Дания и Франция провеждат мисия по снабдяване с гориво на Station Nord в североизточна Гренландия.

🇩🇰❄️🇫🇷 Датските военновъздушни сили (Flyvevåbnet), подпомагани от френски логистичен контингент, проведоха мащабна логистична операция за снабдяване с гориво на Station Nord – най-северната точка, постоянно обитавана от хора.

Операцията се проведе с „въздушен мост“ между летище Кангерлусуак (SFJ) на западния бряг и дестинацията в североизточната част на острова и включва датски самолети Lockheed Martin C-130J Hercules и френски Airbus A400M Atlas. Мисията е критично звено в логистичната верига на Кралството, тъй като станцията, разположена на 81°36′ северна ширина и на 933 км отстояние от Северния полюс, е напълно недостъпна за товарни кораби поради масивната ледена покривка в Гренландско море.

Техническото ядро на настоящата кампания е първото оперативно участие на френския транспортен самолет A400M Atlas в снабдяването на базата. Преди разполагането му, машината премина през интензивен цикъл от тестове и сертификация през зимния период, за да се гарантира способността на колесниците и системите за управление да оперират върху ледени писти. Полетът от Кангерлусуак до Station Nord продължава три часа в посока, като самолетите извършват неколкократни ротации дневно, за да използват кратките метеорологични прозорци. Капацитетът на A400M за пренос на тежки товари значително оптимизира процеса, позволявайки доставянето на по-големи обеми авиационно и дизелово гориво с по-малко полети в сравнение с по-леките платформи.

Доставеното гориво е единственият енергиен ресурс, който осигурява работата на съоръжението в екстремни условия, където зимните температури падат под -30°C, а тези в средата на лятото остават близо до точката на замръзване. Ресурсите се използват за генериране на електрическа енергия и отопление на военните обекти, чиято поддръжка се извършва от логистичния екип на датската отбрана. Освен чисто военната си функция, тази инфраструктура се използва от Villum Research Station – център за научни изследвания на университета в Орхус. Станцията е ключова за мониторинг на атмосферните процеси и климатичните промени в Арктическия басейн, а нейната работа зависи пряко от сигурността на логистичните доставки, координирани от Flyvevåbnet.

Интеграцията на френските ВВС в тази специфична за Гренландия мисия е резултат от засиленото двустранно сътрудничество в рамките на европейската отбранителна инициатива и НАТО. Използването на ледената писта на Station Nord като оперативна площадка за A400M потвърждава способността на съюзниците да проектират логистична мощ в дълбочина на арктическия регион. Този оперативен капацитет е от съществено значение за поддържането на суверенитета и присъствието в зони, лишени от постоянна пътна или морска инфраструктура. Присъствието на френския контингент също така облекчава натоварването върху датския флот от C-130J, които изпълняват голям брой задачи по охрана на въздушното пространство и транспорт в Северния Атлантик.

Хронологично, снабдяването на Station Nord винаги е следвало стриктен график, продиктуван от полярната нощ и промените в състоянието на самата писта. Изградена директно върху замръзнала повърхност, нейната носеща способност варира според сезона, което налага най-тежките полети да бъдат провеждани преди настъпване на лятното топене. Успешното приключване на фазата за зареждане на горивни резервоари гарантира автономност на базата за следващия 12-месечен период. Операцията демонстрира преход от изцяло национална логистика към споделен съюзнически капацитет за поддръжка на отдалечени стратегически постове в Арктика.

Скандинавски изтребители прихванаха два формация от Ту-22М3 и Су-35С над Балтийско море.

🇸🇪🇩🇰✈️🇷🇺 Шведски и датски изтребители прехванаха група стратегически бомбардировачи от състава на руските въздушно-космически сили, приближаващи се към въздушното пространство на НАТО над Балтийско море, съобщиха от шведските военновъздушни сили на 21 април.

Изявление от шведските ВВС отбелязва, че изтребители JAS 39 Gripen са били вдигнати по тревога, за да идентифицират и ескортират два руски стратегически бомбардировача Ту-22М3, придружени от изтребители Су-35С в близост до остров Готланд. Самолетите са летяли в международното въздушно пространство, но са се намирали в непосредствена близост до териториалните граници на Швеция.

Военновъздушните сили на Швеция публикуваха кадри, които показват руските самолети под ескорт, с което потвърдиха състава на формацията. След като групата продължава на юг към зоната на отговорност на Дания в близост до остров Борнхолм, датски изтребители F-35A поемат мисията по проследяване.

Руските самолети са останали извън въздушното пространство на НАТО през цялото времетраене на мисията и няма докладвани нарушения. Прихващането е извършено като част от рутинни операции, свързани с охрана на въздушното пространство и мониторинг, провеждани от НАТО и партньорските държави в региона.

Според шведските ВВС подобни полети с участието на тежки бомбардировачи Ту-22М3 са били наблюдавани в Балтийския регион и в миналото. При предишен случай през ноември руски самолети, излетели от авиобаза Оленя на Колския полуостров, извършиха продължителен полет за период от няколко часа покрай въздушното пространство на Скандинавия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Норвегия вдигна стелт изтребители F-35 в мисия за бързо реагиране, за да прехване патрулен самолет Ил-38 на руската военноморска авиация, приближавал нейното въздушно пространство. Според публикация на Defense Blog от 19 април, самолетите са излетели от авиобаза Ебенес, идентифицирали са целта в рамките на двучасов полет, след което са се завърнали в базата в рамките на стандартните процедури на НАТО за охрана на въздушното пространство.

Датският главнокомандващ: Европа не е готова за война, Русия може да атакува НАТО до 2030 г.

🇩🇰🛡️🇷🇺 Генерал Михаел Вигерс Хилдгард, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Кралство Дания, изрази оценка, според която държавите в Европа все още не са напълно подготвени за война.

Той сподели това по време на своя реч в рамките на Парижкия форум за отбрана и стратегия, цитиран от Politico, и предупреди, че Русия потенциално би могла да атакува територия на НАТО преди края на това десетилетие.

„Трябва да променим подхода си: да преминем от анализ към действие. Вече не сме толкова изненадани, но също така не сме и готови. Не е нужно да бъдем перфектно подготвени, а да бъдем по-добре подготвени от нашия противник“, заяви той.

Ръководителят на датските въоръжени сили отбеляза, че производственият капацитет и веригите за доставки остават все така критични компоненти на възпирането.

„Ако ние в Европа искаме да можем да се защитим до 2030 г., трябва да сме подготвени за това още сега. Войната с висока интензивност не е сценарий, а реалност. Нищо не може да замени изгубеното време; отминалото време е изгубено завинаги“, добави той.

Междувременно естонското разузнаване предполага, че Русия няма намерение да предприема военна атака срещу която и да е държава-членка на НАТО през тази или следващата година.

В началото на годината експерти извършиха оценка дали Европа е способна да запълни дефицита в сферата на отбраната, докато руският военно-промишлен комплекс е утроил производството си на оръжия и положи основите за оттегляне от международните споразумения за контрол на въоръженията.

Въпреки че Европейският съюз представи мащабния план „ReArm Europe“ на обща стойност 800 милиарда евро, анализатори предупредиха, че това представлява по-скоро опит за стратегическа комуникация, а не толкова значима политическа промяна.

По това време водещи експерти от отбраната отбелязаха, че подготовката на ЕС се движи в много по-бавни темпове от непосредствената заплаха, което предполага, че Русия има прозорец от възможности до 2030 г. преди повечето европейски решения в сферата на отбраната да влязат в пълна сила.

Датското разузнаване предупреждава за чужда намеса в предстоящите избори

🇩🇰 Разузнавателните служби на Кралство Дания предупредиха, че чужди сили може да направят опит да повлияят на парламентарните избори на 24 март, съобщи The Guardian на 28 февруари.

Службата за полицейско разузнаване (PET) и Службата за военно разузнаване (FE) разпространиха общо изявление относно тези рискове. Предизборната кампания може да бъде подложена на дезинформация и кибератаки.

Според двете ведомства целта може да бъде всяване на разкол или оказване на влияние върху обществения дебат. Те предупредиха за атаки, насочени срещу кандидати, партии или политически програми. Агенциите посочват, че основната заплаха идва от Русия, цитирайки подкрепата на Дания за Украйна. Те добавиха, че в тези действия могат да бъдат замесени и други държавни участници.

Разузнаването посочи натиска на САЩ по отношение на Гренландия като дестабилизиращ фактор и добави, че американският интерес е създал „нови международни разломни линии“, които Русия и Китай биха могли да използват. Премиерът Мете Фредериксен определи Русия като основна заплаха за Дания, но спомена и исканията на американския президент Доналд Тръмп за поемане на контрол над Гренландия.

Европейски правителства многократно са обвинявали Русия в опити за влияние върху избори чрез кампании за дезинформация и кибератаки. Разследващите свързват руски хакери с атаки срещу партии, парламенти и контрактори на изборни процеси, понякога последвани от селективно изтичане на информация. Официални лица смятат, че крайната цел е да се подкопае доверието, да се задълбочи поляризацията и да се затрудни европейската подкрепа за Украйна.

Русия анулира двустранни военни споразумения с 11 европейски държави.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Правителството на Руската федерация официално упълномощи Министерството на отбраната да анулира множество двустранни военни споразумения с 11 европейски страни. Оформен с правителствено постановление, този ход бележи поредната стъпка към пълния разпад на архитектурата за сигурност в Европа, изградена след края на Студената война.

Списъкът включва двустранни споразумения от периода 1992–2002 г. – епоха, в която Русия и Западът изграждаха мерки за взаимно доверие. Решението засяга конкретно България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Норвегия, Дания, Нидерландия, Белгия, Хърватия, както и договора за взаимопомощ с Обединеното кралство.

Въпросните договори покриваха широк спектър от дейности – от обмен на военна информация, през съвместни учения до технологично сътрудничество и мерки за укрепване на доверието.

Повечето от тях бяха сключени в духа на програмата „Партньорство за мир“ и Основополагащия акт Русия-НАТО. За България споразуменията от 90-те години бяха част от преходния период на страната към пълноправно членство в Алианса, което стана факт на 29 март 2004 г.

Още през юли месец Кремъл взе решение да анулира своето споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество с Германия, което обясни с аргумента, че „абсолютно не отговаря на текущото състояние на руско-германските междудържавни отношения“.

Берлин, който в продължение на дълги години беше основен икономически партньор на Москва, вече играе ролята на един от водещите доставчици на оръжие за украинската отбрана – позиция, която агресорът нарече „директна намеса в конфликта“.

Въпреки че от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. активното сътрудничество между двете страни беше прекратено, досега същите споразумения осигуряваха минимална, но критична рамка за сигурност. Интегрирането на новите детайли в международната обстановка показва реалния мащаб на промяната:

• Ерозия на Виенския документ: Тези двустранни договори бяха „тухлите“, поддържащи духа на Виенския документ на ОССЕ. Чрез тях държавите бяха длъжни да обменят информация за военни учения и разполагане на техника. Без тях Русия вече няма правен ангажимент да осведомява съседите си за мащабни движения на войски по техните граници.
• Повишен риск от инциденти в морето и въздуха (INCSEA): Споразуменията съдържаха конкретни протоколи за поведение при срещи на бойни кораби и самолети – от честоти за радиокомуникация до светлинни сигнали за избягване на сблъсък. Тяхното анулиране дава зелена светлина за по-агресивни маневри в международни води, без нарушаване на правни норми.
• Прекъсване на преките „горещи линии“: Досега страни като Норвегия или Нидерландия поддържаха технически канали за деескалация (deconfliction lines), предлагащи на военните командвания инструмент за връзка в реално време, за да потвърдят, че конкретно нахлуване на чужда територия е грешка, а не целенасочено действие. Сега страните губят директните си лостове за бърза реакция.
• Изолация на военните аташета: Макар аташетата да остават последна физическа връзка в посолствата, без действащи договори тяхната роля се свежда до формални наблюдатели без достъп до структуриран диалог.

Експерти смятат, че целта на Кремъл е да се създаде ситуация на пресметнато двусмислие. Когато няма правила за уведомяване, всяко руско учение в Черно море или прелитане край Балтика може да бъде интерпретирано като непосредствена заплаха.

Липсата на официални канали за комуникация, които функционираха дори в пиковите моменти на агресията досега, драстично увеличава риска от случайна ескалация поради грешна преценка или липса на техническа връзка между военните центрове.

НАТО започва мащабно военноморско учение във Финския залив.

📸 Снимка: Maria Strandvik / Yle

🇫🇮 Командването на обединените военноморски сили на НАТО (Allied Naval Command) заедно с ВМС на Финландия ще проведе международното учение Freezing Winds 25 в акваторията на Архипелагово море и Финския залив, както и териториалните води на Естония.

Целта на маневрите е отработване на взаимодействие при защита на морските комуникации и важна крайбрежна инфраструктура, а също така провеждане на съвместни операции в сурови климатични условия.

Предвиждат се тренировки по десантни операции, ракетни удари по море, използване на авиация и осигуряване на логистика съвместно с бреговите войски в условия на евентуално противодействие от страна на противника.

В учението ще вземат участие 20 бойни и спомагателни кораба и близо 5000 военнослужещи от 11 страни: САЩ, Финландия, Белгия, Дания, Естония, Франция, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша. Първа постоянна група за противоминни действия на НАТО също ще бъде включена.

САЩ изпращат две ротационни части на морската пехота в Европа (Marine Rotational Force Europe): военнослужещи от 2-ро експедиционно съединение и 6-и батальон за бойно осигуряване. Морските пехотинци ще участват в операциите рамо до рамо с Нюландската бригада на Военноморските сили на Финландия.

Тазгодишното издание ще се проведе между 29 ноември и 5 декември. В същия период на полигона Вуосанка във Финландия ще бъдат проведени международни учения Northern Axe 25 с участието на около 3000 военнослужещи, сред които 70 британски войници.

Американски танкове Abrams бяха тествани в кал и вода в Полша.

🇺🇸🇵🇱 Елементи от 3-ти батальон на 66-и брониран полк, 1-ва бронирана бригада на 1-ва пехотна дивизия на САЩ, провеждат интензивни учения с тежка бронирана техника в Полша при типични за късната есен в региона климатични условия – студ, кал и резки смени на температурата.

На 18 ноември екипажи на танкове M1A2 Abrams форсираха водни препятствия и кални участъци в тренировъчен полигон Бемово Пискиe. Учението се проведе в рамките на разширените маневри Forward Land Forces – тренировка с фокус върху НАТО, насочена към отработване на мобилност, логистично осигуряване и бързо прегрупиране на тежка бронирана техника по източния фланг на Алианса.

Американски военни представители посочват, че екипажите и поддържащите части в рамките на учението са прехвърлени с влакове от различни полигони в Полша, за да се концентрира бойната мощ, провери оперативната мобилност и усъвършенства способността на НАТО да транспортира бронирани войски в подкрепа на колективната отбрана.

Екипажите на танкове и друга бронирана техника проведоха тренировки именно в характерните за Източна Европа условия – кал, влага и променливо време през преходния сезон, което поставя сериозно изпитание както за хората, така и за машините.

Преодоляването на водни прегради и маневрите в труден терен дават възможност на командирите и поддържащите звена да отработят реални бойни действия при кален терен и ограничена видимост. Програмата включва още извличане на заседнала техника, смяна на бойни порядъци и съгласуване между верижни и колесни машини в сложни климатични условия.

Участието на 1-ва бронирана бригада подчертава способността на НАТО да прехвърля бронирана техника с жп транспорт през територията на Полша. Според предишни съобщения на съюзниците влаковете остават ключов елемент в плана за мобилност по източния фланг заради значително по-бързото придвижване в сравнение със шосейния транспорт и по-леките логистични ограничения.

Освен маневрената част, учението набляга и на поддържането на бойната готовност след достигане на предните позиции. Гориво, поддръжка и ремонтни екипи от бригадата осигуряваха непрекъсната подкрепа на танковете Abrams по време на цялото учение.

Въоръжените сили на Полша оказаха безценно съдействие в координация на жп превози и контрол на полигона. Варшава продължава да играе ролята на ключов логистичен възел на НАТО за учения с тежка бронирана техника, особено по североизточната ос в близост до прохода „Сувалки“.

През последните години въоръжените сили на САЩ и Полша проведоха десетки съвместни учения за подсилване на оперативната съвместимост и готовност за колективна отбрана. Разширението на Forward Land Forces е едно от ежегодните събития, в които части на американската армия в Европа и съюзническите нации заедно отработват действия с тежка бронирана техника на терен.

НАТО разполага американска система срещу дронове по източния фланг.

🇺🇸✈️🇷🇺 НАТО разполага нова американска система за борба с дронове, наречена Merops, за да засили отбраната по източния си фланг след серия от нахлувания на руски дронове в Полша, Дания и Румъния, съобщава Associated Press на 6 ноември.

Merops е модулна C-UAS система, която открива и класифицира малки дронове с помощта на радари, EO/IR камери и алгоритми с изкуствен интелект, насочва целите към локален команден център за ръчни или автоматични решения и неутрализира заплахите не само чрез заглушаване, но и чрез изстрелване на малки дронове-прехващачи, които физически унищожават или отклоняват вражески БПЛА.

Прехващачите използват автономна навигация, за да работят при липса на GPS или електронни атаки, цялата система е проектирана за бърз транспорт и разполагане, а ефективността ѝ зависи от качеството на сензорите, метеорологичните условия и мащаба/сложността на входящите атаки.

„Тя може да прихваща дроновете и да ги сваля на ниска цена“, казва полковник Марк Маклелан от Командването на съюзническите сухопътни сили на НАТО. „Много по-евтино е, отколкото да вдигнеш F-35 във въздуха, за да ги свалиш с ракета.“

Спешността идва след скорошни нарушения на въздушното пространство:

🇵🇱 Полша: Около 20 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство в началото на септември по време на удари срещу Украйна, което доведе до реакция на съюзнически изтребители. Министър-председателят Доналд Туск огледа останките от свалените БПЛА и потвърди, че Варшава инвестира стотици милиони долари в нови системи за противовъздушна отбрана;

🇷🇴 Румъния: Четири военни самолета бяха вдигнати през октомври, за да наблюдават руски атаки близо до границата. Въпреки че нито един дрон не навлезе в румънска територия, министерството на отбраната упълномощи пилотите да свалят всеки БПЛА, който го направи;

🇩🇰 Дания: Властите съобщиха за неидентифицирани дронове над военни и цивилни обекти. Правителството наложи национална забрана за полети на цивилни дронове, предупреждавайки, че нарушенията могат да доведат до до две години затвор.

Според говорителя на НАТО полковник Мартин О’Донъл алиансът ще разшири „операциите за бдителност в множество домейни“ в региона на Балтийско море в координация с Дания, Германия и Швеция.

По-рано беше съобщено, че украински дронове-прехващачи са унищожили над 2000 руски БПЛА – включително поне 17 дрона Shahed – като част от програма за мащабиране на рентабилна отбрана срещу дронове на фронтовата линия.

Бивш шеф на НАТО предупреди, че Украйна е изправена пред „вечна война“, освен ако ЕС не отпусне 160 милиарда долара помощ

🇩🇰🤝🇺🇦 Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен предупреди, че Украйна е застрашена от „безкрайна война“, освен ако европейските държави не увеличат рязко натиска върху Русия и военната помощ за Киев.

В интервю за The Guardian той заяви, че Европа трябва да премине отвъд обикновената реторика и да предприеме решителни стъпки, сред които отключване на замразените руски активи и укрепване на собствените си отбранителни способности.

„Ако не извършим сериозни промени в стратегията, ще се сблъскаме с безкрайна война“, каза той.

Расмусен призова европейските правителства да създадат щит от ракети и дронове на територията на НАТО, граничеща с Украйна, и да подготвят европейски сили за защита, които да се разположат след примирие или мирен договор.

Бившият шеф на Алианса настоя Европейският съюз да освободи 160 милиарда долара замразени активи на руската централна банка, държани в Euroclear в Белгия, за финансиране на отбраната на Украйна и нейното възстановяване след войната.

„Трябва да действаме сега. Правните дебати могат да дойдат по-късно“, каза той, предупреждавайки, че продължаващите забавяния само укрепват позициите на Москва.

Расмусен смята, че руският президент Владимир Путин ще обмисли преговори само при ясно военно превъзходство срещу него. Той също така предупреди, че Европа не може да разчита безкрайно на американското финансиране и доставки на оръжия, тъй като ангажиментът на Белия дом при нова администрация остава несигурен.

Расмусен обобщи, че без по-силно европейско лидерство – повече оръжия, ракети с голям обсег и незабавна финансова подкрепа – Украйна може да бъде принудена да води продължителна война с ниска интензивност, която постепенно изчерпва ресурсите ѝ.

САЩ откриха център за гражданско-военно сътрудничество в Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс изнесе реч на пресконференция в наскоро открития Център за гражданско-военно сътрудничество (CMCC), създаден от Централното командване на САЩ (CENTCOM) в южен Израел на 17 октомври.

„Измина седмица от историческия мирен план на президента Тръмп за Близкия изток и честно казано нещата вървят по-добре, отколкото очаквах“, заяви Ванс. От CENTCOM отбелязаха, че „CMCC е предназначен да подпомага усилията за стабилизиране. Американски военни няма да бъдат разполагани в Газа, а ще улесняват потока от хуманитарна, логистична помощ и помощ за сигурността от международни партньори към Газа.“

Центърът се намира в Кирят Гат, на около 30 км от Газа. Според Times of Israel това е „щабът на новосъздадените сили под ръководството на САЩ, които ще наблюдават примирието в Газа“.

Fox News съобщи, че миналата седмица около 200 американски военни са пристигнали в Израел със транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster III, натоварен с оборудване за командване и контрол и други доставки. Генерал-лейтенант Патрик Франк, командир на Централното командване на американската армия (ARCENT), ръководи инициативата.

Ванс посети центъра като част от многодневно посещение в Израел. Той пристигна заедно със специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, които изиграха ключова роля в усилията за Газа, кулминирали със срещата на върха за Газа на 8 октомври в Египет. Примирието започна на 13 октомври, когато Хамас освободи 20 живи заложници. Оттогава той предаде телата на още 15 заложници на Израел. Примирието до голяма степен се спазва, въпреки отделни сблъсъци. На 19 октомври двама войници от израелските отбранителни сили бяха убити в Газа от терористи, а Израел отвърна с масирани въздушни удари, което постави примирието под напрежение.

От CENTCOM заявиха, че центърът е създаден на 17 октомври, „пет дни след като световни лидери подписаха план, договорен от САЩ, за трайно примирие между Израел и Хамас. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, отбеляза, че „събирането на заинтересовани страни, които споделят целта за успешно стабилизиране на Газа, е от съществено значение за мирен преход“.

В следващите две седмици американският персонал ще „интегрира представители на партньорски държави, неправителствени организации, международни институции и частния сектор, когато те пристигнат в координационния център“, добави Купър.

Обединеното кралство изпраща генерал-майор и „малък брой войници“, съобщи Sky News, като отбеляза, че британският офицер ще бъде заместник на американския командир в центъра. Това тясно партньорство напомня на подобни инициативи, като например Коалицията срещу Ислямска държава под ръководството на САЩ, в която старши британски офицери изпълняваха сходни роли.

Британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че британските сили ще имат принос за наблюдение на примирието, но няма да влизат в Газа. „Великобритания ще играе ключова роля, ще даде специализиран опит и умения, където можем. Не очакваме да водим, но ще изпълним своята роля“, каза Хийли. Британското министерство на отбраната посочи, че неговата роля ще гарантира, че „Великобритания остава интегрирана в плановете на САЩ за стабилност в Газа след конфликта“.

Според Sky News в центъра се очаква да участват войници от Египет, Катар, Турция и ОАЕ. Израел няма официални отношения с Катар, въпреки че Доха е играла роля в финансирането на Газа в миналото чрез Израел. Израелският премиер Бенямин Нетаняху изрази противопоставяне на участието на турски сили в Газа. Ванс спомена и Индонезия в речта си в CMCC, но ролята на страната остава неясна.

Израелският вестник Yedioth Ahronoth описа CMCC като „разположен в голям индустриален комплекс, с флагове на Дания, Германия и Йордания, но забележимо без тези на Турция и Катар поради опасения относно потенциалната им роля в ивицата Газа след войната. Отделни етажи са предназначени за израелски и американски персонал, с един общ етаж“.

CENTCOM отбеляза, че CMCC ще „наблюдава прилагането на споразумението за примирие, разполагайки с операционна зала, която позволява на персонала да оценява развитието в Газа в реално време. Освен това са обособени офиси и зали за срещи, за да се улесни съвместното планиране между лидери, представители и персонал“. 200-та американци, разположени в центъра, са специалисти в транспорта, сигурността, логистиката, инженерството и други задачи.

„Екипът работи неуморно, за да изгради CMCC от нулата. Те могат да се гордеят, че са създали нещо, което е от решаващо значение за прехода към гражданско управление в Газа“, каза адмирал Купър.

„Тук израелци и американци работят ръка за ръка, за да започнат плана за възстановяване на Газа, за осъществяване на дългосрочен мир и за осигуряване на сили за сигурност в Газа, които не са съставени от американци, но могат да поддържат мира в дългосрочен план“, Ванс похвали новия център.

„Въпреки присъствието на чужди войски, съставът, ролята, командната верига, правният статут и други аспекти на центъра все още не са договорени и не е ясно кои държави ще се съгласят да изпратят войски в Газа, за да осигурят траен мир като част от международна стабилизираща сила с мандат от ООН“, отбелязва Times of Israel.

Дания отпуска 400 милиона крони за обучение на украинските въоръжени сили

Датски войници стоят пред бронирани машини Piranha 5 Advanced Automated Autonomous Mortar System на Кралската датска армия с тежки минохвъргачки Cardom 10 калибър 120 мм в Оксбол, Дания на 30 март 2023 г.
📸 Снимка: Източник: Getty Images

🇩🇰🤝🇺🇦 Министерството на отбраната на Дания обяви, че 57 милиона долара от 27-ия пакет за подпомагане ще бъдат насочени към оборудване за тренировки и обучение на украинските въоръжени сили.

„Изключително важно е Дания да продължи да подкрепя украинската отбрана с военна помощ на всички нива“, заяви министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен. „В рамките на 27-ия пакет за подпомагане Дания отделя 1,1 милиарда крони (около 157 милиона долара) за инициативи, които подкрепят отбраната на Украйна с всичко – от морско оборудване до дейности за обучение на украински войници. Тези инициативи заедно допринасят за укрепването на украинската бойна мощ.“

Пакетът включва и финансиране за морска сигурност и поддръжка на танкове, както и подкрепа със съдействието на НАТО за горива и рехабилитационни услуги. Общо 1,1 милиарда крони, обещани в този сегмент, са част от цялостна инициатива на стойност 2,7 милиарда крони (386 милиона долара), разпределена за периода 2025–2028 г.

Frontline Monitor припомня: На 26 септември Датското министерство на отбраната обяви, че 1,6 милиарда крони от същия пакет ще бъдат насочени за дронове, снаряди и ракети, произведени от украински производители.

Помощта се финансира от датската Фондация за Украйна, която е отпуснала около 70,3 милиарда крони (10 милиарда долара) за военна подкрепа на Украйна за периода 2022–2028 г. По-рано стана ясно, че датското правителство засилва екологичния надзор над плавателните съдове, закотвени в Скаген Ред, ключов скандинавски пункт за закотвяне и важен портал към и от Балтийско море.

Украйна удвои месечното производство на 155-мм самоходна гаубица „Богдана“ до 40 единици

🇺🇦 Украйна е удвоила своето месечно производство на 155-мм самоходна гаубица „Богдана“ до 40 единици. Това отбеляза президентът Володимир Зеленски в изявление по време на Международния форум за отбранителна промишленост в Киев.

„Произвеждаме по 40 самоходни гаубици Богдана месечно. И това е сериозен резултат“, заяви той, добавяйки, че над 40% от оръжията, които армията използва в операциите на фронтовата линия, сега са местно производство.

Този показател е значителен скок в сравнение с края на миналата година, когато Зеленски отбеляза пред репортери, че страната произвежда „почти 20 единици Богдаана месечно“. Този темп беше описан от специализирани издания като над 20 в началото на 2025 г.

Местните медии като RBC-Украйна съобщиха за темповете от 40 единици месечно на 6 октомври, позовавайки се на думите на президента по време на форума. Специализираното издание Militarnyi, което проследява местните програми за въоръжаване, също отрази изявлението и отбеляза бързия скок спрямо миналата година.

Зеленски свързва увеличението с мащабната кампания за локализиране на отбранителната продукция и диверсификация на веригите за доставки с европейски партньори. По-ранни репортажи подчертават механизма за финансиране от Дания и подкрепата на ЕС, които ускориха поръчките за Богдана през украински фабрики.

„Богдана“ е първата украинска 155-мм колесна самоходна гаубица по стандарт на НАТО, навлязла в серийно производство по време на пълномащабната война и получи множество подобрения, като производството беше разпределено по различни обекти, за да се намали риска от руските удари.

„Вече над 40% от оръжията на фронтовата линия са наши, украински. Нашата цел е до края на годината поне половината от оръжията на фронта да бъдат украинско производство“, обобщи Зеленски.

Френската армия задържа танкер от руския „сенчест флот“ по подозрение в изстрелване на дронове

Френски войници на палубата на танкера Boracay – един от четирите кораба, свързани със сенчестия флот, разположени близо до бреговете на Дания по време на инцидентите с дронове.
📸 Снимка: Дамиен Майер/AFP/Getty Images

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френски военни са се качили на борда на петролен танкер, който е включен в списъка на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация и заподозрян, че е служил като платформа за изстрелване на дроновете, които миналата седмица доведоха до затваряне на летища в Дания.

Снимки показват военни на палубата на танкер с името BORACAY, който е използвал много имена и като един от четирите свързани кораба в Балтийско море при инцидента с дронове на 22 и 24 септември, които все още не са напълно изяснени.

Танкерът, плавал от руския петролен терминал в Приморск в Ленинградска област с товар от 750 000 барела суров петрол за Вадинар, Индия, е бил спрян от кораб на френските военни в неделя и пренасочен към Сен Назер в Западна Франция, докато разследването продължава.

Разследването е било започнато от френската прокуратура малко по-рано на същия ден. Президентът Макрон описа този ход като „добро решение“. На въпрос за танкера или инцидента, Кремъл заяви, че няма никакви данни за случая.

Стефан Келенбергер, прокурор в пристанищния град Брест в северозападна Франция, каза, че разследването е било започнато поради невъзможността на екипажа да докаже националността на кораба и отказа им да съдействат на разследването.

Танкерът BORACAY, плаващ под флага на Бенин, наскоро смени името си от „Пушпа“. Именно под това име той беше наблюдаван да плава на запад около Дания миналата седмица и беше установен от военноморски експерти като един от няколко свързани с Русия кораба, които може да са замесени в инцидентите с дронове.

Летището в Копенхаген остана затворено за около четири часа вечерта на 22 септември. Летище Олбор го последва само след два дни, когато в датското въздушно пространство отново навлязоха неизвестни дронове. Нито един от тях не беше свален, и макар Дания да сочи Русия като виновник, нейните разследващи не успяха да установят със сигурност кой носи отговорност.

Една от хипотезите е, че дроновете, почти сигурно по-големи модели с делта или фиксирани крила, са били изстреляни от един или няколко кораба в близост до бреговете на Дания, което е оставило твърде малко време на военните да реагират. Макар произходът на дроновете да не е окончателно потвърден, такива дронове могат да се изстрелят от катапулт, който може лесно да се пренесе към голям кораб.

Репортажи на разследващи журналисти посочиха други два търговски кораба: ASTROL-1 и OSLO CARRIER-3, плавали в района по това време, както и руския военен кораб „Александър Шабалин“, заснет от екипа на датски таблоид на хеликоптер южно от Лангеланд, в западната акватория на Балтийско море.

Отделно проникване се случи в небето над Северна Германия миналата седмица. Според официална оценка, цитирана в репортаж на Der Spiegel, дронове, за които се смята, че провеждат разузнаване, са прелетели над военни обекти и инфраструктура в северната провинция Шлезвиг-Холщайн.

В сряда датският премиер Мете Фредериксен заяви, че Европа е изправена пред хибридна война, имайки предвид проникванията на дронове над Дания и Полша през септември. „От европейска гледна точка, има само една държава, която е готова да ни заплашва, и това е Русия“, добави тя.

Украински специалисти са в Дания за съвместни учения за противодронова борба.

🇩🇰🤝🇺🇦 Украински военни специалисти пристигнаха в Дания за участие в съвместни учения за борба с дронове. Поводът са последните сигнали за нарушения на въздушното пространство от неизвестни безпилотни апарати, съобщиха властите в скандинавската държава в понеделник.

Тренировката „Криле на отбраната“ ще обедини украински и датски военни сили в отработване на мерки срещу безпилотни летателни апарати, отбеляза Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна.

В рамките на седмица участниците ще изпълнят практически задачи, ще обменят опит и ще укрепят способността си да се защитават от дронове и въздушни заплахи.

„Подобни учения са важна стъпка за засилване на оперативната съвместимост между Въоръжените сили на Украйна и Дания и правят нашите държави по-силни в общия стремеж към мир и сигурност в Европа“, заявиха от украинския генщаб.

На 30 септември президентът Володимир Зеленски потвърди, че украински военни са започнали мисия в Дания с цел да споделят челния си опит в противодействието на заплахи от дронове.

„Украйна притежава най-актуалния опит в Европа и именно нашите специалисти и технологии биха могли да се превърнат в ключов елемент от бъдещата европейска „стена срещу дронове“ – мащабен проект за сигурност в небето“, заяви държавният глава.

Зеленски допълни, че резултатите от датската мисия ще послужат като основа на по-широко сътрудничество с други европейски нации в сферата на противодроновата отбрана.

Учението се провежда след серия от инциденти с дронове, които доведоха до временно спиране на работата на летища в Дания и породиха тревога относно сигурността на въздушното пространство. Последният от тях беше на 28 септември, когато датските въоръжени сили съобщиха, че са засекли безпилотни апарати над военни обекти на територията на страната.

Украинските специалисти бяха поканени да споделят своя доказан опит и иновации в сферата, след като четири години се борят с пълномащабната руска инвазия, започнала на 24 февруари 2022 г.

Дания остава един от най-твърдите поддръжници на Украйна от началото на войната, предоставяйки военно оборудване и инвестирайки сериозно в украинската отбранителна индустрия, включително в съвместно производство на дронове.

Журналисти с хеликоптер откриха: Руски военен кораб се укрива близо до датските води

🇩🇰⚓️🇷🇺 С помощта на хеликоптер разследващи журналисти от Ekstra Bladet оповестиха, че руският флот се е намирал съвсем близо до бреговете на Дания, когато страната беше атакувана дни наред от неизвестни дронове, които затвориха летищата, отмениха полетите и предизвикаха хаос.

Въпреки отричането подозренията както от политици, така и от експерти сочат към Москва като организатор на своеобразна хибридна демонстрация на сила. Вниманието на медии и анализатори бързо се насочи към петролни танкери от т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, способни да играт ролята на платформа за подобна операция с дронове.

Сега Ekstra Bladet разкри, че докато общественото внимание беше насочено към цивилни кораби в Балтийско море, руски военен кораб се е укривал – съвсем близо до датските териториални води, с изключен AIS сигнал, което го прави неоткриваем в корабните бази данни.

Между южния край на остров Лангелан и Лоланд се намира руският десантен кораб „Александър Шабалин“, от Балтийския флот, базиран в Калининград, и неназовани източници на изданието е стоял неподвижен в района от няколко дни насам, докато неизвестни дронове облитаха летища и военни обекти.

Корабите като бази за дронове

Още когато летището на Копенхаген беше затворено принудително заради присъствието на дронове, датската полиция и експерти по сигурността предположиха, че вероятно е бил използван кораб като команден пункт за тези действия.

Това е метод, за който няколко европейски служби, сред които Германия, подозират, че Русия на Путин е започнала да използва за шпиониране на военни обекти и създаване на хаос в Европа.

В пълна секретност руснаците са имали военен кораб в нашите води по време на всички тези инциденти с дронове – само на 12 километра от брега на Лангелан.

Местоположението на „Александър Шабалин“ го поставя на разстояние между 70 и 270 км от всички засегнати летища и военни обекти – и той е стоял неподвижен точно на границата между международни и датски води.

Корабът е построен през 1985 г. и оттогава е част от Балтийския флот на Русия. Използван е особено активно по време на гражданската война в Сирия, където транспортираше персонал и техника между Русия и военноморската им база в Тартус, Сирия.

„Александър Шабалин“ е оборудван с ракетни установки, противовъздушна артилерия и автоматични оръдия, като на борда му могат да се намират до 10 танка и 340 войници.

Многобройни функции

„Това е доста подозрително“, коментира експертът по сигурност и бивш главен анализатор на датските разузнавателни служби Якоб Каарсбо, когато научи за руския военен кораб. Той е един от експертите, които свързаха корабите, особено „сенчестия флот“ на Русия, с възможността да са замесени в инцидентите с дронове в датското въздушно пространство.

Каарсбо обясни пред Ekstra Bladet, че руският военен кораб може да е изпълнявал няколко роли, ако Русия наистина стои зад тези „хибридни атаки“, както министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен нарича хаоса с дроновете.

На първо място, самият кораб може да е служил като база за дронове, макар Каарсбо да смята това за „твърде очевидно“. По-вероятно според него е корабът да е подкрепял цивилни кораби от сянковата флота, за които той все още подозира, че са носили дроновете – особено като се има предвид, че Германия наскоро задържа такъв кораб заради подозрения за активност на дронове.

„Може да е имал наблюдателна роля“, казва Якоб Каарсбо.

„Възможно е също да е имал за цел да покаже, че не се страхуват да стоят с изключен AIS сигнал толкова близо до датските води“, добавя той, като подчерта, че наличието на боен кораб в резерв може да е било стратегически ход, в случай че вниманието се насочи твърде много към цивилните кораби, използвани за акциите с дронове.

Каарсбо обясни също, че присъствието на военен кораб толкова близо до датските води натоварва датските ресурси, тъй като изисква от военните да го наблюдават непрекъснато.

„Това може да е било и вид отвличащ маневър“, каза Каарсбо, който призна, че трудно може да си представи, че е случайно руски боен кораб да стои в продължение на дни толкова близо до датски териториални води.

Военните са знаели

Според източници на Ekstra Bladet датските въоръжени сили са били наясно с присъствието на руския военен кораб край брега на Лангелан още от самото начало.

Командването на отбраната не успя да отговори преди крайния срок за публикуване. Екипът на Ekstra Bladet искаше да го попита дали може да отрече, че корабът е имал роля в многобройните атаки с дронове през последните дни и дали са осъществили контакт с него.

След като репортерите прелетяха над кораба с хеликоптер, те забелязаха, че той започва да се придвижва на североизток. Тъй като AIS предавателят му е изключен, те признаха, че няма как да научат накъде се е отправил.

Дания придобива оръжия за далекобойни удари в отговор на руската заплаха.

Датският премиер Мете Фредериксен, вицепремиерът и министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен и външният министър Ларс Льоке Расмусен обсъждат отбранителни мерки в отговор на руската заплаха, Копенхаген, 17 септември 2025 г.
📸 Снимка: Ritzau Scanpix/Emil Nicolai Helms via REUTERS

🇩🇰 Датският премиер Мете Фредериксен обяви, че страната ѝ ще закупи оръжия с далечен обсег в отговор на нарастващата руска заплаха за датската и европейската сигурност.

„Няма съмнение, че Русия ще бъде заплаха за Дания и Европа в продължение на много години“, каза Фредериксен пред журналисти, наричайки решението „промяна в парадигмата на датската политика за отбраната“.

Новината идва на фона на засилено укрепване на военните способности на европейските държави, предизвикано от руската агресия в Украйна и опасенията от възможен сблъсък на Москва с НАТО.

Датският премиер подчерта, че не съществува непосредствена заплаха от нападение срещу Дания и добави, че оръжията са създадени, з да служат като средство за възпиране, не като такова за водене на настъпателна война.

Министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви, че оръжията могат да включват дронове и ракети, способни да поразяват цели дълбоко в противниковата територия. Стойността на сделката не беше разкрита.

Членът на НАТО от Северна Европа отбеляза, че решението е в отговор на искане на алианса и ще допринесе за целта на Европа да може да се защитава самостоятелно до 2030 г.

Откакто се върна на поста си през януари, американският президент Доналд Тръмп оказва натиск на останалите страни-членки на НАТО да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност и за отбраната на Украйна.

Русия, която продължава да води пълномащабна война срещу Украйна и редовно нанася въздушни удари срещу нейните градове, описа датските планове като „чисто безумие“.

„Никой, никъде по света, никога не е обмислял публично да заплашва ядрена сила. Тези изявления несъмнено ще бъдат взети под внимание“, заяви Владимир Барбин, посланик на Руската федерация в Дания.

Миналата седмица Дания обяви и планове за придобиване на произведена в Европа противовъздушна отбрана на рекордната стойност от 9 млрд. долара, включително системата с далечен обсег SAMP/T.

Страната също така укрепва отбраната на Гренландия, своята автономна територия в арктическия регион, която Тръмп предложи да анексира, при което получи категоричния отказ на Копенхаген.

„Ние сме в процес на историческо възраждане на датската отбрана и е естествено да разглеждаме непрекъснато как най-добре бихме могли да защитим Дания и да дадем своя принос за сигурността на нашите съюзници“, заяви Поулсен на 17 септември.

Войната между Русия и Украйна подчертава значението както на многослойната противовъздушна отбрана, така и на способността за поразяване на въздушни заплахи на противника, преди да успеят да атакуват, отбеляза датското Министерство на отбраната.

Дания е твърд поддръжник на Украйна от началото на пълномащабната агресия през февруари 2022 г. Оттогава насам тя достави изтребители F-16, самоходни гаубици CAESAR и танковете Leopard 1 както и инвестирайки значително в украинската отбранителна индустрия.

Кораби от сенчестия флот на Русия са изстреляли дроновете срещу летище Копенхаген.

🇷🇺🇩🇰 Три товарни кораба от Сенчестия флот на Руската федерация, са заподозрени в изстрелване на дроновете към летище Копенхаген късно снощи, съобщава датският държавен канал TV 2.

Санкционираният руски товарен кораб ASTROL 1 е преминал през протока Йоресунд в понеделник, извършвайки серия от нередовни маневри.

Танкерът PUSHPA, плаващ под флага на Бенин и попаднал под санкции заради транспортиране на руски петрол, е бил наблюдаван в продължение на четири часа от германски кораб на НАТО, като движениет му в района е било оценено като подозрително.

Норвежкият товарен кораб OSLO CARRIER 3 се е намирал на едва 7 километра от летището в Копенхаген в момента, когато дроновете са се намирали във въздуха. Плавателният съд е управляван от руски екипаж, а собственикът му разполага с офиси в Калининград.

Датските власти официално заявиха, че засега нямат информация кой е управлявал дроновете.

Присъствие на неизвестни дронове затвори летище Копенхаген.

🇩🇰 Всички полети на летище Копенхаген в Дания бяха спрени в 20:26 часа местно време след съобщения за големи дронове в зоната на летището, потвърдиха от полицията. До този момент поне 11 полета са пренасочени към други датски летища, което предизвика някои неудобства за пътниците.

Датската полиция съобщи за присъствие на дронове в района на летището, което наложи незабавно активиране на протоколи за безопасност. „Големи дронове“ са видяни в контролираното въздушно пространство, което принуди властите да затворят летище Копенхаген Каструп, което е сред най-натоварените летища в Северна Европа.

До момента полетите са пренасочени към летищата в Малмьо, Билунд и Орхус, докато излитащите самолети остават приземени. Пътниците се сблъскват със забавяния, отменени полети и несигурност, а властите работят за осигуряване на въздушното пространство.

Отговорните органи заявиха, че дронвоете представляват съществен риск за гражданската авиация. Инцидентът на летището в датската столица подчертава все по-сериозните опасения за активността на дронове в близост до европейски летища, напомняйки за сходен случай на лондонското летище Гетуик през 2018 г.

Скандинавия и Прибалтика: Пътят към мира е невъзможен без Украйна

Лидерите на Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция заявиха подкрепа за усилията на САЩ да постигнат мир в Украйна, но подчертаха значението на участието на Киев в преговорния процес. Без това „пътят към мира е невъзможен“, гласи съвместно изявление на лидерите на страните от „Северно-балтийската осмица“ (Nordic-Baltic 8), публикувано на 10 август 2025 г.

Авторите на изявлението отбелязаха, че спиране на руската агресия срещу Украйна може да бъде постигнато само чрез последователен натиск върху Москва, продължаваща подкрепа за Киев и „решителна дипломация“. Преговорите за мир могат да се водят само „при условия на прекратяване на огъня“ и „пълно зачитане на суверенитета“ на Украйна.

„Народът на Украйна трябва да има свободата да определя бъдещето си. Пътят към мира не може да бъде проправен без гласа на Украйна. Никакви решения за Украйна без Украйна и никакви решения за Европа без Европа“, се посочва в изявлението.

На този фон „Северно-балтийската осмица“ отново заяви подкрепа за Киев и сътрудничество в търсене на „справедлив и устойчив мир, основан на принципите на Устава на ООН, Хелзинкските споразумения и международното право“.

Подобно изявление на фона на подготвяната среща между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска направиха и лидерите на страните от ЕС. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас заяви отделно, че всяко възможно споразумение с Москва „не бива да се превръща в трамплин за по-нататъшна руска агресия“.

„Историята на нарушенията от Русия на нейните обещания и договори породи дълбоко недоверие от двете страни на Атлантика“, предупреди Калас. „Натискът на САЩ върху Москва може да промени хода на войната“, заключи тя.

Според агенция Bloomberg лидерите на европейските държави възнамеряват да разговарят с Тръмп, преди той да се срещне с Путин. Известно е, че на 11 август ще се проведе среща на външните министри на страните от ЕС, за да обсъдят следващите стъпки по отношение на Украйна. Детайли от дискусиите не се разкриват, но по-рано Тръмп заяви, че потенциално мирно споразумение между Русия и Украйна ще включва „обмяна на територии“.

Дания е закупила система за противовъздушна отбрана VL MICA

📸 Снимка: MBDA / Sidonie Deschamps

🇩🇰🤝🇫🇷 Дания е закупила система за противовъздушна отбрана VL MICA от френската компания MBDA, съобщи Датската организация за отбранителни придобивания и логистика (FMI).

Договорът, подписан като част от ускорената инвестиционна стратегия на датската армия, ще осигури две огневи единици от зенитно-ракетната система VL MICA.

Придобиването е част от ранен етап на усилията за създаване на мрежа за противовъздушна отбрана до 2026 г. Според съобщението, стъпката следва правителствено решение, взето преди малко повече от месец, за поставяне на приоритет над бързото изграждане на наземна противовъздушна отбрана, отразявайки нарастващото значение на териториалната защита на фона на силното геополитическо напрежение.

„Договорът с MBDA France е важна стъпка към възстановяване на датския капацитет за наземна противовъздушна отбрана. Вече сме в пълна готовност да внедрим системата VL MICA, след като тя пристигне в Дания“, заяви Ян Тофт, ръководител на инвестиционния отдел на FMI.

По думите му, тази подготовка включва набиране и обучение на персонал, набавяне на поддържащо оборудване и планиране на логистика, необходима за експлоатацията и поддържането на системата. „Тази задача протича паралелно с изграждането на наетата норвежка система NASAMS, която също е част от първоначалната фаза на придобиване“, каза той.

Според FMI, обществената поръчка се осъществява по линия на Accelerationsfonden – отбранителен фонд, целящ бързото укрепване на националните приоритети за сигурност. Системата VL MICA е избрана въз основа на препоръки от началника на отбраната и се очаква да допълни по-широките усилия на Дания за повишаване на отбранителна готовност на страната и нейните съюзници.

VL MICA на MBDA е система с малък и среден обсег за зенитни ракети с вертикален пуск, която е предназначена да поразява широк спектър от въздушни заплахи, сред котио самолети, хеликоптери и високоточни боеприпаси. Тя се използва от въоръжените сили на няколко европейски държави и често е избирана заради своята модулност и лекота на интегриране.

Целта на това придобиване е не просто да се изградят национални способности, но и да се гарантира, че Дания може да даде ефективен принос за интегрираната рамка за въздушна и ракетна отбрана на НАТО.

FMI заяви, че системите се очаква да достигнат оперативна готовност не по-късно от 2026 г., като подготовката за обучение и инфраструктура вече е в ход.

Датското министерство на отбраната не е разкрило стойността на договора.