Ракетен удар в Елец порази завода, който захранва руските ракети и авиобомби

🇷🇺🎯🇺🇦 В неделя, 25 октомври, ракети удариха през деня промишлената зона на Елец в Липецка област и поразиха завода „Енергия“, в който според Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) се произвеждат батериите за планиращите авиобомби и оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“. Загинал е охранител, а пострадалите са 7 души, сред които служител на завода, ранен в бедрото от метална отломка.

Генералният щаб потвърди удара на 26 октомври. Според съобщението е поразен цехът за производство на захранващи елементи за оръжия, а на територията на завода е избухнал пожар. Щабът определя „Енергия“ като единствения производител на батерии за универсалните модули за планиране и корекция (УМПК), т.е. комплекти с разгъващи се крила и спътниково насочване, които превръщат обикновената свободнопадаща бомба в управляема. Предприятието произвежда захранващи елементи и за „Искандер-М“, и за крилатите ракети с морско базиране. Губернаторът Игор Артамонов каза, че работниците са евакуирани. Повредени са фасадите на няколко жилищни сгради и Елецкият медицински колеж, който премина към дистанционни занятия.

Списъкът на украинското военно разузнаване, цитиран от The Insider, е по-подробен. Според тези данни „Енергия“ доставя термичните батерии 9Б283 за балистичните ракети на „Искандер-М“. Това са еднократни източници на ток, които се задействат при пуск. За крилатата ракета 9М727 на „Искандер-К“ предприятието доставя захранващ елемент. В списъка влизат бордови батерии за аеробалистична ракета Х-47М2 „Кинжал“ и за ракетите на зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Панцир“.

Оръжието назоваха руски военни канали. „Ключовият момент е, че ударът е нанесен с крилати ракети Storm Shadow“, написа същия ден проруският канал „Рибар“. Става дума за британско-френската крилата ракета с въздушно базиране Storm Shadow, която Украйна изстрелва от своите фронтови бомбардировачи Су-24М. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви на следващата сутрин, че ПВО е свалила 2 ракети Storm Shadow за последното денонощие, без да уточни къде. Украинският проект за разузнаване по открити източници (OSINT) Exilenova+ отчита поне 7 попадения в различни корпуси, а според анализа на Dnipro Osint единият корпус е разрушен, а другият е изгорял отвътре.

Ударът в Елец е част от серия удари по заводи, които произвеждат компоненти и материали за ракети, а не готови ракети. В съобщението си от 26 октомври генщабът наред с „Енергия“ изброи още микросхемите на „Протон-Електротекс“ в Орел, както и комбината за синтетичен каучук „Толятикаучук“ в Толиати, ударен на 24 октомври. Той определи комбината като звено от веригата за производство на твърдо ракетно гориво. В същия списък е включена и площадка за подготовка и изстрелване на ударни дронове край Донецк.

Ракетните удари по заводите за електроника започнаха по-рано през годината. На 10 март Storm Shadow поразиха брянския завод за микроелектроника „Кремний Ел“, произвеждащ чипове, използвани в дронове и ракетни комплекси. Губернаторът Александър Богомаз съобщи окончателния брой на жертвите: 8 загинали и 47 ранени. На 22 юни крилати ракети удариха Воронеж, където цел е завод за полупроводникови прибори „ВЗПП-С“. Губернаторът Александър Гусев обяви 5 загинали, а руски мониторинг канали писаха за 3 ракети Storm Shadow, свалени над областта. Орел беше ударен на 23 октомври. Генщабът твърди, че основният цех за микросхеми на „Протон-Електротекс“ е унищожен, а губернаторът Андрей Кличков потвърди 3 загинали. Типът на използваните там ракети остава непотвърден: украински мониторингови канали писаха за крилати ракети FP-5 „Фламинго“.

За самата „Енергия“ ударът не е първи. Дронове атакуваха завода през нощта срещу 23 май 2025 г., когато ранените бяха 8, и през нощта срещу 3 юли 2025 г., след което генщабът обяви производството за спряно. Нова атака с дронове срещу промишлената зона на Елец имаше в началото на януари 2026 г. Неделният удар е най-малко пета известна атака срещу „Енергия“ от май 2025 г. насам. The Insider, който ги изброява, допуска и шеста. Повторните атаки показват границите на ефекта: предприятието беше обявено за спряло през юли 2025 г. и пак е било цел, т.е. предишните удари не са го извадили от строя за постоянно. Всички известни дотогава атаки обаче бяха с дронове. В неделя заводът беше поразен с ракети, и то през деня, когато там е имало работници.

Най-острата реакция в Русия беше насочена към собственото министерство. По-рано на същия ден каналът „Романов Лайт“ беше съобщил, че украински Су-24 и Mirage 2000 летят към Харковска област и могат да изстрелят Storm Shadow. След удара той написа, че „МО не успя да предотврати удара дори при наличието на предварителни данни за пусковете“. В следваща публикация призова стратегическите предприятия да бъдат преместени не просто отвъд Урал, а чак в Далечния изток заради очакваните украински балистични ракети.

„Рибар“ определи Storm Shadow като „трудна цел за ПВО“ и предположи, че пусковете следват доставката на новата партида, „която наскоро беше обявена във Великобритания“. На 15 октомври Bloomberg писа, че Киев ще получи още такива ракети след разговорите на премиера Анди Бърнам с президента Володимир Зеленски предния ден; британското правителство не коментира. Каналът предупреди, че ако не се мисли „крачка напред“, ПВО може да се окаже „с МОГ срещу бързи реактивни изделия“. Мобилните огневи групи са отряди от по няколко човека с картечници, монтирани на автомобили, с които руската отбрана сваля дронове. Част от вината „Рибар“ прехвърли на САЩ: без разузнавателни данни за разположението на руската ПВО, пише каналът, на Украйна щеше да ѝ е много по-трудно да нанесе щети.

Каналът „Два майора“ отиде по-далеч. „За сведение на онези, които планират нашите удари: ударът отново е нанесен в работно време, въпреки че днес да е почивен ден“, написа той. Според канала нощните удари са добри, но дневният е „много по-ефективен“, защото на място е работната смяна, „чието извеждане от строя понякога е по-важно от унищожаването на оборудването“. Изводът беше призив за ответни удари. „Цялото това бърборене за хуманизъм“ според него важи само докато врагът спазва рамките, а на удар „по работещо предприятие“ трябва да бъде отговарено „не със словесно възмущение, а с море от огън“.

Същия ден „Романов Лайт“ сподели оплакване от друг проруски канал, че предварителни данни получава и противникът, който според него „понякога за денонощие, понякога за няколко часа“ знае накъде ще полетят руските ракети и дронове и колко ще са те, а това „не може да се обясни с никакво сателитно разузнаване“. Който иска да провери, трябвало да чете градските чатове. Публикацията не включва доказателства за теч на информация. За балистичните ракети поне има документиран източник на предупрежденията и той е от САЩ. На 13 октомври Зеленски сподели за удар с балистични ракети по Киев „отново без предупреждение от партньорите“. В интервю за NBC News, цитирано на 18 октомври, той каза, че данните за пуск на руските балистични ракети отново постъпват след пауза от няколко дни: „Сега всичко работи“.

Разгледани заедно, ударите от последната седмица показват ясен избор на цели. Украйна нанася удари по заводи за батерии, микросхеми и суровини за ракетно гориво, а генералният ѝ щаб описва поразяването на всяка от целите като удар по производството на ракети и управляеми бомби. В Елец ударът беше извършен през деня, когато на територията на завода е имало работници. Поредната атака срещу „Енергия“ показва и границата на този подход: досега нито един удар не я извади от строя за постоянно, а какви щети е нанесъл неделният, засега не е официално потвърдено. Затова следващите сателитни снимки на поразени корпуси ще кажат повече от всяко изявление: те ще покажат дали Русия ремонтира цеха по-бързо, отколкото Киев успява да го удари повторно.

За един ден ФСБ превърна задържания на границата швед в диверсант

🇷🇺⛓️🇸🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е задържала в Себежки район на Псковска област шведски гражданин, воювал на страната на Украйна, и го обвини, че е пристигнал в Руската федерация, за да извършва „диверсионно-терористични актове на военни обекти“. Ден по-рано пред Псковския градски съд службата описа същото преминаване на границата като действие „по лични битови подбуди“. Разминаването между версиите откри независимото руско издание „Агентство“.

Пресслужбата на съда съобщи на 14 октомври, че шведът е оставен под стража. Според версия, изложена от ФСБ в залата, той е минал границата пеша откъм Беларус, заобикаляйки пропускателни пунктове, и е бил задържан от граничен наряд. В съобщение до пресата на ведомството на другия ден мотивът е друг: шведът пътувал към Русия под прикритие, че иска да постъпи в руската армия, а истинската му цел са диверсиите. Самото съобщение на ФСБ не посочва от коя съседна държава е дошъл. Беларус е посочена в съобщението на съда.

На този етап делото е образувано единствено по чл.322, ал.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация за нелегално преминаване на държавната граница, което може да донесе до 2 години лишаване от свобода. ФСБ добавя, че обмисля дела и по чл. 205.5 за участие в терористична организация, за което се предвижда наказание от 10-20 години, и по чл. 359 за наемничество, за което се предвижда 7-15 години. И двата члена се отнасят до службата му в Украйна. Член за диверсия или терористичен акт сред тях не присъстват, така че за замисъла, с който ФСБ започна съобщението си, засега не е повдигнато обвинение.

Във видео на ФСБ, споделено от агенция ТАСС, задържаният се представя на английски като Фреди Микаел Столкранц Линдхолм, 35-годишен, а преводачка повтаря думите му на руски език. Съобщението до пресата гласи, че в периода от февруари до юни 2026 г. командва отделение за безпилотни системи в 24-ти отделен щурмови батальон „Айдар“, определен от руското законодателство за терористична организация. Линдхолм казва, че е подписал договора си в Тернопол и там е обучен за оператор на разузнавателни дронове, които пилотът управлява по изображението от бордовата камера (FPV). После сам обучавал други. Негов близък потвърди пред шведската държавна телевизия SVT, че се е сражавал за Украйна: „Беше там и се сражаваше за Украйна около половин година, после се прибра, а наскоро пак замина.“

Документите, които ФСБ показва като доказателство за службата, описват и нейния край. Видеото показва извлечение от заповед от 20 юни, с която Линдхолм е освободен от частта като „неиздържал изпитателния срок“. „Агентство“ откри и решение на съда в Петриковка, Днепропетровска област, от 22 юни: лице с това име е глобено със 17 000 гривни, тъй като на 9 юни е било на служба в нетрезво състояние. Мъжът, когото ФСБ представя като диверсант, е бил отстранен от батальона почти 4 месеца преди ареста в Псков.

Освен на съобщението от ФСБ версията за диверсиите стъпва само на видеото. Самият Линдхолм говори за това на английски накъсано, с две недовършени изречения, споменавайки „терористични атаки и диверсия в Русия“. Завършеното изречение, което предават руски медии, е на преводачката: „Искаха да ме използват и да ме принудят да извършвам диверсии и атентати в Русия.“ Думите са казани под стража, пред камерата на ФСБ, която го обвинява. Към 15 октомври друго доказателство за подобен замисъл ФСБ не е показала.

Как бивш боец на „Айдар“ е стигнал до Беларус, остава мистерия. Беларус допуска шведски граждани без визи до края на 2026 г. Безвизовият му режим обаче изключва изрично транзита към Русия.

В Стокхолм засега няма официални действия по случая. „Засега това са само сведения в медиите. С нашето посолство в Москва ще проверим за какво става дума“, заяви премиерът Улф Кристершон пред държавните медии по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Външното министерство съобщи, че се е запознало с публикации по темата, но „в момента не работи по такъв случай“. Пред TV4 Кристершон не изключва да се стигне до дълъг дипломатически процес.

Шведските експерти, потърсени от TV4, тълкуват случая по един и същ начин. Анализаторът по сигурността Йоаким фон Браун очаква присъда от около 15 години затвор или лагер: „Вероятно искат да го използват, за да разменят него и други западняци, задържани в Русия, и да приберат у дома свои граждани, които са истински шпиони“. Подполковник Юхан Хуовинен от Шведския университет по отбрана говори за „типичен руски почерк“: чужденци се задържат, за да бъдат използвани за сигнал в отношенията със „САЩ, Канада, Великобритания, Германия и сега може би и Швеция“.

Москва изрази тази логика открито 5 дни преди съдебното заседание в Псков. На 9 октомври полицията на Черна гора задържа Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рибар“, заедно със съпругата му и трима служители на проекта. Звинчук е обект на санкции от ЕС от юни 2023 г. Държавният департамент на САЩ предлага до 10 млн. долара за информация за него и други служители от „Рибар“. Още същия ден Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в своя Telegram канал: „Сега много вероятно ще трябва да попълним обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите. Иначе не може: с вълци живееш, по вълчи виеш…“

Черна гора не повдигна обвинение на Звинчук, а го експулсира по мерки за националната сигурност. През нощта на 10 срещу 11 октомври той кацна в Москва от Белград, по-малко от два дни след ареста. На летище „Шереметиево“ той заяви, че за неговото освобождаване са работили Кремъл, Министерство на външните работи, службите и държавният концерн „Ростех“, докато проверките в Интерпол и Европол не са открили никакво основание за международно издирване. Президентът на Черна гора Яков Милатович настоява за обяснение от службите как човек под санкции на ЕС изобщо е влязъл в страната.

Междувременно ФСБ задържа още един чуждестранен гражданин. На 13 октомври ведомството съобщи, че в Южно-Сахалинск е бил задържан Юки Имаи, 34-годишен кореспондент на японския ежедневник Hokkaido Shimbun, обвинен в шпионаж. Лефортовският съд в Москва го остави в ареста поне до 12 декември. Андрей Солдатов и Ирина Бороган, които от години изследват руските служби, озаглавиха свой анализ за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) „Русия попълва запаса си от заложници“.

Как работи този фонд, показа размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Евън Гершкович, кореспондент на The Wall Street Journal, беше осъден на 16 години за шпионаж на 19 юли и излезе на свобода 13 дни по-късно. В размяната участваха 26 души от затвори в 7 държави, а сред завърналите се в Русия бяха Вадим Красиков, офицер от ФСБ с доживотна присъда в Германия за убийство в Берлин, и офицерът от ГРУ Михаил Микушин, задържан в Норвегия под чужда самоличност. Сред освободените от Минск беше германецът Рико Кригер, осъден на смърт от режима на Лукашенко в Беларус за тероризъм, след като направи самопризнания, че е извършил диверсия по поръчка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна.

Схемата се повтори през април 2026 г. Археологът от Ермитажа Александър Бутягин, който беше арестуван във Варшава по искане на Киев, се завърна обратно в Русия при размяна на полско-беларуската граница, а по данни на ФСБ срещу него и съпругата на руски военен Москва е пуснала двама молдовски разузнавачи.

Разликата между двете версии на ФСБ се измерва в години: до 2 за незаконно преминаване на границата и до 20 за участие в терористична организация, а Гершкович попадна в размяната от Анкара с 16-годишна присъда. Двете версии могат да се съгласуват, ако битовите подбуди пред съда са самото прикритие, което твърди самата ФСБ, но тогава замисълът за диверсии трябва да се включи в обвинението, а то – защитено пред съд. Ако делото остане по чл. 322 и членовете за службата в „Айдар“, хипотезата за диверсиите ще си остане нищо повече от недоказано твърдение, а бърз процес ще превърне уволнения оператор на дронове в затворник с цена при размяна. Медведев обяви попълването на обменния фонд на 9 октомври. Шест дни по-късно Швеция научи от медиите, че вече има гражданин в него.

Черна гора задържа шефа на „Рибар“ три седмици преди въвеждането на визи за руснаци

🇲🇪🕵️🇷🇺 Полицията и Агенцията за национална сигурност (АНБ) на Черна гора задържаха днес сутринта в Рисан, на брега на Которския залив, Михаил Звинчук, ръководител на руската прокремълска мрежа „Рибар“, заедно със съпругата му и сътрудничка Валерия Звинчук и други трима души. Операцията е проведена 23 дни преди Черна гора да въведе визи за руските граждани, а според местните служби групата е пристигнала, за да снима филм именно срещу тази мярка. За акцията съобщи Vijesti, който се позова на свои източници в службите, а премиерът Милойко Спаич потвърди сведенията в X.

Според изданието черногорските служби са знаели предварително за идването на групата и са следили нейния престой дни наред. Сред вещите на Звинчук и придружителите му са намерени дронове, телефони, електронни устройства и сложна цифрова техника. Криминалистичната проверка извършват служители на полицията в Тиват заедно с АНБ, а полицията и агенцията ще предприемат и други мерки за защита на националната сигурност, пише изданието. Руският Telegram канал SHOT уточни, че петимата са задържани рано сутринта в хотел Mövenpick край залива и са били откарани на разпит в полицейския участък в Котор. Решение по случая ще бъде взето в срок от 72 часа, а Звинчук може да получи до 15 години затвор. Черна гора не е посочила по кой член се води проверката и към 9 октомври публично обвинение няма.

Източниците на Vijesti описват целта на пътуването като документален филм за привеждането на визовата политика на Черна гора в съответствие с тази на ЕС. Продукцията е трябвало да представи европейската интеграция на страната като политически наложен процес с вредни последици за туризма, икономическата стабилност и националните интереси на държавата. От 1 ноември гражданите на Русия, Беларус, Саудитска Арабия, Турция и Китай ще се нуждаят от виза за влизане в Черна гора. Правителството промени наредбата за визовия режим на 23 юли, като това изпълни едно от условията за приключване на преговорите по глава 24, която обхваща правосъдието, свободата и сигурността. По данни на Радио Свободна Европа Черна гора е първата държава в региона, отменила безвизовия режим за руснаци, въпреки че те са най-многобройните чужденци с постоянно пребиваване там, а на туристите от Русия и Турция се падат около 20% от нощувките на чуждестранните гости.

Тезата, която службите приписват на бъдещия филм, Звинчук изложи пред камера в Черна гора ден преди акцията. „Продължаваме нашата поредица от документални филми от Балканите“, каза той във обобщение за канала на водещия пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов, публикувано от „Рибар“ на 8 октомври. Визите за руснаци според него „на първо място ще ударят туристическия сектор“, а решението за тях „все пак в по-голяма степен е политическо, а не практическо“. По думите на Звинчук гражданите на територията на Черна гора, които са обект на ограничителни мерки от ЕС, вече са станали обект на тормоз. Самият той е под санкции на ЕС и добави: „Всички, ама не всички. Ние някак се озовахме тук.“

Екипът на „Рибар“ потвърди ареста в основния си канал днес сутринта, но предложи различно обяснение за целта на пътуването. Всички задържани са били в страната „легално и официално“, като са имали идеята да снимат Цетинския манастир, за което предварително е подадена „абсолютно официална молба“, се посочва в публикация на канала. Екипът се намира в постоянен контакт с руското министерство на външните работи и очаква освобождаването на всички задържани, защото „никакви нарушения на местното законодателство не е имало“. Говорителката Мария Захарова отбеляза пред ТАСС, че руското посолство в Подгорица работи по изясняване на обстоятелствата.

Спаич не даде подробности. „Предупреждавахме, че опитите за хибридно въздействие и дестабилизация на Черна гора непрестанно съпътстват европейския ни път. Сега не е моментът за прибързани изявления, но не е и за наивни изводи. Има сериозни признаци, изискващи всяка следа да бъде внимателно проверена и всяка връзка да бъде разгледана в по-широк контекст“, написа той. Посланието след акцията според него е, че институциите си вършат работата и „никой няма да застраши европейското ни бъдеще“.

Звинчук е роден през 1991 г. във Владивосток, по образование е военен преводач с арабски език и поне до 2017 г. работи в департамента за информация и масови комуникации на Министерство на отбраната, става ясно от разследване на The Bell, публикувано през 2022 г. Каналът му в Telegram е създаден през 2018 г. и има над 1,5 млн. абонати. С разпореждане на Путин от декември 2022 г. той е включен в работната група по мобилизацията, а от 2023 г. се намира под санкции на ЕС. Обединеното кралство му наложи санкции на 9 декември 2025 г. като съсобственик и генерален директор на мозъчния тръст „Рибар“. Според британското правителство мрежата отчасти се координира от администрацията на руския президент, финансира се от държавната отбранителна корпорация „Ростех“ и поддържа връзки със служители на руските спецслужби.

Държавният департамент на САЩ причислява Звинчук към лицата, замесени в операции за злонамерено влияние на американските избори. През октомври 2024 г. ведомството обяви по програмата „Награди за справедливост“ награда до 10 млн. долара за информация, която помага да бъдат установени или открити чуждестранни участници в намесата в американските избори, сред тях и сътрудници на „Рибар“. По-рано мрежата е финансирана от Евгений Пригожин, получава средства от „Ростех“ за поръчки по договор и чрез пропагандните си канали се опитва да разпали политическо и расово разделение в САЩ, смята Вашингтон. Черногорският вестник Pobjeda стига дори по-далеч: позовавайки се на собствени източници в службите, твърди, че Звинчук е полковник от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб, който отговаря за хибридни операции. Никой друг източник обаче не потвърждава това.

Акцията в Рисан идва само 18 дни след като чешкото издание Seznam Zprávy публикува разследване, което разкрива мрежа от руски медийни сътрудници, обикалящи европейски държави, за да събират материали и кадри за кампании за дезинформация, подкрепяни от Кремъл. Според разследването „Рибар“ е поддържал за продължителни периоди снимачни екипи в ЕС и е работил в Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия и Франция. Журналистите от чешкото издание уговарят среща в Прага, като се представят за медиен експерт когото „Рибар“ е поканил за интервю. На срещата от Германия са дошли двама руснаци – Виталий Чащухин и Игор Долматов. Чешката полиция ги подлага на разпит, след което им нарежда да напуснат страната до 3 дни, съобщи изданието на 22 септември. На Балканите Звинчук е засичан неведнъж: според босненското издание Detektor, което се позовава на източници, близки до службите, той е влязъл в Босна и Херцеговина на 23 ноември 2025 г. в деня на предсрочните президентски избори в Република Сръбска, а на следващия ден „Рибар“ публикува негов видеоанализ на вота, заснет пред сградата на правителството в Баня Лука.

Далеч по-рязко от Захарова реагира заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. Без да назовава Звинчук, той написа в Telegram, че „потенциално всички (подчертавам – всички) руснаци са обект на лов“ и че „нито визите, нито поканите, нито каквито и да било други гаранции могат да ги спасят“. „Сега е напълно вероятно да се наложи да попълваме обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите“, добави той.

Обяснението на „Рибар“ и това на службите в Черна гора не се изключват взаимно. Подадената молба за снимки в Цетинския манастир не изключва заснемането на филм за визите там. Спаич не твърди, че самата група е пребивавала незаконно, а говори за хибридно въздействие и за връзки, на които предстои проверка – затова изходът зависи не от документите, с които петимата са влезли в страната, а от това какво съдържа иззетата техника и дали прокуратурата ще го квалифицира като престъпление. Евентуалното повдигане на обвинение би имало по-сериозни последици от случая в Прага, където двама души от екипа бяха изгонени, без да бъдат подведени под съдебна отговорност. Каквото и да реши Подгорица, Медведев вече предлага руснаците, задържани на Запад, да бъдат измъквани чрез размяна срещу европейци и американци, които тепърва биха могли да се окажат в арест в Русия.

Анализ: руски канал разиграва алжирски „Геран“ срещу цели в Южна Франция

🇷🇺🇩🇿🇫🇷 Руският военен канал „Рибар“ публикува карта, според която ключови обекти в южна Франция биха попаднали в обсега на Въоръжените сили на Алжир, ако те получат реактивния дрон „Геран-5“. Това включва авиобази, атомни централи, тръбопроводи и производственото съоръжение на Airbus в Тулуза. Публикацията не твърди, че такава доставка се подготвя. Тя представя хипотетичен сценарий и извежда от него политическо заключение: възможността Алжир да придобие далекобойни дронове би направила Париж по-отстъпчив в двустранните спорове. Картата е публикувана и на английски.

„Геран-5“ е най-новият модел от серията ударни дронове за еднократна употреба, използвани от руските сили за удари по градовете на Украйна. За разлика от „Геран-2“, който има бутален двигател и лети със 180 км/ч, новият модел е оборудван с китайски турбореактивен двигател Telefly TF-TJ2000A и развива 600 км/ч. Дължината му е около шест метра, а размахът на крилата – пет и половина. По оценка на украинското Главно управление на разузнаването апаратът достига височина до 6000 метра, може да остане във въздуха до два часа и има обсег близо 950 км с бойна глава от 90 кг. Руските сили го използват срещу Украйна от началото на 2026 г., а руското Министерство на отбраната го показа публично на парада на 9 май.

Посочените разстояния обясняват географската основа на сценария. От площадка край столицата Алжир до Марсилия има 754 км по права линия, до Фос сюр Мер – 760 км, до Истр – 769 км, а до Тулуза – 774 км. Атомната централа в Голфеш е на 839 км, а тази в Трикастен – на 854 км. Всичките изброени стойности са под заявения максимален обсег на дрона.

Изборът на място за пуск обаче променя картината. От Оран разстоянията до същите обекти са между 984 и 1062 км, а от Бешар, в сахарската част на страната – над 1370 км. Следователно разглежданите цели биха били достижими при изстрелване от централното крайбрежие на Алжир, но не и от всяка точка на страната. Между разстоянието до Тулуза и заявения максимум има разлика от 176 км. Това е известен запас, но сам по себе си той не показва дали дронът може да изпълни полет с отклонения от прекия маршрут, промени при подхода или неблагоприятен насрещен вятър.

Разстоянието е само едно от условията. Описаният маршрут включва над 700 км над открито море, без възможност за използване на релефно прикритие. При скорост 600 км/ч преходът до крайбрежието на Франция би отнел близо 1 час и 15 минути. В Западното Средиземноморие действат корабни, наземни и самолетни радари. Военновъздушните и космически сили на Франция поддържат денонощно дежурство на изтребители за въздушна сигурност, а над района работи и системата на НАТО за въздушно наблюдение.

Това са ключови фактори за отбраната, но тяхното наличие не значи, че дронът непременно ще бъде открит още в началото на полета, непрекъснато проследяван и успешно прехванат. Сравнението с употребата на „Геран“ над Украйна също има ограничения: там дроновете летят ниско над сушата, използват релефа и участват в масирани атаки. Морският маршрут променя условията, без сам по себе си да предрешава резултата.

Първото практическо ограничение е броят дронове, с който Алжир би разполагал. Според оценка на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна от август 2026 г. руската военна промишленост произвежда месечно около 3000 корпуса за реактивните „Геран-4“ и „Геран-5“, както и около 2800 бутални „Геран-2“. Русия използва тези системи в собствената си кампания, но производствените числа сами по себе си не показват какви количества биха могли да бъдат отделени за износ.

Масираните атаки могат да натоварят ПВО с множество паралелно приближаващи цели. Съществува също и ценова асиметрия, когато относително евтин дрон е свален от скъпа зенитна ракета. Френската система SAMP/T използва Aster 30, чиято единична цена според публичните оценки, на които стъпва сравнението, е между 1,4 и 3 милиона евро. Разликата в цената не означава, че всяка цел непременно ще бъде атакувана с Aster 30. Не може да се заключи и че партида от няколко десетки дрона непременно би била достатъчна – или недостатъчна – за преодоляване на отбраната.

Второто ограничение е свързано с избраните обекти и тяхното значение. Твърдението, че от Южна Франция тръгват три основни тръбопровода от мрежата на НАТО за снабдяване с гориво, смесва търговска и военна инфраструктура. Търговските тръбопроводи от Фос сюр Мер реално са магистрални. Южноевропейският нефтопровод достига Карлсруе по трасе с дължина 769 км и снабдява рафинерии и нефтохимически комплекс по това направление. Отделна линия минава по долината на Рона.

Френската мрежа от нефтопроводи за отбранителни нужди е част от Централноевропейската тръбопроводна система на НАТО, чиято обща дължина е около 5300 км в пет държави. Френската част има морски входни пунктове при Фос сюр Мер, Дюнкерк и Хавър. Южният вход следователно е един от няколко. Това не позволява евентуалното му поразяване да се представя като автоматично прекъсване на снабдяването на Алианса с гориво.

Третото ограничение е бойната глава. При маса 90 кг тя може да причини сериозни щети на подстанция, резервоар в петролна база или производствен цех. Конкретният резултат обаче зависи от попадението и защитата на обекта. Самата маса не е достатъчна, за да се оцени дали бойната глава ще успее да пробие защитната обвивка на реакторите в Голфеш или Трикастен. Дори обвивка от няколко метра предварително напрегнат бетон защитата на реактора не значи неуязвимост на цялата централа. Спецификациите на дрон в същото време не доказват заключението на „Рибар“, че подобно оръжие би могло ефективно да засегне цели сектори от френската икономика.

Списъкът с цели поставя и въпроса за последиците от такъв удар. Авиобаза 125 в Истр е база на самолетите за дозареждане във въздуха Airbus A330 MRTT „Phenix“, подпомагащи въздушния компонент на френското ядрено възпиране. Нападение срещу нея би имало значение далеч отвъд двустранните спорове: то би било удар по държава от НАТО и би поставило въпроса за колективна отбрана по чл. 5 от договора. Географската близост също не създава едностранно предимство за Алжир и трябва да се гледа заедно с възможностите на Франция за ответни действия.

Изходната теза на „Рибар“ е, че на Алжир му липсват достатъчно силни военни аргументи срещу Париж. В индекса Global Firepower за 2026 г. въоръжените сили на страната са класирани на второ място в Африка и на 27-о в света, но общото класиране не показва какви цели могат да поразяват. Доставеният между 2014 и 2017 г. оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер-Е“ има обсег 280 км в експортния си вариант. Това е под половината разстояние от столицата Алжир до разглежданите обекти по южното крайбрежие на Франция. Примерът обяснява значението на по-големия обсег, но не представлява изчерпателна оценка на алжирския арсенал и не доказва, че „Геран-5“ е единственото оръжие, което би променило ситуацията.

Водещата предпоставка остава недоказана. Сценарият не е подкрепен с официално съобщение от някоя от двете страни, нито с конкретна информация от специализирани издания за доставка на дронове „Геран“ за алжирските въоръжени сили – предложена, поръчана или извършена.

За други руски платформи обаче са налице достатъчно публични сведения. Пристигането на Су-57Е беше заснето и публикувано през февруари, като Алжир стана първият чуждестранен оператор на изтребителя. Изтекли документи на „Ростех“ сочат алжирска поръчка, чийто обем различните публикации определят на 12-14 самолета. Сред другите руски платформи е експлоатация от Алжир са изтребителя-бомбардировач Су-34 и разузнавателно-ударният дрон „Орион“, за чието бойно използване Министерство на националната отбрана на Алжир съобщи през април 2026 г. Публикацията на „Рибар“ не представя съпоставими сведения за доставката на „Геран“ за Алжир.

В същото време има сведения за употреба на дроновете непосредствено до границите на Алжир. Bellingcat геолокира кадри от два удара в Мали – на 12 юли в Инафарак и на 17 юли в Талахандак, село на около 3 км от границата с Алжир. Изданието описа апаратите като сходни с „Шахед“. Цитирани от него специалисти оцениха руския им произход като вероятен заради присъствието на Африканския корпус в страната. Тези случаи показват употреба на дронове от този клас в Сахел, но оценката за вероятен руски произход сама по себе си не установява кой ги е управлявал и не е свидетелство за доставка на Алжир.

Политическата основа на сценария също е по-нееднозначна, отколкото я представя „Рибар“. В подкрепа на тезата за „високомерието“ на Франция каналът препраща към собствена публикация от юли 2025 г. Тогава Алжир ограничи достъпа на френски дипломати до служебните зони на летищата. В изминалите 14 месеца обаче има признаци за възстановяване на двустранните отношения. Писателят Буалем Сансал бе помилван през ноември 2025 г. и френският посланик Стефан Ромате се завърна обратно в Алжир след отзоваването си през април същата година. Френското министерство на външните работи определя 2026 като година на поредица от срещи за възстановяване на двустранните отношения.

Значение има и алжирската доктрина, в която ненамесата е принцип, заложен в Конституцията на страната. Ревизията на върховния закон от 2020 г. допуска изпращане на войски в чужбина при многостранен мандат и одобрение на парламента. Тези ограничения не са гаранция за дадено поведение във външната политика, но са част от контекста, който сценарият е задължително да отчете. Алжир е сред основните доставчици на природен газ за Европа – приходи, които биха били застрашени при въоръжен конфликт с Франция.

Прочитът на публикацията като опит за политически натиск се подкрепя преди всичко от начина, по който използва горивната криза във Франция. „Рибар“ я обвързва с уязвимостта на тръбопроводи и рафинерии. По правителствени данни към 19 септември около 11% от френските бензиностанции изпитват недостиг на поне един вид гориво, а в Гранд Ест делът достига 16%. Президентът Еманюел Макрон свика извънредна среща.

Посочените причини за кризата с горивата обаче са далеч отвъд двустранните отношения на Франция и Алжир. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари и удар с дрон спря на 11 септември тръбопровода Изток–Запад на Саудитска Арабия. Двете прекъсвания ограничиха дневните световни доставки с милиони барели.

Така публикацията свързва реален икономически проблем с хипотетична оръжейна доставка и извежда от тях извод за бъдещата отстъпчивост на Париж. Това позволява тя да бъде прочетена като предупреждение към френска и европейска аудитория. Английската карта улеснява международното ѝ разпространение, но не установява сама по себе си конкретния адресат.

Подходът има предшественик. На 19 ноември 2025 г. „Рибар“ представи идентичен сценарий с дроновете „Геран-2“ в алжирски ръце и потенциални цели в съседно Мароко. 10 месеца по-късно моделът е приложен към по-нов дрон и към Франция, с много по-големи потенциални военно-политически последствия.

Възможен е също така търговски прочит на публикацията. Алжир е един от най-големите купувачи на руско оръжие, а изброяването на обекти, които дадена система би могла да достигне, може да служи за реклама на нейните способности. Публикацията от ноември 2025 г. следва същия подход.

Мала Токмачка обявена за превзета втори път за девет месеца

🇺🇦⚔️🇷🇺 Няколко руски военни канала в Telegram отново обявиха за превзето село Мала Токмачка в Запорожка област. Министерство на отбраната на Руската федерация вече беше съобщило същото още на 16 ноември 2025 г. Тогава министър Андрей Белоусов отправи своите поздравления към 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия за овладяването на селото и определи „освобождаването“ му като сериозна крачка към постигането на целите на войната. 9 месеца по-късно сраженията за него продължават, а новите твърдения не са придружени от официално съобщение.

Тонът на публикациите беше тържествен: „Мемовете потънаха в Лета… Мала Токмачка е наша“. Генералният щаб на ВСУ отрече селото да е превзето. На 16-17 август военнослужещи от 118-та отделна механизирана бригада, която защитава този участък, заявиха, че Мала Токмачка е изцяло под украински контрол, докато руската армия провежда редовни, но безуспешни щурмове. Картата на украинския проект DeepState, който проследява фронтовата линия, показва руско присъствие единствено в източната част на селото, докато централната и западната остават обозначени като контролирани от Украйна.

Съобщението от ноември не беше нито поправено, нито оттеглено. На 16 ноември руското министерство обяви, че части от групировка „Днепър“ са „освободили“ Мала Токмачка, а на следващия ден още веднъж заяви същото. Белоусов изрично поздрави 42-ра мотострелкова дивизия. Независимо потвърждение така и не дойде, украинската страна отрече твърдението още тогава, а боевете продължиха без прекъсване през зимата и пролетта. От руска страна на участъка действат 70-и и 71-ви гвардейски мотострелкови полкове, както и 270-и мотострелкови полк „Ахмат-Кавказ“. Срещу тях воюват 63-та и 118-та отделни механизирани бригади на ВСУ.

Вечерта на 19 август един от най-четените военни канали в рускоезичния сегмент на интернет – „Рибар“, публикува свой анализ и се разграничи от съобщенията на останалите канали. Според него обстановката е значително по-сложна и очевидно е преждевременно уверено да се смята, че населеното място е превзето. Каналът описва напълно разрушен терен без надеждни укрития, в който руските войски извършват набези. Липсват обаче кадри от т.нар. обективен контрол – заснет и проверим материал, документирал присъствие на терен. „Рибар“ казва още, че няма сведения бившата колония в покрайнините, използвана от украински части като опорен пункт, да е била прочистена.

Става дума за поправителна колония № 88. Наред с тухлената фабрика тя е била едно от две предприятия в предвоенното селище. Затворническият комплекс остана единственият масив от солидно застроени сгради в района и именно затова украинската отбрана се закрепи около него. През юли колонията беше срината от поредния удар.

Самото село заема площ от 8,04 кв. км и се простира по долината на река Конка, на 3 км от границите на Орехов, по пътя към окупираните Пологи. Преди пълномащабната инвазия в него живееха около 3000 души. През 2023 г. бяха останали около 200, а днес няма нито една оцеляла къща. Тази география обяснява защо въпросът кой контролира Мала Токмачка не може да бъде решен с едно съобщение. Това не е компактно застроено пространство, което преминава изцяло под нечий контрол, а разтеглена ивица от улици, чиито два края могат едновременно да се намират в различни ръце.

Мала Токмачка имаше и по-ранно оперативно значение. От рубежа Мала Токмачка – Работино украинската армия започна лятното си настъпление през 2023 г. Първите атаки на 7 и 8 юни доведоха до тежки загуби: съдейки по визуално документираните поражения, само в началните дни бяха повредени или унищожени до 25 украински бойни машини, сред които поне 5 танка Leopard 2. Оттогава посоката на настъплението се обърна, а от застроената ивица, която тогава служеше като отправна точка, не остана нищо. Украинските военни приписват разрушенията преди всичко на ударите с управляеми авиационни бомби. „Не че къщи няма, там и основи не навсякъде има“, описва мястото войник от 118-та бригада, която отбранява участъка от самото начало на войната заедно с батальон на полицията със специално предназначение в Запорожка област.

Популярността на Мала Токмачка обаче дойде основно от руската онлайн среда. През април в социалните мрежи се появи компилация от телевизионни участия на военния блогър Борис Рожин, който месец след месец повтаряше, че руските войски продължават да настъпват в района на селото. Монтажът бе споделен от Михаил Наки и Максим Кац, след което достигна до Instagram и TikTok. Така из мрежата се разпространи шегата „Който контролира Мала Токмачка, контролира света“, иронично приписвана на Ото фон Бисмарк. Появи се и пародиен канал, озаглавен „Взеха ли вече Мала Токмачка?“, който всеки ден съобщаваше, че селото все още не е превзето.

Темата се превърна в повод за ирония и вътре в средата на руските военни блогъри. Коментатори сравниха продължителността на сраженията с битката при Вердюн на западния фронт през Първата световна война. Блогърът, известен като Репортер Филатов, написа, че положението е едновременно смешно и тъжно, като разкритикува пропагандното преувеличаване на ограничения напредък. В коментарите под публикациите на военните канали се появи и откровена умора: „На никого не му пука за поредната Мала Токмачка“.

От украинска страна продължителната отбрана бе представена като постижение. През май 118-та бригада влезе в Книгата на рекордите на Украйна за повече от 1500 дни отбрана на участъка край Мала Токмачка – един от най-дълго удържаните отрязъци от фронта през тази война. Сраженията непосредствено за самото село започнаха през април 2025 г.

Според „Рибар“ значението на Мала Токмачка произтича не толкова от самото село, колкото от близостта му до Орехов. Каналът допуска, че в него може и да няма устойчиво украинско присъствие, но смята, че руските сили няма да успеят да се закрепят на достигнатите позиции, без да окупират височините северно от река Конка. Анализът твърди, че руски части вече действат в Орехов, но присъствието на щурмови групи в застроената част на града остава непотвърдено. Без прочистването на Мала Токмачка стабилна логистика по направлението към Орехов е невъзможна.

Като причина „Рибар“ посочва обстановката в т.нар. „малко небе“ – въздушното пространство на ниска височина, което към днешна дата е доминирано от дронове. Пътят към Орехов преминава през открити от всички посоки полета, които постоянно се наблюдават от украинските оператори на безпилотни апарати.

Според руските военни кореспонденти щурмът на Орехов продължава от началото на август. На 4 август те публикуваха първите кадри, за които твърдят, че показват руски войници в източната част на града. На 11 август съобщиха за боеве по южните покрайнини, а на 18 август – в района на жп гарата и Преображенка. Независимо потвърждение за тези твърдения така и не се появи. Оценката на „Рибар“, че присъствието на руски войски в застроената част остава ограничено, е публикувана също на 18 август.

Разминаването между обявеното и заснетото има цена и вътре в руската информационна среда. Основният критерий, прилаган от „Рибар“ към твърденията на останалите канали, е наличието на кадри от обективен контрол. Именно липсата на такива кадри прави обявяването на селото за превзето спорно дори в средата, от която произлиза твърдението.

Възможно е обаче да има и по-просто обяснение, съвместимо с показаното на картата на DeepState. Руски щурмови групи може да навлизат в източната част на Мала Токмачка, да докладват нагоре по командната верига за достигнатите улици, а информацията впоследствие да се препредава като овладяване на цялото село. Същият механизъм би могъл да обясни и съобщението на руското министерство от ноември, което остана без независимо потвърждение и без последваща корекция или оттегляне от самото ведомство.

„Рибар“ направи директно признание за руският удар по Киево-Печерската лавра.

🇷🇺 Известният руски мозъчен тръст „Рибар“, основан от Михаил Звинчук, направи директно признание, че Успенският събор на Киево-Печерската лавра е бил поразен от руски удар, и описа стремежа да се търси оправдание за подобни поражения като „нелогичен и необясним“.

Само по себе си подобно признание е забележително, тъй като идва след като Министерство на отбраната на Руската федерация възложи отговорността за пораженията върху противовъздушната отбрана на Въоръжените сили на Украйна с твърдението, че катедралата е била поразена от зенитна ракета „с изтекъл срок на годност“ на американския комплекс Patriot.

С този очевиден разлом в руското информационно пространство – между официалната версия на ведомството и най-популярния канал на военна тематика – се оголи рядка пукнатина в иначе последователната реторика във връзка с други подобни случаи на безразборни удари.

Признанието

Анализирайки бойните действия от позиция, близка до руското военно командване, „Рибар“ изрази мнение, че „желанието да се оправдаваш ревностно за подобни неща след всичко случило се през четирите години на СВО е нелогично и необяснимо“. Той отправи обвинения към Z-блогъри в Telegram в липса на последователност, тъй като според него те „заклеймяват ръководството, че жали противника и не иска да воюва истински, и често зоват да се бомбардира всичко безразборно и Киев изобщо да бъде изгорен в ядрена пепел“.

Но веднъж щом тези призиви бъдат последвани и покривът на киевската лавра бъде поразен, дори без жертви, същото това информационно пространство се надпреварва да разказва, че всичко е фалшиво и заговор, обясни Звинчук – и добавя иронично, че при това същите автори се успокояват един друг с уверението, че „ние не сме такива“. Според него именно тази липса на каквато и да е последователност и „разбърканите глави на всички нива на обществото“ са довели до съответния резултат във войната срещу Украйна.

Версията на Министерството на отбраната

Министерство на отбраната на Руската федерация твърди точно обратното. По неговата версия катедралата на Киево-Печерската лавра е била поразена от зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, използван от Украйна, тъй като западните партньори уж били предали боеприпаси с изтекъл срок на годност на Киев.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на свой ред представи доказателства под формата на отломки, според които комплексът е поразен от директен удар на руски камикадзе дрон „Геран-2“ – руския вариант на иранския ударен дрон „Шахед-136“. Украинската страна окачестви руския удар като военно престъпление, поради което образува наказателно производство.

Признанието на „Рибар“ на практика отхвърля версията на руската държавна пропаганда: каналът не просто не оспорва руската отговорност за удара, но също така отправя остри упреци към руски военкори, че го отричат.

Ударът

Ударът по катедралата дойде при поредната масирана руска въздушна атака срещу Киев и други градове през нощта срещу 15 юни. Според Командването на ВВС на Украйна, руската армия е изстреляла близо 70 ракети и повече от 600 далекобойни дрона, а президентът Володимир Зеленски съобщи, че само срещу цели в рамките на столицата са били изстреляни над 60 ракети. При атаката загинаха петима души, а други 35 бяха ранени. Ударите оставиха без ток около 140 000 жители и опожариха десетки жилищни сгради във всички райони на Киев.

Успенският събор – основния катедрален храм на Киевско-Печорската лавра и едно от най-значимите средища на източното православие – пострада тежко: около 80% от покрива е опожарен, засегнати са куполите, стените и остъклението. Според предварителни оценки на украинските власти разходите за реконструкция на църквата вече надхвърлят 500 млн. гривни (около 11 млн. долара). Зеленски окачестви атаката срещу Успенския събор като „едно от най-големите руски престъпления срещу християнската култура“ и призова за бърз и категоричен международен отговор преди срещата на Г-7.

Хронология на руските удари по религиозни и културни обекти

Руският удар по вековното духодно средище в украинската столица е поредния епизод в безкрайна поредица от удари срещу религиозни и културни обекти на територията на Украйна. На 23 юли 2023 г. руски ракети поразиха Спасо-Преображенската катедрала в Одеса – първият и основен православен храм на града, основан през 1794 г. – в историческия център, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Организацията осъди остро атаката. От общо 52 обекта на културното наследство, за които бяха докладвани щети, експертите инспектираха 10-те най-засегнати, повечето от които бяха оценени като „тежко повредени“. ООН допусна, че руските удари по историческите зони вероятно представляват военно престъпление.

Умишлените удари по храмове, които не се използват за военни цели, са забранени от Хагския правилник (1907 г.), Хагската конвенция за защита на културните ценности (1954 г.) и Допълнителния протокол I, а по силата на Римския статут представляват военно престъпление. Унищожаването на религиозно и културно наследство във въоръжени конфликти не се ограничава само до руската армия – до нея застават и талибаните, които взривиха Бамиянските статуи на Буда през 2001 г. и джихадистите от „Ислямска държава“, които взривиха античния град Палмира през 2015 г. И при двата случая ЮНЕСКО и други международни учреждения определиха въпросните посегателства като престъпления срещу общото наследство на човечеството.

Защо признанието има значение

Самопризнанието на „Рибар“ е симптом за вътрешното напрежение в сферата на руските военни блогъри, която спорадично се разминава с официалните ведомствени версии. То сочи, че опитът на властта да прехвърли вина върху украинската ПВО среща съпротива дори сред коментатори, които иначе подкрепят войната. Хуманитарни съображения, разбира се, не стоят в основата на тази съпротива, а само логиката, че отричането на очевидното подкопава собственото послание.

Руски военни пропагандисти намекват за възможна инвазия на Русия в Естония

🇷🇺⚔️🇪🇺 Руският мозъчен тръст Rybar, близък до Министерство на отбраната, разпространи карти, които илюстрират потенциална атака срещу Естония и остров Готланд в Балтийско море, който е територия на Швеция. Според тях Украйна и НАТО вече подготвят планове за подобен сценарий, който включва блокада на Финския залив. Тези публикации се тълкуват като открити намеци за евентуални военни действия на Москва в Балтийския регион.

Rybar, известен със своята пропагандна дейност в подкрепа на руските военни операции, твърди, че „специалната военна операция“ в Украйна все още не е приключила, но украинските анализатори вече предвиждат хода на нова война – този път в Балтийско море и по-конкретно при Финския залив

Авторът твърди, че се е сдобил с „интересен документ“ с оценка на ситуацията в Балтийския регион от Националния университет по отбрана на Украйна. Тя предполага, че руското военно командване ще провокира конфликт, за да започне настъпателна операция към Естония и да поеме контрол над Финския залив. Руски диверсионно-разузнавателно групи ще бъдат изпратени западно от Естония, за да окупират нейните острови, които по-късно да използват като плацдарм за десант срещу Готланд.

В същото време украинската страна смята, че ще се активират партизански дейности и проруското население в Прибалтика и Финландия, твърди Rybar, според когото украинците са дали предложения за контрамерки – бързо разполагане на сили и бойни средства по границите, а главна роля трябва да бъде отредена на Силите за специлни операции на Украйна. Според руския пропагандист плановете включват операция за „освобождаване на Балтийските страни и Финландия“ в отговор на руските действия.

Според Rybar, украинците предлагат първоначално да се защитят стратегически важните острови на входа към Финския залив с изпращане на специални разузнавателни групи. След това, контингент на НАТО ще бъде разположен в Сувалкския коридор, за да гарантира сигурността му, както да изгони руските диверсионни групи от балтийския регион. Тактическа авиация ще започне да нанася удари за потискане пво мрежата, докато кибер-групи – ще деактивират критичната инфраструктура на Русия.

Rybar описва горния сценарий като „измислена реалност“, но отбелязва, че НАТО планира активно операциите си в Балтийския регион.

„Замисляли ли сте се защо вниманието на Алианса се измести толкова интензивно към Калининград и Арктика?“, пише авторът. Участието на украински военни не може да се изключи, особено с оглед на техния опит с безпилотни летателни апарати, както въздушни, така и надводни. Подобни планове щели да се появяват все по-често паралелно с ескалацията на събитията.

Rybar свързва последните инциденти на неизвестни дронове, излетели от кораби на Сенчестия флот или предполагаеми руски дронове и подводници, част от обща стратегия. „Трябва да се подготвим за възможен сблъсък, планирайки мерки срещу плановете на НАТО“, завършва публикацията.

Това и други подобни изявления на Rybar са тълкувани от експерти като форма на психологическа война, насочена към посяването на напрежение в региона, което да оправдае евентуална въоръжена агресия от руска страна. НАТО и Естония все още не са коментирали официално, но напрежението в Балтийския регион остава високо на фона на продължаващата война в Украйна.

Руският военен блогър "Рибар" открито се подиграва на Стив Виткоф.

🇺🇸🤝🇷🇺 Михаил Звинчук, руски военен блогър и ръководител на популярния мозъчен тръст Рибар, се подиграва открито на Стив Виткоф за думите му, че вярва в добрите намерения на руския президент Владимир Путин, наричайки го „празна глава“.

Битката за Авдеевка: Ситуация към 16:00 часа, 14 февруари 2024 г

🔻 Руските въоръжени сили напредват в частния сектор на север от Авдеевка.

▪️ Въпреки донякъде противоречивите данни, руските сили успяха да напреднат в частния сектор и да разширят контрола си в района на автобаза Авдеевская. Това доведе до прекъсване на комуникациите на врага по индустриалното авеню.

▪️ Някои източници също твърдят, че руската армия напредва към табелата "Авдiiвка це Украiна", където се снима президентът на Украйна Володимир Зеленски при своето посещение в града.

Тази информация обаче изглежда прекалено оптимистична, тъй като участъкът от път O0542 в този район е под обстрел от посоката на Авдиевския коксохимичен завод, който все още не е превзет (въпреки многократните опити за щурмуване).

▪️ Освен това в интернет се разпространяват слухове за настъпването на руските въоръжени сили към гробището на Песочный. Поради липса на обективни наблюдения обаче не е възможно да се потвърди или опровергае тази информация.

▪️ 116-та бригада на ВСУ е изтеглена от Авдеевка, оставяйки само малка консолидирана група, състояща се от няколко бойни машини на пехотата и танкове в микрорайон Химик. По всичко личи, че командването на Генералния щаб се доверява значително на 3-та десантно-щурмова бригада „Азов“, която се очаква да държи фронта почти самосиндикално, поради своята численост и личен състав.

🔻Бързото настъпление на руските въоръжени сили в Авдеевка предизвика особена реакция от страна на медиите.

Твърденията, че фронтът се срива блок по блок всеки ден и че врагът вече е предал Авдеевка, са твърде преждевременни. Освен това не е направено изявление, което да показва, че е време ВСУ да се изтеглят от Авдеевка. Напротив, акцент се поставя върху задържането на позицията възможно най-дълго.

Източник: Rybar