🇨🇳🛰️🇺🇸 Китай разполага с над 510 спътника за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), над три пъти повече, отколкото през 2018 г. Тези в ниска орбита могат да снимат всяка точка на Земята за не повече от 30 минути. Това гласи оценка в доклада Challenges to Security in Space 2026, публикуван на 26 октомври от Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA), който съдържа актуални данни за юли. Това е третото издание на поредицата след 2019 и 2022 г. и описва космическите програми на Китай, Русия, Иран и Северна Корея като заплаха за космическите системи на САЩ и съюзниците.
Броят включва не само апарати със строго военно предназначение. Самата DIA отбелязва, че много от тях формално обслужват граждански и търговски мисии, но двойната им употреба и вероятно политиката на военно-гражданско сливане означават, че събраните от тях данни и снимки могат да бъдат използвани от Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Сателитният флот осигурява оптични снимки, радарни изображения, електронно и радиотехническо разузнаване, т.е. прихващане на емисиите на чужди радари и средства за връзка. Самото „510+“ не е ново. Космическите сили на САЩ посочват същия брой за китайски ISR спътници в своята. справка за космическите заплахи още в изданието от 21 февруари 2025 г. DIA цитира версията ѝ от юли 2026 г. В нея общият брой китайски апарати в орбита е 1506, така че близо една трета от тях са годни за наблюдение.
Апаратите в геосинхронна и ниска орбита вършат различна работа. Първите летят на височина под 2000 км, минават бързо над всяка точка и затова са нужни в голям брой: колкото повече са, толкова по-кратко е чакането до следващото прелитане. DIA заимства оценката за 30-те минути от анализ на The Economist от март 2024 г. Геосинхронните, на около 36 000 км, остават над една и съща точка на екватора и по думите на доклада осигуряват „постоянно покритие без забавяне“. През 2023 г. Китай изведе на такава височина Ludi-Tance-4 – първия в света радарен спътник от този клас, който подсигурява постоянно наблюдение на голяма част от Индо-Пасифика. Радарът със синтезирана апертура вижда през облаци и нощем, затова картината от него не зависи от времето над океана.
Докладът посочва изрично срещу какво са насочени тези подобрения – увеличават способността на Китай да следи американските и съюзническите самолетоносачи, експедиционни ударни групи (десантни кораби с морска пехота и ескорт) и разположените въздушни крила в целия Тихи океан. Флотът като цяло би могъл да подпомага „глобалното наблюдение, проследяване и прицелване“ на американски и съюзнически сили – особено Корейския полуостров, Тайван, Филипините, в Индийския океан и Южнокитайско море. Справката на Космическите сили стига до следващия извод: подобрените космически способности на НОАК, заедно с нарастващия ѝ арсенал от оръжия с голям обсег, позволяват прецизни удари от разстояние по американски и съюзнически сили. Звено между засичането и удара са спътниците за ретранслация, които по описанието на DIA пренасят данните за прицелване от разузнавателните апарати до военните командни центрове.
Ръстът се дължи на невиждан досега за Китай темп на изстрелвания. Според доклада годишният брой на изстрелвания е скочил от 22 през 2016 г. до 93 през 2025 г. За същия период броят изведени в орбита за година спътници е скочил от 40 на 384. Космическите сили отчитат 37 изстрелвания до края на юни 2026 г. и цел от 140 за цялата година. Голяма част от новите апарати обаче са комуникационни: към юли в орбита са 177 спътника на държавната мрежа Guowang и 238 на търговската Qianfan. И двете са огромни сателитни мрежи, замислени да се конкурират със западните услуги като Starlink.
Независимите сметки дават по-сдържана картина. Тод Харисън, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество (AEI), упрекна DIA пред Breaking Defense, че не уточнява какво точно брои и не дава никакъв контекст. Според неговото преброяване действащите китайски спътници за наблюдение и метеорология са нараснали от 141 през 2018 г. до 541 в края на октомври 2026 г. Само тези за наблюдение сред тях са скочили от 124 на 453. Според Харисън кривата на растежа се е изравнила през последните години. Американският флот от същия клас по неговите сметки наброява 643 апарата, при 298 през 2018 г. и според него сега расте по-бързо от китайския. За целия период китайският флот е нараснал почти 4 пъти, а американският – малко над 2 пъти, но по абсолютен брой Китай все още не е настигнал САЩ.
Част от доклада, посветена на Русия, описва точно обратна тенденция. Серия от тежки провали затрудниха производството, изстрелването и поддръжката на военните разузнавателни спътници, затова все по-често Москва възлага военни задачи на своите граждански системи. Освен това много разузнавателни спътници наближават или вече надхвърлиха проектния си ресурс. Космическите сензори подпомагат прицелването на руските противокорабни крилати ракети. DIA проследява и китайската подкрепа за руската космическа програма.
През юли 2022 г. тогавашният директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов призна, че западните санкции върху електронните компоненти засягат производството на спътници, а през януари 2023 г. заяви, че страната се е договорила да купува компоненти за космически апарати от Китай. През ноември 2022 г. ЧВК „Вагнер“ сключи договори с китайски търговски оператори за два спътника за заснемане на земната повърхност и снимки в подкрепа на своите операции в Украйна и Африка, а Spacety радарни изображения на Украйна. DIA пише също, че Русия разработва спътник, предназначен да носи ядрено оръжие, въпреки че Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява извеждането на такова оръжие в орбита около Земята.
Държавният Global Times отговори на 27 октомври с коментар на военния анализатор Сун Джунпин, според когото САЩ представя Китай и Русия като заплаха, за да оправдае собственото си въоръжаване в космоса – по думите му класически случай на крадец, който вика „дръжте крадеца“. Изданието припомня документа с позицията на Министерство на външните работи на Китай от 23 октомври, който алармира относно риска от надпревара във въоръжаването в космоса и призова към държавите да застанат срещу офанзивните военни политики там.
Докладът описва преди всичко първото звено от веригата между засичане на самолетоносач и нанасяне на удара по него – способността да бъде видян. 30-те минути показват колко бързо може да се получи снимка на дадена точка, а не колко дълго може да се следи кораб в движение. Прицелването изисква още пренос на данните и ракета, която да достигне целта. Все пак е вероятно американска ударна група в западната част на Тихия океан вече да не може да остане дълго незабелязана: геосинхронният радар гледа постоянно, а нискоорбиталните спътници минават често. Колко бързо се сгъстява мрежата, е по-спорно. Изравнената крива на Харисън сочи по-бавен растеж, отколкото внушава утрояването, а официалните данни не позволяват това да се провери: от февруари 2025 г. те повтарят долната граница „510+“, зад която може да стои и неотчетено увеличение. Затова спорът ще бъде решен от първото преброяване, което замени тази граница с точно число – то ще покаже дали китайският разузнавателен флот още расте с темпа от първите години, или кривата наистина се е изравнила.