🇮🇱🚨 Израелската полиция използва шокови гранати и палки срещу десетки ултраортодоксални мъже, които днес следобед блокираха път №4 при кръстовище Геха край Бней Брак в знак на протест срещу ареста на ученик в йешива, неявил се в армията. Полицията обяви протеста за незаконен и съобщи, че полицай е бил ранен в главата от камък, хвърлен от протестиращите.
„Офицер на място обяви демонстрацията за незаконна и въпреки опитите за диалог нарушителите на реда продължават да се трупат на мястото и да викат срещу полицейските сили“, гласи изявление от силите на реда. Поне един протестиращ е откаран в болница с рана от шокова граната, пише Times of Israel по данни на медии на иврит. Харедимският новинарски сайт „Кикар ха-Шабат“ съобщава за поне четирима, приети в болници, някои с травми на главата. Според Ynet полицаите са хвърлили десетки шокови гранати, а ранени са били откарани с линейки.
Кадрите на обществената медия „Кан“, заснети под естакадата на кръстовището, показват полицаи, които влачат протестиращи по платното в плътна тълпа. Силите на реда се бяха подготвили за протеста, очакван около 15:00 ч.: пътят беше затворен в двете посоки в отсечката между възлите Алуф Саде и Ем ха-Мошавот, а шофьорите бяха призовани да използват алтернативни маршрути. Задръстване има и по ул. „Жаботински“ в Бней Брак. Протестиращите излязоха и на трасе на лекото метро в Петах Тиква, където движението беше временно спряно, съобщават Srugim и Jerusalem Post.
Поводът е арестът на Алон Смаджа, ученик в йешивата „Тиферет Шрага“ в Йерусалим. Според Israel National News военната полиция го е задържала пред дома му в квартал Бейт ваГан, след като му се обадили, че го очаква доставка от куриер. Ynet пише, че младежът е във военния затвор № 10 заради неявяване. В деня на протеста военната полиция е задържала и Исраел Лендерер, последовател на хасидската династия Биала, който е американски гражданин и има само статут на постоянно пребиваващ в Израел, съобщава Israel National News.
Протестът беше свикан от равин Цви Фридман, чиито ученици са най-войнствената група в Йерусалимската фракция. Движението се обявява против явяването на учениците му в наборна служба дори за получаване на отсрочка. Преди изборите Фридман разпореди на последователите си и да не гласуват, пише Ynet. На платното протестиращи седяха с табели „По-добре да умреш като хареди, отколкото да живееш като светски. Ще умрем, но няма да влезем в армията!“ и с надпис на английски „Израел е антисемитска държава“.
Насилие е имало и срещу журналисти. Репортерката на i24NEWS Шани Вайцман и операторът Надав Абес са блъскани и заплювани, а по тях са хвърляни бутилки, докато протестиращите викали да бъде изгонена „шиксата“, обидна дума за жена, която не е еврейка, пише сайтът ice. Телевизията съобщи, че „насилието срещу журналисти по време на работа не може да бъде подминато с мълчание“. Ynet съобщи, че полицаи са арестували Давид Кешет, местен журналист от Бней Брак, докато е снимал действията на полицаите.
Йерусалимската фракция обвини министъра на националната сигурност: „Бен Гвир използва полицията, за да си отмъсти за резултатите от изборите. Ще се разплатим с всички отговорни за това. Кръвта на харедим не се пролива безнаказано.“ Председателят на „Обединен юдаизъм на Тора“ Яаков Ашер заяви: „Въпреки че сме против блокиране на пътищата, не може да се подминат с мълчание тежките кадри, на които се виждат протестиращи, сред тях и младеж със специални потребности, проснати на земята, натъртени и обляни в кръв.“ Той нарече това „червена линия“ и поиска от генералния комисар Дани Леви незабавно да извика на изслушване полицаите, „действали в нарушение на закона и с тежко насилие“.
Протестът дойде два дни след изборите за Кнесет на 27 октомври, които засега не дават ясно мнозинство на нито един от лагерите. При 90% преброени бюлетини блокът на Бенямин Нетаняху има 53 от 120 места, следван от Гади Айзенкот с 48. Арабските партии печелят рекордните 19 места, съобщи The Times of Israel. До съставяне на нов кабинет управлява служебното правителство на Нетаняху, в което Бен Гвир отговаря за полицията.
През юни 2024 г. Върховният съд постанови единодушно, че без закон държавата не може да освобождава от военна служба учениците в йешиви и трябва да ги призовава. The Times of Israel посочва, че 80 000 мъже харедим на възраст между 18 и 24 години подлежат на военна служба, но не са постъпили в армията. В края на септември Kan и Haaretz съобщиха, че след масови протести военните и полицията са спрели арестите, извършвани по тяхна инициатива; армията отрече това. Блокадата на 29 октомври не е първата тази есен: на 8 октомври харедим затвориха същата магистрала и входа на Йерусалим, а при предишната си акция групата на Фридман блокира път 4 при възела Ган Явне.
🇷🇸 Сърбия гласува на предсрочни парламентарни избори с активност, каквато страната не е виждала от години. Към 17:00 ч. по оценка на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID) и агенцията Ipsos са гласували 60,9% от избирателите, повече, отколкото на целите избори на 17 декември 2023 г. Тогава окончателната активност е 58,77% по данни на Републиканската избирателна комисия (РИК), а от 2012 г. насам тя нито веднъж не е надхвърляла 59%. Reuters и The Guardian определят вота като най-сериозното изпитание за властта на Александър Вучич от повече от десетилетие. Срещу листата му се изправя „Студентска листа – Студентите побеждават“, сформирана от продължилите почти две години протести след смъртта на 16 души под рухналата козирка на гарата в Нови Сад през ноември 2024 г. За масово излизане призиви отправиха както Вучич, така и студентите, всеки убеден, че то ще помогне на него, а политолозите очакват по-скоро второто.
Опашките се виеха пред секциите от 7 ч. сутринта в големите и малките градове из цялата страна. Още към 11:00 ч. социолози отчетоха 27,3%, почти двойно над 15,1% по същото време 2023 г. Официалното число на РИК към 16:00 ч. е 56,38%. Протестното движение води и собствено преброяване: по него към 18:00 ч. бяха гласували 64,3% срещу 51,93% по същото време на предишните избори. Дори Вучич, който подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, е чакал повече от 2 часа на опашка пред своята секция в Нови Белград, съобщава Reuters. Право на глас имат 6 451 292 души, сред които 102 147 в чужбина, където се гласува в 37 държави.
На 19 октомври Вучич заяви пред близката до правителството телевизия Pink, че от избирателите над прага от 63% значително повече ще гласуват за неговата листа, отколкото за съперниците ѝ. Политологът Душан Вучичевич от Белградския университет смята обратното. Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич, която управлява от 2012 г., разчита преди всичко на своето твърдо ядро, обясни той пред Радио „Свободна Европа“. Ако то е например 1,6–1,7 млн. души, по-ниско участие е изгодно за управляващите, а по-високото определено помага на протестното движение. При 60,9% от записаните избиратели към 17:00 ч. вече бяха гласували около 3,9 млн. души. Професорът от университета в Грац Флориан Бибер каза пред The Guardian, че „по-високата активност като цяло е силен признак за добро представяне на студентите“. Той допусна обаче, че Вучич „вероятно също мобилизира избиратели, но по различен начин от студентите“.
След като даде своя глас, Вучич обеща да приеме резултата. „Винаги ще се държим отговорно: ако загубим ще признаем волята на избирателите, ако спечелим, никой няма да ни я отнеме“, каза той пред журналисти в Нови Белград. Водачът на студентската листа, кардиологът Илия Срданович, гласува в Нови Сад и изрази надежда денят да мине мирно в демократична атмосфера, а новото правителство да бъде избрано законно.
Денят мина и под знака на напрежение. До 16:00 ч. наблюдатели на Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност (CRTA) отчетоха натиск върху избиратели, членове на секционните комисии и наблюдатели в 29% от секциите. CeSID беше получил до 17:00 ч. 260 сигнала за възможни нарушения. В село Павловац част от събралите се в центъра замеряха с камъни, блъскаха и влачеха двама журналисти от местния портал Info Vranjske и вестник „Вечерње новости“, докато снимат, като и двамата бяха ранени. В Хртковци мъже с пръти нападнаха моторджии, подкрепящи протестното движение. Полицията арестува мъж по подозрение, че е нападнал майката на Вучич, Ангелина, край столичния пазар „Каленич“. Ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Андреас фон Бекерат написа в X: „Дълбоко сме загрижени от съобщенията за инциденти с насилие в няколко избирателни секции.“ Висшата прокуратура в Белград призова участниците в изборите да намалят напрежението, а следобед машини за разпръскване на демонстрации на жандармерията бяха изпратени пред главния вход на Председателството, съобщи сайтът Nova.rs.
Един от сигналите носи българско име. В западния сръбски град Ужице контрольор в секция № 60 Благойе Радойчич разказа, че едър младеж започнал да тормози комисията, отбелязал бюлетината си на масата и поискал да гласува зад завесата. По думите му това е бил опит за „бугарски воз“, или „български влак“. Така в Сърбия наричат верижната схема за контролиран вот: избирателят изнася празната си бюлетина навън, там я попълват и я дават на следващия, който пуска попълнената в урната и изнася своята празна. Полицията се е намесила, но председателката на градската избирателна комисия Милка Протич заяви, че такъв опит не е бил докладван на комисията. „Нека отиде в България и там да прави български влак“, каза Радойчич пред TV Nova.
Секциите затварят в 20:00 ч. местно време (21:00 ч. българско). Първите прогнози на CeSID и Ipsos според извадка от 750 секции и на CRTA по 500 секции се очакват между 21:30 и 22:00 ч. местно време. Те не са допитване на изхода, а преброени гласове от избраните секции. Самият Вучич каза, че очаква победителят да е ясен около 22:00–22:30 ч. Изборите наблюдават над 15 500 местни наблюдатели, три пъти повече от 2023 г., а движението обяви, че има свои собствени представители във всяка секция. Мисията на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (ODIHR) ще представи предварителните си изводи в понеделник, 26 октомври. Още преди затварянето активността наближи 63% – прага, над който според Вучич печели неговата листа, докато Вучичевич и Бибер очакват високото участие да помогне на протестното движение. Кой е бил прав, ще покажат прогнозите в нощта срещу 26 октомври.
🇹🇳🔥 Полицията в Тунис използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращи в Ет-Тадамон, предградие на едноименната столица, след смъртта на мъж в арест, заподозрян в наркотрафик. На 22 септември, четвъртък, сблъсъци избухнаха също в Джебениана и Агареб, два града в южното губернаторство Сфакс, съобщи Reuters. Зад всяко от тези огнища на бунт стои отделна смърт. Според съобщения на местни медии на 21 октомври и през нощта срещу 22 октомври на 5 различни места са загинали петима души: задържаният в Ет-Тадамон, самозапалил се мъж в Агареб, студентка в Сфакс, млад мъж след преследване в Джебениана и протестиращ в Мензел Бузелфа. За първите три случая МВР не даде публично обяснение до сутринта на 23 октомври. Фаталната поредица идва само 5 дни след най-големия протест срещу президента Кайс Саид от години.
В Ет-Тадамон, квартал на Ариана, част от Голям Тунис, обясненията за случилото се се разминават изцяло. Близките на мъж твърдят, че е починал в резултат на полицейско насилие след арест, и настоява да бъдат изяснени обстоятелства, а виновните да понесат отговорност. Във видео, споделено в социалните мрежи, бащата заявява, че синът му е бил жестоко пребит при нахлуването в дома, че съседи са били свидетели и ще съди отговорните. Частното радио Mosaïque FM цитира източник от силите за сигурност с друга версия: при обиска мъжът е погълнал наркотиците, които е държал, за да не бъдат конфискувано, с което неговото състояние се е влошило в сградата на звеното по време на разпита, в присъствието на адвокатката му, и той е починал в кварталната болница. По данни на Business News е започнато разследване за причината за смъртта му. Министерството на вътрешните работи не е отговорило на запитването на Reuters, а името на починалия не е публикувано.
Сблъсъците в квартала избухнаха на следващия ден. Протестиращи блокираха пътищата, запалиха гуми и хвърляха камъни по силите на полицията, която отговори със сълзотворен газ докато охраняваше поста на Националната гвардия в района. Гвардията е жандармерийската структура на МВР.
В Джебениана, на около 35 км северно от град Сфакс, поводът беше гибелта на 25-годишния Аун Салхи. По думите на роднините му, цитирани от Reuters, той е загинал по време на полицейско преследване. Business News уточнява, че според очевидци сред местното население това е станало на пътя към Ел Хенша, но тази версия тепърва трябва да бъде потвърдена. Според тях още на 21 октомври вечерта множество се събрало пред местната болница и започнало да сблъсъци с органите на реда. На 22 октомври напрежението отново ескалира и свидетели съобщиха за сълзотворен газ. Местни жители припомнят случая с Усама Лаатур, който преди няколко години е загинал при подобно преследване, и настояват за пълно разследване.
В Агареб, също в околностите на Сфакс, поводът е самозапалване. На 20 октомври мъж на около 45 години, женен и баща, се самозапалил пред сградата на околийската администрация на града и починал на другия ден в Университетска болница „Хабиб Бургиба“ в Сфакс. В нощта срещу 22 октомври протестиращи палиха гуми, блокираха пътища и се сблъскаха със силите на реда. Обстоятелствата около постъпката за момента остават официално неизяснени, а местните жители говорят за трайно пренебрегване на района и влошени условия на живот.
В самия град Сфакс студенти излязоха на протест заради смъртта на Рахма Дзири, студентка във Висшия институт за технологични изследвания (ISET). Тя получила проблем със сърцето в студентското общежитие в Сиди Мансур през нощта срещу 22 октомври. Нейни състуденти споделят, че линейката пристигнала над един час след първото обаждане, и посочват отсъствието на медицинско обслужване. Общият съюз на тунизийските студенти (UGET) обяви обща стачка във всички факултети и висши институти на Сфакс за петък, 23 октомври, и поиска постоянни медицински звена в общежитията.
Петият случай е в Мензел Бузелфа, губернаторство Набьол. От началото на октомври местните протестират срещу фабрика за ларви на черна войнишка муха, като се позовават на рисковете за водата, земеделската земя и здравето. В нощта срещу 22 октомври мъж на около 60 години е бил блъснат от товарен автомобил пред спорното предприятие. Спред Mosaïque FM, автомобилът е превозвал столове за тържеството, с което ръководството на завода му е щяло да обяви началото на работата му. След смъртта на мъжа протестиращи го подпалиха. Според същите сведения прокурорът е отишъл на място и по негово нареждане е назначена аутопсия и е започнато разследване.
Фонът е протестът от събота, 17 октомври. Тогава хиляди тунизийци минаха по булевард „Хабиб Бургиба“, място на протестите от 2011 г., които дадоха тласък на Арабската пролет. Начело на шествието са Общият съюз на тунизийските трудещи се (UGTT), водеща синдикална група в страната, и граждански организации. В рядко срещана проява на единство към него се включиха опозиционни партии от целия политически спектър, адвокати, лекари, журналисти и безработни. Те отправиха остри обвинения към Саид, че проваля икономиката и подкопава демокрацията. Скандираха „Затворите са пълни, народът е гладен!“ и възродиха лозунга от 2011 г. „Народът иска падането на режима!“. Председателят на UGTT Салах Еддин Салми заяви пред тях: „Мълчанието вече няма да е приемливо […] държавата не може да бъде изградена, като всички правомощия се концентрират в ръцете на един човек“. Ясин Гарсели, дошъл именно от Сфакс, описа своето ежедневие по-просто: „Стига вече! Страната рухва. Страдаме от спиране на тока и водата, от една криза след друга.“
Саид разпусна парламента, уволни десетки съдии и управлява с укази след 2021–2022 г., когато си присвои широки правомощия. Противниците му наричат тези ходове преврат, а той отрича обвиненията в диктатура, и обвинява своите опоненти, че нарочно създават икономически кризи, за да разпалят недоволство. На 21 октомври военен съд осъди на 4 години затвор Олфа Хамди, лидер на опозиционната Партия на Третата република. Тя има двойно гражданство – тунизийско и американско. Повдигнатите обвинения са заговор срещу държавната сигурност и подстрекаване на военните към неподчинение, а сшпред адвоката ѝ Акрам Муса произтичат от публикации в социалните мрежи. Също на 21 октомври съд в Габес осъди 10 активисти за протестите срещу замърсяването от държавния завод за преработка на фосфати в града през 2020 г.: 8 от тях получиха условни присъди от по 6 месеца, а двама – по една година затвор.
Петте смъртни случая не са едно събитие. Едната смърт е след арест, другата след преследване, третата е самозапалване, четвъртата е резултат от спешен медицински случай, а петата е протест срещу фабрика. В Ет-Тадамон по версията на източника от силите за сигурност мъжът е погълнал наркотиците при обиска, но причината за смъртта му тепърва ще се установява. Общото между петте случая е друго. Протестът имаше синдикат начело, определен маршрут и лозунги. Сблъсъците в Ет-Тадамон, Джебениана и Агареб нямат обявен организатор: всяко от тези огнища на недоволство е породено от смъртен случай и въпрос, на който властите не са дали публичен отговор. В Джебениана и преди е имало жертви на полицейско преследване, както припомнят местните хора. Сега обаче такива поводи се натрупват в рамките на едно денонощие, от периферията на столицата до Сфакс, на около 250 км южно от Тунис. Единственият организиран отговор засега е студентската стачка в Сфакс в петък, а нея организира студентският съюз UGET, а не синдикалната централа. Затова действията на UGTT, която изведе хилядите по „Хабиб Бургиба“, първи ще покажат накъде се насочва недоволството. Ако през следващите дни централата или регионалният ѝ съюз в Сфакс призоват за стачка или шествие заради загиналите, разпръснатите огнища биха получили общ организатор, какъвто имаше протестът от 17 октомври.
🇷🇸🗳️ Около 150 000 души изпълниха късно снощи площад Славия в Белград и улиците около него за последния мащабен митинг на „Студентска листа – Студентите побеждават“. Движението се заражда в хода на продължилите две години протести срещу управлението на Вучич и тази неделя се явява за първи път на парламентарни избори. Оценката за участниците е на Архива на публичните събирания – независима органиьзация, която брои участниците в протести и митинги от 1991 г. насам. В същото време в спортна зала „Ранко Жеравица“ президентът в оставка Александър Вучич закри кампанията на Сръбската прогресивна партия (СПП), управляваща страната от 2012 г. Точно в полунощ започна т.нар. предизборна тишина, която продължава до неделя в 20:00 ч.
Двата лагера се събраха в една и съща вечер, единият на площада, другият в залата. Изводът е ясен: Вучич се явява на изборите срещу най-силния си съперник от идването си на власт. Така определят съперника му и Reuters, и AFP. Проучванията обаче не дават ясен отговор кой ще бъде първи. Списанието „Нова сръбска политическа мисъл“ (NSPM), анкетирало избирателите по телефона от 25 септември до 5 октомври, дава 44,5% на студентската листа срещу 42,7% на листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Проучване на Ipsos от 20 до 22 октомври, поръчано от самата листа на Вучич, показва обратното: 47,4% за нея и 40% за съперниците ѝ. Залаганията сочат предимство за Вучич, отбелязва Reuters.
Колоните потеглиха към Славия следобед от Студентския площад и различни квартали на града, а някои от участниците стигнаха до Белград пеша след няколко дена преход от други градове в страната. Сред тях бе и водачът на листата, кардиологът Илия Срданович, пристигнал пеша от Нови Сад заедно със студенти и граждани, съобщи порталът 021.rs. Кръговото движение на площада беше затворено за коли още от 16:00 ч. Трафикът в центъра на столицата също беше ограничен. Митингът започна в 18:00 ч. и продължи около 2,5 часа. Хората надуваха свирки, развяваха сръбски знамена и носеха балони с цифрата 3, под която техните кандидати попадат в бюлетината. Мнозина запалиха факли, които озариха нощен Белград. Над тълпата се носеха възгласи „Пумпай!“, буквално „помпай“. С тази дума движението от две години призовава протестът да не спира.
Кореспондентката на руското опозиционно издание „Вот Так“ Валентина Василева описа тълпа, която далеч не е съставена само от студенти. „Тук не са само студенти, тук има хора от различни възрасти, с различни възгледи: десни, леви, хора от различни идеологии. Но всички ги обединява това, че са против корупцията, за правосъдие и срещу действащата власт на Александър Вучич“, каза тя. Според нея хората са се отнасяли внимателно един към друг: подкрепяли са хората до себе си, извинявали са се, когато случайно са бутали някого, и не са допуснали блъсканица. Към журналистите се отнасяли сърдечно и са настоявали очакваната промяна да дойде без насилие. Протестните събирания са останали предимно мирни от самото им начало, отбелязва и AFP.
Първа на сцената излезе Наталия Стефанович, студент от Факултета за драматични изкуства, която отново напомни, че протестиращите и гражданите се събират за пети път на Славия. Срданович обеща, че всички избрани депутати ще отговарят пред своите избиратели: „Нашите мандати ще са във вашите ръце, ръцете на народа.“ Друг кандидат, доцентът Югослав Гашич, говори за Косово и за сърбите извън границите на страната: „Ще запазим териториалната цялост на Сърбия, ще се грижим за Косово и Метохия, ще опазим образователните и здравните си институции, ще опазим огнищата си и ще помним гробовете си. Народа си не делим с граници.“ Критиците посочват, че програмата на движението не казва нищо за присъединяване към ЕС, както и за отношенията с Косово, а проевропейските противници на Вучич упрекват кандидатите за заявката, че няма да налагат санкции на Руската федерация, пише Reuters. Протестната вечер завърши с клетва на кандидатите, които слязоха от сцената сред хората с Конституцията в ръце и се хванаха на хоро с тях.
Колко души са били на площада, остава предмет на спорове. Архивът изчисли броят участници на 150 000 към 19:00 ч. AP пише за „стотици хиляди“, а „Вот Так“ – за десетки хиляди. МВР до късно вечерта не обяви собствена оценка. След предишните големи събирания на Славия министерството публикуваше оценките си скоро след разотиването на участниците, посочвайки няколко пъти по-нисък брой от Архива, обръщат внимание от 021.rs. За сравнение, на 15 март 2025 г. за шествието, описвано от Reuters като най-голямата антиправителствена демонстрация за последното поколение, същата група оцени участниците на между 275 000 и 325 000 души.
Залата в Нови Белград започна да се пълни около 14:00 ч. или два часа преди началото, а пред нея имаше паркирани автобуси и микробуси, съобщават N1 и „Инсайдер“. На трибуните е имало мъже със знамена с лицата на Вучич и брат му Андрей, но и с това на Ратко Младич, осъден от трибунала в Хага на доживотен затвор за геноцида в Сребреница, пише „Инсайдер“. Сред гостите бяха министри от служебния кабинет и началникът на Управлението на криминалната полиция Марко Кричак. Същия ден СПП проведе общо 150 митинга в градове и села из цялата страна, съобщава седмичникът „Време“.
Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, за да може да стане премиер, ако неговата партия спечели мнозинство и състави правитлство; президентски правомощия временно упражнява Ана Бърнабич, доскорошен председател на парламента. В Нови Белград Вучич обеща средна заплата 1500 евро в рамките на един мандат на новЗ и отрече партията му да е водила мръсна кампания: „Изправихме се се със знание, единство, чистота и нито за миг не сме водили каквато и да било мръсна кампания. Ние не сме участвали в насилие.“ Вучич редовно описва протестите като опит за преврат, финансиран от външни сили, и обвинява агенти от Хърватия и Черна гора, че го финансират. Участниците в протестите отхвърлят твърдението, че ги организират отвън.
Предимството на управляващите буди тревога. Броени дни преди вота 24 сръбски граждански организации предупредиха в общо изявление, че условия за свободни и честни избори не са налице, и посочиха арести, сплашване, нападения, злоупотреба с публични ресурси и изкривена медийна среда. На 21 октомври 2026 г. прокуратурата в Белград разпита шестима задържани по подозрение, че са водили подготовка „насилие, безредици и нападения“ в изборния ден, съобщи AFP. Вучич отрича обвиненията в корупция и насилие към противниците си.
Протестите започнаха след рухването на козирката на току-що обновената железопътна гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. Инцидентът отне живота на 16 души. Трагедията, която голяма част от сърбите отдават на корупцията, извади на улицата студентите, а след тях тръгнаха стотици хиляди граждани. В края на януари 2025 г. подаде оставка премиерът Милош Вучевич, а протестиращите постепенно преминаха от искания за прозрачно разследване на катастрофата към искане за предсрочни избори. Тяхната листа е съставена от 250 кандидати, колкото са местата в парламента: университетски преподаватели, лекари, актьори, фермери. Води я Срданович, но организаторите заявяват, че това не го прави кандидат за премиер.
Надеждни независими проучвания на обществените нагласи в Сърбия няма и данните силно се разминават, предупреди AFP. Политологът Душан Вучичевич от Белградския университет очаква студентите да получат най-малко 40%. Това е резултат, далеч по-висок от този на която и да било опозиционна листа от идването на СПП на власт. Около и над тази граница е подкрепата за тях и в двете проучвания през октомври. Затова движението много вероятно ще се утвърди след неделния вот като най-силния съперник, срещу когото СПП се е изправяла на избори. Листата на Вучич обаче вероятно ще остане първа: в нейна полза са най-новото проучване, макар и поръчано от нея, залаганията и партийният апарат. В последния ден на кампанията той организира 150 митинга из страната на фона на предупреждения за злоупотреба с обществен ресурс.
Затова първото, което ще покаже неделната нощ, е разликата между двете листи. Ако тя е близо до седемте пункта на Ipsos, вечерта на Славия ще остане най-голямата демонстрация на кампанията, без този мащаб да се отрази в изборния резултат. Ако студентите се изравнят с управляващите или ги изпреварят, както в проучването на NSPM, премиерският пост, заради който Вучич напусна президентството, вече няма да бъде сигурен за него.
🇺🇦 Няколкостотин души се събраха в събота пред сградата на Киевската градска държавна администрация (КМДА) на ул. „Хрещатик“, за да поискаха оставката на кмета Виталий Кличко, който управлява столицата от 2014 г. Митингът продължи над два часа със скандирания „Киев без Кличко“ и „Позор“. Той се състоя 4 дни след като президентът Володимир Зеленски заяви публично, че Киев изостава в подготовката за зимата от почти всички области на страната, и 3 дни след като Върховната рада го извика да се отчете.
Картонените плакати изразяваха недоволството директно: „Къде са укритията?“, „Оставка“, „12 години безотговорност“, „Кмет или мародер?“. Други призоваваха Кличко „да напусне Киев“. Така протестиращите отправиха към него собствения му съвет от началото на октомври, когато той препоръча на жителите, които имат възможност, да обмислят временно заминаване преди тежката зима. Митингът свикаха граждански движения, като „Марш за Киев“, „Пасажерите на Киев“, „Автомайдан“, „Право на град“, доброволческа група Repair Together и организация „Социално движение“. Общата им декларация изрежда 8 групи оплаквания: от недостига на укрития и липсата на резервно захранване за комуналните системи до наказателните дела срещу служители на КМДА, които по думите им остават без последици, и застрояването на исторически терени.
„Смятаме, че оставката на Кличко може да изпрати положителен сигнал не само в Киев, но и цяла Украйна, че градоначалниците трябва да изпълняват задълженията си“, отбеляза пред The Kyiv Independent Олексий Громов от „Социално движение“. Имаше и хора, дошли в подкрепа на Кличко. Една жена от тях попита защо протестиращите не се обръщат към военната администрация на града. Фракцията на Кличко в градския съвет (УДАР) призова киевчани да не излизат заради опасността от руски удар по събрали се на едно място хора. Самият кмет заяви пред телевизия „Киев24“ на 13 октомври, че е готов да се срещне „с онези, които имат реални предложения какво не е направено както трябва и какво още трябва да се направи“, но добави: „В никакъв случай няма да се оправдавам.“
Натискът върху него започна от Банкова. „Почти във всички области на Украйна, включително граничните и прифронтовите, плановете за устойчивост са изпълнени по-ефективно, отколкото в столицата“, отбеляза Зеленски на 13 октомври. В същото съобщение той обяви „рационална промяна в начина на управление на Киев“ и добави: „Подготвяме решение.“ Президентът е провел консултации за Киев с представители на сектора за сигурност, бизнеса и местната власт. Сред участниците украинските медии посочват бившия шеф на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк, ръководителя на Държавната агенция за възстановяване Иван Федоров и кмета на Харков Игор Терехов. Същия ден Радата реши със 151 гласа да извика Кличко, за да се отчете.
Кметът се яви в парламента на 14 октомври и отговори с обвинения към правителството. „Тази година се подготвяхме под обстрела на врага, докато властта устройваше шоу с плана за устойчивост“, заяви той от трибуната. По неговите данни ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6 са били удряни 12 пъти през 2022 г., 7 пъти през 2023 г. и нито веднъж през 2024 г. През 2025 г. ударите са били 19, а тази година наближават 50. Кличко попита къде е ПВО на столицата и заяви, че общините в цялата страна „решават проблеми, създадени от правителството“, имайки предвид замразеното финансиране на проектите за енергийна устойчивост. Според него градът е подготвил близо 700 генератора и 70 мобилни котелни за топло- и водоснабдяването и е изградил три дизелови електрически централи и резервен водоизточник.
Депутатът Маряна Безугла сложи на трибуната табела „Кличко, къде са укритията?“ и заяви, че „конкретни отговори не са чути“. По данни на Министерството на финансите, цитирани от The Kyiv Independent, обаче към 1 септември са били усвоени 51,1% от над 2,3 млрд. долара, предвидени за подготовката на Киев за зимата.
Аварийните прекъсвания на тока и водата бяха подновени в Киев на 30 септември, тъй като Русия поднови кампанията си срещу енергийната система, и оттогава генератори бръмчат почти на всяка улица. Режимите на тока не са нови за града, но почти ежедневните спирания на водата са новост. Заместник-директорът на общинското дружество „Киевводоканал“ Сергий Горкуценко обясни причината пред „Украинска правда“: „Цялото електрооборудване на водоканала е от 70-те години. При такива скокове на напрежението просто не издържа и изгаря.“ Тази година проблемът засяга не само водоподаването, но и канализацията. Без нея, предупреди той, за три дни ще настъпи „епидемиологична катастрофа, защото никой няма да спре да ползва канализацията“.
Най-острото обвинение на улицата засяга укритията, за които столичани се оплакват от години, въпреки че пълномащабната война продължава вече над 4 години и половина. На 11 септември Кличко отбеляза, че са закупени мобилни укрития и „до месец първата партида, около 40 или 50, доколкото си спомням“, ще бъде поставена на спирки на градския транспорт без постоянно укритие. На 6 октомври КМДА съобщи за разследващото издание „Слидство.инфо“, че ще пристигнат много по-малко укрития и това ще отнеме много повече време. Първото ново мобилно укритие се появи на 15 октомври на Берестейски проспект, до спирката при парка на Иван Багряни. В него има до 10 места за сядане и място за инвалидна количка, а покупката и монтажът са платени от дарители, които кметът е привлякъл. Градската управа планира още 14 укрития, за които процедурата по поръчката е в ход.
Исканията на протестиращите обаче трудно ще бъдат изпълнени отвън, защото Киев се управлява от три центъра. Кличко е избраният кмет и едновременно с това ръководи КМДА – на тази длъжност го назначава президентът. След началото на пълномащабната война градът има военна администрация, чийто временен началник от 17 юли е Андрий Ткачов, дотогава първи заместник. Зеленски не може да освободи Кличко като кмет, а само да му отнеме ръководната позиция в КМДА. По време на военното положение избори не се провеждат и киевчани не могат да го сменят чрез гласуване. Громов очаква, че ако това стане, на мястото му ще бъде поставен лоялен на президента човек.
Последователността на събитията през изминалата седмица е ясна: президентска критика на 13 октомври, изслушване в Радата на 14-и, уличен протест на 17-и. Митингът обаче свикан от граждански организации, които призоваха местните да излязат още на 12 октомври, един ден преди Зеленски да се изкаже, а част от исканията им за укритията, корупцията и застрояването са по-стари от сегашния спор с Банкова. Кличко вижда в натиска кампания за отстраняване на избран кмет. Противниците му виждат закъсняло търсене на отговорност за град, който влиза в петата зима във война с едно ново мобилно укритие и помпи, които се захранват от електрооборудване от 70-те години. Дали улицата ще ускори развръзката, ще проличи по две неща: дали Зеленски ще подпише указ за ръководството на КМДА и дали обещаните 14 укрития ще бъдат поставени преди първите студове.
🇷🇺 На 4 октомври 2026 г. се навършиха 33 години от деня, в който танкове Т-80УД на 4-та гвардейска танкова дивизия откриват огън по прозорците на Дома на Съветите в Москва, сградата на тогавашния руски парламент, известна като Белия дом. Годишнината премина с митинг на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на площад „Краснопресненска застава“ и със задържания: пресслужбата на партията съобщи за 65 задържани по предварителни данни.
Митингът беше организиран от КПРФ: сбор в 11:30 ч. за шествие по улица „Дружинниковска“ и полагане на венци и цветя пред мемориала „Поклонен кръст“. Московският общински депутат от КПРФ Николай Котов оцени, че са дошли между 1000 и 2000 души. Според пресслужбата на партията задържанията са станали на завършващия етап на събитието. По данни на SotaVision, около 20 души са били задържани, след като участниците в шествието са скандирали лозунги за свобода, освобождаване на политическите затворници и срещу Роскомнадзор, руския надзорен орган за комуникациите и интернет. Заместник-председателят на Централния комитет на КПРФ Дмитрий Новиков съобщи, че задържаните са отведени в няколко полицейски участъка и по-късно са започнали да бъдат освобождавани.
Обстрелът е развръзката на конфликт, започнал на 21 септември 1993 г. Тогава президентът Борис Елцин с указ № 1400 разпуска парламента (Конгреса на народните депутати и Върховния съвет) и насрочва избори за ново Федерално събрание на 11–12 декември. Още същия ден Президиумът на Върховния съвет, оглавен от Руслан Хасбулатов, обявява пълномощията на Елцин за прекратени и възлага на вицепрезидента Александър Руцкой да изпълнява длъжността му. Към края на септември парламентът е обкръжен от около 5000 войници на Вътрешните войски, а водата, тока и комуникациите са прекъснати, съобщава в справка от 1993 г. Стокхолмският институт за изследване на мира (SIPRI). Посредничеството на патриарх Алексий II довежда до споразумение за намаляване на напрежението, но парламентът го отхвърля няколко часа след това. На 3 октомври привърженици на парламента пробиват блокадата на милицията, превземат сградата на кметството и тръгват към телевизионния център в Останкино. Според Генералната прокуратура около телецентъра намират смъртта си поне 46 души на 3 и 4 октомври. Елцин въвежда извънредно положение в столицата.
Между 3:00 и 4:00 ч. през нощта на 3 срещу 4 октомври подписва заповед за участие на войски, подчинени от Министерство на отбраната в щурма. По указание на министъра Павел Грачов в Москва са изпратени 10 танка на Кантемировската дивизия, от които в обстрел участват шест Т-80; екипажите са съставени почти изцяло от офицери. Т-80УД е дизеловата модификация на Т-80, разработена в Харков, тогава в Украинската ССР, от Харковското конструкторско бюро „Морозов“ и произвеждана там от завода „Малишев“ с двигател 6ТД-1 от 1000 конски сили. Военният историк Михаил Барятински определя обстрела на Дома на Съветите като първото бойно използване на танковете Т-80.
Рано сутринта БМП и БТР откриват огън по прозорците на сградата. Хрониката на деня отбелязва първите танкови изстрели по горните етажи от Калининския мост, преименуван по-късно на Новоарбатски, в 09:20 ч. Около 2 часа по-късно 4 танка още стрелят оттам; Барятински поставя стрелбата около обяд. Главна цел е 13-ият етаж, където се помещава щабът на министъра на отбраната, назначен от Руцкой. Министерството посочва, че 6 танка са изстреляли 12 снаряда: 10 осколъчно-фугасни и 2 бронебойно-подкалибрени. Егор Гайдар посочва в спомените си същия общ брой, но друг състав: 10 снаряда без взривно вещество, т.нар. болванки, и 2 запалителни. Руцкой твърди, че снарядите са фугасни и че първите попадат в залата за заседания, в кабинета на Хасбулатов и неговия собствен. Следователят от Генералната прокуратура Леонид Прошкин казва, че танковете са стреляли предимно с бойни снаряди. Пожарът унищожава почти напълно етажите от 12-ия до 20-ия и засегна около 30% от общата площ на сградата.
Старши лейтенант Сергей Воробьов от 14-и полк на дивизията, помагал за зареждането на боеприпасите, разказва през 2018 г. пред „Сноб“, че машините са търсени в три полка. Те стояли на съхранение и никой не ги обслужвал, а офицерите изпросвали предпазители за Т-80 от таксиметрови шофьори на улицата. Когато по време на почивка някой започнал да стреля над главите им и те се скрили заедно с бойци от ОМОН, специалните части на милицията, и с милиционери, друг попитал: „Момчета, а ние за кого сме – за Елцин или за Белия дом?“
Въпросната неразбория си личи и от следствените материали. Според Прошкин в първите часове на щурма „няма единен команден център, откъдето да бъдат координирани действията на всички подразделения, участвали в операцията“. Сутринта край стадион „Красная Пресня“ избухват въоръжени сблъсъци между военнослужещи от Таманската дивизия и БТР-и на дивизията „Дзержински“ на Вътрешните войски, а също между „дзержинците“ и въоръжени членове на Съюза на ветераните от Афганистан, които бяха на страната на Елцин. Има убити и ранени както сред войниците, така и сред случайни минувачи. По данни, изнесени от комисията на Държавната дума, на 4 октомври снайперисти застрелват няколко от защитниците на Дома на Съветите, военнослужещи и случайни хора; самоличността им не е установена, а следствената група, по думите на Прошкин, не е успяла да намери отговор кои са били.
Към 16:55 ч. всички защитници на парламента се предават. Хасбулатов, Руцкой и генерал Алберт Макашов чакат гаранции за сигурността си и около 18 ч. са арестувани, а Елцин издава указ за извънредни мерки и комендантски час в Москва от 23:00 до 05:00 ч.
Броят на жертвите остава спорен. В официалния списък, представен на 27 юли 1994 г. от следствена група на Генералната прокуратура, фигурират 147 души. От тях 46 са загинали в Останкино, а други 101 в района на Белия дом: 77 цивилни и 24 военнослужещи от министерствата на отбраната и вътрешните работи. По данни на следствието, цитирани в доклада на комисията на Държавната дума, при самия щурм на Дома на Съветите са убити най-малко 74 души, а ранените са най-малко 172. Разликата идва оттам, че списъкът от 1994 г. брои всички загинали в Останкино и около парламента, а комисията отчита само убитите във връзка с щурма на 4 октомври. Още през ноември 1993 г. „Независимая газета“ открива очевидните разминавания между официалните списъци и имена на загинали, които липсват в тях, докато властите тогава говорят за 143 жертви, съобщава Los Angeles Times.
През февруари 1994 г. Държавната дума амнистира участниците в събитията в периода от 21 септември до 4 октомври, следствената група на Генералната прокуратура е разпусната и разследването не е завършено. Обстрелът има и своето конституционно последствие, което действа и през 2026 г. На 12 декември 1993 г. под 10 седмици след него, избирателите приемат нова конституция, а на изборите за Федерално събрание от участие са отстранени партиите и организациите, чиито членове са участвали в сблъсъците на страната на Върховния съвет. На първо място с 23% се нарежда Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски (ЛДПР), блокът „Изборът на Русия“ на Гайдар, подкрепял курса на Елцин, получава 15,5%, а КПРФ на Генадий Зюганов става трета с 12%. Конституцията дава на президента значително по-широки правомощия от конституцията от 1978 г. и премахва поста вицепрезидент. С някои изменения тя остава в сила и през 2026 г.
🇮🇱🌍 Израелското министерство по въпросите на диаспората и борбата с антисемитизма публикува седмични прогнози за „антиизраелски“ протести по света с дата, местен час и оценка на риска, а за събитията над най-ниското ниво – координати и разстояние до обект, свързан с Израел. Документите са озаглавени „седмичен доклад с ограничен достъп“, но са публично достъпни на правителствения портал gov.il и всеки може да ги изтегли.
Първата прогноза в архива на ведомството обхваща седмицата от 19 декември 2024 г. Оттогава са излезли над 50 седмични броя и десетки отделни доклади за единични акции, насочени срещу мачове на израелски футболни отбори, гостувания на израелски политици и акостиране на круизни кораби с израелски туристи в гръцки пристанища. Поредицата стана широко известна на 25 септември, когато изследователски профил в социалната мрежа Х подреди около 2000 записа от нея в 4 инфографики. Публикацията събра над 300 000 прегледа за по-малко от 48 часа.
От края на 2022 г. начело на министерството е Амихай Чикли. Прогнозите се публикуват в раздела J-SOC с доклади заедно с двуседмични обзори на антисемитски инциденти и ретроспективни доклади за нападения срещу евреи в чужбина.
Последният брой се отнася до периода 24 септември–1 октомври и включва 29 събития в 14 страни. Първи ред в таблицата с по-сериозните оценки е демонстрация в Цюрих на 25 септември от 17:00 ч. при павилион в парка Платцшпиц. Координатите са отбелязани до стотна от секундата, а близостта е изчислена като 230 метра до хотел Marriott. В следващите колони стоят 5 групи организатори, сред които градска климатична стачка, броят последователи на всяка от тях в социалните мрежи, харесвания на публикацията и описание на събитието на английски и иврит. Нивото на риска е средно.
Обектите, до които се измерва разстоянието, не са само посолства и консулства. Протест в Рим от същата седмица е отбелязан на 1,89 км от хотел на веригата NH, а специалният доклад за дните около 7 октомври посочва, че демонстрациите на амстердамския площад „Дам“ ще се проведат на 220 метра от хотел, „често използван от израелски летателни екипажи“. Разстоянието се измерва и при случаите на акция пред мисия на друга държава: протестът в подкрепа на т.нар. „Четирима от Сумуд“, задържани в Тунис от над половин година, която ще се проведе пред тунизийското консулство в Монреал, е описана като провеждаща се на 700 метра от израелското консулство.
Скалата е обяснена в самия край на всяко издание. Нисък риск е „възможност за незначителни смущения или медийно отразяване“, среден е „възможност за незначително насилие или сериозни смущения“, висок значи, че „вероятно ще има насилие“, а много висок предвижда „значително насилие със сериозни травми“. Оценката отбелязва „потенциалната вреда за еврейски и израелски общности и обекти“ и сред факторите изброява близост до такива обекти, разположение в голям град, предишни случаи на насилие, свързани с организатора, тон на реториката около протеста и активност на потребителите в социалните мрежи, като „например харесванията на публикациите“. Ведомството използва своите доклади за предупреждения, отправени към сънародниците си в чужбина: през август то предупреди израелците в Гърция за серия от пропалестински протести из страната.
Най-сериозната оценка за „висок риск“ от последния брой е за Букурещ. На 26 септември в 14:30 ч. пред Националния театър беше насрочено шествие на колектива Solidaritate România-Palestina, чиято страница има 20 518 последователи. Началният час съвпада с обявата на организаторите в местната преса; самата колона трябваше да тръгне в 16:00 ч. по булевардите „Николае Бълческу“ и „Георге Магеру“ към площад „Виктория“. Министерството описва събитието като „публични събрания и шествие“ относно хуманитарното положение на палестинците. От изброените в методиката фактори в записа се открояват два: разстоянието от 1,23 км до израелското посолство и 3231 харесвания, най-много в таблицата.
Под заглавието „антиизраелски протести“ в същия брой стоят и събития с по-широк предмет. Шествието в Цюрих е обявено и като климатична стачка. В Лайпциг като „среден риск“ е оценена демонстрация, чиито организатори са ученическа стачка срещу наборната служба, младежката организация SDAJ и Германската комунистическа партия. Описанието започва с „пропалестински протестиращи“, но без да спомене Израел, а изброява социалните съкращения, милитаризацията и войната. Демонстрация в Ливърпул пред конгреса на Лейбъристката партия, организирана от Кампанията за ядрено разоръжаване (CND), Palestine Solidarity Campaign, Мюсюлманската асоциация на Великобритания и коалицията Stop the War, също е обозначена със среден риск, както и шествие в Лайден и демонстрация в Бари с публикации с по 3 харесвания.
Записите с нисък риск са по-кратки: включват само дата, час, място и държава, без описание и сведения за организатора. В подобен вид в поредицата попада и България. Прогнозата за седмицата 6–13 март 2025 г. съдържа два български записа за 8 март – Съдебна палата в София в 16:00 ч. и Централна поща в Пловдив в 18:00 ч. На същите места за същите часове са били обявени шествията за Международния ден на жената. Софийското под надслов „Феминизъм, а не милитаризъм“ беше организирано от неформалния колектив „Феминистки мобилизации“ с искания за мерки срещу домашното насилие, равенство между половете на работното място и достъп до социални услуги. Пловдивското беше организирано от фондация „Поглед“ и феминистката инициатива „Люта хала“. Прогнозата не посочва защо двете шествия са в нея.
Паралелно министерството публикува специален доклад за протестите около 7 октомври, три години след терористичното нападение на Хамас в южен Израел. Към 24 септември то включва 119 събития в 30 страни, всички насрочени за първите две седмици на октомври – 75 с ниска, 32 със средна и 12 с висока степен на риск. Събитията в радиус от 2,5 км от посолство, консулство или друг обект, свързан с Израел, общо 18, са отбелязани с бели маркери на карта на концентрацията на събитията. Най-много са обявени в Австралия, САЩ, Испания и Обединеното кралство, а България и Румъния не фигурират в списъка.
Източници на данните не са назовани: докладите говорят за протести, „установени от нашите източници“. Колоните с последователи и харесвания обаче показват, че поне част от данните идват от публикации на организаторите. Профилът S.B.S представя поредицата като част от по-широко усилие на Израел да пази международния си образ, докато един от отговорите под него таблиците са наречени „транснационално набелязване“ на чуждестранни активисти.
Министерството поддържа публично достъпна база с данни за протести в чужбина, обновявана почти всяка седмица. За събитията над най-ниското равнище на риск тя включва час, координати и организатори. 12-те протеста около 7 октомври, посочени като „висок риск“, ще позволят съпоставка на прогнозите и реалните събития. Но липсата на сблъсъци сама по себе си няма да докаже, че скалата измерва единствено близост до израелски обекти или популярност на публикациите. За оценка на тяхната надеждност са необходими по-пълни данни за използваните фактори и резултатите от наблюдаваните протести.
🇷🇸🗳️ Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия, за да се кандидатира за премиер на предсрочните избори за парламент на 25 октомври 2026 г. Оставката не го отдалечава от властта. Конституцията му забранява трети президентски мандат, но не ограничава мандатите на министър-председателя, и така Вучич, който управлява страната от 2014 г. като премиер или държавен глава, се насочва към върховния пост, който Конституцията все още оставя отворен за него.
„На основание член 116, алинея 5 от Конституцията на Република Сърбия подавам оставка от длъжността президент на Републиката“, прочете той в сградата на президентството в Белград, пред която се събраха привърженици на Сръбската прогресивна партия (СНС). От 28 септември правомощията му ще се поемат от председателят на Народното събрание Ана Бърнабич, негова дългогодишна съюзничка и бивш премиер. Законът ѝ дава най-много три месеца, в които трябва да се проведат президентски избори, и Вучич очаква първия тур до края на декември. Вторият му мандат изтичаше в края на май 2027 г.
Сръбската конституция прави правителството център на изпълнителната власт. То определя и провежда държавната политика, а президентът я представлява, обнародва законите, командва въоръжените сили и предлага кандидата за министър-председател. Премиерският пост е формално по-силният от двата, но и след като Вучич се премести от премиерския кабинет в президентството през 2017 г. той остана водещата фигура в сръбската политика. Международната наблюдателна мисия, водена от Службата за демократични институции и права на човека (ОДИХР) на ОССЕ, заключи, че изборите през декември 2023 г. са преминали под знака на „решаващата намеса на президента“, която наред със системни предимства на управляващата партия е създала „несправедливи условия“.
Забраната, която го лишава от трети мандат, е абсолютна. Член 116 гласи, че никой не може да бъде избран за президент повече от два пъти, а Законът за президента уточнява, че това важи независимо колко са продължили мандатите. Руската конституция от онова време забраняваше повече от два последователни мандата. Затова през 2008 г. Владимир Путин отстъпи президентския пост на Дмитрий Медведев, стана премиер и четири години по-късно се върна в Кремъл. Вучич никога повече не може да бъде президент, а премиерът може да бъде преизбиран неограничено.
Изборите са предсрочни заради протестното движение, което тръгна от Нови Сад. На 1 ноември 2024 г. бетонният навес на градската жп гара, отворена след ремонт 4 месеца по-рано, се срути и уби 16 души. Студентите поискаха виновните да понесат отговорност и публикуване на документацията по ремонта. Протестите и последвалите ги блокади на университетите прераснаха в най-големите демонстрации в Сърбия след свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. със стотици хиляди по улиците. Премиерът Милош Вучевич подаде оставка още в края на януари 2025 г., а предсрочният вот се превърна в едно от основните искания на движението. Правителството на Джуро Мацут предложи разпускане на парламента на 7 септември и Вучич го разпусна два дни по-късно, макар че редовният вот трябваше да се проведе чак до края на 2027 г.
Последното решение на Вучич като държавен глава засяга 49 души. Минути преди оставката той обяви, че в предпоследния ден от мандата си е решил да ги помилва или да прекрати наказателното им преследване, а 23 от тях са свързани с протестите. Решението е било взето, по собствените му думи, въпреки мнението на службите за сигурност. От тези 23 души 12 са от т.нар. новосадска група, студенти и активисти, обвинени в опит за сваляне на конституционния ред. Шестима бяха арестувани през март 2025 г. Другите, сред които активистката Мила Пайич, бяха извън страната и не се върнаха. Останалите 11 са участвали, по думите на Вучич, „в инциденти срещу блокадерите“, както управляващите наричат протестиращите. През лятото на 2025 г. той вече беше помилвал активисти на СНС, съдени за нападения срещу студенти.
Вучич обясни оставката с желание да се състезава „като обикновен човек, като един от хората от народа“. Постът отпада, но името остава на бюлетината: листата на СНС и нейните съюзници е регистрирана като „Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Водещ съперник е „Студентска листа – Студентите побеждават“, водена от Илия Сърданович, кардиолог и професор в Медицинския факултет в Нови Сад. Кандидатите в нея са предимно преподаватели, експерти и публични личности. В надпреварата са Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич, дългогодишен партньор на СНС във властта, и проевропейският опозиционен съюз „Европейска Сърбия“ на Драган Джилас. Народното събрание има 250 места, мнозинството започва от 126, а изборният праг е 3%.
Публикуваните проучвания показват различни победители. Агенцията Faktor Plus дава в допитване от 16 до 20 септември 48,6% на листата на Вучич и 37,1% на студентската листа. Опозицията и независимите медии я обвиняват в пристрастност към властта, а директорът Владимир Пейич редовно се появява в държавната телевизия. Две седмици по-рано същата агенция отчиташе разлика от почти 16 пункта, което значи, че и в нейните данни листата на движението расте по-бързо. Мониторинг групата CRTA и Democracy Action Lab на Станфордския университет стигат до обратното: в проучването от юни, публикувано на 15 юли, студентите имат 44,9% сред решилите избиратели, а СНС 35,7%. Списанието „Нова сръбска политическа мисъл“ (NSPM) измерва в края на юли почти равни дялове, 39,6% за студентската листа срещу 37,5% за СНС.
През 2023 г. проучванията подцениха СНС. Листата ѝ тогава взе 48% от реалните гласове, повече от всяко финално проучване: Ipsos ѝ даваше 44,6%, а NSPM 39,8%. В доклада си за онзи вот ОДИХР описа натиска върху избирателите, а местни наблюдатели съобщиха за нарушения в изборния ден, главно в Белград. Затова в Сърбия разликата между проучване и резултат може да идва не само от грешка в извадката, но и от условия, които никоя анкета не улавя.
Смяната на поста има прецеденти по тези географски ширини, с различен край. Румен Радев напусна поста на държавен глава на България на 20 януари, близо година преди края на втория си мандат. Коалицията му „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство на 19 април, а на 8 май парламентът го избра за премиер. Радев обаче влезе в надпреварата като съперник на установените партии, докато Вучич влиза като човека, който управлява от 12 години. Мило Джуканович редуваше премиерския и президентския пост в Черна гора между 1991 и 2023 г., докато партията му не загуби парламентарните избори през 2020 г. и той самият президентските през 2023 г. Най-кратко продължи смяната на Серж Саргсян в Армения. След като конституционна реформа прехвърли властта от президента към премиера, парламентът го избра на новия пост на 17 април 2018 г. и масовите протести го принудиха да се оттегли шест дни по-късно.
Според AP кандидатурата се възприема като опит Вучич да запази върховен пост и да подобри позициите на своята партия срещу студентското движение, а анализатори, цитирани от агенцията, описват вота като политически референдум за управлението му. Изборите на 25 октомври имат пряко значение за бъдещата му роля: името му е на бюлетината, а основният му съперник е движение, родено от протеста срещу него и управлението му. Публикуваните анкети не дават надеждна картина – различават се както по резултатите, така и по момента и методологията на измерване, а опитът от 2023 г. сочи, че крайният вот може видимо да се отклони от тях.
До изборния ден по-информативни ще бъдат новите проучвания с прозрачна методология, оценките на наблюдателите за условията на кампанията и самият резултат на 25 октомври. Конституцията не допуска Вучич да бъде избиран за президент за трети път; дали ще се върне в изпълнителната власт като министър-председател зависи от парламентарното мнозинство след вота.
🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.
Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.
През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.
Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.
Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.
През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.
При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.
Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.
От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.
Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.
В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.
Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.
В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.
Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.
Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.
По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.
Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.
🇸🇾⚖️🕯️ Жители на Алепо излязоха на 17 август на централния площад „Саадала ал-Джабири“ с искане да бъдат разкрити обстоятелствата около смъртта на 29-годишният Мохамад Гамира и виновните да понесат отговорност. Мъжът почина ден по-рано в университетска болница „Тишрин“ в град Латакия, след като беше задържан в полицейския участък в градчето Ал-Хафа. Протестът, отразен от агенция ANHA, близка до бившата кюрдска администрация в североизточна Сирия, беше насочен и като цяло към нарушенията в местата за задържане и затворите на преходната власт на Ахмед Ал-Шараа.
Гамира е бил извикан в участъка във връзка с жалба за кражба на пари и е останал там около 3 денонощия. Той е страдал от хемофилия – заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и всяка травма носи риск от продължителен кръвоизлив. Семейството му е предупредило началника на участъка за диагнозата и поискало спрямо него да не се упражнява насилие, разказа пред държавната агенция SANA неговия чичо д-р Исам Гамира, директор на общата болница в Ал-Хафа. Въпреки предупреждението неговият племенник е бил бит. Състоянието му се влошава заради мозъчен кръвоизлив и неврологични симптоми, последвани от кома, бъбречна недостатъчност, спадане на кръвното налягане и недостиг на кислород. Гамира е пуснат и откаран към болницата в Латакия, където е починал в неделя. На следващия ден е погребан в родния си град.
Представител на преходното правителство посочи публично причина за смъртта. Раед ал-Салех, министър на извънредните ситуации и управлението на бедствията, заяви в X, че Гамира е починал от усложнения при мозъчен и стомашно-чревен кръвоизлив – „последица от побой, който е получил, след като беше задържан в полицейския участък в Ал-Хафа“. Ал-Салех оглавяваше „Белите каски“ – сирийската гражданска защита, а Гамира е бил доброволец в организацията и служител в ръководеното от него ведомство. Роден е през 1997 г. в град Дума, източно предградие на столицата Дамаск, където е израснал. По-късно участва в спасителни операции по изваждането на стотици хора изпод развалините след бомбардировките на предишния режим и неговите съюзници. Оставя две деца сирачета.
Институционалната реакция започна още преди смъртта му и се разшири за по-малко от денонощие след нея. На 14 август Командването за вътрешна сигурност на провинция Латакия обяви, че извършва проверка на обстоятелствата около ареста и дали приложените спрямо него процедури са отговаряли на законовите правила предвид здравословното му състояние. На 16 август то съобщи, че 7 души, намирали се в ареста по време на престоя му, са задържани. Сред тях е началникът на полицейския участък.
На същия ден министърът на вътрешните работи Анас Хатаб издаде административна заповед №471, която разпорежда създаване на комисия, оглавявана от генерал-майор Ахмад Латуф. В нея влизат съветникът на министъра по правните въпроси и правата на човека бригаден генерал Самер Махмуд ал-Хусейн, директора на дирекция „Дисциплинарни дела и преследвания“ бригаден генерал Муаз Халед ал-Джамал и директора на криминална полиция бригаден генерал Хусейн Алауи ал-Хамади. Комисията разполага със 72 часа срок от издаването на заповедта, за да представи своите заключения.
Тя започна работа в Латакия в понеделник, след което посети Ал-Хафа, за да изслуша семейството и местни жители. Говорителят на министерството Нур ал-Дин ал-Баба съобщи, че ще бъде сформирана и независима група по съдебна медицина, която предстои да извърши аутопсия на тялото. По думите му проверката няма да се ограничи до конкретния случай, а ще обхване работата на полицейските управления в цялата страна. Пред журналисти той призна, че в някои от тях има „пропуски и недостатъци“, макар според него други да се справят отлично. Хатаб поднесе съболезнования на близките и заяви, че всяко нарушение и провинение от служители на ведомството ще се преследва с цялата строгост на закона, независимо от длъжността им.
Оценката за по-широкия мащаб на проблема зависи от методиката на броене. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) публикува доклад на 15 август, според който в местата за задържане и затворите на преходното правителство са починали най-малко 75 души след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. Разпределени по години както следва: 61 през 2025 г. и 14 през 2026 г. Случаите от тази година са регистрирани в провинциите Алепо, Хомс, Дейр ез-Зор, Ракка, Риф Димашк, Сувейда и Дараа.
ANHA твърди за 76 души, починали при изтезания, включително 15 случая през 2026 г. Двете статистики се разминават с 1 случай, но и по начина, по който квалифицират смъртните случаи: Обсерваторията докладва починали в ареста, докато кюрдската агенция говори за хора, загинали вследствие на изтезания.
Два независими прегледа, публикувани тази година, описват широко разпространена практика, не отделни случаи. Международната анкетна комисия на ООН за Сирия обяви през март, че е документирала изтезания и малтретиране в рамките на 18 официални и 12 импровизирани места за лишаване от свобода в периода от януари до октомври 2025 г. Описаните методи включват побоища с приклади, тояги, тръби, пръти и кабели, електрошок, инсценирани екзекуции и сексуално насилие.
На 13 август правозащитната организация „Сирийци за истина и справедливост“ публикува свое разширено разследване, което се основава на 19 свидетелства и 14 случая от юни 2025 до юни 2026 г. В него се твърди, че тежките побои, електрошокове, унижения, лишаване от най-необходимото и смъртта в арестите остават обичайна практика в няколко силови структури. Изпълнителният директор Басам ал-Ахмад формулира това разграничението пред Associated Press: „Донякъде е широко разпространено, но не е структурно.“ Групата не е открила доказателства, че заповедите идват от висшето командване, но подчертава, че властта, която задържа хора, носи отговорност да прекрати тези практики.
Оттук произтича и въпросът, който SOHR постави ден преди смъртта на Гамира. В доклада си тя отбелязва все по-силното усещане сред сирийците, че официалното и медийното внимание към смъртните случаи в ареста е неравномерно: някои случаи разпалват обществен натиск и получават широка гласност, но други остават невидими. Избирателното правосъдие, добавя организацията, не може да бъде основа на държава, управлявана от закона.
Случаят на Гамира попада във видимата част на разграничението. Жертвата е бивш доброволец на „Белите каски“ и служител на министерство, чийто ръководител също произлиза от организацията. Снимките му от интензивното отделение обиколиха социалните мрежи още преди държавата да се произнесе.
Реакцията на властите е бърза и публична по начин, който би бил немислим при Асад. Тогава държавата на практика не търсеше отговорност от служители, заподозрени в изтезания над затворници, въпреки масовия характер на подобни престъпления. Но същата бързина сега се превръща в критерий, по който ще се оцени следващият случай – онзи без снимки и без министър, готов публично да назове побоя.
Случаят не е първият. The National посочва побоя над съдия в полицейски участък в Алепо от март 2025 г. и смъртта под стража в Дамаск на бежанец 4 месеца след неговото завръщане от Германия, като най-широко отразените случаи досега.
Първите резултати от проверката се очаква да излезат съвсем скоро. Комисията на Латуф трябва да покаже своите заключения около 19 август, групата по съдебна медицина тепърва ще се произнесе за състоянието на тялото, а за вторник са обявени протести в цялата страна.
Три показателя ще покажат дали случаят ще създаде прецедент, или ще остане само пример за обществена реакция: дали заключенията ще се обявят публично, вместо само да бъдат предоставени в министерството; дали обвиненията ще достигнат до шефа на участъка, а не само до подчинените, извършили побоя; и дали обещаният преглед на полицейските управления ще доведе до публично обявени мерки и извън Латакия.
🇺🇦🏢⚖️ От покривите на две жилищни сгради на кръстовището на Институтска и Шовковична в Киев бойци на специалното звено „Беркут“ стреляха надолу по шествието и хвърляха гранати в тълпата. По-късно същия ден демонстранти се качиха на покривите, прогониха ги с пиротехника и издигнаха украинско знаме. Сградите с номера 17/5 и 22/7 се намират на под 300 метра от Върховната рада на Украйна. Тези огневи позиции са описани в съдебен протокол по показанията на човек, който същия следобед губи почти изцяло зрението на едното си око.
Олександър Никитюк излиза от метрото към Майдана около 13 ч. на 18 февруари 2014 г. и застава на улица „Институтска“ във веригата от хора, които подават тухли. Към 15 ч., докато се намира близо до Кловския спуск, пластмасов куршум го улучва в дясното око. Следват две операции; зрението на пострадалото око остава под 10% и той вече не може да шофира. Осем години по-късно, на 2 февруари 2022 г., Никитюк дава показания пред Дарницкия районен съд в столицата по делото срещу Владислав Лукаш, бивш командир на харковския батальон на „Беркут“, и посочва на картата откъде е стреляно: от автомобил на кръстовището на Институтска и Шовковична и от двата покрива над него. „На покривите на сгради 22/7 и 17/5 също имаше беркутовци. Те по същия начин стреляха и хвърляха гранати в тълпата“, казва той.
Използваното там оръжие е „Форт-500Т“ – помпова гладкоцевна пушка с калибър 12/76, произвеждана от украинското предприятие „Форт“ за нуждите на Министерството на вътрешните работи. С какви боеприпаси са били зареждани тези пушки на 18 февруари установява Държавното бюро за разследвания: командирът на лвовския „Беркут“, действайки по указание на ръководството на столичната милиция, нарежда на своите подчинени да получат патрони с оловна картеч, да ги заредят в помповите пушки и да водят безразборна стрелба по активистите до изчерпване на боеприпасите. Наред със стрелбата по тълпата са използвани и светлинно-звукови гранати с руски произход, които не са преминали проверка за безопасност.
Преминаването към друг тип боеприпаси очевидно не става едновременно във всички подразделения. Никитюк е улучен с пластмасов куршум около 15 ч., докато по същото време и на същото място други пушки вече са заредени с оловна картеч. Ротният командир на харковския отряд Виктор Шаповалов признава вината си през октомври 2016 г. и свидетелства, че Лукаш е раздал на служителите патрони с оловна картеч вместо гумени куршуми. Указанието идва от ръководството на столичната милиция и се предава по командната верига до отделните командири. Така срещу едно и също шествие, по едно и също време, са използвани различни видове боеприпаси.
Шествието тръгва в 8:30 ч. към Върховната рада с искане парламентът да върне конституцията от 2004 г. Към 11 ч. Мариинският парк и съседните улици вече се превръщат в арена на сблъсъци. Според Държавното бюро за разследвания на 18 февруари командването на лвовския батальон е способствало за убийството на трима активисти и за причиняването на телесни повреди на 100 протестиращи, 10 от които са получили огнестрелни рани. В периметъра между Институтска, Мариинския парк и Дома на офицерите този ден загиват Володимир Кищук – прострелян в главата, Игор Сердюк – с изстрел в лицето, и Сергий Шаповал – с две огнестрелни рани; Андрий Корчак и Артем Мазур са пребити в парка, Анатолий Нечипоренко и Иван Наконечний – на самата Институтска, а Сергий Дидич е блъснат от камион.
Колко души загиват на 18 февруари зависи от методиката на броене. Списъкът на Небесната сотня посочва 22 души с тази дата на смъртта; Националният мемориален комплекс изброява 17 загинали в сблъсъците и още 14, починали по-късно от получените рани; обвинителният акт от 20 февруари 2026 г. отнася 12 убити и над 130 ранени към нощния щурм срещу 19 февруари. За целия период от 18 до 21 февруари ведомството отчита 82 загинали, 71 от които демонстранти, и 622 ранени.
Стрелбата от двата покрива не е обособена като самостоятелен епизод в нито едно публично съобщение по делата. Тя е документирана от свидетелски показания. Делото срещу Лукаш за събитията от 18 февруари се разглежда в Дарницкия районен съд от 2016 г. и включва общо 107 пострадали. Досъдебното производство приключва още същата година, след което материалите са прехвърляни между съдилища, връщани обратно в прокуратурата, а разглеждането е многократно отлагано заради отводи. Обвинението към командира на лвовския отряд „Беркут“ Ростислав Пацеляк и помощник-началника на щаба Микола Старосилцев е внесено в съда през април 2024 г. по чл. 115 и 258 от Наказателния кодекс – за умишлено убийство и терористичен акт. Старосилцев, по указание на командира си, е присвоил и укрил огнестрелното оръжие, за да затрудни извършването на балистични експертизи. Пацеляк има руско гражданство и вече е лишен от украинското. На 20 февруари 2026 г. бюрото внася в съда обвинителния акт срещу тях и Лукаш за събитията от нощта на 18 срещу 19 февруари, а същия ден уведомява за подозрение и бившия началник на Генералния щаб от времето на Виктор Янукович.
За събитията от 20 февруари – два дни по-късно – вече има присъда. На 18 октомври 2023 г. Святошинският районен съд в Киев осъжда Олег Янишевски на доживотен затвор, Павло Аброскин и Сергий Зинченко на по 15 години задочно и Олександър Маринченко на 5 години, които вече е излежал в ареста; Сергий Тамтура е оправдан по всички обвинения. Тримата, осъдени задочно, напускат Украйна при размяна на пленници през декември 2019 г. и не се връщат обратно. От 26-те служещи в сборната „черна рота“ на киевския „Беркут“ в Украйна остават двама. Още през 2017 г. 15 души, свързани с разстрела на Институтска, са получили руско гражданство. Сергий Кусюк, командвал репресиите на 30 ноември 2013 г. срещу студентите, е полковник и началник на ОМОН в Москва, осъден задочно, без да е изтърпял и ден от присъдата си; Дмитро Садовник е заместник-началник на управление на Росгвардия в окупирания Крим.
Към 20 февруари 2025 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна отчита по делата за Майдана 550 лица, уведомени за подозрение, 495 обвинителни акта, внесени в съда, както и 68 осъдителни присъди. Това дава частично обяснение защо стрелбата от покривите досега остава документирана преди всичко от показания на свидетели. Разследващите изграждат производствата около командири и епизоди с най-плътна основа от доказателства – там, където разполагат с балистични експертизи, открити стрелци и оцелели очевидци на конкретните изстрели. За междинни огневи позиции като тези по покривите публично не е известно да има същата комбинация от доказателства, а оръжието на един от участвалите батальони е присвоено и укрито именно с цел да бъде затруднена балистичната експертиза.
🇮🇷⚖️🕯️ Иран е екзекутирал най-малко 56 души по обвинения, свързани с националната сигурност, за под 5 месеца, а над 100 други са изложени на същия риск по сходни дела. Числата обяви върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, който определи смъртното наказание в страната като средство да всява страх сред населението и да смазва несъгласието. 27 от изпълнените присъди са по дела, свързани с протестите от януари, а отброяването започва от 19 март, когато Техеран обяви първите екзекуции на участници в тях.
„Разтревожен съм от скокът на екзекуциите и смъртните присъди в Иран от март насам и, че смъртното наказание продължава да се използва, за да всява страх сред населението и да потиска несъгласието“, гласи изявлението. Тюрк определи трайното отсъствие на гаранции за справедлив процес като дълбоко тревожна и посочи, че признания са получавани с изтезания и други видове малтретиране. Някои наказания са изпълнени публично, някои само седмици след ареста. Според съобщенията, 12 подсъдими са получили смъртна присъда след едно-единствено закрито заседание, продължило три часа.
Заседанието е по делото за площад „Аликхани“ в Исфахан, по което революционен съд осъди 12 души, които бяха задържани при безредици в града през януари. През юли специални докладчици на ООН поискаха тези присъди да бъдат отменени, защото осъждането на 12 души на смърт в едно заседание, при закрити врата и без яснота за индивидуалната отговорност на всеки от тях, нарушава установените стандарти за справедлив процес. Обвиненията стъпват до голяма степен върху признания, излъчени в ефира на държавна телевизия; съдебните актове не са оповестени, а по време на следствието задържаните са държани в условия, описани от експертите на ООН като произволни арести и принудително отвличане. Между задържането през януари и изпълнението на присъдите по това дело минаха шест месеца.
Искането не беше отразено. На 19 юли в Исфахан бяха обесени Ерфан Есфандиари и Голмохамад Мохамади, а на 28 юли, на разсъмване, Аболфазл Сепахи и Амирхосейн Сафари бяха екзекутирани публично на самия площад „Аликхани“. Това бяха първите публични обесвания в страната за 2026 г. Присъстващи граждани се опитаха да протестират и бяха разпръснати от органите на реда. 8 от 12-те остават в затвора „Дастгерд“ с влезли в сила смъртни присъди, а близките се събират пред стените му при всяко прехвърляне в единична килия. На 1 август в затвора в Шахруд беше обесен 20-годишният Арвин Хейрхах, осъден за „мохаребе“ или война срещу Бога. Задържан през януари, той беше преместен в изолация три дни по-рано; семейството му чака пред затвора през последната нощ, а по думите на организацията „Хенгав“ той им е казал: „Не ги оставяйте да ме забравят. Изправихме се за освобождението на родината си.“
Отброяването на Тюрк започва на 19 март, деня преди иранската нова година, когато в Ком бяха обесени Салех Мохамади, Саид Давуди и Мехди Гасеми, осъдени за убийство на двама полицаи при демонстрациите и за действия в полза на САЩ и Израел. Съдебната агенция „Мизан“ съобщи, че наказанието е изпълнено в присъствието на група хора. Това бяха първите официално обявени екзекуции, свързани с уличната вълна.
Самата вълна тръгна на 28 декември 2025 г. от поскъпването на живота, инфлацията и недостига на стоки и за седмици прерасна в общонационални демонстрации за сваляне на режима на Ислямската република. Потушаването им ескалира на 8-9 януари. Висшият съвет за национална сигурност призна 3117 загинали и посочи като причин терористични актове, организирани от САЩ и Израел. Май Сато, специален докладчик на ООН за Иран говори за поне 5000 загинали и допуска по медицински източници многократно по-висока стойност. Amnesty International определя януари 2026 г. като най-смъртоносния период на репресии в Иран за десетилетията, откакто води изследванията си, и посочва, че продължителното изключване на интернета е оставило мащаба на убийствата без независимо преброяване.
Между потушаването на протестите от януари и първата бесилка на 19 март дойде войната. На 28 февруари Израел и САЩ предприеха съвместна въздушна кампания, още в първите часове от която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, а на 8 март Съветът на експертите избра неговия син Моджтаба за наследник на поста. Новият върховен лидер няма публична поява оттогава насам. Арестите и смъртните присъди се умножиха успоредно по двете линии: заради конфликта и заради демонстрациите.
Числата на Тюрк са само политическият пласт от много по-голяма крива. По преброяване на организацията Iran Human Rights през първото полугодие на 2026 г. в страната са екзекутирани поне 370 души, от които 101 само през юни; 55 от случаите са по обвинения за национална сигурност, а 18 са на участници в протестите. Сред екзекутираните има поне 9 жени, а организацията извършва проверка по непотвърдени съобщения за 400 нови изпълнени наказания, т.е. е възможно истинската стойност да е повече от двойна. Мнозинството от обесванията остават по наркоделата, за които Тюрк посочва, че продължават с тревожни темпове. През 2025 г. Amnesty International преброи поне 2159 екзекуции в Иран, повече от двойно на предходната година и най-високата стойност за страната от 1981 г. насам. Китай остава извън тази съпоставка, защото не публикува данни за собствените си присъди.
Моделът, който тези числа очертават, не е низ от отделни съдебни грешки. Апаратът, който ги произвежда, не е бил построен през януари: наркоделата го поддържат зареден с хиляди дела годишно и десетилетия наред, така че когато властта реши да го насочи навътре, тя не създава нов механизъм, а пренасочва вече работещ такъв. Разликата от началото на годината е предназначението и показността. Смъртните присъди се произнасят на групи, в закрити зали и въз основа на признания в телевизионен ефир, а се изпълняват публично, на площада, където е станало деянието, и в срок, който не оставя място за защита.
Иран смята произнасянията за обичайно правосъдие: подсъдимите са осъдени за убийства на полицаи и за действия в полза на чужди държави, а наказанието е предвидено в закона и се прилага от съд. Присъдите в едно заседание, затворената зала и срокът обаче не са белези на нормално правосъдие. „Хенгав“ определи убийствата от януари като престъпления срещу човечеството, защото силите за сигурност са действали по планирана и широкообхватна схема; същата подредба личи в онова, което последва в съдебните зали. Шест месеца по-късно няма международен механизъм за разследване, а преговорите между САЩ и Иран, довели до меморандума от средата на юни, разпаднал се в началото на юли, не включваха нито дума за правата на човека, въпреки многобройните заявки на Тръмп в началото на годината и обещанието към протестиращите в Иран, че „помощта е на път“.
🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.
Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“
Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.
Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.
Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“
Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.
Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.
Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.
Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.
Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.
Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.
Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.
Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.
Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.
Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.
