Служители на Ярославския корабостроителен завод: От близо два месеца не сме получавали заплати

🇷🇺 Служители на Ярославския корабостроителен завод (ЯКЗ) в Руската федерация споделиха, че не са получавали заплати от близо два месеца насам, като според тях основната причина за това са неплатени поръчки от страна на Министерството на отбраната и почти пълно спиране на производството, пише украинското издание „Экономическая правда“.

Заводът, който попада под международни санкции заради сътрудничеството с военно-промишления комплекс на Кремъл, е оставил по-голямата част от своя личен състав в принудителен престой, като последните заплати са били изплатени в края на септември.

„Обещаха да изплатят всичко на 23 октомври, но пак нищо. На събранията казват, че Министерство на отбраната не превежда парите по поръчката“, разкри пред изданието един от работниците.

Според публични данни в завода работят около 850 души, които участват в производството както на граждански, така и на военни кораби – десантни катери, патрулни лодки и други за военноморските сили. Изпълняват се поръчки както за търговски клиенти, така и за държавата.

В момента повечето цехове стоят затворени заради неизплатени заплати. Работниците са уведомени, че вината е „на работодателя“, а производството е почти замряло. Някои служители вече обмислят да напуснат.

„Перспективите са мъгляви“, казва един от тях.

В отделно развитие новият спомагателен влекач от проект 23470 „Капитан Ушаков“ за военноморските сили наскоро потъна на кея в Санкт Петербург. Балтийският завод потвърди, че специалисти на ЯКЗ са наели кея, за да направят финалните доработки по влекача. На мястото на инцидента е присъствал екип от Ярославъл.

Няколко служители споделят, че на вътрешни събрания ръководителите на завода са признавали за забавянето, но не без да предоставят срокове за изплащане на дължимото. Основната причина, която се посочва, остава липсата на пари от Министерството на отбраната.

Неотдавна предприятието беше стабилен работодател за областта, но към момента е изправено пред сериозен кръстопът. Много от работниците имат семейства и не могат да продължават и занапред да работят без доходи – част от тях вече търсят алтернативи.

Спряното производство, неизплатените заплати и участието в значими военни проекти подчертават широките проблеми в подложения на сурови санкции руски военно-промишлен комплекс. Заводът имал богата история в строителството на военни кораби, но днес персоналът му не е в състояние да изпълнява поръчки без заплащане и нормални условия на труд.

Русия пусна на вода новата атомна подводница за ядрени торпеда „Посейдон“.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация спуснаха на вода новата атомна подводница „Хабаровск“, проектирана да носи ядрени торпеда „Посейдон“. Церемонията се проведе в корабостроителница „Севмаш“ в Северодвинск – пристанищен град, разположен в близост до границата с Финландия, съобщи Министерството на отбраната.

Руски държавни медии посочват, че може да носи до 12 торпеда „Посейдон“ – безпилотни подводни апарати, за които се твърди, че са способни да удрят цели „навсякъде по световните океани“.

Сред присъстващите на събитието беше министърът на отбраната Андрей Белоусов, според когото плавателният съд ще „укрепи защитата на руските морски граници и ще отстоява интересите ѝ в различни океански региони“. Той заяви, че предстои подводницата да бъде подложена на поредица морски изпитания, преди да влезе в експлоатация.

Хабаровск е проектирана за далечни стратегически операции и ще стане част от руския флот за ядрено възпиране. Системата „Посейдон“ беше разкрита за първи път от президента Владимир Путин през 2018 г. Руски официални лица я определят като автономен подводен дрон с ядрено задвижване, способен да пренася ядрена бойна глава на междуконтинентални разстояния.

Според данни от публично достъпни източници подводницата е част от проект 09851. Тя разполага с приблизителна водоизместимост от 10 000 тона, дължина 113–120 метра и ширина – 10 метра. Тя се задвижва от ядрен реактор, с който развива скорост до 30–32 възела, способна да се спусне на около 500 метра дълбочина. Екипажът на подводницата наброява около 100 души, а нейната автономност ѝ позволява до три месеца под вода без презареждане.

Основната ѝ задача е да служи като пускова платформа на до 6-12 торпеда „Посейдон“, известни в класификацията на НАТО като Status-6. Тези автономни подводни апарати с ядрено задвижване са замислени да прекосяват океани на голяма дълбочина и да нанасят удари срещу крайбрежни цели с потенциални ядрени заряди.

Експерти разкриха, че Хабаровск споделя общи конструктивни елементи с подводниците от клас „Борей“ (проект 955), но е оптимизирана за специални мисии, вместо за разполагане на балистични ракети.

По-рано Путин обяви първото цялостно изпитание на „Посейдон“ за „огромен успех“, твърдейки, че неговата скорост, дълбочина и мощност „надвишават значително“ тези на ракета „Сармат“. Руският президент уточни, че тестът е включвал пускове от подводница и активиране на бордовия ядрен реактор, въпреки че Москва не предостави независима техническа проверка на тези твърдения.

Русия премести малкия ракетен кораб „Амур“ от Каспийско към Балтийско море.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация са преместили малкия ракетен кораб „Амур“ – корвета от клас „Каракрут“ проект 22800, от Каспийско в Балтийско море, съобщават местни източници за наблюдение на флота.

Корабът е бил прехвърлен по вътрешните водни пътища в европейската част на Русия до Кронщат, близо до Санкт Петербург, където се очаква да се присъедини към Балтийския флот.

„Амур“ преди това беше разположен във временно окупирания Крим и Новоросийск като част от Черноморския флот, преди да бъде преместен в Каспийско море на фона на масираните украински атаки с дронове и ракети срещу руски военноморски съоръжения.

Корабът е заложен през 2017 г. в корабостроителница „Залив“ в Керч и е спуснат на вода към края на 2022 г. Официално влиза в експлоатация през 2024 г. и първоначално е разположен в Черноморския флот.

„Амур“ е оборудван с крилати ракети „Калибър“, морско оръдие АК-176МА и противовъздушна отбрана с малък обсег Панцир-М, или Тор-М2КМ.

Корабът принадлежи към серията „Каракрут“, произвеждана от 2015 г. насам, за да усъвършенства способностите на флота за нанасяне на прецизни удари.

Русия поръча 56 крилати ракети „Калибър“, пригодени за ядрени бойни глави.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация поръча партида от 56 крилати ракети 3M-14С „Калибър“ за морско базиране, способни да носят ядрена бойна глава, според информация, публикувана вчера от Militarniy. Поръчката е възложена на конструкторско бюро „Новатор“, като доставките се очаква да продължат до края на 2026 г.

Анализът посочва, че цената на последните произведени ракети варира в диапазона 2 до 2,4 милиона долара при текущите валутни курсове, докато други източници в специализираната преса определят сходен диапазон от 2 до 2,3 милиона долара. За сравнение, по-стари договори, като например сделка за експорт на ракетите „Клуб-С“ (3M-14E) между Русия и Индия, отбелязват значително по-висока цена от около 6,5 милиона долара за брой.

3M-14 „Калибър“ е крилата ракета за нанасяне на удари по наземни цели, базирана на подводници и кораби, с предполагаем обхват от 1500 до 2500 км. Според данни на проекта Missile Threat на Center for Strategic and International Studies (CSIS), тя се е превърнала в ключов елемент от способностите на руския флот за нанасяне на удари по цели на сушата.

CSIS цитира и оценка на Службата за морско разузнаване на САЩ, според която Москва планира да оборудва всички нови подводници, корвети, фрегати и по-големи надводни кораби със способност за изстрелване на 3M-14, което „променя радикално способността ѝ да възпира, заплашва и унищожава цели на противника“.

Украински мониторинг канали, които разпространиха сведения на Militarniy, добавят, че партидата от 56 ракети 3M-14С е планирана да бъде завършена до края на следващата година. Въпреки че не публикуват оригиналния договор, тези източници потвърждават хипотезата за ограничена партида ракети с ядрен потенциал в рамките на по-широката програма за придобиване на крилати ракети.

Според независими справочни материали семейството ракети „Калибър“ е способно да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави, чиято маса попада в диапазона 450–500 кг. Ракетната система е разположена на редица платформи на руския флот и е била използвана многократно за нанасяне на удари в рамките на кампанията в Сирия и пълномащабната война срещу Украйна.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

Япония протестира срещу руски военни учения край спорните Северни територии

🇷🇺⚔️🇯🇵 Правителството на Япония подаде официален протест, след като беше уведомено от Русия за планирани стрелкови учения с бойни снаряди край спорните Северни територии в периода 1 август – 1 септември 2025 г.

Според японското външно министерство на 28 юли Москва е изпратила известие с навигационни предупреждения, предупреждавайки за бойни стрелби в акваторията северно от остров Шикотан.

В отговор директорът на департамента „Русия“ във външното ведомство е привикал представители на руското посолство в Токио, на които е предал възраженията на Япония.

„Военното укрепване на Русия на Северните територии е несъвместимо с позицията на Япония и е неприемливо“, заявиха от министерството.

Токио претендира за суверенитет върху четирите острова, разположени североизточно от Хокайдо – които в Япония наричат Северни територии, а в Русия – Южни Курили – окупирани от Съветския съюз в края на Втората световна война. Териториалният спор продължава да осуетява подписването на мирен договор между двете държави.

Ученията през август не са изолиран случай. Русия засили военната си активност около островите по-рано тази година, като вече проведе маневри през април и отново през юни и юли. Токио смята, че руските действия ескалират напрежението и затрудняват дипломатическите усилия за намиране на решение на дългогодишния спор.

Външното министерство посочи, че зачестилите руски учения подкопават стабилността в региона и противоречат на японските инициативи за диалог. Москва от своя страна оправдава маневрите като част от рутинната подготовка на своите въоръжени сили.

Докато военните учения са в ход до края на месеца, Токио настоява изрично, че не приема руското присъствие на островите или каквато и да е свързана с него военна активност. Недоволството идва в период на напрегната обстановка в Североизточна Азия, където Москва съсредоточава военните си маневри в паралел с все по-тясно двустранно сътрудничество с Китай. Япония, която се сблъсква с нарастваща китайска активност в Източнокитайско море, както и с ракетни изпитания от страна на Северна Корея в акваторията на Японско море, Северните територии остават трайна гореща точка.

„Правителството ще продължи да защитава твърдо суверенитета и териториалната цялост на Япония“, се посочва в изявлението на външното ведомство.

Русия спусна на вода новата фрегата „Адмирал Амелко“ от проект 22350.

🇷🇺⚓ Русия спусна на вода най-новата ракетна фрегата от проект 22350 „Адмирал Амелко“ от корабостроителницата „Северная верф“ в Санкт Петербург.

Според държавните медии това е първият кораб от класа, оборудван с 24 вертикални пускови установки от системата УКСК, способна да изстрелва крилати ракети „Калибр“, свръхзвукови „Оникс“ и хиперзвуковите „Циркон“. Досегашните четири фрегати разполагаха с по 16 клетки.

Военноморски служители определят „Адмирал Амелко“ като силно модернизирана версия на базовия проект – с увеличено водоизместване, разширен оръжеен капацитет и обновени бойни системи. Според тях той има за цел да подсигури морската сигурност на Русия с използването на усъвършенствани ракети като „Циркон“, които му позволяват да действа срещу ударни групи на самолетоносачи и други стратегически цели по море и суша.

Фрегатите от проект 22350 са замислени като многоцелеви кораби за далечна морска и океанска зона. Те могат да осигуряват ПВО на корабни съединения, да нанасят удари по надводни и наземни цели, да подпомагат десантни операции и да провеждат противолодъчни действия. Всяка фрегата разполага и с хеликоптерна площадка за Ка-27.

Техническите характеристики на „Адмирал Амелко“ са: водоизместимост 5000 тона, дължина 135 м, ширина 16 м, максимална скорост 29 възела и автономност до 4500 морски мили. Екипажът се състои от 172 души.

Строителството започва през 2015 г. и предстоят оборудване, швартови и ходови изпитания преди включване във военноморските сили. Засега не е обявена официална дата за въвеждане в експлоатация.

„Северная верф“ продължава работа и по още четири фрегати от същия клас – Адмирал Исаков, Адмирал Чичагов, Адмирал Юмашев и Адмирал Спиридонов. Военноморските сили планират полагането на още два корпуса през 2026 г.

В момента руският флот разполага с три действащи фрегати от проект 22350 – Адмирал Горшков, Адмирал Касатонов и Адмирал Головко. Водещият кораб Адмирал Горшков беше използван за изпитания на „Циркон“ и вече е участвал в многобройни далечни походи.

Москва разглежда този клас като ключов за изграждане на океански способности, комбинирайки съвременни сензори, ударни системи и многоцелево предназначение в сравнително компактен кораб. Увеличеният брой пускови установки на „Адмирал Амелко“ отбелязва ключова стъпка в разширяването на ударния потенциал на флота – особено на фона на масовата употреба на далекобойни ракети от Русия във войната в Украйна.

Спускането на кораба идва в момент, когато руските корабостроителници се намират под натиск да доставят нови бойни единици въпреки санкциите и липсата на западни компоненти. По данни от индустрията, новите фрегати вече са оборудвани с изцяло местно производство – газотурбинни двигатели и бойни системи, които заменят по-ранната зависимост от украински и европейски доставчици.

Тихоокеанският флот на Руската федерация започна серия от военноморски учения „Юлска буря“.

🇷🇺⚓ Тихоокеанският флот на Руската федерация започна поредица от военноморски учения, насочени към тестване на способностите му за защита на критична морска инфраструктура, съобщи Интерфакс, позовавайки се на изявление от пресслужбата на флота.

Ученията, които започнаха тази седмица в Приморски и Камчатски край в Далечния изток на Русия, включват съвместни операции с Федералната служба за сигурност (ФСБ) и гранични патрули, заяви пресслужбата на флота.

Учението е част от обширна инициатива за обучение, наречена „Юлска буря“, която има за цел да повиши бойната готовност в нестандартни сценарии.

Морски патрулни катери, плаващи в близост до Владивосток, симулираха отговор на нападение от морски и въздушни дронове. Имитации на вражески дронове се приближиха до Руския мост, което предизвика реакция от хеликоптери Ми-8 и Ка-27ПС, превозващи антитерористични отряди.

Руските сили съобщиха, че са неутрализирали заплахата с огън от стрелково оръжие и безпилотни самолети, изстреляни от боен кораб. В отделна фаза на учението корветата „Гремящий“ изстреля противоподводна ракета по потопена тренировъчна цел в Тихия океан.

Ученията „Юлска буря“ продължават до 27 юли и обхващат множество руски военноморски театри, включително Тихоокеанския, Арктическия, Балтийския и Каспийския регион.

Министерството на отбраната заяви, че те ще включват повече от 150 бойни кораба и спомагателни съдове, 120 самолета, 10 ракетни системи за брегова отбрана, почти 1000 единици военна техника и над 15 000 военнослужещи от всичките четири основни флота.

Служители заявиха, че обучението ще оцени способността на военноморските сили да координират прецизни удари на дълги разстояния, да разполагат безпилотни платформи и да интегрират модерни оръжия във всички области.

Русия и Иран провеждат съвместно учение в Каспийско море.

🇮🇷⚓🇷🇺 Военноморските сили на Ислямска република Иран и Руската федерация започнаха съвместното си учение за търсене и спасяване CASAREX 2025 във водите на Каспийско море.

То се провежда под егидата на Северния флот на Иран и Четвърти военноморски район „Имам Реза“ и ще продължи три дни.

Контраадмирал Мохсен Разаки заяви, че учението ще включва части от ВМС на иранската армия, ВМС на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, Командването на правоприлагащите органи, Каспийската флотилия на ВМС на Руската федерация и наблюдатели от други крайбрежни държави на Каспийско море.

Говорейки на пресконференция, Разаки отбеляза, че учението се провежда под лозунга „Заедно за безопасно и сигурно Каспийско море“ и е предназначено да приложи директивите за разширяване на дипломацията с международно сътрудничество и насърчаване на по-голяма координация между военноморските сили на каспийските държави.

„Учението цели да засили съвместните оперативни способности за морско спасяване и сигурност, да опази маршрутите на търговското корабоплаване и да разработи обща рамка за военноморски учения в бъдеще“, обясни той.

Учението се състои от две фази, крайбрежна и морска, и ще включва широк спектър от операции, включително оказване на помощ на бедстващ кораб, операции по търсене и спасяване, маневри за вертикален трансфер, действия при човек зад борда, плаване във военноморски формации, учения за офицер на вахта, въздушна фотография и военноморски парад.

Резаки подчерта, че Иран е твърдо ангажиран с поддържането на сигурността в Каспийско море и заяви, че „осигуряването на регионална и международна морска сигурност е ключов приоритет за Ислямска република Иран.“

„Нашите военноморски сили няма да толерират никакви морски нарушения и ще работят в тясно сътрудничество със съседните държави, за да гарантират пълна безопасност в целия регион“, каза той.

Русия вероятно ще бракува единствения си самолетоносач.

🇷🇺⚓ Единственият самолетоносач в състава на руските военноморски сили „Адмирал Кузнецов“ предстои да бъде разглобен и изведен от експлоатация, което ще сложи край на дългогодишна серия от неуспешни опити за модернизация и високопрофилни инциденти.

Според местното издание „Известия“, дейностите по ремонт и модернизация на тежкия авионосен крайцер са били прекратени от известно време насам. Руският военноморски флот и Обединената корабостроителна корпорация (УСК) се очаква да вземат решение дали да възобновят проекта или окончателно да извадят от експлоатация плавателния съд, се твърди в материал на руското издание.

„Главното командване на ВМС и УСК скоро ще решат дали е рентабилно да продължават работата по „Адмирал Кузнецов“ и да го върнат във флота“, споделят през изданието информирани източници.

Плавателният съд, въведен в експлоатация в началото на 90-те години на миналия век, е в състояние на ремонт от 2017 г. Снимки от 2024 г. разкриват, че той продължава да е на котва и незавършен. Някогашният флагман на руския флот трябваше да понесе серия от неуспехи, включително мащабен пожар през 2019 г. по време на заваръчни работи.

Огнената стихия обхвана 500 кв.м. и горя в продължение на близо едно денонощие. При инцидента загинаха двама военнослужещи, а други 14 бяха ранени. Съобщава се, че пожарът е бил причинен от искра от заваръчно оборудване, която е възпламенила дизелово гориво.

В ранните си години самолетоносачът беше базиран в Крим. С разпадането на Съветския съюз през първата половина на 90-те години се разпадна и Черноморският флот, който трябваше да се раздели на две. Това налага неговото прибързано преместване от Руската федерация, което има за цел да осуети попадането му в Украйна съгласно споразуменията за преразпределение на флота.

С течение на годините той се превърна в символ на предизвикателствата, пред които е изправена остаряващата военноморска инфраструктура на Москва. При единственото си бойно разполагане в Сирия през 2016 г. корабът загуби няколко палубни самолета в резултат на множество повреди.

Бившият командир на Тихоокеанския флот адмирал Сергей Авакянц заяви пред руски медии, че традиционните самолетоносачи вече не са подходящи за съвременната военноморска война.

„Самолетоносачът е реликва от отминала епоха. Това е огромна, скъпа структура, която може да бъде унищожена за минути от съвременни оръжия“, заяви Авакянц. „Това е много скъпо и крайно неефективно военноморско оръжие.“

Съдбата на единственият руски самолетоносач остава неизяснена, като все още няма официално съобщение от страна на руското министерство на отбраната. Въпреки това възможността да бъде бракуван подчертава по-широки въпроси относно способностите на Русия да поддържа сложни военноморски платформи в условията на западни санкции и ограничен капацитет за корабостроене.

Евентуалната загуба на „Адмирал Кузнецов“ ще остави руските военноморски сили без нито един самолетоносач – празнина, която контрастира рязко с нарастващите флоти на НАТО и Китай.

Британски санкции забавят ремонта на руски ледоразбивачи в Арктика

🇷🇺 Водещият ледоразбивач от Проект 22220 „Арктика“ трябваше да е първият, акостирал в Мурманск, но дългоочакваният нов плаващ док, произведен в Турция, не може да пристигне до края на годината. Вместо това корабът трябваше да измине над 2300 морски мили около Скандинавия за да се извърши задължителна инспекция на корпуса.

Атомният ледоразбивач пристигна в Санкт Петербург на 11 юни и в петък бе въведен в стария сух док на Кронщадския морски завод, част от Балтийската корабостроителница на Обединената корабостроителна корпорация.

През 2018 г. единственият гигантски плаващ док в района на Мурманск потъна в инцидент докато обслужва единствения руски самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ в корабостроителница № 82 на Колския залив.

През 2021 г. операторът на руския флот с атомни ледоразбивачи „Росатомфлот“ сключи договор с турската корабостроителница Kuzey Star за изграждане на док на стойност 68 милиона долара с товароподемност от 30 000 тона, която е достатъчна за обслужване на новия клас ледоразбивачи. Корабът беше завършен миналата есен и изтеглен през Босфора към Средиземноморието.

Когато през април най-новият руски ледоразбивач „Якутия“ акостира в Мурманск, директорът на „Росатомфлот“ Яков Антонов съобщи, че новият плаващ ремонтен док ще бъде доставен в базата за обслужване в покрайнините на Мурманск през втората половина на годината. Това обаче беше преди Обединеното кралство да вземе решение да наложи санкции на влекача.

„Санкциите на Обединеното кралство помогнаха да се спрат плановете на Путин за разполагането на плаващ ремонтен док в Арктика за обслужване на ценния флот от ледоразбивачи“, се посочва в официално изявление на британското външно министерство от май месец.

Подобно на „Арктика“, всичките руски атомни ледоразбивачи от най-новия клас трябва да бъдат доковани поне веднъж на пет години за задължителна инспекция на корпуса. По-старите атомни ледоразбивачи (като „50 години Победа“ и „Ямал“) са по-малки и се побират във вече наличните докове на северния пристанищен град.

Главният военноморски парад в Санкт Петербург е отменен.

🇷🇺⚓ Главният военноморски парад в Санкт Петербург е отменен, като няма да бъде проведена нито демонстрация на кораби в река Нева и Кронщатския рейд, нито демонстративни полети на военноморската авиация.

Денят на Военноморския флот ще бъде отбелязан по модела отпреди 2015 г. при който единствено тържествено полагане на венци, граждански събития и концерт на Дворцовия площад.

Подготовката за парада е била преустановена по-рано тази седмица. Това е неофициално потвърдено от редица източници пред местното издание Фонтанка. Тренировките на пехотните части, участващи по традиция в церемониите на Сенатския площад, са прекратени. Видимата част от подготовката за парада, която включва инсталиране на рейдови шамандури и изграждане на трибуни, все още не беше започнала.

Отмяната на парада е свързана с мерки за сигурността, според изданието. Макар че няма официално съобщение, такова не е имало и предните години за неговото провеждане. Тази тактика на руското министерство на отбраната, при която подготовката протича в пълна конфиденциалност, е обичайна през последните години. През 2023 г. кораби от Северния флот пристигнаха в Санкт Петербург, при което неочаквано се върнаха обратно в базата броени дни преди парада заради засилените мерки за сигурност, свързани с атаките с безпилотни самолети.

Главният военноморски парад в Санкт Петербург е учреден през 2017 г. Предишната година градът е избран за основна площадка за Деня на флота с участието на президента Путин. В тогавашния парад участваха кораби от Северния, Балтийския и Черноморския флот и Каспийската флотилия, като за първи път преминаха в килватерен строй. През годините броят на участващите кораби намаляваше, а разходите и логистичните предизвикателства за града нарастваха, включително пътни блокади и разтваряне на мостове.

През 2022 г. повдигат въпроси за целесъобразността от събирането на висшето командване и елитни представители на флота на едно място, особено в контекста на повишените рискове за сигурността. Отмяната на парада тази година е вероятно пряк резултат от тези опасения.

Руските военноморски сили официално приеха подводницата „Якутск“ от проекта 636.3

🇷🇺⚓ Военноморските сили на Руската федерация приеха официално в състава си дизел-електрическата подводница „Якутск“, с което беше завършена серията по строителството на подводници от проект 636.3, предназначени за Тихоокеанския флот.

Церемонията по предаването се състоя на 11 юни в корабостроителницата „Адмиралтейски верфи“ в Санкт Петербург в присъствието на висши представители на флота.

Според Министерството на отбраната, заместник главнокомандващият на ВМФ адмирал Владимир Воробьов е произнесъл реч от името на адмирал Александър Мойсеев, в която е поздравил не само участвалите в строежа на подводницата, но и нейният екипаж. В обръщението си Воробьов отправи призив към екипажа „с чест да изпълнява възложените задачи“.

„Якутск“ е шестата и последна подводница от клас „Варшавянка“ (по НАТО: Kilo), построена за Тихоокеанския флот. Тя беше заложена на 23 август 2021 г., спусната на вода на 11 октомври 2024 г., и оттогава е преминала всички задължителни държавни изпитания. Към този момент не е обявена публична информация относно времето на прехвърлянето ѝ към Далечния изток.

Четири от по-рано доставените подводници, а именно Петропавловск-Камчатски, Волхов, Магадан и Уфа, вече са въведени на въоръжение в Приморската флотилия на Тихоокеанския флот и сведения от руски източници сочат, че са оперативно разположени в региона. Петата подводница „Можайск“ последно е засечена в Балтийско море и досега не е публикувана официална информация за нейното прехвърляне към Тихия океан.

По време на церемонията беше отбелязано, че строителството на „Якутск“ е започнало под личния надзор на руския президент Владимир Путин. Завършекът на серията се възприема като засилване на руското подводно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион, въпреки че официалните данни не разкриват пълния обем или график на разгръщането.

Подводниците от проект 636.3, по-известни с класификацията си на НАТО „improved Kilo“, се отличават с нисък шумов профил и са проектирани за борба с подводни и надводни цели. Те са оборудвани със съвременни сонарни системи и са способни да носят крилати ракети „Калибър“, осигурявайки стратегическо възпиране в оспорвани морски райони.

Пускането на „Якутск“ следва отчетлива тенденция на нарастваща руска военноморска активност в Тихоокеанския театър на фона на нарастващото напрежение в световен мащаб. Въпреки че руското министерство на отбраната не е разкрило конкретни детайли относно бъдещи движения на флота си, подводницата вероятно ще се присъедини към своите „сестри“, които са базирани в Далечния изток.

„Адмиралтейски верфи“ са доставили общо 12 броя от проект 636.3 на руските военноморски сили от началото на програмата. Тихоокеанският флот вече разполага с 6 единици – половината от тях.

Кралският флот следи руски военноморски движения край шотландските брегове

🇬🇧⚓🇷🇺 Британски военни кораби и хеликоптери бяха разположени за наблюдението на две отделни операции на руския военноморски флот край териториалните води на Обединеното кралство, една от които включва присъствието на разузнавателен кораб край шотландското крайбрежие.

Според Кралския флот, базираният в Портсмут разрушител от клас Type 45 HMS Dragon е бил изпратен да следи разузнавателния кораб Юрий Иванов, засечен в района на Външните Хебриди. Появата му иедва малко след края на мащабното учение на НАТО Formidable Shield, което беше проведено в съседни води.

„HMS Dragon наблюдава руския кораб за електронно разузнаване Юрий Иванов, докато престоява във водите край Външните Хебриди“, се посочва в изявление на флота. Разрушителят е изстрелял бордови хеликоптер Merlin, който е провел въздушно наблюдение, до момента, в който руският кораб не се е насочил обратно на север към своята база в Арктика.

В отделна операция миночистачите HMS Ledbury и HMS Hurworth, заедно с хеликоптер Merlin от 814-та ескадрила на Кралската военноморска авиация, са били нагърбени с проследяване на руска корвета от клас Стерегущий, преминаваща през Ла Манша в западна посока. Руският боен кораб е осъществил среща с два търговски кораба – Sparta IV и Генерал Скобелев, които са се завръщали от Средиземно море.

„Корветата от клас Стерегущий по-късно е ескортирала двата търговски кораба в източна посока“, потвърдиха от Кралския флот. HMS Hurworth е наблюдавала действията на групата при нейното връщане към Балтийско море в рамките на координирани усилия с НАТО.

Петдневната операция по наблюдение се провежда на фона на засиления фокус върху морската сигурност, след обявеното намерение на премиера на Обединеното кралство за увеличаване на военните разходи до 2,5% от БВП. Правителството обвърза това с усилията за осигуряване на защита на националната инфраструктура и морските линии за комуникация.

Лейтенант-командир Джеймс Брадшоу, командир на HMS Hurworth, подчерта ключовото значение на подобни мисии в ежедневната дейност на флота: „Наблюдението на морската дейност и морското дъно около Обединеното кралство е основна роля на Втората ескадра за борба с мини.“

„Това беше рутинна операция за екипажа на кораба, който демонстрира високо професионализъм“, добави той. „Поддържахме непрекъснато наблюдение, за да гарантираме сигурността и целостта на ключовите морски маршрути на страната.“

Класът Юрий Иванов (проект 18280) e ново поколение кораби за електронно разузнаване (SIGINT), създадена от Северна корабостроителница в Санкт Петербург като замяна на остарелите платформи със значително подобрени възможности. Те разполагат с водоизместимост над 4000 тона и далечен радиус на действие – над 13 000 км, който позволява продължителни операции далеч от родните пристанища.

Макар да са въоръжени основно със зенитни оръжия, корабите от този клас не са предназначени за бойни действия, а за високотехнологично електронно наблюдение, прихващане на комуникации и разузнавателна дейност в спорни региони.

Сред основните им предимства са интегрираните системи и висока автоматизация, които осигуряват по-ефективна експлоатация и усъвършенствани способности за електронна война. Корабите също така играят роля в поддържането на защитени комуникации за руската армия и следенето на чужда военна активност. Главният кораб от класа, Юрий Иванов, е заложен през 2004 г. и пуснат на вода през 2013 г., последван от Иван Хурс през 2017 г.

Руска подводница и океански буксир на посещение в Алжир.

🇷🇺⚓🇩🇿 На 20 април 2025 г. два плавателни съда от състава на Военноморските сили на Руската федерация акостираха на средиземноморското пристанище Алжир.

Това са подводницата от клас "Кило" (проект 636.3) Б-265 "Краснодар" от състава на Черноморския флот и океанският буксир от клас "Силва" (проект 712) "Евгений Чуров" от състава на Балтийския флот.

Според наличните данни се очаква двете плавателни средства да останат в пристанището не повече от седмица, по всяка вероятност за презареждане с гориво и рутинни дейности по поддръжка.

В последните седмици „Краснодар“ броди из Средиземно море, като вероятно се надява да използва сирийското пристанище Тартус като база. Тези надежди обаче бяха попарени, тъй като се съобщава, че новата власт в Сирия е отказала достъп на руските части до пристанището.

Не е ясно дали подводницата се завръща обратно към Русия, но липсата на фиксирана опорна база в Средиземно море започва силно да ограничава оперативните способности на малкото военноморски елементи на Русия, които все още действат в района.

Засилено присъствие на руски шпионски кораби в Европа

📸 Снимка: Peter Ferrary on X

🇷🇺⚓ На 14 април 2025 г. корабът за сигнално разузнаване „Виктор Леонов“ (ССВ-175) от клас „Вишня“, част от Северния флот на Руската федерация, премина през Гибралтарския пролив на изток към Средиземно море.

Движението, потвърдено от източници за проследяване на морския трафик като Itamilradar, бележи засилване на руското военноморско присъствие край бреговете на НАТО.

„Виктор Леонов“ е кораб от проект 864 „Меридиан“, проектиран за мисии по сигнално и електронно разузнаване. Оборудван с усъвършенствани антени и сензори, той наблюдава военна и военноморска дейност в широки морски региони. Пристигането му заменя „Килдин“, друг разузнавателен кораб на руския флот, напуснал Средиземно море, осигурявайки текущите операции за наблюдение в района.

Това разгръщане е част от по-широк тласък на руския флот за засилване на морското разузнаване в Европа. От началото на годината руският флот става все по-активен във водите край Обединеното кралство и Скандинавия. На 5 март 2025 г. Кралските военноморски сили пуснаха изображения на фрегатата HMS Somerset, засенчваща руската корвета „Бойкий“, ескортираща от Сирия търговския кораб Baltic Leader, който попада под международни санкции. Операцията, подкрепена от патрулни самолети на НАТО, наблюдава предполагаем транспорт на оръжие към Балтийския регион.

Заради връзки със санкционираната руска институция „Промсвязбанк“, Baltic Leader се намира под санкции от 2022 г. По време на наблюдението британски персонал забеляза подозрително поведение на борда на руската корвета, включващо изгаряне на документи и дейност на бойната станция. HMS Somerset проследи конвоя с въздушна поддръжка от хеликоптер Merlin.

На 19 март Кралският флот отново проследи руска военноморска група, преминаваща през водите на Обединеното кралство. HMS Somerset, HMS Cattistock, RFA Tidesurge и хеликоптери на флота извършиха ескорт на формация, включваща десантния кораб „Александър Шабалин“, разрушителя „Североморск“ и транспортните кораби „Sparta IV“ и „Сияние Севера“.

Операцията започна във водите на Северно море и беше подкрепена от самолет P-8 Poseidon от RAF Lossiemouth. Това беше третото подобно прехващане в рамките на шест седмици на руските кораби, завръщащи се от Сирия. Силите на Обединеното кралство използваха високоефективни сензори и хеликоптери, за да наблюдават оперативната група, докато се придвижваше към Балтийско море.

Командващият офицер на HMS Somerset похвали координацията на НАТО, докато министърът на въоръжените сили на Обединеното кралство Люк Полард препотвърди ангажимента на страната си към териториалната отбрана.

През януари 2025 г. британският министър на отбраната Джон Хийли изрази тревогата си относно руския шпионски кораб „Янтар“, действащ край бреговете на Обединеното кралство. Заподозрян в картографиране на подводна инфраструктура като телекомуникационни кабели, той е ярък пример за стратегическата заплаха, породена от операциите на руското морско разузнаване. Докато Москва отрича враждебните си намерения, западното разузнаване вижда тези мисии като част от по-широка стратегия, включваща сплашване и събиране на данни.

Транзитът на „Виктор Леонов“ през Гибралтарския проток – връзка между Атлантическия океан и Средиземно море – отразява намерението на Москва да поддържа непрекъснатите си способности за наблюдение в евроатлантическия регион. Редовните нахлувания на разузнавателни кораби от руския флот са част от преднамерена стратегия за изпитания на бдителността на НАТО и утвърждаването на постоянно присъствие в близост до критична западна военна и цивилна инфраструктура.

Тези операции размиват границата между законната дейност в международни води и провокацията. За НАТО и Европа като цяло те подчертават значимостта на стабилното военноморско наблюдение, споделяне на разузнавателни данни и защитата на подводната инфраструктура, включваща кабели за данни. Възпирането зависи все повече от видими контрамерки, включително редовния военноморски ескорт и наблюдение, с които да се гарантира, че европейското морско пространство остава сигурно на фона на нарастващото геополитическо напрежение.

Сирия прекрати 49-годишния договор с Русия за пристанището на Тартус.

🔍 Източник: Vessel Finder

🇸🇾⚔️🇷🇺 Новото правителство на Сирия анулира 49-годишния договор с Русия за използването на пристанище Тартус, с което сложи край на руското военноморско присъствие в Източното Средиземноморие. Военен товарен кораб, който се намираше във водите недалеч от брега, сега е акостирал на руския военноморски кей, където е разположена военна техника за предстояща евакуация.

„Според директора на митницата Тартус споразумението, сключено с руска компания за инвестиции в пристанище Тартус, е отменено и всичките му приходи сега са в полза на сирийската държава“, съобщи местната новинарска агенция Levant24.

В началото на декември сирийската бунтовническа група Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) свали от власт сирийския диктатор Башар ал-Асад, карайки руските военни поддръжници на Асад да се оттеглят в своите дългогодишни бази в Тартус и Хмеймим.

Русия беше осигурила 49-годишно подновяване на дългогодишния си наем на пристанище Тартус по времето на Асад, който беше дом на единствената база на руските военноморски сили в Средиземно море. Когато Асад напусна страната през декември, дългосрочното споразумение за пристанището беше поставено под съмнение, тъй като руската авиация бомбардира HTS и съюзниците му по време на гражданската война в продължение на години.

Като очевидна предпазна мярка руската средиземноморска флотилия масово напусна Тартус и се разположи край брега. Товарните кораби Спарта и Спарта II се присъединиха към оперативната група в началото на януари и се задържаха там в продължение на седмици, с което предизвикаха спекулации за възможна евакуация.

На фона на слуховете за провалени преговори за продължаване на руското присъствие в страната, руските сухопътни сили натрупаха запаси от ценно оборудване на кея в Тартус. Украинската военна разузнавателна агенция ГУР заяви по-рано този месец, че новите управници на Сирия не позволяват на руските кораби да влязат в Тартус, за да премахнат гигантското натрупване на оборудване - което може да включва няколко първокласни системи за противовъздушна отбрана С-400.

Във вторник, след като новината за анулирането на дългосрочния наем на пристанището на Русия стана факт, Спарта II навлезе във вътрешното пристанище и акостира до запасите от оборудване. Сателитните изображения скоро ще потвърдят дали в действителност процесът по евакуация е започнал. Дали следващата дестинация е Русия или друга част на Средиземно море, предстои да видим.

„Няма сравнима алтернативна база за руския флот в региона“, заявиха от военното разузнаване на Обединеното кралство в изявление във вторник. „Способността му да поддържа логистично както своята армия, така и своите частни военни контрактори в Африка, както и ограничаването на репутационните щети, причинени от падането на режима на Асад, почти сигурно ще се превърнат в приоритети за руското правителство.“

Друга ключова промяна може да настъпи скоро за пристанищата на Сирия. Има ранни признаци, че HTS разрушава индустрията за контрабанда на наркотици, която поддържаше режима на Ал-Асад в последните години на гражданската война. Производството и износът на незаконни стимуланти генерира милиарди приходи за семейството на Асад и за сирийската армия.

Под ръководството на брата на Башар, Махер ал-Асад, страната се превърна във водещия световен износител на амфетамин, известен като каптагон; малките жълти хапчета станаха позната гледка в Близкия изток и бяха предпочитани от терористични групи като Ислямска държава заради свойството му да повишава енергичността и смелостта в битка.

Латакия е основното пристанище на индустрията за каптагон за внос на прекурсорите, необходими за производството на лекарството, според изследователи по сигурността. По-голямата част от износа е бил пренесен контрабандно през йорданската граница, но значителни количества са били скрити и в морски превози, изпратени през Тартус и Латакия.

Руски военен кораб е стрелял предупредително по германски хеликоптер

🚨🇷🇺🇩🇪 Руски военен кораб е стрелял предупредително по германски хеликоптер, който е извършвал рутинен патрул във въздушното пространство над Балтийско море, предаде немската държавна инфромационна агенция DPA.

Германския таблоид Bild твърди, че предупредителните изстрели са били произведени срещу разузнавателен самолет на НАТО.

Сигналните боеприпаси се използват за предупредителни изстрели, а не за нападение, но подобен инцидент говори красноречиво колко близо се намират Русия и НАТО до това да се изправят един срещу друг в директен сблъсък.

Германският външен министър Аналена Бербок спомена за инцидента по време на срещата на върха на НАТО, но без да предостави повече подробности. Говорител на германското министерство на отбраната засега не успя да потвърди тези съобщения.

Този инцидент идва в момент на засилено наблюдение от силите на НАТО в Балтийско море, целящо предотвратяване на хибридни атаки срещу тръбопроводи и подводни кабели от страна на Русия и нейните съюзници.

Балтийско море граничи с Русия и осем държави от НАТО. От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна бяха докладвани най-малко три случая на саботаж на 40-те телекомуникационни кабела и критични газопроводи, които минават по сравнително плиткото му морско дъно.

Русия проведе военни маневри в Източното Средиземноморие

🇷🇺 Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е провело военни маневри в Източното Средиземноморие, включващи изстрелването на хиперзвукови крилати ракети с въздушно, морско и наземно базиране.

Ученията идват на фона на критичната ситуация, в която се намира сирийското правителство на Башар ал-Асад – основния съюзник на Кремъл в региона и домакин на единствената задгранична военноморска база на Руската федерация.

Военните заявиха, че броят на руските военнослужещи, разположени в региона, е бил „увеличен“, за да вземат участие в ученията.

През последните дни Русия провежда мащабна вълна от въздушни удари в опит да противопостави на офанзивата на сирийските бунтовници, която само за три дни успя да поеме контрол върху Алепо – най-големия сирийски град и индустриална столица на страната. Москва е ключов съюзник на Башар ал-Асад от началото на гражданската война в Сирия през 2011 г.

„На 3 декември, по време на учение за проверка на съвместната дейност на руските военноморски и военновъздушни групи, бяха изстреляни прецизни ракети с морско базиране в източната част на Средиземно море“, докладва руското военно ведомство в публикация на своя канал в Telegram.

Руски плавателни съдове изпитаха хиперзвуковите ракети „Циркон“ и крилатите ракети „Калибър“. Крилата ракета „Оникс“ е изстреляна „от определен район на брега на Средиземно море“, добавиха военните.

Русия разполага със своя военноморска база на пристанището в Тартус, Сирия, но в изявлението не се уточнява къде са били проведени маневрите.

„В хода на подготовката за учението беше увеличена групировката на войските на руските въоръжени сили в източното Средиземноморие“, съобщиха от министерството и добавиха, че в ученията участват повече от 1000 военнослужещи, 24 самолета и 10 плавателни съда.

Министерството публикува изображения, показващи изстрелването на няколко ракети от кораби и земя, както и изображения на цел в открити води, която е ударена успешно и експлодира.

Руска подводница се появи изненадващо край Филипините.

📸 Снимка: Philippine military

🇵🇭🌊🇷🇺 Президентът на Филипинте Фердинанд Маркос-младши заяви, че присъствието на руска атакуваща подводница в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на страната в Южнокитайско море е „много тревожно“.

„Това е много обезпокоително. Всяко навлизане в Западно Филипинско море, в нашата ИИЗ, в нашите базови линии, е много тревожно“, отбеляза Маркос пред репортери, имайки предвид частта от Южнокитайско море, която се намира в морската зона на Филипините.

Руската подводница от клас „Кило“ е била забелязана на 28 ноември на около 80 морски мили разстояние от бреговата ивица на западната провинция Оксидентал Миндоро, съобщи Рой Винсент Тринидад, говорител на военноморските сили, в изявление в понеделник, потвърждавайки доклад на филипинския вестник Daily Inquirer.

Фрегатата на филипинския флот Jose Rizal установи радиовръзка с руската подводница, която потвърди нейната идентичност като UFA 490, както и намеренията на екипажа ѝ, който е заявил на своите филипински колеги, че изчаква подобряване на метеорологичните условия, за да продължи към Владивосток, Русия. Според него плавателният съд е бил на учение с Кралския малайзийски флот в Кота Кинабалу.

Военноморските сили на Филипините ескортираха подводницата, за да гарантират спазването на съответните морски разпоредби. Според Съвета за национална сигурност на островната държава, на 28 ноември подводницата е била видяна да плава по морската повърхност на 80 морски мили западно от крайбрежието на Западен Миндоро и в крайна сметка е напуснала следобед.

Ситуацията в Южнокитайско море

Китай и Русия обявиха партньорство „без ограничения“, след посещението на руския президент Владимир Путин в китайската столица Пекин през 2022 г. – само дни преди Москва да предприеме своята пълномащабна инвазия срещу Украйна. Двете страни проведоха военноморски учения с бойни стрелби във водите на Южнокитайско море през юли тази година.

Южнокитайско море отдавна е източник на напрежение между Китай, Филипините и други държави от региона. Пекин претендира върху огромни части от стратегическия воден маршрут, включително части, претендирани от Филипините, Бруней, Малайзия, Тайван и Виетнам.

Постоянният арбитражен съд в Хага през 2016 г. заяви, че претенциите на Китай нямат никакво правно основание съгласно международното право – решение, което Пекин не признава и продължава да отстоява своето господство в региона.

Все по-агресивното му поведение е честа мишена на критики от страна на Вашингтон и партньорите му. В отговор на сблъсъци по-рано тази година Манила отправи призив към Пекин „да прекрати незабавно провокативните и опасни действия, заплашващи безопасността на филипинските кораби и самолети“.

Смята се, че части от водния път, през които минава търговия на стойност 3 трилиона долара годишно, са богати находища на нефт и природен газ, както и на рибни запаси.

Руските подводници от клас „Кило“

Руската дизелово-електрическа подводница от клас „Кило“ е една от най-успешните военноморски програми в съвременната история, с над 70 произведени плавателни съда за последните 40 години.

Към днешна дата повече от 60 единици се намират в експлоатация във флотите на Алжир, Китай, Индия, Иран, Мианмар, Полша, Виетнам и Рускта федерация, като все още се произвеждат нови и подобрени модели, за които се планирани бъдещи доставки.

Работата по първоначалния клас, проект 877 „Палтус“, започва от съветското конструкторско бюро Рубин през 1974 г. Първите подводници постъпват в експлоатация в началото на 80-те години.

През следващите десетилетия строителството им се извършва в редица съветски, а по-късно и руски корабостроителници, като се преминава от проект 877 през 80-те години до удължения проект 636 през следващото десетилетие.

Проект 636 „Варшавянка“ (по кодификация на НАТО - Improved Kilo или Kilo II) включва цялостни подобрения, отличавайки се с подобрено заглушаване, задвижване и автоматизация.

След 2010 г. проект 636 е надграден допълнително до текущия си вариант, проект 636.3 (Improved Kilo II), чийто дизайн се оказва популярен, когато последващата подводница от проект 677 „Лада“ страда от забавяне в резултат от производствени трудности и в крайна сметка не успява да оправдае очакванията.

През 2010 г. започва строителството на „Новоросийск“ – първата от шестте нови подводници от проект 636.3 за Черноморския флот на Русия, които са доставени в периода между 2014 и 2016 г.

Други шест от подводници от същия клас бяха поръчани през 2016 г. за Тихоокеанския флот на Русия. Първата от тях постъпи на въоръжение в края на 2019 г. като се очаква доставките да продължат до 2025 г.

През юни 2022 г. Русия обяви плановете си да построи още шест подводници от проект 636.3 за своя Северен флот, като според съобщенията строителството трябва да започне през 2024 г. Към днешна дата всички тези по-нови единици са построени от Адмиралтейската корабостроителница в Санкт Петербург.

Модерният дизайн на 636.3 има водоизместване от приблизително 2350 тона на повърхността и 3100 тона под водата, въпреки че според някои източници това число достига 3950 тона.

Дължината им е 73 метра, ширината – 10 метра, а височината – 6 метра. Задвижването се осигурява от два дизелови генератора с едно седемлопатно витло, благодарение на които достигат максимална скорост от 17 възела на повърхността или 20 възела под вода. Максималната дълбочина на гмуркане е широко докладвана като 300 метра.

За разлика от атомните подводници, които теоретично могат да останат за неограничен период от време в морето, тези от проект 636 притежават издръжливост от 45 дни

Всички подводници от този клас са оборудвани с шест 21-инчови носови торпедни тръби, способни да изстрелват торпеда или морски мини, като голяма част от тях са оборудвани за изстрелване на фамилията крилати ракети „Калибър“ от своите торпедни тръби за далечни наземни атаки (3M-14) или противокорабни (3M-54) операции.

Разполагат с капацитет да носят не повече от 24 морски мини, 18 торпеда или едва 4 крилати ракети „Калибър“.

Подводниците от този клас извършиха първите си атаки на далечни разстояния срещу позиции на Ислямска държава в Сирия през 2015 г. От 2022 г. подводниците 636.3 на Черноморския флот на Русия използват широко ракетата „Калибър“, за атаки по наземни цели на територията на Украйна.