Масови безредици в Белфаст след като мигрант от Судан се опита да обезглави местен жител.

🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.

Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.

Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.

Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.

Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.

Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.

Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.

Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:

• август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
• май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
• януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.

Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.

Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.

Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.

Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.

Пореден ден на масови протести в Албания срещу спорен проект за курорт на Джаред Къшнър.

🇦🇱 От няколко дни насам в албанската столица Тирана се провеждат масови протести срещу спорен проект за луксозен курорт, свързан с Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Демонстрантите настояват, че строителството застрашава защитени влажни зони и крайбрежни местообитания в защитения ландшафт „Вьоса-Нарта“ и около него, включително лагуната Нарта и близкия район Звърнец – една от най-важните екологични екосистеми по адриатическото крайбрежие на Албания.

Проектът, подкрепен от инвестиционната фирма „Афинити Партнърс“, създадена от Къшнър през 2021 г., е част от план за изграждане на висок клас курорти на стойност милиарди евро на необитаемия остров Сазан и по протежение на незастроена ивица от континенталното крайбрежие. Той понесе остри критики от екологични активисти, местни жители и други опоненти, които обвиняват правителството на премиера Еди Рама, че опитва да прокара проекта без достатъчна прозрачност и обществена дискусия.

Протестиращите призоваха премиера да подаде оставка и заявиха, че проектът за курорт ще увреди природното и културно наследство на Албания, включително важни местообитания на мигриращи птици, средиземноморски тюлени монаси и гнездящи морски костенурки.

Рама защити чуждите инвестиции и проекта като важни за туристическия сектор и икономическото развитие на страната, докато критиците твърдят, че строителната дейност може да навреди на защитените екосистеми и да подкопае екологичните стандарти в крайбрежните зони на Албания.

Демонстрациите се провеждат на фона на засилен обществен контрол върху плановете, който включва въпроси относно собствеността върху земята, спазването на правилата за опазване на природата и по-широката роля на частните инвеститори в защитените крайбрежни зони на Албания.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

Дигитален апартхейд в Иран: Как режимът в Техеран изолира 90 милиона граждани от света.

🇮🇷 Началото на съвместната военна кампания на Израел и САЩ срещу Иран преди точно 80 дни беляза началото на безпрецедентен акт на държавна репресия: режимът в Техеран изолира напълно повече от 90 млн свои граждани от глобалната мрежа.

Към днешна дата цялата страна продължава да тъне в всеобхватно информационно затъмнение – най-дълго продължилата интернет блокада в световната история. Спирането на интернет е добре познат инструмент в арсенала на режима, който прекъсна връзката на своите граждани със света както по време на предишните протестни вълни, така и по време на войната през юни миналата година.

Но след примирието, подписано в началото на април, блокадата не беше вдигната и няма изгледи режимът да има намерението да го стори. Напротив, Техеран консолидира дигиталните репресии: само пропагандистите и бизнесмените, които могат да си позволят да плащат прекомерни такси, разполагат с интернет достъп, но огромното мнозинство от населението остава откъснато от света. Някои имат достъп до сателитен интернет от Starlink терминал на Илон Мъск, но това крие сериозен риск. Нов закон, приет от парламента едва преди няколко седмици, приравни използването му с шпионаж.

Досега иранският режим позволяваше на цялото население ограничен достъп до интернет. През 2009 г. със Зеленото движение – вълната от протести срещу изборните измами – режимът разбра, че интернет може да бъде заплаха за кървавата му хватка, и върховният лидер аятолах Али Хаменей създаде Върховния съвет за киберпространство. Този орган отговаряше за създаването и поддръжката на автономна вътрешна мрежа, наречена Национална информационна мрежа (NIN), която разполага със собствена инфраструктура.

По същество тя работеше с един-единствен шлюз към външния свят, контролиран от режима. В същото време приложенията за чат и социалните медии бяха заменени от местни еквиваленти, които бяха обект на стриктен държавен контрол: иранската версия на WhatsApp е Bale, еквивалентът на Telegram е Eitaa, а Sorush имитира Instagram. Никое от тези приложения не позволява изпращането на криптирани съобщения, а студентите бяха принуждавани да ги инсталират, за да могат да комуникират с университетите или администрацията.

Дигитален апартхейд

Амир Рашиди, директор по киберсигурност и цифрови права в Miaan Group – организация, която се бори за дигитална свобода – обясни пред l’ARA, че след началото на въздушните удари от САЩ и Израел иранският режим е променил стратегията си и оставя по-голямата част от населението без интернет връзка, давайки достъп единствено на определени групи: „Достъпът до интернет вече не е обществена услуга с ограничения, той се превърна в привилегия, предоставяна от режима.“

Той увери, че са преминали от класическа система за цензура към дискриминационна архитектура: повечето хора могат да имат достъп само до иранската мрежа NIN и само привилегирован елит, свързан с режима, има достъп до глобалната мрежа. Освен това съществуват бели SIM карти, изискващи разрешение за сигурност на високо ниво. Рашиди е принуден да напусне Иран през 2010 г. и успява да избяга от репресиите към Италия, където живее в момента.

Наложените рестрикции означават, че реалният достъп до интернет е в ръцете на привилегирована шепа хора в своеобразен дигитален апартхейд. Само преди няколко седмици беше стартирана услугата Internet Pro, предназначена за бизнеси, компании, стартъпи, търговци, изследователски институции и гилдии, предлагаща по-малко ограничен достъп до международни услуги и по-стабилна връзка.

За да я получите, трябва да имате лицензирана компания и да кандидатствате пред телекомите, представяйки всичките си лични и бизнес данни. Ако бъдете одобрен за потребител, получавате SIM карта и вече можете да осъществите достъп до интернет със специфичен IP адрес. По този начин се получава дадено ниво на достъп, което е изцяло проследимо и контролирано.

„Може би на Вас като журналист ще ви бъде предоставен достъп до BBC, но не и до YouTube, а на друг човек – обратното“, предупреждава Рашиди. Освен това тази система е много скъпа: 10 евро на GB трафик, а това не включва цената на VPN.

Платформата Netblocks, която наблюдава трафика на данни в мрежата, потвърждава, че едва между 1 и 2% от интернет връзките в Иран продължават да са активни към днешна дата.

Рашиди обяснява, че с оглед на войната приоритетът на режима е да контролира гледната точка, поради което позволява на своите пропагандисти да публикуват в социалните мрежи: „Аз съм против тази война, защото тя ражда два проблема: държавите, които ни атакуват отвън, и режимът, който убива отвътре. Гласовете, които чуваме от Иран, засилват пропагандата. И два месеца по-късно алгоритмите усилват тази машинария.“

Освен това блокадата на интернет носи след себе си опустошителен икономически ефект, а въздействието е още по-тежко върху малките предприятия, които се ръководят предимно от жени. Редакторка от Техеран, с която се свърза този вестник и която пожела анонимност, обяснява че рекламният и преводаческият сектор са сред най-потърпевшите от дигиталното затъмнение. „Без интернет дейността спадна: работех в рекламна компания, която ме уволни, както и 80% от персонала, а издателството направи заплатата ми наполовина.“ Жените, които са издържали семействата си, продавайки занаятчийски изделия или домашна храна онлайн, също са загубили работата си.

Експертът по киберсигурност предупреди, че блокадата не е проблем само за иранците. „Режимът успя да създаде технология, която позволява дискриминационен достъп до система за свободен интернет. Това не е като в Китай, където интернет винаги е бил под правителствен контрол. И това е нещо, което сега той може да изнесе във всяка една авторитарна система.“

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

„Ruszkik haza": скандирането, което преследва Орбан по предизборния му маршрут.

🇭🇺 На предизборен митинг на унгарския премиер Виктор Орбан в Сомбатхей в четвъртък десетки хора започнаха да скандират „Ruszkik haza“ (Руснаци, вървете си) и „Mocskos Fidesz“ (Мръсен Фидес) по време на речта му, придружено от непрекъснато свирене с пищялки. Полицейски кордон разделяше привърженици на управляващата партия от демонстрантите, сред които бяха и членове на Унгарската партия на двуопашатото куче, развяла транспарант „Играйте честно, не се карайте“, съобщи Népszava.

Орбан прекара първите над пет минути от изказването си, обръщайки се към протестиращите, които нарече „непоканени гости“. Твърдеше, че неговите митинги са „далеч по-вълнуващи“ от онези на опозицията, както и че „Фидес“ вече представлява „гласовитото мнозинство“. Говорещият преди него председател на партията Мате Кочиш беше по-рязък и обвини протестиращите, че са „доведени от украинци“, и заплаши, че онези, които използват насилие ще „понесат последствия“ след 12 април. Въпреки заплашителния тон, поне един от демонстрантите заявил пред журналисти, че е дошъл да присъства на „последната реч на премиера“ и не се страхува.

Фразата „Ruszkik haza“ е емблематичен лозунг от Унгарската революция срещу съветската окупация през 1956 г. Особена е историческата ирония, че самият Орбан изгради политическата си кариера именно с нея на 16 юни 1989 г. 26-годишният бъдещ премиер произнесе реч на площад „Героите“ в Будапеща по време на прекопаването на Имре Наги, лидера на въстанието от 1956 г., и поиска изтеглянето на съветските войски и свободни избори. Тази реч го сдоби с популярност на национално ниво и се превърна в определящ момент за унгарския преход. 30 години по-късно същият лозунг се обръща срещу него – като израз на критика към близките му отношения с Кремъл.

Скандирането в Сомбатхей не е изолиран случай. Аналогична сцена се разигра в столицата Будапеща на 15 март, когато лидерът на опозиционната партия „Тиса“ Петер Мадяр произнесе пред своите привърженици: „Победата ни ще е толкова голяма, че дори руските агенти, изпратени тук, ще чуят, че е свършено. Товарищ, конец!“, след което тълпата избухна в „Ruszkik haza“. Подобни протести съпътстваха спиранията на Орбан в Кечкемет на 23 март и в Гьор на 27 март, което накара Telex да определи кампанията му като „превърнала се в състезание по надвикване“.

Темата за руското влияние стои във фокуса на предизборните дебати. На 21 март The Washington Post заяви, позовавайки се на вътрешен документ на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, че службата е обсъждала план за инсцениране на фалшив опит за покушение срещу Орбан – операция, която вътрешно е била наречена „Gamechanger“. Целта е фокусът на кампанията да бъде изместен от смислени и важни социално-икономически теми към „емоционалната сфера на държавната сигурност и стабилността на политическата система“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли това като „дезинформация“, а кабинетът на Орбан не е правил коментар по темата.

Предстоящите парламентарни избори на 12 април бяха определяни от Politico като най-значимия вот в ЕС за 2026 г. Проучванията дават противоречиви резултати – опозиционно ориентирани институти отчитат аванс за „Тиса“ с 19–23 процентни пункта сред вероятните гласоподаватели, докато свързаният с правителството Център за фундаментални права дава 49% за Орбан и 42% за „Тиса“. Местният политолог Габор Тьорьок отбеляза, че подобно разминаване между анкетьорите е безпрецедентно за Унгария и „необяснимо от изследователска гледна точка“.

След Великден Орбан планира последни митинги в Шопрон, Дебрецен и Секешфехервар. Дали „Ruszkik haza“ ще го последва и там, остава да видим.

Протести в подкрепа на сепаратистите в Южен Йемен прераснаха в смъртоносна ескалация.

🇾🇪 Протест в подкрепа на подкрепяния от ОАЕ Южен преходен съвет (STC) в Мукала, столица на провинция Хадрамаут в Южен Йемен, ескалираха след като силите „Щит на родината", поддържани от Саудитска Арабия, откриха огън по тълпата, довеждайки до за загинали и ранени.

Инцидентът отразява продължаващото напрежение в южен Йемен между двете основни сили, воюващи срещу хутите, всяка от които е подкрепяна от различен регионален покровител. STC, финансиран и въоръжен от ОАЕ, се стреми към независимост на Южен Йемен и разполага с въоръжени отряди, държали значителна територия под своя контрол до края на 2025 г. Срещу него застават силите на международно признатото правителство на президентския лидерски съвет начело с Рашад ал-Алими, подкрепяни от Саудитска Арабия.

През януари конфликтът между двете страни ескалира в открити бойни действия, когато Ал-Алими нареди на губернатора на Хадрамаут да поеме командването на „Щит на родината" и да започне операция за превземане на всички военни бази под контрола на STC. Кралските саудитски ВВС нанесоха удари срещу позиции на STC в Ал-Хаша и Сейун, убивайки най-малко 20 бойци на съвета, а до 4 януари силите на правителството обявиха, че възстановяват контрола над всичките 9 окръга на Хадрамаут, съобщи Al Jazeera. Лидерът на STC Айдарус ал-Зубайди избяга в ОАЕ, а организацията обяви своето разпускане.

Въпреки военното поражение симпатиите към сепаратисткото движение остават силни в южните провинции на Йемен. През февруари и март протести в негова подкрепа избухнаха в Аден, Шабва и Хадрамаут, а силите на правителството убиха най-малко шестима души и раниха десетки, съобщи Al Jazeera. Human Rights Watch документира „очевидно прекомерно използване на сила" към протестиращи. Събитията в Мукала на 4 април следват същия модел – мирни демонстрации, разпръснати със стрелба от силите за сигурност, и задълбочават пропастта между Рияд и Абу Даби по въпроса за бъдещето на южен Йемен, докато и двете страни номинално остават в една коалиция срещу хутите.

Започна делото срещу командир на Асад за смазването на протестите през 2011 г.

🇩🇪🇸🇾 Апелативният съд в Берлин започна процеса срещу бивш командир на милиция, близка с режима на бившия сирийски президент Башар ал-Асад. Той е обвинен в участие в бруталното преследване на демонстранти срещу режима по време на въстанието през 2011 г. и извършване на тежки нарушения и престъпления срещу цивилни граждани.

Обвинителният акт включва осем точки за престъпления срещу човечеството съгласно международното наказателно право. Прокурор Антония Ернст заяви, че подсъдимият, в качеството си на командир на т.нар. милиция „Шабиха“ в началото на протестите, е нареждал на своите бойци да бият мирни демонстранти и да ги задържат, преди да ги предадат на сирийската полиция и сили за сигурност, където те са били подлагани на мъчения и нечовешки условия в ареста.

„Обвиненията се отнасят до това, което е известно като престъпления срещу човечеството според международното наказателно право. Освен това, съгласно принципа на универсалната юрисдикция и тъй като заподозреният се е намирал в Берлин по време на ареста му миналата есен, Германия също притежава правомощие да преследва подобни престъпления“, добави Ернст.

Сирийският активист за човешките права Анвар ал-Буни приветства началото на процеса след дълги години разследване: „Разследването отне много време – над шест години от началото му. Радвам се, че стигнахме до този момент и се надявам скоро да видим присъда“, каза той и добави: „Радвам се, че процесът се води тук, в Германия. Първо, защото има закони, насочени към престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, и второ, защото разполагаме с независима съдебна система. Вярваме в справедливостта на германското правосъдие и вярваме, че всеки ще получи заслужените си права.“

Процесът е част от мащабните усилия на Германия за преследване на извършители на престъпления срещу човечеството извън нейните граници по силата на принципа на универсалната юрисдикция, което отразява нейния ангажимент за прилагане на международното право в случаи на тежки нарушения.

Иран екзекутира трима мъже за убийството на полицаи по време на протестите

🇮🇷 Иранският режим екзекутира днес трима мъже, осъдени за убийство на двама полицейски служители по време на протестите през първата половина на януари, съобщи Ройтерс, цитирайки държавни медии в страната.

Екзекуциите бяха потвърдени от съдебната власт на Ислямската република, която заяви, че присъдите са били потвърдени от Върховния съд. Мъжете са признати за виновни в убийство и „Мохаребе“ (война срещу Бога) и в действия, които според властите са били извършени в интерес на Израел и САЩ.

Смъртните присъди са били изпълнени в град Кум. Представители на режима заявиха, че лицата са участвали в нападения с ножове и друго въоръжение по време на размириците на 8 януари, което е довело до смъртта на двама полицаи. Tasnim News съобщи, че осъдените са признали за убийствата, макар да не бяха предоставени други подробности относно твърденията за външно участие.

В по-ранни изявления от страна на режима се твърдеше, че не се планират екзекуции на участници в протеста. В средата на януари външният министър Абас Арагчи заяви: „Нито днес, нито утре ще има обесвания. Мога да ви кажа, че съм уверен, че изобщо няма план за обесване на протестиращи. Обесването е изключено.“

Протестите започнаха в края на декември 2025 г. като знак на недоволство от влошаването на икономическата ситуация в страната и бързо прераснаха в мащабни демонстрации срещу ислямския режим. Според различни оценки, цитирани от международни наблюдатели, броят на загиналите в потушаването на протестите възлиза на десетки хиляди цивилни.

Ислямският режим в Техерн оспорва цифрите и обвинява Израел и САЩ в подбуждане към безредици.

Израелски дронове ликвидират ирански съдии, участвали в репресии срещу протестиращи.

🇮🇱🎯🇮🇷 Израелски дронове започнаха кампания, насочена срещу магистрати, отговорни за съдебните репресии срещу протестиращи в Иран през първата половина на януари. Според опозиционни медии и мрежата Middle East News, последната операция е довела до ликвидирането на съдия Хосравани в провинция Лорестан, Западен Иран.

Съобщава се, че автомобилът на магистрата е бил поразен от прецизен удар в окръг Ларестан, провинция Фарс. Хосравани е идентифициран като фигура, пряко свързана с издаването на смъртни присъди срещу участници в демонстрациите срещу режима.

Кадри, разпространени в Telegram, показват последиците от попадение срещу превозното средство, като се твърди, че ударът е нанесен от израелски дрон. Тактиката бележи нов етап в оперативния подход на Израел, насочен към персонално ликвидиране на ключови фигури на съдебната власт в Ислямската република.

Философът-принц на Иран: С какво ще бъде запомнен Али Лариджани?

🇮🇷 През юни 2009 г. в Техеранския университет избухнаха безредици в знак на протест срещу манипулираните резултати от президентските избори в средата на месеца. Най-малко 12 души бяха убити. Човекът, който тогава заемаше поста председател на иранския парламент – Али Лариджани, веднага осъди насилието на силите за сигурност срещу студентите.

Той дори посети някои от местата, където младежите бяха нападнати, и се чудеше на глас как е възможно те да бъдат атакувани в общежитията си посред нощ. Лариджани обяви, че законът трябва да се спазва и че министърът на вътрешните работи трябва да поеме отговорност за събитията.

Превъртаме лентата 17 години напред. Когато в Иран избухнаха вълнения в първите дни на новата година, застрашавайки ислямския режим повече от всяко друго събитие досега, върховният лидер Али Хаменей прескочи правомощията на президента и се обърна към Лариджани, настоящ ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Този път той нямаше въпроси.

Днес Лариджани е масово възприеман като архитект на успеха на бруталните репресии през тази година, проведени с безмилостна ефективност. По различни оценки са убити между 7 000 и 36 500 цивилни, което подтикна САЩ да му наложат персонални санкции. Лариджани обвини самите протестиращи, твърдейки, че са действали като терористи под диктовката на Израел.

След убийството на Хаменей по време на съвместните израелски-американски удари в първия ден на войната, Лариджани беше считан за най-влиятелния човек в Иран – този, който държи върховната власт над националната сигурност и външната политика. Той не беше избран за наследник на върховния лидер не само защото не е негов син, но и защото не е духовник – задължително условие за ролята. Въпреки това, той е човекът, от когото се очаква да напътства новия лидер на всяка крачка, навлизайки в тази длъжност в един особено сложен период.

Лариджани има почти невероятна биография. В продължение на четири десетилетия се издига до ключови позиции във всички центрове на властта на Ислямската република. Бил е висш офицер в Революционната гвардия, министър на културата, ръководител на пропагандата, председател на парламента, кандидат за президент и от миналата година – секретар на Съвета за сигурност (пост, който е заемал и преди години). Той е „плътта и кръвта“ на иранския режим.

Може да изглежда, че Лариджани е само поредното безмилостно зъбно колело в машината, от онези, които мрачните режими произвеждат на конвейер. Но той не е само това. Дори докато служи в правителството от десетилетия, той никога не е изоставял своята най-голяма страст: философията. Хладнокръвният политик е и философ, лектор в Техеранския университет и експерт по възгледите на Кант за математиката и науката, автор на не по-малко от шест философски книги и множество статии.

Прекарах последната седмица на войната, потопен в писанията на Лариджани – доколкото беше възможно при почти изцяло спрян ирански интернет, блокирани академични сайтове и личния сайт на самия него. Открих блестящ мислител, който съчетава по необичаен начин съзерцателния живот с този на действието. В текстовете си Лариджани опитва да защити основните постулати на своя екстремен религиозен мироглед, използвайки правилата на западната философия, и излага аргументи, които искрено провокират мисълта.

Четенето на трудовете му е противоречиво преживяване. От една страна, очертават портрет на прагматичен човек, който не се колебае да отправи остри критики към властта в страната, който се стреми към модерно и развито общество и пише за свободата на изразяване и демокрацията. От друга страна, изпъква ясната фигура на ислямски фундаменталист, както сам се определя, който проповядва религиозно идеологическо лидерство.

Лариджани вярва, че истинската война не е за материални активи, а за духа. Той разпознава болестите на западния свят и им поставя огледало – огледало, което на места е предизвикателно, докато на други места предизвиква дълбоко отвращение.

67-годишният Али Лариджани е роден в семейство, описвано някога като иранския еквивалент на семейство Кенеди. Баща му е бил висш шиитски духовник. Най-големият му брат д-р Мохамад Джавад Лариджани е бил близък съветник на Хаменей по външните въпроси. Мохамад Джавад учи математика в университета в Бъркли, Калифорния, основава център за теоретична физика в Иран и е първото лице, получило разрешение да въведе интернет в страната си. Вторият му брат Садик Лариджани оглавява съдебната система на Иран в продължение на десетилетие, а от 2018 г. е председател на Съвета по целесъобразност – мощен държавен орган. Най-малкият брат Багер е бил заместник-министър на здравеопазването. Самият Али Лариджани се жени за Фариде, дъщеря на Мортеза Мотахари – един от водещите идеолози на Ислямската революция и най-близък ученик на аятолах Хомейни.

„Виждате отпечатъка на семейството в съдебната система, в политиката, в науките“, казва проф. Мерзад Боруджерди, експерт по Иран, пред Haaretz.

Интересно е, че иранските Кенеди са общност от интелектуалци. Дори Садик, който е духовник, е завършил западна философия; автор е на книги по философия на езика и аналитична философия и е превеждал Карл Попър.

Али Лариджани има бакалавърска степен по математика и компютърни науки от Техническия университет „Шариф“. След това променя посоката, защитавайки докторат върху философия на математиката на Имануел Кант. Впоследствие публикува три книги за Кант, както и трудове по политическа философия и управление.

Изборът на Кант може да бъде разгледан на фона на сблъсък на цивилизациите. Революцията от 1979 г. беше първият случай в модерната епоха, когато беше основана теокрация. Поддръжниците на революцията имаха стремеж да представят исляма като завършена идеология, способна да предложи философска алтернатива на модерния свят. Възгледът беше, че западната цивилизация е достигнала точката на пречупване, борейки се с алиенацията и самотата. Решението, според тях, беше в изкореняването на „изгнилото“ дърво на самата модерност.

Напрежението между тези две страни на неговия мироглед придружава Лариджани през целия му живот: от една страна, той е прагматик, който признава значението на науката и икономиката; от друга – той си остава фундаменталист.

„Иран не е просто карикатурна държава на аятоласите. Там се водят дълбоки интелектуални дискусии. Дори лидерът на революцията от 1979 г. Хомейни е изучавал Платон и Аристотел. Концепцията му за религиозния лидер е вариация на Платоновия философ-цар“, обяснява Боруджерди.

Въпреки това решението на Лариджани да се фокусира върху Кант само по себе си не е очевидно. Кант се отъждествява със светското начало и се противопоставя ясно на фундаментализма. Лариджани обаче иска да влезе в диалог с него, търсейки вид „одобрение“ от негова страна.

Един интересен пример е статия на Лариджани, изследваща природата на математическото доказателство. Той прави опит да помири религиозните институции с университетите. Основната му теза е, че истината има много лица: „Трябва смирено да признаем работата на другите, разбирайки, че всяка област разкрива част от истината. Когато изследваме една област, не трябва да прилагаме откритията си към други области.“

Науката и религията могат да принадлежат към две различни сфери, но те също така се сблъскват. И когато има сблъсък, изборът на Лариджани е ясен.

През 90-те години той става министър на културата и затяга цензурата. По-късно, като шеф на държавната телевизия за период от 11 години, той разширява пропагандната машина на режима и твърди, че изкуството трябва да служи като инструмент за откриване на истината и за „трансцендентност“.

Под негово ръководство националната телевизия укрепва властта на екстремистите. Лариджани инициира предавания, в които прогресивни интелектуалци са остро атакувани, което често служи като платформа за тяхното последващо затваряне. Още преди ерата на изкуствения интелект, Лариджани специализира във фалшивите новини, одобрявайки кадри, които манипулативно представят политическите му опоненти в негативна светлина.

Въпреки това, Лариджани се помни и като изтънчена фигура. Бившият британски външен министър Джак Стро си спомня, че докато Ахмадинеджад носел дрехи от 80-те, Лариджани идвал на срещи с безупречно изгладена тениска с яка на Ralph Lauren.

В книгата „Завет с народа“ той предлага „нов Иран“ – държава със стремеж към научен ренесанс и възход на икономиката. Тази двойственост се вижда и в семейството му: една от дъщерите му е изтъкнат учен в САЩ в сферата на изследванията на рака. Лариджани е възпитал дъщеря си в независимост, но в същото време поддържа възгледа, че за жените е за предпочитане да нямат роли извън дома.

В своите бележки за човешката свобода Лариджани твърди, че свободата на мисълта е право. Но веднага добавя едно голямо „но“, което легитимира концепцията за „полиция на мисълта“: всичко, което предизвиква „социална деградация“, трябва да се огранича. Кой решава кое е деградация? Лариджани, разбира се.

Подобна е логиката му за демокрацията. Той вярва, че обществото има „колективна душа“, която се стреми към изкупление, и затова законите трябва да бъдат съобразени с принципите на исляма.

Днес, след смъртта на Хаменей, Лариджани се позиционира като ключова фигура. Той координира сложните военни и политически отговори на заплахите срещу режима. Използва социалните мрежи, за да влияе на американското обществено мнение, обвинявайки Тръмп, че е предал принципа „Америка на първо място“ в полза на Израел.

В „Държавата“ Платон описва Калиполис – идеалното общество, начело на което е застанал философ. Но Лариджани не прилича на „философ-цар“, а по-скоро на „философ-принц“ по Макиавели, за когото висшата ценност е запазването на властта на всяка цена.

Карл Попър твърдеше, че важният въпрос в политиката не е „Кой трябва да управлява?“, а „Как да изградим институции, така че лошите владетели да не могат да причинят твърде много щети?“.

Критиката на Лариджани към западния свят и неговия призив за надхвърляне на модерността не бива да се отхвърлят с лека ръка. Но в крайна сметка действията му надхвърлят всичко, което може да бъде оправдано в името на която и да е философия. Лариджани е дълбок идеолог, който извърши нещо непростимо в името на идеологията.

Изкушаващо е да го видим като трагичен герой, принуден да командва клане. Но самият той вероятно би презирал подобно описание, считайки го за „западно и сантиментално“. Той се отказа от доброто в името на вярата – най-важното нещо в живота му. Като Авраам, готов да пожертва сина си. И все пак има една важна подробност в историята: Авраам не заби ножа.

14 арестувани при щурм в централа на Кубинската комунистическа партия.

🇨🇺 Поне 14 души са задържани за нападение срещу централата на Кубинската комунистическа партия, единствената разрешена в Куба, в град в централната част на страната. Това съобщи местен служител, цитиран от държавните медии в понеделник.

Събитията са се разиграли рано сутринта в събота, когато група демонстранти, разгневени от прекъсванията на тока и недостига на храна, нахлуха в централата на партията в община Морон, която се намира на 460 км източно от Хавана.

По време на събитие в Морон понеделник, първият секретар на КПК за района Хулио Ериберто Гомес уточни, според провинциалния вестник Invasor, че заради инцидента са били арестувани 14 души.

„За пореден път е използвана група престъпници, които не представляват народа на Морон; има свидетелски показания и истината ще излезе наяве в следващите дни“, добави Гомес.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел призна за наличието на социално недоволство на острова, но осъди вандалските прояви и увери, че за тези действия „няма да има безнаказаност“.

„Разбираемо е недоволството, което предизвикват у нашия народ продължителните прекъсвания на тока в резултат на енергийната блокада от САЩ“, написа той в профила си в X, но подчерта, че „за вандализма и насилието няма да има прошка“.

Куба, с население от 9,6 милиона души, преминава през дълбока икономическа криза с недостиг на храна, лекарства и горива. Ситуацията се влоши след спирането на доставките на суров петрол от Венецуела след падането на Николас Мадуро по време на американска инвазия и заплахата на Вашингтон да санкционира други страни, които продават гориво на острова.

Режимът на тока и липсата на храна бяха повод и за демонстрации срещу режима през юли 2021 г. Протестите тогава бяха най-мащабните такива в островната държава от идването на революцията на власт през 1959 г.

Ирански граждани отговориха на призива от Раза Пахлави за днешния празник.

🇮🇷🙏 Видео, разпространено в социалните мрежи, показва група ирански граждани в град Машхад, които са събрани през нощта на 18 март, за да отбележат традиционния празник Чахаршанбe Сури. Събитието съвпада с призив, отправен от принц Реза Пахлави, който насърчи публичните прояви в навечерието на персийската Нова година.

На кадрите може да бъде видяно как участниците пеят патриотичната песен „Ey Iran“, която често се асоциира с националната идентичност и се използва в различни периоди на обществено недоволство. Не се съобщава за намеса от страна на силите на режима към момента на заснемане на видеото.

Независимо потвърждение на обстоятелствата около видеото е почти невъзможна заради продължаващото прекъсване на интернет достъпа в страанта. От началото на януари 2026 г. властите поддържат различни нива на ограничения и филтриране на мрежата, като според данни на мониторинг групи като NetBlocks и Cloudflare трафикът често спада до едва 1–4% от нормалните нива. Към 17–18 март ограниченията остават в сила, поради което иранците на практика имат достъп до частично изолиран вътрешен интернет и силно затруднена връзка с външния свят.

Чахаршанбe Сури, отбелязван в последната сряда преди Норуз, традиционно включва събирания на открито и ритуали с огън. През последните години обаче празникът периодично придобива политически оттенък, който се засилва в условията на обществено недоволство срещу ислямския режим.

Реза Пахлави, син на последния шах на страната, живее в изгнание и често отправя послания към обществото в родината си чрез социалните мрежи. Неговите призиви нерядко се възприемат като опит за мобилизация на символични или протестни действия, а името му беше неизменно в скандиранията на протестите през януари, погазени от режима с кървави репресии, довели до смъртта на десетки хиляди ирански граждани.

Британската полиция забрани проиранско шествие в Лондон поради рискове за сигурността

🇬🇧 Британската полиция обяви, че е забранила планираното за неделя в Лондон проиранско шествие заради вероятността от „крайно напрежение“ с контрапротест и рисковете, произтичащи от Техеран в контекста на войната в Близкия изток.

Шествието „Ал Кудс“ в централен Лондон се организира ежегодно от Ислямската комисия за човешки права, която според полицията подкрепя иранския режим.

Прагът за забрана на протести в Обединеното кралство е висок, като полицията уточнява, че това е първият случай на прилагане на правомощието от 14 години насам. Рисковете за обществения ред обаче са „толкова сериозни“, че блокирането на проявата е оправдано. Забраната важи и за всякакви контрашествия.

`Ислямската комисия за човешки права по-рано заяви в X, че шествието се провежда в подкрепа на палестинското освобождение.

Органите на реда посочват, че предишни шествия „Ал Кудс“ са довеждали до арести за демонстриране на подкрепа на терористични организации и антисемитски престъпления от омраза. Дори и при наличието на забрана, полицията очаква „предизвикателен и потенциално съпътстван от насилие уикенд“.

„Взехме под внимание вероятното въздействие на нестабилната ситуация в Близкия изток върху протестите, предвид атаките на иранския режим срещу британски съюзници и военни бази зад граница. Трябва също да отчетем, че службите за сигурност бяха ясни за заплахите, пред които сме изправени на британска земя от страна на иранския режим“, се отбелязва в изявлението на полицията, публикувано късно във вторник.

Британската полиция е подложена на засилен контрол заради начина, по който контролира редовните акции в подкрепа на Палестина в Лондон след клането на Хамас на 7 октомври 2023 г. Поддръжници и противници остават в остро противоречие относно правото на свободно изразяване, подкрепата за забранената група Palestine Action и въздействието върху еврейската общност.

Миналата седмица британската полиция арестува четирима мъже по подозрение в оказване на подкрепа на иранското разузнаване при наблюдение на лица и места, свързани с еврейската общност в Лондон.

В случай че Ислямската комисия за човешки права реши да проведе статично събрание, за чиято забрана няма законово основание, полицията заяви, че то ще бъде поставено под строги условия.

Пакистан въведе армия и полицейски час след кървави протести пред консулството на САЩ.

🇵🇰 Пакистан мобилизира армията и наложи полицейски час за 72 часа в определени райони след вълна от смъртоносни протести в отговор на убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей след съвместни удари на САЩ и Израел в събота.

Най-малко 24 души загинаха, а десетки бяха ранени при сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност в цялата страна в неделя. Това принуди властите да засилят мерките около посолството и консулските служби на САЩ.

Полицейският час беше въведен рано сутринта в понеделник в областите Гилгит, Скарду и Шигар в северния регион Гилгит-Балтистан. Според официално изявление там най-малко 12 протестиращи и един служител по сигурността са били убити, а десетки други са ранени по време на конфронтациите.

От тях седем души са загинали в Гилгит, съобщи служител от спешна помощ, а други шестима са починали в Скарду, потвърди лекар пред агенция AFP в понеделник.

В неделя хиляди демонстранти атакуваха офисите на Групата военни наблюдатели на ООН в Индия и Пакистан (UNMOGIP), която следи примирието в оспорвания хималайски регион Кашмир, както и Програмата на ООН за развитие в град Скарду. Освен това демонстранти подпалиха полицейски участък и нанесоха щети на училище и офиси на местна благотворителна организация в Гилгит, съобщават официални лица.

Говорителят на ООН Стефан Дюжарик заяви в понеделник, че протестиращите са проявили насилие в близост до полевата станция на UNMOGIP, която е била вандализирана.

„Безопасността и сигурността на персонала и обектите на ООН в целия регион остават наш основен приоритет и продължаваме да следим ситуацията отблизо“, заяви Дюжарик.

Шабир Мир, говорител на регионалното правителство на провинция Гилгит-Балтистан, увери, че ситуацията се намира под контрол и полицейският час ще остане в сила до сряда. Началникът на полицията Акбар Насир Хан призова жителите да не напускат домовете си заради „влошаващото се състояние на обществения ред“.

В южния пристанищен град и търговски център на страната, Карачи, 10 души бяха убити, а най-малко още 60 са ранени при сблъсъци време на протест пред консулството на САЩ. Други двама протестиращи загинаха в столицата Исламабад, докато се насочваха към американското посолство.

Пакистанските власти засилиха охраната на американските дипломатически мисии в цялата страна, в това число около сградата на консулството в Пешавар, за да избегнат по-нататъшно насилие.

Посолството на САЩ и консулствата му в Карачи и Лахор отмениха интервюта за визи и услуги за американски граждани в понеделник, посочвайки като причина съображения за сигурност.

Федералното правителство предупреди, че ситуацията може допълнително да се влоши на фона на мащабните демонстрации, осъждащи убийството на Хаменей в събота.

Техеран отговори със серия от атаки с дронове и ракети, насочени срещу Израел и активи на САЩ в няколко страни от Персийския залив.

Сблъсъци между шиитски протестиращи и силите за сигурност в Бахрейн.

🇧🇭 Сблъсъци избухнаха между шиитски протестиращи и силите за сигурност на Бахрейн, когато последните разпръснаха демонстрация, осъждаща ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей. По време на безредиците участници в тях хвърляха самоделни запалителни бомби, коктейли „Молотов“, срещу органите на реда.

Припомняме, че Израел и САЩ започнаха масирана въздушна кампания срещу Иран, като първоначалната вълна от удари беше насочена срещу съвещание на висши официални лица в правителствен комплекс в Техеран. Ударът уби върховния лидер аятолах Али Хаменей, членове на семейството му, командири от Революционната гвардия, както и официални лица от високите етажи на режима.

22 загинали при протести срещу САЩ в Пакистан, опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад.

🇵🇰 Поне 22 души загинаха по време на анти-американски демонстрации в Пакистан, при които стотици хора се отправиха към консулството на САЩ в Карачи. Безредици избухнаха също в Ирак, където федералните сили за сигурност използваха сълзотворен газ срещу тълпа, опитала се да щурмува американското посолство в Багдад.

Протестите бяха организирани в отговор на убийството на върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран при съвместни удари на Израел и САЩ. Тълпа демонстранти в Карачи скандираше срещу удара, преди да влезе в приемната зала на консулството и да запали малък огън.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва мъж, който вика: „Смъртта на лидера е отмъстена.“

Според медицински служител 10 души са загинали след като силите за сигурност откриха огън, а над 30 други са ранени. Насилието, породено от протести на други места в Пакистан, отне живота на 10 души в Гилгит-Балтистан и на двама в столицата Исламабад.

Силите за сигурност на Ирак използваха сълзотворен газ, след като стотици протестиращи, размахващи знамена и хвърлящи камъни, се опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад, където се намира посолството на САЩ. Вчера Израел и САЩ започнаха да нанасят удари по шиитските милиции в страната, подкрепяни от Иран, което доведе до жертви.

Смъртта на Хаменей разтърси Близкия изток и ислямския свят като цяло. 86-годишният шиитски духовник, държавен глава на Иран в продължение на 36 години, ръководеше политиката за сигурност на Ислямската република, довела до създаването на мрежа от шиитски милиции с негова подкрепа.

Хамас, Ансар Аллах (хутите в Йемен), ливанската Хизбула и шиитски милиции в Ирак направиха изявления с изрази на съболезнования и солидарност с Хаменей, когото възхваляваха като муджахид (религиозен воин) и мъченик.

„[Хаменей] водеше марша на джихада и съпротивата срещу тираничните и потиснически американски и израелски сили, врагове на религията и човечеството“, се казва в изявление на генералния секретар на Хизбула, Наим Касем.

При управлението му Иран обучаваше, въоръжаваше и инвестираше в групи като Хизбула, за да създаде това, което нарече „Ос на съпротивата“ в Близкия изток. Години наред тези групи работеха в подкрепа на целите на Ислямската република в региона и бяха част от своеобразен бастион срещу САЩ и Израел.

В Ливан десетки хиляди поддръжници на Хизбула и шиитски мюсюлмани излязоха в южните предградия на Бейрут, за да оплакват Хаменей, размахвайки знамена на Хизбула и Иран и носейки снимки на починалия ирански лидер.

В йеменската столица Сана близки до хутите медии се похвалиха с „милионен марш“ в подкрепа на Иран и в памет на Хаменей.

Смъртта му е тежък удар за оста на съпротивата, която и без последните събития бе сериозно отслабена от Израел през последните две години и половина. Ликвидирането на Хаменей е поредна символична рана за много шиитски мюсюлмани, която идва под 18 месеца след смъртта на Хасан Насрала, който ръководеше Хизбула, докато не беше убит при израелски въздушен удар по южните предградия на Бейрут през ноември 2024 г.

И двамата шиитски лидери се възприемаха като ключови фигури в съпротивата срещу западното потисничество.

„След смъртта на Насрала вече нищо не ни изненадва. Свърши се. Изглежда Израел може да убие когото поиска“, каза ливанска жена от южните предградия на Бейрут.

Не всички обаче оплакваха загубата на иранския лидер. В Сирия, където Техеран беше основният покровител на тоталитарния режим на Башар ал-Асад, докато той не беше свален през 2024 г. хората излязоха по улиците, след като чуха новината. Някои надуваха клаксоните на колите си в знак на радост, докато други пееха революционни лозунги. Когато по време на ръгби мач прекъснаха, за да съобщят новината, зрителите и играчите започнаха да ликуват.

В Ливан противниците на Хизбула отбелязваха смъртта на Хаменей без бурни празненства, тъй като се опасяват да не предизвикат поддръжниците на Хизбула, която продължава да поддържа силни позиции в определени слоеве на обществото в Ливан.

На правителствено ниво реакцията в Близкия изток беше сдържана, като повечето външни министерства изобщо не коментираха смъртта на Хаменей, въпреки безпрецедентния характер на убийството на действащ държавен глава от чужда държава. Транскрипцията на телефонен разговор днес между министрите на външните работи на Оман и Иран не споменава нищо за убийството на Хаменей.

Продължават студентските митинги в Иран.

🇮🇷 Студенти в университети из цял Иран продължават да провеждат масови митинги в памет на загиналите в протестите през януари, както и в знак на съпротива срещу режима на Ислямската република, съобщава Iran International.

Според опозиционното издание, демонстрации са били проведени в Техеранския университет, Техническия университет „Шариф“, университета „Шахид Бехещи“, университета „Фердоуси“, университета „Хадже Насир“, както и в Университета по изкуствата.

Съобщава се, че членове на паравоенната милиция „Басидж“ са нахлули в някои от кампусите в опит да уточнят самоличността на протестиращите.

Студентското издание Amirkabir Newsletter информира, че силите на „Басидж“ първо са влезли в конфронтация със студентите, което е довело до сблъсъци и ответна съпротива. По-късно силите са опитали да щурмуват сградата на Инженерния факултет, като при инцидента са били счупени прозорци.

Кадри, публикувани в интернет, показват студенти, които маршируват и скандират в няколко кампуса, като някои от демонстрантите държат в ръце знамето на имперски Иран отпреди революцията от 1979 г. Други видеа показват сблъсъци между протестиращи и членове на милицията „Басидж“.

12 години от кулминацията на Майдана.

🇺🇦🔙 Днес се навършват точно 12 години от кървавата кулминация на Революцията на достойнството в Киев. Събитията от 18–20 февруари 2014 г. отбелязват повратен момент на вътрешната политическа криза в Украйна, съвпадайки с активната фаза на руската операция, чиято подготовка, както стана ясно по-късно, е била планирана от години.

Към средата на февруари 2014 г. напрежението между участниците в протеста на площад „Независимост“ и президента Виктор Янукович достига точка на кипене. Още през януари са налице случаи на убити демонстранти, а стотици са ранени в сблъсъците от ноември и декември 2013 г.

Управляващият кабинет прокарва т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават правото на протест и свободата на словото. Преди това Конституционният съд отменя реформата от 2004 г. Това разширява правомощията на президента, поради което е считано от опозицията като инструмент за концентрация на власт.

На 18 февруари опозиционни депутати настояват за незабавна отмяна на промените в Конституцията. Гласуването е блокирано, което кара хиляди да тръгнат от площада към парламента. Там са посрещнати от Силите за сигурност, които използват прекомерна сила – блокирани са улици с автобуси и бронирана техника, използват палки, шокови гранати и огнестрелно оръжие. В центъра на столицата се разиграват жестоки сблъсъци. В следващите няколко дни са регистрирани случаи на стрелба с бойни патрони. Жертвите нарастват главоломно.

Защитниците на площада издигат барикади и подпалват автомобилни гуми, за да създадат димна завеса срещу снайперистите. Нощта на 19 февруари се превръща в една от най-интензивните. Достъпът до Киев е ограничен с цел да се осуети идването на подкрепления от страната. До 21 февруари сблъсъците не спират. По официални данни повече от 100 протестиращи са убити, а над 2500 други са ранени.

Реакцията извън столицата е незабавна. В редица градове стартират масови акции, насочени срещу местни структури на властта. На 18–19 февруари в Лвов протестиращи поемат контрол върху четири от шест районни полицейски управления, областната администрация, офиса на Службата за сигурност на Украйна и управлението на вътрешните работи. В Одеса граждани блокират база на специалните части, за да попречат на изпращането им към Киев. На други места командири на силите за сигурност заявяват публично, че няма да изпращат своите подчинени срещу протестиращи.

Към 19 февруари става ясно, че политическата позиция на Янукович е силно ерозирана. Няколко дни по-късно той бяга към Москва. Част от служителите на спецотряд „Беркут“ са обвинени в откриване на огън срещу протестиращи, но също бягат от страната; през 2019 г. някои от тях са включени в размяна на задържани между Киев и подкрепяните от Москва милиции в Донбас.

Паралелно със събитията в столицата започват действия, довели до незаконното анексиране на Крим от Русия и последвалата война в Донбас. В този смисъл февруари 2014 г. бележи не само прелом във политически план, но и началото на дългогодишна конфронтация между Русия и Украйна, ескалирала в пълномащабна война през февруари 2022 г.

12 години по-късно събитията от онези дни остават ключов момент за украинската държавност. Те очертаха разделителната линия между управленски модел, отхвърлен от украинците като авторитарен, и курса към дълбока интеграция със свободния свят. Курс, бранен безкомпромисно от украинците вече 12 години.