Може ли небесен щит на НАТО да възроди Украйна?

Знамето на НАТО се развява над централата на Алианса в Брюксел на 12 септември 2025 г.
📸 Снимка: Simon Wohlfahrt / AFP

🇵🇱🇺🇦 Във вторник срещу сряда през нощта полски изтребители F-16 и самолети за бързо реагиране на НАТО бяха вдигнати под тревога, за да посрещнат безпрецедентно нахлуване на руски дронове във въздушното пространство на Полша, при което бяха потвърдени нарушения от най-малко 19 дрона, от които 8 бяха свалени. Съобщава се, че 5 от тях са били насочени към летище Жешув – основния логистичен център за западната военна помощ за Украйна.

Въпреки че Русия отрече участието си, източници от НАТО тълкуват нахлуването като умишлен тест на възможностите за противовъздушна отбрана и системите за ранно предупреждение на алианса. Това отразява предишно руско поведение, като например нахлувания на дронове в румънското въздушно пространство през 2023-2024 година, които също са били насочени към райони с инфраструктура на НАТО.

Полша и НАТО разглеждат инцидента като умишлен. В отговор Варшава задейства член 4 от договора на НАТО, който дава право на всяка държава-членка да поиска консултации, когато смята, че е налице заплаха за своята териториална цялост, политическа независимост или сигурност. Макар че член 4 не задейства колективна отбрана като член 5, той е официален механизъм за оценка на ситуацията и обединяване на съюзниците. Този ход на Полша подчерта сериозния характер на инцидента и предизвика спешни дискусии в редиците на Алианса за укрепване на противовъздушната отбрана по източния му фланг.

Това повдига ключов въпрос: може ли руските дронове да подтикнат Европа към преосмисляне на стратегията за противовъздушна отбрана на НАТО?

За да избегне ескалация и пряка конфронтация с Русия, НАТО отдавна се придържа към политика на защита единствено на територията на своите държави-членки. Въпреки това с продължаваща руска агресия и ескалация на войната с дронове, границата между подкрепата за Украйна и директното ангажиране с Русия става все по-неясна.

Инцидентът по-рано тази седмица бележи първия координиран кинетичен отговор на НАТО срещу руски активи на територията на алианса, включващ многонационално прехващане и ангажиране. Това представлява преминаване от предишно пасивно наблюдение към активна отбрана. Събитието разкри и ключова стратегическа уязвимост: близостта на критична инфраструктура на НАТО до границите на Украйна я прави лесно достъпна за руски атаки.

Освен военните си последици, нахлуването доведе до нарушения в авиационния сектор. Летищата Варшава Шопен, Варшава Модлин, Жешув и Люблин бяха затворени за няколко часа, което доведе до загуби на приходи за летища и авиокомпании, породени от пренасочване на полети, повишени разходи за гориво и компенсации за закъснения. Очаква се застрахователните премии за авиокомпаниите, опериращи близо до източния фланг на НАТО, да се повишат, а засиленият геополитически риск може да увеличи капиталовите разходи за европейските бизнеси близо до украинската граница.

Европейските лидери застанаха зад Полша. Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли нарече нахлуването „ново ниво на враждебност срещу Европа“. Президентът на ЕС Урсула фон дер Лайен обеща „пълна солидарност с Полша“. Швеция и Нидерландия се ангажираха да предоставят още зенитно-ракетни комплекси и самолети.

Въпреки това тези мерки може да не са достатъчни, за да предотвратят бъдещи руски провокации – било то в Полша или другаде. За да защити гражданите и запази икономическата стабилност на Европа, ще се наложи НАТО да преразгледа позицията си и да обмисли разширяване на покритието на противовъздушната отбрана в части от Украйна. Това може да включва разполагане на мобилни радари, интегриране на украинското въздушно пространство в системите за ранно предупреждение на Алианса и съвместни протоколи за прехващане. Подобни мерки биха останали отбранителни по характер и биха могли да се впишат в съществуващите рамки за сътрудничество между НАТО и Украйна.

Дали НАТО ще се адаптира, остава неясно. Въпреки че Европа преодоля инерцията си и започна да дава приоритет на отбраната, администрацията на президента Доналд Тръмп продължава да е твърдо против директно военно участие на САЩ във войната в Украйна. Тъй като САЩ продължават да са гръбнака на НАТО, всяка промяна в стратегията или военната му позиция ще изисква изричното съгласие от Вашингтон.

Ако обаче възможностите за противовъздушна отбрана бъдат разширени в Украйна – дори да бъде в ограничен мащаб, това може да отключи значителна стойност за инфраструктурни проекти, особено в енергийния сектор.

Пълномащабната инвазия в Украйна причини материални щети за 176 млрд. долара до 31 декември 2024 г. според 4-тата бърза оценка на щетите и нуждите на Световната банка (RDNA4). Нуждите от възстановяване и реконструкция в следващото десетилетие се оценяват на близо 524 млрд. долара – близо три пъти номиналния БВП на Украйна за миналата година Според RDNA4 възстановяването на енергийния и минния сектор в Украйна ще изискват най-малко 67,8 млрд долара.

Световната банка очаква частният капитал да осигури по-голямата част от финансирането за това, но постоянната заплаха от въздушни атаки не спира да подкопава доверието на инвеститорите, особено за проекти, изискващи дългосрочни ангажименти. Много институционални играчи стоят встрани в очакване на официално примирие или трайно прекратяване на огъня.

В този контекст дори ограничено подобрение в покритието на въздушния щит на НАТО към украинска територия може да послужи като ясен сигнал за стабилност, намалявайки реалните, но и възприеманите рискове, понижавайки застрахователните разходи, стимулирайки капиталови потоци и ускорявайки усилия за реконструкция преди постигането на споразумение за мир.

Молдова прие новата си 10-годишна отбранителна стратегия.

Президентът на Молдова Мая Санду присъства на церемония по встъпване в длъжност за втория си мандат в столицата Кишинев, 24 декември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Парламентът на Молдова, който в по-голямата си част е съставен от прозападни депутати, одобри 10-годишна стратегия за отбрана, насочена към увеличаване на военните разходи като част от усилията за присъединяване към Европейския съюз.

Министърът на отбраната Анатолие Носатий представи стратегията, която се стреми да повиши разходите до 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до 2030 г.

„Първата стъпка към прилагането на това беше направена след началото на войната в Украйна, чрез увеличаване на бюджетните ресурси за отбрана до 0,39% през 2022 г. и 0,55% през 2023 г.“, се посочва в документа, цитиран от Ройтерс.

Проруската опозиция в парламента се осмива стратегията, наричайки я ненужен ход срещу Москва предвид малкия размер на Молдова и ограничения военен капацитет.

Адриан Албу, член на проруската Социалистическа партия, отхвърли стратегията като безполезна. „Ако, не дай си Боже, бъдем обект на нападение от посоката на Руската федерация, колко дълго смятате, че Молдова ще може да устои на подобна агресия? Просто защото викаме от трибуна?“, попита той, цитиран от местни медии.

Молдова, която е една от най-бедните страни в Европа, е разположена между Украйна и Румъния, която е членка на ЕС и НАТО. Като кандидатка за еврочленство тя се стреми към присъединяване до 2030 г., но остава ангажирана с неутралния си статут, залегнал в нейната конституция. Молдова не възнамерява да се присъедини към НАТО, но има планове да подсили своите отбранителни партньорства и членството си в международни организации, за да укрепи способностите си за отбрана.

Пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. засили опасенията за сигурността на Молдова, а фрагменти от руски дронове и ракети многократно попадаха на нейна територия или преминаваха през въздушното ѝ пространство на път към своите мишени в западните украински области.

Президентът на страната Мая Санду, която беше преизбрана с балотаж миналия месец, макар и с по-малка преднина от очакваното, отправи към Кремъл обвинения в опит за дестабилизация на правителството ѝ.

Новата отбранителна стратегия се занимава с рисковете от разпространение на войната в Украйна, особено към черноморското пристанище Одеса, намиращо се в непосредствена близост до границите на Молдова.

Визия на президента на Република Молдова

Гражданите на Република Молдова многократно са изразявали своята непоколебима решимост да живеем в демократично и плуралистично общество, при което държавата работи в интерес на всички свои граждани.

Визията на президента на Република Молдова за сектора на държавната сигурност (оттук насетне наричан „Визия“) отразява тази решимост и подчертава националния ангажимент, за да се превърне в демократична и просперираща европейска страна, в която хората ѝ живеят в безопасност и мир.

Тази визия представлява неразделна част от стратегията за националната сигурност.

Основният елемент на визията е трансформацията на Република Молдова в икономика с високи резултати, защитена от модерна национална система за сигурност, подкрепена от стабилни държавни институции и обществени услуги, поддържащи висок стандарт за отчетност, почтеност и ефективност. За изпълнение на въпросната визия ще бъде активно преследвано сътрудничество с партньорите на страната в нейното развитие.

За да се изпълни визията, ще се преследва следното:

• безмилостна подкрепа за ценностите на представителната демокрация, надградени равенство и свобода, зачитане на човешкото достойнство и върховенство на закона;
• насърчаване на жизнено и напълно ангажирано гражданско общество, като същевременно се култивира, а тясно партньорство между държавни институции, неправителствени организации, на частния сектор и молдовската диаспора;
• развитие и реформа на правоприлагащите и съдебните институции относно принципите на зачитане на основните човешки права;
• усърдна подготовка на страната за присъединяване към Европейския съюз от хоризонта до 2030 година, чрез проактивно изпълнение на необходимите изисквания;
• изграждане на професионална и модерна система за сигурност и отбрана, адекватно финансирани за ефективна защита на националната сигурност;
• засилване на гражданския контрол върху цялата система за сигурност.

Стремежи

Република Молдова вижда своето бъдеще като:

• консолидирана, защитена, просперираща, демократична държава, където всички граждани могат свободно да реализират пълния си индивидуален потенциал;
• държава, която защитава основните права, осигурява сигурност и благоприятни условия за задоволяване потребностите на своите граждани;
• държава, която упражнява пълен контрол върху своите международно признати територии;
• държава-членка на Европейския съюз, която допринася, в рамките на обхвата на наличните си ресурси, за напредъка и устойчивостта на европейски проект;
• държава, която опазва околната среда и допринася за опазването на природа за бъдещите поколения

🔍 Виж пълният документ на National Security Strategy of the Republic of Moldova.

Пентагона актуализира стратегията си за Арктика в отговор на руско-китайското сътрудничество.

Изтребител F-22 Raptor на военновъздушните сили на САЩ се завръща в обединената база „Елмендорф-Ричардсън“ в Анкъридж, щата Аляска, на 3 юни 2017 г.
📸 Снимка: Staff Sgt. Edward Eagerton / U.S. Air National Guard

🇺🇸 На 22 юли 2024 г. Пентагонът представи актуализация на своята стратегия за Арктика, възприемайки политика за „наблюдение и реагиране“, за да се справи с нарастващото сътрудничество между Китай и Русия и предизвикателствата, породени от изменението на климата. Тази актуализация идва на фона на все по-широкото разглеждане на региона отвъд Северния полярен кръг като арена на глобална стратегическа конкуренция.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин изтъкна Арктика като „място за стратегическа конкуренция“ – факт, който налага засилване на американския военен капацитет в региона. Неговият заместник Катлийн Хикс посочи, че топящият се лед създава по-големи и достъпни морски пътища и увеличава достъпа до Арктика. Въпреки продължаващата война в Украйна, Русия запазва своята активност в региона, а Китай се утвърждава като държава „близка до Арктика“, рекламирайки региона като „глобално благо“, за да повлияе на нейното управление в своя полза.

В стратегията се отбеляза също, че интересите на Русия и Китай не се припокриват напълно, но въпреки това конфликтът в Украйна успя да ги сближи до такава степен, че да доведе до засилено военно сътрудничество в Арктика, включително повече съвместни учения. Айрис Фъргюсън, заместник-помощник-министър на отбраната за Арктика и глобалната устойчивост, съобщи, че руски и китайски военни кораби са провеждали съвместни маневри край бреговете на Аляска през последните месеци, което е накарало САЩ да бъдат особено бдителни. Това от своя страна е част от продължаващите усилия за модернизация, породени от предизвикателствата в поддръжката на военното оборудване и инфраструктура в суровите условия и уникалното местоположение на Арктика.

За да се подобри осведомеността за бойното пространство в региона, стратегията призовава Пентагона да инвестира в нови технологии, включващи подобрени радари, нови сателити и усъвършенствани комуникационни мрежи. Хикс изрази интерес към разработването на нови безпилотни платформи, предназначени за изпълнението на мисии за осведоменост, които да намалят оперативната тежест върху човешкия персонал в тези тежки условия.

Пентагонът планира да запази настоящите си инвестиции както в пилотирани, така и в безпилотни платформи за разузнаване и наблюдение в Арктика, докато провежда анализ на нуждите за бъдещи безпилотни платформи.

За да се подготви за потенциални кризи в Арктика, Пентагонът възнамерява да продължи редовните учения и да развие регионална експертиза. Стратегията включва редовни учения с участието на военновъздушните сили, като Northern Edge от Индо-тихоокеанското командване на САЩ, Noble Defender от Северното командване и Arctic Challenge от Европейското командване. Тези учения имат за цел да подобрят експертните познания в допълнение към операции като подкрепа на мисията на НАТО за въздушна полиция в Исландия и осигуряване на възможности за въздушен транспорт и зареждане с гориво на самолети на САЩ и съюзниците им в Арктическия регион.

Ръководителите на ВВС подчертаха необходимостта от подобрение на обучението в Арктика. През 2023 г. генерал-майор Дейвид С. Нахом, началник на командването на Аляска, подчерта основните недостатъци в обучението по време на конференцията за въздух, космос и кибернетично пространство на Асоциацията на въздушно-космическите сили (AFA), отбелязвайки, че текущото обучение не подготвя адекватно персонала за взискателните арктически условия.

Уникален арктически капацитет на ВВС е военно-транспортният им самолет LC-130 – специална модификация на C-130 Херкулес за използване в Арктика и Антарктика, чието устройство за излитане и кацане е оборудвано със ски. Известен като „Skibird“, този флот е актуализиран през годините, въпреки че някои законодатели призовават за подновяване след десетилетия на служба. Освен LC-130, военновъздушните сили поддържат силно присъствие на изтребители F-16 и F-35, танкери KC-135 и хеликоптери HH-60, разположени във военновъздушната база Елсън в Аляска, с планове за разширяване на това бойно присъствие.

До 2030 г. Съединените щати и техните арктически съюзници се стремят да управляват над 250 усъвършенствани многоцелеви бойни самолета, които могат да бъдат разгърнати за операции в Арктика. Това отразява съгласуването на съюзниците и партньорите на САЩ в региона, като мнозинството се очаква да разположи F-35, според Фъргюсън.

Тази актуализирана стратегия за Арктика подчертава ангажимента на Пентагона да си сътрудничи със съюзници и партньори, за да гарантира, че Арктика остава сигурен и стабилен регион, в чийто предели защитата на американската родина и националните интереси са активно защитени.