|
| 📸 Снимка: Shutterstock |
🇷🇺🤝🇮🇷 Според турски източници, цитирани от иранския журналист Хаял Муазин, Техеран възнамерява да започне собствено производство на руските реактивни изтребители Су-30 и Су-35. Според информацията Иран вече е получил необходимите лицензи за производство и се готви за създаването на завод за сглобяване. „Това ще е значителна стъпка в развитието на иранската авиация“, посочва Муазин в своя публикация.
Информацията сочи, че в Иран се планира да бъдат произведени между 48 и 72 изтребителя Су-35 Flanker-E за нуждите на военновъздушните сили на страната. Точният брой на самолетите Су-30 от серията Flanker-C, планирани за сглобяване в Иран, остава неясен. Потенциалното стартиране на монтажно производство в Ислямската република не само би позволило на страната да осигури модерни бойни самолети на своите въоръжени сили, но също така ще създаде нови работни места и ще развие собствена авиационна индустрия.
Освен това този ход ще намали зависимостта на Иран от външни доставки на военно оборудване, което е особено важно в контекста на международните санкции, които ограничават достъпа до набор от технологии и оръжия. Не става ясно обаче дали предполагаемият лиценз дава на право на страната да произвежда и изнася изтребители за трети страни.
Това развитие може да се разглежда като важна стъпка в еволюцията на руско-иранското военно-техническо сътрудничество, което се засилва на фона на нарастващия натиск от страна на Запада и Израел върху Иран. Прехвърлянето на лицензи за производство на бойни самолети подчертава укрепването на стратегическите отношения между Москва и Техеран, което потенциално засяга както регионалната, така и международната сигурност.
През последните години ирански военни анализатори подчертаха многократно, че евентуалното местно производство на Су-30 и Су-35 ще позволи на Техеран да осигури по-голяма оперативна автономност и гъвкавост, особено в светлината на ескалиращото регионално напрежение, което без съмнение ще доведе до укрепване на отбранителните способности на страната.
Към момента няма актуална информация за доставките на Су-35 за Иран, които се очакваха през последните месеци, но и Техеран, и Москва запазиха мълчание. Идеята за вътрешно производство на Су-35 и Су-30 не е нова за иранската общественост. В интервю от юли 2023 г. министърът на отбраната Мохамад-Реза Гараей Ащиани намекна за промяна в стратегията, като отговорът му предположи, че страната притежава способността да произвежда тези високопроизводителни изтребители в страната.
Въпреки че се колебае да разкрие подробности, Ащиани каза: „В един момент се споразумяхме за покупка, но разбрахме, че имаме способността да произвеждаме тези изтребители в собствената ни страна.“ Той обаче не изключи възможността за преразглеждане на покупката, заявявайки, че властите „оценяват ситуацията“ и могат да я преоценят, ако е необходимо.
Придобиването на руските изтребители Су-35 ще донесе значително подобрение в способностите на иранските ВВС. Това е многоцелеви изтребител, предлагащ подобрена маневреност, радари и оръжейни системи - характеристики, които ще позволят на Иран да укрепи отбранителните си способности срещу въздушни заплахи и да предприеме широк спектър от мисии, от въздушен бой до прецизни удари по наземни цели. Това ново оборудване ще позволи на страната да контролира по-добре въздушното си пространство, особено в стратегически зони като Персийския залив.
Притежаването на Су-35 би могло да има и регионални последици, укрепвайки позицията на Иран в Близкия изток. Това може да помогне за балансиране на военната мощ в региона и да увеличи влиянието на Иран спрямо страни като Саудитска Арабия. Освен това трансферът на технологии, свързан с тези доставки, би позволил на страната да подобри техническата си база и потенциално да развие местното си производство на модерни военни технологии. Това би укрепило страната в дългосрочен план, особено в условията на международни санкции и натиск.
Су-30 и Су-35 са два от най-модерните многофункционални изтребители, разработени от руската авиационна компания Сухой. Те споделят набор от общи характеристики, но притежават и някои ключови разлики, които ги правят подходящи за различни мисии.
Су-30 е двуместен многоцелеви изтребител с по-голям обсег и капацитет за различни бойни задачи. Оборудван с два двигателя АЛ-31Ф, той има боен радиус до 3000 км. с едно зареждане, което го прави подходящ за дълги мисии и патрулиране. Авиониката му включва радар N001VE, позволяващ му да открива въздушни и наземни цели на големи разстояния. Самолетът също така разполага със система за управление на огъня и цифрови дисплеи в пилотската кабина, които допринасят за максималната ситуационна осведоменост за пилотите.
Су-35 от своя страна представлява значителна еволюция на базата на Су-30, предлагайки по-мощни двигатели и по-модерна авионика. Основната разлика е в двигателите му AL-41F1S, които осигуряват по-добра маневреност и супер маневрени възможности. Те включват технология за векторизиране на тягата, позволяваща на самолета да извършва сложни въздушни маневри и да поддържа контрол при по-ниски скорости.
Су-35 е оборудван и с усъвършенстван радар Ирбис-Е, предлагащ по-голям обсег на откриване на целите – до 400 км за въздушни обекти и 200 км за наземни цели. Това го прави по-ефективен при откриване и проследяване на множество цели едновременно.
Що се отнася до въоръжението, и двата самолета могат да носят широка гама от оръжия. Су-30 обикновено е въоръжен с ракети въздух-въздух като Р-77 и Р-73, както и ракети въздух-земя като Х-29 и Х-31. Притежава и вградено 30-милиметрово оръдие ГШ-30-1.
Су-35 притежава подобрени оръжейни възможности, които му позволяват да носи ракети от следващо поколение като Р-77-1 и Р-37M и високоточни оръжия въздух-земя като ракетите Х-58 и Х-59. Авиониката му включва модернизирана система за електронно противодействие, което го прави по-устойчив на съвременните заплахи, включително радари и ракети с инфрачервено насочване.
Разликите в Су-30 и Су-35 ги правят подходящи в различни видове мисии. Су-30 е предпочитан за дълги патрулни мисии и удари на далечни разстояния поради своя разширен обсег и наличието на двама пилоти, което улеснява продължителните операции. В същото време Су-35 е по-подходящ за бърз и агресивен въздушен бой, благодарение на своята супер маневреност и превъзходна авионика. Способността му да се справя с множество въздушни цели го прави ключов компонент в модернизацията на всяка военновъздушна сила, осигурявайки предимство в съвременните въздушни операции.