Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

Протест в Алепо след смъртта на задържан в полицейски участък в Латакия.

🇸🇾⚖️🕯️ Жители на Алепо излязоха на 17 август на централния площад „Саадала ал-Джабири“ с искане да бъдат разкрити обстоятелствата около смъртта на 29-годишният Мохамад Гамира и виновните да понесат отговорност. Мъжът почина ден по-рано в университетска болница „Тишрин“ в град Латакия, след като беше задържан в полицейския участък в градчето Ал-Хафа. Протестът, отразен от агенция ANHA, близка до бившата кюрдска администрация в североизточна Сирия, беше насочен и като цяло към нарушенията в местата за задържане и затворите на преходната власт на Ахмед Ал-Шараа.

Гамира е бил извикан в участъка във връзка с жалба за кражба на пари и е останал там около 3 денонощия. Той е страдал от хемофилия – заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и всяка травма носи риск от продължителен кръвоизлив. Семейството му е предупредило началника на участъка за диагнозата и поискало спрямо него да не се упражнява насилие, разказа пред държавната агенция SANA неговия чичо д-р Исам Гамира, директор на общата болница в Ал-Хафа. Въпреки предупреждението неговият племенник е бил бит. Състоянието му се влошава заради мозъчен кръвоизлив и неврологични симптоми, последвани от кома, бъбречна недостатъчност, спадане на кръвното налягане и недостиг на кислород. Гамира е пуснат и откаран към болницата в Латакия, където е починал в неделя. На следващия ден е погребан в родния си град.

Представител на преходното правителство посочи публично причина за смъртта. Раед ал-Салех, министър на извънредните ситуации и управлението на бедствията, заяви в X, че Гамира е починал от усложнения при мозъчен и стомашно-чревен кръвоизлив – „последица от побой, който е получил, след като беше задържан в полицейския участък в Ал-Хафа“. Ал-Салех оглавяваше „Белите каски“ – сирийската гражданска защита, а Гамира е бил доброволец в организацията и служител в ръководеното от него ведомство. Роден е през 1997 г. в град Дума, източно предградие на столицата Дамаск, където е израснал. По-късно участва в спасителни операции по изваждането на стотици хора изпод развалините след бомбардировките на предишния режим и неговите съюзници. Оставя две деца сирачета.

Институционалната реакция започна още преди смъртта му и се разшири за по-малко от денонощие след нея. На 14 август Командването за вътрешна сигурност на провинция Латакия обяви, че извършва проверка на обстоятелствата около ареста и дали приложените спрямо него процедури са отговаряли на законовите правила предвид здравословното му състояние. На 16 август то съобщи, че 7 души, намирали се в ареста по време на престоя му, са задържани. Сред тях е началникът на полицейския участък.

На същия ден министърът на вътрешните работи Анас Хатаб издаде административна заповед №471, която разпорежда създаване на комисия, оглавявана от генерал-майор Ахмад Латуф. В нея влизат съветникът на министъра по правните въпроси и правата на човека бригаден генерал Самер Махмуд ал-Хусейн, директора на дирекция „Дисциплинарни дела и преследвания“ бригаден генерал Муаз Халед ал-Джамал и директора на криминална полиция бригаден генерал Хусейн Алауи ал-Хамади. Комисията разполага със 72 часа срок от издаването на заповедта, за да представи своите заключения.

Тя започна работа в Латакия в понеделник, след което посети Ал-Хафа, за да изслуша семейството и местни жители. Говорителят на министерството Нур ал-Дин ал-Баба съобщи, че ще бъде сформирана и независима група по съдебна медицина, която предстои да извърши аутопсия на тялото. По думите му проверката няма да се ограничи до конкретния случай, а ще обхване работата на полицейските управления в цялата страна. Пред журналисти той призна, че в някои от тях има „пропуски и недостатъци“, макар според него други да се справят отлично. Хатаб поднесе съболезнования на близките и заяви, че всяко нарушение и провинение от служители на ведомството ще се преследва с цялата строгост на закона, независимо от длъжността им.

Оценката за по-широкия мащаб на проблема зависи от методиката на броене. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) публикува доклад на 15 август, според който в местата за задържане и затворите на преходното правителство са починали най-малко 75 души след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. Разпределени по години както следва: 61 през 2025 г. и 14 през 2026 г. Случаите от тази година са регистрирани в провинциите Алепо, Хомс, Дейр ез-Зор, Ракка, Риф Димашк, Сувейда и Дараа.

ANHA твърди за 76 души, починали при изтезания, включително 15 случая през 2026 г. Двете статистики се разминават с 1 случай, но и по начина, по който квалифицират смъртните случаи: Обсерваторията докладва починали в ареста, докато кюрдската агенция говори за хора, загинали вследствие на изтезания.

Два независими прегледа, публикувани тази година, описват широко разпространена практика, не отделни случаи. Международната анкетна комисия на ООН за Сирия обяви през март, че е документирала изтезания и малтретиране в рамките на 18 официални и 12 импровизирани места за лишаване от свобода в периода от януари до октомври 2025 г. Описаните методи включват побоища с приклади, тояги, тръби, пръти и кабели, електрошок, инсценирани екзекуции и сексуално насилие.

На 13 август правозащитната организация „Сирийци за истина и справедливост“ публикува свое разширено разследване, което се основава на 19 свидетелства и 14 случая от юни 2025 до юни 2026 г. В него се твърди, че тежките побои, електрошокове, унижения, лишаване от най-необходимото и смъртта в арестите остават обичайна практика в няколко силови структури. Изпълнителният директор Басам ал-Ахмад формулира това разграничението пред Associated Press: „Донякъде е широко разпространено, но не е структурно.“ Групата не е открила доказателства, че заповедите идват от висшето командване, но подчертава, че властта, която задържа хора, носи отговорност да прекрати тези практики.

Оттук произтича и въпросът, който SOHR постави ден преди смъртта на Гамира. В доклада си тя отбелязва все по-силното усещане сред сирийците, че официалното и медийното внимание към смъртните случаи в ареста е неравномерно: някои случаи разпалват обществен натиск и получават широка гласност, но други остават невидими. Избирателното правосъдие, добавя организацията, не може да бъде основа на държава, управлявана от закона.

Случаят на Гамира попада във видимата част на разграничението. Жертвата е бивш доброволец на „Белите каски“ и служител на министерство, чийто ръководител също произлиза от организацията. Снимките му от интензивното отделение обиколиха социалните мрежи още преди държавата да се произнесе.

Реакцията на властите е бърза и публична по начин, който би бил немислим при Асад. Тогава държавата на практика не търсеше отговорност от служители, заподозрени в изтезания над затворници, въпреки масовия характер на подобни престъпления. Но същата бързина сега се превръща в критерий, по който ще се оцени следващият случай – онзи без снимки и без министър, готов публично да назове побоя.

Случаят не е първият. The National посочва побоя над съдия в полицейски участък в Алепо от март 2025 г. и смъртта под стража в Дамаск на бежанец 4 месеца след неговото завръщане от Германия, като най-широко отразените случаи досега.

Първите резултати от проверката се очаква да излезат съвсем скоро. Комисията на Латуф трябва да покаже своите заключения около 19 август, групата по съдебна медицина тепърва ще се произнесе за състоянието на тялото, а за вторник са обявени протести в цялата страна.

Три показателя ще покажат дали случаят ще създаде прецедент, или ще остане само пример за обществена реакция: дали заключенията ще се обявят публично, вместо само да бъдат предоставени в министерството; дали обвиненията ще достигнат до шефа на участъка, а не само до подчинените, извършили побоя; и дали обещаният преглед на полицейските управления ще доведе до публично обявени мерки и извън Латакия.

Покривите на Институтска, оловната картеч и 12 години дела

🇺🇦🏢⚖️ От покривите на две жилищни сгради на кръстовището на Институтска и Шовковична в Киев бойци на специалното звено „Беркут“ стреляха надолу по шествието и хвърляха гранати в тълпата. По-късно същия ден демонстранти се качиха на покривите, прогониха ги с пиротехника и издигнаха украинско знаме. Сградите с номера 17/5 и 22/7 се намират на под 300 метра от Върховната рада на Украйна. Тези огневи позиции са описани в съдебен протокол по показанията на човек, който същия следобед губи почти изцяло зрението на едното си око.

Олександър Никитюк излиза от метрото към Майдана около 13 ч. на 18 февруари 2014 г. и застава на улица „Институтска“ във веригата от хора, които подават тухли. Към 15 ч., докато се намира близо до Кловския спуск, пластмасов куршум го улучва в дясното око. Следват две операции; зрението на пострадалото око остава под 10% и той вече не може да шофира. Осем години по-късно, на 2 февруари 2022 г., Никитюк дава показания пред Дарницкия районен съд в столицата по делото срещу Владислав Лукаш, бивш командир на харковския батальон на „Беркут“, и посочва на картата откъде е стреляно: от автомобил на кръстовището на Институтска и Шовковична и от двата покрива над него. „На покривите на сгради 22/7 и 17/5 също имаше беркутовци. Те по същия начин стреляха и хвърляха гранати в тълпата“, казва той.

Използваното там оръжие е „Форт-500Т“ – помпова гладкоцевна пушка с калибър 12/76, произвеждана от украинското предприятие „Форт“ за нуждите на Министерството на вътрешните работи. С какви боеприпаси са били зареждани тези пушки на 18 февруари установява Държавното бюро за разследвания: командирът на лвовския „Беркут“, действайки по указание на ръководството на столичната милиция, нарежда на своите подчинени да получат патрони с оловна картеч, да ги заредят в помповите пушки и да водят безразборна стрелба по активистите до изчерпване на боеприпасите. Наред със стрелбата по тълпата са използвани и светлинно-звукови гранати с руски произход, които не са преминали проверка за безопасност.

Преминаването към друг тип боеприпаси очевидно не става едновременно във всички подразделения. Никитюк е улучен с пластмасов куршум около 15 ч., докато по същото време и на същото място други пушки вече са заредени с оловна картеч. Ротният командир на харковския отряд Виктор Шаповалов признава вината си през октомври 2016 г. и свидетелства, че Лукаш е раздал на служителите патрони с оловна картеч вместо гумени куршуми. Указанието идва от ръководството на столичната милиция и се предава по командната верига до отделните командири. Така срещу едно и също шествие, по едно и също време, са използвани различни видове боеприпаси.

Шествието тръгва в 8:30 ч. към Върховната рада с искане парламентът да върне конституцията от 2004 г. Към 11 ч. Мариинският парк и съседните улици вече се превръщат в арена на сблъсъци. Според Държавното бюро за разследвания на 18 февруари командването на лвовския батальон е способствало за убийството на трима активисти и за причиняването на телесни повреди на 100 протестиращи, 10 от които са получили огнестрелни рани. В периметъра между Институтска, Мариинския парк и Дома на офицерите този ден загиват Володимир Кищук – прострелян в главата, Игор Сердюк – с изстрел в лицето, и Сергий Шаповал – с две огнестрелни рани; Андрий Корчак и Артем Мазур са пребити в парка, Анатолий Нечипоренко и Иван Наконечний – на самата Институтска, а Сергий Дидич е блъснат от камион.

Колко души загиват на 18 февруари зависи от методиката на броене. Списъкът на Небесната сотня посочва 22 души с тази дата на смъртта; Националният мемориален комплекс изброява 17 загинали в сблъсъците и още 14, починали по-късно от получените рани; обвинителният акт от 20 февруари 2026 г. отнася 12 убити и над 130 ранени към нощния щурм срещу 19 февруари. За целия период от 18 до 21 февруари ведомството отчита 82 загинали, 71 от които демонстранти, и 622 ранени.

Стрелбата от двата покрива не е обособена като самостоятелен епизод в нито едно публично съобщение по делата. Тя е документирана от свидетелски показания. Делото срещу Лукаш за събитията от 18 февруари се разглежда в Дарницкия районен съд от 2016 г. и включва общо 107 пострадали. Досъдебното производство приключва още същата година, след което материалите са прехвърляни между съдилища, връщани обратно в прокуратурата, а разглеждането е многократно отлагано заради отводи. Обвинението към командира на лвовския отряд „Беркут“ Ростислав Пацеляк и помощник-началника на щаба Микола Старосилцев е внесено в съда през април 2024 г. по чл. 115 и 258 от Наказателния кодекс – за умишлено убийство и терористичен акт. Старосилцев, по указание на командира си, е присвоил и укрил огнестрелното оръжие, за да затрудни извършването на балистични експертизи. Пацеляк има руско гражданство и вече е лишен от украинското. На 20 февруари 2026 г. бюрото внася в съда обвинителния акт срещу тях и Лукаш за събитията от нощта на 18 срещу 19 февруари, а същия ден уведомява за подозрение и бившия началник на Генералния щаб от времето на Виктор Янукович.

За събитията от 20 февруари – два дни по-късно – вече има присъда. На 18 октомври 2023 г. Святошинският районен съд в Киев осъжда Олег Янишевски на доживотен затвор, Павло Аброскин и Сергий Зинченко на по 15 години задочно и Олександър Маринченко на 5 години, които вече е излежал в ареста; Сергий Тамтура е оправдан по всички обвинения. Тримата, осъдени задочно, напускат Украйна при размяна на пленници през декември 2019 г. и не се връщат обратно. От 26-те служещи в сборната „черна рота“ на киевския „Беркут“ в Украйна остават двама. Още през 2017 г. 15 души, свързани с разстрела на Институтска, са получили руско гражданство. Сергий Кусюк, командвал репресиите на 30 ноември 2013 г. срещу студентите, е полковник и началник на ОМОН в Москва, осъден задочно, без да е изтърпял и ден от присъдата си; Дмитро Садовник е заместник-началник на управление на Росгвардия в окупирания Крим.

Към 20 февруари 2025 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна отчита по делата за Майдана 550 лица, уведомени за подозрение, 495 обвинителни акта, внесени в съда, както и 68 осъдителни присъди. Това дава частично обяснение защо стрелбата от покривите досега остава документирана преди всичко от показания на свидетели. Разследващите изграждат производствата около командири и епизоди с най-плътна основа от доказателства – там, където разполагат с балистични експертизи, открити стрелци и оцелели очевидци на конкретните изстрели. За междинни огневи позиции като тези по покривите публично не е известно да има същата комбинация от доказателства, а оръжието на един от участвалите батальони е присвоено и укрито именно с цел да бъде затруднена балистичната експертиза.

Техеран екзекутира 56 души по дела за национална сигурност от март насам

🇮🇷⚖️🕯️ Иран е екзекутирал най-малко 56 души по обвинения, свързани с националната сигурност, за под 5 месеца, а над 100 други са изложени на същия риск по сходни дела. Числата обяви върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, който определи смъртното наказание в страната като средство да всява страх сред населението и да смазва несъгласието. 27 от изпълнените присъди са по дела, свързани с протестите от януари, а отброяването започва от 19 март, когато Техеран обяви първите екзекуции на участници в тях.

„Разтревожен съм от скокът на екзекуциите и смъртните присъди в Иран от март насам и, че смъртното наказание продължава да се използва, за да всява страх сред населението и да потиска несъгласието“, гласи изявлението. Тюрк определи трайното отсъствие на гаранции за справедлив процес като дълбоко тревожна и посочи, че признания са получавани с изтезания и други видове малтретиране. Някои наказания са изпълнени публично, някои само седмици след ареста. Според съобщенията, 12 подсъдими са получили смъртна присъда след едно-единствено закрито заседание, продължило три часа.

Заседанието е по делото за площад „Аликхани“ в Исфахан, по което революционен съд осъди 12 души, които бяха задържани при безредици в града през януари. През юли специални докладчици на ООН поискаха тези присъди да бъдат отменени, защото осъждането на 12 души на смърт в едно заседание, при закрити врата и без яснота за индивидуалната отговорност на всеки от тях, нарушава установените стандарти за справедлив процес. Обвиненията стъпват до голяма степен върху признания, излъчени в ефира на държавна телевизия; съдебните актове не са оповестени, а по време на следствието задържаните са държани в условия, описани от експертите на ООН като произволни арести и принудително отвличане. Между задържането през януари и изпълнението на присъдите по това дело минаха шест месеца.

Искането не беше отразено. На 19 юли в Исфахан бяха обесени Ерфан Есфандиари и Голмохамад Мохамади, а на 28 юли, на разсъмване, Аболфазл Сепахи и Амирхосейн Сафари бяха екзекутирани публично на самия площад „Аликхани“. Това бяха първите публични обесвания в страната за 2026 г. Присъстващи граждани се опитаха да протестират и бяха разпръснати от органите на реда. 8 от 12-те остават в затвора „Дастгерд“ с влезли в сила смъртни присъди, а близките се събират пред стените му при всяко прехвърляне в единична килия. На 1 август в затвора в Шахруд беше обесен 20-годишният Арвин Хейрхах, осъден за „мохаребе“ или война срещу Бога. Задържан през януари, той беше преместен в изолация три дни по-рано; семейството му чака пред затвора през последната нощ, а по думите на организацията „Хенгав“ той им е казал: „Не ги оставяйте да ме забравят. Изправихме се за освобождението на родината си.“

Отброяването на Тюрк започва на 19 март, деня преди иранската нова година, когато в Ком бяха обесени Салех Мохамади, Саид Давуди и Мехди Гасеми, осъдени за убийство на двама полицаи при демонстрациите и за действия в полза на САЩ и Израел. Съдебната агенция „Мизан“ съобщи, че наказанието е изпълнено в присъствието на група хора. Това бяха първите официално обявени екзекуции, свързани с уличната вълна.

Самата вълна тръгна на 28 декември 2025 г. от поскъпването на живота, инфлацията и недостига на стоки и за седмици прерасна в общонационални демонстрации за сваляне на режима на Ислямската република. Потушаването им ескалира на 8-9 януари. Висшият съвет за национална сигурност призна 3117 загинали и посочи като причин терористични актове, организирани от САЩ и Израел. Май Сато, специален докладчик на ООН за Иран говори за поне 5000 загинали и допуска по медицински източници многократно по-висока стойност. Amnesty International определя януари 2026 г. като най-смъртоносния период на репресии в Иран за десетилетията, откакто води изследванията си, и посочва, че продължителното изключване на интернета е оставило мащаба на убийствата без независимо преброяване.

Между потушаването на протестите от януари и първата бесилка на 19 март дойде войната. На 28 февруари Израел и САЩ предприеха съвместна въздушна кампания, още в първите часове от която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, а на 8 март Съветът на експертите избра неговия син Моджтаба за наследник на поста. Новият върховен лидер няма публична поява оттогава насам. Арестите и смъртните присъди се умножиха успоредно по двете линии: заради конфликта и заради демонстрациите.

Числата на Тюрк са само политическият пласт от много по-голяма крива. По преброяване на организацията Iran Human Rights през първото полугодие на 2026 г. в страната са екзекутирани поне 370 души, от които 101 само през юни; 55 от случаите са по обвинения за национална сигурност, а 18 са на участници в протестите. Сред екзекутираните има поне 9 жени, а организацията извършва проверка по непотвърдени съобщения за 400 нови изпълнени наказания, т.е. е възможно истинската стойност да е повече от двойна. Мнозинството от обесванията остават по наркоделата, за които Тюрк посочва, че продължават с тревожни темпове. През 2025 г. Amnesty International преброи поне 2159 екзекуции в Иран, повече от двойно на предходната година и най-високата стойност за страната от 1981 г. насам. Китай остава извън тази съпоставка, защото не публикува данни за собствените си присъди.

Моделът, който тези числа очертават, не е низ от отделни съдебни грешки. Апаратът, който ги произвежда, не е бил построен през януари: наркоделата го поддържат зареден с хиляди дела годишно и десетилетия наред, така че когато властта реши да го насочи навътре, тя не създава нов механизъм, а пренасочва вече работещ такъв. Разликата от началото на годината е предназначението и показността. Смъртните присъди се произнасят на групи, в закрити зали и въз основа на признания в телевизионен ефир, а се изпълняват публично, на площада, където е станало деянието, и в срок, който не оставя място за защита.

Иран смята произнасянията за обичайно правосъдие: подсъдимите са осъдени за убийства на полицаи и за действия в полза на чужди държави, а наказанието е предвидено в закона и се прилага от съд. Присъдите в едно заседание, затворената зала и срокът обаче не са белези на нормално правосъдие. „Хенгав“ определи убийствата от януари като престъпления срещу човечеството, защото силите за сигурност са действали по планирана и широкообхватна схема; същата подредба личи в онова, което последва в съдебните зали. Шест месеца по-късно няма международен механизъм за разследване, а преговорите между САЩ и Иран, довели до меморандума от средата на юни, разпаднал се в началото на юли, не включваха нито дума за правата на човека, въпреки многобройните заявки на Тръмп в началото на годината и обещанието към протестиращите в Иран, че „помощта е на път“.

Анализ: Класифицираният заем от 302 млн. долара и парламентът в Тирана

🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.

Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“

Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.

Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.

Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“

Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.

Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.

Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.

Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.

Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.

Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.

Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.

Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.

Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.

Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.

Драпатий поема ВСУ – Зеленски освободи Сирски след шест дни протести

🇺🇦🪖✊ Украинският президент Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а на негово място назначи легендарния генерал-майор Михайло Драпатий, 43-годишен офицер, извървял пътя от лейтенант в механизирана бригада до върха на армейското командване почти изцяло на фронта, като последно заемаше поста командващ Обединените сили на ВСУ.

„Реших, че Михайло Драпатий ще бъде новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна“, съобщи Зеленски в обръщение, цитирано от „Украинска правда“. Смяната идва на шестия ден от мащабна протестна вълна в Киев и десетки други градове в страната и три дни преди крайния срок на ултиматума, поставен от организаторите. Това е първата рокада начело на ВСУ от февруари 2024 г., когато Сирски наследи на поста своя предшественик генерал Валерий Залужни.

Кризата се отключи на 15 юли, когато Зеленски отстрани министъра на отбраната Михайло Федоров, когото назначи на поста през януари 2026 г. след дълги години начело на дигиталната трансформация в страната. Президентът обясни решението със засилващия се сблъсък между Федоров и Сирски. Както обявиха много международни медии, конфликтът изправи млад технологичен реформатор, дошъл от стартъп бизнеса, на конвенционален военачалник от старата школа, като през последните месеци двамата са работили заедно само с посредничеството на самия Зеленски. Ден по-късно Федоров премина в открита атака: той обвини Сирски, че спъва военната реформа и „разцепва страната“, заявявайки пред репортери, че президентът е избрал да задържи главнокомандващия вместо него.

Реакцията дойде още същата вечер. На 16 юли стотици граждани се събраха в центъра на Киев с искане Федоров да бъде върнат на министерския пост, а Сирски – освободен, като протести последваха също в Лвов, Одеса и Днипро. Сред излезлите по улиците бяха действащи военнослужещи и ветерани. Критиките им се фокусираха върху съветския манталитет на командване на Сирски, а сред тълпата за първи път се чуха скандирания „Драпатий!“. Организаторът Дмитро Козятински постави ултиматум: „Ако до петък, 24 юли, Сирски не бъде освободен, започваме всеобщ безсрочен протест.“ Междувременно президентът натовари генерал-майор Йевгени Хмара – ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от януари и бивш командир на Центъра за специални операции „Алфа“ – да поеме временно и Министерството на отбраната.

Развръзката настъпи три дни преди крайния срок на ултиматума, придружена от думи на признание към освободения генерал. „Факт е, че Олександър Сирски постигна резултати за Украйна в отбраната на Киев, Харковската офанзива и Курската операция“, заяви Зеленски и добави, че двамата са обсъдили „формати на бъдеща служба“, без да уточни какви точно ще бъдат те. Федоров, обяви президентът, ще получи „достойна ръководна позиция“, свързана с координацията на технологичните способности на страната, също без да се спомене конкретен пост. Пред новия главнокомандващ, министъра на отбраната и командирите държавният глава очерта пет непосредствени задачи: планове за далекобойни удари, обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, защита на въздушното пространство и реалистично организирана мобилизация.

В дискусиите кой да поеме армията името на Драпатий започна да изплува по-често от името на всеки друг. „Той има най-много опит след Сирски“, споделяха запознати с разговорите, според които всички останали кандидати отстъпват по оперативен стаж. Генералът се ползва с широка подкрепа както сред действащите военни и ветераните, така и в правителствените среди. Той си е спечелил репутацията на командир, който говори открито за проблемите, поема отговорност в най-тежките моменти и не робува на публичния си образ – към който всъщност никога не се е стремял.

Най-яркото доказателство за това дойде на 1 юни 2025 г. На този ден руска балистична ракета „Искандер“ порази тренировъчен полигон на 239-и учебен център в Днипропетровска област, при което бяха убити 12 украински военнослужещи. В този момент командващ на Сухопътните войски, Драпатий подаде незабавно оставка. „Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, написа той и каза: „Ако трагедиите се повтарят, значи усилията ми не са били достатъчни.“ Зеленски не прие оставката и само няколко дни по-късно го премести начело на Обединените сили. Този епизод затвърди образа му във ВСУ: командир, който застава с лицето си пред загубите, вместо да ги замита под килима. Военният анализатор Роб Ли от американския Институт за външнополитически изследвания (FPRI) обобщи преценката така: „Предвид опита, репутацията и акцента му върху реформите, Драпатий би бил отличен избор за главнокомандващ.“

Биографията му не е типично щабна. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий – тогава с чин майор – командваше 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под негово ръководство украинските защитници спряха руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи седмици на инвазията. Последвалото контранастъпление изтласка фронта с 6 до 23 км и освободи десетки населени места в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Драпатий остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под негово ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата си в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските части останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според собствения му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира антикорупционна реформа в системата за набиране на кадри, обновява методиката на обучение според реалностите на бойното поле и интегрира съвременните технологии директно в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, градена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. През юни 2025 г. беше назначен за командващ на Обединените сили на ВСУ, а през есента на същата година ръководените от него части, сред които 13-а бригада „Хартия“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ), освобождават територия в Купянския район.

С името на Драпатий е свързан проектът „Линия на дронове“, който промени облика на украинската отбрана и чийто замисъл предвижда изграждането на непрекъсната зона на поразяване с дълбочина от 10-15 км зад фронтовата линия, в която масираната употреба на дронове превръща движението на руска бойна техника и жива сила в акт, равносилен на самоубийство. Драпатий лично отстоява и защитава публично инициативата и многократно споделя, че докато е едновременно начело на Сухопътните войски и „Хортица“, 80-90% от отбраната на фронтовата линия вече се опира върху безпилотни системи. Самият той посочва проекта като пример за това как навременните решения могат бързо да променят бойното поле и че армията е способна сама да създава иновации.

Очакванията към новия главнокомандващ бяха формулирани от украинския държавен глава без заобикалки: подготовка за очакваната есенна настъпателна кампания на Москва и за възможността руското командване да мобилизира значителен допълнителен човешки ресурс. Армията трябва да бъде готова да блокира всяка нова офанзива и да удържи вече постигнатото. „Всички споделяме една цел: победа над врага, постигане на определени условия на бойното поле и такъв натиск върху Русия, който да я принуди към примирие“, посочи Зеленски. Назначението де факто пренася върху цялата армия командния подход, налаган от Драпатий през последните две години към най-тежките направления от фронтовата линия: отговорност пред личен състав, поощряване на инициативата у командирите и отбрана, базирана на безпилотни технологии. Самата смяна на върха обаче няма автоматично да измести линията на фронта, тъй като съотношението на ресурсите, но и на силите се запазват. Ефектът от новото ръководство ще зависи изцяло от скоростта, с която въпросната философия ще проникне в цялата армия преди есента.

Промяната отеква силно и извън армейските редици. Когато през февруари 2024 г. Зеленски освободи Залужни, решението беше взето в президентската канцелария въпреки огромната популярност на генерала. Този път хората на улицата не просто поискаха смяната, но я получиха три дни преди крайния срок на своя ултиматум. Украинското гражданско общество вече демонстрира веднъж, че може да пренапише решение, взето по високите етажи на властта: през юли 2025 г. законът, подчинил Специализирана антикорупционна прокуратура (САПО) и Национално антикорупционно бюро (НАБУ) на главния прокурор, накара хиляди да излезат по площадите в първите масови протести от въвеждането на военното положение. 9 дни по-късно Зеленски беше принуден да подпише нов закон, възстановяващ независимостта на двете институции. Сега същият неуморен коректив се задейства и по отношение на военното командване. В петата година на пълномащабната война будното украинско общество за втори път прекроява решение със съдбоносен характер – и за втори път властта отстъпва в рамките на броени дни.

В крайна сметка, събитията от 21 юли надхвърлят далеч границите на военния елит. Една на пръв поглед малка стъпка – шест дни на улични протести и ултиматум към президента – промени командването на една воюваща армия, точно както година по-рано гражданският натиск защити антикорупционните институции, гарантиращи западната подкрепа. Посланието е категорично: общество, което дори в разгара на най-кървавата война в Европа от 80 години насам не сваля поглед от властта, е общество, което държи съдбата си здраво в свои ръце. То доказва забележителната си способност да налага критични корекции в курса, когато самите институции буксуват. Защото в крайна сметка историята често се пренаписва не от генерали в затворени кабинети, а от общества, които отказват да бъдат победени – както от външен враг, така и от собствените си слабости.

📸 Снимка: Пробивът от „Изваринския котел“ (Сектор „Д“) на 7 август 2014 г. Драпатий, тогава командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада, малко след като извежда своите бойци и техника от 22-дневното пълно обкръжение край руско-украинската граница. Изтощеният му вид отразява колко тежко протича операцията – батальонът осъществява пробива, започнал около 4 август и приключил на 7 август, под масиран артилерийски обстрел, като Драпатий лично повежда колоната, за да я изтегли до безопасни позиции при основните украински сили.

Втори ден протести в Украйна заради свалянето на Федоров

🇺🇦🪧✊ Над 5000 души се събраха на площад „Иван Франко“ в центъра на Киев, а според оценките на „Интерфакс-Украйна“ събралите се възлизат на 10 000. За трети пореден ден украинците излязоха по улиците с едно основно искане: връщане на Михайло Федоров начело на Министерство на отбраната и продължаване на военните реформи. Федоров се превърна в олицетворение на тези промени – курс към масово внедряване на дронове, мащабна цифровизация и намаляване на зависимостта от жива сила.

Недоволството отдавна надхвърли пределите на столицата. Протести имаше в Лвов, Харков, Днипро, Одеса, Запорожие, Ивано-Франкивск, Ровно, Полтава, Луцк, Чернигов, Николаев и над 10 други града. Събирания на съмишленици се проведоха и зад граница – в Лондон, Прага, Виена, Брюксел и Сидни. Според участници третият ден от протестите е бил още по-многолюден от първите два, а мнозина заявиха, че няма да се разколебаят, докато властта не обясни решението си или не го преразгледа.

Организиран предимно в социалните мрежи, протестът привлече основно млади хора, но рамо до рамо с тях застанаха близки на военнослужещи, ветерани, специалисти от ИТ сектора, доброволци и семейства с деца. Символ на недоволството станаха ръкописните картонени плакати. В Киев демонстрантите изписваха лозунгите си върху парчета опаковъчен картон директно на паважа, смесвайки остра критика с горчив хумор: „Иновациите спасяват войници“, „Махнете съветската система, а не иновациите“, „Министрите се сменят по-често от войниците“, „Върнете Миша“, „Война през 2026 г. не се печели със съветска система“. Част от плакатите упрекваха и парламента, че излиза във ваканция, преди да бъде назначен постоянен министър на отбраната – оттам дойдоха и скандиранията „Депутати, на работа!“ редом с „Федоров е министър на отбраната!“ и „Позор!“.

Ако през първия и втория ден недоволството беше фокусирано върху самото уволнение на Федоров, с навлизането в третия ден фокусът все по-осезаемо се насочи към главнокомандващия ВСУ генерал Олександър Сирски. Исканията се разшириха: оставка на Сирски, по-голяма отчетност във въоръжените сили и категорично запазване на реформите от мандата на Федоров. „Сирски да си върви!“ стана един от най-честите възгласи на площада.

Разривът между двамата не е от вчера. Според местните медии Федоров е напуснал поста си заради продължителен конфликт със Сирски. Президентът Володимир Зеленски е заявил пред депутати, че двамата „престанали да се чуват“. На съвместна пресконференция в Киев с британския премиер Киър Стармър Зеленски сподели за напрежението, заради което Федоров и Сирски вече не са били в състояние да работят заедно, без той самият да влиза в ролята на посредник. Пред народните представители президентът посочи две основни причини за рокадата: дълбоко разминаване във визиите на двамата за воденето на войната и липса на координация между държавните поръчки и Генералния щаб. Самият Федоров обвини публично Сирски, че съзнателно блокира иновативни инициативи и отказва да коментира системните проблеми в армията.

За голяма част от демонстриращите спорът е много по-дълбок от сблъсък между две личности. Федоров, който доскоро бе вицепремиер и министър на цифровата трансформация и зад чието име стоят ключовото приложение „Дия“ и програмата „Армия на дроновете“, е смятан за един от най-ефективните управленци в страната и архитект на модерната украинска дронова война. От едната страна стои неговият подход, залагащ на безпилотни апарати, автоматизация, цифрово управление и прозрачни търгове. От другата страна обаче е заварената традиционна военна структура, която разчита предимно на числеността на живата сила и която мнозина по площадите определят като „съветска“. Именно затова хората по улиците видяха в отстраняването му знак, че Зеленски застава зад консервативното крило на генералите.

Уличният натиск е следствие от мащабна рокада във властта. Хронологията на събитията започна още в края на миналата година: на 28 ноември 2025 г. оставка подаде ръководителят на президентския офис Андрий Йермак след обиски на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) по разследването „Мидас“ за злоупотреби в „Енергоатом“. На 5 януари 2026 г. начело на кабинета на президента застана дотогавашният шеф на военното разузнаване Кирило Буданов. Почти по същото време Федоров пое Министерството на отбраната – оттам идват и споменаваните от критиците „шест месеца“ на неговия мандат. На 14 юли Върховната рада прие оставката на премиера Юлия Свириденко и нейния кабинет. За нов министър-председател бе одобрен Сергий Корецки (дотогавашен шеф на държавната компания „Нафтогаз“), заедно с по-голямата част от министрите. Постовете на военния и на външния министър обаче останаха празни, тъй като по закон кандидатурите за тях се внасят отделно от държавния глава. Ден по-късно се стигна и до освобождаването на Федоров.

Самият той потвърди, че напуска поста. В прощалното си слово Федоров изрази съжаление, че времето не му е стигнало да прехвърли всички военни поръчки към конкурсни търгове, да засили отчетността и да отстрани служителите, спъващи реформите. За негов възможен заместник първоначално се спрягаше вътрешният министър Игор Клименко, но той бе назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО). За изпълняващ длъжността министър на отбраната бе определен генерал-майор Йевгени Хмара, доскорошен командир на елитния център за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Настоящият ръководител на Президентския офис Кирило Буданов призна правото на гражданите да критикуват властта, но отправи призив за национално единство по време на война. Тези думи обаче не спряха недоволството – протестиращите настояват, че властта все още не е дала ясно обяснение защо Федоров е свален и защо конфликтът му със Сирски е приключил именно с неговото отстраняване.

Вълната от недоволство бързо премина държавните граници. Украинската диаспора в редица световни столици и големи градове излезе по площадите със същите ръкописни картонени плакати и национални знамена. Към кампанията в подкрепа се включи и известният германски стилист Франк Петер Вилде, който позира в социалните мрежи пред украинско знаме, облечен във традиционна бродирана риза (вишиванка) и държейки картонен плакат на украински език, призоваващ за връщането на Федоров.

В края на третия си ден този протест вече не е просто реакция срещу поредното кадрово решение по високите етажи. Той израсна до мащабно обществено искане за цялостна модернизация на армията, за реална отчетност и за ясен отговор на въпроса кой и по какъв начин определя стратегията на отбраната в разгара на екзистенциална война. Зад лозунгите прозира фундаменталният въпрос, който Киев не може да си позволи да отлага повече: как една по-малка страна може да издържи на дълга изтощителна война – чрез автоматизация и технологично превъзходство с дронове или чрез нови и нови вълни на мобилизация. Премахването на човека, който олицетворяваше технологичния отговор, не затвори този дебат, а го изведе директно на улицата.

Протести в десетки украински градове срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров.

🇺🇦 Хиляди хора се събраха на площада пред театър „Иван Франко“ в центъра на Киев и много други градове в цяла Украйна на протест срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров, съобщава кореспондент на Kyiv Post.

Демонстрантите изпълниха площада пред театъра в украинската столица с искане президента Зеленски да отмени решението си и да остави Федоров на поста.

Мястото има силно символично значение. Театър „Иван Франко“ се намира само на няколко крачки от сградата на Президентската администрация и именно там миналия юли се проведоха масови протести, след като Върховната рада гласува зелена светлина за ограничаване на независимостта на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализирана антикорупционна прокуратура (САП). Тези демонстрации се превърнаха в най-мащабната демонстрация на недоволство срещу правителството на страната от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. След като протестната вълна се разпростани из цялата страна, Зеленски промени своето решение няколко дни по-късно и възстанови независимостта на двете институции.

Настоящият протест беше организиран спонтанно в социалните мрежи късно снощи. Кореспондентът на Financial Times в Киев Кристофър Милър написа в X, че организаторите на протестите от миналата година в защита на НАБУ са отправили призив за нова демонстрация преди очакваното гласуване в парламента за новия състав на украинското правителство.

„Организаторите на мащабните протести през миналия юли срещу опитите на Зеленски да подкопае независимостта на Националното антикорупционно бюро призовават украинците да се съберат на същия площад в 9:01 ч. в четвъртък“, написа Милър в публикация на X и допълни, че „голяма част от украинското общество е дълбоко недоволна“ от решението за отстраняването на Федоров от министерския пост, тъй като „президентът не е дал ясно обяснение за това“.

Протестиращите изпълниха площад „Франко“ с плакати, които определят уволнението като политически мотивирано и вредно за продължаващите реформи. Сред лозунгите се открояваха „Промяна или гибел“ и „Ефективността е противопоказна“.

Много от участниците описаха Федоров като един от най-ефективните министри в кабинета и изразиха опасения, че отстраняването му може да спре реформите в сферата на отбраната и да върне остарели постсъветски модели на управление.

Хора продължаваха да прииждат през цялата сутрин, а самите организатори очакват демонстрацията да продължи до вечерта. Полицията съобщи, че към момента не са регистрирани инциденти или заплахи за обществения ред.

Освобождаването на Федоров е част от широка рокада в кабинета, в рамките на която премиерът Юлия Свириденко също напуска поста, като се очаква министърът на вътрешните работи Игор Клименко да го наследи като министър на отбраната. Промените породиха тревога сред представители на опозицията и политически експерти. В интервю за Reuters депутатът от партия „Глас“ Инна Совсун посочи, че е „силно обезпокоена“ от перспективата за нов период на нестабилност в Министерството на отбраната.

„Преди това Денис Шмигал беше министър само половин година. Той даде обещания, започна да ги изпълнява и след това беше освободен. Ако същото се случи с Михайло Федоров, това изобщо няма да бъде смешно“, каза Совсун.

Володимир Фесенко, директор на Центъра за политически изследвания „Пента“, алармира, че решението за отстраняване на Федоров от министерския пост може да наруши ключови военни реформи в критичен етап от войната, като повтори опасенията, изразени от представители на опозицията.

Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс определи оставката на Федоров като неочаквана и подчерта, че сключените споразумения между ЕС и Украйна за финансиране на производство на оръжия и дронове трябва да останат в сила. В интервю за Европейска правда Кубилюс заяви, че е бил изненадан от информацията, че Федоров може да напусне поста си.

„Да, това беше голяма изненада“, каза той, след което сподели, че по време на свое пътуване от Варшава до Хелм е получил съобщение за очакваното назначаване на Юлия Свириденко за премиер на Украйна.

„Понякога промените в правителството са необходими. Чухме и от нашите партньори в Киев, че новият министър-председател е много подходящ за тази длъжност“, заяви той.

В същото време обаче Кубилюс призна, че най-голямото му притеснение е кой ще поеме ръководството на отбранителния сектор на страната и какво ще се случи с поста на министъра на отбраната.

„Работихме много тясно с Михайло Федоров както преди, но особено след като зае поста на министър на отбраната. През този период постигнахме много заедно, включително почти ежедневните удари по цели в Москва, Санкт Петербург, Омск, Крим и други места“, каза той.

Коментирайки отстраняването му, Кубилюс отбеляза, че подобно решение неизбежно ще породи въпроси в Европейския съюз защо се заменя толкова ключов държавен ръководител. Федоров беше назначен като министър на отбраната през януари, като преди това заемаше позициите на вицепремиер и министър на цифровата трансформация. По-рано този месец той беше изправен пред призиви за оставка след спорен случай, свързан с мобилизацията в Лвов, предизвикал критики от няколко депутати, включително Роман Каптиелов.

Грета Тунберг блокира Rheinmetall в Берлин – целта снабдява предимно Украйна

🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.

Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.

Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.

Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.

Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.

От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.

Иран изпълни нови две екзекуции на участници в протестите през януари.

🇮🇷⚖️ Режимът в Ислямска република Иран изпълни смъртната присъда на Джавад Замани и Аболфазъл Саеди – двама мъже, арестувани в Шахруд по време на мащабните демонстрации през януари срещу режима в Техеран, съобщи свързаната с правосъдието информационна агенция „Мизан“.

Новинарската агенция определи двамата мъже като „вражески пехотинци“ и „въоръжени лидери на преврата през януари“ в Шахруд и заяви, че участниците в протеста са създали т.нар. предлог и условия за враждебни действия от страна на враговете на Иран.

Мохамад-Садег Акбари, ръководител на съдебната власт в провинция Семнан, отправи обвинения към Замани и Саеди за предполагаемо участие в безредици, нанасяне на щети по клон на банкова институция, нарушение на обществения ред пред сградата на губернатора, обръщане и запалване на полицейски автомобил, но също така в нападения срещу домове и коли.

Според „Мизан“ обвиненията срещу тях съдържат твърдения за подстрекаване на гражданите към участие в протести, сдружаване и таен заговор срещу вътрешната и външната сигурност, „мохаребе“ (или „водене на война срещу Бога“) и „корупция на земята“.

Властите и държавните медии в Иран многократно се опитват да дискредитират протестите срещу режима и неговата икономическа политика, определяйки ги като „бунтове“, „безредици“ или „преврат“ и свързвайки ги с чуждестранни фактори, предимно САЩ и Израел.

„Мизан“ публикува 50-секундно видео, за което твърди, че показва самопризнания на задържаните лица, при което лицата им остават замъглени за цялата дължина на видеото. Правозащитни организации и потърпевши от произволни арести многократно алармираха, че режимът често подлага на натиск задържани да направят самопризнания, изтезания и сурови условия за центровете за задържане на Ислямската република.

Иран увеличи рязко броя на изпълнените екзекуции през последните няколко месеца, много от които бяха на политически затворници, обвинени участие в януарските протести или изправени пред скалъпени обвинения, свързани с шпионаж.

В началото на юни иранският режим екзекутира Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки – двама участници в протестите от началото на годината, които получиха обвинения, че са подпалили джамия в Техеран.

Масови безредици в Белфаст след като мигрант от Судан се опита да обезглави местен жител.

🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.

Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.

Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.

Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.

Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.

Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.

Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.

Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:

• август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
• май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
• януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.

Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.

Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.

Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.

Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.