Анализ: руски канал разиграва алжирски „Геран“ срещу цели в Южна Франция

🇷🇺🇩🇿🇫🇷 Руският военен канал „Рибар“ публикува карта, според която ключови обекти в южна Франция биха попаднали в обсега на Въоръжените сили на Алжир, ако те получат реактивния дрон „Геран-5“. Това включва авиобази, атомни централи, тръбопроводи и производственото съоръжение на Airbus в Тулуза. Публикацията не твърди, че такава доставка се подготвя. Тя представя хипотетичен сценарий и извежда от него политическо заключение: възможността Алжир да придобие далекобойни дронове би направила Париж по-отстъпчив в двустранните спорове. Картата е публикувана и на английски.

„Геран-5“ е най-новият модел от серията ударни дронове за еднократна употреба, използвани от руските сили за удари по градовете на Украйна. За разлика от „Геран-2“, който има бутален двигател и лети със 180 км/ч, новият модел е оборудван с китайски турбореактивен двигател Telefly TF-TJ2000A и развива 600 км/ч. Дължината му е около шест метра, а размахът на крилата – пет и половина. По оценка на украинското Главно управление на разузнаването апаратът достига височина до 6000 метра, може да остане във въздуха до два часа и има обсег близо 950 км с бойна глава от 90 кг. Руските сили го използват срещу Украйна от началото на 2026 г., а руското Министерство на отбраната го показа публично на парада на 9 май.

Посочените разстояния обясняват географската основа на сценария. От площадка край столицата Алжир до Марсилия има 754 км по права линия, до Фос сюр Мер – 760 км, до Истр – 769 км, а до Тулуза – 774 км. Атомната централа в Голфеш е на 839 км, а тази в Трикастен – на 854 км. Всичките изброени стойности са под заявения максимален обсег на дрона.

Изборът на място за пуск обаче променя картината. От Оран разстоянията до същите обекти са между 984 и 1062 км, а от Бешар, в сахарската част на страната – над 1370 км. Следователно разглежданите цели биха били достижими при изстрелване от централното крайбрежие на Алжир, но не и от всяка точка на страната. Между разстоянието до Тулуза и заявения максимум има разлика от 176 км. Това е известен запас, но сам по себе си той не показва дали дронът може да изпълни полет с отклонения от прекия маршрут, промени при подхода или неблагоприятен насрещен вятър.

Разстоянието е само едно от условията. Описаният маршрут включва над 700 км над открито море, без възможност за използване на релефно прикритие. При скорост 600 км/ч преходът до крайбрежието на Франция би отнел близо 1 час и 15 минути. В Западното Средиземноморие действат корабни, наземни и самолетни радари. Военновъздушните и космически сили на Франция поддържат денонощно дежурство на изтребители за въздушна сигурност, а над района работи и системата на НАТО за въздушно наблюдение.

Това са ключови фактори за отбраната, но тяхното наличие не значи, че дронът непременно ще бъде открит още в началото на полета, непрекъснато проследяван и успешно прехванат. Сравнението с употребата на „Геран“ над Украйна също има ограничения: там дроновете летят ниско над сушата, използват релефа и участват в масирани атаки. Морският маршрут променя условията, без сам по себе си да предрешава резултата.

Първото практическо ограничение е броят дронове, с който Алжир би разполагал. Според оценка на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна от август 2026 г. руската военна промишленост произвежда месечно около 3000 корпуса за реактивните „Геран-4“ и „Геран-5“, както и около 2800 бутални „Геран-2“. Русия използва тези системи в собствената си кампания, но производствените числа сами по себе си не показват какви количества биха могли да бъдат отделени за износ.

Масираните атаки могат да натоварят ПВО с множество паралелно приближаващи цели. Съществува също и ценова асиметрия, когато относително евтин дрон е свален от скъпа зенитна ракета. Френската система SAMP/T използва Aster 30, чиято единична цена според публичните оценки, на които стъпва сравнението, е между 1,4 и 3 милиона евро. Разликата в цената не означава, че всяка цел непременно ще бъде атакувана с Aster 30. Не може да се заключи и че партида от няколко десетки дрона непременно би била достатъчна – или недостатъчна – за преодоляване на отбраната.

Второто ограничение е свързано с избраните обекти и тяхното значение. Твърдението, че от Южна Франция тръгват три основни тръбопровода от мрежата на НАТО за снабдяване с гориво, смесва търговска и военна инфраструктура. Търговските тръбопроводи от Фос сюр Мер реално са магистрални. Южноевропейският нефтопровод достига Карлсруе по трасе с дължина 769 км и снабдява рафинерии и нефтохимически комплекс по това направление. Отделна линия минава по долината на Рона.

Френската мрежа от нефтопроводи за отбранителни нужди е част от Централноевропейската тръбопроводна система на НАТО, чиято обща дължина е около 5300 км в пет държави. Френската част има морски входни пунктове при Фос сюр Мер, Дюнкерк и Хавър. Южният вход следователно е един от няколко. Това не позволява евентуалното му поразяване да се представя като автоматично прекъсване на снабдяването на Алианса с гориво.

Третото ограничение е бойната глава. При маса 90 кг тя може да причини сериозни щети на подстанция, резервоар в петролна база или производствен цех. Конкретният резултат обаче зависи от попадението и защитата на обекта. Самата маса не е достатъчна, за да се оцени дали бойната глава ще успее да пробие защитната обвивка на реакторите в Голфеш или Трикастен. Дори обвивка от няколко метра предварително напрегнат бетон защитата на реактора не значи неуязвимост на цялата централа. Спецификациите на дрон в същото време не доказват заключението на „Рибар“, че подобно оръжие би могло ефективно да засегне цели сектори от френската икономика.

Списъкът с цели поставя и въпроса за последиците от такъв удар. Авиобаза 125 в Истр е база на самолетите за дозареждане във въздуха Airbus A330 MRTT „Phenix“, подпомагащи въздушния компонент на френското ядрено възпиране. Нападение срещу нея би имало значение далеч отвъд двустранните спорове: то би било удар по държава от НАТО и би поставило въпроса за колективна отбрана по чл. 5 от договора. Географската близост също не създава едностранно предимство за Алжир и трябва да се гледа заедно с възможностите на Франция за ответни действия.

Изходната теза на „Рибар“ е, че на Алжир му липсват достатъчно силни военни аргументи срещу Париж. В индекса Global Firepower за 2026 г. въоръжените сили на страната са класирани на второ място в Африка и на 27-о в света, но общото класиране не показва какви цели могат да поразяват. Доставеният между 2014 и 2017 г. оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер-Е“ има обсег 280 км в експортния си вариант. Това е под половината разстояние от столицата Алжир до разглежданите обекти по южното крайбрежие на Франция. Примерът обяснява значението на по-големия обсег, но не представлява изчерпателна оценка на алжирския арсенал и не доказва, че „Геран-5“ е единственото оръжие, което би променило ситуацията.

Водещата предпоставка остава недоказана. Сценарият не е подкрепен с официално съобщение от някоя от двете страни, нито с конкретна информация от специализирани издания за доставка на дронове „Геран“ за алжирските въоръжени сили – предложена, поръчана или извършена.

За други руски платформи обаче са налице достатъчно публични сведения. Пристигането на Су-57Е беше заснето и публикувано през февруари, като Алжир стана първият чуждестранен оператор на изтребителя. Изтекли документи на „Ростех“ сочат алжирска поръчка, чийто обем различните публикации определят на 12-14 самолета. Сред другите руски платформи е експлоатация от Алжир са изтребителя-бомбардировач Су-34 и разузнавателно-ударният дрон „Орион“, за чието бойно използване Министерство на националната отбрана на Алжир съобщи през април 2026 г. Публикацията на „Рибар“ не представя съпоставими сведения за доставката на „Геран“ за Алжир.

В същото време има сведения за употреба на дроновете непосредствено до границите на Алжир. Bellingcat геолокира кадри от два удара в Мали – на 12 юли в Инафарак и на 17 юли в Талахандак, село на около 3 км от границата с Алжир. Изданието описа апаратите като сходни с „Шахед“. Цитирани от него специалисти оцениха руския им произход като вероятен заради присъствието на Африканския корпус в страната. Тези случаи показват употреба на дронове от този клас в Сахел, но оценката за вероятен руски произход сама по себе си не установява кой ги е управлявал и не е свидетелство за доставка на Алжир.

Политическата основа на сценария също е по-нееднозначна, отколкото я представя „Рибар“. В подкрепа на тезата за „високомерието“ на Франция каналът препраща към собствена публикация от юли 2025 г. Тогава Алжир ограничи достъпа на френски дипломати до служебните зони на летищата. В изминалите 14 месеца обаче има признаци за възстановяване на двустранните отношения. Писателят Буалем Сансал бе помилван през ноември 2025 г. и френският посланик Стефан Ромате се завърна обратно в Алжир след отзоваването си през април същата година. Френското министерство на външните работи определя 2026 като година на поредица от срещи за възстановяване на двустранните отношения.

Значение има и алжирската доктрина, в която ненамесата е принцип, заложен в Конституцията на страната. Ревизията на върховния закон от 2020 г. допуска изпращане на войски в чужбина при многостранен мандат и одобрение на парламента. Тези ограничения не са гаранция за дадено поведение във външната политика, но са част от контекста, който сценарият е задължително да отчете. Алжир е сред основните доставчици на природен газ за Европа – приходи, които биха били застрашени при въоръжен конфликт с Франция.

Прочитът на публикацията като опит за политически натиск се подкрепя преди всичко от начина, по който използва горивната криза във Франция. „Рибар“ я обвързва с уязвимостта на тръбопроводи и рафинерии. По правителствени данни към 19 септември около 11% от френските бензиностанции изпитват недостиг на поне един вид гориво, а в Гранд Ест делът достига 16%. Президентът Еманюел Макрон свика извънредна среща.

Посочените причини за кризата с горивата обаче са далеч отвъд двустранните отношения на Франция и Алжир. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари и удар с дрон спря на 11 септември тръбопровода Изток–Запад на Саудитска Арабия. Двете прекъсвания ограничиха дневните световни доставки с милиони барели.

Така публикацията свързва реален икономически проблем с хипотетична оръжейна доставка и извежда от тях извод за бъдещата отстъпчивост на Париж. Това позволява тя да бъде прочетена като предупреждение към френска и европейска аудитория. Английската карта улеснява международното ѝ разпространение, но не установява сама по себе си конкретния адресат.

Подходът има предшественик. На 19 ноември 2025 г. „Рибар“ представи идентичен сценарий с дроновете „Геран-2“ в алжирски ръце и потенциални цели в съседно Мароко. 10 месеца по-късно моделът е приложен към по-нов дрон и към Франция, с много по-големи потенциални военно-политически последствия.

Възможен е също така търговски прочит на публикацията. Алжир е един от най-големите купувачи на руско оръжие, а изброяването на обекти, които дадена система би могла да достигне, може да служи за реклама на нейните способности. Публикацията от ноември 2025 г. следва същия подход.