Нов закон позволява на Путин да призовава резервисти без обявена война.

🇷🇺 Руското правителство одобри нов законопроект, който предоставя на президента Владимир Путин правото да призовава резервисти не само при война и официална мобилизация, но и в мирно време, съобщава Moscow Times, позовавайки се на съобщения в руските държавни медии от днес.

Важно е да се отбележи, че руската инвазия в Украйна продължава без да има официално обявена война, тъй като тя се определя като „специална военна операция“ от руското законодателство.

Според предложените правила записаните в резерва граждани биха могли да се ангажират със задачи в отбраната по време на въоръжени конфликти, мисии за борба с тероризма или когато руски войски са разположени в чужбина. Тези призовки, наричани „специални военни сборове“, ще бъдат разрешени пряко от самия Путин.

Законът ще се прилага само за онези, подписали договор с Министерство на отбраната за служба в резерва. В момента законодателството позволява резервистите да бъдат използвани само по време на война или мобилизация, без разпоредби за разполагане в мирно време.

Проектът внася изменения във федерални закони, включително отнасящите се до отбраната, военната служба и статута на военнослужещите, като се въвежда трета категория запас, наречена „специални сборове“, наред с тренировъчните и инспекционните сборове. Тяхната продължителност е ограничена до два месеца.

Освен това законодателството предлага допълнителен финансов стимул за резервисти, които участват в специалния запас, като по този начин смята да стимулира „службата в мирно време“.

❗️ Frontline Monitor припомня: На 29 септември Путин подписа указа за есенния военен набор, който се провежда от 1 октомври до 31 декември и тази година наброява 135 000 души, което го прави най-големия от 2016 г. насам, според публикация на официалния правен портал на Кремъл.

Германският кабинет одобри проектозакон за ускоряване на доставките за Бундесвера

🇩🇪 Германският управляващ кабинет одобри проектозакон, който има за цел да ускори планирането и доставките за Бундесвера – въоръжените сили на страната, съобщава hartpunkt.

Мярката, представена съвместно от министъра на икономиката Катерина Райхе и министъра на отбраната Борис Писториус, има за цел да изпълни основен ангажимент от коалиционното споразумение и програмата за незабавни действия на правителството.

Ведомството посочва, законодателството въвежда изключения от Закона за обществени поръчки, които съществено ще опростят и ускорят възлагането на договори, необходими за покриване на нуждите на Бундесвера.

Включени са и изменения в Закона за въздушното движение по отношение на планирането, гарантиращи непрекъснатата работа на радарните системи за противовъздушна отбрана и засилват интересите на Германия в областта на сигурността.

Обхватът на Закона за ускоряване на обществените поръчки за Бундесвера е разширен отвъд версията от 2022 г., за да покрие всички нужди на Бундесвера – от военно оборудване до цивилни доставки като медицински материали и строителни проекти.

Продължителността на специалните разпоредби също е удължена до края на 2035 г. Съгласно Раздел 7 от проектозакона, процедурите за обществени поръчки могат да започнат дори преди финансирането да е напълно осигурено, докато Раздел 11 позволява изключване на кандидати извън ЕС, ако техните държави нямат споразумения с блока.

„Законът подкрепя както иновативни, така и готови решения и насърчава съвместни поръчки със страни партньори“, заявиха от министерството.

Министерството на отбраната подчерта тесните връзки между проектозакона и текущите ревизии на правилата за обществени поръчки на ЕС, включително т.нар. пакет „Отбранителен Омбус“. Законодателството също така се отнася до процедура за нарушение на Европейската комисия срещу Германия, като спешните мерки имат за цел да разрешат различни висящи правни предизвикателства.

Кабинетът одобри и нови административни разпоредби, повишаващи прага за директно възлагане на договори, което според правителството ще облекчи натиска върху службите за обществени поръчки и ще позволи по-ефективно разпределение на ресурсите.

„Директното възлагане вече ще бъде възможно по-бързо и по-често, например когато се доставят оперативно съвместими системи съвместно с партньори. Ние също така подкрепяме стартиращи компании, като разширяваме възможността за авансови плащания, помагайки на по-малките фирми да увеличат производствения си капацитет“, каза Писториус.

Израелското правителство блокира законопроект за обявяване на Катар за "държава, подкрепяща тероризма"

Израелският министър на икономиката Нир Баркат присъства на гласуване по държавния бюджет в Кнесета в Йерусалим, 13 март 2024 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱🇶🇦 Офисът на израелския министър-председател (PMO) блокира законопроект, предложен по време на войната срещу Хамас, който официално обявява Катар за "държава, подкрепяща тероризма". Това съобщава израелският канал 12, като източниците посочват, че идеята не е била подкрепена от ръководството на страната.

Министерството на икономиката на Израел, ръководено от Нир Баркат, е започнало инициатива за този законопроект, но поради факта, че министрите не могат да предлагат закони, той се е обърнал за помощ към депутата Моше Саада.

Предложението цели за първи път в историята на страната да се създаде правна категория, която да класифицира Катар като държава, подкрепяща тероризма. Законопроектът включва също мерки за забрана на дарения, търговия и дипломатически контакти с Доха, като единствено освобождаването на заложници ще бъде изключено от тези ограничения.

Документът е бил разгледан от Комитета по законодателство два пъти – в края на 2024 г. и отново през януари 2025 г.. Според източниците на канала, Националният съвет по сигурността на Израел е блокирал законопроекта, позовавайки се на противодействие от страна на органите за сигурност на държавата.

Шин Бет и Мосад обаче са споделили пред новинарската мрежа, че не са били консултирани по отношение на законопроекта и не са били запознати с неговото съдържание.

От Националния съвет по сигурността уверяват, че не са се обявявали против предложения закон. Офисът на Нетаняху обаче категорично отрече съобщенията и ги определи като "фалшиви новини", твърдейки, че законопроектът е все още предмет на сериозно разглеждане. Все пак, според канал 12 съществува възможност преговорите за освобождаването на заложниците да бъдат изключени от обхвата на законопроекта.

Катар е една от страните, играещи посредническа роля в преговорите между делегации на Израел и Хамас за освобождаване на заложниците. Въпреки това, израелски служители обвиниха публично Доха за това, че Хамас не е приел неотдавнашните компромисни предложения за мир.

Полша забранява снимките на над 20 000 обекта в нов закон за националната сигурност.

Само 3% от местата, обхванати от новата забрана, са военни обекти.
📸 Снимка: Radosław Drożdżewski/Wikimedia Commons

🇵🇱 Полша ще забрани снимките на хиляди обекти, сред които пристанища, жп линии, мостове и сгради на правителствените служби, съгласно новия закон за национална отбрана, насочен към предотвратяване на шпионажа.

Новата наредба, която предстои да бъде въведена на 17 април, ще наложи забрана за фотографиране на близо 25 000 обекта в цялата страна, като само 3% от тях се считат за военни обекти; останалите са гражданска инфраструктура.

Законът е в отговор на нарастващите опасения за националната сигурност в Полша и Европа, след многобройни атаки срещу ЕС, свързани с Русия и нейните подставени лица от началото на руската инвазия в Украйна.

Нарушаване на забраната може да доведе до глоби, арест или конфискация на оборудване. В същото време обаче критици твърдят, че правилата са неясни и биха могли да засегнат по-скоро обикновени хора, отколкото истински шпиони.

„Поканени сме на откриване на мост от инвеститора; може да снимаме по време на самата пресконференция, но три секунди по-късно не ни е позволено да правим снимки без разрешение“, обясни Роберт Стахник, фоторепортер от радио Шчечин, пред полската телевизия Polsat.

Израел прие закон за засилване на политическия контрол върху назначаването на съдии.

Премиерът Бенямин Нетаняху, министърът на правосъдието Ярив Левин (вдясно от него) и други министри в пленума на Кнесета по време на гласуване на законопроекта за промени в процеса на съдебни назначения в Израел, 27 март 2025 г.
📸 Снимка: Chaim Goldberg/Flash90

🇮🇱⚖️ Парламентът на Израел прие закон за разширяване на правомощията на служителите, избрани в процеса на назначаване на съдии. Инициатор на проекта е правосъдният министър Ярив Левин, според който целта на мярката е „възстановяване на баланса“ между съдебна и законодателна власт.

Законът беше одобрен след часове на обсъждане с 67 гласа „за“ и един глас „против“ от общо 120 депутати, като опозиционните партии бойкотираха сутрешното заседание.

Лидерът на центристката партия Йеш Атид Яир Лапид съобщи в публикация на платформата X, че е внесъл жалба срещу новия закон до Върховния съд от името на няколко опозиционни партии малко след като беше гласуван.

Приемането на закона демонстрира твърдата решимост на премиера Бенямин Нетаняху да прокара предложените от него съдебни реформи, предизвикали някои от най-големите протести в историята на страната през 2023 г. Промените по-късно бяха оставени на заден план заради войната в ивицата Газа, започнала след терористичните атаки на палестинската ислямистка групировка Хамас, която нападна Израел на 7 октомври 2023 г.

Противниците на Нетаняху виждат реформата като доказателство за авторитарните наклонности на настоящия премиер и заплаха за израелските демократични институции. Гласуването в Кнесета беше белязано от остро противопоставяне между правителството и Върховния съд и началото на процедурата за отстраняване на главния прокурор Гали Бахарав-Миар.

Понастоящем в Израел съдиите, включително членовете на Върховния съд, биват назначавани от деветчленна комисия, съставена от съдии, членове на парламента и представители на адвокатската колегия, действаща под надзора на министъра на правосъдието.

Според израелския 9-ти канал правителството вече ще бъде представено в комисията от четирима души, а опозицията – само двама. Останалите трима членове на комисията са председателят и двама съдии от Върховния съд на Израел. Мнозинството, нужно за избор на съдии, ще бъде петима души, но при условие, че поне един от тях е представител на коалицията и още един от опозицията.

Путин позволява на служители в окупирана Украйна да крият работата си

🇷🇺✍️ Руският президент Владимир Путин подписа закон, който позволява на изпълнителни и правоприлагащи органи в окупираните украински региони да не предоставят на информация за своята работа.

Законопроектът е изготвен от Министерство на правосъдието на Русия, според което ограниченията са необходими поради „проблеми с осигуряване на сигурността на дейността на държавните органи при военно положение“. Няколко служители и сътрудници на Кремъл бяха убити или тежко ранени от началото на пълномащабната инвазия в Украйна преди близо три години, като последният такъв случай беше преди по-малко от седмица.

Путин обяви военно положение в частично окупираните украински области – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска през октомври 2022 г., малко след като обяви официално тяхната анексия, която беше осъдена не само от Киев, но и от почти цялата международна общност, като не получи признание дори от ключови съюзници и партньори на Кремъл като Китай, Иран, Индия и Сърбия.

Общото събрание на ООН прие Резолюция ES 11/4, с която обяви организираните референдуми и опитът за анексиране за невалидни и незаконни съгласно международното право.

Последните поправки към руския закон за военното положение от 2002 г. позволяват на местните изпълнителни агенции и организации да ограничават достъпа до информация за своята дейност съгласно президентски указ.

Според поправките Върховният съд на Русия отговаря за определянето дали съдебните органи в регионите с военно положение могат да ограничават информацията за дейността си.

По същия начин федералните прокурори и следователите ще имат правомощията да ограничават информацията за дейността на техните клонове в региони, подложени на военно положение.

Кадиров се изказа против „средновековните“ миграционни закони на Русия

📸 Снимка: Mikhail Metzel/EPA

🇷🇺 Чеченският лидер Рамзан Кадиров осъди затягането на миграционните закони в Руската федерация в своя публикация в социалните медии от този понеделник, 7 октомври 2024 г.

„Ако миграционната политика трябва да бъде променена, то не по толкова отвратителен начин, когато чиновниците неистово се нахвърлят върху всички неместни жители, които попаднат на вниманието им“, написа Кадиров в Telegram.

„Насаждането на омраза към мигрантите в обществото няма да донесе нищо добро, а напротив, ще влоши ситуацията“, добави той, призовавайки руските власти да „се откажат от средновековните си подходи“ за регулиране на имиграцията и вместо това „да разработят целенасочено решение на проблема”.

Антимигрантските настроения в страната достигнаха своя връх след смъртоносната атака срещу концертната зала на Крокус Сити Хол в московското предградие Красногорск през месец март, която според съобщенията беше извършена от граждани на Таджикистан.

Атаката беше последвана от масови полицейски акции срещу мигрантските общности в цялата страна, което доведе до депортирането на десетки хиляди чуждестранни работници, на които руската икономика разчита все повече.

Междувременно руските законодатели въведоха мащабни промени в миграционните разпоредби на страната в ход, който Темур Умаров, експерт по темите за Китай и Централна Азия към „Фондация Карнеги за международен мир“, нарече „процес на легализирана дискриминация“.

„Имам чувството, че някой умишлено настройва Русия срещу нейните братски съседни страни“, отбеляза Кадиров в публикацията, имайки предвид страните от Централна Азия с мюсюлманско мнозинство, откъдето идват повечето работници мигранти.

„Основното нещо, което политиците трябва да разберат, е, че сред мигрантите има нарушители на закона и спазващи закона. Между другото, последните са много повече — и това е важно“, завърши Кадиров.

Русия се опитва да позволи на подсъдимите да се бият в Украйна

Артилеристи от Южния военен окръг на руските въоръжени сили участват в бойните действия в Запорожска област на Украйна, 23 октомври 2022 г.
📸 Снимка: РИА Новости

🇷🇺 Във вторник, 24 септември 2024 г. руските законодатели приеха законопроект, позволяващ на обвиняемите по престъпления да служат в армията, затваряйки вратичка, ограничаваща постъпването в армията до заподозрени и осъдени.

Долната камара на Държавната дума съобщи, че нейните депутати са гласували в подкрепа на два законопроекта, които, ако бъдат подписани, ще позволят на обвиняемите да подписват военни договори или да бъдат мобилизирани.

„Наказателното производство срещу такива лица ще бъде спряно и мярката за неотклонение (домашен арест, забрани за извършване на определени действия, гаранция, задържане) ще бъде отменена“, посочихао от руският парламент.

Криминалните досиета на обвиняемите могат да бъдат заличени, ако получат държавни награди или се пенсионират от армията поради възраст, наранявания или край на мобилизацията.

Сега законопроектите са подложени на едно гласуване в горната камара на Съвета на федерацията, след което се очаква президентът Владимир Путин да ги подпише като закон.

Първият закон, разрешаващ осъдени и заподозрени престъпници да постъпват в редиците на руската армия, беше приет в средата на 2023 г. Путин, който потвърди, че е помилвал затворници, воювали в Украйна, разреши мобилизирането на условно освободени затворници в края на 2022 г.

Преди тези закони да формализират набирането на лишени от свобода, наемническата група Вагнер започна да набира затворници в средата на 2022 г, а в замяна им предложи помилване и заличаване на криминални досиета в замяна на военна служба.

Русия ще харчи за отбрана до 40% от държавния си бюджет през 2025 г.

Граждани минават покрай билборд с образа на маскиран военнослужещ от руската армия, издигнат на хълма Поклонная в Москва, Русия, 28 април 2024 г.
📸 Снимка: Contributor/Getty Images

🇷🇺💰 Русия планира да увеличи разходите за отбрана до 13,2 трилиона рубли (142 милиарда долара) през 2025 г. в сравнение с предвидените за текущата година 10,4 трилиона рубли. Това съобщи американското издание Bloomberg в понеделник, 23 септември 2024 г. като се позова на проектобюджетни предложения.

Това увеличение ще възлиза на 6,2% от прогнозирания БВП на Русия, което е най-високата цифра до този момент в историята на страната, на фона на нарастващите опасения, че войната в Украйна не показва никакви признаци за скорошен край.

Така разходите за отбрана и национална сигурност ще съставляват 40% от общите държавни разходи, предвидени за следващата година, надхвърляйки общия размер на средствата за образование, здравеопазване, социални политики и икономика.

В същото време 30% от бюджета за идната година, около 12,9 трилиона рубли, ще бъдат заделени за класифицирани или неуточнени артикули, което е увеличение от 11,1 трилиона рубли за текущата година.

През 2026 и 2027 г. Русия планира леко да намали разходите за отбрана, съответно до 5,6% и 5,1% от БВП. Разходите за национална отбрана обаче все още ще бъдат по-високи от настоящите нива и многократно по-високи от нивата преди войната.

Кремъл планира да увеличи военните си разходи до 142 милиарда щатски долара, което възлиза на приблизително 6,2% от БВП на страната. Това надвишава общия размер на разходите, предвидени от проектобюджета за образование, здравеопазване, социална политика и национална икономика.
📸 Инфографика: Bloomberg

Въпреки предизвикания от войната скок на разходите бюджетът за 2025 г. се очаква да има дефицит от 0,5% от БВП, което е спад от 1,7% през 2024 г. благодарение на прогнозираните увеличения на данъците, прогресивния данък върху богатството и увеличените приходи, различни от петрол и газ.

Проектобюджетът за 2025-2027 г. беше представен на депутатите в понеделник. Миналата седмица руският президент Владимир Путин посочи разходите за отбрана и интеграция на окупираните украински територии като основни приоритети на правителството за предстоящия проектобюджет.

Анализатори заяви, че дори след като войната в Украйна приключи, в продължение на няколко години Русия ще трябва да поддържа по-високи от средните нива на разходите за отбрана, с които да възстанови въоръжените си сили, като някои военни експерти смятат, че на страната може да са необходими 8 години, за да възстанови армията си напълно.

Зеленски подписа закон, забраняващ дейността на свързаната с Кремъл Украинска православна църква.

Изглед с дрон към т.нар. Киево-Печорска лавра – исторически православен манастир, разположен на бреговете на река Днепър в столицата Киев, 6 октомври 2021 г.
📸 Снимка: Shutterstock

🇺🇦⛪🇷🇺 Далеч от фронтовата линия, Украйна води още една битка с Русия в стремежа си да се откъсне от влиянието на Кремъл в религиозните институции.

В събота, Деня на независимостта на Украйна, президентът Володимир Зеленски подписа закон, забраняващ свързаните с Русия религиозни общности. Основна мишена на законопроекта е Украинската православна църква (УПЦ), която исторически е била свързана с Руската православна църква, известна още като Московската патриаршия.

Зеленски се позова на законопроекта във вечерното си обръщение, като заяви, че „днес украинското православие прави крачка към освобождението си от дяволите на Москва“.

Новият закон дава на УПЦ и други религиозни групи девет месеца да прекъснат връзките си с Русия или рискуват да бъдат закрити със съдебна заповед. Законът беше приет от украинския парламент на 20 август, като 265 депутати гласуваха „за“ и едва 29 – „против“.

Докато УПЦ твърди, че е прекъснала връзките си с Руската православна църква през 2022 г., украинската „Държавна служба за етническа политика и свобода на съвестта“ твърди, че това не е така и връзките ѝ все още са непокътнати, оставяйки я в орбитата на Москва.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обвини УПЦ в разпространение на руска пропаганда. От началото на пълномащабната инвазия СБУ е образувала наказателни производства срещу повече от 100 духовници на УПЦ. Близо 50 от тях вече са с повдигнати обвинения, а други 26 са произнесени присъди, съобщават от службата.

Един от осъдените духовници използва своите проповеди, за да защити пълномащабната инвазия на Русия и последвалата окупация на части от Украйна. В разговори с енориаши духовникът се е опитал да ги убеди да отидат в Русия или в окупираните от нея украински региони, за да помогнат на руснаците, за което е осъден е на пет години лишаване от свобода.

Целта на този закон е да забрани дейността на Московската патриаршия в Украйна, „която е инструмент на руското влияние и пропаганда“, според Микита Потураев, депутат от Върховната  рада на Украйна, който е сред авторите на законопроекта.

„Московската патриаршия не е вдъхновител, а участник във войната“, каза Потураев.

По-голямата част от украинците са православни. Векове наред украинските църкви са били подчинени и администрирани от Московската патриаршия. Но с анексирането на Крим от Русия през 2014 г. православните църкви в Украйна се разделиха. През 2019 г. духовният лидер на православния свят патриарх Вартоломей I от Константинопол официално призна независима православна църква на Украйна със седалище в Киев.

За лидера на украинската киевска църква митрополит Епифаний законът дава възможност „за защита на украинското духовно пространство от игото на руския свят“.

„Всички виждат, че в Русия религиозните центрове, не само Московската патриаршия, но и центровете на мюсюлмани, протестанти и будисти, са под пълния контрол на Кремъл. Нещо повече, те разпространяват идеологията на руския свят, оправдават войната срещу Украйна, наричайки я свещена война. Твърдят, че унищожаването на Украйна е морално оправдана цел и дори дълг на руските войски“, обясни той.

Според проучване, проведено от Киевския международен институт по социология (KIIS) през април 2024 г., 83% от украинците смятат, че държавата трябва да се намеси в дейността на УПЦ в една или друга степен. По-специално, 63% смятат, че украинската православна църква трябва да бъде напълно забранена в Украйна.

Митрополит Климент, говорител на УПЦ, разкритикува законопроекта в изявление във Фейсбук, наричайки закона опит „да се разделят хората на правилни и грешни“.

Пред църква на УПЦ в Киев 47-годишен енориаш каза, че неотдавнашните действия срещу неговата църква са задушаващи. „Правителството сега се прокрадва в душата ми. От мен зависи да реша как да се моля. Те са напълно полудели“, каза енориашът, който отказа да назове името си от страх от репресии, пред CNN.

Игор, украински офицер, е посещавал храмове на УПЦ, но сподели, че е спрял да ходи на църква напълно.

Въпреки че не смята, че политиката трябва да се намесва в религията, той признава, че „има много свещеници в Украинската православна църква, които подкрепят Русия и войната в Украйна. За това те трябва да отговарят пред Бога.

Руските военни са изправени пред потенциална забрана за смартфони

Подразделения от 49-та общовойскова армия на Южния военен окръг по време на тактически учения в Карачаево-Черкезия, 7 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Минобороны России

🇷🇺📵 Долната камара на Държавната дума на Руската федерация предложи нов законопроект, според който носенето на електронни устройства от военнослужещи в зоната на активни бойни действия в Украйна ще се категоризира като „тежко дисциплинарно нарушение“.

Комисията по отбрана на Държавната дума подкрепи тези поправки, които, ако бъдат приети, ще доведат до налагането на дисциплинарен арест за период от 10 дни на руски военнослужещи, за които бъде установено, че нарушават забраната.

Предложението предизвика сериозна реакция сред руските военни блогъри. Много от тях твърдят, че електронните джаджи играят решаваща роля на бойното поле, въпреки свързаните с тях рискове.

„Сега господата депутати, които всички ние избрахме, искат да започнат да наказват телефоните във война, които буквално играят една от решаващите роли там, без нюансите“, отбеляза един блогър, изразявайки разочарование от потенциалните нови правила.

Руските законодатели заявиха, че електронните устройства, включително смартфоните, могат да бъдат използвани за събиране на разузнавателна информация от силите на противника, разкривайки местоположението и движението на войските. Руската армия е изправена пред предизвикателства при поддържането на оперативната сигурност със случаи, в които използването на смарт устройства е довело до компрометиране на чувствителна информация.

Новите дисциплинарни мерки се разглеждат като опит за ограничаване на тези рискове с налагането на по-строг контрол върху използването на този вид устройства сред военния персонал. Въпреки това, необходимостта от електронни устройства за комуникация и координация в условията на съвременната война допълнително усложнява проблема.

Военни експерти и анализатори отбелязват, че докато забраната има за цел да подобри сигурността, тя също така поставя редица практически предизвикателства. „Балансирането на оперативната сигурност с необходимостта от ефективна комуникация и споделяне на информация в реално време на бойното поле е сложен въпрос“, отбеляза военни анализатори, запознати със ситуацията.

Русия готви законодателни промени, свързани с мобилизационния резерв.

Руснаци, напускащи страната си в посока Грузия, малко след като Владимир Путин подписа указ за частична мобилизация за попълване на руските загуби на бойното поле в Украйна, октомври 2022 г.
📸 Снимка: Associated Press/Alamy

🇷🇺🪖 Русия въвежда законодателни и институционални промени, насочени към запушване на досегашните вратички, използвани от мъжете, които искат да избегнат военна служба, и възпиране на бъдещите наборници от игнориране на известията за призовка.

Избягването на набора беше сравнително лесно в Русия досега. Единственото, което трябваше да направят онези, които искаха да избегнат военната служба, беше да избягват получаването на хартиената призовка.

Най-често това се случваше с преместване на текущото местоживеене, без да се уведомят властите за новия адрес, така че призовката да не може да бъде доставена. Готвените законодателни промени затварят тази вратичка, тъй като проектоизвестието ще се счита за връчено седмица след публикуването му онлайн на правителствен уебсайт.

Неуспехът на руското правителство да сподели данни за наборната повинност с граничните пунктове също се оказа сериозен проблем по време на „частичната“ военна мобилизация през есента на 2022 г. Тази спешна мобилизация набра 300 000 войници, които да бъдат изпратени в Украйна за  попълване на руските загуби на бойното поле.

Но Москва се оказа неспособна да спре младите хора, страхуващи се от мобилизация, да напуснат страната в големи количества. Някои източници съобщават за 700 000 души, напуснали само през септември 2022 г. Но тъй като войната в Украйна продължава, а изгледите за мир са далечен мираж, Москва реши да вземе мерки, така че подобно масово бягство да не се случи отново.

Правни промени

От 1 ноември 2024 г. проектоуведомленията също ще бъдат съпоставени заедно с друга информация, която правителството държи за своите граждани, включително данъчна информация, наказателни обвинения или данни за собственост, така че служителите да поддържат пълен профил на даденото лице, с чиято помощ движението му да бъде следено изкъсо.

Най-забележителната промяна обаче е начинът, по който ще бъдат връчвани призовките. Оттук насетне няма да се разчита на хартиен формуляр, който се доставя на физически адрес. От началото на ноември те ще се подават онлайн и ще се считат за доставени, дори ако получателите нямат достъп до интернет или не са видели известието.

Тази правна промяна вероятно ще засегне втората наборна кампания за годината, известна в Русия като есенна наборна служба. Тъй като войната в Украйна не показва никакви признаци за край, огромният брой хора, които бягат от набора, се явява сериозно предизвикателство за Москва. Според различни оценки загубите на руската армия в Украйна възлизат на почти 900 войници дневно, като общият брой вече надхвърли половин милион, според оценки на британското военно разузнаване и генералния щаб на украинската армия.

Имайки предвид това, в Кремъл са твърдо решени да увеличат наборната военна служба и да спрат потока от хора, напускащи границите на страната, за да избегнат набора. Тези, които отговарят на условията за набор, обикновено са мъже на възраст между 18 и 27 години, с изключение на няколко специфични обстоятелства, когато жени в определени професии (лекари, специалисти по радио комуникации и картография) могат да бъдат наборни. Освен това, посочената възраст за наборна военна служба може да бъде повишена до 30 години във всеки един момент.

След като промените бъдат въведени, граничните сили ще имат достъп до цялата тази информация онлайн, което им дава възможност за бърза проверка, даваща отговор на въпроса дали на конкретен човек трябва да бъде разрешено да напусне Русия или не. Получилите призовка онлайн ще получат и забрана за напускане пределите на страната.

Вълна от бягства

Описаните промени имат потенциала да предизвикат нова вълна от бягства това лято, преди новият закон да влезе в сила през ноември.

Същевременно новата система ще даде на руското правителство механизъм за бързо и лесно проследяване своите граждани с помощта на гореспоменатата нова база данни. Това би затруднило онези, които се опитват да избегнат набора, да поддържат онлайн присъствие, да имат банкова сметка или да притежават кола, без да попаднат в капана на правителството.

Всеки, който иска да напусне или да избегне набора, ще трябва да измисли по-сложни начини за избягване от тези, които е използвал в миналото.

Руснаците биха могли да обмислят подход за избягване на набор в съветски стил, когато корупцията в местните власти и медицинските институции позволяваше на хората да купуват фалшиви удостоверения за инвалидност и други „официални“ документи, позволявайки им да се измъкнат от наборната служба. Имайки предвид мащабите на корупция в руската армия, бързо могат да се отворят нови пътища като този.

Тези промени показват, че отговорните фактори в Кремъл се готвят за продължителен конфликт в Украйна, въпреки неотдавнашните дискусии за възобновяване на мирните преговори. Владимир Путин заяви, че Русия е готова да спре войната, ако Украйна се съгласи с условията на Кремъл. Подготовката за есенната наборна кампания през 2024 г. обаче сочи, че не това е основният план, а същевременно руската военна машина се подготвя и адаптира за десетилетна война на западните си граници.

САЩ приемат законопроект за Тибет, поставящ под въпрос претенциите на Пекин над региона

Тибетският духовен водач Далай Лама, заобиколен от монаси, присъстващи на обръщението му към група студенти в храма Цуглаханг в Дарамшала, Индия, на 28 февруари 2023 г.
📸 Снимка: Ashwini Bhatia/AP

🇺🇸⚔️🇨🇳 Камарата на представителите на САЩ прие единодушно законопроект, призоваващ Китай да подобри отношенията си с тибетския лидер Далай Лама, въпреки многократните обвинения към него от страна на Пекин, че е замесен в сепаратистка дейност, целяща да откъсне хималайската провинция от контрола на централната власт.

Камарата на представителите прие т.нар. „Закон, насърчаващ разрешаването на спора между Тибет и Китай“ на 12 юни и сега очаква одобрението на президента Джо Байдън.

Пекин е категоричен, че Тибет е бил част от неговата територия в продължение на векове, въпреки че поема стабилен контрол над региона едва след края на кръвопролитната гражданска война и последвалото я идване на власт на Комунистическата партия от 1949 г.

Двупартийното законодателство, вече прието от Сената, подчертава правото на тибетския народ на религиозна свобода и има за цел да отдели средства за борба с това, което описва като политика на „дезинформация“ от страна на Пекин по отношение на историята, хората и институциите на Тибет.

Законопроектът, внесен в Сената от Джеф Меркли, сенатор от Демократическата партия, насърчава Китай и Тибет да разрешат дългогодишния си спор относно управлението на региона.

„Тибетците, както всички хора, имат право на религиозна свобода, което включва свобода от наблюдение, цензура и задържане“, каза Майкъл Маккол, представител на Републиканската партия за щата Тексас и председател на Комисията по външни работи в Камарата на представителите.

Представителят от Демократическата партия Джим Макгавърн каза: „Приемането на този закон от Конгреса допълнително демонстрира решимостта на Америка, че статуквото – както в Тибет, така и другаде – не е приемливо.“

„Очаквам с нетърпение това важно усилие да се превърне в закон и да работя с моите колеги от Сената и в Администрацията, за да гарантирам бързото му и ефективно прилагане.“

Китай отхвърли обвиненията за нарушаване на човешките права в Тибет като „безпочвени“ и твърди, че те имат за цел да „очернят“ имиджа на Китай.

Миналия август говорителят на китайското външно министерство Уан Уенбин заяви, че „условията на човешките права в Тибет са в най-добрия си исторически вид“.

„Регионът отдавна се радва на процъфтяваща икономика, хармонично и стабилно общество и ефективна защита и насърчаване на културното наследство“, каза той. „Правата и свободите на всички етнически групи, включително свободата на религиозните убеждения и свободата да използват и развиват своите етнически групи на писмен и говорим майчин език, са напълно гарантирани.“

През април тази година Китай изключи всякакъв диалог относно дългогодишното искане на Далай Лама за автономия на Тибет.

Далай Лама, който управляваше региона самостоятелно преди да бъде анексиран от властта в Пекин в началото на 50-те години на миналия век, беше принуден да избяга в Индия, където сформира правителство в изгнание, базирано в северния град Дхарамшала.

Правителството в изгнание обвинява комунистическата власт начело на Китай, че отрича основните човешки права на тибетския народ, както и че налага системна политика по заличаване на неговата идентичност.