Военното разузнаване на САЩ отчита над 510 китайски спътника за наблюдение

🇨🇳🛰️🇺🇸 Китай разполага с над 510 спътника за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), над три пъти повече, отколкото през 2018 г. Тези в ниска орбита могат да снимат всяка точка на Земята за не повече от 30 минути. Това гласи оценка в доклада Challenges to Security in Space 2026, публикуван на 26 октомври от Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA), който съдържа актуални данни за юли. Това е третото издание на поредицата след 2019 и 2022 г. и описва космическите програми на Китай, Русия, Иран и Северна Корея като заплаха за космическите системи на САЩ и съюзниците.

Броят включва не само апарати със строго военно предназначение. Самата DIA отбелязва, че много от тях формално обслужват граждански и търговски мисии, но двойната им употреба и вероятно политиката на военно-гражданско сливане означават, че събраните от тях данни и снимки могат да бъдат използвани от Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Сателитният флот осигурява оптични снимки, радарни изображения, електронно и радиотехническо разузнаване, т.е. прихващане на емисиите на чужди радари и средства за връзка. Самото „510+“ не е ново. Космическите сили на САЩ посочват същия брой за китайски ISR спътници в своята. справка за космическите заплахи още в изданието от 21 февруари 2025 г. DIA цитира версията ѝ от юли 2026 г. В нея общият брой китайски апарати в орбита е 1506, така че близо една трета от тях са годни за наблюдение.

Апаратите в геосинхронна и ниска орбита вършат различна работа. Първите летят на височина под 2000 км, минават бързо над всяка точка и затова са нужни в голям брой: колкото повече са, толкова по-кратко е чакането до следващото прелитане. DIA заимства оценката за 30-те минути от анализ на The Economist от март 2024 г. Геосинхронните, на около 36 000 км, остават над една и съща точка на екватора и по думите на доклада осигуряват „постоянно покритие без забавяне“. През 2023 г. Китай изведе на такава височина Ludi-Tance-4 – първия в света радарен спътник от този клас, който подсигурява постоянно наблюдение на голяма част от Индо-Пасифика. Радарът със синтезирана апертура вижда през облаци и нощем, затова картината от него не зависи от времето над океана.

Докладът посочва изрично срещу какво са насочени тези подобрения – увеличават способността на Китай да следи американските и съюзническите самолетоносачи, експедиционни ударни групи (десантни кораби с морска пехота и ескорт) и разположените въздушни крила в целия Тихи океан. Флотът като цяло би могъл да подпомага „глобалното наблюдение, проследяване и прицелване“ на американски и съюзнически сили – особено Корейския полуостров, Тайван, Филипините, в Индийския океан и Южнокитайско море. Справката на Космическите сили стига до следващия извод: подобрените космически способности на НОАК, заедно с нарастващия ѝ арсенал от оръжия с голям обсег, позволяват прецизни удари от разстояние по американски и съюзнически сили. Звено между засичането и удара са спътниците за ретранслация, които по описанието на DIA пренасят данните за прицелване от разузнавателните апарати до военните командни центрове.

Ръстът се дължи на невиждан досега за Китай темп на изстрелвания. Според доклада годишният брой на изстрелвания е скочил от 22 през 2016 г. до 93 през 2025 г. За същия период броят изведени в орбита за година спътници е скочил от 40 на 384. Космическите сили отчитат 37 изстрелвания до края на юни 2026 г. и цел от 140 за цялата година. Голяма част от новите апарати обаче са комуникационни: към юли в орбита са 177 спътника на държавната мрежа Guowang и 238 на търговската Qianfan. И двете са огромни сателитни мрежи, замислени да се конкурират със западните услуги като Starlink.

Независимите сметки дават по-сдържана картина. Тод Харисън, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество (AEI), упрекна DIA пред Breaking Defense, че не уточнява какво точно брои и не дава никакъв контекст. Според неговото преброяване действащите китайски спътници за наблюдение и метеорология са нараснали от 141 през 2018 г. до 541 в края на октомври 2026 г. Само тези за наблюдение сред тях са скочили от 124 на 453. Според Харисън кривата на растежа се е изравнила през последните години. Американският флот от същия клас по неговите сметки наброява 643 апарата, при 298 през 2018 г. и според него сега расте по-бързо от китайския. За целия период китайският флот е нараснал почти 4 пъти, а американският – малко над 2 пъти, но по абсолютен брой Китай все още не е настигнал САЩ.

Част от доклада, посветена на Русия, описва точно обратна тенденция. Серия от тежки провали затрудниха производството, изстрелването и поддръжката на военните разузнавателни спътници, затова все по-често Москва възлага военни задачи на своите граждански системи. Освен това много разузнавателни спътници наближават или вече надхвърлиха проектния си ресурс. Космическите сензори подпомагат прицелването на руските противокорабни крилати ракети. DIA проследява и китайската подкрепа за руската космическа програма.

През юли 2022 г. тогавашният директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов призна, че западните санкции върху електронните компоненти засягат производството на спътници, а през януари 2023 г. заяви, че страната се е договорила да купува компоненти за космически апарати от Китай. През ноември 2022 г. ЧВК „Вагнер“ сключи договори с китайски търговски оператори за два спътника за заснемане на земната повърхност и снимки в подкрепа на своите операции в Украйна и Африка, а Spacety  радарни изображения на Украйна. DIA пише също, че Русия разработва спътник, предназначен да носи ядрено оръжие, въпреки че Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява извеждането на такова оръжие в орбита около Земята.

Държавният Global Times отговори на 27 октомври с коментар на военния анализатор Сун Джунпин, според когото САЩ представя Китай и Русия като заплаха, за да оправдае собственото си въоръжаване в космоса – по думите му класически случай на крадец, който вика „дръжте крадеца“. Изданието припомня документа с позицията на Министерство на външните работи на Китай от 23 октомври, който алармира относно риска от надпревара във въоръжаването в космоса и призова към държавите да застанат срещу офанзивните военни политики там.

Докладът описва преди всичко първото звено от веригата между засичане на самолетоносач и нанасяне на удара по него – способността да бъде видян. 30-те минути показват колко бързо може да се получи снимка на дадена точка, а не колко дълго може да се следи кораб в движение. Прицелването изисква още пренос на данните и ракета, която да достигне целта. Все пак е вероятно американска ударна група в западната част на Тихия океан вече да не може да остане дълго незабелязана: геосинхронният радар гледа постоянно, а нискоорбиталните спътници минават често. Колко бързо се сгъстява мрежата, е по-спорно. Изравнената крива на Харисън сочи по-бавен растеж, отколкото внушава утрояването, а официалните данни не позволяват това да се провери: от февруари 2025 г. те повтарят долната граница „510+“, зад която може да стои и неотчетено увеличение. Затова спорът ще бъде решен от първото преброяване, което замени тази граница с точно число – то ще покаже дали китайският разузнавателен флот още расте с темпа от първите години, или кривата наистина се е изравнила.

Гвардейско: кримското летище, от което дронове излитат почти всеки ден

🇷🇺🛩️🇺🇦 Летище Гвардейске в центъра на окупирания Крим, доскоро база на щурмови бомбардировачи и изтребители, се е превърнало в главна площадка на полуострова, от която руската армия изпраща дронове камикадзе към Украйна. На сателитна снимка от 11 октомври 2026 г., публикувана от RFE/RL на 27 октомври, по стоянките му не се вижда нито един военен самолет. На тяхно място е изградена обширна нова инфраструктура, която запознати свързват с дроновете, докато в югозападния ъгъл на базата върху открита тревна площ се виждат множество неясни обекти, подредени на няколко метра един от друг.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) сочи базата като място за изстрелване на ударни дронове за първи път в сводката си от 28 март 2025 г. Оттогава ВВС на Украйна докладват почти всеки ден за пуск на дронове оттам. За сравнение, от нос Чауда, разположен по югоизточното крайбрежие на Крим, дронове излитат средно по веднъж седмично, сочат сводките на генщаба от последните месеци. Затова „Крим.Реалии“, местната редакция на RFE/RL, описва Гвардейско като главна точка, от която руските сили изпращат дронове от семейството „Шахед“ към Украйна.

Промяната личи най-ясно при сравнение на снимките. През декември 2021 г. на същите стоянки се виждат реактивни самолети. Обектът е бил съветска, а после украинска база на морската авиация. След анексията от 2014 г. преминава под контрола на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и там се базира 37-и смесен авиационен полк с 2 ескадрили: една с фронтови бомбардировачи Су-24М и втора с щурмови самолети Су-25СМ, по 13 единици във всяка. Самолетите постепенно започват да намаляват. Според бивш украински офицер, подполковник от запаса, който живее в Крим и говори анонимно за „Крим.Реалии“, на 3 май 2024 г. на стоянките има 4 бомбардировача Су-24М и 7 щурмови самолета Су-25СМ. На 11 юни 2024 г. са останали само 2 броя Су-24М, по негово мнение вероятно са неизправни. Другите са били прехвърлени на други летища. Офицерът допуска две обяснения: изтегляне след украинските удари или преустройство на базата за дронове. Снимката от юни 2024 г. показва полупразни стоянки и непокътната трева наоколо. Тази от 11 октомври 2026 г. показва насипи, нови постройки и разкопана земя покрай рулежните пътеки.

Dnipro Osint, украински анализатор, който работи с данни от отворени източници, описва какво точно има там. От лятото насам той споделя анализи на щетите по кримските летища, основани на сателитни снимки. В поста си от 26 октомври той описва строежа на повече от 20 малки укрития, защитени със земни насипи, и на 40 по-малки гаража за съхранение, обслужване и подготовка на дронове преди изстрелване. Според него Гвардейско се отличава с мобилни пускови платформи вместо фиксирани установки: дроновете биват натоварени на специално оборудвани автомобили и излитат от тях по пистата. На снимките се открояват и следи от украинските удари: поне един хангар е повреден от попадение на дрон.

Ударите не са малко. На 3 юли 2026 г. дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) удариха обекта наред със Саки, друга авиобаза в Крим. По думите на СБУ в Гвардейско са били разгърнати руски дронове, а сателитните снимки след удара показват щети по най-малко 2 хангара. Киев обяви, че е поразено мястото за съхранение, подготовка и пускане на ударни дронове на летище Гвардейско на 7 и 17 август, а при втория удар е бил засечен пожар. През октомври, по данни на „Крим.Реалии“, експлозии в базата са били засечени на 3, 4 и 5 октомври. През нощта срещу 12 октомври „Крымский ветер“ съобщи за поредица от експлозии в самото летище, а спътниците на системата NASA FIRMS засякоха топлинни аномалии в югоизточната част на пистата в 02:07 ч. местно време. RFE/RL оценява щетите като минимални, макар анализите на сателитни изображения от август да показват поразени хангари, унищожен склад за гориво и 6 директни попадения в пистата. Резултатът се измерва с друго: ВВС продължават да отчитат изстрелвания оттам почти ежедневно.

Бившият офицер посочва три причини. Първата е устройството на самата авиобаза: „Според мен основната причина е, че работата с дроновете е разпръсната в различни краища на летището. Площадката за пускане се намира на едно място, зоната за обслужване – на друго, складове – на трето. И всичко това е несложна инфраструктура, която лесно се възстановява, а част от нея просто се намира под открито небе.“

Втората е географията: „Украинските дронове трябва да прелетят около 100 км над сушата, за да поразяват този обект, а вероятността да бъдат свалени там е висока. И Флотске, и Чауда са близо до бреговата линия.“ Офицерът не уточнява посоката. Разстоянието от 100 км отговаря на подход от север, откъм провлаците, а най-близкият бряг, при Каламитския залив на запад, е на около 30 км. И при двата случая базата се намира във вътрешността на самия полуостров, докато Чауда и Флотске се достигат над вода.

Третата причина офицерът сам описва като свое предположение. Между селата Зоряне и Ленинске, които се намират на малко над 15 км от Гвардейско, има многоетажен подземен склад, в който по съветско време са били съхранявани авиационни ракети, и според него там спокойно може да се укриват дронове „Шахед“. „Такова хранилище едва ли може да бъде поразено, дори с ракети“, признава той.

Местата за изстрелване на дронове в Крим вече са претърпявали промени вследствие на ударите. Първата площадка е разположена на нос Чауда, военен полигон от съветско време, отдалечен от всякакви населени места. По-късно дроновете започват да излитат от височините Каран и Кая-Баш покрай Балаклава. На 1 юли 2024 г. украинска ракета поразява склад за дронове край Флотске в Севастопол. Известно време след това пусковете от района на Балаклава спират и не са подновени. През нощта срещу 28 ноември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) удариха район за съхранение и изстрелване край Чауда, която продължава да работи, макар и значително по-рядко, а Гвардейско – почти всеки ден.

Съпоставката на сателитните кадри с думите на офицера показва от какво зависят пусковете: от евтини и заменими неща. Автомобил върши работата на пускова установка, пистата вече съществува, а запасите са под открито небе или под земен насип. Ударите през юли и август засегнаха хангари, запаси от гориво и пистата, а на 17 август генщабът обяви и поражение по хранилище за дронове. Пусковете обаче не спряха. Новите укрития усложняват третото обяснение, без да го отхвърлят напълно: щом над 20 укрития и около 40 „гаража“ се строят за съхранение, поне някаква част от този запас се съхранява на летището, в обсега на дроновете, които вече го достигат. Снимките не показват дали се използва и подземното хранилище в Зоряне.

Докато руската армия възстановява поразената инфраструктура по-бързо, отколкото я извеждат от строя украинските удари, Гвардейско ще остане главна площадка за изстрелване на дронове в Крим. Решаващо е дали летището ще продължи да присъства в сводките на ВВС в следващите няколко месеца. Ако изчезне от тях, както районът на Балаклава, площадката е преместена или спряна. Докато продължава да присъства в тях почти ежедневно, руската армия разполага със стара авиобаза, превърната в пускова площадка, която се възстановява много по-бързо и лесно, отколкото гори.

Сателитна снимка показва 4 китайски радарни самолета KJ-3000 в завода в Сиан

🇨🇳✈️ На летището на авиационния завод в Сиан-Янлян, провинция Шънси, са паркирани 4 самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) KJ-3000. Това е най-новият вид радарен самолет, разработен на базата на тежкия военно-транспортен самолет Y-20. Сателитната снимка, заснета на 5 октомври 2026 г. от Vantor (бившата Maxar Intelligence), е публикувана от специализираното издание The War Zone. Три от машините се намират до цеховете на Xi'an Aircraft Company (XAC), производител на Y-20, в западната част на комплекса. Четвъртият самолет е на площадката на Китайския център за летателни изпитания (CFTE) на същото летище.

Броят самолети повдига въпроса дали програмата е преминала от прототипи към серийно производство, но експертите нямат единодушно мнение. Джей Майкъл Дам, старши сътрудник в Институт за аерокосмически изследвания „Мичъл“ в САЩ, смята, че присъствието на 4 самолета е знак за серийно производство на този тип самолет. Андреас Рупрехт, анализатор на китайската военна авиация и сътрудник на изданието, е далеч по-предпазлив в оценката си. По думите му снимката може да значи, че е започнало серийно производство или начално производство в малки серии, при което възложител и изпълнител тестват цялостния процес, но едва по-късно стигат пълен темп на производство. Възможно е обаче 4-те известни прототипа просто да са били на едно и също летище. Рупрехт определя самолета на площадката на CFTE именно като прототип.

Самото издание стига до заключение, че снимката от 5 октомври не потвърждава серийното производство. Също толкова предпазлива е оценката в съвместния бюлетин за Китай и Тайван на Американския институт за предприемачество (AEI) и Института за изследване на войната (ISW) от 27 октомври: наличието на 4 броя на едно и също летище „може да значи, че КНР е започнала ограничено производство на KJ-3000“. Към 28 октомври официално изявление за производството от страна на Пекин няма.

Досегашното развитие на програмата се проследява предимно по сателитни снимки. Първите бяха с ниско качество и започнаха да се споделят през декември 2024 г. През май 2025 г. се появи по-ясно изображение на самолет с бордов номер 7821, смятан за първия екземпляр от вида. Той стоеше паркиран на неуточнено летище, все още само с нанесен грунд, а екземплярите до цеховете на XAC на новата снимка са боядисани. Според оценка на Janes от юни 2025 г. прототип 7821 провежда летателни изпитания от края на 2024 г.

KJ-3000, за който се среща също така с обозначение KJ-20, е разработен на базата на Y-20B, подобрения вариант на 4-моторния товарен самолет с местно произведени двуконтурни двигатели WS-20. Над задната част на фюзелажа е монтиран голям кръгъл обтекател на радара, а на неговата предна част могат да бъдат видяни изпъкнали антени. Над пилотската кабина има щанга за дозареждане във въздуха, а при основата на кила – голям въздухозаборник, който по преценка на TWZ вероятно подава охлаждащ въздух към бордовата електроника.

Конфигурацията на основния радар все още не е известна. KJ-2000 и по-малкият KJ-500 имат неподвижен обтекател с 3 активни фазирани антенни решетки, т.е. радари, чийто лъч се насочва електронно, без да има нужда от завъртане на антената. Трите заедно предлагат 360-градусово покритие. Boeing E-3 Sentry (САЩ) и Бериев А-50 (Русия) разчитат на въртящ обтекател. През юни 2025 г. Janes обърна внимание, че знаците по обтекателя на KJ-3000 сочат 2 решетки, разположени гръб в гръб, вероятно като част от нова радарна система. Министерство на отбраната на САЩ описва очакваните възможности в годишния си доклад пред Конгреса за военното развитие на Китай от 23 декември 2025 г. „KJ-3000 вероятно ще е първият в света модел, който използва цифров радар, и ще може да противодейства на смущения, пасивно да открива и разпознава цели“. В същия доклад се посочва, че Народната освободителна армия на Китай (НОАК) вече е провела първия полет със самолета.

TWZ очаква KJ-3000 да реши дългогодишния проблем на големите реактивни радарни самолети на НОАК. От KJ-2000, разработен на основата на руския военно-транспортен самолет Ил-76МД, са завършени само 4 единици. Програмата беше ограничена от броя налични планери, а днес се изправя пред зависимостта от руски доставки и остаряването на самолетите. Платформа местно производство подсигурява по-устойчива основа за много по-широк флот, повече възможности за модернизация и възможност за износ.

Изданието не спестява и предимствата на по-голямата реактивна платформа пред многобройните китайски витлови машини за далечно радиолокационно откриване: по-висока скорост, по-голяма далечина на полета и по-дълго време във въздуха. По-голямата височина на патрулиране подсигурява по-добър радарен обзор за откриване на нисколетящи самолети и ракети, които наземните радари не виждат заради хоризонта или релефа.

Въпреки това витловите радарни платформи не излизат от употреба. Те са разработени върху 4-моторния транспортен самолет Y-9 – KJ-500 се произвежда и доставя на високи обороти, а вариантът KJ-500A вече има щанга за дозареждане във въздуха. По-новият KJ-700, който комбинира радар с оптико-електронни и инфрачервени сензори, все още не е напълно познат като възможности. По-малките платформи могат да действат от разпръснати летища с ограничена инфраструктура и често се срещат по изкуствените острови, изградени от НОАК в Южнокитайско море, както и над Тайванския проток.

В същия доклад на Пентагонът се посочва, че достъпът до спомагателни платформи като KJ-500 предлага по-добри възможности за разузнаване и наблюдение на ВВС на НОАК, както се забелязва от операциите с висока интензивност край Тайван. Още през 2022 г. тогавашният командващ ВВС на САЩ в Тихоокеанския регион генерал Кенет Уилсбах посочи, че част от китайските ракети въздух-въздух с голям обсег разчитат на подкрепата на KJ-500. Радарните платформи във въздуха повишават способностите на изтребителите, сред които изтребителя от пето поколение Chengdu J-20, и служат като възел за обмен на данни между силите. В някои случаи те позволяват на изтребителите да атакуват цел, без да включват собствения си радар, и по този начин да не издават своето местоположение.

Снимката от Сиан засега не решава спора между Дам и Рупрехт. По-ясна картина биха дали снимки на още планери, на дейности около производствените цехове или на самолети с нова бойна маркировка.

Сателитна снимка: 8 унищожени резервоара в петролния терминал край Батайск

🇷🇺🔥 Почти всички резервоари на петролния терминал „Юг Руси“ край Батайск в Ростовска област са изпепелени след украинския удар с дронове през нощта срещу 10 октомври. Това съобщи Telegram каналът ABSreliable, който публикува доказателство под формата на сателитна снимка, на която се виждат 8 унищожени резервоара и още 3 силно обгорели, които едва ли ще бъдат използвани скоро. Отвисоко се виждат пропаднали покриви, изгорели корпуси и почерняла от огнената стихия земя в обвалованите площадки около тях. Каналът не посочва датата на заснемане.

Официално обектът се нарича „Нефтеналивен терминал НЗНП“ и принадлежи на АО „Новошахтински завод за нефтопродукти“. Името „Юг Руси“ идва от едноименната група компании, която през 2009 г. пусна първи етап на завода и терминала. Терминалът се намира в Заречна промишлена зона на областния град Ростов на Дон, на левия бряг на реката и на около 3 км северно от Батайск. През него минават петролни продукти за износ: кейовете му са дълги около 300 метра и приемат плавателни съдове от клас „река–море“ с тонаж от 3000 до 5000 т. Проектният капацитет на терминала е около 2,5 млн. тона годишно. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) посочва, че снабдява с горива и смазочни материали руските войски на южното направление и носи валутни приходи на руската държава.

През нощта на атаката областният губернатор Юрий Слюсар обяви, че от предишната вечер са отразени над 50 дрона в рамките на масирана въздушна атака срещу региона. „Възникна пожар. Пострадали няма“, написа той, без да назове обекта. Сутринта картината беше друга: Слюсар добави, че в няколко района на града са поразени жилищни сгради и хората от тях са евакуирани. Шестима души потърсиха медицинска помощ, а един от ранените се нуждаеше от спешна операция. Атаката е поразила и подвижен жп мост на участъка Ростов–Батайск. „Движението на влаковете в двете посоки е спряно“, написа губернаторът, след което Федералната пътническа компания съобщи за 25 закъснения на пътнически влакове. Няколко часа по-късно Слюсар обяви, че движението по моста е възстановено.

Спешните служби се бориха с огнената стихия, обхванала терминала, в продължение на два дни, а целият град остана под плътна димна завеса. Още в първите часове украинският канал Exilenova+ показа данните на НАСА за засечени от космоса топлинни аномалии в района. Местният канал „Ростов главный“ публикува видео с горящия обект и уточни, че „по слухове гори тръстика, но не е сигурно“. Независимият руски канал Astra установи по кадри на свои читатели, че гори терминалът на НЗНП. На 12 октомври, когато кадрите на очевидци вече не показваха открит огън, Astra изчисли, че поне 7 от 12-те големи резервоара са изведени от строя. Украинският мониторингов канал Supernova+, който публикува и видео с попадението, преброи 7 изгорели резервоара и още един, опърлен от огъня. Руската служба на „Радио Свобода“, която още в деня на удара показа сателитна снимка на горящия терминал, написа, че там не е останал нито един резервоар с гориво. На новата снимка от ABSreliable се виждат повече засегнати резервоари: 8 напълно унищожени и 3 силно обгорели.

Терминалът и преди е бил мишена на удар. На 9 юли Генералният щаб на ВСУ обяви, че „Юг Руси“ в Батайск е поразен, и съобщи за пожар на територията на обекта, като уточни, че резултатите се изясняват. Самият завод в Новошахтинск, близо до границата с окупираната Луганска област, също е бил удрян няколко пъти от началото на 2026 г. За удара от 10 октомври генщабът не е съобщавал, а руските власти към 28 октомври не са назовали терминала като засегнат.

Ударът изпревари с ден „енергийното примирие“, което президентът Доналд Тръмп обяви едностранно на 11 октомври, след като облекчи санкциите за руския дизел. Кремъл така и не потвърди участие. На закрит брифинг на 27 октомври президентът Володимир Зеленски разказа, че е разпоредил в продължение на 72 часа ударите да са насочени по други цели, без да се атакуват рафинериите. Паузата приключи на 15 октомври, когато Киев поднови ударите по руски рафинерии, първата от които беше тази в Рязан.

Украинската HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита сателита OBRIA NANO

🇺🇦🛰️🇩🇰 Украинската компания HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита OBRIA NANO, първия тестов сателит на бъдещото съзвездие OBRIA, с което искат да намалят зависимостта на Украйна от чужди сателитни системи. Апаратът излетя на 1 октомври 2026 г. с Transporter-18, мисия на SpaceX, която изведе наведнъж 130 малки спътника. HIMERA и GomSpace обявиха едва на 27 октомври, че той вече работи и преминава планираните изпитания. Съобщението идва 3 дни след като Киев обяви края на наложените ограничения на Starlink услугата и нейния военен пакет Starshield, които по думите на украински командири бяха довели до загуба на дронове и провал на мисии.

По данни на GomSpace с апарата се изпитват предвидените възможности на съзвездието и трябва да се натрупа практически опит, който да послужи при проектирането на работещата система. Апаратът ще се управлява от украински оператор, чието име не е оповестено, а предназначението на сателита е свързано със стратегическата сигурност на страната. Дългосрочният план е мрежа, която покрива цялата територия на Украйна и допълва европейските сателитни мрежи. Следващата стъпка е производството на сателити и наземни терминали да се пренесе в Украйна. Масата на апарата, орбитата, честотният обхват и цената не са оповестени, както и кой финансира проекта.

HIMERA не започва дейността си в космическата индустрия. Основана е през 2022 г. и произвежда основно радиостанции за защитени тактически комуникации. В средата на октомври тя съобщи, че моделът G1 PRO и ретранслаторът B1 са изпитани от подразделение на Главно управление разузнаване (ГУР). GomSpace има седалище в Олборг, работи от 2007 г. и произвежда малки сателити и подсистеми за клиенти в 60 държави. Съоснователят и главен изпълнителен директор на HIMERA Миша Рудомински описва проекта като първа крачка: „За нас този проект не е просто изстрелване на сателит. Това е възможност да положим основите на независима мрежа за връзка на Украйна. Започваме с проверка на технологиите в орбита, като нашата дългосрочна цел е да развием способности, които ще укрепят стратегическата сигурност на държавата и ще намалят зависимостта от външни доставчици на връзка.“

Съобщение до пресата на GomSpace обяснява и защо проектът е спешен: „Зависимостта от технологии на други държави, включително на партньорски, създава стратегически рискове, особено във военно време.“ Главният изпълнителен директор на компанията Карстен Драхман говори за обща амбиция „да се укрепят независимите способности на Украйна за връзка“.

Рискът, описан в съобщението, се прояви нагледно през октомври. От 14 октомври украинските терминали спираха да работят при скорости над около 160 км/ч, което засяга именно ударните дронове. Източниците се разминават по въпроса дали това е засегнало гражданския Starlink, или военния Starshield. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви на 17 октомври в съвместна военна база „Андрюс“ в щата. Мериленд, че „Starshield е отбранителен продукт, военен продукт“, и добави за украинците: „В момента нямат достъп до него. Това се обсъжда.“ Украинските военни и официални лица обаче описват именно ограниченията на Starshield.

На 24 октомври Илон Мъск призна в X, че SpaceX е ограничила Starlink в Украйна, и написа: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за настъпателни удари с дронове, за да убива хора.“ Промените в Starshield твърди, че са били под контрола на правителството на САЩ. Кой стои зад това остава предмет на спорове: The Wall Street Journal, позовавайки се на неуточнени американски служители, писа, че решението е взето именно от Мъск, а Тръмп, Рубио и министърът на войната Пийт Хегсет отрекоха да са участвали във вземането му. В същия ден президентът Володимир Зеленски обяви, че скоростите на Starlink и Starshield са възстановени след проверки на министъра на отбраната Йевгени Хмара.

Друг проект е свързан с Финландия. На 22 октомври, по време на визита на премиера Петери Орпо в Киев, производителят на радарни сателити ICEYE и Nokia подписаха с Министерството на отбраната на Украйна писмо за намерения да проучат варианти за собствена мрежа за сателитни комуникации, в която страната да притежава сателитите, наземния сегмент и терминалите. Двете компании бяха обявили партньорството си седмици по-рано, а Зеленски нарече документа „важен за нашата отбрана и за устойчивостта на Украйна“. Писмото за намерения не е договор: срок и финансиране не са обявени.

GomSpace участва и в най-стария от проектите. През април 2026 г. датският производител и украинската компания STETMAN подписаха споразумение за партньорство по програмата за сателити в ниска орбита UASAT и обявиха, че създават съвместно предприятие в Украйна. Още през декември 2025 г. Киев подаде заявка в Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) за мрежата UASAT-NANO. STETMAN планираше да изстреля своя първи тестов сателит през октомври 2026 г. с ракета на SpaceX, като производството му е поверено на GomSpace, а първите 120 апарата на съзвездието – през 2027 г. В каталога на Космическите сили на САЩ е вписан един-единствен украински сателит от мисията Transporter-18 (UASAT-NANO), който обикаля Земята на височина около 516 км. Обект с името OBRIA в каталога няма, а публичните съобщения на HIMERA и GomSpace не споменават STETMAN. Производителят, месецът, ракетата и тестовата роля съвпадат, но дали OBRIA NANO и UASAT-NANO са един сателит с две имена, HIMERA и GomSpace не са уточнили.

Междувременно Русия изгражда собствена мрежа. Руското „Бюро 1440“ разработва съзвездието „Рассвет“, което по данни на бюрото ще работи на височина около 800 км и ще осигурява скорост до 1 Gbps със 70 мс закъснение. Сателитите ще бъдат свързани с лазерни линии. Бившият заместник-началник на ГУР генерал-майор Иля Павленко предупреди пред „Интерфакс-Украйна“, че с времето системата може да позволи на руските войски да управляват далекобойни дронове над Украйна в реално време, и призова да не бъде подценявана въпреки проблемите с първите ѝ спътници.

Мащабите на задачата си личат от физиката на ниската орбита. Сателит на 500 км височина прави пълна обиколка на земята за около 1 час и половина, поради което се задържа в небето над Украйна само броени минути, затова за непрекъсната свързаност са нужни стотици апарати. Един тестов сателит позволява да се изпитат технологиите и управлението му, но не дава покритие. Пътят до орбитата също минава през американска компания: OBRIA NANO излетя с Falcon 9, а с ракети на SpaceX е планирано изстрелването и на първите 120 апарата на UASAT.

Самото съобщение до пресата на GomSpace поставя по-скромна цел от „заместник на Starlink“: то говори за мрежа, която допълва европейските, и за разнообразяване на каналите за връзка. Затова тези проекти вероятно ще се развият като резервен канал, който не зависи от решения на чуждо правителство и частна компания, а не като пълен заместител на Starshield в обозримо бъдеще. Обратната теза също има опора: писмото с ICEYE и Nokia е подписано от самото министерство и говори за собственост върху сателитите, наземния сегмент и терминалите, т.е. за цяла система, а не за допълнение.

Кой ще получи първия държавен договор, е по-важен въпрос от всяко изстрелване. Публичните съобщения на HIMERA, на STETMAN и на ICEYE и Nokia не споменават държавно финансиране. Дебютната поръчка на Министерството на отбраната на Украйна ще покаже на какво залага то: на малките апарати на GomSpace с украински оператор, каквито са OBRIA NANO и UASAT-NANO, или на системата с ICEYE и Nokia, в която би притежавало всичко – от сателитите до терминалите.

Русия строи край Гвардейск задхоризонтен радар с обхват до 3000 км

🇷🇺 Русия изгражда в района на Гвардейск в Калининградска област задхоризонтен радар, проектиран за засичане на самолети и ракети на разстояние от 900 до 3000 км. В този обхват попадат Германия, Франция и Обединеното кралство. Обектът се намира на около 30 км от границата с Полша и вижда на непубликувани досега сателитни изображения на финландската компания ICEYE от края на август. Frankfurter Allgemeine Zeitung ги показа в ексклузивен материал от 19 октомври, който се основава на доклад на компанията за сигурност в Балтийския регион, с откъси от който изданието разполага.

Снимките показват 3 реда антени, всеки с дължина над 500 м, които се събират в една обща точка, като по този начин образуват форма на звезда. Около тях минава двойна ограда. Антенните полета заедно с други елементи на комплекса образуват задхоризонтен радар (over-the-horizon radar, OTH). Обикновеният радар не вижда отвъд кривината на Земята, а задхоризонтният излъчва сигнал на къси вълни, които се отразяват от йоносферата и се връщат към повърхността далеч зад хоризонта. Затова антените му са толкова големи: по оценка на The Times съоръжение с мащаба на това край Гвардейск може да работи с дължина на вълната над 10 метра, десетки пъти повече от тази на стандартните далекобойни радари за въздушно наблюдение. Отразеният лъч стига до земята далеч от станцията, поради което обхватът започва едва на около 900 км. Варшава (на 270 км по права линия) и Берлин (560 км) се намират преди тази граница, а Лондон и Париж (около 1450 км) са в средата на обхвата. Такива системи откриват заплахи на голямо разстояние, но с по-ниска точност от класическите радари, и служат за ранно предупреждение, а не за насочване на оръжие. Дали съоръжението вече работи, не е известно. Кадрите от края на август показват, че то все още се строи.

Плановете за подобен обект в областта са известни от години. През март 2020 г. ТАСС цитира източник от руската военна индустрия, според когото в Калининградска област е планирано да бъде поставена втора станция „Контейнер“, за която се обмислят няколко площадки. Първата станция „Контейнер“ (29Б6), край Ковилкино в Република Мордовия застъпи на бойно дежурство през декември 2019 г. Според същия този източник втора станция покрива Европа, включително Обединеното кралство, на разстояние до 3000 км. Нито ICEYE, нито FAZ посочват типа на обекта край Гвардейск. Полското издание Defence24 пише, че той вероятно е изграден с технологията на „Контейнер“.

Новият радар не е първото голямо съоръжение от този вид в руския ексклав. Край брега на Балтийско море в Пионерски от 2011 г. работи радар за ранно предупреждение за ракетен удар „Воронеж-ДМ“, който беше напълно завършен през 2014 г. Доклад на ICEYE описва цялата област като възел от сензори и средства за електронна война, т.е. за разузнаване и заглушаване на чужди сигнали. Компанията преброи над 20 такива обекта, а към тях се добавят нови: радарът край Гвардейск и голямо кръгово антенно поле край Черняховск. „Заедно те дават на Русия много възможности за наблюдение на дейността в целия регион, от прихващане на спътникови комуникации до откриване на полети и балистични ракети“, отбелязва докладът.

Полето край Черняховск, на около 50 км източно от Гвардейск, беше описано повече от една година преди това. През август 2025 г. разследваща група Tochnyi публикува хронология на неговия строеж по сателитни снимки: първите пътни работи на мястото се виждат на кадрите от 18 март 2023 г. Обектът най-вероятно е кръгова антенна решетка с диаметър до 1600 метра – поле от вертикални антени в концентрични пръстени, което засича радиосигнали от хиляди километри и определя посоката, от която идват. Довиле Шакалене, която по това време оглавяваше литовското министерство на отбраната, каза през септември 2025 г., че съоръжението е предназначено не за шпионаж, а за „откриване на самолети и ракети във въздушното пространство на няколко хиляди километра“.

FAZ обясни значението на ексклава с неговото географско положение. От него Русия би могла да застраши Сувалкския коридор, тясната сухопътна връзка между Полша и Прибалтика. Там са разположени средства за ПВО и ракетни системи, както и главната база на Балтийския флот. Снимките на ICEYE показват промени и по тези обекти. Системата за автоматично разпознаване е засякла, че на позицията на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“ до Балтийск пусковите установки са вдигнати, което по оценка на ICEYE означава привеждане в бойна готовност. На летище на морската авиация в Чкаловск са построени укрития за бойни самолети, според FAZ вероятно за защита от удари с дронове. Строежите излизат и извън ексклава: край Павловка в Слуцки район на Минска област в Беларус се изгражда голям комплекс за боеприпаси, докато Република Карелия и Ленинградският военен окръг вече имат нови казарми, складови обекти и обучителни центрове. Северно от Петрозаводск се възстановява склад за техника.

Същите сателити проследяват и морския трафик. Санкционираният товарен кораб SPARTA под руски флаг е плавал от Балтийск до сирийското пристанище Тартус и обратно в периода от 16 август до 5 октомври, като се предполага, че е носил военна техника на борда. През цялото време е бил съпровождан от разрушителя от клас „Удалой“ (Проект 1155) „Адмирал Левченко“. В конвоя са плавали и танкерът GENERAL SKOBELEV и снабдителният кораб „Академик Пашин“. По пътя SPARTA е посочил като крайно пристанище Порт Саид в Египет, но край Гибралтар е изключил автоматичната идентификационна система (AIS) и е продължил към Сирия. На снимката на ICEYE от 10 септември конвоят се намира в пристанище Тартус. Британски военни кораби вече бяха проследили ескорта през Северно море и Ла Манша, съобщи USNI News на 2 септември.

ICEYE е предвидила маршрута предварително, насочвайки сателитите към очакваните позиции на конвоя до бреговете на Бретан, Португалия и Сицилия. По данни на компанията от началото на годината са завършени 4 такива превоза до Сирия или Либия. Сред тях е санкционирания транспортен кораб ANASTASIIA с ескорт от бойни кораби до либийския Тобрук, който също вероятно превозва военна техника. В момента още един конвой е на път. Военният ескорт обаче не е правило: според доклада Русия го осигурява само там, където рискът от задържане е голям. Тя няма и достатъчно военни кораби, с които да опази стотиците танкери от сенчестия си флот.

ICEYE е основана през 2014 г. в Еспоо от финландец и поляк. Първоначално нейните спътници е трябвало да следят промените в ледената маса, откъдето идва името. Микроспътниците тежат около 100 кг и използват радар със синтезирана апертура, затова могат да снимат и нощем, и през облаци. Клиентите ѝ са няколко държави от НАТО и Въоръжените сили на Украйна. По думите на ръководителя на германския клон Филип Херкелман фирмата произвежда по един спътник седмично и догодина ще удвои темпа. Тя има съвместно предприятие с Rheinmetall, което произвежда спътници за Бундесвера в Нойс.

Според FAZ снимките в доклада доказват, че Русия възстановява военните си способности около Балтийско море и паралелно с това засилва своето разузнаване и електронна война, а значението на Калининградския ексклав като възел за тях расте. Станцията до Гвардейск се изгражда на около 30 км от границата на НАТО, но нейният поглед е насочен много по-далеч: към въздушното пространство над Обединеното кралство, Германия и Франция.

Иран възобновява работата в Минзадехей, който Израел удари като таен ядрен комплекс

🇮🇷🛰️🇮🇱 Иран е разчистил руините от Минзадехей, укрепен комплекс в североизточните покрайнини на Техеран, бомбардиран от израелски изтребители на 3 март 2026 г. като таен ядрен обект. Над една от поразените постройки отново се извършват земни работи, а камиони и леки автомобил са се върнали в границите на комплекса. Това показват търговски сателитни изображения на Vantor от септември и октомври, публикувани от Института за наука и международна сигурност (ISIS) във Вашингтон, окръг Колумбия, според който активността може да е признак, че Иран се опитва да възвърне способността си да разработва ядрено оръжие и да възстанови загубеното при удара.

Екипът на Дейвид Олбрайт следи от години иранската ядрена програма чрез търговски сателитни снимки и в този доклад комбинира собствения си анализ на кадрите с израелските твърдения за обекта. Бележките към изображенията описват мащабно разчистване. Сградите, ударени през март, са изравнени със земята, а отломките им са извозени. Освен това са отстранени щетите по склона над комплекса. На паркинга пред охранявания периметър, по пътищата, които просичат терена, и около сградите в комплекса има превозни средства, включително товарни камиони, които след приключване на разчистването ще започнат редовно движение, смятат анализатори. Това е продължило от началото на септември до началото на октомври.

Земните работи се извършват върху бетонна площадка на върха на хълма. Отгоре тя прилича на вътрешен двор с дървета по краищата, а докладът я описва като повърхност, оформена така, че да прилича на двор: сянката на снимка от ноември 2021 г. издава, че бетонът е повдигнат над терена, а при поглед отстрани се вижда пространство под него. Площадката е излята през 2014-2015 г. Изкопът на хълма от началото на 2015 г. сочи връзка с входовете към бункерите по-надолу – помещения, вградени в самия склон. В своята оценка на щетите ISIS определя бетона като вероятен покрив на постройка, отчасти издигната над терена и отчасти вкопана в него. Ударът на 3 март е пробил този покрив, образувайки 5-6 по-малки кратера, разрушил е три големи сгради на повърхността, оставяйки голям кратер в склона над входовете.

Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха удара още на 3 март. Според тях комплексът е бил използван от „група ядрени учени, работили по разработката на ключов компонент за ядрено оръжие“, а надписът към видеото гласи, че обектът е бил „предназначен да осигури необходимите знания и да развие способностите за разработката на ядрено оръжие“. В своето обръщение на иврит говорителят на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин нарече обекта „тайния ядрен щаб“ и каза, че след ударите през юни 2025 г. режимът „е преместил част от способностите си в тайни бункери“ и „се е опитал да поднови усилията си и да ги скрие“. IDF така и не уточни какъв е компонентът. По думите им разузнаването е проследило преместването и така е открило мястото. Комплексът се намира в парк, разположен край пътя за Соханак, близо до конна база, зад висока стена с контролно-пропускателни пунктове и наблюдателни кули.

В майския си анализ ISIS се позовава на Le Monde, според който комплексът е участвал в „метализацията“. Анализаторите свързват този термин с металургията на урановото ядро на бомбата: превръщане на уранов тетрафлуорид в метал, топене в специална пещ, отливане и обработка. Според същия анализ Минзадехей е бил военен обект още преди войната, вероятно на Организацията за отбранителни иновации и изследвания (SPND), мишена на санкции от Държавния департамент на САЩ през 2014 г. като организацията с основна отговорност за изследванията в областта на ядреното оръжие. Ако израелското твърдение за възстановена способност е вярно, институтът допуска връзка с центъра „Шахид Мейсами“ на SPND, ударен два пъти през юни 2025 г. В работен документ до Конференцията по разоръжаване в Женева от септември 2025 г. Израел описва оборудването там като металургично и твърди, че след преустройство може да служи за изработка на ядра от делящ се материал.

Друга следа води до 2018 г. Профилът IntelliTimes, който пише на иврит за разузнаване и сигурност, твърди на 24 септември, че ядрената инфраструктура е изградена в комплекса още през 2022 г. „под прикритието на конеферма и ограден парк“ и поема част от средствата на „ядрения склад“. Сред тях профилът посочва „средства за производство на ядра от обогатен уран и на взривното вещество, нужно, за да се отлее в тях детонационната верига“. Авторът добавя, че досега никога не са разкрити доказателства от вътрешността на новия комплекс.

„Ядреният склад“ се намира в Тургузабад – квартала на Техеран, където според изказването на премиера Бенямин Нетаняху от трибуната на Общото събрание на ООН през септември 2018 г. е имало таен склад. Иран вече го беше опразнил: по оценка на ISIS оттам са изнесени над 12 транспортни контейнера ядрен материал и оборудване. Инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) посетиха мястото в началото на 2019 г. и откриха следи, които сочат, че там е съхраняван материал за ядрена бомба или замърсено оборудване. Оттогава агенцията настоява Иран да обясни къде са преместени материалът или оборудването. Ако IntelliTimes е прав, част от отговора е в Минзадехей.

Инспектори в Минзадехей няма. На 9 септември Бордът на гуверньорите на МААЕ докладва Иран на Съвета за сигурност на ООН за пръв път от 20 години. Решението беше прието с 23 гласа „за“. Русия, Китай, Нигер и други 8 държави се въздържаха. Техеран допуска инспектори само до незасегнати обекти като атомната централа в Бушер, а посланикът определи безопасния достъп до бомбардираните обекти като „материално невъзможен“. Към 7 октомври иранските власти не са коментирали доклада за Минзадехей.

В деня на публикацията вицепрезидентът Джей Ди Ванс посочи в Аляска, че Ислямската република трябва да направи „нещо значимо“ с капацитета си за обогатяване, за да приключи войната: „Ако не искате ядрено оръжие, защо ви е гориво, обогатено до 60%?“. Същия ден Доналд Тръмп заяви на събитие на Anduril в Спароус Пойнт, Мериленд, че САЩ трябва да „приключат“ с войната „по добрия или по не толкова добрия начин“. Администрацията продължава да твърди, че ударите през юни 2025 г. са унищожили иранската ядрена програма, макар че по думите на израелската армия учените от Минзадехей са се преместили там именно след тези удари.

Извозените развалини, възстановеният склон и пълният паркинг месец по-късно показват, че Техеран не изоставя обекта. Сателитът обаче не вижда какво има под бетона, а бързото разчистване на ударен обект има и друг прецедент. През август 2025 г. ISIS описа как Иран изравнява и почиства кампуса Можде, който е седалище на SPND и беше атакуван по време на 12-дневната война от юни 2025 г. Тогава той оцени това като вероятен опит за заличаване на следите преди евентуална инспекция. След това в „Шахид Мейсами“ също бяха сортирани и извозени развалини, а по израелската версия учените продължиха работата си на друго място – в Минзадехей. Изкоп над пробита подземна постройка и камиони в границите на комплекса биха изглеждали по същия начин и ако Иран изважда оцеляло оборудване, укрепва напуканата конструкция или я запечатва.

До хангарите на севернокорейската дронова база в Панхьон разчистват земеделска земя

Преглед на зоната на летище Panghyon и свързаните с нея съоръжения за дронове. 📸 Снимка: Planet Labs/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Към съоръжението вероятно е добавено ново производствено хале, а на близката перона и пътека за рулиране е положен нов асфалт. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Ново, голямо, неизвестно съоръжение се изгражда непосредствено южно от завода за сглобяване на Пангхьон, 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Допълнителна дейност във завода за производство на самолети Пангхьон, която е запечатана на сателитни снимки от 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

🇰🇵🏗️ От началото на септември до хангарите на основната база на Северна Корея за разработване и изпитания на дронове се разчиства парцел земеделска земя. Работата личи на търговски сателитни снимки на летище Панхьон в провинция Северен Пхьонан и може да означава намерение обектът да бъде разширен, пише аналитичният сайт 38 North в доклад от 30 септември. Парцелът е разположен между задната страна на два хангара и една рулежна алея, като разчистването беше предшествано от общи подобрения на базата през лятото.

Авторът на доклада Мартин Уилямс отбелязва, че не е ясно дали разчистването е за ново строителство, и препоръчва мястото да се следи. Според него то е само един от проектите, които текат в района и показват значението на обекта за дроновата програма на страната.

Летище Панхьон, наричано още Кусон, е тясно свързано с авиационна промишленост на Пхенян, както и сравнително новата му програма за разработка на дронове. Според предишен доклад на същото издание от септември 2025 г. именно тук е домът на програмата, която държавните медии назовават Комплекс за технологии на безпилотната авиация. До летището е зоната за поддръжка на самолети. На около 3 км на югоизток е Монтажният завод на Панхьон, а още по-нататък, защитен от хълмове, е Самолетният завод на Панхьон.

Обектът се разраства бавно от появата на първите хангари за големи дронове през 2024 г. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) 7 нови хангара, широки по 40 метра, са построени от юли–август 2024 г. Готови са до 28 март 2025 г. и се добавят към по-стари хангари, широки 50 и 24 метра. В хангарите от 2024 г. се помещават големите дронове, сред които Saetbyol-4 и Saetbyol-9, пише 38 North в доклада си от март. Първият е предназначен за стратегическо разузнаване и има размах на крилете около 35 метра, а корпусът му копира американския RQ-4 Global Hawk. Вторият, определян от държавните медии  като многоцелеви боен дрон, има размах около 20 метра и копира американския MQ-9 Reaper. Двата типа бяха представени публично за първи път на изложба на въоръжения на 26 юли 2023 г. Тогава Ким Чен Ун разведе из нея тогавашния руски министър на отбраната Сергей Шойгу. В доклада си от септември 2025 г. 38 North пресмята по серийните номера от кадрите на държавната телевизия, че Пхенян е произвел поне два Saetbyol-4 и най-малко шест Saetbyol-9.

Приликата е само по корпусите, уточнява CSIS: корейските дронове не са клонинги и според оценката му не носят оборудване, което да доближава американското. Институтът оценява и значението на програмата: ако Северна Корея успее да разработи и разположи дрон от клас Saetbyol-4 по демилитаризираната зона с Южна Корея в обхвата на зоната за идентификация на ПВО (ADIZ), това ще разшири значително обхвата и своевременността на информацията ѝ за обстановката на полуострова и около него.

Ким лично присъства на изпитанията в Панхьон. През януари 2024 г. държавната телевизия показа как той извършва оглед на Saetbyol-4, паркиран на пистата. На 26–27 март 2025 г. той проследи полета на дрона, който според държавните медии е потвърдил неговата способност да проследява и наблюдава различни стратегически цели и действията на противниковите войски по суша и море. На 18 септември 2025 г. Ким посети комплекса и проследи изпитания на стратегически и тактически разузнавателни дронове, както и многоцелеви дронове. Той се позова на реалностите на съвременното бойно поле, открои развитието на основните технологии и изкуствения интелект за дронове като първостепенна задача за модернизацията на въоръжените сили и поиска да се разшири серийното им производство, съобщи KCNA.

Докладът от 30 септември описва 3 други проекта. Първият са най-новите допълнения към самия летищен комплекс: вероятно производствено хале, чийто покрив е поставен през лятото, и нова настилка на алеите за рулиране и един перон; основната писта не е пипана. Вторият е голям обект в строеж непосредствено на юг от Монтажния завод, видим на снимка на компанията за сателитни изображения Vantor от 28 септември. През лятото там бяха положени основите на нови сгради, а повечето постройки, включително три огромни халета, още нямат покриви. По оценка на 38 North обектът едва ли ще бъде завършен преди 2027 г.

Третият проект се намира в Самолетния завод на Панхьон, където е съборена малка сграда в южния край на обекта. По-рано тази година там са приключили основните работи по новите производствени халета, а със събарянето се освобождава голямо място за още едно, ако ръководителите на завода пожелаят.

Публикацията на изданието от 25 март описва по-ранното състояние на новия обект: най-малко три халета с дължина по 125 метра, две широки около 37 метра и едно широко 30 метра, заедно с помощните сгради. Предназначението на целия комплекс и тогава не е било ясно. В нея се разглежда и мащабен промишлен комплекс в две долини източно от летището. Строежът там започна през юли 2024 г. със събарянето на старите сгради, а през зимата бяха завършени три нови производствени сгради и помощни постройки. Най-дългата е хале с дължина 225 метра, свързано с покрит проход с още две сгради; трите в една линия са дълги общо 415 метра.

Отделно от собствената ѝ програма севернокорейски работници участват в производството на руски бойни дронове. Това отбелязва в доклад от септември 2026 г. Многостранният екип за мониторинг на санкциите (MSMT), в който влизат САЩ, Южна Корея, Япония и още 8 държави: до 25 000 севернокорейци работят в завода за дронове в Алабуга, Република Татарстан. Според същия доклад между 15 000 и 30 000 работници от страната са били в Русия към края на 2025 г. и почти всички са влизали в страната със студентски визи, по схема, която позволява заобикаляне на санкциите на ООН. Средният годишен доход на един работник е около 7500 долара, а по-голямата част от него отнемат севернокорейските власти, съобщава „Медуза“.

Разширяването в Панхьон върви паралелно в няколко посоки: хангари за големи дронове, производствено хале с нов покрив, застрояване на съседен терен и място за още едно хале в Самолетния завод. За какво ще служат новият обект и разчистеният парцел, засега не е ясно. Следващите снимки ще покажат дали на парцела до хангарите се появяват основи или техника, дали над големите халета на новия обект се поставят покриви и дали на мястото на съборената сграда израства ново хале.

Британските ВВС заглушават чужди спътници от година с наземна система

🇬🇧🛰️ Кралските военновъздушни сили на Великобритания използват от около година наземна система за електронна война срещу чужди спътници, съобщават BBC и The Telegraph, цитирайки неназовани източници в отбраната. По думите на един от тях системата вече е използвана „за да възпрем нашите противници“. Разкритието съвпада със създаването на първото британско специално подразделение за противодействие на заплахи в космоса – Трета ескадрила за космическо въздействие (No. III Space Effects Squadron).

Двете медии разкриха съществуването на заглушителя на 23 септември. Според BBC той може да затрудни чужди спътници да проследяват британските подводници с ядрено оръжие и да наблюдават чувствителните операции, включително на специалните части. The Telegraph цитира висш представител на отбранителното ведомство, според когото устройството „заслепява“ разузнавателните спътници, като им пречи да предават данни към наземните станции. Изданието смята, че системата е използвана за прикриване на движения на специални части и на военни бази от сателитно наблюдение. Събеседникът характеризира способостите на Обединеното кралство в тази област като „водещи в света“, но отказва да уточни срещу чии сателити е бил използван заглушителят. Публичното название на системата не е известно.

Същият източник дава пример за възможно приложение при конфликт: ако противник използва спътникова връзка, за да управлява оръжие, насочено към британските сили, заглушителят може да прекъсне връзката. Описаният механизъм не предполага физическо унищожаване на спътника, а смущаване на сигналите, чрез които той получава команди и предава данни. В този смисъл „заслепяването“ значи да се прекъсне обмена на информация, а не непременно да се въздейства върху сензори. Ефектът е описан като временен, докато продължава излъчването, и не създава отломки в орбита.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви, че новата ескадрила ще противодейства на враждебни действия, включително с радиоелектронни средства, и ще затруднява, ограничава или блокира действията на противника. Тя ще подкрепя както отбранителни, така и настъпателни космически операции и ще се разраства с въвеждането на нови системи.

Доскоро Британското космическо командване разполагаше с Първа ескадрила за космически операции и Втора ескадрила за космическо предупреждение, които следят обстановката в космоса и предупреждават за заплахи. Трета ескадрила е първата, създадена специално за противодействие. The Telegraph отбелязва, че именно тя управлява заглушителя. Формированието е част от усилията за подсигуряване на контрол над космическото пространство, заложени в националната космическа стратегия. До 2030 г. тя предвижда 880 млн. паунда за разузнаване от орбита и контрол на космическото пространство.

Обединеното кралство официално се отказа от изпитания на противоспътникови ракети, които разрушават мишената си. Според The Telegraph страната няма оръжия в космоса, а висшето ѝ военно командване счита разполагането на такива за безотговорно и не проявява интерес към него. Описаната наземна система има съвместимост с тази позиция: тя въздейства с радиосигнал, насочен към временно прекъсване на връзката, без физическо унищожаване на чуждия апарат.

Разкритието съвпадна с първата британска конференция „Космическа мощ“ (Space Power) в Лондон. На нея речи произнесоха министърът на отбраната Уес Стрийтинг и началникът на щаба на ВВС, главен маршал на авиацията сър Харв Смит.

„Контролът над моретата беше основата на възпирането през XIX век“, припомни Стрийтинг. През XX век, продължи той, тази роля е имал контролът над небето, а „този век ще зависи от контрола над космоса“. По думите му зависимостта на Обединеното кралство от сателити е „точно причината те все повече да са под заплаха“. Той посочи значението им за навигацията, мобилните мрежи, банковите приложения, прогнозите за времето, енергийните доставки и финансовите разплащания. Според цитирана от него оценка загубата само на GPS би струвала на британската икономика 1,4 млрд. паунда дневно.

Министърът заяви, че заплахата нараства, развива се по-бързо и става все по-сложна. Като аргумент той посочи увеличението със 70% на общия брой действащи китайски и руски спътници между 2019 и 2021 г. Сам по себе си този ръст обаче не установява предназначението им или намеренията за използването им. Стрийтинг припомни и разкритие от тази година, според което от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. два руски спътника са прихващали комуникациите на поне 12 европейски спътника.

Смит говори за „безпрецедентни заплахи“, както и за „все повече безотговорни и провокативни действия“ от противници. Първият му пример беше от май. По думите му британското командване е проследило как 5 руски военни спътника се приближават до 2 финландски търговски апарата на разстояние, което позволява бързо допълнително сближаване. Той определи маневрите като „необичайни и опасни“. Министерството не назова двата финландски спътника.

Отделен анализ на американската компания Integrity ISR, публикуван на 22 май, свързва руските маневри с конкретен апарат. Според него към средата на месеца 5-те сателита от „Космос-2610“ до „Космос-2614“ са променили наклона на своите орбити от 97,0 на 97,8 градуса. Така този показател се изравнява с наклона на орбитата на ICEYE-X36 – радарен спътник на финландско-американската компания ICEYE, чиято спътникова групировка доставя изображения на Украйна от 2022 г.

Промяната на орбиталната равнина изисква значително количество гориво и може да представлява стъпка към сближаване с друг сателит. Според изчисления на Integrity ISR маневрата изисква промяна на скорост от 105 метра/сек. за всеки от 5-те руски спътника – необичайно голяма според анализаторите за апарати за наблюдение или комуникации. Изравняването на орбиталния наклон обаче само по себе си не доказва, че орбитите съвпадат, нито установява намерение за нападение. Анализът посочва един възможен обект на интерес и не изяснява самоличността на двата апарата, за които говори Смит.

Вторият пример на Смит е от юни, когато руска сателитна групировка е била определена като източник на смущения в GPS сигнала над Европа, Гренландия и Канада. По думите му тези смущения са регистрирани през поне 75 дни от 2019 г. насам. Изследване, публикувано в списание Navigation от екип с участието на Тод Хъмфрис, свързва краткотрайни прекъсвания с продължителност до около 10 секунди с руски сателити.

Опитите за въздействие върху британски спътници бяха описани публично още на 3 октомври 2025 г. от тогавашния началник на Британското космическо командване, генерал-майор Пол Тедман, заяви пред BBC, че Русия всяка седмица се опитва да заглушава британски военни спътници с наземни системи. По думите му други спътници използват бордовата си апаратура, за да следят британските и да се опитват да събират информация от тях.

Британското разкритие идва 9 дни след американско изявление за разполагане на оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС на САЩ Трой Мийнк обяви на конференцията Air, Space & Cyber в Мериленд, че САЩ са разположили в космоса „оръжия за контрол на космоса, способни да защитават обединените сили от враждебни действия“. Мийнк не уточни вида на оръжията или кога са били разположени.

Китайското външно министерство предупреди срещу превръщане на космоса в „бойно поле“ и надпревара в усилията по превъоръжаване. Москва заяви, че космосът трябва да бъде „свободен от всякакви оръжия“. САЩ от своя страна обвиняват Русия и Китай, че разработват свои собствени активи за космическа война, сред които електронни заглушители, лазери за заслепяване на спътници и снаряди, изстрелвани от апарат в орбита.

Американският наземен аналог на британската система е публично известен. На 8 юни Космическите сили на САЩ приеха на въоръжение заглушителя Meadowlands на L3Harris — мобилна система от наземни радио установки, прекъсвайки сателитнни комуникации на противника. Тя е наследник на Counter Communications System, използвана от 2004 г. САЩ открито признават, че разполагат с подобни средства, от повече от две десетилетия. Следователно ключовото в британското разкритие е не появата на нов клас оръжие, а самото твърдение, че британска система вече е била използвана.

Източникът описва употребата ѝ като възпиране. Публичното разкриване на подобна възможност може да служи като предупреждение към потенциален противник. В този ред на мисли изявлението за около година използване на заглушителя може да има по-съществено значение като част от възпирането, отколкото като свидетелство за технически пробив. Публичната информация не позволява да се оцени ефективността му.

Обединеното кралство разполага с малък брой военни спътници за наблюдение и комуникации и в космоса разчита предимно на значително по-голямата сателитна групировка на Космическите сили на САЩ. Докато Вашингтон заявява, че разполага с оръжия в орбита, описаното британско средство въздейства от земята и има временен ефект. Това очертава сегашния публично заявен подход на Лондон, но не доказва, че всички бъдещи британски средства ще бъдат наземни и обратими.

Разпределянето на предвидените 880 млн. паунда ще даде по-конкретна представа за посока на развитие. Приоритет за наземни системи и космическо разузнаване би подкрепил очакванията за продължение на този подход. Обявяването на британска програма за апарати, предназначени да поразяват чужди спътници в орбита, би означавало промяна. Програма само за близки орбитални маневри би изисквала отделна нова оценка на предназначението и сама по себе си не може да бъде доказателство за такава промяна.

ВВС на САЩ закриват изследователския си институт за китайската аерокосмическа мощ

🇺🇸📉🇨🇳 Ръководството на China Aerospace Studies Institute (CASI) съобщи за решение за поетапно закриване на института – структурата, определена в устава си от 2021 г. като водещ център на ВВС на САЩ за изучаване на аерокосмическите способности на Китай. Според директора Брендън Мълвейни от 1 октомври всички щатни длъжности в CASI са оставени без финансиране. Решението е взето от Air University, образователната структура на ВВС във военновъздушна база Максуел, Алабама. Мълвейни го обяви в писмо до абонатите на института, споделено в социалните мрежи на 22 септември.

Писмото описва постепенно прекратяване на дейността. CASI ще изпълни поетите ангажименти, доколкото е възможно, поне до март 2027 г. Служителите временно ще продължат да работят и да получават заплати като персонал извън предвидения щат, докато ръководството им оказва съдействие да си намерят други позиции. Публикуването на доклади ще продължи, тъй като има подготвени материали. Ще се провеждат и вече договорените въвеждащи курсове за Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Отменено е събитието за 10-годишнината на института, насрочено за февруари 2027 г. Според директора на института той ще затвори, след като всички цивилни служители напуснат.

По-рано на същия ден говорител на ВВС на САЩ представи различна перспектива пред Breaking Defense. Според него цивилни служители вече няма да бъдат назначавани в CASI заради текущо преструктуриране на цивилния персонал в Командването за авиационно образование и подготовка, на което Air University е подчинена от 1993 г. Говорителят обаче заяви, че мисията на института продължава и задачите му ще се изпълняват от назначените военнослужещи. Засегнатите цивилни служители ще останат на сегашните си позиции до следващо разпореждане, като ще се разглеждат възможностите за преназначаването им.

Breaking Defense публикува тази позиция в 21:46 UTC под заглавие, че институтът ще продължи да работи въпреки съкращенията. Съобщението на директора се появи 38 минути по-късно. Впоследствие изданието промени заглавието и добави уточнение за обявеното закриване. Към сутринта на 23 септември то все още очакваше отговор на искането си за разяснение.

Двете съобщения оставят неясно бъдещето на организацията и начина, по който ще се изпълняват задачите ѝ. Възможно е изследователската мисия да бъде запазена, а CASI да спре да съществува в сегашния си вид. Говорителят описва пренасочване на кадри и продължаване на дейността с военнослужещи. Директорът посочва конкретен орган, срок и механизъм: решение на Air University за премахване на финансирането на щатовете от 1 октомври. Писмото дава по-подробна картина на предстоящата промяна, но само по себе си не замества административния или бюджетния акт.

Публичните биографии на хората от екипа показват каква експертиза е заложена на карта. Мълвейни служи 25 години в морската пехота, има над 2000 летателни часа на щурмови хеликоптер AH-1W Cobra и докторат по международни отношения от Фуданския университет в Шанхай. Ръководителят на изследванията Кевин Полпитър е специалист по китайската космическа програма, работил за CNA и RAND. Стив Смит завършва 32-годишна служба в разузнаването на ВВС като военновъздушен аташе в Пекин. Старшият изследовател Илай Тирк работи в CASI от 2021 г. по въпросите на военната авиация на НОАК и завършва съвместната програма на университета „Джонс Хопкинс“ и Нанкинския университет.

Този състав съчетава военен опит, академична подготовка и специализирани познания за Китай. Горните биографии не доказват непременно, че задачите му не могат да бъдат поети от други изследователи, сред които и военнослужещи. Те обаче показват защо прехвърлянето на функциите не гарантира съхраняване на натрупаните знания и професионални връзки.

CASI е основан през февруари 2017 г. През юли 2021 г. тогавашният началник-щаб на ВВС генерал Чарлс Браун-младши утвърди устав, който определя института като водещия център на ведомството за изучаване на Китай и неговите аерокосмически способности. Институтът работи в авиобаза Максуел и в Националния университет по отбрана във Форт Макнеър, Вашингтон.

Последният му доклад е публикуван на 21 септември, ден преди съобщението за закриване. Той разглежда китайския Национален план за космическа наука за периода 2024–2050 г., представен на 15 октомври 2024 г. от Китайската академия на науките съвместно с двете китайски космически агенции. Планът предвижда одобряването на 5-8 научни мисии до 2027 г., около 15 към 2035 г. и над 30 към 2050 г.

Авторите разглеждат научните цели като реални, но анализират и възможното военно приложение на всяка предвидена технология. Сред тях са получаването на изображения в терахерцовия диапазон, радари в P- и L-обхват за локализиране на скрити обекти и 3D наблюдение на ветровете при всякакви метеорологични условия. Според анализа тези технологии биха могли да осигурят многослойно сензорно покритие над Тихия океан с обновяване на информацията почти в реално време.

Изводът е свързан със скоростта на използване на събраните данни. Авторите оценяват, че съчетаването на постоянно наблюдение, обработка на информацията на борда на спътниците и устойчиви комуникационни връзки може да съкрати цикъла за вземане на решения на НОАК от часове до броени минути. Това е оценка за евентуалния ефект от интегрирана система, а не констатация, че Китай вече разполага с всички описани способности.

Първият публичен сигнал за бъдещето на CASI се появи в понеделник, 21 септември. Цивилен служител съобщи онлайн, че длъжността му се премахва, и заяви, че ВВС планират да затворят института. Новината идва в седмицата на предвиденото държавно посещение на Си Цзинпин в САЩ от 23 до 25 септември, със среща с Доналд Тръмп в Белия дом на 24 септември. Нито позицията на ВВС, нито писмото на директора свързват кадровото решение с посещението. Самото съвпадение във времето не установява такава връзка.

За сходни изследователски структури в другите видове въоръжени сили не е обявена аналогична промяна. Военноморският колеж заяви пред Breaking Defense, че не очаква изменения в числеността или капацитета на China Maritime Studies Institute. Army University не отговори на запитването за China Landpower Studies Center към Военния колеж на Сухопътните войски.

Решението за CASI се вписва в по-широк контекст на съкращения и последващи искания за възстановяване на цивилен персонал. В разгара на инициативите на Департамента за правителствена ефективност през 2025 г. съвместен анализ на Breaking Defense и Американския предприемачески институт установи, че са били премахнати десетки хиляди цивилни длъжности в Пентагона.

Според Air & Space Forces Magazine бюджетното искане на ведомството на ВВС, обхващащо и Космическите сили, за фискалната 2026 г. предвижда намаление с около 5700 еквивалента на пълна заетост. За 2027 г. посоката е обратна: поискано е финансиране за още 6027 – 4115 във ВВС и 1912 в Космическите сили. 70% от увеличението е предназначено да компенсира незаети позиции вследствие на предишните съкращения. Това са бюджетни показатели за обема на труда, а не непременно същият брой отделни служители. Освен това искането не означава, че назначенията вече са одобрени или извършени.

За CASI е посочено само преструктурирането на цивилния персонал в съответното командване. По-общото искане за нови назначения не показва дали институтът ще запази финансиране или дали експертизата му ще бъде съхранена другаде.

Основният риск е разпадането на екип с натрупани знания и установени работни отношения. Наличната информация не позволява да се определи колко време би отнело възстановяването му. Тя обаче поставя конкретен въпрос: ще има ли достатъчно подготвени специалисти, които да продължат изследванията със същия обхват и последователност?

Реалното изпълнение на решението ще стане ясно от финансирането след 1 октомври, преназначаването на служителите и евентуални потвърдени назначения на Полпитър, Смит и Тирк извън CASI. Възстановяване на средствата или сформиране на устойчив изследователски екип с нужната езикова и предметна подготовка би променило оценката относно загубата на капацитет. Самото назначаване на военнослужещи обаче не би доказало, че решението за закриване е отменено.

Засега CASI продължава да работи, но според директора му се подготвя за закриване. Институтът получава това известие в седмицата, в която публикува анализ как Китай би могъл да ускори военните си решения чрез по-добро събиране и обработване на информация. Неизясненият въпрос за ВВС е как ще съхранят собствения си капацитет да разбират тези промени.

📸 Снимка: Карти за игра на Китайския институт за аерокосмически изследвания са поставени на маса по време на събитието „Разбиране на китайската аерокосмическа сфера“ във военновъздушна база „Андрюс“, Мериленд, на 21 април 2025 г. (U.S. Air Force/Senior Airman Gianluca Ciccopiedi)

Поне 25 американски самолета-цистерни отново в Ал-Удейд, разпръснати по перона

🇺🇸✈️🇶🇦 ВВС на САЩ са разположили най-малко 25 самолета-цистерни в катарската авиобаза Ал-Удейд според разчет на сателитен кадър от европейската програма Copernicus. Изображението е споделен на 21 септември в X от Egypt's Intel Observer – профил, който от месеци следи американската авиация в региона по публично достъпни източници. Самолетите са паркирани на разстояние една от друга, а броят може да е най-големият от началото на войната срещу Иран. На кадъра са писани 18 самолета на главния перон източно от пистите, 4 на южната стоянка и 3 на отделна площадка на запад.

Самолетите-цистерни зареждат изтребители с гориво във въздуха, увеличавайки обсега им и времето, през което могат да останат над целта. Кадърът от Sentinel-2 има разделителна способност около 10 метра. Това позволява да се оцени броят и разположението на машините, но не и надеждно да бъде установено дали са KC-135 Stratotanker или по-новите KC-46 Pegasus. ВВС на САЩ разполагат в региона и с двата типа.

Танкерите се връщат в Ал-Удейд след две изтегляния през пролетта. На 10 февруари в базата имаше 16 KC-135, които ВВС на САЩ започнаха да извеждат поетапно. На 20 февруари бяха останали едва 7, докато на 24 февруари – само 4. На 27 февруари, ден преди началото на съвместната операция на САЩ и Израел срещу Иран, в Ал-Удейд вече нямаше нито един танкер. The War Zone определи изтеглянето като очаквана стъпка: в базата се намира изнесеният щаб на Централното командване на САЩ и тя би била сред първите ирански цели. В началото на март иранска балистична ракета я порази, изваждайки от строя Обединения център за въздушни операции.

През юни танкерите започнаха да се връщат в ограничено количество, докато действаше примирие между двете страни. То се разпадна окончателно в началото на юли. По данни на Бабак Тагвайе, споделени в Key Aero, още на втория ден от подновените боеве американските сили отново изведоха танкерите от базата. Самолети бяха прехвърлени към авиобаза Принц Султан в Саудитска Арабия и летищата „Бен Гурион“ и „Рамон“ в Израел. Към средата на юли в страната имаше най-малко 60 самолета-цистерни от ВВС на САЩ. Тяхното струпване на основното гражданско летище в страната разпали разногласия между транспортния министър Мири Регев и Централното командване, а новопристигащите машини бяха насочени към базите на израелските ВВС.

Връщането на танкерите беше съпроводено с активност от полети в региона. На 19 септември най-малко шест самолета-цистерни, излетели от Катар, летяха над Персийския и Оманския залив. На следващия ден танкера кръжаха край Ормузкия проток заедно с патрулен самолет P-8A Poseidon на ВМС на САЩ.

Разгръщането на самолети на по-голямо разстояние един от друг понижава риска няколко машини да бъдат поразени с един удар. Атаките срещу авиобаза Принц Султан показаха уязвимостта в подобни самолети на стоянките. В средата на март иранска ракета повреди 5 паркирани въздушни цистерни KC-135, съобщават двама американски служители пред The Wall Street Journal. На 27 март ново нападение с балистични ракети и дронове унищожи самолет за радарно предупреждение E-3 Sentry, а сателитни кадри показаха поне един изгорял KC-135. Ранени бяха между 10 и 12 военнослужещи.

Въпреки тези удари снимки от август до 18 септември показват танкерите в Принц Султан в плътни редици на техните обичайни места, без видими допълнителни защитни мерки на стоянките. Egypt's Intel Observer тълкува разликата на Ал-Удейд като отражение на различна оценка на заплаха. САЩ не възприема Иран, хутите или шиитските иракски милиции като сериозна опасност за силите в Саудитска Арабия. По същата логика раздалеченото паркиране в Ал-Удейд, на отсрещния бряг на залива от Иран, би показало по-висока оценка на риска. Катар вече се е сблъсквал с пряка въздушна заплаха: на 2 март катарски F-15QA свалиха два ирански Су-24, летели над Персийския залив на 25 метра над водата към авиобаза и газовия комплекс Рас Лафан.

Емирството не разполага със собствен самолет-цистерна. На 20 август Държавният департамент на САЩ одобри възможна продажба на 4 самолета-цистерни KC-46A на стойност от 4,5 млрд. долара. Евентуална доставка би дала на страната собствени възможности за зареждане във въздуха на нейните F-15QA, Rafale и Typhoon, без да разчита на американски танкер. Засега Катар зависи от чуждестранни самолети-цистерни, включително американските машини в Ал-Удейд.

Разстоянието между самолетите е един от възможните показатели за това как в Пентагона оценяват риска от иранските удари в Катар. По-компактното паркиране би могло да сочи по-ниска оценка на заплахата, а ново изтегляне назад към Саудитска Арабия и Израел – повишена предпазливост заради възможни удари. Нито една от тези промени обаче не би доказала сама по себе си, че опасността е отминала или пък че се очаква нападение. Засега САЩ възстановяват присъствието на своите танкери близо до Ормузкия проток и ги разполагат по начин, който намалява риска от едновременни поражения по няколко машини.

САЩ потвърдиха, че имат оръжие в орбита, но не казаха какво

🇺🇸🛰️ САЩ разполагат с оръжия в орбита, заяви министърът на ВВС Трой Мейнк в основното изказване по време на конференцията „Air, Space & Cyber“, организирана от Асоциация на ВВС и Космическите сили, която се проведе на 14 септември в Нашънъл Харбър, Мериленд. Думите му получиха писмено потвърждение от Космическите сили само няколко часа по-късно пред изданието TWZ, но без данни за вида оръжие, полезния товар и начина, по който би било използвано.

Мейнк заяви, че САЩ продължават да се подготвят за променящите се заплахи, където и да възникнат те. По думите му те вече разполагат с оръжия за космически контрол в орбита, които са способни да защитят съвместно действащите въоръжени сили на САЩ от враждебни действия. Под това се разбират различните видове въоръжени сили, действащи като едно цяло. Като ръководител на Министерството на ВВС Мейнк е най-висшият цивилен ръководител както на ВВС, така и на Космическите сили.

Попитан непосредствено след речта дали ще поясни какво има предвид, той подчерта, че формулировката е добре обмислена предварително: „Тази фраза беше много внимателно обмислена. Затова се придържам към казаното.“ На среща с журналисти по-късно същия ден той повтори това още по-категорично: „Няма да навлизам в подробности за вида на оръжието.“

На въпроса защо изявлението идва точно сега Мейнк обясни, че ведомството е обсъждало продължително време как да говори по темата публично, като този избор е бил повлиян от множество фактори. Той свърза оповестяването с възпирането, но заяви, че разкриването на подробности за американската дейност не би помогнало за нея. Затова отказа да уточни дори дали са провеждани изпитания.

Отказът от подробности е съществена част от начина, по който Мейнк представи съобщението. Думите му показват стремеж да бъде оповестено наличието на способности, които могат да имат възпиращ ефект, но без да се разкриват техните характеристики. От това обаче не следва, че възпиращата им стойност зависи единствено от публичното признание или че всяко допълнително уточнение непременно би я намалило.

Писменият отговор на Космическите сили очертава по-ясно какво ведомството е готово да разкрие. Техен говорител заяви пред TWZ, че дългогодишната американска политика предвижда защитата на съвместно действащите въоръжени сили във всички области на военните действия. Той допълни, че САЩ повишават готовността си срещу съществуващите заплахи и разполагат в орбита с оръжия за космически контрол.

В предоставеното обяснение космическият контрол обхваща мисии за противодействие на противника в космоса и за установяване на контрол там. Те включват кинетични и некинетични средства за нарушаване, ограничаване и при необходимост унищожаване на противникови способности. Според Космическите сили тези средства могат да се използват както настъпателно, така и отбранително, по решение на съответните бойни командвания.

TWZ изрично попита дали това означава, че въоръжените сили на САЩ разполагат в орбита едновременно с кинетични средства, например физически прехващачи, и с некинетични средства, например апаратура за електронна борба. Космическите сили повториха отново отказа си от обсъждане на конкретни оперативни методи, полезни товари, технически характеристики и начини на използване. Те добавиха, че с развитието на Космическите сили публичното обсъждане трябва да изяснява доктрината и мисиите, без да разкрива чувствителни оперативни детайли.

Така ведомството потвърди общото твърдение за оръжия в орбита, но не уточни какви са те. Изброяването на кинетични и некинетични средства в описанието на мисиите не установява дали и двата вида реално са разположени там.

Възможните механизми се различават не само по сила, но и по начина на въздействие. Сред примерите за временно въздействие са лазер, заслепяващ оптиката на чужд спътник, без да я поврежда, или система за електронна война, която заглушава връзката му достатъчно дълго, за да позволи на американски апарат да се отдалечи от опасност.

Други възможни средства са физически прехващач, механично рамо за захващане, аерозол за въздействие върху оптиката и слънчевите панели или използване на самия спътник за сблъсък с целта. Това са примери за различни механизми, а не установени характеристики на американското въоръжение. Конкретният начин на използване определя дали въздействието ще бъде временно, трайно увреждащо или разрушително.

Разграничението е ключово и заради риска от възникване на космически отломки. Временно заглушаване или заслепяване не предполага разрушаване на апарата. В същото време обаче кинетичното поразяване е възможно да образува отломки, които застрашават други спътници, включително собствените апарати на нападателя.

Именно това стои в основата на оценка, изготвена от Виктория Самсън, експерт по космическа сигурност от фондация Secure World Foundation. Тя определи изказването като безпрецедентно за държавен служител на САЩ и предположи, че става дума за орбитални заглушители и друга апаратура за електронна война, не за кинетично оръжие. Аргументът ѝ е, че САЩ последователно се обявяват за избягване на образуването на отломки. Това е експертна оценка въз основа на публичната информация. Космическите сили отказаха да я потвърдят или отхвърлят.

В изявлението си Космическите сили се позовават на Договора за космоса, в сила от 1967 г. Той забранява на държавите – страни по него, да разполагат ядрени и други оръжия за масово унищожение в околоземна орбита. Тази конкретна забрана не обхваща конвенционалните оръжия като обща категория. Позоваването на договора представлява заявка за съответствие с него, но не разкрива естеството на разгърнатите активи и само по себе си не изчерпва въпроса за приложимите правни ограничения.

Изказването на Мейнк продължава серия от публични изявления от началото на годината. През февруари генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командващ „Бойни сили“ на Космическите сили, отказа да формулира конкретно защитните мерки на американските спътници, но обобщи позицията си: „Не можеш да бягаш от побойника вечно. Понякога трябва да се обърнеш и да удариш.“

През август генерал Стивън Уайтинг, ръководител на Космическото командване на САЩ, заяви по време на симпозиума по космическа и противоракетна отбрана, че надеждните и публично признати способности за поразяване на противникови апарати са ключов приоритет. „В космоса няма безопасно убежище. Не може да изкопаеш окоп или да вдигнеш щит“, отбеляза той. Космическото командване постави настъпателните способности в орбита на първо място сред потребностите си за периода 2029–2033 г.

Преди изявлението от 14 септември сред публично признатите противоспътникови системи бяха наземната система за противодействие на комуникациите, нейният наследник Meadowlands и мобилният заглушител Remote Modular Terminal. Те действат чрез радиосмущения, без кинетично въздействие.

През 2022 г. администрацията на Джо Байдън обяви едностранен мораториум върху провеждането на разрушителни изпитания на противоспътникови ракети, изстрелвани от земята. Към момента не е известно дали тази политика продължава да се спазва. Посоченият ѝ обхват обаче не представлява обща забрана за разработване на други противоспътникови средства. Междувременно прехващачите, базирани в космоса, заемат централно място в противоракетната инициатива „Златен купол“ на администрацията на Доналд Тръмп.

Публичното признание може да има и политически последствия, различни от търсеното възпиране. Това би могло да даде аргумент на Пекин и Москва да обявят собствено въоръжение в космоса, като се позоват на американския пример. Самсън поставя въпроса за последователността на Вашингтон: след собственото си изявление той трябва да е готов да приеме подобни думи и от водещите си стратегически противници.

Евентуални съобщения от Пекин или Москва през следващите месеци биха били важни за оценката на тази последица, но сами по себе си не биха доказали, че признанието на САЩ е понижило прага за въоръжаване на открития космос. Мълчанието им, дори съчетано с потвърждаване или възстановяване на американския мораториум от 2022 г., също не би доказало успех на възпирането. Засега публично е заявено наличието на американски оръжия в орбита; техният вид, възможности и условия за използване остават неизвестни.

Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.