Украински военен Ил-76МД излетя от саудитската Шарура край границата с Йемен

🇺🇦✈️🇸🇦 Тежък военно-транспортен Ил-76МД на ВВС на Украйна с бордови номер 76661 излита на 12 октомври от град Шарура в саудитската провинция Наджран близо до границата с Йемен, поемайки към летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. 1 час и 48 минути по-късно, самолетът вече е над Червено море с курс на север, на 10 350 метра височина. Това става ясно от платформата Flightradar24, които бяха огласени от акаунта Egypt's Intel Observer, а през деня за това писаха издания като Defence Blog и Defence24. Нито Киев, нито Рияд обясниха какво е превозвал самолетът и защо е кацнал в Шарура.

Акаунтът твърди, че самолетът е пристигнал в Шарура от Лвов, въпреки че подобен маршрут не присъства в публичните данни. Смята се, че Ил-76МД е докарал дронове-прехващачи и специалисти, командировани за оказване на съдействие на йеменските правителствени сили, които Саудитска Арабия поддържа и които по думите му използват Шарура като основен център за снабдяване. Egypt's Intel Observer проследява редовно войната на хутите, йеменското движение „Ансар Аллах“, срещу кралството, но за твърдението си за товара се позовава само на местоположението. Defence Blog цитира собствени източници, според които украински специалисти продължават да съдействат на Саудитска Арабия и други държави в региона да се защитават от удари с дронове и обучават местни сили на нови тактики за използване на ударни дронове.

Публичният архив ADS-B Exchange, който събира сигналите на самолетните транспондери благодарение на глобална мрежа от приемници, поддържани от доброволци, разкри по-голямата част от маршрута. Вечерта на 8 октомври самолетът лети от Западна Украйна над Румъния и Черно море и започва да се снижава към Истанбул. В следобедните часове на 13 октомври той тръгва от Истанбул обратно на север, над България и Румъния, след което започва да се снижава край украинската граница. Отсечката от Истанбул до Шарура не е записана, но цикълът се затваря за 6 дни: Украйна, Истанбул, Шарура, Истанбул, Украйна. Архивът не записва сигнали над самата Украйна, затова всяка следа започва и свършва край румънската граница.

Същият цикъл личи в архива точно 5 седмици по-рано. На 3 септември 76661 лети от Украйна до Истанбул. Рано сутринта на 4 септември машината е била засечена над Синайския полуостров с курс на север и през Източното Средиземноморие се завръща обратно в Истанбул, а на 5 септември се прибира в Украйна. Тази следа не показва откъде е излетяла на 4 септември. Defence24 пише, че същият самолет и преди е летял по маршрута Украйна–Турция–Саудитска Арабия, без да посочи дати. Архивът съдържа и полети до Полша на 31 август и до белгийската авиобаза Бовешен на 21 септември, а снимка от Бовешен в сайта JetPhotos има бележка, в която се посочва, че самолетът пристига от Лвов.

Ил-76МД е съветски 4-моторен стратегически военно-транспортен самолет, който поема 40 тона товари, а ВВС на Украйна разполагат с малък брой подобни машини. Полетите зад граница най-често са свързани с доставка или приемане на техника и товари или с превоз на личен състав.

В Шарура се намира и саудитска военна база, а нейното летище обслужва граждански и военни полети. На 26 март 2015 г. в първия ден от въздушната кампания на международната коалиция срещу хутите, водена от Саудитска Арабия, летището беше 1 от 7 южни летища, на които полетите бяха временно прекратени. На 13 септември 2026 г. военният говорител на хутите Яхя Сари обяви удар с балистични ракети и дронове срещу складове за оръжие и центрове за командване и контрол във военната база в Шарура, но не даде конкретни доказателства, а саудитската гражданска защита съобщи единствено за снаряд, попаднал в друг граничен район край Червено море.

Полетът съвпадна с ескалация на нападенията на хутите срещу кралството. На 10 октомври ракета порази международно летище „Крал Халид“ в столицата Рияд, при който загинаха 13 души. Според Reuters това е най-кръвопролитната атака на територията на кралството от десетилетие. Вечерта на 13 октомври удар на бунтовниците засегна централата на Aramco в Дахран. Неформалното примирие, което се задържа от 2022 г. насам, започна да се разпада през юли, когато шиитското движение обяви морско ембарго срещу Рияд. През септември силите му започнаха офанзива, овладявайки южното крайбрежие на Червено море чак до пролива Баб ел-Мандеб. Коалицията отговори с удари по столицата Сана, която от 2015 г. е под контрола на хутите, и въздушна подкрепа за контраофанзивата на правителствените сили.

Украйна има документирано военно присъствие в Персийския залив. След като САЩ и Израел предприеха съвместната военна кампания срещу Иран на 28 февруари 2026 г. и тя прерасна в открита война с ирански удари с дронове, балистични и крилати ракети по държавите от Залива, Зеленски съобщи в средата на март за 201 украински специалисти по борба с дронове, които са били изпратени в региона, а на 20 март: за 228 в 5 държави: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт и Йордания. При своята визита в Джида на 26 и 27 март той подписа споразумение за отбранително сътрудничество със Саудитска Арабия, преди да се срещне с Мохамед бин Салман. Саудитската държавна агенция го описа като меморандум за отбранителни доставки, а украински официален служител обясни пред AFP, че по силата на споразумението Киев ще подкрепя Рияд „в изграждане на всички необходими компоненти на ПВО, които в момента липсват“. През април Зеленски обяви официално 10-годишни споразумения по т.нар. Drone Deal със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар и каза, че рамката ще включва най-малко 10 договора за износ на украинско оръжие и съвместно производство.

Доставките не са непременно еднопосочни. Зеленски не крие, че в замяна търси зенитни ракети за ПВО: пред френското издание Le Monde в края на март той заяви, че държавите от Близкия изток имат ракети за ПВО, каквито не достигат на Киев, и че иска да договори именно такива ракети. Данните от проследяване не показват дали 76661 се е върнал от Шарура празен.

Иранските заплахи бяха отправени още през март и то с два различни довода. На 14 март председателят на Комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Ебрахим Азизи предупреди, че „оказвайки дронова подкрепа на израелския режим, провалената Украйна на практика се е въвлякла във войната“ и съгласно член 51 от Устава на ООН „е превърнала цялата си територия в законна цел за Иран“. В интервю за AFP, публикувано същия ден, иранският „шарже д'афер“ в Киев Шахрияр Амузегар изтъкна, че с изпращането на експерти в Персийския залив украинската държава „вече на практика е навлязла в етап на директна конфронтация с нас“, а нейната дейност за противодействие на дронове в региона нарече „нищо повече от шега и показен жест“.

Руските медии вече дадоха на полета собствен прочит. На 14 октомври EADaily, цитирайки сайт от мрежата „Правда“, която препечатва единствено прокремълски източници, го представи още в самото заглавие като украинска военна помощ за Саудитска Арабия в борбата срещу йеменските бунтовници, въпреки че самият текст посочва, че украинските специалисти в кралството отговарят за защита на въздушното пространство, а не със сухопътни операции. „Украина.ру“ пък отнесе полета от Лвов до Саудитска Арабия до нощта срещу 14 октомври, цяло денонощие след като следите показват машината на връщане към Украйна.

2 цикъла за 5 седмици, и двата през Истанбул, а вторият с крайна точка в Шарура, сочат по-скоро редовна линия, обслужваща ангажиментите на Киев в монархиите от Залива, отколкото еднократна доставка. Това е вероятно, но не и установено, защото не са известни нито товарът, нито посоката му. Версията за подкрепа на йеменските сили се основава само на местоположението, а това е съвместимо и със собствените нужди на саудитската отбрана: базата в Шарура се намира под обстрел от септември, а ПВО е тъкмо това, с чието изграждане Киев се е ангажирал да помага. Версията за редовна линия ще се засили, ако архивите покажат трети цикъл през Истанбул в следващите седмици или ако Рияд или Киев обявят публично дадени доставки по 10-годишното споразумение.

Алжирски военнотранспортни самолети летят над Полша до Москва с разрешението на Варшава

🇩🇿✈️🇵🇱 Военно-транспортен самолет на военновъздушните сили на Алжир премина над Полша по пътя от авиобаза Буфарик в северната част на страната до московското летище Внуково. Това е поредният полет на алжирски военен самолет към Русия над полска територия от началото на септември, който е получил разрешение от полската армия въз основа на декларацията на алжирската страна, в която не е посочен превоз на опасни материали. Какво е имало на борда, официално не е съобщено.

Машината е Lockheed C-130H-30 Hercules, удължената версия на четиримоторния турбовитлов транспортен самолет на американския производител. Профилът Polish Military Radar в X, който следи военния въздушен трафик над страната, я засече в 06:45 ч. Според полския портал за отбрана Defence24, който първи съобщи за прелитането, тя минава над Италия, Хърватия, Унгария и Словакия, влиза във въздушното пространство от юг и продължава в източна посока. Край Хайнувка навлиза в Беларус и каца във Внуково, където според сведенията обикновено кацат подобни машини.

Подполковник Яцек Горишевски, говорител на Оперативното командване на видовете въоръжени сили (DO RSZ), обясни пред Wirtualna Polska на 7 октомври как се издава такова разрешение. Военен самолет на държава извън ЕС и НАТО се нуждае от разрешение, за да прелети над Полша. Заявката по правило трябва да бъде подадена от дипломатическото представителство на съответната държава чрез единен формуляр, използван в страните от ЕС, в който се описват характерът на полета и превозваният товар. Ако заявката отговаря на формалните изисквания, а декларираната информация не дава основание за отказ, се издава разрешение. Решението се взема само въз основа на информация, която страната, поискала разрешение, официално е предоставила. Според Wirtualna Polska алжирският самолет е притежавал всички необходими разрешения.

Полските издания, проследяващи военния въздушен трафик по данните на Polish Military Radar, от началото на септември са отбелязали поне 9 дни, в които алжирски военно-транспортни самолети са прелитали над страната. На 4 септември C-130H-30, прекарал предишния ден в Пулково край Санкт Петербург, излетя от Внуково и мина над Краков на път обратно към Алжир. Ил-76МД с регистрационен номер 7T-WIC, съветска военно-транспортна машина, прелетя на 10 и отново на 22 септември, този път откъм Беларус. На 11 същия месец Ил-76 и LM-100J Super Hercules, гражданската версия на най-новото поколение Hercules, се връщаха от Москва по същия въздушен маршрут. Последваха 2 самолета – C-130H-30 и Ил-76МД – на 24 септември, 2 полет на Ил-76МД на 28 септември и Ил-76 на 1 октомври, който навлезе в Беларус в района на Гродно. В късния следобед на 2 октомври Ил-76МД и C-130H се върнаха обратно откъм Беларус, 4 дни преди да бъде отчетено последното прелитане.

Всички курсове наобратно, за които има налични данни, влизат в Полша от Беларус. Беларуските въздушни превозвачи нямат право да кацат, излитат и прелитат над територията на ЕС от юни 2021 г. Тогава властите в Минск принудиха пътнически самолет на Ryanair да се приземи на летището си заради твърдения за опит за атентат с бомба от страна на Хамас, а вместо това двама от пътниците – опозиционният активист Роман Протасевич и тогавашната му приятелка София Сапега – бяха арестувани от режима на Лукашенко. Алжир обаче не е засегнат от тази забрана: самолетите на страната прекосяват границата по същата процедура за издаване на разрешение, която важи и за полетите към Москва. Defence24 допълва, че Русия се възползва и от превозите от Африка към Беларус, без да назовава конкретни случаи.

Порталът описва полетите като елемент от въздушен мост между Алжир и Русия, която от известно време редовно използва европейското въздушно пространство и обслужва „главно въоръжение и поддръжка на руските системи, използвани от Алжир“. На 25 септември обаче същият Defence24 отбеляза: „Не знаем и дали Русия купува оръжие от Алжир, или обратното, макар логиката да подсказва по-скоро второто“. Този полет от 6 октомври е бил към Москва, а руско въоръжение за Алжир би следвало да лети точно в обратна посока. Съпоставката с алжирския арсенал сочи по-скоро към военно-техническото сътрудничество, което датира още от съветско време. Русия остава най-големият доставчик на оръжие за алжирската армия: по данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) тя е осигурила 39% от вноса на основни оръжейни системи в периода 2021–2025 г. Китай и Германия следват с 27% и 18%. Defense News пише, че в момента Алжир получава руски изтребители Су-57 и Су-35, а Defence24 посочва резервни части и оборудване за Су-30 и Су-57 и авиационно и зенитно въоръжение сред водещите версии за превозваните товари.

Над Полша минава само единият транспортен канал между двете страни. Другият е описан в разследване на Defense News от 30 април. Авторът му Линус Хьолер е установил най-малко 167 товарни полета от Русия и Алжир в периода март 2025–април 2026 г. изпълнени от руски чартърни превозвачи, сред които „Геликс“, „Авиакон Цитотранс“ и „Волга-Днепр“. Техните тежки транспортни самолети Ил-76 и Ан-124 са кацали поне 12 пъти в Комсомолск на Амур, единственото място, където се произвеждат Су-57 и Су-35. Около две трети от полетите към Алжир са минавали през Минерални води в Северен Кавказ, а част от тях са продължавали към Гвинея, през която минават руски доставки за Сахел, и към Нигер, където действат руски военизирани части. Генералният директор на „Геликс“ Вадим Балдин заяви пред Defense News, че товарът „не е военен“.

Руските чартърни превозвачи нямат достъп до въздушното пространство на ЕС. От 28 февруари 2022 г. на руските авиокомпании, на самолетите с руска регистрация и на машините, контролирани от руски лица, е забранено да кацат, излитат и прелитат над територията на Съюза. Алжирските военни машини не попадат под тази забрана и летят по маршрут над пет държави от НАТО: Италия, Хърватия, Унгария, Словакия и Полша. Forsal отбелязва, че няма данни алжирският Ил-76МД, засечен над Полша, да е участвал в руските превози. Проблемът според Defence24 не е самото прелитане на поредната машина от Северна Африка, а това, че „през пространството на държава от НАТО минава коридор, използван от машини, които обслужват сътрудничеството с Русия“ (полски).

Порталът разглежда полетите като част от руското военно присъствие в Африка, което в Мали, Либия и ЦАР съчетава охрана на режимите, достъп до логистична инфраструктура и изграждане на военни способности. Алжир и Либия според него са особено важни, защото се намират на кръстопътя между Средиземно море, Сахара и Сахел. Алжирската политика в региона обаче често се противопоставя на руската. В нощта срещу 1 април 2025 г. Алжир свали малийски дрон до граничния град Тин Зауатин, в отговор на което Алиансът на страните от Сахел (Мали, Нигер и Буркина Фасо) отзоваха своите посланици, като Алжир и Мали затвориха взаимно въздушното си пространство. Двете страни върнаха посланиците си и отново отвориха въздушното си пространство една за друга чак на 10 и 11 юли 2026 г.

В съседна Либия Алжир подкрепя Правителство на националното единство, базирано в Триполи и признато от ООН, докато Москва стои зад генерал Халифа Хафтар. Д-р Магдалена Ел Гамари от Висшето училище за професионално обучение във Вроцлав обясни пред Wirtualna Polska, че Алжир гледа на Африкански корпус, руската военизирана структура, наследила групата „Вагнер“, по-скоро като заплаха, отколкото като опора. Корпусът е разположен непосредствено до границите на Алжир, в Либия, Мали и Нигер. През януари 2025 г. генерал Майкъл Лангли, началник на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), подписа меморандум за военно сътрудничество с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Алжир генерал Саид Шенгриха.

Затварянето на коридора вече се обсъжда в полската преса. На 25 септември Defence24 обмисли възможна забрана за алжирските военни полети и стигна до извода, че тя би имала главно дипломатическа стойност. Алжир би трябвало да търси нови маршрути, които биха изисквали повече летателни часове, повече гориво и допълнителни междинни кацания, а превозът на тежки товари би бил сериозно усложнен. Допълнителни разходи за държавата обаче биха останали незначителни. Порталът посочва и цената за Европа. От Алжир е осигурен 18,2% от общия внос на газ по тръбопроводи в ЕС и 8,1% от вноса на втечнен природен газ, а на ЕС се пада близо половината от външната търговия на Алжир. Defence24 стига до заключение, че „от чист прагматизъм и хладна политическа сметка най-добрият ход за ЕС (и Полша) е да не предприема никакъв ход по въпроса“.

При сегашната процедура полетите вероятно ще продължат, защото разрешението се издава въз основа на декларация, а съображенията на самия Defence24 говорят срещу въвеждането на забрана. Тълкуването, че става въпрос за единна руска система, би получило подкрепа, ако алжирски държавни самолети се окажат засечени да продължават от Буфарик към Бамако, Ниамей или Минск. Ако курсовете останат по линията Буфарик–Внуково, те ще се вписват по-скоро в логистиката на клиент, който купува и поддържа руска техника. Полската армия знае за всеки от тези полети, защото сама ги разрешава. За товара им знае само онова, което Алжир е декларирал.

САЩ продължава с ударите по иранската авиация.

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува ново видео, показващо как въздушни удари унищожават военно-транспортни самолети Ил-76 и C-130 Hercules, противолодъчен и морски патрулен самолет P-3 Orion и други активи от състава на ВВС и ВМС на Иран.

В рамките на Operation Epic Fury, действията целят да отслабят възможностите на иранските военно-въздушни сили в отговор на заплахите от ирански ракети и дронове.

Военно-транспортен самолет Ил-76 на Судан беше свален край град Бабануса.

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) съобщиха, че са свалили военно-транспортен самолет Ил-76 на суданската армия край град Бабануса вчера, като твърдят, че целият екипаж на борда му е загинал.

Групата публикува твърдението си на фона на продължаващите сблъсъци със суданската армия – повече от две години и половина след началото на гражданската война в страната.

В социалните мрежи бяха публикувани кадри и изявления, които RSF описват като останките на големия транспортен самолет. Ил-76 се използва от военно-въздушните сили на страната за превоз на войски, техника и доставки между базите.

RSF са използвали китайска зенитно-ракетна система FK-2000, за да ударят самолета. Системата, както се посочва в публикацията, е доставена от Обединените арабски емирства. RSF не са дали подробности за начина на атаката, а суданската армия не е коментирала дали е замесена противовъздушна система.

Бабануса се намира на важен транспортен възел в провинция Западен Кордофан. Контролът върху маршрутите е ключов фактор в конфликта между RSF и Въоръжените сили на Судан, тъй като и двете страни се стремят да прехвърлят доставки и да подкрепят предните си позиции.

Ил-76, създаден за тежки въздушни превози, се използва през целия конфликт за доставяне на личен състав и логистична подкрепа до судански бази, изолирани от боевете или недостъпни по суша. Ако информацията бъде потвърдена, това би било загуба на стратегически актив за суданските ВВС, тъй като флотът от големи транспортни самолети е ограничен и се попълва трудно в текущите условия.

През последните месеци RSF публикуваха няколко изявления за сваляне на хеликоптери, дронове и самолети. Във всеки случай независимото потвърждение е ограничено заради трудния достъп до зоните на активни бойни действия. Въздушното пространство над спорните райони продължава да е централна точка на сблъсъците – суданската армия разчита на авиацията за мобилност и нанасяне на удари, докато RSF се стремят да отнемат това предимство.

Руски Ил-76 извърши аварийно кацане на летище Черемшанка.

🇷🇺 Военно-транспортен самолет Ил-76 на Въздушно-космическите сили на Руската федерация беше принуден да извърши аварийно кацане малко след излитане в сряда заради техническа повреда.

Самолетът, който е летял за Улан-Уде, се е приземил на летище Черемшанка, но излязъл с около 50 метра извън полосата. Предварителни данни сочат, че аварията може да е била причинена от отказа на един от двигателите.

Ил-76 е тежък транспортен самолет с 4 двигателя, използван от руските военни от десетилетия, но въпреки продължаващото производство, флотът е изправен пред сериозни проблеми с износването и постоянни се технически неизправности. Отказът на двигателите са най-честата причина за аварии и понякога водят до смъртоносни инциденти.

Инцидентът в Черемшанка илюстрира продължаващите трудности при поддръжката на остарялата транспортна авиация на Руската федерация. Експерти твърдят, че дори наскоро произведени Ил-76 са показвали повреди, като двигателите често се оказват основен източник на проблеми.

Това е поредния такъв случай за руската военна авиация, където интензивната експлоатация излага на показ слабостите в поддръжката и надеждността. Въпреки че не се предоставят официални данни за състоянието на екипажа и степента на повредите, аварийното кацане поставя още веднъж въпроса за уязвимостта на руския авиационен състав.

Ил-76, създаден от конструкторско бюро Илюшин, от десетилетия е гръбнакът на руската военно-транспортна авиация, способен да прехвърля тежки товари и личен състав на големи разстояния, но интензивната му експлоатация поражда сериозни опасения за безопасността с все повече самолети, достигащи края на жизнения си цикъл. В миналото подобни повреди са довеждали до катастрофални инциденти.

Русия се опитва да модернизира флота с модернизирания вариант Ил-76МД-90А, но и той страда от технически проблеми. Продължаващите трудности поставят под съмнение надеждността на един от най-използваните военни транспортни самолети в страната.

Министерство на отбраната на Руската федерация все още не е публикувало официално становище за инцидента в Черемшанка.

Руският ВКС получи нов транспортен самолет Il-76MD-90A

🇷🇺✈️ Въздушно-космическите сили на Руската федерация получиха модернизиран вариант на тежкия транспортен самолет Ил-76МД-90А като част от програма за оборудване на армията с оръжия и техника, съобщават държавни медии на 2 септември.

Ил-76МД-90А се задвижва от двигател ПС-90А-76 с тяга 16 тона, произведен от ОДК Авиодвигател на Ростех. Според производителя самолетът е оборудван с обновена кабина с изцяло руска авионика и модерна дигитална система, известна като „стъклена кабина“.

Серията Ил-76 е в непрекъснато производство над 50 години, като са построени над 950 единици в различни военни, цивилни и специални версии. Последният Ил-76МД-90A се представя от Москва като отговор на критичния недостиг на транспортни самолети, причинен от застаряващия въздушен флот и широките отбранителни нужди на Русия.

Програмата обаче е срещнала множество трудности. Първоначално замислена като нов транспортен самолет, тя е редуцирана до модернизация на съветския Ил-76 след загуба на техническа експертиза и промишлен капацитет след разпада на СССР. Дори и с този преход, производството беше забавено от множество технически и индустриални проблеми, някои от които спряха вече доставени единици.

Руският вестник Комерсант съобщи, че Следственият комитет е образувал наказателно дело срещу началници на Балашихинския леярски и механичен завод (БЛМЗ) за доставка на дефектни лагери за програмата Ил-76. В периода 2017–2022 г. заводът е закупувал лагери от неизвестен доставчик с фалшиви документи.

Експерти отбелязват, че въпреки представянето на Ил-76МД-90A като доказателство за руската модернизация на въздушния транспорт, програмата разкрива дълбоки проблеми в отбранителната индустрия. Липсата на квалифицирана работна ръка, нарушените доставки и проблеми с контрола на качеството забавят напредъка, въпреки опитите на Москва да ускори производството.

Самолетът е предназначен да играе ключова роля в стратегически и тактически транспортни мисии: от прехвърляне на войски и техника до подкрепа на въздушно-десантни операции, но постоянните трудности в увеличаването на производството подчертават пропастта между държавните цели и индустриалната реалност.

Руската военно-транспортна авиация е пренасочила активи към Сибир.

🇷🇺✈️ OSINT-изследователят Athene Noctua анализира промени в разположението на активите на военно-транспортната авиация в руските въздушно-космически сили от самото начало на пълномащабната инвазия до този момент.

Според направените от него заключения, базирани на анализ на спътникови изображения, руснаците са започнали да предислоцират военно-транспортните си самолети по-далеч от Украйна още от втората половина на 2023 г.

Изследователят отбелязва, че в активна служба при руснаците остават под 10 стари самолета Ан-12, модел от 50-те години на миналия век, както и само 3 от по-големите Ан-22, използвани за по-тежки товари, макар повечето от тях да са в лошо състояние.

По-голямата част от транспортния флот се състои от над 120 единици Ил-76 – гръбнакът на ВКС и единственият тип самолет, който все още се намира в серийно производство в страната. Този модел е основният превозвач на руските въздушно-десантни сили и играе централна роля в логистичните операции.

Не на последно място, за много големи товари ВКС разполага с около 10 единици Ан-124, като още 11 самолета от същия вид са собственост на частният въздушен превозвач „Волга-Днепър“.

Спътниковите данни сочат за значителни промени в разположението на самолетите. На летището в Твер са останали предимно неизправни Ан-22, докато Ил-76 са били изтеглени, вероятно в резултат на стратегическо преместване на изток.

От летището в Псков са изтеглени почти всички Ил-76, като няколко от тях бяха унищожени или повредени от украински атаки с безпилотни самолети още през 2023 г. Летището в Таганрог беше трансформирано в база на щурмова авиация, а всички транспортни самолети бяха изведени оттам, да се избегне уязвимостта от украинските далекобойни удари.

В същото време, авторът отбелязва значителен ръст в броя на транспортната авиация на отдалечени летища като Омск и Улан-Уде, където са сформирани нови полкове за по-добра защита на активите. Изследователят подчертава, че след украинската операция „Паяжина“ руснаците предприемат почти ежедневни полети на самолетите между летищата, за да затруднят потенциалните атаки и да запазят стратегическа гъвкавост. Подобни маневри са особено важни, тъй като транспортни самолети като Ил-76 се използват за бързо прехвърляне на оръжия като ракетната система 9М72 „Искандер“, което прави тяхната защита критичен фактор в конфликта.

Путин нареди изпращането на самолети за борба с пожари в Иран.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е разпоредил изпращането на няколко самолета в Иран, за да помогнат за справяне с последиците от експлозията в иранското пристанище Бандар Абас, съобщи руското министерство на извънредните ситуации в неделя.

Путин е изразил съболезнованията си за загубата на човешки живот и е предложил да окаже помощ на Иран за справяне с последиците от експлозията, съобщи Кремъл.

Освен това той е предал „думи на искрено съчувствие и подкрепа на семействата на жертвите, както и пожелания за възстановяване на всички ранени“.

Министерството на извънредните ситуации заяви, че за да помогнат в Иран ще бъдат изпратени Бериев Бе-200, специализиран в гасене на пожари, както и военно-транспортен самолет Ил-76.

Чуждестранни наемници кацнаха в Пунтленд на път за войната в Судан.

🇦🇪🇸🇩🇸🇴 Видео, публикувано в социалните медии, показва пристигане на чуждестранни наемници на военно летище Босасо в Пунтленд, Сомалия. На заден план в кадрите се забелязва военно-транспортен самолет Ил-76, управляван от компания на име New Way Freight със седалище в ОАЕ.

Съобщава се, че наемните войски са изпратени в Судан в подкрепа на бунтовниците от Силите за бърза подкрепа (RSF), които се сражават срещу въоръжените сили на страната в столицата Хартум, както и в Ел-Фашир, столицата на щата Северен Дарфур. Повечето от наемниците са колумбийски граждани.

Емирствата са основният поддръжник на паравоенната група RSF и вероятно поражението, което им беше нанесено от суданската армия в Хартум, е накарало ОАЕ да удвоят своята подкрепа с повече войски, за да защитят своите инвестиции и дългосрочна стратегия.

В същото време местни военни наблюдатели потвърдиха информацията, че ОАЕ са преместили тихомълком израелска радарна система ELM-2084 в морския щаб на Пунтленд, който е разположен в непосредствена близост до летище Босасо. На този етап мотивите зад това разполагане не са ясни, тъй като хутите се намират извън нейния обхват, а ОАЕ и Израел нямат противник в Африканския рог, който да налага предислоциране на подобни средства.

Северна Корея представи официално своя първи AEW&C самолет

🇰🇵 Северна Корея представи официално своя първи самолет за ранно предупреждение и контрол (AEW&C), съобщиха държавните медии, публикувайки снимки на Ким Чен Ун на борда на самолета, според съобщенията даващ инструкции на висши военни служители по време на инспекция.

Самолетът е базиран на съветския многоцелеви стратегически транспортен самолет Ил-76 и е оборудван с голям външен обтекател, монтиран на върха на фюзелажа, в който е разположена радарна система с висока мощност, позволяваща широко наблюдение и координация на въздушни операции с разширен обхват – възможност, която по-рано липсваше на военновъздушните сили на Северна Корея.

Според оценките на Южна Корея радарната конфигурация отразява платформите, управлявани от Китай и Индия. Оформлението на вътрешната конзола прилича на това на индийския A-50EI, а не на руския A-50, което предполага, че Пхенян може да е използвал редицс чуждестранни проекти, за да разработи платформата.

Ако навлезе в експлоатация, самолетът ще предложи на Пхенян усъвършенствана способност за наблюдение на въздушното пространство и управление на бойни самолети, пораждайки опасения в Сеул. Тъй като военновъздушните сили на Пхенян исторически разчитат на остарели изтребители и ограничен капацитет за електронна война, въвеждането на AEW&C актив, независимо доколко ограничен е той, представлява промяна.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея призна развитието, но изрази скептицизъм. „Ние оценяваме, че самолетът е изключително бавен и уязвим за прехващане“, каза говорител на JCS. „Оперативната способност и ефективност остават предмет на допълнителна оценка.“ Очаква се самолетът да се съсредоточи върху ролите за отбранително наблюдение, особено над зони с висока стойност като Пхенян.

Северна Корея изглежда близо до завършването на първия си самолет за ранно предупреждение във въздуха (AWACS)

Сателитни изображения, заснети на 3 март 2025 г. свидетелстват, че на върха на фюзелажа на военно-транспортния самолет Ил-76 е монтиран обтекател.
🛰️ Снимка: Pleiades NEO © Airbus DS 2025

🇰🇵✈️🇷🇺 Северна Корея изглежда съвсем близо до завършването на първия си самолет за ранно предупреждение във въздуха (AWACS), свидетелстват сателитни изображения от последните дни – актив, който ако бъде въведен в експлоатация, ще засили съществено способностите на военновъздушните сили на страната.

Ядрените и ракетните програми на Северна Корея представляват значителна заплаха за сигурността на Южна Корея, Съединените щати и други страни. Но способността ѝ за въздушно наблюдение е далеч зад тези на нейните съперници, докато повечето от изтребителите и другите военни самолети на Пхенян са антични.

38 North, специализиран уебсайт в проучванията за Северна Корея, съобщи, че скорошни сателитни снимки показват самолет Илюшин Ил-76, паркиран на летище в Пхенян, с голям обтекател върху горната част на фюзелажа. Обтекателят се отнася до структура, която обгражда радарна система.

Изданието описа почти пълното завършване на самолета като „значително подобрение за бойната авиация на страната, която не е виждали нови въздушни способности от години“.

От там посочват, че обтекателят има отличителен триъгълен дизайн отгоре, подобно на това, което се вижда на множество китайски самолети за ранно предупреждение във въздуха, но не се използва на американски или руски самолети. „Това може да свидетелства за подкрепа или влияние от страна на Китай, въпреки че триъгълникът сам по себе си не е убедително доказателство“, обясни още той.

Самолетът, който беше един от трите Ил-76, използвани преди това от националната авиокомпания на Северна Корея, Air Koryo, беше преместен в съоръжението за поддръжка на летището в Пхенян през октомври 2023 г., преди да започне работата по секция в горната част на фюзелажа, се казва в уебсайта.

Миналия ноември самолетът, тогава без обтекател, беше преместен в съседния хангар, където беше оставен до края на февруари, когато се появи извън хангара с монтиран обтекател.

Джунг Чанг Уук, директор на мозъчния тръст на Корейския форум за отбранителни изследвания в Сеул, сподели, че самолетът ще открива и проследява движенията на вражески самолети и редица други военни активи и ще предава информация на наземни центрове. Ако разполага с технология за разпространение на такава информация в своите въздушни и други активи и командване на техните операции, това ще помогне на Северна Корея да провежда военни операции по много по-бърз начин.

„Сякаш севернокорейските военновъздушни сили отварят очите си“, каза Юнг.

Той подчерта, че Пхенян ще се нуждае от най-малко четири самолета за ранно предупреждение във въздуха, за да наблюдава Южна Корея денонощно, тъй като те могат да се редуват, за да изпълняват мисии за наблюдение, да преминат поддръжка и да провеждат обучение. Той заяви, че Южна Корея разполага с точно четири самолета за ранно предупреждение и контрол, произведени в Съединените щати, като планира да закупи още четири.

В края на 2023 г. Пхенян постави първия си шпионски сателит в орбита, но чуждестранни експерти поставят под съмнение неговата способност.

Китайски самолет за ранно предупреждение KJ-3000 (AWACS) завърши първия си полет.

🇨🇳 На 26 декември 2024 г. новият китайски самолет за далечно радиолокационно откриване и контрол от следващо поколение (AEW&C) извърши първия си тестов полет. С докладван обхват от над 360 километра за стелт самолети, KJ-3000 е базиран на местно разработения военно-транспортен самолет Y-20B и задвижван от двигатели WS-20. Тази платформа го позиционира като широкообхватна AEW&C система, сравнима с KJ-2000, но същевременно се различава от системите със среден размер като KJ-200 и KJ-500.

KJ-3000 използва радарна система с конформна антена, отбелязвайки промяна от традиционния радарен дизайн. Интегриран директно в структурата на самолета, радарът на самолета предоставя 360-градусова осведоменост за ситуацията и подобрява откриването на вражески стелт летателни апарати.

Докладваният обхват на откриване варира между 600 и 1000 километра за конвенционални цели и надхвърля 360 километра за “стелт“ самолети като F-22 и F-35. Конструкцията на радара свежда до минимум аеродинамичното съпротивление, подобрявайки както ефективността на полета, така и експлоатационната издръжливост. Освен това се съобщава, че системата може да проследява до 100 цели едновременно.

Платформата Y-20B предлага значителни предимства при полезен товар, като KJ-3000 е способен да носи до 66 тона, или с 16 тона повече от KJ-2000. Двигателите му WS-20 подобряват горивната му ефективност, осигурявайки по-висока тяга и по-продължителни полети. Местно произведената платформа намалява зависимостта от вносни системи и компоненти, като например руския Ил-76, използван за KJ-2000, което потенциално може да отвори врата за започване на широкомащабно производство и персонализиране.

Дизайнът му отразява напредъка, постигнат в сравнение с предшествениците му като KJ-2000, който включва въртящ се радарен купол, монтиран на корпуса на Ил-76. Преминаването към конформен радар дава възможност за проектиране на далеч по-рационализиран дизайн и по-добри аеродинамични характеристики, като същевременно поддържа висока способност за откриване.

Радарната технология интегрира системи с цифрови фазирани решетки, значително подобрявайки възможностите за откриване и проследяване, а дизайнът на самолета намаля теглото и подобрява оперативната скорост и обхвата на самолета. Първоначалните оценки сочат, че радарът може да открива, идентифицира и проследява усъвършенствани стелт самолети като американските стратегически бомбардировачи F-22 и B-21. Докладите също така сочат, че неговата способност да открива по-малки радарни напречни сечения при определени условия може да съответства на наземни радари.

Самолетът включва C4ISR системи (командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка), позволяващи му да функционира като цялостен команден пункт във въздуха. Тези системи улесняват координацията във въздушната, земната и морската област на бойното поле. Очаква се KJ-3000 да е напълно интегриран с усъвършенстваните изтребители като J-20, J-16 и J-10C, укрепвайки мрежата за противовъздушна отбрана на Китай.

Стратегически, този самолет се занимава с възхода на напредналите стелт технологии. Неговите способности имат основната задача да се противопоставят ефективно на следващото поколение стелт самолети, сред които изтребителите от шесто поколение, очаквани до 2030 г. Непроверени доклади сочат, че KJ-3000 може да разполага с активни способности за електромагнитни атаки, които имат потенциала да прекъсват или дезактивират електронните системи на противника от големи разстояния. Слуховете също така свидетелстват за подкрепа за интегрирането на ракети въздух-въздух PL-17 и засилването на ролята им както в отбранителни, така и в нападателни операции, което ще адресира една от традиционните и добре познати слабости на AWACS.

Развитието на KJ-3000 е в съответствие с редица други проявления на военно-технологичния напредък на Китай, като прототипите на изтребител от шесто поколение и предстоящото пускане на вода на универсалния десантен кораб Type 076. Тези разкрития съвпаднаха с ключови дати в историята на Китай, включително въвеждането на изтребителя J-20, отразявайки стратегическото желание за демонстрация на напредъка в китайската отбранителна индустрия. Моментът на KJ-3000 подчертава неговото ключово значение за стратегическите цели на Пекин, предимно в Индо-Тихоокеанския регион. Очаква се възможностите му да засилят китайските способности за откриване и противодействие на усъвършенствани заплахи, включващи стелт технологии, които биха могли да бъдат използвани от потенциални противници.

KJ-3000 е позициониран да играе ключова роля в китайския AEW&C флот, с което допълва мащабни платформи като KJ-2000 и средни такива като KJ-200 и KJ-500. Неговият конформен радар и технология с цифрова фазирана решетка подобряват проследяването на стелт целите и оперативната ефективност. Изграден върху местно разработената платформа Y-20B, той предлага разширен обхват, подобрен полезен капацитет и усъвършенствана издръжливост, с което намаля зависимостта на китайската авиация от вносни системи като руския военно-транспортен самолет Ил-76. Като част от многопластова мрежа за противовъздушна отбрана, KJ-3000 е предназначен да отговори на модерните въздушни заплахи и да увеличи оперативния капацитет. Съществуват спекулации, че в крайна сметка KJ-3000ще замени по-стари платформи като KJ-2000, която е в експлоатация от близо две десетилетия.

Актуализацията на Google Maps разкри местоположението на украинските военно-транспортни самолети в Полша

Сателитни изображения, показващи седем украински военно-транспортни самолета Илюшин Ил-76МД и един Ан-70 (долу вляво) на летище Деблин, Полша.
📸 Снимка: X

🇺🇦🤝🇵🇱 В началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Украйна евакуира голяма част от своите граждански, но и някои военно-транспортни самолети, и предотврати попадането им в руски ръце. За съжаление, украинският Ан-225 Мрия, най-тежкотоварният летателен апарат в историята, няма този късмет и в първите дни на войната беше унищожен при офанзивата на руските въздушно-десантни войски срещу киевското летище Хостомел.

По това време се предполагаше, че много от самолетите са били изпратени в Полша, откъдето биха могли да подкрепят усилията за снабдяване на Украйна – въпреки че нито Киев, нито Варшава досега са потвърдили това по един или друг начин.

Наскоро публикувани сателитни изображения, включени в последната актуализация на Google Maps, показват база в Полша, където е базирана украинската транспортна авиация. Седем Илюшин Ил-76МД и един Ан-70 бяха забелязани на летище Деблин, намиращо се близо до академията на полските военновъздушни сили и на по-малко от 130 километра от украинската граница.

В момента самолетите се използват за транспортиране на оборудване, боеприпаси и оръжия в подкрепа на войната на Украйна срещу Русия. Полските морски пристанища и летища се превърнаха в ключови бази за съюзническите усилия за доставка на военна помощ за Украйна.

Средният турбореактивен транспортен самолет за излитане и приземяване на малка писта (STOL) Ан-70 във военна сива ливрея, сниман през август 2013 г.
📸 Снимка: Vitaly V. Kuzmin/Wikipedia Commons

Някои военни коментатори бяха развълнувани от присъствието на украинския Антонов Ан-70, за който се смята, че е единственият работещ екземпляр на този модел. Самолетът за кратко излитане и кацане (STOL) беше продукт на съвместно руско-украинско предприятие с едва два прототипа, построени през 1994 г. в Киевския завод за производство на самолети като заместител на остарелия военно-транспортен самолет Ан-12, датиращ от съветската епоха.

Един от двата обаче беше загубен след сблъсък във въздуха. По-късно руските партньори решиха да се оттеглят и разработката на самолета беше прекратена поради липса на финансиране и интерес от страна на клиентите.

Ан-70 е среден транспортен самолет за излитане и приземяване на малка писта, задвижван от четири турбореактивни двигателя Прогрес Д-27. С максималната си товароносимост от 42 000 килограма, 260 ранени на носилки или 300 парашутни десантчици, той е проектиран да работи от неподобрени летища с дължина от 600 до 800 метра неасфалтирана писта. За сравнение, военният самолет Airbus A400M има капацитет за товар до 33 000 килограма и изисква два пъти по-голяма писта за излитане.

През октомври се появиха съобщения, че друг уникален украински прототип – военнотранспортният самолет с малък обсег на действие Ан-178-100Р е бил тайно евакуиран в Полша. Той също започва като съвместен руско-украински проект, който беше прекратен след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Прототипът извърши първия си полет през май 2015 г. и беше представен на обществеността в края на декември 2021 г. За съжаление, точно когато сертификационните летателни тестове трябваше да започнат, Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г.

Русия разследва твърденията за товарен самолет, свален в Судан.

🇸🇩💥🇦🇪 Руски дипломати заявиха, че разследват твърдения на паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF), че са свалили товарен самолет в далечните западни части на суданския щат Дарфур в понеделник вечерта.

Руското посолство в Хартум потвърди в съобщение, че неговите дипломати разследват инцидента в област Малха в щата Северен Дарфур, близо до границата с Чад. В съобщение на посолството се посочва, че има вероятност руски граждани да са били на борда на сваления самолет.

В кадри, широко разпространени онлайн, празнуващи бойци на RSF показват все още тлеещи отломки от самолет, след което размахват документи за самоличност пред камерата.

Показаните в кадрите от мястото на катастрофата документи сочат, че самолетът е собственост на авиокомпания, която по-рано е била свързана с усилията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да въоръжат RSF във войната. Емирствата многократно отричаха съобщенията, че участват в конфликта, въпреки многобройните доказателства за противното.

RSF са в ожесточена война със суданската армия (SAF) от април 2023 г. Страната се намира в период на нестабилност, откакто бунтове принудиха дългогодишния диктатор Омар ал Башир да сдаде властта през 2019 г.

Ал Башир, който в момента се намира в контролиран от SAF затвор, е изправен пред обвинения от Международния наказателен съд в провеждане на геноцидна кампания в началото на 2000 г.

Краткотрайният преход към демокрация след падането от власт на Ал Башир беше дерайлиран, когато двама генерали, началникът на армията генерал Абдел-Фатах Бурхан и генерал Мохамед Хамдан Дагало от RSF, обединиха сили, за да ръководят военен преврат през октомври 2021 г., преди съюзът между двамата да се разпадне и те да се изправят един срещу дръг във въоръжен конфликт 18 месеца по-късно.

Докато SAF получиха подкрепа от Иран, Египет и Украйна, RSF получиха подкрепата на ОАЕ и Русия. Намесата на тези външни сили превърна Судан в поредното бойно поле между руската и украинската армия.

Въпреки многократните отричания от страна на ОАЕ, експерти на ООН заявиха, че обвиненията срещу тях са напълно „достоверни“. Представители на емирството не отговориха незабавно на искане за коментар относно съобщеното сваляне на самолета.

До този момент войната в Судан е убила над 24 000 души, според групата Armed Conflict Location and Event Data, която следи насилието от началото на конфликта. В момента суданската армия провежда засилена офанзива в района на столицата Хартум, докато съюзните ѝ сили се сражават с RSF в щата Дарфур в западната част на страната.

Паравоенните сили публикуваха изявление, според което са свалили „чужд военен самолет“, помагал на суданската армия. Освен това се твърди, че самолетът е хвърлял „варелни бомби“ върху цивилното население, без да се предоставят доказателства за това.

„Всички чуждестранни наемници на борда на самолета бяха елиминирани при операцията“, се посочва още в изявлението. Запис от мобилен телефон показва бойци сред горящите отломки, които твърдят, че са свалили самолета с ракета земя-въздух.

Въпреки това документите за самоличност, показани във видеоклиповете, включват руски паспорт и лична карта, която сочи към базирана в ОАЕ компания, чийто телефонен номер е изключен.

Смачкана карта за безопасност, също уж от самолета, идентифицира самолета като Илюшин Ил-76, управляван от киргизката авиокомпания New Way Cargo. Служители на гражданската авиация в страната не отговориха на искане за коментар късно в понеделник, но OSINT уебсайтът Aviation Safety Network потвърди подробностите за самолета.

Групата Conflict Observatory, която се финансира от Държавния департамент на САЩ и извършва мониторинг на войната в Судан по-рано този месец публикува доклад, който свързва Илюшин Ил-76 на New Way Cargo с доставките на оръжие от ОАЕ за RSF.

В него се посочва, че авиокомпанията е улеснила трансферите на оръжие от ОАЕ чрез полети до международното летище Maréchal Idriss Deby в Амджарас, Чад, за където според съобщенията е бил предназначен полетът. ОАЕ не отрича съществуването на тези полети, но твърди, че те са за подпомагане на местна болница.

Амджарас е точно от другата страна на границата с Малха, където според съобщенията е станал инцидентът вчера.

„ОАЕ са използвали летището като отправна точка за улесняване на оръжията на RSF“, се твърди в доклада, в който се отбелязва още, че Емирствата са предложили заем от 1,5 милиарда долара за бързо разширяване на летището.

КНДР продължава да работи по създаването на AWACS самолет, базиран на Ил-76.

🇰🇵 Изображения от комерсиални сателити показват, че на главното международно летище в Пхенян продължава работата по очевидното преобразуване на Илюшин Ил-76 на Air Koryo в платформа за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS).

Ако подобна модификация бъде завършена, самолетът ще бъде първата платформа от този тип, експлоатирана от севернокорейските военни, която ще усъвършенства техните възможности за откриване, допълвайки наземните радарни системи. Работата вероятно представлява поредната стъпка в сътрудничеството между КНДР и Русия, като се имат предвид приликите с руския A-50У.

Самолетът е един от трите транспортни самолета Ил-76, носещи маркировки на Air Koryo, който е базиран на летище Сунан. Още през октомври миналата година той беше преместен в зоната за поддръжка на летището, след което за няколко дни около него беше издигната бариера.

Зоната за поддръжка на международното летище Сунан е около средата на пистата от противоположната страна на летището до пътническия терминал. В него има два хангара и е дом на няколко хеликоптера и малки самолети. Реактивните самолети на Air Koryo често се виждат в района, но барикадата около Ил-76 е необичайна.

През ноември миналата година започна работа в зона отгоре на фюзелажа, точно зад крилата. Въпреки че точното естество на работата е невъзможно да се провери само от изображения, изглежда, че се монтира пиедестал на радар, който ще поддържа ротатор, антена и обтекател за бордова система за предупреждение и контрол (AWACS) или система за ранно предупреждение във въздуха (AEW).

Изображения от 15 юли показват, че самолетът остава в оградената зона за поддръжка на съоръжението. Вижда се платформа до самолета близо до вероятния пиедестал на радара, а вътре в зоната са подредени материали или оборудване.

Преобразуването на Ил-76 във въздушна платформа от подобен вид е извършено в Съветския съюз през 1970 г. от Бериев, който нарече получения самолет А-50. Модернизираният през 2003 г. вариант на самолета получи обозначението А-50У.

Сравнявайки A-50У с работата, която се извършва в Пхенян, видимите радарни опори на севернокорейския Ил-76 са на същото място като тези на A-50У.

Не е ясно дали работата се извършва със съдействието на руски инженери или материали, но тя е започнала малко след като се съобщава, че Северна Корея е започнала да доставя оръжие на Русия.

Северна Корея експлоатира три Ил-76, всички от които носят маркировки на Air Koryo през последните години. Самолетите изпълняват относително специализирана функция, транспортират товари из страната и понякога се използват за подпомагане на движението на Ким Чен Ун.

Те често се наблюдават на летище Сунан в сателитни изображения, но рядко се наблюдават да летят или да правят задгранични пътувания. Единият беше наблюдаван на летище Уънсан-Калма на 22 май тази година. Друг беше видян в Ханой през 2019 г. и в Пекин, Гуанджоу и Далиан през 2018 г., по време на държавни визити на севернокорейския лидер.

Руски военен Ил-76 се разби в Ивановска област

Военнотранспортен самолет Ил-76 се разби по време на планов полет в Ивановска област. На борда е имало 15 души, съобщиха от руското министерство на отбраната, цитирано от ТАСС.

На 12 март, около 13:00 часа московско време (12:00 българско време), по време на планов полет военнотранспортен самолет Ил-76 се разби в Ивановска област. На борда е имало осем членове на екипажа и седем пътници. Според съобщение от мястото на инцидента причината за катстрофата е пожар в един от двигателите при излитане на самолета.

Комисия на Главното командване на руските въздушно-космически сили е заминала за летището в Иваново, за да установи причините за катастрофата. Град Иваново се намира на 290 километра североизточно от Москва.

Неофициално руски служители са заявили, че всички на борда на самолета са загинали, като тази информация няма официално потвърждение, нито се съобщават имената на пътниците и екипажа, както и за къде е летял самолетът и дали е имал товар на борда си.

На мястото на катастрофата е възникнал пожар, който бил загасен бързо от пристигналите спасители. никой не е пострадал на земята и няма опасност за населението на близкото село Богородское. Това съобщи кметът на Ивановския район на Ивановска област.

Самолетът се е запалил над Иваново, съобщават RT и местните издания IvanovoNews и Kstati News, позовавайки се на очевидци, пише РБК.

Според очевидци един от двигателите на самолета се е запалил още във въздуха, пишат руски медии. Във видеото двигателят на самолета всъщност гори.

Самолетът се е разбил при кацане на летище Иваново-Северни, като е паднал близо до село Богородское, в момента на мястото работят спасители, твърди телеграм каналът "Внимание, новини", без да цитира източници.

Самолетът Ил-76, който се разби в района на Иваново, е изпълнявал тренировъчен полет, твърди телеграм каналът "База".

Катастрофата на Ил-76 е втората в Русия от началото на годината. На 24 януари 2024 г. Въоръжените сили на Украйна свалиха самолет над Белгородска област със 74 души на борда, включително 65 украински военнопленници. Всички на борда загинаха. Украйна не е потвърдила, че на борда е имало укарински военнопленници.

Предишната катастрофа на самолет от този тип беше катастрофата на военнотранспортен Ил-76 в Рязан на 24 юни 2022 г., когато петима души бяха убити и още четирима бяха ранени. Тогава причината за бедствието е неизправност на двигателя.

Източник: News.bg