Анализ: Британските учения в Кения отпаднаха заради спора за юрисдикция

🇬🇧🇰🇪 Британското министерство на отбраната отмени голямото военно учение в Кения, насрочено за есента, след като местните власти отказаха да издадат разрешителни за полигона край Лайкипия в централната част на страната. Около 1500 военнослужещи от 1-ви батальон на полка на херцога на Ланкастър, които трябваше да участват в маневрите Haraka Storm през септември, ще проведат своята подготовката на полигона Солсбъри Плейн в Англия, вместо в традиционната им арена за бойни стрелби от години – саваната на Лайкипия.

„За съжаление, необходимите лицензи за провеждане на обучението в Лайкипия по-късно тази година не бяха осигурени“, съобщиха от британското ведомство. В редовните занятия по тази програма обикновено участват до 1700 души.

Формално проблемът опира до забавена административна процедура. Зад нея обаче стои спор, който тлее от години и за първи път има осезаеми последствия: кой има правото да съди британски войник, извършил престъпление на територията на Кения. Отмяната на тези маневри е дребен епизод на фона на десетилетия съвместна подготовка, но сигналът, който Найроби изпраща, има далеч по-голяма тежест от самата военна тренировка.

В ядрото на конфликта е Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между двете държави. То е подписано през 2021 г., но и до днес не е ратифицирано от кенийския парламент. Документът определя рамката на военното партньорство, включително реда за провеждане на разследвания и правния статут на чуждестранния контингент. Според действащата уредба Лондон запазва първостепенна юрисдикция върху провиненията, извършени от негови войници „при изпълнение на служебни задължения“ – формула, която практически ги поставя извън обсега на местното правосъдие. Парламентарна комисия в Найроби настоява за промяна: предложените изменения в членове 6(5) и 23 целят тежки престъпления, сред които убийства, да преминат под юрисдикцията на кенийските съдилища. Към този спор се добавя далеч по-прагматичният въпрос за цената, която Лондон плаща за ползването на полигоните.

Правният казус има съвсем конкретно измерение. През март 2012 г. 21-годишната Агнес Уанджиру, майка на малко дете, е видяна за последно да танцува с британски войници в хотел „Лайънс Корт“ в Наниуки – място, където военните отсядат по време на обучения. Два месеца по-късно тялото ѝ е намерено в септична яма в двора на хотела. Разследването остава без движение повече от десетилетие. На 16 септември 2025 г. Кенийският върховен съд издаде заповед за арест на британския гражданин Робърт Джеймс Пъркис по обвинение в убийство. 38-годишният Пъркис, родом от Солсбъри, е служил като санитар в същия полк на херцога на Ланкастър. През ноември той се яви пред Магистратския съд в Уестминстър (Лондон) и отказа съгласие за екстрадиция. Ако тя бъде осъществена, той ще се превърне в първия бивш или настоящ британски военнослужещ, предаден на чуждестранно правосъдие по обвинение в убийство.

Именно този случай превърна въпроса за юрисдикцията от процедурен дебат в политически проблем. Британското армейско учебно поделение в Кения (BATUK), разположено край Наниуки, обучава британски части от десетилетия и остава основната платформа за съвместни учения с кенийските въоръжени сили, както и ключов източник на прехрана за местното население. Присъствието на чужди войски обаче отдавна подхранва недоволство, свързано с контрола, отчетността и правния статут. На 20 юни в Наниуки семейства на засегнати от действията на BATUK поставиха твърди условия за подписването на ново споразумение: справедливост, финансови компенсации и наказателна отговорност пред местния закон. Командващият британската армия призна за престъпления, извършени от войници, но без да посочи конкретен механизъм за правосъдие в полза на жертвите.

Напрежението се пренесе и в парламентарните дебати в Найроби. „Този състав на парламента и Комисията по отбрана, разузнаване и външни отношения винаги са имали резерви към BATUK – особено в случаите, когато обществото ни не може да приеме нарушенията на човешките права“, заяви народен представител по време на обсъжданията.

Лондон реагира сдържано. Британското министерство на отбраната определи отношенията си с Кения като изградени на „взаимна изгода, уважение и сътрудничество“ и добави, че „дълбоко съжалява за проблемите и трудностите, възникнали във връзка с британското военно присъствие в страната – както в миналото, така и в последно време“. На свой ред Найроби побърза да отрече, че партньорството е прекратено или че дейността на BATUK е преустановена; правителството увери, че споразумението просто преминава през задължителния парламентарен преглед.

И двете столици предпочитат да представят ситуацията като административно забавяне, а не като разрив. Това поведение разкри споделен интерес: и Лондон, и Найроби искат да запазят партньорството си. Кения не разтрогна договора и не затвори военната база, а просто задържа разрешителните за едно конкретно учение. Ходът е премерен, достатъчно категоричен, за да покаже, че Найроби притежава административни лостове за влияние, и същевременно умерен, за да остави вратата отворена за бъдещи преговори.

Има по-прозаично обяснение: че става дума за бавна бюрокрация, а не за пресметнат политически натиск. Хронологията на събитията обаче опровергава въпросната теза. Ратификацията е блокирана именно заради членовете, регламентиращи юрисдикцията при тежки престъпления; парламентарната комисия публично изрази своите възражения, а заповедта за ареста на Пъркис от септември направи цената на досегашното статукво видима за кенийското общество. В този контекст отказът за издаване на лицензи е логична стъпка от цялостния процес, а не случайно отклонение.

За Обединеното кралство загубата е по-скоро символична, отколкото оперативна: подготовката на войски бързо се пренася на собствена територия, а Кения запазва ролята си на ключов партньор в Източна Африка. За град Наниуки обаче последиците са значителни, тъй като провеждането на маневрите захранва местната икономика. Същинският залог тук не е просто едно отменено учение, а моделът, върху който почива това присъствие вече 60 години. Дългогодишната асиметрия, при която британските войници отговарят само пред родните си съдилища, за първи път е подложена на сериозен политически натиск.

Делегации се стичат към Хелзинки да учат финландските бункери

🇫🇮🛡️🇷🇺 Чуждестранни лидери и правителствени делегации все по-често пътуват до Хелзинки, за да проучат мрежата от подземни бункери на Финландия – най-добре защитената цивилна инфраструктура в Европа. В същото време западните столици трескаво преоценяват собствената си неподготвеност на фона на растящото напрежение.

Тенденцията, за която съобщи британският вестник The Times, се засили след предупрежденията от срещата на върха на НАТО в Анкара: пряко руско военно нападение срещу западна държава остава реална стратегическа заплаха до 2030 г. Именно този времеви хоризонт кара правителства като британското да осъзнаят пропуските в собствената си сигурност и да ги оценят като обезпокоителни.

Под финландската столица се разстила лабиринт от 5500 противоядрени укрития, способни да приютят близо милион души – цифра, която далеч надхвърля 675-те хиляди жители на града. В национален мащаб страната разполага с около 50 500 укрития с капацитет за 4,8 милиона души. Това на практика прави Финландия най-подготвената в структурно отношение държава в Европа при евентуална ескалация. Но онова, което привлича чуждите делегации, е не само мащабът, а логиката зад него.

Мрежата е изградена около строга философия за „двойна употреба“. В мирно време съоръженията функционират като напълно обикновени градски пространства – детски площадки с меки настилки, спортни зали, плувни басейни и дори репетиционни за местни музикални групи. Хиляди жители на Хелзинки минават през тях всеки ден, без изобщо да се замислят, че стъпват по военна инфраструктура. При тревога обаче същите тези помещения се преобразуват в убежища – по закон в рамките на 72 часа, а реално – за броени часове.

„В условията на криза хората вече познават мястото отлично“, обяснява пред The Times Юка-Пека Шродерус от Спасителната служба в Хелзинки. Отдаването под наем на пространствата не е просто търговска дейност, а част от замисъла: така инфраструктурата се поддържа жива и работеща, а гражданите свикват с нея дълго преди да им потрябва.

Устойчивостта на мрежата е буквално всечена в скалата. Укритието „Мерихака“ – с площ от 15 000 кв. м, разположени 20 метра под земята зад масивни стоманени взривоустойчиви врати – е проектирано да издържи на ядрена радиация, биологични агенти и химически оръжия. Веднъж запечатано, съоръжението работи напълно автономно, откъснато от външните водопроводни, вентилационни и канализационни мрежи.

Логистиката вътре наподобява живота в подводница. „Във всеки един момент една трета от хората почиват, една трета се занимават с ежедневни дейности, а останалите са на смяна и чистят“, описва Шродерус строгия ред, който позволява на 6000 души да живеят под земята в едно-единствено съоръжение без хаос.

Зад бетона обаче стои цялостна държавна философия. Мрежата е част от доктрината за „Всеобхватна сигурност“ – рамка, която задължава мъжете да отбиват военна служба, подлага населението на редовни отбранителни учения и изисква по закон всяка по-голяма нова сграда да разполага с укрепено убежище. Тази програма не е спусната насилствено „отгоре“ от военните, а е споделен обществен договор: държавата, бизнесът и гражданите отговарят за отбраната заедно, превръщайки я в част от всекидневието, а не в извънредна мярка.

Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Финландия дели с Русия граница от близо 1340 км – най-дългата между руска и западна държава – и пази жива паметта за Зимната война (1939–1940 г.), когато отблъсна съветското нашествие с цената на огромни жертви. През десетилетията на Студената война, докато Западът разчиташе основно на ядреното възпиране и постепенно занемари скривалищата си, Хелзинки нито за миг не изпусна от фокус националната си защита. Наборната служба, ученията и строежът на укрития продължиха без прекъсване. Присъединяването към НАТО през 2023 г. не създаде тази култура, но я изкара на показ пред съюзници, които тепърва откриват колко много са забравили.

Именно тук контрастът със западните страни става остър и неудобен. В повечето европейски държави гражданската отбрана се разпадна след края на Студената война: укритията бяха изоставени, забравени или разпродадени, а самата идея за подготовка на населението изчезна от политическия речник.

Фиона Хил, бивш съветник на Белия дом по въпросите за Русия и съавтор на стратегически отбранителен преглед на Обединеното кралство, описа Финландия като „най-добре подготвената нация“. Тя подчерта, че западната готовност е крайно недостатъчна – не заради липса на средства, а защото правителствата избягват честния разговор с обществото за реалните геополитически рискове. Оценката на Хил звучи като диагноза за стратегически провал: континентът, свикнал да мисли за отбраната като за задача единствено на армиите, е забравил, че съвременната война поразява първо гражданското население.

В резултат на това днес светът отива в Хелзинки, за да си води бележки. The Times изброи високопоставени делегации от Великобритания, Саудитска Арабия и Израел, посетили подземния лабиринт. Сред гостите бе и украинският президент Володимир Зеленски, който разгледа укритието „Мерихака“ заедно с финландския си колега Александър Стуб и се запозна със законовата рамка за поддръжка на съоръженията. За държава под ежедневен обстрел този урок не е абстрактен – финландският модел е работещият отговор на предизвикателствата, пред които Украйна се изправя всеки ден.

Интересът към бункерите е само един слой от дългогодишните финландски инвестиции в териториална отбрана. При пълна мобилизация финландските въоръжени сили могат да разгърнат сериозен състав от 280 000 души, благодарение на мащабния си резерв от обучени запасняци. Това им позволява да водят конвенционална отбрана напълно самостоятелно, без да разчитат веднага на подкрепления от други страни членки на НАТО. Подземните убежища и армията са двете страни на една и съща монета: държава, устроена така, че да не се пречупи под натиск.

Спешността на този чужд интерес е напълно обяснима. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова за военна сила срещу Алианса до 2030 г. Това превръща финландския опит от любопитен факт в практически наръчник. Колкото повече наближава този хоризонт, толкова по-настоятелно съюзниците питат не дали, а как могат да наваксат десетилетията изгубено време.

Оттук нататък въпросът вече не е дали финландският модел работи – Хелзинки го доказва от десетилетия. Въпросът е дали останалата част от Европа има политическата воля да го приложи, преди годината 2030 да настъпи по-бързо от очакваното. Финландия превърна бетона в доктрина, а доктрината – в спокойствие. Западът все още търси думите, с които да обясни на собствените си граждани защо това изобщо е необходимо.

Видео показва прехват на руска крилата ракета Х-101 от германския Skynex.

🇺🇦🤝🇩🇪 Германска зенитна установка Skynex е поразила руска крилата ракета Х-101 в небето над Западна Украйна, като за първи път сблъсъкът е документиран с ясни бойни кадри. Видео, публикувано от Въздушно командване „Запад“ на 5 юли, показва как оръдейната система на Rheinmetall догонва и разкъсва целта в разгара на поредната руска въздушна атака, потвърждавайки прехват, за който украинските военни бяха съобщили и по-рано, но без визуално доказателство.

Батареята от кадрите е четвъртата доставена на Украйна огнева единица Skynex, която се обслужва от 223-ти зенитно-ракетен полк. По данни на OSINT наблюдатели, сверили маркировките по командната машина, това е една от малкото системи в света, изпробвани в реален бой срещу целия спектър заплахи, за които тя е проектирана – от евтини ирански дронове „Шахед“ до руски крилати ракети. Точно този двоен профил прави записа необичаен: къса цев срещу ракета, летяща с близо 800 км/час – скорост, отчетена на прицелния интерфейс, видим във видеото.

Командирът на зенитната батарея, представен като Андрий, обясни, че Украйна е сред първите държави, приели системата за оперативно ползване. Логиката на самия изстрел той описа стъпка по стъпка: „Системата измерва разстоянието до целта, височината и скоростта ѝ. В момента, в който снарядът напуска цевта, той се програмира от програматор, разположен в дулната спирачка-компенсатор.“ Т.е. снарядът не разчита на директно попадение – електрониката му се настройва в последната част от секундата преди изстрела, за да се взриви на изчислено разстояние от целта.

„Самата система се прицелва, изчислява точката на прехват и снарядът се детонира непосредствено до целта“, добави командирът. Именно този принцип, облак осколки, разгънат точно пред приближаваща ракета, позволява на 35-милиметровото оръдие да поразява цели, които класическата картечна стрелба би пропуснала.

Въздушно командване „Запад“ отбелязва, че показаната батарея е свалила досега 34 дрона „Шахед“ и 2 крилати ракети Х-101. Официалната сметка се разминава леко с друг анализ на същата машина: OSINTtechnical посочи, че маркировките за поразени цели по бронята отговарят на 2 крилати ракети и 30 дрона – с 4 по-малко. Разликата е несъществена за общата картина и вероятно отразява прехвати, отбелязани в последното боядисване на символи, но е показателна за начина, по който бойната статистика на една конкретна установка може да бъде сглобена от няколко публично достъпни източника.

Skynex е система за противовъздушна отбрана с малък обсег, разработена от германския концерн Rheinmetall и проектирана да поразява дронове, крилати ракети, реактивни снаряди, артилерийски и минохвъргачни снаряди. Пълната батарея обединява бойната система за управление Oerlikon Skymaster, радара Oerlikon X-TAR3D и четири автоматични оръдия Oerlikon Revolver Gun Mk3. Украйна използва конфигурацията с четири оръдия; към ноември 2025 г. отбранителните сили разполагаха с общо четири системи Skynex. Оръжието попада в клас, който доскоро изглеждаше отживелица – зенитната артилерия, изместена преди десетилетия от управляемите ракети. Масовите нашествия на евтини дронове отново я изведоха на дневен ред: един дрон „Шахед“ струва десетки хиляди долари, ракетата-прехващач срещу него – многократно повече, а оръдейният снаряд е несравнимо по-евтин от двете. Тази аритметика на изтощението прави оръдейните системи все по-търсени в защитата на украинския тил и енергетика.

По-рано ВВС на Украйна публикуваха кадри, на които системата сваля поне 7 дрона „Шахед“ в хода на една нощна атака, а при друга единична мисия – крилата ракета и 11 дрона. Тези епизоди очертават ролята която играе Skynex при масираните удари: не единичен щит, а плътен близък пояс, изнесен пред критичната инфраструктура, отсяващ онова, което е проникнало през по-далечните ешелони.

През пролетта обаче германското издание Stern съобщи за вътрешна украинска оценка, според която при руски удар по промишлен обект в Западна Украйна на 1 април Skynex е показал „ниска техническа готовност“: 3 от 8-те оръдийни модула в 2 разгърнати батареи отпаднали в рамките на минути заради хидравлични повреди, проблеми с радара и засечки при подаването на боеприпаси, а системата произвела едва един изстрел по засечен дрон и не улучила. Rheinmetall отказа коментар по конкретни оперативни данни, позовавайки се на мерките за сигурност, но заяви, че според украинската обратна връзка системата е показала „изключителна ефективност“. Представител на германското правителство от своя страна посочи, че разгърнатите бройки са твърде малко за категорични изводи и допусна принос на операторска грешка. Двете свидетелства не се изключват: една установка може да записва десетки прехвати в едни условия и да отказва в други – заключение, което важи за почти всяка сложна бойна система, изпробвана за първи път в мащаба и темпото на тази война.

Отвъд конкретните кадри прехватът на Х-101 е поредно потвърждение, че зенитните оръдия се завръщат в първата линия на защитата срещу руските въздушни удари, не като заместител на ракетните комплекси, а като техен евтин и по-издръжлив на изтощение партньор в най-близкия пояс. Дали четирите украински Skynex ще натежат в общата сметка, ще зависи не от отделните попадения, а от това колко надеждно ще издържат на високата интензивност на работа нощ след нощ – въпрос, на който наличните данни, включително докладваните дефекти, все още не са дали окончателен отговор.

Египет откри „Октагон“ – команден център, завършен още 2022 г.

🇪🇬🏛️🎖️ Египет откри най-големия си стратегически команден център „Октагон“, в Новата административна столица източно от Кайро, където президентът Абдел Фатах ас-Сиси подписа учредителния акт, вдигна флага на въоръжените сили над осемте кули на комплекса и обяви съоръжението за действащо под съпровода на 11 артилерийски залпа. Церемонията, отразена от Държавна информационна служба на Египет, беше обвързана с годишнината на 30 юни – датата, на която масовите протести през 2013 г. отвориха пътя на ас-Сиси да свали избрания президент Мохамед Морси и да поеме властта.

„В името на великия египетски народ обявяваме Стратегическото командване в Новата административна столица за открито“, заяви ас-Сиси след подписването, описвайки комплекса като „паметник на великия египетски народ“, който въплъщава Египет като „сила за мир и стабилност“ и „държава, способна да посрещне предизвикателствата“. Речта завърши с трикратното „Да живее Египет“. На церемонията присъстваха министър-председателят Мустафа Мадбули, министърът на отбраната Ашраф Салем Захер и началникът на Генералния щаб Ахмед Халифа.

Според описанието на египетските власти и на медии в Персийския залив „Октагон“ не е просто административна сграда, а „нервната система“ за командване и контрол на въоръжените сили – обект, който интегрира планирането на всички родове войски и осигурява постоянна готовност със защитени комуникации и системи за анализ на данни. Комплексът се простира на 92 кв.км.  в 13 зони, с 8 осмоъгълни сгради около 2 централни структури за политическо ръководство и около 4,69 млн кв.метра застроена площ. Осмоъгълникът е представен като символ на силата и на взаимната зависимост между отделните клонове на държавата. Египетски и регионални издания описват центъра като „по-голям от Пентагона“ и „най-големия команден център в света“ – суперлатив, който по разгъната площ е правдоподобен, но не е независимо потвърден и стъпва изцяло на официалния разказ.

Самото съоръжение не е ново. Строежът му започва през 2015 г. – годината, в която на 15 март ас-Сиси обяви проект за Новата административна столица – и приключва структурно около 2022 г. Оттогава министерството на отбраната се насочва към него, а от 2023 г. цели ведомства започват да се местят в пустинния град на 30 км източно от Кайро. Президентът лично следи етапите с редовни инспекции, последната от които през юни 2026 г. Тоест сградата стои завършена от години; онова, което се случи на 4 юли, е формалното ѝ откриване като Стратегическо командване. Церемонията беше насрочена не когато бетонът изсъхна, а когато посланието дотрябва – в деня на годишнината, извела ас-Сиси на власт.

Символиката се опира и на по-далечно минало. Египет наистина е бил силна военна държава: при Гамал Абдел Насер през 50-те и 60-те години Кайро е център на арабския национализъм и претендент за лидерство в арабския свят, преди поражението от Израел в Шестдневната война от 1967 г. да пречупи този проект. Днешният разказ съзнателно се представя като наследник на онази мощ – но между реториката за завръщане и материалната ѝ основа стои същият въпрос за способност срещу образ.

Център за командване и контрол може да подобри способността на един щаб да събира и обменя информация; но нищо в наличните данни не сочи промяна в оперативния замисъл или доктрината на египетската армия – промяна на способност, не на намерение, и то способност, чиято реална стойност проличава едва в реална употреба. На кого е адресиран сигналът личи от самата постановка. Навътре, към местната публика, „Октагон“ материализира „Новата република“ на ас-Сиси и вписва армията в самото сърце на държавната архитектура – буквално и символно. Навън, към региона и към Вашингтон, той рисува Египет като подредена, технологично оборудвана сила. Много вероятно е откриването да е преди всичко акт на легитимация и позициониране, а не белег за нов военен капацитет.

Египет прави това в момент, в който няколко държави в региона демонстрират военно надигане – но надигания от различно естество. Израел отчете рекордни 19,2 млрд долара отбранителен износ за 2025 г. – пета поредна година на ръст – и одобри най-големия си отбранителен бюджет; Саудитска Арабия и Турция също наливат ресурс в отбрана и собствена индустрия. Разликата е показателна: силата на Израел се измерима в износ на въоръжение и рекордни поръчки – реална бойна способност; египетската витрина на 4 юли е инфраструктура и престиж. Двете не са един и същ вид мощ, и слепването им под общото „регионален военен подем“ замъглява повече, отколкото обяснява.

Реалните грижи за сигурността на Египет са конкретни и близки: войната в съседен Судан, нестабилността в Либия, спорът с Етиопия за водите на Нил и ударите на хусите по Червено море, които свиха приходите от Суецкия канал — предизвикателства, на които монументален команден щаб отговаря по-малко, отколкото подсказва мащабът му.

Откриването е послание и към Вашингтон. Египет остава дългогодишен стратегически партньор на САЩ и получател на около 1,3 млрд долара годишна военна помощ, а ас-Сиси поддържа топли лични отношения с администрацията на Тръмп. „Октагон“ е сигнал и в тази посока: способен, стабилен съюзник, който заслужава потока помощ и водещата роля в следвоенното устройство на ивицата Газа, където Кайро е незаменим посредник заради границата с анклава и своя отказ да приеме разселване на палестинци в Синай. Онова, което тези отношения носят на египетския държавен глава, е точно легитимността и подкрепата, които церемонията демонстрира навън.

Същата церемония обаче се разглежда и в обратна посока. Новата столица, чийто военен флагман е „Октагон“, се оценява на около 58 млрд долара, а военните контролират 51% от компанията, която я строи и продава земите ѝ (ACUD) – при почти никаква публична отчетност. Критици като Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED), политически експерти и международни издания описват проекта като инструмент за концентрация на икономическа власт в ръцете на армията, финансиран с дълг в години на остра валутна криза и повтарящи се спасителни програми на МВФ – който настояваше точно за свиване на държавните мегапроекти и на икономическата роля на военните. Оттам и сравнението с Нейпидо – столицата, изградена от генералите в Мианмар, за да отдалечат властта от хората.

Украйна е покрила над 1170 км логистични маршрути с мрежи срещу дронове.

🇺🇦 Украйна е инсталирала защита срещу дронове по протежение на над 1170 км логистични маршрути във фронтовите региони, удвоявайки дневния темп на изграждане в сравнение с миналата година. Това заяви министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров в публикация на своя канал в Telegram.

„Тези решения гарантират стабилна логистика, бързо снабдяване с ресурси и безопасна евакуация на ранените дори под вражески огън“, написа Федоров. Според него дневният темп на изграждане е скочил от 4 на 8,5 км от миналата година насам. Само в периода от февруари до април екипите са монтирали 430 км защита срещу дронове и са възстановили 106 км пътища.

В момента в пет региона се извършват дейности по възстановяване на пътната мрежа. Вече са реконструирани повече от 60 км, включително три завършени участъка по Запорожското и Харковското направление.

„В съвременната война логистиката определя устойчивостта на фронта. Защитена логистика означава спасени животи“, добави министърът.

Разширяването на мрежата се случва в момент, когато руските сили продължават да увеличават мащаба на ударите с FPV дронове срещу украинските транспортни маршрути в близост до линията на съприкосновение.

През април Федоров разкри, че екипите инсталират над 25 км защитни мрежи срещу дронове по две ключови трасета в Донецка област, като работят с темпо от около един километър на ден.

По-широката програма има за цел да достигне 4000 км защитени пътища до края на 2026 г., като приоритет се дава на маршрутите, поддържащи фронтовата логистика и селищата близо до линията на съприкосновение.

До края на 2025 г. Държавната специална служба за транспорт изгради 534 км анти-дрон защита в 7 региона, включително Донецка, Днепропетровска, Запорожка, Херсонска, Сумска, Харковска и Киевска област.

Висш държавен служител на Иран: Сътрудничеството ни с Русия е безполезно.

🇮🇷⚔️🇷🇺 Висш държавен служител на Ислямска република Иран отправи безпрецедентни обвинения към Русия в предоставяне на разузнавателни данни на Израел, които са помогнали за унищожаване на системите за противовъздушна отбрана на страната в 12-дневната война.

Мохамад Садр, член на Съвета за целесъобразност на Иран, заяви, че твърденията му се основават на разузнавателна информация и анализи от 12-дневния конфликт, по време на който, според него, иранската мрежа за противовъздушна отбрана на практика е била унищожена. В интервю за BBC Persian той аргументира, че прецизните удари на Израел по всички позиции на иранското ПВО са подозрителни и посочи отказа на Москва да подкрепи Техеран.

Близкият съветник на някогашния ирански президент Мохамад Хатами подчерта, че Москва е проявила „пристрастие в полза на Израел“, а последната война е доказала, че „стратегическото споразумение с Русия е безполезно“.

„Русия продаде системата С-400 на Турция, член на НАТО, но не и на Иран. Досега не е готова дори да ни продаде изтребителите Су-35. Не трябва да мислим, че Русия ще дойде на помощ на Иран, когато дойде моментът“, заяви той, позовавайки се на многократно обявената сделка за придобиване на модерни руски изтребители, което така и не се осъществи.

Освен това Садр е убеден, че инцидентът с хеликоптера на президента Ебрахим Раиси е „израелско действие“, предназначено да изпрати съобщение на Техеран, че „ако Иран продължи, ние също ще продължим“. По онова време се появиха спекулации, че катастрофата е резултат от саботаж, което предизвика широка дискусия в иранските медии и дори стана повод за колажи и шеги в социалните мрежи. Генералният щаб на въоръжените сили на Иран пусна изявление, опровергаващо версията за саботаж в катастрофата, която уби Раиси и свитата му.

Обвиненията на Садр към Москва са във връзка с израелските атаки срещу ирански военни обекти през втората половина на юни, в които бяха убити висши военни командири и ядрени учени. Русия се ограничи до това да осъди атаките, но така и не предприе никакви реални действия, включително военна помощ или дипломатически натиск, според ирански наблюдатели, цитирани от Al Arabiya.

Руският президент Владимир Путин и иранският му колега Масуд Пезешкиан подписаха договор за стратегическо партньорство между двете страни в Москва на 17 януари, насочен към укрепване на двустранните връзки в сферата на „военното сътрудничество“, според AFP. Въпреки това сделката така и не достигна до пакт за взаимна отбрана, подобен на този, който Москва подписа със Северна Корея.

Алжир и Мавритания подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната.

🇲🇷🤝🇩🇿 Алжир и Мавритания обсъдиха развитието на сигурността в Африка в сряда и подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната.

Това стана по време на безсрочно посещение в Алжир на военна делегация начело с министъра на отбраната на Мавритания Ханана Улд Сиди Улд Ханана, според изявление на министерството на отбраната на Алжир.

В него се посочва, че министърът на отбраната на Алжир Саид Ченгриха е обсъдил с Улд Ханана „развитието на сигурността в региона на Северна Африка и на африканския континент и е обменил мнения по различни въпроси от общ интерес и начини за укрепване на военното сътрудничество между двете братски страни“.

Двете страни подписаха и „споразумение за сътрудничество в отбраната“, без да разкриват повече детайли относно неговото съдържание.

Изявлението цитира думите на Ченгриха, че Алжир и Мавритания „споделят едни и същи амбиции и предизвикателства, което превърна двустранните им отношения в модел за сътрудничество и интеграция между арабските и африканските страни“.

Предизвикателствата, свързани със сигурността, икономиката и геополитическите трудности, пред които е изправен нашият регион, изискват от нас сега повече от всякога да засилим съвместните си действия“, добави той.

От своя страна министърът на отбраната на Мавритания похвали „дълбочината на братските и съседски отношения между двата братски народа и пионерската роля на Алжир в гарантирането на сигурността в региона“, според същия източник.

Двустранното партньорство между Алжир и Мавритания се разшири в последните пет години, което е видно от реципрочните посещения на президентите на двете страни и съвместните проекти като изграждането на магистрала, граничен пункт и зона за свободна търговия.

Холандия потвърди, че иска да увеличи над два пъти военния си персонал до 2030 г.

Военнослужещи от холандската армия присъстват на официално честване на годишнината от присъединяването на Литва към НАТО във Вилнюс, 29 март 2024 г.
📸 Снимка: Mindaugas Kulbis/AP Photo

🇳🇱 Нидерландия планира да увеличи над два пъти числеността на въоръжените си сили, от 70 000 на 200 000 военнослужещи до края на десетилетието, потвърди холандското министерство на отбраната.

В свое писмо, адресирано до Камарата на представителите, държавния секретар по отбраната Гийс Туинман заяви, че отбраната е „изправена пред голяма промяна“, а това значи, че „Холандия трябва да може да стои на собствените си крака“.

За да увеличи числеността на въоръжените сили, правителството ще изпрати анкета до младежите, призовани на 17-годишна възраст, за да събуди интереса им към военната служба. Попълването на тази анкета засега все още е доброволно, но в крайна сметка може да стане задължително, както и интервю или медицински преглед.

Правителството има за цел също да увеличи броя на резервистите, тези, които работят на непълен работен ден за въоръжените сили, често съчетавайки службата си с цивилна работа или обучени. Освен това те искат да насърчат повече млади хора да се включат и в т.нар. служебна година, когато хората на възраст между 18 и 27 години могат доброволно да се запознаят с отбраната.

Правителството е убедено, че с оглед на текущата оценка на заплахата трябва въоръжените сили да са увеличили числеността си дори по-рано, отколкото вече беше предвидено. По-рано имаше за цел увеличение до 100 000 души, като това включваше професионални войници, резервисти и цивилни служители. В края на миналата седмица стана ясно, че това число ще бъде коригирано нагоре.

Амбицията е до 2027 г. въоръжените сили да бъдат организирани както в организация за мир, така и във военна организация.

„Тук не става дума само за количеството, но и за поставянето на правилните хора с необходимите умения навреме и в правилните роли“, каза Туинман. Страховете от Русия и съмненията относно бъдещето на американската военна подкрепа притискат страните от ЕС да увеличат разходите за отбрана.

„Въпрос на оцеляване“: Финландия провежда учения с мисълта за евентуална руска инвазия.

Финландските военнослужещи, обучаващи се под знамето на гвардейския егерски полк, провеждат тренировка по прочистване на сгради.
📸 Снимка: Lee Ferran / Breaking Defense

🇫🇮⚔️🇷🇺 Едва доловим метален тропот се чува от отстрещния край на склада, малко след което хвърлена през отсрещния вход граната отскача от бетонния под. Последва силен трясък, миг след което един подир друг маскирани войници се изсипват в първото помещение с вдигнати оръжия и готови за стрелба.

Вражески боец незабавно е задържан, докато войниците се разделят на групи, за да преминат към изпълнението на различни задачи. Складът е разделен на няколко помещения, като в средата има дълъг коридор, простиращ се по цялата му дължина. Картечар заема легнала позиция в началото на коридора, осигурявайки прикритие и от време на време разменя оглушителни изстрели с врага, който ту изскача, ту изчезва от полезрението му в далечния край на коридора.

Междувременно отряд от стрелци се заема да прочисти стаите от двете страни на коридора в опасен и сложен процес, постепенно пълзейки към въоръжените мъже, намиращи се в задната част на склада. В крайна сметка те се събират в последното, най-голямо помещение, разположено в края на коридора. До този момент множество въоръжени лица са неутрализирани, но въпреки това те пристъпват предпазливо.

В последното помещение също е хвърлена граната, но тя не успява да детонира. Въпреки това те влизат, откривайки, че всичките им врагове вече лежат на земята, но също така откриват и голяма дупка в далечната стена и още една в пода. Двойка войници моментално заемат позиции, докато други викат обратно на другарите си, останали на входа на склада. Секунди по-късно двама войници се появяват притичвайки, носейки метален прът на раменете си, от средата на който виси дебело въже. Двамата заемат позиции от двете страни на дупката, пускат въжето вътре и след това, един по един, други хващат въжето и се плъзгат надолу в дупката.

„Добре, учението приключва“, се чува отгоре гласът на полковник Мати Хонко, който наблюдава случващото се от дървени пътеки, които също минават по дължината на склада и му осигуряват цялостен изглед върху движението на участниците в учението.

Финландски наборници се спускат в подземие по време на учение, 7 май 2024 г.
📸 Снимка: Lee Ferran / Breaking Defense

Хонко е командир на финландския гвардейски егерски полк, който е натоварен с обучението на войници тук, във военната база в Сантахамина, само на няколко километра от центъра на столицата Хелзинки. В нея се провеждат предимно учения, фокусиращи се върху тънкостите на градския бой, най-вече за потенциалната защита на Хелзинки от нашествието на външен агресор - сценарий, който за пръв път от края на Втората световна война насам изглежда съвсем реален и уместен.

Хонко изглежда доволен от видяното, с изключение на бойната стрелба. Разчистването на сградата отне около шест минути, което според Хонко е „малко бавно“. Обръщайки се към гранатата, която не успя да избухне, той отбеляза иронично: „Помага, ако дръпнеш щифта.“

Относителната мудност и грешките могат да бъдат простени, тъй като войниците му не са калени в битка командоси от силите за специални операции, а най-обикновени наборници, имащи на разположение едва четири месеца за обучение. Говорейки пред публика от американската  Kaplan Public Service Foundation, младите войници изглеждаха срамежливи, но доволни, като признаха за допуснатите грешки, както и областите, в които могат да подобрят своето представяне.

Чувстват ли се странно да участват в подготовка за защитата на град, в който мнозина от тях са родени и израснали? Не, категорични са те, „просто така стоят нещата“.

Това отношение на непринуден стоицизъм е масово явление както сред по-младите военнослужещи, така и сред немалко от високопоставените военни и политически ръководители, с които фондацията KPSF разговаря по време на пътуването й до скандинавската страна в първата половина на май.

Финландия е била готова да се защитава, възприемайки подход, ангажиращ цялото общество, в продължение на над един век — или няколко века, ако се върнем назад в периода до 1917 г., приета от историците за годината на раждане на съвременната финландска държава. През целия 18-ти век нейната територия е арена на поредица от руско-шведски войни, спечелени от по-многобройната и далеч по-опитна Руска имперска армия, която окупира земите на днешна Финландия, довеждайки след себе си повсеместни грабежи и опустошения.

Уроците, извлечени от историята, определят политиката на страната и днес. И докато войната на Путин срещу Украйна, започнала през февруари 2022 г. може да е стимулирала финландската общественост да тласне Хелзинки към членство в НАТО, Хонко сподели, че истински тревожният сигнал за финландските военни е бил получен близо десетилетие по-рано, след анексирането на Крим и началото на въоръжения конфликт в Донбас.

Полковник Мати Хонко изнася презентация за финландската армия пред група от Kaplan Public Service Foundation, 7 май 2024 г.
📸 Снимка: Lee Ferran / Breaking Defense

Замаскираната военна намеса на Русия на полуострова, заяви той, ни даде да разберем, че досегашните ни наръчници са „до един отживелица“. Финландското командване осъзнава, че се е подготвяло за война, по-официална от тази, която може да й се наложи да води. (На своя уебсайт финландската армия отбелязва, че нейният гвардейски полк е способен да реагира и на „хибридни“ ситуации)

Въпреки че присъединяването на страната към НАТО през април тази година промени съществено мисленето на финландската армия в рамките на „една нощ“, една съществена част от националната стратегия за самоотбрана остават такива, каквито са били преди десетилетия - въз основа на отношение, запечатано в националното самосъзнание.

„Нашата история до голяма степен се свежда до оцеляване и живот не в сянката, а буквално под дъха на гиганта от Изток [...] И мисля, че когото и да попитате на улицата, ще може по някакъв начин да усети този дъх. Но въпреки всичко, това никога не е означавало, че финландците са се страхували от руснаците - даже точно обратното“, обясни Микаел Антел, заместник генерален директор на политическия отдел във външното министерство на Финландия, добавяйки, че неговите сънародници не живеят в страх, но изпитват загриженост, когато е необходимо, „тъй като винаги когато сме били загрижени, винаги сме били подготвени.“

Тази подготовка идва под формата на всеобща военна повинност за мъже, подсилена от жени-доброволци, което според Хонко не само поддържа в готовност огромен оперативен резерв, но също така и насърчава чувството на национална сплотеност, тъй като всяко семейство има подобен опит и е направило подобни жертви, независимо от тяхното положение в обществото. Той допълни, че от време на време дебатът за разширяване на наборната служба с включването на жени изплува отново на дневен ред, но от своя страна той смята, че към момента армията не притежава логистичните способности да поеме два пъти повече наборници, което от своя страна ще наложи адаптирането към т.нар. „селективна“ наборна служба – ход, за който има опасения, че ще подкопае споменатото по-горе чувство на национална сплотеност.

В по-широк аспект ръководителят на финландската отбранителна политика Яне Куусела смята, че цялата страна има способността да влезе в това, което той нарече „военен режим“. Столицата Хелзинки е осеяна с мрежа от масивни подземни бункери и във всеки един момент са налични храна и гориво за период от няколко месеца напред, в случай че възникне подобна необходимост.

Освен всичко това, Антел изтъкна, че „елитът от бизнес администрацията, политиката, културния сектор и т.н.“ редовно да тренират с военните, за да са наясно как да използват по най-добрия начин своите способности в случай на конфликт.“

Паркинг зона по време на медийна обиколка в подземното убежище за гражданска защита „Мерихака“ във финландската столица Хелзинки, 25 април 2022 г.
📸 Снимка: Roni Rekomaa/Bloomberg via Getty Images

Антел допълни още, че членството на Финландия в НАТО с клаузата за взаимна отбрана по член 5 е изиграло съществена роля за възпирането на руската агресия, но както той, така и голяма част от финландците не приемат мира за даденост.

„Това, което се осмелявам да кажа, и то с гордост, е, че ние не влизаме в НАТО с очакването, че НАТО ще направи всичко за нас, а точно обратното. Ние сме изключително горди да бъдем нетен участник в сигурността. И от това, че отношението и подходът ни сочат, че все още сме способни да защитаваме цялата страна.“

Остава да видим дали руският президент Владимир Путин би рискувал война с НАТО, като се придвижи към страна-членка – мненията варират изключително много, и то въз основа преди всичко на близостта на говорещия до руската граница. Но ако войната почука на вратата, украинският опит сочи, че Хелзинки ще бъде една от първите ключови цели. Именно там, където влизат войниците, минали обучение в Сантахамина, присъединили се към групата на почти всички мъже в годна за военна служба възраст в страната.

В минутите непосредствено след упражнението с бойна стрелба, един от инструкторите се спусна по дървена рампа от склада към гористата зона около базата, докато войниците му постепенно се събираха на няколко метра разстояние, усмихнати и тихо говорейки помежду си. Под слънцето руската заплаха може да е изглеждала много далеч, но тя е завинаги в съзнанието.

Упражнението мина „доста добре“, заяви инструкторът на изпращане. „Няколко дребни корекции и може да бъде още по-добре.“