Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Украински дронове удариха спътниковия разузнавателен център на ГРУ край Москва

🇺🇦🛰️🇷🇺 Украински дронове са поразили 476-ия Централен пункт за приемане и обработка на информация на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация, известен още като Мешчерино-1, през нощта на 26 юни. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от Exilenova+, показващи щети по обект, които Defense Express определя като един от ключовите центрове на руската армия за приемане и обработка на данните, събирани от разузнавателните спътници. Комплексът се намира на около 65 км южно от Москва. Украинските власти не са обявили официално удара.

Ако снимките бъдат потвърдени, поразеният обект е поредният епизод от методична кампания, насочена срещу наземния гръбнак на руското космическо разузнаване и свръзка – серия удари, които през последните 2 години последователно посягат на инфраструктурата, трансформираща сигнала от орбита в използваемо разузнаване. За разлика от по-ранните цели, 476-ият център лежи дълбоко в най-плътно отбранявания периметър на Русия; самият факт, че украински дронове са стигнали и са нанесли документирани щети на 65 км от Кремъл, говори за обсега и точността, които операторите на далекобойни апарати са натрупали.

Самият комплекс остава до голяма степен засекретен. Известно е, че включва две военни части – в/ч 03770 и в/ч 30258, – а сателитните снимки на Exilenova+ показват повреден 3-стаен корпус в разположението на в/ч 30258 и засегнат хангар във в/ч 03770. Точните функции на двете части не са публично известни, но Defense Express отбелязва, че през последното десетилетие обектът е разширил своята спътникова инфраструктура: антенните системи са добавени между 2013 и 2016 г. и впоследствие уголемени – растеж, който проследява и възхода на руското военно разузнаване от околоземна орбита. Изданието свързва центъра с няколко поколения спътници – оптичните Персона и Барс-М, спътника за електронно разузнаване Лотос-С и спътника за радарно разузнаване Пион-НКС. Архивни кадри от 50-годишния юбилей на обекта показват, че той е обслужвал и съветски програми: оптичния разузнавателен спътник Аракс и радара със синтетична апертура Меч-КУ, носен от орбитални станции Алмаз. Центърът работи от далечната 1968 г., но дейността му до ден-днешен остава предимно засекретена.

Ударът по Мешчерино-1 беше нанесен в нощ, белязана от една от най-масираните дронови вълни срещу руска територия. Той беше предшестван от две предишни поражения по същата система само дни преди това – този път официално обявени от Генералния щаб на Украйна. През нощта на 21 срещу 22 юни Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха Центъра за космическа свръзка в Дубна, разположен северно от руската столица – най-големият руски комплекс от този вид и един от най-големите в Европа. По данни на Генщаба, обновени на 24 юни, са поразени модулният апаратен блок на 32-метровата антена MARK-IV и основната производствена и административна сграда, в която се помещават централният свързочен възел и главният център за управление на спътниковата мрежа. Същата нощ беше ударен и Центърът за космическа свръзка във Владимирска област, край Гус-Хрустални. На 25 юни украинското командване потвърди критични щети по основната параболична антена с диаметър 25 метра, както и по централната секция на основния апаратно-програмен комплекс, където са разположени залите със спътникови модеми и централният комутационен възел.

Хронологията на украинските удари се простира назад до лятото на 2024 г. На 4 юли 2024 г. украински дронове атакуваха в/ч 33443 край село Московское в Ставрополския край – звено от съветската по произход система за космическо разузнаване „Звезда“. Областният губернатор твърдеше, че апаратите са „паднали“ без да причинят материални щети, но руското издание Astra съобщи, че един от тях е избухнал, ранявайки военнослужещ. На 21 август 2024 г. беше извършен по-амбициозен удар: разузнавателният център „Гудок“ (в/ч 34608, 309-и ЦРПУ) край Климовск, подчинен на отдела за сигнално разузнаване на ГРУ, беше поразен, след като руското внимание беше отклонено примамващ удар по летище Остафиево. Както по-късно беше потвърдено от ръководителя украинското ГУР Кирило Буданов. През 2025 г. ударите се изместиха към Крим и руския северозапад: в края на август отряд „Примари“ на ГУР порази 70-метровия радиотелескоп РТ-70 край Евпатория – обект от съветската епоха, преустроен в опорен елемент на руския аналог на GPS, наречен ГЛОНАСС – а на 10 септември, по данни на изданието Militarnyi, дронове удариха щабни сгради и свързочен възел в самата Дубна.

Взети заедно, тези удари очертават настойчиво украинско усилие да отслаби не толкова самите руски спътници, колкото наземната верига, която приема, обработва и разпределя събраното от тях – звеното, без което руската орбитална групировка губи голяма част от своята стойност за войските. Поразяването на 476-ия център, ако се потвърди, би било най-дълбокото проникване по тази линия: разузнавателен възел на ГРУ в самото преддверие на Москва. Засега ефектът от удара остава непотвърден – Киев мълчи, но оценката почива на сателитни снимки, което само по себе си дава.

Русия скрива стратегическите си бомбардировачи в укрития – безпрецедентно за Енгелс-2.

🇷🇺✈️ В продължение на десетилетия най-ценните активи на Въздушно-космическите сили на Руската федерация стояха изложени на пистата, разчитайки единствено и само на дълбочината на обширната територия на страната си като единствена защита.

Сателитни кадри от авиобаза Енгелс, направени на 20 юни 2026 г. от Planet Labs и получени от The War Zone, показват, че въпросната презумпция е изоставена и една от опорните авиобази на стратегическата авиация в момента се строят масивни укрития, оразмерени не за тактически изтребители, а за тежките стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Това е безпрецедентна стъпка за авиацията на Москва, която за пръв път, дори ако се върнем чак до Студената война, влага бетон и стомана в сигурни съоръжения за укриване на бомбардировъчния си флот.

Според наличните снимки на летището, разположено в Саратовска област на около 480 км от най-близката точка на Украйна, се строят не по-малко от 17 самостоятелни укрития. Размерите ги отличават значително от вече познатите закрити стоянки за тактическа авиация: те следват габаритите на машините, подслонявани от базата, дом на 22-ра тежка бомбардировъчна дивизия – съединението, което поддържа единствената руска ескадрила Ту-160, както и ескадрила Ту-95МС. И двата типа стоят в основата на руската кампания на удари с далекобойни крилати ракети срещу Украйна, насочена систематично срещу енергийната мрежа на страната, наред с други граждански и военни цели по цялата ѝ територия. Оттам и стойността на Енгелс-2 като важна мишена за Киев, съответно и логиката на руското решение за изграждане на подсилени укрития.

Самата база е преустроена основно в периода 2012–2017 г. Успоредно на основната писта, дълга около 3500 метра и широка 70 метра, е изградена втора писта със същата дължина и ширина около 61 метра, а по-късно изцяло е реконструирана и зоната за паркиране на самолетите. Сега, в тази модернизирана инфраструктура, се наслагва нов слой защита, какъвто стратегическата авиация на Русия не е получавала никога в цялото си съществуване.

Работата по укрития е започнала, според наличните данни, още през април 2025 г. – месеци преди операция „Паяжина“ миналото лято. Малко след това на руския министър на отбраната Андрей Белоусов е бил показан макет на укритие, оразмерено за машина от класа на Ту-160М – знак, че решението е било взето буквално на най-високо ниво и предхожда, а не следва, най-тежкия удар по руската стратегическа авиация. Енгелс не бе сред целите на брилянтната операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), но критичната уязвимост на машините там вече беше очевидна, а руското командване явно я беше предусетило.

Хрониката на ударите по базата обяснява тази предпазливост по-добре от всяка доктринална обосновка. Още през декември 2022 г. тя беше атакувана цели три пъти в рамките на само един месец, като най-малко в един от случаите Москва съобщи, че летището е поразено със съветски реактивни дронове Ту-141, преоборудвани от Украйна, добавяйки бойна глава като полезен товар. През януари 2025 г. близо до базата избухна огромен пожар, предизвикан от това, което официални лица определиха като „масирана“ украинска атака с дронове; ударът беше по стратегически важния резервоарен парк за гориво на летището, а пожарът бушува няколко денонощия. Само два месеца по-късно, през март 2025 г. украински дронове се стовариха на базата, като основната цел този път беше складовата зона за боеприпаси. Тези удари нагледно потвърдиха отличната способност на сравнително бавни и нисколетящи украински дронове да проникват дълбоко на територията на Руската федерация и да поразяват стратегически военни обекти. „Паяжина“ добави ново измерение към тази заплаха – FPV дроновете с малък обсег, внесени контрабандно на територията на страната и изстреляни от позиции, намиращи се в непосредствена близост до самите авиобази.

Изправена пред трайни въпроси във връзка със спорната ефективност на своята противовъздушна отбрана, Русия отдавна изпробва различни мерки за защита на машините си на земята. След пълномащабната инвазия авиобазите разпръсват своите самолети, макар че за бомбардировачите това не е толкова просто заради по-високите изисквания, които имат за площ, екипажи, поддръжка и боеприпаси; една от пистите на Енгелс-2 от години служи именно като разсредоточена стоянка. По-късно между активните машини бяха издигнати стени, за да се ограничи разпространението на огън и шрапнел при поразяване на отделен самолет. Още по-нататък строителство на множество бази започна да добавя десетки нови закрити укрития срещу дронове и непряк огън – но в началото те бяха оразмерени за по-малки тактически изтребители, а бомбардировачите останаха без подобна защита. Това отчасти отразяваше специфичната уязвимост на летищата по-близо до Украйна и до доставените от САЩ тактически балистични ракети с малък обсег ATACMS, които започнаха да поразяват руски авиобази в края на 2024 г.

Вместо подсилени укрития, базите на стратегическата авиация дълго време получаваха само импровизирани решения: бракувани самолети като примамки, автомобилни гуми, наредени на повърхността на самолетите, и силуети на самолети, изрисувани върху бетона на пистите. Гумите конкретно бяха насочени към заблудата на оптичните глави за самонасочване на украинските способности за далекобойни удари, разпознаващи целта със сравнение на изображения. The War Zone беше първото издание, което забеляза тези странни покривала върху няколко бомбардировача именно на Енгелс-2 още през август 2023 г. Сегашните кадри потвърждават качествено различен подход: защитата вече се разпростира и върху самите бомбардировачи, които доскоро стояха практически незащитени, включително при ремонт на открито.

На този етап не е известно какво ниво на защита ще предложат бъдещите укрития. Най-устойчивите хангари за тактическа авиация се изграждат със стоманени рамки и готови бетонни елементи отгоре – конструкция, която едва ли би оцеляла при директно попадение на тежка крилата ракета, но е способно да устои на много видове удари с дронове и касетъчни боеприпаси. Друг тип, от извити ламаринени секции, се появи на някои руски тактически летища, но вероятно служи за малко повече от екран срещу близки атаки на по-малки FPV- и „бомбардировъчни“ дронове. Дори да са от по-крехкия вид, укритията при Енгелс-2 биха осигурили известна защита – особено срещу по-малки дронове – и същевременно биха скривали както операциите, така и самото присъствие на машините от наблюдателите, усложнявайки целеуказването.

Логиката зад въпросната инвестиция е както оперативна, така и индустриална. Освен че продължават да са гръбнака на руската кампания за далекобойни удари с крилати ракети по Украйна, тежките бомбардировачи са несравнимо по-ценен ресурс от който и да било тактически изтребител, най-важните от които все още се намират в серийно производство, за разлика от Ту-95МС и Ту-22М3, които са остават извън производство от десетилетия, а опитите да се поднови производството на Ту-160 напредват, но изключително бавно. В същото време тези машини са ключов елемент от стратегическото възпиране на Москва, формирайки едното рамо за доставка на ядрените ѝ сили. Загубите по този флот са изключително трудни за заместване, което прави всяко укритие далеч по-оправдано от закрита стоянка за пореден изтребител.

Парадоксът е, че пред същия проблем са изправени с пълна сила и самолетите на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC), но с обратен знак на реакцията. Темата за адекватната защита на авиацията на земята отдавна е на дневен ред и въпреки това Вашингтон продължава да отлага. С изключение на няколко обекта за предно базиране, САЩ не инвестират в устойчиви укрития за бойната си авиация, включително за бомбардировачите. По високите етажи на Пентагона и Конгреса тече все по-разгорещен дебат във връзка с цената за изграждане на нова защитна инфраструктура – успоредно с инвестиции в активна ПВО/ПРО, както и съответната тактика. Рисковете от това бездействие, включително на собствена територия, изпъкнаха рязко през март 2026 г., когато Barksdale Air Force Base в Луизиана беше залято от рояци дронове; ценните B-52 на базата останаха до голяма степен беззащитни на откритата стоянка, а излитанията им в подкрепа на операция „Епик Фюри“ срещу Иран бяха временно нарушени. Докато Москва наваксва с бетон, Вашингтон продължава да се колебае дали изграждането на подобна инфраструктура си струва.

Натрупаните украински удари с дронове и крилати ракети направиха очевидно, че базите на руските тежки бомбардировачи остават едни от най-желаните цели за Киев. Именно тази демонстрирана способност да се поразяват подобни обекти с разнообразни средства подтикна Русия да разпростре програмата за защитни укрития и до Енгелс-2 – нещо, което тя не е правила никога в цялата си история, дори по време на Студената война. Строителството очертава нова доктрина за защита на силите, приложена към един флот, чиито загуби почти не подлежат на компенсация. Доколко крехките стоманено-бетонни конструкции реално ще удържат тежка крилата ракета, тепърва ще се види, а 17-те укрития все още са в процес на изграждане, не завършена защита. Но самият факт, че Москва, вече подложена на масирани въздушни атаки посред бял ден, прикрива активите на стратегическата си авиация под бетон на 480 км зад фронта, е може би най-красноречивото признание, че заплахата от далекобойни удари расте с тревожна за нея скорост.

Украински дронове поразиха Центъра за космически връзки „Дубна“ край Москва.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха удар с дронове по Центъра за космически връзки „Дубна“ в Московска област на 21 юни, както и през нощта срещу 22 юни, обяви Генералният щаб на ВСУ, според който след удара на територията на обекта е забелязан гъст дим. Пълният мащаб на щетите все още се оценява.

Центърът за сателитни връзки „Дубна“ се счита за най-големия руски сателитен телепорт – основен наземен възел, който осъществява връзка между спътниците и наземните комуникационни мрежи. Той е ключов филиал на Руската компания за сателитни връзки и играе важна роля в управлението на сателитните връзки в Руската федерация и чужбина.

Обектът е създаден със заповед на Министерството на съобщенията на СССР преди Летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. Първоначалното му предназначение е да излъчва на живо телевизионното предаване, което отразява игрите за Европа и отвъд Атлантика.

След Олимпиадата „Дубна“ до края на Студената война придобива друга стратегическа роля, ставайки домакин на защитени канали за правителствена комуникация, които свързват Кремъл с Вашингтон, Париж и Лондон.

Първоначално центърът разчита на две големи антени: 12-метрова съветска чиния ТНА-57 и 32-метрова японска антена NEC MARK-4, проектирана да работи с международната мрежа Intelsat.

С течение на времето „Дубна“ израства до голям център за управление и излъчване на сателити. Днес той оперира с повече от две дузини антени с различни размери – от по-малки двуметрови чинии до оригиналната 32-метрова антена.

Центърът се използва за телеметрия, проследяване и командни операции за голяма част от гражданския сателитен флот на Русия, включително геостационарните спътници от серията „Експрес“.

Освен това Центърът за сателитни връзки „Дубна“ изпълнява значими военни функции и функции, свързани с държавната сигурност, тъй като работи като обект с двойно предназначение. Въпреки че неговият официален оператор – Руската компания за сателитни връзки – е класифициран като гражданско и търговско дружество, неговата инфраструктура е тясно интегрирана в рамките за национална отбрана и стратегическо разузнаване на Русия.

Извън управлението на спътници, „Дубна“ служи като основен разпределителен пункт за руските държавни и частни телевизионни излъчвания в множество часови зони. Въпреки големия си физически мащаб, работата на центъра е силно автоматизирана, поради което изисква само малък екип на място за работа по време на смяна.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 10 септември 2025 г. украински дронове, задвижвани от ракетни двигатели, поразиха 40-ия командно-измервателен комплекс на Въздушно-космическите сили на Руската федерация, още известен като Център за дълбоко космическо разузнаване, разположен в село Витино в окупирания Крим.

Руският аналог на Starlink с първи провал: Сателит от мрежата „Рассвет“ изгоря в атмосферата 75 дни след старта.

🇷🇺🛰️ Опитът на Русия да изгради вътрешна алтернатива на Starlink претърпя първия си сериозен провал, след като един от първите сателити за достъп до широколентов интернет „Рассвет“ навлезе обратно в атмосферата на Земята само 75 дни след своето изстрелване, без да е извършил нито една орбитална маневра след достигане на орбита през март.

RussianSpaceWeb съобщи, че спътникът, обозначен като „Обект 4“ и проследяван от NORAD под номер 68363, е бил изстрелян на 23 март като част от първата партида сателити „Рассвет“. Данните от проследяване сочат, че космическият апарат постепенно е изгубил височина и в крайна сметка не е съумял да изпълни нито една маневра за повдигане на орбитата, преди да навлезе обратно в земната атмосфера близо 75 дни след старта.

Според анализ на Анатоли Зак върху публично достъпните данни за проследяване от NORAD, „Обект 4“ е бил единственият сателит от първоначалната група „Рассвет“, който никога не е извършил маневра за коригиране на височината.

Наличните данни сочат, че космическият апарат може да е претърпял неизправност в двигателната система или друг проблем, който му е попречил да поддържа орбитата си, въпреки че руските официални лица не са предоставили обяснение.

Изстрелването през март беше проведено без да е публично оповестено от федералната космическа агенция „Роскосмос“ или Министерството на отбраната на Руската федерация. Потвърждение, че мисията е стигнала орбита, дойде едва след като руската компания за сателитни комуникации „Бюро 1440“ разпространи кадри, показващи разгръщането на спътниците в космоса.

Останалите спътници демонстрират различни нива на дейност след изстрелването. Макар че нито един от тях не изглеждаше да извършва орбитални маневри през първите седмици, някои от тях започнаха да се изкачват във височина в началото на април. Към началото на юни 6 спътника продължават да се движат към по-висока орбита, докато 8 други поддържат позициите си чрез маневри за задържане на точката (station-keeping).

Съзвездието „Рассвет“ е разработено от „Бюро 1440“ в рамките на планове за създаване на собствена мрежа за сателитен интернет. Проектът се разглежда като стратегически важен, тъй като правителствата все повече разчитат на системи за сателитна комуникация, включително Starlink, за цивилни и военни приложения.

По-рано Москва се опита да намали зависимостта си от чуждестранни сателитни комуникации, разгръщайки на терминали „Спринт-030“, свързани с наличните руски сателитни мрежи „Експрес“ и „Ямал“. Усилията бяха положени в момент, когато руската страна едновременно работи по изграждането на съзвездието „Рассвет“, най-близкият ѝ опит за създаване на еквивалент на Starlink, който сега претърпя първата загуба на спътник.

ICEYE интегрира тактическо сателитно разузнаване във френската армия по време на учението ORION 2026

🇫🇮 Финландският оператор на сателитни радари със синтетична апертура ICEYE внедри мобилна клетка за мисии по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) в ядрото на пехотна бригада от Въоръжените сили на Франция по време на учението ORION през април, съобщи компанията в публикация на своя блог.

Разгръщането постави задачите за управление на сателити, прием на данни и анализ директно в маневреното звено, отбелязвайки един от най-конкретните тестове за пренасяне на сателитното разузнаване до решения на ниво бригада, провеждани изобщо в Европа до момента.

Според ICEYE, клетката е работила съвместно с дронове и други разузнавателни единици за подпомагане на целеуказването и координацията на огъня по време на фаза 4.2 от учението, с което е допринесла за веригата „сензор-стрелец“ на бригадата.

Тазгодишното издание на учението, проведено в периода от 8 февруари до 30 април, отбеляза най-мащабните военни маневри във Франция от годините на Студената война. В него участваха около 12 500 военнослужещи, 25 кораба (сред които ударната група на самолетоносача „Шарл дьо Гол“), 140 самолета, 1200 дрона и сили от 24 съюзнически нации. Изградено около фиктивен сценарий, в който Франция е начело на коалиция за защита на страната „Арнланд“ срещу експанзионизма на „Меркурий“ (очевиден намек за Русия), структурата му беше разделена на четири фази.

Фаза O.1 се фокусира върху оперативното планиране, Фаза O.2 върху операции за завоюване на превъзходство в отделните области, а Фаза O.4, в която беше интегрирана ICEYE, върху разгръщане под ръководството на НАТО в сценарий за колективна отбрана по Член 5 от Вашингтонския договор, включващ три многонационални дивизии.

Фаза 4.2 в рамките на посочената последователност се съсредоточава върху сухопътни операции в множество области с висока интензивност, провеждани в условията на постоянно предислоциране на силите. Президентът Еманюел Макрон, който наблюдаваше провеждането на финалната фаза в Източна Франция, описа ORION 2026 като „ясен сигнал, изпратен както към нашите съюзници, така и към нашите противници“.

Пренасяне на космическия ISR на тактическо ниво

Тактическото космическо разузнаване е деклариран приоритет за въоръжените сили на НАТО от няколко години насам. Исторически сателитните снимки се разглеждаха като стратегически ресурс – поръчвани на национално ниво, обработвани в централизирани наземни станции и доставяни на оперативните командвания в рамките на часове или дни.

Американската армия работи за съкращаване на този срок с тактическия си възел за достъп до разузнавателни цели (TITAN) – мобилна наземна станция, проектирана да приема кадри от множество сателитни доставчици, да извършва анализ с помощта на изкуствен интелект (AI) и да предоставя данни за целеуказване на маневрените части, залегнала в цялостната концепция за съвместно командване и контрол във всички домейни (JADC2).

ISR клетката на ICEYE на практика е търговски отговор на Европа на същия проблем, изграден около собствено съзвездие от SAR спътници на компанията. Системата осигурява на всяко командно ниво директен достъп до задаване на мисии на сателитите, изтегляне на данни, AI-базиран анализ и сигурен метод на разпространение на разузнавателни данни на място.

От ICEYE заявиха, че клетката е поддържала работа през цялата продължителност на учението въпреки честото предислоциране на командните пунктове и ограничената инфраструктура, подлагайки на сериозно изпитание своята способност за поддържане на темпо на движеща се бригада.

Надграждане на опита от Украйна

Това последно разгръщане стъпва върху сериозен оперативен опит. ICEYE предлага на Въоръжените сили на Украйна услуга за изображения от SAR спътник от 2022 г. насам, когато те получиха за първи път достъп чрез договор, финансиран чрез crowdfunding.

През май 2025 г. ICEYE започна да си партнира със Safran.AI, дъщерно дружество на френската Safran Electronics & Defense, за прилагане на AI-базирано идентифицране и класификация на обекти върху данните за украинското военно разузнаване. През януари 2026 г. ICEYE разшири подкрепата си, съгласявайки се да доставя голям обем изображения за ускоряване на вземането на решения на бойното поле в Украйна.

ICEYE отбелязва, че ISR клетката е била подлагана на изпитания в рамките на маневрите на Алианса в периода от 2024 г. насам, включително Tiger Meet 2025 в Бежа, Португалия, където беше внедрена в своите операции на португалските военновъздушни сили.

Сценарият ORION 2026 отразява определяща стратегическа промяна. Въздушно-космическите сили на Франция и техните съюзници приеха концепции за гъвкаво бойно използване и предно възпиране, наблягащи на мобилно придвижване и разпръскване, признавайки, че фиксираните командни пунктове и централизираната структура автоматично се превръщат в цели с висока стойност в рамките на военни конфликти с равностоен противник.

Последиците от удара срещу рафинерията в Туапсе се виждат от космоса.

🔥 Огнената стихия, обхванала петролната рафинерия в Туапсе, изпрати стълб от изгорели газове, който се разпростира на близо 380 км навътре в Европейска Русия, покривайки небето над 3 големи областни центъра – Майкоп, Ставропол и Армавир.

Сателитни данни от метеорологичния радар на Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) потвърждават, че токсичният облак наближава Будьоновск, който се намира се на 400 км от мястото на атаката. Мащабът на изгорелите газове е толкова колосален, че се забелязват от спътници с ниска резолюция, които обикновено са неспособни да уловят събития на земната повърхност, освен ако нямат мащаба на екологична катастрофа.

Това, което виждаме в Туапсе, не е просто поредната индустриална авария в условията на война, а методична дисекция на енергийния гръбнак на Руската федерация. Заводът, собственост на „Роснефт“, е ключов възел за износа на петролни продукти през Черно море, а неговото парализиране нанася двоен удар – върху държавната хазна и върху логистичните вериги, захранващи Южния военен окръг. Когато димът от един стратегически обект задушава градове на стотици километри разстояние, войната престава да бъде телевизионна картина за местното население и се превръща в осезаема, задушаваща реалност. Оперативният обсег на този удар демонстрира системната неспособност на руската въздушна отбрана да защити небето над критичната си инфраструктура, въпреки наситеността на региона с комплекси от типа С-400 и „Панцир-С1“.

Стратегическият залог в Туапсе е свързан с капацитета за рафиниране. Руската петролна индустрия, въпреки санкциите, остава основният двигател на военната машина, но тя е архитектурно тромава и технологично зависима от западни компоненти, чиято замяна е бавна и скъпа. Унищожаването на инсталации за първична преработка на петрол в такива мащаби води до принудителен износ на суров петрол вместо на скъпи деривати, което автоматично свива маржа на печалбата за Кремъл. Всеки час, в който факлите над Туапсе горят, е час, в който руската икономика губи не само гориво, но и репутационен капитал като „енергийна крепост“.

В дългосрочна перспектива този инцидент е симптом на разширяващата се пропаст в руската сигурност. Възможността на украинските сили – или на диверсионни групи, действащи в синхрон с тях – да поразяват цели с подобна точност и да предизвикват икономически, логистични и екологични трусове с подобен интензитет, много скоро ще принуди военното ръководство в Москва да направи болезнен избор. Генералният щаб трябва или да изтегли дефицитни системи за ПВО от зоната на активни бойни действия в Украйна, за да охранява рафинериите, или да приеме реалността, в която градовете на Южна Русия ще продължат да осъмват покрити от черни облаци.

Динамиката на конфликта се измества от позиционна война в калните окопи на Донбас към паралелна война на изтощение срещу икономическите центрове. Ако допреди година-две ударите по цели на руска територия бяха спорадични и по-скоро символични, днес те влизат в рамките на доктрина за лишаване на врага от ресурси в реално време.

Фактът, че последиците от удара по Туапсе се приближават към Будьоновск – град със значима военна история и индустриална база – изпраща ясно послание до висшето ръководство в Кремъл, че няма индустриален гигант на руска територия, който да е имунизиран срещу украинското възмездие. Битката за енергийната доминация навлиза в своята най-гореща фаза, а черното небе над Южна Русия е само видимият признак за прегряването на системата, която започва да се пропуква под тежестта на собствената си агресия.

Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, помогнал за удари по американски бази.

🇮🇷🛰️🇨🇳 Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, който му е предоставил нови възможности за поразяване на американски военни бази в Близкия изток по време на последната война през март, сочи разследване на Financial Times.

Теч на секретни ирански военни документи показват, че спътникът, известен като TEE-01B, е бил придобит от Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в края на 2024 г. след като е бил изстрелян в космоса от Китай.

Списъци с координати, сателитни снимки и орбитален анализ показват, че иранските командири по-късно са поставили на спътника задачи да наблюдава ключови военни обекти на САЩ. Изображенията са били заснети през март, преди и след атаки с дронове и ракети срещу тези локации.

TEE-01B е построен и изстрелян от Earth Eye Co, китайска компания, която предлага „доставка в орбита“. Това е малко известен модел на износ, при който изстреляни от Китай космически апарати се прехвърлят директно чуждестранни клиенти след достигане на орбита.

Като част от споразумението, IRGC е получил достъп до търговски наземни станции, управлявани от Emposat, китайски доставчик на услуги за сателитен контрол и данни с глобална мрежа, която обхваща Азия, Латинска Америка и други региони.

Използването на китайски спътник от IRGC по време на война, в която Иран многократно атакува съседите си, вероятно ще бъде силно чувствителна тема в региона. Китай е най-големият търговски партньор на страните от Залива и най-големият клиент на техния петрол.

Данните показват, че сателитът е заснел авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия на 13, 14 и 15 март. На 14 март президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че американски самолети в базата са били ударени, при което бяха повредени пет въздушни-танкера KC-135R Stratotanker на ВВС на САЩ.

Спътникът е извършвал наблюдение също така на авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания, цели близо до базата на Пети американски флот в Бахрейн, и летището в Ербил, Иракски Кюрдистан, около времето на ударите по тези райони, за които IRGC пое отговорност.

Други наблюдавани зони включват лагер „Бюринг“ и авиобаза „Али Ал Салем“ в Кувейт, американската база „Лемоние“ в Джибути и международното летище Дукм в Оман. Наблюдаваната гражданска инфраструктура в Персийския залив включва пристанището за контейнери Хор Факан, централа за опресняване на вода Кидфа в ОАЕ, както и съоръжението Alba в Бахрейн – една от най-големите алуминиеви топилни в света.

„Този спътник очевидно се използва за военни цели, тъй като се управлява от Аерокосмическите сили на IRGC, а не от цивилната космическа програма на Иран“, заяви Никол Граевски, експерт по Иран в Парижкия университет по политически науки. „Иран наистина се нуждае от тази предоставена от чужбина способност по време на тази война, тъй като тя позволява на IRGC да идентифицира цели предварително и да проверява успеха на своите удари“, добави тя.

TEE-01B е способен да заснема изображения с разделителна способност от половин метър, съпоставима с качествените снимки от западни търговски сателити. Това е значителен ъпгрейд в сравнение с вътрешните възможности на Ислямската република и позволява идентифицирането на самолети, превозни средства и промени в инфраструктурата.

За сравнение, предишният най-модерен военен спътник на IRGC „Нур-3“ заснемаше снимки с разделителна способност около 5 метра. Въпреки че това беше подобрение спрямо 12-15-метра на „Нур-2“, той все още е около 10 пъти по-слабо прецизен от китайския спътник и недостатъчен за наблюдение на дейността в базите.

Earth Eye Co посочва на уебсайта си, че е извършила един трансфер „в орбита“ на неназована държава, част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Иран се включи към инициативата през 2021 г. Компанията твърди, че сателитът се използва за „земеделие, морски мониторинг, управление на извънредни ситуации и градски транспорт“.

През септември 2024 г. Аерокосмическите сили на IRGC са се съгласили да платят около 250 милиона юана (36,6 млн. долара) за контрол над сателитната система, според документите, видени от FT. Споразумението, подписано от бригаден генерал от IRGC, включва разходи за спътника, ракетата-носител, техническа поддръжка и услуги от „чуждестранен съконтрагент“.

Според договора Emposat предоставя на IRGC софтуера и наземната мрежа за управление на спътника през целия му жизнен цикъл. Това позволява на IRGC да насочва операциите от всяка точка на света.

„Това представлява стратегия за дисперсия на иранските космически активи“, отбеляза Джим Ламсън, бивш анализатор на ЦРУ. „Иранските наземни станции, ударени през 2025 и 2026 г. са лесна мишена. Но не можете просто да ударите китайска наземна станция, разположена в друга държава.“

Израелската армия заяви, че е поразила редица цели, свързани с космоса и сателитите в Иран в рамките на настоящия конфликт, сред които главния изследователски център на Иранската космическа агенция в средата на март.

Ламсън добави, че TEE-01B разширява значително възможностите на Иран. Комбинирането на такъв сателит с човешко разузнаване и руски сателитни данни е „мощен инструмент“ за иранските военни плановици.

Все по-широката употреба на чужди сателити от страна на Иран се случва на фона на задълбочаващо се сътрудничество с Русия. В същото време Китай се опитва да представи търговския си космически сектор като цивилен, въпреки че технологиите му все по-често се използват с двойно предназначение.

Американски служители следят отблизо китайски компании, за които се предполага, че подкрепят участници в Близкия изток, които са заплаха за сигурността на САЩ. Миналата година FT заяви, че Chang Guang Satellite Technology е предоставяла изображения на йеменските хути за насочване на атаки срещу кораби в Червено море.

Emposat е спомената в доклад на комисията по въпросите на Китай към Камарата на представителите на САЩ като компания с тесни връзки с аерокосмическите сили на китайската армия. Въпреки че е търговска фирма, тя е основана от ветерани от държавната космическа програма на Китай.

Разкритието за договора идва в момент, когато САЩ са сериозно обезпокоени от китайската помощ за Иран. Денис Уайлдър, бивш анализатор в ЦРУ, отбелязва, че Китай има история в доставките на оръжие за Иран като прагматична стратегия за влияние.

Източник, запознат със ситуацията, твърди, че САЩ са видели индикации, че Китай обмисля да предостави на Иран преносими зенитно-ракетни комплекси, с каквито Иран наскоро свали американски изтребител F-15. ЦРУ отказа коментар по темата, съобщена първо от CNN.

Експерти подчертават, че нито една китайска компания не би могла да извърши подобно изстрелване без одобрение от държавната администрация. Белият дом не коментира конкретно връзката Emposat–IRGC, но говорител припомни предупреждение, отправено от президента Доналд Тръмп, според което Китай ще се изправи пред „големи проблеми“, ако предостави системи за ПВО на Иран.

Китайското посолство във Вашингтон отхвърли обвиненията като „спекулативна дезинформация“ и заяви, че Китай поддържа обективна позиция и се стреми към мирни преговори.

САЩ наложиха безсрочно ембарго върху комерсиалните сателитни изображения от Близкия изток

🇺🇸🛰️ Американската сателитна компания Planet Labs уведоми клиентите си, че правителството на САЩ е поискало от всички доставчици на комерсиални изображения от спътник да въведат задържане на данните от обозначената зона на интерес в Близкия изток за неопределен период от време.

В имейл до потребителите си, с дата от началото на март, компанията съобщава, че преминава към модел на управляван достъп с обратна сила от 9 март и публикуването на нови снимки е удължено за неуточнен срок, а достъпът се дава само за отделни случаи с доказана оперативна необходимост или обществен интерес.

Ограниченията обхващат цялата територия на Иран, съюзнически бази в региона, държавите от Персийския залив и вече активните зони на конфликт. В началото на войната Planet Labs въведе 96-часово задържане на публикуването на снимки на 28 февруари – денят, в който САЩ и Израел нанесоха обезглавяващ удар срещу режима на Иран. На 10 март компанията удължи забавянето до 14 дни и разшири географския обхват и сега преминава към безсрочен режим, съобщава The Washington Post.

Другият водещ американски доставчик Vantor (бившия Maxar) също потвърди въвеждането на ограничения за сателитни снимки от райони, в които действат американски и съюзнически сили, или зони, подложени на вражески удари. Vantor уточни, че решенията не са наложени от правителствена заповед, а са доброволни. Planet Labs от своя страна посочи „реалните опасения от използване на данните над Иран" и рисковете те да бъдат „тактически експлоатирани от враждебни актьори срещу съюзнически и натовски персонал и цивилни граждани".

Твърденията за доброволност обаче бяха поставени под съмнение, след като журналистът Кен Клипенщайн публикува на 24 март изтекъл документ на Космическите сили на САЩ, който разкрива конкретни насоки от Пентагона към частните сателитни оператори. Документът инструктира компаниите да избягват планирания, предполагащи оценка на бойни щети (например „Целта е унищожена"), вместо това да използват неутрален описателен език от рода на „На снимката се наблюдава срутена конструкция с отломки", съобщава The New Republic.

Решението има значителни последици за независимото наблюдение на конфликта. Данните от комерсиални спътници са основен инструмент за журналисти, хуманитарни организации и OSINT експерти за проверка на случващото се на бойното поле. Изследователи от Държавния университет на Орегон, проследяващи щетите в Иран чрез сателитни изображения, изразиха тревога от рестрикциите пред OPB. В същото време вакуумът веднага беше запълнен от AI-генерирани фалшификати – AFP и OSINT-изследователи документираха масово разпространение на фабрикувани сателитни снимки в социалните мрежи дни след налагането на ембаргото, включително манипулирани изображения, публикувани от проирански медии, представящи уж унищожено американско радарно оборудване. The New York Times идентифицира над 110 AI-генерирани фалшиви видеа и изображения за конфликта само за две седмици.

Практиката не е безпрецедентна — САЩ прибягнаха до подобен подход през 2001 г., когато изкупиха ексклузивните права върху изображенията на спътника Ikonos по време на операциите в Афганистан, за да попречат на достъпа до тях. Настоящите мерки обаче са значително по-мащабни и засягат целия търговски сателитен сектор в продължителен период, което поставя въпроса за баланса между оперативната сигурност и правото на обществото на независима информация.

Русия изстреля първите серийни сателити „Рассвет“ в опит да замени Starlink.

🇷🇺🛰️ Русия изстреля първа партида сателити за своята система за широколентов интернет „Рассвет“,  съобщи руската аерокосмическа компания „Бюро 1440“. Проектът е определян като опит за налагане на местна алтернатива на Starlink на Илон Мъск, като се появяват все повече индикации, че той може да обслужва военни нужди.

Изстрелването беше извършено късно снощи, когато в орбита бяха изведени 16 сателита, разработени от компанията. Според „Бюро 1440“ всички апарати са се отделили успешно от ракетата-носител и са поети под контрол от операторите на мисията.

Това разгръщане бележи първия случай, в който в орбита се извеждат серийно произведени сателити, а не експериментални единици. „Изстрелването на първите апарати от целевото съзвездие отбелязва прехода от изпитания към изграждане на комуникационна услуга“, гласи изявление на компанията. Оттам добавиха, че за постигане на глобално покритие ще са нужни още десетки изстрелвания и стотици сателити.

Въпреки този крайъгълен камък, експерти са категорично, че текущото разгръщане е далеч от достатъчно, за да се конкурира със Starlink, която действа с хиляди спътници. Космическият анализатор Виталий Егоров отбеляза, че макар проектът първоначално да е бил предназначен за граждански цели, като осигуряване на свързаност за авиолинии и железопътни мрежи, неговата стратегическа стойност се е променила.

След ограничаването на достъпа на рускат армия до Starlink, нуждата от сателитна комуникационна мрежа е станала неотложна, обясни той, но допълни, че замяната на Starlink изисква значителен брой изстрелвания и разработване и масово производство на достъпни наземни терминали.

Програмата „Рассвет“ се намира в процес на разработка поне от 2023 г. насам, като по-ранни изстрелвания бяха извършени от руския космодрум „Восточний“. По-рано руските власти посочиха, че системата може да осигури широколентово покритие в цялата страна към 2027 г. Въпреки това сроковете се изместиха поради непрекъснати проблеми и забавяне в производството.

Близки до Кремъл медийни лица все по-често подчертават значението на проекта за руските военни усилия, особено след загубата на достъп до услугите на Starlink в началото на годината. Тогава някои отбелязаха, че дори ограничено сателитно съзвездие би позволило първоначални тестове на собствена система, макар все още да е далеч от покриване на оперативните нужди.

Интернет връзката от вида на Starlink заема все по-централна роля за множество руски части. Прекъсването на руските акаунти в мрежата на SpaceX парализира операциите на руската артилерия и дронове в Украйна, които спряха да имат достъп до надеждно средство за комуникация.

Преди това министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров разкри, че спирането на руските терминали Starlink е намалило военната активност на Русия, като броят на стрийминг операциите на руските сили е спаднал цели 11 пъти. Федоров подчерта, че Киев на практика е „спрял руските комуникации“ с деактивиране на терминалите, което е довело след себе си рязко покачване на прехванатите комуникации в радио ефира. Този ход бе извършен в отговор на масовата употреба на Starlink за управление на дронове и тактически комуникации от страна на руските въоръжени сили – ключов инструмент за военните операции.

MizarVision проследява американските самолетоносачи в реално време.

🇨🇳 Китайската технологична компания MizarVision, специализирана в анализ на данни от дистанционно наблюдение, демонстрира способност да проследява в реално време дейността на палубната авиация на ядрените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72) по време на операция „Епична ярост" в Близкия изток.

Основана през 2021 г. MizarVision не притежава собствени сателити и използва изображения от комерсиални доставчици като Maxar Technologies, Airbus Defence & Space и китайската група Jilin-1. Ценното в работата ѝ обаче се крие в слоя от AI обработка, който превръща терабайти сурови данни в анотирани, класифицирани и кръстосано свързани разузнавателни продукти – с бързина и мащаб, достъпни до неотдавна единствено за националните разузнавателни служби.

От началото на американските удари в Иран на 28 февруари компанията публикува детайлни изображения в социалните мрежи Weibo и X, на които AI алгоритмите откриват и класифицират отделни летателни апарати. На снимките от 26 февруари, заснети след отплаването на USS Gerald R. Ford от военноморската база в Суда Бей, Крит, отчетливо се разпознават многоцелеви изтребители F/A-18E/F Super Hornet и самолети за ранно предупреждение E-2D Hawkeye, разположени на полетната палуба. Същия ден са публикувани снимки на USS Abraham Lincoln, засечен при среща с кораб за снабдяване в Арабско море край бреговете на Оман.

Към 1 март наборът от данни нарасна до бази в Йордания, Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ и документира към 2500 военни актива: стелт изтребители F-22 Raptor, зенитно-ракетни комплекси Patriot на авиобаза Ал Удейд в Катар и системи THAAD на база Муафак Салти в Йордания.

Днес бяха разкрити нови данни, които илюстрират дълбочината на наблюдението. Засечен бе транспортен самолет C-2 Greyhound от авиокрилото на USS Gerald R. Ford. Началната точка на полета се намира в южната част на централно Червено море, на височина 7400 фута и скорост 247 възела с курс 175°, което отговаря на фазата на набиране на височина непосредствено след катапултно излитане от пилотната палуба. Съпоставка със спътникови снимки от същия период потвърждава, че точката съвпада с позицията на ударната група на CSG-12 начело с USS Gerald R. Ford край бреговете на Саудитска Арабия.

Засечено беше и излитане на конвертоплан CMV-22B Osprey от авиокрилото на USS Abraham Lincoln, който заобикаля бреговата линия на Арабския полуостров — вероятно с цел избягване на чувствителни сухопътни зони. В средния участък от полета (между 16:27 и 18:21 ч.) се наблюдава промяна на курса към северната част на Арабско море (55,72° и.д., 18,95° с.ш.). Тази позиция съвпада с района на разполагане на ударната група начело с USS Abraham Lincoln, който действа в северната част на Арабско море и Оманския залив, край бреговете на Салала, Оман.

С други думи, проследяването не се ограничава до статични сателитни снимки на кораби и бази, а вече това обхваща динамични полети на палубна авиация, давайки възможност за откриването на точните позиции на ударните групи по координатите на излитане и кацане на техните летателни апарати.

Сателитното наблюдение на MizarVision съвпада с най-мащабната военна операция на САЩ в Близкия изток от десетилетия. В рамките на „Епична ярост", стартирала на 28 февруари след удар, ликвидирал върховния лидер аятолах Али Хаменеи, САЩ разгърнаха двете си ударни групи в региона. Към 7 март USS Gerald R. Ford навлезе в Червено море за първи път, преминавайки през Суецкия канал, а USS Abraham Lincoln продължава да действа от Арабско море с авиокрило CVW-9.

Американските сили поразиха над 3000 цели с повече от 2000 бойни средства, при което бяха унищожени стотици балистични ракети, пускови установки и дронове. Потопени или повредени са най-малко 43 бойни кораба.

Публичната демонстрация на тези разузнавателни възможности от частна китайска фирма е трудно да бъде приета за случайност. Експерти разглеждат действията на MizarVision като форма на стратегически сигнали от страна на Пекин – послание, че той разполага с инструменти за непрекъснат мониторинг на най-мощните активи от състава на ВМС на САЩ. В комбинация с хиперзвукови противокорабни ракети DF-21D и DF-26B, способността за засичане и проследяване в реално време поставя под сериозен въпрос оперативната неуязвимост на ударните групи на самолетоносачи.

Наблюдатели обръщат внимание и на по-широката картина: ако комерсиална компания може да проследява ядрените самолетоносачи на САЩ с подобна точност, какви са възможностите на Народната освободителна армия на Китай с нейните класифицирани военни сателити? Едно е ясно – развитието на тези технологии ще има ключово значение за баланса на силите не само в Близкия изток, но и при евентуален военен конфликт в Индо-Тихоокеанския регион.

Raytheon ще разработва сателитни терминали за 3 млрд долара AEHF на ВВС на САЩ

🇺🇸🛰️ ВВС на САЩ възложиха на Raytheon модификация на договор на стойност до 2,01 млрд долара, за да продължи работа по Advanced Extremely High Frequency (AEHF) – ключова комуникационна система за поддръжка на защитени военни сателитни мрежи, според известие за договор от 13 март.

Модификацията покачва общата стойност на съществуващия договор от 960 млн долара на около 2,97 млрд долара и подпомага продължаващата разработка и производство на AEHF терминалите, които се използват от американската армия за защитени сателитни комуникации.

Договорът е издаден от Отдела за стратегически комуникации към Център за ядрени оръжия на ВВС на САЩ в Бедфорд, Масачузетс. Официални лица заявиха, че работата ще бъде извършвана предимно в Марлборо, Масачузетс, и Ларго, Флорида, като приключването се очаква до 9 август 2031 г.

Програмата за терминали AEHF е част от укрепената архитектура за сателитни комуникации на Пентагона, проектирана да гарантира сигурни комуникации за стратегическите сили и висшето военно ръководство по време на кризи или военни конфликти.

Тези терминали свързват наземни станции, командни центрове и мобилни звена към сателитното съзвездие AEHF, което осигурява надеждни комуникации, проектирани да издържат електронни смущения, кибервойна и ядрени ефекти.

Тези системи са централни за инфраструктурата за командване и контрол, използвана от американската армия за чувствителни операции и стратегически комуникации.

Модификацията на договора позволява на Raytheon да продължи работа по напредналите терминали, които взаимодействат със сателитната мрежа AEHF. Те позволяват на криптиран глас, данни и команден трафик да се движат през сигурни военни сателитни канали.

В оперативен план AEHF позволяват на командирите да поддържат надеждни комуникации дори в оспорвана среда, където противници се опитват да прекъснат или прехванат предаваната информация.

Тъй като сателитите и свързаните с тях терминали са укрепени срещу електронни атаки и са проектирани да работят при екстремни условия, системата формира критична част от жизнеспособната комуникационна мрежа на армията на САЩ.

Raytheon отдавна участва в производството на наземни системи и терминали, които се използват за сигурни сателитни комуникации. Компанията произвежда хардуер и софтуер, които позволяват на военните части да имат достъп до сателитната мрежа AEHF от разнообразие от оперативни среди – стратегически платформи, командни центрове и мобилни командни пунктове.

Тези устройства позволяват на потребителите им да се свързват към сателитната мрежа и да обменят данни чрез канали с висока сигурност, проектирани да защитават чувствителни комуникации.

Снимките на американския флот от MizarVision. Демонстрация на способности?

🇨🇳🛰️🇺🇸 Китайска частна компания привлече вниманието на анализатори в сферата на сигурността, след като разкри подробности за разполагането на американски военни сили в очакване на нова въздушна кампания срещу Иран – ход, който според анализатори цели да илюстрира разузнавателните способности на Пекин.

MizarVision, китайска компания за разузнавателен анализ, през последните две години публикува в социалните мрежи постове за наблюдение на американските военни движения. През последния месец обаче тя предизвика небивал интерес с увеличаването на честотата и детайлността на своите публикации, включвайки проследяване разположението на различни американски военни активи в Саудитска Арабия, Йордания, Гърция и Катар.

На фона на ескалиращото напрежение с Ислямската република и евентуални военни операции от Вашингтон, актуализациите описват точния брой и модели на американските изтребители, разположени в базите, както и техните системи за противовъздушна отбрана. Последната публикация на MizarVision от сряда беше предшествана от пристигането на най-големия ядрен самолетоносач в света USS Gerald R. Ford край Крит, най-големия гръцки остров. Огромният плавателен съд е част от най-мащабното струпване на американски сили в Близкия изток от войната в Ирак през 2003 г.

„Сателитни изображения с висока разделителна способност показват намаляване както на зареждащите, така и на транспортните самолети в авиобазата Ал-Удейд, въпреки че системите за ПВО и противоракетна отбрана остават разположени.“ Става дума за американската военна база в Катар, която устоя на ирански ракетен удар през юни миналата година и се намира на 35 км югозападно от Доха. MizarVision наблюдава и американската военна база Диего Гарсия в Индийския океан, считана за жизненоважна инсталация за логистиката и операциите на САЩ в Близкия изток. В неделя компанията обяви, че данните показват формации от американски транспортни самолети C-17, които „все още пресичат Атлантическия океан, за да доставят военни товари в Близкия изток“, гласи пост на MizarVision от вторник.

Репортажи в западни медии предполагаха, че американската армия е в готовност да нанесе удари срещу Иран от изминалия уикенд. Съобщава се, че президентът Доналд Тръмп обмисля ограничен удар, за да принуди Техеран да се откаже от ядрената си програма. Във вторник, по време на първото ежегодно обръщение „За състоянието на съюза“ Тръмп заяви, че предпочита „да реши този проблем чрез дипломация. Но едно е сигурно – никога няма да позволя на най-големия спонсор на тероризма в света... да притежава ядрено оръжие“. Иран поддържа тезата, че програмата е за мирни цели, отрича разработката на ядрено оръжие и заплаши с отмъщение, ако бъде нападнат.

Изключително странно е китайско частно търговско дружество да разкрива подобно чувствително разузнаване, при това в момент, когато Пекин отправя призиви за деескалация и сдържаност към Вашингтон и Техеран. Денис Уайлдър, бивш служител на американското разузнаване и настоящ професор в университета Джорджтаун, обърна внимание на тези необичайни разкрития в социалните мрежи.

„Каква е целта на Пекин да позволи публикуването на тези снимки? Дали се опитва да докаже разузнавателните си способности след провала при засичането на американското извеждане на Мадуро?“, публикува той в сряда, очевидно визирайки специалната военна операция на 3 януари, довела до ареста на бившия венецуелски лидер.

Ю Ган, пенсиониран китайски полковник, заяви, че този анализ може да допринесе за напредъка на китайското разузнаване. Тези практики биха могли да „осигурят некласифицирана подкрепа под формата на разузнавателни услуги за местни изследователски институции, компании, работещи в чужбина, корабоплавателни групи и други субекти с такива нужди“, добави той. Според него, способностите на компанията за „събиране и анализиране на разузнавателни данни могат да допълнят държавния капацитет на Китай“, докато представляват „полезен опит, който допринася за развитието на страната като разузнавателна суперсила“. Той подчерта, че подобен ход е законен и позволен от китайските закони, но добави, че работата на MizarVision едва ли ще окаже влияние върху хода на военните действия в Близкия изток.

Военният коментатор и бивш инструктор в Народната освободителна армия Сун Джонпин заяви, че наблюдението на американските военни движения от страна на компанията „демонстрира капацитет и е вид реклама“. Подходът също така символизира „силата на една нация и на едно предприятие“, допълни той.

Уебсайтът на MizarVision в описва като „специализирана в географски бизнес разузнавателен анализ с технологии с изкуствен интелект (AI)“. Услугите ѝ включват „напълно автоматизирана идентификация на плавателни съдове от множество източници, класификация на характеристики и откриване на промени, разпознаване на сцени и модели на данни“. В пост в социалните мрежи по случай четвъртата си годишнина през март миналата година, компанията заяви, че „през тези години колективно сме били свидетели на забележителните постижения на нашите клиенти“, въпреки че не бяха разкрити нито самоличността на клиентите, нито конкретните успехи.

MizarVision и преди е разкривала чувствителни данни, свързана с НОА. През 2024 г. в период на силно напрежение в Южнокитайско море, тя публикува сателитни снимки на китайски самолетоносач, патрулиращ във води близо до Филипините. Корабът беше посочен като „Шандун“ – първият самолетоносач, изцяло построен в Китай. Изглежда, че MizarVision е доставяла информация и на китайски медии.

През 2023 г. американски противолодъчен патрулен самолет P-8A прелетя над чувствителния Тайвански проток. Източното командване на НОА заяви, че е „наблюдавало и проследявало самолета по време на целия му полет, действайки съгласно законите и разпоредбите“. Изданието Global Times, свързано с Комунистическата партия, съобщи тогава, че е получило аудиозапис, уловен от MizarVision чрез публично достъпни радиоканали. Записът разкрива как китайски пилоти се обръщат към американските си колеги с искане незабавно да напуснат зоната.

Пак през 2023 г. MizarVision предостави на Global Times доклад, в който се посочва, че в последните години САЩ са разгърнали различни военни активи, сред които височинни балони, за провеждане на чести разузнавателни и шпионски дейности в периферията на страната. Това се случи в период на изострени отношения между Пекин и Вашингтон, които бяха въвлечени в дипломатически спор заради балон, навлязъл във въздушното пространство на САЩ, за който се твърдеше, че е шпионирал в полза на Китай – обвинение, което Пекин отрече.

Китайските способности за космическо разузнаване се разширяват бързо, а сателитните му мрежи, контролирани от изкуствен интелект, са в състояние непрекъснато и прецизно да проследяват важни американски военни активи далеч отвъд Източна Азия. В Близкия изток китайски търговски фирми вече използват сателитни снимки с висока резолюция, за да следят мащабите на разрушенията в ивицата Газа.

Двама китайци са разследвани от Франция за шпионаж чрез сателити

🇨🇳📡🇫🇷 Двама китайски граждани бяха заподозрени в опит за прихващане на сателитните комуникации от имот под наем през Airbnb в югозападна Франция, са обект на разследване от държавните власти, съобщиха в четвъртък от прокуратурата в Париж.

Полицията е била алармирана миналата седмица, когато местни жители забелязали инсталацията на сателитна чиния с диаметър около два метра в имота в Жиронд, което съвпаднало с прекъсване на интернет услугите в района, уточниха от службата.

Двамата китайски граждани, заедно с още двама души, са арестувани и изправени пред разследващ съдия в сряда, а на следващия ден са повдигнати официални обвинения. Двама от тях са оставени в предварителния арест, докато другите двама са под съдебен контрол, добавиха от прокуратурата.

Случаят е поредният от серия инциденти, свързани с обвинения в китайски шпионаж в Европа.

Напрежението между Пекин и западните държави от шпионажа нарасна през последните години, тъй като западните разузнавателни служби все по-често сигнализират за предполагаеми хакерски дейности, подкрепяни от китайската държава. Пекин последователно отрича тези обвинения и на свой ред твърди, че западни държави провеждат хакерски операции срещу него.

В отговор на разследването китайското министерство на външните работи се обяви против всички „злонамерени клевети и петнене“ по негов адрес и призова съответните страни да защитят правата и интересите на китайските граждани.

От прокуратурата посочиха, че звеното за киберпрестъпност е започнало производство в сряда от подозрения, че двамата задържани са влезли на френска територия, за да улавят и изпращат данни от сателитната мрежа Starlink, както и от военни и други ключови структури.

Разследващите органи са претърсили имота в Жиронд на 31 януари, където е открита компютърна система, свързана със сателитни чинии за приемане на данни. Оборудването е било конфискувано за анализ, а двете лица са задържани.

Други двама души са били арестувани при пристигането си в резиденцията, като са заподозрени в незаконен внос на техниката.

Съдебното разследване ще бъде съсредоточено върху предполагаеми престъпления, включително незаконно разкриване на чувствителни данни за чуждестранни субекти, което потенциално вреди на националните интереси, както и организирана кражба на данни от система за автоматизирана обработка.

Полша изстрелва първите си три военни разузнавателни сателита този месец

🇵🇱🛰️ Полша напредва с проекта за изстрелване на първите си три военни сателита още този месец, в опит да осигури система за наблюдение на земната повърхност за своите въоръжени сили.

Националната система за сателитно разузнаване е разработена от консорциум между полската Wojskowe Zakłady Łączności Nr 1, дъщерно дружество на държавния отбранителен концерн PGZ, и финландския производител ICEYE. Тя ще представлява първия елемент от военно-космическите способности, които Полша планира да изгради през следващите години, съобщиха представители на министерството на отбраната.

Сателитите с радар със синтетична апертура (SAR) ще бъдат изведени в ниска околоземна орбита с мисията Transporter-15 на ракетата Falcon 9 на SpaceX. Изстрелването от авиобаза Ванденберг в Калифорния първоначално беше насрочено за 11 ноември – Деня на независимостта на Полша, но беше отложено и сега е планирано за 19 ноември.

Инициативата е част от усилията на Полша да засили разузнавателните си способности на фона на продължаващото руско нахлуване в съседна Украйна.

„Днес развиваме изключително важна способност за полската армия – способност, каквато досега не е имала. Развиваме възможностите за насочване на огън и влизаме в групата на държавите, които разполагат с такива способности“, заяви заместник-министърът на националната отбрана Цезари Томчик на събитие във Варшава на 13 ноември.

Според договора, подписан през май миналата година, полската армия ще получи минимум три сателита по програмата MikroSAR, с опция за допълнителни три. Стойността на първоначалната поръчка е около 860 млн. злоти (237 млн. долара).

Томчик посочи, че войната в Украйна е дала силен тласък за ускоряване на полската космическа програма. Той спомена среща с шефа на ICEYE по време на посещението на президента Зеленски във Финландия.

Рафал Моджевски, главен изпълнителен директор и съосновател на ICEYE, отбеляза, че с първия SAR сателит полската армия „ще има собствена разузнавателна система, позволяваща заснемане на изображения с резолюция 25 см по всяко време и при всякакви метеорологични условия“.

Партньорството между ICEYE и PGZ е поредното сътрудничество на финландската компания с голям европейски отбранителен играч. През май 2025 г. ICEYE създаде съвместно предприятие с германския концерн Rheinmetall – Rheinmetall ICEYE Space Solutions (60 % Rheinmetall, 40 % ICEYE), фокусирано върху производството на SAR-сателити.

Миналата година Полша положи основите на нова структура – Агенция за геопространствено разузнаване и сателитни услуги, която ще обработва данните от военните сателити.

„От гледна точка на военния потребител най-важни са услугите, които получава от космосът – сателитна навигация, снимки на Земята, радиотехническо разузнаване и сателитна връзка“, заяви полковник Лешек Пашковски, ръководител на агенцията. Той заяви, че според полската доктрина сателитите ще са „очите“, насочващи точните удари в дълбочина – ключов елемент от политиката на възпиране срещу потенциален противник.

Междувременно полската армия очаква до 2027 г. да получи и два наблюдателни сателита, които бяха поръчани през декември 2022 г. от френската Airbus. Те ще работят в съвместна френско-полска констелация и струваща около 575 млн. евро.

Южна Корея изстреля успешно последния сателит от „Проект 425“.

🇰🇷🛰️ Южна Корея проведе успешно изстрелване на петия и последен военен разузнавателен спътник в рамките на програмата „Проект 425“, с което завърши дългогодишните усилия за създаване на независима космическа мрежа за наблюдение над Корейския полуостров.

Местното издание The Chosun Daily съобщи, че спътникът, обозначен под №5, е бил изведен в околоземна орбита с ракета носител Falcon 9 на SpaceX от космическа станция Кейп Канаверал в щата Флорида и осъществи успешна връзка с наземните станции веднага след отделянето си.

Изстрелването слага край на проекта, който включва един електрооптичен и инфрачервен (EO/IR) спътник и четири спътника с радар със синтетична апертура (SAR), които осигуряват денонощно наблюдение.

Министерството на националната отбрана заяви, че системата ще позволи на армията да открива и следи евентуални провокации от страна на Северна Корея на всеки два часа, превръщайки се в един от ключовите елемент от системата за превантивни удари на Сеул, наречена „Kill Chain“.

„Това укрепва основата на нашата триосна система за възпиране и повишава значително ефективността на превантивните удари“, уточни ведомството.

Спътникът има резолюция от около 30 см на пиксел, позволяваща прецизно наблюдение на стартови площадки за изстрелване на ракети, придвижване на войски и други стратегически обекти в Северна Корея без значение от метеорологичните условия.

Първият EO/IR спътник беше изстрелян декември 2023 г. След него последваха четирите спътника със SAR между април 2024 г. и ноември 2025 г.

Френската космическа компания Thales Alenia Space, която е ключов партньор в проекта, потвърди своя принос с радарни системи и наземна инфраструктура за данни, описвайки съзвездието от сателити като „високоманеврена платформа за наблюдение с висока производителност“. Компанията работи за държавната Агенция за отбранителни придобивки (DAPA) с Korea Aerospace Industries и Hanwha Systems.

Със завършването на Проект 425 страната възнамерява да разшири своите разузнавателни възможности с изстрелване на още 50–60 малки и микро спътници до 2030 г. Министерството на отбраната обяви, че усилията са част от широк план за „развитие на самостоятелна национална отбрана и космически оперативни способности“.

Frontline Monitor припомня: Северна Корея изстреля „стратегически“ крилати ракети с морско базиране над Жълто море броени часове преди посещението на американския президент Доналд Тръмп в Южна Корея. Ракетите летяха в продължение на два часа в рамките на предполагаем тест за издръжливост. Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея потвърди изстрелването и отбеляза, че извършва анализ съвместно с американските власти.

Китай предоставя сателитни данни на Русия за нанасяне на удари по Украйна

🇨🇳🛰️🇷🇺 Киев разполага с доказателства, че Китай предоставя на сателитни данни, използвани от руската армия за насочване на ракетни удари срещу Украйна, включително по обекти, използвани от чужди компании, заяви днес служител на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ).

Олег Александров отбеляза пред Укринформ, че службата има доказателства за „високото ниво на сътрудничество между Русия и Китай в провеждането на сателитно разузнаване на територията на Украйна“.

Според него целта на това разузнаване е да се определят стратегически цели за атаки.

„В същото време, както видяхме през последните месеци, тези цели могат да са на чуждестранни инвеститори“, добави той. Александров не разкри други подробности относно украинските обекти, за които се смята, че са били ударени с помощта на разузнавателни данни от китайски сателити.

Китай официално заема неутрална позиция по отношение на руската агресия в Украйна, но косвено я Москва посредством продължаваща търговия и доставки на стоки с двойна употреба за Русия.

По време на последната визита на руския президент Владимир Путин в Пекин, където той се срещна с китайския лидер Си Дзинпин, те подписаха над 20 споразумения за сътрудничество в областта на енергетиката, технологиите и други сектори, съобщи агенция ТАСС.

Путин похвали отношенията между двете страни, като заяви, че са достигнали безпрецедентно ниво.

Илон Мъск е наредил прекъсване на Starlink по време на украинската контраофанзива в Харков

🇺🇦📡🇺🇸 По време на решаващата украинска офанзива за отвоюване на Херсонска област от Русия в края на септември 2022 г. Илон Мъск е издал заповед, прекъснала настъплението на украинската армия и накърнила доверието ѝ в Starlink – услугата за сателитен интернет, предоставена от милиардера в началото на войната, за да помогне на Киев да поддържа свързаност на бойното поле.

Според трима души, запознати със заповедта, Мъск е наредил на старши инженер в офисите на SpaceX в Калифорния да прекъсне покритието в райони като Херсон – стратегически регион на север от Черно море, който Украйна се опитваше да си възвърне.

„Трябва да направим това“, е казал Майкъл Никълс, инженерът от Starlink, на колегите си при получаване на заповедта. Служителите са се подчинили, деактивирайки поне сто терминала на Starlink, чиито шестоъгълни клетки са изгаснали на вътрешна карта с покритие на компанията. Този ход е засегнал и други райони под руска окупация, сред които части от Донецка област на изток.

След заповедта на Мъск, украинските сили внезапно се сблъскват с комуникационно затъмнение. Войниците са изпаднали в паника, дроновете, наблюдаващи руските сили, са спрели да работят, а далекобойните артилерийски установки, разчитащи на Starlink за насочване на огъня си, са били затруднени да поразяват целите си.

В резултат на това войските не са успели да обкръжат руска позиция в град Берислав, източно от Херсон, административния център на едноименния регион. „Обкръжението напълно забуксува. Не успяхме“, спомня си украински военнослужещ.

В крайна сметка украинската контраофанзива успя да си върне Берислав, град Херсон и някои други територии, окупирани от руската армия. Но заповедта на Мъск, която не е била известна досега, е първият известен случай, в който милиардерът изключва покритието на услугата над бойното поле по време на активна фаза на въоръжен конфликт. Решението е шокирало част от служителите на Starlink и е променило фронтовата линия на бойните действия, позволявайки на Мъск да вземе изхода от войната в свои ръце.

Описанието на заповедта противоречи на разказа на Мъск за това как той е управлявал услугата Starlink в Украйна по време на войната. Съвсем наскоро, в публикация в X от март Мъск написа: „Никога не бихме направили такова нещо“.

Говорител на SpaceX заяви по имейл, че репортажът на Ройтерс е неточен и насочи репортерите към публикация в X по-рано тази година, в която компанията заяви: „Starlink е изцяло ангажирана с предоставяне на услуги на Украйна“. Говорителят не уточни никакви неточности в този доклад и не отговори на дълъг списък с въпроси за инцидента, ролята на Starlink във войната в Украйна и други подробности относно бизнеса й.

Офисът на украинския президент Володимир Зеленски и Министерството на отбраната не отговориха на запитвания за коментар. Starlink все още предоставя услуги на украинската армия. По-рано тази година Зеленски изрази публично благодарност към Мъск за Starlink.

Не е ясно какво е подтикнало заповедта на Мъск, кога е издадена и колко дълго е продължило прекъсването. Тримата източници на Ройтерс, запознати със заповедта, смятат, че е произлязла от опасения, изразени по-късно от Мъск, че украинските настъпления може да провокират ядрено отмъщение от страна на Русия. Един от тях каза, че прекъсването се е случило на 30 септември 2022 г. Другите двама посочиха, че е било приблизително тогава, но не си спомнят точната дата. Висши американски служители са споделяли опасенията на Мъск, че Русия ще изпълни своите заплахи за ескалация, сподели бивш служител на Белия дом пред Reuters.

Заповедта на Мъск е ранен поглед към властта, която сега магнатът упражнява в геополитиката и глобалната сигурност благодарение на Starlink, бързо развиващата се сателитна интернет услуга, която едва е съществувала в началото на това десетилетие, а към днешна дата осигурява връзка дори в отдалечени райони на света. Още преди кратката си роля като съветник на американския президент Доналд Тръмп, успехът на Starlink и несравнимата свързаност, предлагана от него по цялата планета, даде на Мъск все по-голямо влияние сред политическите лидери, правителствата и армиите по света.

Влиянието на Мъск по военни въпроси в Белия дом и извън него, чрез доминиращото положение на Starlink в сателитните комуникации и влиянието на SpaceX при изстрелванията в космоса, е достигнало измерение, ограничено преди това до суверенни правителства, което разтревожи някои регулатори и законодатели.

„Настоящото глобално господство на Илон Мъск илюстрира опасността от концентрирана власт в нерегулирани области“, заяви по време на дебат по-рано тази година Марта Лейн Фокс, член на горната камара на британския парламент. Парламентаристката е бизнесдама и бивш член на борда на Twitter, сайта за социални медии, който Мъск придоби през 2022 г. и преименува на X.

„Контролът му лежи единствено в ръцете на Мъск, което позволява на неговите прищевки да диктуват достъпа до жизненоважна инфраструктура“, добави тя.

Политическото влияние на Мъск и мащабният му бизнес с федералното правителство на САЩ сега са подложени на изпитание. Откакто напусна ролята на съветник на Тръмп, Мъск е спорил с президента, обяви планове за създаване на нова политическа партия и критикува законопроект за разходи, който според него ще разшири бюджетния дефицит и ще унищожи работни места. Тръмп от своя страна заплаши да прекрати правителствени договори и субсидии за компаниите на Мъск, сред които доходоносни нови отбранителни проекти.

Каквато и да е била причината за решението на Мъск, прекъсването над Херсон и други региони изненада някои от замесените във войната в Украйна, от войски на терен до американски военни и чужди служители, които след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари бяха работили за осигуряване на услугата Starlink за украинските войски. Паническите обаждания от украински служители по време на прекъсването за търсене на информация от свои колеги в Пентагона бяха посрещнати с малко обяснения за това какво би могло да го е причинило, споделиха петима души, запознати с инцидента.

В своята биография на Мъск от 2023 г. авторът Уолтър Айзъксън посочи, че магнатът е наредил на Starlink да деактивира покритието в Крим, който Русия е анексирала от Украйна след инвазия през 2014 г. Според Айзъксън Мъск е вярвал, че планирана украинска атака срещу руски кораби в кримското пристанище Севастопол може да провокира ядрено отмъщение.

След публикуването на книгата, Мъск отрече да е изключвал услугата и заяви, че тя изобщо не е имала покритие в Крим. Той каза, че по-скоро е отхвърлил украинско искане за предоставяне на услуги преди планираната атака на Киев. По-късно Айзъксън призна, че разказът е бил погрешен. Говорител на издателя на Айзъксън отказа да коментира или да го направи достъпен за интервю.

Освен това през 2023 г. компанията SpaceX сподели, че е предприела неуточнени стъпки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за определени дейности, включително атаки с дронове. „Нашето намерение никога не е било те да го използват за нападателни цели. Има неща, които можем да направим и сме направили, за да го предотвратим“, заяви Гуин Шотвел, президент на компанията, на конференция във Вашингтон през февруари същата година.

След началото на прекъсването в Херсон, в някои медии се появиха съобщения за прекъсване. По това време не е ясно дали причината е технически проблем, саботаж или друг фактор. В началото на войната Русия беше организирала голяма кибератака, която наруши услугата на друг сателитен оператор, създавайки подозрения около всяко прекъсване и оставяйки празнота, бързо запълнена от Starlink. Русия отрече да извършва нападателни кибератаки.

Киев разполага с над 50 000 терминала Starlink. Лесно преносими и разгръщащи се, устройствата с размер на кутия за пица комуникират с хиляди сателити на SpaceX, които сега обикалят земното кълбо. Първоначална партида терминали беше предоставена на Украйна от самата компания, след което допълнителни единици пристигнаха от донори, сред които Полша, САЩ и Германия.

Репортажът поставя акцент върху контрола на Мъск над услуги, критични за страни като САЩ, които имат договори за около 22 милиарда долара със SpaceX. Подчертавайки това сам по време на неотдавнашния си спор с Тръмп, Мъск заплаши да извади от експлоатация космически кораб на SpaceX, на който Вашингтон разчита за транспортиране на астронавти и критичен товар.

Заплахата притесни адвокати от Националната аеронавигационна и космическа администрация и те бяха принудени да проучат дали предупреждението на Мъск може да се счита за предизвестие за прекратяване на договора.

„Трябва да има някакви договорни гаранции“, че Мъск няма да прекъсне услуги за американското правителство, отбеляза Лори Гарвър, бивш заместник-администратор на НАСА. „Ще трябва да обмислим доколко САЩ ще се чувстват комфортно да поставят SpaceX в критичния път на националната сигурност.“

Нарастваща зависимост от технологични компании

Тъй като страните все повече разчитат на технологични компании за всичко – от киберзащита до съхранение на данни, въпросът за зависимостта от един или няколко доминиращи доставчици на услуги ще се отнася и за други нации. „Правителствата трябва да обмислят какво означава това“, каза Маркъс Уилет, бивш заместник-ръководител на британска разузнавателна агенция и настоящ старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст със седалище в Лондон.

SpaceX е първата компания, която създава обширна мрежа от комуникационни сателити в ниска земна орбита – регион от космоса, който е по-близо до планетата, отколкото зоните, където са се намирали такива сателити доскоро. Близостта на сателитите, които сега съставляват съзвездието на компанията, позволява на Starlink да предлага космическа безжична свързаност, която е далеч по-бърза от всяка досегашна.

В четвъртък Starlink претърпя рядко глобално прекъсване за няколко часа, съобщи компанията, поради вътрешен софтуерен проблем. Украински военен командир в публикация в социалните медии заяви: „Starlink не работи по целия фронт“, обновявйки публикацията два часа и половина по-късно, за да сподели, че свързаността е възстановена.

С повече от 7900 сателита, които сега са в орбита, SpaceX се превърна в най-големия сателитен оператор в света. Нейните устройства, които предават сигнали помежду си, за да създадат мрежа, която комуникира със земята, съставляват около две трети от всички активни сателити в космоса, според Джонатан Макдауъл, астроном от Центъра за астрофизика, Харвард и Смитсониън.

Starlink започна да предлага услуги през 2020 г. и сега има повече от шест милиона клиенти в над 140 държави, територии и пазари, според публикация на Starlink от юни. Консултантската фирма Novaspace изчислява, че през 2025 г. Starlink ще генерира около 9,8 милиарда долара приходи за SpaceX, или около 60% от приходите на компанията. SpaceX е частна собственост и не разкрива финансова информация, но наскоро Мъск заяви, че очаква ракетната компания да отчете приходи от около 15,5 милиарда долара тази година.

Конкурентите се борят да навлязат на пазара.

OneWeb, европейска услуга, собственост на френската компания Eutelsat, е най-напред, като разполага с около 650 сателита в ниска земна орбита. Тази година Amazon стартира първите сателити за Project Kuiper, конкурентен проект за 10 милиарда долара. Китай разработва редица мрежи, включително държавното предприятие SpaceSail.

Въпреки това Starlink се възползва максимално от предимството си на първи на пазара. Неговите терминали, цени до няколкостотин долара за стандартни модели, са популярни като достъпност и лекота за използване. „Понастоящем няма съществуваща система, която да замени Starlink“, каза Грейс Кануя, анализатор в Novaspace.

В сравнение с геостационарни сателити, използвани за комуникации, огромният брой сателити на SpaceX помага Starlink да бъде по-малко уязвим на заглушаване и атаки. Широкият му обхват го прави ценен в отдалечени и враждебни терени – от бойни полета и въздушно пространство до открито море. В Украйна той е улеснил дейности като пилотиране на дронове, комуникации и разузнаване.

Някои лидери са предпазливи.

В Тайван, вечно предпазливи от конфликт с Китай, служители изразиха тревога за обширните бизнес интереси на Мъск в континенталната част, сред които голяма фабрика за електрически автомобили на Tesla. Желаейки комуникационни резерви в случай на война, Тайван разработва своя сателитна мрежа в ниска земна орбита. Тайвански служители са казали, че правителството може да си партнира и с Kuiper на Amazon.

Говорители на тайванското правителство заявиха, че приветстват чужди сателитни доставчици, но Starlink не е кандидатствал за лиценз в Тайван. Те не отговориха на въпроси за връзката на Тайпе с Мъск.

В Италия правителството извършва оценка дали да използва Starlink за сигурни комуникации на правителството, отбраната и други служби, но някои служители, сред които президентът Серджо Матарела, не са неубедени в уверенията на SpaceX, че услугата им ще бъде сигурна и свободна от намесата на Мъск.

„Повече от думата на Мъск, се нуждаем от гаранции, че не можем да бъдем изключени, и особено че той няма достъп до данните“, отбеляза близък президента човек, който е влиятелна фигура във въоръжените сили.

Полша, голям донор на Украйна, каза пред Reuters, че използва Starlink, както и други военни и търговски системи за сателитна комуникация. Разнообразие от доставчици предлага най-голяма сигурност, дори и на висока цена.

„В мирно време искате най-добрия продукт на най-добрата цена. По време на война искате резервиране. Искате сигурност. Искате дублирани системи, така че ако едната се повреди, все още да можете да използвате другата“, отбеляза външният министър Радослав Сикорски на пресконференция през април.

„Нямаше връзка“

Още преди началото на конфликта, документи, прегледани от Reuters, показват, че SpaceX вече е водила дискусии с американското правителство за предоставянето на Starlink в Украйна. Нейното разгръщане започна, след като руските войски преминаха границата на 24 февруари 2022 г.

Два дни по-късно украинският заместник министър-председател Михайло Федоров поиска помощ от Мъск. „Молим ви да предоставите на Украйна станции Starlink“, написа той в Twitter.

„Услугата Starlink вече е активна в Украйна. Още терминали са на път“, отговори Мъск в туит след 10 часа.

Полша също изигра ключова роля в ранните дни на войната, изпращайки хиляди терминали малко след инвазията. Тази година тя е закупила около 25 000 терминала за целта – близо половината от общия брой, който сега е в Украйна. Освен това тя плаща абонаментните разходи, за да ги държи свързани. Досега страната е похарчила около 89 милиона долара за Starlink за Украйна.

Ежедневната бюрокрация също е облагодетелствана. В началото на конфликта Киев съхраняваше държавни данни в облака и разчита на Starlink за достъп до тях, което помага за поддържането на някои правителствени операции.

„Не сме за никъде без Starlink. Цялата държава беше запазена“, каза бившият украински посланик във Великобритания Вадим Пристайко.

На бойното поле Украйна бързо разгърна Starlink, за да позволи на войските на фронтовата линия да комуникират със своите командири. Услугата също така позволи на операторите на дронове да предават видеопотоци от наблюдение и да локализират и атакуват руски цели.

До септември 2022 г. голяма украинска контраофанзива беше в ход. Силите на Киев напредваха в територии, които Русия беше превзела, включително Херсон. Напредъкът застрашаваше руските логистични линии, което накара Москва да заплаши Запада, включително косвени препратки към Starlink.

В изявление пред ООН, направено същия месец, Москва отбеляза употребата на „елементи от гражданска, включително търговска, инфраструктура в космическото пространство за военни цели“ и предупреди, че „квази-гражданската инфраструктура може да се превърне в легитимна цел за ответни действия“.

Не е ясно дали Русия е опитвала да атакува съоръжения на Starlink. Мъск обаче заяви, че Москва многократно се е опитвала да блокира свързаността. „SpaceX харчи значителни ресурси за борба с руските усилия за заглушаване. Това е сложен проблем“, написа Мъск в X миналата година.

Заповедта на Мъск за прекъсване на Starlink: Притеснения и последици

С усилването на украинската контраатака, руският президент Владимир Путин нареди частична мобилизация на резервисти на 21 септември 2022 г. – първата след Втората световна война. Той също така заплаши да използва ядрени оръжия, ако собствената териториална цялост на Русия е застрашена.

По това време Мъск води седмици на разговори по задкулисни канали с висши служители в Белия дом, по време на които служители на американското разузнаване и сигурност са изразили тревога, че Путин може да изпълни своите заплахи. Мъск също е бил притеснен и е попитал американски служители дали знаят къде и как Украйна използва Starlink на бойното поле, малко след което е наредил прекъсването.

Reuters не успя да установи пълния географски обхват на прекъсването, но според източниците му то е обхванало региони, които наскоро са били завзети от Русия, а покритието на услугата преди заповедта е достигало границите с Русия преди пълномащабната инвазия.

Тарас Тимочко, украински военен специалист свързочник, който по това време е бил разположен в Херсонска област, каза, че прекъсването е нарушило комуникациите за войските, включително колеги на фронта, за няколко часа. „Ако използвахте Starlink за осигуряването на наблюдение на фронтовата линия, щяхте да сте почти слепи“, каза Тимочко, който сега е консултант на „Върни се жив“, неправителствена организация, осигуряваща военно оборудване за въоръжените сили на Украйна.

Марина Циркун, експерт по дронове от Aerorozvidka, организация за въздушно разузнаване, която работи в тясно сътрудничество с украинската армия, също е била в южна Украйна по това време. Сигналът на Starlink е отказал, когато украинските войски са започнали своето настъпление към територия под руска окупация, каза тя пред Reuters. „Когато започнахме да напредваме, нямаше връзка“, каза тя. Прекъсването, което тя и колегите й са преживели, е продължило няколко дни.

На 3 октомври Мъск разгневи Зеленски и други украински служители, като туитна предложение местните жители в анексираните от Русия региони да гласуват дали да останат част от Украйна. Ден по-късно в друг туит Мъск сподели своята тревога относно ескалацията на конфликта.

„Все още много подкрепям Украйна, но съм убеден, че мащабна ескалация на войната ще причини голяма вреда на Украйна и вероятно на света“, туитна той.

След медиен репортаж за прекъсване на Starlink три дни по-късно, Мъск туитна, че случващото се на бойното поле е класифицирано и добави, че до края на 2022 г. SpaceX е била на път да похарчи 100 милиона долара за Украйна. Въпреки че полското и американското правителства дотогава са започнали дарения, милиардерът се оплака от цената на оборудването и услугите, които SpaceX предоставя.

SpaceX не може да финансира съществуващата система безкрайно, отбеляза Мъск в средата на октомври, докато на следващия ден той промени курса. „По дяволите, просто ще продължим да финансираме украинското правителство безплатно.“

След прекъсването Киев работи, за да очарова Мъск.

През ноември 2022 г. правителственият министър Федоров изрази публично доверие в услугата. Месеци по-късно, точно след като президентът на SpaceX Шотвел заяви, че компанията е взела мерки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за безпилотни атаки, Федоров призна пред украинско издание способността на Starlink да ограничава избирателно покритието в конкретни райони.

Към февруари 2023 г. обаче услугата функционира без ограничения в цяла Украйна. „Всички терминали Starlink в Украйна работят правилно“, посочи той пред Украинска правда.

В средата на същата година Пентагонът сключи сделка със SpaceX за плащане на покритието на Starlink в Украйна. Условията на договора не бяха оповестени, но Quilty Space, изследователска фирма от Флорида, заяви, че има текущо споразумение за 537 милиона долара за предоставяне на сателитни комуникации на Украйна. Не е ясно дали SpaceX все още поема разходите за каквото и да е оборудване или свързаност.

Еволюция на употребата на Starlink и бъдещи перспективи

С развитието на войната се развива и използването на технологията на Мъск от Украйна.

Местни специалисти по дронове и бившият посланик във Великобритания, заявиха, че атакуващи устройства, включително морски и въздушни дронове, вече имат монтирани антени Starlink. При морските дронове антените помагат на операторите да ги насочват и да преглеждат видео емисии, за да класифицират цели, каза Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute, мозъчен тръст по отбрана със седалище в Лондон.

Украйна все още проучва алтернативи, които биха могли да допълнят или подкрепят Starlink, ако услугата стане недостъпна, заяви висш правителствен служител пред Reuters. Правителството на страната е изразило интерес към европейски сателитни проекти, заяви говорителят на ЕК Томас Рение, според когото това включва проект на ЕС за обединяване на сателитни ресурси от страни-членки и индустрията за предоставяне на услуги на правителствата, наречен GOVSATCOM.

Насаме обаче някои украински служители казват, че съществуващите алтернативи на Starlink имат ограничения. „Отнема време, отнема пари“, заяви висшият правителствен служител пред Reuters. Със Starlink, добави той, „имаме работеща система“.

Самият Мъск неведнъж се е хвалил със значението на услугата за Киев. „Моята система Starlink е гръбнакът на украинската армия. Цялата им фронтова линия щеше да се срине, ако я изключа“, написа той в X през март.