Швеция предава „Кафа“ на Украйна – първият кораб, отнет по украинско искане

🇸🇪⚖️🇺🇦 Швеция ще предаде на Украйна товарния кораб „Кафа“, задържан край Трелеборг от началото на март по подозрение, че е изнасял зърно от окупирания Крим. Върховният съд отказа да разгледа жалбата на собственика, с което предаването стана окончателно. Украинското външно министерство съобщи изхода на 6 август, а ден по-рано министър Андрий Сибиха го приветства с думите, че той „създава важен прецедент“. „Върховният съд разгледа материалите и не намери основание да допусне ревизия“, гласи актът, цитиран от шведската обществена телевизия SVT.

Прецедентът не е самото предаването на кораб, а основанието за него. Украйна поиска правна помощ от Швеция по наказателна преписка, а шведското право допуска предаване само ако деянието е наказуемо в Швеция. Ищадският районен съд направи точно това преизчисление и стигна до квалификация, каквато съд на чужда държава дотогава не беше давал на износ на селскостопанска продукция от окупирана територия. „Когато преведем обстоятелствата, които те изложиха, смятаме, че в Швеция това би било преценено като военно престъпление“, заяви пред Dagens Nyheter държавният прокурор Хокан Ларшон. Председателят на Ищадския съд Никлас Сьодерберг определи делото пред SVT като необичайно за инстанцията си.

Деянието, което шведските магистрати претеглиха, е конкретно и датирано. През юни 2025 г., след смяна на името, флага и собственика, „Кафа“ влезе в окупирания Севастопол и натовари около 3000 тона ечемик на зърнения терминал „Авлита“, а товарът беше разтоварен в сирийското пристанище Тартус. Това установява проектът SeaKrime на центъра „Миротворец“, който проследява корабоплаването към пристанищата в Крим. Курсът има и по-широко значение: той е сред първите превози, с които Русия възобнови морския износ на зърно от окупираните украински земи към Сирия, след като режимът на Башар Асад падна през декември 2024 г. и Москва започна да гради отношения с новите власти в Дамаск. Според украинското разследване корабът за сухи товари системно е нарушавал реда за влизане и излизане от окупираната територия, а фалшивата регистрация е служила да прикрие маршрутите.

Такова обвинение не би могло да се повдигне без апаратура за доказване на произхода, а Киев я изгради в последните четири години. Украйна поддържа семенна банка с проби от местните култури и лаборатория в Литва, работеща по британска методика: всяка проба носи отпечатъка на почвата и климата, където расте, и сравнението с архива установява произхода. Смесването с обикновено търговско зърно е обичайният начин за прикриване, но лабораторията разпознава примес от окупирани земи още при 10% от товара, а под 5% разредяването струва повече, отколкото носи. Успоредно сателитните кадри показват товарене директно на кейовете в Севастопол, Бердянск и Мариупол. Заместник-министърът на икономиката Тарас Височки описа метода пред Deutsche Welle през май и уточни, че той се прилага към няколко десетки подбрани случая, не към стотици рутинни превози. „Кафа“ е един от тези десетки.

Потокът, в който този превоз е просто пореден епизод, е от съвсем друг порядък. Украинското разузнаване отчете над 2 млн тона зърно, изнесени от окупираните територии само през 2025 г. и 15 млн тона за цялата пълномащабна война; над половината от обема за миналата година е отишъл в Египет и Бангладеш. Ресурсната база отговаря: около 6 млн хектара обработваема земя под руска окупация, от които около 80% се засяват всяка година, и близо 30 млн. тона зърнени и маслодайни култури, прибрани там за първите три години от войната, според същите данни на Височки. Трите хиляди тона ечемик на „Кафа“ са около 0,15% от изнесеното през 2025 г. Актът от Ищад не свива обема; той сменя вида на риска.

Русия и окупираният Крим осигуряват 85% от вноса на пшеница в Сирия – 2,9 млн. тона за сезон 2025/26, сочи документ на сирийските митници, цитиран от Reuters. През юли Москва опита да институционализира канала: сирийски служители описаха план за търговски логистичен център на четвърти кей на пристанище Тартус, с целеви обем около 250 хиляди тона месечно и първа пратка от 30 хиляди тона житни, разработван от местната фирма „Рус Лайн“ заедно с руско-сирийския бизнес съвет. Пристанищната администрация на Сирия отрече проекта да съществува; говорителят ѝ Мазен Алуш нарече съобщенията напълно неверни. Двете версии стоят непримирени.

Именно флагът, а не товарът, донесоха кораба в юрисдикцията на Швеция. Поне от 2017 г. до юни 2025 г. той плаваше под руски флаг; през юни 2025 г. руският морски регистър оттегли класа му и той се появи в базите данни на международното корабоплаване като гвинейски. Регистрацията му в африканската държава обаче се оказа, че не съществува. На 6 март шведската брегова охрана и полицията се качиха на борда на празния кораб в Балтийско море, докато плаваше от Казабланка за Санкт Петербург, и заключиха, че по местното и международното право той няма националност. „Кафа“ вече фигурираше в санкционен списък на Украйна от ноември 2025 г.

Разликата, която прави знамето, личи от друго дело в Швеция. На 3 април бреговата охрана и полицията се качиха на танкера „Флора 1“, засечен ден преди това заради петно от петролен разлив, дълъг над 12 км, в шведската икономическа зона; прокуратурата добави и съмнение за негодност за плаване заради неясната държава на флага, защото танкерът беше сменял име и регистрация няколко пъти през последните години. На следващия ден Камерун потвърди, че той стои в неговия морски регистър, екологичното обвинение не издържа и той си тръгна. „Ако липсва правно основание за продължаване на разследването, не задържаме кораби. Освен това има държава на флага“, обясни заместник-началникът на оперативния отдел на бреговата охрана Даниел Стенлинг. Регистър, който отговаря на запитването, връща на кораба защитата, предвидена в международното морско право. Регистър, който не съществува, не дава нищо.

Оттам нататък делото вървя по шведския процесуален часовник. Киев отправи искането си за правна помощ на 12 март. На 11 май прокурорът разпореди изземване на „Кафа“, буксирът я прибра на кей в пристанището на Трелеборг, а 11-те членове на екипажа, предимно руски граждани, бяха изведени от страната още същата вечер; капитанът, задържан по-рано по обвинение за ползване на фалшив документ, също отпътува, защото обвинението не издържа. Ищадският районен съд се произнесе на 4 юни, въззивната инстанция потвърди изземването на 3 юли, а на 5 август Върховният съд отказа ревизия. Шведският министър на правосъдието Гунар Стрьомер още през юни вписа делото в по-широката линия срещу сенчестия флот и го определи като важно за всички държави около Балтийско море. Текстът на окончателното решение все още не бе стигнал по официален път до украинската прокуратура, съобщи говорителката на ведомството Маряна Гайовска-Ковбасюк; главният прокурор Руслан Кравченко и упълномощеният по санкционната политика Владислав Власюк вече бяха обявили изхода за окончателен.

Материално Киев получава скромен актив. „Кафа“ е сухотоварен кораб от 1997 г., дълъг 96 метра, с обща товароподемност от 4337 тона, т.е. малък каботажен превозвач в самия край на експлоатационния живот. Практиката на украинските власти с конфискувани съдове е да ги продадат и да насочат постъпленията към бюджета, а за това предстои отделно производство по украинското законодателство. Стойността на акта не се крие в тонажа, а в това, че за първи път чужд съд уважи иск на украинската прокуратура по разследване за изнесени от окупирана територия стоки, както подчерта Кравченко.

Швеция стигна дотук, защото натрупа практика. Щурмовата група на полицията се качи на борда на „Кафа“ в началото на март в операция, наречена „Черно кафе“, а до средата на април властите качиха екипи на още три плавателни съда: „SEA OWL I“ по съмнение за фалшив флаг, „FLORA 1“ и „YUAN YUE HU“ заради остатъци от въглища и нефт, изпуснати във водата. Съветът на ЕС прие санкционен пакет №20 на 23 април, добави 46 нови кораба към списъка, с което обозначените станаха 632, и положи правното основание за пълна забрана върху морските услуги. Санкционният режим се разраства административно; шведското дело показва какво се случва, когато същият проблем влезе в наказателна зала.

Ефектът вече личи в маршрутите. Анализ на GPS-данни в средата на април показа, че съдове, свързвани със сенчестия флот, минават южно от Борнхолм към Големия Белт вместо северно от острова, т.е. заобикалят шведските териториални води и икономическата зона. „Шведските води станаха малко прекалено рискови“, обобщи пред TV4 експертът Кристиан Пантон. Ханс Ливонг, професор по отбранителни системи в Шведския университет по отбрана, отбеляза, че по-дългият маршрут за износ на нефт през Финския залив оскъпява руската логистика, и не вижда в тези случаи ескалация към военно измерение.

Разликата между двата подхода е очевидна. На 2 август италианската фрегата Thaon di Revel спря танкера Toa Payoh, попаднал под санкции на ЕС и плаващ под флага на Камерун, в международни води западно от Пантелерия, по линия на операцията IRINI на ЕС. Капитанът отказа съдействие при извършване на проверка на националността, италианците спуснаха отряд с хеликоптер, събраха доказателства и тръгнаха, а танкерът продължи търговското си плаване от Котону към Истанбул. Военноморската операция може да качи екип на борда и да документира; тя не може да отнеме кораба. Шведската прокуратура не разполага с фрегати, но разполага с наказателен процес и с молба за правна помощ, а те доведоха до отнемане на собственост.

Тази асиметрия очертава и границите на прецедента. Моделът работи там, където съвпадат три условия: корабът физически влиза в териториални води на държава с работеща съдебна система; флагът е фалшив или липсва, което сваля защитата на държавата на флага; и има документирано плаване до пристанище на окупирана територия с товар, който според местното право би бил престъпление. Голяма част от сенчестия флот са петролни танкери, а руският петрол, колкото и да е санкциониран, не е откраднато имущество на Украйна; за тях квалификацията „военно престъпление“ не се прехвърля и остават административните лостове.

Съседна юрисдикция вече показа другия изход. Френски военни спряха танкера „Боракай“ във водите край остров Ушант на 27 септември 2025 г. Той се представяше за бенински, но плаваше без видим флаг. Броени дни по-късно продължи да плава по маршрута си, а на 30 март 2026 г. поправителният съд в Брест задочно осъди капитана му, 39-годишния китайски гражданин Чен Джанджие, на 1 година затвор и 150 хиляди евро глоба за неподчинение при проверка. Там беше наказан човекът, а танкерът отплава. Затова е твърде малко вероятно актът да отключи вълна от еднакви дела в следващата година. Много вероятно е обаче да промени сметката на операторите, които обслужват зърнените терминали в Крим, защото рискът вече е загуба на самия кораб, а не просто задържане за няколко седмици и глоба.

Десет загинали при руския ракетен удар по кораба „Golden Leo“ край Одеса

🇷🇺🚢🇺🇦 10 души, сред които украински лоцман, загинаха при руски ракетен удар по търговски кораб „Golden Leo“, плавал под флага на Гвинея-Бисау, поразен на 19 юли, докато напуска пристанището на Одеса с товар царевица. Окончателния брой на жертвите съобщи Администрацията на морските пристанища на Украйна (АМПУ) след спасителна операция, продължила цялата нощ: 8 моряци бяха извадени живи и откарани на брега, а пожарът на борда беше локализиран едва призори днес.

Според Военноморските сили на Украйна корабът е ударен с три крилати ракети Х-59/Х-69 – авиационно оръжие, което руската тактическа авиация изстрелва от разстояние и лети към целта на малка височина. Попаденията са дошли в десния борд, в района на надстройката – частта на кораба, в която се намират мостикът и жилищните помещения на екипажа – и на борда е избухнал пожар. Флотът подчерта, че съдът, собственост на турска компания, не е представлявал никаква военна заплаха: в момента на атаката той е плавал по украинския морски коридор, натоварен със зърно, на излизане от зоната на бойните действия. ВМС на Украйна определиха удара като умишлена атака по цивилното корабоплаване и грубо нарушение на международното хуманитарно право.

На борда са се намирали 18 души – 17 моряци, граждани на Сирия и Индия, и украински лоцман от „Делта-лоцман“, клона на АМПУ, чиито служители извеждат търговските кораби от украинските пристанища към открито море. В спасителната операция се включиха части на Морската служба за търсене и спасяване и ВМС. До късно снощи осем души бяха евакуирани в болница в Одеса, двама от тях с наранявания, съобщи министърът на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Микола Калашник. Първоначално флотът говореше за петима загинали и петима изчезнали; до късната вечер потвърдените жертви станаха шестима при четирима в неизвестност, а на сутринта на 20 юли АМПУ обяви, че загиналите са десет.

„Русия удари цивилен кораб, движещ се по украинския морски коридор. [...] Цивилен кораб. Международен екипаж. Маршрут, който гарантира глобалната продоволствена сигурност. Путин видя в това поредната цел“, написа снощи министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига. АМПУ описа атаката като умишлено нарушение на международно морско право, насочено към глобалната продоволствена сигурност и свободата на търговското корабоплаване, а премиерът Сергий Корецки уточни, че корабът е бил поразен непосредствено след като е напуснал пристанището. Официален руски коментар за удара по „Golden Leo“ към 20 юли липсва.

Атаката е третата срещу търговски кораб под чужд флаг в украински води само за три денонощия. Вечерта на 17 юли руски ракетен удар срещу одеското пристанище засегна съд под флага на Маршаловите острови: попадението в надстройката запали пожар и рани 4 души от 17-членния екипаж. На следващия ден, 18 юли, при удара по пристанищната инфраструктура на Одеска област беше поразен сухотоварният „Venturo“ под флага на Антигуа и Барбуда, плаващ от Варна към румънското пристанище Сулина. Един моряк беше убит, други трима бяха ранени, а корабът изгуби ход и остана да дрейфува; украинските ВМС евакуираха от него всичките 17 филипински моряци, докато ударите по крайбрежието продължаваха. Според ръководителя на Одеската областна военна администрация Олег Кипер същата атака е разрушила складове, резервоари и сгради на пристанището, а докато аварийните екипи са отстранявали последиците, руските сили нанесли повторен удар, повредил специализирана спасителна техника – самите спасители са се укрили навреме и не са пострадали.

Министерството на отбраната на Руската федерация пое отговорност за удара по „Venturo“: заяви, че ударът е нанесен с дрон, а плавателните съдове в района са превозвали военни товари: твърдение без независимо потвърждение, което украинските власти отхвърлят, определяйки удара като насочен срещу цивилното корабоплаване. За „Golden Leo“ от Москва не е прозвучала дори такава версия.

Морският коридор, по който се е движил „Golden Leo“, е маршрутът, който върна износа на украинско зърно по море след юли 2023 г., когато Русия се оттегли от зърнената сделка и обяви, че разглежда корабите към украинските пристанища като потенциални военни цели. Оттогава търговските съдове излизат от одеските пристанища и се движат на юг покрай западния бряг на Черно море, в териториалните води на Румъния и България, към Босфора – трасе, което за близо три години неутрализира заплахата от блокада и задържа Украйна сред водещите световни износители на царевица и пшеница. Ударите от последните три дни падат именно върху този канал – вече не само складовете и крановете на брега, а върху самите кораби и хората на тях.

Равносметката от последните три денонощия: три поразени търговски кораба под три различни флага – на Маршаловите острови, Антигуа и Барбуда и Гвинея-Бисау – 11 загинали и 9 ранени, а моряците на борда са граждани на Филипините, Сирия и Индия. Сред 10-те жертви от „Golden Leo“ е украинският лоцман – човек, чиято работа беше да изведе натоварения с царевица кораб в открито море.

Френски товарен кораб е ударен от крилата ракета в Ормузкия пролив, има ранени.

🇮🇷🚀🇫🇷 Товарен кораб във водите на Персийския залив е бил поразен от крилата ракета за наземни цели, при което са били ранени няколко души от екипажа с филипинско гражданство. Това съобщи CBS News, позовавайки се на сведения от двама американски служители.

Атаката срещу плаващия под френска собственост съд CGM San Antonio е станала късно във вторник вечер местно време, уточняват източниците. По обяд на същия ден корабът се е намирал в близост до Дубай, но според публични данни за проследяване на трафика не е ясно дали той се е придвижил оттогава.

Британският център за морски търговски операции (UKMTO) съобщи във вторник, че е получил сигнал, според който „товарен кораб е бил ударен от неизвестен снаряд“. Информацията съвпада със съобщеното от Frontline Monitor изстрелване на крилата ракета към Ормузкия пролив от иранския пристанищен град Бандар Абас.

От неделя насам UKMTO е докладвал за инциденти с други три кораба в региона, включително пожар, ракетен обстрел и нападение от малки плавателни съдове.

Украйна предупреди Израел с дипломатическа криза заради руски кораб с крадено зърно в пристанище Хайфа.

🇺🇦⚔️🇮🇱 Украйна предупреди Израел за евентуални дипломатически последици, ако разреши на втори кораб, натоварен с украинско зърно, откраднато от териториите под руска окупация, да акостира на пристанището в Хайфа.

Axios цитира висш украински дипломат, според когото Киев е призовал израелските власти да откажат достъп на бълкера PANORMITIS. Източникът отбелязва, че ако бъде позволено на кораба да се разтовари, Украйна „си запазва правото да използва пълния набор от дипломатически и международни правни мерки за реагиране“.

Същият източник споделя, че евентуалното допускане на кораба би „предизвикало криза в отношенията между Украйна и Израел“ и допълва, че Израел „по същество е игнорирал“ украинските искания във връзка с предишен плавателен съд с подобен товар.

Материалът на Axios беше предшестван от допълнителни потвърждения от украински и международни медии. Според израелския журналист Барак Равид, който публикува материала в Х, украински представители следят отблизо движението на кораба, като са потвърдили, че навлизането му в пристанище Хайфа може да доведе до негативни последствия за двустранните отношения.

Данните от платформата MarineTraffic показват, че корабът е пристигнал край бреговете на Израел на 25 април и в момента очаква да получи разрешение за разтоварване. Разследващият екип на проекта SeaKrime, цитиран от украински медии, изчислява, че товарът може да включва над 6 000 тона пшеница и 19 000 тона ечемик.

Според анализатора Катерина Яреско, част от пратката може да бъде проследена до кораба Leonid Pestrikov, който е транспортирал зърно от пристанище Бердянск на Азовско море, преди да го прехвърли в открито море. Според съобщенията документацията за товара е обработена в руското пристанище Темрюк – метод, използван за прикриване на неговия произход.

Разследване на Haaretz разкри, че поне четири пратки зърно, за които се смята, че произхождат от окупираните украински територии, вече са били разтоварени в Израел от началото на годинта. Изданието отбелязва, че такъв товар често се прехвърля чрез т.нар. операции „кораб-кораб“ в Черно море, южно от Керченския проток, което усложнява усилията за проследяване на неговия произход.

Настоящият дипломатически спор беше предшестван от друг случай с руския бълкер ABINSK. Според множество изявления, цитирани от Axios, корабът е доставил над 43 000 тона зърно в Хайфа след отплаване от пристанище в окупирания Крим. Украинските власти са предупредили предварително израелските органи, като са поискали достъпът на кораба да бъде отнет.

Впоследствие украинският министър на външните работи Андрий Сибига постави въпроса директно пред своя израелски колега Гидеон Саар, заявявайки, че „незаконният износ на крадени украински земеделски продукти е част от широките военни усилия на Русия“, а „незаконна търговия с крадени стоки не трябва да бъде допускана“.

Северна Корея подновява доставките на боеприпаси за Русия?

🛰️ Снимка: Planet Labs

🇷🇺⚓️🇰🇵 Руските товарни кораби, които по-рано извършваха мащабни доставки на боеприпаси от Северна Корея, отново започнаха да акостират в нейните пристанища. Това показват нови сателитни изображения на Planet Labs, публикувани от онлайн изданието NK Pro.

Lady R и Angara, товарни кораби под режим на санкции от Украйна, САЩ и ЕС, са извършили общо три визити през ноември и още две през октомври в пристанищния град Раджин, разположен недалеч от границата с Руската федерация.

Angara се появи многократно в разследвания на OSINT експерти като кораб, отговорен за превоза на военни товари, включително контейнери с артилерийски снаряди и други боеприпаси, предназначени за войната на Русия в Украйна.

Militarnyi анализира капацитета на всеки от плавателните съдове, за да изчисли обемите, които биха могли да пренесат в последните пет плавания, стигайки до заключение, че в уточнения интервал тези два кораба биха могли да превозят до 7075 контейнера.

Реалният брой обаче зависи от масата на товара. Angara е способен да поеме не повече от 7331 тона, докато товарът на Lady R не трябва да надвишава 7630 тона. Именно посочените лимити обуславят максималния брой контейнера с боеприпаси, котио биха могли да бъдат безопасно натоварени.

По-рано експерти на Open Source Centre документираха мащабна логистична мрежа между Руската федерация и Северна Корея. В периода 2023-2024 г. те проследиха 64 плавания за 20 месеца, всички от които бяха свързани с възможни доставки на оръжия.

За уточнения период общо четири товарни кораба под руски флаг (Angara, Maria, Maia-1 и Lady-R) са превозили общо 15 809 контейнера с въоръжение и боеприпаси. Един кораб е пренасял по около 247 контейнера средно на плаване. Експертни оценки сочат, че тези доставки може да са осигурили между 4,2 и 5,8 милиона снаряда за нуждите на руската армия в Украйна.

До декември 2024 г. Lady-R е управляван от санкционираната руска компания MG-FLOT. Известна в миналото като Трансморфлот, тя е свързана с астраханския бизнесмен Джамалдин Пашаев, който изгради бизнеса си около пристанище Оля в Южна Русия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано началникът на Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна Кирило Буданов съобщи, че Северна Корея доставя до 40% от артилерийските снаряди, необходими за поддържане на руските настъпателни усилия в Украйна.

Русия порази товарен кораб на пристанището в Одеса с Искандер-М.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе поредния ракетен удар срещу пристанището на Одеса, при който балистична ракета Искандер-М с касетъчна бойна глава попадна в товарен кораб, отнемайки живота на най-малко четирима души и предизвиквайки силен пожар.

Поразеният кораб, плаващ под флага на Барбадос, е имал 12 души екипаж и е пристигнал от Алжир, за да натовари 30 000 тона пшеница, според местното издание Думская.

Четирима души са загинали, по данни на Администрацията на украинските морски пристанища.

„По предварителна информация четирима членове на екипажа на MJ Pinar са загинали, а друг моряк е ранен. Пострадал е и служител на пилотската компания, който е бил на борда. Регистрирани бяха множество повреди в инфраструктурата на територията на Одеското пристанище“, се посочва още в доклада.

Екипи на спешните служби продължават да работят на мястото на атаката. Степента на разрушения и информацията за пострадалите все още е в процес на изясняване.

Руски кораб с 20 000 тона амониева селитра акостира неочаквано на норвежко пристанище

Корабът за насипни товари Ruby на пристанището в Тромсьо на разстояние от около 500 метра от най-голямата болница в Северна Норвегия. Университетът, гимназията и стотици частни къщи са в близост до пристанището. Във вторник преди обяд пристигна норвежка фрегата.
📸 Снимка: Kari Aga Myklebost

🇷🇺⚓🇳🇴 Кораб, превозващ 20 000 тона потенциално опасен товар от Русия, акостира в норвежкото пристанище Тромсьо тази седмица, след като потърси подслон от бурното време.

Товарният кораб Ruby, плаващ под флага на Малта, отплава от северното руско пристанище Кандалакша на Колския полуостров на 22 август. Корабът е бил натоварен с амониев нитрат, вещество, използвано в торове и експлозиви, когато е акостирал в пристанището на Тромсьо, намиращо се в непосредствена близост до университетски кампус и университетска болница, съобщи норвежкото издание The Barents Observer във вторник.

На кораба е наредено да напусне пристанището във вторник и да се премести по-далеч, за да бъде подложен на ремонт, каза полицията.

Амониевият нитрат е отговорен за редица инциденти, включително експлозията в Бейрут през 2020 г., при която експлодира голямо количество от веществото, съхранявано в пристанището на Бейрут в Ливан, убивайки най-малко 218 души. През 2015 г. в Тиендзин, Северен Китай, 173 души бяха убити и стотици други бяха ранени при поредица от експлозии на амониев нитрат.

Според компанията за финансови услуги S&P Global Русия е един от най-големите износители на амониев нитрат в света, като представлява около две трети от световното годишно производство от 20 милиона метрични тона амониев нитрат.

Когато през февруари 2022 г. започна пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, страната временно забрани износа на амониев нитрат, за да подкрепи местните фермери, тъй като цените на торовете се повишиха в световен мащаб.

„На вътрешния пазар възникна допълнително търсене на амониев нитрат както от селскостопански производители, така и от промишлени предприятия“, каза тогава Министерството на земеделието на Русия.

„Трябва да се извърши ремонт, който не е желателно да се прави толкова близо до град Тромсьо. Полицията работи заедно с норвежките морски власти и редица други участници, за да разреши ситуацията по най-добрия възможен начин“, се отбелязва в изявление на полицията на Тромсьо във вторник вечерта, като се добавя, че корабът е претърпял щети по корпуса след като е акостирал на пристанището.

"При нормални условия на транспорт и съхранение амониевият нитрат е стабилно химично съединение. В същото време при определени условия и външни въздействия като пожар, може да бъде силно експлозивен.

„Норвежката крайбрежна агенция съдейства на полицията със съвети относно кораба Ruby. Нашият център за морски трафик във Варде и пилотската служба ще помогнат във връзка с преместването на плавателния съд в очакване на ремонт.“

Полицията каза в актуална информация в сряда сутринта, че корабът ще бъде преместен в село Ванвег до часове.