Отношенията между Франция и Алжир се намират на историческо дъно.

Хиляди участват в антиправителствена демонстрация в Алжир на 1 ноември 2019 г., насрочена да съвпадне с официалните чествания на годишнината от войната за независимост от Франция.
📸 Снимка: Ryad Kramdi/AFP via Getty Images

🇫🇷⚔️🇩🇿 Отношенията между Франция и Алжир се намират в своето историческо дъно. Всичко започна, когато последният османски дей на Алжир удари френския консул с мухобойката си през 1827 г. Последва френска инвазия, 132 години френска окупация и война за независимост, продължила осем години и отнела животите на стотици хиляди араби мюсюлмани.

Близо 200 години след обидата с мухобойката, не е необичайно да срещнете възрастни французи, които все още смятат Алжир, както заяви един бивш френски посланик, за „плътта на Франция“.

Подкрепяният от военните режим на Алжир беше разтърсен от протести през 2019-2021 г., които бяха подпалени от опит за преизбиране на недееспособен 82-годишен президент за пети мандат. Режимът си представяше френска ръка в протестите.

Сериозните, но може би наивни усилия на президента Еманюел Макрон да помири френските и алжирските спомени така и не се състояха. Миналото лято той пренасочи привързаността си към съседно Мароко, с което Алжир прекъсна отношенията си, след като неговият крал Мохамед VI призна държавата Израел.

Макрон обяви, че Франция ще признае мароканския суверенитет над оспорваната Западна Сахара в ход, който беше финализиран по време на държавно посещение през октомври. Алжир подкрепя искането на Фронта Полисарио за същата територия от 1975 г. В същото време единствено САЩ, Израел и Франция са я признали за част от Мароко.

И се стигна до там, че Алжир изтегли своя посланик от Париж и бойкотира френския посланик в Алжир. Арестът на френско-алжирския писател Буалем Сансал на летището в Алжир в средата на ноември беше изтълкуван като възмездие за френското признаване на претенциите на Мароко за Западна Сахара.

Леко сложен мъж на 75 години с нежно лице и сребристосива конска опашка, Сансал е неизменна част от Сен Жермен де Пре. Френски писатели се разгневиха срещу неговия арест и задържане за предполагаемо нападение срещу териториалната цялост на Алжир. „Престъплението“ на Сансал беше да сподели пред интервюиращ, че колониална Франция е ампутирала Мароко, за да разшири територията на Алжир.

В речта си пред парламента в края на миналата година алжирският президент Абделмаджид Теббун нарече Сансал „измамник, който не познава самоличността си... и казва, че половината Алжир принадлежи на друга държава“. Теббун също възроди обвиненията за френски геноцид в страната.

Говорейки пред френските посланици в Париж седмица по-късно, Макрон нарече Сансал „борец за свобода, който е задържан произволно от алжирски лидери“ и каза, че Алжир, „когото толкова много обичаме и с когото споделяме толкова много деца и толкова много история, започна нещо, което я позори, като попречи на тежко болен човек да получи медицински грижи“.

Алжирският ежедневник L’Expression написа, че „старите демони“ на „колониалната глупост“ са изплували отново. Официалният вестник El Moudjahid заяви: „Франция влачи безчестието си зад себе си с действията си по време на колонизацията на Алжир: кланета на невъоръжено население, разрушени села, жени и деца, изгорени с напалм, ядрени бомби, мъчения, изнасилвания...“

„Ядрените бомби“ всъщност са 17 ядрени опита, проведени от Франция в алжирската Сахара през 60-те години на миналия век. Африканската страна все още изисква обезщетение за полученото радиоактивно замърсяване.

Близо 10 процента от населението на Франция са родени в Алжир или са потомци на алжирски араби. Много от тях подкрепят Алжир в настоящата криза, пораждайки опасения от безредици в имигрантските предградия.

В настоящата война на думи двете страни смесват множество врагове, реални или въображаеми. Поддръжниците на алжирската власт погрешно свързват френското правителство с крайнодесни, дясната телевизионна мрежа C-News, Мароко, Израел и Мосад.

В същото време френски медии и официални лица заличават различията между правителството на Алжир, Голямата джамия в Париж и нейния алжирски ректор Чемс-Един Хафиз, джихадизма и тероризма.

Има документирани случаи на алжирски разузнавателни служби, тормозещи опоненти, живеещи във Франция, и разпространение на антифренски настроения в имигрантската общност чрез социалните медии.

„Ще те прецакаме, ще те изпикаем, ще те изнасилим и след това ще прецакаме майка ти... Vive l’Algérie!“, казва в свое видео, публикувано в социалните медии, жител на Брест от алжирски произход, цитиран от Le Figaro.

Друг, използващ потребителското име @Bazooka, публикува съобщение в TikTok, призоваващо последователите си да „прережат гърлата“ на предателите на Алжир.

На 9 януари френското вътрешно министерство се опита да експулсира Буалем Наман, алжирски чистач на 59 годишна възраст от Монпелие, със статут на влиятелен човек в социалните медии Алжирските власти отказаха да го приемат, като осъдиха неговото „произволно експулсиране“ и заявиха, че той живее във Франция от 35 години, законно пребиваващ е от 15 години и е баща на две деца от французойка.

Вътрешният министър Бруно Ретайло обвини Алжир, че е нарушил закона, отказвайки да приеме свой гражданин в опит да унижи Франция и заплаши страната с „цял арсенал от дипломатически репресии“

“Национално събрание“ на Марин Льо Пен стартира петиция с искане Париж да сложи край на „унижението“ си от Алжир с отмяна на споразумението от 1968 г., предоставящо благоприятни условия на алжирците, живеещи и работещи във Франция.

Други предложения призовават за намаляване на икономическата помощ за Алжир (132 милиона евро през 2022 г.) и за налагане на мита върху търговията с Алжир. Това обаче би могло да има обратен ефект, тъй като Франция внася 8% от своя газ и 10% от своя бензин от бившата колония.