Зеленски отговори на Тръмп: дизелът поскъпва заради Ормуз, не заради ударите

🇺🇦⛽🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски отхвърли категорично обвинението, отправено към него от страна на Доналд Тръмп, че украинските удари по руските рафинерии са повишили цената на дизела в САЩ, и посочи за причина затворения Ормузки проток. „Всички разбират, че цените на дизела не зависят от нашите удари по дизела в Русия. Всички разбират, че зависят от блокирането на Ормуз, на Ормузкия проток“, подчерта Зеленски в интервю на живо за Fox News с водещия Бил Хемър по-рано днес.

Тръмп повтаря обвинението от около месец. На 13 септември в Дунбег, Ирландия той поиска от Зеленски да „спре да унищожава дизела в Русия“ и допълни: „Това не е заради Близкия изток.“ На 9 октомври, след телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, президентът на САЩ обяви, че Москва веднага ще достави на американския и световния пазар над 300 хиляди тона дизел и 500 хиляди тона през ноември. От там насетне трябва да последват 1 млн. и още 3 млн. тона „в кратък срок“. Министерството на финансите на САЩ разреши търговията с руското гориво до април 2027 г. На следващия ден, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп обвини Зеленски, че създава проблеми „на нашите фермери, на нашите животновъди, с дизела“, и обобщи: „Така че по-добре да спре, и то веднага.“ И добави: „Мисля, че е време Украйна да има нов президент.“

Пазарните данни подкрепят Зеленски. Преди войната с Иран през протока минаваха около 3,6 млн. барела рафинирани продукти на ден. Към 28 септември, по данни на компанията за проследяване на танкери Kpler, средният дневен обем за седмицата беше 677 хил. барела. Суровият петрол вече преминава през протока в количествата до началото на войната, но това не важи за горивата.

„Тази празнина е основната причина цените на дизела в САЩ и Европа да са близо до рекордните“, обясни Кийт Джонсън във Foreign Policy. Ударите по руските рафинерии, добавя той, само задълбочават недостига. По изчисления на Bloomberg руският износ на дизел и газьол се срина от нива до 1 млн. барела на ден през 2025 г. до около 80 хил. в първата седмица на август. Дефицитът на продукти, преминаващи през Ормузкия пролив, е около три пъти по-голям от спада в руския износ.

Затова и сделката с Москва трудно ще понижи цената. Пълният обещан обем от 4,8 млн. тона се равнява на около 36 млн. барела (при около 7,5 барела в тон). Този обем покрива недостига на продукти, преминаващи през пролива, за по-малко от две седмици, а първите 300 хил. тона – за под денонощие. Три дни след като беше обявена сделката средната цена на дизела в САЩ бе 6,27 долара за галон, по данни на автомобилния клуб AAA. Тя е само с около 5 цента по-ниска спрямо седмица по-рано и с 2,60 долара по-висока от година по-рано. Рекордът от 6,52 долара е от 22 септември.

В същото интервю Зеленски отговори и на призивите за нов президент. „Ако президентът Тръмп желае да смени лидера на Украйна, трябва да знае, че само нашият народ може да го смени“, заяви той, цитиран от Mediaite. Украйна е под военно положение от началото на пълномащабната война и върховният ѝ закон не допуска провеждане на избори, но Зеленски посочи сигурността като основна пречка: „Въпросът дори не е в закона.“ Той заяви, че е готов за вот, ако страната получи поне 60 дни без нанасяне на удари за неговата подготовка, и попита как биха гласували хората при непрекъснатите атаки с дронове и ракети. „Ако искат да спрат войната, трябва да преминат към примирие“, каза Зеленски.

Кремъл отхвърли условието още същия ден. „В Киев реално не искат да провеждат избори, това е напълно очевидно, а 60 дни примирие им трябват не за избори, а за да съберат сили, да излекуват раните си и да продължат войната“, каза пред журналисти говорителят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от „Интерфакс“. Според него Путин би бил готов да нареди да не се нанасят удари по Украйна „именно в деня на изборите“, ако Киев наистина ги проведе. За „енергийното примирие“, което Тръмп обяви в Truth Social на 11 октомври с думите „И двете страни са се съгласили“, Песков каза само, че контактите продължават.

Киев научи за обявеното примирие от медиите. Часове след публикацията руски удар порази ТЕЦ в Харков. През изминалата нощ руската армия изстреля 121 камикадзе дрона от тип „Шахед“, от които 76 с реактивен двигател, съобщиха ВВС на Украйна. Пред Варшавския форум за сигурност Зеленски заяви, че страната му ще спазва енергийно примирие, ако Русия прави същото, но то трябва да обхваща и енергийната система:

„В Украйна имаме само една рафинерия. И тя беше тежко повредена от руски удари много, много отдавна.“ Според The Kyiv Independent американски служители са заплашили, че ще спрат обмена на разузнавателни данни и доставките по PURL – механизма, чрез който съюзниците от НАТО купуват американско оръжие за Украйна – ако Киев удари руската енергетика по време на примирието. Заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса потвърди пред Financial Times, че е получил заплахи от администрацията.

Ударите по рафинериите са най-ефективното средство за натиск в ръцете на Киев. Според твърдението на Министерството на отбраната на Украйна те са извадили от строя 51% от капацитета на руските рафинерии, което принуди Москва да забрани износа на дизел през юли заради остър дефицит на собствения си пазар. Вашингтон иска Киев да се откаже едностранно от това средство за натиск и обяснява искането с цената на горивата в САЩ, три седмици преди ключовите междинните избори на 3 ноември. Ако горивният дефицит, преминаващи през Ормузкия пролив, остане три пъти по-голям от спада в руския износ, дизелът в Америка ще поевтинее, когато горивата от Персийския залив отново започнат да преминават през Ормуз, не когато акостират руските танкери.

Руският дизел тръгна към САЩ 17 дни преди американския лиценз

🇷🇺🛢️🇺🇸 Танкер с около 280 хил. барела руски дизел и газьол ще достигне до източното крайбрежие на САЩ в следващите 48–72 часа. Плавателният съд е отплавал от Санкт Петербург на 22 септември, 17 дни преди Вашингтон да обяви, че вдига забраната върху продажбата, доставката и вноса на руските горива на американския и световния пазар. Според Мишел Уийзе Бокман, анализатор на Windward, това е първият такъв товар на път към американския бряг. Бокман публикува маршрута, използвайки сведения за товара от компанията за проследяване на енергийните потоци Vortexa.

Корабът е танкер за петролни продукти от клас MR (Medium Range) с обща товароподемност 53 хил. тона. От напускане на пристанището не е обявявал къде ще разтовари: в системата за автоматично разпознаване (AIS) като местоназначение е посочено FOR ORDERS, т.е. „в очакване на нареждания“ от товародателя. След Ла Манша корабът продължава през Атлантика, без да се отклонява от курса към източния бряг на САЩ.

Когато корабът отплава, вносът на руски петрол и петролни продукти в САЩ беше забранен със закон от 2022 г. 4 дни по-рано на 18 септември Тръмп подписа закона в памет на покойния сенатор Линдзи Греъм, който затяга санкциите срещу Москва и нейния сенчест флот. Товарът е изпратен към пазар, затворен за него със закон, а корабът е следвал този курс две седмици и половина. Товародател не поема такъв риск без основание да смята, че пазарът ще бъде отворен, преди корабът да стигне брега: след разговора между Тръмп и Путин на 9 октомври беше оповестена сделка, чийто първи товар вече е бил в открито море.

Обяснението, което не предполага предварителна осведоменост за даденото политическо решение, също има основания. В деня на отплаването средната цена на горивото в САЩ достигна рекордните 6,53 долара за галон по данни на Американската автомобилна асоциация (AAA), а посочената дестинация „в очакване на нареждания“ позволява товарът да бъде пренасочен към друг пазар до последния момент. Рекордната цена обаче прави залога изгоден, но не и законен: курсът към бряг, на който вносът е забранен, е смислен само ако товародателят е очаквал забраната да падне навреме.

Тръмп обяви сделката в Truth Social след разговора с Путин, продължил около час и половина по думите на кремълския помощник Юрий Ушаков. Русия щяла да достави над 300 хил. тона веднага, 500 хил. тона през ноември и 1 млн. тона веднага след това, а още 3 млн. тона „според състоянието на дизеловите рафинерии“. Вицепремиерът Александър Новак заяви пред ТАСС, че Русия „незабавно започва да премахва ограниченията за износ на дизел преди планираните срокове“.

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде почти веднага общ лиценз № 135 – разрешение, което важи за всички, без да е необходимо индивидуално заявление. Той допуска продажбата, доставката, разтоварването и вноса на дизелово гориво с произход от Руската федерация, включително в САЩ до 7 април 2027 г. без ограничение за датата на натоварване. През март Тръмп разреши доставките на петрол от Русия при много по-ограничени условия: лиценз № 134 от 12 март покриваше само вече натоварени товари и важеше до 11 април, а изменението от 19 март изключи Куба, Северна Корея и окупираните части на Украйна след съобщения за танкери на път за острова. Месец по-рано Windward беше проследила руско гориво към Куба: танкер под флага на Хонконг смени обявеното си местоназначение от Хавана на „Карибско море“ и после на „Гибралтар, в очакване на нареждания“.

Бокман се съмнява в обещаните количества: „В действителност няма много руски дизел и газьол за купуване“. По данни на Vortexa износът на тези руски горива е спаднал до 190 хил. барела дневно в третото тримесечие спрямо 690 хил. през второто и 850 хил. през първото. В същото тримесечие страната внасяше дизел и бензин; на 7 октомври, два дни преди сделката, санкционираният на Запад танкер под руски флаг „Сояна“ (IMO 9327372) е доставил 150 хил. барела дизел във Висоцк на Финския залив. Москва забранява износа на дизел от 8 юли, а за производителите забраната е удължена до 31 октомври.

Първият товар се равнява на около 38 хил. тона, така че обещаните за незабавна доставка 300 хил. тона съответстват на товарите на около осем такива кораба. Ако всички обещани 4,8 млн. тона трябва да бъдат доставени в срока на лиценза, това значи около 200 хил. барела дневно, колкото Русия е изнасяла дневно за третото тримесечие. За американския пазар първите 300 хил. тона, около 2,2 млн. барела, са по-малко от потреблението за едно денонощие, което бившият служител на Международната агенция по енергетика Нийл Аткинсън оценява на около 3,7 млн. барела.

Забраната на ЕС и Обединеното кралство за внос на руски нефтопродукти действа от 5 февруари 2023 г. европейските корабни компании и застрахователи могат да обслужват доставки за трети страни само при цена до 100 долара за барел; на 9 октомври суровият петрол сорт „Брент“ се търгуваше над тази граница. Санкциите на Лондон и Брюксел остават „изцяло в сила“, предупреди адвокатът Стив Симс пред изданието Ship & Bunker. Зеленски, чийто екип преговаряше с американците във Флорида, докато траеше разговорът между Тръмп и Путин, нарече решението „слабо решение на силни партньори“.

Според Бокман 6-месечният срок сочи, че никой не очаква скоро свободно корабоплаване през Ормузкия проток, до голяма степен затворен от края на февруари. Тръмп свърза сделката с „пълния ни контрол над Ормузкия проток“, докато собственото му министерство на финансите разрешава доставките на гориво от Русия за половин година.

Самият Тръмп обвърза последната и най-голяма част от доставките от около 3 млн. тона със състоянието на руските рафинерии. Ден преди разговора украинската армия порази рафинериите в Омск и Салават, а Министерство на отбраната на Украйна изчисли, че към 4 октомври 51% от руския капацитет за преработка е извън строя. Танкерът от 22 септември ще стигне брега до дни, а може дори до часове – милиони тонове дизел след него тепърва трябва да бъдат произведени.

Над 176 000 тона гориво заминаха от южнокорейски пристанища за Русия

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,яВъздушен изглед от дрон към петролен танкер, преминаващ под мост в Пусан, Южна Корея. 📸 Снимка: Guardian Design

🇰🇷🤝🇷🇺 Над 176 000 тона предимно дизелово гориво са натоварени през юли и август в пристанища в Южна Корея на 7 танкера, извършили общо 14 курса до Далечния изток на Руската федерация. Това сочи анализ на пристанищни записи и данни от проследяване на морския трафик, публикуван от The Guardian на 6 октомври. Три от корабите попадат под санкционния режим от Обединеното кралство и Европейския съюз, а един от тях е приел товара си с трансфер кораб-кораб в териториалните води на Република Корея. При този метод горивото преминава между два съда на котва, без кораб да влиза в пристанищен терминал, и по този начин произходът на товара може да стане по-труден за следене.

Най-големият превозвач, санкционираният „Layla“, е направил два курса от Улсан в югоизточната част на страната до Владивосток. Тръгнал е на 19 юли и 10 август и превозил общо 57 000 тона дизел. При първия курс корабът съобщава на южнокорейските власти, че отива до Владивосток, а при втория заявява Ниигата в Япония. Санкционираният „Astoria“, плаващ под руски флаг, е включен в санкционен списък на Австралия, е натоварил на 1 август в Улсан почти 11 000 тона, заявил е Япония като крайна дестинация и е отплавал за Владивосток. Третият санкциониран кораб, „Chongchon“, изобщо не е акостирал. В началото на август той е приема 26 000 тона от несанкционирания танкер „Celeste I“ на котва край пристанище Йосу в южната част на страната и поема към Владивосток, след като заявява Сингапур. Собствениците и управителите на тези четири кораба не са отговорили на запитванията на The Guardian.

Според Kpler сред купувачите са руската държавна петролна компания „Роснефт“, която е под санкции на Обединеното кралство, САЩ, ЕС и Австралия, и руската група NNK, чийто собственик Едуард Худайнатов и дъщерна компания „ННК-Ойл“ са в британския санкционен списък. Остава неясно кой е притежавал или продал товара: южнокорейските пристанищни записи не го показват.

Wood Mackenzie Maritime Research обяви в публикация от 13 август основния износител по оста Южна Корея–Русия: китайския търговец Evo Petrochemicals. От юли той е изнесъл над 81 000 тона дизел и керосин от търговските си резервоари в Улсан, 58 000 тона през юли и 23 000 през август, от които 10 700 тона керосин. Товарите са отишли до Находка, Владивосток и Восточни, а Evo разполага с около 98 000 тона складов капацитет в терминала Ulsan Energy Terminal. По оценка на Wood Mackenzie стоката е купена от други търговци и произхожда основно от Южна Корея, Япония и Китай. Guardian не споменава Evo, докато оценкатз на Wood Mackenzie и анализът на The Guardian обхващат различни обекти: първата разглежда един терминал, а вторият – седем танкера, натоварени в няколко пристанища. Публикуваните данни не показват при кои от 14-те курса товарите са дошли от резервоарите на Evo.

Потокът беше описан на 7 август и от Ройтерс, който цитира информация на Kpler и Vortexa за почти 30 000 тона рафинирани горива, натоварени в Улсан към края на юли на най-малко два танкера за къси разстояния към руския Далечен изток, и нарече търговията необичайна. Министерство на търговията, промишлеността и ресурсите на Южна Корея отказа коментар. Като по-ранна пратка от Североизточна Азия към Руската федерация посочва, по информация на Kpler, 22 000 барела авиационен керосин от Йосу до Владивосток през февруари 2022 г. Още през юли агенцията писа за готвена пратка от поне 200 000 барела реактивно гориво с произход от Япония през Южна Корея; търговски източници по-късно казаха, че не се е състояла, а властите в Токио заявиха, че забраната за износ на авиационни горива за Русия обхваща и пратките през трети страни или с претоварване в морето.

Reuters свързва вноса с украинските удари по руската енергийна инфраструктура, а Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна твърди, че Русия е принудена да внася горивни продукти. Преработката на петрол спадна през юни до най-ниското си ниво от над 20 години, а производството на дизел е 30% под миналата година, според Международната агенция по енергетика (IEA). Wood Mackenzie оцени, че морският износ на руски дизел през юли е спаднал до рекордно ниските 210 000 барела дневно, 70% под средното за 2025 г. Русия, която обикновено е нетен износител на дизел, забрани износа през юли. На 16 септември Reuters съобщи, като се позова на три източника от бранша, че петролни рафинерии на „Роснефт“ в Сизран и Саратов са спрели работа след украински удари, а ремонтът на основната инсталация в Сизран, с около 71% от капацитета на завода, може да отнеме най-малко месец.

През август Русия е внесла по море 368 000 тона петролни продукти, над 7 пъти повече спрямо юли и най-много от началото на пълномащабната инвазия, според финландския аналитичен център CREA, основани на данни на Kpler. От тях 112 000 тона, или 31%, идват от Южна Корея, на второ място след Индия. Числата 112 000 и 176 000 тона описват различни величини: първото е руският морски внос от Южна Корея за август, а второто – натоварените в Южна Корея количества през юли и август според анализа на Guardian.

Южна Корея изпраща на Киев хуманитарна и небойна подкрепа, включваща каски, разминираща техника, бронежилетки, а през 2023 г. обеща 2,3 млрд. долара подкрепа, предимно като заеми. Сеул не извършва директни доставки на оръжие за Киев, в съответствие с практиката си да не снабдява със смъртоносни оръжия страни във война, и отдавна търси баланс между помощта за Украйна и своето желание да подобри отношенията си с Русия, която от своя страна е заявила интерес към поднвяване на връзките, включително търговските. Натоварените количества започнаха да нарастват през юли, когато президентът Ли Дже Мьон обеща на срещата на върха на НАТО в Турция 100 млн. долара за възстановяване на Украйна.

The Guardian не открива нарушение на южнокорейското право: мерките срещу Русия се опират основно на износен контрол над стоки като промишлени машини, електроника и превозни средства. Министерството на външните работи на Руската федерация не се произнесе по пратките и по санкционираните танкери. В писмено изявление то заяви, че правителството подкрепя и активно участва в международните усилия за прекратяване на войната и че е разширило контрола върху износа за Русия извън стратегическите стоки, така че да обхване и 1402 нестратегически артикула с висок риск от пренасочване към военна употреба. Британското външно министерство не отговори на въпросите за санкционираните танкери, зареждани в Южна Корея, и за това дали случаят е повдигнат пред Сеул.

Двама от партньорите на Сеул вече направиха изключения изключения за енергийните му доставки. През март, когато войната на САЩ и Израел срещу Иран затвори Ормузкия проток, Южна Корея намали износа на определени горива и внесе руска нафта по силата на предоставено от САЩ освобождаване от санкции. На 1 октомври Обединеното кралство временно освободи съществуващите газови договори на страната от забраната за морски услуги за руски втечнен природен газ, която влиза в сила през януари 2027 г.

Фактите водят до три конкретни извода, които не зависят от неясния собственик на товара. През август Сеул е втори по обем източник на руския морски внос на нефтопродукти след Индия. Санкционният статут на 3 от 7 кораба не е попречил да заредят в южнокорейски териториални води и пристанища, а местното законодателство не е нарушено, смята The Guardian. И всеки от трите санкционирани плавателни съда е заявявал поне по веднъж друга дестинация, въпреки че е плавал в посока Владивосток: Ниигата за „Layla“, Япония за „Astoria“ и Сингапур за „Chongchon“.

Айзък Леви, анализатор в CREA, коментира: „Шокиращо е, че танкери под санкции на ЕС са зареждали гориво в пристанища на Южна Кореея и са го откарвали в Русия. Това подкопава санкционния режим и подкрепата на Южна Корея за Украйна.“

Ирански автоцистерни за бензиностанциите в Челябинск, докато в Иран не стига бензин.

🇷🇺⛽🇮🇷 Ирански автоцистерни бяха забелязани по пътищата в Рязанска област на Руската федерация. Това споделят местни жители на фона на продължаващ дефицит на гориво в региона от май месец насам. Наличните данни не доказват дали товарът е предназначен за местни бензиностанции или преминава транзитно. От 28 август горивото се продава по специална схема, редуваща превозните средства с четни и нечетни регистрационни номера. Междувременно Ислямската република сама не може да произвежда достатъчно бензин, за да покрие вътрешното си потребление.

Към 14 септември гориво се продава в 80,7% от общо 192 бензиностанции в региона и 90% от обектите на областния град, съобщи регионалното министерство на икономическото развитие в отговор на запитване на „Рязанские новости“. Ведомството отбелязва, че снабдяването е осигурено благодарение на стоковата борса, търговци, 7 други руски региона, сред които Московска и Омска области и Република Татарстан, и „приятелските държави“ Казахстан и Беларус. Иран не присъства в публично обявения списък. Цените се различават съществено: на 12 септември две независими бензиностанции край Солотча продават бензин по 125 и 135 рубли за литър, при 68,8 рубли в „Роснефт“.

Дефицитът е резултат от нарушената работа на рафинериите. Рязанският НПЗ на „Роснефт“, който снабдява и Москва, спря работа след украински удар с дронове на 15 май. Следваха нови удари, последният от които порази предприятието на 6 септември. Проблемът надхвърля пределите на региона: според изчисления на Reuters от юли производството на бензин в пределите на Руската федерация е спаднало до 75–80 хил. тона дневно при средно лятно потребление от 115–120 хил. тона. Посоченият в оценката недостиг достига 40–45 хил. тона дневно, или около 35% от потреблението.

Властите покриват една част от недостига с внос. През август Беларус изпрати с влакове и камиони със 188 хил. тона гориво, съобщи тогава „Российская газета“, а делът на беларуския бензин в руското потребление е нараснал от 2% на 6%.

Същия месец по море са внесени рекордните 172 хил. тона петролни продукти, около 7 пъти над рекордния месечен обем след началото на пълномащабната инвазия. Това сочи доклад от 17 септември на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) със седалище в Хелзинки. Почти целият бензин, внесен по море – 120 хил. тона или 94% – е бил доставен от рафинерията на Nayara Energy във Вадинар, Индия, където „Роснефт“ притежава 49,13% дял. Докладът твърди, че в периода от януари до август заводът е преработвал само руски петрол, част от който така се връща в Русия като бензин.

Иран също изпитва сериозен недостиг, възлизащ на 15–20 млн. литра бензин дневно. Това заяви депутатът Джафар Гадери от икономическата комисия на парламента, цитиран от The Independent. Според изданието 83% от иранския внос е бил доставен по южните морски маршрути, а блокадата на иранските пристанища, наложена повторно от ВМС на САЩ 14 юли, е прекратила и доставките на гориво. Пред бензиностанциите в Техеран, Машхад, Рашт и Чабахар има дълги опашки. Президентът Масуд Пезешкиан е обявил, че цената на бензина в най-скъпата, трета категория ще се удвои от 5000 на 10 000 томана за литър, или от 4 до 7 цента по посочените валутни равностойности.

Досега описаните доставки между двете държави са били предимно в обратната посока. От 2023 г. Русия изпраща горива в Иран с влакове през Казахстан и Туркменистан, както и с танкери през Каспийско море.

Морската блокада не включва сухопътните маршрути северно от страната. Един от тях пресича Каспийско море и преминава през Рязанска област: Р-22 „Каспий“ свързва Москва през Михайлов, Скопин и Ряжск с Волгоград и Астрахан, чието пристанище е част от каспийския клон на снабдителния коридор „Север–Юг“ към Иран. Наличието на този маршрут обаче не установява откъде идват видяните цистерни и накъде са поели.

В социалните мрежи се появиха първите подигравателни сравнения: след като Северна Корея помогна на „втората армия на света“, сега Иран доставя гориво на „бензиностанцията на света“. Военната подкрепа от Пхенян включва милиони артилерийски снаряди и балистични ракети, както и около 16 000 военнослужещи в Курска област, разположени за гранична охрана и разминиране. На 7 септември двете страни официално откриха първия и единствен шосеен мост помежду си – този над река Тумен, между руското селище Хасан и севернокорейската икономическа зона Расон.

Анализ: руски канал разиграва алжирски „Геран“ срещу цели в Южна Франция

🇷🇺🇩🇿🇫🇷 Руският военен канал „Рибар“ публикува карта, според която ключови обекти в южна Франция биха попаднали в обсега на Въоръжените сили на Алжир, ако те получат реактивния дрон „Геран-5“. Това включва авиобази, атомни централи, тръбопроводи и производственото съоръжение на Airbus в Тулуза. Публикацията не твърди, че такава доставка се подготвя. Тя представя хипотетичен сценарий и извежда от него политическо заключение: възможността Алжир да придобие далекобойни дронове би направила Париж по-отстъпчив в двустранните спорове. Картата е публикувана и на английски.

„Геран-5“ е най-новият модел от серията ударни дронове за еднократна употреба, използвани от руските сили за удари по градовете на Украйна. За разлика от „Геран-2“, който има бутален двигател и лети със 180 км/ч, новият модел е оборудван с китайски турбореактивен двигател Telefly TF-TJ2000A и развива 600 км/ч. Дължината му е около шест метра, а размахът на крилата – пет и половина. По оценка на украинското Главно управление на разузнаването апаратът достига височина до 6000 метра, може да остане във въздуха до два часа и има обсег близо 950 км с бойна глава от 90 кг. Руските сили го използват срещу Украйна от началото на 2026 г., а руското Министерство на отбраната го показа публично на парада на 9 май.

Посочените разстояния обясняват географската основа на сценария. От площадка край столицата Алжир до Марсилия има 754 км по права линия, до Фос сюр Мер – 760 км, до Истр – 769 км, а до Тулуза – 774 км. Атомната централа в Голфеш е на 839 км, а тази в Трикастен – на 854 км. Всичките изброени стойности са под заявения максимален обсег на дрона.

Изборът на място за пуск обаче променя картината. От Оран разстоянията до същите обекти са между 984 и 1062 км, а от Бешар, в сахарската част на страната – над 1370 км. Следователно разглежданите цели биха били достижими при изстрелване от централното крайбрежие на Алжир, но не и от всяка точка на страната. Между разстоянието до Тулуза и заявения максимум има разлика от 176 км. Това е известен запас, но сам по себе си той не показва дали дронът може да изпълни полет с отклонения от прекия маршрут, промени при подхода или неблагоприятен насрещен вятър.

Разстоянието е само едно от условията. Описаният маршрут включва над 700 км над открито море, без възможност за използване на релефно прикритие. При скорост 600 км/ч преходът до крайбрежието на Франция би отнел близо 1 час и 15 минути. В Западното Средиземноморие действат корабни, наземни и самолетни радари. Военновъздушните и космически сили на Франция поддържат денонощно дежурство на изтребители за въздушна сигурност, а над района работи и системата на НАТО за въздушно наблюдение.

Това са ключови фактори за отбраната, но тяхното наличие не значи, че дронът непременно ще бъде открит още в началото на полета, непрекъснато проследяван и успешно прехванат. Сравнението с употребата на „Геран“ над Украйна също има ограничения: там дроновете летят ниско над сушата, използват релефа и участват в масирани атаки. Морският маршрут променя условията, без сам по себе си да предрешава резултата.

Първото практическо ограничение е броят дронове, с който Алжир би разполагал. Според оценка на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна от август 2026 г. руската военна промишленост произвежда месечно около 3000 корпуса за реактивните „Геран-4“ и „Геран-5“, както и около 2800 бутални „Геран-2“. Русия използва тези системи в собствената си кампания, но производствените числа сами по себе си не показват какви количества биха могли да бъдат отделени за износ.

Масираните атаки могат да натоварят ПВО с множество паралелно приближаващи цели. Съществува също и ценова асиметрия, когато относително евтин дрон е свален от скъпа зенитна ракета. Френската система SAMP/T използва Aster 30, чиято единична цена според публичните оценки, на които стъпва сравнението, е между 1,4 и 3 милиона евро. Разликата в цената не означава, че всяка цел непременно ще бъде атакувана с Aster 30. Не може да се заключи и че партида от няколко десетки дрона непременно би била достатъчна – или недостатъчна – за преодоляване на отбраната.

Второто ограничение е свързано с избраните обекти и тяхното значение. Твърдението, че от Южна Франция тръгват три основни тръбопровода от мрежата на НАТО за снабдяване с гориво, смесва търговска и военна инфраструктура. Търговските тръбопроводи от Фос сюр Мер реално са магистрални. Южноевропейският нефтопровод достига Карлсруе по трасе с дължина 769 км и снабдява рафинерии и нефтохимически комплекс по това направление. Отделна линия минава по долината на Рона.

Френската мрежа от нефтопроводи за отбранителни нужди е част от Централноевропейската тръбопроводна система на НАТО, чиято обща дължина е около 5300 км в пет държави. Френската част има морски входни пунктове при Фос сюр Мер, Дюнкерк и Хавър. Южният вход следователно е един от няколко. Това не позволява евентуалното му поразяване да се представя като автоматично прекъсване на снабдяването на Алианса с гориво.

Третото ограничение е бойната глава. При маса 90 кг тя може да причини сериозни щети на подстанция, резервоар в петролна база или производствен цех. Конкретният резултат обаче зависи от попадението и защитата на обекта. Самата маса не е достатъчна, за да се оцени дали бойната глава ще успее да пробие защитната обвивка на реакторите в Голфеш или Трикастен. Дори обвивка от няколко метра предварително напрегнат бетон защитата на реактора не значи неуязвимост на цялата централа. Спецификациите на дрон в същото време не доказват заключението на „Рибар“, че подобно оръжие би могло ефективно да засегне цели сектори от френската икономика.

Списъкът с цели поставя и въпроса за последиците от такъв удар. Авиобаза 125 в Истр е база на самолетите за дозареждане във въздуха Airbus A330 MRTT „Phenix“, подпомагащи въздушния компонент на френското ядрено възпиране. Нападение срещу нея би имало значение далеч отвъд двустранните спорове: то би било удар по държава от НАТО и би поставило въпроса за колективна отбрана по чл. 5 от договора. Географската близост също не създава едностранно предимство за Алжир и трябва да се гледа заедно с възможностите на Франция за ответни действия.

Изходната теза на „Рибар“ е, че на Алжир му липсват достатъчно силни военни аргументи срещу Париж. В индекса Global Firepower за 2026 г. въоръжените сили на страната са класирани на второ място в Африка и на 27-о в света, но общото класиране не показва какви цели могат да поразяват. Доставеният между 2014 и 2017 г. оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер-Е“ има обсег 280 км в експортния си вариант. Това е под половината разстояние от столицата Алжир до разглежданите обекти по южното крайбрежие на Франция. Примерът обяснява значението на по-големия обсег, но не представлява изчерпателна оценка на алжирския арсенал и не доказва, че „Геран-5“ е единственото оръжие, което би променило ситуацията.

Водещата предпоставка остава недоказана. Сценарият не е подкрепен с официално съобщение от някоя от двете страни, нито с конкретна информация от специализирани издания за доставка на дронове „Геран“ за алжирските въоръжени сили – предложена, поръчана или извършена.

За други руски платформи обаче са налице достатъчно публични сведения. Пристигането на Су-57Е беше заснето и публикувано през февруари, като Алжир стана първият чуждестранен оператор на изтребителя. Изтекли документи на „Ростех“ сочат алжирска поръчка, чийто обем различните публикации определят на 12-14 самолета. Сред другите руски платформи е експлоатация от Алжир са изтребителя-бомбардировач Су-34 и разузнавателно-ударният дрон „Орион“, за чието бойно използване Министерство на националната отбрана на Алжир съобщи през април 2026 г. Публикацията на „Рибар“ не представя съпоставими сведения за доставката на „Геран“ за Алжир.

В същото време има сведения за употреба на дроновете непосредствено до границите на Алжир. Bellingcat геолокира кадри от два удара в Мали – на 12 юли в Инафарак и на 17 юли в Талахандак, село на около 3 км от границата с Алжир. Изданието описа апаратите като сходни с „Шахед“. Цитирани от него специалисти оцениха руския им произход като вероятен заради присъствието на Африканския корпус в страната. Тези случаи показват употреба на дронове от този клас в Сахел, но оценката за вероятен руски произход сама по себе си не установява кой ги е управлявал и не е свидетелство за доставка на Алжир.

Политическата основа на сценария също е по-нееднозначна, отколкото я представя „Рибар“. В подкрепа на тезата за „високомерието“ на Франция каналът препраща към собствена публикация от юли 2025 г. Тогава Алжир ограничи достъпа на френски дипломати до служебните зони на летищата. В изминалите 14 месеца обаче има признаци за възстановяване на двустранните отношения. Писателят Буалем Сансал бе помилван през ноември 2025 г. и френският посланик Стефан Ромате се завърна обратно в Алжир след отзоваването си през април същата година. Френското министерство на външните работи определя 2026 като година на поредица от срещи за възстановяване на двустранните отношения.

Значение има и алжирската доктрина, в която ненамесата е принцип, заложен в Конституцията на страната. Ревизията на върховния закон от 2020 г. допуска изпращане на войски в чужбина при многостранен мандат и одобрение на парламента. Тези ограничения не са гаранция за дадено поведение във външната политика, но са част от контекста, който сценарият е задължително да отчете. Алжир е сред основните доставчици на природен газ за Европа – приходи, които биха били застрашени при въоръжен конфликт с Франция.

Прочитът на публикацията като опит за политически натиск се подкрепя преди всичко от начина, по който използва горивната криза във Франция. „Рибар“ я обвързва с уязвимостта на тръбопроводи и рафинерии. По правителствени данни към 19 септември около 11% от френските бензиностанции изпитват недостиг на поне един вид гориво, а в Гранд Ест делът достига 16%. Президентът Еманюел Макрон свика извънредна среща.

Посочените причини за кризата с горивата обаче са далеч отвъд двустранните отношения на Франция и Алжир. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари и удар с дрон спря на 11 септември тръбопровода Изток–Запад на Саудитска Арабия. Двете прекъсвания ограничиха дневните световни доставки с милиони барели.

Така публикацията свързва реален икономически проблем с хипотетична оръжейна доставка и извежда от тях извод за бъдещата отстъпчивост на Париж. Това позволява тя да бъде прочетена като предупреждение към френска и европейска аудитория. Английската карта улеснява международното ѝ разпространение, но не установява сама по себе си конкретния адресат.

Подходът има предшественик. На 19 ноември 2025 г. „Рибар“ представи идентичен сценарий с дроновете „Геран-2“ в алжирски ръце и потенциални цели в съседно Мароко. 10 месеца по-късно моделът е приложен към по-нов дрон и към Франция, с много по-големи потенциални военно-политически последствия.

Възможен е също така търговски прочит на публикацията. Алжир е един от най-големите купувачи на руско оръжие, а изброяването на обекти, които дадена система би могла да достигне, може да служи за реклама на нейните способности. Публикацията от ноември 2025 г. следва същия подход.

Московската рафинерия в Капотня гори отново след масирана дронова вълна

🇺🇦🔥🇷🇺 Московската НПЗ в Капотня се запали отново по време на мащабна украинска атака с дронове, насочена срещу руската столица през изминалата нощ. Кметът Сергей Собянин призна, че е поразен обект на територията на предприятието, и уточни, че там няма пострадали. Telegram каналът ASTRA и изданието „Агентство“ съобщиха за най-малко 6 отделни огнища: 2 в зоната на самите инсталации за преработка и 4 в резервоарния парк.

Разположението на огнищата е важно за оценката на възможните щети, тъй като наличните сведения сочат, че рафинерията още не е възстановила нормалната си работа след предишните удари. Украински дронове я поразиха два пъти за три дни през юни. На 16 юни излезе от строя инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, която осигурява около 53% от мощността. Два дни по-късно беше ударен комплексът „Евро+“, покриващ останалите 47%.

На 24 юни Reuters съобщи, позовавайки се на два източника, запознати с плановете на предприятието, че ремонтът ще продължи поне половин година и сценарий на възстановяване преди 2027 г. е малко вероятен. Инвестиционната банка „Синара“ оцени разходите на около 1 млрд. долара. Генералният щаб на ВСУ тогава заяви, че са поразени комплексът „Евро+“ и няколко големи резервоара за петролни продукти, а сателитни снимки показаха следи от пожара.

Единственото противоречащо сведение дойде от Reuters на 7 юли: според агенцията заводът е възобновил преработката. Публично потвърждение от друг източник не последва, а 3 дни по-късно площадката отново беше в пламъци. На 20 юли „Комерсант“ все още включваше Московската НПЗ в списъка с предприятията в ремонт след понесени поражения от украински удари, които не са се върнали към борсовата търговия с гориво. Общата проектна мощност на тази група надхвърляше 45 млн. тона годишно.

Поради това новият удар вероятно не иска значителна производствена мощност, но би могъл да унищожи запаси, оборудване и вече извършени ремонтни работи. Четирите огнища в резервоарите за гориво засягат съхранението, а не самите дестилационни колони. Другите две се намират в зона, където се възстановяват двете инсталации за първична преработка. Пожар в резервоарния парк може да унищожи както горивото, което се съхранява там, така и обслужващото оборудване.

Освен мащаба на физическите поражения ремонтът се затруднява и от остра технологична зависимост на руските рафинерии. Особено чувствително е оборудването за вторична преработка, в т. ч. хидрокрекинг и хидроочистка, при които междинните продукти се превръщат в гориво, отговарящо на нужните стандарти. Значителна част от използваните технологии е лицензирана на Запад, откъдето традиционно са доставяни специализирани апарати, катализатори и управляваща електроника.

Американската UOP и базираната в Швейцария ABB прекратиха приемането на нови руски поръчки след февруари 2022 г. Набавянето на заместители може да минава през посредници и да отнема месеци. При тези условия всяко ново поражение е способно допълнително да удължи и без това дългия ремонт.

Предприятието на „Газпром нефт“ притежава проектна мощност от около 12 млн. тона годишно. До юни то покриваше близо 40% от общото потребление на бензин в Москва и половината от търсенето на дизелово гориво. Продължителното му спиране затяга снабдяването на столичния пазар, макар непосредственият ефект върху бензиностанциите да зависи и от запасите и доставките от други предприятия.

Новият пожар идва в момент, когато руският пазар на гориво изпитва сериозен дефицит. Правителството удължи забраната за износ на бензин до 31 януари 2027 г. Освен това на 17 септември 2026 г. „Новая газета Европа“ съобщи, че в половината от бензиностанциите в страната липсва бензин. Според Международната агенция по енергетика през първите 8 месеца на годината средно веднъж на три дни е била поразявана по една руска рафинерия. В средата на септември Reuters обяви, че половината от най-големите предприятия за производство на дизелово гориво са спрели работа или рязко са я ограничили.

Човешките жертви през нощта бяха в Московска област. Губернаторът Андрей Воробьов съобщи, че между 3:00 и 5:00 ч. средствата за ПВО и електронна война са свалили или потиснали 249 дрона в 17 окръга, като по негови данни двама души са загинали, а шестима са пострадали.

В село Софьино дрон е попаднал в 3-етажен жилищен блок на улица „Новая“. Повредени са 6 апартамента на третия етаж, загинала е 44-годишна жена, а 2 от 5 ранени са деца, които са били откарани в болница. В Орехово-Зуевски окръг възрастен мъж е загинал в частна къща, разрушена и обхваната от пламъци след удар. За шестия пострадал властите съобщиха от Ленински окръг.

В Раменское се е запалил покривът на 21-етажен жилищен блок на Северно шосе. Евакуирани са 400 души, от които 70 деца, а 20 автомобила са поразени. В Котелники огънят е обхванал апартаменти на три етажа в микрорайона Нови Котелники. Материални щети са регистрирани и в Коломна, Егориевск, Ленински окръг, Люберци, Литкарино, Истра и Воскресенск.

Отделен пожар избухна в логистичния технопарк „Софьино“, където се намират складове на Ozon. Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“ отбеляза, че огнената стихия е обхванала целия комплекс с площ от 850 000 кв. метра. Публикуваните данни не подкрепят тази версия: посочената площ се отнася до целия технопарк, службите обявиха пожар от трета степен и изпратиха 8 екипа с общо 26 души. Това не изключва значителни щети, но е несъвместимо с уверено твърдение, че гори цялата площадка. Технопаркът обслужва доставките за столичния регион, поради което повредите там биха засегнали сроковете на онлайн търговията, а не горивния баланс.

Собянин периодично докладва нови данни и последната обявена от него бройка на дронове достигна 186 унищожени дрона в подстъпите към Москва през цялата сутрин. Това се отнася само до руската столица и не бива да се събира автоматично с данните на Воробьов за цялата Московска област.

Летищата Домодедово и Жуковски спряха да приемат и изпращат самолети по процедурата за незабавно освобождаване на въздушното пространство. Шереметиево въведе временни рестрикции в периметъра си. В 5:23 ч. Внуково също преустанови полетите. Ограничения бяха наложени и на летището в Саратов, което се намира на около 700 км югоизточно от Москва.

По-рано Министерство на отбраната на Руската федерация регистрира 288 прехванати дрона между 8:00 и 20:00 ч. на 19 септември, свалени над Белгородска, Курска, Брянска, Калужка, Орловска, Тулска, Рязанска, Нижегородска, Владимирска и Московска области, Краснодарски край, окупирания Крим и Черно море.

Вълната достигна столичния регион в последния от трите дни, в които се провеждат изборите за Държавна дума – първите парламентарни избори в страната след началото на пълномащабното война срещу Украйна. Ударите по столичния регион продължават от 18 септември, когато започна гласуването. До публикуването на материала Киев не е коментирал атаката и не беше поел отговорност за нея.

Изборният календар предлага възможно обяснение за концентриране на удари по Москва, но сам по себе си не доказва мотивите за избора на целите. Капотня има отделно оперативно значение: рафинерията се ремонтира вече три месеца и нов удар вероятно не отнема производство, което в момента не съществува в нормалния си обем. Той обаче може да унищожи запаси, да повреди реконструирани съоръжения, а също така да отложи пускането им.

Оценката на Reuters за поне половин година ремонт беше направена през юни – преди площадката да гори още два пъти. Украинската кампания вече не просто прекъсва производството на Московската рафинерия, а прави почти невъзможно нейното възстановяване.

Пожар в ярославската рафинерия, кадри на огън на военно летище в Ростов

🇷🇺🔥🇺🇦 Украински дронове удариха авиобаза „Ростов на Дон – Централни“ и НПЗ „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославъл през изминалата нощ, съобщи Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Според него на летището са поразени два транспортни самолета Ан-26, един Ан-12 и три вертолета. На самолетната стоянка е избухнал пожар, последван от детонация. В Ярославъл, по същите данни, е поразена АВТ-3 – най-голямата инсталация за първична преработка на петрол в завода, където също е възникнал пожар.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е нанесла удара по летището с далекобойни дронове на Центъра за специални операции „Алфа“. Президентът Володимир Зеленски заяви, че заводът е бил ударен в съвместна операция на СБУ, Силите за безпилотни системи (ССО), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). Руските власти докладват за щети по рафинерията, но не споменават поражения по военното летище. Губернаторът на Ростовска област описа удара като отблъснат от ПВО и съобщава за повредена от отломки подстанция.

Първите видеа от Ростов се появиха след 01:30 ч. местно време в Exilenova+ – украински мониторинг канал, който събира видеа от очевидци по местата на удари и ги публикува с подчертано проукраински изявления. Каналът последователно показа взривове над града, голям пожар, стрелба на мобилни огневи групи срещу дроновете, а след това и попадение на фона на вече разгорелия се огън.

Руското независимо издание ASTRA сравни ориентирите в кадрите с картата и установи, че пожарът е на територията на „Централни“, на улица „Оганова“ 51 в северозападната част на града. Според проверката едно от огнищата се разразило в района на самолетна стоянка. Това е мястото, което по-късно посочиха и СБУ, и Генералният щаб на ВСУ.

Губернаторът Юрий Слюсар представи различна версия. По думите му Ростов е бил подложен на масирана въздушна атака, като ПВО е унищожила над 50 дрона над областния център, Батайск, Каменск-Шахтински, Таганрог и още 10 района. Той съобщи, че отломки са повредили трансформаторна подстанция, оставяйки без ток Ворошиловски, Ленински, Октябърски и Кировски район. Засегнати са и шест частни къщи, но няма пострадали.

Регионалното издание на „Аргументи и факти“ добавя, че паднали отломки са предизвикали пожар, който бързо е бил овладян, без да уточни мястото. Военната цел не се споменава в изявленията на губернатора. Министерство на отбраната отчита общо 641 свалени безпилотника над повече от 20 области, сред които Ростовска и Ярославска, между вечерта на 16 и сутринта на 17 септември.

„Централни“ е летище от първи клас на Министерство на отбраната в Ростов на Дон, където е разположен и щабът на Южния военен окръг. До декември 2017 г. то обслужва гражданските полети. След откриването на новото летище „Платов“ редовните полети бяха преместени там, а старата писта остана за военни нужди.

Ан-12 е четиримоторен турбовитлов транспортен самолет, а Ан-26 е по-малък двумоторен такъв за къси разстояния. Украински медии описват летището като ключов логистичен възел за руската групировка на юг. Украинската страна не посочва типовете на поразените вертолети.

Това не е първия успешен удар по летище в областта този месец. За нощта срещу 6 септември Генералният щаб на ВСУ съобщи за поразени летище, радар „Подлет“ и 2 броя „Панцир-С1“ в Ростовска област. Според The Moscow Times ударът е бил по същия обект в Ростов.

В края на август цел на ударите беше Милерово, на около 200 км северно от Ростов и на 170 км от фронта. Там се намира 31-ви изтребителен авиационен полк със самолети Су-30СМ и Су-35. 429-а отделна бригада на безпилотните системи „Ахил“ на 27 август порази радарна станция „Небо-У“, а на 30 август СБС атакува радари РСП-27 и „Небо-СВ“. Публикувани впоследствие от украинското специализирано издание Militarnyi сателитни снимки показват унищожен склад за боеприпаси и разрушения в техническата част, обслужваща самолетите.

В Ярославъл аталата започна около 02:00 ч. Губернаторът Михаил Евраев съобщи, че ПВО отблъсква тежка атака, сваляйки 65 дрона, но рафинерията е поразена и обхваната от пожари. Отломки са избили прозорци на няколко жилищни блока и са нанесли щети по автомобили, без да има пострадали. Изходът от града към Москва по магистрала М-8 беше затворен, междуградските автобусни линии бяха спрени, а общественият транспорт беше пренасочен по обходни маршрути. По-късно сутринта губернаторът обяви, че пожарите са напълно потушени.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред топ 5 най-големи руски рафинерии, с производствен капацитет от 15 млн. тона годишно. „Роснефт“ и „Газпром“ имат равни дялове в предприятието през компанията „Славнефт“. Заводът е сред основните доставчици на гориво за столицата. По данни на Reuters, цитирани от The Moscow Times, той произвежда годишно около 2,6 млн. тона бензин и 4 млн. тона дизел. Капацитетът на АВТ-3 е около 17 хил. тона петрол дневно – близо 40% от общия капацитет за първична преработка на комплекса, разпределен между три инсталации.

АВТ-3 беше засегната и при предишния удар на 28 август, когато бяха поразени АВТ-3 и АВТ-4, а заводът се наложи да прекрати около 3/4 от първичната си преработка. От 31 август ЯНОС спря продажбите на горива на борсата в Санкт Петербург. Не е публично известно дали АВТ-3 е подновила работа преди попадението от днес. При нападението на 28 август отломки от свален дрон удариха междуградски автобус, убивайки един човек и ранявайки 27.

По изчисления на експерти, работещи с публично достъпни източници (OSINT), цитирани от УНН, атаката от изминалата нощ е причинила най-малко 9-ти пожар в ЯНОС от началото на 2026 г. 4 от предишните 8 бяха регистрирани през пролетта – на 28 март, 26 април, 8 и 22 май. Останалите 4 са през лятото – на 6 и 16 юли, 6 и 28 август. Ярославъл се намира на около 700 км от най-близката точка на украинската граница.

Ударите продължават на фона на спад в руската нефтопреработка. По данни на Bloomberg към началото на август, през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела петрол дневно – най-ниското ниво от май 2002 г. и около 1/3 под обичайното за сезона. Само през юли са поразени 18 рафинерии, а недостиг на гориво е отчетен в най-малко 16 региона. Правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до януари 2027 г.

АВТ-3 е поразена за втори път в рамките на три седмици. Ако инсталацията е подновила работа след удара през август и новите повреди отново я спрат, заводът би загубил достъп до около 40% от капацитета си за първична преработка. Ако тя все още е била в ремонт, новите щети могат да забавят възстановяването ѝ. Без по-конкретни данни за състоянието преди и след нападението допълнителният спад в преработката не може да бъде определен.

Рафинерията в Кириши спря напълно след удар по двете ѝ работещи установки

🇷🇺🛢 Рафинерията „Киришинефтеоргсинтез“ спря напълно преработката на петрол след атаката с дронове в нощта срещу 30 август. Reuters съобщи, позовавайки се на два източника в отрасъла, че са поразени и двете работещи към момента инсталации за първична преработка – АВТ-6 и АТ-1.

Заедно те формират 48% от първичния капацитет на завода. АВТ-6 преработва 22 860 тона на денонощие, или 40% от общия капацитет, а АТ-1 – 4860 тона, или още 8%. Останалите две инсталации (АТ-6 и АВТ-2) осигуряват другите 52%, но към момента на удара не са работили. Четирите заедно формират целия капацитет на предприятието за първична преработка.

Именно тук е разликата спрямо предишното спиране. На 5 май Reuters съобщи за повреди едновременно по 3 от 4 инсталации за първична преработка; при сегашната атака са поразени двете, които са били в експлоатация. Пълното възстановяване на предприятието след ударите през пролетта така и не е било постигнато. Площадката се е върнала към частична работа едва седмици преди новата атака, след месеци ремонти, а през август „КИНЕФ“ е работил с натоварване от около 50%. Сегашното спиране премахва именно този възстановен производствен обем, а не целия проектен капацитет на рафинерията.

Обозначенията показват вида на инсталациите. АТ е атмосферна тръбна инсталация – съоръжението, което разделя суровия петрол на фракции при атмосферно налягане. АВТ добавя към нея вакуумен блок, в който тежкият остатък се разделя допълнително при понижено налягане. И двата типа стоят в началото на производствения поток и определят какво количество суров петрол изобщо може да постъпи за последваща преработка.

Затова спирането на първичната дестилация блокира и процесите след нея. Риформингът за производство на бензинови компоненти и хидроочистката на дизеловото гориво работят с фракции, получени именно в тези инсталации. Когато подаването от тях спре, последващите мощности остават без суровина независимо от собственото си техническо състояние.

АВТ-6 е най-производителната инсталация на площадката и не е поразявана за първи път. Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за удар по нея на 14 септември 2025 г., а в края на март 2026 г. заводът отново я спря след поредна атака. Сегашният случай е третото спиране на предприятието през тази година след тези от 26 март и 5 май.

„Киришинефтеоргсинтез“ е част от структурата на „Сургутнефтегаз“ и е втората по мощност рафинерия в Русия след Омската. Проектният ѝ капацитет е 20 млн. тона годишно срещу 22 млн. тона за завода в Омск, а делът ѝ в руската нефтопреработка е около 7%. Годишно предприятието произвежда близо 2 млн. тона бензин и 7 млн. тона дизел, като в северозападните области на Русия няма друг голям обект за преработка от подобен мащаб. Дизелът е основната му продукция, а част от количествата се изнасят през балтийските пристанища Приморск и Усть-Луга. Още през май Reuters определи завода като ключов доставчик както за вътрешния пазар, така и за износа.

Генералният щаб на Украйна потвърди удара по рафинерията в нощта срещу 30 август, както и атака срещу военното летище „Ейск“ в Краснодарски край. Според украински данни на летището са унищожени зенитен комплекс „Панцир-С1“, радарна станция „Сопка“ и склад за авиационни боеприпаси. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи същия ден за 42 свалени дрона над региона и пожар в промишлената зона, без да назове предприятието. Разстоянието от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Спирането идва на фона на вече свито производство в цялата страна. Към края на август руските заводи са произвеждали около 80 хил. тона бензин на денонощие при потребление от порядъка на 115 хил. тона. Забраната за износ на бензин остава в сила до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към средата на август в 58 от 89 руски региона са действали ограничения върху продажбите на дребно.

Срок за възстановяване на поразените инсталации не е обявен, а ремонтът зависи и от достъпа до вносно оборудване и компоненти. От януари 2025 г. „Сургутнефтегаз“ и дъщерните му дружества са под санкции на САЩ, което ограничава достъпа до катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части. АТ-6 и АВТ-2 остават извън експлоатация от пролетта, а след поразяването на АВТ-6 и АТ-1 рафинерията вече няма нито една работеща инсталация за първична преработка.

Рафинерията в Кириши под четвърти удар от март, пожар в промишлената зона

🇷🇺🔥🇺🇦 Пожар избухна в промишлената зона на град Кириши в Ленинградска област през нощта на 29 срещу 30 август, след като регионът беше атакуван от десетки ударни дронове. В 05:00 ч. московско време губернаторът Александър Дрозденко съобщи, че в областта са свалени 42 безпилотни апарата, а на терен работят екипи на спешните служби. Той не отбеляза засегнатото предприятие. Мониторинг канали, а след тях и „Украинска правда“, уточниха, че е поразен „Киришинефтеоргсинтез“ – втората рафинерия с най-голям капацитет за преработка в Руската федерация като цяло и единствена голяма в северозападната част на страната.

Към момента на публикуване украинската страна не е потвърдила официално за успешното попадение в целта. Предварителната локализация, споделена от украински канали в Telegram с добавени координати, поставя зоната на поражение в югоизточната част на заводската площадка, близо до четири технологични инсталации. Тези данни засега не са независимо потвърдени.

Първата е атмосферната тръбна инсталация АТ-1, проектирана за първична дестилация на суровия петрол. Другите са двете инсталации за каталитичен риформинг Л-35-11/1000 и ЛЧ-35-11/600, а също инсталацията за хидроочистка ЛЧ-24-9/2000.

Обозначенията произлизат от съветската система, при която самото число след наклонената черта показва проектната мощност в хиляди тонове годишно. АТ-1 е първичната инсталация, която разделя суровия петрол на фракции според температурата им на кипене и определя какво количество суровина може да постъпи за производствения процес.

Останалите три инсталации отговарят за вторичната преработка и качеството на крайния продукт. По време на риформинга молекулите на бензиновата фракция се преобразуват над платинов катализатор, с което се повишава октановото число до търговски приемливи стойности. Без този процес от първичната дестилация се получава нискооктанов полуфабрикат. При хидроочистката се отстранява сярата от дизеловата фракция – задължителна стъпка за производство на гориво, отговарящо на съответните екологични стандарти.

Двете технологични вериги са силно зависими една от друга. При риформинга като страничен продукт се отделя водород. В рафинерия без самостоятелна инсталация за производството му именно този водород захранва блока за хидроочистка. Ако риформингът бъде прекратен, инсталацията за обезсеряване остава без основния си реагент дори когато собственото ѝ оборудване не е повредено.

Разграничението има пряко практическо значение. Повреда по първичните инсталации намалява обема на преработка, докато поражения по риформинга и хидроочистката понижават качеството на крайния продукт. Рафинерия с работеща дестилация, но с повредена вторична преработка може да продължи разделянето на суровия петрол, но произвежда полуфабрикати, които не могат да се продават нито за бензин АИ-95, нито за дизелово гориво с ниско съдържание на сяра.

Руската държава веднъж вече отстъпи именно по отношение на изискванията за качество. Мерките срещу недостига на горива включват разрешение за продажба на бензин от класове „Евро-2“, „Евро-3“ и „Евро-4“. Това представлява сериозно облекчаване на стандартите за качество на продукта, а не трайно решение на проблема с произведените количества.

Уязвимостта на вътрешния пазар има и своето структурно измерение. Делът на АИ-95 в производството на бензин в Руската федерация е скочил от 39% през 2021 г. до 47% през 2025 г., а именно горивата с високо октаново число зависят в най-голяма степен от риформинга. Колкото по-сериозен дял от пазара заемат те, толкова по-чувствително е снабдяването към повреди в инсталациите за вторична преработка.

Санкциите затрудняват допълнително ремонта на подобни съоръжения. С четвъртия си санкционен пакет от 15 март 2022 г. Европейският съюз забрани износа за Русия на стоки и технологии, подходящи за употреба в преработката на нефт и включени в приложение Х към съответния регламент.

На 10 януари 2025 г. Министерство на финансите на САЩ постави под блокиращи санкции „Сургутнефтегаз“ и неговите дъщерни дружества, в които изрично е включено поразеното днес производствено обединение. Това значи замразяване на активите под юрисдикцията на САЩ и риск от попадане под режим на вторични санкции за контрагентите, които продължат да работят с дружеството. Европейските и американски мерки не правят ремонта невъзможен, но силно ограничават пазара, от който могат да се набавят катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части.

„Киришинефтеоргсинтез“, известен още с търговското си название „КИНЕФ“, от 1993 г. влиза в структурата на „Сургутнефтегаз“. Проектната му мощност възлиза на около 20 млн. тона годишно, което го нареди сред водещите в Русия след Омската рафинерия. Преди серията от удари реалният му обем на преработка беше около 17,7 млн. тона, или 6,4% от общото производство на руските рафинерии.

Предприятието произвежда близо 80 вида нефтопродукти, сред които бензин, дизелово гориво, авиационен керосин, мазут, битум и линеен алкилбензол. Сведения на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна сочат, че заводът е сред топ 5 на най-големите руски производители на бензини с високо октаново число и участва директно в снабдяването на руската армия с горива и е единственият голям НПЗ в северозападната част на Русия, поради което регионът не разполага с втори собствен източник на светли нефтопродукти.

Рафинерията е свързана както с входа, така и с изхода на една и съща логистична верига. Суровият петрол пристига по магистралните тръбопроводи на „Транснефт“ и помпена станция „Кириши“, която беше ударена паралелно от украинските сили с рафинерията на 5 май. Готовата продукция се изнася в западна посока до Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море – и Уст-Луга, което се явява второ по този показател в страната. От началото на 2026 г. под украински обстрел попаднаха и помпена станция, и рафинерия, и терминал в Усть-Луга.

Кириши е многократна мишена на удари от 2025 г. насам. На 8 март не прекъсна преработката. По думите на Дрозденко отломки от дрон са повредили външната конструкция на един от резервоарите.

Ударът от 14 септември 2025 г. имаше далеч по-тежки последици. Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции на Украйна поразиха инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, на която според тях се падат близо 40% от мощността на завода. В нощта на 4 октомври следва нова атака, докато два дни по-късно Reuters съобщи, цитирайки свои източници от индустрията, че точно същата инсталация – най-производителната изобщо на площадката – е спряла принудително работа.

През 2026 г. честотата на атаките се удвои. На 26 март Дрозденко потвърди нанесени материални щети по промишлената зона и свалянето на най-малко 21 дрона. Пет дни по-късно Reuters съобщи, че рафинерията може да възстанови част от производството си в рамките на месец.

На 5 май последва най-тежкият удар. Reuters обяви, че 3 от 4 инсталации за първична преработка са били поразени, а рафинерията изцяло е преустановила работа. Тогава Генералният щаб на ВСУ потвърди удара и уточни, че е извършен заедно със Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност на Украйна, както и Силите за специални операции.

Поредицата продължи и през лятото. На 9 юли украински дронове отново достигнаха площадката. Според украински медии това беше третият удар по руски горивен обект само през онази сутрин, наред с цели в Тверска и Ставрополска област. Атаката от 30 август е четвъртата срещу рафинерията от март насам.

Колко бързо може да се възстанови предприятие от поражения в подобен мащаб, остава спорен въпрос без ясен отговор. На този етап няма публикувано потвърждение, че след удара през май заводът да се е върнал изцяло към проектния си режим. В същото време Reuters съобщи в началото на август, че през юли руската преработка на нефт се е възстановила достатъчно, за да поддържа износа, а добивът на петрол и кондензат е надхвърлил 9 млн. барела дневно.

Междувременно Ленинградска област се обособи като отделно направление на кампанията срещу руската петролна инфраструктура. В нощта срещу 14 август над региона бяха свалени 54 дрона, а на пристанището Уст-Луга избухна пожар. Това беше шестото попадение по терминала от началото на годината. По данни на Reuters през него през 2025 г. са преминавали около 700 хил. барела петрол дневно. Денонощие по-късно руската ПВО съобщи за още 21 свалени дрона.

Размерът на нощните вълни дронове расте и извън региона. За нощта на 29 август руското Министерство на отбраната обяви унищожаването на 313 дрона над няколко области и окупирания Крим. Разстоянието общо от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Мащабът на кампанията без съмнение си личи от цялостните данни. Френският анализатор Клеман Молен изчисли, че от началото на годината към 27 август са били атакувани 28 от близо 48 руски рафинерии. Сред тях са 17 от 20-те най-големи в страната. Според сметките му ударите само по предприятие за преработка на нефт са 81, а атаките по цялата петролна верига – от добива до износа – наближават 130.

Кириши при това не е най-често атакуваната цел. Според данни на Молен Ярославската рафинерия е била поразявана 6 пъти, а Илската, Саратовската, Сизранската и Туапсинската – по 5 пъти. Натрупани последици вече се усеща и на пазара на дребно. Пълната забрана за износ на бензин от Русия е удължена до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към 15 август 58 от общо 89 руски федерални региона са въвели ограничения върху продажбата на горива.

Изданието оценява временно изведените от експлоатация мощности за преработка на около 350 хил. тона дневно, или близо 39% от стандартния обем. Вносът от Беларус, Казахстан, Индия и Мароко достига около 400 хил. тона месечно, което покрива близо 12% от лятното потребление. От Индия са внесени 68 хил. тона, а от Мароко – 30 хил. тона. Недостигът не се проявява дотолкова с рязък скок на цените, колкото за квоти и опашки, тъй като цените на дребно се контролират административно.

Последиците излизат и извън руския пазар. В обзор от 30 юли Reuters отбеляза, че ударите срещу руските рафинерии задържат цените на горивата в Европа близо до рекордни равнища. Маржът при преработката на авиационен керосин остава над 80 долара за барел при исторически максимум от почти 109 долара.

Дали натискът ще доведе до трайно свиване на производството, зависи от съотношението между темпа на ремонтите и честотата на ударите. Досегашните данни не дават еднозначен отговор. След атаката от март Reuters предаде прогноза за частично възстановяване в рамките на месец, а през юли руската преработка на нефт се повиши достатъчно, за да компенсира част от предходния спад.

Заводът продължи да работи и между удара по ЕЛОУ-АВТ-6 от 14 септември и следващото нападение на 4 октомври 2025 г. Това показва, че пораженията по главната инсталация са били преодолени за седмици, а не за месеци. Срещу това обаче стои честотата на атаките. 4 удара по един и същ завод в рамките на около 5 месеца значат, че ремонтирани съоръжения могат да бъдат поразени отново, преди предприятието да се е върнало към проектната си мощност.

Ако този темп се запази, е вероятно „КИНЕФ“ да остане под проектната си мощност до края на годината. Само по себе си това обаче не означава непременно, че пазарът в Северозападна Русия ще бъде изваден от равновесие.

Потвърждение за допълнително изостряне на проблема би било получаването на ново съобщение за пълно спиране на рафинерията в Кириши, придружено от нов ръст на руския внос на светли петролни продукти и разширяване на ограниченията за региона спрямо нивото от август. Признаци за отслабване на натиска би било подновяването на редовните товарения на дизелово гориво от Приморск през следващите седмици и намаляването на броя на регионите с ограничения върху продажбите до под 50.

Казахстанска рафинерия ще праща 70% от горивото си в Русия

🇰🇿⛽ Казахстан ще насочва до 70% от бензина и дизела, произведени в рафинерия „Конденсат“ край Аксай, към руския пазар, а останалите 30% остават за вътрешно потребление. Това обяви на брифинг министърът на енергетиката Ерлан Аккенженов, който уточни, че доставки могат да започнат веднага щом собственикът на предприятието реши.

Заводът ще преработва руска суровина. Аккенженов уточни, че Министерство на енергетиката е получило официално писмо от руските си колеги с искане предприятието да бъде снабдявано с нея. Доставките ще се извършват с железопътен транспорт, тъй като „Конденсат“ не е свързан нито с казахстанската, нито с руската тръбопроводна мрежа. Суровината ще идва от рафинерията ТАНЕКО в Нижнекамск, Република Татарстан, която е собственост на „Татнефт“.

Обектът е сравнително малък. Построен е край Карачаганакското находище, за да задоволи потреблението на бензин и дизел в Западна Казахстанска област, и има проектна мощност от около 850 000 тона годишно. Големите заводи в страната се намират другаде: Шимкентската рафинерия преработва 6 млн тона годишно, а Павлодарската и Атирауската – по 5,5 млн тона. И трите се разширяват съгласно приетата концепция за развитие на рафинериите: капацитетът на Шимкентската трябва да достигне 12 млн тона, Павлодарската – 9 млн, а на Атирауската – 6,7 млн тона. Подготвя се и изграждането на четвърта рафинерия с мощност 10 млн тона годишно. Само през първото полугодие на 2026 г. Казахстан е преработил 8,985 млн тона петрол. „Конденсат“ остава периферно предприятие, чието значение произтича не толкова от неговия капацитет, колкото от собствеността и произхода на използваната суровина.

Договорката има своята предистория. Преди преминаването към руска суровина заводът работеше при минимално натоварване именно поради недостиг на суровина. През лятото на 2024 г. беше договорена месечна доставка на 30 000 тона газов кондензат. Новият собственик погаси почти изцяло задълженията на предприятието към Банката за развитие на Казахстан, които през март 2024 г. възлизаха на около 62,6 млн долара и 20,6 млрд тенге. „Конденсат“ работи с руска суровина от средата на 2024 г. и през юли 2026 г. за пръв път изнесе бензин А-92 за Русия. В края на същия месец представител на енергийното ведомство съобщи пред Reuters, че се водят преговори и за преработка на руски нефт и в други рафинерии в страната, при условие че приоритет остане пълното задоволяване на вътрешното потребление.

Причината за руското искане е състоянието на собствената преработваща индустрия на страната. През юли руските НПЗ преработваха около 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. и близо 1/3 под нормата за сезона. Към 16 август бензин и дизел се предлагаха в едва 28,1% от всички бензиностанции спрямо 41% седмица по-рано. Ограничения върху продажбите действат в 58 от 89 региона, а забраната за износ на горива е удължена до януари 2027 г.

Дори Москва и Московска област бяха принудени да внасят гориво. Към средата на август вицепремиерът Александър Новак обяви началото на вноса. В края на юли пристигнаха първите 4 доставки по море – 3 от индийския терминал Вадинар и 1 от Мароко – с общ обем над 1 млн барела. Гориво се доставя и от Беларус.

Мащабът на казахстанския принос обаче остава ограничен. При пълно натоварване „Конденсат“ може да преработва около 71 000 тона суровина месечно. Дори при нереалистичното допускане, че целият обем се превърне в моторни горива и 70% от продукцията е изнесена на север, горната граница би била около 50 000 тона месечно. През юли руското производство на бензин спадна до между 75 000 и 80 000 тона дневно при лятно потребление от 115 000–120 000 тона. Следователно недостигът възлиза на около 40 000 тона дневно. Съпоставката показва, че целият възможен месечен износ на „Конденсат“ би покрил малко повече от едно денонощие от този дефицит.

Аккенженов не уточни конкретен собственик, но потвърди, че половината от предприятието принадлежи на неназована руска компания, която не попада под санкции. Местното издание Ratel.kz посочи мажоритарен акционер в АО „Конденсат“ дружеството „Биринши шина компаниясы“, което според данни от края на 2024 г. държи 72,4% от акциите. Сред учредителите на дружеството, според услуги за проверка на контрагенти, е Osprey Investment L.L.C., свързвана с „Татнефт“.

Тази собственическа верига усложнява уверението, че руският участник не е обект на санкции. „Татнефт“ беше включена в британския санкционен списък на 18 декември 2025 г., когато британското правителство взе решение да замрази активите на четири руски петролни компании.

Рискът Казахстан да бъде засегнат от санкции съвсем не е хипотетичен. В своя 20-и пакет от 23 април 2026 г. Европейският съюз включи 16 субекта, установени в трети държави, сред които Казахстан, Беларус, ОАЕ, Китай и Узбекистан, заради доставки на стоки с двойна употреба за руския военно-промишлен комплекс. Към следващия пакет от 24 юли под по-строг експортен контрол попаднаха още 2 казахстански дружества – KBR-Technologies LLP и TauKZ LLP, описани като канали за заобикаляне на ограниченията. Първото попадна под санкции от Обединеното кралство през ноември 2024 г. САЩ наложиха санкции на второто през юни същата година.

Схемата обаче разчита на обект, който вече фигурира сред украинските цели. През първото полугодие на 2026 г. Киев нанесе 194 удара по енергийни обекти в Русия – 11 пъти повече спрямо същия период година по-рано. ТАНЕКО беше поразена два пъти през това лято. При удара на 12 юни работа спряха инсталациите за първична преработка АВТ-6 и АВТ-7, чийто общ капацитет възлиза на 43 000 тона дневно. При нов удар по промишлената зона на Нижнекамск на 10 август загинаха 13 души, а 39 бяха ранени. Според сведения от мястото на удара са били поразени ректификационни колони. И при двата случая доставките на нефтена суровина и газов кондензат за Аксай бяха прекъснати. Към 25 август Украйна не е реагирала публично на обявеното решение.

Казахстан влиза в договорката, докато по друга линия понася негативните последици от същата тази война. На същия брифинг Аккенженов съобщи, че страната понижава плана си за добив на петрол през 2026 г. от 98 на 96 млн тона. По думите му ударите по Каспийския тръбопроводен консорциум – маршрута, по който преминава основната част от износа на страната – са довели до загуба на 3,5 млн тона.

По-рано властите в Астана ограничиха транзита на автомобили от Русия през границата до веднъж дневно и засилиха проверките за контрабанда на гориво, след като много руски шофьори започнаха да зареждат в погранични градове. През юли Министерство на външните работи отхвърли и твърденията на руски медии, че дроновете, ударили Омската НПЗ, са излетели от казахстанска територия.

Засега значението на договорката е по-скоро политическо, отколкото материално. Обемът, който би могъл да достави „Конденсат“, няма да промени баланса на руския пазар на горива. Самият факт, че Москва беше принудена да изпрати официално искане до съседна държава за използването на предприятие с годишен капацитет под 1 млн тона, обаче показва докъде е стигнало търсенето на резервни мощности и подсказва за катастрофални последици от украинските удари.

Месец след като министерството потвърди преговорите за включване на други казахстански предприятия, единствената обявена договорка е тази за „Конденсат“. Разширяване на схемата с включване на големите рафинерии в Атирау, Павлодар и Шимкент през следващите месеци изглежда много слабо вероятно. Тези заводи имат мощности, измервани в милиони тонове годишно, а всяко мащабно пренасочване към Русия ще засегне сериозно вътрешното потребление, което Астана определи като свой приоритет.

Оценката би била опровергана при обявяването на договор с някоя от трите големи рафинерии. Ако все пак схемата продължи да бъде ограничена до „Конденсат“, това ще я засили прогнозата – особено като имайки предвид, че снабдяването на завода зависи от предприятие, чието производство беше прекъснато два пъти за два месеца, а на този етап няма никакви изгледи интензивността на украинските удари да намалява.

Британски дронове поразяват руски рафинерии за пръв път

🇬🇧🛩️🇺🇦 Британски дронове поразяват промишлени и военни цели дълбоко в територията на Руската федерация – първи документиран случай, при който безпилотни апарати британско производство се използват за далекобойни удари във вътрешността на страната. Системите са произведени от две компании от Обединеното кралство, предадени са на Украйна и се използват в тази кампания от около шест месеца. Това съобщи британското издание The Sunday Times, позовавайки се на източници във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Едната платформа е Nyan – еднопосочен ударен дрон на Callen-Lenz, компания от структурата на BAE Systems и нейното технологично направление FalconWorks. Машината е с размах на крилото 2,9 метра и максимално излетно тегло над 75 кг, носи полезен товар под 20 кг, задвижва се от малък газотурбинен двигател, изстрелва се от пневматичен катапулт и има крейсерска скорост 120 възела. През февруари британското Министерство на отбраната възложи договор на стойност близо 5 млн. паунда за такива еднопосочни ударни системи за оперативна и учебна употреба. През юни Nyan беше изстрелян от експерименталния кораб XV Patrick Blackett на Кралския флот по време на учението Neptune Reach, а през юли морският му вариант беше показан на авиационното изложение във Фарнбъро. Втората платформа остава неназована по съображения за сигурност.

Сред целите, които The Sunday Times свързва с британските доставки, са петролни рафинерии край Москва, в Ярославъл и Волгоград, а Nyan е бил използван и срещу Белгород. Повечето далекобойни мисии ВСУ продължава да изпълнява със собствени дронове, но и британската техника е дала съществен резултат, посочва високопоставен украински военен източник. Успоредно с това украинската кампания все по-често обхваща и логистични обекти, включително складове на онлайн търговеца Wildberries, но публичната информация не позволява всеки такъв удар да бъде приписан конкретно на британска платформа.

Обявените характеристики на Nyan сами по себе си не покриват целия географски обхват на тези удари. Производителят посочва обсег над 250 км в зависимост от горивото и профила на мисията, докато част от рафинериите, свързвани с британските доставки, се намират на значително по-голямо разстояние от Украйна. Това прави вероятно част от по-дълбоките удари да са извършени с втората, неназована платформа, но наличната публична информация не позволява това да бъде установено категорично. The Sunday Times приписва ударите по рафинериите на британските доставки, без да уточнява коя от двете системи е използвана срещу всяка конкретна цел.

Използването на британската техника беше потвърдено пред BBC и от добре осведомен военен източник. Министерство на отбраната на Обединеното кралство не коментира конкретни платформи и се придържа към позицията, че ще продължи да предоставя на Украйна оборудването, от което тя се нуждае, за да се защитава от руската инвазия.

Икономическите щети от цялата далекобойна кампания The Sunday Times оценява на над 35 млрд. паунда. Публикацията обаче не посочва прозрачна методика или ясно идентифициран източник за изчислението, а числото значително надхвърля официалната украинска оценка. Главнокомандващият на ВСУ генерал Олександър Сирски обяви, че през първото полугодие на 2026 г. украинските Deep Strike системи са поразили 697 цели в Русия и са причинили преки и косвени икономически загуби за не по-малко от 6,1 млрд. долара. Двете оценки не могат да бъдат съпоставяни механично, тъй като не е ясно дали използват еднакъв период, обхват и методология. Дори след привеждането им към една валута разликата остава приблизително седем-осем пъти, поради което по-високата стойност следва да се приема като ориентировъчна оценка, а не като установен резултат.

Дроновете от Обединеното кралство са само малка част от много по-мащабна ударна кампания. Само през юни Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за 2359 далекобойни бойни мисии срещу цели на 500 до 2000 км в руския тил, а нощните вълни вече достигат стотици апарати. На 6 юли украински дронове поразиха рафинерията в Омск – един от най-дълбоките удари от началото на войната, на около 2700 км от контролирана от Украйна територия. На 1 август Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи за удари по три предприятия на „Башнефт“ край Уфа, на около 1600 км от Украйна, а на 10 август беше поразена рафинерията TANECO в Нижнекамск. Няма публични данни ударите по Омск, Уфа и Нижнекамск да са свързани с британските доставки; наличната информация ги представя като украински операции.

Натрупаният ефект върху руската нефтопреработка вече е осезаем, макар оценките за мащаба му да се различават значително. Генералният щаб на ВСУ заяви към 4 юли, че 42,74% от общия капацитет на руските рафинерии е изведен от строя, докато оценките, приписвани на Международната агенция по енергетика, са значително по-предпазливи – над 20%. На практика кризата се прояви чрез ограничения върху продажбите на гориво в десетки руски региони, дълги опашки по бензиностанциите и проблеми със снабдяването от южната част на страната до Сибир и Приморски край. В Оренбургска област беше въведено нормиране, след като ударът по рафинерията в Орск принуди предприятието да спре напълно; според губернатора ремонтът може да отнеме до шест месеца. Част от недостига впоследствие беше смекчен чрез внос, пренасочване на доставки и облекчаване на стандартите за горивата, но проблемите не са изчезнали. Дори президентът Владимир Путин публично призна затрудненията за автомобилистите и бизнеса.

Складовете на Wildberries показват и втората посока на натиска. Търговецът е атакуван многократно от юли насам, а при масираната вълна срещу Москва и Московска област на 16 август руските власти съобщиха за около 600 дрона, насочени към столицата, като около една трета бяха прехванати над Московска област. При атаката беше подпален склад на Wildberries край Москва. Успоредно с това Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна заяви, че негови киберспециалисти са атакували цифрова инфраструктура на компанията на 10–11 август, нарушавайки основния ѝ дистанционен канал за обслужване на клиенти и частично дестабилизирайки платежната инфраструктура. Това остава твърдение на украинската страна. В стратегически план ударите по горивната инфраструктура ограничават наличния производствен ресурс, докато атаките срещу логистичните мрежи затрудняват придвижването на стоки и товари.

Доставките не са импровизирана реакция. На 15 април британското Министерство на отбраната обяви най-големия си пакет от дронове за Украйна дотогава – над 120 000 апарата през 2026 г. През юни Лондон качи планирания брой до 150 000. Същия месец бяха представени прототипи по Project Brakestop – сравнително евтини британски далекобойни крилати ракети, разработвани без американски компоненти, а през юли Великобритания обяви предоставяне на Украйна на интелектуалната собственост за системата Stone Cloak за електронно противодействие. Сравнението със Storm Shadow върви по друга линия. Британските крилати ракети се използват срещу цели на международно призната руска територия от ноември 2024 г., включително в Курска област, но са скъпи, запасите са ограничени и могат да бъдат използвани само в сравнително малки количества. Дроновете струват многократно по-малко и могат да се произвеждат серийно. От Nyan вече са произведени над 1000 бройки; системата е оперативно доказана на суша, а през лятото беше демонстрирана и в морска среда.

Промяната, която случаят маркира, е преди всичко в модела на западна подкрепа, а не в самия географски обхват на разрешените удари. Ограниченията върху употребата на британски и американски далекобойни оръжия срещу цели в Русия бяха смекчени още през ноември 2024 г. Новото този път е мащабът и видът на предоставяната техника. Вместо да разчита само на ограничен брой сложни и скъпи крилати ракети, Киев получава серийни и сравнително евтини ударни системи, които могат да бъдат включвани в значително по-масови операции. За руската ПВО това променя аритметиката: единичната крилата ракета е една задача, докато вълна от стотици по-евтини безпилотни летателни апарати паралелно натоварва радарите, огневите средства, мобилните групи и запасите от прехващачи.

Вероятно британското участие в украинската дронова кампания ще продължи да се разширява, без всички използвани системи да бъдат публично назовавани. Самото британско Министерство на отбраната отказва да коментира конкретните платформи, а The Sunday Times посочва опасения в британските отбранителни среди, че по-дълбокото участие може да е последвано от засилени руски ответни действия, включително кибератаки, разузнавателни и други хибридни операции. Москва отделно продължава да отправя заплахи във връзка с британската военна подкрепа за Украйна.

Рафинерията в Орск спря напълно, ремонтът опира до вносно оборудване

🇺🇦⛽🇷🇺 Петролната рафинерия „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област прекрати изцяло работа след последната украинска атака с дронове, а връщането в експлоатация се усложнява от факта, че засегнатото оборудване е западно производство и не може да бъде набавено лесно. Губернаторът на областта Евгений Солнцев съобщи на 13 август, че ремонтът може да отнеме до половин година.

„Оборудването е вносно и предвид санкциите ремонтът може да отнеме до шест месеца. Заводът е спрян напълно“, написа той на своите профили в социалните мрежи. По думите му ударът е засегнал „ключова инфраструктура, която в момента не може да бъде възстановена“.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара в нощта срещу 11 август. Орск се намира на около 1500 км от територията на Украйна, в югоизточния край на Оренбургска област, близо до границата с Казахстан; по разчета на Reuters разстоянието до най-близката точка под украински контрол е близо 1900 км. Предприятието е част от промишлената група „Сафмар“, преработва към 6 млн тона петрол годишно и произвежда над 30 продукта – от автомобилни горива до мазут, битум и авиационен керосин. Номиналната мощност е около 115 200 барела дневно по данни на Reuters, т.е. малко над 2% от нормалния за сезона руски обем и малко над 3% от този, който страната поддържаше през юли. Ударите по завода не започват сега: той е бил цел през октомври и ноември 2025 г. и в края на април тази година.

Солнцев обяви тревога за въздушна опасност след 4 часа сутринта. Източници на Reuters отбелязаха, че са поразени инсталации за преработка, а според анализа на Militarnyi на кадри от мониторингови канали става дума за инсталация за хидроочистка на дизел или за хидрокрекинг комплекс, с поне две отделни огнища на пожара.

Хидроочистката и хидрокрекингът обясняват и защо възстановяването може да отнеме такова дълго време. Първичната дестилация само разделя суровината на фракции; вторичната преработка е тази, която свива съдържанието на сяра и превръща тежките остатъци в дизел и бензин с търговско качество. Именно тези мощности са едни от най-сложните и уязвими части на една рафинерия. Значителна част от използваните технологии е лицензирана от западни компании, а ключово оборудване – от компресори и топлообменници до катализатори и управляваща електроника – също идва от западни компании. Американското инженерно дружество UOP и швейцарската ABB в продължение на години са доставяли оборудване и части за водещи руски заводи, но спряха новите поръчки след февруари 2022 г. и потвърдиха това пред Reuters; ABB заяви, че не планира завръщане, след като изпълни заварените договори. Вахтанг Парцвания описва в анализ за Riddle от 29 юли какво означава това на практика: ремонт, който преди е отнемал седмици, се разтяга в месеци заради заобиколните канали за доставка, заместители с по-ниско качество и аварийната работа без съдействие от производителя.

На Солнцев се пада и задачата да преведе областта през периода без работещата местна рафинерия и същия ден той описа как властите се подготвят за това. „Подготвяме се за най-лошия сценарий. Ще се наложи да разчитаме на внесено гориво. Логистиката вече се пренастройва. От 287-те бензиностанции работят 80%“, каза губернаторът. Приоритет при зареждането получават спешните и специализираните автомобили.

Спирането на Орск е част от по-широка картина, която вече свали руската нефтопреработка до най-ниското ѝ равнище от близо четвърт век. През юли заводите в страната са преработвали по около 3,6 млн барела дневно при сезонна норма от 5,3 – 5,6 млн за периода 2020 – 2025 г., тоест с около една трета по-малко. Това е най-ниското ниво от май 2002 г., изчислява Bloomberg. Само през юли са атакувани 18 рафинерии, сред тях Омската – най-голямата в страната, на над 2500 км от украинската граница. Заедно с пет големи танкера, пет пристанищни обекта и два тръбопровода общият брой на нападенията срещу петролни активи през месеца достига 30 – вторият най-висок месечен резултат след 32 през май. Недостигът вече се усеща и на дребно: в поне 16 области отново има опашки и ограничения на продажбите, а бензин А-92 и А-95 вече не се предлага на част от станциите на „Газпром“ и „Лукойл“. Правителството отговаря с административни мерки: забраната за износ на бензин и дизел беше удължена до януари 2027 г., а задължителната квота за борсови продажби беше намалена от 15 на 10% до 31 декември.

Два дни след Орск кампанията се пренесе в Башкортостан. В нощта срещу 13 август украинските сили поразиха „Газпром нефтехим Салават“, който е един от най-големите нефтохимически комплекси в Русия, с мощност до 10 млн тона годишно и с доставки за руската армия. Обектът е на около 1300 км от украинската граница, а ударът е дело на оператори от Първи отделен център на Силите за безпилотни системи заедно с други съставни части на украинските сили. Върху завода се пада около 2,7% от капацитета за преработка на Руската федерация. Областният губернатор Радий Хабиров съобщи за 16 свалени дрона над Салават и още 5 над Чишмински район, като обясни пожара с падането на отломки; при атаките през деня 2 души са били ранени и настанени в болница. Същата нощ пламна промишлената зона, в която Wildberries строи комплекс от 186 800 квадратни метра; строежът не е завършен, стока в него не се съхранява, а работниците са били евакуирани предварително. За рафинерията това е вторият удар в рамките на месец: атаката от 14 юли извади от строя две първични дестилационни инсталации и спря работата, а отраслови източници на Reuters оцениха тогава ремонта на седмици до месеци.

Русия обаче разполага с механизми за адаптация и затова спирането на Орск не означава срив на цялата система. Сергей Вакуленко посочва в анализ за Carnegie от 22 юни, че страната пренасочва суровината към износ, вместо да я преработва: в края на април морският износ на петрол достигна 3,8 млн барела дневно – около половин милион над средното за 2023 – 2025 г. От есента на 2025 г. властите позволиха бензин по стандарт Евро-3 да се продава като Евро-5 и така наведнъж върнаха на пазара количества, които дотогава бяха негодни за продажба. Пренасочването и разхлабеният стандарт обаче преместват проблема, без да го решават: суровият петрол на борда на танкер не пълни колонките в Оренбург, а разрешаването на по-ниско качество е по същество еднократен ход, който не може да бъде повторен.

Анализ: Украйна утрои далекобойните удари в Русия при 5–9 на сто пробив

🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна е нанесла през юли 3 пъти повече удари по цели на разстояние над 200 км, отколкото през януари, а 5-9% от изстреляните средства успяват да преминат през руската ПВО. Двете числа идват от публикация на Associated Press от 11 август: първото е по данни на независимия монитор на въоръжени конфликти ACLED, а второто е оценка на Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI). На пръв поглед това изглежда като неблагоприятно съотношение. Кампанията обаче се разраства именно защото ниският процент на пробив е заложен в самата ѝ концепция.

Механизмът е описан от Уотлинг. Киев вече отстранява проблемите с навигацията на крилатите си оръжия, но „Фламинго“ и сходните украински системи все още не са нито толкова точни, нито толкова трудни за засичане, колкото западните им аналози. Затова, за да се увеличи вероятността отделни ракети да минат през отбраната, във въздуха се вдигат стотици дронове, които насищат пространството и принуждават зенитните батареи да стрелят по тях. Останалите над 90% от изстреляните средства в тази логика не са просто провал на метода, а част от неговата цена: те натоварват отбраната и създават възможност за онези 5–9%, които успяват да преминат.

Дори при този разход Киев не произвежда толкова далекобойни оръжия, колкото са ѝ нужни. Страната е съкратила цикъла от разработването до производството от десетилетия до години, а понякога и до месеци, но по думите на Уотлинг е било необходимо време, за да се появят системи, достатъчно точни, че Киев да се реши да ги използва дълбоко в руска територия.

Цената обаче не се плаща само от атакуващата страна. Зенитната ракета струва многократно повече от евтин ударен дрон, а производството ѝ не може да следва със същата скорост темпа на изразходване. През юни трима украински служители, запознати с разузнавателните оценки, заявиха пред CBS News за намален руския запас от прехващачи за С-300. Година по-рано украинското разузнаване оценяваше наличността за С-300ПМ и С-400 на над 400 комплекса. Роб Лий, специалист по руската военна машина в американския Институт за изследване на външната политика (FPRI), формулира съотношението: руските зенитни ракети се изразходват „с някак неустойчив темп, защото Украйна може да произвежда повече дронове за удари в дълбочина, отколкото Русия в някои случаи произвежда зенитни ракети“.

Оценката за недостига идва от воюваща страна със свой интерес от такъв извод и остава без независимо потвърждение. Самите украински източници също поставят граници на извода. Изпълняващият длъжността ръководител на Главното управление на разузнаването Олег Чорни посочи пред същото издание, че Москва дава производствен приоритет на своите по-модерни системи. Тоест свиването засяга най-вече по-старото звено, а не руската ПВО като цяло. Едно обстоятелство обаче остава извън спора: руските въоръжени сили пренасочиха част от С-300 към удари по наземни цели в Украйна и така изразходват същия боекомплект за съвсем различна задача.

Географията допълнително увеличава натиска. Повтарящите се удари в дълбочина принуждават Москва да разтегля своята ПВО на все по-голяма площ, пише Associated Press. Разстоянията го налагат: рафинерията „ТАНЕКО“ в Нижнекамск се намира на около 800 км източно от Москва, рафинериите в Башкортостан – на близо 1600 км от украинската граница, а Киев съобщи, че е поразил най-голямата руска рафинерия на над 2500 км. Западните системи, с които Украйна разполага, не покриват тези дистанции: обсегът на ATACMS и Storm Shadow се измерва в стотици, а не хиляди километри. При тези удари въпросът за чуждо разрешение практически отпада, защото на подобни разстояния могат да достигнат само украински оръжия собствено производство.

Associated Press обособява целите в четири категории въз основа на анализ на стотици украински удари през тази година, съставен от съобщения на руски официални лица и държавни медии и на украинското командване. Първата е петролната инфраструктура: ударите по нея намаляват приходите на Кремъл от износ на горива и създават недостиг за обикновените руснаци. Втората е отбранителната промишленост – завод за навигационни системи например е бил атакуван многократно, включително с „Фламинго“. Третата са частите на ПВО и радарите, съсредоточени около окупирания Крим и поразявани предимно с безпилотни апарати. Четвъртата са складовете на Wildberries, за които стана ясно, че снабдяват армията.

Първата категория вече дава осезаем резултат. От март насам над 20 удара са били насочени срещу руски рафинерии, сред които 8 от 10 най-големи в страната. Експерти оценяват, че над 20% от общия капацитет на руските рафинерии е изваден от строя, а Международната агенция по енергетика (IEA) определя мащаба на смущенията като безпрецедентен за тази война. Най-големият доставчик на горива за столичния регион (рафинерията в Капотня) осигурява около 40% от бензина и половината от дизела там. Тя беше поразена и според отраслови източници на Reuters няма да заработи отново преди края на годината. Към средата на юли ограничения върху продажбата на гориво действаха в над 50 региона, в повечето случаи с лимит от 20 до 30 литра на посещение и с купонна система. В окупирания Крим от 26 юни е обявено извънредно положение, след като продажбите за граждани бяха спрени изцяло.

Ударите по ПВО следват отделна логика в рамките на същата стратегия. Всяка унищожена батарея свива допълнително плътността на мрежата, през която трябва да премине следващата вълна. Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“ и командващ украинските операции с дронове, каза пред Associated Press, че ударите в Крим имат и друга цел – да направят полуострова неизползваем като плацдарм за руските сили. Тук Киев има предимство, с което Москва не разполага: достъпът до Starlink позволява на операторите да управляват апаратите в реално време над окупираните украински територии, докато Русия е отрязана от услугата. Това предимство обаче постепенно се износва. По думите на Бровди руснаците разработват собствен аналог и монтират заглушители, които влошават връзката.

Четвъртата категория показва колко далеч стига замисълът. В нощта срещу 18 юли дронове удариха два логистични центъра на Wildberries, водещата руска онлайн платформа за търговия: единият с площ 250 000 кв. метра в Електростал, градче в Подмосковието, а другият в Котовск, Тамбовска област, отворен година по-рано. Загинаха 8 души, а над 80 бяха ранени. Възстановяването на двата центъра ще струва между 22 и 36 милиарда рубли по изчисления на източници на „Комерсант“ и Forbes. Още по-голяма може да се окаже загубата за продавачите, чиято стока в складовете се оценява на между 150 и 235 милиарда рубли при чиста печалба на платформата от 175 милиарда за 2025 г. Само 11 дни по-рано Wildberries промени своите условия за ползване, като изключи отговорността си при форсмажор и изрично причисли към него атаките с дронове.

Твърдението на Киев, че компанията снабдява руската армия, намира опора в обяви на самата платформа. Украинското издание Defense Express откри FPV дронове, хексакоптери, полетни контролери, задействащи платки и механизми за пуск. При търсене на макари с оптично влакно се появяват 178 продукта, сред които 10 км макари с тегло около 1 кг и цена между 23 и 38 хиляди рубли. След 26 юли Wildberries спря да показва военни стоки при заявки за търсене, директно свързани с военните действия.

Същата логика на насищане работи и в обратната посока – при значително по-неблагоприятни за Киев числа. През юли руските войски изстреляха 376 ракети по Украйна – повече от два пъти над количеството за юни и най-високият месечен брой от началото на пълномащабната война, показва анализ на AFP върху ежедневните доклади на украинските ВВС. Ударните дронове са били 4956, или с 14% по-малко спрямо юни. Институтът за изследване на войната (ISW) отчита същото разместване: делът дронове в масираните удари намалява, а този на балистичните ракети расте. В нощта срещу 1 август срещу Киев бяха изстреляни 35 ракети, от които 27 балистични, и 185 дрона. Свалени бяха 154 безпилотни апарата и две ракети, като от 27-те балистични беше прехваната само една. Зеленски посочи причината пряко: недостиг на прехващачи за системите Patriot. Насищането с евтини машини работи и за Москва, но срещу балистична ракета евтин отговор няма.

Същият материал на Associated Press дава и аргумент срещу твърде оптимистичния прочит на украинската кампания. През май и юни Киев обяви попадения в няколко спътникови, разузнавателни и радиоелектронни обекта в Русия, но сателитните снимки, анализирани от агенцията, не показаха тежки щети. Следователно част от средствата, които преминават през отбранителните пояси, не постигат значителен ефект, което от своя страна стеснява допълнително и без това малкия дял на резултатните удари. Самият Уотлинг поставя условието ясно: над определен праг натискът започва да работи, но дали Киев ще успее да достигне, а след това и задържи този праг зависи донякъде от фактори извън неговия контрол, сред които продължаващата европейска финансова подкрепа.

Политическият контекст също се промени осезаемо, макар пряка причинна връзка с кампанията от удари да не може да бъде изведена само от тези данни. През февруари 2025 г. в Овалния кабинет Доналд Тръмп заяви на президента Володимир Зеленски, че страната му се намира в тежка беда, че не печели и че няма козове. Украинската делегация беше помолена да напусне Белия дом, а Тръмп временно прекрати обмена на разузнавателни данни. На срещата на върха на НАТО през юли 2026 г. същият Тръмп нарече украинския си колега „много ефективен“ и добави, че двамата са изградили добри отношения. Дали икономическият и военният натиск ще доведе Путин до масата за преговори, остава открит въпрос.

Цивилната цена на войната също продължава да расте и от двете страни на границата. За първите шест месеца на 2026 г. ООН преброи 1396 убити цивилни в Украйна, докато за същия период властите в Русия съобщиха за 250 загинали цивилни. На 10 август украински дронове удариха „ТАНЕКО“ в Нижнекамск, Татарстан. Загинаха най-малко 13 души, сред тях дете, а 39 бяха ранени. 9 от загиналите били в общежитие, а консулството на Узбекистан в Казан потвърди, че поне седем от жертвите са узбекистански граждани.

Кампанията е изградена върху изтощаване, а не върху единични попадения. Именно затова процентът на преминалите през ПВО средства е подвеждащ измерител, ако бъде разглеждан самостоятелно. По-важно е съотношението между това, което Украйна може да изстрелва, и ресурсите, които Русия трябва да използва за спирането му. При подобно съотношение ниският дял на пробивите остава поносим, докато украинските ударни дронове излизат от производството по-бързо, отколкото Русия може да попълва част от запасите си от прехващачи, а проблемите с горивата поддържат икономическата цена за Кремъл висока. Това прави вероятно Киев да се опита да запази темпа поне до края на годината.

Политическият ефект обаче има по-нисък таван от чисто военния и икономическия натиск. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) установява, че развитията на бойното поле почти не ерозират подкрепата за войната в Русия, а икономическите последици я намаляват осезаемо. В граничните региони анкетираните, понесли лична цена от войната, са около един и половина пъти по-склонни да подкрепят изтегляне и преговори. Мнозинството обаче продължава да твърди, че одобрява действията на Путин. По-безопасно е да се изрази умора от войната, отколкото пряка критика към самия него, което прави непосредствена политическа криза за Кремъл малко вероятна.