Създаването на Фронта за освобождение на Азавад задълбочава кризата в региона на Сахел

Бойци от Националното движение за освобождение на Азавад (MNLA) патрулират в град Кидал, столица на едноименния малийски регион, 28 август 2022 г.
📸 Снимка: Soumeylane Ag Anara / AFP

🇲🇱⚔️🇩🇿 Четири военнo-политически движения на туарегите, активни в северната част на Мали, обявиха своето разпускане, за да формират Фронта за освобождение на Азавад, по време на пресконференция, проведена на 30 ноември. Азавад е традиционното название на региона, който те населяват в Западна Африка.

Тези организации заявиха, че са решили да открият нов фронт, за да защитят територията си в региона на Сахел и Сахара. Този ход представлява повратна точка в отсъствието на политически решения и представлява тревожна тенденция към ескалация.

Експерти отбелязват, че последните събития изострят и без това сложната ситуация със съдбата на Алжирските споразумения, сключени през 2015 г. за прекратяване на бунтовете на туарегите в Мали, особено след като властите в Бамако се оттеглиха от сделката.

Различните движения на Азавад обикновено използват градовете в северната част на Мали като свои тилови бази, особено Тин Зауатин, разположен на границата с Алжир. Това повдига въпроса дали сепаратистите получават официална или обществена подкрепа, като се има предвид, че регионът се състои от една единствена етническа група туареги, която е разделена от географските граници между Алжир и Мали, но запазва името Тин Зауатин.

През септември туарегските групи започнаха контраофанзива срещу въоръжените сили на Мали, които бяха подкрепени от Африканския корпус на Русия (бивш Вагнер), като им нанесоха тежки загуби. Това предизвика обвинения от властите в Бамако по адрес на Алжир и Украйна за това, че предоставят военна и логистична помощ на движенията на Азавад.

„Националното движение за освобождение на Азавад“, „Имгадската и съюзническата група за самоотбрана“, „Висшият съвет за единство на Азавад“ и „Арабското движение Азавад“ решиха да се разпуснат и да създадат единен фронт под ръководството на името „Фронтът за освобождение на Азавад“, който има за цел освобождаването на региона. Впечатление прави въвеждането на „самоопределение” като нов термин в политическата литература на блока.

Споразумението за обединяване на четирите движения на Азавад дойде по време на конференция, проведена между 26 и 30 ноември, чийто официален говорител Билал Аг Шариф потвърди, че новият орган е „единственият законен представител на народа на Азавад и води своята борба за самоопределение.”

Шариф продължи: „Решението за обединяване на движенията на Азавад идва в отговор на призива на племенни лидери, имами, лидери на общественото мнение, младежи и жени по отношение на единството, в допълнение към други фактори, които наложиха това споразумение, най-вече ситуацията в Сахел, което се характеризира с нарастваща несигурност и нестабилност, неспособността на правителството на Бамако да спази задълженията, съдържащи се в различните споразумения, подписани от последователни централни режими след анексирането на Азавад към Мали и използването от малийската армия на руски наемници от групата Вагнер.“

Откакто новото военно ръководство пое властта в Мали след преврата срещу избрания президент през 2020 г. то характеризира борбата с тероризма и заплахите срещу териториалната цялост на страната като оправдание за въоръжените операции, които води срещу движенията на Азавад.

Преди няколко месеца малийските власти обявиха спирането на споразумението за национално помирение, спонсорирано от Алжир от 2015 г., в знак на протест срещу намесата на Алжир във вътрешните работи на страната. Те описват четирите туарегски фракции като терористични организации, заплашващи териториалната цялост на страната.

Алжир не е коментирал последните събития, но по-рано в ООН и Африканския съюз се застъпи силно за защитата на народа на Азавад от военни действия, които нарушават споразумението за национално помирение. Освен това Алжир обвини въоръжените сили на Мали и групата Вагнер в извършване на кланета и атаки срещу цивилни и цивилни съоръжения по време на операциите.

Подкрепата на Русия за управляващата военна хунта в Мали доведе до появата на необявена политическа криза между Алжир, Русия и редица международни и регионални сили, свързани по един или друг начин с региона. Алжир описва руската подкрепа за Бамако за опит да заобиколи собствената си традиционна роля и дори да застраши стратегическите си интереси, особено след преследването на Азавадите от армията на Мали и наемниците от Вагнер.

Наблюдатели прогнозират, че въвеждането на самоопределение в програмата на Азавади е на път да засили сериозно напрежението, което може да трансформира региона и да има последици, които могат да се разпрострат от алжирската страна на границата, където също има присъствие на общността на азавади и възход на националистическите гласове сред местните туареги.

Междувременно общественото внимание се насочва към правителството в Бамако, което все още не е реагирало на новия съюз на Авазад. Това идва в резултат на кървави конфронтации между движенията на Азавад и малийската армия, подкрепяна от части на Вагнер. В същото време това е отслабване на напрежението между Алжир и Мали, от една страна, и между Алжир и Русия, от друга, и охлаждане на въоръжените конфронтации по граничната ивица.

Наблюдателите не изключват, че обединението на четирите групировки на Азавад ще принуди управляващия военен съвет в Мали да се върне на масата за преговори и да търси мирни политически решения, включително реактивиране на Алжирските споразумения.