Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

„Ruszkik haza": скандирането, което преследва Орбан по предизборния му маршрут.

🇭🇺 На предизборен митинг на унгарския премиер Виктор Орбан в Сомбатхей в четвъртък десетки хора започнаха да скандират „Ruszkik haza“ (Руснаци, вървете си) и „Mocskos Fidesz“ (Мръсен Фидес) по време на речта му, придружено от непрекъснато свирене с пищялки. Полицейски кордон разделяше привърженици на управляващата партия от демонстрантите, сред които бяха и членове на Унгарската партия на двуопашатото куче, развяла транспарант „Играйте честно, не се карайте“, съобщи Népszava.

Орбан прекара първите над пет минути от изказването си, обръщайки се към протестиращите, които нарече „непоканени гости“. Твърдеше, че неговите митинги са „далеч по-вълнуващи“ от онези на опозицията, както и че „Фидес“ вече представлява „гласовитото мнозинство“. Говорещият преди него председател на партията Мате Кочиш беше по-рязък и обвини протестиращите, че са „доведени от украинци“, и заплаши, че онези, които използват насилие ще „понесат последствия“ след 12 април. Въпреки заплашителния тон, поне един от демонстрантите заявил пред журналисти, че е дошъл да присъства на „последната реч на премиера“ и не се страхува.

Фразата „Ruszkik haza“ е емблематичен лозунг от Унгарската революция срещу съветската окупация през 1956 г. Особена е историческата ирония, че самият Орбан изгради политическата си кариера именно с нея на 16 юни 1989 г. 26-годишният бъдещ премиер произнесе реч на площад „Героите“ в Будапеща по време на прекопаването на Имре Наги, лидера на въстанието от 1956 г., и поиска изтеглянето на съветските войски и свободни избори. Тази реч го сдоби с популярност на национално ниво и се превърна в определящ момент за унгарския преход. 30 години по-късно същият лозунг се обръща срещу него – като израз на критика към близките му отношения с Кремъл.

Скандирането в Сомбатхей не е изолиран случай. Аналогична сцена се разигра в столицата Будапеща на 15 март, когато лидерът на опозиционната партия „Тиса“ Петер Мадяр произнесе пред своите привърженици: „Победата ни ще е толкова голяма, че дори руските агенти, изпратени тук, ще чуят, че е свършено. Товарищ, конец!“, след което тълпата избухна в „Ruszkik haza“. Подобни протести съпътстваха спиранията на Орбан в Кечкемет на 23 март и в Гьор на 27 март, което накара Telex да определи кампанията му като „превърнала се в състезание по надвикване“.

Темата за руското влияние стои във фокуса на предизборните дебати. На 21 март The Washington Post заяви, позовавайки се на вътрешен документ на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, че службата е обсъждала план за инсцениране на фалшив опит за покушение срещу Орбан – операция, която вътрешно е била наречена „Gamechanger“. Целта е фокусът на кампанията да бъде изместен от смислени и важни социално-икономически теми към „емоционалната сфера на държавната сигурност и стабилността на политическата система“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли това като „дезинформация“, а кабинетът на Орбан не е правил коментар по темата.

Предстоящите парламентарни избори на 12 април бяха определяни от Politico като най-значимия вот в ЕС за 2026 г. Проучванията дават противоречиви резултати – опозиционно ориентирани институти отчитат аванс за „Тиса“ с 19–23 процентни пункта сред вероятните гласоподаватели, докато свързаният с правителството Център за фундаментални права дава 49% за Орбан и 42% за „Тиса“. Местният политолог Габор Тьорьок отбеляза, че подобно разминаване между анкетьорите е безпрецедентно за Унгария и „необяснимо от изследователска гледна точка“.

След Великден Орбан планира последни митинги в Шопрон, Дебрецен и Секешфехервар. Дали „Ruszkik haza“ ще го последва и там, остава да видим.

Протести в подкрепа на сепаратистите в Южен Йемен прераснаха в смъртоносна ескалация.

🇾🇪 Протест в подкрепа на подкрепяния от ОАЕ Южен преходен съвет (STC) в Мукала, столица на провинция Хадрамаут в Южен Йемен, ескалираха след като силите „Щит на родината", поддържани от Саудитска Арабия, откриха огън по тълпата, довеждайки до за загинали и ранени.

Инцидентът отразява продължаващото напрежение в южен Йемен между двете основни сили, воюващи срещу хутите, всяка от които е подкрепяна от различен регионален покровител. STC, финансиран и въоръжен от ОАЕ, се стреми към независимост на Южен Йемен и разполага с въоръжени отряди, държали значителна територия под своя контрол до края на 2025 г. Срещу него застават силите на международно признатото правителство на президентския лидерски съвет начело с Рашад ал-Алими, подкрепяни от Саудитска Арабия.

През януари конфликтът между двете страни ескалира в открити бойни действия, когато Ал-Алими нареди на губернатора на Хадрамаут да поеме командването на „Щит на родината" и да започне операция за превземане на всички военни бази под контрола на STC. Кралските саудитски ВВС нанесоха удари срещу позиции на STC в Ал-Хаша и Сейун, убивайки най-малко 20 бойци на съвета, а до 4 януари силите на правителството обявиха, че възстановяват контрола над всичките 9 окръга на Хадрамаут, съобщи Al Jazeera. Лидерът на STC Айдарус ал-Зубайди избяга в ОАЕ, а организацията обяви своето разпускане.

Въпреки военното поражение симпатиите към сепаратисткото движение остават силни в южните провинции на Йемен. През февруари и март протести в негова подкрепа избухнаха в Аден, Шабва и Хадрамаут, а силите на правителството убиха най-малко шестима души и раниха десетки, съобщи Al Jazeera. Human Rights Watch документира „очевидно прекомерно използване на сила" към протестиращи. Събитията в Мукала на 4 април следват същия модел – мирни демонстрации, разпръснати със стрелба от силите за сигурност, и задълбочават пропастта между Рияд и Абу Даби по въпроса за бъдещето на южен Йемен, докато и двете страни номинално остават в една коалиция срещу хутите.

Започна делото срещу командир на Асад за смазването на протестите през 2011 г.

🇩🇪🇸🇾 Апелативният съд в Берлин започна процеса срещу бивш командир на милиция, близка с режима на бившия сирийски президент Башар ал-Асад. Той е обвинен в участие в бруталното преследване на демонстранти срещу режима по време на въстанието през 2011 г. и извършване на тежки нарушения и престъпления срещу цивилни граждани.

Обвинителният акт включва осем точки за престъпления срещу човечеството съгласно международното наказателно право. Прокурор Антония Ернст заяви, че подсъдимият, в качеството си на командир на т.нар. милиция „Шабиха“ в началото на протестите, е нареждал на своите бойци да бият мирни демонстранти и да ги задържат, преди да ги предадат на сирийската полиция и сили за сигурност, където те са били подлагани на мъчения и нечовешки условия в ареста.

„Обвиненията се отнасят до това, което е известно като престъпления срещу човечеството според международното наказателно право. Освен това, съгласно принципа на универсалната юрисдикция и тъй като заподозреният се е намирал в Берлин по време на ареста му миналата есен, Германия също притежава правомощие да преследва подобни престъпления“, добави Ернст.

Сирийският активист за човешките права Анвар ал-Буни приветства началото на процеса след дълги години разследване: „Разследването отне много време – над шест години от началото му. Радвам се, че стигнахме до този момент и се надявам скоро да видим присъда“, каза той и добави: „Радвам се, че процесът се води тук, в Германия. Първо, защото има закони, насочени към престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, и второ, защото разполагаме с независима съдебна система. Вярваме в справедливостта на германското правосъдие и вярваме, че всеки ще получи заслужените си права.“

Процесът е част от мащабните усилия на Германия за преследване на извършители на престъпления срещу човечеството извън нейните граници по силата на принципа на универсалната юрисдикция, което отразява нейния ангажимент за прилагане на международното право в случаи на тежки нарушения.

Иран екзекутира трима мъже за убийството на полицаи по време на протестите

🇮🇷 Иранският режим екзекутира днес трима мъже, осъдени за убийство на двама полицейски служители по време на протестите през първата половина на януари, съобщи Ройтерс, цитирайки държавни медии в страната.

Екзекуциите бяха потвърдени от съдебната власт на Ислямската република, която заяви, че присъдите са били потвърдени от Върховния съд. Мъжете са признати за виновни в убийство и „Мохаребе“ (война срещу Бога) и в действия, които според властите са били извършени в интерес на Израел и САЩ.

Смъртните присъди са били изпълнени в град Кум. Представители на режима заявиха, че лицата са участвали в нападения с ножове и друго въоръжение по време на размириците на 8 януари, което е довело до смъртта на двама полицаи. Tasnim News съобщи, че осъдените са признали за убийствата, макар да не бяха предоставени други подробности относно твърденията за външно участие.

В по-ранни изявления от страна на режима се твърдеше, че не се планират екзекуции на участници в протеста. В средата на януари външният министър Абас Арагчи заяви: „Нито днес, нито утре ще има обесвания. Мога да ви кажа, че съм уверен, че изобщо няма план за обесване на протестиращи. Обесването е изключено.“

Протестите започнаха в края на декември 2025 г. като знак на недоволство от влошаването на икономическата ситуация в страната и бързо прераснаха в мащабни демонстрации срещу ислямския режим. Според различни оценки, цитирани от международни наблюдатели, броят на загиналите в потушаването на протестите възлиза на десетки хиляди цивилни.

Ислямският режим в Техерн оспорва цифрите и обвинява Израел и САЩ в подбуждане към безредици.

Израелски дронове ликвидират ирански съдии, участвали в репресии срещу протестиращи.

🇮🇱🎯🇮🇷 Израелски дронове започнаха кампания, насочена срещу магистрати, отговорни за съдебните репресии срещу протестиращи в Иран през първата половина на януари. Според опозиционни медии и мрежата Middle East News, последната операция е довела до ликвидирането на съдия Хосравани в провинция Лорестан, Западен Иран.

Съобщава се, че автомобилът на магистрата е бил поразен от прецизен удар в окръг Ларестан, провинция Фарс. Хосравани е идентифициран като фигура, пряко свързана с издаването на смъртни присъди срещу участници в демонстрациите срещу режима.

Кадри, разпространени в Telegram, показват последиците от попадение срещу превозното средство, като се твърди, че ударът е нанесен от израелски дрон. Тактиката бележи нов етап в оперативния подход на Израел, насочен към персонално ликвидиране на ключови фигури на съдебната власт в Ислямската република.

Философът-принц на Иран: С какво ще бъде запомнен Али Лариджани?

🇮🇷 През юни 2009 г. в Техеранския университет избухнаха безредици в знак на протест срещу манипулираните резултати от президентските избори в средата на месеца. Най-малко 12 души бяха убити. Човекът, който тогава заемаше поста председател на иранския парламент – Али Лариджани, веднага осъди насилието на силите за сигурност срещу студентите.

Той дори посети някои от местата, където младежите бяха нападнати, и се чудеше на глас как е възможно те да бъдат атакувани в общежитията си посред нощ. Лариджани обяви, че законът трябва да се спазва и че министърът на вътрешните работи трябва да поеме отговорност за събитията.

Превъртаме лентата 17 години напред. Когато в Иран избухнаха вълнения в първите дни на новата година, застрашавайки ислямския режим повече от всяко друго събитие досега, върховният лидер Али Хаменей прескочи правомощията на президента и се обърна към Лариджани, настоящ ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Този път той нямаше въпроси.

Днес Лариджани е масово възприеман като архитект на успеха на бруталните репресии през тази година, проведени с безмилостна ефективност. По различни оценки са убити между 7 000 и 36 500 цивилни, което подтикна САЩ да му наложат персонални санкции. Лариджани обвини самите протестиращи, твърдейки, че са действали като терористи под диктовката на Израел.

След убийството на Хаменей по време на съвместните израелски-американски удари в първия ден на войната, Лариджани беше считан за най-влиятелния човек в Иран – този, който държи върховната власт над националната сигурност и външната политика. Той не беше избран за наследник на върховния лидер не само защото не е негов син, но и защото не е духовник – задължително условие за ролята. Въпреки това, той е човекът, от когото се очаква да напътства новия лидер на всяка крачка, навлизайки в тази длъжност в един особено сложен период.

Лариджани има почти невероятна биография. В продължение на четири десетилетия се издига до ключови позиции във всички центрове на властта на Ислямската република. Бил е висш офицер в Революционната гвардия, министър на културата, ръководител на пропагандата, председател на парламента, кандидат за президент и от миналата година – секретар на Съвета за сигурност (пост, който е заемал и преди години). Той е „плътта и кръвта“ на иранския режим.

Може да изглежда, че Лариджани е само поредното безмилостно зъбно колело в машината, от онези, които мрачните режими произвеждат на конвейер. Но той не е само това. Дори докато служи в правителството от десетилетия, той никога не е изоставял своята най-голяма страст: философията. Хладнокръвният политик е и философ, лектор в Техеранския университет и експерт по възгледите на Кант за математиката и науката, автор на не по-малко от шест философски книги и множество статии.

Прекарах последната седмица на войната, потопен в писанията на Лариджани – доколкото беше възможно при почти изцяло спрян ирански интернет, блокирани академични сайтове и личния сайт на самия него. Открих блестящ мислител, който съчетава по необичаен начин съзерцателния живот с този на действието. В текстовете си Лариджани опитва да защити основните постулати на своя екстремен религиозен мироглед, използвайки правилата на западната философия, и излага аргументи, които искрено провокират мисълта.

Четенето на трудовете му е противоречиво преживяване. От една страна, очертават портрет на прагматичен човек, който не се колебае да отправи остри критики към властта в страната, който се стреми към модерно и развито общество и пише за свободата на изразяване и демокрацията. От друга страна, изпъква ясната фигура на ислямски фундаменталист, както сам се определя, който проповядва религиозно идеологическо лидерство.

Лариджани вярва, че истинската война не е за материални активи, а за духа. Той разпознава болестите на западния свят и им поставя огледало – огледало, което на места е предизвикателно, докато на други места предизвиква дълбоко отвращение.

67-годишният Али Лариджани е роден в семейство, описвано някога като иранския еквивалент на семейство Кенеди. Баща му е бил висш шиитски духовник. Най-големият му брат д-р Мохамад Джавад Лариджани е бил близък съветник на Хаменей по външните въпроси. Мохамад Джавад учи математика в университета в Бъркли, Калифорния, основава център за теоретична физика в Иран и е първото лице, получило разрешение да въведе интернет в страната си. Вторият му брат Садик Лариджани оглавява съдебната система на Иран в продължение на десетилетие, а от 2018 г. е председател на Съвета по целесъобразност – мощен държавен орган. Най-малкият брат Багер е бил заместник-министър на здравеопазването. Самият Али Лариджани се жени за Фариде, дъщеря на Мортеза Мотахари – един от водещите идеолози на Ислямската революция и най-близък ученик на аятолах Хомейни.

„Виждате отпечатъка на семейството в съдебната система, в политиката, в науките“, казва проф. Мерзад Боруджерди, експерт по Иран, пред Haaretz.

Интересно е, че иранските Кенеди са общност от интелектуалци. Дори Садик, който е духовник, е завършил западна философия; автор е на книги по философия на езика и аналитична философия и е превеждал Карл Попър.

Али Лариджани има бакалавърска степен по математика и компютърни науки от Техническия университет „Шариф“. След това променя посоката, защитавайки докторат върху философия на математиката на Имануел Кант. Впоследствие публикува три книги за Кант, както и трудове по политическа философия и управление.

Изборът на Кант може да бъде разгледан на фона на сблъсък на цивилизациите. Революцията от 1979 г. беше първият случай в модерната епоха, когато беше основана теокрация. Поддръжниците на революцията имаха стремеж да представят исляма като завършена идеология, способна да предложи философска алтернатива на модерния свят. Възгледът беше, че западната цивилизация е достигнала точката на пречупване, борейки се с алиенацията и самотата. Решението, според тях, беше в изкореняването на „изгнилото“ дърво на самата модерност.

Напрежението между тези две страни на неговия мироглед придружава Лариджани през целия му живот: от една страна, той е прагматик, който признава значението на науката и икономиката; от друга – той си остава фундаменталист.

„Иран не е просто карикатурна държава на аятоласите. Там се водят дълбоки интелектуални дискусии. Дори лидерът на революцията от 1979 г. Хомейни е изучавал Платон и Аристотел. Концепцията му за религиозния лидер е вариация на Платоновия философ-цар“, обяснява Боруджерди.

Въпреки това решението на Лариджани да се фокусира върху Кант само по себе си не е очевидно. Кант се отъждествява със светското начало и се противопоставя ясно на фундаментализма. Лариджани обаче иска да влезе в диалог с него, търсейки вид „одобрение“ от негова страна.

Един интересен пример е статия на Лариджани, изследваща природата на математическото доказателство. Той прави опит да помири религиозните институции с университетите. Основната му теза е, че истината има много лица: „Трябва смирено да признаем работата на другите, разбирайки, че всяка област разкрива част от истината. Когато изследваме една област, не трябва да прилагаме откритията си към други области.“

Науката и религията могат да принадлежат към две различни сфери, но те също така се сблъскват. И когато има сблъсък, изборът на Лариджани е ясен.

През 90-те години той става министър на културата и затяга цензурата. По-късно, като шеф на държавната телевизия за период от 11 години, той разширява пропагандната машина на режима и твърди, че изкуството трябва да служи като инструмент за откриване на истината и за „трансцендентност“.

Под негово ръководство националната телевизия укрепва властта на екстремистите. Лариджани инициира предавания, в които прогресивни интелектуалци са остро атакувани, което често служи като платформа за тяхното последващо затваряне. Още преди ерата на изкуствения интелект, Лариджани специализира във фалшивите новини, одобрявайки кадри, които манипулативно представят политическите му опоненти в негативна светлина.

Въпреки това, Лариджани се помни и като изтънчена фигура. Бившият британски външен министър Джак Стро си спомня, че докато Ахмадинеджад носел дрехи от 80-те, Лариджани идвал на срещи с безупречно изгладена тениска с яка на Ralph Lauren.

В книгата „Завет с народа“ той предлага „нов Иран“ – държава със стремеж към научен ренесанс и възход на икономиката. Тази двойственост се вижда и в семейството му: една от дъщерите му е изтъкнат учен в САЩ в сферата на изследванията на рака. Лариджани е възпитал дъщеря си в независимост, но в същото време поддържа възгледа, че за жените е за предпочитане да нямат роли извън дома.

В своите бележки за човешката свобода Лариджани твърди, че свободата на мисълта е право. Но веднага добавя едно голямо „но“, което легитимира концепцията за „полиция на мисълта“: всичко, което предизвиква „социална деградация“, трябва да се огранича. Кой решава кое е деградация? Лариджани, разбира се.

Подобна е логиката му за демокрацията. Той вярва, че обществото има „колективна душа“, която се стреми към изкупление, и затова законите трябва да бъдат съобразени с принципите на исляма.

Днес, след смъртта на Хаменей, Лариджани се позиционира като ключова фигура. Той координира сложните военни и политически отговори на заплахите срещу режима. Използва социалните мрежи, за да влияе на американското обществено мнение, обвинявайки Тръмп, че е предал принципа „Америка на първо място“ в полза на Израел.

В „Държавата“ Платон описва Калиполис – идеалното общество, начело на което е застанал философ. Но Лариджани не прилича на „философ-цар“, а по-скоро на „философ-принц“ по Макиавели, за когото висшата ценност е запазването на властта на всяка цена.

Карл Попър твърдеше, че важният въпрос в политиката не е „Кой трябва да управлява?“, а „Как да изградим институции, така че лошите владетели да не могат да причинят твърде много щети?“.

Критиката на Лариджани към западния свят и неговия призив за надхвърляне на модерността не бива да се отхвърлят с лека ръка. Но в крайна сметка действията му надхвърлят всичко, което може да бъде оправдано в името на която и да е философия. Лариджани е дълбок идеолог, който извърши нещо непростимо в името на идеологията.

Изкушаващо е да го видим като трагичен герой, принуден да командва клане. Но самият той вероятно би презирал подобно описание, считайки го за „западно и сантиментално“. Той се отказа от доброто в името на вярата – най-важното нещо в живота му. Като Авраам, готов да пожертва сина си. И все пак има една важна подробност в историята: Авраам не заби ножа.

14 арестувани при щурм в централа на Кубинската комунистическа партия.

🇨🇺 Поне 14 души са задържани за нападение срещу централата на Кубинската комунистическа партия, единствената разрешена в Куба, в град в централната част на страната. Това съобщи местен служител, цитиран от държавните медии в понеделник.

Събитията са се разиграли рано сутринта в събота, когато група демонстранти, разгневени от прекъсванията на тока и недостига на храна, нахлуха в централата на партията в община Морон, която се намира на 460 км източно от Хавана.

По време на събитие в Морон понеделник, първият секретар на КПК за района Хулио Ериберто Гомес уточни, според провинциалния вестник Invasor, че заради инцидента са били арестувани 14 души.

„За пореден път е използвана група престъпници, които не представляват народа на Морон; има свидетелски показания и истината ще излезе наяве в следващите дни“, добави Гомес.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел призна за наличието на социално недоволство на острова, но осъди вандалските прояви и увери, че за тези действия „няма да има безнаказаност“.

„Разбираемо е недоволството, което предизвикват у нашия народ продължителните прекъсвания на тока в резултат на енергийната блокада от САЩ“, написа той в профила си в X, но подчерта, че „за вандализма и насилието няма да има прошка“.

Куба, с население от 9,6 милиона души, преминава през дълбока икономическа криза с недостиг на храна, лекарства и горива. Ситуацията се влоши след спирането на доставките на суров петрол от Венецуела след падането на Николас Мадуро по време на американска инвазия и заплахата на Вашингтон да санкционира други страни, които продават гориво на острова.

Режимът на тока и липсата на храна бяха повод и за демонстрации срещу режима през юли 2021 г. Протестите тогава бяха най-мащабните такива в островната държава от идването на революцията на власт през 1959 г.

Ирански граждани отговориха на призива от Раза Пахлави за днешния празник.

🇮🇷🙏 Видео, разпространено в социалните мрежи, показва група ирански граждани в град Машхад, които са събрани през нощта на 18 март, за да отбележат традиционния празник Чахаршанбe Сури. Събитието съвпада с призив, отправен от принц Реза Пахлави, който насърчи публичните прояви в навечерието на персийската Нова година.

На кадрите може да бъде видяно как участниците пеят патриотичната песен „Ey Iran“, която често се асоциира с националната идентичност и се използва в различни периоди на обществено недоволство. Не се съобщава за намеса от страна на силите на режима към момента на заснемане на видеото.

Независимо потвърждение на обстоятелствата около видеото е почти невъзможна заради продължаващото прекъсване на интернет достъпа в страанта. От началото на януари 2026 г. властите поддържат различни нива на ограничения и филтриране на мрежата, като според данни на мониторинг групи като NetBlocks и Cloudflare трафикът често спада до едва 1–4% от нормалните нива. Към 17–18 март ограниченията остават в сила, поради което иранците на практика имат достъп до частично изолиран вътрешен интернет и силно затруднена връзка с външния свят.

Чахаршанбe Сури, отбелязван в последната сряда преди Норуз, традиционно включва събирания на открито и ритуали с огън. През последните години обаче празникът периодично придобива политически оттенък, който се засилва в условията на обществено недоволство срещу ислямския режим.

Реза Пахлави, син на последния шах на страната, живее в изгнание и често отправя послания към обществото в родината си чрез социалните мрежи. Неговите призиви нерядко се възприемат като опит за мобилизация на символични или протестни действия, а името му беше неизменно в скандиранията на протестите през януари, погазени от режима с кървави репресии, довели до смъртта на десетки хиляди ирански граждани.

Британската полиция забрани проиранско шествие в Лондон поради рискове за сигурността

🇬🇧 Британската полиция обяви, че е забранила планираното за неделя в Лондон проиранско шествие заради вероятността от „крайно напрежение“ с контрапротест и рисковете, произтичащи от Техеран в контекста на войната в Близкия изток.

Шествието „Ал Кудс“ в централен Лондон се организира ежегодно от Ислямската комисия за човешки права, която според полицията подкрепя иранския режим.

Прагът за забрана на протести в Обединеното кралство е висок, като полицията уточнява, че това е първият случай на прилагане на правомощието от 14 години насам. Рисковете за обществения ред обаче са „толкова сериозни“, че блокирането на проявата е оправдано. Забраната важи и за всякакви контрашествия.

`Ислямската комисия за човешки права по-рано заяви в X, че шествието се провежда в подкрепа на палестинското освобождение.

Органите на реда посочват, че предишни шествия „Ал Кудс“ са довеждали до арести за демонстриране на подкрепа на терористични организации и антисемитски престъпления от омраза. Дори и при наличието на забрана, полицията очаква „предизвикателен и потенциално съпътстван от насилие уикенд“.

„Взехме под внимание вероятното въздействие на нестабилната ситуация в Близкия изток върху протестите, предвид атаките на иранския режим срещу британски съюзници и военни бази зад граница. Трябва също да отчетем, че службите за сигурност бяха ясни за заплахите, пред които сме изправени на британска земя от страна на иранския режим“, се отбелязва в изявлението на полицията, публикувано късно във вторник.

Британската полиция е подложена на засилен контрол заради начина, по който контролира редовните акции в подкрепа на Палестина в Лондон след клането на Хамас на 7 октомври 2023 г. Поддръжници и противници остават в остро противоречие относно правото на свободно изразяване, подкрепата за забранената група Palestine Action и въздействието върху еврейската общност.

Миналата седмица британската полиция арестува четирима мъже по подозрение в оказване на подкрепа на иранското разузнаване при наблюдение на лица и места, свързани с еврейската общност в Лондон.

В случай че Ислямската комисия за човешки права реши да проведе статично събрание, за чиято забрана няма законово основание, полицията заяви, че то ще бъде поставено под строги условия.

Пакистан въведе армия и полицейски час след кървави протести пред консулството на САЩ.

🇵🇰 Пакистан мобилизира армията и наложи полицейски час за 72 часа в определени райони след вълна от смъртоносни протести в отговор на убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей след съвместни удари на САЩ и Израел в събота.

Най-малко 24 души загинаха, а десетки бяха ранени при сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност в цялата страна в неделя. Това принуди властите да засилят мерките около посолството и консулските служби на САЩ.

Полицейският час беше въведен рано сутринта в понеделник в областите Гилгит, Скарду и Шигар в северния регион Гилгит-Балтистан. Според официално изявление там най-малко 12 протестиращи и един служител по сигурността са били убити, а десетки други са ранени по време на конфронтациите.

От тях седем души са загинали в Гилгит, съобщи служител от спешна помощ, а други шестима са починали в Скарду, потвърди лекар пред агенция AFP в понеделник.

В неделя хиляди демонстранти атакуваха офисите на Групата военни наблюдатели на ООН в Индия и Пакистан (UNMOGIP), която следи примирието в оспорвания хималайски регион Кашмир, както и Програмата на ООН за развитие в град Скарду. Освен това демонстранти подпалиха полицейски участък и нанесоха щети на училище и офиси на местна благотворителна организация в Гилгит, съобщават официални лица.

Говорителят на ООН Стефан Дюжарик заяви в понеделник, че протестиращите са проявили насилие в близост до полевата станция на UNMOGIP, която е била вандализирана.

„Безопасността и сигурността на персонала и обектите на ООН в целия регион остават наш основен приоритет и продължаваме да следим ситуацията отблизо“, заяви Дюжарик.

Шабир Мир, говорител на регионалното правителство на провинция Гилгит-Балтистан, увери, че ситуацията се намира под контрол и полицейският час ще остане в сила до сряда. Началникът на полицията Акбар Насир Хан призова жителите да не напускат домовете си заради „влошаващото се състояние на обществения ред“.

В южния пристанищен град и търговски център на страната, Карачи, 10 души бяха убити, а най-малко още 60 са ранени при сблъсъци време на протест пред консулството на САЩ. Други двама протестиращи загинаха в столицата Исламабад, докато се насочваха към американското посолство.

Пакистанските власти засилиха охраната на американските дипломатически мисии в цялата страна, в това число около сградата на консулството в Пешавар, за да избегнат по-нататъшно насилие.

Посолството на САЩ и консулствата му в Карачи и Лахор отмениха интервюта за визи и услуги за американски граждани в понеделник, посочвайки като причина съображения за сигурност.

Федералното правителство предупреди, че ситуацията може допълнително да се влоши на фона на мащабните демонстрации, осъждащи убийството на Хаменей в събота.

Техеран отговори със серия от атаки с дронове и ракети, насочени срещу Израел и активи на САЩ в няколко страни от Персийския залив.

Сблъсъци между шиитски протестиращи и силите за сигурност в Бахрейн.

🇧🇭 Сблъсъци избухнаха между шиитски протестиращи и силите за сигурност на Бахрейн, когато последните разпръснаха демонстрация, осъждаща ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей. По време на безредиците участници в тях хвърляха самоделни запалителни бомби, коктейли „Молотов“, срещу органите на реда.

Припомняме, че Израел и САЩ започнаха масирана въздушна кампания срещу Иран, като първоначалната вълна от удари беше насочена срещу съвещание на висши официални лица в правителствен комплекс в Техеран. Ударът уби върховния лидер аятолах Али Хаменей, членове на семейството му, командири от Революционната гвардия, както и официални лица от високите етажи на режима.

22 загинали при протести срещу САЩ в Пакистан, опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад.

🇵🇰 Поне 22 души загинаха по време на анти-американски демонстрации в Пакистан, при които стотици хора се отправиха към консулството на САЩ в Карачи. Безредици избухнаха също в Ирак, където федералните сили за сигурност използваха сълзотворен газ срещу тълпа, опитала се да щурмува американското посолство в Багдад.

Протестите бяха организирани в отговор на убийството на върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран при съвместни удари на Израел и САЩ. Тълпа демонстранти в Карачи скандираше срещу удара, преди да влезе в приемната зала на консулството и да запали малък огън.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва мъж, който вика: „Смъртта на лидера е отмъстена.“

Според медицински служител 10 души са загинали след като силите за сигурност откриха огън, а над 30 други са ранени. Насилието, породено от протести на други места в Пакистан, отне живота на 10 души в Гилгит-Балтистан и на двама в столицата Исламабад.

Силите за сигурност на Ирак използваха сълзотворен газ, след като стотици протестиращи, размахващи знамена и хвърлящи камъни, се опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад, където се намира посолството на САЩ. Вчера Израел и САЩ започнаха да нанасят удари по шиитските милиции в страната, подкрепяни от Иран, което доведе до жертви.

Смъртта на Хаменей разтърси Близкия изток и ислямския свят като цяло. 86-годишният шиитски духовник, държавен глава на Иран в продължение на 36 години, ръководеше политиката за сигурност на Ислямската република, довела до създаването на мрежа от шиитски милиции с негова подкрепа.

Хамас, Ансар Аллах (хутите в Йемен), ливанската Хизбула и шиитски милиции в Ирак направиха изявления с изрази на съболезнования и солидарност с Хаменей, когото възхваляваха като муджахид (религиозен воин) и мъченик.

„[Хаменей] водеше марша на джихада и съпротивата срещу тираничните и потиснически американски и израелски сили, врагове на религията и човечеството“, се казва в изявление на генералния секретар на Хизбула, Наим Касем.

При управлението му Иран обучаваше, въоръжаваше и инвестираше в групи като Хизбула, за да създаде това, което нарече „Ос на съпротивата“ в Близкия изток. Години наред тези групи работеха в подкрепа на целите на Ислямската република в региона и бяха част от своеобразен бастион срещу САЩ и Израел.

В Ливан десетки хиляди поддръжници на Хизбула и шиитски мюсюлмани излязоха в южните предградия на Бейрут, за да оплакват Хаменей, размахвайки знамена на Хизбула и Иран и носейки снимки на починалия ирански лидер.

В йеменската столица Сана близки до хутите медии се похвалиха с „милионен марш“ в подкрепа на Иран и в памет на Хаменей.

Смъртта му е тежък удар за оста на съпротивата, която и без последните събития бе сериозно отслабена от Израел през последните две години и половина. Ликвидирането на Хаменей е поредна символична рана за много шиитски мюсюлмани, която идва под 18 месеца след смъртта на Хасан Насрала, който ръководеше Хизбула, докато не беше убит при израелски въздушен удар по южните предградия на Бейрут през ноември 2024 г.

И двамата шиитски лидери се възприемаха като ключови фигури в съпротивата срещу западното потисничество.

„След смъртта на Насрала вече нищо не ни изненадва. Свърши се. Изглежда Израел може да убие когото поиска“, каза ливанска жена от южните предградия на Бейрут.

Не всички обаче оплакваха загубата на иранския лидер. В Сирия, където Техеран беше основният покровител на тоталитарния режим на Башар ал-Асад, докато той не беше свален през 2024 г. хората излязоха по улиците, след като чуха новината. Някои надуваха клаксоните на колите си в знак на радост, докато други пееха революционни лозунги. Когато по време на ръгби мач прекъснаха, за да съобщят новината, зрителите и играчите започнаха да ликуват.

В Ливан противниците на Хизбула отбелязваха смъртта на Хаменей без бурни празненства, тъй като се опасяват да не предизвикат поддръжниците на Хизбула, която продължава да поддържа силни позиции в определени слоеве на обществото в Ливан.

На правителствено ниво реакцията в Близкия изток беше сдържана, като повечето външни министерства изобщо не коментираха смъртта на Хаменей, въпреки безпрецедентния характер на убийството на действащ държавен глава от чужда държава. Транскрипцията на телефонен разговор днес между министрите на външните работи на Оман и Иран не споменава нищо за убийството на Хаменей.

Продължават студентските митинги в Иран.

🇮🇷 Студенти в университети из цял Иран продължават да провеждат масови митинги в памет на загиналите в протестите през януари, както и в знак на съпротива срещу режима на Ислямската република, съобщава Iran International.

Според опозиционното издание, демонстрации са били проведени в Техеранския университет, Техническия университет „Шариф“, университета „Шахид Бехещи“, университета „Фердоуси“, университета „Хадже Насир“, както и в Университета по изкуствата.

Съобщава се, че членове на паравоенната милиция „Басидж“ са нахлули в някои от кампусите в опит да уточнят самоличността на протестиращите.

Студентското издание Amirkabir Newsletter информира, че силите на „Басидж“ първо са влезли в конфронтация със студентите, което е довело до сблъсъци и ответна съпротива. По-късно силите са опитали да щурмуват сградата на Инженерния факултет, като при инцидента са били счупени прозорци.

Кадри, публикувани в интернет, показват студенти, които маршируват и скандират в няколко кампуса, като някои от демонстрантите държат в ръце знамето на имперски Иран отпреди революцията от 1979 г. Други видеа показват сблъсъци между протестиращи и членове на милицията „Басидж“.

12 години от кулминацията на Майдана.

🇺🇦🔙 Днес се навършват точно 12 години от кървавата кулминация на Революцията на достойнството в Киев. Събитията от 18–20 февруари 2014 г. отбелязват повратен момент на вътрешната политическа криза в Украйна, съвпадайки с активната фаза на руската операция, чиято подготовка, както стана ясно по-късно, е била планирана от години.

Към средата на февруари 2014 г. напрежението между участниците в протеста на площад „Независимост“ и президента Виктор Янукович достига точка на кипене. Още през януари са налице случаи на убити демонстранти, а стотици са ранени в сблъсъците от ноември и декември 2013 г.

Управляващият кабинет прокарва т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават правото на протест и свободата на словото. Преди това Конституционният съд отменя реформата от 2004 г. Това разширява правомощията на президента, поради което е считано от опозицията като инструмент за концентрация на власт.

На 18 февруари опозиционни депутати настояват за незабавна отмяна на промените в Конституцията. Гласуването е блокирано, което кара хиляди да тръгнат от площада към парламента. Там са посрещнати от Силите за сигурност, които използват прекомерна сила – блокирани са улици с автобуси и бронирана техника, използват палки, шокови гранати и огнестрелно оръжие. В центъра на столицата се разиграват жестоки сблъсъци. В следващите няколко дни са регистрирани случаи на стрелба с бойни патрони. Жертвите нарастват главоломно.

Защитниците на площада издигат барикади и подпалват автомобилни гуми, за да създадат димна завеса срещу снайперистите. Нощта на 19 февруари се превръща в една от най-интензивните. Достъпът до Киев е ограничен с цел да се осуети идването на подкрепления от страната. До 21 февруари сблъсъците не спират. По официални данни повече от 100 протестиращи са убити, а над 2500 други са ранени.

Реакцията извън столицата е незабавна. В редица градове стартират масови акции, насочени срещу местни структури на властта. На 18–19 февруари в Лвов протестиращи поемат контрол върху четири от шест районни полицейски управления, областната администрация, офиса на Службата за сигурност на Украйна и управлението на вътрешните работи. В Одеса граждани блокират база на специалните части, за да попречат на изпращането им към Киев. На други места командири на силите за сигурност заявяват публично, че няма да изпращат своите подчинени срещу протестиращи.

Към 19 февруари става ясно, че политическата позиция на Янукович е силно ерозирана. Няколко дни по-късно той бяга към Москва. Част от служителите на спецотряд „Беркут“ са обвинени в откриване на огън срещу протестиращи, но също бягат от страната; през 2019 г. някои от тях са включени в размяна на задържани между Киев и подкрепяните от Москва милиции в Донбас.

Паралелно със събитията в столицата започват действия, довели до незаконното анексиране на Крим от Русия и последвалата война в Донбас. В този смисъл февруари 2014 г. бележи не само прелом във политически план, но и началото на дългогодишна конфронтация между Русия и Украйна, ескалирала в пълномащабна война през февруари 2022 г.

12 години по-късно събитията от онези дни остават ключов момент за украинската държавност. Те очертаха разделителната линия между управленски модел, отхвърлен от украинците като авторитарен, и курса към дълбока интеграция със свободния свят. Курс, бранен безкомпромисно от украинците вече 12 години.

Жители на Краснодар протестират против строеж на храм, посветен на героите от СВО

🇷🇺⛪️ Над 1000 жители на микрорайон Юбилейний в руския град Краснодар се включиха във видео обръщение към руския президент Владимир Путин, в което се обявяват срещу план на местните власти за изграждане на огромен храмов комплекс в пределите на техния квартал. Обръщението ще бъде изпратено до ежегодната „Пряка линия“ с Путин, която предстои да бъде излъчена идния петък, съобщи местното издание 93.ru.

Властите в Краснодар планират да издигнат 70-метров храмов комплекс на обща площ от 6400 кв. метра в Юбилейний. Според местни медии, в случай на реализация комплексът ще обхваща цялата зелена зона на крайбрежната алея, което ще лиши жителите от традиционно място за разходки.

Първите планове за строеж на храм на това място датират от 2021 г. Още тогава местните жители реагираха остро и се обявиха за запазване на зелената площ. Те подчертават, че съвсем наблизо се намира действащият Рождественски храм, който се пълни само на Великден, Коледа и Кръщение, както и параклисът „Димитър Солунски“.

След началото на руската инвазия в Украйна, темата временно беше на заден план, но през есента на миналата година стана ясно, че на крайбрежната алея се предвижда изграждането на църковен комплекс, който ще включва най-големия храм в Южния федерален окръг.

Преди около година жителите на квартала събраха над 3000 подписа срещу обявените планове за строителство, но получиха единствено уклончив отговор от губернатора.

Пренебрегнати обществени слушания

През октомври се проведе общественo изслушване, в които участваха 1928 души. Над 1400 души или близо 80% гласуваха против строителството, но аргументите им бяха игнорирани от местната власт. В същото време доводите на малко над 430 души, които подкрепиха проекта, бяха приети.

Освен това в началото на ноември жителите инициираха подписка за оставка на кмета Евгений Наумов, който беше обвинен в религиозно разделение в обществото, според местното издание „Юга“.

Подозрения за корупция

През декември близки до Кремъл медии обявиха, че храмът ще бъде построен „в чест на героите от СВО“, като информацията беше потвърдена и от областния губернатор Вениамин Кондратиев. Но противниците на проекта оспориха решението и посочиха, че жилищният квартал не е подходящ за мемориален комплекс поради лошите транспортни връзки и липсата на места за паркиране.

„Ние също уважаваме героите от СВО... Но ако храмът наистина е в тяхна чест, защо го набутват в задънен район, до който дори е трудно да се стигне с кола? Това ли е уважението към паметта на героите – да скриеш храма им из задните улички, където дори роднините няма да могат да дойдат нормално?“, коментира местен жител пред 93.ru.

Сред противниците на проекта все по-усилено се коментират и слухове, според които строежът ще бъде платен от анонимен „меценат“, който в замяна ще получи преференции и терени за жилищно строителство от градските власти.

Медийни атаки и отменена контраакция

След като стотици жители се събраха за обръщение на видео до областния губернатор, близки до Кремъл медии и федерални канали, сред които православния телеканал „Спас“, разпространяват новини, че „събраните хора са против Бога“ и „безбожници и антихристи“. Генералният директор на канала Борис Корчевников нарече събранието „слаб краснодарски майдан“ и „шабаш“, като се позова на лъжливото твърдение, че акцията е организирана от Комунистическата партия (КПРФ).

Но участниците в протеста настояват, че не са против строителството на храма, а са единствено срещу мястото на крайбрежната алея. „Ние всички като деца на нашето общество споделяме християнските ценности и не нападаме никого. Просто се опитваме да защитим нашия малък зелен свят“, заяви един от протестиращите.

Сергей Климов, депутат от градската дума от партия „Нови хора“, обяви контраакция, в която са поканени „всички руснаци, православни християни и всеки, подкрепящ традиционните ценности“. Той сподели, че „героите ни от фронтовата линия също не разбират защо тази предателска измет действа в дълбокия тил и подкопава стабилността в страната“.

По-късно обаче Климов отмени събитието, обяснявайки решението си с намеса на „чуждестранни агенти“ и „нежелани организации“, които са започнали да представят случващото се в последните дни като „вътрешна война в Краснодар“.

„Путин, Помогни!“

В обръщението на местни жители, записано за излъчване по ежегодната „Пряката линия“, която се провежда всяка зима с Путин, те разкриха, че са получили обещание за парк и облагородяване на крайбрежната алея, като вместо властите са променили Общия устройствен план, отнемайки зелената зона за храма. Събралите се скандираха „Юбилейний против застрояването!“ и „Путин, помогни!“.

Хората се съмняват, че ще бъдат показани в ефир, но подобно обръщение е „единствената им надежда на фона на пълното безразличие на местната власт“, заключава 93.ru.

Свалената премиера на Бангладеш беше осъдена задочно на смърт.

Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г.
📸 Снимка: Monirul Alam/EPA

🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.

Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.

При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“

Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.

В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.

Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.

Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.

Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия.
📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters

В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.

Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.

15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.

В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.

Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.

Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.

В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.

Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.

Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака.
📸 Снимка: Rajib Dhar/AP

Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.

Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.

За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.

„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.

Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.

„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.

Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“

Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.

Антикомунистически банер се появи в китайската столица Пекин.

🇨🇳 Точно след края на 4-то пленарно заседание на 20-и централен комитет на Китайската комунистическа партия (КПК), в района Санлитун в Пекин се появяват огромни банери срещу комунизма, които директно обвиняват КПК в това, че е античовешка зла секта.

На 25 октомври, в условията на строга полицейска охрана докато се провежда Четвърто пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улица в Санлитун в Пекин се появяват два антикомунистически банера. Съдържанието директно твърди, че КПК е античовешка зла секта.

„В такъв период с висока чувствителност точно след пленарното заседание, някой се осмелява да качи банери със системна критика по улица Санлитун в Пекин. Това показва огромна лична смелост и копнеж по свободата, който е наистина завладяващ“, написа китайски потребител на Х, споделяйки снимка на опънатия банер.

Снимки от чужбина в X показват, че точно след края на Четвъртото пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улиците в Санлитун в Пекин са окачени два антикомунистически банера със следното съдържание:

„Същността на Комунистическата партия е антихуманна зла секта, която неизбежно отваря тежки бедствия на Китай. Отворете вратата за партии, свобода относно създаването на партии, свобода за конкуренция, свобода за избор – създаваме условия за свобода, човечност и върховенство на закона.

На снимките се вижда човек, който с мегафон говори на случайни минувачи, но съдържанието на думите му не е ясно. Според профила в X на писателката Ли Ин, живееща в Италия, по-късни снимки показват, че банерите са конфискувани от охранители.

Това е поредния случай на публичен акт срещу комунизма след инцидента през октомври 2022 г., когато Пън Лифъ издигна антикомунистически банер на моста „Ситун“ преди 20-ия национален конгрес на КПК в Пекин.

Снимките надскочиха политическите граници на страната, което предизиква бурни дискусии сред потребителите в мрежата: „След „Ситун“ моста, сега е Санлитун, после ще е „Ерсян“ мостът – това ли е обратният отчет за края им?“

„Макар че китайската земя е газена дълго време от комунистически бандити, винаги има хора, които не са загубили смелостта и надеждата си. С героични постъпки те вдъхновяват милиони хора да се вдигнат срещу диктатурата и тиранията!“, написа китайски потребител на социалните мрежи.

Анализ: Как режимът в Иран използва чуждите си проксита за потискане на вътрешно недоволство.

Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.

Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.

В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.

По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.

Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.

Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.

В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.

Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“

Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.

Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.

Президентът на Мадагаскар съзря „опит за незаконен и насилствен захват на властта“.

🇲🇬 Администрацията на президента на Мадагаскар обяви, че в страната се извършва „опит за незаконен и насилствен захват на властта“, съобщи телевизия Al Jazeera.

Изявлението беше направено след като военнослужещи от елитното звено CAPSAT, което през 2009 г. помогна на президента Андри Радзуелина да вземе властта с преврат, се включиха към протеста. В неделя формированието обяви, че поема контрола над армията.

„Отсега нататък всички заповеди за армията – независимо дали става въпрос за сухопътни войски, военновъздушни сили или флот – ще идват от щаба на CAPSAT“, заявиха офицерите.

Днес хиляди граждани излязоха по улиците на столицата Антананариво. Сред участниците в протеста бяха църковни лидери, опозиционни политици, сред които бившия президент Марк Равалуманана, и военнослужещи от CAPSAT.

Протестите в Мадагаскар започнаха в края на септември заради недостиг на вода и електричество. Според Al Jazeera само около една трета от местното население има достъп до ток, а честите му прекъсвания продължават повече от осем часа на ден.

По-късно те ескалираха в масови демонстрации срещу правителството. Участниците в тях настояват за оставката на президента, който според тях трябва да се извини за насилието срещу демонстранти, както и да разпусне Сената и избирателната комисия.

В хода на протеста силите на реда често влизаха в сблъсъци с демонстранти, в които използваха сълзотворен газ и гумени куршуми. Според данни на ООН от началото на демонстрациите са загинали най-малко 22 души, а над 100 са ранени.