Корабът, разтоварил техника в Тобрук, натовари отново бронирани машини в Балтийск

🇷🇺⚓️ Три санкционирани руски товарни кораба са били натоварени с бронирана техника и логистично оборудване на военноморска база Балтийск в Калининградска област на 15-16 октомври. Един от тях, ц, само месец преди това разтовари подобен товар в либийското пристанище Тобрук. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от GeoInsider в рамките на авторско разследване на 21 октомври. На следващия ден то беше разпространено от разследващото издание The Insider.

Освен ANASTASIIA (IMO: 9349291) на кея са ASCALON (IMO: 9198226) и LADY D (IMO: 9349289). GeoInsider уточнява, че корабите са натоварили „значителни количества военна техника“: логистични камиони, бойни машини на пехотата, бронирани автомобили с повишена защита от мини и засади (MRAP), както и превозни средства за личен състав. Това е вторият засечен цикъл на превоз с ANASTASIIA за последните два месеца и потвърждава онова, което морските наблюдатели описват от няколко години насам: Балтийск е основното пристанище, от което тръгват военните товари за руските войски в Африка.

Накъде са тръгнали товарите този път, не е известно. GeoInsider пише, че изглежда в дните преди и след товаренето е имало и смяна на други товарни кораби, но плътната облачност не дава възможност това да бъде потвърдено. Според анализаторите един голям конвой или няколко такива вероятно вече са на път, а крайната им цел остава неизвестна. Екипажите са изключили системите си за автоматична идентификация (AIS), с която плавателните съдове съобщават своята позиция. Последните сигнали и на трите кораба са от Балтийско море: на ASCALON и LADY D – край Калининградска област според The Insider, а най-късният, на LADY D, е от около 17 октомври според VesselFinder. Оттогава маршрутът може да се проследи единствено по сателитни снимки.

Предишният цикъл на превоз показва целия маршрут. Сателитни снимки от август показват подготовката и товаренето на бронирани машини, камиони и помощно оборудване в пристанище Балтийск. Конвоят плава през Средиземно море с изключени транспондери и на 13 септември ANASTASIIA и YURIY ARSHENEVSKIY акостират на пристанище Тобрук, придружени от големия десантен кораб„Александър Шабалин“ (проект 775) от състава на Балтийския флот. На следващия ден двата кораба акостират и започват разтоварване. Снимките на GeoInsider от 15 септември показват редици камиони „Урал“ сред бронираните машини на пристанището.

Съставът на товара казва повече от броя на машините. Специализираният профил Libya Field Notes, цитиран от италианската Agenzia Nova, разпознава сред техниката „Урал-4320“ с автокран, водоноска, цистерна за гориво и полева кухня и оценява, че този набор от техника отговаря на оборудване на взвод за логистично осигуряване към мотострелкови батальон. С други думи, освен бронирана техника Тобрук получава и това, което му е нужно за издръжката на едно подразделение далеч от базите му: вода, гориво, ремонт и храна.

За получателя има две отделни версии от анонимни източници, цитирани от Agenzia Nova. Представители на апарата за сигурност на Либия, цитирани на 22 септември, твърдят, че товарът е разпределен между три бази: Ал Хадим източно от Бенгази, Ал Кардабия южно от Сирт и Ал Джуфра в централна Либия, използвана от Москва като междинна точка между крайбрежието на Средиземно море, Фезан и Сахел. И трите са част от 6 основни бази, които руските войски използват в страната. „Товарът беше предназначен специално за Африканския корпус“, казват източниците, а Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар не е получила значими количества техника. Корпусът е формирование под контрола на Министерството на отбраната на Руската федерация, поело голяма част от хората, базите и операциите на „Вагнер“. Източници на италианското издание Il Foglio разказват друго: месец по-рано ОАЕ са закупили руска военна техника за доставка на Хафтар. Изданието допуска и че пратката само е минала през Либия на път за Мали и Нигер. В своя преглед от 23 септември Stimson Center оставя отворен въпроса дали крайният получател е армията на Хафтар, суданските Сили за бързо реагиране или Африканският корпус.

Част от техниката според източниците на Nova е продължила към Мали по въздуха. Публичните данни за полетите във Flightradar24 сочат, че Ил-76ТД с регистрация RA-76363 на Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация пристига в Бенгази на 15 септември от летище Чкаловски край Москва, излита на 16-и за Бамако и се връща на 17-и. Данните за полета потвърждават маршрута и датите, а за товара на борда говорят само източниците на агенцията.

ASCALON, LADY D и ANASTASIIA са подложени на санкции от Държавния департамент на САЩ от май 2022 г. и се управляват от компания „МГ-Флот“ (бившата „Трансморфлот“), която украинското военно разузнаване свързва с бизнесмена Джамалдин Пашаев. тип „Ро-ро“корабът ASCALON, построен през 1999 г. за превоз на колесна и верижна техника, която се качва на борда на свой ход, е притежаван от фирмата „М Лизинг“. По данни на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна той е участник в т.нар. „Сирийски експрес“, както наричат линията от Новоросийск през Босфора, по която Русия снабдяваше своите сили в Сирия до падането на Башар Асад на 8 декември 2024 г. Според ГУР през 2018 г. същият кораб е превозил до Китай ракети за зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“. LADY D според ГУР е превозвал през Босфора руско въоръжение за износ за Индия. Украйна го санкционира на 23 май 2026 г.

Балтийският маршрут не се изчерпва с Либия. Според Maritime Executive кораби с военни товари за Африка обикновено товарят в Балтийск и през последните няколко години са разтоварвали в Конакри, Бата, Ломе, Мадагаскар и Тобрук, откъдето част от товара продължава към Буркина Фасо, Нигер и Мали и ЦАР. През юни MIKHAIL BRITNEV тръгва от Архангелск, на 11 юни спира в Балтийск и на 9 юли се появява в Ломе, придружен по пътя от голям десантен кораб, според данни на Starboard Maritime Intelligence. Успоредно с либийския рейс SPARTA, GENERAL SKOBELEV и „Академик Пашин“ с ескорт от „Адмирал Левченко“ плават по маршрута Балтийск–Тартус–Балтийск между 16 август и 5 октомври, показват изображенията на ICEYE, публикувани от Frankfurter Allgemeine Zeitung. Към 19 октомври ICEYE отчита 4 завършени превоза до Сирия или Либия от началото на годината.

Освен товари по тази линия пътуват и хора. Разследващата организация Dossier Center, финансирана от Михаил Ходорковски, е проверила списъците на екипажи и пътници на около 2000 кораба и е открила 28 пътници, чиито данни не фигурират в други бази данни. Те са пътували на 7 кораба с военни товари за Африка. Според Maritime Executive те са се качили в Калининград и не са били на борда при връщането в Балтийско море. Паспортите им са издадени от служби, свързвани преди с документи на ГРУ, руското военно разузнаване, и са с последователни номера. Dossier Center ги смята за придружители на пратките. Изданието Maritime Executive отбелязва, че организацията е враждебна към Кремъл, но подкрепя изводите си с добри доказателства. В редакционен коментар то допуска и друго обяснение: че по този път в чужди държави се внедряват нелегални разузнавачи.

Взети заедно, изброените превози очертават постоянна морска линия, а не поредица от отделни доставки. Тя тръгва от военноморска база в ексклава между Полша и Литва, минава покрай бреговете на НАТО, често с изключени транспондери, и стига до Северна или Западна Африка с ескорт на руския флот. Вероятната крайна цел на октомврийския конвой е отново Тобрук. За това говорят предишният рейс на ANASTASIIA, 6-те бази на Русия в Либия и полетите от Бенгази към Бамако през септември. Коридорът в Западна Африка е реалната алтернатива: MIKHAIL BRITNEV показа през юли, че от Балтийск се стига до Ломе, а SPARTA – че пътят до Тартус също остава отворен.

Отговор ще дадат сателитните снимки от първото пристанище, в което конвоят се появи. Второ поредно разтоварване на ANASTASIIA в Тобрук би направило либийското пристанище постоянен вход на линията от Балтийск. Ако вместо това корабите акостират в Ломе или Конакри, товарът от октомври е за коридора в Западна Африка, а Тобрук се оказва една от няколко крайни цели, а не основната.

Дронове удариха още два кораба край България, единият потъна при Крапец

🇷🇺🚨🇧🇬 Дронове удариха още два търговски кораба край българския бряг през изминалата нощ, а един от тях потъна източно от Крапец. HS DIGNITY, кораб за генерални товари под флага на Гвинея-Бисау, е потънал на около 17 морски мили източно от брега. По предварителни данни на МВР на борда му са били 18 души – 5 са извадени от морето, а официалните данни за броя на издирваните се разминават: посочват се 11 или 13 души. CHELSEA 3 под малтийски флаг, регистриран в Одеса и собственост на Украйна, беше поразен на 18 мили източно от Бяла и остана на повърхността, а всичките 15 членове на екипажа му са спасени. Така за седмица в българската икономическа зона са ударени 4 кораба: първите два, на 6 октомври, бяха на 70 мили навътре в морето.

„Дрон ни уцели три пъти. Руски дрон!“, каза пред БНТ моряк от CHELSEA 3. Екипажът – 7 украинци и 8 души от Азербайджан – пристигна около 07:30 ч. на Морска гара във Варна, където го чакаха линейки. Държавата не назова извършител. Премиерът Румен Радев посочи, че България няма ясни доказателства, за да обвини която и да е от страните, но логиката сочи, че „резултатът е в полза на Руската федерация“. Същото повтори и няколко часа по-късно пред руския посланик Елеонора Митрофанова.

Сигналът за бедствие от „CHELSEA 3“ е постъпил в 01:30 ч. Според екипажа, чийто разказ Радев предаде на извънредното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, „CHELSEA 3“ е бил атакуван от три въздушни дрона, ударили палубата и борда. Моряци, слезли в морската столица, описаха пред Радио Варна друга картина: по думите им три дрона са се сблъскали с кораба по водата, а пожар на борда не е имало. Изпълняващият длъжността главен секретар на МВР главен комисар Любомир Николов говори за кораб, „ударен най-вероятно от три дрона“. Дали те са връхлетели по въздуха, или по вода, властите не са уточнили.

Екип на Главна дирекция „Гранична полиция“ е стигнал до „CHELSEA 3“ при много бурно море и евакуира всички хора на борда. Директорът главен комисар Антон Златанов обясни, че граничните патрулни съдове дежурят денонощно както по южната, така и по северната морска граница. Николов допълни, че МВР води разговори с партньори за финансиране и обмен на опит, за да оборудва морската граница със системи за борба с дронове. 8 моряци са ранени, 3 от които са приети в Клиниката по изгаряния на Военноморската болница във Варна. Това са двама граждани на Азербайджан на 42 и 33 години и украинец на 58 години. И тримата имат термични изгаряния втора степен, а единият и лека черепно-мозъчна травма. Министерство на отбраната уверява, че животът им не е в опасност, а останалите петима са прегледани в болница „Света Анна“ и освободени.

„CHELSEA 3“ е дълъг 137 метра. Отплавал е от турското пристанище Гиресун на 10 октомври и пътувал за молдовското пристанище Джурджулещ на Дунав. Според областния управител на Варна Марио Смърков той е бил празен: на предишния си курс е превозил слънчоглед от Молдова до Турция и сега се е връщал. Властите не са съобщили сведения за щетите и за изтичане на гориво в морето.

Сигналът за втория кораб е постъпил около 4 часа след първия, каза Николов. Радев научи за него по време на заседанието и го обяви веднага: корабът е потънал, „има един спасен член на екипажа“. По-късно стана ясно, че спасените вече са петима. Моряците са били във водата и са се държали за плаващи предмети при вълнение над 4 бала, а в спасяването им са се включили преминаващи търговски съдове, обясни Златанов. По информация на специализирания портал Maritime.bg четирима са качени на борда на „AZOV CONCORD“ под флага на Сейнт Китс и Невис, а петият е прибран от „SKANDI ASSERTER“ под датски флаг.

Николов посочи, че по първоначални данни екипажът на „HS DIGNITY“ е наброявал 18 души, предимно сирийци, както и трима египтяни. Смърков говори за 11 издирвани, а областният управител на Добрич Руслан Страхилов съобщи за 13. Вторият брой отговаря на разликата между предварителния брой на екипажа и броя на спасените. Кметът на Шабла Мариян Жечев каза пред БНТ, че около един час след полунощ в общината е бил чут силен взрив. Точният час на удара по „HS DIGNITY“ не е обявен.

Съдът е построен през 2008 г. Има дължина от 123 метра и товароподемност 8642 тона. Според справка в морската база данни Equasis, цитирана от Maritime.bg, корабът се управлява от ливанска компания, а негов собственик е фирма, регистрирана на Маршаловите острови. Порталът цитира пет източника в държавните институции, за да го идентифицира като потъналия кораб; същото име е посочено в позиция на президента Илияна Йотова. На 5 октомври „HS DIGNITY“ е отплавал от пристанище Мостаганем в Алжир, насочвайки се към румънския дунавски град Браила, където е трябвало да пристигне на 15 октомври. Какъв е бил товарът му, не е известно. Последните му координати в системата за автоматична идентификация (AIS) са в района ма Бяла и са подадени преди повече от 14 часа. Според Maritime.bg е възможно да е продължил с изключен сигнал. Дълбочината на мястото на потъването е около 100 метра.

Разстоянията в официалните изявления се разминават с няколко мили. Радев говори за 18 мили източно от Бяла и 17 мили източно от Крапец, докато Николов посочи около 15 мили от Бяла. В официална позиция на Йотова са посочени 17 мили източно от Варна за „CHELSEA 3“ и 15 мили източно от Крапец за „HS DIGNITY“. Така ударите са нанесени на 3-6 мили отвъд 12-те мили ивица на териториалните води, в които държавата упражнява пълен суверенитет. Двете точки попадат в прилежащата зона – ивицата до 24-тата миля, в която по Конвенцията на ООН по морско право крайбрежната страна има право да спира и наказва нарушения на своите митнически, фискални, имиграционни и санитарни закони. Паралелно с това те са в изключителната икономическа зона, където България има суверенни права върху ресурсите.

Поредицата от удари започна в румънските води. На 5 октомври край бреговете на северната ни съседка пламна и потъна „ROYAD MAMMADOV“, товарен кораб с турски собственик, натоварен с царевица; според румънските власти 2-ма моряци са загинали, а 11 бяха спасени. В нощта срещу 6 октомври, около 03:00 ч. дронове удариха първите два кораба в българската зона, на около 70 морски мили източно от Бяла. „ALFA WATAN“ под флага на Того потъна, а 10-членният му екипаж, 9 сирийци и 1 египтянин, не е открит и досега. Издирването е прекратено в 17:00 ч. същия ден. „ABLE“ под флага на Палау пламна, но всички 18 моряци от екипажа бяха прибрани от българския ферибот „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. И двата съда се управляваха от компании в Турция. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че въоръжените сили на страната не са провеждали операции в този район, а руското посолство в София посочи, че те не фигурират сред целите в сводката на руското министерство на отбраната.

На 7 октомври Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Йотова осъди удара и предложи мораториум върху бойните действия в Черноморския регион. Съветът не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че неговата сигурност е застрашена. Радев каза тогава, че по характера на товара и посоката на корабите „резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия“, но че без доказателства не може да се твърди, че ударът е руски. На същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря по телефона с Владимир Путин и според турската Дирекция по комуникациите подчерта значението на усилията за безопасно корабоплаване в Черно море.

При огледа на „ABLE“ на 9 октомври не бяха открити отломки от дрон. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съди по пораженията в надводната част, че „ABLE“ е ударен от надводен дрон, т.е. безекипажен катер. На 12 октомври Радев поиска с официални писма до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте техническа помощ за разследването. В същия ден Стоянов каза, че искането на министерството до НАТО за допълнителни радари, отправено след експлозията на дрон край Кардам през август, още е без отговор. Следващите два удара дойдоха седмица след първите, без да е открита нито една отломка.

Днес сутринта Радев определи новото нападение като абсолютно недопустимо и съобщи, че постоянните представители на България в НАТО и в ЕС са уведомени. В телефонни разговори с Рюте и фон дер Лайен той призова за съвместни усилия за спиране на атаките и отново поиска помощ за наблюдение на морското и въздушното пространство. Според пресслужба на кабинета двамата са изразили солидарност и готовност за съюзническа подкрепа при изясняване на инцидентите. Радев обяви, че ще започне разговори с Турция и Румъния във връзка с общи предложения за безопасността на корабоплаването и ще постави въпроса на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Стоянов проведе разговори със своите румънски и турски колеги Раду Мируца и Яшар Гюлер и ги призова към по-интензивно наблюдение и обмен на разузнавателни данни с участието на структурите на НАТО.

Срещата с Митрофанова се проведе в Министерски съвет. Според пресслужбата Радев е казал пред нея, че България не разполага с ясни доказателства относно произхода на дроновете, но „няма логика Украйна да унищожи собствените си кораби“, а резултатите от ударите са в полза на Русия. Митрофанова е отговорила, че разбира тази логика, но няма никаква информация от руското министерство на отбраната за последните нападения, и не е изключила те да са провокация на трета страна.

Руското министерство на отбраната от няколко дни докладва за удари по плавателни съдове, но в сводките му районът край България не се споменава. Сутрешната му сводка от 13 октомври говори за нощни групови удари, включително по „морски съдове, използвани за доставка на военни товари за Украйна“, и посочи само един поразен кораб: сухогруз в Бугския лиман, устието на Южен Буг под Николаев, за който твърди, че е превозвал военни товари и товари с двойна употреба за пристанището в Николаев. Вчера ведомството обяви, че през деня по море са поразени още два сухогруза, единият за Николаев, другият за Одеса, без да посочи имена и координати.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха написа: „Последното нападение на Русия срещу търговски кораби край териториалните води на България, при което са ранени граждани на Азербайджан и Украйна, отново показва, че Москва съзнателно пренебрегва живота на цивилните и морската сигурност в Черно море“. Той отправи призив към партньорите да наложат по-строги санкции и добави: „Черно море е жизненоважна артерия за световната продоволствена сигурност. Русия го атакува, за да превърне глада в оръжие и да държи света като заложник“.

„Това е неприемливо. Остро осъждам нападенията с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България“, написа от своя страна Фон дер Лайен, която настоя отговорните да понесат отговорност. Рюте заяви, че НАТО вече е засилило военното си присъствие по източния фланг и ще продължи да следи обстановката, като при необходимост ще промени разполагането на силите си за възпиране и отбрана.

Президентът Йотова осъди ударите в писмена позиция: „България остро осъжда поредните случаи на удари по търговски кораби в Черно море, които представляват грубо погазване на международното хуманитарно и морско право“. Според нея „ескалацията на войната доведе до нарастване на инцидентите в близост до българските брегове и превръща Черно море във военна зона“. Йотова настоя за бързо разследване заедно със съюзниците, за деескалация чрез дипломация и преговори и за спешно изпълнение на препоръките на КСНС от 7 октомври. Позицията не посочва Руската федерация като извършител. Министърът на външните работи Велислава Петрова написа в X, че повтарящите се удари срещу търговски съдове в непосредствена близост до териториалните води на България са напълно неприемливи.

Опозицията обвини властта, че слабият ѝ отговор след 6 октомври е довел до новите удари. На брифинг в парламента бившият външен министър и депутат от ГЕРБ Георг Георгиев започна с уговорката, че партията му подкрепя „спирането на кръвопролитната война и загубата на човешки животи“. „Това обаче не означава абдикация от защита на националната сигурност и отстъпление от отбрана на националните ни интереси“, каза той. „Миналата седмица ние предупредихме. Ако България не даде достатъчно твърд и разбираем от страна на агресора отговор на случилото се в Черно море, няма да закъснее повторението на тази случка. И днес виждаме именно това. Отново два кораба ударени, вече обаче само на три мили от българските териториални води.“

Според Георгиев управляващите не са приели първите удари като достатъчно сериозни, тъй като са били в изключителната икономическа зона, а не в териториалните води, и това е послужило за основание да не се задейства член 4. Сега „бойните действия неимоверно наближават българската територия“. Той припомни, че на КСНС лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е бил „може би единственият, който изрично каза и посочи кой е агресорът в тази война“, и определи поканата към Митрофанова като „димка“. „Днес при наличие на нова атака премиерът Радев повтори абсолютно същото, което и миналата седмица, никакъв нов елемент, освен димката за извикването на руския посланик. Всеки, който поне малко разбира от международни отношения и дипломатически протокол, знае, че посланикът не е равен на министър-председател“, заяви Георгиев. По думите му първо е трябвало да се задействат други нива в Министерството на външните работи: демарш, т.е. официално дипломатическо изявление, или вербална нота, официален писмен документ в трето лице.

Георгиев твърди, че „до миналата година, когато управляваше ГЕРБ, подобни инциденти не е имало“, тъй като партията е използвала национални и международни механизми, за да покаже, че България няма да търпи такова поведение край границите си. Кабинетът на Росен Желязков, воден от ГЕРБ, подаде оставка на 11 декември 2025 г. Първите удари по кораби в българските води бяха нанесени на 6 октомври 2026 г. Вместо да кани посланика, Радев е можел да се обади на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, на Путин или на Ердоган, „който през миналата седмица разговаря с президента Путин“, и да попита „в прав текст: на вас ли дължим тази агресия в близост до границите си? Руски ли са дроновете?“. Вместо това „седмица и четири взривени кораба по-късно“, България все още се колебае дали дроновете са руски, или може да са украински, заяви Георгиев. „Ами днес сред засегнатите хора от екипажите на корабите са и украинци. […] Съмнявам се, че украинската страна се опитва да убие и свои хора, не само да наруши своите вериги на доставки и на продоволствие.“

Депутатът Даниел Митов, също бивш външен министър, говори за „отказ от парламентаризъм“: според него управляващото мнозинство не е осигурило кворум нито преди седмица, нито днес. „Беззъбото, мекушаво, доброжелателно отношение към агресията винаги води до едно, до увеличаване на агресията“, каза Митов. Той изброи форматите, които според него властта е можела да задейства дори без член 4: консултации в Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители, във Военния комитет на НАТО и в Съвета НАТО–Украйна. „Черноморското дъно се е превърнало в чакалня за българската дипломация“, посочи той. ГЕРБ събира подписи за извънредно заседание на парламента със закрита част, на което управляващият кабинет и службите да изложат какво знаят. Митов твърди, че според чуждестранни партньорски служби информацията „недвусмислено“ сочи към руски дронове.

„Демократична България“ беше още по-категорична в твърденията си. Според позицията на партията още на КСНС една от службите е докладвала, че по данни на партньорско разузнаване „несъмнено става дума за Русия“. Съпредседателят Ивайло Мирчев каза от трибуната на парламента: „Снишаването на Радев и на Йотова пред Путин не работи. Това видяхме в последните часове, когато бяха потопени нови кораби.“ От ДБ поискаха Митрофанова да бъде извикана в Министерство на външните работи, където да получи протестна нота, Москва да поеме ангажимент да не напада търговски кораби в родната икономическа зона и покрай териториалните ни води, НАТО да разположи ПВО по крайбрежието, а премиерът Радев и ръководителите на службите да бъдат изслушани в парламента.

Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски свърза последните удари с решенията на КСНС: „Миналата седмица на Консултативния съвет беше заета беззъба позиция, незаконно приета поради липса на кворум.“ Според него „цялата държава е под камуфлаж. Няма мнозинство, няма депутати, няма Министерски съвет, няма президент“.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи призив: „Държавата първо да спре да се преструва, че проблем няма.“ Той поиска незабавна проверка на запасите от петрол и горива, прибиране в страната на запасите, държани в чужбина, задействане на изготвените от 2022 г. планове за затворено за корабоплаване Черно море и разговори с Гърция и Турция за алтернативни маршрути на доставките.

Петър Витанов от управляващата партия „Прогресивна България“ определи случилото се като „абсолютно недопустимо и неприемливо“ и заяви: „Ние още след първия случай посочихме, че най-вероятно логиката показва, че става дума за руски дронове, сега мисля, че това се потвърждава.“ Според него „българските институции сами по себе си не могат да решат този проблем“ и е нужен единен европейски отговор.

„Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов е кандидат за президент, поиска неутралитет, спиране на доставките на оръжие за Украйна и роля на посредник: „Днес позицията на България може да е само една – на посредник между воюващите страни за осигуряване на мир в Черно море.“

Цената вече се плаща и на сушата. Пресслужбата на правителството отбеляза, че макар да не е страна във войната, България понася „значителни икономически и финансови щети“. Застраховките поскъпват, налице е „отказ да бъдат превозвани товари до български пристанища“, а това застрашава доставките на петрол за рафинерията в Бургас. Особеният търговски управител на компаниите на „Лукойл“ у нас Евгени Симеонов каза пред БНТ, че застраховката на петролен танкер в Черно море е поскъпнала за последните месеци от около 200 000 до 2,5 млн. долара на кораб. Още на 18 септември Съвместният комитет по военни рискове, чрез който лондонският застрахователен пазар определя зоните с повишен риск, разшири рисковата зона почти до цялото Черно и Азовско море. Според изчисление на Maritime.bg тя се увеличи около 2,4 пъти, до 411 200 кв. км. Извън нея са оставени само ивиците от 12-морски мили в териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия. Кметът на Шабла предупреди, че случилото се може да засегне икономиката на района.

За следващите стъпки вече са посочени дати. На 15-16 октомври Радев ще постави въпроса пред Съвета на ЕС. ГЕРБ и ДБ настояват за извънредно заседание на парламента, а издирването на изчезналите моряци от „HS DIGNITY“ продължава с плавателни съдове на „Гранична полиция“ и пренасочени търговски кораби. За открита отломка, която да покаже произхода на дроновете, не беше съобщено нито след 6 октомври, нито сега. Местата на ударите от изминалата нощ се намират на 3-6 мили от ивицата, която застрахователите в Лондон все още оставят извън рисковата зона, и на под 35 км от брега при Бяла и Крапец.

Товарен кораб потъна край Румъния след пожар: 11 спасени, има загинали

🇷🇴⚓️🇰🇳 Товарният кораб Royad Mammadov потъна днес в Черно море край бреговете на Румъния, след като на борда му избухна пожар. Министерство на вътрешните работи на Румъния съобщи, че 11 души от екипажа са спасени, а 2 са загинали. Според Румънската морска администрация (ANR) един моряк все още се издирва, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. Местните медии пишат, че плавателният съд е бил ударен от дрон.

Румънската агенция за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM) посочва, че Морският център за координация на спасяването в Констанца (MRCC) е поискал намесата ѝ в 10:37 ч. заради кораба, който се намирал в района на морските платформи. ANR и МВР датират тревогата към 11:00 ч. SAR Apollo потегля в 10:39 ч. от Сулина, SAR Ares поема в 10:45 ч. към района южно от платформите, докато SAR Artemis тръгва от Дана 72 в пристанище Констанца. Бреговата охрана определи свое плавателно средство за координатор на място, а Генералният инспекторат на авиацията към МВР изпрати вертолет.

Мястото се намира извън 20 км териториални води на Румъния, но в нейната изключителна икономическа зона, която се простира до 320 км от брега, където държавата разполага с права върху ресурсите, но не и суверенитета, упражняван върху териториалните си води. Румъния води операцията, защото плавателният съд е близо до нейния бряг. Мястото се описва по различни ориентири: Бреговата охрана го постави на около 9 морски мили югоизточно от платформата Pescăruș на OMV Petrom, първите съобщения говореха за около 20 мили от брега, а според МВР пожарът е избухнал на около 30 мили южно от Сфънту Георге.

Royad Mammadov е кораб за генерални товари, построен през 2006 г. Има 139 метра дължина и 6933 тона товароподемност и плава под флага на Сейнт Китс и Невис. Според VesselFinder последното му пристанище е Измаил в делтата на река Дунав на 18 септември, курсът е към Равена в Италия, а пристигането му е било планирано за 12 октомври. HotNews и Radio România Constanța го описват като натоварен със зърно. Онлайн порталът War & Sanctions на украинското военно разузнаване (ГУР) съдържа запис на кораб със същия IMO 9356969 (постоянният номер на корпуса, който не се променя със смяната на име и флаг) с името Angora 4 и предишно име Mir Jalal Pashayev. Записът е обновен на 25 май 2026 г. и сочи като основание превоз на карбамид за руското АД „Апатит“, отбелязвайки, че Angora 4 е посещавал руски пристанища. В същия запис собственикът е MG Shipping 5 Co Ltd, търговският управител е Spring Marine Denizcilik, а управителят по Международния кодекс за управление на безопасността е Palmali Gemicilik ve Acentelik, и двамата в Турция. Същите три компании води и MagicPort. Румънските медии го описват като турски.

Първото съобщение на ANR, цитирано към 12:15, гласеше, че капитанът е ранен, а 13 членове на екипажа са в неизвестност. PRO TV пише, че на борда са били 14 моряци. До 13:20 ч. МВР обяви, че 11 души са спасени и че са установени двама загинали; вертолетът на Генералния инспекторат на авиацията вдигна ранените с лебедка. ANR уточни, че 3 ранени моряци са прибрани от вертолета, други 8 в добро състояние са взети от спасителните съдове, един моряк още се търси, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. МВР и ANR не броят загиналите еднакво: МВР пише за двама, а ANR – за едно тяло и един издирван. По сметката на МВР, както и по тази на ANR, спасените, загиналите и издирваните са общо 13. Ако на борда са били 14 души, както пише PRO TV, един остава извън сметките, а нито едно от публикуваните съобщения не го споменава.

За удар с дрон пишат Radio România Constanța и Informat, които се позовават на първите съобщения и на неуточнени източници. Източници на PRO TV твърдят, че корабът е бил ударен от два или три дрона, а Radio România Constanța съобщава, като цитира неназован източник, за експлозия на борда, последвана от пожар. Комюникетата на ANR, ARSVOM и МВР говорят за пожар и не назовават нито причина, нито извършител.

На 27 август в изключителната икономическа зона на страната потъва друг кораб. Progress IV, тръгнал от украинското пристанище Рени в делтата на Дунав към Турция, се запалва на 20 морски мили югоизточно от Сфънту Георге; и 12-те членове на екипажа, 8 украинци и 4 азери, са спасени от Бреговата охрана и от друг търговски кораб. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируцэ заяви, че по аварийната система Progress IV съобщава, че е ударен от нещо – дрон, а президентът Никушор Дан призна, че не е ясно от кого и от какво е ударен, и призова да няма догадки. На 28 август прокуратурата в Констанца образува дело срещу неизвестен извършител, което включва управление на безпилотен летателен апарат с взривни материали. Публикуваните съобщения на прокуратурата не назовават извършител.

От средата на юли ударите по търговски кораби в Черно море, в хода на войната между Русия и Украйна, ескалираха рязко. Според британската фирма за анализ на морските рискове Ambrey, между юли и края на септември са нанесени най-малко 210 такива удари: 125 фирмата приписва на Украйна, а 88 на Русия. Лондонските застрахователи са разширили зоната с висок риск, защото съдовете се удрят все по-на юг.

Отделен случай е Emil. На 4 октомври ВВС и ВМС на България откриха с два вертолета „Кугър“ изоставен и дрейфуващ кораб на 40 морски мили източно от нос Шабла. Родното министерство на отбраната уточнява, че пожарът и отказът на техниката са били предизвикани от удар с дрон в района на пристанище Одеса на 5 август, че екипажът е напуснал плавателния съд, който е продължил да се носи на юг от румънската към българската изключителна икономическа зона. ВМС издадоха известие до мореплавателите за съд без екипаж и без управление.

Руското министерство на отбраната съобщи на 5 октомври, че неговите сили са ударили кораб за сухи товари с военно имущество, един в пристанище Черноморск и други в северозападната част на Черно море, на път към Одеса. В съобщението не са назовани кораби.

Към 14:30 ч. операцията продължава. Спасителите и вертолетът на румънското МВР бяха извадили 11 души, един моряк още се издирваше, а за тялото на друг се изчакваше да бъде вдигнато от спасителния сал. При Progress IV на 27 август и 12-те души от екипажа бяха спасени живи; при Royad Mammadov спасените са 11, а броят на загиналите не е еднакъв в сметките на МВР и ANR.

Швеция предава „Кафа“ на Украйна – първият кораб, отнет по украинско искане

🇸🇪⚖️🇺🇦 Швеция ще предаде на Украйна товарния кораб „Кафа“, задържан край Трелеборг от началото на март по подозрение, че е изнасял зърно от окупирания Крим. Върховният съд отказа да разгледа жалбата на собственика, с което предаването стана окончателно. Украинското външно министерство съобщи изхода на 6 август, а ден по-рано министър Андрий Сибиха го приветства с думите, че той „създава важен прецедент“. „Върховният съд разгледа материалите и не намери основание да допусне ревизия“, гласи актът, цитиран от шведската обществена телевизия SVT.

Прецедентът не е самото предаването на кораб, а основанието за него. Украйна поиска правна помощ от Швеция по наказателна преписка, а шведското право допуска предаване само ако деянието е наказуемо в Швеция. Ищадският районен съд направи точно това преизчисление и стигна до квалификация, каквато съд на чужда държава дотогава не беше давал на износ на селскостопанска продукция от окупирана територия. „Когато преведем обстоятелствата, които те изложиха, смятаме, че в Швеция това би било преценено като военно престъпление“, заяви пред Dagens Nyheter държавният прокурор Хокан Ларшон. Председателят на Ищадския съд Никлас Сьодерберг определи делото пред SVT като необичайно за инстанцията си.

Деянието, което шведските магистрати претеглиха, е конкретно и датирано. През юни 2025 г., след смяна на името, флага и собственика, „Кафа“ влезе в окупирания Севастопол и натовари около 3000 тона ечемик на зърнения терминал „Авлита“, а товарът беше разтоварен в сирийското пристанище Тартус. Това установява проектът SeaKrime на центъра „Миротворец“, който проследява корабоплаването към пристанищата в Крим. Курсът има и по-широко значение: той е сред първите превози, с които Русия възобнови морския износ на зърно от окупираните украински земи към Сирия, след като режимът на Башар Асад падна през декември 2024 г. и Москва започна да гради отношения с новите власти в Дамаск. Според украинското разследване корабът за сухи товари системно е нарушавал реда за влизане и излизане от окупираната територия, а фалшивата регистрация е служила да прикрие маршрутите.

Такова обвинение не би могло да се повдигне без апаратура за доказване на произхода, а Киев я изгради в последните четири години. Украйна поддържа семенна банка с проби от местните култури и лаборатория в Литва, работеща по британска методика: всяка проба носи отпечатъка на почвата и климата, където расте, и сравнението с архива установява произхода. Смесването с обикновено търговско зърно е обичайният начин за прикриване, но лабораторията разпознава примес от окупирани земи още при 10% от товара, а под 5% разредяването струва повече, отколкото носи. Успоредно сателитните кадри показват товарене директно на кейовете в Севастопол, Бердянск и Мариупол. Заместник-министърът на икономиката Тарас Височки описа метода пред Deutsche Welle през май и уточни, че той се прилага към няколко десетки подбрани случая, не към стотици рутинни превози. „Кафа“ е един от тези десетки.

Потокът, в който този превоз е просто пореден епизод, е от съвсем друг порядък. Украинското разузнаване отчете над 2 млн тона зърно, изнесени от окупираните територии само през 2025 г. и 15 млн тона за цялата пълномащабна война; над половината от обема за миналата година е отишъл в Египет и Бангладеш. Ресурсната база отговаря: около 6 млн хектара обработваема земя под руска окупация, от които около 80% се засяват всяка година, и близо 30 млн. тона зърнени и маслодайни култури, прибрани там за първите три години от войната, според същите данни на Височки. Трите хиляди тона ечемик на „Кафа“ са около 0,15% от изнесеното през 2025 г. Актът от Ищад не свива обема; той сменя вида на риска.

Русия и окупираният Крим осигуряват 85% от вноса на пшеница в Сирия – 2,9 млн. тона за сезон 2025/26, сочи документ на сирийските митници, цитиран от Reuters. През юли Москва опита да институционализира канала: сирийски служители описаха план за търговски логистичен център на четвърти кей на пристанище Тартус, с целеви обем около 250 хиляди тона месечно и първа пратка от 30 хиляди тона житни, разработван от местната фирма „Рус Лайн“ заедно с руско-сирийския бизнес съвет. Пристанищната администрация на Сирия отрече проекта да съществува; говорителят ѝ Мазен Алуш нарече съобщенията напълно неверни. Двете версии стоят непримирени.

Именно флагът, а не товарът, донесоха кораба в юрисдикцията на Швеция. Поне от 2017 г. до юни 2025 г. той плаваше под руски флаг; през юни 2025 г. руският морски регистър оттегли класа му и той се появи в базите данни на международното корабоплаване като гвинейски. Регистрацията му в африканската държава обаче се оказа, че не съществува. На 6 март шведската брегова охрана и полицията се качиха на борда на празния кораб в Балтийско море, докато плаваше от Казабланка за Санкт Петербург, и заключиха, че по местното и международното право той няма националност. „Кафа“ вече фигурираше в санкционен списък на Украйна от ноември 2025 г.

Разликата, която прави знамето, личи от друго дело в Швеция. На 3 април бреговата охрана и полицията се качиха на танкера „Флора 1“, засечен ден преди това заради петно от петролен разлив, дълъг над 12 км, в шведската икономическа зона; прокуратурата добави и съмнение за негодност за плаване заради неясната държава на флага, защото танкерът беше сменял име и регистрация няколко пъти през последните години. На следващия ден Камерун потвърди, че той стои в неговия морски регистър, екологичното обвинение не издържа и той си тръгна. „Ако липсва правно основание за продължаване на разследването, не задържаме кораби. Освен това има държава на флага“, обясни заместник-началникът на оперативния отдел на бреговата охрана Даниел Стенлинг. Регистър, който отговаря на запитването, връща на кораба защитата, предвидена в международното морско право. Регистър, който не съществува, не дава нищо.

Оттам нататък делото вървя по шведския процесуален часовник. Киев отправи искането си за правна помощ на 12 март. На 11 май прокурорът разпореди изземване на „Кафа“, буксирът я прибра на кей в пристанището на Трелеборг, а 11-те членове на екипажа, предимно руски граждани, бяха изведени от страната още същата вечер; капитанът, задържан по-рано по обвинение за ползване на фалшив документ, също отпътува, защото обвинението не издържа. Ищадският районен съд се произнесе на 4 юни, въззивната инстанция потвърди изземването на 3 юли, а на 5 август Върховният съд отказа ревизия. Шведският министър на правосъдието Гунар Стрьомер още през юни вписа делото в по-широката линия срещу сенчестия флот и го определи като важно за всички държави около Балтийско море. Текстът на окончателното решение все още не бе стигнал по официален път до украинската прокуратура, съобщи говорителката на ведомството Маряна Гайовска-Ковбасюк; главният прокурор Руслан Кравченко и упълномощеният по санкционната политика Владислав Власюк вече бяха обявили изхода за окончателен.

Материално Киев получава скромен актив. „Кафа“ е сухотоварен кораб от 1997 г., дълъг 96 метра, с обща товароподемност от 4337 тона, т.е. малък каботажен превозвач в самия край на експлоатационния живот. Практиката на украинските власти с конфискувани съдове е да ги продадат и да насочат постъпленията към бюджета, а за това предстои отделно производство по украинското законодателство. Стойността на акта не се крие в тонажа, а в това, че за първи път чужд съд уважи иск на украинската прокуратура по разследване за изнесени от окупирана територия стоки, както подчерта Кравченко.

Швеция стигна дотук, защото натрупа практика. Щурмовата група на полицията се качи на борда на „Кафа“ в началото на март в операция, наречена „Черно кафе“, а до средата на април властите качиха екипи на още три плавателни съда: „SEA OWL I“ по съмнение за фалшив флаг, „FLORA 1“ и „YUAN YUE HU“ заради остатъци от въглища и нефт, изпуснати във водата. Съветът на ЕС прие санкционен пакет №20 на 23 април, добави 46 нови кораба към списъка, с което обозначените станаха 632, и положи правното основание за пълна забрана върху морските услуги. Санкционният режим се разраства административно; шведското дело показва какво се случва, когато същият проблем влезе в наказателна зала.

Ефектът вече личи в маршрутите. Анализ на GPS-данни в средата на април показа, че съдове, свързвани със сенчестия флот, минават южно от Борнхолм към Големия Белт вместо северно от острова, т.е. заобикалят шведските териториални води и икономическата зона. „Шведските води станаха малко прекалено рискови“, обобщи пред TV4 експертът Кристиан Пантон. Ханс Ливонг, професор по отбранителни системи в Шведския университет по отбрана, отбеляза, че по-дългият маршрут за износ на нефт през Финския залив оскъпява руската логистика, и не вижда в тези случаи ескалация към военно измерение.

Разликата между двата подхода е очевидна. На 2 август италианската фрегата Thaon di Revel спря танкера Toa Payoh, попаднал под санкции на ЕС и плаващ под флага на Камерун, в международни води западно от Пантелерия, по линия на операцията IRINI на ЕС. Капитанът отказа съдействие при извършване на проверка на националността, италианците спуснаха отряд с хеликоптер, събраха доказателства и тръгнаха, а танкерът продължи търговското си плаване от Котону към Истанбул. Военноморската операция може да качи екип на борда и да документира; тя не може да отнеме кораба. Шведската прокуратура не разполага с фрегати, но разполага с наказателен процес и с молба за правна помощ, а те доведоха до отнемане на собственост.

Тази асиметрия очертава и границите на прецедента. Моделът работи там, където съвпадат три условия: корабът физически влиза в териториални води на държава с работеща съдебна система; флагът е фалшив или липсва, което сваля защитата на държавата на флага; и има документирано плаване до пристанище на окупирана територия с товар, който според местното право би бил престъпление. Голяма част от сенчестия флот са петролни танкери, а руският петрол, колкото и да е санкциониран, не е откраднато имущество на Украйна; за тях квалификацията „военно престъпление“ не се прехвърля и остават административните лостове.

Съседна юрисдикция вече показа другия изход. Френски военни спряха танкера „Боракай“ във водите край остров Ушант на 27 септември 2025 г. Той се представяше за бенински, но плаваше без видим флаг. Броени дни по-късно продължи да плава по маршрута си, а на 30 март 2026 г. поправителният съд в Брест задочно осъди капитана му, 39-годишния китайски гражданин Чен Джанджие, на 1 година затвор и 150 хиляди евро глоба за неподчинение при проверка. Там беше наказан човекът, а танкерът отплава. Затова е твърде малко вероятно актът да отключи вълна от еднакви дела в следващата година. Много вероятно е обаче да промени сметката на операторите, които обслужват зърнените терминали в Крим, защото рискът вече е загуба на самия кораб, а не просто задържане за няколко седмици и глоба.

Десет загинали при руския ракетен удар по кораба „Golden Leo“ край Одеса

🇷🇺🚢🇺🇦 10 души, сред които украински лоцман, загинаха при руски ракетен удар по търговски кораб „Golden Leo“, плавал под флага на Гвинея-Бисау, поразен на 19 юли, докато напуска пристанището на Одеса с товар царевица. Окончателния брой на жертвите съобщи Администрацията на морските пристанища на Украйна (АМПУ) след спасителна операция, продължила цялата нощ: 8 моряци бяха извадени живи и откарани на брега, а пожарът на борда беше локализиран едва призори днес.

Според Военноморските сили на Украйна корабът е ударен с три крилати ракети Х-59/Х-69 – авиационно оръжие, което руската тактическа авиация изстрелва от разстояние и лети към целта на малка височина. Попаденията са дошли в десния борд, в района на надстройката – частта на кораба, в която се намират мостикът и жилищните помещения на екипажа – и на борда е избухнал пожар. Флотът подчерта, че съдът, собственост на турска компания, не е представлявал никаква военна заплаха: в момента на атаката той е плавал по украинския морски коридор, натоварен със зърно, на излизане от зоната на бойните действия. ВМС на Украйна определиха удара като умишлена атака по цивилното корабоплаване и грубо нарушение на международното хуманитарно право.

На борда са се намирали 18 души – 17 моряци, граждани на Сирия и Индия, и украински лоцман от „Делта-лоцман“, клона на АМПУ, чиито служители извеждат търговските кораби от украинските пристанища към открито море. В спасителната операция се включиха части на Морската служба за търсене и спасяване и ВМС. До късно снощи осем души бяха евакуирани в болница в Одеса, двама от тях с наранявания, съобщи министърът на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Микола Калашник. Първоначално флотът говореше за петима загинали и петима изчезнали; до късната вечер потвърдените жертви станаха шестима при четирима в неизвестност, а на сутринта на 20 юли АМПУ обяви, че загиналите са десет.

„Русия удари цивилен кораб, движещ се по украинския морски коридор. [...] Цивилен кораб. Международен екипаж. Маршрут, който гарантира глобалната продоволствена сигурност. Путин видя в това поредната цел“, написа снощи министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига. АМПУ описа атаката като умишлено нарушение на международно морско право, насочено към глобалната продоволствена сигурност и свободата на търговското корабоплаване, а премиерът Сергий Корецки уточни, че корабът е бил поразен непосредствено след като е напуснал пристанището. Официален руски коментар за удара по „Golden Leo“ към 20 юли липсва.

Атаката е третата срещу търговски кораб под чужд флаг в украински води само за три денонощия. Вечерта на 17 юли руски ракетен удар срещу одеското пристанище засегна съд под флага на Маршаловите острови: попадението в надстройката запали пожар и рани 4 души от 17-членния екипаж. На следващия ден, 18 юли, при удара по пристанищната инфраструктура на Одеска област беше поразен сухотоварният „Venturo“ под флага на Антигуа и Барбуда, плаващ от Варна към румънското пристанище Сулина. Един моряк беше убит, други трима бяха ранени, а корабът изгуби ход и остана да дрейфува; украинските ВМС евакуираха от него всичките 17 филипински моряци, докато ударите по крайбрежието продължаваха. Според ръководителя на Одеската областна военна администрация Олег Кипер същата атака е разрушила складове, резервоари и сгради на пристанището, а докато аварийните екипи са отстранявали последиците, руските сили нанесли повторен удар, повредил специализирана спасителна техника – самите спасители са се укрили навреме и не са пострадали.

Министерството на отбраната на Руската федерация пое отговорност за удара по „Venturo“: заяви, че ударът е нанесен с дрон, а плавателните съдове в района са превозвали военни товари: твърдение без независимо потвърждение, което украинските власти отхвърлят, определяйки удара като насочен срещу цивилното корабоплаване. За „Golden Leo“ от Москва не е прозвучала дори такава версия.

Морският коридор, по който се е движил „Golden Leo“, е маршрутът, който върна износа на украинско зърно по море след юли 2023 г., когато Русия се оттегли от зърнената сделка и обяви, че разглежда корабите към украинските пристанища като потенциални военни цели. Оттогава търговските съдове излизат от одеските пристанища и се движат на юг покрай западния бряг на Черно море, в териториалните води на Румъния и България, към Босфора – трасе, което за близо три години неутрализира заплахата от блокада и задържа Украйна сред водещите световни износители на царевица и пшеница. Ударите от последните три дни падат именно върху този канал – вече не само складовете и крановете на брега, а върху самите кораби и хората на тях.

Равносметката от последните три денонощия: три поразени търговски кораба под три различни флага – на Маршаловите острови, Антигуа и Барбуда и Гвинея-Бисау – 11 загинали и 9 ранени, а моряците на борда са граждани на Филипините, Сирия и Индия. Сред 10-те жертви от „Golden Leo“ е украинският лоцман – човек, чиято работа беше да изведе натоварения с царевица кораб в открито море.

Френски товарен кораб е ударен от крилата ракета в Ормузкия пролив, има ранени.

🇮🇷🚀🇫🇷 Товарен кораб във водите на Персийския залив е бил поразен от крилата ракета за наземни цели, при което са били ранени няколко души от екипажа с филипинско гражданство. Това съобщи CBS News, позовавайки се на сведения от двама американски служители.

Атаката срещу плаващия под френска собственост съд CGM San Antonio е станала късно във вторник вечер местно време, уточняват източниците. По обяд на същия ден корабът се е намирал в близост до Дубай, но според публични данни за проследяване на трафика не е ясно дали той се е придвижил оттогава.

Британският център за морски търговски операции (UKMTO) съобщи във вторник, че е получил сигнал, според който „товарен кораб е бил ударен от неизвестен снаряд“. Информацията съвпада със съобщеното от Frontline Monitor изстрелване на крилата ракета към Ормузкия пролив от иранския пристанищен град Бандар Абас.

От неделя насам UKMTO е докладвал за инциденти с други три кораба в региона, включително пожар, ракетен обстрел и нападение от малки плавателни съдове.

Украйна предупреди Израел с дипломатическа криза заради руски кораб с крадено зърно в пристанище Хайфа.

🇺🇦⚔️🇮🇱 Украйна предупреди Израел за евентуални дипломатически последици, ако разреши на втори кораб, натоварен с украинско зърно, откраднато от териториите под руска окупация, да акостира на пристанището в Хайфа.

Axios цитира висш украински дипломат, според когото Киев е призовал израелските власти да откажат достъп на бълкера PANORMITIS. Източникът отбелязва, че ако бъде позволено на кораба да се разтовари, Украйна „си запазва правото да използва пълния набор от дипломатически и международни правни мерки за реагиране“.

Същият източник споделя, че евентуалното допускане на кораба би „предизвикало криза в отношенията между Украйна и Израел“ и допълва, че Израел „по същество е игнорирал“ украинските искания във връзка с предишен плавателен съд с подобен товар.

Материалът на Axios беше предшестван от допълнителни потвърждения от украински и международни медии. Според израелския журналист Барак Равид, който публикува материала в Х, украински представители следят отблизо движението на кораба, като са потвърдили, че навлизането му в пристанище Хайфа може да доведе до негативни последствия за двустранните отношения.

Данните от платформата MarineTraffic показват, че корабът е пристигнал край бреговете на Израел на 25 април и в момента очаква да получи разрешение за разтоварване. Разследващият екип на проекта SeaKrime, цитиран от украински медии, изчислява, че товарът може да включва над 6 000 тона пшеница и 19 000 тона ечемик.

Според анализатора Катерина Яреско, част от пратката може да бъде проследена до кораба Leonid Pestrikov, който е транспортирал зърно от пристанище Бердянск на Азовско море, преди да го прехвърли в открито море. Според съобщенията документацията за товара е обработена в руското пристанище Темрюк – метод, използван за прикриване на неговия произход.

Разследване на Haaretz разкри, че поне четири пратки зърно, за които се смята, че произхождат от окупираните украински територии, вече са били разтоварени в Израел от началото на годинта. Изданието отбелязва, че такъв товар често се прехвърля чрез т.нар. операции „кораб-кораб“ в Черно море, южно от Керченския проток, което усложнява усилията за проследяване на неговия произход.

Настоящият дипломатически спор беше предшестван от друг случай с руския бълкер ABINSK. Според множество изявления, цитирани от Axios, корабът е доставил над 43 000 тона зърно в Хайфа след отплаване от пристанище в окупирания Крим. Украинските власти са предупредили предварително израелските органи, като са поискали достъпът на кораба да бъде отнет.

Впоследствие украинският министър на външните работи Андрий Сибига постави въпроса директно пред своя израелски колега Гидеон Саар, заявявайки, че „незаконният износ на крадени украински земеделски продукти е част от широките военни усилия на Русия“, а „незаконна търговия с крадени стоки не трябва да бъде допускана“.

Северна Корея подновява доставките на боеприпаси за Русия?

🛰️ Снимка: Planet Labs

🇷🇺⚓️🇰🇵 Руските товарни кораби, които по-рано извършваха мащабни доставки на боеприпаси от Северна Корея, отново започнаха да акостират в нейните пристанища. Това показват нови сателитни изображения на Planet Labs, публикувани от онлайн изданието NK Pro.

Lady R и Angara, товарни кораби под режим на санкции от Украйна, САЩ и ЕС, са извършили общо три визити през ноември и още две през октомври в пристанищния град Раджин, разположен недалеч от границата с Руската федерация.

Angara се появи многократно в разследвания на OSINT експерти като кораб, отговорен за превоза на военни товари, включително контейнери с артилерийски снаряди и други боеприпаси, предназначени за войната на Русия в Украйна.

Militarnyi анализира капацитета на всеки от плавателните съдове, за да изчисли обемите, които биха могли да пренесат в последните пет плавания, стигайки до заключение, че в уточнения интервал тези два кораба биха могли да превозят до 7075 контейнера.

Реалният брой обаче зависи от масата на товара. Angara е способен да поеме не повече от 7331 тона, докато товарът на Lady R не трябва да надвишава 7630 тона. Именно посочените лимити обуславят максималния брой контейнера с боеприпаси, котио биха могли да бъдат безопасно натоварени.

По-рано експерти на Open Source Centre документираха мащабна логистична мрежа между Руската федерация и Северна Корея. В периода 2023-2024 г. те проследиха 64 плавания за 20 месеца, всички от които бяха свързани с възможни доставки на оръжия.

За уточнения период общо четири товарни кораба под руски флаг (Angara, Maria, Maia-1 и Lady-R) са превозили общо 15 809 контейнера с въоръжение и боеприпаси. Един кораб е пренасял по около 247 контейнера средно на плаване. Експертни оценки сочат, че тези доставки може да са осигурили между 4,2 и 5,8 милиона снаряда за нуждите на руската армия в Украйна.

До декември 2024 г. Lady-R е управляван от санкционираната руска компания MG-FLOT. Известна в миналото като Трансморфлот, тя е свързана с астраханския бизнесмен Джамалдин Пашаев, който изгради бизнеса си около пристанище Оля в Южна Русия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано началникът на Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна Кирило Буданов съобщи, че Северна Корея доставя до 40% от артилерийските снаряди, необходими за поддържане на руските настъпателни усилия в Украйна.

Русия порази товарен кораб на пристанището в Одеса с Искандер-М.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе поредния ракетен удар срещу пристанището на Одеса, при който балистична ракета Искандер-М с касетъчна бойна глава попадна в товарен кораб, отнемайки живота на най-малко четирима души и предизвиквайки силен пожар.

Поразеният кораб, плаващ под флага на Барбадос, е имал 12 души екипаж и е пристигнал от Алжир, за да натовари 30 000 тона пшеница, според местното издание Думская.

Четирима души са загинали, по данни на Администрацията на украинските морски пристанища.

„По предварителна информация четирима членове на екипажа на MJ Pinar са загинали, а друг моряк е ранен. Пострадал е и служител на пилотската компания, който е бил на борда. Регистрирани бяха множество повреди в инфраструктурата на територията на Одеското пристанище“, се посочва още в доклада.

Екипи на спешните служби продължават да работят на мястото на атаката. Степента на разрушения и информацията за пострадалите все още е в процес на изясняване.

Руски кораб с 20 000 тона амониева селитра акостира неочаквано на норвежко пристанище

Корабът за насипни товари Ruby на пристанището в Тромсьо на разстояние от около 500 метра от най-голямата болница в Северна Норвегия. Университетът, гимназията и стотици частни къщи са в близост до пристанището. Във вторник преди обяд пристигна норвежка фрегата.
📸 Снимка: Kari Aga Myklebost

🇷🇺⚓🇳🇴 Кораб, превозващ 20 000 тона потенциално опасен товар от Русия, акостира в норвежкото пристанище Тромсьо тази седмица, след като потърси подслон от бурното време.

Товарният кораб Ruby, плаващ под флага на Малта, отплава от северното руско пристанище Кандалакша на Колския полуостров на 22 август. Корабът е бил натоварен с амониев нитрат, вещество, използвано в торове и експлозиви, когато е акостирал в пристанището на Тромсьо, намиращо се в непосредствена близост до университетски кампус и университетска болница, съобщи норвежкото издание The Barents Observer във вторник.

На кораба е наредено да напусне пристанището във вторник и да се премести по-далеч, за да бъде подложен на ремонт, каза полицията.

Амониевият нитрат е отговорен за редица инциденти, включително експлозията в Бейрут през 2020 г., при която експлодира голямо количество от веществото, съхранявано в пристанището на Бейрут в Ливан, убивайки най-малко 218 души. През 2015 г. в Тиендзин, Северен Китай, 173 души бяха убити и стотици други бяха ранени при поредица от експлозии на амониев нитрат.

Според компанията за финансови услуги S&P Global Русия е един от най-големите износители на амониев нитрат в света, като представлява около две трети от световното годишно производство от 20 милиона метрични тона амониев нитрат.

Когато през февруари 2022 г. започна пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, страната временно забрани износа на амониев нитрат, за да подкрепи местните фермери, тъй като цените на торовете се повишиха в световен мащаб.

„На вътрешния пазар възникна допълнително търсене на амониев нитрат както от селскостопански производители, така и от промишлени предприятия“, каза тогава Министерството на земеделието на Русия.

„Трябва да се извърши ремонт, който не е желателно да се прави толкова близо до град Тромсьо. Полицията работи заедно с норвежките морски власти и редица други участници, за да разреши ситуацията по най-добрия възможен начин“, се отбелязва в изявление на полицията на Тромсьо във вторник вечерта, като се добавя, че корабът е претърпял щети по корпуса след като е акостирал на пристанището.

"При нормални условия на транспорт и съхранение амониевият нитрат е стабилно химично съединение. В същото време при определени условия и външни въздействия като пожар, може да бъде силно експлозивен.

„Норвежката крайбрежна агенция съдейства на полицията със съвети относно кораба Ruby. Нашият център за морски трафик във Варде и пилотската служба ще помогнат във връзка с преместването на плавателния съд в очакване на ремонт.“

Полицията каза в актуална информация в сряда сутринта, че корабът ще бъде преместен в село Ванвег до часове.