Южна Корея изстреля успешно последния сателит от „Проект 425“.

🇰🇷🛰️ Южна Корея проведе успешно изстрелване на петия и последен военен разузнавателен спътник в рамките на програмата „Проект 425“, с което завърши дългогодишните усилия за създаване на независима космическа мрежа за наблюдение над Корейския полуостров.

Местното издание The Chosun Daily съобщи, че спътникът, обозначен под №5, е бил изведен в околоземна орбита с ракета носител Falcon 9 на SpaceX от космическа станция Кейп Канаверал в щата Флорида и осъществи успешна връзка с наземните станции веднага след отделянето си.

Изстрелването слага край на проекта, който включва един електрооптичен и инфрачервен (EO/IR) спътник и четири спътника с радар със синтетична апертура (SAR), които осигуряват денонощно наблюдение.

Министерството на националната отбрана заяви, че системата ще позволи на армията да открива и следи евентуални провокации от страна на Северна Корея на всеки два часа, превръщайки се в един от ключовите елемент от системата за превантивни удари на Сеул, наречена „Kill Chain“.

„Това укрепва основата на нашата триосна система за възпиране и повишава значително ефективността на превантивните удари“, уточни ведомството.

Спътникът има резолюция от около 30 см на пиксел, позволяваща прецизно наблюдение на стартови площадки за изстрелване на ракети, придвижване на войски и други стратегически обекти в Северна Корея без значение от метеорологичните условия.

Първият EO/IR спътник беше изстрелян декември 2023 г. След него последваха четирите спътника със SAR между април 2024 г. и ноември 2025 г.

Френската космическа компания Thales Alenia Space, която е ключов партньор в проекта, потвърди своя принос с радарни системи и наземна инфраструктура за данни, описвайки съзвездието от сателити като „високоманеврена платформа за наблюдение с висока производителност“. Компанията работи за държавната Агенция за отбранителни придобивки (DAPA) с Korea Aerospace Industries и Hanwha Systems.

Със завършването на Проект 425 страната възнамерява да разшири своите разузнавателни възможности с изстрелване на още 50–60 малки и микро спътници до 2030 г. Министерството на отбраната обяви, че усилията са част от широк план за „развитие на самостоятелна национална отбрана и космически оперативни способности“.

Frontline Monitor припомня: Северна Корея изстреля „стратегически“ крилати ракети с морско базиране над Жълто море броени часове преди посещението на американския президент Доналд Тръмп в Южна Корея. Ракетите летяха в продължение на два часа в рамките на предполагаем тест за издръжливост. Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея потвърди изстрелването и отбеляза, че извършва анализ съвместно с американските власти.

Китай предоставя сателитни данни на Русия за нанасяне на удари по Украйна

🇨🇳🛰️🇷🇺 Киев разполага с доказателства, че Китай предоставя на сателитни данни, използвани от руската армия за насочване на ракетни удари срещу Украйна, включително по обекти, използвани от чужди компании, заяви днес служител на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ).

Олег Александров отбеляза пред Укринформ, че службата има доказателства за „високото ниво на сътрудничество между Русия и Китай в провеждането на сателитно разузнаване на територията на Украйна“.

Според него целта на това разузнаване е да се определят стратегически цели за атаки.

„В същото време, както видяхме през последните месеци, тези цели могат да са на чуждестранни инвеститори“, добави той. Александров не разкри други подробности относно украинските обекти, за които се смята, че са били ударени с помощта на разузнавателни данни от китайски сателити.

Китай официално заема неутрална позиция по отношение на руската агресия в Украйна, но косвено я Москва посредством продължаваща търговия и доставки на стоки с двойна употреба за Русия.

По време на последната визита на руския президент Владимир Путин в Пекин, където той се срещна с китайския лидер Си Дзинпин, те подписаха над 20 споразумения за сътрудничество в областта на енергетиката, технологиите и други сектори, съобщи агенция ТАСС.

Путин похвали отношенията между двете страни, като заяви, че са достигнали безпрецедентно ниво.

Илон Мъск е наредил прекъсване на Starlink по време на украинската контраофанзива в Харков

🇺🇦📡🇺🇸 По време на решаващата украинска офанзива за отвоюване на Херсонска област от Русия в края на септември 2022 г. Илон Мъск е издал заповед, прекъснала настъплението на украинската армия и накърнила доверието ѝ в Starlink – услугата за сателитен интернет, предоставена от милиардера в началото на войната, за да помогне на Киев да поддържа свързаност на бойното поле.

Според трима души, запознати със заповедта, Мъск е наредил на старши инженер в офисите на SpaceX в Калифорния да прекъсне покритието в райони като Херсон – стратегически регион на север от Черно море, който Украйна се опитваше да си възвърне.

„Трябва да направим това“, е казал Майкъл Никълс, инженерът от Starlink, на колегите си при получаване на заповедта. Служителите са се подчинили, деактивирайки поне сто терминала на Starlink, чиито шестоъгълни клетки са изгаснали на вътрешна карта с покритие на компанията. Този ход е засегнал и други райони под руска окупация, сред които части от Донецка област на изток.

След заповедта на Мъск, украинските сили внезапно се сблъскват с комуникационно затъмнение. Войниците са изпаднали в паника, дроновете, наблюдаващи руските сили, са спрели да работят, а далекобойните артилерийски установки, разчитащи на Starlink за насочване на огъня си, са били затруднени да поразяват целите си.

В резултат на това войските не са успели да обкръжат руска позиция в град Берислав, източно от Херсон, административния център на едноименния регион. „Обкръжението напълно забуксува. Не успяхме“, спомня си украински военнослужещ.

В крайна сметка украинската контраофанзива успя да си върне Берислав, град Херсон и някои други територии, окупирани от руската армия. Но заповедта на Мъск, която не е била известна досега, е първият известен случай, в който милиардерът изключва покритието на услугата над бойното поле по време на активна фаза на въоръжен конфликт. Решението е шокирало част от служителите на Starlink и е променило фронтовата линия на бойните действия, позволявайки на Мъск да вземе изхода от войната в свои ръце.

Описанието на заповедта противоречи на разказа на Мъск за това как той е управлявал услугата Starlink в Украйна по време на войната. Съвсем наскоро, в публикация в X от март Мъск написа: „Никога не бихме направили такова нещо“.

Говорител на SpaceX заяви по имейл, че репортажът на Ройтерс е неточен и насочи репортерите към публикация в X по-рано тази година, в която компанията заяви: „Starlink е изцяло ангажирана с предоставяне на услуги на Украйна“. Говорителят не уточни никакви неточности в този доклад и не отговори на дълъг списък с въпроси за инцидента, ролята на Starlink във войната в Украйна и други подробности относно бизнеса й.

Офисът на украинския президент Володимир Зеленски и Министерството на отбраната не отговориха на запитвания за коментар. Starlink все още предоставя услуги на украинската армия. По-рано тази година Зеленски изрази публично благодарност към Мъск за Starlink.

Не е ясно какво е подтикнало заповедта на Мъск, кога е издадена и колко дълго е продължило прекъсването. Тримата източници на Ройтерс, запознати със заповедта, смятат, че е произлязла от опасения, изразени по-късно от Мъск, че украинските настъпления може да провокират ядрено отмъщение от страна на Русия. Един от тях каза, че прекъсването се е случило на 30 септември 2022 г. Другите двама посочиха, че е било приблизително тогава, но не си спомнят точната дата. Висши американски служители са споделяли опасенията на Мъск, че Русия ще изпълни своите заплахи за ескалация, сподели бивш служител на Белия дом пред Reuters.

Заповедта на Мъск е ранен поглед към властта, която сега магнатът упражнява в геополитиката и глобалната сигурност благодарение на Starlink, бързо развиващата се сателитна интернет услуга, която едва е съществувала в началото на това десетилетие, а към днешна дата осигурява връзка дори в отдалечени райони на света. Още преди кратката си роля като съветник на американския президент Доналд Тръмп, успехът на Starlink и несравнимата свързаност, предлагана от него по цялата планета, даде на Мъск все по-голямо влияние сред политическите лидери, правителствата и армиите по света.

Влиянието на Мъск по военни въпроси в Белия дом и извън него, чрез доминиращото положение на Starlink в сателитните комуникации и влиянието на SpaceX при изстрелванията в космоса, е достигнало измерение, ограничено преди това до суверенни правителства, което разтревожи някои регулатори и законодатели.

„Настоящото глобално господство на Илон Мъск илюстрира опасността от концентрирана власт в нерегулирани области“, заяви по време на дебат по-рано тази година Марта Лейн Фокс, член на горната камара на британския парламент. Парламентаристката е бизнесдама и бивш член на борда на Twitter, сайта за социални медии, който Мъск придоби през 2022 г. и преименува на X.

„Контролът му лежи единствено в ръцете на Мъск, което позволява на неговите прищевки да диктуват достъпа до жизненоважна инфраструктура“, добави тя.

Политическото влияние на Мъск и мащабният му бизнес с федералното правителство на САЩ сега са подложени на изпитание. Откакто напусна ролята на съветник на Тръмп, Мъск е спорил с президента, обяви планове за създаване на нова политическа партия и критикува законопроект за разходи, който според него ще разшири бюджетния дефицит и ще унищожи работни места. Тръмп от своя страна заплаши да прекрати правителствени договори и субсидии за компаниите на Мъск, сред които доходоносни нови отбранителни проекти.

Каквато и да е била причината за решението на Мъск, прекъсването над Херсон и други региони изненада някои от замесените във войната в Украйна, от войски на терен до американски военни и чужди служители, които след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари бяха работили за осигуряване на услугата Starlink за украинските войски. Паническите обаждания от украински служители по време на прекъсването за търсене на информация от свои колеги в Пентагона бяха посрещнати с малко обяснения за това какво би могло да го е причинило, споделиха петима души, запознати с инцидента.

В своята биография на Мъск от 2023 г. авторът Уолтър Айзъксън посочи, че магнатът е наредил на Starlink да деактивира покритието в Крим, който Русия е анексирала от Украйна след инвазия през 2014 г. Според Айзъксън Мъск е вярвал, че планирана украинска атака срещу руски кораби в кримското пристанище Севастопол може да провокира ядрено отмъщение.

След публикуването на книгата, Мъск отрече да е изключвал услугата и заяви, че тя изобщо не е имала покритие в Крим. Той каза, че по-скоро е отхвърлил украинско искане за предоставяне на услуги преди планираната атака на Киев. По-късно Айзъксън призна, че разказът е бил погрешен. Говорител на издателя на Айзъксън отказа да коментира или да го направи достъпен за интервю.

Освен това през 2023 г. компанията SpaceX сподели, че е предприела неуточнени стъпки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за определени дейности, включително атаки с дронове. „Нашето намерение никога не е било те да го използват за нападателни цели. Има неща, които можем да направим и сме направили, за да го предотвратим“, заяви Гуин Шотвел, президент на компанията, на конференция във Вашингтон през февруари същата година.

След началото на прекъсването в Херсон, в някои медии се появиха съобщения за прекъсване. По това време не е ясно дали причината е технически проблем, саботаж или друг фактор. В началото на войната Русия беше организирала голяма кибератака, която наруши услугата на друг сателитен оператор, създавайки подозрения около всяко прекъсване и оставяйки празнота, бързо запълнена от Starlink. Русия отрече да извършва нападателни кибератаки.

Киев разполага с над 50 000 терминала Starlink. Лесно преносими и разгръщащи се, устройствата с размер на кутия за пица комуникират с хиляди сателити на SpaceX, които сега обикалят земното кълбо. Първоначална партида терминали беше предоставена на Украйна от самата компания, след което допълнителни единици пристигнаха от донори, сред които Полша, САЩ и Германия.

Репортажът поставя акцент върху контрола на Мъск над услуги, критични за страни като САЩ, които имат договори за около 22 милиарда долара със SpaceX. Подчертавайки това сам по време на неотдавнашния си спор с Тръмп, Мъск заплаши да извади от експлоатация космически кораб на SpaceX, на който Вашингтон разчита за транспортиране на астронавти и критичен товар.

Заплахата притесни адвокати от Националната аеронавигационна и космическа администрация и те бяха принудени да проучат дали предупреждението на Мъск може да се счита за предизвестие за прекратяване на договора.

„Трябва да има някакви договорни гаранции“, че Мъск няма да прекъсне услуги за американското правителство, отбеляза Лори Гарвър, бивш заместник-администратор на НАСА. „Ще трябва да обмислим доколко САЩ ще се чувстват комфортно да поставят SpaceX в критичния път на националната сигурност.“

Нарастваща зависимост от технологични компании

Тъй като страните все повече разчитат на технологични компании за всичко – от киберзащита до съхранение на данни, въпросът за зависимостта от един или няколко доминиращи доставчици на услуги ще се отнася и за други нации. „Правителствата трябва да обмислят какво означава това“, каза Маркъс Уилет, бивш заместник-ръководител на британска разузнавателна агенция и настоящ старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст със седалище в Лондон.

SpaceX е първата компания, която създава обширна мрежа от комуникационни сателити в ниска земна орбита – регион от космоса, който е по-близо до планетата, отколкото зоните, където са се намирали такива сателити доскоро. Близостта на сателитите, които сега съставляват съзвездието на компанията, позволява на Starlink да предлага космическа безжична свързаност, която е далеч по-бърза от всяка досегашна.

В четвъртък Starlink претърпя рядко глобално прекъсване за няколко часа, съобщи компанията, поради вътрешен софтуерен проблем. Украински военен командир в публикация в социалните медии заяви: „Starlink не работи по целия фронт“, обновявйки публикацията два часа и половина по-късно, за да сподели, че свързаността е възстановена.

С повече от 7900 сателита, които сега са в орбита, SpaceX се превърна в най-големия сателитен оператор в света. Нейните устройства, които предават сигнали помежду си, за да създадат мрежа, която комуникира със земята, съставляват около две трети от всички активни сателити в космоса, според Джонатан Макдауъл, астроном от Центъра за астрофизика, Харвард и Смитсониън.

Starlink започна да предлага услуги през 2020 г. и сега има повече от шест милиона клиенти в над 140 държави, територии и пазари, според публикация на Starlink от юни. Консултантската фирма Novaspace изчислява, че през 2025 г. Starlink ще генерира около 9,8 милиарда долара приходи за SpaceX, или около 60% от приходите на компанията. SpaceX е частна собственост и не разкрива финансова информация, но наскоро Мъск заяви, че очаква ракетната компания да отчете приходи от около 15,5 милиарда долара тази година.

Конкурентите се борят да навлязат на пазара.

OneWeb, европейска услуга, собственост на френската компания Eutelsat, е най-напред, като разполага с около 650 сателита в ниска земна орбита. Тази година Amazon стартира първите сателити за Project Kuiper, конкурентен проект за 10 милиарда долара. Китай разработва редица мрежи, включително държавното предприятие SpaceSail.

Въпреки това Starlink се възползва максимално от предимството си на първи на пазара. Неговите терминали, цени до няколкостотин долара за стандартни модели, са популярни като достъпност и лекота за използване. „Понастоящем няма съществуваща система, която да замени Starlink“, каза Грейс Кануя, анализатор в Novaspace.

В сравнение с геостационарни сателити, използвани за комуникации, огромният брой сателити на SpaceX помага Starlink да бъде по-малко уязвим на заглушаване и атаки. Широкият му обхват го прави ценен в отдалечени и враждебни терени – от бойни полета и въздушно пространство до открито море. В Украйна той е улеснил дейности като пилотиране на дронове, комуникации и разузнаване.

Някои лидери са предпазливи.

В Тайван, вечно предпазливи от конфликт с Китай, служители изразиха тревога за обширните бизнес интереси на Мъск в континенталната част, сред които голяма фабрика за електрически автомобили на Tesla. Желаейки комуникационни резерви в случай на война, Тайван разработва своя сателитна мрежа в ниска земна орбита. Тайвански служители са казали, че правителството може да си партнира и с Kuiper на Amazon.

Говорители на тайванското правителство заявиха, че приветстват чужди сателитни доставчици, но Starlink не е кандидатствал за лиценз в Тайван. Те не отговориха на въпроси за връзката на Тайпе с Мъск.

В Италия правителството извършва оценка дали да използва Starlink за сигурни комуникации на правителството, отбраната и други служби, но някои служители, сред които президентът Серджо Матарела, не са неубедени в уверенията на SpaceX, че услугата им ще бъде сигурна и свободна от намесата на Мъск.

„Повече от думата на Мъск, се нуждаем от гаранции, че не можем да бъдем изключени, и особено че той няма достъп до данните“, отбеляза близък президента човек, който е влиятелна фигура във въоръжените сили.

Полша, голям донор на Украйна, каза пред Reuters, че използва Starlink, както и други военни и търговски системи за сателитна комуникация. Разнообразие от доставчици предлага най-голяма сигурност, дори и на висока цена.

„В мирно време искате най-добрия продукт на най-добрата цена. По време на война искате резервиране. Искате сигурност. Искате дублирани системи, така че ако едната се повреди, все още да можете да използвате другата“, отбеляза външният министър Радослав Сикорски на пресконференция през април.

„Нямаше връзка“

Още преди началото на конфликта, документи, прегледани от Reuters, показват, че SpaceX вече е водила дискусии с американското правителство за предоставянето на Starlink в Украйна. Нейното разгръщане започна, след като руските войски преминаха границата на 24 февруари 2022 г.

Два дни по-късно украинският заместник министър-председател Михайло Федоров поиска помощ от Мъск. „Молим ви да предоставите на Украйна станции Starlink“, написа той в Twitter.

„Услугата Starlink вече е активна в Украйна. Още терминали са на път“, отговори Мъск в туит след 10 часа.

Полша също изигра ключова роля в ранните дни на войната, изпращайки хиляди терминали малко след инвазията. Тази година тя е закупила около 25 000 терминала за целта – близо половината от общия брой, който сега е в Украйна. Освен това тя плаща абонаментните разходи, за да ги държи свързани. Досега страната е похарчила около 89 милиона долара за Starlink за Украйна.

Ежедневната бюрокрация също е облагодетелствана. В началото на конфликта Киев съхраняваше държавни данни в облака и разчита на Starlink за достъп до тях, което помага за поддържането на някои правителствени операции.

„Не сме за никъде без Starlink. Цялата държава беше запазена“, каза бившият украински посланик във Великобритания Вадим Пристайко.

На бойното поле Украйна бързо разгърна Starlink, за да позволи на войските на фронтовата линия да комуникират със своите командири. Услугата също така позволи на операторите на дронове да предават видеопотоци от наблюдение и да локализират и атакуват руски цели.

До септември 2022 г. голяма украинска контраофанзива беше в ход. Силите на Киев напредваха в територии, които Русия беше превзела, включително Херсон. Напредъкът застрашаваше руските логистични линии, което накара Москва да заплаши Запада, включително косвени препратки към Starlink.

В изявление пред ООН, направено същия месец, Москва отбеляза употребата на „елементи от гражданска, включително търговска, инфраструктура в космическото пространство за военни цели“ и предупреди, че „квази-гражданската инфраструктура може да се превърне в легитимна цел за ответни действия“.

Не е ясно дали Русия е опитвала да атакува съоръжения на Starlink. Мъск обаче заяви, че Москва многократно се е опитвала да блокира свързаността. „SpaceX харчи значителни ресурси за борба с руските усилия за заглушаване. Това е сложен проблем“, написа Мъск в X миналата година.

Заповедта на Мъск за прекъсване на Starlink: Притеснения и последици

С усилването на украинската контраатака, руският президент Владимир Путин нареди частична мобилизация на резервисти на 21 септември 2022 г. – първата след Втората световна война. Той също така заплаши да използва ядрени оръжия, ако собствената териториална цялост на Русия е застрашена.

По това време Мъск води седмици на разговори по задкулисни канали с висши служители в Белия дом, по време на които служители на американското разузнаване и сигурност са изразили тревога, че Путин може да изпълни своите заплахи. Мъск също е бил притеснен и е попитал американски служители дали знаят къде и как Украйна използва Starlink на бойното поле, малко след което е наредил прекъсването.

Reuters не успя да установи пълния географски обхват на прекъсването, но според източниците му то е обхванало региони, които наскоро са били завзети от Русия, а покритието на услугата преди заповедта е достигало границите с Русия преди пълномащабната инвазия.

Тарас Тимочко, украински военен специалист свързочник, който по това време е бил разположен в Херсонска област, каза, че прекъсването е нарушило комуникациите за войските, включително колеги на фронта, за няколко часа. „Ако използвахте Starlink за осигуряването на наблюдение на фронтовата линия, щяхте да сте почти слепи“, каза Тимочко, който сега е консултант на „Върни се жив“, неправителствена организация, осигуряваща военно оборудване за въоръжените сили на Украйна.

Марина Циркун, експерт по дронове от Aerorozvidka, организация за въздушно разузнаване, която работи в тясно сътрудничество с украинската армия, също е била в южна Украйна по това време. Сигналът на Starlink е отказал, когато украинските войски са започнали своето настъпление към територия под руска окупация, каза тя пред Reuters. „Когато започнахме да напредваме, нямаше връзка“, каза тя. Прекъсването, което тя и колегите й са преживели, е продължило няколко дни.

На 3 октомври Мъск разгневи Зеленски и други украински служители, като туитна предложение местните жители в анексираните от Русия региони да гласуват дали да останат част от Украйна. Ден по-късно в друг туит Мъск сподели своята тревога относно ескалацията на конфликта.

„Все още много подкрепям Украйна, но съм убеден, че мащабна ескалация на войната ще причини голяма вреда на Украйна и вероятно на света“, туитна той.

След медиен репортаж за прекъсване на Starlink три дни по-късно, Мъск туитна, че случващото се на бойното поле е класифицирано и добави, че до края на 2022 г. SpaceX е била на път да похарчи 100 милиона долара за Украйна. Въпреки че полското и американското правителства дотогава са започнали дарения, милиардерът се оплака от цената на оборудването и услугите, които SpaceX предоставя.

SpaceX не може да финансира съществуващата система безкрайно, отбеляза Мъск в средата на октомври, докато на следващия ден той промени курса. „По дяволите, просто ще продължим да финансираме украинското правителство безплатно.“

След прекъсването Киев работи, за да очарова Мъск.

През ноември 2022 г. правителственият министър Федоров изрази публично доверие в услугата. Месеци по-късно, точно след като президентът на SpaceX Шотвел заяви, че компанията е взела мерки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за безпилотни атаки, Федоров призна пред украинско издание способността на Starlink да ограничава избирателно покритието в конкретни райони.

Към февруари 2023 г. обаче услугата функционира без ограничения в цяла Украйна. „Всички терминали Starlink в Украйна работят правилно“, посочи той пред Украинска правда.

В средата на същата година Пентагонът сключи сделка със SpaceX за плащане на покритието на Starlink в Украйна. Условията на договора не бяха оповестени, но Quilty Space, изследователска фирма от Флорида, заяви, че има текущо споразумение за 537 милиона долара за предоставяне на сателитни комуникации на Украйна. Не е ясно дали SpaceX все още поема разходите за каквото и да е оборудване или свързаност.

Еволюция на употребата на Starlink и бъдещи перспективи

С развитието на войната се развива и използването на технологията на Мъск от Украйна.

Местни специалисти по дронове и бившият посланик във Великобритания, заявиха, че атакуващи устройства, включително морски и въздушни дронове, вече имат монтирани антени Starlink. При морските дронове антените помагат на операторите да ги насочват и да преглеждат видео емисии, за да класифицират цели, каза Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute, мозъчен тръст по отбрана със седалище в Лондон.

Украйна все още проучва алтернативи, които биха могли да допълнят или подкрепят Starlink, ако услугата стане недостъпна, заяви висш правителствен служител пред Reuters. Правителството на страната е изразило интерес към европейски сателитни проекти, заяви говорителят на ЕК Томас Рение, според когото това включва проект на ЕС за обединяване на сателитни ресурси от страни-членки и индустрията за предоставяне на услуги на правителствата, наречен GOVSATCOM.

Насаме обаче някои украински служители казват, че съществуващите алтернативи на Starlink имат ограничения. „Отнема време, отнема пари“, заяви висшият правителствен служител пред Reuters. Със Starlink, добави той, „имаме работеща система“.

Самият Мъск неведнъж се е хвалил със значението на услугата за Киев. „Моята система Starlink е гръбнакът на украинската армия. Цялата им фронтова линия щеше да се срине, ако я изключа“, написа той в X през март.

Глобален срив на Starlink засегна военни комуникации в активни военни зони

Сателитна интернет система Starlink, разположена в близост до фронтовия град Покровск в Донецка област на Украйна, 10 април 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Inna Varenytsia

🛰️✨ Системата за сателитен интернет Starlink на SpaceX претърпя глобален срив в четвъртък, изваждайки десетки хиляди потребители офлайн за над два часа, което засегна критични военни комуникации в активни военни зони.

Според платформата Downdetector, прекъсването е започнало около 19:00 часа гринуичко време, когато платформата е била залята от над 61 000 доклада от потребители, както от САЩ, така и от Европа. Причината е установена като вътрешен софтуерен проблем, който е засегнал основните мрежови системи на Starlink.

„Starlink вече се възстанови до голяма степен от мрежовото прекъсване, което продължи близо 2,5 часа. Прекъсването се дължи на повреда в ключови вътрешни софтуерни услуги, управляващи основната мрежа. Извиняваме се за временното прекъсване на нашата услуга; оставаме дълбоко ангажирани да предоставяме изключително надеждна мрежа и ще установим напълно основната причина за този проблем и ще гарантираме, че той няма да се повтори“, заяви вицепрезидентът на Starlink Майкъл Никълс в публикация на X.

Ефектите от прекъсването бяха особено силно изразени в Украйна, където въоръжените сили са силно зависими от Starlink за командване, контрол и осведоменост на бойното поле.

Робърт Бровди, командир на украинските сили за безпилотни системи, разкри, че прекъсването е нарушило операциите по цялата фронтова линия. „Бойните операции се провеждаха без предаване на живо; разузнаването се извършваше с помощта на ударни системи. Този случай, продължил дълги 150 минути по време на война, изложи критични затруднения. Трябва да вземем това предвид и да диверсифицираме комуникациите“, написа той.

Бровди отбеляза, че свързаността е била възстановена между 00:35 ч. и 01:05 ч. местно време, но въздействието по време на прекъсването подчертава текущата прекомерна зависимост на Украйна от един доставчик на сателитни комуникации.

Мрежата Starlink на SpaceX стана незаменима за Въоръжените сили на Украйна от ранните етапи на руската инвазия. Способността на системата да осигурява бърз интернет с ниска латентност в отдалечени или оспорвани райони е подкрепила координацията на фронтовата линия, операциите с дронове и видеопотоците за наблюдение в реално време.

Инцидентът обаче повдига по-широки опасения относно крехкостта на сателитните комуникации по време на операции с висока интензивност. За сили като тези на Украйна, които действат без наследена инфраструктура или алтернативни мрежи, дори подобни кратки прекъсвания могат да компрометират оперативната непрекъснатост.

Рик Бергман, изпълнителен директор на Kymeta, разработчик на сателитни терминали, се обърна директно към това предизвикателство. В скорошно изявление той отбеляза: „В световен мащаб призивът за устойчиви, сигурни комуникации е по-силен от всякога. Уязвимостите, изложени от скорошни събития по света, показаха колко крехки могат да бъдат традиционни инфраструктури. Независимо от естеството на прекъсването, способността за бързо пренасочване и поддържане на комуникациите е безспорна. За правителствата и предприятията способността за безпроблемно превключване между сателитни орбити и наземни мрежи е от основно значение за оперативния успех.“

Макар и кратко, прекъсването в четвъртък беше една от най-широко разпространените такива на услугата, която Starlink е преживявала досега. Очаква се епизодът да поднови призивите в НАТО и министерствата на отбраната на съюзниците за диверсифицирани, многоорбитални системи за сателитна комуникация, способни да функционират под натиск.

Докато SpaceX обеща да разследва основната причина и да подобри устойчивостта на услугите, инцидентът подчертава нарастващото стратегическо значение на надеждния сателитен интернет, не само за търговски потребители, но и за военното планиране, навигиращо в сложни и динамични бойни условия.

Към петък сутринта всички известни прекъсвания на услугите бяха разрешени.

Наземна станция на ГЛОНАСС в действие във Венецуела

🇷🇺📡🇻🇪 Наземна станция на навигационната спътникова система ГЛОНАСС е била въведена в експлоатация във Венецуела, съобщи руската федерална космическа агенция Роскосмос.

„Днес е забележителен ден за нашето космическо сътрудничество и за Боливарска република Венецуела. Въвеждаме в експлоатация наземна станция на навигационната спътникова система ГЛОНАСС“, съобщи пресслужбата на Роскосмос, цитирайки изявление на нейния ръководител Дмитрий Баканов, направено по време на церемонията по откриването на станцията.

По думите му, ГЛОНАСС е „надеждна алтернатива на другите глобални навигационни системи“.

Системата ще улесни навигацията на сухопътен, морски и въздушен транспорт, ще съдейства за локализиране на различни превозни средства в извънредни ситуации и ще повиши безопасността на полетите от и до международното летище в Каракас, както и на летищата в планински и отдалечени райони на Венецуела, каза още Баканов.

„Системата ще подпомага провеждането на прецизни геодезически и топографски проучвания на земната повърхност, осигурявайки прецизно земеделие по време на полски и прибиращи дейности, и мониторинг на състоянието на съоръженията в петролния и промишления сектор на Венецуела“, се допълва в изявлението.

Страни са обсъдили перспективите за сътрудничество в изграждането на спътници и наземна инфраструктура, приложение на космически технологии, пилотирани космически изследвания и обучение на персонал за венецуелската космическа индустрия, се посочва в изявлението.

Договорът за откриването на наземна станция на ГЛОНАСС във Венецуела беше подписан на 15 декември 2022 г. Роскосмос заяви, че станцията ще подобри координатно-времевите и точностни характеристики на системата както в западното полукълбо, така и в световен мащаб.

САЩ отпуснаха над 500 млн. долара за нови GPS спътници на Lockheed Martin

🇺🇸🛰️ Министерството на отбраната на САЩ обяви, че компанията Lockheed Martin ще получи 509,7 милиона долара като модификация към съществуващ договор за производството на два нови спътника от системата GPS III Follow-On — космически апарати 21 и 22.

С тази нова поръчка, свързана с договор FA8807‐18‐C‐0009, общата стойност на програмата GPS III Follow-On надхвърля 4,1 милиарда долара.

Работата ще се извършва в съоръженията на компанията в Литълтън, щата Колорадо и се очаква да бъде завършена до ноември 2031 г. Засега се отпускат 55 милиона долара от средствата за ракетни поръчки за фискалната 2025 г. Дейността по възлагане и надзор се извършва под ръководството от Космическото командване на САЩ, базирано в Лос Анджелис.

GPS III са следващо поколение навигационни спътници, разположени на около 20 000 километра над Земята. Новите платформи са ключови за осигуряването на глобални услуги за позициониране и синхронизация. Според Lockheed Martin, GPS III предлага „три пъти по-висока точност“ и „до осем пъти по-добра защита от смущения“ спрямо предишните системи.

„Тези спътници са основният навигационен източник за военните платформи на Съединените щати, съюзническите сили и над четири милиарда цивилни потребители по света“, заявяват от компанията. GPS системата е жизненоважна не само за армията, но и за критична цивилна инфраструктура — от телекомуникации и банкиране до авиация, логистика и прецизно земеделие.

Платформата GPS III е проектирана с модулен подход, който позволява лесна интеграция на бъдещи технологии и подобрения според нуждите на мисиите. Това увеличава устойчивостта на системата и нейната адаптивност в условия на нарастващи заплахи.

„GPS остава златният стандарт за услуги по позициониране, навигация и време (PNT). Системата продължава да се развива, за да отговори на новите предизвикателства и да гарантира глобален достъп до сигурни и точни данни“, посочват от Lockheed Martin.

На фона на нарастващата глобална зависимост от PNT сигнали, продължаващото внедряване на усъвършенстваните спътници GPS III подчертава стратегическото значение на точната навигация както в мирно време, така и в условия на въоръжени конфликти.

Южна Корея изстрелва четвърти военен разузнавателен сателит.

🔍 Източник: DAPA

🇰🇷🛰️🇺🇸 Южна Корея се готви да изстреля своя четвърти военен разузнавателен сателит по-късно този месец от САЩ, като част от по-широките усилия за укрепване на способностите за независимо наблюдение над Северна Корея, казаха източници от отбраната в сряда.

Изстрелването е насрочено за 22 април (американско време) от станцията Cape Canaveral Space Force в щата Флорида с помощта на ракета Falcon 9 на SpaceX. Сателитът разполага с радар със синтетична апертура (SAR), който предоставя изображения с висока резолюция независимо от времето или условията на осветление.

Министерството на националната отбрана не е потвърдило публично датата, позовавайки се на оперативната сигурност, но отбеляза, че предстоящото разполагане е част от съзвездие от пет спътника, които имат за цел да позволят почти непрекъснато наблюдение на военната дейност в Северна Корея.

„Точната дата и място на изстрелването може да се променят в зависимост от обстоятелствата“, заяви източник, запознат с проекта, пред държавната агенция Yonhap. Ако всичко върви по план, четвъртият сателит ще се присъедини към три други, изстреляни между декември 2023 г. и края на 2024 г.

Новата космическа способност има за цел да намали дългогодишната зависимост от сателитното разузнаване на САЩ. След като заработи напълно, системата от пет сателита се очаква да позволи на Южна Корея да наблюдава Корейския полуостров на интервали от приблизително два часа.

Планираното разширяване идва на фона на подновено напрежение на полуострова, причинено от подновените тестове на Пхенян на ракети с малък и среден обсег, а сателитни снимки предполагат засилена дейност на основния му ядрен полигон.

Представители на отбраната на Южна Корея са заявявали многократно, че констелацията за наблюдение е предназначена за подобряване на способностите за ранно предупреждение и реакция, а не за провокиране на регионална ескалация.

Освен това стартирането отразява нарастващото сътрудничество между Сеул и американските частни компании от аерокосмическия сектор. Предстоящата мисия ще отбележи четвъртия път, в който Сеул използва ракета-носител Falcon 9 от космическо съоръжение в САЩ за разполагане на своите отбранителни спътници.

Южна Корея ускори инвестициите в космоса и противоракетната отбрана в рамките на своята по-широка програма за отбранителна реформа 2.0. Разполагането на постоянни независими средства за разузнаване се разглежда като основен елемент на развиващата се структура за командване и контрол на страната, особено в сценарий, при който бързата реакция е от критично значение.

Космическите сили на САЩ искат спешно увеличение на финансирането.

📸 Снимка: U.S. Departmenf of Defense

🇺🇸🛰️🇨🇳 Китай практикува сателитни маневри, напомнящи на маневрена битка. Миналата година три сателита Shiyan-24C и два Shijian-6 05A/B бяха наблюдавани да се движат в синхрон, като маневрират един около друг.

Това е част от тренировка по тактика и процедури за възможни орбитални операции, каза генерал Майкъл Гетлийн. Освен това Китай и Русия разработват технологии за сателити с манипулатори за захващане, сателити, способни да пречат на други устройства, и ядрени оръжия за използване в космоса.

Американските военни също отбелязват появата на сателити, които могат да се доближат до обекти в орбита и потенциално да ги извадят от строя. За сериозна заплаха се смятат т.нар. "матрьошки" – сателити, от които могат да се отделят по-малки апарати, способни да изпълняват прехващащи или разузнавателни функции.

Космическите сили на САЩ призовават за спешно увеличаване на финансирането и разработване на нови контрамерки, за да избегнат загубата на контрол над това стратегически важно пространство и отбелязват, че Китай и Русия не спазват никакви международни стандарти в своите космически изследвания.

Русия изстреля „рекорден“ брой сателити в орбита, включително два, произведени от Иран

На това изображение от видео на живо, публикувано от Роскосмос, ракета „Союз“ излита от стартова площадка в космодрума „Восточный“, Далечния изток на Руската федерация, за да изпрати сателити, включително два, построени от Иран, в околоземна орбита във вторник, 5 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Roscosmos via AP

🇷🇺🛰️🇮🇷 Русия изстреля 55 сателита в орбита във вторник, включително два спътника, произведени от частни ирански компании, в демонстрация на все по-задълбочаващо се партньорство между Москва и Техеран.

Ракета „Союз“ излетя от космодрума „Восточный“ в Далечния изток на Руската федерация в 2:18 ч. московско време, носейки полезния товар, съобщи федералната космическа агенция „Роскосмос“.

Общият брой на изпратените в орбита спътници са 51 руски, два ирански, един руско-китайски и един руско-зимбабвийски. От ведомството описват изстрелването като „рекорден брой руски сателити, изведени едновременно в орбита“.

Иранските сателити за изображения и комуникация, Koswar и Hodhod, са проектирани и построени от иранската Omid Faza Company, за да поддържат мониторинг на околната среда и да осигурят комуникации за отдалечени райони. Техеран каза, че това е първият път, когато Русия изстрелва спътници, произведени от частна иранска компания.

Русия и Иран засилиха политическите, икономическите и военните връзки на фона на войната в Украйна и продължаващия конфликт в Близкия изток, предизвиквайки безпокойство в западните столици.

Швеция тества изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на изтребители Gripen.

📸 Снимка: Saab

🇸🇪🚀 Швеция иска да се присъедини към страните със собствени способности за изстрелване на полезен товар в околоземната орбита. Вместо космодрум обаче скандинавската страна е решила да използва своя многоцелеви изтребител JAS-39 Gripen като пускова платформа. Полша също работи по подобно решение.

Какви са вариантите за изпращане на полезен товар в околоземна орбита? Най-разпространеното решение са големите, тежки и скъпи ракети-носители, чието използване изисква изграждането на скъпа инфраструктура. Огромно количество гориво се използва в началната фаза на полета, когато ракетата излита от Земята и преодолява най-ниските и плътни слоеве на атмосферата, които генерират и най-голямо съпротивление.

Този проблем може да бъде частично решен чрез промяна на височината, от която стартира ракетата, и издигането й във въздуха с помощта на самолет, по-подходящ за полет в ниските слоеве на атмосферата. Въпреки че размерът на ракетата и следователно масата на полезния товар, който носи, са ограничени, обикновено летище и самолет са достатъчни за начало на космическата мисия.

Именно това е идеята, която Швеция иска да реализира, като за тази цел беше дадено началото на изследователската програма Stella. Програмата е в пълно съответствие с новата „Космическа стратегия на Швеция в областта на отбраната и сигурността“, приета в началото на юли, която има за цел да „защити интересите на Швеция в отбраната и сигурността в космоса“.

Това е в съответствие и с решението на НАТО да третира космическото пространство като пета оперативна област или зона за провеждане на военни операции, редом с останалите четири - земя, море, въздух и киберпространство.

Програмата Stella – JAS-39 Gripen в ролята на космодрум

Целта на програмата Stella е да се тества възможността за изстрелване на малки полезни товари в околоземна орбита с помощта на ракета, изстреляна от самолет. Това решение вече е изследвано от Кралския технологичен институт (KTH) в Стокхолм. Участниците в експеримента смятат, че идеята е осъществима за малки полезни товари от 2 кг, което само по себе си не е много, но е достатъчно за изпращане на наносателити в орбита.

Шведската армия проявява интерес към инициативата. Полковник Ела Карлсон, ръководител на космическия отдел на шведските военновъздушни сили, заяви, че са били вдъхновени от интервю, в което бивш директор на Украинската космическа агенция твърди, че придобиването на способности за изпращане на сателити в орбита с помощта на самолет е изглеждала много привлекателно до началото на руската инвазия през февруари 2022 г.

Въпреки това, шведските военни остават доста резервирани. Продължаването на програмата Stella зависи изцяло от положителния резултат на тестовете за изстрелване на полезен товар от JAS-39 Gripen. Основната въпросителна остава дали това ще изисква модификации на самия самолет.

Тестово изстрелване на ракета Texus, извършено от Европейската космическа агенция (ESA) и германският космически център (DLR) от космодрума на Esrange Space Center в Северна Швеция, 27 ноември 2011 г.
📸 Снимка: Thilo Kranz/DLR

Бързи космически мисии

Струва си да се отбележи, че Швеция далеч не е първата страна, която иска да използва своите изтребители в ролята на платформа за изстрелване на ракети – подобни изследвания започнаха италианците през 2019 г. с Eurofighter Typhoon. Заслужава да се спомене и преустановената американска програма ALASA.

Инициирана от американската агенция за отбранителни технологии DARPA, изследователската програма имаше за цел да тества възможността за изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на ракета, издигната във въздуха от изтребител F-15, и това е трябвало да бъде отговор на рисковете от унищожаване на космическа инфраструктура при евентуален въоръжен конфликт срещу добре подготвен съперник.

Въпреки че програмата ALASA беше изоставена в края на 2015 г., идеята за бързо извършване на космически мисии остава на дневен ред.

Примерите за това включват мисии, по време на които – макар и с помощта на традиционни ракети носители като Firefly Alpha – Пентагонът тества способностите си за бързо изстрелване на полезни товари в орбита в рамките на няколко десетки часа след вземането на решение за това. По време на мисията на Victus Nox, проведена през септември 2023 г., въпросният времеви интервал възлизаше на едва 27 астрономически часа.

Подобен темп позволява бързото възстановяване на разузнавателни спътникови групи, които са били повредени или умишлено унищожени в орбита в резултат на вражески действия.

Ракетите Пегас

Летящи платформи за изстрелване, както и ракети със значително по-голяма маса, също са били използвани от системата Northrop Grumman Pegasus, датираща от 90-те години на миналия век. Разработена от Orbital Sciences Corporation, тя използва ракети Pegasus и Pegasus XL с дължина до 18 метра и тегло до 23 тона.

Тристепенната ракета може да разгърне 440-килограмов полезен товар в ниска орбита, като самото изстрелване се извършва от самолет (напр. стратегически бомбардировач B-52), който издига ракетата на височина от 13 километра. Към днешна дата на този принцип са извършени 45 различни мисии, като последната от тях беше проведена през 2021 г

Подобно решение е разработено и от Virgin Orbit, използвайки самолет Boeing 747 като платформа за изстрелване и ракетата LauncherOne. През 2023 г. неговите решения бяха поети от Stratolaunch Systems, която управлява друга летяща платформа за изстрелване - двойния фюзелаж, най-големият самолет в света Stratolaunch.

През 2022 г. Полската космическа агенция (POLSA) подписа писмо за намерения с Virgin Orbit относно изстрелвания от полска територия с помощта на системи LauncherOne.

Stratolaunch Model 351 - най-големият летателен апарат в света, притежаващ два фюзелажа, шест двигателя, размах на крилата 117 метра и Talon-A под централното си крило, по време на своя дебютен полет в небето над пустинята Мохаве в Калифорния, 13 април 2019 г.
📸 Снимка: Matt Hartman/Stratolaunch

Полски самолети като носители на космически ракети

Полша също проучва потенциалното използване на военните си самолети като платформи за изстрелване на космически ракети. Катедрата по мехатроника, въоръжение и авиация на Военния технологичен университет (WAT), в сътрудничество с Łukasiewicz Research Network - Институт по авиация, провери, наред с други неща, възможността за използване на изведените от експлоатация съветски изтребители МиГ-29 и Су-22.

Тяхното използване като платформи за изстрелване би сложило край на досегашната зависимост на Полша, която поне за момента изпраща малки по размер сателити в орбита, от наличието на товарно пространство в ракетите, носещи по-големи товари за други по-напреднали космически нации.

„Големите космически програми, провеждани от американци, руснаци, китайци или европейци (...) са достъпни само за страни, които могат да си ги позволят. Поляците участват в тях на база на т.нар. „свиване“, което означава, че нашият полезен товар може да бъде прикрепен единствено към друг основен полезен товар и стартирането му обикновено включва няколко години чакане на опашката (…).“ – обяснява д-р инж. Пьотр Залевски от WAT.

Важен въпрос в случая е не само товароподемността на самолета, но и наличието на достатъчно голям авиационен обхват. Това е необходимо от съображения за безопасност – затова космодрумите се изграждат в слабо населени райони (като Байконур в Казахстан, ELS във Френска Гвиана, Андоя в Норвегия или Есрейндж в Швеция) или – както в случая със САЩ – над океана, където евентуална ракетна катастрофа не би причинила щети на земята.

Изтребител-бомбардировач Су-22 на военновъздушните сили на Полша по време на демонстративен полет на международното авиошоу RIAT 2014 във военновъздушната база RAF Fairford, Обединеното кралство.
📸 Снимка: aceebee/Wikimedia Commons

„Реалистично е да се постави ракета със сателит, например, под крилата или фюзелажа на самолет, който ще излети от летище в Полша и ще лети над Северно море, където ракетата ще се отдели и ще завърши полета си в безопасна зона. Тогава няма да сме зависими от НАСА или Европейската космическа агенция и няма да се налага да чакаме на опашка, за да се прикрепим към нечий голям полезен товар“ – отбелязва д-р инж. Залевски.

Изследванията, проведени в Полша, потвърдиха, че след модификация изведените от експлоатация самолети ще могат да вдигат във въздуха ракети с тегло от 2 до 4 тона. „Имайки предвид характеристиките и възможностите на някои бойни самолети, те могат да носят ракета с необходимите параметри. Това означава, че космически полезен товар с тегло 10 кг може да бъде изстрелян в така наречената ниска околоземна орбита (в диапазона от 500 до 700 километра над земната повърхност)“ – заключиха изследователите.