Московската рафинерия е понесла щети по инсталация за първична преработка.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове възпламениха ELOU-AVT-6 – централна инсталация за първична преработка на суров петрол в Московския НПЗ, разположен в столичния район Капотня, рано сутринта днес. Кадри от мястото на удара, публикувани от украинския канал Exilenova+ и официални изявления от украински представители фиксираха попадението на около 15 км от Кремъл.

Кметът на Москва Сергей Собянин призна удара още в първите часове, но се опита да го сведе до минимум: по думите му „един от дроновете повреди обект на Московската рафинерия", няма пострадали, а аварийните служби работят на място. Градоначалникът на Москва съобщи, че около 60 дрона, насочени към столицата, са били свалени – данни, които по традиция не могат да бъдат независимо потвърдени. Президентът Володимир Зеленски пое отговорност за операцията, поставяйки я в рамките на далекобойната принуда:

„Този път Московска област усети обсега на украинските далекобойни ударни способности. Рафинерия беше поразена на разстояние 500 км", написа той и благодари на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), Главно управление на разузнаване (ГУР) и Ракетните войски.

Защо ELOU-AVT-6 е критична. Поразената инсталация не е периферен резервоар, а представлява ядрото на целия цикъл на преработка. Тя обединява електрообезсолителен блок (ЕЛОУ) и атмосферно-вакуумна тръбна дестилация (АВТ) – тук суровият петрол се обезсолява и разделя на първични фракции: бензинови, дизелови, керосинови и мазутни, които едва след това постъпват за облагородяване към вторичните инсталации. Без да има функционираща първична дестилация рафинерията няма как да превръща суровия петрол в годни горива. Спирането ѝ на практика парализира целия завод надолу по веригата, без значение че съседните инсталации остават физически невредими. Кадрите показват вертикалните дестилационни колони, обхванати от пламъци и плътен черен дим, на фона на жилищните блокове на Капотня – нагледнаилюстрация на това колко навътре в московската тъкан е разположено съоръжението.

Собственост на „Газпром нефт", рафинерията в Капотня е най-голямото предприятие за преработка на нефт в Московска област. Според публични данни тя осигурява над една трета от пазара на гориво в столицата, като това включва около 40% от потреблението на бензин и близо 50% на дизела. Освен това заводът снабдява и всички летища около руската столица със самолетно гориво. В един от последните годишни цикли е отчетен обем на преработка от порядъка на 11–12 млн тона петрол. Удар именно по първичната му дестилация засяга не второстепенен възел, а входната точка на цялата тази верига.

Попадението идва в период на особено интензивни украински удари по обекти на преработващата индустрия в Руската федерация. По оценки на наблюдатели близо една трета от общия капацитет на страната, който е от порядъка на 2,1 млн барела дневно, вече е изведен извън строя в резултат на непрекъснати украински удари с дронове, а ограничения върху продажбите на бензин и дизел вече са въведени в над 25 региона, включително в Москва, Санкт Петербург и Татарстан. В последните дни украински дронове поразиха рафинериите „Танеко" и „ТАИФ-НК" в Нижнекамск, а тази сутрин беше опожарена петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край. 

Малко преди днешния удар беше съобщено, че в самата рафинерия са започнали да изключват мощности още преди дроновете да достигнат целта – индикация, че служителите на предприятието са очаквали предстоящия удар с усещане за неизбежност.

Стойността на това попадение не се крие толкова в текущата щета, колкото в избора на точка на поражение. Първичната дестилация е тясното място на всяка петролна рафинерия: докато вторичните инсталации могат да се заобиколят или забавят, без работеща ELOU-AVT суровият петрол просто няма откъде да влезе в цикъла на производство. Това обяснява и очевидното разминаване в оценките – украинската страна описа удара като попадение на „сърцето" на завода, докато Собянин опита да омаловажи понесените щети, споменавайки вяло за поразен „обект". Дори при предпазливо отчитане на щетата изборът на цел сочи към системна логика, а не към случайно попадение.

Самият факт, че украински дронове преминаха през най-плътно отбранявания въздушен периметър в Руската федерация и успяха необезпокоявано да поразят стратегически завод, разположен на едва 15 км от Кремъл, измества въпроса от това дали украинските дронове са способни да достигнат Москва към това колко дълго ключовите ѝ горивни мощности могат да поемат повторни удари. Мащабите на пораженията и сроковете за възстановяване ще станат ясни през следващите дни, а по всичко личи, че дефицитът на горива единствено ще се изостря.

Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

В Севастопол държавният месинджър MAX се превърна в пропуск до бензиновата колонка.

🇷🇺⛽️ Окупационната администрация на Севастопол въведе режим на нормиран достъп до гориво, с който можеш да заредиш с удостоверение, но не с обичайния талон, а с персонален QR-код, който може да бъде генериран само през националния месинджър MAX. Лимитът е 20 литра на автомобил веднъж седмично, изплащани на станциите на мрежата ТЭС. Плащането в брой беше прекратено в целия Крим още на 4 юни.

На пръв поглед това е поредната административна реакция на верижния дефицит, който украинските удари по рафинерии и логистика наложиха на Крим през цялата пролет. Но самата архитектура на мярката – обвързване на жизненоважен ресурс с конкретна софтуерна платформа, контролирана от държавата – измества събитието към сферата на дигиталната принуда, и именно затова заслужава по-внимателен прочит.

Хартиените талони, които традиционно обслужваха зареждането по време на криза, бяха изведени от употреба, а единственият начин за достигане до седмичния лимит стана ботът в MAX. Гражданинът, изправен пред празна колонка, няма друг избор пред себе си освен да инсталира приложението, което Кремъл от година избутва като свой „суверен" стандарт за онлайн комуникация. Точно тук се откроява разликата между предлагане и принуда: приложението не се рекламира, а се поставя на изхода на снабдителната верига като турникет. Доказателството за това, че натискът работи, се вижда от темпото – първата партида кодове в Севастопол беше изчерпана за под час, което едновременно илюстрира мащабите на дефицита и едновременно с това на принудата, която самият дефицит придава на платформата.

Точно тази логика, според анонимни източници на Telegram канала INSIDER-T, привлича вниманието на властите, които  виждат в модела от окупирания Крим не аварийна импровизация, а шаблон за следваща вълна в усилията за налагане на приложението, който може да бъде възпроизведен в цялата страна. Схемата беше потвърдена от редица източници, включително държавните РИА Новости Крим и независимото бюро „Крим.Реалии" на Радио Свобода.

Каквато и да е първоначалната подбуда, схемата носи в себе си вътрешно противоречие, което я прави крехка именно там, където би трябвало да е здрава. На 3 юни, едва 3 дни преди старта на кодовете в Севастопол, Apple премахна MAX от App Store, съобразно режима на санкции, без да уточни кои точно. По думите на министъра на цифровото развитие Максут Шадаев ограничението е засегнало над 20 млн потребители в Руската федерация; Вече инсталираните копия продължават да работят, но онези, които нямат приложението или са го премахнали, не могат да го върнат по стандартния начин и са пренасочени към RuStore, Google Play и фирмените магазини на Huawei, Samsung и Xiaomi.

За притежателите на iPhone това значи, че достъпът до гориво зависи не само от наличието на такова, но също от теоретичната възможност за инсталация на платформата, в която се издава кодът. По този начин държавата обвързва разпределението на дефицитен ресурс с приложение, чийто канал за дистрибуция беше прекъснат за значителна част от потребителите само няколко дни по-рано.

Случаят в Севастопол очертава тенденция, надхвърляща въпросния казус за горивото. Принципът на обвързване на достъпа до базови услуги с конкретна държавна цифрова среда се изпитва в умален, но показателен мащаб: окупиран регион, белязан от хроничен дефицит на жизненоважен ресурс представлява удобна лаборатория, тъй като съпротивата на потребителя е минимална, когато алтернативата е празен резервоар. Ако кримският модел действително бъде кодифициран като шаблон, логиката му няма причина да се придържа само до дефицита на гориво. Всеки нормиран ресурс – от субсидия до запис за услуга – може да бъде прокаран през същия турникет.

Междувременно сблъсъкът с премахването от App Store показва границите на подхода: суверенната платформа е толкова устойчива, колкото е устойчив каналът, по който достига до устройството, а този канал остава уязвим на външни решения, които Москва не контролира и ще продължат да бъдат в неин ущърб докато води агресивна война срещу Украйна. Севастопол демонстрира едновременно и амбицията на модела, и неговата ахилесова пета – и тъкмо поради тази причина заслужава внимание отвъд тесните рамки на една регионална логистична криза.

Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край след украински удар с дронове.

🇺🇦🔥🇷🇺 Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ на град Уст-Лабинск в Краснодарски край на Руската федерация, след като през изминалата нощ съоръжението беше поразено от украински дронове, съобщава независимото руско издание „Астра“, което уточнява, че базата е използвана за съхранение и дистрибуция на горива, с които се снабдява целия Краснодарски край и съседната Република Адигея.

Местните служби за спешна помощ съобщиха, че обхватът на пожара е достигнал около 5000 квадратни метра. Руски официални лица не са потвърдили публично причината за пожара. Предварителните доклади, цитирани от местните служби, показват, че няма жертви.

Базата е специализирана в съхранение и разпределение на бензин, дизелово гориво, керосин, мазут и втечнени газови продукти. Съоръжението е част от мрежата за снабдяване с гориво, която обслужва Южна Русия.

Ударът е поредния докладван такъв по горивно-енергийна инфраструктура в Краснодарски край. „Астра“ обяви, че по-ранни удари са били насочени към петролни складове, площадки за съхранение на гориво и терминали за износ в целия регион, включително съоръжения, ангажирани в обработката и транспорт на петролни продукти.

На 31 май украински крилати ракети „Нептун“ поразиха петролна рафинерия в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация. Военноморските сили на Украйна съобщиха, че атаката е извадила от експлоатация две големи инсталации за преработка на суров петрол и е повредила обекти за съхранение на гориво, което доведе до намаляване на производствения капацитет на обекта и нарушения в доставките на гориво в Южна Русия.

Отново криза с горивата в Крим

🇷🇺🚫⛽️ Горивната криза в окупирания Крим, предизвикана от украинските попадения по т.нар. „кримски коридор“, започва да оказва влияние и върху други сфери на местната икономика. Заедно с недостига на гориво, на полуострова се наблюдават и признаци на все по-тежка продоволствена криза – от магазините изчезват определени хранителни продукти, а за други бяха въведени ограничения за покупка.

В част от търговските обекти липсват дори базови суровини като захар, сол и елда, а за олиото и макаронените изделия бяха въведени лимити от „до три бройки на човек“. В същото време местни жители съобщават и за ръст на цените.

Според независимото издание The Moscow Times, кризата с горивата вече е засегнала и туристическия сектор. Стотици туристи, пристигнали в Крим с личните си автомобили, не могат да напуснат окупирания полуостров в резултат на острия недостиг на гориво. Местните жители също изразяват сериозни опасения, че количествата, налични в местните вериги, няма да бъдат достатъчни дори за ежедневните нужди на населението.

Изданието цитира Ескендер Бариев, председател на т.нар. Кримски татарски ресурсен център, според когото цените на храните, стоките и услугите в Крим вече се повишават главоломно, което оказва пряко влияние във всички сфери на живота на полуострова.

Назначените от Кремъл окупационните власти в Севастопол обявиха ограничения върху свободната продажба на бензин и други горива. Те се отпускат единственп срещу предварително закупени талони, а лимитът е до 20 литра на човек. На бензиностанциите са разположени служители, които записват регистрационните номера на автомобилите с цел контрол върху разпределението.

„Когато обявиха талонната система, мнозина решиха, че е шега. Изглеждаше като нещо от 90-те години или от времето на Съветския съюз. Сега на практика се връщаме към разпределителен режим“, цитира The Moscow Times жител на Севастопол, пожелал анонимност.

Ограниченията върху продажбата на гориво вече обхващат целия Крим, като паралелно с това се задълбочават и проблемите в търговията на дребно.

Украинските удари по логистиката на руската армия доведоха до сериозни затруднения в опитите за снабдяване на предно разположените подразделения на окупираните територии. Още в края на май някои бензиностанции показаха ценови табла с нули вместо налични цени за горивата.

Говорителят на Военноморските сили на Украйна Дмитро Плетенчук заяви, че укрепването на украинския натиск с камикадзе дронове върху транспортните маршрути в Донецка и Запорожка области, както и Крим вероятно ще засегнт цивилното население по-силно, отколкото руските военни. По думите му руските сили ще продължат да използват тези логистични трасета въпреки рисковете, докато през последните 72 часа се появиха сведения за недостиг на хранителни доставки в цели райони на окупираната половина на Херсонска област.

Плетенчук допълни, че Москва вероятно ще се опита да засили противовъздушната отбрана на полуострова, но според него подобни мерки трудно могат да бъдат реализирани в кратки срокове.

В окупирания Крим влизането на четири цистерни се чества като избавление.

🇷🇺⛽️ „Ура! Ура! Мили мои! Бог да ви пази!“ – с тези думи руска жена посреща колона от едва 4 цистерни с гориво, влизащи в Севастопол. Краткото видео, споделяно масово в руските социални мрежи днес, е почти трогателно в наивността си: пристигането на 4-те цистерни се чества като избавление. Именно в тази сцена се вижда дълбочината на горивната криза, обхванала окупирания Крим – криза, която руските окупационни власти вече не могат да прикрият зад уверения за нормалност.

Назначеният от Кремъл ръководител на полуострова Сергей Аксьонов обяви на 30 май въвеждането на режим на дажби, влязъл в сила днес. Според данни на руското независимо издание „Медуза“ бензинът А-95 вече се продава изключително срещу купони в двете най-големи вериги бензиностанции на полуострова – ATAN и TES, като приоритет се дава на обществения и социалния транспорт; покупките са ограничени до 20 литра.

„Моля кримчаните да не трупат бензин и да зареждат автомобилите си както обикновено“, призова Аксьонов, който в същото време прогнозира, че положението ще се стабилизира „в рамките на 30 дни“. В Севастопол назначеният губернатор Михаил Развожаев призна, че до петък сутринта всички видове бензин са изчерпани от колонките, а дизелът се продава твърде ограничено. „Медуза“ цитира публикация на местите властите, в която беше поемстен списък със 148 бензиностанции, които все още разполагат с гориво – макар в режим на ограничени продажби.

Зад недостига стои не природно бедствие, а системна украинска ударна кампания. На 27 май министърът на отбраната Михайло Федоров обяви програма, която Киев нарече „логистична блокада“: допълнителни 5 млрд гривни (около 112 милиона долара) за разширяване на ударите с дронове със среден обсег срещу руския тил. Декларираната цел, по думите на Федоров, е „да се увеличи натискът върху руснаците в тила“ и да им отнеме способността да водят активни щурмови действия. Украинските сили поразяват цели на разстояние между 20 и 300 км зад фронтовата линия – диапазон, който превръща логистиката, а не самия фронт, в основен обект на изтощение.

Кримският полуостров е особено уязвим именно по тази логика. След ударите по Керченския мост Руската федерация на практика спря превоза на гориво по него от съображения за сигурност и пренасочи доставките към сухопътния коридор през окупираните области на Южна Украйна – артерия, която сега е мишена на тежък украински огън. Военното разузнаване на Украйна (ГУР) съобщи на 29 май, че операторите на безпилотни летателни апарати от Управлението за активни операции са установили огневи контрол над участъци от магистралата, свързваща окупираните Бердянск, Мелитопол и Джанкой. По данни на ГУР, ударите се насочват към военни камиони с жива сила и боеприпаси, мобилни огневи групи и горивни цистерни, с използване на дронове от типа RAM, разузнавателни апарати Shark-M и американски Hornet, част от които доставени по проекта Jaws на фондацията на Сергей Притула. Паралелно, според данни на Kyiv Independent, в нощта срещу 30 май е поразено петролно депо край Феодосия, а жп мрежата е увредена още през април. Така свиването на доставките се усеща не само в Крим, но и в руските групировки в Запорожка, Херсонска и Донецка област.

Дори проруски военни канали, които обикновено омаловажават украинските успехи, на практика описват системния характер на провала. Материал на авторитетния руски канал Fighterbomber в Telegram изброява верига от взаимно подсилващи се ограничения: превоз на гориво с влак по моста се допуска единствено по изключение след удара срещу него, а собствениците на жп цистерни отказвали да ги предоставят, защото никой не ги застрахова; от трите жп ферибота за такъв превоз и трите били повредени, нов се очаква най-рано през септември, при това при недостиг на моряци; чакането за автомобилните фериботи достигало до пет денонощия, почти не се намирали шофьори, готови да карат гориво в окупираните области; частни лица на полуострова вече не желаели да съхраняват гориво в собствените си обекти, тъй като те многократно са били атакувани; а застрахователните фирми отказвали да поемат риска. Изводът на автора е красноречив – без намесата на държавата и армията, които да превозват горивото безплатно, проблемът не може да бъде решен.

Тази картина обяснява защо влизането на 4 цистерни в Севастопол изобщо се превръща в събитие, достойно за заснемане. Режимът на дажби, купоните и лимитът от 20 литра не са извънредна мярка срещу краткотраен срив, а признание, че обичайните търговски канали за снабдяване на полуострова са прекъснати и държавата трябва да поеме логистиката, която частният сектор вече отказва да обслужва.

От военно-оперативна гледна точка кампанията илюстрира преминаването на украинската стратегия от опити за пробив на фронта към систематично прекъсване на руския тил. Логиката, формулирана ясно от Федоров – колкото повече руска логистика се унищожава, толкова по-малко щурмове следват – е приложима особено добре в Крим, чието снабдяване зависи от тесен брой уязвими маршрути: моста, фериботите и единствения сухопътен коридор. Прекъсването дори на един от тях прехвърля целия товар върху останалите и създава ефекта на тесните места, който се наблюдава сега.

В същото време настоящата криза не е безпрецедентна и това остава важно за нейната оценка. Подобни ограничения върху продажбите на бензин бяха въвеждани в Крим още през октомври 2025 г. Недостиг беше отчетен и през декември същата година, по данни на Ukrainska Pravda. Повторяемостта на тези епизоди сочи, че става дума за структурна уязвимост на окупационната логистика, а не за еднократен срив – но също така подсказва, че окупационната власт вече има изпробван механизъм за управление на дефицита с нормиране. Прогнозата на Аксьонов за стабилизация „в рамките на 30 дни“ стъпва именно на този предишен опит; дали обхватът на „логистичната блокада“ този път ще надхвърли капацитета на този механизъм, ще зависи от това дали Украйна ще успее да задържи огневия контрол над сухопътния коридор през летния сезон на повишено потребление.

Анализът на тенденциите сочи, че горивото се утвърждава като предпочитана точка на натиск към окупирания юг – не толкова заради директните щети, колкото заради политическата чувствителност на едно населението, свикнало да възприема Крим като сигурен тил. Сцената с ликуващата жена пред 4 цистерни е несравнимо по-красноречив индикатор за състоянието на руския тил от всеки официален бюлетин – и точно затова кадрите ѝ обикалят мрежите въпреки призивите на Аксьонов за спокойствие.

Украински дронове удариха петролна рафинерия в Ярославъл при поредна нощна атака

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха поредна масирана атака с дронове, поразявайки петролна рафинерия в Ярославъл, разположен североизточно от Москва, съобщи мониторинг каналът „Exilenova Plus“.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред петте най-големи рафинерии в Руската федерация и има капацитет да произвежда над 15 милиона тона годишно. Градът се намира на около 700 км от държавната граница на Украйна с Русия и на около 230 км североизточно от Москва.

По-рано губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че е била обявена заплаха от нападение с дронове на територията на целия регион.

Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко на територията на Русия и в окупираните от нея територии в опит да отслаби бойната ѝ мощ, докато води войната. Киев счита петролните съоръжения за легитимни военни цели, тъй като те финансират директно руската агресия.

През нощта на 27 март украински дронове удариха петролни терминали в пристанище Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област, съобщиха местни канали в Telegram, според които ударите бележат третата поредна нощ на атаки срещу петролни обекти в региона.

На 26 март украинските сили удариха поредната петролна рафинерия „Киришинефтеоргсинтез“ (КИНЕФ) в Ленинградска област, потвърдиха от Генералния щаб.

Световните цени на петрола се повишиха до над 100 долара за барел на 8 март заради ескалацията между Иран, Израел и САЩ. Това е първият случай, в който цените преминават границата от 100 долара за барел, откакто Русия започна своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Руският петрол е обект на санкции, включващи тавани на цените, наложени от съюзниците на Украйна по време на цялата война.

На 12 март Министерството на финансите на САЩ обяви, че издава временен лиценз, който да позволи на държавите да купуват руски петрол, който в момента е блокиран в морето. Целта е да бъдат стабилизирани глобалните цени на енергията, въпреки продължаващата война.

Русия забранява износа на бензин от 1 април заради ценовия натиск от войната в Иран

🚨 Русия въвежда всеобхватна забрана за износ на бензин от 1 април, която за първи път ще засегне производители на горива, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на представители от индустрията, участвали в съвещание при вицепремиера Александър Новак с директори на нефтените компании, завършило преди броени минути. Действащата в момента забрана засяга единствено търговците, които не произвеждат горива, и трябваше да бъде в сила до 31 юли.

Крайният срок на новата забрана не е бил обсъждан на срещата, но събеседник на „Интерфакс“ смята, че тя ще бъде въведена за период от три месеца. Евентуално ограничение на износа на дизелово гориво засега не се разглежда. Според „Ведомости“ Новак е наредил на Министерството на енергетиката да подготви проект на съответното правителствено постановление.

Решението идва в момент на сериозен натиск върху пазарите на горива, предизвикан от войната в Иран. По данни на Bloomberg цената на бензина на европейския пазар е скочила с 48% за последния месец: от 720 на 1 070 долара за тон. Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява случващото се като най-тежкото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар – потоците през Ормузкия проток са се свили от 20 милиона барела дневно до минимални обеми, а производствените загуби в Залива надхвърлят 10 милиона барела дневно. Цената на референтния сорт „Брент“ се движи около 120 долара за барел, близо до своя исторически връх от 147 долара, достигнат през юли 2008 г.

Парадоксът е, че Русия е сред малкото икономики, извличащи финансова полза от кризата. Скъпият петрол вдига приходите от износ на суров нефт и ѝ позволява да отложи планирани промени в бюджетния резервен фонд, което облекчава краткосрочния фискален натиск, отбеляза Carnegie Endowment for International Peace.

В същото време високите международни цени стимулират руските производители да насочват бензин към външните пазари вместо към вътрешния, което налага административна намеса.

По-рано Новак заяви на колегиума към Министерството на енергетиката, че страната трябва в най-кратки срокове да вземе мерки за осигуряване на вътрешния пазар с гориво. Новата забрана е поредната стъпка в тази посока – страната многократно е прибягвала до рестрикции върху износа на горива от 2024 г. насам, когато украинските удари по руски рафинерии доведоха до дефицит в множество региони.

Актуализирана карта на руските региони с дефицит на гориво.

🇷🇺 Икономическият коментатор Станимир Добрев актуализира картата на руските региони, където медийни репортажи съобщават за дефицит на гориво.

В нея той добави още три региона: Томска и Кемеровска области, както и Република Башкирия, която е един от водещите региони на Руската федерация в добива и преработката на нефт.

Добрев отбелязва, че дефицит на гориво се обсъжда и в социалните мрежи в Чечня, Калмикия и Ярославска област, която също разполага с голяма рафинерия, която вече беше мишена на атаки от украински дронове. Руските медии обаче мълчат за тези региони, затова те все още не са отбелязани на картата.

Междувременно руското министерство на енергетиката обяви, че планираните ремонти в руските нефтени рафинерии (които често се провеждат през есента) са отложени за по-късни дати. Започва да става очевидно, че в условията на остър дефицит руската държава не може да си позволи да спре работата на отделни рафинерии за обслужване, въпреки че това вероятно ще създаде нови проблеми в бъдеще.