Показват се публикациите с етикет Дефицит на гориво. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дефицит на гориво. Показване на всички публикации

петък, 31 юли 2026 г.

Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

сряда, 29 юли 2026 г.

Дронове удариха склада на Wildberries и рафинерията в Рязан

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове поразиха рано тази сутрин логистичния център на Wildberries в град Рязан, който гори вече часове наред. В рамките на същата атака беше поразена още Рязанската НПЗ – една от най-големите рафинерии в страната. Шестима души са настанени в болница, а губернаторът Павел Малков уточни, че няма опасност за живота им. Така двете направления на украинския натиск с голям обсег – към логистиката и горивния сектор – се засякоха в една и съща нощ над един и същ град.

В ранните часове на деня губернаторът направи три последователни изявления. В 5:29 ч. московско време той съобщи, че в областния център се отблъсква масирана атака с безпилотни летателни апарати (БПЛА), че въздушната отбрана работи и на територията на едно от предприятията е избухнал пожар. В 6:17 ч. той обяви отбой на тревогата и добави стандартната за руските власти формула: пожарът бил възникнал „след падане на отломки от БПЛА“ върху промишлена зона. В 8:37 ч. бяха уточнени и конкретни данни: 45 свалени дрона над Рязанска област през нощта, както и нанесени щети на частна къща и нежилищна сграда в самия град. Губернаторът обаче така и не съобщи кои точно предприятия са засегнати.

Имената им бяха оповестени от дежурните канали. Украинските Supernova+ и Exilenova+ споделиха редица любителски кадри, на които се вижда гъсти стълбове дим над комплекса. Пресслужбата на компания RWB прекъсна мълчанието си в 7:31 ч. със краткото съобщение, че логистичният обект в Рязан „е бил евакуиран в съответствие с изискванията за безопасност“. Мониторинговият проект ASTRA, който работи с мрежа от източници в руските региони, потвърди с анализ на кадрите и втората цел: дим над територията на завода. Според негов събеседник сирените в града са се задействали поне четири пъти през нощта, а взривове са се чували в различни квартали.

Засегнатият склад се намира в индустриалния парк „Рязански“, непосредствено до федерална магистрала М-5 „Урал“, като е сред най-големите разпределителни центрове на платформата извън Московска област. По данни на местното издание 62info проектната му площ е около 173 хил. кв. метра, от които въведените в експлоатация етапи заемат близо 84 000 кв. метра. Комплексът работи на денонощен режим и по време на удара малко след 5:00 ч. сутринта на смяна е имало служители.

До тази нощ складът в Рязан беше непокътнат. Кампанията срещу инфраструктурата на Wildberries започна на 18 юли с нанасяне на удари по Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където бяха осем души, а 82-ма бяха ранени (пожарът в Електростал бе гасен в продължение на четири дни). На 20 юли бе засегнат складът в Коледино (Подмосковието) без жертви и сериозни щети. На 22 юли последваха удари по Краснодар и Невиномиск в Ставрополския край – 1 загинал, 14 ранени и прекратяване работата на двата склада изцяло. На 23 юли бе атакуван Воронеж, чийто склад поднови дейността си след половин ден. На 24 юли атаките обхванаха 3 обекта едновременно: Шушари в Санкт Петербург, Новосаратовка в Ленинградска област и сортировъчния център в анексирания Симферопол.

Обобщението, направено от изданието „Медуза“ към 24 юли, показва мащаба на кампанията: 9 поразени склада и сортировъчни центъра с обща площ над 1,2 млн. кв. метра, което възлиза на близо 25% от всички складови площи на компанията (в края на 2025 г. те възлизаха на 5,2 млн. кв. метра). Разследващият проект „Агентство“ уточни, че през цялата седмица нито една друга цел в Русия не е поразявана така интензивно: от общо 21–22 успешни удара по промишлени и търговски обекти, поне 9 са били срещу Wildberries, спрямо 5 по обекти от петролния сектор. Загубите за самата платформа бяха оценени от „Комерсант“ – на 60 млрд рубли след първите 5 удара, а щетите за търговците с изгоряла стока – поне 150 млрд рубли (чиста печалба на компанията от 175 млрд рубли за изминалата година).

Киев дава няколко мотива за кампанията. След ударите по Електростал и Котовск президентът Володимир Зеленски отбеляза, че атакуваните складове съхраняват компоненти за дронове – теза, която настоятелно повтори и след атаките в Краснодар и Невиномиск. Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с Кремъл и данъчните приходи, които тя и търговците внасят, като същевременно призна, че целта на Украйна е да разклати руския дребен бизнес.

Тези връзки имат конкретно измерение: след развода на основателите Татяна Ким и Владислав Бакалчук и последвалото сливане на Wildberries с рекламния оператор Russ, компанията е свързвана със Сюлейман Керимов – близък до Владимир Путин олигарх, считан за нейния задкулисен покровител. Мащабът също е внушителен. През 2025 г. оборотът на платформата надхвърли 6 трилиона рубли, в нея търгуват между 500 и 800 хиляди търговци, а по оценка на изследователската агенция Data Insight през нея преминават 52% от всички онлайн поръчки в Русия. В същото време анонимен украински служител изложи пред кореспондента на Financial Times Кристофър Милър и трети мотив: ударите по Wildberries са директен отговор на руските атаки срещу терминалите на „Нова пошта“ – най-голямата частна куриерска компания в Украйна, която в началото на 2026 г. обяви над 400 повредени или разрушени клона и терминала от началото на войната. Само от 18 юли насам руската армия е ударила поне три нейни обекта: в Киев, Харков и Одеса.

Твърдението за стоки с двойна употреба има своите основания. В самата платформа свободно се продават бойни FPV дронове, хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, пускови механизми, мерници и бронеплочи, представяни като одобрени от руски център за безпилотни технологии „Рубикон“. Тези обяви бяха документирани от Defense Express и цитирани от CNN и Fortune. Отворен обаче остава въпросът дали точно атакуваните складове са обработвали военни поръчки, или само цивилни стоки. От юридическа гледна точка това е слабото място на кампанията: както отбелязва „Медуза“, един склад се превръща в законна военна цел само ако оръжията представляват съществена част от съхраненото в него, докато преобладаващото мнозинство от стоките в Wildberries имат изцяло гражданско предназначение.

Последиците от предишните удари се усетиха вътре в самата компания. Wildberries обеща компенсации от по 1 млн рубли за тежко пострадалите си служители и по 2 млн за семействата на загинали. На търговците започнаха доброволни изплащания за изгорялата стока, но разсрочени така, сякаш се продава с обичайна скорост. Първият транш остави мнозина разочаровани, още повече че компанията няма пряко юридическо задължение да компенсира щетите. Имената на повечето загинали не се съобщават. Служителка от склада на Електростал разказа пред „Важни истории“, че след удара директорът наредил да изчакат пожарникари, вместо да се отворят вратите на блоковете. Когато съседният корпус започнал да срутва, десетки хора се струпали и опитали да избягат през един-единствен тесен вход с турникет. Не е ясно дали държавата ще поеме част от щетите; засега Кремъл единствено осъди ударите и описа въпроса с обезщетенията като „сложен“.

Другият аспект от нощта в Рязан засяга съвсем различен отрасъл. Рязанската НПЗ на „Роснефт“ има обща проектна мощност от 17–18 млн тона годишно. През 2024 г. тя преработи 13,1 млн тона (почти 5% от целия обем на преработка в Русия). Заводът обаче беше изведен от строя още на 15 май, когато украински дрон порази негоивте инсталации за първична преработка. Според данни на браншови източници на Ройтерс работата му е спряна още на следващия ден, а „Новая газета Европа“ изчисли, че към началото на юли престоят е достигнал 46 дни. Така че ударът от 29 юли попадна върху вече неработещ капацитет.

Тежестта на тази атака се измерва през ролята на завода в общата мрежа. Рязанската рафинерия е една от четири, които в нормални условия снабдяват Москва и региона. Тя подава гориво по продуктопровод към помпената станция „Володарская“ – ключов възел от пръстеновидния продуктопровод около столицата, който украинските сили вече атакуваха през май. По данни на Ройтерс от началото на годината изцяло или частично са спрели работа 13 големи рафинерии, с което са изведени от строя около 25% от националния капацитет за преработка, 30% от производството на бензин и 44% от дизела. През юни производството на бензин спадна с 25% на годишна база (до около 90 000 тона дневно) при лятно потребление, оценявано от експерти на минимум 110 000 тона дневно. В отговор Кремъл забрани износа на дизел от 8 юли и започна преговори за внос. Обявените до момента хуманитарни доставки – 50 000 тона бензин от Казахстан през юли и август и 60–70 000 тона от Индия – покриват едва малка част от месечния недостиг, който „Медуза“ оценява на 300 до 500 000 тона.

Останалата част от атаката през нощта следваше добре познат маршрут. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за 295 дрона, свалени над 12 региона и акваторията на Азовско и Черно море, 112 от тях в небето над Московска област. В Таганрог отломки от ракета паднаха на многоетажна жилищна сграда и убиха жена; двама души бяха ранени, а живущите – евакуирани. По данни на губернатора Юрий Слюсар над Ростовска област са унищожени около 60 дрона и ракети. В Белгородска област дрон удари търговски обект в Новосадови и рани трима мъже, докато в село Майски шофьор беше хоспитализиран с множество осколочни рани. Входно-изходните полети бяха временно ограничени на четирите летища на Москва, както и летищата в най-малко 10 други региона.

понеделник, 27 юли 2026 г.

Русия унищожи бензиностанциите по трасето Харков–Полтава

🇺🇦💥🇷🇺 По магистрала М-03 между Харков и Полтава вече няма нито една работеща бензиностанция – последната, разположена в градчето Валки, беше унищожена при руско нападение с дрон на 26 юли. В цялата Харковска област бяха извадени от строя над 80 станции, в национален мащаб техният брой възлиза на над 200. Тези числа бяха съобщени на 27 юли от Олександър Скорик, депутат в областния съвет на Харков, в ефира на Slawa.TV. Той посъветва шофьорите по въпросния участък да тръгват на път със запас от гориво, но категорично уточни, че криза на горивния пазар в страната няма.

Статистиката за пораженията нараства бързо и стъпва на различни времеви рамки. На 11 юли началникът на Харковската областна администрация Олег Синегубов посочи 74 разрушени станции в града и областта за целия период от 2022 г. насам, включително периода на руска окупация и последвалото освобождаване на северните райони. Няколко десетки от тях са пострадали само през пролетта и лятото на тази година, а две седмици по-късно общият им брой вече минава 80. Началникът на областната полиция Петро Токар отчете 89 атаки срещу бензиностанции през май и юни, 80 от които са концентрирани в областта, докато през юли инцидентите се измерват в десетки.

Самата кампания има лесно разпознаваема хронология. Първите систематични удари по търговски обекти от този вид в областта започват на 1 май, когато са поразени три бензиностанции в Харков и една в Чугуев чрез дронове V2U с бойна глава от около 3 кг. През юни в употреба влизат апаратите „Молния“ и „Италмас“, а до 17 юни вече са обстреляни станциите по целия 200 км участък на магистралата М-29 между Харков и Днипро. През първата половина на юли са ударени 13 обекта в северните райони на областта, в Богодухов станциите изчезват една след друга в рамките на броени дни. Само на 25 юли Синегубов отчете 1 ракета, 4 управляеми авиационни бомби, 2 дрона „Геран-2“, 8 дрона „Молния“, 8 FPV апарата и още 44 безпилотни апарата от неуточнен тип, използвани за удари в пределите на региона за денонощието. Сред засегнатите обекти в атаката беше бензиностанция край село Резуненково на трасето към Киев.

Изборът на оръжие стриктно следва географията. По магистралите се използват дронове „Геран“ с бойна глава от около 50 кг, срещу отделните колонки работят евтините малки FPV дронове, а там, където фронтът е достатъчно близо, се включва и реактивна артилерия. Точно по този начин бензиностанцията на „Маршал“ на Кременецкия хълм в Изюм, на пътя за Славянск, беше унищожена с ракетен залп на 5 юли. За съжаление, тези удари не се разминават без жертви. В същия ден дрон „Молния“ порази обект в Индустриалния район на Харков, при което бяха ранени 5 души, сред тях и 18-годишно момиче. В нощта на 25 юли в Богодухов бе запалено ремарке на камион и пострадаха още трима души.

В национален мащаб числата са по-сложни, отколкото подсказва кръглата бройка от над 200 поразени цели от вида. Олександър Сиренко от консултантска фирма „Нафторинок“ отчита 202 удара по бензиностанции в Украйна между 1 април и 10 юли – става дума за отделни атаки, а не за унищожени обекти, тъй като една и съща станция често бива удряна последователно няколко пъти. Списание Forbes Ukraine изброи около 150 поразени комплекса за 2 месеца, от които близо 100 само през последния месец. В абсолютни числа най-много удари са понесли трите най-големи мрежи в страната – „Укрнафта“, ОККО и WOG. Ако обаче се гледа делът от собствената им мрежа, най-тежко засегнати са веригите „Маршал“ и VST.

Твърдението, че пазарът не се намира в криза, издържа проверка по няколко параграфа. На първо място, Украйна почти не преработва собствен петрол и покрива потреблението си изцяло от внос. Мрежата на „Укрнафта“ се зарежда от широк кръг доставчици, сред които Полша, Литва, САЩ, Румъния, Белгия, Гърция, Швеция, Германия, Финландия, Саудитска Арабия и Кувейт. Именно тези диверсифицирани маршрути дават основание на министъра на икономиката Олексий Соболев да определи пазара като напълно осигурен.

Цените също го потвърждават – на 6 юли средната цена за литър бензин А-95 е била 74,59 гривни, което е с 1,16 гривни по-евтино спрямо предния месец. Сергий Куюн, директор на консултантската компания „А-95“, очаква мрежите да се приспособят без скок в цените, а евентуална загуба може да се усети по-скоро при предлагането на втечнен газ. Успокоение дава и мащабът, тъй като в страната действат около 5100 обекта за търговия на дребно с горива, което значи, че унищожените станции представляват под 4% от тях.

Оттук произтича и същинската разлика между двете горивни кампании в тази война. Украинските удари се насочват към самото производство. Към юли 2026 г. руската преработка на суров петрол е спаднала до 3,91 милиона барела дневно, което е с над 1,4 млн под средна стойност за миналата година. Московската НПЗ в район Капотня, която е основен доставчик за руската столица и региона, остава извън строя поне до края на годината. Този дефицит вече се усеща из почти цялата страна, като към 2 юли недостиг се отчиташе в поне 78 от 83 руски региона. Поне 17 от тях въведоха задължителни ограничения за продажбата, 6 преминаха на схема за зареждане "четен-нечетен" според номера на автомобила, докато в Крим лимитът беше фиксиран на 20 литра на клиент.

Руските удари, обратно на украинските, се насочват към последния елемент на разпределението – самата колонка, до която стига потребителят. Рафинерията е изключително скъпа, централизирана и незаменима в срок под една година, докато бензиностанцията е евтина, разпръсната и може да се замести с обикновена автоцистерна. Именно затова унищожаването на 200 обекта не може да вкара украинския пазар в дефицит, докато спирането на 6 големи завода само от началото на юни вече вкара руския в сериозен такъв.

Въпреки устойчивостта на национално ниво, на местно ефектът от руската кампания е съвсем реален и не може да бъде измерен само в проценти. Военната логистика действа по свои собствени канали, отделени от търговските мрежи, но екипи за евакуация, ремонтни бригади, енергетици и жители на прифронтовите общини разчитат точно на тези поразени колонки.

Засега реакцията остава на ниво община и област. Олег Синегубов говори за инженерни решения, които администрацията е готова да предложи на операторите, и настоява за повече средства за борба с ударните дронове. Кметът на Харков Игор Терехов разчита замисъла на тези удари като опит за създаване на паника и логистичен срив, като категорично настоява държавата да не оставя бизнеса сам, а да създаде програма за укрития до станциите, съфинансиране и облекчено кредитиране. Самите мрежи вече се приспособяват за своя сметка, като затварят през нощта и спират да държат резервоарите си пълни догоре.

Защо руското командване хвърля толкова скъпи средства по евтини цели, остава въпрос с повече от един отговор. Хронологията на събитията позволява тези действия да се тълкуват като отговор на украинската кампания срещу рафинериите, тъй като системните удари срещу бензиностанции започват през май и се сгъстяват точно в момента, когато руският горивен дефицит плъзва из страната. Военният анализатор Евген Дикий разглежда двете кампании като взаимни опити за затрудняване на логистиката, особено в близост до фронта. Географията подкрепя това по-скромно обяснение, тъй като поразените станции са съсредоточени основно в Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска, Днепропетровска, Запорожка и Николаевска област, точно там, където далекобойните дронове могат да летят най-евтино. През юни ударите се разпростряха и към централна Украйна, а на 6 юли беше повредена станция на WOG в Киев, но тежестта на кампанията категорично остава на изток. Ако руският замисъл беше дългосрочно стратегически, натискът щеше да се фокусира над маршрутите за внос и големите складове, а не пръснат по отделни бензиностанции в градове като Богодухов.

Дали тази кампания постига реалната си цел, няма да разберем само по броя на разрушените станции, а по три ясно проверими белега: евентуално задълбочаване на разликата в цените между областите на фронта и в тила, празни колонки извън източния пояс и сериозно удължаване на маршрутите, по които самите вериги се презареждат. Към края на юли и трите признака отсъстват напълно. Онова, което вече се случи обаче, е по-тясно специализирано и много по-трудно за връщане назад – върху участък от над 100 км по магистрала М-03 зареждането е невъзможно, а възстановяването на разрушена станция в постоянния обсег на дронове няма кой да поеме без сериозна държавна подкрепа, за каквато Харков едва сега започва да настоява.

събота, 18 юли 2026 г.

Украински дронове удариха петролно депо край Москва, пламна и склад на Wildberries

🇺🇦🔥🇷🇺 Масирана атака с украински далекобойни дронове порази Московска област през изминалата нощ, като огънят обхвана петролно депо, разположено източно от руската столица. Черен дим се издига над съоръжение в град Ногинск – на около 50 км източно от Кремъл, сочат кадри, заснети от местни жители и разпространени в руски канали в Telegram. Към сутринта пламна и складова база на руския онлайн търговец Wildberries, разположена няколко километра на юг, в град Електростал.

С оглед на атаката срещу столичния регион кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че над 370 украински дрона са били насочени към Московска област и 64 от тях са свалени „на подстъпите“ към столицата.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов също потвърди, че регионът е бил атакуван с дронове рано сутринта днес. Независимото руско издание ASTRA публикува кадри, показващи голям пожар и гъст черен дим, издигащ се от района след удара, докато множество видеа, споделени в социалните мрежи, изглежда показваха експлозии в обекта.

По предварителни данни атакуваната петролна база разполага с 24 резервоара за съхранение на гориво с общ капацитет от 11 500 кубични метра. Обектът се използва за съхранение, прехвърляне и дистрибуция на бензин, дизелово гориво и керосин, като обслужва доставчици и търговци на горива в цялата област.

Ударът беше нанесен въпреки факта, че Русия поддържа най-гъстата си мрежа за противовъздушна отбрана около Москва, която включва системи за ПВО с малък обсег „Панцир-С1“ и 9К330 „Тор“, батареи С-400 и мобилни огневи групи, разположени за борба с украинските дронове и крилати ракети.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са били насочени срещу „два значими логистични обекта“ в Московска и Тамбовска област, разположени на повече от 500 и близо 700 км от фронтовата линия.

Последната атака е част от серия украински удари с далекобойни дронове срещу горивна инфраструктура в Московска област. На 16 и 18 юни украински безпилотни апарати поразиха петролната рафинерия в район Капотня. По-рано този месец украински дронове достигнаха и Омската рафинерия на „Газпром нефт“, която е най-голямата петролна рафинерия в Руската федерация, разположена на 2500 км от украинската граница.

четвъртък, 16 юли 2026 г.

Сателитни снимки потвърждават: двете първични инсталации на „Салават“ са ударени

🇺🇦🛢️🇷🇺 Сателитни снимки потвърждават поражения по двете инсталации за първична дестилация на суров петрол в „Газпром Нефтехим Салават“, един от водещите комплекси за преработка на петрол на Руската федерация. Според кадрите АВТ-4 и съседните технологични естакади са понесли тежки поражения, докато по-ранни снимки вече фиксираха удар по АВТ-6; сериозно повреден е покривът на един от цеховете. Заводът край град Салават в Република Башкирия е разположен на около 1500 км от фронта, и беше последният голям производител на бензин в страната, останал незасегнат от далекобойната кампания от началото на 2026 г.

Ударът по рафинерията беше нанесен през нощта на 13-14 юли. Ударът беше оповестен в публикация на Силите за специални операции (ССО): по официално изявление дроновете на техните части за дълбочинни удари „достигнаха своите цели“, а „по предварителни данни са поразени критичната първична инсталация АВТ-6 и други производствени мощности на завода“. ССО описват операцията като проведена съвместно с „Черна искра“ – руско движение за въоръжена съпротива. Дроновете са прелетяли 1500 км разстояние по права линия до Башкирия – разстояние, постижимо с най-далекобойните безпилотни машини и поставяща цели в дълбочина на руския тил, на най-малко 1300 км от която и да било точка на съприкосновение.

Значението на удара се крие в това какво е поразено, не просто че е поразено. Атмосферно-вакуумните тръбни инсталации (АВТ) са входната врата на всеки завод за преработка на нефт: в тях суровият петрол се разделя на фракции, преди каквото и да е по-нататъшно преработване. Без работеща първична дестилация цялата производствена верига след нея спира – от бензина и дизела до нефтохимическите продукти надолу по потока. Затова поражение едновременно по АВТ-6 и АВТ-4 не е повреда на периферен възел, а удар по сърцето на завода. „Салават“ е проектиран да преработва около 10 млн тона петрол годишно и произвежда широка гама – от горива до полиетилен; спирането дори на част от първичните му мощности изважда от руския пазар обем, който на дневна база се оценява на порядъка на 11 000 тона доставено гориво, или към 5% от общото вътрешно потребление.

Тази цифра се нуждае от премерен прочит. 5% от общия обем на вътрешно търсене е осезаема загуба, но не на всяка цена трайна такава: атмосферно-вакуумните инсталации подлежат на възстановяване, поради което темповете на ремонта зависят от достъпа до оборудване, част от което е чуждестранно и попада под санкцинен режим. Най-точната оценка за ефекта от удара е не еднократният процент на изведен от строя капацитет, а периодът от време, през който той ще бъде извън строя и доколко другите претоварени руски рафинерии ще съумят да поемат разликата. Руската федерация засега не признава официално мащаба на пораженията. В предишни случаи Москва системно омаловажаваше подобни удари до „паднали отломки“ или „потушен без последствия пожар“ – риторика, насочена към прикриване на катастрофалните мащаби на щетите, понесени от руската петролна индустрия, срещу която независимите сателитни изображения представляват именно коректива, илюстрирал пораженията по конкретни, разпознаваеми инсталации.

Ударът по „Салават“ се вписва в модел, който Киев изгражда методично през цялото време от началото на годината: не единични акции за ефект, а систематична кампания срещу руската преработвателна индустрия в дълбокия тил на страната, недостъпна за фронтовата авиация. Логиката е икономическа, не териториална. Рафинериите са едри, неподвижни и трудни за опазване цели за украинските дронове, като всяка изведена от строя първична инсталация свива наличния бензин и дизел на вътрешния пазар, притиска приходите от износ, финансиращи войната, и принуждава Кремъл да отклонява допълнителни ресурси за ПВО, пръснати на хиляди кв. км. тил – ресурс, който не може да бъде едновременно над фронта, и над Поволжието и Урал

Фактът, че „Газпром Нефтехим Салават“ бе последният голям производител на бензин без досегашен удар, придава на тази нощ отделна тежест: с него украинската кампания затваря списъка на едрите незасегнати мощности и измества натиска към повторни удари по вече поразени заводи, точно преди да се възстановят.

понеделник, 13 юли 2026 г.

Украински дронове удариха петролно депо в Михайловск за втори път от седмица

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна удариха петролно депо в Михайловск – сателитен град на Ставропол в южна Русия – през изминалата нощ, като серия от експлозии на промишлената площадка подпали резервоарите за гориво и вдигна високи стълбове дим над района.

Кадри и снимки от последствията бяха публикувани от OSINT общността Exilenova+; очевидци заснеха мащабен пожар, който бавно се разраства към съседните резервоари. Михайловск отстои на около 365 км от границата с Украйна и близо 620 км от най-близката територия под украински контрол в Запорожка област.

Коя точно е ударената база, остава спорно, но това уточнение има своята тежест. Първоначалните оценки на OSINT групите, сред които Falcon Insight, посочиха депото на „Лукойл-Югнефтепродукт“ – звеното за дистрибуция на „Лукойл“ за Южна Русия. Независимият руски канал ASTRA обаче твърди, че горящият обект е съседна база край жп линия в хутора Вязники, на около 1,2 км от съоръжението на „Лукойл“. „Комерсант“ съобщи, че депото, ударено дни по-рано в същия хутор, е собственост на „НК Роснефт-Ставрополье“. В радиус от 1 км са разположени поне две петролни бази, а гъстият дим над Вязники все още не позволява да се каже еднозначно коя от тях гори. Общата картина обаче не се променя от името върху табелата: това е поредният удар по гъсто застроен горивен възел в тази част на страната.

И той не е първият за седмицата. В нощта срещу 9 юли украински дронове поразиха петролна база в същия хутор Вязники – тогава Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди едновременни удари срещу горивни обекти в Ставрополския край и Тверска област на над 500 км от фронта. Губернаторът Владимир Владимиров призна за атаката с дронове и този път, но отново я омаловажи, описвайки я като пожар на „промишлен обект“ във Вязники. Той съобщи за отломки от свален дрон, паднали край улица „Коломийцева“ в самия Ставропол, като увери, че няма пострадали и че огънят не застрашава жилищни квартали. Ударът от 13 юли, само 4 денонощия след предишния, изглежда като контролен – повторно поразяване на цел, чието възстановяване тепърва започва.

Депото, което OSINT каналите определиха като главна цел, е ключов логистичен възел от мрежата на „Лукойл-Югнефтепродукт“ и обслужва продажбите на дребно и дребния опт на петролни продукти в южните области. По описанието, разпространено от украинските канали, на площадка са разположени 17 големи резервоара, 4 средни и 21 по-малки съда за гориво. Този капацитет прави обекта важно звено в разпределението на бензин и дизел за региона, но той няма преработвателна мощност: база като тази само складира и разпределя гориво, без да го произвежда.

Точно тук минава разграничението, което подрежда единичния удар в по-голямата картина. Поразяването на такова депо свива местния капацитет за приемане, съхранение и разпределяне на гориво на юг – това нанася тежък логистичен удар тук и сега, но само по себе си не лишава Русия от рафиниращ капацитет. Системният недостиг, който Москва изживява това лято, идва от другаде: методичните удари по самите заводи. Депата, терминалите и танкерите са втората линия на същото усилие – задушаване на горивната верига по цялата ѝ дължина, от рафинерията през хранилището до колонката за бензин.

Кумулативният ефект вече е очевиден. Производството на бензин в Руската федерация е паднало до 65% от сезонното търсене, отчете Ройтерс, позовавайки се на два индустриални източника – пряка последица от спирането на редица от най-големите заводи след украинските атаки. Сред спрените са НОРСИ в Нижни Новгород, както и рафинериите в Омск и Саратов – три от най-едрите предприятия в страната, които в момента са извън строя. Дневният дефицит на бензин е между 40 000 и 45 000 тона, или около 35% от търсенето в пиковия летен сезон, когато дневното потребление достига 115 000–120 000 тона. За сравнение, през юни недостигът беше около 25%. Само за един месец дупката се е разширила с 10% от националното потребление.

Търговските данни очертават същата крива. По изчисления на „Медуза“, базирани на статистиката на Петербургската стокова борса (СПбМТСБ), средните дневни продажби на гориво, които към началото на годината се движеха между 118 000 и 150 000 тона, са се свили до 80 300 тона през юни, когато ударите по заводите зачестиха най-осезаемо. При базите на отделни рафинерии спадът е още по-стръмен – след удар по Киришкия завод на „Сургутнефтегаз“ продажбите от разпределителните му площадки паднаха с около 80% спрямо трите седмици преди атаката.

Натискът вече прелива и в политиката. На 8 юли руското правителство наложи забрана върху износа на дизелово гориво – мярка, обявена от вицепремиера Александър Новак и валидна до 31 юли, с цел да се задържи горивото на вътрешния пазар. Забраната за износ на бензин действа от преди това; добавянето на дизела разшири ограничението над почти цялата гама горива, като извън обхвата остават единствено междуправителствените доставки. Успоредно с това Москва отвори вратата за внос – до 400 000 тона гориво месечно от съседни страни, сред които Беларус и дори Индия. По оценка на беларуски източници обаче доставките от Минск покриват едва тридневния недостиг на руския пазар, което подсказва колко критична е ситуацията.

неделя, 12 юли 2026 г.

Украински дронове подпалиха рафинерията в Сизран – повторен удар от над 800 км

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.

„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.

Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.

Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.

Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.

Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.

Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.

Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.

Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.

На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.

При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.

петък, 10 юли 2026 г.

Илският НПЗ горя при 17-и удар; Русия затвори износа на дизел

🇺🇦🔥🇷🇺 Илският НПЗ в Краснодарски край, една от най-големите рафинерии в Южна Русия, беше обект на удари от украински дронове през изминалата нощ, предизвиквайки силен пожар. Това съобщават местни жители, които публикуваха кадри от огнената стихия.

Днешният удар е поне 17-ият срещу рафинерията от началото на войната и поредното звено във въздушна кампания, която отдавна прескочи прага на единичния пожар и вече разклаща пазара на гориво по цялата територия на Руската федерация – от Калининград до Хабаровск. Предходният удар по нея беше нанесен на 2 юни, сочат данни на Генералния щаб на Украйна. Тогава безпилотни летателни апарати удариха една от колоните за преработка – предпочитана цел на кампанията, защото поразява не склад, а самото сърце на процеса по рафиниране и на практика го парализира, докато колоната не бъде възстановена.

Заводът не е случайна цел. Илският завод преработва близо 6,6 млн тона нефт и нефтопродукти годишно и захранва Южния военен окръг на Руската федерация, както и окупираните територии на Украйна – т.е. представлява логистичното рамо, което поддържа руската групировка по южния фронт. Разположен е на около 500 км от най-близката територия, контролирана от Киев, дълбоко в тила, където противовъздушна отбрана има, но е най-разредена, тъй като основната ѝ маса е изтеглена към фронта.

Какво оръжие е използвано, не беше оповестено веднага, но обикновено Киев поразява рафинериите с местно произведени дронове с голям обсег – евтин, многократно доказан инструмент, който при над 300 км дълбочина заобикаля именно тези пластове ПВО. Размерът на материалните щети остава неясен; при удари по същото съоръжение в миналото пораженията варираха от засегната колона за преработка до временно спиране.

Ударът по Илск не стои сам. През последните месеци Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна превърнаха руската индустрия за преработка на недт в основна линия на усилие и собствената си сметка са поразили почти 43% от заявения капацитет на страната. Само за първата половина на тази година бяха нанесени близо 200 успешни удара по руски рафинерии – темп, който не оставя на ремонтните екипи дъх между пораженията. Не по-малко значим от честотата е обхватът. На 6 юли камикадзе дронове за първи път поразиха най-голямата рафинерия в цяла Русия – тази в Омск, Западен Сибир, която е собственост на Газпром нефт и се намира на около 2500 км от границата, с което отбеляза един от най-далечните удари в цялата война. Заводът, който сам поема близо 10% от националния капацитет, прекрати дейност след поражението; надградените далекобойни дронове на украинската компания Fire Point, използвани от СБС за нанасяне на удар срещу завода, поставиха дори Сибир в обсега на украинската кампания. По думите на украински командири, за около енда година две дузини руски съоръжения са понесли щети – от леки поражения до пълно спиране, а някои бяха извеждани от строя за продължителни периоди от време.

Ефектът се натрупва не само в подобна дълбочина, но и по-близо до фронта. Само ден преди атаката срещу Илск, през нощта срещу 9 юли, дронове подпалиха петролни депа в Твер и Ставрополски край: пожарът в Твер се разрастна в дълготраен, докато този в Ставропол принуди властите да обявят местно извънредно положение. Поотделно всеки от тези удари е поносим за система като руската, но съберем ли техния кумулативен ефект, той оказва натиск там, където Москва е най-чувствителна – колонките за бензин.

Кумулативният ефект вече излезе от периметъра на горящите заводи и се разля в руската икономика. На 8 юли – след седмици, в които украинските удари методично и ежедневно унищожаваха руска енергийна инфраструктура – правителството в Москва взе решение за налагане на забрана за износ на дизел поне до края на месеца. Мярката, обявена от вицепремиера Александър Новак редом с президента Владимир Путин, обхваща и производителите, т.е. затваря пазара докрай. Реакция на международната борса беше рязка: цените на дизела нарастнаха с около 13% до многогодишни върхове, притиснати допълнително от продължаващите смущения в доставките, причинени от новата ескалация в Персийския залив. Руската федерация, която доскоро осигуряваше около 11% от световния дизел, се готви да внася до 400 000 тона нефтопродукти месечно, за да покрие вътрешния недостиг.

У дома натискът се усеща осезаемо. В над 20 региона въведоха купонна система за гориво: продажби до 20 литра на автомобил заедно със забрана за пълнене на туби – с оглед на 20% спад в производството на бензин. Забраната за дизел дойде след няколко седмици на по-меки мерки, които се оказаха неспособни да спрат колапса: по-рано Русия беше ограничила и износа на бензин, което доведе до появата на празни колонки и километрични опашки дори в столицата, където политическата чувствителност спрямо цената на литъра е най-остра. Забраните за износ, скокът на цените и ограниченията в продажбите очертават една и съща крива: кампанията по рафинериите вече не разходва само руски резервоари, но и руското търпение. Киев от своя страна смята енергийните обекти за легитимна цел с кристално ясен довод – горивото и приходите от него движат военната машина на Кремъл.

събота, 4 юли 2026 г.

Руският елит се смя при въпроса за бензина насред горивната криза

🇷🇺⛽🇺🇦 Насред спора за лихвата по време на пленарната сесия на Финансовия конгрес на Банка России модераторът се обърна към Андрей Костин с въпрос кого от двете страни подкрепя – а ръководителят на ВТБ отклони удара към горивото: „Какво все за лихвата и за лихвата? Дайте да питаме Александър Валентинович за бензина – далеч по-интересно е.“ Залата избухна в смях.

Вицепремиерът Александър Новак, който отговаря именно за енергетиката, видимо не се зарадва: съгласил се да дойде с уговорка с председателката на Централната банка Елвира Набиулина, „че няма да има въпроси за бензина“. Костин настоя, че двамата „предварително се разбрали той да пита“. Новак отвърна, че „Андрей Леонидович започна, не аз – той е провокатор“. Диалогът се разигра на фона на ехиден и високомерен смях от участници и зрители на пленарната сесия „Курс към дългосрочен растеж“, проведена в Санкт Петербург на 1 юли и излъчена на живо от РБК.

И все пак, за да отговори, Новак поднесе успокоителна картина. Вътрешният пазар е „напълно обезпечен“ с бензин и дизел; прекъсванията по отделни бензиностанции идвали от логистични промени в доставките от рафинериите към конкретните петролни бази, а част от заводите минавали през планови ремонти през юни и юли. Вертикално интегрираните петролни компании държали цените по колонките в рамките на инфлацията, а поскъпването по независими бензиностанции той обясни пак с логистиката и описа като „обичайна пазарна ситуация, която трябва да се изравни“. Влиянието върху инфлацията, увери вицепремиерът, щяло да се запази минимално.

Картината извън залата изглежда другояче. Прекъсванията, които Новак сведе до логистика и ремонти, имат своята сериозна причина, която той съвсем умишлено подмина: украинската далекобойна кампания срещу руската петролна индустрия. Според обобщени данни на Асошиейтед прес от март месец насам са отчетени над 50 удара, предимно с дронове, по рафинерии, петролни депа и терминали в Русия и анексирания Крим. Плановите ремонти, за които спомена вицепремиерът, съвпаднаха с този натиск и го утежниха, а търсенето за жътвата през летния сезон засили още повече натиска върху пазара на горива. Резултатът е измерим: около една трета от преработващия капацитет на страната е извън строя, оценява Крис Уийфър от Macro-Advisory; преработката на суров петрол се сви с около 25% през юни до 3,95 млн барела дневно – най-ниското от над две десетилетия насам – а производството на бензин падна с близо 17%.

За обикновения шофьор това значи дажби и безкрайно чакане по опашки. В края на юни нормиране на гориво действаше в поне 56 от 83-те руски региона; продажбите често са ограничени до 20–30 литра на автомобил и само директно в резервоара. В Крим беше обявено извънредно положение и продажбата на бензин временно спря; на Сахалин и Курилите въведоха „превантивно“ нормиране, а средната цена стигна 74,74 рубли за литър – почти 5% над средната за страната. В Иркутск кметът разпореди да инсталират химически тоалетни заради часовете, които шофьорите прекарват на опашка за гориво. Самият Путин призна на 29 юни, че опашките са реални и „не винаги е лесно да намериш точната марка бензин“, но в същото време настоя, че недостигът „не е критичен“, а „временен“ – докато ударите по Украйна продължават.

Правителството отдавна не разчита само на думи. Износът на бензин и авиокеросин е забранен, обмисля се въвеждане на забрана и за дизеловото гориво, а властите го пренасочват приоритетно към земеделието с цел да не пострада реколтата, а заедно с нея – и продоволствената сигурност – мерки, които трудно се връзват с картината на „напълно обезпечен“ пазар.

Шегата на Костин обаче не беше просто отклонение. Горивото беше единственият сюжет, който заплашваше да пропука спора, доминирал целия панел – този за ключовата лихва, задържана на 14,25%. Герман Греф от Сбербанк настояваше, че икономиката е „преохладена“, и отправи предложение към Набиулина да обмисли „експериментално“ сваляне на процента; тя отхвърли както самото понятие, така и идеята по принцип – да се смъква лихвата при висока инфлация значило „да се експериментира със страната“ и рискувало стагфлация. Точно тук горивото се връща в уравнението: при инфлация около 6% спрямо целта от 4% регулаторът вече вписа поскъпването на бензина сред рисковете, които ще тежат при следващите решения по лихвата. Тоест недостигът, за който вицепремиерът предпочете да не говори, е сред причините банкерите да не получат по-евтиния кредит, който искат.

Раздразнението не се ограничава само до залата. Ден по-късно народният представител от Държавната дума Нина Останина обвини правителството и лично Новак, че омаловажават недостига и умишлено премълчават мащабите му – глас, който звучи по-близо до опашките, отколкото успокоенията от сцената.

На сцената, където Централната банка нарича бензина инфлационен риск, лицето, отговорно за енергетиката, предпочете темата изобщо да не се повдига – а когато Костин я повдигна, залата се смя. На хиляди километри оттам, от Севастопол до Курилските острови, същият този бензин се мери на дажби, а се чака с часове и дори дни. Разстоянието между двете сцени показва докъде е стигнала цената на войната у дома – и колко упорито официалният глас продължава да я нарича временна.

петък, 3 юли 2026 г.

Русия се готви за първи път от началото на войната да внесе самолетно гориво от Япония след украинските удари.

🇷🇺🤝🇯🇵 Русия се готви да внесе пратка самолетно гориво с произход от Япония, докато се бори с нарастващ вътрешен недостиг на горива, предизвикан от успеха на украинските удари по петролните рафинерии и други критични възли на енергийната инфраструктура. Това съобщава Ройтерс на 3 юли, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса.

Според източниците се очаква през първата половина на юли в Чиба, Япония, да бъдат натоварени най-малко 200 000 барела авиационно гориво. Товарът първоначално ще бъде транспортиран до Южна Корея, където в трансакцията според съобщенията участват няколко търговски компании.

Два от източниците посочват, че се очаква горивото да бъде прехвърлено на друг танкер – най-вероятно чрез операция „кораб-кораб“ край южнокорейското пристанище Йосу – преди да бъде отпътувано към Русия. Крайната дестинация на товара на руска територия не се разкрива.

Ройтерс отбелязва, че тази доставка ще бъде един от малкото известни случаи на внос на чуждестранно самолетно гориво в Русия от началото на пълномащабната война. Според данни за проследяване на кораби от Kpler, последната регистрирана доставка е била през февруари 2022 г., когато приблизително 22 000 барела авиационно гориво са били транспортирани от Йосу до пристанище Владивосток в Руския далечен изток.

Нуждата от внос възниква след продължителна украинска кампания, насочена срещу руския петролно-рафиниращ сектор. Като цяло, от началото на пълномащабната инвазия Украйна е извършила най-малко 158 атаки срещу руски рафинерии, като под прицел са попаднали най-малко 24 от 33-те най-големи съоръжения в страната, всяко от които е с капацитет за преработка на над един милион метрични тона суров петрол годишно.

Горивната криза в Русия продължава да се изостря.

🇷🇺🚫⛽️ Русия, третият по големина производител на петрол в световен мащаб, чийто добив достига 9 млн барела дневно, се сблъсква с парадоксална ситуация, в която не може да осигури гориво за собствените си бензинови колонки. Дълги опашки, простиращи се на километри, се образуват в цялата страна, а над половината от 83 региона на Русия докладват за сериозен недостиг. Това е пряк резултат от засилената кампания с украински дронове срещу рафинерии, която става все по-честа и ефективна.

За правителство, което представя войната като „специална военна операция“, празните колонки са проблем, от който няма лесен изход. Кризата се изостри рязко през юни, когато украинските дронове засилиха ударите си по обекти дълбоко в руската територия. Рафинерията „Капотня“ в Москва беше ударена два пъти, което я извади от строя най-малко до края на годината. Фактът, че дроновете са преодолели гъстата ешалонирана ПВО около ключовия енергиен възел на Москва, сигнализира, че нито един руски обект вече не е защитен.

Москва се опитва да запълни дефицита с внос от Беларус и Казахстан, а също и със сложни преговори с Индия за обратно изкупуване на преработен руски суров петрол. Всички тези усилия обаче не могат да са достатъчни, за да компенсират загубите. Правителството обмисля промени в данъчния кодекс, за да субсидира вноса, което допълнително ще натовари държавните финанси.

Точните размери на щетите остават скрити, тъй като Кремъл засекрети статистиката за добива и цените на горивата. Въпреки това данните сочат спад в капацитета за преработка с 28% спрямо предходни години след ударите по „Капотня“ и ТАНЕКО. Сегашният дневен дефицит се оценява на 25 000 тона петрол.

Кризата започна да придобива и политически измерения. Скорошна анкета на Gallup показва, че 60% от руснаците смятат, че икономическата ситуация в страната се влошава – най-високият дял за последните 20 години. Инфлацията, подклаждана от растящите цени на горивата, принуди Централната банка да поддържа високи лихвени проценти, което задушава инвестициите в невоенните сектори. При бюджетен дефицит от 6 трилиона рубли за първите пет месеца, прогнозата за икономически растеж от 0.4% за 2026 г. изглежда все по-трудно постижима.

📽️ Видео: Километрична опашка от автомобили на бензиностанция на „Роснефт“ в град Атамановка, Читински район на Забайкалския край, която се простира на 4 км дължина и включва 600-800 автомобила.

понеделник, 29 юни 2026 г.

Полиция и Росгвардия патрулират бензиностанциите в Иркутск заради горивния дефицит

🇷🇺🇺🇦⛽ Наряди от Росгвардия и полицията започнаха патрули на бензиностанциите в Иркутска област, за да овладеят многочасовите опашки и да пресекат опити за презапасяване с гориво, съобщи The Moscow Times. Мярката идва броени дни след като губернаторът Игор Кобзев обяви повишена готовност заради недостига на бензин – административно състояние, което изпрати силовите структури да контролират реда пред колонките за пръв път.

На място служителите насочват автомобилите към конкретни колонки, ограждат периметъра и налагат строга забрана за наливане на гориво в туби извън резервоара на колата. Към полицията и гвардията са се включили служители на иркутската кметска администрация и на отдела за борба с икономическите престъпления, чиято задача е да спрат неоторизираното източване на гориво. По данни на руски държавни медии разгръщането е свило чакането пред бензиностанциите до 2-3 часа – от предишни забавяния от 9-12 часа.

Въведената мярка е насочена основно срещу прекупвачите. В рамките на денонощие органите на реда са задържали четирима души, направили опит да препродават бензин онлайн на спекулативни цени. В един от случаите е задържан 20-годишен жител на Иркутск, предлагал гориво в интернет платформа по 250 рубли (3,22 долара) за литър. Полицията е иззела от него десетки туби, които той е планирал да напълни на местна бензиностанция, преди да ги препродаде. Шофьорите, хванати да нарушават забраната за туби, подлежат на административна глоба от 1000 (12,8 долара) до 30 000 рубли (385,8 долара).

„Ситуацията с горивото в града остава напрегната“, отбеляза заместник-кметът на Иркутск Сергей Гаврин, според когото почти всеки водач се опитва да купи допълнителен бензин за резерв, което забавя колоните. Гаврин потвърди, че органите на реда ще поддържат денонощно присъствие на станциите, за да следят за спазването на правилата.

Иркутск не е изключение, а поредната точка по една разширяваща се карта. По-рано този месец шест руски региона въведоха авариен режим за разпределяне на горивото, за да осигурят с приоритет спешните служби и да ограничат спекулата; самият Кобзев нареди на „Роснефт“ да продава на частни лица до 50 литра дневно на автомобил. Към 24 юни най-малко 55 от 83-те субекта на Руската федерация съобщаваха за ограничения върху продажбите на бензин и дизел – задължителни или въведени от самите вериги.

Дефицитът има единна и добре документирана причина. Поредица от украински удари с дронове по руски рафинерии извади от строя между четвърт и една трета от рафиниращия капацитет на страната – над 20 удара от месец март насам, поразили 8 от 10 най-големи рафинерии. В първата седмица на юни преработката падна под 4 млн барела дневно – най-ниското ниво от 21 години насам. Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня беше ударена 2 пъти за 3 дни, на 16 и 18 юни, а по индустриални данни преработката там е спряна за месеци напред. На 28 юни президентът Владимир Путин за първи път призна „известен дефицит“ на гориво и обеща да подсили защитата на петролните обекти и да увеличи производството – ден, в който нов украински удар подпали поредната рафинерия.

Хронология на дефицита

  • 31 май: Крим и Севастопол минават на купони за бензин – първата територия с режим на разпределяне.
  • 3 юни: бензиностанции в Москва, Санкт Петербург и северна Русия въвеждат лимити на продажбите при опасения за общонационален недостиг.
  • 16 и 18 юни: украински дронове удрят два пъти Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня; преработката е спряна за продължителен период.
  • 21 юни: пълна забрана за свободна продажба на гориво на физически лица в Крим и Севастопол – зареждат само спешни служби, полиция, градски транспорт и комунални работници.
  • 22–23 юни: Омск, Иркутск, Бурятия и Забайкалски край въвеждат лимити от 20 до 40 литра на автомобил и забрана за туби; кризата стига Сибир.
  • 24 юни: Най-малко 55 от 83-те регионални субекта съобщават за ограничения.
  • 26 юни: Крим и Севастопол обявяват извънредно положение; независими преброявания дават около 56 региона с режим.
  • 28 юни: Путин признава „известен дефицит“; Кобзев обявява режим на повишена готовност в Иркутска област.
  • 29 юни: Полиция и Росгвардия започват денонощно да патрулират бензиностанции в Иркутск.

Руските власти представят опашките отчасти като резултат от паника и презапасяване, както призна и Гаврин, водачите купуват в резерв и сами удължават колоните. Но това е следствие от реален недостиг, който идва от загубения капацитет за рафинирнае. Това, че контролът върху на една бензинова опашка в Сибир – на хиляди километри от фронта – вече изисква полиция и Национална гвардия, илюстрира нагледно какви са мащабите на последиците от украинските удари. Признанието на Путин само огласи това, с което десетки региони вече се опитват да се справят с наряди, глоби и дневни дажби.

сряда, 24 юни 2026 г.

Московската рафинерия няма да работи най-малко половин година.

🇷🇺🚫🛢️ Московската петролна рафинерия ще остане затворена поне още шест месеца, след като претърпя тежки щети по ключови инсталации в две атаки на украински дронове миналата седмица. Това съобщиха пред Ройтерс днес двама източници от индустрията. Това усложнява усилията на Москва да се справи с влошаващата се ситуация в страната, предизвикана от продължаващия дефицит на гориво.

Рафинерията, която се намира в южните покрайнини на руската столица, е най-големият доставчик на гориво за Московска област. Тя беше поразена на два пъти по-рано този месец от украински дронове, което наложи тя да прекрати дейност.

„Ремонтът ще отнеме поне половин година“, предупреди един от източниците в отговор на въпрос относно степена на щетите, понесени от Московската рафинерия, чието ръководство не пожела да отговори на искането за коментар.

Украйна засили своята кампания на удари по енергийна инфраструктура, поразявайки дронове с голям обсег. Междувременно Русия продължи да изстрелва ракети по обекти, свързани с енергетиката и отбраната, във и около украинските градове.

Украинските удари извадиха от строя значителна част от капацитета за рафиниране на петрол на територията на Руската федерация, което предизвика недостиг на петролни продукти, повишаване на цените на горивата и дълги опашки по вериги бензиностанции в почти всички региони в 11-те часови зони на страната.

Московският завод, който вече беше мишена на удари, макар и не толкова опустошителни, на няколко пъти от 2024 г. насам, е преработил 11,6 млн метрични тона петрол през 2024 г., произвеждайки 2,9 млн тона бензин и 3,2 млн тона дизел, показват последните налични данни.

Изправена пред криза с горивата, Москва обмисля забрана за износ на дизел. Това заяви вчера вицепремиерът Александър Новак. Междувременно вестник „Ведомости“ съобщи, че се обмисля внос на горива за справяне с дефицита, особено в Крим, където продажбите на бензин за граждани са временно преустановени.

понеделник, 22 юни 2026 г.

Украинските удари по руските рафинерии предизвикаха системен дефицит от Крим до Владивосток.

🇷🇺🚫⛽️ Картата, която икономическият анализатор Станимир Добрев периодично обновява, почервеня в мащаб, невиждан до този момент: по неговите данни за 7 дни към отчетения недостиг на бензин и дизел са добавени 32 руски региона, 13 от които – в деня на публикацията – 21 юни.

„Нов рекорд – 32 за 7 дни; при това темпо още 2 седмици и цяла Русия е червена“, обобщава Добрев в профила си в X, придружавайки текста с актуализирана карта на засегнатите области. Картата не е изолирано твърдение: всеки отбелязан регион е подкрепен от конкретна публикация – регионална медия, официално съобщение или сигнал в социалните мрежи, а съвкупната картина се потвърждава от водещите международни издания. Всички тези сигнали съвпадат с институционално потвърдения спад на капацитета на петролните рафинерии в Руската федерация. Силата на картата се крие в обобщението – тя нанася на едно платно онова, което поотделно се губи в десетки разпокъсани новини и онова, чието назоваване официалната статистика на Москва се опитва всячески да избегне: горивният дефицит престана да бъде аномалия, изолирана до отделни руски региони и се превърна в системно явление, което обхвана едновременно индустриалното Поволжие, Урал, Северен Кавказ и Далечния изток.

Зад разрастващото се червено поле стои една добре позната причина – украинската кампания за далекобойни удари по руската петролна индустрия, която от началото на годината еволюира от отделни акции към системно изтощаване на критичен сектор. По украински данни от началото на годината са нанесени най-малко 20 удара по петролна инфраструктура – рафинерии, терминали за износ и тръбопроводи – със загуби над 7 млрд долара, а темпото на операциите в дълбочина е на път да надхвърли 800 удара от началото на тази календарна година.

Логиката на кампанията не се крие в единичния пробив, а цикличността: украинските дронове поразяват едни и същи заводи последователно, за да удължат престоя за ремонт и все по-често те попадат в хидрокрекинг възли – сърцето на производството на високооктанов бензин. Терминалът за износ и рафинерията в курортния град Туапсе на Черно море бяха поразени три пъти през април и още два пъти през май; този модел на връщане към вече ударена цел се превърна в отличителния почерк на годината.

Кумулативният ефект може да е видим не само в опашките пред бензиностанциите, но и също така в конкретни макропоказатели. По оценка на аналитичната компания OilX средните обеми на преработка са се свили до 4,58 милиона барела дневно през май – със 700 000 барела по-малко спрямо година по-рано и най-ниското равнище от октомври 2009 г. Дълбочинните удари са извадили от строя между 17-20% от капацитета за рафиниране, като в отделни дни пиковете доближават 40%. Това е спад, който не може да бъде обяснен със сезонна поддръжка: загубата на преработка се пренася надолу по веригата на дистрибуцията и изплува като физическа липса на гориво на хиляди километри от засегнатите заводи.

Преломът в символен план настъпи в средата на юни, когато кампанията достигна самата столица. На 18 юни 2026 г. украинските сили предприеха масиран удар по Москва с близо 200 дрона, чиято основна мишена беше Московския НПЗ в район Капотня, собственост на „Газпром нефт“. По данни на отраслови източници, цитирани от международни медии, ударът от 16 юни вече беше повредил основен възел за преработка, който отговаря за около 53% от капацитета на завода, и беше спрял работата му. Московската рафинерия покрива над една трета от горивния пазар на столичния регион, а появата на ограничения в сърцето на руската държава, където цените на колонките се доближиха до 100 рубли за литър, е политически най-чувствителният симптом от цялата криза: дефицитът престана да бъде проблем на периферията.

Именно географският обхват прави ситуацията качествено различна от предишните дефицити. Недостигът се сгъсти в индустриалното Поволжие, където ограничения или пълно отсъствие на гориво бяха отчетени в Пенза, Самара и Уляновск; премина през Урал и достигна земите отвъд него, включително Свердловска и Челябинска област и петролна република като Башкортостан; обхвана дъгата на Северен Кавказ от Дагестан през Северна Осетия до Ставрополския край; и – което е най-показателно за дълбочината на проблема – достигна Далечния изток и Сибир, където недостиг беше регистриран в Приморския край с Владивосток, в Хабаровск и в Иркутска област. Когато горивен дефицит се появи едновременно в Приморието, и в Псковска и Архангелска области на северозапад, обяснението „местни логистични затруднения“ е изгубило всякаква тежест: проблемът е в обема на националното производство, който се разпределя през все по-празна тръба. Картата на Добрев визуализира тъкмо този внушителен географски мащаб – от Черно море до крайбрежието на Тихия океан – и тъкмо затова е отличен ориентир.

Пред продължаващото свиване на производството наборът от мерки на Кремъл видимо се изчерпва. Забраната за износ на бензин, въведена като аварийна мярка още през лятото на 2025 г., беше удължена до 31 юли 2026 г. и разширена върху производители и прекупвачи. Правителството позвои на рафинерии да произвеждат гориво с понижени екологични стандарти, за да забави изчерпването на запасите. Най-красноречивият ход обаче е друг: една от най-големите петролни сили в света се готви да внася бензин по море – до края на месеца първи танкер с гориво се очаква да пристигне на пристанище в Европейска Русия. Това е кризисна мярка за овладяване на щетите, не стратегия – признание, че вътрешното производство вече не покрива вътрешното търсене.

Най-острият ръб на кризата минава през анексирания Крим, където логистичната изолация умножава ефекта от всеки пропуснат танкер или ударен терминал. Първо губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев определи таван от 20 литра гориво на автомобил с право на повторно зареждане едва след 7 дни, обосновавайки мярката с „логистични затруднения“. От 7 юни физическите лица бяха лишени от възможност да зареждат със закупени купони от най-голямата верига на полуострова, а продажбата започна да се регулира чрез лични QR кодове от бот в приложението Max според наличните количества за деня. На 21 юни окупационните власти в Севастопол обявиха пълна забрана за продажбата на гориво, с което могат да бъдат снабдявани единствено държавните автомобили и спешни служби. Подредени хронологично, тези стъпки очертават не временно прекъсване, а контролиран режим на недостиг.

Чуват се и възражения, че мащабът на кризата е преувеличен, и това има своите основания. The Moscow Times оценява недостига като „контролируем“, а самите окупационни и регионални власти го отдават на логистика и сезонно лятно търсене, наслагано върху планова поддръжка. Лятото по правило опъва горивния баланс, а част от спрените мощности действително са подложени на планов ремонт. Но подобна теза трудно може да обясни две неща – географската широчина, която обхваща региони без обща логистична верига, и инструментите, към които прибягва Москва. Удължаването на забраните за износ и морски внос на бензин не е сезонна корекция, а реакция на структурен недостиг на преработен продукт. А когато аналитичните оценки фиксират най-ниските нива на преработка от 15 години насам, тежестта на доказателството се измества от „временно затруднение“ към „ерозия на капацитет“.

Стратегическият залог на тази криза надхвърля цената на горивото по колонките. Украйна откри лост, действащ безотказно далеч отвъд фронтовата линия, без да изисква пробив на бойното поле: поразявайки отново и отново ограничен брой възли с висока стойност, тя превръща руското гориво в уязвимост, засягаща всеки един шофьор от Калининград до Владивосток. Кремъл разполага с реални буфери – стратегически резерви, преразпределяне на потоци, административен контрол на цените – и колапс не е непосредственото вероятно развитие. Но всеки от тези буфери е краен, а кампанията срещу рафинериите се ускорява по-бързо, отколкото върви ремонтът на рафинериите. При запазване на тази траектория най-вероятният сценарий не е внезапен срив, а все по-тежък режим на нормиране, който тръгв от окупираните територии и периферията и достига индустриалното ядро – и който за първи път прави цената на войната осезаема в ежедневието на руския гражданин. Картата на Добрев е красноречив индикатор именно за тази посока.

Крим на тъмно и без гориво: Въведоха строг режим на тока и забрана за продажба на гориво.

🇷🇺🚫⚡️ Oкупираният Крим е изправен пред сериозни проблеми с електричеството и питейната вода след като украинска атака през нощта срещу неделя порази петролният терминал „ТЕС-Терминал-1“ и голям брой военни обекти в Керч.

В отговор на възникнали аварии в мрежата, от днес окупационните власти започнаха да налагат строг режим на тока, който обхваща ключови райони на полуострова, сред които Севастопол, Алуща, Судак, Евпатория, Перекоп и Курман, съобщава „Суспилне Крим“.

Руското енергийно предприятие „Крименерго“ публикация предупреждение към жителите на полуострова за предстоящите ограничения в електрическата мрежа още вчера.

„Във връзка с аварии по съоръженията на енергийната мрежа на Република Крим, в регионите на полуострова се въвеждат графици за ограничаване на режима на консумация на електрическа енергия. Информация за графиците ще бъде публикувана на официалните страници на администрациите и общините, както и на официалния уебсайт на предприятието“, гласи публикация на дружеството в Telegram.

В Евпаторийски район влезе в сила строг ротационен график, според който електрическата мрежа ще работи на редуващи се интервали от 3 часа с електричество, последвани от 3 часа без.

За Перекопския район и Алуща е установен алтернативен график, според който на всички нечетни дати токът ще бъде спиран от 00:00 до 03:00 ч., след това от 06:00 до 09:00 ч. и т.н. в същия ритъм. Графикът се обръща на четни дати, когато захранването ще прекъсва от 03:00 до 06:00 ч. и това ще се повтаря на всеки три часа.

Окупационните власти в Судак и Курмански район обещаха, че продължителността на вечерните прекъсвания няма да надвишава 3 часа.

В същото време назначеният от Кремъл за губернатор на Севастопол Михаил Развожаев обяви, че временни прекъсвания на тока ще засегнат райони извън централните части на града след сериозни претоварвания на външните електрически мрежи.

Тези мащабни мерки бяха предшествани от изявление на „Крименерго“ в неделя, според което „повреди по електрическите мрежи“ са предизвикали частично прекъсване на тока за потребителите в Северозападния, Централния и Южнобрежния енергиен район.

Освен това окупационните власти прекратиха продажбата на гориво за всички вериги бензиностанции в Крим след поредната вълна от удари на украински дронове срещу горивна и логистична инфраструктура, критична за енергийната сигурност на полуострова. Разпределението на горива беше ограничено само до държавните служби, отговорни за поддържане на сигурността и критични операции.

Назначеният от Кремъл за губернатор на Крим Сергей Аксьонов наложи всеобхватна забрана за продажба на гориво на полуострова, влязла в сила от 09:00 часа местно време. Той отбеляза, че гориво ще бъде осигурено единствено на държавните служби, които осигуряват жизненоважните функции и сигурността на полуострова.

📽️ Видео: Жителите на Крим започнаха масово да заключват резервоарите на колите си след рязко покачване на случаите с кражба на гориво.

неделя, 21 юни 2026 г.

Празните резервоари на Крим: далекобойната война на Украйна стяга примката на окупацията.

🇷🇺🚫⛽️ Окупационните власти в Крим и Севастопол прекратяват от днес всякаква продажба на гориво за граждани, като запазват оскъдните си запаси единствено за аварийните служби и държавния автопарк – мярка, която доскоро беше немислима дори в най-черните сценарии на руското военно планиране.

Назначеният от Кремъл „губернатор" на Севастопол Михаил Развожаев обясни решението с лаконичното „доставките на гориво за града закъсняват", но зад бюрократичния евфемизъм стои далеч по-неудобна истина: полуостровът, обявен от Москва за неотменна част от Руската федерация, остана без бензин, защото Украйна със своята далекобойна кампания методично прекъсва както производството, така и доставките на петролни продукти. Това не е логистично произшествие, а пряк резултат от стратегически избор – и днешното спиране на продажбите на гориво е кулминацията на верига, която се разгръща от седмици.

Хронологията на събитията е поучителна. Още от 31 май бензинът в Крим се продаваше само срещу купони. В първите дни на юни окупационната власт въведе дневен таван от 20 литра на човек и забрани наливане в туби, а пред бензиностанциите се извиха километрични опашки. Към 10–11 юни кризата вече прескочи от полуострова към сърцето на руската територия – ограничения в продажбата на гориво за лични автомобили бяха въведени в 53 региона, а недостигът обхвана над 20 от тях плюс 6 окупирани украински региона – Донецк, Луганск, Херсон, Запорожие, Крим и Севастопол. ТЕС, най-голямата верига на полуострова с около 115 бензиностанции, а заедно с нея и втората по обхват АТАН преустановиха дори купонната търговия, с което на практика блокираха достъпа до гориво в целия регион, а местните власти признаха, че дефицитът ще трае най-малко още месец. Днешната тотална забрана за продажба е логичната последна спирка на тази крива – точката, в която нормирането се изражда в открито лишаване.

Причинно-следствената връзка е документирана отвъд всякакво съмнение и не почива на тълкуванията на която и да е от воюващите страни. Украинската кампания от далекобойни удари срещу руските петролни рафинерии постави месечен рекорд през май, а според Службата за външно разузнаване на Украйна обемът на рафиниране е спаднал с поне 10% в рамките на няколко месеца. Москва беше принудена да въведе забрана върху износа на бензин до края на юли – мярка на държава, изнасяща суров петрол, но вече не успява да изхрани собствените си помпи. Паралелно с ударите по заводите украинските дронове прекъснаха почти всички логистични артерии към Крим: трасето Ростов на Дон–Мариупол–Мелитопол, по което горивото влиза на полуострова, попадна под украински огневи контрол, а жп фериботите бяха изведени от строя. Получи се точно онази синергия, която Киев търси – едновременно се поразява изворът и се прекъсва тръбата.

Зад статистиката с горивата стои още по-тревожен за Кремъл сюжет – този за изтощаващата се хазна. Според предупреждения на финансови чиновници на Кремъл, цитирани от западната преса, бюджетният дефицит към април е достигнал 5,9 трилиона рубли (с 50% над годишната прогноза), а резервният фонд е спаднал до 60% от довоенното си равнище. Всеки барел, който не може да бъде преработен и продаден като готов продукт, и всеки литър, който не стига до бензиностанцията, се отразяват директно върху способността на Москва да финансира войната. Именно тук украинският замисъл придобива стратегически смисъл: далекобойните удари не са просто възмездие, а инструмент за налагане на цена – натиск, превърнал икономиката на агресора в негова собствена уязвимост.

С оглед на това, човешкото измерение, изнесено от Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, придобива илюстративна тежест. В прехванат разговор жителка на град Армянск описва ежедневието на полуострова: „Да, при нас няма бензин. Електричките се движат лошо. Осем часа от Армянск до Симферопол с влак. Маршрутките изобщо не се движат [...] Е, това започна сега, от две седмици някъде. Съдейки по всичко, през лятото всичко ще се влоши."

8 часа с крайградски влак за маршрут, който с автомобил отнема под 2 часа – това е битовото измерение на оперативния срив, и той съвпада точно с документираната времева рамка „от около две седмици".

Разпределението на дефицита издава приоритетите на окупатора. Когато администрацията насочва последните литри към аварийните и държавните служби, на практика към нуждите на окупационната военна и чиновническа машина, цивилното население е поставено последно в безизходица. Отговорността за това положение, както подчертава ГУР, лежи изцяло върху държавата окупатор: при режим на тотален недостиг именно тя решава кой да зарежда и кой да чака осем часа на перона.

Що се отнася до перспективата, и независимите експерти, и украинските служби се обединяват около мрачна прогноза – недостигът ще се задълбочи до края на лятото и ще стане още по-осезаем през 2027 г. За Кремъл това значи, че сухите помпи на Крим не са преходен инцидент, а ранен симптом на структурна слабост, която далекобойната война на Украйна тепърва ще изостря.

вторник, 16 юни 2026 г.

Кризата с горивата в Русия продължава да се влошава, 25 региона са с прекъснати доставки.

🇷🇺🚫⛽️ Федералното правителство в Русия облекчава екологичните стандарти за горивата, търгувани на вътрешния пазар – елемент от усилията за спиране на изострящия се недостиг на енергийни суровини, докато ежедневните украински удари продължават да нарушават работата на преработващия сектор в страната.

Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на публикация на руския ежедневник „Комерсант“ от 16 юни. Този ход идва в момент, когато стана ясно, че ударите по руската енергийна инфраструктура оказват много по-тежък  натиск върху доставките на гориво от първоначално очакваното. Според Ройтерс броят на атаките с дронове, насочени към петролни рафинерии в страната, се е удвоил от началото на 2026 г. Прекъсванията доведоха до пълно или частично спиране на дейността на няколко съоръжения и допринесоха за спад в производството на бензин, дизелово, керосин, мазут и други продукти.

Ройтерс съобщи, че руските власти за първи път са въвели мярката миналата есен в опит да спрат задаващия се остър дефицит на гориво. Тази политика позволява на конкретни рафинерии да снабдяват вътрешния пазар с гориво, което не отговаря на предварително установени екологични изисквания. Според доклада действието на това споразумение е било удължено на 1 май.

Съгласно занижените стандарти бензинът, продаван на руска територия, може да съдържа до 150 милиграма сяра на килограм (ppm). Вестникът отбелязва, че това ниво е приблизително 15 пъти по-високо от максимално допустимите граници в Европа, Китай и Индия. Ревизираните правила позволяват по-висока концентрация на ароматни въглеводороди в горивото, считани за токсични и свързвани с различни рискове за здравето.

Натискът над вътрешния пазар на горива изглежда нараства, като се съобщава за все по-висок брой региони на страната, изпаднали в ситуация на остър дефицит, последван от налагане на ограничения за максималното количество гориво, позволено да се закупи от едно лице. Прекъсвания в доставките на гориво и недостига на бензин вече са отчетени в поне 25 руски региона, с оглед на продължаващите украински удари по петролната индустрия, които продължават да изтощават руския енергиен сектор, съобщи The Moscow Times.

Броят на засегнатите региони нараства главоломно. В началото на юни за недостиг на гориво и рестрикции на продажбите имаше само в 15 руски региона. Сходни мерки бяха въведени във всички украински региони под руска окупация – Крим, Севастопол и части от Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области.

Влошаващата се ситуация е резултат от систематична украинска кампания, насочена към руските рафинерии. Между януари и май украински дронове са реализирали общо 38 успешни удара, докато 16 от атаките са били проведени само в рамките на май – най-високият месечен показател от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

По данни на OilX темповете на преработка в руските рафинерии като цяло са спаднали с 14% от началото на годината и остават с близо 20% под предвоенните нива.

Руски регионални служители предлагат разнообразни интерпретации на причините, довели до повсеместния дефицит. Временно изпълняващият длъжността губернатор на Белгородска област Александър Шуваев заяви, че проблеми с доставките в действителност съществуват, а губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев отхвърли ситуацията като опит за всяване на „изкуствена паника“.

Доставките на гориво в окупираната част на Донецка област на практика са изчерпани, което засяга пряко не само цивилното население, но също и подразделенията на руската армия, които участват „специална военна операция“, алармира руския пропагандист „Romanov Light“, който споделя, че гориво се появява спорадично на отделни бензиностанции, но бива моментално изкупено. Той добави, че по цялата дължина на магистрала Донецк–Авило-Успенка към настоящия момент няма нито една бензиностанции с налично гориво. Ситуацията остава идентична в едноименния областен град.

Московската рафинерия е понесла щети по инсталация за първична преработка.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове възпламениха ELOU-AVT-6 – централна инсталация за първична преработка на суров петрол в Московския НПЗ, разположен в столичния район Капотня, рано сутринта днес. Кадри от мястото на удара, публикувани от украинския канал Exilenova+ и официални изявления от украински представители фиксираха попадението на около 15 км от Кремъл.

Кметът на Москва Сергей Собянин призна удара още в първите часове, но се опита да го сведе до минимум: по думите му „един от дроновете повреди обект на Московската рафинерия", няма пострадали, а аварийните служби работят на място. Градоначалникът на Москва съобщи, че около 60 дрона, насочени към столицата, са били свалени – данни, които по традиция не могат да бъдат независимо потвърдени. Президентът Володимир Зеленски пое отговорност за операцията, поставяйки я в рамките на далекобойната принуда:

„Този път Московска област усети обсега на украинските далекобойни ударни способности. Рафинерия беше поразена на разстояние 500 км", написа той и благодари на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), Главно управление на разузнаване (ГУР) и Ракетните войски.

Защо ELOU-AVT-6 е критична. Поразената инсталация не е периферен резервоар, а представлява ядрото на целия цикъл на преработка. Тя обединява електрообезсолителен блок (ЕЛОУ) и атмосферно-вакуумна тръбна дестилация (АВТ) – тук суровият петрол се обезсолява и разделя на първични фракции: бензинови, дизелови, керосинови и мазутни, които едва след това постъпват за облагородяване към вторичните инсталации. Без да има функционираща първична дестилация рафинерията няма как да превръща суровия петрол в годни горива. Спирането ѝ на практика парализира целия завод надолу по веригата, без значение че съседните инсталации остават физически невредими. Кадрите показват вертикалните дестилационни колони, обхванати от пламъци и плътен черен дим, на фона на жилищните блокове на Капотня – нагледнаилюстрация на това колко навътре в московската тъкан е разположено съоръжението.

Собственост на „Газпром нефт", рафинерията в Капотня е най-голямото предприятие за преработка на нефт в Московска област. Според публични данни тя осигурява над една трета от пазара на гориво в столицата, като това включва около 40% от потреблението на бензин и близо 50% на дизела. Освен това заводът снабдява и всички летища около руската столица със самолетно гориво. В един от последните годишни цикли е отчетен обем на преработка от порядъка на 11–12 млн тона петрол. Удар именно по първичната му дестилация засяга не второстепенен възел, а входната точка на цялата тази верига.

Попадението идва в период на особено интензивни украински удари по обекти на преработващата индустрия в Руската федерация. По оценки на наблюдатели близо една трета от общия капацитет на страната, който е от порядъка на 2,1 млн барела дневно, вече е изведен извън строя в резултат на непрекъснати украински удари с дронове, а ограничения върху продажбите на бензин и дизел вече са въведени в над 25 региона, включително в Москва, Санкт Петербург и Татарстан. В последните дни украински дронове поразиха рафинериите „Танеко" и „ТАИФ-НК" в Нижнекамск, а тази сутрин беше опожарена петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край. 

Малко преди днешния удар беше съобщено, че в самата рафинерия са започнали да изключват мощности още преди дроновете да достигнат целта – индикация, че служителите на предприятието са очаквали предстоящия удар с усещане за неизбежност.

Стойността на това попадение не се крие толкова в текущата щета, колкото в избора на точка на поражение. Първичната дестилация е тясното място на всяка петролна рафинерия: докато вторичните инсталации могат да се заобиколят или забавят, без работеща ELOU-AVT суровият петрол просто няма откъде да влезе в цикъла на производство. Това обяснява и очевидното разминаване в оценките – украинската страна описа удара като попадение на „сърцето" на завода, докато Собянин опита да омаловажи понесените щети, споменавайки вяло за поразен „обект". Дори при предпазливо отчитане на щетата изборът на цел сочи към системна логика, а не към случайно попадение.

Самият факт, че украински дронове преминаха през най-плътно отбранявания въздушен периметър в Руската федерация и успяха необезпокоявано да поразят стратегически завод, разположен на едва 15 км от Кремъл, измества въпроса от това дали украинските дронове са способни да достигнат Москва към това колко дълго ключовите ѝ горивни мощности могат да поемат повторни удари. Мащабите на пораженията и сроковете за възстановяване ще станат ясни през следващите дни, а по всичко личи, че дефицитът на горива единствено ще се изостря.