🇪🇭💥🇲🇦 Фронтът „Полисарио“ публикува видео от обстрел по позиции на Кралските въоръжени сили на Мароко по защитната линия в Западна Сахара, извършен в четвъртък, 3 септември 2026 г. Комюнике, разпространено от Министерството на националната отбрана на Западна Сахара, цитирано на другия ден от Sahara Press Service, посочва района Агалаб ал-Камун в сектор Ум Дрейга и докладва издигащ се дим над поразените укрепления. Мароканската страна по традиция не коментира тези изявления.
Комюникето за удара от четвъртък е второто подобно съобщение за последната седмица. На 2 септември същото ведомство съобщи за сутрешен удар по това направление, последван по обяд от нов срещу района Галб ез-Залим в сектор Тичла. Предишното комюнике, от 21 август, докладва за бомбардировка при Крарат ал-Фарсик в сектор Махбес. Схемата в тези изявления през последните близо 6 години от възобновяването на бойните действия е константна величина: предно разположени части на Фронта Полисарио са поразили укрепления и техника, противникът понася значителни загуби, а над позициите се издига дим. От ноември 2020 г. насам Рабат не е потвърждавал официално каквито и да било загуби от удари, нанесени от другата страна на защитната линия. МИНУРСО също не публикува самостоятелни изявления за отделни инциденти, така че конкретните числа във въпросните комюникета остават непотвърдени твърдения на страната, която ги разпространява.
Защитната линия, обстрелвана от сепаратистката групировка, представлява насип от пясък и камъни, висок около 3 метра и дълъг близо 2700 км, който пресича Западна Сахара от север на юг. По протежението му са разположени бункери, наблюдателни постове и радарни мачти и обширни минирани площи, описвани като най-дългата непрекъсната минирана зона в световен мащаб. Според различни оценки там са положени над 7 млн. мини. Мароко поддържа линията с гарнизон от няколко десетки хиляди военнослужещи и я използва като физическа граница между онези около 80% от територията, които са под неговия контрол, и източната ивица територия под контрола на Фронт Полисарио. Артилерийският огън от изток може да достига предни укрепления и наблюдателни постове, но в досегашните случаи това не е довело до изместване на контрола върху територията. Самите комюникета съобщават за поразени позиции, но никога за превзета територия.
Ум Дрейга и Тичла се намират в южната трета от вала, в близост до границата с Мавритания и до коридора Гергерат – единствения пътен изход от контролираната от Мароко част на Западна Сахара към Мавритания и Западна Африка. През ноември 2020 г. сахравски демонстранти блокираха участъка. Марокански войски навлязоха в буферната ивица, за да отворят пътя, след което Фронтът Полисарио обяви примирието от 1991 г. за невалидно. Последните обстрели са концентрирани в същия южен участък.
Асиметрията в бойните действия обаче наклонява отчетливо везните в полза на Мароко. То използва турски разузнавателно-ударни безпилотни платформи Bayraktar TB2 и барражиращи боеприпаси за извършване на наблюдение и за нанасяне на удари източно от вала, а откритият пустинен терен оставя войските на Фронта Полисарио с малко варианти за укритие. На 7 юни в сходен удар загина Лахбиб Мохамед Абделазиз, син на Мохамед Абделазиз – ръководител на Полисарио в продължение на четири десетилетия – и офицер, смятан за възможен бъдещ ръководител на движението, което потвърди загубата на най-високопоставения си член от 2020 г. насам, като я свърза с подготовка на нападения по време на посещението на личния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура в бежанските лагери край Тиндуф. Рабат избягва да дава потвърждение на подобни удари, следвайки установената си практика.
Видеото е публикувано по-малко от два месеца преди 31 октомври, когато изтича мандатът на Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (МИНУРСО). Той беше продължен с резолюция 2797 на Съвета за сигурност, приета на 31 октомври 2025 г. с 11 гласа „за“; Китай, Русия и Пакистан се въздържаха, а Алжир не участва в гласуването. Текстът, изготвен от администрацията на Доналд Тръмп, за пръв път определи представения от Мароко през 2007 г. план за автономия като основа на политическото решение и не съдържаше препратка към референдум – въпреки че именно той стои в самото наименование на мисията от създаването ѝ през 1991 г. Същата резолюция възложи на генералния секретар да представи в срок от шест месеца стратегически преглед на бъдещия мандат. Сред обсъжданите оттогава варианти са свиване на военния наблюдателен компонент и прехвърляне на по-голяма тежест към политическата функция на мисията.
Последвалата година на дипломатически усилия не доведе до споразумение. На 8 и 9 февруари 2026 г. в Мадрид се срещнаха делегации на Мароко, Алжир, Мавритания и Фронта заедно с представители на САЩ и ООН – за първи път в тази конфигурация след кръглите маси в Женева през 2019 г. Мароко представи нова преработена версия на плана за автойномия с конкретно формулирани правомощия на представителните институции, съдебната система и публичните финанси на територията. Полисарио получи покана да заяви писмено собствените си искания, но до момента не е внесъл нужния документ. Втори кръг във Вашингтон през май приключи без резултат.
Позицията, с която Полисарио влиза в есента, беше формулирана паралелно с ударите. На 3 и 4 септември Националният секретариат проведе заседание №10 и стигна до извода, че политическото решение минава през правото на самоопределение, отхвърляйки решения, които определи като „съмнителни“. Алжир, който приютява лагерите край Тиндуф и не е взимал участие в гласуването по резолюция 2797, поддържа същата линия. САЩ от своя страна считат съгласието на Алжир за задължително условие за постигане на решение и изпрати съветника на президента Масад Булос, да търси такова съгласие чрез директни разговори.
Натискът върху Полисарио носи и своето правно-политическо измерение. Мисията на САЩ в ООН осъди удара срещу Смара на 5 май, при който снаряди, изстреляни източно от вала, попаднаха в покрайнините на града и раниха цивилен. Полисарио пое отговорност и заяви, че ударът е бил насочен срещу тилови военни бази. Паралелно в Конгреса на САЩ бяха внесени законопроекти за обявяване на Фронта за терористична организация. Проектът, внесен в Сената от Тед Круз, Том Котън и Рик Скот, обвързва същото обозначаване с констатация на държавния секретар за сътрудничество с ирански групи, които вече са определени като терористични. Двупартийният му аналог в Камарата на представителите е внесен от Джош Готхаймер и Рони Джаксън. Нито един от двата законопроекта все още не е одобрен.
Паралелно с това Мароко навлиза в предизборен период. На 23 септември страната избира 395-местната Камара на представителите, а предизборната кампания започва на 10 септември със силна международна подкрепа за плана за автономия, която според властите в Рабат включва над 130 държави, сред които САЩ, Франция, Испания, Германия и Обединеното кралство. През август към този списък се добави Колумбия: на 8 август новият президент на страната Абелардо де ла Есприеля призна суверенитета на Кралство Мароко върху територията, оттегли досегашното признание на Сахравската арабска демократична република и по този начин замрази двустранните отношения само ден след встъпването си в длъжност начело на Богота.
Подобни обстрели не водят до фактическа промяна по линията на териториалния контрол, а комюникетата не включват конкретни числа за загуби, които биха могли да бъдат оспорени. В същото време обаче кадри показват, че Фронтът Полисарио продължава да извършва активни бойни действия точно когато Съветът за сигурност на ООН се подготвя да вземе решение за бъдещето на мисия, чийто военен компонент може да бъде свит, а преговорната рамка вече приема за отправна точка плана на Мароко. Вероятно съобщението е насочено повече към дипломатическа аудитория в Ню Йорк и бежанските лагери до Тиндуф, отколкото към позициите на мароканската армия от другата страна на защитния вал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар