🇫🇷🏛️🇺🇦 Рано сутринта на 24 февруари 2022 г. в Киев вече се чуват експлозии и стрелба, но френският посланик няма намерение да напуска украинската столица. „Смятаме, че е по-сигурно да изчакаме руснаците. А след това евентуално да ни експулсират по шосе при по-безопасни условия. Пазете се“, написа той на колегите си в групата на европейските посланици в Signal. Италианският и белгийският му колега отговориха, че са съгласни. „Какъв идиот“, помисли си друг участник в групата. Епизодът е описан във възстановка на събитията, публикувана от нидерландския вестник de Volkskrant на 8 юли 2026 г. Тя разказва как разузнавателните служби на Нидерландия до последно не допускат, че Русия ще нападне.
Вестникът разговаря с 19 души, участвали в събирането на разузнавателни данни или в решения, взети въз основа на тях. Повечето говорят анонимно, а 13 от тях, както и самите служби, са прегледали текста преди публикуване. Участниците в чата не са назовани. По това време Франция в Киев е представлявана от Етиен дьо Понсен, Италия – от Пиер Франческо Дзадзо, а Белгия – от Алекс Ленартс. Дьо Понсен е познат също с периода в София: между 2007 и 2010 г. представлява Франция у нас, а от 2023 г. е начело на мисията във Варшава.
Във възстановката на събитията съобщението е противопоставено на действията на нидерландската мисия. Йенес де Мол, тогавашният посланик на страната, започна да се готви за война още в края на ноември 2021 г. след предупреждение, отправено на 17 ноември от дипломати на САЩ и Обединеното кралство по време на редовната среща на европейските посланици, според което ЦРУ очаква руско нахлуване. На 11 февруари 2022 г. той призова нидерландците, които нямат наложителна причина да остават, да напуснат територията на Украйна и изпрати у дома близките на служителите, а по решение на тогавашния министър на външните работи Вопке Хукстра основният екип от 15 души вече работи от Лвов. Още на 24 февруари министерството решава екипът да напусне и Лвов. Де Мол свали знамето от консулството и на следващия ден бронираните автомобили потеглиха под полицейски ескорт към Полша, без екипът да има къде да нощува. „Контрастът с французите, които до последния момент вярваха в дипломацията, е голям“, пише вестникът.
Според участник в срещата от 17 ноември дьо Понсен е бил на мнение, че САЩ и Обединеното кралство преувеличават заплахата. Според стенограмата от закрито изслушване пред комисията по външни работи на Националното събрание на 4 май 2022 г. дьо Понсен казва: „Тази война беше предвидена: видяхме как се надига бурята.“ По думите му кризата е започнала в края на октомври и началото на ноември 2021 г. със струпването на руски войски по украинската граница. На 19 февруари мисията е призовала сънародниците си незабавно да напуснат Украйна, а за утрото на 24 февруари той каза: „Бяхме готови, въпреки известното вцепенение пред мащаба, който придоби войната.“
Той описва и първото утро на инвазията. В 4 ч. в посолството чуват първите ракети и виждат проблясъци в небето над Киев. В 4:30 ч. събира всички изпратени от Париж служители в сградата под охрана от Групата за намеса на Националната жандармерия (GIGN), пристигнала на предния ден, и създава кризисен щаб. На французите, които не са се вслушали в призива да напуснат страната, екипът му заедно с министерство на външните работи препоръчва да останат по домовете, вместо да тръгват по пътищата, защото „руснаците можеха да бомбардират цялата страна, колкото и да е голяма, и опасността беше навсякъде от сутринта на 24 февруари“.
Последват, по думите му, „четири много трудни дни“. „Всяка сутрин се будехме с въпроса дали руснаците няма да са пред вратата ни на мястото на украинската Национална гвардия“, разказа той. След няколко дни дипломатите започнаха да усещат, че руският план може да се провали или поне че падането на Киев няма да бъде толкова лесно, колкото Путин е смятал, и че руската армия се насочва към опит за обкръжаване на столицата. Тогава Париж взима решение да премести мисията в Лвов. На 28 февруари външният министър Жан-Ив Льо Дриан обяви решението и уточни, че посланикът остава в Украйна.
Същия ден в 17:30 ч. на ул. „Рейтарска“, където се намира френското посолство, се събира колона от около 50 автомобила под охраната на GIGN. Знамето е свалено, дьо Понсен лично сваля табелата, а архивът гори според установената процедура. С французите тръгват японският посланик и италиански дипломати, както и белгийският посланик, който от няколко дни се укрива със своите служители във френската сграда. The Brussels Times съобщи на 2 март, че мисията се мести в сградата на френското посолство, а говорител на белгийското външно министерство потвърди, че персоналът е напуснал страната.
На 30 км от Киев след залез слънце колоната спира на вътрешен контролно-пропускателен пункт. Нервните украински военнослужещи казват, че руските войски са на около 3 км. Чуваше се ракетен и минохвъргачен огън. Колоната се мести, но скоро спира отново, за да не се натъкне на руснаци. Дипломатите отказват да пренощуват в казарма от опасения за ракетен удар и лагеруват в почивна база, а през нощта пада сняг. На другата сутрин колоната продължава и пътува около 36 часа, начело с автомобил на Националната гвардия. Повечето служители се прибират във Франция, а дьо Понсен с основната група от сътрудници се завръща в зоната на бойните действия и стига Лвов на 2 март в 22 ч. „Бяхме единствените, които караха в обратната посока“, каза той пред депутатите.
Италианският представител остана в столицата по-дълго от френския си колега. През нощта срещу 2 март Дзадзо извежда на сигурно място 100 души, сред тях 20 деца, съобщи агенция AGI. На 1 март италианското външно министерство призовава своите сънародници в столицата да напуснат с всички възможни средства и през първите дни на март Дзадзо пристига в Лвов. Италианското посолство е описвано като последното на голяма държава от ЕС, преместено от Киев в друг град на Украйна. Белгия затвори своето. Консулските въпроси поеха нейните дипломати във Варшава, а мисията се върна в украинската столица през юли 2022 г.
De Volkskrant разглежда епизода през по-широка призма: повечето държави в ЕС, включително Германия и Франция, според вестника до последния момент не вярват, че войната идва. Ръководителят на Федерална разузнавателна служба (BND) на Германия е толкова убеден, че война няма да има, че през първата ѝ нощ спи в хотел в Киев и трябва да напусне страната в последния момент. BND потвърждава на 25 февруари, че нейният председател Бруно Кал е в Украйна за „спешни разговори“ и заради бойните действия и затваряне на въздушното пространство се е завърнал по суша. Пътуването е трудно и бавно заради бежанците, които се придвижват в същата посока. Кал оглавява службата до септември 2025 г. След това става посланик при Светия престол. Във Франция началникът на Дирекцията за военно разузнаване (DRM) генерал Ерик Видо напуска поста в края на март 2022 г. Доклад на Министерство на въоръжените сили на страната го упреква в „недостатъчни брифинги“ и непознаване на темите, а според друга версия напускането е част от реформи на дирекцията. Според de Volkskrant това е единственото уволнение след провала на европейските служби.
Френското посолство се завръща в Киев на 15 април 2022 г. и отваря повторно на следващия ден след като 7 седмици работи от Лвов. Там, по думите на дьо Понсен, са представени само 6 държави от ЕС: Унгария, 2 балтийски държави, Хърватия, Италия и Франция. „Макар да напуснахме Киев от последните и се върнахме сред първите, не ние останахме най-дълго“, каза той пред депутатите. Полският посланик Бартош Цихоцки, добави дьо Понсен, е единственият представител на страна членка на ЕС, който изобщо не е напускал Киев. В началото на юни 2022 г. Зеленски връчва държавни отличия на Цихоцки и на папския нунций архиепископ Висвалдас Кулбокас. Тогава той благодари на „онези, които не напуснаха Киев през тези 99 дни“, както и на дипломатите, останали в града, докато са могли, и на онези, които бързо се върнаха.
