Анализ: Класифицираният заем от 302 млн. долара и парламентът в Тирана

🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.

Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“

Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.

Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.

Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“

Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.

Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.

Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.

Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.

Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.

Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.

Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.

Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.

Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.

Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.

Драпатий поема ВСУ – Зеленски освободи Сирски след шест дни протести

🇺🇦🪖✊ Украинският президент Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а на негово място назначи легендарния генерал-майор Михайло Драпатий, 43-годишен офицер, извървял пътя от лейтенант в механизирана бригада до върха на армейското командване почти изцяло на фронта, като последно заемаше поста командващ Обединените сили на ВСУ.

„Реших, че Михайло Драпатий ще бъде новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна“, съобщи Зеленски в обръщение, цитирано от „Украинска правда“. Смяната идва на шестия ден от мащабна протестна вълна в Киев и десетки други градове в страната и три дни преди крайния срок на ултиматума, поставен от организаторите. Това е първата рокада начело на ВСУ от февруари 2024 г., когато Сирски наследи на поста своя предшественик генерал Валерий Залужни.

Кризата се отключи на 15 юли, когато Зеленски отстрани министъра на отбраната Михайло Федоров, когото назначи на поста през януари 2026 г. след дълги години начело на дигиталната трансформация в страната. Президентът обясни решението със засилващия се сблъсък между Федоров и Сирски. Както обявиха много международни медии, конфликтът изправи млад технологичен реформатор, дошъл от стартъп бизнеса, на конвенционален военачалник от старата школа, като през последните месеци двамата са работили заедно само с посредничеството на самия Зеленски. Ден по-късно Федоров премина в открита атака: той обвини Сирски, че спъва военната реформа и „разцепва страната“, заявявайки пред репортери, че президентът е избрал да задържи главнокомандващия вместо него.

Реакцията дойде още същата вечер. На 16 юли стотици граждани се събраха в центъра на Киев с искане Федоров да бъде върнат на министерския пост, а Сирски – освободен, като протести последваха също в Лвов, Одеса и Днипро. Сред излезлите по улиците бяха действащи военнослужещи и ветерани. Критиките им се фокусираха върху съветския манталитет на командване на Сирски, а сред тълпата за първи път се чуха скандирания „Драпатий!“. Организаторът Дмитро Козятински постави ултиматум: „Ако до петък, 24 юли, Сирски не бъде освободен, започваме всеобщ безсрочен протест.“ Междувременно президентът натовари генерал-майор Йевгени Хмара – ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от януари и бивш командир на Центъра за специални операции „Алфа“ – да поеме временно и Министерството на отбраната.

Развръзката настъпи три дни преди крайния срок на ултиматума, придружена от думи на признание към освободения генерал. „Факт е, че Олександър Сирски постигна резултати за Украйна в отбраната на Киев, Харковската офанзива и Курската операция“, заяви Зеленски и добави, че двамата са обсъдили „формати на бъдеща служба“, без да уточни какви точно ще бъдат те. Федоров, обяви президентът, ще получи „достойна ръководна позиция“, свързана с координацията на технологичните способности на страната, също без да се спомене конкретен пост. Пред новия главнокомандващ, министъра на отбраната и командирите държавният глава очерта пет непосредствени задачи: планове за далекобойни удари, обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, защита на въздушното пространство и реалистично организирана мобилизация.

В дискусиите кой да поеме армията името на Драпатий започна да изплува по-често от името на всеки друг. „Той има най-много опит след Сирски“, споделяха запознати с разговорите, според които всички останали кандидати отстъпват по оперативен стаж. Генералът се ползва с широка подкрепа както сред действащите военни и ветераните, така и в правителствените среди. Той си е спечелил репутацията на командир, който говори открито за проблемите, поема отговорност в най-тежките моменти и не робува на публичния си образ – към който всъщност никога не се е стремял.

Най-яркото доказателство за това дойде на 1 юни 2025 г. На този ден руска балистична ракета „Искандер“ порази тренировъчен полигон на 239-и учебен център в Днипропетровска област, при което бяха убити 12 украински военнослужещи. В този момент командващ на Сухопътните войски, Драпатий подаде незабавно оставка. „Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, написа той и каза: „Ако трагедиите се повтарят, значи усилията ми не са били достатъчни.“ Зеленски не прие оставката и само няколко дни по-късно го премести начело на Обединените сили. Този епизод затвърди образа му във ВСУ: командир, който застава с лицето си пред загубите, вместо да ги замита под килима. Военният анализатор Роб Ли от американския Институт за външнополитически изследвания (FPRI) обобщи преценката така: „Предвид опита, репутацията и акцента му върху реформите, Драпатий би бил отличен избор за главнокомандващ.“

Биографията му не е типично щабна. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий – тогава с чин майор – командваше 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под негово ръководство украинските защитници спряха руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи седмици на инвазията. Последвалото контранастъпление изтласка фронта с 6 до 23 км и освободи десетки населени места в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Драпатий остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под негово ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата си в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските части останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според собствения му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира антикорупционна реформа в системата за набиране на кадри, обновява методиката на обучение според реалностите на бойното поле и интегрира съвременните технологии директно в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, градена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. През юни 2025 г. беше назначен за командващ на Обединените сили на ВСУ, а през есента на същата година ръководените от него части, сред които 13-а бригада „Хартия“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ), освобождават територия в Купянския район.

С името на Драпатий е свързан проектът „Линия на дронове“, който промени облика на украинската отбрана и чийто замисъл предвижда изграждането на непрекъсната зона на поразяване с дълбочина от 10-15 км зад фронтовата линия, в която масираната употреба на дронове превръща движението на руска бойна техника и жива сила в акт, равносилен на самоубийство. Драпатий лично отстоява и защитава публично инициативата и многократно споделя, че докато е едновременно начело на Сухопътните войски и „Хортица“, 80-90% от отбраната на фронтовата линия вече се опира върху безпилотни системи. Самият той посочва проекта като пример за това как навременните решения могат бързо да променят бойното поле и че армията е способна сама да създава иновации.

Очакванията към новия главнокомандващ бяха формулирани от украинския държавен глава без заобикалки: подготовка за очакваната есенна настъпателна кампания на Москва и за възможността руското командване да мобилизира значителен допълнителен човешки ресурс. Армията трябва да бъде готова да блокира всяка нова офанзива и да удържи вече постигнатото. „Всички споделяме една цел: победа над врага, постигане на определени условия на бойното поле и такъв натиск върху Русия, който да я принуди към примирие“, посочи Зеленски. Назначението де факто пренася върху цялата армия командния подход, налаган от Драпатий през последните две години към най-тежките направления от фронтовата линия: отговорност пред личен състав, поощряване на инициативата у командирите и отбрана, базирана на безпилотни технологии. Самата смяна на върха обаче няма автоматично да измести линията на фронта, тъй като съотношението на ресурсите, но и на силите се запазват. Ефектът от новото ръководство ще зависи изцяло от скоростта, с която въпросната философия ще проникне в цялата армия преди есента.

Промяната отеква силно и извън армейските редици. Когато през февруари 2024 г. Зеленски освободи Залужни, решението беше взето в президентската канцелария въпреки огромната популярност на генерала. Този път хората на улицата не просто поискаха смяната, но я получиха три дни преди крайния срок на своя ултиматум. Украинското гражданско общество вече демонстрира веднъж, че може да пренапише решение, взето по високите етажи на властта: през юли 2025 г. законът, подчинил Специализирана антикорупционна прокуратура (САПО) и Национално антикорупционно бюро (НАБУ) на главния прокурор, накара хиляди да излезат по площадите в първите масови протести от въвеждането на военното положение. 9 дни по-късно Зеленски беше принуден да подпише нов закон, възстановяващ независимостта на двете институции. Сега същият неуморен коректив се задейства и по отношение на военното командване. В петата година на пълномащабната война будното украинско общество за втори път прекроява решение със съдбоносен характер – и за втори път властта отстъпва в рамките на броени дни.

В крайна сметка, събитията от 21 юли надхвърлят далеч границите на военния елит. Една на пръв поглед малка стъпка – шест дни на улични протести и ултиматум към президента – промени командването на една воюваща армия, точно както година по-рано гражданският натиск защити антикорупционните институции, гарантиращи западната подкрепа. Посланието е категорично: общество, което дори в разгара на най-кървавата война в Европа от 80 години насам не сваля поглед от властта, е общество, което държи съдбата си здраво в свои ръце. То доказва забележителната си способност да налага критични корекции в курса, когато самите институции буксуват. Защото в крайна сметка историята често се пренаписва не от генерали в затворени кабинети, а от общества, които отказват да бъдат победени – както от външен враг, така и от собствените си слабости.

📸 Снимка: Пробивът от „Изваринския котел“ (Сектор „Д“) на 7 август 2014 г. Драпатий, тогава командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада, малко след като извежда своите бойци и техника от 22-дневното пълно обкръжение край руско-украинската граница. Изтощеният му вид отразява колко тежко протича операцията – батальонът осъществява пробива, започнал около 4 август и приключил на 7 август, под масиран артилерийски обстрел, като Драпатий лично повежда колоната, за да я изтегли до безопасни позиции при основните украински сили.

Втори ден протести в Украйна заради свалянето на Федоров

🇺🇦🪧✊ Над 5000 души се събраха на площад „Иван Франко“ в центъра на Киев, а според оценките на „Интерфакс-Украйна“ събралите се възлизат на 10 000. За трети пореден ден украинците излязоха по улиците с едно основно искане: връщане на Михайло Федоров начело на Министерство на отбраната и продължаване на военните реформи. Федоров се превърна в олицетворение на тези промени – курс към масово внедряване на дронове, мащабна цифровизация и намаляване на зависимостта от жива сила.

Недоволството отдавна надхвърли пределите на столицата. Протести имаше в Лвов, Харков, Днипро, Одеса, Запорожие, Ивано-Франкивск, Ровно, Полтава, Луцк, Чернигов, Николаев и над 10 други града. Събирания на съмишленици се проведоха и зад граница – в Лондон, Прага, Виена, Брюксел и Сидни. Според участници третият ден от протестите е бил още по-многолюден от първите два, а мнозина заявиха, че няма да се разколебаят, докато властта не обясни решението си или не го преразгледа.

Организиран предимно в социалните мрежи, протестът привлече основно млади хора, но рамо до рамо с тях застанаха близки на военнослужещи, ветерани, специалисти от ИТ сектора, доброволци и семейства с деца. Символ на недоволството станаха ръкописните картонени плакати. В Киев демонстрантите изписваха лозунгите си върху парчета опаковъчен картон директно на паважа, смесвайки остра критика с горчив хумор: „Иновациите спасяват войници“, „Махнете съветската система, а не иновациите“, „Министрите се сменят по-често от войниците“, „Върнете Миша“, „Война през 2026 г. не се печели със съветска система“. Част от плакатите упрекваха и парламента, че излиза във ваканция, преди да бъде назначен постоянен министър на отбраната – оттам дойдоха и скандиранията „Депутати, на работа!“ редом с „Федоров е министър на отбраната!“ и „Позор!“.

Ако през първия и втория ден недоволството беше фокусирано върху самото уволнение на Федоров, с навлизането в третия ден фокусът все по-осезаемо се насочи към главнокомандващия ВСУ генерал Олександър Сирски. Исканията се разшириха: оставка на Сирски, по-голяма отчетност във въоръжените сили и категорично запазване на реформите от мандата на Федоров. „Сирски да си върви!“ стана един от най-честите възгласи на площада.

Разривът между двамата не е от вчера. Според местните медии Федоров е напуснал поста си заради продължителен конфликт със Сирски. Президентът Володимир Зеленски е заявил пред депутати, че двамата „престанали да се чуват“. На съвместна пресконференция в Киев с британския премиер Киър Стармър Зеленски сподели за напрежението, заради което Федоров и Сирски вече не са били в състояние да работят заедно, без той самият да влиза в ролята на посредник. Пред народните представители президентът посочи две основни причини за рокадата: дълбоко разминаване във визиите на двамата за воденето на войната и липса на координация между държавните поръчки и Генералния щаб. Самият Федоров обвини публично Сирски, че съзнателно блокира иновативни инициативи и отказва да коментира системните проблеми в армията.

За голяма част от демонстриращите спорът е много по-дълбок от сблъсък между две личности. Федоров, който доскоро бе вицепремиер и министър на цифровата трансформация и зад чието име стоят ключовото приложение „Дия“ и програмата „Армия на дроновете“, е смятан за един от най-ефективните управленци в страната и архитект на модерната украинска дронова война. От едната страна стои неговият подход, залагащ на безпилотни апарати, автоматизация, цифрово управление и прозрачни търгове. От другата страна обаче е заварената традиционна военна структура, която разчита предимно на числеността на живата сила и която мнозина по площадите определят като „съветска“. Именно затова хората по улиците видяха в отстраняването му знак, че Зеленски застава зад консервативното крило на генералите.

Уличният натиск е следствие от мащабна рокада във властта. Хронологията на събитията започна още в края на миналата година: на 28 ноември 2025 г. оставка подаде ръководителят на президентския офис Андрий Йермак след обиски на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) по разследването „Мидас“ за злоупотреби в „Енергоатом“. На 5 януари 2026 г. начело на кабинета на президента застана дотогавашният шеф на военното разузнаване Кирило Буданов. Почти по същото време Федоров пое Министерството на отбраната – оттам идват и споменаваните от критиците „шест месеца“ на неговия мандат. На 14 юли Върховната рада прие оставката на премиера Юлия Свириденко и нейния кабинет. За нов министър-председател бе одобрен Сергий Корецки (дотогавашен шеф на държавната компания „Нафтогаз“), заедно с по-голямата част от министрите. Постовете на военния и на външния министър обаче останаха празни, тъй като по закон кандидатурите за тях се внасят отделно от държавния глава. Ден по-късно се стигна и до освобождаването на Федоров.

Самият той потвърди, че напуска поста. В прощалното си слово Федоров изрази съжаление, че времето не му е стигнало да прехвърли всички военни поръчки към конкурсни търгове, да засили отчетността и да отстрани служителите, спъващи реформите. За негов възможен заместник първоначално се спрягаше вътрешният министър Игор Клименко, но той бе назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО). За изпълняващ длъжността министър на отбраната бе определен генерал-майор Йевгени Хмара, доскорошен командир на елитния център за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Настоящият ръководител на Президентския офис Кирило Буданов призна правото на гражданите да критикуват властта, но отправи призив за национално единство по време на война. Тези думи обаче не спряха недоволството – протестиращите настояват, че властта все още не е дала ясно обяснение защо Федоров е свален и защо конфликтът му със Сирски е приключил именно с неговото отстраняване.

Вълната от недоволство бързо премина държавните граници. Украинската диаспора в редица световни столици и големи градове излезе по площадите със същите ръкописни картонени плакати и национални знамена. Към кампанията в подкрепа се включи и известният германски стилист Франк Петер Вилде, който позира в социалните мрежи пред украинско знаме, облечен във традиционна бродирана риза (вишиванка) и държейки картонен плакат на украински език, призоваващ за връщането на Федоров.

В края на третия си ден този протест вече не е просто реакция срещу поредното кадрово решение по високите етажи. Той израсна до мащабно обществено искане за цялостна модернизация на армията, за реална отчетност и за ясен отговор на въпроса кой и по какъв начин определя стратегията на отбраната в разгара на екзистенциална война. Зад лозунгите прозира фундаменталният въпрос, който Киев не може да си позволи да отлага повече: как една по-малка страна може да издържи на дълга изтощителна война – чрез автоматизация и технологично превъзходство с дронове или чрез нови и нови вълни на мобилизация. Премахването на човека, който олицетворяваше технологичния отговор, не затвори този дебат, а го изведе директно на улицата.

Протести в десетки украински градове срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров.

🇺🇦 Хиляди хора се събраха на площада пред театър „Иван Франко“ в центъра на Киев и много други градове в цяла Украйна на протест срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров, съобщава кореспондент на Kyiv Post.

Демонстрантите изпълниха площада пред театъра в украинската столица с искане президента Зеленски да отмени решението си и да остави Федоров на поста.

Мястото има силно символично значение. Театър „Иван Франко“ се намира само на няколко крачки от сградата на Президентската администрация и именно там миналия юли се проведоха масови протести, след като Върховната рада гласува зелена светлина за ограничаване на независимостта на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализирана антикорупционна прокуратура (САП). Тези демонстрации се превърнаха в най-мащабната демонстрация на недоволство срещу правителството на страната от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. След като протестната вълна се разпростани из цялата страна, Зеленски промени своето решение няколко дни по-късно и възстанови независимостта на двете институции.

Настоящият протест беше организиран спонтанно в социалните мрежи късно снощи. Кореспондентът на Financial Times в Киев Кристофър Милър написа в X, че организаторите на протестите от миналата година в защита на НАБУ са отправили призив за нова демонстрация преди очакваното гласуване в парламента за новия състав на украинското правителство.

„Организаторите на мащабните протести през миналия юли срещу опитите на Зеленски да подкопае независимостта на Националното антикорупционно бюро призовават украинците да се съберат на същия площад в 9:01 ч. в четвъртък“, написа Милър в публикация на X и допълни, че „голяма част от украинското общество е дълбоко недоволна“ от решението за отстраняването на Федоров от министерския пост, тъй като „президентът не е дал ясно обяснение за това“.

Протестиращите изпълниха площад „Франко“ с плакати, които определят уволнението като политически мотивирано и вредно за продължаващите реформи. Сред лозунгите се открояваха „Промяна или гибел“ и „Ефективността е противопоказна“.

Много от участниците описаха Федоров като един от най-ефективните министри в кабинета и изразиха опасения, че отстраняването му може да спре реформите в сферата на отбраната и да върне остарели постсъветски модели на управление.

Хора продължаваха да прииждат през цялата сутрин, а самите организатори очакват демонстрацията да продължи до вечерта. Полицията съобщи, че към момента не са регистрирани инциденти или заплахи за обществения ред.

Освобождаването на Федоров е част от широка рокада в кабинета, в рамките на която премиерът Юлия Свириденко също напуска поста, като се очаква министърът на вътрешните работи Игор Клименко да го наследи като министър на отбраната. Промените породиха тревога сред представители на опозицията и политически експерти. В интервю за Reuters депутатът от партия „Глас“ Инна Совсун посочи, че е „силно обезпокоена“ от перспективата за нов период на нестабилност в Министерството на отбраната.

„Преди това Денис Шмигал беше министър само половин година. Той даде обещания, започна да ги изпълнява и след това беше освободен. Ако същото се случи с Михайло Федоров, това изобщо няма да бъде смешно“, каза Совсун.

Володимир Фесенко, директор на Центъра за политически изследвания „Пента“, алармира, че решението за отстраняване на Федоров от министерския пост може да наруши ключови военни реформи в критичен етап от войната, като повтори опасенията, изразени от представители на опозицията.

Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс определи оставката на Федоров като неочаквана и подчерта, че сключените споразумения между ЕС и Украйна за финансиране на производство на оръжия и дронове трябва да останат в сила. В интервю за Европейска правда Кубилюс заяви, че е бил изненадан от информацията, че Федоров може да напусне поста си.

„Да, това беше голяма изненада“, каза той, след което сподели, че по време на свое пътуване от Варшава до Хелм е получил съобщение за очакваното назначаване на Юлия Свириденко за премиер на Украйна.

„Понякога промените в правителството са необходими. Чухме и от нашите партньори в Киев, че новият министър-председател е много подходящ за тази длъжност“, заяви той.

В същото време обаче Кубилюс призна, че най-голямото му притеснение е кой ще поеме ръководството на отбранителния сектор на страната и какво ще се случи с поста на министъра на отбраната.

„Работихме много тясно с Михайло Федоров както преди, но особено след като зае поста на министър на отбраната. През този период постигнахме много заедно, включително почти ежедневните удари по цели в Москва, Санкт Петербург, Омск, Крим и други места“, каза той.

Коментирайки отстраняването му, Кубилюс отбеляза, че подобно решение неизбежно ще породи въпроси в Европейския съюз защо се заменя толкова ключов държавен ръководител. Федоров беше назначен като министър на отбраната през януари, като преди това заемаше позициите на вицепремиер и министър на цифровата трансформация. По-рано този месец той беше изправен пред призиви за оставка след спорен случай, свързан с мобилизацията в Лвов, предизвикал критики от няколко депутати, включително Роман Каптиелов.

Грета Тунберг блокира Rheinmetall в Берлин – целта снабдява предимно Украйна

🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.

Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.

Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.

Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.

Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.

От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.

Иран изпълни нови две екзекуции на участници в протестите през януари.

🇮🇷⚖️ Режимът в Ислямска република Иран изпълни смъртната присъда на Джавад Замани и Аболфазъл Саеди – двама мъже, арестувани в Шахруд по време на мащабните демонстрации през януари срещу режима в Техеран, съобщи свързаната с правосъдието информационна агенция „Мизан“.

Новинарската агенция определи двамата мъже като „вражески пехотинци“ и „въоръжени лидери на преврата през януари“ в Шахруд и заяви, че участниците в протеста са създали т.нар. предлог и условия за враждебни действия от страна на враговете на Иран.

Мохамад-Садег Акбари, ръководител на съдебната власт в провинция Семнан, отправи обвинения към Замани и Саеди за предполагаемо участие в безредици, нанасяне на щети по клон на банкова институция, нарушение на обществения ред пред сградата на губернатора, обръщане и запалване на полицейски автомобил, но също така в нападения срещу домове и коли.

Според „Мизан“ обвиненията срещу тях съдържат твърдения за подстрекаване на гражданите към участие в протести, сдружаване и таен заговор срещу вътрешната и външната сигурност, „мохаребе“ (или „водене на война срещу Бога“) и „корупция на земята“.

Властите и държавните медии в Иран многократно се опитват да дискредитират протестите срещу режима и неговата икономическа политика, определяйки ги като „бунтове“, „безредици“ или „преврат“ и свързвайки ги с чуждестранни фактори, предимно САЩ и Израел.

„Мизан“ публикува 50-секундно видео, за което твърди, че показва самопризнания на задържаните лица, при което лицата им остават замъглени за цялата дължина на видеото. Правозащитни организации и потърпевши от произволни арести многократно алармираха, че режимът често подлага на натиск задържани да направят самопризнания, изтезания и сурови условия за центровете за задържане на Ислямската република.

Иран увеличи рязко броя на изпълнените екзекуции през последните няколко месеца, много от които бяха на политически затворници, обвинени участие в януарските протести или изправени пред скалъпени обвинения, свързани с шпионаж.

В началото на юни иранският режим екзекутира Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки – двама участници в протестите от началото на годината, които получиха обвинения, че са подпалили джамия в Техеран.

Масови безредици в Белфаст след като мигрант от Судан се опита да обезглави местен жител.

🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.

Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.

Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.

Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.

Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.

Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.

Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.

Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:

• август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
• май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
• януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.

Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.

Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.

Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.

Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.

Пореден ден на масови протести в Албания срещу спорен проект за курорт на Джаред Къшнър.

🇦🇱 От няколко дни насам в албанската столица Тирана се провеждат масови протести срещу спорен проект за луксозен курорт, свързан с Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Демонстрантите настояват, че строителството застрашава защитени влажни зони и крайбрежни местообитания в защитения ландшафт „Вьоса-Нарта“ и около него, включително лагуната Нарта и близкия район Звърнец – една от най-важните екологични екосистеми по адриатическото крайбрежие на Албания.

Проектът, подкрепен от инвестиционната фирма „Афинити Партнърс“, създадена от Къшнър през 2021 г., е част от план за изграждане на висок клас курорти на стойност милиарди евро на необитаемия остров Сазан и по протежение на незастроена ивица от континенталното крайбрежие. Той понесе остри критики от екологични активисти, местни жители и други опоненти, които обвиняват правителството на премиера Еди Рама, че опитва да прокара проекта без достатъчна прозрачност и обществена дискусия.

Протестиращите призоваха премиера да подаде оставка и заявиха, че проектът за курорт ще увреди природното и културно наследство на Албания, включително важни местообитания на мигриращи птици, средиземноморски тюлени монаси и гнездящи морски костенурки.

Рама защити чуждите инвестиции и проекта като важни за туристическия сектор и икономическото развитие на страната, докато критиците твърдят, че строителната дейност може да навреди на защитените екосистеми и да подкопае екологичните стандарти в крайбрежните зони на Албания.

Демонстрациите се провеждат на фона на засилен обществен контрол върху плановете, който включва въпроси относно собствеността върху земята, спазването на правилата за опазване на природата и по-широката роля на частните инвеститори в защитените крайбрежни зони на Албания.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

Дигитален апартхейд в Иран: Как режимът в Техеран изолира 90 милиона граждани от света.

🇮🇷 Началото на съвместната военна кампания на Израел и САЩ срещу Иран преди точно 80 дни беляза началото на безпрецедентен акт на държавна репресия: режимът в Техеран изолира напълно повече от 90 млн свои граждани от глобалната мрежа.

Към днешна дата цялата страна продължава да тъне в всеобхватно информационно затъмнение – най-дълго продължилата интернет блокада в световната история. Спирането на интернет е добре познат инструмент в арсенала на режима, който прекъсна връзката на своите граждани със света както по време на предишните протестни вълни, така и по време на войната през юни миналата година.

Но след примирието, подписано в началото на април, блокадата не беше вдигната и няма изгледи режимът да има намерението да го стори. Напротив, Техеран консолидира дигиталните репресии: само пропагандистите и бизнесмените, които могат да си позволят да плащат прекомерни такси, разполагат с интернет достъп, но огромното мнозинство от населението остава откъснато от света. Някои имат достъп до сателитен интернет от Starlink терминал на Илон Мъск, но това крие сериозен риск. Нов закон, приет от парламента едва преди няколко седмици, приравни използването му с шпионаж.

Досега иранският режим позволяваше на цялото население ограничен достъп до интернет. През 2009 г. със Зеленото движение – вълната от протести срещу изборните измами – режимът разбра, че интернет може да бъде заплаха за кървавата му хватка, и върховният лидер аятолах Али Хаменей създаде Върховния съвет за киберпространство. Този орган отговаряше за създаването и поддръжката на автономна вътрешна мрежа, наречена Национална информационна мрежа (NIN), която разполага със собствена инфраструктура.

По същество тя работеше с един-единствен шлюз към външния свят, контролиран от режима. В същото време приложенията за чат и социалните медии бяха заменени от местни еквиваленти, които бяха обект на стриктен държавен контрол: иранската версия на WhatsApp е Bale, еквивалентът на Telegram е Eitaa, а Sorush имитира Instagram. Никое от тези приложения не позволява изпращането на криптирани съобщения, а студентите бяха принуждавани да ги инсталират, за да могат да комуникират с университетите или администрацията.

Дигитален апартхейд

Амир Рашиди, директор по киберсигурност и цифрови права в Miaan Group – организация, която се бори за дигитална свобода – обясни пред l’ARA, че след началото на въздушните удари от САЩ и Израел иранският режим е променил стратегията си и оставя по-голямата част от населението без интернет връзка, давайки достъп единствено на определени групи: „Достъпът до интернет вече не е обществена услуга с ограничения, той се превърна в привилегия, предоставяна от режима.“

Той увери, че са преминали от класическа система за цензура към дискриминационна архитектура: повечето хора могат да имат достъп само до иранската мрежа NIN и само привилегирован елит, свързан с режима, има достъп до глобалната мрежа. Освен това съществуват бели SIM карти, изискващи разрешение за сигурност на високо ниво. Рашиди е принуден да напусне Иран през 2010 г. и успява да избяга от репресиите към Италия, където живее в момента.

Наложените рестрикции означават, че реалният достъп до интернет е в ръцете на привилегирована шепа хора в своеобразен дигитален апартхейд. Само преди няколко седмици беше стартирана услугата Internet Pro, предназначена за бизнеси, компании, стартъпи, търговци, изследователски институции и гилдии, предлагаща по-малко ограничен достъп до международни услуги и по-стабилна връзка.

За да я получите, трябва да имате лицензирана компания и да кандидатствате пред телекомите, представяйки всичките си лични и бизнес данни. Ако бъдете одобрен за потребител, получавате SIM карта и вече можете да осъществите достъп до интернет със специфичен IP адрес. По този начин се получава дадено ниво на достъп, което е изцяло проследимо и контролирано.

„Може би на Вас като журналист ще ви бъде предоставен достъп до BBC, но не и до YouTube, а на друг човек – обратното“, предупреждава Рашиди. Освен това тази система е много скъпа: 10 евро на GB трафик, а това не включва цената на VPN.

Платформата Netblocks, която наблюдава трафика на данни в мрежата, потвърждава, че едва между 1 и 2% от интернет връзките в Иран продължават да са активни към днешна дата.

Рашиди обяснява, че с оглед на войната приоритетът на режима е да контролира гледната точка, поради което позволява на своите пропагандисти да публикуват в социалните мрежи: „Аз съм против тази война, защото тя ражда два проблема: държавите, които ни атакуват отвън, и режимът, който убива отвътре. Гласовете, които чуваме от Иран, засилват пропагандата. И два месеца по-късно алгоритмите усилват тази машинария.“

Освен това блокадата на интернет носи след себе си опустошителен икономически ефект, а въздействието е още по-тежко върху малките предприятия, които се ръководят предимно от жени. Редакторка от Техеран, с която се свърза този вестник и която пожела анонимност, обяснява че рекламният и преводаческият сектор са сред най-потърпевшите от дигиталното затъмнение. „Без интернет дейността спадна: работех в рекламна компания, която ме уволни, както и 80% от персонала, а издателството направи заплатата ми наполовина.“ Жените, които са издържали семействата си, продавайки занаятчийски изделия или домашна храна онлайн, също са загубили работата си.

Експертът по киберсигурност предупреди, че блокадата не е проблем само за иранците. „Режимът успя да създаде технология, която позволява дискриминационен достъп до система за свободен интернет. Това не е като в Китай, където интернет винаги е бил под правителствен контрол. И това е нещо, което сега той може да изнесе във всяка една авторитарна система.“

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

„Ruszkik haza": скандирането, което преследва Орбан по предизборния му маршрут.

🇭🇺 На предизборен митинг на унгарския премиер Виктор Орбан в Сомбатхей в четвъртък десетки хора започнаха да скандират „Ruszkik haza“ (Руснаци, вървете си) и „Mocskos Fidesz“ (Мръсен Фидес) по време на речта му, придружено от непрекъснато свирене с пищялки. Полицейски кордон разделяше привърженици на управляващата партия от демонстрантите, сред които бяха и членове на Унгарската партия на двуопашатото куче, развяла транспарант „Играйте честно, не се карайте“, съобщи Népszava.

Орбан прекара първите над пет минути от изказването си, обръщайки се към протестиращите, които нарече „непоканени гости“. Твърдеше, че неговите митинги са „далеч по-вълнуващи“ от онези на опозицията, както и че „Фидес“ вече представлява „гласовитото мнозинство“. Говорещият преди него председател на партията Мате Кочиш беше по-рязък и обвини протестиращите, че са „доведени от украинци“, и заплаши, че онези, които използват насилие ще „понесат последствия“ след 12 април. Въпреки заплашителния тон, поне един от демонстрантите заявил пред журналисти, че е дошъл да присъства на „последната реч на премиера“ и не се страхува.

Фразата „Ruszkik haza“ е емблематичен лозунг от Унгарската революция срещу съветската окупация през 1956 г. Особена е историческата ирония, че самият Орбан изгради политическата си кариера именно с нея на 16 юни 1989 г. 26-годишният бъдещ премиер произнесе реч на площад „Героите“ в Будапеща по време на прекопаването на Имре Наги, лидера на въстанието от 1956 г., и поиска изтеглянето на съветските войски и свободни избори. Тази реч го сдоби с популярност на национално ниво и се превърна в определящ момент за унгарския преход. 30 години по-късно същият лозунг се обръща срещу него – като израз на критика към близките му отношения с Кремъл.

Скандирането в Сомбатхей не е изолиран случай. Аналогична сцена се разигра в столицата Будапеща на 15 март, когато лидерът на опозиционната партия „Тиса“ Петер Мадяр произнесе пред своите привърженици: „Победата ни ще е толкова голяма, че дори руските агенти, изпратени тук, ще чуят, че е свършено. Товарищ, конец!“, след което тълпата избухна в „Ruszkik haza“. Подобни протести съпътстваха спиранията на Орбан в Кечкемет на 23 март и в Гьор на 27 март, което накара Telex да определи кампанията му като „превърнала се в състезание по надвикване“.

Темата за руското влияние стои във фокуса на предизборните дебати. На 21 март The Washington Post заяви, позовавайки се на вътрешен документ на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, че службата е обсъждала план за инсцениране на фалшив опит за покушение срещу Орбан – операция, която вътрешно е била наречена „Gamechanger“. Целта е фокусът на кампанията да бъде изместен от смислени и важни социално-икономически теми към „емоционалната сфера на държавната сигурност и стабилността на политическата система“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли това като „дезинформация“, а кабинетът на Орбан не е правил коментар по темата.

Предстоящите парламентарни избори на 12 април бяха определяни от Politico като най-значимия вот в ЕС за 2026 г. Проучванията дават противоречиви резултати – опозиционно ориентирани институти отчитат аванс за „Тиса“ с 19–23 процентни пункта сред вероятните гласоподаватели, докато свързаният с правителството Център за фундаментални права дава 49% за Орбан и 42% за „Тиса“. Местният политолог Габор Тьорьок отбеляза, че подобно разминаване между анкетьорите е безпрецедентно за Унгария и „необяснимо от изследователска гледна точка“.

След Великден Орбан планира последни митинги в Шопрон, Дебрецен и Секешфехервар. Дали „Ruszkik haza“ ще го последва и там, остава да видим.

Протести в подкрепа на сепаратистите в Южен Йемен прераснаха в смъртоносна ескалация.

🇾🇪 Протест в подкрепа на подкрепяния от ОАЕ Южен преходен съвет (STC) в Мукала, столица на провинция Хадрамаут в Южен Йемен, ескалираха след като силите „Щит на родината", поддържани от Саудитска Арабия, откриха огън по тълпата, довеждайки до за загинали и ранени.

Инцидентът отразява продължаващото напрежение в южен Йемен между двете основни сили, воюващи срещу хутите, всяка от които е подкрепяна от различен регионален покровител. STC, финансиран и въоръжен от ОАЕ, се стреми към независимост на Южен Йемен и разполага с въоръжени отряди, държали значителна територия под своя контрол до края на 2025 г. Срещу него застават силите на международно признатото правителство на президентския лидерски съвет начело с Рашад ал-Алими, подкрепяни от Саудитска Арабия.

През януари конфликтът между двете страни ескалира в открити бойни действия, когато Ал-Алими нареди на губернатора на Хадрамаут да поеме командването на „Щит на родината" и да започне операция за превземане на всички военни бази под контрола на STC. Кралските саудитски ВВС нанесоха удари срещу позиции на STC в Ал-Хаша и Сейун, убивайки най-малко 20 бойци на съвета, а до 4 януари силите на правителството обявиха, че възстановяват контрола над всичките 9 окръга на Хадрамаут, съобщи Al Jazeera. Лидерът на STC Айдарус ал-Зубайди избяга в ОАЕ, а организацията обяви своето разпускане.

Въпреки военното поражение симпатиите към сепаратисткото движение остават силни в южните провинции на Йемен. През февруари и март протести в негова подкрепа избухнаха в Аден, Шабва и Хадрамаут, а силите на правителството убиха най-малко шестима души и раниха десетки, съобщи Al Jazeera. Human Rights Watch документира „очевидно прекомерно използване на сила" към протестиращи. Събитията в Мукала на 4 април следват същия модел – мирни демонстрации, разпръснати със стрелба от силите за сигурност, и задълбочават пропастта между Рияд и Абу Даби по въпроса за бъдещето на южен Йемен, докато и двете страни номинално остават в една коалиция срещу хутите.

Започна делото срещу командир на Асад за смазването на протестите през 2011 г.

🇩🇪🇸🇾 Апелативният съд в Берлин започна процеса срещу бивш командир на милиция, близка с режима на бившия сирийски президент Башар ал-Асад. Той е обвинен в участие в бруталното преследване на демонстранти срещу режима по време на въстанието през 2011 г. и извършване на тежки нарушения и престъпления срещу цивилни граждани.

Обвинителният акт включва осем точки за престъпления срещу човечеството съгласно международното наказателно право. Прокурор Антония Ернст заяви, че подсъдимият, в качеството си на командир на т.нар. милиция „Шабиха“ в началото на протестите, е нареждал на своите бойци да бият мирни демонстранти и да ги задържат, преди да ги предадат на сирийската полиция и сили за сигурност, където те са били подлагани на мъчения и нечовешки условия в ареста.

„Обвиненията се отнасят до това, което е известно като престъпления срещу човечеството според международното наказателно право. Освен това, съгласно принципа на универсалната юрисдикция и тъй като заподозреният се е намирал в Берлин по време на ареста му миналата есен, Германия също притежава правомощие да преследва подобни престъпления“, добави Ернст.

Сирийският активист за човешките права Анвар ал-Буни приветства началото на процеса след дълги години разследване: „Разследването отне много време – над шест години от началото му. Радвам се, че стигнахме до този момент и се надявам скоро да видим присъда“, каза той и добави: „Радвам се, че процесът се води тук, в Германия. Първо, защото има закони, насочени към престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, и второ, защото разполагаме с независима съдебна система. Вярваме в справедливостта на германското правосъдие и вярваме, че всеки ще получи заслужените си права.“

Процесът е част от мащабните усилия на Германия за преследване на извършители на престъпления срещу човечеството извън нейните граници по силата на принципа на универсалната юрисдикция, което отразява нейния ангажимент за прилагане на международното право в случаи на тежки нарушения.

Иран екзекутира трима мъже за убийството на полицаи по време на протестите

🇮🇷 Иранският режим екзекутира днес трима мъже, осъдени за убийство на двама полицейски служители по време на протестите през първата половина на януари, съобщи Ройтерс, цитирайки държавни медии в страната.

Екзекуциите бяха потвърдени от съдебната власт на Ислямската република, която заяви, че присъдите са били потвърдени от Върховния съд. Мъжете са признати за виновни в убийство и „Мохаребе“ (война срещу Бога) и в действия, които според властите са били извършени в интерес на Израел и САЩ.

Смъртните присъди са били изпълнени в град Кум. Представители на режима заявиха, че лицата са участвали в нападения с ножове и друго въоръжение по време на размириците на 8 януари, което е довело до смъртта на двама полицаи. Tasnim News съобщи, че осъдените са признали за убийствата, макар да не бяха предоставени други подробности относно твърденията за външно участие.

В по-ранни изявления от страна на режима се твърдеше, че не се планират екзекуции на участници в протеста. В средата на януари външният министър Абас Арагчи заяви: „Нито днес, нито утре ще има обесвания. Мога да ви кажа, че съм уверен, че изобщо няма план за обесване на протестиращи. Обесването е изключено.“

Протестите започнаха в края на декември 2025 г. като знак на недоволство от влошаването на икономическата ситуация в страната и бързо прераснаха в мащабни демонстрации срещу ислямския режим. Според различни оценки, цитирани от международни наблюдатели, броят на загиналите в потушаването на протестите възлиза на десетки хиляди цивилни.

Ислямският режим в Техерн оспорва цифрите и обвинява Израел и САЩ в подбуждане към безредици.

Израелски дронове ликвидират ирански съдии, участвали в репресии срещу протестиращи.

🇮🇱🎯🇮🇷 Израелски дронове започнаха кампания, насочена срещу магистрати, отговорни за съдебните репресии срещу протестиращи в Иран през първата половина на януари. Според опозиционни медии и мрежата Middle East News, последната операция е довела до ликвидирането на съдия Хосравани в провинция Лорестан, Западен Иран.

Съобщава се, че автомобилът на магистрата е бил поразен от прецизен удар в окръг Ларестан, провинция Фарс. Хосравани е идентифициран като фигура, пряко свързана с издаването на смъртни присъди срещу участници в демонстрациите срещу режима.

Кадри, разпространени в Telegram, показват последиците от попадение срещу превозното средство, като се твърди, че ударът е нанесен от израелски дрон. Тактиката бележи нов етап в оперативния подход на Израел, насочен към персонално ликвидиране на ключови фигури на съдебната власт в Ислямската република.

Философът-принц на Иран: С какво ще бъде запомнен Али Лариджани?

🇮🇷 През юни 2009 г. в Техеранския университет избухнаха безредици в знак на протест срещу манипулираните резултати от президентските избори в средата на месеца. Най-малко 12 души бяха убити. Човекът, който тогава заемаше поста председател на иранския парламент – Али Лариджани, веднага осъди насилието на силите за сигурност срещу студентите.

Той дори посети някои от местата, където младежите бяха нападнати, и се чудеше на глас как е възможно те да бъдат атакувани в общежитията си посред нощ. Лариджани обяви, че законът трябва да се спазва и че министърът на вътрешните работи трябва да поеме отговорност за събитията.

Превъртаме лентата 17 години напред. Когато в Иран избухнаха вълнения в първите дни на новата година, застрашавайки ислямския режим повече от всяко друго събитие досега, върховният лидер Али Хаменей прескочи правомощията на президента и се обърна към Лариджани, настоящ ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Този път той нямаше въпроси.

Днес Лариджани е масово възприеман като архитект на успеха на бруталните репресии през тази година, проведени с безмилостна ефективност. По различни оценки са убити между 7 000 и 36 500 цивилни, което подтикна САЩ да му наложат персонални санкции. Лариджани обвини самите протестиращи, твърдейки, че са действали като терористи под диктовката на Израел.

След убийството на Хаменей по време на съвместните израелски-американски удари в първия ден на войната, Лариджани беше считан за най-влиятелния човек в Иран – този, който държи върховната власт над националната сигурност и външната политика. Той не беше избран за наследник на върховния лидер не само защото не е негов син, но и защото не е духовник – задължително условие за ролята. Въпреки това, той е човекът, от когото се очаква да напътства новия лидер на всяка крачка, навлизайки в тази длъжност в един особено сложен период.

Лариджани има почти невероятна биография. В продължение на четири десетилетия се издига до ключови позиции във всички центрове на властта на Ислямската република. Бил е висш офицер в Революционната гвардия, министър на културата, ръководител на пропагандата, председател на парламента, кандидат за президент и от миналата година – секретар на Съвета за сигурност (пост, който е заемал и преди години). Той е „плътта и кръвта“ на иранския режим.

Може да изглежда, че Лариджани е само поредното безмилостно зъбно колело в машината, от онези, които мрачните режими произвеждат на конвейер. Но той не е само това. Дори докато служи в правителството от десетилетия, той никога не е изоставял своята най-голяма страст: философията. Хладнокръвният политик е и философ, лектор в Техеранския университет и експерт по възгледите на Кант за математиката и науката, автор на не по-малко от шест философски книги и множество статии.

Прекарах последната седмица на войната, потопен в писанията на Лариджани – доколкото беше възможно при почти изцяло спрян ирански интернет, блокирани академични сайтове и личния сайт на самия него. Открих блестящ мислител, който съчетава по необичаен начин съзерцателния живот с този на действието. В текстовете си Лариджани опитва да защити основните постулати на своя екстремен религиозен мироглед, използвайки правилата на западната философия, и излага аргументи, които искрено провокират мисълта.

Четенето на трудовете му е противоречиво преживяване. От една страна, очертават портрет на прагматичен човек, който не се колебае да отправи остри критики към властта в страната, който се стреми към модерно и развито общество и пише за свободата на изразяване и демокрацията. От друга страна, изпъква ясната фигура на ислямски фундаменталист, както сам се определя, който проповядва религиозно идеологическо лидерство.

Лариджани вярва, че истинската война не е за материални активи, а за духа. Той разпознава болестите на западния свят и им поставя огледало – огледало, което на места е предизвикателно, докато на други места предизвиква дълбоко отвращение.

67-годишният Али Лариджани е роден в семейство, описвано някога като иранския еквивалент на семейство Кенеди. Баща му е бил висш шиитски духовник. Най-големият му брат д-р Мохамад Джавад Лариджани е бил близък съветник на Хаменей по външните въпроси. Мохамад Джавад учи математика в университета в Бъркли, Калифорния, основава център за теоретична физика в Иран и е първото лице, получило разрешение да въведе интернет в страната си. Вторият му брат Садик Лариджани оглавява съдебната система на Иран в продължение на десетилетие, а от 2018 г. е председател на Съвета по целесъобразност – мощен държавен орган. Най-малкият брат Багер е бил заместник-министър на здравеопазването. Самият Али Лариджани се жени за Фариде, дъщеря на Мортеза Мотахари – един от водещите идеолози на Ислямската революция и най-близък ученик на аятолах Хомейни.

„Виждате отпечатъка на семейството в съдебната система, в политиката, в науките“, казва проф. Мерзад Боруджерди, експерт по Иран, пред Haaretz.

Интересно е, че иранските Кенеди са общност от интелектуалци. Дори Садик, който е духовник, е завършил западна философия; автор е на книги по философия на езика и аналитична философия и е превеждал Карл Попър.

Али Лариджани има бакалавърска степен по математика и компютърни науки от Техническия университет „Шариф“. След това променя посоката, защитавайки докторат върху философия на математиката на Имануел Кант. Впоследствие публикува три книги за Кант, както и трудове по политическа философия и управление.

Изборът на Кант може да бъде разгледан на фона на сблъсък на цивилизациите. Революцията от 1979 г. беше първият случай в модерната епоха, когато беше основана теокрация. Поддръжниците на революцията имаха стремеж да представят исляма като завършена идеология, способна да предложи философска алтернатива на модерния свят. Възгледът беше, че западната цивилизация е достигнала точката на пречупване, борейки се с алиенацията и самотата. Решението, според тях, беше в изкореняването на „изгнилото“ дърво на самата модерност.

Напрежението между тези две страни на неговия мироглед придружава Лариджани през целия му живот: от една страна, той е прагматик, който признава значението на науката и икономиката; от друга – той си остава фундаменталист.

„Иран не е просто карикатурна държава на аятоласите. Там се водят дълбоки интелектуални дискусии. Дори лидерът на революцията от 1979 г. Хомейни е изучавал Платон и Аристотел. Концепцията му за религиозния лидер е вариация на Платоновия философ-цар“, обяснява Боруджерди.

Въпреки това решението на Лариджани да се фокусира върху Кант само по себе си не е очевидно. Кант се отъждествява със светското начало и се противопоставя ясно на фундаментализма. Лариджани обаче иска да влезе в диалог с него, търсейки вид „одобрение“ от негова страна.

Един интересен пример е статия на Лариджани, изследваща природата на математическото доказателство. Той прави опит да помири религиозните институции с университетите. Основната му теза е, че истината има много лица: „Трябва смирено да признаем работата на другите, разбирайки, че всяка област разкрива част от истината. Когато изследваме една област, не трябва да прилагаме откритията си към други области.“

Науката и религията могат да принадлежат към две различни сфери, но те също така се сблъскват. И когато има сблъсък, изборът на Лариджани е ясен.

През 90-те години той става министър на културата и затяга цензурата. По-късно, като шеф на държавната телевизия за период от 11 години, той разширява пропагандната машина на режима и твърди, че изкуството трябва да служи като инструмент за откриване на истината и за „трансцендентност“.

Под негово ръководство националната телевизия укрепва властта на екстремистите. Лариджани инициира предавания, в които прогресивни интелектуалци са остро атакувани, което често служи като платформа за тяхното последващо затваряне. Още преди ерата на изкуствения интелект, Лариджани специализира във фалшивите новини, одобрявайки кадри, които манипулативно представят политическите му опоненти в негативна светлина.

Въпреки това, Лариджани се помни и като изтънчена фигура. Бившият британски външен министър Джак Стро си спомня, че докато Ахмадинеджад носел дрехи от 80-те, Лариджани идвал на срещи с безупречно изгладена тениска с яка на Ralph Lauren.

В книгата „Завет с народа“ той предлага „нов Иран“ – държава със стремеж към научен ренесанс и възход на икономиката. Тази двойственост се вижда и в семейството му: една от дъщерите му е изтъкнат учен в САЩ в сферата на изследванията на рака. Лариджани е възпитал дъщеря си в независимост, но в същото време поддържа възгледа, че за жените е за предпочитане да нямат роли извън дома.

В своите бележки за човешката свобода Лариджани твърди, че свободата на мисълта е право. Но веднага добавя едно голямо „но“, което легитимира концепцията за „полиция на мисълта“: всичко, което предизвиква „социална деградация“, трябва да се огранича. Кой решава кое е деградация? Лариджани, разбира се.

Подобна е логиката му за демокрацията. Той вярва, че обществото има „колективна душа“, която се стреми към изкупление, и затова законите трябва да бъдат съобразени с принципите на исляма.

Днес, след смъртта на Хаменей, Лариджани се позиционира като ключова фигура. Той координира сложните военни и политически отговори на заплахите срещу режима. Използва социалните мрежи, за да влияе на американското обществено мнение, обвинявайки Тръмп, че е предал принципа „Америка на първо място“ в полза на Израел.

В „Държавата“ Платон описва Калиполис – идеалното общество, начело на което е застанал философ. Но Лариджани не прилича на „философ-цар“, а по-скоро на „философ-принц“ по Макиавели, за когото висшата ценност е запазването на властта на всяка цена.

Карл Попър твърдеше, че важният въпрос в политиката не е „Кой трябва да управлява?“, а „Как да изградим институции, така че лошите владетели да не могат да причинят твърде много щети?“.

Критиката на Лариджани към западния свят и неговия призив за надхвърляне на модерността не бива да се отхвърлят с лека ръка. Но в крайна сметка действията му надхвърлят всичко, което може да бъде оправдано в името на която и да е философия. Лариджани е дълбок идеолог, който извърши нещо непростимо в името на идеологията.

Изкушаващо е да го видим като трагичен герой, принуден да командва клане. Но самият той вероятно би презирал подобно описание, считайки го за „западно и сантиментално“. Той се отказа от доброто в името на вярата – най-важното нещо в живота му. Като Авраам, готов да пожертва сина си. И все пак има една важна подробност в историята: Авраам не заби ножа.