Гренландия разреши добива на стратегическа суровина за алуминий от датско-френски консорциум

🇬🇱🤝🇫🇷 Гренландия издаде разрешение на датско-френския консорциум за добив на анортозит – скала, ключова за производството на алуминий. Проектът ще бъде управляван от Greenland Anorthosite Mining (GAM) и иска да се наложи като устойчива алтернатива на боксита, който е широко използван в отбранителната, авиационната и автомобилна индустрия.

GAM, подкрепена от френската компания Jean Boulle Group и инвестиционни фондове от Дания и Гренландия, получи разрешително за период от три десетилетия, съобщи Reuters.

Йеспер Вилинг Зойтен, доцент в Университета в Олборг, заяви пред Newsweek, че интересът на Тръмп към ресурсите на Гренландия вероятно е насочен по-скоро към осигуряване на дългосрочни инвестиционни обекти, което е трудно постижимо при действащото гренландско законодателство.

Гренландия привлече международно внимание, след като президентът Тръмп изрази интерес да придобие арктическия остров и самоуправляваща се провинция на Кралство Дания, богат на минерали, петрол и природен газ.

Министърът на минералните ресурси на Гренландия Наая Натаниелсен посочи, че американският интерес не е довел до никакви инвестиции и че това споразумение доказва, че бизнес диалогът с европейски партньори напредва по-бързо.

Greenland Anorthosite Mining (GAM) получи разрешение да добива анортозит, бяла скала, съставена от алуминий, микросилициев диоксид и калций. Компанията планира да изнася раздробен анортозит от западната част на Гренландия за нуждите на индустрията за фибростъкло.

При обявяването на 30-годишното разрешение, министър Натаниелсен заяви, че целта е проектът да се развие до климатично по-устойчива алтернатива на боксита при производството на алуминий за самолети, превозни средства и отбранителни продукти.

Тя посочи, че частни американски бизнес делегации са посетили острова по-рано през годината, но въпреки реториката от страна на президента Тръмп, на този етап не е започван официален диалог с новата администрация в Белия дом, нито се отбелязва ръст на интереса към директни инвестиции. Сътрудничеството както с ЕС, така и с Дания напредва по-гладко, добави тя.

Йеспер Вилинг Зойтен обясни, че интересът на Тръмп към ресурсите на острова вероятно е насочен към дългосрочното осигуряване на минерали, но не и за незабавното развитие на мини. Според него гренландското законодателство затруднява подобен подход, тъй като минните лицензи са временни и изискват скъпо струващи дейности на място за да се поддържат.

Ако територията на Гренландия се регулираше според американското законодателство, всички инвеститори просто биха могли да купят земята с подземните права и да чакат ледът да се разтопи, разкри Зойтен. „Но тъй като земята в Гренландия принадлежи на държавата, ситуацията е съвсем различна.“

Президентът Доналд Тръмп на 4 май: „Нуждаем се от Гренландия и то много.“

Министър Наая Натаниелсен: „Посрещнахме редица инвеститори, но все още няма конкретен пример за американски капитал, вложен в гренландската икономика.“

Йеспер Вилинг Зойтен пред Newsweek: „Гренландия желае минни проекти, когато те не са изключително замърсяващи и не са в непосредствена близост до селища.“

GAM се подкрепя от френската инвестиционна група Jean Boulle Group и от държавни инвестиционни фондове в Гренландия и Дания. Според Зойтен, компанията ще трябва да търси инвеститори, за да започне строителството — етап, до който много други проекти така и не достигнаха.

Джей Ди Ванс посети базата на космическите сили на САЩ в Гренландия.

🇺🇸⚔️🇬🇱 Американската делегация, представена от вицепрезидента Джей Ди Ванс посети базата на космическите сили на САЩ Питуфик в северозападна Гренландия, на фона на противоречия относно намеренията на президента Доналд Тръмп да анексира арктическия остров.

Ванс беше придружен от своята съпруга Уша, съветника по националната сигурност Майк Уолц, министъра на енергетиката Крис Райт и републиканския сенатор от Юта Майк Лий,

Визитата, първоначално беше планирана като културен туризъм за съпругата на Ванс до столицата Нуук, беше съкратено до кратък престой в базата на космическите сили на САЩ, поради широкото недоволство, предизвикано от намеренията на американския президент.

Тръмп, който от години е хвърлил око на Гренландия заради стратегическата и ресурсна стойност, която носи, ескалира реториката, заявявайки, че Вашингтон ще отиде „докъдето е нужно“ по пътя към осигуряване на контрол върху острова, посочвайки като причина опасенията за националната сигурност като Русия и Китай.

Ванс отправи остри критики към Дания за това, че не е осигурила адекватна защита на Гренландия, предполагайки, че американският контрол ще я защити по-добре, което раздразни силно датските и гренландските лидери.

В деня на визитата на Ванс новият гренландски министър-председател Йенс-Фредерик Нилсен обяви широко коалиционно правителство за противодействие на външния натиск, наблягайки на връзките с Дания. Жителите на столицата Нуук, разположен на приблизително 1500 км от космическата база Питуфик изразиха безпокойство от амбициите на САЩ, а протестите бяха планирани, но избегнати поради ограничения обхват на посещението.

Датският министър-председател Мете Фредериксен апелира към зачитане на суверенитета, докато гренландците, исторически съпротивляващи се на американски инициативи, повториха желанието си за самоопределение. Според проучване, проведено през януари тази година, 85% от жителите на острова са против присъединяването към Съединените щати.

Говорейки в Мурманск, руският президент Владимир Путин отхвърли опасенията за сигурността, изразени от своя колега в Белия дом, като несвързани с Русия и направи паралели със собствените си исторически оправдания за продължаващата военна агресия срещу Украйна.

Тръмп публикува ново видео с призив за обединение към жителите на Гренландия.

🇺🇸🇬🇱 Американският президент Доналд Тръмп сподели ново видео, очевидно насочено към населението на Гренландия, в което се припомнят американските военни усилия в защита на арктическия остров от годините на Втората световна война, в края на което се отправя призив двете страни отново да се обединят в името на мира, сигурността и бъдещето.

„В студената тишина на тундрата се роди една връзка, не от договори или търговия, а от кръв и храброст. Докато Германия контролираше Европа, нацистите насочиха погледа си към Арктика. Гренландия стана неволен участник и Съединените щати се намесиха, не за да завладеят, а за да защитят“, започва разказът си гласът в 90-секундното видео, публикувано в петък.

„През 1943 г. близо 1000 американски войници с четирима свещеници отплаваха от Ню Йорк за Гренландия, носейки със себе си надежда, дълг и притаен страх. Но корабът им беше торпилиран от нацистка подводница и студените води на Северния Атлантик се превърнаха в техен гроб. Тези четирима свещеници се отказаха от спасителните си жилетки, давайки живота си, за да могат другите да живеят, за да защитят Америка и Гренландия“, продължава разказвачът във видеото, създадено от Securing American Greatness – група в подкрепа на кандидатурата на Тръмп, която беше създадена по време на кампанията за президентските избори през 2024 г.

В 90-секундното видео, в което клипове на Гренландия се редуват с кадри на бойни действия от Втората световна война, се посочва, че американците и гренландците „стоят като стражи на върха на света“, но днес най-големият остров в света, чиито външни работи се контролират от Дания, е изправен пред нови „заплахи“ от „агресията“ на Русия и „експанзията“ на Китай.

„Споделеното ни наследство продължава да живее във всяка съвместна мисия, всеки арктически патрул, всяко партньорство, изковано в сянката на топящия се лед и нарастващото напрежение, това не е просто история. Това е съдба. Сега е моментът отново да се обединим, за мир, за сигурност, за бъдещето. Америка стои до Гренландия.“

Видеото от организацията с нестопанска цел беше пуснато в момент, когато вицепрезидентът Джей Ди Ванс завършваше посещението си в Гренландия. Там Ванс посети космическата база Питуфик, намираща се в северозападната част на острова, където американски военнослужещи дадоха брифинг за сигурността в Арктика.

Ванс и министърът на отбраната Пийт Хегсет споделиха видеото в публикации на своите профили в социалната мрежа X (бивш Twitter). В петък Ванс заяви, че употребата на сила за анексирането на Гренландия е малко вероятно, че той уважава суверенитета на арктическия остров и твърди, че в крайна сметка гренландците ще изберат пълна независимост от Дания.

„Не смятаме, че някога ще бъде необходима военна сила. Това, което смятаме, че ще се случи, е, че гренландците ще изберат, чрез самоопределение, да станат независими от Дания и след това ще проведем разговори с хората от Гренландия оттам“, заяви той.

Тръмп последователно изразява желанието си Съединените щати да придобият Гренландия, като многократно заяви на обществеността, че това ще укрепи американската сигурност на световната сцена и ще сведе до минимум заплахите от китайските усилия да бъде по-голям играч в региона, както и да възпре Русия от неограничен достъп до Арктика.

Длъжностни лица на Гренландия отправиха критики към първоначалния маршрут на пътуване на делегацията, съставена от втората дама Уша Ванс, съветника по националната сигурност Майк Уолц и министъра на енергетиката Крис Райт, както и участие в състезание с кучешки впрягове. Гренландия подчерта, че островът не е за продан.

Securing American Greatness, организацията с нестопанска цел, събираща „тъмни пари“, може да подкрепи или противопостави на кандидати за изборна длъжност, стига предизборната кампания да не бъде нейната основна дейност. Организацията, подобно на други подобни групи, е в правото си набере неограничено количество парични средства, без да се налага да разкрива дарителите си.

По време на изборния цикъл през 2024 г. Securing American Greatness предостави дарение в размер на 52 милиона долара на Make America Great Again Inc. която подкрепи кандидатурата на Тръмп в Белия дом и дари други 15 милиона долара на SAG PAC, друга външна организация в подкрепа на Тръмп, според документи на Федералната избирателна комисия.

Два военно-транспортни самолета C-130J Super Hercules от ВВС на САЩ кацнаха в Гренландия.

🇺🇸✈️🇬🇱 Два американски военно-транспортни самолета Lockheed Martin C-130J Super Hercules кацнаха в гренландската столица Нуук в неделя вечерта за кратък престой от около два часа, съобщи датското държавно радио.

В събота гренландският вестник Sermitsiaq съобщи, че Уша Ванс, съпруга на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, ще посети Гренландия.

По-късно датският ежедневник Berlingske, съобщи, позовавайки се на дипломатически източници от Вашингтон, че съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц също предстои да посети арктическия остров, но на този етап за посещението му не няма потвърждение от Белия дом.

New York Times от совя страна писа, че част от делегацията ще бъде и министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт.

„Посещението от Съединените щати не може да се разглежда независимо от публичните изявления, които са били направени“, заяви датският премиер Мете Фредериксен в ефира на държавното радио в неделя. „Искаме сътрудничество със САЩ, но трябва да се основава на зачитане на суверенитета и равенството между хората и страните“.

Тя подчерта, че диалогът за Гренландия ще се проведе в тясно сътрудничество между датското правителство в Копенхаген и местната власт в Гренландия.

„Виждам това като вид мека сила, която трябва да има разрушителен ефект“, описа ситуацията Флеминг Сплидсбоел Хансен, изследовател от Датския институт за международни изследвания (DIIS).

Йенс-Фредерик Нилсен, лидер на партията Demokratit, която спечели парламентарните избори в Гренландия на 11 март, смята, че моментът е много неподходящ, тъй като визитата се случва по средата на кампания за предстоящите общински избори и преговори за съставяне на правителство.

„Това, че те все пак избират да дойдат в Гренландия, показва още веднъж липса на уважение към гренландското население“, заяви той пред Sermitsiaq.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви многократно намерението си да превземе Гренландия с обяснението, че островът е жизненоважен за американската сигурност – твърдение, отхвърлено както от Дания, така и от Гренландия.

Тръмп прояви интерес към Гренландия още по време на първия си президентски мандат, а наскоро заяви, че не изключва употребата на сила за придобиване на контрол върху острова, предизвикайки остри реакции в Гренландия.

В отговор Дания свика спешна среща и заедно с Гренландия се разграничиха от изявленията на Тръмп, които описаха като "неприемливи".

Лине Педерсен Юнге е квалифициран специален педагог, роден в гренландската столица, който следи отблизо развитието около американската визита и реагира изненадано, когато научавайки за новината. В момента тя живее в Дания и заяви, че е реагирала на това как случаят е бил отразен в датските медии и смята, че се говори твърде много за Гренландия – и твърде малко за гренландците.

„Едновременно трагично и комично е, че Дания започна да се вслушва в собствените жители на Гренландия едва след като САЩ проявиха интерес“, обясни тя, но въпреки това изтъкна приноса на датския министър-председател Фредериксен за засиления фокус върху интересите на Гренландия.

Франция и Дания завършиха сертифицирането на А400М в Гренландия

🇫🇷🤝🇩🇰 Франция и Дания завършиха процеса по сертифициране на военно-транспортния самолет Airbus A400M Atlas за работа на ледени писти в Гренландия.

Изпитанията включваха пет полета между базата Station Nord и Местерс-Виг, в които беше тествана способността на самолета да работи при екстремни студени условия до -40°C.

Успешните тестове потвърждават, че A400M ще може да изпълнява транспортни мисии в Арктика, включително снабдяване на отдалечени обекти и подкрепа на датското Арктическо командване.

Интересно е също, че тестовете са проведени съвместно с военновъздушните сили на Дания, които притежават богат опит в работата при подобни условия, тъй имат с 4 военно-транспортни самолета C-130J Super Hercules.

Кацането върху лед изисква специални мерки, включващи значително намаляване на скоростта, активно използване на спирачките на самолета и незабавно загряване след кацане. Екстремният студ може да причини хидравлични течове, загуба на капацитет на батерията и нарушени уплътнения, наред с редица други проблеми, свързани с ниските температури.

Подкрепяща независимостта дясноцентристка формация спечели изборите в Гренландия.

🇬🇱🗳️ Демократичната партия на Гренландия, подкрепяща независимостта дясноцентристка формация, спечели парламентарните избори с почти 30% от гласовете във вторник, на фона на заплахите, отправени от Доналд Тръмп за анексиране на острова.

Тя беше последвана от партията Naleraq, която спечели около 25%. Инуитската партия Ataqatigiit (IA) е на трето място с малко над 21%, а лявата партия Siumut е на четвърто място с близо 15% от гласовете.

Резултатите от вота разочароваха партиите, управлявали територията от години, и свидетелстват, че голяма част от местните жители се интересуват също толкова от здравеопазване, образование, културно наследство и други социални политики.

Министър-председателят Муте Буруп Егеде свика предсрочни избори през февруари, заявявайки, че страната трябва да бъде обединена по време на „сериозен период“, който е различен от всичко, което Гренландия някога е преживявала.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви откровеното си намерение да контролира Гренландия, като каза на съвместна сесия на Конгреса миналата седмица, че смята, че САЩ ще я получат „по един или друг начин“.

Гренландия е самоуправляващ се регион на Дания, пресичащ стратегически морски и въздушни пътища в Северния Атлантик и притежава богати находища на редкоземни минерали, необходими за производството на всичко - от мобилни телефони до технологии за възобновяема енергия.

Основните очаквания на социолозите бяха Inuit Ataqatigiit (Обединени инуити) да спечели вота, следвана от социалдемократите Siumut, доминиращи политиката на Гренландия през последните години.

Арктическият остров с население от 56 000 души е тръгнал по пътя на независимост поне от 2009 г. насам, а избраните 31 депутати ще оформят бъдещето на острова, на фона на дискусии дали не е дошъл моментът за обявяване на независимост.

4 от 5 основни политически формации в надпреварата споделят стремежа към независимост, но не могат да постигнат съгласие кога и как да бъде обявена тя. Naleraq е най-агресивният застъпник за независимостта, докато победителите от Demokraatit предпочитат по-умерени темпове на промяна.

„Кой подход към независимостта ще излезе победител в крайна сметка ще зависи от това дали Demokraatit реши да формира коалиционно правителство и ако да, с коя партия“, обобщи накратко Дуейн Менезес, управляващ директор на Инициативата за полярни изследвания и политика.

Службите бият тревога за заплаха от руска дезинформация преди изборите в Гренландия

📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇬🇱🇩🇰 Службата за полицейско разузнаване на Дания (PET) алармира за потенциална заплаха от разпространение на дезинформация в периода преди напрегнатите избори в Гренландия на 11 март.

В нова актуализирана оценка на заплахите службата предупреди, че напрежението в Арктическия регион е довело до разпространението на дезинформация.

Преди обявяването на парламентарните избори имаше публично известни примери за фалшиви профили в социалните медии, включително такива, които се представят за датски и гренландски политици, които допринасят за поляризиране на обществения дебат.

Съществуват и примери за изявления на гренландски политици или частни лица, използвани извън контекста, за насърчаване или затвърждаване на определени гледни точки, се посочва в оценката, публикувана от PET.

Американското внимание към Гренландия е довело до разпространение на дезинформация от „политици, лидери на общественото мнение и влиятелни хора от Съединените щати“, посочва докладът.

Експертите отбелязват, че може да се използва „активно от чужди държави като дезинформация“ в операции за влияние, както наличието на висока заплаха от кибершпионаж срещу Гренландия.

От една страна, Русия има силен интерес да създаде разделение сред страните от НАТО и да отслаби западния свят. От друга страна, засиленото американско влияние на острова не е в интерес на Русия.

Службите прогнозират, че Кремъл ще проведе „систематична, подготвена и координирана кампания за влияние“ срещу Гренландия и останалата част от Кралство Дания, изискваща по-висока степен на подготовка от руската страна и често се развива за по-дълъг период от време.

От друга страна те смятат, че Москва ще се възползва от сегашното напрежение в дългосрочните си по-широки усилия за влияние, насочени към създаването на разделение между западните държави и представянето на Запада, в т.ч. Съединените щати, като лицемерни, имайки предвид отправените от Запада критики към поведението на Москва на международната сцена.

Подобна кампания за влияние няма да е насочена към изборите като такива, а ще търси по-широка западна аудитория и вероятно и вътрешната публика в Руската федерация.

Разузнавателните служби смятат, мрежата от руски пропагандни медии държи под око ситуацията около Гренландия и считат за „много вероятно“ целта да е повлияване на обществения дебат.

Дмитрий Песков: Кремъл следи отблизо претенциите на Тръмп за Гренландия.

Руският президент Владимир Путин и прессекретарят Дмитрий Песков по време на посещение в Руската църква в Бърдо при Краню, Словения, на 30 юли 2016 г.
📸 Снимка: Mikhail Svetlov/Getty Images

🇷🇺⚔️🇺🇸 Кремъл следи отблизо претенциите на Доналд Тръмп относно Гренландия, посочи говорителят на руското президентство Дмитрий Песков в четвъртък, изразявайки облекчение, че на този етап всичко това е само реторика.

Тръмп отказа да изключи военни действия за поемане на контрол върху големия арктически остров на пресконференция във вторник. Гренландия е богата на минерали автономна територия на Дания, която по-рано беше заплашена от Тръмп с налагане на високи мита, ако откаже да отстъпи острова.

Отделно във вторник Тръмп допусна използването на военна сила, за да се осигури контрола върху Панамския канал, който Съединените щати върнаха на Панама при мандата на покойния президент Джими Картър, както и да се използва икономическа сила срещу съседна Канада.

„Ние следим много внимателно това доста драматично развитие на ситуацията, което, слава Богу, е на ниво изявления досега. Ние сме заинтересовани да запазим мира и стабилността в тази зона и сме готови да си сътрудничим с всички страни за този мир и стабилност“, подчерта Песков.

Той също така предложи хората на Гренландия да бъдат консултирани относно това, което искат, като посочи анексирането на четири украински региона от Русия в края на септември 2022 г., което според него се основава на референдуми.

„Трябва да проявяваме същото уважение към мнението на тези хора“, каза Песков.

Frontline Monitor припомня: анексирането на четирите украински области няма международно признание, с изключение на Северна Корея и Сирия – държави със силно авторитарно управление, зависими от Русия. След свалянето на сирийския режим на Башар ал-Асад през декември се очаква решението за признаване на анексирането да бъде отменено от новата власт в Дамаск.

Украйна, Европейският съюз, Съединените щати и ООН заявиха, че референдумите и анексирането нямат правно основание или ефект. Освен че беше извършено в нарушение на международното право, анексирането беше извършено в нарушение и на руското законодателство.

На 19 октомври 2022 г. Русия въведе военно положение в анексираните и контролирани украински територии, налагайки забрани за публични събирания и широко разпространени ограничения върху личната свобода.

На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, озаглавена „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“, която осъжда „незаконните т. нар. референдуми“ и „опита за незаконно анексиране“ и изисква от Руската федерация незабавна отмяна на решенията и изтегляне на силите ѝ от Украйна. Едва пет държави гласуваха против нея – Русия, Северна Корея, Сирия, Беларус и Никарагуа.

Месец по-късно Украйна започна контранастъпления в Херсонска и Харковска област, позволили ѝ да си върне обширни части от анексираната територия, включително град Херсон на 11 ноември 2022 г. Дори към днешна дата голяма част от анексираните области остава извън руски контрол.

Силите за специални операции на Кралство Дания на учение в Гренландия през 2024 г.

🇩🇰🇬🇱 Военнослужещи от Силите за специални операции на Кралство Дания (Jägerkorpset) по време на Northern Reach 24 ежегодно учение за придобиване на умения в арктическите условия на Кангерлуссуак, Западна Гренландия.

Франция към Тръмп: ЕС няма да ви позволи да нахлуете в Гренландия

„Но навлязохме ли в период от време, когато оцеляват най-силните? Тогава моят отговор е да“, отбеляза френският външен министър Жан-Ноел Баро.
📸 Снимка: Carl Court/Getty Images

🇪🇺⚔️🇺🇸 Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че Европейският съюз няма да позволи на други страни да атакуват суверенните му граници в отговор на изказване от вчера на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, в което той заяви, че не изключва употребата на военна сила за превземане на Гренландия.

„Изключено е Европейският съюз да позволи на други държави... да атакуват суверенните му граници, които и да са те“, заяви топ дипломатът в интервю за френското радио.

„Ако ме питате дали смятам, че САЩ ще нападнат Гренландия, отговорът ми е не. Но навлязохме ли в период от време, когато оцеляват най-силните? Тогава отговорът ми е да“, добави той.

Във вторник Тръмп не отхвърли възможността за използване на военна сила, за придобиването на арктическия остров или Панамския канал.

„Няма да се ангажирам с това. Не. Може да се наложи да се направи нещо“, заяви той, запитан дали изключва сценарий за икономическа или военна принуда за придобиване на контрол над Гренландия и Панамския канал.

Когато американската армия построи таен ядрен град под ледовете на Гренландия.

🇺🇸 В края на 50-те години на миналия век американската армия беше нападната от страховит враг: федералния бюджет. Стратегията „Нов поглед“ на тогавашния президент Дуайт Айзенхауер се стреми да реорганизира военното финансиране от Студената война, фокусирайки го върху тактическите ядрени оръжия като основно възпиращо средство на Съединените щати срещу потенциални атаки от Източния блок.

Разходите за отбрана се разделят между Военновъздушните сили (49%), Военноморските сили (29%) и Сухопътните войски, на които е определен най-малкият дял (22%).

Решена да запази статута си, армията се фокусира върху насърчаването на наземното разгръщане на мобилни ракети като ключова част от ядреното възпиране на Америка. Това, от което командването на армията се нуждаеше, беше терен, който да е на поразително разстояние от съветската граница и който предлага известна степен на естествено прикритие.

Не след дълго го откриха в замръзналата дива природа на Гренландия, която се превърна в сцена за проекта Iceworm – строгосекретен план за превръщане на част от Арктика в пускова платформа за ядрени ракети и в същото време изграждане на „град под леда“.

Целта на проекта, описана от проф. Николай Петерсен от датския университет в Орхус през 2007 г. в Scandinavian Journal of History, изглеждаше ясна. Вместо да са базирани в силози в Съединените щати, където могат да бъдат атакувани от Съветския съюз, междуконтинентални балистични ракети с голям обсег (ICBM) Minuteman могат да бъдат заровени на по-малко наблюдавано място, намиращо се значително по-близо до противника.

Ледената покривка на Гренландия се намира на по-малко от 3000 километра от Москва. Планът предвиждаше изкопаване на подземни траншеи, в които да бъдат разположени балистични ракети със среден обсег (MRBM), но преди необходимият брой бойни глави да бъде инсталиран, проектът се изправи срещу сила, която е по-могъща дори от Съветския съюз и бюджетните ограничения: майката природа.

Много преди едно проучване миналата седмица да установи, че затоплящата се планета е завладяла всички ледени шелфове на Северна Гренландия освен пет и заплашва опасно покачване на морското равнище, движещият се лед на Гренландия компрометира един от най-дръзките проекти от армията на Съединените щати.

Планът за разполагане на ядрени ракети под леда на Гренландия е вдъхновен от Бернт Балхен, роден в Норвегия полковник от американската армия, който през 30-те години на миналия век е начело на полярната авиация и който изтъква стратегическото предимство в местоположението на Гренландия между суперсилите.

Балчен е участвал в изграждането на две американски военновъздушни бази на арктическия остров. Той отбеляза, че Съединените щати имат разрешение да съхраняват ядрени оръжия там съгласно споразумението Thulesag 1, подписано с Дания през 1941 г. след нацистката окупация на страната, което дава на Америка юрисдикция над защитата на Гренландия, която е била под датски контрол след Килския договор от 1814 г. и съществуваха опасения, че германците могат да я използват като плацдарм, от който да атакуват Северна Америка.

Въпреки отмяната на заплахата в края на Втората световна война, съветските междуконтинентални балистични изпитания, проведени през 50-те години на миналия век, и изстрелването на „Спутник“ през 1957 г. затвърдиха убеждението, че американското военно присъствие в Гренландия трябва да бъде запазено. Но как би могла Америка да инсталира подземни ядрени ракети, без явно да наруши политиката на Дания за безядрен режим от 1957 г.

Решението беше изграждането на полярно тренировъчно съоръжение, служещо като прикритие за копаене в леда. Camp Century е създаден през 1958 г. на около 250 километра източно от Туле, и е представен на датчаните като място за научни изследвания и тестова зона за строителни работи в арктически условия.

В действителност това беше голяма военна инсталация, с повече от три километра покрити окопи, както и лаборатории, подземна железопътна линия и преносим ядрен реактор PM-2A за захранване. Но той служеше само като микрокосмос на това, което Iceworm трябваше да бъде.

Планирано е така нареченият подземен град в крайна сметка да бъде три пъти по-голям от Дания, на 135 000 квадратни километра, и да включва повече от 2000 огневи позиции, през които 600 ракети със среден обсег могат да бъдат преместени на железопътни вагони. Единадесет хиляди обслужващ персонал ще живеят под леда и ще бъдат редувани на постовете си със самолети, оборудвани със ски за кацане, които ще докоснат повърхностните писти.

За да поддържа тези бъдещи служители мотивирани, Camp Century ще предложи повече удобства от стандартната писта за бягане и център за развлечения, а именно болница, училище и киносалон и е планирано да получи още два ядрени генератора, които да доставят енергия на инсталацията, след като бъде напълно построена.

Проектираните в Швейцария снегорини започнаха да копаят канали в леда. Най-дългата от тях, на повече от 30 метра, беше наречена „Главната улица“. Покрита със стоманени арки и камуфлажен сняг, тя беше достатъчно здрава, за да побере конвоя от ракети, транспортирани под земята, всяка от които ще носи бойна глава с мощност 2,4 мегатона – 150 пъти по-мощна от бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 г.

Ако бъдат изстреляни, 600 от тези ракети биха били достатъчни, за да унищожат 80 процента от целите на Съединените щати в Съветския съюз и Източна Европа. За разлика от това, Съветският съюз трябваше да изстреля около 3500 ракети с мощност от осем мегатона, ако иска да унищожи ракетната инсталация в Гренландия – ако изобщо знаеше за съществуването на съоръжението под леда.

Именно поведението на леда доведе до провала на програмата. Бавното, но постепенно движение на ледената покривка на Гренландия причини изкривяването на изкопите, като таванът на помещението на ядрения реактор падна със 150 сантиметра през 1962 г. Въпреки опита да го повиши през лятото, военните, които вече бяха наясно колко крехък изглежда един ядрен град, обграден от движещи се ледове, възприеха предпазливия подход и понижиха класа на Century до летен лагер през 1964 г., преди окончателно да изоставят мястото три години по-късно.

Вместо изстрелване на ракети, последното забележително упражнение, извършено на територията на базата, беше пробиването на сонда в основната скала на една миля дълбочина, което ако не друго, поне придаде нотка на истина в прикритието „зона за научни изпитания“, подадено на Дания.

По ирония на съдбата именно този сондаж донесе най-големия успех на проекта. Докато ядрото на основната скала, извлечено през 1966 г., беше съхранено и в крайна сметка забравено, неговото преоткриване през 2017 г. разкри, че съдържа вкаменени фрагменти от листа и клонки, доказващи наличието на растения в един от най-студените региони на земята.

Това спомогна за размразяването на мразовитите отношения, възникнали между Съединените щати и Дания, когато проектът Iceworm беше публично разкрит през 1997 г. Подобно напрежение беше възникнало десетилетия по-рано, когато при рутинен полет за наблюдение южно от военновъздушна база Туле през 1968 г. стратегически бомбардировач B- 52 се разби и разпръсна полезния си товар, съставен от четири 1,1-мегатонни термоядрени бомби, над морския лед в залива Северна звезда. Персоналът на военновъздушните сили и местното инуитско население бяха помолени да помогнат при почистването, което стана неофициално известно като „Dr. Freezelove” и успя да възстанови само три от четирите спукани бойни глави.

Изчезналата атомна бомба не е единствената отломка на американската военна мощ, останала в Гренландия. Когато проектът Iceworm беше изоставен, имаше надежда, че движещият се лед, който компрометира конструкцията му, ще погребе материалите, които Инженерният корпус на армията на САЩ беше оставил след себе си. Това включва 9200 тона строително оборудване, 53 000 галона дизелово гориво, използвани в боята канцерогенни химикали и радиоактивна охлаждаща вода от преносимия ядрен реактор на лагера.

Проучване от 2016 г. предполага, че тези замърсители вероятно ще бъдат освободени след няколко десетилетия, тъй като по-топлият климат продължава да топи ледената покривка. Тази вест сякаш потвърждава гренландската поговорка: „Ако замълчиш призрак, той става по-голям.“