Путин предрече загубата на Западна Украйна на Ден на ВМФ без парад

🇷🇺⚓🇺🇦 „Специалната военна операция ще свърши, а тя безусловно ще приключи рано или късно. Но това чувство за единство трябва да бъде запазено.“ Тези думи са само кратък откъс от продължилата близо един час тирада на руския президент Владимир Путин пред моряци в Главното адмиралтейство в Санкт Петербург на ден 1614 от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. В същия разговор той заяви още, че Украйна „рано или късно“ ще загуби западните си области, които според него ще се върнат към Полша, Унгария и Румъния.

Срещата замени традиционния Главен военноморски парад по река Нева, отменен за втора поредна година заради заплахата от украински безпилотни атаки. Отпадна и празничният салют, а програмата за Деня на Военноморския флот се сведе до вечерното запалване на Ростралните колони и художественото осветление на три моста.

„Уверен съм, че рано или късно Украйна ще загуби тези западни земи – и това, което принадлежи на Полша, и което принадлежи на Унгария, което принадлежи на Румъния; рано или късно, не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“, заяви руският държавен глава в изказване, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Веднага след това Путин изложи историческата аргументация зад тезата си: „Сталин подари на Украйна тези земи. Но ги подари в рамките на една държава. Явно не му е идвало наум, че може да се стигне до положение като днешното.“ Последва и още едно твърдение: „Гарант на териториалната цялост на Украйна имаше само един – Русия.“

И трите държави, посочени от Путин, днес са членки както на НАТО, така и на Европейския съюз. Към 27 юли по достъпните публични източници няма официална реакция на изказването от Варшава, Будапеща или Букурещ.

Прогнозата за бъдещето на западните украински области беше част от по-широка реторична рамка. Според официалната стенограма на срещата Путин е заявил, че Украйна в крайна сметка ще се разпадне. В същото изказване той обясни жестокостта на украинските сили с предполагаемата привързаност на ръководството в Киев към неонацизма и разказа за прихванат разговор между танкисти, убили цивилни – твърдението му към момента не е получило независимо потвърждение.

Между тази прогноза и реалните възможности за нейното осъществяване обаче остава очевиден разрив. Линията на фронта преминава през Донбас и Запорожка област, а от Покровск, овладян от руските сили в началото на февруари, до Лвов има близо 1000 км по права линия. Западно от Покровск руската армия не е отбелязала видим напредък поне от декември 2025 г. Самият Путин постави своята прогноза в хоризонт от „не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“ – неопределена във времето цел, свързана с територия, до която руските войски дори не са доближавали през близо петте години на пълномащабната война.

Формалната част на празника премина в подчертано тържествена атмосфера. Президентът пристигна в Главното адмиралтейство, където беше посрещнат от главнокомандващия Военноморските сили адмирал Александър Моисеев, министъра на отбраната Андрей Белоусов и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. По случай 330-годишнината на руския военноморски флот Путин поздрави моряците и връчи държавни отличия, които, по думите му, се присъждат не само за безупречна служба, но и за реални бойни заслуги.

В последвалия разговор той открои ракетните комплекси „Циркон“ и „Посейдон“ като част от най-новите руски оръжейни системи, определи Арктика като региона, в който „богатствата на Русия ще се увеличават“, и подчерта, че флотът трябва да се развива балансирано, включително чрез малки бойни кораби с модерно въоръжение. За морската пехота заяви, че само през тази година тя е „освободила“ над 20 населени места в Украйна.

Увереността си в изхода на войната Путин изрази без колебание: „Така и ще бъде, съмнение няма. Нямам съмнение нито за секунда.“ След това насочи вниманието към хората в руския тил и към въпрос, който, по собствените му думи, го е изненадал.

Путин разказа за срещите си с доброволци: „жените плетат мрежи, децата – ръкавици, и така нататък“. По думите му многократно е чувал един и същ въпрос: какво ще правят, когато войната приключи. Хората се тревожели дали ще останат „търсени така, както сега“, а изводът, който той направи, беше насочен към бъдещето: „И трябва заедно да помислим как да го запазим за в бъдеще, без всякакво съмнение.“

Това изказване представя обществената мобилизация около войната не като временно явление, а като обществен ресурс, който следва да бъде съхранен и след края на бойните действия.

Говорейки за собствената си осведоменост, Путин заяви, че към него „се стича изобщо цялата информация“ от командири, военнослужещи и разузнавателни структури, но също от медиите и каналите в социалните мрежи. Някои военни блогъри той похвали, че „попадат в точката“. В същото време той изрази мнение, че социалните мрежи са „опасно нещо“, защото в тях се публикува „много информационен боклук“, способен да подведе неподготвения читател.

Докато Путин говореше за опасностите от информационната среда, мобилният интернет в централните и южните части на Санкт Петербург беше изключен. Около 14:00 ч. сигналите за проблеми в Downdetector надхвърлиха 1000, а потребители съобщаваха, че достъп имат единствено до ресурсите от „белия списък“, докато в същото време в покрайнините на града и съседните селища в Ленинградска област мобилната връзка остана незасегната.

Самата обстановка около срещата се оказа по-показателна от отправените политически прогнози. Главният военноморски парад в Санкт Петербург, в който традиционно участваха около 200 кораба по река Нева, бе отменен за трета поредна година. Министерство на отбраната обяви, че няма заповед за организиране на празника. През 2024 г. отпадна морската част в Кронщат, през 2025 г. бяха отменени проявите в Петербург, а тази година не се състояха нито парадът, нито празничният салют.

Причината за тези мерки е добре известна. В нощта срещу 26 юли руската ПВО съобщи за 133 свалени украински дрона над десет региона и акваторията на Черно море. Два дни по-рано над Ленинградска област бяха свалени 59 безпилотни апарата от атаката, в която бяха поразени складове на Wildberries в Шушари и Уткина Заводь, а летище „Пулково“ временно преустанови приема на полети.

На 3 юни, броени часове до откриването на Петербургския международен икономически форум, украински дронове поразиха Петербургския нефтен терминал – един от водещите руски претоварни комплекси на Балтика. През същата нощ Министерство на отбраната отчете общо 354 свалени дрона. С оглед на това флотът, чиято мощ Путин описваше в продължение на близо час, не изведе нито един кораб по река Нева в деня на собствения си празник.

Количествената рамка на руските оценки беше очертана още на 4 юни, по време на същия Петербургски международен икономически форум. Тогава Путин заяви, че Русия контролира 100% от Луганска област, над 85% от Донецка и около 80% от Запорожка област. По отношение на украинската армия той посочи намаляване на числеността със 100 хиляди души, месечни загуби от около 40 хиляди военнослужещи и приблизително 20 хиляди дезертьори месечно, или близо 60 хиляди от началото на годината.

Тези числа обаче описват различни показатели и не формират логически последователна картина. Ако тези загуби реално възлизат на около 40 000 души месечно, то за периода от януари до юни те биха достигнали близо 200 000. Добавени към посочения брой дезертьори, общите загуби биха надхвърлили четвърт милион души. При подобна аритметика спад на общата численост със само 100 000 е възможен само ако Украйна е успяла да попълни редиците на армията си с над 150 000 души за същия времеви период. Подобен темп на мобилизация е невъзможен, а допускането за него влиза в противоречие със собствената теза за изчерпан човешки ресурс на противника.

Разгледани в тяхната съвкупност, тези несъответствия очертават последователен модел. Путин говори за мощта на флот, който не изведе нито един кораб по време на собствения си празник; за информационна среда, която държавата сама задушава, изключвайки мобилния интернет; за загуби на противника, които не отговарят на собствените му количествени оценки; и за бленувани териториални завоевания на над 1000 км отвъд фронта, който през последните месеци практически не е помръднал.

Украйна порази втори патрулен кораб „Светляк“ в Керч за два дни

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна поразиха втори руски граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на пристанище Керч в окупирания Крим – удар, затегнал още повече широката украинска кампания срещу военноморската и снабдителна инфраструктура, поддържаща руската групировка на полуострова.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна от 18 юли поразеният съд е вторият кораб от същия клас, ударен в същото пристанище за последните две денонощия, след аналогична атака, съобщена ден по-рано, на 17 юли.

В същата оперативна сводка Генералният щаб отчита поредица от удари по морската логистична верига на врага в Черно и Азовско море – 2 танкера, 2 плаващи крана и 1 влекач. По думите на военното командване танкерите са превозвали суров петрол, петролни продукти и втечнен газ в нарушение на международните санкции, както и гориво за нуждите на руската армия, а крановете и влекачът са обслужвали обработката на военни товари и пристанищната логистика. Извън морето същата нощ украинските удари са засегнали петролна база в Московска област и железопътен мост в окупираната Луганска област, по който руските части придвижват подкрепления и снабдяване към фронта.

Корабите от клас „Светляк“ се експлоатират от Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за морско патрулиране, ескорт и охранителни задачи около окупирания Крим. С всяко изтласкване на едрите бойни единици на Черноморския флот на изток Москва все по-осезаемо се обляга именно на такива малки съдове, за да прикрива Керченския проток, Кримския мост и близките пристанища – възлите, където минава голяма част от снабдяването на руската армия на юг. Тъкмо тези катери стоят на първа линия срещу морските дронове, с които Киев пренесе войната навътре в акваторията и принуди руския боен флот да се отдръпне от западното крайбрежие; загубата на два от тях за два дни изтънява именно охранителния пояс, който Русия се опитва да опъне около протока и моста.

Проект 10410 „Светляк“ влиза в експлоатация в края на 80-те години на миналия век като замяна на старите съветски гранични катери. Плавателните съдове имат пълна водоизместимост от около 375 тона, екипаж от 28 души и максимална скорост над 30 възела. Според модификацията носят 76,2 или 30-мм оръдие, тежки картечници, преносими зенитно-ракетни комплекси и противодиверсионни гранатохвъргачки: въоръжение, скроено за охрана на крайбрежие и вътрешни води, а не за морски двубой срещу равностоен противник. Именно този профил на бърз, леко въоръжен патрулен кораб превръща този клас в основния работен кон на пограничната охрана около Крим, но в същото време и уязвима цел, когато ударът дойде от посока, за която корабът не е проектиран да се брани.

Последната атака идва непосредствено след поразения на 17 юли друг кораб от същия клас „Светляк“ на същото пристанище и според данни на украинското командване е втори удар срещу класа за толкова дни. Тя се вписва в по-широк модел, в който Киев методично разширява обхвата на далекобойните операции: от бойните и спомагателните кораби в Черно и Азовско море, през петролните бази и рафинериите дълбоко в руския тил, до жп мостовете, крепящи фронтовата логистика. Ударите по керченските патрулни съдове и по снабдителната верига в двете морета имат една обща цел: да бъде повишена максимално цената на руското присъствие в Крим и да се разстрои тъкмо онази морска и пристанищна инфраструктура, от която зависи изхранването на групировката на юг.

Анализ: Щабна игра за украински десант в Крим остави руската страна в отбрана

🇷🇺⚓ Двама известни руски военни експерти разказаха за участието си в командно-щабна игра, посветена на хипотетичен украински десант в Крим. И в двата им разказа руската отбрана се оказва поставена под силен натиск от противник, който използва най-съвременни средства за разузнаване и прецизни удари.

Играта, озаглавена „Крымская побудка“ („Кримско събуждане“), вероятно е проведена около 29 юни 2026 г., ако се съди по датата на публикуваните кадри. Първи за нея съобщи запасният полковник Виктор Мураховский – главен редактор на списание „Арсенал Отечества“ и член на експертния съвет към Военно-промишлената комисия – чрез своя Telegram канал.

По думите му щабовете са били съставени от офицери от резерва и в оставка, а симулацията е проведена чрез автоматизирана щабна система. На публикуваните изображения се вижда руският комплекс „Равелин МП“ с топографска карта на Крим и Херсонска област в мащаб 1:500 000.

„Синята“ страна, условният противник, т.е. украинските сили, е действала нестандартно, като е използвала широко най-новите средства за разузнаване и поразяване на цели. „Червената“ страна, представляваща Русия, е била принудена да води отбранителни действия. Според Мураховский самата игра е преминала организирано и на високо професионално ниво.

Тази официална версия обаче почти веднага беше оспорена от далеч по-критичен разказ. Максим Климов – автор на канала „Минная дивизия“ и военноморски експерт, известен с критиките си към състоянието на руския флот – препубликува съобщението на Мураховский, като добави свои впечатления от симулацията. Според него планирането на „червената“ страна се е оказало напълно погрешно – оценката за намеренията на противника не съответствала на реалното развитие на играта. Това принудило организаторите да въведат допълнително условие, за да върнат сценария към предварително заложения ход.

Климов твърди още, че „синята“ страна изобщо не е разглеждала Кримския мост като цел за унищожаване, а като обект за превземане. Четири часа след началото на първата десантна вълна, две от чиито части вече били притиснати към морето, целият състав от големи надводни кораби на Черноморския флот, изтеглен в пристанище Новоросийск, вече лежал на дъното, поразен от тактически балистични ракети ATACMS.

Двата разказа се различават съществено. Мураховский представя играта като добре организирано професионално упражнение, докато Климов акцентира върху тревожния резултат – сценарий, при който отбраната на Крим се срива само за няколко часа, а базата в Новоросийск, смятана доскоро за сравнително безопасно убежище, се превръща в капан.

И в двата случая става дума за свидетелства на участници в едно и също закрито учение. Най-впечатляващите детайли – унищожаването на флота за четири часа и ударите по Новоросийск – са част от симулацията, а не описание на реални събития. Освен това стандартните ракети ATACMS имат обсег около 300 километра, което поставя Новоросийск извън техния стандартен радиус на действие.

Под „средства за откриване и поражение“ щабовете очевидно разбират изграждането на единна разузнавателно-ударна верига. Спътници и дронове откриват целите, информацията се предава в реално време, а след това ракети, планиращи авиобомби или морски дронове нанасят удара, преди целта да успее да се изтегли. Именно тази интегрирана система, а не отделните оръжия сами по себе си, променя баланса по крайбрежието, превръщайки всеки кораб, склад или мост в потенциална мишена, чийто живот се измерва в минутите между откриването и унищожаването.

Значението на подобна симулация произтича от факта, че тя разглежда напълно реален проблем. През 2026 г. украинското разузнавателно-ударно превъзходство в Черно море вече не е хипотеза. Морските дронове, с които Киев постепенно изтласка руския флот от западната част на морето, се превърнаха в платформи за ударни FPV-дронове, разширявайки украинския обсег далеч отвъд бреговата линия. През април серия далекобойни удари засегна десантни кораби в Севастопол, включително два последователни удара по десантния кораб „Ямал“, а през май бяха поразени железопътни фериботи в Керч, използвани от Русия за снабдяване на Крим с гориво и боеприпаси.

Именно натрупването на тези загуби принуди руското командване да прехвърли част от корабния си състав към Новоросийск в Краснодарския край – същата база, която симулацията определя като уязвима. С други думи, сценарият не измисля нова заплаха, а развива вече съществуваща тенденция – от постепенното изтощаване на флота към евентуална десантна операция, прикрита от същото разузнавателно-ударно превъзходство.

Именно тук обаче идва най-важната уговорка. Провеждането на мащабен морски десант изисква десантен капацитет, с който Украйна към момента не разполага. Реалните украински операции в Крим досега се ограничаваха до действия на диверсионни групи, прехвърляни с бързоходни катери и морски дронове, а не до класически десант с множество десантни кораби. Именно затова играта проиграва не най-вероятния, а най-тежкия възможен сценарий – нещо, което може да се разглежда както като нейно предимство, така и като ограничение. Освен това тя не представлява официално учение на руския Генерален щаб, а симулация с участието на запасни и пенсионирани офицери, при която резултатът неизбежно зависи и от предварително зададения сценарий.

Самият Климов признава, че организаторите са били принудени да въведат допълнително условие, за да върнат играта към планирания сценарий. Това подсказва, че упражнението е било съзнателно конструирано така, че максимално да натовари отбраната, а не да ѝ осигури лесна победа. Затова тежкият резултат за „червената“ страна следва да се разглежда както като индикация за възможните уязвимости на полуострова, така и като следствие от обучителния замисъл, чиято цел е да открои слабостите, а не да предскаже изхода от реална военна операция.

Независимо от резултатите на симулацията, самият факт, че двама от най-разпознаваемите представители на руската военно-експертна общност публично обсъждат сценарий, при който отбраната на Крим се пропуква, а Кримският мост е разглеждан като обект за превземане, а не просто за унищожаване, показва колко сериозно подобна заплаха се възприема в самата Русия. Това подсказва, че руското военно планиране вече отчита не само риска от отделни удари срещу кораби и инфраструктура, а и възможността за комбинирана операция, при която разузнаването и прецизният огън първо обезсилват отбраната, а едва след това се предприема десант. Самото допускане на подобен сценарий измества фокуса от постепенното губене на отделни кораби към далеч по-сериозната перспектива – риск за контрола над самия Крим.

Руска фрегата откри предупредителен огън срещу яхта в Ламанша като предупреждение.

🇷🇺🚀 Руски боен кораб е произвел предупредителен изстрел срещу яхта, приближавала се към него във водите на Ламанша, съобщи Press Association, според която става дума за модерна фрегата „Адмирал Григорович“ с бордов номер 494.

Инцидентът се е разиграл днес около 11:40 часа в международни води между остров Уайт и крайбрежието на Нормандия, на около 20 морски мили южно от британския бряг. Последният случай отбелязва нова ескалация на напрежение между Обединеното кралство и Руската федерация.

„Адмирал Григорович“ е водещият кораб от Проект 11356Р/М – сериозен плавателен съд с водоизместимост от 4000 тона и дължина от 125 метра. Фрегатата притежава 8-клетъчна вертикална установка за изстрелване на крилати ракети „Калибър-НК“ и свръхзвукови противокорабни ракети П-800 „Оникс“. Военни анализатори смятат, че предупредителният изстрел по регистрираната в Обединеното кралство яхта е произведен или от главното 100-мм носово артилерийско оръдие А-190 и някоя от двете 30-мм автоматични зенитни установки АК-630М. Дори при употреба на халосни боеприпаси, огънят от тези системи предизвиква силен акустичен и хидродинамичен ефект. Разстоянието от около 500 ярда, или 457 метра, на което са паднали изстрелите, се счита за изключително близка дистанция в открито море и крие сериозен риск от непредвидени рикошети, макар че при конкретният инцидент не са докладвани пострадали или нанесени щети.

Тъй като руските бойни единици се ескортират рутинно с транзит през Ламанша, тактическият мониторинг на фрегатата във вторник е провеждан от британския патрулен кораб HMS Mersey. Това е офшорен патрулен съд от клас River с 1700 тона водоизместимост, въоръжен предимно с едно 20-мм оръдие и картечници. Този вид кораби нямат за цел пряк сблъсък с тежко въоръжени фрегати, а изпълняват функции по разузнаване, контрол на морския трафик и демонстрация на присъствие. Веднага след стрелбата, друг британски кораб от класа – HMS Tyne изпрати към яхтата бързоходен катер с твърд корпус за проверка на безопасността на екипажа и събиране на първична информация.

Този инцидент се развива паралелно с проведена само два дни по-рано, в неделя, съвместна операция на командоси от Кралската морска пехота и Националната агенция за борба с престъпността на Обединеното кралство. При нея беше извършен абордаж и проверка на Smyrtos – танкер от „сенчестия флот“, подложен на санкциониран преминаващ през Ламанша. Тези съдове често изключват своите идентификационни системи и извършват прехвърляне на товари в открито море, за да избегнат наложеното международно ембарго.

Говорител на Министерство на отбраната на Обединеното кралство обяви в официално изявление, че започва разследване на сигналите за инцидента в Ламанша, а се очаква данните от радарните системи и записите от комуникациите на патрулните кораби да изяснят пълната картина на случилото се.

Видео от пожара на борда на корветата „Бойкий“ в Кронщат.

🇷🇺🔥 Telegram каналът „Досье Шпиона“ публикува видео, вероятно заснето от руски военнослужещи за целите на вътрешен отчет, които показват последиците от удар с украински дронове срещу корветата „Бойкий“ (проект 20380), намираща се в сух док в Кронщат.

Кадрите показват, че в резултат на детонацията и последвалия пожар на борда, главната мачта се е срутила на надстройката заедно с монтираната върху нея радарна станция. Дори при наличието на техническа възможност за възстановяване, подобен ремонт би отнел години.

Случаят илюстрира колко уязвими са съвременните кораби при липса на адекватна противовъздушна отбрана. Вчерашният удар е доказателство, че за изваждането на една бойна единица от строя за продължителен период от време вече не са нужни сложни и скъпоструващи противокорабни ракети, а само няколко сравнително евтини дрона.

„С такива темпове, в перспектива, чрез ръцете на Украйна могат да започнат да изваждат от строя кораби не само в Черно и Балтийско море, но също така в Северния и Тихоокеанския флот, за да се отслаби максимално способностите ни за отбрана“, предупреди руският канал „Военный Осведомитель“.

Каспийската флотилия изстреля залп от крилати ракети „Калибър“ срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Крилати ракети „Калибър“ бяха изстреляни преди броени минути от малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“, разположен във водите на Каспийско море, според украински мониторинг канали, които уточняват, че размерът на залпа е 8-16 ракети. Посочената цифра не е случайна – това е точния капацитет на 1-2 платформи от този клас и поставя пореден епизод в дълга, вече десетилетна биография на оръжие, което се превърна в основен инструмент на руския флот за нанасяне на удари в дълбочина.

Малкият ракетен кораб „Буян-М“ е компактна бойна единица с водоизместимост под 1000 тона, чиято ударна мощ идва от 8-клетъчната универсална вертикална пускова установка УКСК (3С14). Тя приема както крилатите ракети „Калибър“, така и противокорабните „Оникс“. Каспийската флотилия на Руската федерация разполага с 3 бойни кораба от посочения клас – „Град Свияжск“, „Велики Устюг“ и „Углич“ – базирани в Каспийск, Република Дагестан, и тъкмо поради географската недосегаемост на вътрешното море флотилията беше идеална стартова площадка дълго време: ракетите се изстрелват от закътан тил и прелитат хиляди километри над територията на Европейска Русия, преди да достигнат целта.

Бойният дебют на „Калибър“ се състоя именно от Каспийско море. На 7 октомври 2015 г. фрегатата „Дагестан“ от клас „Гепард“ и три корвети „Буян-М“ изстреляха 26 крилати ракети 3М14 по 11 цели в Сирия – траектория от над 1500 км, която прекосява въздушното пространство на Иран и Ирак. Това беше демонстративен акт, колкото военен, толкова и политически: Москва обяви на света, че разполага с морски инструмент за нанасяне на удари в дълбочина от клас, който дотогава се свързваше почти изцяло с американските ракети „Томахоук“. Тогавашни оценки на американското разузнаване твърдяха, че 4 ракети са паднали на иранска територия, без да достигнат целта – нещо, което Москва категорично отрече. Независимо от спора, ефектът от посланието беше постигнат.

С пълномащабната война в Украйна от февруари 2022 г. „Калибър“ се превърна от средство за стратегическа поза в ключов инструмент на ежедневната ударна кампания. Изстрелвани от надводни кораби и подводници в Черно море, а когато Черноморският флот се оказа под безпрецедентен украински натиск – все по-често и от каспийските корвети, 3М14 формираха гръбнака на масираните удари по градовете на Украйна. Подсигнатата скорост на полета (около Мах 0,7) и ниската, обтекаема траектория ги правят сравнително бавни, но трудни за ранно откриване – особено когато пускът е от нисък силует на кораб, който за разлика от тежък бомбардировач на голяма височина почти не се откроява за радарите с хоризонтално покритие.

Целите следваха логиката на руската кампания срещу украинския тил. „Калибър“ участваха в системните атаки по енергийната инфраструктура, започнали с масирания удар от 10 октомври 2022 г. – над 80 крилати ракети в рамките на денонощие – и продължили през цялата зима, когато Русия изстреля над 1000 ракети и дронове по електрическата мрежа на страната. Заедно с това „Калибър“ поразиха логистични възли, промишлени обекти и – в множество документирани случаи – жилищни квартали; ударът по Виница от 14 юли 2022 г., отнел живота на над 20 цивилни, беше извършен именно с „Калибър“, изстреляна от подводница от клас „Кило“ в акваторията на Черно море.

Ефективността на ударите с времето претърпя осезаеми промени. През първите месеци на войната „Калибър“ често достигаха своите цели при слаба съпротива. С разгръщането на ешелонирана ПВО, подсилена от западни системи, процентът на прехващане скочи до порядъка на 70–80% за подзвукови крилати ракети като „Калибър“ и Х-101. Тенденцията се открои в нанесените удари от Каспийско море през последната година: на 27 юни 2025 г. украинската ПВО отчете 6 от 6 свалени ракети. През април 2026 г. бяха свалени 8 от тях. Прехващането обаче е непостоянно – когато ПВО е претоварена от множество цели в рамките на комбиниран залп с аеробалистични и балистични средства, резултатът пада чувствително.

И накрая – въпросната неуязвимост на Каспийската флотилия вече е част от миналото. През ноември 2024 г. украинското военно разузнаване (ГУР) оповести първия в историята удар по нея, при който бяха поразени бойни кораби от клас „Гепард“. В нощта на 15 май 2026 г. беше нанесен нова серия от удари срещу Каспийск, по флота от кораби, по рафинерия и офшорни платформи – потвърждение, че тилът, от който днес отново беше изстрелян залп с „Калибри“, все по-малко прилича на убежище.

Руски подводници в Балтийско море осъмнаха с картечници и анти-дрон клетки

🇷🇺 Балтийският флот на Руската федерация е започнал да монтира импровизирани защити срещу дронове на своите подводници. Сателитни снимки от пристанище Кронщад разкриха, че подводниците „Можайск“ и „Дмитров“ са били оборудвани с метални решетки върху рубките, целящи да предпазят перископите и антените от удари на малки дронове.

Според OSINT анализ на военноморския експерт H I Sutton, сателитни изображения на подводниците „Можайск“ (Б-608) по проект 06363 и „Дмитров“ (Б-806) по проект 877ЕКМ сочат, че са били оборудвани с импровизирани защитни структури и оръжейни системи. Defense Express заяви, че въпросните промени са контрамерки против безпилотни заплахи – както въздушни, така и морски.

Публикуваните кадри показват, че върху надстройката (рубката) на двете подводници  са монтирани решетъчни конструкции, известни като „мангали“, които имат за цел да защитят критичните прибиращи се компоненти като перископи, антени и шнорхели, които са от съществено значение за операциите на подводницата на перископна дълбочина.

Повреда на тези открити системи може значително да влоши работата на подводница, дори ако самият корпус е непокътнат. Както отбелязва Defense Express, относително малки по размер дронове камикадзе са способни да извадят от строя тези компоненти, ако бъдат оставени незащитени.

Допълнителните модификации, видими на снимките, включват инсталацията на 12,7 мм картечница НСВ „Утьос“ и монтиран прожектор. Тези системи вероятно са проектирани за ограничена самоотбрана срещу нисколетящи дронове, особено в пристанищни условия или в надводно положение. Анализът посочва и видимото премахване на аварийно-спасителните буйове от подводниците, които са били забелязани да се транспортират отделно.

Междувременно самата акватория около пристанището изглежда защитена от плаващи бонове, което говори за опасения от атаки на безпилотни катери. Defense Express подчертава, че подобна ешелонирана отбрана показва по-широка адаптация към множество категории безпилотни заплахи.

Това развитие бележи един от първите документирани случаи на руски подводници с видими, импровизирани защити срещу дронове. Подобни защитни мерки вече бяха наблюдавани при други руски военноморски активи, включително спомагателни кораби в Новоросийск.

Появата на такива модификации в Балтийския регион предполага, че опасенията от украинските способности за нанасяне на удари с дронове вече не се ограничават само до Черноморския театър, а определят руското военно планиране далеч отвъд него.

По-рано руските сили бяха видяни да монтират импровизирана дървена броня върху артилерийски системи и машини МТ-ЛБ, използвайки трупи за намаляване на ударното въздействие на украински дронове. В доклада се отбелязва, че подобни мерки предлагат само ограничена защита срещу осколки или малки дронове и до голяма степен са неефективни към съвременни противотанкови оръжия, отразявайки постоянните опити за адаптиране на остарялото съветско оборудване към променящите се заплахи на бойното поле.

Русия изтегля самолети от „Адмирал Кузнецов“ към арктическа отбрана след години на провали.

🇷🇺 Русия преназначи изтребителите от единствения си самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ за създаване на нов сухопътен авиационен корпус в Арктика, съобщи Defense Express.

Създаването на смесения авиационен корпус в състава на Северния флот стана публично известно през декември 2023 г. от руски източници. Звеното е изградено около палубни самолети, които дотогава бяха зачислени към „Адмирал Кузнецов“, което бележи преминаване от морски към сухопътни операции.

Развитието идва на фона на непотвърдени сведения в социалните мрежи за смъртта на генерал-лейтенант Александър Отрошченко, за когото се твърди, че командва корпуса, при катастрофа на транспортен самолет Ан-26 в окупирания Крим.

Според Defense Express ядрото на новото формирование се състои от 100-и и 279-и корабни изтребителни авиационни полка, оборудвани с приблизително 22 самолета МиГ-29К и 17 Су-33. И двете платформи първоначално са проектирани за операции от самолетоносач, но сега действат от сухопътни летища.

В допълнение към изтребителната авиация, корпусът включва смесен авиационен полк с противолодъчни самолети Ил-38 и транспортни машини като Ан-12 и Ан-26. В структурата влиза и вертолетен полк, оборудван с морски хеликоптери Ка-27 и Ка-29. Основната мисия на новото подразделение е да осигурява въздушно прикритие на руския Северен морски път, като операциите се провеждат от арктически авиобази, а не от палубата на самолетоносач.

Преструктурирането следва военните реформи от 2023 г. Русия реорганизира своя Западен военен окръг в Московски и Ленинградски военни окръзи, а Северният флот загуби статута на отделен военен окръг. Като част от тези промени, 45-а армия от ВВС и ПВО беше преназначена към Ленинградския военен окръг. Това остави Северния флот без специализирано въздушно прикритие, което наложи създаването на новия авиационен корпус с наличните активи на морската авиация.

Друг ключов фактор е несигурното бъдеще на „Адмирал Кузнецов“. Самолетоносачът на практика е извън строя, което принуди Русия да премести и пренасочи палубните самолети за сухопътни роли. Тази промяна отразява по-широките структурни и технически предизвикателства пред единствения руски самолетоносач. Годините закъснения, инцидентите на борда и проблемите с поддръжката ограничиха неговата оперативна готовност.

Без действащ самолетоносач тези самолети се интегрират в сухопътни части, което намалява способността на Русия да поддържа авиация с фиксирано крило в открито море. Вместо това фокусът се измества към арктическите летища и мисиите за брегова отбрана. Към момента няма доказателства от открити източници, потвърждаващи прякото участие на този авиационен корпус в бойни операции срещу Украйна.

Русия оборудва изследователски кораби с анти-дрон защити в Новоросийск.

🇷🇺 Русия е добавила мрежи против дронове на един от изследователските кораби на Министерство на отбраната, заснет в черноморското пристанище Новоросийск, илюстрирайки нарастващото безсилие на руската отбрана в лицето на украинските безпилотни заплахи – във въздуха, на сушата и в морето.

Според репортаж на Defense Express, корабът за океанографски изследования „Ладога“ (проект 11982) е забелязан с наскоро монтирани защитни структури по време на скорошна церемония на военноморските сили. Кадри от събитието по отбелязване на годишнината от пускането на вода на подводницата „Великий Новгород“ неволно разкриха кораба редом с други плавателни съдове в пристанището.

Анализатори посочват наличието на множество допълнителни защити по „Ладога“, включително метални решетки, монтирани около мостика, камуфлажни мрежи на големи секции от палубата и видима система за електронна война.

Военноморският експерт H I Sutton също обърна внимание на промените с предположение, че са въведени конкретно в отговор на украинските удари с дронове.

Официалното предназначение на кораба е океанографски изследвания, търсене и спасяване и поддържащи мисии. Въпреки това, мащабът на камуфлажа, особено върху носа и точките за достъп до палубата, може да е индикация за наличие на допълнително оборудване на борда. Това би могло да включва радарни системи или платформи за електронно разузнаване, макар да остава неясно дали покритията са за маскировка или с чисто отбранителна цел.

Техническите оценки, цитирани от Defense Express, сочат, че инсталираните системи за електронна война са ефективни срещу малки FPV дронове, но се представят с ограничен успех срещу ударни безпилотни апарати с голям обсег, управлявани по сателитна връзка. Това предполага, че по-модерните украински системи все още представляват сериозна заплаха.

Защитните решетки, често наричани „козирки“, могат да намалят негативното въздействие на малки дронове камикадзе, като предизвикат детонация преди директен контакт с критични части на кораба. Ефективността им срещу далекобойни безпилотни системи с по-тежки бойни глави обаче е неясна. Изданието отбелязва, че украинските морски и въздушни дронове все по-често използват мощни заряди, а някои от тях носят много по-голям експлозивен товар от стандартните FPV платформи. В такива сценарии тези структурни изменения сами по себе си не могат да осигурят смислена защита за екипажа или бордовите системи.

Според Defense Express, подобни руски кораби са използват извън декларираните им изследователски роли. През февруари разузнавателен кораб изстреля дрон към френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ в близост до териториални води на НАТО. Тази ситуация предполага, че кораби като „Ладога“, въпреки официалното си предназначение, е много вероятно да поддържат военни, разузнавателни или хибридни дейности в открито море.

Балтийският флот на Русия тренира унищожаване на кораби с комплекси „Бал“ и „Бастион“ в мащабно учение.

🇷🇺 Балтийският флот на Руската федерация проведе военно учение, симулиращо удари по вражески надводни кораби с помощта на брегови ракетни комплекси. Маневрите се състояха в акваторията на Балтийско море и бяха фокусирани върху отработване на противокорабни операции в рамките на руската стратегия за брегова отбрана.

За това съобщи пресслужбата на флота, която заяви, че обучението е включвало симулирани поражения, диагностика на системите и оперативни процедури, насочени към поддържането на бойна готовност на ракетните звена.

В ученията са взели участие комплекси 3К60 „Бал“ с противокорабни ракети Х-35 и пускови установки 3К55 „Бастион“ със свръхзвукови ракети П-800 „Оникс“. Звената са били разгърнали на крайбрежни позиции, като екипажите са тренирали откриване на цели, координация на поражение и цикли на симулирани пускове без използване на бойни боеприпаси.

Личният състав е извършил процедури по зареждане и разтоварване и проверка на бордовите системи, което отразява както бойните, така и логистичните компоненти на продължителните операции.

Ракетата Х-35, използвана от системата „Бал“, е дозвуково оръжие, летящо на пределно малка височина над морската повърхност, със стандартен обсег от около 120 км, който при модернизираните версии достига до близо 260 км. Тя използва инерциална навигация по време на средния етап от полета и активна глава с радарно самонасочване във финалната фаза.

Ракетата П-800 „Оникс“ оперира със скорости над Мах 2 и може да достигне разстояния до 300 км според профила на полет. Тя съчетава множество режими на насочване и е проектирана за поразяване на големи морски цели.

И двете системи са монтирани на мобилни платформи, позволяващи бързо позициониране по крайбрежните райони. Тяхната архитектура позволява интеграция с външни данни за насочване и поддържа координирани удари отвъд обсега на собствените им сензори.

🔙 Frontline Monitor припомня: Русия предприе стъпки за разширяване на своята правна и военна рамка за операции в чужбина със законопроект, внесен в Държавната дума, който би позволил използване на сила извън страната за „защита“ на руски граждани от наказателно преследване от международни съдилища, които не са признати от Москва. Предложението следва усилията на институциите на ЕС за създаване на трибунал, насочен срещу висши руски служители заради престъпления, извършени във войната в Украйна.

Кораб от сенчестия флот прекара дни над подволен кабел край бреговете на Португалия.

🇷🇺⚓️🇵🇹 Sparta IV, товарен кораб от състава на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, остана в продължение на няколко дни във водите непосредствено над ключовия подводен комуникационен кабел ACE (Africa Coast–Europe), заедно с ескорт от бойни кораби на военноморския флот, съобщи военният наблюдател Russian Forces Spotter.

Корабът е действал в международни води, но съзнателно е избягвал да навлиза в изключителната икономическа зона на Португалия, поддържайки дистанция от около 35 морски мили от морската граница на страната.

Официално присъствието на плавателния съд в района беше оправдано с лоши метеорологични условия, въпреки че множество търговски кораби, плавали по същото време и на същото място, са продължили по обичайния маршрут без прекъсвания, според данни за морския трафик.

Продължителното позициониране на Sparta IV директно над стратегическия подводен кабел, в комбинация с ескорт от бойни кораби, буди подозрения, че може да е картографирал морското дъно или да е извършвал наблюдение.

Sparta IV е собственост на руската корабоплавателна компания „СК-Юг“ ООД, която от своя страна е дъщерно дружество на „Оборонлогистика“ ООД, като и двете са обект на международни санкции.

Онлайн изданието Militarnyi посочва, че Оборонлогистика е част от военно-строителни комплекс на Министерство на отбраната на Руската федерация и играе ролята на единствен транспортен контрактор за ведомството, отговаряйки за логистиката на руските военни операции, включително движението на войски вътре в Русия, както и до окупирания Крим.

Към момента Sparta IV е обект на санкции от страна на САЩ.

Въпреки че няма официално потвърждение за прекъсване на кабелните връзки, дългият престой над комуникационна артерия от подобно значение, която свързва Африка и Европа, илюстрира нагледно причината за опасенията по отношение уязвимостта на глобалната подводна инфраструктура.

Подводните комуникационни кабели отговарят за преноса на огромна част от международния интернет трафик и финансови данни, което ги превръща в изключително чувствителни активи в периоди на геополитическо напрежение. По-рано британски военниморски сили наредиха на руски товарен кораб да напусне териториалните води на Обединеното кралство в отговор на това, че е пуснал котва в опасна близост до трансатлантическите подводни кабели в Бристолския канал.

Руска корвета с хеликоптер на борда акостира в Бандар Аббас.

🇷🇺⚓️🇮🇷 Сателитни изображения от 16 февруари 2026 г. показват плавателен съд от руския военноморски флот, акостирал в иранското пристанище Бандар Абас, с хеликоптер на палубата.

Корабът, пристигнал в района преди планираните двустранни военни учения между Русия и Иран, е посочена като корвета клас „Стерегущий“. Пристанището, което играе ролята на ключова военноморска база на Ислямската република в Ормузкия пролив, която осигурява на участващите кораби стратегически достъп до един от най-натоварените морски коридори в света.

Учението е сигнал за продължаващо сътрудничество в отбраната между Москва и Техеран, което усъвършенства оперативната съвместимост в светлината на продължаващо напрежение между Иран и САЩ и опасността от американски удари.

Кремъл заплашва да разположи бойни кораби, ако Европа конфискува друг кораб на руския флот

Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев гледа президента Владимир Путин по време на среща с висши служители на страните от БРИКС, отговарящи за въпросите на сигурността, в Кремъл, 26 май 2015 г. (REUTERS/Sergei)

🇷🇺⚓️ Високопоставен представител на Кремъл намекна, че руската страна може да прибегне до ответни действия на своя военноморски флот, ако европейските сили продължат практиката по задържане и инспекция на руски кораби в Балтийско море.

Заплахата идва в момент, в който европейските държави обмислят по-директни мерки срещу руския „сенчест флот“ – мрежа от стотици танкери, плаващи под чужд флаг, за да заобикалят международните санкции.

Николай Патрушев, съветник на президента и бивш директор на ФСБ и секретар на Съвета за сигурност, направи този коментар в интервю за руския вестник „Аргументи и факти“ на 17 февруари.

През последните месеци, макар повечето плавателни съдове да продължават работа необезпокоявано, някои танкери от „сенчестия флот“ попаднаха под засилен контрол. Франция, Германия, Финландия и Италия извършиха акции срещу кораби, заподозрени в нарушаване на санкциите срещу Русия, както в пристанища, така и в открито море.

На 22 януари френските военноморски сили спряха и задържаха кораб, за който се предполага, че е част от „сенчестия флот“ – по-късно идентифициран като танкера GRINCH. Операцията бе представена от френския президент Еманюел Макрон като директно противодействие на руските военни усилия.

Танкерът GRINCH бе освободен на 17 февруари – същия ден, в който бяха публикувани коментарите на Патрушев – след заплащане на глоба в размер на милиони евро, съобщи френският външен министър Жан-Ноел Баро.

Междувременно системата на „сенчестия флот“ е подложена на натиск и от украински военноморски атаки в Черно море, докато САЩ също извършиха проверки на руски плавателни съдове във връзка с търговията на венецуелски петрол.

В интервюто си Патрушев определи европейските акции срещу корабите като „пиратство“ и изрази опасение, че следващата стъпка може да бъде пълномащабна блокада.

„Ако не окажем силна съпротива, скоро британците, французите и дори балтийските държави ще станат дотолкова арогантни, че ще се опитат напълно да блокират достъпа на страната ни до моретата, поне в Атлантическия басейн“, заяви Патрушев.

Въпреки затягането на санкциите и постепенното прекратяване на зависимостта от руски нефт и газ, до момента европейските държави се въздържаха от по-строги мерки срещу „сенчестия флот“, макар над 600 кораба от него вече да са включени в санкционните списъци.

Служители на Ярославския корабостроителен завод: От близо два месеца не сме получавали заплати

🇷🇺 Служители на Ярославския корабостроителен завод (ЯКЗ) в Руската федерация споделиха, че не са получавали заплати от близо два месеца насам, като според тях основната причина за това са неплатени поръчки от страна на Министерството на отбраната и почти пълно спиране на производството, пише украинското издание „Экономическая правда“.

Заводът, който попада под международни санкции заради сътрудничеството с военно-промишления комплекс на Кремъл, е оставил по-голямата част от своя личен състав в принудителен престой, като последните заплати са били изплатени в края на септември.

„Обещаха да изплатят всичко на 23 октомври, но пак нищо. На събранията казват, че Министерство на отбраната не превежда парите по поръчката“, разкри пред изданието един от работниците.

Според публични данни в завода работят около 850 души, които участват в производството както на граждански, така и на военни кораби – десантни катери, патрулни лодки и други за военноморските сили. Изпълняват се поръчки както за търговски клиенти, така и за държавата.

В момента повечето цехове стоят затворени заради неизплатени заплати. Работниците са уведомени, че вината е „на работодателя“, а производството е почти замряло. Някои служители вече обмислят да напуснат.

„Перспективите са мъгляви“, казва един от тях.

В отделно развитие новият спомагателен влекач от проект 23470 „Капитан Ушаков“ за военноморските сили наскоро потъна на кея в Санкт Петербург. Балтийският завод потвърди, че специалисти на ЯКЗ са наели кея, за да направят финалните доработки по влекача. На мястото на инцидента е присъствал екип от Ярославъл.

Няколко служители споделят, че на вътрешни събрания ръководителите на завода са признавали за забавянето, но не без да предоставят срокове за изплащане на дължимото. Основната причина, която се посочва, остава липсата на пари от Министерството на отбраната.

Неотдавна предприятието беше стабилен работодател за областта, но към момента е изправено пред сериозен кръстопът. Много от работниците имат семейства и не могат да продължават и занапред да работят без доходи – част от тях вече търсят алтернативи.

Спряното производство, неизплатените заплати и участието в значими военни проекти подчертават широките проблеми в подложения на сурови санкции руски военно-промишлен комплекс. Заводът имал богата история в строителството на военни кораби, но днес персоналът му не е в състояние да изпълнява поръчки без заплащане и нормални условия на труд.

Русия пусна на вода новата атомна подводница за ядрени торпеда „Посейдон“.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация спуснаха на вода новата атомна подводница „Хабаровск“, проектирана да носи ядрени торпеда „Посейдон“. Церемонията се проведе в корабостроителница „Севмаш“ в Северодвинск – пристанищен град, разположен в близост до границата с Финландия, съобщи Министерството на отбраната.

Руски държавни медии посочват, че може да носи до 12 торпеда „Посейдон“ – безпилотни подводни апарати, за които се твърди, че са способни да удрят цели „навсякъде по световните океани“.

Сред присъстващите на събитието беше министърът на отбраната Андрей Белоусов, според когото плавателният съд ще „укрепи защитата на руските морски граници и ще отстоява интересите ѝ в различни океански региони“. Той заяви, че предстои подводницата да бъде подложена на поредица морски изпитания, преди да влезе в експлоатация.

Хабаровск е проектирана за далечни стратегически операции и ще стане част от руския флот за ядрено възпиране. Системата „Посейдон“ беше разкрита за първи път от президента Владимир Путин през 2018 г. Руски официални лица я определят като автономен подводен дрон с ядрено задвижване, способен да пренася ядрена бойна глава на междуконтинентални разстояния.

Според данни от публично достъпни източници подводницата е част от проект 09851. Тя разполага с приблизителна водоизместимост от 10 000 тона, дължина 113–120 метра и ширина – 10 метра. Тя се задвижва от ядрен реактор, с който развива скорост до 30–32 възела, способна да се спусне на около 500 метра дълбочина. Екипажът на подводницата наброява около 100 души, а нейната автономност ѝ позволява до три месеца под вода без презареждане.

Основната ѝ задача е да служи като пускова платформа на до 6-12 торпеда „Посейдон“, известни в класификацията на НАТО като Status-6. Тези автономни подводни апарати с ядрено задвижване са замислени да прекосяват океани на голяма дълбочина и да нанасят удари срещу крайбрежни цели с потенциални ядрени заряди.

Експерти разкриха, че Хабаровск споделя общи конструктивни елементи с подводниците от клас „Борей“ (проект 955), но е оптимизирана за специални мисии, вместо за разполагане на балистични ракети.

По-рано Путин обяви първото цялостно изпитание на „Посейдон“ за „огромен успех“, твърдейки, че неговата скорост, дълбочина и мощност „надвишават значително“ тези на ракета „Сармат“. Руският президент уточни, че тестът е включвал пускове от подводница и активиране на бордовия ядрен реактор, въпреки че Москва не предостави независима техническа проверка на тези твърдения.

Русия премести малкия ракетен кораб „Амур“ от Каспийско към Балтийско море.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация са преместили малкия ракетен кораб „Амур“ – корвета от клас „Каракрут“ проект 22800, от Каспийско в Балтийско море, съобщават местни източници за наблюдение на флота.

Корабът е бил прехвърлен по вътрешните водни пътища в европейската част на Русия до Кронщат, близо до Санкт Петербург, където се очаква да се присъедини към Балтийския флот.

„Амур“ преди това беше разположен във временно окупирания Крим и Новоросийск като част от Черноморския флот, преди да бъде преместен в Каспийско море на фона на масираните украински атаки с дронове и ракети срещу руски военноморски съоръжения.

Корабът е заложен през 2017 г. в корабостроителница „Залив“ в Керч и е спуснат на вода към края на 2022 г. Официално влиза в експлоатация през 2024 г. и първоначално е разположен в Черноморския флот.

„Амур“ е оборудван с крилати ракети „Калибър“, морско оръдие АК-176МА и противовъздушна отбрана с малък обсег Панцир-М, или Тор-М2КМ.

Корабът принадлежи към серията „Каракрут“, произвеждана от 2015 г. насам, за да усъвършенства способностите на флота за нанасяне на прецизни удари.

Русия поръча 56 крилати ракети „Калибър“, пригодени за ядрени бойни глави.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация поръча партида от 56 крилати ракети 3M-14С „Калибър“ за морско базиране, способни да носят ядрена бойна глава, според информация, публикувана вчера от Militarniy. Поръчката е възложена на конструкторско бюро „Новатор“, като доставките се очаква да продължат до края на 2026 г.

Анализът посочва, че цената на последните произведени ракети варира в диапазона 2 до 2,4 милиона долара при текущите валутни курсове, докато други източници в специализираната преса определят сходен диапазон от 2 до 2,3 милиона долара. За сравнение, по-стари договори, като например сделка за експорт на ракетите „Клуб-С“ (3M-14E) между Русия и Индия, отбелязват значително по-висока цена от около 6,5 милиона долара за брой.

3M-14 „Калибър“ е крилата ракета за нанасяне на удари по наземни цели, базирана на подводници и кораби, с предполагаем обхват от 1500 до 2500 км. Според данни на проекта Missile Threat на Center for Strategic and International Studies (CSIS), тя се е превърнала в ключов елемент от способностите на руския флот за нанасяне на удари по цели на сушата.

CSIS цитира и оценка на Службата за морско разузнаване на САЩ, според която Москва планира да оборудва всички нови подводници, корвети, фрегати и по-големи надводни кораби със способност за изстрелване на 3M-14, което „променя радикално способността ѝ да възпира, заплашва и унищожава цели на противника“.

Украински мониторинг канали, които разпространиха сведения на Militarniy, добавят, че партидата от 56 ракети 3M-14С е планирана да бъде завършена до края на следващата година. Въпреки че не публикуват оригиналния договор, тези източници потвърждават хипотезата за ограничена партида ракети с ядрен потенциал в рамките на по-широката програма за придобиване на крилати ракети.

Според независими справочни материали семейството ракети „Калибър“ е способно да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави, чиято маса попада в диапазона 450–500 кг. Ракетната система е разположена на редица платформи на руския флот и е била използвана многократно за нанасяне на удари в рамките на кампанията в Сирия и пълномащабната война срещу Украйна.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

Япония протестира срещу руски военни учения край спорните Северни територии

🇷🇺⚔️🇯🇵 Правителството на Япония подаде официален протест, след като беше уведомено от Русия за планирани стрелкови учения с бойни снаряди край спорните Северни територии в периода 1 август – 1 септември 2025 г.

Според японското външно министерство на 28 юли Москва е изпратила известие с навигационни предупреждения, предупреждавайки за бойни стрелби в акваторията северно от остров Шикотан.

В отговор директорът на департамента „Русия“ във външното ведомство е привикал представители на руското посолство в Токио, на които е предал възраженията на Япония.

„Военното укрепване на Русия на Северните територии е несъвместимо с позицията на Япония и е неприемливо“, заявиха от министерството.

Токио претендира за суверенитет върху четирите острова, разположени североизточно от Хокайдо – които в Япония наричат Северни територии, а в Русия – Южни Курили – окупирани от Съветския съюз в края на Втората световна война. Териториалният спор продължава да осуетява подписването на мирен договор между двете държави.

Ученията през август не са изолиран случай. Русия засили военната си активност около островите по-рано тази година, като вече проведе маневри през април и отново през юни и юли. Токио смята, че руските действия ескалират напрежението и затрудняват дипломатическите усилия за намиране на решение на дългогодишния спор.

Външното министерство посочи, че зачестилите руски учения подкопават стабилността в региона и противоречат на японските инициативи за диалог. Москва от своя страна оправдава маневрите като част от рутинната подготовка на своите въоръжени сили.

Докато военните учения са в ход до края на месеца, Токио настоява изрично, че не приема руското присъствие на островите или каквато и да е свързана с него военна активност. Недоволството идва в период на напрегната обстановка в Североизточна Азия, където Москва съсредоточава военните си маневри в паралел с все по-тясно двустранно сътрудничество с Китай. Япония, която се сблъсква с нарастваща китайска активност в Източнокитайско море, както и с ракетни изпитания от страна на Северна Корея в акваторията на Японско море, Северните територии остават трайна гореща точка.

„Правителството ще продължи да защитава твърдо суверенитета и териториалната цялост на Япония“, се посочва в изявлението на външното ведомство.

Русия спусна на вода новата фрегата „Адмирал Амелко“ от проект 22350.

🇷🇺⚓ Русия спусна на вода най-новата ракетна фрегата от проект 22350 „Адмирал Амелко“ от корабостроителницата „Северная верф“ в Санкт Петербург.

Според държавните медии това е първият кораб от класа, оборудван с 24 вертикални пускови установки от системата УКСК, способна да изстрелва крилати ракети „Калибр“, свръхзвукови „Оникс“ и хиперзвуковите „Циркон“. Досегашните четири фрегати разполагаха с по 16 клетки.

Военноморски служители определят „Адмирал Амелко“ като силно модернизирана версия на базовия проект – с увеличено водоизместване, разширен оръжеен капацитет и обновени бойни системи. Според тях той има за цел да подсигури морската сигурност на Русия с използването на усъвършенствани ракети като „Циркон“, които му позволяват да действа срещу ударни групи на самолетоносачи и други стратегически цели по море и суша.

Фрегатите от проект 22350 са замислени като многоцелеви кораби за далечна морска и океанска зона. Те могат да осигуряват ПВО на корабни съединения, да нанасят удари по надводни и наземни цели, да подпомагат десантни операции и да провеждат противолодъчни действия. Всяка фрегата разполага и с хеликоптерна площадка за Ка-27.

Техническите характеристики на „Адмирал Амелко“ са: водоизместимост 5000 тона, дължина 135 м, ширина 16 м, максимална скорост 29 възела и автономност до 4500 морски мили. Екипажът се състои от 172 души.

Строителството започва през 2015 г. и предстоят оборудване, швартови и ходови изпитания преди включване във военноморските сили. Засега не е обявена официална дата за въвеждане в експлоатация.

„Северная верф“ продължава работа и по още четири фрегати от същия клас – Адмирал Исаков, Адмирал Чичагов, Адмирал Юмашев и Адмирал Спиридонов. Военноморските сили планират полагането на още два корпуса през 2026 г.

В момента руският флот разполага с три действащи фрегати от проект 22350 – Адмирал Горшков, Адмирал Касатонов и Адмирал Головко. Водещият кораб Адмирал Горшков беше използван за изпитания на „Циркон“ и вече е участвал в многобройни далечни походи.

Москва разглежда този клас като ключов за изграждане на океански способности, комбинирайки съвременни сензори, ударни системи и многоцелево предназначение в сравнително компактен кораб. Увеличеният брой пускови установки на „Адмирал Амелко“ отбелязва ключова стъпка в разширяването на ударния потенциал на флота – особено на фона на масовата употреба на далекобойни ракети от Русия във войната в Украйна.

Спускането на кораба идва в момент, когато руските корабостроителници се намират под натиск да доставят нови бойни единици въпреки санкциите и липсата на западни компоненти. По данни от индустрията, новите фрегати вече са оборудвани с изцяло местно производство – газотурбинни двигатели и бойни системи, които заменят по-ранната зависимост от украински и европейски доставчици.