Вашингтон и Техеран спорят дали Арагчи е бил изгонен от Ню Йорк

🇺🇸✈️🇮🇷 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е разпоредил на иранската делегация на Общото събрание на ООН да напусне страната незабавно, след като преговорите са стигнали до задънена улица. Това съобщи Axios, като се позова на американски служител и втори източник, запознат със случая. Искането обхваща и иранския министър на външните работи Абас Арагчи, колега на Рубио. Мисията на Ислямската република към ООН отрича да е получавала подобно искане и настоява, че делегацията е заминала от Ню Йорк по предварително установен график.

„Държавният секретар Рубио изгони иранската делегация, която беше прекалила с гостуването си. Общото събрание на ООН приключи, затова беше време да си тръгне“, посочи американският служител пред Axios. Според изданието на 28 септември сутринта Белият дом е допускал напредък в разговорите с делегацията от Техеран по-късно през деня, но към края на следобеда е станало ясно, че те са в безизходица. По-късно същия ден мисията на САЩ към ООН по нареждане на Рубио е съобщила на иранските колеги, че групата на Арагчи трябва да напусне Ню Йорк веднага. Няколко часа по-късно делегацията тръгнала към летището и около 1:20 ч. на 29 септември е излетяла за Доха.

Associated Press цитира двама американски дипломати, според които тръгването е по-рано от планираното, а CBS News по свои източници говори за един ден по-рано. Вторият източник на Axios потвърждава, че САЩ са поискали делегацията да си тръгне, но казва, че Арагчи така или иначе е трябвало да замине за Техеран през нощта на 28 септември. Axios отбелязва, че иранците вероятно и без това скоро щели да си тръгнат, но описва постъпката на Рубио като „изключително необичаен дипломатически укор“, показал дълбокото недоверие между САЩ и Иран.

Мисията на Иран оспорва самото нареждане. „Иранската делегация напусна Ню Йорк в понеделник вечерта съгласно графика, съобщен предварително и на Държавния департамент на САЩ на 17 септември“, съобщи тя. „Без да е постигнал нищо, Държавният департамент е прибягнал до разпространение на неоснователни и безполезни новини.“ Иранска публикация от 26 септември посочва друг срок: изданието Eghtesad Online писа, позовавайки се на „информиран източник“, че Арагчи и преговорният екип ще останат в Ню Йорк до сряда, 30 септември.

Арагчи остана в Ню Йорк след края на речта на президента Масуд Пезешкиан пред Общото събрание на 23 септември, а самият Пезешкиан напусна града на следващия ден. AP отбелязва, че визите на Пезешкиан и  Арагчи са били издадени въпреки продължаващите военни действия, а министърът на външните работи е останал за непреки разговори за отваряне на Ормузкия проток и подновяване на преговорите за ядрената програма на Техеран. Axios описва кръг от 22 септември, в който катарски дипломати са влезли в ролята на посредник между Арагчи и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Тъкмо тогава Арагчи е предал на американците 7-дневния план: Иран да отвори пролива и да поднови разговорите за ядрената си програма в рамките на седмица, ако САЩ вдигнат морската блокада на иранските пристанища, свалят санкциите върху продажбите на петрол и се придържат към примирието в региона. Al Jazeera добавя към списъка около 12 млрд. долара замразени активи и примирие в Ливан и Йемен.

Тръмп отхвърли предложението на 26 септември. Според Axios Иран иска разговорите да се концентрират върху пролива и блокадата, а САЩ настояват за отстъпки по ядрената програма. На следващия ден Тръмп заяви пред изданието: „Очаквам още разговори с Иран. Искат да сключат сделка, но това не е сделката, която аз искам да сключа. Това е онова, на което може би щяхме да се съгласим преди година. Надцениха позицията си.“ На въпрос дали обмисля подновяване на ударите той отговори: „Винаги мисля за това.“ По думите на Тръмп през пролива са минали повече от 20 милиона барела петрол, най-много от началото на войната, а служител на Пентагона потвърди, че на 25 септември, са били изнесени 22 милиона барела.

На 28 септември Axios съобщи, че Тръмп е готов да облекчи санкциите и да размрази финансови активи в замяна на конкретни стъпки по ядрената програма. Тръмп го отрече в социалната мрежа Truth Social: „Това не е вярно. Не съм предлагал НИЩО!“, и нарече материала „МИСТИФИКАЦИЯ“. Арагчи заяви, че разговори се водят само за Ормузкия пролив, а позицията на Иран не се е променила, предаде Al Jazeera.

Axios определи положението като безизходица, в която нито една от двете страни не отстъпва, а катарските посредници нямат никакъв напредък. Според Ройтерс „основното разногласие е за реда на изпълнение на плана, а не за самите му елементи“. Арагчи получи обратна връзка от САЩ по 7-дневния план от катарските посредници в Доха късно вечерта на 29 септември, а на другия ден я представи на кабинета на Пезешкиан, съобщи IRNA, без да разкрива нейното съдържание. Говорителят на катарското министерство на външните работи Маджид ал-Ансари заяви: „Работим за създаване на обща основа, за да стигнем до споразумение, което да ни спаси всички от последиците на конфликта.“

На 30 септември в Овалния кабинет репортер напомни, че Тръмп нарича иранските събеседници „луди“, и попита как се стига до споразумение с подобни партньори. „Може би ги взривяваш. Трябва да вземем това решение: или ги взривяваме, или сключваме сделка. Но моментът наближава. Ще свърши много скоро, по един или друг начин“, отговори американският държавен глава. От трибуната на Общото събрание на ООН на 22 септември той постави въпроса така: „Предстои ми голямо решение: ще се сключи ли сделка с Иран, която му позволява да се възстанови и да изгради далеч по-велика държава, отколкото някога е била или да унищожа Ислямската република, и то бързо?“

Тогава Тръмп заяви още, че Иран протака преговорите, за да види „как се справям на междинните избори“, а според Axios самият той прогнозира сделка малко след тях. Междинните избори в САЩ са на 3 ноември. Анкета на CNN и SSRS, проведена на 16–17 септември сред 1206 пълнолетни американци, показва, че 76% смятат, че войната не си струва нито жертвите на американците, нито финансовата тежест. Действията на Тръмп по войната в Иран одобряват 26%.

Следващите стъпки зависят от иранския отговор по реда на изпълнение на плана: Катар трябва да предаде предложенията на Техеран във Вашингтон, а източници на Axios от региона потвърждават, че посредниците от Катар продължават да своите усилия с двете страни за постигане на компромисно решение. Три основни белега ще покажат накъде отиват тези усилия: иранският отговор, нов кръг непреки разговори, който Тръмп очакваше да се проведе тази седмица, и дали заплахата за удар ще бъде последвана от действие. А спорът за заминаването на Арагчи ще получи отговор, ако някоя от страните покаже съобщението до Държавния департамент от 17 септември.

Бурхан отхвърли натиска на САЩ след отказа да му издадат виза за ООН

🇸🇩 Генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, председател на Преходния суверенен съвет и главнокомандващ армията на Судан заяви, че страната няма да отстъпи пред натиск и изнудване и няма да се поклони на никого. Изказването дойде четири дни след стана ясно, че САЩ са отказали да му издадат виза за 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, докато не приеме предложеното 90-дневно примирие със Силите за бърза подкрепа (RSF), с които води кръвопролитна гражданска война от април 2023 г.

Бурхан говори на стадиона в Хартум пред младежи, спортисти и създатели на съдържание, събрани за старта на инициативата „Не сме ви забравили“ за здравеопазването. „Казваме ви: обещанието ни към вас е, че и вие, и ние ще вървим с високо вдигнати глави; всички ще вървим с високо вдигнати глави“, заяви той. И продължи: „Ние сме суданци, израснали сме в Судан и сме яли от хляба на суданците. Няма да ги предадем и няма да ги заменим. Никой не може да ни изнудва, никой не може да ни сплаши и никой няма с какво да ни държи. Докато вие оставате, ние сме спокойни; докато вие оставате, спокоен е и суданският народ.“

За спора с визата той заяви: „Не искаме виза за никоя държава, не искаме някой да ни дава разрешение, не искаме нищо. Ще останем тук с вас и ще умрем тук с вас, в тази страна.“ Бурхан потвърди и заявената цел. „Целта ни е да унищожим тази милиция, колкото и време да ни струва. Целта ни е да прочистим Судан чак до Дарфур“, каза Бурхан за RSF и обеща да ги преследва навсякъде, където са влезли.

Reuters съобщи за условието за визата на 22 септември, позовавайки се на судански източници: Вашингтон обвързва нейното издаване със съгласие за примирието, предложено от Масад Булос, старши съветник на президента президента Доналд Тръмп по арабските и африканските въпроси. AFP също съобщи условието, цитирайки двама дипломати, единият от които го нарече „явно нарушение на споразумението на ООН със САЩ“. Държавният департамент не коментира отделни случаи с визи, но в изявление от същия ден неговият говорител Томи Пигът заяви, че нито една от двете страни, „нито съответните им лидери“ са „легитимно, конституционно управление на Судан“, поради което САЩ ще търсят начин „да повишат цената на продължаващия конфликт за всички воюващи“.

На 26 септември Булос заяви пред The National, че отказът е бил преднамерен. „Генерал Бурхан го няма в Ню Йорк. Това беше ясен ход, с който показахме, че не гледаме с добро око на позицията им“, обясни той. Според него САЩ поддържат връзка с двете воюващи страни, които „губят време“, докато вярват, че могат да постигнат военна победа.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова чрез говорителя си Стефан Дюжарик страната домакин да издава визите „в съответствие със задълженията си по Споразумението за седалището“. Договорът от 1947 г. задължава САЩ да осигуряват достъп до централата на организацията на делегациите на страните членки. Постоянният представител на Судан поиска Гутериш да се намеси пред американските власти. AFP припомня, че Вашингтон е отказвал визи и на палестинския президент Махмуд Абас и членове на иранската делегация. Като председател на Суверенния съвет, който изпълнява функциите на колективен държавен глава, Бурхан е говорил пред Общото събрание два пъти след началото на войната.

Судан е представен от външния министър Мохиелдин Салем, който участва в общите дебати от откриването им на 22 септември. На 24 септември той проведе разговор с председателя на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф, а на следващия ден се срещна с Гутериш. Според съобщението на министерство на външните работи на Судан генералният секретар е изразил съжаление, че домакините не са изпълнили своите задължения. Протоколът подрежда ораторите по ранг, затова речта на Судан, която ще произнесе министърът вместо държавния глава, бе преместена към продължението на дебатите на 27 и 28 септември, обясни служител на министерството.

Планът на Булос предвижда хуманитарно примирие, траен достъп до хуманитарна помощ, постоянно прекратяване на огъня, политически преход към гражданско управление и следвоенно възстановяване. RSF заявиха, че приемат 90-дневното примирие, но отхвърлиха част от условията за изтегляне от позициите си. Правителството в Хартум твърди, че тримесечна пауза ще им позволи да се прегрупират, а Бурхан отхвърля наложени отвън примирия с довода, че предишните паузи са облагодетелствали противника.

Визата се добавя към поредица американски мерки. На 16 януари 2025 г. Министерството на финансите на САЩ включи Бурхан в санкционния списък с мотива, че въоръжените сили под негово командване нанасят въздушни удари по училища, пазари и болници, умишлено спират хуманитарния достъп и използват глада като оръжие, докато самият Бурхан отказва да участва в мирни преговори. На 24 април 2025 г. Държавният департамент стига до заключение по закона от 1991 г. за контрол над химическите и биологичните оръжия, че суданското правителство е използвало химическо оръжие през 2024 г. Първите ограничения за износа и за кредитните линии влязоха в сила в края на юни 2025 г.

Вашингтон обвинява Хартум, че не е изпълнил условията на закона. На 23 юни 2026 г. САЩ наложиха втори пакет мерки: противопоставяне на заемите от международни финансови институции, нови ограничения за износа и забрана за судански държавни въздушни превозвачи да летят до САЩ. През юли на заседание на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) делегацията на САЩ поиска незабавни инспекции. Бурхан отхвърли обвиненията и създаде собствена техническа комисия, но Вашингтон отказа да приеме като заместител на независимата проверка.

Успоредно с това САЩ настояват оръжейното ембарго на ООН, което от две десетилетия насам обхваща само Дарфур, да бъде разпростряно върху цялата страна. Булос нарича текущия режим „напълно остарял“. Вашингтон все пак прие едномесечно техническо продължение на действащия режим, така че да спечели време за преговори: с резолюция 2828, приета единодушно на 11 септември, Съветът за сигурност на ООН го удължи до 9 октомври. Още на 10 септември Бурхан заяви пред медии в Хартум, че проектът „няма да мине“ в Съвета за сигурност и няма да промени позициите на военните на бойното поле.

Вашингтон аргументира санкциите с обвинения за удари срещу цивилни, отказ от преговори и употреба на химическо оръжие. Визовият отказ, според източниците на Reuters и AFP, е обвързан с бъдещо решение на Бурхан относно примирието и засяга директно участието му в Общото събрание. В речта си пред младежи и спортисти той използва отказа, за да защити публично съпротивата си срещу американските условия.

Хартум все пак не затваря канала за разговори с Вашингтон. По време на пресконференция в Ню Йорк на 25 септември Салем посочи, че правителството е „отворено за диалог“, приветства ангажимента на Тръмп към прекратяване на войната и отхвърли налагането на външна намеса и решения. Салем възрази и срещу участието на ОАЕ в посредничество, защото е „недопустимо която и да е страна да е участник в конфликта и посредник за решаването му“. Хартум оспорва условията на Вашингтон и ролята на Абу Даби, но остави вратичката за потенциални разговори със САЩ отворена.

Речта на Бурхан и пресконференцията на Салем показват отказ от наложено отвън решение, комбиниран с готовност за диалог. От тези позиции не може да се изведе надеждна прогноза дали военното правителство начело с ал-Бурхан ще се съгласи на примирие до 9 октомври – краен срок на техническото продължаване на режима на санкции. Речта на Салем пред Общото събрание на ООН и евентуален американски проект за разширяване на ембаргото ще уточнят позициите. Съгласие за ограничено хуманитарно примирие под надзора на ООН или преки разговори с Булос биха били по-конкретни признаци за напредък.

Ал-Шараа отклони призива на Макгърк да се отрече от клетвата пред ал-Кайда

🇺🇸🤝🇸🇾 Брет Макгърк, специален пратеник на САЩ за международната коалиция срещу ИДИЛ от 2015 до 2018 г. два пъти призова сирийския президент Ахмед ал-Шараа да се отрече от клетвата, която е дал пред Айман ал-Зауахири, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Сирийският държавен глава не го стори изрично, а вместо това изрази позиция, че не е уместно да се обсъждат събития отпреди 25 години. Клетвата, за която го попита Макгърк, датира от 2013 г.

Разговорът се състоя на 22 септември вечерта в Ню Йорк, в рамките на програмата на Атлантическия съвет около сесията на Общото събрание на ООН. Макгърк, който сега работи като анализатор в мозъчния тръст, беше водещ на събитието.

Той започна с 25-годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г. и припомни, че през 2013 г. ал-Шараа се е заклел във вярност на ал-Зауахири. Макгърк посочи лидера на Ал-Кайда по онова време като основен организатор на атентатите. Освен това посочи, че след трансформацията на водените от него въоръжени групировки ал-Шараа се е дистанцирал от организацията, и го призова да се отрече от клетвата.

Ал-Шараа, който говореше на арабски със симултанен превод, първо отговори за атентатите. „Нямах нищо общо с това“, категоричен бе той, изразявайки съжаление за жертвите в САЩ и загиналите в Близкия изток „заради политиките, които се водеха там“.

Макгърк не спря дотук и повтори въпроса: „Отричате ли се от тази идеология, от тази някогашна клетва за вярност?“ Ал-Шараа отвърна, че много въпроси вече принадлежат на миналото, а на този вече е отговарял неведнъж.

„Не смятам за подходящ момента да дискутираме неща, случили се преди 25 години. Бях на друга възраст и условията в региона бяха различни“, обясни той. По думите му натискът в Близкия изток е тласкал много млади хора в тази посока, а след началото на сирийската революция той се е променял заедно с нея. Като основен мотив посочи стремежа да бъде премахната несправедливостта на режима, управлявал Сирия 60 години: „Бях част от това действие. Премахването на тази несправедливост е благородно дело.“

Споменаването на 25 години не отговаря на действителната хронология. През 2013 г. ал-Шараа отказва да обедини ръководената от него „Джабхат ан-Нусра“ в групировката на Абу Бакр ал-Багдади и вместо това дава клетва за вярност на Ал-Кайда, с което я превръща в нейния сирийски клон. През 2016 г. фракцията обяви, че скъсва с организацията, а година след това се обедини с други фракции, образувайки коалиция под името „Хаят Тахрир ал-Шам“, която през декември 2024 г. свали от власт бившия президент Башар ал-Асад след светкавична офанзива, довела до превземането на Алепо, Хама, Хомс и Дамаск за броени дни.

Още преди въпросите за 11 септември ал-Шараа се върна към предишната си визита в Ню Йорк. „Миналата година се срещнахме с генерал Петреъс. Имахме сблъсък на бойното поле, а след това среща в полето на диалога“, посочи той и добави, че приема като положително развитие присъствието на Макгърк, някога „от другата страна“, на една политическа сцена с него: „Смятам, че това е успех на този път.“

На 22 септември 2025 г. ал-Шараа разговаря на форума Concordia с Дейвид Петреъс. Генералът командва силите на САЩ в Ирак през част от периода, когато ал-Шараа е задържан там.

Биографиите на ал-Шараа и Макгърк също се пресичат в Ирак. Настоящият президент на Сирия се сражава там като чуждестранен боец, при което е задържан от американските сили през 2005г. и прекарва повече от 5 години в американски и иракски затвори, включително в прословутия лагер Бука. Според сведенията по това време той е регистриран под чуждо иракско име и остава зад решетките до освобождаването си от иракски съд през март 2011 г.

През 2008 г. Макгърк е висш представител на Съвета за национална сигурност на президента Джордж Буш-младши и главен преговарящ по споразумението, което определи условията за присъствието и изтеглянето на американските сили от Ирак.

Същата година в Багдад започва неговата афера с Джина Чон, кореспондент на The Wall Street Journal за Близкия изток. Тя става публично известна с номинирането му за посланик в Ирак от администрацията на президента Барак Обама през юни 2012 г. Два дни преди насроченото му изслушване в Сената, в интернет се появява интимна кореспонденция между двамата от 2008 г.

Чон, която междувременно е станала негова съпруга, напуска вестника на 12 юни, след като си признава, че му е разкривала свои непубликувани статии в нарушение на етичния кодекс на издателя Dow Jones. Самото издание съобщава, че не са открити данни връзката между двамата да е повлияла на журналистическото ѝ отразяване. 6 от 9 републиканци в комисията по външни работи на Сената призоваха Обама да преосмисли номинацията си, посочвайки „непрофесионално поведение“ и „лоша преценка“. На 18 юни Макгърк оттегля кандидатурата си.

През 2015 г. той е назначен като специален пратеник на Белия дом за международната коалиция за борба срещу Ислямска държава. През юли 2017 г. в рамките на дискусия във вашингтонския Middle East Institute, той описа северозападната сирийска провинция Идлиб, управлявана тогава от групировката на Ал-Шараа: „Провинция Идлиб е най-голямото убежище на ал-Кайда от 11 септември насам. Това е огромен проблем.“

По това време Държавният департамент на САЩ вече е започнал да предлага 10 млн. долара награда за информация за лидера на Ан-Нусра, тогава известен с бойното име Абу Мохамед Ал-Джолани. Макгърк напуска поста си в края на 2018 г. в знак на несъгласие с решение на президента Доналд Тръмп да изтегли войските от Сирия. От 2021 до 2025 г. координира политиката за Близкия изток на Белия дом по времето на президента Джо Байдън.

В края на разговора в Ню Йорк Макгърк повдигна случая с американския журналист Остин Тайс, безследно изчезнал в Сирия през август 2012 г. По думите му Вашингтон е знаел, че Тайс е държан от режима на Асад. Макгърк настоя, че лично е представял неоспорими доказателства за това пред служители на Дамаск, но те са отричали.

Ал-Шараа отвърна с разказ за личната си среща с майката на журналиста Дебра Тайс, която е срещнал със своята майка, „защото и моята майка ме беше загубила за 7 години. Мислеше, че съм убит, а после разбра, че съм жив“. По думите му около 150 000 сирийци, преминали през затворите на режима, все още се водят безследно изчезнали. Той допълни, че някои от сведенията по случая Тайс са разузнавателни и не може да ги сподели пред широката публика.

Други теми в разговора бяха Израел и военното присъствие на САЩ в Близкия изток. Сирийският държавен глава потвъди още веднъж, че преговорите с Израел „почти са достигнали 90% от споразуменията“, преди израелската страна да се оттегли. Според него събитията от 7 октомври 2023 г. не трябва да са определящи за израелската политика спрямо Сирия.

По въпроса за Голанските възвишения той разказа, че при своето посещение в Белия дом казал на Тръмп: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Голан не е ваш, за да го давате, но Ню Джърси е ваш.“

Макгърк го попита дали страната би приела военни инструктори от САЩ след окончателното изтегляне на американската армия от базите на нейна територия. Той изрази тревога от изтеглянето им от Ирак, като се позова на печалния опит отпреди 15 години: когато това доведе до огромен вакуум в сигурността и „нищо добро не се случи“. Ал-Шараа определи изтеглянето на американските сили, завършило окончателно през април, като най-успешното изтегляне на американски войски изобщо.

На 7 ноември 2025 г. Държавният департамент на САЩ заличи ал-Шараа от списъка на лицата, определени като глобални терористи, а само три денонощия след това беше посрещнат от президента Доналд Тръмп в Белия дом. През април последва изтеглянето на американските войски от Сирия.

Разговорът в Ню Йорк се проведе в рамките поредна среща на ал-Шараа с американската публика, с която някога е бил от противоположни страни на конфликта: през 2025 г. – с генерал, командвал американските сили по време на задържането му, а сега — с дипломат, определил Идлиб като „огромен проблем“, както и „най-голямото убежище на ал-Кайда“. Самият ал-Шараа представи тези срещи като успех. В отговорите му обаче не прозвуча изричното отричане от клетвата, за което Макгърк настоя два пъти.

В самия края водещият призна, че има „още около 50 въпроса“, за които времето няма да стигне, и направи предложение разговорът да се повтори догодина.

Данон предложи Starlink на иранския дипломат, останал в залата при Тръмп

🇮🇱🇺🇳🇮🇷 Израелският посланик Дани Данон се опита да подари терминал за сателитен интернет Starlink на един от иранския дипломат в залата на Общото събрание на ООН. Малко преди това израелският премиер Бенямин Нетаняху показа същото устройство от трибуната по време на своята реч.

„Искате ли да го вземете и отнесете в Техеран? Може да ви бъде много полезен в Иран. Обичаме иранския народ и се молим за смяна на режима там. Този ден ще дойде“, предлага Данон на английски. Дипломатът на Ислямската република не прие устройството, не каза нито дума и на моменти дори избягваше погледа му. Данон публикува видеото на своя профил в X с думите: „Иранският представител не поиска Starlink :(“. До сутринта на 25 септември видеото беше събрало над 1,6 млн. гледания.

Според Iran International, опозиционен канал на фарси със седалище в Лондон, иранският дипломат е Насер Асади, член на постоянната мисия на Ислямска република Иран в ООН. Два дни по-рано той е единственият ирански дипломат, останал в залата по време на речта на американския президент Доналд Тръмп, тъй като всички останали членове на делегацията излязоха в знак на протест. Iran International представя Асади като зет на Манучехр Мотаки, бивш външен министър в правителството на Махмуд Ахмадинежад, а сега депутат.

У дома присъствието му по време на речта на Тръмп разпали политически скандал. Потребителят Камран Фалахати го нарече „безчестен“, тъй като е останал да слуша „престъпника“ и „убиеца на водача мъченик“ – препратка към върховния лидер Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари, в първия ден на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел.

Депутатът Хосейнали Хаджи-Делигани, заместник-председател на парламентарна комисия за разглеждане на жалби срещу държавни органи, определи случилото се като „повод за срам и съжаление“. Той се закани, че депутатите ще използват „всички средства за надзор“, включително ще поискат вот на недоверие срещу външния министър Абас Арагчи.

„Мястото на Иран в зала като Общото събрание на ООН е нашият окоп. Ако трябва да напускаме този окоп заради грубите думи, враждебността и хулите на другите, значи не сме изпълнили дълга си“, заяви Есмаил Багаи, говорител на Министерство на външните работи, в защита на решението да остане в залата.

Твърдолинейното издание „Раджа нюз“ обвини Багаи, че си играе с думите, за да избегне отговорност, като попита защо тогава делегацията е напуснала залата, когато говори израелския премиер Бенямин Нетаняху. Полуофициалната агенция „Мехр“ публикува коментар под заглавие „Стол на пасивността и окоп, от който не се стреля“.

На 24 септември пред Общото събрание на ООН говори и самият Нетаняху. Той първо вдигна пейджър, за да напомни за операцията на Мосад по взривяване на хиляди пейджъри на членове на „Хизбула“ в Ливан и Сирия на 17 септември 2024 г. и след това показа антена за сателитен интернет на Starlink.

„Това е комуникационно устройство, Starlink, което позволява на хората да достигат до истината, да правят избор, да се ползват със свобода на мисълта и свобода на словото“, заяви той. Според Нетаняху режимът в Техеран харчи огромни суми за цензуриране на интернет.

След това се обърна към председателя на Общото събрание: „Г-н председател, ще оставя това устройство при вас, за да го дадете на иранската делегация. Когато неизбежно дезертират, и те ще могат свободно да разкажат своята история в социалните мрежи.“ Той завърши тази част от речта с прогнозата, че иранският режим „ще падне и всички ще празнуваме този ден“.

Вместо терминалът да остане при председателя, Данон го занесе до местата на иранската делегация. Този запис е направен, докато от трибуната вече говори друг оратор. „Помислих, че е уместно да ви дам Starlink. Ако сте чули министър-председателя, може да ви бъде много полезен, за да позволите на иранския народ да получи свободата си след онова, което сте му причинили“, заяви Данон, преди да попита дали Асади ще отнесе устройството в Техеран.

Използването на реквизит е отколешен похват на израелските представители в ООН. През 2012 г. Нетаняху начерта червена линия върху рисунка на бомба, за да посочи директно границата, която иранската ядрена програма не бива да премине. През 2024 и 2025 г. показваше карти на региона, озаглавени „Благословия“ и „Проклятие“. По време на речта си през септември 2025 г. носеше на ревера значка с QR код, който водеше към материали за нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г.

Данон, който е израелски посланик в ООН за втори път (след мандата си в периода 2015-2020 г.), използва същия похват и на някои заседания на Съвета за сигурност. На 24 март 2026 г. той пусна запис на сирена за ракетна тревога с 15-секундно обратно броене и се обърна към посланиците в залата с въпрос – кое точно от трите си деца биха грабнали първо на път към убежището. В края на юни показваше плакати с въпроса „Терорист или журналист?“.

На 10 май 2024 г. предшественикът му Гилад Ердан унищожи страница от Устава на ООН с малък шредер за хартия. Той направи това по време на речта си преди гласуването за правата на Палестина в организацията.

Що се отнася до Starlink, на територията на Иран той е изцяло забранен. Законопроектът беше внесен през юни 2025 г. по време на 12-дневната война с Израел. Съветът на пазителите, който проверява законите за съответствие с конституцията и исляма, го одобри окончателно в края на септември същата година.

„За засилване на наказанията за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави“ е озаглавен законът, който в своя член 5 налага забрана на Starlink. За притежание и използване на такова устройство са предвидени от 6 месеца до 2 години затвор и конфискация, а за внос и разпространение – от 2 до 5 години затвор. За същото деяние се предвижда смъртно наказание, ако се приеме, че обвиняемият е действал срещу режима или е извършвал шпионаж и го определи като „вражеска сила“. Във военно време и при особени условия, свързани със сигурността, наказанията могат да бъдат увеличени с до три степени по скалата на иранското наказателно право.

Общонационалните прекъсвания на интернет от началото на годината превърнаха Starlink в един от малкото начини иранците да получат достъп до световната мрежа. Терминалът се свързва директно със спътниците на SpaceX и заобикаля местните доставчици, чиято връзка властите прекъсват.

На 8 януари властите спряха интернет в отговор на масовите протести срещу режима, в чието потушаване по данни на правозащитната група HRANA са били убити над 30 хил. граждани. Достъпът постепенно беше възстановен през февруари, но в последния ден от месеца с началото на американско-израелските удари отново беше прекъснат за 88 дни. Възстановяване на достъпа беше предприето на 26 май, но YouTube и Instagram останаха силно ограничени и след това.

Още през януари правозащитна група Witness изчисли броя на работещите в страната терминали Starlink на поне 50 000. Активистът Ахмад Ахмадиан, чиято организация Holistic Resilience доставя подобни терминали, каза пред AFP през март, че цената им на черния пазар е скочила от 800–1000 долара за края на миналата година до около 4000 долара. През февруари The Wall Street Journal съобщи, че Държавният департамент е купил поне 7000 терминала, които са били пренесени тайно в Иран.

Режимът отговори с конфискации и арести. Между март и юли полицията е иззела 997 устройства Starlink и е задържала 163 души, съобщи на 23 август шефът на икономическа полиция Хосейн Рахими. По думите му повечето устройства влизат през Азербайджан и Иракски Кюрдистан, а по море пристигат от Катар, ОАЕ и Оман.

Посочените 997 устройства се равняват на приблизително 2% от минималния брой, оценен от Witness през януари, преди началото на войната. Сравнението обаче не показва какъв дял от активните терминали е бил конфискуван: данните се отнасят за различни периоди, а оценката на Witness е долна граница.

Нетаняху представи Starlink като средство за осигуряване на достъп на иранците до истината и свободната информация и като шанс дипломатите им да говорят свободно, ако избягат от режима. Законодателството на Ислямската република поставя това устройство в законите относно партньорство с Израел и вражески държави. Именно това придава на демонстрацията значение отвъд размяната на реплики в ООН.

Асади вече беше обект на нападки заради своето присъствие по време на речта на Тръмп. До 25 септември сутринта нито той, нито мисията на Иран бяха коментирали публично записа с Данон.

Следващият конкретен въпрос е дали депутатите в Техеран ще предприемат обещаните действия срещу Арагчи заради поведението на дипломата по време на речта на Тръмп. Евентуално отзоваване на Асади може да бъде отделен знак за евентуални последици за самия дипломат, но представените сведения не съдържат данни за такава стъпка.

Възможно е иранските държавни медии или прокуратурата да използват сцената с Данон, за да подкрепят обвинения в сътрудничество с Израел срещу хора, задържани с терминали Starlink. Това засега е хипотеза. Самото предложение на израелския посланик не установява връзка между ползвателите на устройствата в Иран и израелската държава.

Украйна предаде на Южна Корея двамата севернокорейски пленници от Курск

🇺🇦🤝🇰🇷 Украйна е изпратила в Южна Корея двамата севернокорейски военнослужещи, попаднали в плен на украинските сили в Курска област през януари 2025 г. Това съобщи президентът Володимир Зеленски. „Наскоро изпратихме двама севернокорейски военнопленници в Република Корея“, заяви той на 23 септември пред Общото събрание на ООН, без да уточнява как е извършено предаването.

Повече подробности на следващия ден даде Ю Йон-уон, депутат от опозиционната консервативна Партия на силата на народа и член на парламентарната комисия по отбрана. Пред журналисти в Сеул той заяви, че пленените войници са напуснали Украйна на 19–20 септември, след което са минали през неназована трета страна и са достигнали Южна Корея три-четири дни преди изявлението му. „Точното им местоположение не е известно, но смятам, че нашите разузнавателни служби ги пазят“, добави Ю.

Министерство на външните работи в Сеул отказа да потвърди информацията, като се позова на сигурността на военнослужещите и семействата им, останали в Северна Корея. В същото време то потвърди разговора, проведен с украинската страна: „Въз основа на тази позиция проведохме нужните контакти и консултации с Украйна, както и с други заинтересовани държави и институции“.

Става дума за обявената през юни позиция на Сеул, че ще приема всеки севернокорейски военнопленник, сражавал се на руска страна, и се обяви против връщането им в Русия или Северна Корея. Министерството на обединението, което отговаря за отношенията с Пхенян, не отговори веднага на запитване по случая.

Според публикации в местни медии двамата ще бъдат разпитани от Националната разузнавателна служба. Процедурата може да продължи от няколко седмици до няколко месеца, след което ще бъде решено каква закрила да получат по закона за избягалите от Северна Корея.

Военнослужещите са родени през 1999 и 2005 г. Единият е снайперист-разузнавач, а другият е стрелец. Те попаднаха в плен, след като през 2024 г. Пхенян изпрати войски в помощ на руските опити за изтласкване на украинските войски от пограничната Курска област. В речта си Зеленски заяви, че залавянето им живи е било трудно: единият направил опит за самоубийство, когато разбрал, че попада в плен, и бил потресен, че е оцелял.

От попадането им в плен до тяхното прехвърляне в Южна Корея изминаха около 20 месеца. Първоначално Зеленски заяви, че е готов да предаде двамата на Ким Чен Ун, ако севернокорейският лидер съдейства за размяната им срещу украинци в руски плен. Правозащитни групи настояха те да бъдат изпратени в Южна Корея заради рисковете от наказание при завръщане в родината им.

Самите пленници също поискаха да отидат в Южна Корея. Те заявиха това в интервюта за южнокорейски медии, а по-късно изпратиха и ръкописни писма до организации на избягали сънародници. Южна Корея разглежда всички жители на Севера като свои граждани – позиция, която е в основата на готовността за приемането им.

Ю Йон-уон разкри, че Русия е настоявала двамата да бъдат включени в размяна на военнопленници. След посещение в Украйна в края на февруари, депутатът съобщи, че имената им многократно са присъствали в руските списъци за размяна. Последната размяна преди визитата му, на 5 февруари, беше на по 157 души от всяка страна. Ако двамата бяха предадени по този механизъм, щяха да попаднат в ръцете на Русия.

На 30 юни южнокорейският външен министър Чо Хьон и украинският му колега Андрий Сибига обсъдиха случая и постигнаха съгласие, че трябва да бъде решен „съгласно международното право и хуманитарните принципи“. Според южнокорейски медии в крайна сметка Зеленски е взел решение да предаде двамата без условия, като е изоставил първоначалното предложение за размяната им срещу украински войници в руски плен.

В речта си пред ООН Зеленски отправи и по-общо обвинение към Пхенян: „Защо корейци трябва да дават живота си във война срещу Украйна? Ким Чен Ун ги използва като валута. И получава нещо в замяна.“

Според украински и южнокорейски оценки от 2024 г. насам 14-15 хил. души от Корейската народна армия са били изпратени в помощ на руските сили. Повечето от тях бяха разположени в Курска област в подкрепа на руските усилия за отблъскване на трансграничната операция на украинските сили. Първоначално двете страни отричаха това, но в крайна сметка го признаха към края на април 2025 г., след като Русия обяви, че е изтласкала украинските сили от региона. Украински и независими оценки посочват доставки на милиони артилерийски и минохвъргачни снаряди, балистични ракети, далекобойна артилерия и реактивни системи за залпов огън.

В същото време Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разкри, че се води подготовка за разполагане на севернокорейски контингенти, които да обслужват ракетни системи в погранични региони на Руската федерация. В началото на август Андрий Черняк от ГУР заяви пред Reuters, че Москва се готви да изпрати отряд от около 90 севернокорейци в състава на 112-а ракетна бригада във Воронежка област.

По негови данни Пхенян вече е изпратил най-малко 40 балистични ракети KN-23 и KN-24, а Москва очаква звеното да разполага с 6 пускови установки и до 120 ракети. Сибига заплаши, че се превръщат в легитимна цел, ако руското командване ги използва за нанасяне на удари по Украйна.

Съобщеното предаване показва възможен изход за севернокорейски граждани, които желаят да отидат на юг. Обявената през юни готовност на страната да ги приеме не се ограничава до двамата военнослужещи, но наличните сведения все още не са установили постоянна процедура: преминаването през трета страна беше съобщено от депутат, а безусловното им предаване – от медийни публикации. Няма основание да се заключи, че следващ случай ще бъде решен по същия начин или по-бързо.

Възможността за попадане в плен на нови военнослужещи от Северна Корея е свързано преди всичко с характера на бъдещото им участие във войната срещу Украйна. Прякото ангажиране в сухопътни операции предполага различни обстоятелства от обслужването на ракетни комплекси на руска територия. Данните за подготовката на контингент във Воронежка област само по себе си не позволява прогноза дали ще има още пленени севернокорейски военни.

Албанци протестираха пред ООН срещу присъдите на командирите от АОК

🇦🇱⚖️🇺🇸 Албанци от диаспората в САЩ се събраха вечерта на 22 септември край седалището на ООН в Ню Йорк с искане да бъдат освободени четиримата бивши командири на Армията за освобождение на Косово (АОК), които бяха осъдени шест дни по-рано в Хага за военни престъпления. Протестът на площад „Даг Хамаршелд“ беше организиран от платформата „Liria ka emër“ („Свободата има име“) по време на срещите на високо равнище в кулоарите на Общото събрание на ООН, които са събраха държавни и правителствени ръководители от цял свят.

Косовското издание Koha публикува кадри с плакатите на участници, които гласяха: „Справедливост, не политика“, „Освободете героите ни“, „Герои на войната и на мира“ и „Къде са престъпниците, избили 147 цивилни в Избица“. Броят на протестиращите остава неясен. Koha описва многолюдно събиране, докато други издания съобщават за десетки участници.

Присъдата беше произнесена на 16 септември от Специализираните състави за Косово – съд, създаден по законодателството на Косово, със седалище в Хага и международни съдии. Бившият президент Хашим Тачи и бившият председател на парламента Якуп Красничи получиха по 25 години затвор, Кадри Весели – 18, а Реджеп Селими – 13. Съдът ги призна за виновни за произволно задържане на поне 385 души, изтезания на 303, жестоко отношение към 49 и убийството на 96 души.

Прокуратурата беше поискала по 45 години затвор за всеки един от четиримата. Тачи подаде оставка като президент през ноември 2020 г., за да се яви пред съда. Оттогава е задържан в Хага, като това време ще се приспадне от наказанието му.

По шестте обвинения за престъпления срещу човечеството четиримата бяха оправдани. Според съдиите обвинението не е доказало, че престъпленията са извършени в рамките на широкомащабно и систематично нападение срещу цивилни. Председателят на състава Чарлс Смит подчерта, че делото не разглежда доводи за легитимността на АОК или нейната цел – независимостта на Косово, а отговорността на конкретни хора. По думите му Тачи е използвал ръководната позиция и авторитета си, за да насърчава престъпления, които впоследствие не е разследвал.

Всички жертви, посочени в решението, са лица, които не са участвали в бойните действия. Обвинението включваше задържани в места за лишаване от свобода на АОК в Косово и съседна Албания и политически мотивирани убийства на сърби, албанци и роми. Съдът установи обща престъпна цел, насочена срещу хора, които АОК е смятала за врагове, сред които политически опоненти и обикновени цивилни, които са считани за сътрудници на противника или предатели. В процеса участваха 156 души с признат статут на жертви. Human Rights Watch определи присъдите като стъпка към справедливостта.

Лозунгите пред ООН поставят решението в по-широк спор за войната и отговорността за нейните жертви. Въпросът за Избица, където сръбските сили разстреляха албански цивилни през март 1999 г., насочва вниманието към престъпленията на другата страна. Съдът обаче изрично разграничи отговорността на подсъдимите от оценката за легитимността на АОК и нейните цели.

Престъпленията на сръбските сили в Косово бяха предмет на дела пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. През 2009 г. той осъди петима висши сръбски и югославски военни и политици за депортации и убийства на албанци. Отделните специализирани състави имат различен мандат. Създадени след доклад на Съвета на Европа от 2010 г. те разглеждат престъпления, приписвани на АОК. Това стои в основата на критиките в Косово, че съдът прилага едностранно правосъдие. Доказателствата, предоставени от Белград, допълнително подхранват обвиненията в пристрастност.

Протестът в Ню Йорк е част от вълна от демонстрации, започнала в деня на присъдата. В Прищина хиляди души следяха произнасянето на живо в очакване на оправдателно решение. След обявяването на присъдите част от тях отидоха пред правителствената сграда, хвърляха камъни и счупиха няколко прозореца. Пред съда в Хага имаше кратък сблъсък с нидерландската полиция. Оттогава в Косово се провеждат протести всяка вечер. Демонстрации имаше и във Виена, Мюнхен, Швейцария и Канада.

Присъдата оспориха и ръководителите на Косово и Албания. Косовският премиер Албин Курти я определи като „недопустима несправедливост“, която „без съмнение трябва да бъде отменена или поправена при обжалването“. Външният министър Глаук Конюфца я нарече „ужасна присъда за Косово, за освободителната ни война“. Президентът на Албания Байрам Бегай написа, че „за албанците никой и нищо не опетнява АОК“, а премиерът Еди Рама публикува графика с една дума: „Срам“.

Белград приветства присъдите, но оспорва оправдателната част и обхвата на делото. Вътрешният министър Ивица Дачич, лидер на Социалистическата партия, някога оглавявана от Слободан Милошевич, представи произнесените присъди като „ясно, макар и закъсняло потвърждение“ на тезата, че АОК е била „престъпна и терористична организация“. Оправдаването по обвиненията за престъпления срещу човечеството обаче той нарече „пряка обида към жертвите“.

Президентът Александър Вучич призова осъждането да не се посреща „с каквато и да е еуфория“ и изброи случаи със сръбски жертви, които решението не обхваща. Сред тях посочи убийствата на езерото Радонич, убийството на 22 сръбски цивилни в Клечка и на семейство Сутанович в Джаковица. По думите му съдът не е разглеждал случаите след 20 юни 1999 г., защото приема тази дата за край на въоръжения конфликт.

Вучич сравни западните реакции с осъждането от страна на западните държави на погребението с военни почести на Ратко Младич в Белград седмица по-рано. Ако Сърбия беше защитила по подобен начин своите обвиняеми, попита той, „колко резолюции и декларации щяха да приемат срещу страната ни в различни регионални, европейски и международни парламенти?“. Той повтори няколко пъти извода си: „Сърбите винаги ще бъдат престъпниците, а всички останали винаги ще бъдат освободителите, героите.“

Вучич пристигна в Ню Йорк за сесията на Общото събрание и говори от трибуната му на 23 септември, ден след протестите край сградата. Косово не е член на ООН и няма собствено място в Общото събрание като държава членка.

Реакциите на присъдите от двете страни придават противоположен политически смисъл на едно и също решение. За протестиращи и лидери в Прищина и Тирана те засягат пряко репутацията на освободителната война. За Белград тя потвърждава обвиненията срещу АОК, но не обхваща достатъчно престъпления срещу сърби. Самото решение установява отговорността на четирима души за конкретни престъпни деяния. То не представлява присъда над войната, нито разрешава спора за всички престъпления, останали извън делото.

ЕС и Обединеното кралство също подчертаха индивидуалния характер на отговорността. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос написа, че решението е въпрос на „индивидуална отговорност и справедливост за жертвите и техните семейства от всички общности в Косово“. Британският министър за Европа лорд Ууд предупреди, че изводите на съда се отнасят до конкретни хора и не бива да се използват за разпалване на напрежение между общностите в региона.

Четиримата могат да обжалват пред апелативния състав на същия съд. Срещу Тачи се води и второ дело – за възпрепятстване на правосъдието.

Официална подкрепа на косовското правителство за защитата при обжалването или натиск от Прищина и Тирана за промяна на съдебния мандат биха показали, че политическата съпротива срещу решенията се засилва. Ограничаването на протестите до дните около заседанията по жалбите би било признак за отслабване на уличната мобилизация. Засега лозунгите пред ООН показват колко тясно присъдите срещу бившите ръководители на АОК се свързват с оценката за самата война – въпрос, който съдът многократно и изрично поставя извън предмета на делото.

Израел отговори на Абдула II с решението на Йордания от 1988 г.

🇮🇱🇺🇳🇯🇴 Министерството на външните работи на Израел отговори на речта на йорданския крал Абдула II пред Общото събрание на ООН, припомняйки решение на Йордания преди 38 години, с което всички жители на Западния бряг бяха едностранно лишени от своето гражданство. Според ведомството така кралството е нарушило международното право, на което сега се позовава.

Публикацията започва с думите: „Особено забавно е да чуем краля на Йордания да говори така страстно за международно право и правата на палестинците в Юдея и Самария“ – израелското название за Западния бряг. Завършва с ироничното: „Разкажете ни още за международното право“.

Поводът е речта на Абдула II в общия дебат на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН на 22 септември. Отделна част от нея той посвети на Западния бряг. Според него постепенното разширяване на израелския контрол там е придобило много по-агресивен характер, а за действия, които той определя като нарушения израелските власти използват смекчаващи определения. По думите му събарянето на палестински домове за разширяване на незаконни селища не е прилагане на закона, а „принудително преместване“. Той описа присвояването на окупирана територия като „фактическа анексия“, а мрежата от контролно-пропускателни пунктове – като „система на подчинение“. Абдула II попита и дали бездействието на военнослужещи, докато заселници нападат палестинци, е „поведение на демократична държава, управлявана от закона“. Основният му въпрос беше: „Ако международното право може да бъде игнорирано десетилетия, тогава колко струва това право?“

Публикацията на израелското външно министерство не разглежда тези обвинения и не обсъжда селищата, събарянето на домове, насилието на заселници и регистрацията на земя. Вместо това ведомството насочва вниманието към решенията на Аман от лятото на 1988 г.

Обвинението се отнася до спирането на правните и административните връзки между Йордания и Западния бряг. На 30 юли 1988 г. крал Хюсеин разпуска долната камара на йорданския парламент, където половината места се полагат на представители на Западния бряг. На следващия ден, 31 юли, той прави обръщение към нацията, в което обявява прекъсването на връзките с територията, която Йордания е анексирала през 1950 г. и над която губи контрол във войната от 1967 г.

Инструкциите за изпълнение на решението определят като палестинци, а не като йорданци, всички, които към 31 юли 1988 г. живеят на Западния бряг. Постоянните им паспорти са заменени с временни, валидни две години, без национален номер. Този номер удостоверява йорданско гражданство; временният паспорт служи като документ за пътуване, но не удостоверява гражданство. Според оценка на базираната в Бейрут организация за правни изследвания Legal Agenda така около 1 млн души са оставени без гражданство под израелска окупация. В обръщението си Хюсеин обявява и спирането на програма за развитие на Западния бряг на стойност 1,3 млрд. долара.

Израелското обвинение обаче не посочва мотива, с който Хюсеин обосновава решението си. През 1974 г. срещата на върха на Арабската лига в Рабат признава Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен законен представител на палестинския народ. В обръщението си кралят заявява, че Йордания „уважава желанието на ООП, единствения законен представител на палестинския народ, да се отдели от нас като независима палестинска държава“. Решението е оповестено в разгара на първата интифада – палестинското въстание срещу израелската окупация. Хюсеин го представя като стъпка в подкрепа на бъдеща палестинска държава.

В същата реч кралят уверява гражданите от палестински произход, които живеят на източния бряг на река Йордан, че запазват „пълните права на гражданството“. Формулировката на израелското министерство, че паспортите са били „конфискувани или неподновени“, също не описва целия механизъм: инструкциите от 1988 г. предвиждат замяната им с двегодишни временни паспорти. Тази възможност за пътуване обаче не означава запазване на гражданството.

Критики към йорданската практика има и извън израелските официални изявления. В доклада „Отново без гражданство“ от февруари 2010 г. Human Rights Watch описва отнемане на гражданство, което определя като произволно и „без ясно основание в закона“. Организацията се позовава на принципа от Всеобщата декларация за правата на човека, че никой не може да бъде произволно лишен от гражданството си.

Докладът разглежда и случаи след 1988 г. Инструкциите не уреждат изрично положението на йорданците от палестински произход, които тогава живеят извън кралството и извън Западния бряг. Според Human Rights Watch тази неяснота позволява на служителите да отнемат националния номер „по хаотичен и произволен начин“. Само в периода 2004-2008 г. повече от 2700 души губят своето гражданство.

Human Rights Watch цитира официалното обяснение на Йордания: не иска да улеснява обезлюдяването на Западния бряг от палестинци. Организацията допуска и друг възможен мотив – желанието на властите да прекратят гражданството на стотици хиляди души с перспективата те да бъдат върнати на Западния бряг или в Израел при бъдещо уреждане на бежанския въпрос.

Описаната от Legal Agenda съдебна практика разграничава прилагането на инструкциите от разширяването им извън определения обхват. Тя се позова на решение № 129 от 1998 г. на Висшия съд на справедливостта – административната съдебна инстанция на кралството. В него съдът приема отнемането на гражданство за законно, тъй като в досието на жалбоподателя като местоживеене е посочен Витлеем, а паспортът му носи печат за „зелена карта“ за преминаване по мостовете над река Йордан.

По данни на Legal Agenda в други дела съдът отменя решения за отнемане на гражданство, когато дадените инструкции не се отнасят за засегнатото лице. В такива случаи приема за незаконни замяната на постоянен паспорт с временен и заличаването на националния номер с довода, че лицето е палестински гражданин. В цитираните решения съдът прилага инструкциите, но ограничава разширяването на техния обхват. Това все пак не решава въпроса за съответствието на йорданската практика с международното право.

Публичната размяна на остри реплики е между две страни, които имат мирен договор от 1994 г. но включва иронично обръщение на израелско ведомство към йорданския държавен глава. В речта си Абдула II нарече експанзионизма на израелското правителство „регионална заплаха“. Той предупреди, че всяка заплаха за северната граница на Йордания или за водната ѝ сигурност е заплаха за националната сигурност. Според него, когато става дума за Израел, резолюциите „свършват там, където започват: на хартия“.

Отговорът на министерството не коментира и представената от краля карта на селищата, нито твърдението му, че в ивицата Газа са убити поне 300 палестински деца през първите 300 дни от примирието. Вместо да разгледа тези сведения, ведомството поставя под въпрос основанията на йорданския монарх да отправя критики.

Обвинението за 1988 г. и твърденията на краля засягат различни периоди и различни действия. Решението на Абдула II се отнася до гражданството на хора, които дотогава счита за свои граждани. Обвиненията от 2026 г. за Западния бряг засягат земята, домовете и свободата на движение на хора под израелски военен контрол. Евентуално установено нарушение от страна на Йордания не решава въпроса за законността на израелските действия.

В този смисъл публикацията оспорва последователността на критикуващия, без да отговаря по същество на отправените от него критики. В същото време позоваването на международно право не освобождава Аман от отговорност за собствената му практика, която Human Rights Watch определя като произволно лишаване от гражданство.

Първата среща Зеленски–Такаичи опря до японските правила за износ на оръжие

🇺🇦🤝🇯🇵 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че японските технологии за ПВО могат да помогнат на страната му да премине зимата, а японският премиер Санае Такаичи обеща подкрепата за Киев да продължи и санкциите срещу Руската федерация да останат в сила. Двамата се срещнаха на 22 септември в седалището на ООН в Ню Йорк – за първи път, от встъпването на Такаичи на власт през октомври 2025 г. Конкретна договореност за доставка на японски ракети за ПВО не е обявена.

Зеленски благодари за енергийната помощ, санкционните решения и хуманитарните проекти. В официално съобщение той посочи, че Япония разполага с напреднали технологии за защита на живота, особено в ПВО, които биха помогнали на Украйна през предстоящата зима, ако Русия отново отхвърли мирните преговори. Такаичи увери Зеленски, че „Япония ще бъде до Украйна“ и „тази политика няма да се промени“ и подчерта нуждата от обединена подкрепа за Киев в името на справедлив и траен мир. Зеленски я покани да посети Киев.

Същата покана беше отправена и седмица по-рано. На 15 септември председателят на долната камара на японския парламент Ейсуке Мори посети Киев начело на делегация. Зеленски описа визитата като израз на уважение в дни на постоянни руски атаки и отбеляза, че Украйна винаги ще се радва да посрещне Такаичи. Тогава също бяха обсъдени енергийната подкрепа преди зимата и японското участие в PURL – механизма, по който партньорски държави финансират американско въоръжение и оборудване за Украйна.

Киев търси сътрудничество в технологиите за безпилотни системи и борба с руските дронове, а също така способности да получи прехващачи за попълване на изтънелите си запаси. Интересът е взаимен: японското правителство се интересува преди всичко от морските безпилотни системи, с които Украйна натрупа боен опит. Общото изказване на Зеленски за японски технологии за ПВО обаче не уточнява какви системи или форми на сътрудничество са били обсъдени в Ню Йорк.

Потенциалните доставки зависят от частично облекчените правила за износ на японската държава. На 21 април 2026 г. кабинетът на Такаичи ревизира Трите принципа за трансфер на отбранително оборудване и технологии и правилата за тяхното прилагане. Промените разшириха съществено възможностите за износ на въоръжение в рамките на режим, чиито ограничения датират от 1967 г. Това обаче не означава общо разрешение за оръжейни доставки към Украйна.

За готовото въоръжение остава принципното ограничение за износ към държави, в които се водят военни действия. Изключения са възможни при особени обстоятелства, свързани с японската сигурност. Режимът разграничава такива доставки от трансфера на компоненти, небойно оборудване и определени форми на съвместно или лицензно производство.

Друга предпоставка по общия ред за износ на готово оръжие е международно споразумение с държавата получател. Данни от юли показват, че 17 държави имат подписани споразумения с Япония за трансфер на военно оборудване и технологии. Украйна не е сред тях. Още през февруари заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Игор Жовква заяви, че работата по такъв документ вече се намира на финален етап. Той го определи като ключов за съвместното производство и разполагането им в Украйна. Подписването му обаче не е обявено в представените сведения.

Скоро след ревизията на ограниченията през април украинският посланик в Токио Юрий Лутовинов я оцени по-предпазливо: „Това ни позволява да разговаряме. Теоретично е много голяма крачка напред.“ По същото време обаче японското министерство на външните работи подчерта, че засега страната няма намерение да предоставя оръжие.

Япония вече е сред участниците в PURL, но ограничава вида на финансираните доставки. На 30 май 2026 г. тя се включи с вноска от 14,7 млн. долара, предназначена изрично за небойно оборудване – радари и лични предпазни средства. Според цитираните данни през механизма минават около 95% от доставяните на Киев ракети за Patriot, а общият обем на вноските от 29 страни надхвърля 6,7 млрд. долара. Следователно Токио подпомага украинската отбрана, но не финансира ракетите, от които тя изпитва недостиг.

Финансовият принос на Япония извън военната област е значителен. Бюджетната подкрепа за Украйна след февруари 2022 г. надхвърля 9,8 млрд. долара. Само от началото на 2026 г. по проекти на Световната банка са преведени 850 млн. долара. Ангажиментът по ERA – механизма за заеми за Украйна, чието обслужване се покрива с приходи от замразени руски държавни активи – възлиза на над 3 млрд. долара. От него около 1,8 млрд. долара вече са постъпили в украинския бюджет.

Япония произвежда и ракети PAC-3 за системите Patriot. Mitsubishi Heavy Industries ги изработва по лиценз на Lockheed Martin, а посочваният производствен обем е около 30 годишно. Предвижда се той да се удвои след преодоляване на ограниченията в доставките на самонасочващи глави от Boeing – развитие, очаквано от 2027 г. нататък.

През ноември 2025 г. Япония изнесе за първи път такива ракети за САЩ при изричното условие да останат под техен контрол и да не бъдат предавани на трета страна. Доставките на Украйна бяха от американските запаси, а не пряко предоставяне на японските ракети.

Искането на Украйна отразява недостига на прехващачи спрямо интензивните руски удари. По думите на Зеленски през 2026 г. страната разполага с два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото година по-рано, докато Русия изстрелва месечно двойно повече балистични ракети. През август той заяви, че 5% от американския запас от ракети за Patriot биха били достатъчни, за да може Украйна да премине зимата.

На 22 септември в Ню Йорк Зеленски обсъди и друг възможен отговор на този недостиг. На срещата си с Доналд Тръмп той постави въпроса за лицензно производство на прехващачи за Patriot в Украйна, а след разговора заяви, че американският президент гледа положително на идеята. Японският опит показва, че такива ракети вече се произвеждат по лиценз и извън САЩ. Това обаче само по себе си не означава, че е договорено японско участие в евентуално украинско производство.

Основата на двустранното сътрудничество беше положена с подписването на споразумение за подкрепа и сътрудничество в сферата на сигурността през юни 2024 г. В същото време се влошиха рязко отношенията между Япония и Русия. След японските санкции заради нахлуването в Украйна Москва прекрати през март 2022 г. преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на Курилските острови и се оттегли от съвместните стопански проекти.

Разширяването на способностите за отбранително сътрудничество съвпада и с промени в самата Япония. Бялата книга по отбраната от 4 август 2026 г. посочва за първи път разходи над 9 трлн. йени и достигнат праг от 2% от БВП две години по-рано от предвиденото. Този курс среща и обществена съпротива. На 19 април, два дни преди ревизията на правилата за износ, над 30 000 души се събраха пред парламента в Токио срещу облекчаването на ограниченията за оръжейния износ и срещу конституционната ревизия.

Обещанието на Такаичи продължава вече установена политика на санкции, хуманитарна и енергийна помощ и сътрудничество по икономическата сигурност. Преминаването към доставки на прехващачи би изисквало допълнителни решения. Двустранното споразумение за трансфер би било важна стъпка, но няма автоматично да разреши износа на ракети за Украйна. Напредъкът ще се измерва и с конкретно одобрение, определени количества и срокове за доставка. Срещата в Ню Йорк очерта украинското искане, но неговото изпълнение засега остава открит въпрос.

Рубио постави ядрената забрана пред всяка среща с Пезешкиан

🇺🇸🇮🇷 Иран никога не бива да се сдобие с атомна бомба и всеки разговор с него започва оттам, заяви във вторник сутринта държавният секретар на САЩ Марко Рубио, броени часове преди в Ню Йорк да започнат речите на държавните ръководители на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

В сутрешното предаване Fox & Friends той описа Ислямската република като държава, управлявана от „луди духовници“ с „радикален“ и „апокалиптичен“ прочит на своята вяра. Изводът му беше категоричен: „Тези хора никога не бива да имат ядрено оръжие.“

Рубио подкрепи забраната със сравнение, което Вашингтон използва от пролетта насам. „Представете си Северна Корея, но в Близкия изток. Това би било катастрофа за света“, каза той. В края на март, в интервю за Шон Ханити, той разви същата мисъл по-подробно: Иран се е целил да стане следващата Северна Корея, но не режим, който е „проблемен и труден за разбиране“, а държава на „радикални шиитски духовници“ с ракети, които някой ден биха стигнали до континенталната част на САЩ. Рубио поставя ударението върху характера на управляващите, а не върху самото оръжие. Във вторник той каза, че иранските ръководители взимат решенията си, водени от богословски мотиви.

Вторият довод беше в цената на горивото. „Нямаше да плащате 6 долара или колкото струва дизелът тази сутрин. Щяхте да плащате тройно. Иран щеше да го контролира“, каза Рубио. По думите му Техеран щеше да казва на света, че никой не може да го докосне, тъй като има ядрено оръжие. Бомбата в тази логика е щит, зад който Иран определя условията на енергийния пазар.

Числото, от което тръгва, е реално. Според Администрацията за енергийна информация на САЩ средната цена на дизела на бензиностанциите в седмицата от 14 септември е 6,285 долара за галон, 1,66 долара за литър. Седмица по-рано цената беше 5,967 долара. Това е най-високото равнище, откакто агенцията води седмичната си поредица, започнала през 1994 година. Тройната цена би означавала около 19 долара за галон. Рубио не посочи откъде идва тази стойност и в думите му тя стои като сценарий, не като прогноза.

Днешната цена обаче вече е цена на война, в която Иран няма бомба. Ормузкият проток, през който преди конфликта минаваха около една четвърт от превозвания по море петрол в света, е затворен от 28 февруари, деня, в който САЩ и Израел започнаха офанзивата. Иран обяви затварянето официално на 4 март. По данни на Lloyd's List Intelligence през юли през пролива са минали 554 товарни кораба срещу 3098 през февруари, спад с 82%. Сортът Brent стигна на върха на кризата 126 долара за барел. Рекордът, който Рубио използва като мярка за бъдещата заплаха, е произведен от настоящата блокада на пролива.

Същата сутрин Рубио потвърди, че президентът Доналд Тръмп е отворен за среща с иранския президент Масуд Пезешкиан, докато двамата са в Ню Йорк. „Може нищо добро да не излезе от това, но и нищо лошо няма да излезе“, каза той. Веднага след това добави уговорката, която Белият дом повтаря от началото на годината: Пезешкиан не решава. „Последната дума в Иран е на върховния лидер, а върховният лидер е радикален шиитски духовник“, заяви той. Върховен лидер от 8 март е Моджтаба Хаменей, който наследи баща си Али Хаменей, убит на 28 февруари в първия ден на американско-израелските удари. Той не се появи дори на държавното погребение на баща си, проведено в началото на юли, заради опасения от покушение. Така местонахождението му до ден-днешен не е известно.

Тръмп сам беше очертал рамката в неделя, в телефонно интервю за кореспондента на Fox News Трей Ингст. На въпрос дали би се видял с Пезешкиан той отговори, че „вероятно“ е отворен. В същия разговор каза, че е „в режим на вземане на решение“, и изброи възможностите пред Иран: сделка, икономическо загниване или унищожение. „Въпросът ми е дали и кога ще взривя цялата страна. По-добре да се държат прилично“, заяви той.

Делегацията на Ислямската република пристига при ограничения. Държавният департамент на САЩ издаде визи на Пезешкиан и на външния министър Абас Аракчи, но ограничи придвижването на делегацията в Ню Йорк и ѝ забрани покупката на луксозни стоки. На част от състава бяха отказани визи, сред тях на членове на медийния екип на президента. Вашингтон обясни решенията със задълженията си като страна домакин, които произтичат от споразумението с ООН за седалище на организацията от 1947 година. Аракчи замина от Техеран още в неделя вечерта, а Пезешкиан лети за Ню Йорк във вторник.

Двамата президенти ще бъдат в един град, докато войната продължава вече седми месец. Тръмп говори от трибуната на Общото събрание на ООН още във вторник, в първия ден на общите разисквания, а Пезешкиан пристига в Ню Йорк след него. Разговорите между двете страни през последните месеци преминаваха през посредници: първо Пакистан, после Оман и Катар. Премиерът на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани посети Техеран на 27 август, първото посещение от Доха на подобно високо ниво от самото начало на войната, а Аракчи спря в Доха за консултации на път за ООН. На 17 юни Тръмп и Пезешкиан подписаха чрез посредничество от Пакистан меморандум от 14 точки. Той предвиждаше прекратяване на огъня на всички фронтове, сваляне на морската блокада на иранските пристанища, разминиране на Ормузкия проток наред с безопасно преминаване през него, облекчаване на санкциите и иранско задължение да не се разработват ядрени оръжия. На 25 юни търговският кораб „Евър Лъвли“ беше атакуван край бреговете на Оман, а на 27 юни САЩ отговориха. На 7 юли Тръмп окончателно обяви споразумението за приключило, след което 6 дни по-късно Вашингтон възстанови блокадата на иранските пристанища.

Това споразумение е и най-близкият прецедент за онова, което Рубио описва. Подписът на Пезешкиан под обещание да не се създава бомба вече съществува и не удържа три седмици. Затова Вашингтон поставя забраната пред разговорите, а не в тях, и насочва уговорката си към човека, който не пътува за Ню Йорк. Среща в кулоарите на ООН до края на сесията е възможна, но е малко вероятно да донесе ангажимент за отказ от ядрено оръжие, зад който Моджтаба Хаменей застане публично. Такова изявление от кабинета на върховния лидер би означавало, че линията на Рубио е намерила адресат. Среща само между двамата президенти, без дума от Хаменей, би била ръкостискане, което не обвързва онзи, който подписва.

Будапеща обяви Русия за заплаха в указанията за делегацията си в ООН

🇭🇺📜🇷🇺 Унгарското правителство нареди на делегацията си в Общото събрание на ООН да осъди руската военна агресия и да отстоява териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Решение 1266/2026, подписано от премиера Петер Мадяр, беше обнародвано в официалния вестник Magyar Közlöny на 25 август и урежда поведението на унгарските дипломати през 81-вата сесия, която започва през септември. Der Spiegel съобщи за него на следващия ден.

Текстът е кратък и недвусмислен. В него се посочва, че Унгария „осъжда руската военна агресия“ и „изцяло подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници“, което признава и правото на Киев на самоотбрана. Отделна клауза дава и пряка оценка: „Поведението на Русия представлява заплаха за Унгария, Европа и световния ред.“ Наред с това заявява подкрепа за преговори, които биха донесли на Украйна „устойчив мир и дългосрочни гаранции за сигурност“. Решението не се изчерпва с Украйна. То задава унгарските позиции и по хуманитарното положение в Газа, по иранската ядрена програма, по реформата на ООН и по укрепването на ролята на Международния съд.

Документът добавя, че действията на Кремъл застрашават унгарското малцинство в Закарпатието – около 100 000 души в най-западната украинска област. Десетилетие наред същият аргумент работеше в обратна посока: правителството на Виктор Орбан го използваше, за да спира сближаването на Киев с ЕС заради украинското езиково и образователно законодателство. През юни 2026 г. Мадяр обяви договорка с Киев за разширяването на езиковите, културните, образователните и политическите права на етническите унгарци. Два месеца по-късно същата общност се появява в държавен акт като изложена на руска, а не на украинска опасност.

Последният път, когато темата стигна до гласуване, унгарската делегация застана на другата страна. На 24 февруари 2025 г. Общото събрание на ООН прие украинския проект за резолюция, осъдил пълномащабната инвазия, който настояваше за изтегляне на руските войски. Резултатът беше 93 гласа „за“, 18 „против“ и 65 въздържали се. Унгария гласува „против“ – в колона с Русия, Беларус, Северна Корея и САЩ, и единствена от ЕС в тази група. Указанията за септемврийската сесия задължават същата делегация да отстоява точно обратното.

Промяната на курса тръгва от изборите на 12 април 2026 г., когато партията „Тиса“ на Мадяр спечели 141 от 199 места в унгарския парламент. Победата сложи край на 16-годишното управление на Орбан. Още преди новият кабинет да встъпи в длъжност на 13 май, Съветът на ЕС завърши на 23 април замразения дотогава заем от 90 млрд. евро за Украйна. Унгарското вето отпадна два дни след като петролопроводът „Дружба“ беше възстановен и руският петрол към Унгария и Словакия потече отново, тоест още при управлението на Орбан. Същия ден Съветът прие и 20-ия пакет санкции срещу Русия, спиран месеци наред от Будапеща и Братислава по същия повод. На 1 юни унгарският посланик в Комитета по политика и сигурност съобщи, че страната оттегля ветото си върху Европейския механизъм за подкрепа на мира, инструментът, възстановил на държавите членки част от стойността на оръжието, предадено на Украйна от собствените им запаси.

Отпушената по този начин сума е 6,6 млрд. евро при натрупани неудовлетворени искания за над 40 млрд. Дни след съобщението ЕК отказа да потвърди отблокирането, а привеждането в действие изисква правни актове на Европейската служба за външна дейност и последващо одобрение от държавите членки. Ветото падна през юни; публично потвърждение, че средствата са преведени, към 26 август няма.

До средата на юни отпадна и последната унгарска пречка пред началото на преговорите. След договорката за правата на малцинствата от 3 юни Будапеща свали възражението и на 12 юни ЕС отвори първи клъстер с Киев – процедура, блокирана още от 2024 г.

Декларативната част на обрата е приключена. Материалната се движи бавно, а на места изобщо не мърда. Делът на руския суров петрол във вноса на Унгария е нараснал от 61% през 2021 г. до 93% през 2025 г. При природния газ движението е сходно: от 60% до 90% за същия период, според изчисленията на Центъра за изследване на демокрацията. Предизборната програма на „Тиса“ определя тази зависимост като системен риск, но поставя изхода от нея през 2035 г. – осем години след обвързващия срок, приет от Съвета на ЕС през декември 2025 г. за пълно прекратяване на вноса на руски петрол и газ.

Приемствеността личи и в 21-вия пакет санкции, приет на 23 и 24 юли 2026 г. вече при правителството на Мадяр. Той продължава специалното изключение за Унгария при покупката и вноса на руски и беларуски наситени ациклични въглеводороди по митническа позиция 2901 10. Срокът, който изтичаше на 25 юли, беше изтеглен до края на 2026 г.

Ядреният проект „Пакш II“, възложен на „Росатом“, също остава на място. Кабинетът обяви, че ще проведе ревизия на финансовите параметри и на рисковете за сигурността, но не и прекратяване. Строителството продължава: на 5 февруари 2026 г. беше излят първият бетон за пети блок, техническият праг, след който Международната агенция за атомна енергия отчита централата като намираща се в строеж. „Росатом“ заявява, че работи по график. Атомната енергетика дава около 40% от електроенергията в страната.

Външният министър Анита Орбан – енергиен експерт, издигнат от „Тиса“, без родство с бившия премиер – формулира линията пред Süddeutsche Zeitung на 4 август: „Търсим прагматично отношение с Москва.“ По време на същото интервю тя посочи като причина зависимостта от руския петрол и газ, както и договора с „Росатом“ за двата нови блока, а самото отношение описа като между суверенни държави, които зачитат интересите си без взаимна намеса.

Изявлението дойде ден след като „РИА Новости“ публикува необичайно личен коментар срещу Мадяр, в който се твърди, че Унгария върви към „две катастрофи“. Текстът завършва с въпрос дали разширението на „Пакш“ не излиза твърде скъпо – директна препратка към обявения преглед.

📸 Снимка: Sebastian Gollnow / dpa

ООН преизбра Тюрк 144–10; Франция обяви САЩ за изолирани

🇺🇸🇫🇷🇺🇳 Постоянната мисия на Франция към ООН в Женева публично разкритикува САЩ, след като те се оказаха сред 10-те гласа „против“ при преизбирането на върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк.

„Някога САЩ бяха пътеводна светлина за правата на човека. Вече не“, написа мисията в X, изброявайки компанията, в която е попаднала свръхсилата: „Днес стои редом със Северна Корея, Никарагуа, Мали и Русия, изолирана. И светът вече не я слуша.“ Публикацията завършва с хаштаг #AmericaAlone – необичайно остра по тона си реплика на близък съюзник, отправена не зад затворени врати, а от официалния акаунт на мисията.

Поводът е гласуване от предната вечер. На 24 юли Общото събрание на ООН потвърди Тюрк за втори 4-годишен мандат начело на Службата на върховния комисар по правата на човека (OHCHR) със 144 гласа „за“, 10 „против“ и 13 „въздържали се“. Около три четвърти от всичките 193 държави членки подкрепиха австрийския юрист, а блокът на несъгласните се сви до 5% от състава. Кандидатурата за нов мандат до 2030 г. беше издигната от генералния секретар Антониу Гутериш; първият мандат на Тюрк, дългогодишен служител на ООН с назначения в Женева и на терен, включително в Косово, изтича на 11 октомври.

Гласуването е в Общото събрание, където правото на вето на петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, включително това на САЩ, не важи, така че американският глас така или иначе не можеше да спре преизбирането. Постът е най-високият глас на ООН по правата на човека: Службата документира нарушения по света и назовава правителства поименно, което обяснява защо мнозина от гласувалите „против“ са точно сред наблюдаваните от нея.

Пълният състав на „против“ е по-широк от четирите имена, които Париж подбра. Освен САЩ, Русия, КНДР, Никарагуа и Мали, срещу Тюрк гласуваха още Израел, Аржентина, Нигер, Буркина Фасо и Тринидад и Тобаго. Франция подреди в изречението си най-тежко натоварените с репутация на пария, а подмина, че сред несъгласните е и самият Израел, близък американски съюзник, и две държави от Западна Африка Сахел. Реториката на #AmericaAlone е толкова дипломатическо оръжие, колкото и констатация: изолацията е математически безспорна, но подборът на компанията е реторичен ход. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност и традиционен защитник на многостранния ред, а мисията ѝ в Женева стои в самото седалище на Съвета по правата на човека. Рядко съюзник от такъв ранг осмива публично друг по име.

Самият блок на „против“ е разнороден по мотиви. Мали, Нигер и Буркина Фасо, трите военни хунти от Алианса на сахелските държави, скъсаха със западните си партньори, изгониха френските войски и се обърнаха към Москва; Буркина Фасо вече обяви, че ще затвори офиса на OHCHR на своя територия до половин година. Русия и Северна Корея отхвърлят самата рамка за правата на човека. За САЩ и Израел мотивът е друг и по-конкретен: какво Тюрк е казал за Газа. Единственото общо между десетте е гласът, не каузата.

Американската мисия поднесе резултата не като поражение, а като победа. „Системата на ООН за правата на човека от десетилетия губи доверие. Волкер Тюрк я доведе до смъртен одър. Днешният вот я довърши“, написа мисията, цитирайки своя посланик по реформата на ООН. Уверението обаче се сблъсква със самото число, върху което стъпва: гласуване, при което 144 страни потвърждават комисаря и едва 10 го отхвърлят, трудно се представя за негов край. Заместник-посланикът Джеф Бартос вложи възражението в процедурен ключ, като обвини, че кандидатурата е „вкарана тихомълком в дневния ред в последната минута, за да заобиколи същинско разглеждане“, и предупреди, че „ако това събрание толерира процедурни своеволия, задкулисни сделки и злоупотреба с постове на ООН, ще има последствия“.

Процедурният довод не е изцяло без основание. Мандатът на Гутериш като генерален секретар изтича в края на годината, а преназначаване на върховния комисар за 4 години напред обвързва избора на неговия приемник, довод, който противниците на удължаването изтъкваха и преди вота. Русия дори предложи компромис, мандат само до края на 2026 г., който Общото събрание отхвърли. Отделно организацията UN Watch поиска оставката на Тюрк по-рано тази година след собствено разследване, така че критиката към Службата не идва единствено от правителства с интерес да я отслабят.

Съпротивата обаче не е процедурна по същество. Тюрк си спечели враговете си с две линии на публична критика: към войната на Русия срещу Украйна и към поведението на Израел в Газа. По данни на Reuters трима дипломати описват как именно противопоставянето на Израел и САЩ превърнаха очаквано консенсусно преназначаване в оспорван вот. Израел описа преизбирането като „морален провал“. Руският заместник-постоянен представител Дмитрий Чумаков упрекна комисаря и Службата му в „политическа пристрастност“ и в обслужване на „западни геополитически интереси под предлог за защита на правата на човека“ – обвинение, огледално на американското, но отправено от противоположния лагер. Европейският съюз, чрез Ирландия, заяви обратното: „безрезервна подкрепа“ за Тюрк. Когато едната страна говори за „морален провал“, а другата за „безрезервна подкрепа“, става ясно, че спорът не е за реда на дневния ред, а за това какво комисарят е казал за Газа и за Украйна. Преизбирането осигурява на Тюрк 4 години начело на Службата, а с това и продължаване на нейните доклади за Газа и за Украйна, тоест точно изхода, който Вашингтон и Йерусалим искаха да предотвратят.

Гласът „против“ от САЩ се разчита идва на фона на две години последователно отдръпване от институциите по правата на човека. През февруари 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на САЩ от Съвета на ООН по правата на човека и за спиране на финансирането за агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Това не е първото американско излизане от Съвета: Вашингтон го напусна и през 2018 г. при първия мандат на Тръмп, върна се при Джо Байдън през 2021 г. и излезе отново през 2025 г. Тази люлка сама по себе си подкопава ролята на САЩ като устойчив глас по правата на човека. Дни по-късно, на годишнината от руското нахлуване, Вашингтон гласува заедно с Русия, Северна Корея и още 15 държави срещу резолюция на Общото събрание, осъждаща руската агресия в Украйна – първият път, в който САЩ застанаха срещу собствените си европейски съюзници по този въпрос. В началото на 2026 г. администрацията обяви и напускане на 61 международни организации, 31 от които в системата на ООН. Съкращаването на вноските изостри финансовата криза на организацията дотам, че през януари Гутериш предупреди за риск от „неизбежен финансов колапс“. Вотът за Тюрк не е изолиран епизод, а поредната точка в тази линия.

Небензя: Зеленски изнася „единствено наемници и оръжия, изплуващи по целия свят“.

🇷🇺🇺🇳 Василий Небензя, постоянен представител на Руската федерация в ООН, обвини ръководството на Украйна, че изнася „единствено наемници и оръжия, които изплуват в конфликтни точки по целия свят“, а заедно с тях „театрални представления, предимно на европейски сцени“. Думите бяха изречени по време на неформална пленарна сесия на Общото събрание на ООН, която беше посветена на реформи на Съвета за сигурност, записът от която е достъпен в UN WebTV.

В първата част на репликата си Небензя обрисува набирането на личен състав в Украйна с думите, че „ловът на украински мъже тече посред бял ден, извличат ги от апартаменти, частни домове, обществен и личен транспорт от болнични легла, работни места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини“. По думите му „хората биват осакатявани и пребивани до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошокови палки“, включително срещу „инвалиди със сериозни заболявания“.

„Такъв тип безопасност ли иска Зеленски да изнася по целия свят?“, попита дипломатът и сам даде отговор на въпроса, изтъквайки тезата за „наемниците и оръжията“.

Репликата смесва реална тема – принудителните практики на териториалните центрове за набиране (ТЦК) към Министерство на отбраната на Украйна, документирани от украински омбудсман, журналисти и западни медии, по които Киев периодично уволнява ръководители и образува дисциплинарни производства – със стандартния пропаганден разказ на Москва за „нелегални наемници“ и „износ на конфликт“. По-съществено обаче е какво неволно признава самото твърдение за „износ на оръжия по целия свят“ с оглед на целите, заявени от Владимир Путин на 24 февруари 2022 г.: „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна. Първата – в първоначалното си тълкуване – предполагаше свеждане на украинския военен потенциал до незначителни параметри, докато в по-радикалните ѝ прочити – дори разпад на украинските въоръжени сили като организиран инструмент.

Балансът по тази цел към април 2026 г. е диаметрално противоположен. Украйна влезе във войната февруари 2022 г. с действаща армия от порядъка на 200 000 военнослужещи. По данни, цитирани в последното издание на The Military Balance на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), въоръжените сили днес наброяват над 900 000 военнослужещи – най-голямата и най-опитна редовна армия в Европа. Икономиката на страната беше преструктурирана за военно производство: капацитетът на украинската отбранителна индустрия, по публично изразени от Киев оценки, достигна порядъка на 35 млрд. долара годишно за 2025 г. – многократно повече от предвоенните нива, при това с продължаваща пропускливост между наличен капацитет и осигурени реално поръчки. Украйна се превърна във водещия производител на ударни и разузнавателни дронове в Европа, а според данни, оповестявани многократно от правителството в Киев, годишният обем през 2025 г. се измерва с милиони изделия от всички категории – от дронове с изглед от първо лице (FPV) до ударни платформи с обхват над 1000 км, използвани за удари срещу петролна, транспортна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил.

Киев разгърна или възроди серийно производство на самоходната гаубица „Богдана“, семейство крилати ракети „Нептун“ (вариантът с удължен обсег „Лонг Нептун“) и морски безпилотни кораби „Магура“, използвани срещу кораби от Черноморския флот на Руската федерация. От 2025 г. правителството на Украйна, с личното участие на президента Володимир Зеленски, обяви поетапно отваряне на износа на специализирани военни продукти, най-вече технологии за дронове, за да бъде финансирано допълнителното производство за собствените нужди на въоръжените сили. Паралелно Киев сключи индустриални договорености с Дания, Германия, Обединеното кралство, Полша, Норвегия и САЩ за съвместно производство на боеприпаси, техника и безпилотни системи – програми, които бяха структурирани за дългосрочно функциониране независимо от хода на военните действия.

Именно тази реалност прави изказването на Небензя неволно красноречиво. Ако Украйна реално е в състояние да „изнася оръжия по целия свят“ – твърдение, което в мащабите, обрисувани от Москва, не се потвърждава от реалните обеми на износ, цитирани в SIPRI или Conflict Armament Research – това автоматично значи, че тя не е демилитаризирана, а превърната във военно-индустриален фактор, какъвто никога до момента не е била. Киев произвежда повече артилерийски боеприпаси от довоенните години, експоненциално повече дронове, като има натрупан уникален боен опит от военен конфликт с висока интензивност, какъвто никоя друга европейска армия (включително руската преди 2022 г.) не е водила през последните три десетилетия.

Спрямо изходно заявената цел за демилитаризация това представлява стратегически провал на руския план за резултат от „специалната военна операция“. Вместо редуцирана и дезорганизирана армия, Русия се сблъсква с противник с все по-голяма численост, с мощна отбранителна промишленост, интегриран в западните вериги за доставка и индустриално обучение, и с тестван мащабен боен опит. Цената на този ефект за самата Русия също е значителна – общите ѝ загуби (убити, безследно изчезнали и ранени) към началото на тази година се оценяват на над един милион души, според данни на Министерството на отбраната на Обединеното кралство и западните разузнавания. Москва оспорва цифрите, но те се потвърждават от редица независими източници.

„Демилитаризацията“, заявена в първите часове на пълномащабната инвазия, в практически план е заместена от неумолима война на изтощение, в която собствените ѝ военни ресурси страдат от все по-тежка ерозия.

Реалната тема за принудителната мобилизация в Украйна не бива да бъде пренебрегвана, но тя си има своя не по-малко груб аналог от страна на Руската федерация: принудителни привиквания, вербовка на затворници, на задържани по административен ред, примамване на мигранти с фалшиви обещания за трудова заетост, натиск върху ученици и студенти за сключване на договор, документиран от „Медиазона“, руската служба на Би Би Си, Reuters и руски НПО в условия на значително ограничено публично пространство. Използването на украинската ТЦК тема в реториката на Москва има функция на асиметричен инструмент, пренасочва вниманието от нейните собствени практики към тези на опонента.

Твърдението, че Зеленски иска „продължаване на конфликта“, игнорира факта, че предложенията, придвижвани в края на 2025 г. и началото на 2026 г. от САЩ и ЕС, последователно се сблъскват с руските позиции, изискващи от Украйна предварително признаване на анексии и ограничаване на военния капацитет след евентуално, но не гарантирано прекратяване на огъня. Именно последният елемент – опит „демилитаризацията“ да се реанимира с преговорна формула, след като не бе постигната на бойното поле – остава ключова пречка пред сключване на всеобхватно примирие. Ултиматумите, които Путин не успя да наложи военно, днес опитва по дипломатически път. Точно тази цел Киев и съюзниците отказват да легитимират.

Северна Корея пред ООН: Никога няма да се откажем от ядреното оръжие.

📸 Снимка: UN Photo/Loey Felipe

🇰🇵 Висш дипломат на Северна Корея заяви на вчерашното заседание на ООН, че страната му никога няма да се откаже от ядрените си оръжия въпреки многобройните международни призиви. Той подчерта, че те са ключови за поддържането на „баланса на силите“ с Южна Корея. „Никога няма да отстъпим от тази позиция“, подчерта той.

Пред погледа на световните лидери на годишната сесия на Общото събрание, заместник-външният министър Ким Сон Гьонг повтори обичайната реторика на Пхенян срещу съвместните военни учения на САЩ, Южна Корея и Япония. Той определи действията им като „нарастваща заплаха от агресия“ и представи севернокорейския ядрен арсенал като гаранция, че „балансът на силите на Корейския полуостров е осигурен“.

Въпреки това речта му бе по-умерена, особено по отношение на Съединените щати, в сравнение с много предишни изявления на Пхенян. Ким разкритикува „хегемонистични сили“ и „безразборна тарифна война“, но се въздържа от лични нападки и лични обръщения по име към американския президент Доналд Тръмп.

„Ние никога няма да се откажем от ядреното оръжие“, подчерта Ким, като припомни, че ядрената програма на страната е вписана в конституцията ѝ. Той посочи, че сигурността на полуострова е „изправена пред по-сериозни предизвикателства от всякога“, обвинявайки тристранните учения на САЩ, Япония и Южна Корея, които по думите му „поставят нови рекорди по мащаб, характер, честота и обхват“. Пхенян традиционно описва подобни маневри като подготовка за нападение.

От своя страна Сеул твърди, че последните учения са нужни, за да противодейства на постоянно нарастващите ядрени и ракетни заплахи от Севера. Съветът за сигурност на ООН многократно е призовавал Пхенян да прекрати разработването на ядрено оръжие и балистични ракети.

Миналата седмица президентът на Южна Корея Лий Дже Мьонг заяви пред Общото събрание на ООН, че новото правителство „ще поеме по нов път на мирно съвместно съществуване и споделен просперитет на Корейския полуостров“. Той посочи, че първата стъпка е връщане на нарушеното доверие между двете Кореи и преминаване към „взаимно уважение“.

Изявата на Ким в Ню Йорк беше първото участие на севернокорейски дипломат в Асамблеята на ООН от седем години насам, а последното такова беше през 2018 г. Според него международната общност „не бива да се самозалъгва и да се поздравява, че в последните 80 години не е избухнала Трета световна война, а вместо това трябва да бъде обърнато внимание на факта, че заплахата не е изчезнала, а става все по-сериозна, и да предприемем мерки“.

Появата на дипломата от КНДР на Общото събрание съвпада с подновените спекулации за нова среща между Ким Чен Ун и Доналд Тръмп. Двамата се срещнаха три пъти в периода 2018–2019 г. в период, белязан от рязко увеличение на ядрения арсенал на Пхенян, разглеждан от Ким Чен Ун като ключов за сигурността на страната, както и за собствената му власт. Разговорите тогава се провалиха заради санкциите срещу Северна Корея, която отказва всеки опит за дипломация със САЩ и Южна Корея оттогава насам.

След като се завърна в Белия дом през януари, Тръмп многократно изрази надежда за подновяване на диалога. Миналия понеделник лидерът на КНДР отбеляза, че все още пази „добри спомени“ от срещите с Тръмп, но настоя Вашингтон да се откаже от изискването Пхенян да предаде ядрените си оръжия като условие за подновяване на преговорите.

В петък министърът на външните работи на Южна Корея Чо Хьон заяви в интервю за Associated Press, че президентът Лий Дже Мьонг се е обърнал с молба към Тръмп „да бъде миротворец“ като използва лидерството си, за да убеди Севера да седне на масата за преговори и да намали военното напрежение на полуострова.

По думите му Тръмп е „изразил готовност отново да се ангажира със Северна Корея“.

Африка настоява за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

🇺🇳 Лидерите от няколко африкански държави изнесоха мощни речи на Общото събрание на ООН, в които призоваха за цялостна реформа на „остарялата“ структура на организацията, настоявайки за постоянни места с право за налагане на вето в Съвета за сигурност.

„Учредителният устав на ООН е остарял по отношение на представителството. Най-могъщите страни след Втората световна война все още се ползват с почти тоталитарна власт над останалия свят,“ заяви президентът на Гана Джон Драмани Махама пред световните лидери и дипломати на Общото събрание в четвъртък.

Облечен в традиционна за региона дреха с ярък, шарен раиран десен, Махама цитира прогнози на ООН, според които до 2050 г. над една четвърт от световното население ще бъде от африканския континент. Той добави, че до същата година една трета от всички млади хора на възраст между 15 и 24 години ще живеят в Африка.

„Виждате ли, бъдещето е африканско. Позволете ми да го кажа още веднъж, малко по-силно за хората отзад: Бъдещето е африканско!“ заяви той под аплодисменти от африканските делегати.

Позовавайки се на ангажимента на устава на ООН за суверенно равенство, Махама подчерта, че ако този принцип се спазваше, „континент с размерите и броя на държавите членки на ООН като Африка щеше да има поне едно постоянно място в Съвета за сигурност.“

„Освен това правото на вето не трябва да е ограничено до пет държави и не бива да е абсолютно. Трябва да има начин Общото събрание да може да противодейства на вето. Нито една държава не трябва да може да използва абсолютно вето, за да защитава собствените си интереси в конфликт,“ призова той.

Лидерът на Гана припомни речта на Нелсън Мандела пред Общото събрание през 1995 г., в която легендарният лидер на Южна Африка призова за преструктуриране на ООН, така че то да отрази многообразието.

„30 години по-късно ние, африканските лидери, все още отправяме същото искане: за постоянно място в Съвета за сигурност с право на вето... Стоя тук, на същото място, и питам: ако не сега, кога?“

Съветът за сигурност на ООН е съставен от пет постоянни члена: САЩ, Китай, Русия, Франция и Обединеното кралство, всяка от които поначало разполага с право на вето. 10 временни позиции се разпределят по региони и на ротационен принцип.

Президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд призова ООН да пребори с несправедливостта в настоящата система и припомни, че Африка, която е континент с 54 суверенни държави, остава единственият без постоянно представителство в Съвета за сигурност.

„Това е неустойчиво. Някои от най-належащите въпроси, които доминират дневния ред на Съвета, засягат пряко Африка, а Африка няма постоянен представител на масата“ , отбеляза Мохамуд.

Изключването на континента от постоянно членство е несправедливо, остаряло и повече не може да бъде оправдавано, добави той.

„Истинският мултилатерализъм и глобалната легитимност изискват Африка да бъде включена изцяло в структурите за вземане на решения на ООН“, подчерта президентът на разкъсваната от войни и тероризъм държава в Източна Африка.

Президентът на Гвинея-Бисау Умаро Сисоко Ембало също призова за структурни промени в ООН, тъй като светът е претърпял грандиозни коренно за 80-те години, изминали от създаването му.

„Вече не сме само 51-те държави, подписали Устава на ООН през 1945 г. Днес ООН сме всички ние: 193-те държави членки, плюс наблюдатели, неправителствени организации, граждански организации и други участници, представени в тази велика зала,“ каза той.

За да отговори на предизвикателствата на 21-ви век, ООН трябва спешно да предприеме реформи, които отразяват днешните геополитически реалности и глобалния баланс на силите, добави той.

„Африка иска това, което й принадлежи“

В сряда кенийският президент Уилям Самоеи Руто предупреди, че Африка вече не е готова да стои настрана в глобалното управление, „докато решенията за мир, сигурност и развитие се вземат без нашето разбиране, перспективи и глас“.

Той посочи, че Африка търси постоянно място в Съвета за сигурност от 20 години насам и поиска „две постоянни места с пълни права, включващи правото на вето, и две допълнителни непостоянни места в Съвета за сигурност.“

Руто постави под въпрос настоящата структура на Съвета за сигурност, която според него се занимава само с приоритетите на основните победители от Втората световна война.

Вицепрезидентът на Екваториална Гвинея Теодоро Нгуема Обианг Мангуе определи организацията като парализирана от индивидуални интереси и ограничена от институционална рамка, „която вече не отразява реалностите на днешния свят.“

„Разговорите за това да не оставим никого назад губят смисъл, ако милиони са маргинализирани в системи на зависимост и изключване“, подчерта Мангуе. Според него Съветът за сигурност е най-ясният пример за това доколко ООН се намира в разрез с времето.

„Без тази реформа Съветът за сигурност ще продължи да бъде възприеман като ексклузивен клуб на исторически привилегии, неспособен да отговори легитимно на текущите заплахи“, каза той.

„Африка иска това, което й принадлежи чрез справедливо и постоянно представителство в най-важния орган за сигурност в света“, добави той и подчерта, че континенталните лидери търсят единствено международна система на управление, която да бъде в полза на всички, а не само на избрани малцина.