Руски подводници в Балтийско море осъмнаха с картечници и анти-дрон клетки

🇷🇺 Балтийският флот на Руската федерация е започнал да монтира импровизирани защити срещу дронове на своите подводници. Сателитни снимки от пристанище Кронщад разкриха, че подводниците „Можайск“ и „Дмитров“ са били оборудвани с метални решетки върху рубките, целящи да предпазят перископите и антените от удари на малки дронове.

Според OSINT анализ на военноморския експерт H I Sutton, сателитни изображения на подводниците „Можайск“ (Б-608) по проект 06363 и „Дмитров“ (Б-806) по проект 877ЕКМ сочат, че са били оборудвани с импровизирани защитни структури и оръжейни системи. Defense Express заяви, че въпросните промени са контрамерки против безпилотни заплахи – както въздушни, така и морски.

Публикуваните кадри показват, че върху надстройката (рубката) на двете подводници  са монтирани решетъчни конструкции, известни като „мангали“, които имат за цел да защитят критичните прибиращи се компоненти като перископи, антени и шнорхели, които са от съществено значение за операциите на подводницата на перископна дълбочина.

Повреда на тези открити системи може значително да влоши работата на подводница, дори ако самият корпус е непокътнат. Както отбелязва Defense Express, относително малки по размер дронове камикадзе са способни да извадят от строя тези компоненти, ако бъдат оставени незащитени.

Допълнителните модификации, видими на снимките, включват инсталацията на 12,7 мм картечница НСВ „Утьос“ и монтиран прожектор. Тези системи вероятно са проектирани за ограничена самоотбрана срещу нисколетящи дронове, особено в пристанищни условия или в надводно положение. Анализът посочва и видимото премахване на аварийно-спасителните буйове от подводниците, които са били забелязани да се транспортират отделно.

Междувременно самата акватория около пристанището изглежда защитена от плаващи бонове, което говори за опасения от атаки на безпилотни катери. Defense Express подчертава, че подобна ешелонирана отбрана показва по-широка адаптация към множество категории безпилотни заплахи.

Това развитие бележи един от първите документирани случаи на руски подводници с видими, импровизирани защити срещу дронове. Подобни защитни мерки вече бяха наблюдавани при други руски военноморски активи, включително спомагателни кораби в Новоросийск.

Появата на такива модификации в Балтийския регион предполага, че опасенията от украинските способности за нанасяне на удари с дронове вече не се ограничават само до Черноморския театър, а определят руското военно планиране далеч отвъд него.

По-рано руските сили бяха видяни да монтират импровизирана дървена броня върху артилерийски системи и машини МТ-ЛБ, използвайки трупи за намаляване на ударното въздействие на украински дронове. В доклада се отбелязва, че подобни мерки предлагат само ограничена защита срещу осколки или малки дронове и до голяма степен са неефективни към съвременни противотанкови оръжия, отразявайки постоянните опити за адаптиране на остарялото съветско оборудване към променящите се заплахи на бойното поле.

Русия изтегля самолети от „Адмирал Кузнецов“ към арктическа отбрана след години на провали.

🇷🇺 Русия преназначи изтребителите от единствения си самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ за създаване на нов сухопътен авиационен корпус в Арктика, съобщи Defense Express.

Създаването на смесения авиационен корпус в състава на Северния флот стана публично известно през декември 2023 г. от руски източници. Звеното е изградено около палубни самолети, които дотогава бяха зачислени към „Адмирал Кузнецов“, което бележи преминаване от морски към сухопътни операции.

Развитието идва на фона на непотвърдени сведения в социалните мрежи за смъртта на генерал-лейтенант Александър Отрошченко, за когото се твърди, че командва корпуса, при катастрофа на транспортен самолет Ан-26 в окупирания Крим.

Според Defense Express ядрото на новото формирование се състои от 100-и и 279-и корабни изтребителни авиационни полка, оборудвани с приблизително 22 самолета МиГ-29К и 17 Су-33. И двете платформи първоначално са проектирани за операции от самолетоносач, но сега действат от сухопътни летища.

В допълнение към изтребителната авиация, корпусът включва смесен авиационен полк с противолодъчни самолети Ил-38 и транспортни машини като Ан-12 и Ан-26. В структурата влиза и вертолетен полк, оборудван с морски хеликоптери Ка-27 и Ка-29. Основната мисия на новото подразделение е да осигурява въздушно прикритие на руския Северен морски път, като операциите се провеждат от арктически авиобази, а не от палубата на самолетоносач.

Преструктурирането следва военните реформи от 2023 г. Русия реорганизира своя Западен военен окръг в Московски и Ленинградски военни окръзи, а Северният флот загуби статута на отделен военен окръг. Като част от тези промени, 45-а армия от ВВС и ПВО беше преназначена към Ленинградския военен окръг. Това остави Северния флот без специализирано въздушно прикритие, което наложи създаването на новия авиационен корпус с наличните активи на морската авиация.

Друг ключов фактор е несигурното бъдеще на „Адмирал Кузнецов“. Самолетоносачът на практика е извън строя, което принуди Русия да премести и пренасочи палубните самолети за сухопътни роли. Тази промяна отразява по-широките структурни и технически предизвикателства пред единствения руски самолетоносач. Годините закъснения, инцидентите на борда и проблемите с поддръжката ограничиха неговата оперативна готовност.

Без действащ самолетоносач тези самолети се интегрират в сухопътни части, което намалява способността на Русия да поддържа авиация с фиксирано крило в открито море. Вместо това фокусът се измества към арктическите летища и мисиите за брегова отбрана. Към момента няма доказателства от открити източници, потвърждаващи прякото участие на този авиационен корпус в бойни операции срещу Украйна.

Русия оборудва изследователски кораби с анти-дрон защити в Новоросийск.

🇷🇺 Русия е добавила мрежи против дронове на един от изследователските кораби на Министерство на отбраната, заснет в черноморското пристанище Новоросийск, илюстрирайки нарастващото безсилие на руската отбрана в лицето на украинските безпилотни заплахи – във въздуха, на сушата и в морето.

Според репортаж на Defense Express, корабът за океанографски изследования „Ладога“ (проект 11982) е забелязан с наскоро монтирани защитни структури по време на скорошна церемония на военноморските сили. Кадри от събитието по отбелязване на годишнината от пускането на вода на подводницата „Великий Новгород“ неволно разкриха кораба редом с други плавателни съдове в пристанището.

Анализатори посочват наличието на множество допълнителни защити по „Ладога“, включително метални решетки, монтирани около мостика, камуфлажни мрежи на големи секции от палубата и видима система за електронна война.

Военноморският експерт H I Sutton също обърна внимание на промените с предположение, че са въведени конкретно в отговор на украинските удари с дронове.

Официалното предназначение на кораба е океанографски изследвания, търсене и спасяване и поддържащи мисии. Въпреки това, мащабът на камуфлажа, особено върху носа и точките за достъп до палубата, може да е индикация за наличие на допълнително оборудване на борда. Това би могло да включва радарни системи или платформи за електронно разузнаване, макар да остава неясно дали покритията са за маскировка или с чисто отбранителна цел.

Техническите оценки, цитирани от Defense Express, сочат, че инсталираните системи за електронна война са ефективни срещу малки FPV дронове, но се представят с ограничен успех срещу ударни безпилотни апарати с голям обсег, управлявани по сателитна връзка. Това предполага, че по-модерните украински системи все още представляват сериозна заплаха.

Защитните решетки, често наричани „козирки“, могат да намалят негативното въздействие на малки дронове камикадзе, като предизвикат детонация преди директен контакт с критични части на кораба. Ефективността им срещу далекобойни безпилотни системи с по-тежки бойни глави обаче е неясна. Изданието отбелязва, че украинските морски и въздушни дронове все по-често използват мощни заряди, а някои от тях носят много по-голям експлозивен товар от стандартните FPV платформи. В такива сценарии тези структурни изменения сами по себе си не могат да осигурят смислена защита за екипажа или бордовите системи.

Според Defense Express, подобни руски кораби са използват извън декларираните им изследователски роли. През февруари разузнавателен кораб изстреля дрон към френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ в близост до териториални води на НАТО. Тази ситуация предполага, че кораби като „Ладога“, въпреки официалното си предназначение, е много вероятно да поддържат военни, разузнавателни или хибридни дейности в открито море.

Балтийският флот на Русия тренира унищожаване на кораби с комплекси „Бал“ и „Бастион“ в мащабно учение.

🇷🇺 Балтийският флот на Руската федерация проведе военно учение, симулиращо удари по вражески надводни кораби с помощта на брегови ракетни комплекси. Маневрите се състояха в акваторията на Балтийско море и бяха фокусирани върху отработване на противокорабни операции в рамките на руската стратегия за брегова отбрана.

За това съобщи пресслужбата на флота, която заяви, че обучението е включвало симулирани поражения, диагностика на системите и оперативни процедури, насочени към поддържането на бойна готовност на ракетните звена.

В ученията са взели участие комплекси 3К60 „Бал“ с противокорабни ракети Х-35 и пускови установки 3К55 „Бастион“ със свръхзвукови ракети П-800 „Оникс“. Звената са били разгърнали на крайбрежни позиции, като екипажите са тренирали откриване на цели, координация на поражение и цикли на симулирани пускове без използване на бойни боеприпаси.

Личният състав е извършил процедури по зареждане и разтоварване и проверка на бордовите системи, което отразява както бойните, така и логистичните компоненти на продължителните операции.

Ракетата Х-35, използвана от системата „Бал“, е дозвуково оръжие, летящо на пределно малка височина над морската повърхност, със стандартен обсег от около 120 км, който при модернизираните версии достига до близо 260 км. Тя използва инерциална навигация по време на средния етап от полета и активна глава с радарно самонасочване във финалната фаза.

Ракетата П-800 „Оникс“ оперира със скорости над Мах 2 и може да достигне разстояния до 300 км според профила на полет. Тя съчетава множество режими на насочване и е проектирана за поразяване на големи морски цели.

И двете системи са монтирани на мобилни платформи, позволяващи бързо позициониране по крайбрежните райони. Тяхната архитектура позволява интеграция с външни данни за насочване и поддържа координирани удари отвъд обсега на собствените им сензори.

🔙 Frontline Monitor припомня: Русия предприе стъпки за разширяване на своята правна и военна рамка за операции в чужбина със законопроект, внесен в Държавната дума, който би позволил използване на сила извън страната за „защита“ на руски граждани от наказателно преследване от международни съдилища, които не са признати от Москва. Предложението следва усилията на институциите на ЕС за създаване на трибунал, насочен срещу висши руски служители заради престъпления, извършени във войната в Украйна.

Кораб от сенчестия флот прекара дни над подволен кабел край бреговете на Португалия.

🇷🇺⚓️🇵🇹 Sparta IV, товарен кораб от състава на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, остана в продължение на няколко дни във водите непосредствено над ключовия подводен комуникационен кабел ACE (Africa Coast–Europe), заедно с ескорт от бойни кораби на военноморския флот, съобщи военният наблюдател Russian Forces Spotter.

Корабът е действал в международни води, но съзнателно е избягвал да навлиза в изключителната икономическа зона на Португалия, поддържайки дистанция от около 35 морски мили от морската граница на страната.

Официално присъствието на плавателния съд в района беше оправдано с лоши метеорологични условия, въпреки че множество търговски кораби, плавали по същото време и на същото място, са продължили по обичайния маршрут без прекъсвания, според данни за морския трафик.

Продължителното позициониране на Sparta IV директно над стратегическия подводен кабел, в комбинация с ескорт от бойни кораби, буди подозрения, че може да е картографирал морското дъно или да е извършвал наблюдение.

Sparta IV е собственост на руската корабоплавателна компания „СК-Юг“ ООД, която от своя страна е дъщерно дружество на „Оборонлогистика“ ООД, като и двете са обект на международни санкции.

Онлайн изданието Militarnyi посочва, че Оборонлогистика е част от военно-строителни комплекс на Министерство на отбраната на Руската федерация и играе ролята на единствен транспортен контрактор за ведомството, отговаряйки за логистиката на руските военни операции, включително движението на войски вътре в Русия, както и до окупирания Крим.

Към момента Sparta IV е обект на санкции от страна на САЩ.

Въпреки че няма официално потвърждение за прекъсване на кабелните връзки, дългият престой над комуникационна артерия от подобно значение, която свързва Африка и Европа, илюстрира нагледно причината за опасенията по отношение уязвимостта на глобалната подводна инфраструктура.

Подводните комуникационни кабели отговарят за преноса на огромна част от международния интернет трафик и финансови данни, което ги превръща в изключително чувствителни активи в периоди на геополитическо напрежение. По-рано британски военниморски сили наредиха на руски товарен кораб да напусне териториалните води на Обединеното кралство в отговор на това, че е пуснал котва в опасна близост до трансатлантическите подводни кабели в Бристолския канал.

Руска корвета с хеликоптер на борда акостира в Бандар Аббас.

🇷🇺⚓️🇮🇷 Сателитни изображения от 16 февруари 2026 г. показват плавателен съд от руския военноморски флот, акостирал в иранското пристанище Бандар Абас, с хеликоптер на палубата.

Корабът, пристигнал в района преди планираните двустранни военни учения между Русия и Иран, е посочена като корвета клас „Стерегущий“. Пристанището, което играе ролята на ключова военноморска база на Ислямската република в Ормузкия пролив, която осигурява на участващите кораби стратегически достъп до един от най-натоварените морски коридори в света.

Учението е сигнал за продължаващо сътрудничество в отбраната между Москва и Техеран, което усъвършенства оперативната съвместимост в светлината на продължаващо напрежение между Иран и САЩ и опасността от американски удари.

Кремъл заплашва да разположи бойни кораби, ако Европа конфискува друг кораб на руския флот

Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев гледа президента Владимир Путин по време на среща с висши служители на страните от БРИКС, отговарящи за въпросите на сигурността, в Кремъл, 26 май 2015 г. (REUTERS/Sergei)

🇷🇺⚓️ Високопоставен представител на Кремъл намекна, че руската страна може да прибегне до ответни действия на своя военноморски флот, ако европейските сили продължат практиката по задържане и инспекция на руски кораби в Балтийско море.

Заплахата идва в момент, в който европейските държави обмислят по-директни мерки срещу руския „сенчест флот“ – мрежа от стотици танкери, плаващи под чужд флаг, за да заобикалят международните санкции.

Николай Патрушев, съветник на президента и бивш директор на ФСБ и секретар на Съвета за сигурност, направи този коментар в интервю за руския вестник „Аргументи и факти“ на 17 февруари.

През последните месеци, макар повечето плавателни съдове да продължават работа необезпокоявано, някои танкери от „сенчестия флот“ попаднаха под засилен контрол. Франция, Германия, Финландия и Италия извършиха акции срещу кораби, заподозрени в нарушаване на санкциите срещу Русия, както в пристанища, така и в открито море.

На 22 януари френските военноморски сили спряха и задържаха кораб, за който се предполага, че е част от „сенчестия флот“ – по-късно идентифициран като танкера GRINCH. Операцията бе представена от френския президент Еманюел Макрон като директно противодействие на руските военни усилия.

Танкерът GRINCH бе освободен на 17 февруари – същия ден, в който бяха публикувани коментарите на Патрушев – след заплащане на глоба в размер на милиони евро, съобщи френският външен министър Жан-Ноел Баро.

Междувременно системата на „сенчестия флот“ е подложена на натиск и от украински военноморски атаки в Черно море, докато САЩ също извършиха проверки на руски плавателни съдове във връзка с търговията на венецуелски петрол.

В интервюто си Патрушев определи европейските акции срещу корабите като „пиратство“ и изрази опасение, че следващата стъпка може да бъде пълномащабна блокада.

„Ако не окажем силна съпротива, скоро британците, французите и дори балтийските държави ще станат дотолкова арогантни, че ще се опитат напълно да блокират достъпа на страната ни до моретата, поне в Атлантическия басейн“, заяви Патрушев.

Въпреки затягането на санкциите и постепенното прекратяване на зависимостта от руски нефт и газ, до момента европейските държави се въздържаха от по-строги мерки срещу „сенчестия флот“, макар над 600 кораба от него вече да са включени в санкционните списъци.

Служители на Ярославския корабостроителен завод: От близо два месеца не сме получавали заплати

🇷🇺 Служители на Ярославския корабостроителен завод (ЯКЗ) в Руската федерация споделиха, че не са получавали заплати от близо два месеца насам, като според тях основната причина за това са неплатени поръчки от страна на Министерството на отбраната и почти пълно спиране на производството, пише украинското издание „Экономическая правда“.

Заводът, който попада под международни санкции заради сътрудничеството с военно-промишления комплекс на Кремъл, е оставил по-голямата част от своя личен състав в принудителен престой, като последните заплати са били изплатени в края на септември.

„Обещаха да изплатят всичко на 23 октомври, но пак нищо. На събранията казват, че Министерство на отбраната не превежда парите по поръчката“, разкри пред изданието един от работниците.

Според публични данни в завода работят около 850 души, които участват в производството както на граждански, така и на военни кораби – десантни катери, патрулни лодки и други за военноморските сили. Изпълняват се поръчки както за търговски клиенти, така и за държавата.

В момента повечето цехове стоят затворени заради неизплатени заплати. Работниците са уведомени, че вината е „на работодателя“, а производството е почти замряло. Някои служители вече обмислят да напуснат.

„Перспективите са мъгляви“, казва един от тях.

В отделно развитие новият спомагателен влекач от проект 23470 „Капитан Ушаков“ за военноморските сили наскоро потъна на кея в Санкт Петербург. Балтийският завод потвърди, че специалисти на ЯКЗ са наели кея, за да направят финалните доработки по влекача. На мястото на инцидента е присъствал екип от Ярославъл.

Няколко служители споделят, че на вътрешни събрания ръководителите на завода са признавали за забавянето, но не без да предоставят срокове за изплащане на дължимото. Основната причина, която се посочва, остава липсата на пари от Министерството на отбраната.

Неотдавна предприятието беше стабилен работодател за областта, но към момента е изправено пред сериозен кръстопът. Много от работниците имат семейства и не могат да продължават и занапред да работят без доходи – част от тях вече търсят алтернативи.

Спряното производство, неизплатените заплати и участието в значими военни проекти подчертават широките проблеми в подложения на сурови санкции руски военно-промишлен комплекс. Заводът имал богата история в строителството на военни кораби, но днес персоналът му не е в състояние да изпълнява поръчки без заплащане и нормални условия на труд.

Русия пусна на вода новата атомна подводница за ядрени торпеда „Посейдон“.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация спуснаха на вода новата атомна подводница „Хабаровск“, проектирана да носи ядрени торпеда „Посейдон“. Церемонията се проведе в корабостроителница „Севмаш“ в Северодвинск – пристанищен град, разположен в близост до границата с Финландия, съобщи Министерството на отбраната.

Руски държавни медии посочват, че може да носи до 12 торпеда „Посейдон“ – безпилотни подводни апарати, за които се твърди, че са способни да удрят цели „навсякъде по световните океани“.

Сред присъстващите на събитието беше министърът на отбраната Андрей Белоусов, според когото плавателният съд ще „укрепи защитата на руските морски граници и ще отстоява интересите ѝ в различни океански региони“. Той заяви, че предстои подводницата да бъде подложена на поредица морски изпитания, преди да влезе в експлоатация.

Хабаровск е проектирана за далечни стратегически операции и ще стане част от руския флот за ядрено възпиране. Системата „Посейдон“ беше разкрита за първи път от президента Владимир Путин през 2018 г. Руски официални лица я определят като автономен подводен дрон с ядрено задвижване, способен да пренася ядрена бойна глава на междуконтинентални разстояния.

Според данни от публично достъпни източници подводницата е част от проект 09851. Тя разполага с приблизителна водоизместимост от 10 000 тона, дължина 113–120 метра и ширина – 10 метра. Тя се задвижва от ядрен реактор, с който развива скорост до 30–32 възела, способна да се спусне на около 500 метра дълбочина. Екипажът на подводницата наброява около 100 души, а нейната автономност ѝ позволява до три месеца под вода без презареждане.

Основната ѝ задача е да служи като пускова платформа на до 6-12 торпеда „Посейдон“, известни в класификацията на НАТО като Status-6. Тези автономни подводни апарати с ядрено задвижване са замислени да прекосяват океани на голяма дълбочина и да нанасят удари срещу крайбрежни цели с потенциални ядрени заряди.

Експерти разкриха, че Хабаровск споделя общи конструктивни елементи с подводниците от клас „Борей“ (проект 955), но е оптимизирана за специални мисии, вместо за разполагане на балистични ракети.

По-рано Путин обяви първото цялостно изпитание на „Посейдон“ за „огромен успех“, твърдейки, че неговата скорост, дълбочина и мощност „надвишават значително“ тези на ракета „Сармат“. Руският президент уточни, че тестът е включвал пускове от подводница и активиране на бордовия ядрен реактор, въпреки че Москва не предостави независима техническа проверка на тези твърдения.

Русия премести малкия ракетен кораб „Амур“ от Каспийско към Балтийско море.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация са преместили малкия ракетен кораб „Амур“ – корвета от клас „Каракрут“ проект 22800, от Каспийско в Балтийско море, съобщават местни източници за наблюдение на флота.

Корабът е бил прехвърлен по вътрешните водни пътища в европейската част на Русия до Кронщат, близо до Санкт Петербург, където се очаква да се присъедини към Балтийския флот.

„Амур“ преди това беше разположен във временно окупирания Крим и Новоросийск като част от Черноморския флот, преди да бъде преместен в Каспийско море на фона на масираните украински атаки с дронове и ракети срещу руски военноморски съоръжения.

Корабът е заложен през 2017 г. в корабостроителница „Залив“ в Керч и е спуснат на вода към края на 2022 г. Официално влиза в експлоатация през 2024 г. и първоначално е разположен в Черноморския флот.

„Амур“ е оборудван с крилати ракети „Калибър“, морско оръдие АК-176МА и противовъздушна отбрана с малък обсег Панцир-М, или Тор-М2КМ.

Корабът принадлежи към серията „Каракрут“, произвеждана от 2015 г. насам, за да усъвършенства способностите на флота за нанасяне на прецизни удари.

Русия поръча 56 крилати ракети „Калибър“, пригодени за ядрени бойни глави.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация поръча партида от 56 крилати ракети 3M-14С „Калибър“ за морско базиране, способни да носят ядрена бойна глава, според информация, публикувана вчера от Militarniy. Поръчката е възложена на конструкторско бюро „Новатор“, като доставките се очаква да продължат до края на 2026 г.

Анализът посочва, че цената на последните произведени ракети варира в диапазона 2 до 2,4 милиона долара при текущите валутни курсове, докато други източници в специализираната преса определят сходен диапазон от 2 до 2,3 милиона долара. За сравнение, по-стари договори, като например сделка за експорт на ракетите „Клуб-С“ (3M-14E) между Русия и Индия, отбелязват значително по-висока цена от около 6,5 милиона долара за брой.

3M-14 „Калибър“ е крилата ракета за нанасяне на удари по наземни цели, базирана на подводници и кораби, с предполагаем обхват от 1500 до 2500 км. Според данни на проекта Missile Threat на Center for Strategic and International Studies (CSIS), тя се е превърнала в ключов елемент от способностите на руския флот за нанасяне на удари по цели на сушата.

CSIS цитира и оценка на Службата за морско разузнаване на САЩ, според която Москва планира да оборудва всички нови подводници, корвети, фрегати и по-големи надводни кораби със способност за изстрелване на 3M-14, което „променя радикално способността ѝ да възпира, заплашва и унищожава цели на противника“.

Украински мониторинг канали, които разпространиха сведения на Militarniy, добавят, че партидата от 56 ракети 3M-14С е планирана да бъде завършена до края на следващата година. Въпреки че не публикуват оригиналния договор, тези източници потвърждават хипотезата за ограничена партида ракети с ядрен потенциал в рамките на по-широката програма за придобиване на крилати ракети.

Според независими справочни материали семейството ракети „Калибър“ е способно да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави, чиято маса попада в диапазона 450–500 кг. Ракетната система е разположена на редица платформи на руския флот и е била използвана многократно за нанасяне на удари в рамките на кампанията в Сирия и пълномащабната война срещу Украйна.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

Япония протестира срещу руски военни учения край спорните Северни територии

🇷🇺⚔️🇯🇵 Правителството на Япония подаде официален протест, след като беше уведомено от Русия за планирани стрелкови учения с бойни снаряди край спорните Северни територии в периода 1 август – 1 септември 2025 г.

Според японското външно министерство на 28 юли Москва е изпратила известие с навигационни предупреждения, предупреждавайки за бойни стрелби в акваторията северно от остров Шикотан.

В отговор директорът на департамента „Русия“ във външното ведомство е привикал представители на руското посолство в Токио, на които е предал възраженията на Япония.

„Военното укрепване на Русия на Северните територии е несъвместимо с позицията на Япония и е неприемливо“, заявиха от министерството.

Токио претендира за суверенитет върху четирите острова, разположени североизточно от Хокайдо – които в Япония наричат Северни територии, а в Русия – Южни Курили – окупирани от Съветския съюз в края на Втората световна война. Териториалният спор продължава да осуетява подписването на мирен договор между двете държави.

Ученията през август не са изолиран случай. Русия засили военната си активност около островите по-рано тази година, като вече проведе маневри през април и отново през юни и юли. Токио смята, че руските действия ескалират напрежението и затрудняват дипломатическите усилия за намиране на решение на дългогодишния спор.

Външното министерство посочи, че зачестилите руски учения подкопават стабилността в региона и противоречат на японските инициативи за диалог. Москва от своя страна оправдава маневрите като част от рутинната подготовка на своите въоръжени сили.

Докато военните учения са в ход до края на месеца, Токио настоява изрично, че не приема руското присъствие на островите или каквато и да е свързана с него военна активност. Недоволството идва в период на напрегната обстановка в Североизточна Азия, където Москва съсредоточава военните си маневри в паралел с все по-тясно двустранно сътрудничество с Китай. Япония, която се сблъсква с нарастваща китайска активност в Източнокитайско море, както и с ракетни изпитания от страна на Северна Корея в акваторията на Японско море, Северните територии остават трайна гореща точка.

„Правителството ще продължи да защитава твърдо суверенитета и териториалната цялост на Япония“, се посочва в изявлението на външното ведомство.

Русия спусна на вода новата фрегата „Адмирал Амелко“ от проект 22350.

🇷🇺⚓ Русия спусна на вода най-новата ракетна фрегата от проект 22350 „Адмирал Амелко“ от корабостроителницата „Северная верф“ в Санкт Петербург.

Според държавните медии това е първият кораб от класа, оборудван с 24 вертикални пускови установки от системата УКСК, способна да изстрелва крилати ракети „Калибр“, свръхзвукови „Оникс“ и хиперзвуковите „Циркон“. Досегашните четири фрегати разполагаха с по 16 клетки.

Военноморски служители определят „Адмирал Амелко“ като силно модернизирана версия на базовия проект – с увеличено водоизместване, разширен оръжеен капацитет и обновени бойни системи. Според тях той има за цел да подсигури морската сигурност на Русия с използването на усъвършенствани ракети като „Циркон“, които му позволяват да действа срещу ударни групи на самолетоносачи и други стратегически цели по море и суша.

Фрегатите от проект 22350 са замислени като многоцелеви кораби за далечна морска и океанска зона. Те могат да осигуряват ПВО на корабни съединения, да нанасят удари по надводни и наземни цели, да подпомагат десантни операции и да провеждат противолодъчни действия. Всяка фрегата разполага и с хеликоптерна площадка за Ка-27.

Техническите характеристики на „Адмирал Амелко“ са: водоизместимост 5000 тона, дължина 135 м, ширина 16 м, максимална скорост 29 възела и автономност до 4500 морски мили. Екипажът се състои от 172 души.

Строителството започва през 2015 г. и предстоят оборудване, швартови и ходови изпитания преди включване във военноморските сили. Засега не е обявена официална дата за въвеждане в експлоатация.

„Северная верф“ продължава работа и по още четири фрегати от същия клас – Адмирал Исаков, Адмирал Чичагов, Адмирал Юмашев и Адмирал Спиридонов. Военноморските сили планират полагането на още два корпуса през 2026 г.

В момента руският флот разполага с три действащи фрегати от проект 22350 – Адмирал Горшков, Адмирал Касатонов и Адмирал Головко. Водещият кораб Адмирал Горшков беше използван за изпитания на „Циркон“ и вече е участвал в многобройни далечни походи.

Москва разглежда този клас като ключов за изграждане на океански способности, комбинирайки съвременни сензори, ударни системи и многоцелево предназначение в сравнително компактен кораб. Увеличеният брой пускови установки на „Адмирал Амелко“ отбелязва ключова стъпка в разширяването на ударния потенциал на флота – особено на фона на масовата употреба на далекобойни ракети от Русия във войната в Украйна.

Спускането на кораба идва в момент, когато руските корабостроителници се намират под натиск да доставят нови бойни единици въпреки санкциите и липсата на западни компоненти. По данни от индустрията, новите фрегати вече са оборудвани с изцяло местно производство – газотурбинни двигатели и бойни системи, които заменят по-ранната зависимост от украински и европейски доставчици.

Тихоокеанският флот на Руската федерация започна серия от военноморски учения „Юлска буря“.

🇷🇺⚓ Тихоокеанският флот на Руската федерация започна поредица от военноморски учения, насочени към тестване на способностите му за защита на критична морска инфраструктура, съобщи Интерфакс, позовавайки се на изявление от пресслужбата на флота.

Ученията, които започнаха тази седмица в Приморски и Камчатски край в Далечния изток на Русия, включват съвместни операции с Федералната служба за сигурност (ФСБ) и гранични патрули, заяви пресслужбата на флота.

Учението е част от обширна инициатива за обучение, наречена „Юлска буря“, която има за цел да повиши бойната готовност в нестандартни сценарии.

Морски патрулни катери, плаващи в близост до Владивосток, симулираха отговор на нападение от морски и въздушни дронове. Имитации на вражески дронове се приближиха до Руския мост, което предизвика реакция от хеликоптери Ми-8 и Ка-27ПС, превозващи антитерористични отряди.

Руските сили съобщиха, че са неутрализирали заплахата с огън от стрелково оръжие и безпилотни самолети, изстреляни от боен кораб. В отделна фаза на учението корветата „Гремящий“ изстреля противоподводна ракета по потопена тренировъчна цел в Тихия океан.

Ученията „Юлска буря“ продължават до 27 юли и обхващат множество руски военноморски театри, включително Тихоокеанския, Арктическия, Балтийския и Каспийския регион.

Министерството на отбраната заяви, че те ще включват повече от 150 бойни кораба и спомагателни съдове, 120 самолета, 10 ракетни системи за брегова отбрана, почти 1000 единици военна техника и над 15 000 военнослужещи от всичките четири основни флота.

Служители заявиха, че обучението ще оцени способността на военноморските сили да координират прецизни удари на дълги разстояния, да разполагат безпилотни платформи и да интегрират модерни оръжия във всички области.

Русия и Иран провеждат съвместно учение в Каспийско море.

🇮🇷⚓🇷🇺 Военноморските сили на Ислямска република Иран и Руската федерация започнаха съвместното си учение за търсене и спасяване CASAREX 2025 във водите на Каспийско море.

То се провежда под егидата на Северния флот на Иран и Четвърти военноморски район „Имам Реза“ и ще продължи три дни.

Контраадмирал Мохсен Разаки заяви, че учението ще включва части от ВМС на иранската армия, ВМС на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, Командването на правоприлагащите органи, Каспийската флотилия на ВМС на Руската федерация и наблюдатели от други крайбрежни държави на Каспийско море.

Говорейки на пресконференция, Разаки отбеляза, че учението се провежда под лозунга „Заедно за безопасно и сигурно Каспийско море“ и е предназначено да приложи директивите за разширяване на дипломацията с международно сътрудничество и насърчаване на по-голяма координация между военноморските сили на каспийските държави.

„Учението цели да засили съвместните оперативни способности за морско спасяване и сигурност, да опази маршрутите на търговското корабоплаване и да разработи обща рамка за военноморски учения в бъдеще“, обясни той.

Учението се състои от две фази, крайбрежна и морска, и ще включва широк спектър от операции, включително оказване на помощ на бедстващ кораб, операции по търсене и спасяване, маневри за вертикален трансфер, действия при човек зад борда, плаване във военноморски формации, учения за офицер на вахта, въздушна фотография и военноморски парад.

Резаки подчерта, че Иран е твърдо ангажиран с поддържането на сигурността в Каспийско море и заяви, че „осигуряването на регионална и международна морска сигурност е ключов приоритет за Ислямска република Иран.“

„Нашите военноморски сили няма да толерират никакви морски нарушения и ще работят в тясно сътрудничество със съседните държави, за да гарантират пълна безопасност в целия регион“, каза той.

Русия вероятно ще бракува единствения си самолетоносач.

🇷🇺⚓ Единственият самолетоносач в състава на руските военноморски сили „Адмирал Кузнецов“ предстои да бъде разглобен и изведен от експлоатация, което ще сложи край на дългогодишна серия от неуспешни опити за модернизация и високопрофилни инциденти.

Според местното издание „Известия“, дейностите по ремонт и модернизация на тежкия авионосен крайцер са били прекратени от известно време насам. Руският военноморски флот и Обединената корабостроителна корпорация (УСК) се очаква да вземат решение дали да възобновят проекта или окончателно да извадят от експлоатация плавателния съд, се твърди в материал на руското издание.

„Главното командване на ВМС и УСК скоро ще решат дали е рентабилно да продължават работата по „Адмирал Кузнецов“ и да го върнат във флота“, споделят през изданието информирани източници.

Плавателният съд, въведен в експлоатация в началото на 90-те години на миналия век, е в състояние на ремонт от 2017 г. Снимки от 2024 г. разкриват, че той продължава да е на котва и незавършен. Някогашният флагман на руския флот трябваше да понесе серия от неуспехи, включително мащабен пожар през 2019 г. по време на заваръчни работи.

Огнената стихия обхвана 500 кв.м. и горя в продължение на близо едно денонощие. При инцидента загинаха двама военнослужещи, а други 14 бяха ранени. Съобщава се, че пожарът е бил причинен от искра от заваръчно оборудване, която е възпламенила дизелово гориво.

В ранните си години самолетоносачът беше базиран в Крим. С разпадането на Съветския съюз през първата половина на 90-те години се разпадна и Черноморският флот, който трябваше да се раздели на две. Това налага неговото прибързано преместване от Руската федерация, което има за цел да осуети попадането му в Украйна съгласно споразуменията за преразпределение на флота.

С течение на годините той се превърна в символ на предизвикателствата, пред които е изправена остаряващата военноморска инфраструктура на Москва. При единственото си бойно разполагане в Сирия през 2016 г. корабът загуби няколко палубни самолета в резултат на множество повреди.

Бившият командир на Тихоокеанския флот адмирал Сергей Авакянц заяви пред руски медии, че традиционните самолетоносачи вече не са подходящи за съвременната военноморска война.

„Самолетоносачът е реликва от отминала епоха. Това е огромна, скъпа структура, която може да бъде унищожена за минути от съвременни оръжия“, заяви Авакянц. „Това е много скъпо и крайно неефективно военноморско оръжие.“

Съдбата на единственият руски самолетоносач остава неизяснена, като все още няма официално съобщение от страна на руското министерство на отбраната. Въпреки това възможността да бъде бракуван подчертава по-широки въпроси относно способностите на Русия да поддържа сложни военноморски платформи в условията на западни санкции и ограничен капацитет за корабостроене.

Евентуалната загуба на „Адмирал Кузнецов“ ще остави руските военноморски сили без нито един самолетоносач – празнина, която контрастира рязко с нарастващите флоти на НАТО и Китай.

Британски санкции забавят ремонта на руски ледоразбивачи в Арктика

🇷🇺 Водещият ледоразбивач от Проект 22220 „Арктика“ трябваше да е първият, акостирал в Мурманск, но дългоочакваният нов плаващ док, произведен в Турция, не може да пристигне до края на годината. Вместо това корабът трябваше да измине над 2300 морски мили около Скандинавия за да се извърши задължителна инспекция на корпуса.

Атомният ледоразбивач пристигна в Санкт Петербург на 11 юни и в петък бе въведен в стария сух док на Кронщадския морски завод, част от Балтийската корабостроителница на Обединената корабостроителна корпорация.

През 2018 г. единственият гигантски плаващ док в района на Мурманск потъна в инцидент докато обслужва единствения руски самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ в корабостроителница № 82 на Колския залив.

През 2021 г. операторът на руския флот с атомни ледоразбивачи „Росатомфлот“ сключи договор с турската корабостроителница Kuzey Star за изграждане на док на стойност 68 милиона долара с товароподемност от 30 000 тона, която е достатъчна за обслужване на новия клас ледоразбивачи. Корабът беше завършен миналата есен и изтеглен през Босфора към Средиземноморието.

Когато през април най-новият руски ледоразбивач „Якутия“ акостира в Мурманск, директорът на „Росатомфлот“ Яков Антонов съобщи, че новият плаващ ремонтен док ще бъде доставен в базата за обслужване в покрайнините на Мурманск през втората половина на годината. Това обаче беше преди Обединеното кралство да вземе решение да наложи санкции на влекача.

„Санкциите на Обединеното кралство помогнаха да се спрат плановете на Путин за разполагането на плаващ ремонтен док в Арктика за обслужване на ценния флот от ледоразбивачи“, се посочва в официално изявление на британското външно министерство от май месец.

Подобно на „Арктика“, всичките руски атомни ледоразбивачи от най-новия клас трябва да бъдат доковани поне веднъж на пет години за задължителна инспекция на корпуса. По-старите атомни ледоразбивачи (като „50 години Победа“ и „Ямал“) са по-малки и се побират във вече наличните докове на северния пристанищен град.

Главният военноморски парад в Санкт Петербург е отменен.

🇷🇺⚓ Главният военноморски парад в Санкт Петербург е отменен, като няма да бъде проведена нито демонстрация на кораби в река Нева и Кронщатския рейд, нито демонстративни полети на военноморската авиация.

Денят на Военноморския флот ще бъде отбелязан по модела отпреди 2015 г. при който единствено тържествено полагане на венци, граждански събития и концерт на Дворцовия площад.

Подготовката за парада е била преустановена по-рано тази седмица. Това е неофициално потвърдено от редица източници пред местното издание Фонтанка. Тренировките на пехотните части, участващи по традиция в церемониите на Сенатския площад, са прекратени. Видимата част от подготовката за парада, която включва инсталиране на рейдови шамандури и изграждане на трибуни, все още не беше започнала.

Отмяната на парада е свързана с мерки за сигурността, според изданието. Макар че няма официално съобщение, такова не е имало и предните години за неговото провеждане. Тази тактика на руското министерство на отбраната, при която подготовката протича в пълна конфиденциалност, е обичайна през последните години. През 2023 г. кораби от Северния флот пристигнаха в Санкт Петербург, при което неочаквано се върнаха обратно в базата броени дни преди парада заради засилените мерки за сигурност, свързани с атаките с безпилотни самолети.

Главният военноморски парад в Санкт Петербург е учреден през 2017 г. Предишната година градът е избран за основна площадка за Деня на флота с участието на президента Путин. В тогавашния парад участваха кораби от Северния, Балтийския и Черноморския флот и Каспийската флотилия, като за първи път преминаха в килватерен строй. През годините броят на участващите кораби намаляваше, а разходите и логистичните предизвикателства за града нарастваха, включително пътни блокади и разтваряне на мостове.

През 2022 г. повдигат въпроси за целесъобразността от събирането на висшето командване и елитни представители на флота на едно място, особено в контекста на повишените рискове за сигурността. Отмяната на парада тази година е вероятно пряк резултат от тези опасения.

Руските военноморски сили официално приеха подводницата „Якутск“ от проекта 636.3

🇷🇺⚓ Военноморските сили на Руската федерация приеха официално в състава си дизел-електрическата подводница „Якутск“, с което беше завършена серията по строителството на подводници от проект 636.3, предназначени за Тихоокеанския флот.

Церемонията по предаването се състоя на 11 юни в корабостроителницата „Адмиралтейски верфи“ в Санкт Петербург в присъствието на висши представители на флота.

Според Министерството на отбраната, заместник главнокомандващият на ВМФ адмирал Владимир Воробьов е произнесъл реч от името на адмирал Александър Мойсеев, в която е поздравил не само участвалите в строежа на подводницата, но и нейният екипаж. В обръщението си Воробьов отправи призив към екипажа „с чест да изпълнява възложените задачи“.

„Якутск“ е шестата и последна подводница от клас „Варшавянка“ (по НАТО: Kilo), построена за Тихоокеанския флот. Тя беше заложена на 23 август 2021 г., спусната на вода на 11 октомври 2024 г., и оттогава е преминала всички задължителни държавни изпитания. Към този момент не е обявена публична информация относно времето на прехвърлянето ѝ към Далечния изток.

Четири от по-рано доставените подводници, а именно Петропавловск-Камчатски, Волхов, Магадан и Уфа, вече са въведени на въоръжение в Приморската флотилия на Тихоокеанския флот и сведения от руски източници сочат, че са оперативно разположени в региона. Петата подводница „Можайск“ последно е засечена в Балтийско море и досега не е публикувана официална информация за нейното прехвърляне към Тихия океан.

По време на церемонията беше отбелязано, че строителството на „Якутск“ е започнало под личния надзор на руския президент Владимир Путин. Завършекът на серията се възприема като засилване на руското подводно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион, въпреки че официалните данни не разкриват пълния обем или график на разгръщането.

Подводниците от проект 636.3, по-известни с класификацията си на НАТО „improved Kilo“, се отличават с нисък шумов профил и са проектирани за борба с подводни и надводни цели. Те са оборудвани със съвременни сонарни системи и са способни да носят крилати ракети „Калибър“, осигурявайки стратегическо възпиране в оспорвани морски райони.

Пускането на „Якутск“ следва отчетлива тенденция на нарастваща руска военноморска активност в Тихоокеанския театър на фона на нарастващото напрежение в световен мащаб. Въпреки че руското министерство на отбраната не е разкрило конкретни детайли относно бъдещи движения на флота си, подводницата вероятно ще се присъедини към своите „сестри“, които са базирани в Далечния изток.

„Адмиралтейски верфи“ са доставили общо 12 броя от проект 636.3 на руските военноморски сили от началото на програмата. Тихоокеанският флот вече разполага с 6 единици – половината от тях.