ще има интегриран изкуствен интелект за по-висока автономност във въздуха.

Пълномащабен макет е изложен на започналото днес международното аерокосмическо изложение ILA в Берлин.

Бруней продължава модернизацията на военновъздушните си сили с хеликоптери H145M

📸 Снимка: EDR Magazine

🇧🇳 Правителството на Бруней е подписало сделка с Airbus Helicopters за доставка на шест хеликоптера H145M, пише онлайн изданието Airforce Technology.

„За нас е голяма чест, че изборът на Бруней се спря на H145M в подкрепа на разширените мисии на Кралските военновъздушни сили“, заяви Бруно Евен, главен изпълнителен директор на Airbus Helicopters, изразявайки своята благодарност за така взетото решение.

„H145M е добре оценен заради високата си производителност и гъвкавост и ние сме уверени, че ще донесе стъпка промяна в оперативната готовност на Бруней“, добави той.

Това развитие следва придобиването на два самолета C295MW от Airbus в началото на годината, като част от усилията на страната за модернизация на отбранителните й способности, показващи намерението й да се заеме сериозно с въпросите на регионалната стабилност, особено в отговор на все по-динамичната ситуация в Южнокитайско море.

Заменяйки остарелия си флот от BO105, хеликоптерите H145M са способни да обслужват множество мисии, включително непосредствена въздушна поддръжка и въздушно наблюдение. Оборудван с функции като пълно цифрово управление на двигателя (FADEC) и цифрова авионика (Helionix), H145M осигурява широка маневреност и ситуационна осведоменост за пилотите.

Придобиването на H145M приравнява Бруней с редица страни, сред които Кипър, Германия, Хондурас, Сърбия, Тайланд и Обединеното кралство, които са признали възможностите на хеликоптера.

Приемането на тази платформа от Бруней потвърждава намеренията му да поддържа модерни и боеспособни въоръжени сили, готови да посрещнат предизвикателствата на 21 век.