Може ли небесен щит на НАТО да възроди Украйна?

Знамето на НАТО се развява над централата на Алианса в Брюксел на 12 септември 2025 г.
📸 Снимка: Simon Wohlfahrt / AFP

🇵🇱🇺🇦 Във вторник срещу сряда през нощта полски изтребители F-16 и самолети за бързо реагиране на НАТО бяха вдигнати под тревога, за да посрещнат безпрецедентно нахлуване на руски дронове във въздушното пространство на Полша, при което бяха потвърдени нарушения от най-малко 19 дрона, от които 8 бяха свалени. Съобщава се, че 5 от тях са били насочени към летище Жешув – основния логистичен център за западната военна помощ за Украйна.

Въпреки че Русия отрече участието си, източници от НАТО тълкуват нахлуването като умишлен тест на възможностите за противовъздушна отбрана и системите за ранно предупреждение на алианса. Това отразява предишно руско поведение, като например нахлувания на дронове в румънското въздушно пространство през 2023-2024 година, които също са били насочени към райони с инфраструктура на НАТО.

Полша и НАТО разглеждат инцидента като умишлен. В отговор Варшава задейства член 4 от договора на НАТО, който дава право на всяка държава-членка да поиска консултации, когато смята, че е налице заплаха за своята териториална цялост, политическа независимост или сигурност. Макар че член 4 не задейства колективна отбрана като член 5, той е официален механизъм за оценка на ситуацията и обединяване на съюзниците. Този ход на Полша подчерта сериозния характер на инцидента и предизвика спешни дискусии в редиците на Алианса за укрепване на противовъздушната отбрана по източния му фланг.

Това повдига ключов въпрос: може ли руските дронове да подтикнат Европа към преосмисляне на стратегията за противовъздушна отбрана на НАТО?

За да избегне ескалация и пряка конфронтация с Русия, НАТО отдавна се придържа към политика на защита единствено на територията на своите държави-членки. Въпреки това с продължаваща руска агресия и ескалация на войната с дронове, границата между подкрепата за Украйна и директното ангажиране с Русия става все по-неясна.

Инцидентът по-рано тази седмица бележи първия координиран кинетичен отговор на НАТО срещу руски активи на територията на алианса, включващ многонационално прехващане и ангажиране. Това представлява преминаване от предишно пасивно наблюдение към активна отбрана. Събитието разкри и ключова стратегическа уязвимост: близостта на критична инфраструктура на НАТО до границите на Украйна я прави лесно достъпна за руски атаки.

Освен военните си последици, нахлуването доведе до нарушения в авиационния сектор. Летищата Варшава Шопен, Варшава Модлин, Жешув и Люблин бяха затворени за няколко часа, което доведе до загуби на приходи за летища и авиокомпании, породени от пренасочване на полети, повишени разходи за гориво и компенсации за закъснения. Очаква се застрахователните премии за авиокомпаниите, опериращи близо до източния фланг на НАТО, да се повишат, а засиленият геополитически риск може да увеличи капиталовите разходи за европейските бизнеси близо до украинската граница.

Европейските лидери застанаха зад Полша. Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли нарече нахлуването „ново ниво на враждебност срещу Европа“. Президентът на ЕС Урсула фон дер Лайен обеща „пълна солидарност с Полша“. Швеция и Нидерландия се ангажираха да предоставят още зенитно-ракетни комплекси и самолети.

Въпреки това тези мерки може да не са достатъчни, за да предотвратят бъдещи руски провокации – било то в Полша или другаде. За да защити гражданите и запази икономическата стабилност на Европа, ще се наложи НАТО да преразгледа позицията си и да обмисли разширяване на покритието на противовъздушната отбрана в части от Украйна. Това може да включва разполагане на мобилни радари, интегриране на украинското въздушно пространство в системите за ранно предупреждение на Алианса и съвместни протоколи за прехващане. Подобни мерки биха останали отбранителни по характер и биха могли да се впишат в съществуващите рамки за сътрудничество между НАТО и Украйна.

Дали НАТО ще се адаптира, остава неясно. Въпреки че Европа преодоля инерцията си и започна да дава приоритет на отбраната, администрацията на президента Доналд Тръмп продължава да е твърдо против директно военно участие на САЩ във войната в Украйна. Тъй като САЩ продължават да са гръбнака на НАТО, всяка промяна в стратегията или военната му позиция ще изисква изричното съгласие от Вашингтон.

Ако обаче възможностите за противовъздушна отбрана бъдат разширени в Украйна – дори да бъде в ограничен мащаб, това може да отключи значителна стойност за инфраструктурни проекти, особено в енергийния сектор.

Пълномащабната инвазия в Украйна причини материални щети за 176 млрд. долара до 31 декември 2024 г. според 4-тата бърза оценка на щетите и нуждите на Световната банка (RDNA4). Нуждите от възстановяване и реконструкция в следващото десетилетие се оценяват на близо 524 млрд. долара – близо три пъти номиналния БВП на Украйна за миналата година Според RDNA4 възстановяването на енергийния и минния сектор в Украйна ще изискват най-малко 67,8 млрд долара.

Световната банка очаква частният капитал да осигури по-голямата част от финансирането за това, но постоянната заплаха от въздушни атаки не спира да подкопава доверието на инвеститорите, особено за проекти, изискващи дългосрочни ангажименти. Много институционални играчи стоят встрани в очакване на официално примирие или трайно прекратяване на огъня.

В този контекст дори ограничено подобрение в покритието на въздушния щит на НАТО към украинска територия може да послужи като ясен сигнал за стабилност, намалявайки реалните, но и възприеманите рискове, понижавайки застрахователните разходи, стимулирайки капиталови потоци и ускорявайки усилия за реконструкция преди постигането на споразумение за мир.