💡 Руският депутат Дмитрий Кузнецов направи предложение за коренна промяна във формата на т.нар. „специална военна операция" в Украйна към стратегическа отбрана в Донбас, като освободените ресурси да бъдат пренасочени към мащабна техническа помощ за иранската армия – по модела, по който Европа подкрепя Украйна.
„Не вдигаме руски самолети да бомбардират американски бази, но доставяме активно, без да го крием", заяви той, цитирайки Сун Дзъ и Клаузевиц относно липсата на ефективност в продължителна война срещу един противник. Кузнецов смята, че настоящата бавна офанзива изтощава ресурсите на Русия в полза на американските интереси. Крайната му цел е натискът върху Запада да стане достатъчен за преговори в Сочи и „кардинална трансформация на Украйна" по модела на финландския неутралитет спрямо СССР.
Писателят и провоенен коментатор Герман Садулаев доразвива тезата на Кузнецов в свой пост в Telegram, довеждайки я до конкретен и радикален извод. Садулаев настоява, че Русия използва нерационално ракети, проектирани за ядрени бойни глави, оборудвайки ги с конвенционална взривна част, след което ги насочва към трансформаторни подстанции в Украйна. Вместо това би имало далеч по-голям стратегически ефект да бъдат предадени на Техеран, който „много храбро бие и по бази, и по нефтени терминали, и по летища, и не пита къде може да бие и къде не може".
Садулаев посочва хиперзвуковите системи „Калибър", „Циркон" и „Кинжал" и предлага на Техеран да бъдат предадени „част от нашите системи, които западните ЗРК в принципа не свалят". Накрая анализът завършва с иронична бележка, че руското ръководство така или иначе не зачита общественото мнение и предпочита да блокира Telegram пред това да обсъжда стратегия – алюзия към решението на Роскомнадзор от средата на март да ограничи достъпа до платформата, информира Meduza.
Предложението му за пренасочване на ракети обаче е част от обширен критичен и откровено песимистичен наратив, който Садулаев развива последователно в серия от публикации през последните дни. В материал за „Украина.ру" от 29 март той предупреждава, че украинските сили са постигнали господство в ниското въздушно пространство чрез масирана употреба на дронове и че руската армия не успява да се адаптира.
„Противникът вече изолира предната линия и целия район на бойните действия. Логистиката е унищожена. Доставката на товари, евакуацията на ранени и ротацията на личния състав се превърнаха в смъртоносни задачи", заявява той. Садулаев твърди, че средствата за електронна война са неефективни срещу новото поколение украински дронове – включително такива с управление по оптични влакна и рояци с изкуствен интелект, и оценява, че около 90% от руските загуби на фронта се дължат на дронови удари.
Още през февруари, в текст за Discred.ru по повод четвъртата годишнина от началото на т.нар. „специална военна операция", Садулаев беше категоричен: „Може да воюваме още четири години." Той припомня, че в началото на инвазията Путин вярвал, че украинската армия може „да мине на наша страна" – илюзия, която отдавна е разсеяна и заменена, според него, с нова: че войната може да бъде спечелена по модела на 2022 г. Садулаев настоява, че методите от началото на конфликта са безнадеждно остарели и че Русия се нуждае от „нови организационни парадигми" – специализирани звена за безпилотни системи извън Министерство на отбраната, вероятно по модела на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Той прави призив за изграждане на „зъби на дракона" – интегрирана отбрана срещу дронове по целия фронт с евтини автоматизирани зенитни системи, средства за електронна война и специализирани бригади за безпилотни системи, базирани на бронирани машини „Тигър", за бързо реагиране при пробиви.
„Ако генералите с пагоните не позволят сега нови решения, утре ще бъде късно", предупреждава Садулаев, цитиран от Диалог.UA.
Тези опасения не са изолирани и са част от все по-открит дебат сред руски военни блогъри и действащи офицери за това дали наложеният подход към войната е остарял в ерата на дроновете. Военният експерт Андрей Демуренко отбелязва пред Lenta.ru, че значителна част от висшето руско командване се състои от хора „на старата школа с консервативно мислене", които продължават да разчитат на принципа на големите бойни съединения от ХХ век.
Предложението на Садулаев за предаване на „Калибър", „Циркон" и „Кинжал" на Техеран обаче заслужава критична оценка. На първо място, тези системи са стратегически ракетни комплекси, които Русия никога не е продавала или предоставяла на трети страни. „Кинжал" е хиперзвукова ракета с въздушно базиране, която изисква носител МиГ-31К – самолет, с който Иран не разполага, а Русия не произвежда от далечната 1994 г. разчитайки на малък брой модернизирани машини от наличния парк. „Циркон" е противокорабна ракета за базиране на руски военноморски платформи, а 3М14 „Калибър" – крилата ракета с 2500 км обхват, която се интегрира в универсалната вертикална пускова установка 3С14, интегрирана в два вида руски фрегати, два вида корвети и два вида подводници. Предаването на което и да е от тези оръжейни системи би изисквало не само самите ракети, а и носители, системи за насочване и обучение на персонал — процес, който не би могъл да бъде съвместим с текущия темп на конфликта.
На второ място, данните за руското производство сочат, че самата Русия изпитва трудности да произвежда достатъчно ракети за попълване на своите запаси: по оценки, базирани на държавни документи за поръчки, годишното производство на „Кинжал" е около 144 ракети (2025 г.), а на „Циркон" – около 80 годишно, при единична цена от съответно 4,5 и 5,2–5,6 милиона долара. Пренасочването на тези ограничени количества към Иран би оголило собствените ѝ запаси в момент, в който Садулаев сам признава, че фронтът се намира в критично състояние.
Carnegie Endowment for International Peace заключи в анализ от февруари, че „Кремъл е твърде погълнат от войната в Украйна и няма намерение да спаси Техеран от американски и израелски удари" – оценка, която до момента се потвърждава от характера на реалните доставки: ПЗРК „Верба", модифицирани камикадзе дронове „Шахед" и шепа изтребители Су-35, но не и стратегически ракетни системи.
Реалното военно сътрудничество на Иран с Русия, макар и нарастващо по обем, попада в конвенционални рамки. По данни на Financial Times, Русия и Иран са подписали през декември 2025 г. секретна сделка на стойност 500 милиона евро за доставка на 500 пускови установки „Верба" и 2500 зенитни ракети 9М336, предназначени за вдигане на крака на иранската ПВО след израелските удари от миналия юни. Доставките са планирани на три транша в периода 2027-2029 г. макар че според източници на FT малък брой системи може вече да са били предадени предсрочно.
Отделно, Associated Press и Washington Times съобщиха преди броени дни, че Русия изпраща модифицирани дронове „Шахед" на Иран – същата серия, която той първоначално ѝ достави за масирани удари по Украйна, но с добавени подобрения: по-точна навигация, камери за разузнаване, китайски радиомодеми за мрежова комуникация и елементи на изкуствен интелект. Договорени са и 48 изтребителя Су-35 за доставка между 2026 и 2028 г. Британският министър на отбраната Джон Хийли определи връзката като „ос на агресията между Русия и Иран", обвинявайки Москва в „споделяне на тактики, обучение и технологии", съобщава FDD.
В същото време европейски разузнавателни служби са на мнение, че руската помощ за Иран е значително по-голяма от официално признаваното отвъд океана, съобщава CBS News. Анализ на Foreign Policy Research Institute от март предупреждава, че войната между САЩ и Иран улеснява Москва да продължи кампанията си в Украйна: тя абсорбира западен дипломатически капацитет, притиска наличните запаси от боеприпаси за ПВО и разколебава потока на военна помощ за Киев. Washington Post съобщи, че Пентагонът обмисля пренасочване на оръжия, предназначени за Украйна, към Близкия изток, а Newsweek отбеляза, че САЩ са били принудени да изтеглят системи THAAD от Азия заради иранската ракетна заплаха.
Предложенията на Кузнецов и Садулаев, колкото и нереалистични да са в конкретната си форма, отразяват нарастващото усещане в руското военно пространство, че Москва пропуска стратегическа възможност, и че продължаващата война срещу Украйна, водена по методи от средата на миналия век, поглъща огромни по мащаби ресурси без видим резултат.