Украинската HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита сателита OBRIA NANO

🇺🇦🛰️🇩🇰 Украинската компания HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита OBRIA NANO, първия тестов сателит на бъдещото съзвездие OBRIA, с което искат да намалят зависимостта на Украйна от чужди сателитни системи. Апаратът излетя на 1 октомври 2026 г. с Transporter-18, мисия на SpaceX, която изведе наведнъж 130 малки спътника. HIMERA и GomSpace обявиха едва на 27 октомври, че той вече работи и преминава планираните изпитания. Съобщението идва 3 дни след като Киев обяви края на наложените ограничения на Starlink услугата и нейния военен пакет Starshield, които по думите на украински командири бяха довели до загуба на дронове и провал на мисии.

По данни на GomSpace с апарата се изпитват предвидените възможности на съзвездието и трябва да се натрупа практически опит, който да послужи при проектирането на работещата система. Апаратът ще се управлява от украински оператор, чието име не е оповестено, а предназначението на сателита е свързано със стратегическата сигурност на страната. Дългосрочният план е мрежа, която покрива цялата територия на Украйна и допълва европейските сателитни мрежи. Следващата стъпка е производството на сателити и наземни терминали да се пренесе в Украйна. Масата на апарата, орбитата, честотният обхват и цената не са оповестени, както и кой финансира проекта.

HIMERA не започва дейността си в космическата индустрия. Основана е през 2022 г. и произвежда основно радиостанции за защитени тактически комуникации. В средата на октомври тя съобщи, че моделът G1 PRO и ретранслаторът B1 са изпитани от подразделение на Главно управление разузнаване (ГУР). GomSpace има седалище в Олборг, работи от 2007 г. и произвежда малки сателити и подсистеми за клиенти в 60 държави. Съоснователят и главен изпълнителен директор на HIMERA Миша Рудомински описва проекта като първа крачка: „За нас този проект не е просто изстрелване на сателит. Това е възможност да положим основите на независима мрежа за връзка на Украйна. Започваме с проверка на технологиите в орбита, като нашата дългосрочна цел е да развием способности, които ще укрепят стратегическата сигурност на държавата и ще намалят зависимостта от външни доставчици на връзка.“

Съобщение до пресата на GomSpace обяснява и защо проектът е спешен: „Зависимостта от технологии на други държави, включително на партньорски, създава стратегически рискове, особено във военно време.“ Главният изпълнителен директор на компанията Карстен Драхман говори за обща амбиция „да се укрепят независимите способности на Украйна за връзка“.

Рискът, описан в съобщението, се прояви нагледно през октомври. От 14 октомври украинските терминали спираха да работят при скорости над около 160 км/ч, което засяга именно ударните дронове. Източниците се разминават по въпроса дали това е засегнало гражданския Starlink, или военния Starshield. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви на 17 октомври в съвместна военна база „Андрюс“ в щата. Мериленд, че „Starshield е отбранителен продукт, военен продукт“, и добави за украинците: „В момента нямат достъп до него. Това се обсъжда.“ Украинските военни и официални лица обаче описват именно ограниченията на Starshield.

На 24 октомври Илон Мъск призна в X, че SpaceX е ограничила Starlink в Украйна, и написа: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за настъпателни удари с дронове, за да убива хора.“ Промените в Starshield твърди, че са били под контрола на правителството на САЩ. Кой стои зад това остава предмет на спорове: The Wall Street Journal, позовавайки се на неуточнени американски служители, писа, че решението е взето именно от Мъск, а Тръмп, Рубио и министърът на войната Пийт Хегсет отрекоха да са участвали във вземането му. В същия ден президентът Володимир Зеленски обяви, че скоростите на Starlink и Starshield са възстановени след проверки на министъра на отбраната Йевгени Хмара.

Друг проект е свързан с Финландия. На 22 октомври, по време на визита на премиера Петери Орпо в Киев, производителят на радарни сателити ICEYE и Nokia подписаха с Министерството на отбраната на Украйна писмо за намерения да проучат варианти за собствена мрежа за сателитни комуникации, в която страната да притежава сателитите, наземния сегмент и терминалите. Двете компании бяха обявили партньорството си седмици по-рано, а Зеленски нарече документа „важен за нашата отбрана и за устойчивостта на Украйна“. Писмото за намерения не е договор: срок и финансиране не са обявени.

GomSpace участва и в най-стария от проектите. През април 2026 г. датският производител и украинската компания STETMAN подписаха споразумение за партньорство по програмата за сателити в ниска орбита UASAT и обявиха, че създават съвместно предприятие в Украйна. Още през декември 2025 г. Киев подаде заявка в Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) за мрежата UASAT-NANO. STETMAN планираше да изстреля своя първи тестов сателит през октомври 2026 г. с ракета на SpaceX, като производството му е поверено на GomSpace, а първите 120 апарата на съзвездието – през 2027 г. В каталога на Космическите сили на САЩ е вписан един-единствен украински сателит от мисията Transporter-18 (UASAT-NANO), който обикаля Земята на височина около 516 км. Обект с името OBRIA в каталога няма, а публичните съобщения на HIMERA и GomSpace не споменават STETMAN. Производителят, месецът, ракетата и тестовата роля съвпадат, но дали OBRIA NANO и UASAT-NANO са един сателит с две имена, HIMERA и GomSpace не са уточнили.

Междувременно Русия изгражда собствена мрежа. Руското „Бюро 1440“ разработва съзвездието „Рассвет“, което по данни на бюрото ще работи на височина около 800 км и ще осигурява скорост до 1 Gbps със 70 мс закъснение. Сателитите ще бъдат свързани с лазерни линии. Бившият заместник-началник на ГУР генерал-майор Иля Павленко предупреди пред „Интерфакс-Украйна“, че с времето системата може да позволи на руските войски да управляват далекобойни дронове над Украйна в реално време, и призова да не бъде подценявана въпреки проблемите с първите ѝ спътници.

Мащабите на задачата си личат от физиката на ниската орбита. Сателит на 500 км височина прави пълна обиколка на земята за около 1 час и половина, поради което се задържа в небето над Украйна само броени минути, затова за непрекъсната свързаност са нужни стотици апарати. Един тестов сателит позволява да се изпитат технологиите и управлението му, но не дава покритие. Пътят до орбитата също минава през американска компания: OBRIA NANO излетя с Falcon 9, а с ракети на SpaceX е планирано изстрелването и на първите 120 апарата на UASAT.

Самото съобщение до пресата на GomSpace поставя по-скромна цел от „заместник на Starlink“: то говори за мрежа, която допълва европейските, и за разнообразяване на каналите за връзка. Затова тези проекти вероятно ще се развият като резервен канал, който не зависи от решения на чуждо правителство и частна компания, а не като пълен заместител на Starshield в обозримо бъдеще. Обратната теза също има опора: писмото с ICEYE и Nokia е подписано от самото министерство и говори за собственост върху сателитите, наземния сегмент и терминалите, т.е. за цяла система, а не за допълнение.

Кой ще получи първия държавен договор, е по-важен въпрос от всяко изстрелване. Публичните съобщения на HIMERA, на STETMAN и на ICEYE и Nokia не споменават държавно финансиране. Дебютната поръчка на Министерството на отбраната на Украйна ще покаже на какво залага то: на малките апарати на GomSpace с украински оператор, каквито са OBRIA NANO и UASAT-NANO, или на системата с ICEYE и Nokia, в която би притежавало всичко – от сателитите до терминалите.

Дания купува крилати ракети Anthem и JSM за удари в дълбочина

🇩🇰🚀 Дания ще въоръжи изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II и наземна ракетна система с крилати ракети, способни да поразяват цел в дълбокия тил на евентуален противник. Министерство на отбраната обяви в четвъртък, 22 октомври, че купува 2 вида далекобойни прецизни оръжия: Joint Strike Missile (JSM) на норвежката Kongsberg, която се изстрелва от F-35A, и наземна крилата ракета Anthem на американската компания Covenant. Изборът беше направен по препоръка на началника на отбраната, а според министерството НАТО е поискало от Дания именно такива оръжия. Колко ракети се купуват, колко струват и кога ще пристигнат, не се уточнява.

Покупката добавя към датската отбрана онова, което досега ѝ липсваше: възможност да порази евентуален нападател в дълбочина, а не просто да възпира удара му. Министърът на отбраната Йепе Брус го посочи без заобикалки. Покупката е „значителна стъпка към това да увеличим способността да нанесем ответен удар“, заяви той по време на пресконференцията в Копенхаген, цитиран от обществената медия DR. „Намираме се в обстановка, в която никой не може да предвиди какво ще се случи утре. Обстановката със сигурносттата е сериозна и се влошава. Затова изграждаме отбраната и укрепваме бойната мощ“, посочи Брус. Ако някой посегне на НАТО, добави министърът, Дания „трябва, разбира се, да може да се защити, но трябва да има и способността да нанесе ответен удар зад вражеската линия. Именно тази способност укрепваме сега“.

Руският посланик в Копенхаген отговори още на същия ден. Владимир Барбин публикува в Telegram канала на посолството коментар, в който датската политика е представена като подготовка за конфликт с Русия: „В основата на сегашната политика на Дания е курсът към конфронтация и подготовка за възможен конфликт с Русия. Копенхаген е попаднал в плен на опасни илюзии, че закупуването на настъпателни прецизни оръжия с голям обсег, с които да се създават военни заплахи срещу ядрена държава, ще помогне за укрепване на сигурността и отбраната на Дания.“ Посланикът завършва с предупреждение: в Копенхаген „не искат да се замислят за неизбежните плачевни последствия от такъв безразсъден курс“. На въпрос дали новите ракети увеличават вероятността Дания да се превърне в мишена, Брус отговори отрицателно. „Разбирам го, но сме в най-силния отбранителен съюз в света“, каза той и прогнозира, че около покупката „ще има много руска реторика“. Къде ще бъдат разположени наземните установки, министърът отказа да каже.

По-известната от двете ракети в поръчката е JSM. Kongsberg я разработи на основата на противокорабната ракета Naval Strike Missile (NSM) и я проектира така, че да се побира във вътрешния отсек за въоръжение на F-35. Така изтребителят може да я носи, без да повиши радарната си видимост. Ракетата лети с дозвукова скорост, тежи 416 кг и по данни на производителя има обсег над 350 км. Насочва се с инфрачервена глава за самонасочване, разпознаваща целта автоматично по изображението. Двупосочният канал за обмен на данни позволява данните за целта да се обновят по време на полета. JSM вече са избрали Норвегия, САЩ, Австралия, Япония и Германия. Торд Аслаксен, който ръководи отдела за изтребители в норвежката агенция за военни доставки, още през октомври 2025 г. призова Дания да купи JSM и нарече комбинацията от нея и F-35 „оръжие на велика сила във формат за малка държава“ в интервю за DR.

Anthem е залог от съвсем друг вид. Covenant е основана през 2024 г. със седалище във Вашингтон, докато нейното дъщерно дружество действа в Израел. Ракетата ѝ все още не е използвана в бой и не е приета на въоръжение в американската армия, която я провежда тестове с нея по силата на отделно споразумение. Демонстрацията е планирана за фискалната 2027 г. Компанията не оповестява обсега. Тя не потвърждава стойностите между 1200 и 1500 км, които се тиражират в медиите. Обявен е над 200 кг полезен товар. По думите на компанията при пълно серийно производство цената ще е 6-цифрена сума в долари за ракета, а не милиони долари, колкото обикновено струват сходните западни крилати ракети. Ракетите за Дания ще се произвеждат в Германия, съобщи Reuters. Covenant строи завод в Саксония, в района на Лайпциг. През септември ръководството ѝ каза пред dpa, че производството за европейските клиенти там ще стартира догодина. През първата година се предвиждат 1000 ракети, а след това – до 5000 годишно. Доставките по първия договор с европейски клиент ще започнат в първото тримесечие. Брус обясни избора на толкова млада компания с препоръката на началника на отбраната: Covenant „има способността да доставя бързо“ и е икономически ефективна, каза той пред TV 2. Специализираното датско издание OLFI определи Anthem като най-изненадващия избор в поръчката.

Новото тук не е самото наличие на ракети с голям обсег. В началото на 2025 г. Дания поръча от Kongsberg ракети NSM на стойност 2 млрд норвежки крони за фрегатите от класа Iver Huitfeldt на мястото на ракетите Harpoon, предадени на Украйна. NSM, чийто обсег достига над 185 км, може да поразяват цели в морето и на сушата, но остава основно оръжие на флота срещу кораби. JSM и Anthem са първата покупка по отделна програма за далекобойни прецизни оръжия, проектирани за нанасяне на удари срещу цели в дълбочина на сушата. Принципното решение за тази програма правителството взе на 17 септември 2025 г. по препоръка на началника на отбраната Михаел Вигерс Хюлдгор. Премиерът Мете Фредериксен тогава се аргументира така: „Трябва да можем убедително да възпираме нападения срещу Дания и НАТО, а за това не стига силна противовъздушна отбрана“. Барбин тогава нарече придобивките „безумие“. Още през февруари 2025 г. след дълги години на съкращения, Фредериксен призова въоръжените сили: „Купувайте, купувайте, купувайте“.

Ден преди обявяването на покупката Копенхаген направи и друга стъпка, свързана с далекобойните ракети. На 21 октомври Министерство на бизнеса гарантира заем от около 100 млн. евро за дъщерното дружество на украинския производител Fire Point, което строи завод за твърдо ракетно гориво във Войенс, до авиобаза Скрюдструп. Изграждането на завода закъснява с година, а той трябва да заработи в края на 2027 г. С тези две решения страната се включва в осигуряването на далекобойно въоръжение в две конкретни роли: като купувач за собствените си сили и като домакин на производство на гориво за украинските ракети.

Покупката променя същността на датската отбрана, а не само нейния обем. Досега Дания нямаше оръжие, проектирано за удари по щабове, пускови установки и складове дълбоко в тила на нападател. JSM и Anthem са създадени точно за това. Самото правителство описва промяната с тези думи: Фредериксен посочи през 2025 г., че силната ПВО не стига, а на 22 октомври Брус посочи притежаването на способности за нанасяне на ответен удар като критични. На тази оценка обаче противостоят и конкретни факти. Засега способността е налице единствено в договор, а не като наличен арсенал: броят на ракетите, сумата и графикът са тайна. Наземният компонент зависи от завод, който още не е започнал серийно производство, и от ракета, която не е изпитана в бой. Затова наземният компонент много вероятно няма да е в Дания преди 2027 г.

Първата проверка ще дойде от Саксония. Ако немският завод на Covenant започне доставки през първото тримесечие на догодина, както твърди компанията, датските наземни ракети могат да пристигнат още на същата година. Ако срокът се измести, наземният компонент ще съществува само като договор още дълго, а за JSM министерството не дава срок изобщо.

Дания гарантира заем за ракетното гориво на Fire Point

🇩🇰🏭🇺🇦 Кралство Дания ще гарантира заем от 750 млн. крони (100 млн. евро) за дъщерното дружество на украинския производител на дронове и ракети Fire Point, което строи във Войенс, Южна Ютландия, завод за твърдо гориво за далекобойни ракети. С решението, обявено от Министерството на бизнеса, Копенхаген поема риск, който търговските кредитори не поемат при обичайни условия, за да остане част от производствената верига на украинското далекобойно въоръжение извън зоната на войната.

„Заемът е гарантиран от датската държава, защото войната в Украйна попречи на Fire Point да изтегли заем при обичайни условия в Дания“, пише в съобщението на министерството. Финансирането се осигурява чрез Датския фонд за износ и инвестиции (EIFO), съобщи Reuters. Изпълнителният му директор Педер Лундквист посочи, че EIFO участва в близо 40 проекта в подкрепа на Украйна и на сътрудничеството между украински и датски компании, и описа финансирането на Fire Point като конкретен пример за тази работа.

Fire Point започна с производство на ударните дронове с голям обсег FP-1 и FP-2, а след това премина към ракетите, най-известната от които е крилатата FP-5 „Фламинго“ с деклариран обсег 3000 км и бойна глава 1150 кг. Компанията разработва и балистични ракети, и зенитни ракети за ПВО. Още когато проектът беше обявен, датското издание Ingeniøren писа, че твърдото гориво от датския завод е предназначено тъкмо за „Фламинго“.

Министърът на отбраната Йепе Брус изложи довода пряко. „За отбраната на Украйна е решаващо страната да получава повече критично важно отбранително оборудване и технологии по сигурни вериги за доставки, защото производството е по-добре защитено от руски атаки, когато украинската отбранителна индустрия е установена извън Украйна“, заяви той. Министърът на бизнеса Мартин Лидегор постави акцента върху това, каква е ползата за датчаните: „С украинска отбранителна компания на датска земя получаваме и знания, и производство, и партньорства.“

Проектът даде началото си преди над година. На 3 септември 2025 г. тогавашният министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен обяви, че Fire Point ще произвежда твърдо ракетно гориво до авиобаза Скрюдструп. Същия месец Фолкетингът, датският парламент, прие закон, който позволява на министъра на отбраната временно да не прилага част от правилата за военни проекти от голямо национално значение. Fire Point може да заобиколи над 20 закона, сред тях законите за опазване на околната среда, за устройството на територията и за защита на природата, но в крайна сметка трябва да изпълни обичайните изисквания.

Строителството обаче се забави. На 19 август изпълнителният директор на Fire Point Ирина Терех обяви по време на изложението DALO Industry Days в Хернинг, че производството ще започне в края на 2027 г. с една година по-късно от предвиденото. Сградата, която компанията смяташе да пригоди, не покрива изисквания за безопасност при работа с твърдо ракетно гориво, поради което е нужен нов завод. По данни на Euractiv Терех даде приблизителна оценка на разходите от над 150 млн. евро при първоначално очаквани около 50 млн. Гарантираният заем се равнява на около две трети от тази оценка.

Датският завод е част от широка офанзива на Fire Point в европейската индустрия. На 4 август Reuters писа, че са е сключила споразумения с 13 европейски отбранителни компании за радари, системи за насочване и други компоненти за нейния проект за противоракетна отбрана Freyja, който беше представен в Париж през юли от 10 правителства и 12 фирми. Fire Point иска да го превърна в бюджетна алтернатива на американския MIM-104 Patriot и се стреми към цена на прехващача под 1 млн. евро, между 1/4 и 1/6 от цената на ракета за Patriot.

Така сроковете и за двата европейски ангажимента на Fire Point изтичат следващата година: в средата на 2027 г. компанията очаква първото успешно прехващане с Freyja, а към нейния край от Войенс трябва да излезе първата продукция за нейните далекобойни ракети.

Хегсет отново омаловажи съюзниците в Афганистан, ветеран изреди 14 държави

🇺🇸🎖️🇦🇫 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред кадети в Тенеси, че от 50-те държави в мисията на НАТО в Афганистан в бойни операции накрая са участвали 1-2, и разказа войнишка шега, според която абревиатурата ISAF на нашивката значи I Saw Americans Fighting – „Видях американци да се бият“. Часове по-късно пенсиониран полковник от американската армия, служил в Афганистан, му отговори с поименен списък на съюзниците, с които е воювал рамо до рамо, последвано от кратко обобщение: „Никой НИКОГА не е казвал това!“

Хегсет говори в събота, 17 октомври, в Университета на Тенеси в Ноксвил пред кадети от програмата за подготовка на запасни офицери (ROTC) и пред новобранци. Посещението е част от неговата обиколка „Send Me“, с която министерството приветства младите хора, избрали военната служба. Пълният запис на речта е публикуван в платформата на Пентагона за разпространение на видео и снимки (DVIDS).

„Бях капитан в Афганистан и ходехме в щаба в Кабул, а там имаше 50 знамена. Беше красиво да видиш 50 различни страни, които допринасят за алианса на НАТО и за мисията на ISAF. Само че допринасяха може би 5. Всъщност накрая в бойни действия реално участваха някъде 1-2“, заяви Хегсет. След шегата за нашивката той допълни: „Донякъде е шега, но е деморализиращо, когато усещаш, че това не е споделяне на тежестта, а бреме. Едно е да имаш знаме и да си част от коалиция. Съвсем друго е наистина да имаш способности.“ Оттам Хегсет мина към Европа: според него на САЩ са им необходими съюзници с развита отбранителна индустрия и армии, способни да действат далеч от границите си, а не държави, отслабили въоръжените си сили заради отворени граници и социални разходи.

Отговорът дойде в ранните часове на неделя в Х (бивш Twitter). Арнолд Стронг, който се пенсионира като полковник от армията на САЩ през 2017 г. след 30 години служба, прекарани основно в Афганистан и Ирак, сподели клипа с думите на министъра и заяви, че като майор е оглавявал оперативния и учебен отдел (S-3) на щаб, наставлявал Афганистанската национална армия. „Служих рамо до рамо с войски от Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Ирландия, Полша, Люксембург и дори Монголия!“, написа Стронг. До сутринта написаното събра над 80 хил. прегледа.

Броят на загиналите опровергава министъра по-категорично от всеки личен спомен. Между 2001 и 2021 г. в Афганистан са загинали 3621 военнослужещи от коалицията. От тях 2461 са американци, а близо 1160 са от други страни. Великобритания е загубила 457 души, Канада 159, а Франция 90. Германия е дала 62 жертви, Италия 53, а Дания и Полша по 44. Загиналите не са били охрана на щабовете в Кабул. Британци и датчани воюваха в Хелманд, канадците в Кандахар, нидерландците и австралийците в Урузган, все южни провинции, където талибаните бяха най-силни и където се водеха най-тежките сражения на цялата война.

Пропорционално на населението някои съюзници плащат по-висока цена от САЩ. Дания, страна с 5,5 млн. жители, е загубила 8 военнослужещи на 1 млн. души население, докато за САЩ съотношението е около 7,4. Грузия, която не е част от НАТО, но беше най-големият контингент извън него, има още по-висок показател: 32 загинали при 3,8 млн. души население.

В едно от твърденията си Хегсет е точен. Когато през 2012 г. се намира в Кабул като старши инструктор в центъра за обучение по противобунтовнически действия, НАТО отчита 50 страни с войски в ISAF. Бойната мисия на алианса приключи в края на 2014 г.  След нея в Афганистан остана по-малката мисия за обучение и съветване на местните сили. Част от тези контингенти наистина бяха символични, а много правителства години наред поставяха национални ограничения, които държаха войските им далеч от бойните операции. Командването на мисията често се оплакваше от тях. Сметката на загиналите обаче показва, че не „една или две“, а поне десетина армии са водили сражения и са погребвали свои войници.

Шегата за нашивката не е нова за Хегсет. На 11 юни 2025 г. пред комисията по въоръжените сили в Сената, той я разказа почти със същите думи и обобщи коалицията като „много знамена, но не много способности на терен“. Сенаторът демократ Крис Кунс тогава възрази, че във военните партньори на САЩ в Афганистан „има мнозина, които са служили и са загинали“. Хегсет отговори, че признава загубите на другите държави, но „основната част от усилието е американска“. През януари 2026 г. президентът Доналд Тръмп отиде дори по-далеч в интервю за Fox News, заявявайки как съюзниците от НАТО „бяха малко назад, малко встрани от фронтовата линия“. Британският премиер Киър Стармър определи думите му като „обидни и честно казано, отвратителни“, а италианският премиер Джорджа Мелони изрази изумението на кабинета си. Ден по-късно Тръмп похвали британските войници в Truth Social, когато двамата със Стармър разговаряха по телефона.

Повтарянето на тази история забравя и откъде започна войната. Единственият път, когато НАТО задейства клаузата за колективна отбрана, вписана в чл. 5 от Вашингтонския договор, е на 12 септември 2001 г. – ден след терористичните атаки на Ал-Кайда в Ню Йорк и Вашингтон. Тогава съюзниците обявиха нападението срещу САЩ за нападение срещу всички тях. Мисията, в която Хегсет днес вижда предимно американски военнослужещи и способности, се роди именно от тази солидарност.

България също е сред страните, чиито знамена Хегсет е виждал в Кабул. От 2002 г. до края на 2014 г. в ISAF участват 27 български контингента с общо 9184 военнослужещи, по данни на Министерство на отбраната. 17 от тях са пехотни роти, които охраняват вътрешния периметър на международното летище в Кандахар. Други българи служат в италианската бойна група в Кабул, ръководят въздушното движение на летището в Кабул, работят като инструктори и разузнавателни групи. След края на ISAF страната участва в следващата мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ с до 110 души.

Историята на войната в Афганистан е довод в днешния спор. Хегсет я разказва, за да обоснове натиска над Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана. Дали думите от Ноксвил ще останат реплика пред кадети, или ще прераснат в дипломатически спор като онзи от януари, ще покаже реакцията на съюзниците в Лондон, Копенхаген и Отава през следващите няколко дни. Тогава отново ще се стигне до списъка, който Стронг изреди по памет, и до 1160-те имена, които стоят зад него.

Гринкевич смята ограничено руско нападение срещу НАТО за малко вероятно, но възможно

🇷🇺🛡️🇺🇸 Ограничено руско нападение срещу територия на европейска държава е „малко вероятно, но нещо, което не можем да изключим“, заяви генерал Алексъс Гринкевич, върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа. Той отхвърли предположенията, че президентът Владимир Путин може да види възможност в това, че Пентагонът е изразходвал голяма част от своите запаси на конкретни видове ракети във войната с Иран: „Абсолютно не. По-добре да не опитва, докато аз съм на този пост.“ Гринкевич, американски генерал от ВВС, говори в телефонно интервю за Reuters на път за Норфолк, Вирджиния, където американски вицеадмирал предава командването на съюзнически щаб на британски армейски генерал.

По думите на главнокомандващия НАТО разширява обмена на разузнавателни данни в отговор на серията саботажи и други инциденти, които се свързват с Русия. „Това буди тревога“, заяви Гринкевич за случаите от последните седмици, сред които неуспешният опит за удар с дрон на летище Лайпциг/Хале и случаят от 14 септември край Гедсер, когато руска фрегата изстреля две сигнални ракети срещу военен хеликоптер на датските ВВС. „Но трябва да сме спокойни и уверени, че като съюз, най-мощния в историята, разполагаме с инструментите и механизмите, от които се нуждаем, за да контролираме риска.“ Москва последователно отрича своето участие в хибридни атаки и саботажи срещу държави членки на НАТО, както и подготовка за конфронтация с Алианса.

Интервюто излезе броени часове след като Службата за военно разузнаване на Кралство Дания публикува некласифицирана оценка на руската заплаха с три основни извода. Първият е, че в близките месеци Русия ще разшири хибридната си война срещу НАТО и Запада с по-чести нападения, които ще имат по-сериозни последици за засегнатите държави, в това число разрушителни кибератаки по жизненоважни обществени функции и саботажи с висок риск от жертви. Вторият е, че съществува „нисък, но нарастващ риск“ Москва да предприеме ограничено нападение срещу една или няколко съюзнически страни, които граничат с нея. Службата уточнява, че това може да се случи, дори ако продължава своята война срещу Украйна. Третият извод засяга пълномащабна инвазия: FE не вижда признаци за такава и смята, че подготовката би отнела поне шест месеца. „Макар руско нахлуване да е крайно малко вероятно, то не може да бъде изключено“, пише в оценката, чиято скала отрежда на този израз шанс под 10%.

Службата описва ограниченото нападение като „отчаян ход“, който, подобно на засилените хибридни атаки, може да се случи още през идните месеци. Целта би била да отклони европейски ресурси от подкрепата за Украйна и да раздели НАТО, ако съюзниците не постигнат съгласие за единен отговор. Оценката включва и възможните форми. Първата са отделни удари с далекобойно оръжие по инфраструктура, от която зависи подкрепата за Киев, след което Москва може да твърди, че ракетите и дроновете са паднали на територия на съюзниците заради украинско заглушаване. Втората е операция под фалшив флаг, използвайки дронове, произведени в Украйна. Третата е навлизане на ограничен брой военни, вероятно без опознавателни знаци, в държава от Източния фланг на НАТО, с която има обща граница. Началникът на службата Томас Аренкил добави на пресконференция в Копенхаген, че такава операция може да бъде оправдана чрез традиционния наратив за защитата на руските малцинства. „Целта не е да превземат страната, а да разделят НАТО“, каза той.

FE обяснява и защо рискът нараства. Според оценката Русия е подложена на по-силен натиск, отколкото в който и да било друг момент, откакто нападна Украйна, чиито далекобойни удари нанасят все по-сериозни щети дълбоко в страната, загубите на фронта са тежки в замяна на незначителни териториални завоевания, а икономиката се намира на прага на сериозна криза. През следващите 6 месеца службата не очаква голям руски пробив в Украйна. Москва обаче смята, че до 2030 г. Европа ще изгради самостоятелни способности за отбрана, които ще я заплашват все повече, поради което годините дотогава в Кремъл се разглеждат като прозорец, в който рискът да промени европейския ред на сигурност може да изглежда оправдан.

Въпросът, на който Гринкевич отговори толкова директно, стъпва на ексклузивен материал от 4 август на Reuters. Според трима души, запознати с данните, сухопътните войски на САЩ са изразходвали огромната част от световния си запас от ракети ATACMS и PrSM за петте месеца на интензивни въздушни удари срещу Ислямска република Иран. Двете са балистични ракети клас „земя-земя“, като PrSM е по-новото поколение с по-голям обсег, което постепенно заменя ATACMS. Двама от източниците определят изразходваното като „практически всички“ налични ракети от тези два типа. Един от тях твърди, че флотът е използвал и малко под половината от световния си запас от крилати ракети Tomahawk, водещото оръжие за нанасяне на удари по силно защитени цели, но Reuters не успя да провери тази цифра. Източниците отказаха да кажат колко ракети са останали и изразиха тревога, че спадът може да ограничи способностите на САЩ за възпиране срещу Русия и Китай. Четвърти източник твърди, че Централното командване (CENTCOM) попълва своите запаси от складовете на американската армия по целия свят. Президентът Доналд Тръмп отговори тогава, че САЩ разполагат с „много повече боеприпаси от всеки друг в света“.

Датската оценка свързва този риск именно с американския въпрос и по тази причина предполага, че Русия ще предприеме военно нападение единствено ако прецени, че няма да доведе до война с предизвикването на колективен военен отговор от НАТО. Москва обаче трудно може да е наясно къде минава тази граница и затова е налице риск тя да реши, че съюзниците няма да отговорят заедно, „особено ако Русия прецени, че САЩ не могат или не искат да подкрепят европейските държави от НАТО“ във възможна война срещу нея.

Сам Гринкевич се позова на правомощията си. „Ако излезем от сегашната фаза и започнем да виждаме нововъзникващи заплахи, уверен съм, че вече имам правомощията, от които се нуждая, за да предприема действия за възпиране на всяка агресия срещу Алианса“, обясни той. В същото време той направи опит да успокои съюзниците, разтревожени от текущата ревизия на американското военно присъствие в Европа, където към момента са разположени около 80 000 американски военни. По думите му САЩ ще продължи да осигурява „критично важни, но по-ограничени способности“, докато европейците поемат по-сериозна роля в собствената си отбрана. За броя на военните, които ще останат, и за способностите, които може да бъдат преместени, няма „предрешен изход“, каза той. Смяната в Норфолк идва от същата трансформация. Съвместното командване в Норфолк отговаря за операциите в Арктика и Северна Европа и за охраната на маршрутите за снабдяване през Атлантическия океан, а европеец ще поеме и Съвместното командване в Неапол.

Така датското разузнаване и главнокомандващият описват сценария с близки думи, разминавайки се преди всичко в акцента, който поставят. Копенхаген говори за нарастващ риск, докато Гринкевич говори за съюз, който има с какво да го управлява. Най-вероятният сценарий за близките месеци е все по-тежки хибридни атаки, докато ограниченото военно нападение остава малко вероятно. Датската оценка сама посочва какво би я променило. Навлизане на войски би изисквало месеци струпване на редовни руски сили на границата, което трудно може да бъде скрито, а отделни удари с далекобойно оръжие биха могли да бъдат прикрити като украинско заглушаване. От страна на САЩ мярка ще бъде изходът от прегледа на силите в Европа и скоростта, с която ще бъдат попълнени запасите от ракети, като американските военни вече са поръчали голяма партида PrSM за 2027 г. Гринкевич отговори на въпроса за складовете с изречение за волята. Дали в Москва ще го приемат за достатъчен, ще личи по руските военни движения по границата, а не по заплахите на Медведев.

Шестата израелска подводница пристигна в Хайфа, Замир предупреди Иран

🇮🇱 INS Drakon, шестата подводница на израелския флот, пристигна във военноморската база в Хайфа след 24-дневно плаване от корабостроителницата в Кил. По време на церемонията по посрещането ѝ на 24 септември началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир заяви, че продължава да следи Иран и силите, действащи от неговото име. По думите му иранският режим е понесъл тежки удари, но не е променил намеренията си.

Някои от присъстващите на церемонията бяха президентът Ицхак Херцог, министърът на отбраната Израел Кац, командващият военноморския флот вицеадмирал Еял Харел, служители на германското правителство и касапницата Thyssenkrupp Marine Systems.

Изявлението на Замир идва близо 7 месеца след началото на съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ на 28 февруари, в първия ден на която беше ликвидиран върховният лидер Али Хаменей. Примирието, обявено на 7 април, влезе в сила на следващия ден и оттогава е цел на периодични нарушения. Израелски официални лица спподелят пред Jerusalem Post, че подновяването на бойните действия с иранския режим е „само въпрос на време“. Замир не посочи срокове.

Според него Drakon разширява оперативните възможности на флота: позволява по-незабележимо действие, на по-големи разстояния и дълбочини, с по-голяма поразяваща мощ. Херцог описа подводницата като „сила, която ще можем да използваме и няма да се поколебаем да използваме, когато е необходимо, дори на хиляди километри от границите на Израел“. Харел заяви, че действията по море ще стават все по-сложни и взискателни, при все повече участници.

Сред ключовите характеристики на Drakon е въздушно-независимото задвижване (AIP), което позволява по-продължително оставане под вода. Тя е третата и последна подводница от серията Dolphin II, построена в Германия. С нейното пристигане подводният флот достига шест единици: трите Dolphin от първата серия, приети през 1999–2000 г., и трите по-големи Dolphin II – „Танин“, „Рахав“ и Drakon.

Системата използва водород и кислород, за да произвежда електрическа енергия и да зарежда батериите, без подводницата да изплува или да издига шнорхел – тръбата, през която дизеловите двигатели получават външен въздух. Първите Dolphin можеха да остават под вода няколко дни, а следващите – няколко седмици. По данни на израелските въоръжени сили Drakon може да остава потопена значително по-дълго. Точната продължителност не е обявена.

Подводницата е дълга 74 метра и е описвана като около 30% по-голяма от първите Dolphin, без да е видим показателят за сравнение. Когато плава на повърхността, над водолинията се вижда по-малко от една пета от корпуса ѝ. В носовата част има десет торпедни апарата: шест с калибър 533 мм и четири с калибър 650 мм, пригодени за по-тежко въоръжение и специално оборудване.

Военните съобщиха и подробности за използването на подводния флот след 7 октомври 2023 г. Според тях Флотилия 7, подводното съединение на ВМС, е действала в четири нови района, където Израел никога не е изпращал свои съдове преди. Екипажите са прекарвали по много седмици край противникови брегове, без да бъдат засечени, твърди командването. То не назова районите.

По данни на командването във всеки момент в морето има поне две подводници, а съединението натрупва около 10 000 часа в морето годишно. Не е уточнено как се отчита този показател: постоянното присъствие на две подводници би означавало поне 17 520 сумарни часа за година.

Херцог не уточни какво оръжие има предвид, когато говори за използване на сила на хиляди километри от Израел. На подводниците Dolphin обаче се приписва и ядрена роля, която страната никога не е признавала.

През юни 2012 г. немското списание Der Spiegel разкри, че Израел въоръжава подводниците на своя флот с крилати ракети с ядрени бойни глави. Според изданието ракетите са разработени от израелската компания Rafael на основата на „Попай“, имат обсег около 1500 км и бойна глава с маса до 200 кг. Цитиран служител на германско министерство заявява, че „от самото начало“ подводниците са били предназначени предимно да осигурят способност за ядрен удар.

Ако подводниците реално носят такова оръжие, те биха осигурили възможност за ответен ядрен удар след унищожаване на ракетните бази на сушата. Израел следва политика на ядрена неяснота: нито потвърждава, нито отрича, че притежава ядрени оръжия.

От поръчката на Drakon до нейното пристигане на пристанището в Хайфа изминаха 14 години, а последният етап беше съпроводен с пречки пред изпитанията и доставките. Израел поръча подводницата през 2012 г. Церемонията по кръщаването ѝ се състоя на дока в Кил на 12 ноември 2024 г. Нейните морски изпитания започнаха през чак юли 2025 г.

Ynet съобщи, че Норвегия и Дания са отказали да допуснат подводницата в своите териториални води за изпитания и учения, въпреки че по това време плава под германски флаг и все още се води собственост на корабостроителния завод. Израелските и германските екипажи трябваше да проведат ученията във водите между Швеция и Дания, а част от изпитанията преминаха в международни води в Северно море. Изданието оценява забавянето на няколко месеца.

Израелски медии разкриха още, че Франция и Канада са отказали да изнасят за Германия компоненти за подводницата и корабостроители е трябвало да ги заменят с израелски такива. Ctech свързва забавянията с ограниченията на военните доставки за Израел, наложени от европейски държави заради войната. Нито Осло, нито Копенхаген са обяснили публично решението си за Drakon.

Пристигането в Хайфа все още не е равносилно на бойна готовност. Предстои на борда да бъдат монтирани израелски системи. Ynet очаква Drakon да влезе в строя след около два месеца, докато Ctech и Israel Hayom посочват срок от няколко месеца.

След нея флотът очаква три подводници от следващо поколение (класа Dakar), което се разработва от тази германска корабостроителница и трябва да замени трите Dolphin от първата серия. Според Jerusalem Post първата се очаква през 2031 г.

Изявленията за Иран поставят пристигането на Drakon в контекста на възможно подновяване на военните операции срещу Ислямската република, но подводницата ще стане достъпна за операции едва след края на процеса по дооборудване. По-дългото оставане под вода, за което съобщават военните, би разширило възможностите на флот, който според собственото му командване вече действа в нови райони.

САЩ получават две нови отбранителни зони в Гренландия по безсрочно споразумение

🇺🇸🛡️🇬🇱 САЩ, Дания и Гренландия подписаха на 22 септември в Ню Йорк безсрочно споразумение, което предвижда две нови американски военни зони на острова и разширяване на базата „Питуфик“. Документът, споделен от Министерство на външните работи на Кралство Дания и Белия дом, изменя и допълва споразумението за отбрана от 27 април 1951 г., което урежда военно присъствие на САЩ в Гренландия от 75 години насам. За да влезе в сила, новият акт трябва да премине през съответните парламентарни процедури в Дания и Гренландия.

Новите зони са Нарсарсуак на юг и Местерсвиг на изток. В Нарсарсуак се намира бившата американска авиобаза „Блуи Уест 1“, строена през Втората световна война и напусната от ВВС на САЩ през ноември 1958 г. Местерсвиг е отдалечен датски пост с чакълена писта с дължина 1800 метра, който към момента обслужва шейновия патрул „Сириус“ – елитно подразделение, отговорно за охрана на североизточното крайбрежие. В „Питуфик“ на север, където работи американската система за ранно предупреждение за ракетно нападение, Вашингтон получава право да модернизира базата и да разширява дейността си.

Член V задължава правителствата в Нуук и Копенхаген да разглеждат по ускорени процедури американски искания за изграждане на военни съоръжения без обслужващ персонал извън отбранителните зони. Това е задължение за ускорено разглеждане, а не автоматично одобрение. Член VI осигурява на американските военни свободен достъп до зоните и придвижване между тях по суша, въздух и море. Самолетите им имат право да прелитат над цялата територия и да кацат навсякъде по нея. Предвижда се и достъп в подводно положение за плавателни съдове на американската държава до териториалните води.

В преамбюла страните заявяват общ интерес от военен достъп на САЩ в обхвата, необходим за отбраната на Гренландия, на териториите, обхванати от Северноатлантическия договор, и американския континент. Посочва се и изграждането на отбранителната система „Златен купол“. Това е единственото място в акта, където противоракетният щит на президента Доналд Тръмп е назован – отделен член за него няма.

Преди церемонията Тръмп заяви, че споразумението дава на САЩ „постоянен контрол върху сигурността и всички други нужди“ в Гренландия, и изтъкна, че то няма краен срок. Документът обаче не приравнява тези права със суверенитет над острова. Той потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Кралство Дания и признава правото на гренландския народ на самоопределение съгласно международното право.

Датският премиер Мете Фредериксен постави акцента именно над тези гаранции. По думите ѝ документът зачита териториалната цялост на кралството и правото на Гренландия да решава самостоятелно бъдещето си. Тя припомни, че преди 75 години двете страни са сключили споразумение за отбраната на най-големия остров в света, а сега подписват по-мащабно и още по-добро.

За да се оцени промяната, новите права трябва да се разграничат от вече съществуващите. Договорът от 1951 г. дава на Вашингтон широки права за прелитане и базиране, включително контрол върху кацанията, излитанията, закотвянето и придвижването на кораби и самолети в отбранителните зони. В „Питуфик“ и досега служат над 100 американски военни.

Имран Баюми, бивш служител в Пентагона, посочва, че съществена новост би имало, ако САЩ вече могат да строят бази едностранно. Той добавя, че Вашингтон е можел да постигне по дипломатически път голяма част от договореното, без да изостря отношенията си в НАТО. Самото задължение за ускорено разглеждане на американски искания не установява право на едностранно строителство.

Експерти дават различни оценки за значението на това споразумение. Даниел Фрийд от Atlantic Council приветства гаранциите срещу инвестиции и военни бази на противникови държави, но не вижда пробив: според него руско или китайско присъствие и без това е било далечна възможност. Матю Кроуниг от същия институт смята, че договорката надхвърля предишните, като поставя акцента върху последиците за НАТО, а не само за Гренландия.

Ограниченията за трети държави са разписани в чл. IX и X. В деветия е постановено, че страна извън НАТО не може да изгражда собствени военни съоръжения в Гренландия, с или без обслужващ персонал, както и да поддържа постоянно военно присъствие без съгласието на страните. В десетия се въвежда проверка на инвестициите. Ограничението включва субекти от страни, които не са членки на НАТО или ЕС, както и не са партньори на алианса. Те не могат да придобиват контрол, значително влияние или достъп до непублична информация в особено чувствителни сектори и дейности, сред които критичната инфраструктура и добивът на суровини.

Служител на Държавния департамент на САЩ представи пред Euractiv политическия смисъл на тези клаузи по-категорично: Китай и Русия не могат да имат база или войски в Гренландия, в резултат на което няма да инвестират в чувствителните отрасли. В самата разпоредба за военното присъствие обаче е предвидено изключение при съгласие на страните.

Член XI урежда и евентуална независимост на острова. Ако Гренландия се отдели, Дания и правителството в Нуук трябва да осигурят новата страна да остане в НАТО или при нужда да кандидатства за членство. Тя трябва да поеме правата и задълженията на Копенхаген по акта и свързаните договорки в отбраната. Така документът признава възможността за независимост, като едновременно предвижда да бъдат продължени ангажиментите в отбраната.

Споразумението съдържа и изисквания за защита на местните интереси. Правата по него трябва да бъдат упражнявани със зачитане на гренландското общество и начина му на живот, включително лова, риболова и другите традиционни занятия. Американските поръчки за стоки и услуги за изграждането и поддръжката на зоните трябва във възможно най-голяма степен да се възлагат на гренландски фирми, съобразно техните възможности. Йенс-Фредерик Нилсен нарече резултата тройна печалба и отбеляза, че споразумението трябва да премахне всяко съмнение в лоялността на Гренландия към съюзниците ѝ – днес и занапред.

Успехът на споразумението идва след силна обществена съпротива срещу перспективата островът да стане американски. Проучване от януари 2025 г. показва, че 85% от гренландците отхвърлят присъединяване към САЩ. На 17 януари 2026 г. хиляди хора излязоха по улиците на Нуук, Копенхаген, Орхус, Олборг и Оденсе. Демонстрацията в гренландската столица беше най-многолюдната в историята на острова, а някои лозунги гласяха „Гренландия за гренландците“ и „Нашата земя, не вашата“. Тези прояви показват отношението към териториалните претенции на Тръмп, но не установяват размера на обществената подкрепа или съпротива на подписаното сега споразумение.

През януари 2025 г. Тръмп отказа да изключи военна или икономическа принуда и заплаши Дания с високи мита. През март вицепрезидентът Джей Ди Ванс посети „Питуфик“ без покана от датските и гренландските власти и обвини кралството, че не изпълнява своите задължения. През януари 2026 г. Белият дом обвърза мита от 10%, с предвидено увеличение до 25%, с искането островът да бъде отстъпен на САЩ. На фона на напрежението датското военно разузнаване за първи път в историята си посочи САЩ сред потенциалните заплахи за националната сигурност.

В Давос на 21 януари Тръмп оттегли митническата заплаха и обеща да не прибягва до сила. На срещата на НАТО в Анкара през юли обаче отново заяви, че островът трябва да бъде американски.

В Брюксел споразумението беше посрещнато с облекчение. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства договорката. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща я описа като положителна стъпка за трансатлантическото сътрудничество и сигурността в Арктика, която зачита териториалната цялост, суверенитета и правото на самоопределение на гренландците.

Тори Тауслиг от Atlantic Council обаче предупреждава, че Тръмп е нанесъл съществени щети на доверието между САЩ и съюзниците в Европа. Според нея подписването на споразумението няма да спре търсенето на резервни варианти за гарантиране на сигурността от страна на европейските държави.

Актът ще влезе в сила след приключване на съответните парламентарни процедури в Дания и Гренландия. Създаването на новите отбранителни зони тепърва предстои, въпреки че Тръмп вече обяви незабавен старт на строителството на две много големи военни бази. Договорното определяне на зоните и изграждането на конкретни обекти в тях са отделни стъпки.

Практическото значение на сделката зависи от изпълнението: какви строителни дейности, разширения на писти, хангари и радарни съоръжения ще последват през следващите месеци в Нарсарсуак и Местерсвиг. Политическият резултат вече е очертан: след близо 20 месеца напрежение САЩ получават разширени и безсрочни права за военно присъствие, а Дания и Гренландия – изрично потвърждение на суверенитета и самоопределението си. Дали тази договорка ще върне доверието между съюзниците, е отделен въпрос от това какъв достъп осигурява на американските сили.

Руска фрегата изстреля флеъри срещу датски хеликоптер край Гедсер

🇩🇰🚁 Руска фрегата е изстреляла две сигнали ракети към хеликоптер на Военновъздушните сили на Дания над международни води край остров Фалстер, съобщи командването на Въоръжените сили на Кралство Дания. По негови данни едната ракета е преминала в близост до машината. Случаят беше оповестен още същата вечер, като няма пострадали членове на екипажа или повреди по хеликоптера.

Инцидентът е станал в 23:02 ч. на 14 септември. Хеликоптерът Fennec – лека машина за наблюдение и транспорт от ескадрила 724 в авиобаза Каруп – е изпълнявал задача, която командването определя като рутинно фотографско документиране на руския боен кораб. Военните поясниха, че изстреляните ракети са пиротехнически изделия и служат за привличане на внимание в морето, но не уточниха техния вид.

Заснемането е част от установена практика за наблюдение на руските военни дейности в Балтийско море. То позволява да се документират самоличността на преминаващия кораб и видимото му оборудване, като допълва данните от радарното наблюдение. За тази задача хеликоптерът се приближава до кораба, за да го заснеме с камера.

Копенхаген не съобщи името и класа на фрегатата, нито подробности за обстоятелствата около срещата. Военните заявиха, че засега ще се въздържат от допълнителен коментар и не са публикували снимките на плавателния съд. Руското посолство в страната не отговори на отправено извън работно време запитване за коментар.

Гедсер е градче на остров Фалстер, при най-южния край на Дания, срещу германския бряг. Южно от него се намира тесният и натоварен морски проход Кадетренден, по който минава маршрут между Балтийско море и датските протоци. Той има значение и за движението на руски военни кораби към Северно море и Атлантическия океан. Дания наблюдава корабоплаването по този маршрут от години.

Преминаването през датските протоци има установена правна рамка. Свързаните с нея актове включват Копенхагенската конвенция от 1857 г. (подписана и от Руската империя) и Кралската наредба от 1976 г. за уреждане достъпа на чужди военни кораби. Правото на транзит обаче е отделен въпрос от поведението по време на среща с летателен апарат за наблюдение. Изявлението описва инцидент по време на заснемане на фрегатата, а не опит тя да бъде спряна.

Министърът на отбраната Йепе Брус определи случая като сериозен и нарече поведението на руския кораб „много непрофесионално мореплаване“. По думите му подобно действие срещу датски военен летателен апарат не е имало досега и то показва по-голяма готовност за поемане на риск.

Министърът на външните работи Ларс Локе Расмусен определи хода като напълно неприемлив и посочи, че то могло да застраши човешки живот. Външното министерство привика руския посланик Владимир Барбин. Правителството даде да се разбере, че на този етап не предвижда други стъпки освен разговора с него и че наблюдателните полети продължават без промяна.

Барбин вече е бил привикван многократно от министерството. През декември 2025 г. това стана, след като датското военно разузнаване приписа на хакерски групи, свързани с Русия, разрушителна кибератака към местно дружество за водоснабдяване от 2024 г. и вълна от атаки чрез претоварване срещу датски сайтове преди местните избори през ноември 2025 г. Тогава посланикът отхвърли обвиненията с аргумента, че не са представени доказателства.

Премиерът Мете Фредериксен нарече действието на фрегатата безразсъдно и го свърза с по-широко руско поведение. „Русия иска да сплаши и да посее раздор“, каза тя. „Отговорът ни е да стоим по-близо един до друг.“

Това изявление идва на фона на тревогите за сигурността в Дания от миналата година. През септември и октомври 2025 г. неизвестни дронове летяха непосредствено над летища и военни обекти в страната, при което международното летище на столицата Копенхаген беше затворено в продължение на 4 часа. Тогава Фредериксен определи случилото се като най-сериозното нападение срещу критична инфраструктура на страната досега.

Макар Брус да определя като безпрецедентно изстрелването на пиротехнически средства срещу датската военна авиация, службите на страната са описвали опасно поведение на руски бойни кораби и преди. На 3 октомври 2025 г. директорът на военното разузнаване Томас Аренкил съобщи за руски бойни кораби, които при преминаване през протоците поемат курс, създаващ опасност от сблъсък с местни съдове. По думите му те насочват към датски хеликоптери и кораби радари за проследяване, а в отделни случаи – и оръжие.

Освен това разузнаването описа заглушаване, причинило обширни смущения в сателитната навигация във въздушното пространство на Дания, както и руски военен кораб, останал на котва в датски води повече от седмица. Тогавашната му оценка беше, че става дума за хибридни действия, а не за пряка военна заплаха.

Спрямо тези описания ключовата разлика при Гедсер е именно изстрелването на пиротехнически изделия към наблюдаващия хеликоптер. Това дава основание случаят да бъде разглеждан като допълнителен риск за екипажа, но не установява само по себе си промяна в руските указания или намерения. Определението „непрофесионално“ не изяснява дали действието е било самоволно, погрешно или съзнателно предприето, но се вписва в период на безпрецедентна ескалация на руските хибридни действия срещу Европа.

Преди 3 месеца беше описан друг случай на близка среща между руски боен кораб и датска наблюдателна платформа. На 25 юни корветата „Съобразителний“ от проект 20380 премина на 200 метра от морски дрон Stormborn X-Wave, пуснал котва югоизточно от Борнхолм за изпитание на сензори на Terma и MyDefence.

Според описанието на случая корветата се е движела с изключена автоматична система за идентификация, т.е. без да излъчва данни за себе си, а след приближаване от нея е бил вдигнат малък разузнавателен дрон, който обиколил датския съд отблизо. Сензорите на Stormborn X-Wave са регистрирали и корветата, и дрона. „Съобразителний“ е свързвана и с ескорт на танкери от руския сенчест флот, използван за износ на петрол в заобикаляне на ценовия таван.

Общото между двата случая е присъствието на датска техника за наблюдение – лек хеликоптер край Гедсер и безекипажна платформа за изпитания край Борнхолм. Описаните им задачи са събиране на изображения и данни. Случаите обаче се различават по характер: сближаването и полетът на дрон не са равнозначни на стрелба с пиротехнически сигнали срещу хеликоптер.

Дали инцидентът от 14 септември ще остане изолиран случай, или ще бъде последван от сходни действия, ще стане ясно през следващите седмици. Назоваването на фрегатата и публикуването на допълнителни подробности биха помогнали за изясняване на конкретния случай, но сами по себе си няма да докажат промяна в руската практика.

Показателна би била и евентуална промяна на датските правила за провеждането на рутинни наблюдения. По-голяма дистанция или ескорт от изтребител са възможни хипотетични мерки, които променят начина на изпълнение на задачите; съпровождането би изисквало и допълнителни ресурси. На този етап обаче такива решения не са обявени и заявената позиция е полетите да продължат без промяна, а най-ключовият въпрос е дали опасното поведение ще се повтори при следващи преминавания, включително през Кадетренден.

Дания готви енорийските си свещеници за 10–20 загинали на ден

🇩🇰⚰️ Датската народна църква ще подготви близо 2000 енорийски свещеници за провеждане на военни погребения при евентуален голям конфликт в Европа. Според Томас Х. Бек, ръководител на пасторската служба на въоръжени сили, в най-тежките дни загиналите датски военнослужещи биха могли да достигнат 10–20 души дневно. От януари 2027 г. военните пастори ще провеждат обучения в цялата страна: как се посреща тялото на загинал военнослужещ, как се извършва военно погребение и как се уведомяват близките за смъртта. Бек представи плановете пред TV 2 на 3 септември.

„При голяма война мога да си представя, че в най-тежките дни ще имаме по 10–20 загинали. Важно е да сме подготвени да се справим с такава ситуация“, казва той. Военните пастори няма да могат да поемат тази задача сами. Бек представя числото като оценка за нуждите на подготовката, а не като разузнавателна прогноза за конкретна война. Практическият въпрос е дали ще има достатъчно обучени духовници, които да извършват погребенията и да подкрепят близките.

За периода на участието си в Афганистан от 2002 до 2013 г. Дания губи 44 военнослужещи: 37 убити в бой и 7 починали от болест или злополука. При посочения от Бек дневен брой загинали съпоставими загуби биха настъпили за малко над 2 до малко над 4 дни. Самият той е бил 5 пъти в Афганистан.

Във войната в Афганистан е имало по няколко смъртни случая годишно и пасторите на въоръжените сили са успявали да поемат погребенията. Опитът от войната в Украйна обаче показва нуждата от подготовка за значително повече загинали. При такъв сценарий и останалите свещеници в страната ще трябва да могат да посрещат телата на военнослужещите и да извършват военни погребения.

Обучението включва процедури, които не са част от обичайната енорийска работа: поставянето на датското знаме върху ковчега, разполагането на военната шапка, сабята и кадифената възглавница за медалите и реда за уведомяване на близките. Духовниците ще бъдат запознаят още с особеностите на работата с военнослужещи.

Средствата вече са предвидени. Отбранителното споразумение от ноември 2024 г. заделя 1,8 млн. крони (около 240 хиляди евро) за проекта „Народна църква и отбрана“. В момента като военни пастори служат 95 души, които в ежедневието са енорийски свещеници. Програмата стъпва върху тази връзка между църквата и въоръжените сили: тя не създава нова служба, а подготвя повече духовници за погребалните обреди и работата с близките на загиналите. Ако обучението обхване целия енорийски клир, броят на подготвените свещеници ще надхвърли повече от 20 пъти сегашния брой на военните пастори.

Дания използва и опита на съседните държави. Двама датски представители са наблюдавали шведското учение „Аурора 26“, проведено между 27 април и 13 май с участието на съюзници от 12 държави. В него беше разигран сценарий с 500 загинали военнослужещи, който включва установяване на самоличност, поставяне на тела в чували и погребения с участието на духовник. „Имаме много да учим и от шведите, и от финландците, когато става дума за по-мащабни учения“, казва Бек.

Шведската църква вече се готви за значително по-голям брой погребения. Според TV 2 църковните власти на Готланд имат готовност да погребат до 3000 души – около 5% от населението на острова. Това отговаря на препоръчания за всички шведски енории дял от местното население, за който трябва да бъде осигурен капацитет. В главното гробище на острова са предвидени 1500 временни гроба, от които останките по-късно да бъдат преместени за погребение в родните енории на починалите.

Оценката на Бек за 10–20 загинали дневно се отнася до участие в конфликт извън Дания, а не до военни действия на датска територия. Според цитираната оценка на Службата за военно разузнаване на Кралство Дания към момента няма заплаха от нападение срещу страната. Бек призна, че публичното обсъждане на подобни числа може да изплаши хората. Той обаче смята, че повечето датчани ще разберат нуждата от такава подготовка: изграждането на въоръжени сили и изпращането на военнослужещи на мисии по източния фланг на НАТО изискват готовност и за възможни загуби. „Не е приятно. Но когато военнослужещ отдава живота си, го прави за своята страна“, казва той.

Допусканията за собствени загуби обикновено се смятат за чувствителна част от военното планиране и остават в рамките на отбранителното ведомство. Датските власти рядко ги обсъждат публично. Затова уточнението на Бек е съществено: той посочва възможен мащаб, за който духовниците трябва да са подготвени, а не официална прогноза за броя на бъдещите жертви.

Датският ангажимент по източния фланг има конкретно изражение. През август батальонна бойна група от над 800 военнослужещи пристигна в Латвия и се установи в лагера „Валдемар“, а техника беше доставена по море от Дания. На церемония в лагера формированието премина под командването на ръководената от Канада многонационална бригада в Латвия, в която служат военнослужещи от други 12 държави от НАТО. Мандатът на датската бойна група продължава до януари 2027 г. Това е конкретен пример за мисиите, за които говори Бек.

Подготовката за евентуален конфликт се обсъжда публично и в други държави по източния фланг. На 17 август полският заместник-министър на отбраната Чезари Томчик заяви, че страната „се готви за война, надявайки се тя никога да не дойде“. По думите му Кремъл може да предприеме мащабна провокация в рамките на месеци. Томчик коментира оценката на върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Алексус Гринкевич, че Русия може да възстанови военния си потенциал до 2027 г.

Очакването за 10–20 загинали дневно само по себе си не значи, че Дания очаква война. То обяснява защо според Бек подготовката трябва да обхване много повече духовници. Програмата разширява готовността за възможни загуби и едновременно с това изпълнява по-рано взето бюджетно решение: средствата са предвидени през ноември 2024 г., а началото на обучението е планирано за януари 2027 г. – около две години и два месеца по-късно. Цитираната оценка за заплахата срещу самата Дания не сочи промяна.

По-ясна представа за обхвата на инициативата ще дадат реалният брой обучени свещеници, повторението на курсовете и евентуално допълнително финансиране над първоначалните 1,8 млн. крони. Нови средства и последващи обучения биха показали разширяване на програмата. Ако тя се запази в своите първоначални рамки, това ще означава изпълнение на вече одобреното, без само по себе си да обезсилва практическото му значение. Възможно е през следващата година и други държави с контингенти по източния фланг да обявят сходни мерки. Кадифената възглавница за медалите е показателен детайл: ритуалът е установен отдавна, но сега Дания планира да подготви близо 2000 духовници да го извършват при условия, които надхвърлят значително досегашния им опит.

Гренландия предупреди, но остави американската сондажна техника на брега

🇺🇸🛢️🇬🇱 Сондажната техника за планирания американски петролен кладенец в Източна Гренландия вече е на брега без необходимото разрешение и ще остане там. Департаментът за икономика и суровини в Нуук отправи „силно предупреждение“ към титуляря на лиценза и дружеството със седалище в Тексас, което осигурява финансирането, но в същото изявление заяви, че „не би било пропорционално“ да поиска връщане на товара. Заявлението за разрешение остава в процедура, а оборудването вече се намира на летището Nerlerit Inaat, което обслужва единственото населено място в района – Итокортормит, с около 350 жители.

Стоварването е забелязано от местните жители, преди властите да го обявят. Влекачът Bestla на датската Hanstholm Bugserservice доближи пристанището на 29 юли с шлеп, натоварен с изкопна техника и поне 15 контейнера, установи датското разследващо издание Danwatch. Превозвачът Permagreen Grønland A/S потвърди пред изданието, че е бил нает от Greenland Energy и че товарът е предназначен за петролното проучване в Jameson Land. Предупреждението беше публикувано вечерта на следващия ден – броени часове след материала.

Пътят на оборудването до източния бряг минава през поредица от изтекли или липсващи разрешения. Апаратурата беше преместена от Дундас в северозападна Гренландия до Тасиилак по разрешение от 2025 г., което вече не е в сила, а последващото ѝ прехвърляне от Тасиилак до Nerlerit Inaat е извършено без ново разрешение. White Flame Energy A/S – гренландското дъщерно дружество на лондонската 80 Mile plc и титуляр на трите лиценза за проучване и добив върху 8429 кв. км в Jameson Land – плаща около 15 000 долара седмично, за да държи товара на летището, докато се изчаква решение. Родерик Макилри, директор в 80 Mile и основният представител на проекта пред местните медии, обясни решението пред KNR с думите: „Не мислех, че е голяма работа.“

Забраната за издаване на нови петролни лицензи, приета от Нуук през 2021 г. по екологични мотиви, няма обратно действие. Лицензите на White Flame са издадени през 2014 г., остават в сила още около десетилетие и дават правото на всяка открита находка да бъде разработена и продавана, ако се окаже рентабилна, независимо от последвалата промяна в политиката. Именно чрез тях американската страна влиза в басейна: съгласно съвместното споразумение Greenland Energy покрива изцяло разходите за до два проучвателни кладенеца с минимална дълбочина 3500 метра и срещу това получава до 70% работен дял, докато 80 Mile запазва 30%.

Планираните сондажи попадат в зона, защитена по Рамсарската конвенция за влажните зони, съобщава The Guardian. Обектът се нарича Heden, обявен е през 1988 г. и обхваща 2524 кв. км от тундрата на Jameson Land заради линеещите там розовокраки и белобузи гъски. Защитената територия представлява близо една трета от цялата лицензирана площ.

Дружеството, финансиращо проекта, съществува от едва пет месеца. Greenland Energy Company излезе на Nasdaq под символа GLND на 25 март след сливане с Pelican Acquisition Corporation, при оценка от 215 млн. долара, и набра 70 млн. долара за кампанията. Ръководството твърди, че под Jameson Land може да има залежи на суров петрол на стойност 1 трлн долара. Бюджетът от 60 млн долара за сондажна дейност е около 28% от оценката на цялата компания. Това прави басейна не просто пореден актив в портфейла, а в ключова част от инвестиционната теза зад самото дружество. Оттук идва и напрегнатият график: кораб с 300 контейнера трябва да отплава от Канада на 12 септември, а сондирането да започне през октомври. В писмо до акционерите от 6 август ръководството съобщи, че след разговорите с гренландските регулатори първоначално ще бъде прокаран само един кладенец.

Липсващото разрешение за стоварване е само първото от необходимите. То се издава отделно от самото одобрение на сондажната програма и от оценката за въздействие върху околната среда, а нито едно от тези разрешения все още не е налице. Формулировката на предупреждението е тясна и процедурна: всички бъдещи логистични действия трябва предварително да бъдат съобщавани на суровинния орган и да получават неговото одобрение. Ведомството не разпореди спиране на подготовката и не се произнесе по съществото на проекта.

Сред хората около проекта има фигури с по-изразен политически, отколкото петролен профил. За директор е назначен ветеран от ВМС на САЩ, който работи по Golden Dome – противоракетната програма, във връзка с която Тръмп определя контрола над острова като „жизненоважен“. Фил Макгро, известен като Д-р Фил и член на президентската комисия по религиозната свобода, е нает да създаде документален сериал, който да „улови мисията на съвременните петролни авантюристи“. Председателят Лари Суетс, който е и голям акционер, има достъп до обкръжението на Тръмп и заявява, че проектът „не е свързан с американска анексия“. Два дни след предупреждението президентът публикува в Truth Social изображение, на което е представен надвесен над гренландско селище.

Гренландците са чували подобни уверения и по-рано. На обществена среща в Jameson Land през юни представител на дружеството невярно заяви, че то вече има разрешение да стоварва техника. По-късно Суетс обясни, че „нашият ентусиазъм към проекта ни накара да общуваме по начин, който създаде объркване“. Два месеца след това жителите на едно от най-отдалечените селища в Гренландия видяха шлепа, преди да чуят каквото и да е от Нуук или от компанията. Итокортормит е свързан с външния свят чрез седмичен полет от Nerlerit Inaat до Исландия и хеликоптерна връзка до летището.

Политическият фон допълнително натоварва казуса. На 17 януари демонстрациите в цяла Гренландия и в Дания срещу анексионния натиск се превърнаха, по официални оценки, в най-многолюдния протест в историята на острова. През май стотици посрещнаха специалния пратеник Джеф Ландри пред новото американско консулство в Нуук с обърнати гърбове и скандираха, че „не“ означава „не“, а министър-председателят Йенс-Фредерик Нилсен му заяви, че самоопределението на острова не подлежи на договаряне. Три месеца по-късно същият пратеник обяви, че Гренландия може да започне да добива петрол още догодина.

Именно тук възниква политическата дилема за Нуук. Ако издаде разрешението, гренландското правителство ще е допуснало петролен сондаж в защитена влажна зона само пет години след като само прекрати издаването на нови лицензи по екологични съображения – при това в полза на компания, чийто председател има достъп до президент, който открито заявява интерес към придобиването на острова. Ако откаже, решението лесно може да бъде включено в американския политически разказ като доказателство, че островът не успява сам да развива ресурсите си или че решенията за тях се вземат по съображения, които нямат общо с икономическата им експлоатация. Вторият вариант носи по-висока политическа цена: тя не се измерва в екологични отстъпки, а в натиск върху суверенитета.

Съвпадението между политическия натиск и ускорения график има и напълно неполитическо обяснение. Арктическият сезон налага срокове, независими от дипломатическата обстановка: товарът трябва да бъде доставен преди леда; договорът с канадската Desgagnés за арктическия транспорт е подписан на 23 февруари, а този със Stampede Drilling за сондажната установка – на 27 март. Публично дружество, обещало на инвеститорите кладенец, има собствена причина да бърза, без за това да е необходим външен политически натиск. Двете обяснения обаче не се изключват. Търговският график може да усили политическия натиск дори без предварителна координация и именно това оскъпява евентуалния отказ: властите няма да спират политическа декларация, а реална сондажна кампания, чиито договори и срокове вече текат.

Най-вероятният изход е закъсняло разрешение с условия, които Нуук ще представи като доказателство за екологичен и регулаторен контрол, а Вашингтон – като отстъпление. Потвърждение за този сценарий би било разрешение, издадено преди отплаването на кораба от Канада на 12 септември, или публична намеса на Ландри в разрешителната процедура. Обратният сигнал би бил отказ, последван от мълчание от Белия дом, или отлагане на кампанията за следващия сезон по чисто логистични причини.

Украйна изнася бойния си дронов опит: Drone Deal с Дания пред подпис

🇺🇦🤝🇩🇰 Споразумението Drone Deal е почти завършено и предстои скоро да бъде подписано. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски, след проведена среща с датския министър на отбраната Йепе Бруус, който беше на първото си официално посещение в Украйна, откакто пое поста.

„Обсъдихме голямо споразумение – Drone Deal. Знам, че екипите ни работят по него и е почти готово“, заяви Зеленски; по данни на президентската служба двете страни са се обявили за подписване във възможно най-кратки срокове.

Същността на договорката излиза извън обичайната логика на военната подкрепа. Вместо Украйна само да получава, тя предлага в замяна онова, което натрупа за тези три години и половина война с безпрецедентна интензивност на огъня от дронове – реален опит, безценни данни и технологии от съвременното бойно поле.

Дания ще получи достъп до украински разработки, доказали се в реални бойни условия, в замяна на което ще осигури допълнително финансиране и поръчки за отбранителната индустрия на Украйна, с помощта на които ще генерира свежи финансови средства за своята отбрана. Зеленски описа размяната като взаимноизгодна и съобщи за договорка двете страни да развиват и съвместни програми в подкрепа на отбранителните стартъпи и технологиите за сигурност.

Като отделен коловоз в разговора се открои борбата срещу балистичните заплахи. Киев разчита на подкрепа от Копенхаген за изграждане на собствено европейско решение срещу балистични ракети, тъй като засега се опира единствено на американските системи MIM-104 Patriot, а ежедневните удари с оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и севернокорейския аналог KN-23 остават сред най-трудните за справяне. По темата за антибалистиката се добави и готвеният 30-ти пакет военна помощ – поредният в дълга верига, която прави Копенхаген един от най-постоянните европейски поддръжници на Киев.

Зеленски постави на масата и финансовия възел: разблокирането на 6 млрд евро по линия на Европейския механизъм за мир (European Peace Facility), които според него могат да бъдат пренасочени към критичните нужди на украинските сили. Тези средства отдавна стоят замразени заради липсата на единодушие в Съвета на ЕС – казус, за чието разрешаване Дания може да помогне политически, но не и да реши едностранно, тъй като освобождаването на средствата изисква консенсус сред всички държави членки.

Президентът изброи и онова, за което благодари на датското правителство: участието в PURL – механизъм на НАТО за приоритетни поръчки на американско въоръжение за Украйна; в Чешката инициатива за изкупуване на боеприпаси от трети страни; в т.нар. „датски модел“, по който средства от скандинавската държава отиват директно към украински производители; предаването на изтребители F-16; гъвкаво пренасочване на средства към далекобойни артилерийски боеприпаси; и подкрепата за подготовката на украински военнослужещи. По собствени данни Дания е отделила около 9,7 млрд евро военна и още 1,1 млрд евро цивилна помощ от 2022 г. насам.

Стратегически най-същественото в срещата не е поредният пакет, а посоката, маркирана от споразумението Drone Deal. „Датският модел“ вече обърна класическата схема на помощ, насочвайки чужди пари към заводи в Украйна, вместо готова техника към фронтовата линия; договорката за дронове задълбочава този обрат и го превръща в двупосочен – подпомаганата страна започва да изнася не просто продукт, но и ценна експертиза, придобита в единствената към момента война с масирана употреба на безпилотни системи от двете страни. За европейски партньор като Дания, който изгражда собствена индустрия за дронове от нулата, достъпът до украинския боен опит е актив, който полигоните в мирно време няма как да възпроизведат. В този конкретен смисъл сделката е по-малко акт на дарителство и повече начало на пазарно по своя характер партньорство.

Тайни преговори между САЩ, Дания и Гренландия целят да предотвратят нова криза в НАТО.

🇺🇸🇬🇱 Поверителни тристранни преговори между САЩ, Дания и Гренландия в момента се провеждат във Вашингтон, с цел да намалят напрежението след предишните заплахи на президента Доналд Тръмп да поеме контрол върху Гренландия със сила, съобщава The New York Times.

В същото време официални лица на Гренландия предупреждават, че американските искания, включително за перманентен военен достъп, право на вето върху чужди инвестиции и партньорство в сферата на ресурсите, могат фундаментално да подкопаят суверенитета на острова.

Преговорите, които са били проведени близо пет пъти от януари насам, представляват опит за деескалация на дипломатическата криза, която по-рано заплашваше да разцепи НАТО. Американската делегация, ръководена от Майкъл Нийдъм, висш съветник на държавния секретар Марко Рубио, търси значителни дългосрочни отстъпки.

Според разследване на The New York Times американската делегация оказва натиск върху Копенхаген и Нуук за включване на т.нар. „вечна клауза“, която би променила пакта за отбрана от 1951 г. с гаранции, че американски войски могат да останат на острова за неопределено време, дори ако територията получи пълна независимост.

Освен това САЩ настояват за въвеждането на строги механизми за контрол и фактическо право на вето върху големи инфраструктурни сделки в Гренландия, за да блокират стратегически конкуренти като Русия и Китай. Вашингтон също така търси по-широк достъп до неизползваните залежи на нефт, уран и редкоземни метали.

Пентагонът вече придвижва планове за разширяване на своето присъствие. Генерал Грегъри М. Гийо, началник на Северното командване на САЩ, заяви, че се нуждае от дълбоководно пристанище и ротационна база за сили за специални операции.

Наскоро офицер от Корпуса на морската пехота е бил изпратен да инспектира инфраструктура от времето на Втората световна война в южния град Нарсарсуак. Според The New York Times генерал Гийо разглежда острова като ключово звено в арктическата отбранителна верига, простираща се през Аляска и Канада.

Макар местните политици да остават отворени към разгръщането на американски военни на тяхна територия, те са категорично против икономическите и суверенни отстъпки, за които Вашингтон настоява. Председателят на комисията по външни работи на парламента на Гренландия Пипалук Люнге определи американския подход като несправедлив и ограничаващ и отбелязвайки, че най-добрият възможен изход за острова е просто да не бъде завладян или контролиран.

Изданието цитира премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, според когото островът остава отворен за бизнес отношения, но ще запази строгите си екологични регулации и настоява да разполага с последната дума относно своите икономически партньорства. Нилсен подчерта, че отношенията между Гренландия и Дания са вътрешен въпрос, който не бива да бъде обект на американска намеса.

В момента Гренландия не притежава самостоятелен разузнавателен апарат, способен да извършва проверки на мащабни чуждестранни инвестиции за рискове за сигурността. The New York Times припомня, че тази уязвимост е станала очевидна през 2018 г., когато китайска държавна корпорация почти е получила мащабен договор за летищна инфраструктура преди намесата на САЩ.

В резултат на това преговарящите обсъждат рамка, при която Дания ще извършва проверките на инвестициите с участие на САЩ. Някои представители на Гренландия се опасяват, че подобен механизъм парадоксално може да даде на Копенхаген още по-голям контрол върху делата на острова, съобщава The New York Times.

Спешността на преговорите се подчертава от опасенията в Нуук, че евентуално затишие в конфликта между САЩ и Иран може да насочи цялото внимание на Белия дом обратно към Арктика. Някои гренландски депутати са изразили конкретно безпокойство около символични дати като 14 юни, рождения ден на президента Тръмп, и 4 юли.

В отговор Държавният департамент на САЩ заявява, че просто търси перманентни решения на реални въпроси, свързани със сигурността и икономиката. Помощник-държавният секретар по глобалните обществени въпроси Дилън Джонсън посочи, че президентът възнамерява да реши тези проблеми окончателно, вместо да ги оставя на бъдещи администрации, според The New York Times.

Дипломатическият сблъсък около Гренландия ускори подготовката на Европа за евентуални кризи в сигурността независимо от САЩ. След заплахите на президента Тръмп да превземе територията и острите му критики срещу съюзниците в НАТО, лидерите на Европейския съюз официално поискаха изготвянето на план за практическото функциониране на клаузата за взаимопомощ на блока.

За разлика от Член 5 на НАТО, Член 42.7 на ЕС все още няма детайлна военна структура и активиран веднъж – от Франция през 2015 г. В момента върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас подготвя сценарии за реакция при конвенционални и хибридни атаки с цел създаване на конкретна стратегия за колективна отбрана, тъй като държавите членки стават все по-предпазливи по отношение на ангажиментите на САЩ към трансатлантическия съюз.

Дания и Франция провеждат мисия по снабдяване с гориво на Station Nord в североизточна Гренландия.

🇩🇰❄️🇫🇷 Датските военновъздушни сили (Flyvevåbnet), подпомагани от френски логистичен контингент, проведоха мащабна логистична операция за снабдяване с гориво на Station Nord – най-северната точка, постоянно обитавана от хора.

Операцията се проведе с „въздушен мост“ между летище Кангерлусуак (SFJ) на западния бряг и дестинацията в североизточната част на острова и включва датски самолети Lockheed Martin C-130J Hercules и френски Airbus A400M Atlas. Мисията е критично звено в логистичната верига на Кралството, тъй като станцията, разположена на 81°36′ северна ширина и на 933 км отстояние от Северния полюс, е напълно недостъпна за товарни кораби поради масивната ледена покривка в Гренландско море.

Техническото ядро на настоящата кампания е първото оперативно участие на френския транспортен самолет A400M Atlas в снабдяването на базата. Преди разполагането му, машината премина през интензивен цикъл от тестове и сертификация през зимния период, за да се гарантира способността на колесниците и системите за управление да оперират върху ледени писти. Полетът от Кангерлусуак до Station Nord продължава три часа в посока, като самолетите извършват неколкократни ротации дневно, за да използват кратките метеорологични прозорци. Капацитетът на A400M за пренос на тежки товари значително оптимизира процеса, позволявайки доставянето на по-големи обеми авиационно и дизелово гориво с по-малко полети в сравнение с по-леките платформи.

Доставеното гориво е единственият енергиен ресурс, който осигурява работата на съоръжението в екстремни условия, където зимните температури падат под -30°C, а тези в средата на лятото остават близо до точката на замръзване. Ресурсите се използват за генериране на електрическа енергия и отопление на военните обекти, чиято поддръжка се извършва от логистичния екип на датската отбрана. Освен чисто военната си функция, тази инфраструктура се използва от Villum Research Station – център за научни изследвания на университета в Орхус. Станцията е ключова за мониторинг на атмосферните процеси и климатичните промени в Арктическия басейн, а нейната работа зависи пряко от сигурността на логистичните доставки, координирани от Flyvevåbnet.

Интеграцията на френските ВВС в тази специфична за Гренландия мисия е резултат от засиленото двустранно сътрудничество в рамките на европейската отбранителна инициатива и НАТО. Използването на ледената писта на Station Nord като оперативна площадка за A400M потвърждава способността на съюзниците да проектират логистична мощ в дълбочина на арктическия регион. Този оперативен капацитет е от съществено значение за поддържането на суверенитета и присъствието в зони, лишени от постоянна пътна или морска инфраструктура. Присъствието на френския контингент също така облекчава натоварването върху датския флот от C-130J, които изпълняват голям брой задачи по охрана на въздушното пространство и транспорт в Северния Атлантик.

Хронологично, снабдяването на Station Nord винаги е следвало стриктен график, продиктуван от полярната нощ и промените в състоянието на самата писта. Изградена директно върху замръзнала повърхност, нейната носеща способност варира според сезона, което налага най-тежките полети да бъдат провеждани преди настъпване на лятното топене. Успешното приключване на фазата за зареждане на горивни резервоари гарантира автономност на базата за следващия 12-месечен период. Операцията демонстрира преход от изцяло национална логистика към споделен съюзнически капацитет за поддръжка на отдалечени стратегически постове в Арктика.

Скандинавски изтребители прихванаха два формация от Ту-22М3 и Су-35С над Балтийско море.

🇸🇪🇩🇰✈️🇷🇺 Шведски и датски изтребители прехванаха група стратегически бомбардировачи от състава на руските въздушно-космически сили, приближаващи се към въздушното пространство на НАТО над Балтийско море, съобщиха от шведските военновъздушни сили на 21 април.

Изявление от шведските ВВС отбелязва, че изтребители JAS 39 Gripen са били вдигнати по тревога, за да идентифицират и ескортират два руски стратегически бомбардировача Ту-22М3, придружени от изтребители Су-35С в близост до остров Готланд. Самолетите са летяли в международното въздушно пространство, но са се намирали в непосредствена близост до териториалните граници на Швеция.

Военновъздушните сили на Швеция публикуваха кадри, които показват руските самолети под ескорт, с което потвърдиха състава на формацията. След като групата продължава на юг към зоната на отговорност на Дания в близост до остров Борнхолм, датски изтребители F-35A поемат мисията по проследяване.

Руските самолети са останали извън въздушното пространство на НАТО през цялото времетраене на мисията и няма докладвани нарушения. Прихващането е извършено като част от рутинни операции, свързани с охрана на въздушното пространство и мониторинг, провеждани от НАТО и партньорските държави в региона.

Според шведските ВВС подобни полети с участието на тежки бомбардировачи Ту-22М3 са били наблюдавани в Балтийския регион и в миналото. При предишен случай през ноември руски самолети, излетели от авиобаза Оленя на Колския полуостров, извършиха продължителен полет за период от няколко часа покрай въздушното пространство на Скандинавия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Норвегия вдигна стелт изтребители F-35 в мисия за бързо реагиране, за да прехване патрулен самолет Ил-38 на руската военноморска авиация, приближавал нейното въздушно пространство. Според публикация на Defense Blog от 19 април, самолетите са излетели от авиобаза Ебенес, идентифицирали са целта в рамките на двучасов полет, след което са се завърнали в базата в рамките на стандартните процедури на НАТО за охрана на въздушното пространство.

Датският главнокомандващ: Европа не е готова за война, Русия може да атакува НАТО до 2030 г.

🇩🇰🛡️🇷🇺 Генерал Михаел Вигерс Хилдгард, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Кралство Дания, изрази оценка, според която държавите в Европа все още не са напълно подготвени за война.

Той сподели това по време на своя реч в рамките на Парижкия форум за отбрана и стратегия, цитиран от Politico, и предупреди, че Русия потенциално би могла да атакува територия на НАТО преди края на това десетилетие.

„Трябва да променим подхода си: да преминем от анализ към действие. Вече не сме толкова изненадани, но също така не сме и готови. Не е нужно да бъдем перфектно подготвени, а да бъдем по-добре подготвени от нашия противник“, заяви той.

Ръководителят на датските въоръжени сили отбеляза, че производственият капацитет и веригите за доставки остават все така критични компоненти на възпирането.

„Ако ние в Европа искаме да можем да се защитим до 2030 г., трябва да сме подготвени за това още сега. Войната с висока интензивност не е сценарий, а реалност. Нищо не може да замени изгубеното време; отминалото време е изгубено завинаги“, добави той.

Междувременно естонското разузнаване предполага, че Русия няма намерение да предприема военна атака срещу която и да е държава-членка на НАТО през тази или следващата година.

В началото на годината експерти извършиха оценка дали Европа е способна да запълни дефицита в сферата на отбраната, докато руският военно-промишлен комплекс е утроил производството си на оръжия и положи основите за оттегляне от международните споразумения за контрол на въоръженията.

Въпреки че Европейският съюз представи мащабния план „ReArm Europe“ на обща стойност 800 милиарда евро, анализатори предупредиха, че това представлява по-скоро опит за стратегическа комуникация, а не толкова значима политическа промяна.

По това време водещи експерти от отбраната отбелязаха, че подготовката на ЕС се движи в много по-бавни темпове от непосредствената заплаха, което предполага, че Русия има прозорец от възможности до 2030 г. преди повечето европейски решения в сферата на отбраната да влязат в пълна сила.

Датското разузнаване предупреждава за чужда намеса в предстоящите избори

🇩🇰 Разузнавателните служби на Кралство Дания предупредиха, че чужди сили може да направят опит да повлияят на парламентарните избори на 24 март, съобщи The Guardian на 28 февруари.

Службата за полицейско разузнаване (PET) и Службата за военно разузнаване (FE) разпространиха общо изявление относно тези рискове. Предизборната кампания може да бъде подложена на дезинформация и кибератаки.

Според двете ведомства целта може да бъде всяване на разкол или оказване на влияние върху обществения дебат. Те предупредиха за атаки, насочени срещу кандидати, партии или политически програми. Агенциите посочват, че основната заплаха идва от Русия, цитирайки подкрепата на Дания за Украйна. Те добавиха, че в тези действия могат да бъдат замесени и други държавни участници.

Разузнаването посочи натиска на САЩ по отношение на Гренландия като дестабилизиращ фактор и добави, че американският интерес е създал „нови международни разломни линии“, които Русия и Китай биха могли да използват. Премиерът Мете Фредериксен определи Русия като основна заплаха за Дания, но спомена и исканията на американския президент Доналд Тръмп за поемане на контрол над Гренландия.

Европейски правителства многократно са обвинявали Русия в опити за влияние върху избори чрез кампании за дезинформация и кибератаки. Разследващите свързват руски хакери с атаки срещу партии, парламенти и контрактори на изборни процеси, понякога последвани от селективно изтичане на информация. Официални лица смятат, че крайната цел е да се подкопае доверието, да се задълбочи поляризацията и да се затрудни европейската подкрепа за Украйна.

Русия анулира двустранни военни споразумения с 11 европейски държави.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Правителството на Руската федерация официално упълномощи Министерството на отбраната да анулира множество двустранни военни споразумения с 11 европейски страни. Оформен с правителствено постановление, този ход бележи поредната стъпка към пълния разпад на архитектурата за сигурност в Европа, изградена след края на Студената война.

Списъкът включва двустранни споразумения от периода 1992–2002 г. – епоха, в която Русия и Западът изграждаха мерки за взаимно доверие. Решението засяга конкретно България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Норвегия, Дания, Нидерландия, Белгия, Хърватия, както и договора за взаимопомощ с Обединеното кралство.

Въпросните договори покриваха широк спектър от дейности – от обмен на военна информация, през съвместни учения до технологично сътрудничество и мерки за укрепване на доверието.

Повечето от тях бяха сключени в духа на програмата „Партньорство за мир“ и Основополагащия акт Русия-НАТО. За България споразуменията от 90-те години бяха част от преходния период на страната към пълноправно членство в Алианса, което стана факт на 29 март 2004 г.

Още през юли месец Кремъл взе решение да анулира своето споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество с Германия, което обясни с аргумента, че „абсолютно не отговаря на текущото състояние на руско-германските междудържавни отношения“.

Берлин, който в продължение на дълги години беше основен икономически партньор на Москва, вече играе ролята на един от водещите доставчици на оръжие за украинската отбрана – позиция, която агресорът нарече „директна намеса в конфликта“.

Въпреки че от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. активното сътрудничество между двете страни беше прекратено, досега същите споразумения осигуряваха минимална, но критична рамка за сигурност. Интегрирането на новите детайли в международната обстановка показва реалния мащаб на промяната:

• Ерозия на Виенския документ: Тези двустранни договори бяха „тухлите“, поддържащи духа на Виенския документ на ОССЕ. Чрез тях държавите бяха длъжни да обменят информация за военни учения и разполагане на техника. Без тях Русия вече няма правен ангажимент да осведомява съседите си за мащабни движения на войски по техните граници.
• Повишен риск от инциденти в морето и въздуха (INCSEA): Споразуменията съдържаха конкретни протоколи за поведение при срещи на бойни кораби и самолети – от честоти за радиокомуникация до светлинни сигнали за избягване на сблъсък. Тяхното анулиране дава зелена светлина за по-агресивни маневри в международни води, без нарушаване на правни норми.
• Прекъсване на преките „горещи линии“: Досега страни като Норвегия или Нидерландия поддържаха технически канали за деескалация (deconfliction lines), предлагащи на военните командвания инструмент за връзка в реално време, за да потвърдят, че конкретно нахлуване на чужда територия е грешка, а не целенасочено действие. Сега страните губят директните си лостове за бърза реакция.
• Изолация на военните аташета: Макар аташетата да остават последна физическа връзка в посолствата, без действащи договори тяхната роля се свежда до формални наблюдатели без достъп до структуриран диалог.

Експерти смятат, че целта на Кремъл е да се създаде ситуация на пресметнато двусмислие. Когато няма правила за уведомяване, всяко руско учение в Черно море или прелитане край Балтика може да бъде интерпретирано като непосредствена заплаха.

Липсата на официални канали за комуникация, които функционираха дори в пиковите моменти на агресията досега, драстично увеличава риска от случайна ескалация поради грешна преценка или липса на техническа връзка между военните центрове.