Британски разузнавач загина при катастрофа в Украйна, втора смърт за девет месеца

🇺🇦🇬🇧 Майор Пол Уилкс, 40-годишен офицер от Разузнавателния корпус на британската армия, загина при катастрофа в Украйна на 12 септември, далеч от фронтовата линия. Това съобщи Министерството на отбраната на Обединеното кралство. Уилкс е вторият британски военнослужещ, загинал в Украйна за по-малко от една година: през декември 2025 г. при злополука там загина ефрейтор Джордж Хули от Парашутния полк.

В първото съобщение, публикувано в понеделник, 14 септември, името на загиналия не беше споменавано. Ведомството съобщи, че военнослужещ е загинал в събота, докато пътувал с превозно средство. Близките му били уведомени и поискали време, преди да бъдат оповестени подробности. Според британските медии смъртта на Уилкс не е свързана с бойни операции. Два дни по-късно министерството публикува некролог. Нито едно от двете изявления не внася уточнения в коя област е станал инцидентът, дали е участвал друг автомобил, има ли други пострадали и каква задача е изпълнявал офицерът в страната.

Съобщението съдържа значително повече детайли за неговата военна кариера. Роден на 13 ноември 1985 г. Получава първото си офицерско звание на 14 април 2012 г. след завършване на Кралската военна академия в Сандхърст. През цялата си офицерска кариера служи в Разузнавателния корпус, където достига майорски чин. Участва в няколко мисии, включително в Афганистан. Награден с два медала за оперативна служба. На 7 май, четири месеца преди смъртта си, получава и медал за дълга служба и безупречно поведение. Оставя съпруга и двама сина.

Неговият командир, чието име и поделение не са оповестени, го описва като човек, близък с всички около себе си. „Дори в напрегната обстановка Пол запазваше острото чувство за хумор и искрената сърдечност, която го сближаваше с всеки в поделението. Беше човек с голям интелект, но за онези, с които служеше, оставаше приятел“, казва той. По думите му Уилкс често говорел за любовта към съпругата и синовете си и за благодарността си към тях, защото подкрепата им му позволява да се справя толкова добре в службата. „Майор Уилкс беше олицетворение на най-добрите традиции на британските въоръжени сили. За мен беше привилегия да служа заедно с него. Ще ни липсва“, добавя командирът.

Бившият му командир казва, че Уилкс е имал да даде още много на поделението си и на хората под своето командване, и го описва като изгряваща звезда в разузнаването. Некрологът завършва с няколко думи от генерал-лейтенант Матю Джоунс – началник на военното разузнаване на Обединеното кралство и почетен командир на Разузнавателния корпус. „Пол беше изключителен ръководител и без съмнение един от най-талантливите разузнавателни офицери на своето поколение“, пише Джоунс. Според него Уилкс запазвал спокойствие под напрежение дори в най-тежките условия, а първата му грижа винаги бил екипът.

Министърът на отбраната Уес Стрийтинг поднесе съболезнования от името на британското правителство. „Майор Уилкс служеше на тази страна с гордост и всеотдайност. Загубата му ще бъде дълбоко усетена от хората около него“, заяви той. По думите на министъра смъртта на офицера напомня за огромната жертва, която военнослужещите и семействата им правят в служба на страната.

Лондон признава, че в Украйна има малък брой британски военнослужещи, които охраняват дипломатите и подпомагат украинските въоръжени сили. Тяхната численост, места на разполагане и конкретни задачи не са публично известни. Съобщенията за загинали разкриват отделни подробности за това присъствие, но не дават цялостна представа за него.

Лондон признава, че на терен в Украйна има ограничен брой британски военнослужещи, които охраняват дипломатите и подпомагат въоръжените сили. Тяхната численост, местата на разполагане и конкретните задачи не се съобщават подробно. На 27 февруари 2024 г. говорител на тогавашния премиер Риши Сунак изрично потвърди присъствието на британски военнослужещи в подкрепа на украинската армия, докато в същото време отхвърли планове за мащабно разполагане.

Отделни сведения за по-широк кръг задачи се появиха още през 2022 г. През декември генерал-лейтенант Робърт Магоуан разказа в Globe and Laurel, изданието на Кралската морска пехота, за две изпращания на специално подразделение 45 Commando в Украйна. Първото, през януари, било свързано с евакуацията на британското посолство от Киев към Полша. През април морските пехотинци се върнали, за да подпомогнат възстановяването на дипломатическата мисия и да осигурят защита на персонала ѝ. Магоуан допълва, че в двата периода те подпомагали други, неуточнени операции в чувствителна обстановка и условия на висок политически и военен риск. Той не уточнява тяхното естество, а описанието само по себе си не установява участие в бойни действия.

През април 2023 г. изтекли документи на Пентагона дадоха друго парче от пъзела. Според публикуваните сведения през февруари–март в Украйна се намирали 50 британски военнослужещи от специалните сили, при общо 97 от изброените западни държави. Документите не уточняват дали задачите включват обучение, охрана или бойни операции. Британското министерство на отбраната предупреди за сериозни неточности в изтеклия масив и призова твърденията да не се приемат безкритично. Числото 50 остава откъс от изтичане на документи, а не официално потвърдена численост; то не може да се използва и като актуална оценка за британското присъствие.

Непубличната британска подкрепа има и разузнавателно измерение. По време на речта си в Париж на 29 ноември 2024 г. директорът на MI6 Ричард Мур заяви, че службата продължава традицията си на секретни действия, помагайки на Украйна да се защитава от пълномащабната руска война срещу нея. Той не посочи конкретни операции, численост или местоположение на служители. Изявлението потвърждава подкрепа, но не изяснява нейния обхват и не позволява дейността на MI6 да бъде приравнена с тази на Разузнавателния корпус на армията, в който служи Уилкс.

Журналистически разследвания описват и британска роля във военното планиране. През април 2025 г. The Times публикува материал за участието на адмирал Тони Радакин и генерали Роли Уокър, Чарли Стикланд и Джим Хокенхъл в стратегическо консултиране, разузнавателен обмен и координация с Киев. Ежедневникът разказва и за британско посредничество при разногласия между украинското и американското командване около контраофанзивата през 2023 г. Тези сведения очертават влияние над планирането, но не установяват британско командване на украински части или постоянно присъствие на посочените командири в страната.

Съобщенията за загинали разкриват допълнителни подробности за това присъствие. Такъв беше случаят с Хули. 28-годишният ефрейтор почина на 9 декември 2025 г. от наранявания, получени в злополука далеч от фронтовата линия, докато наблюдавал изпитание на ново украинско оръжие от украински военни. Лондон не уточни какво точно е изпитвано. Съобщението за смъртта му беше първото официално потвърждение за присъствие на войски от Парашутния полк на терен в Украйна. Тогавашният премиер Киър Стармър заяви, че Хули е служил като част от малкия британски контингент в страната.

Военният редактор на The Sun Джером Старки твърди, че Хули е бил част от Special Forces Support Group – групата за поддръжка на специалните сили, свързана с 1-ви батальон на Парашутния полк и подпомагаща SAS и SBS. Това е значително по-специфичен детайл от официално обявената принадлежност към полка, а не доказва, че е бил оператор от SAS или SBS или че е участвал в бойни операции. Изданието посочва още, че сред обявените британски военни мисии в Украйна има и малък брой медици, които подпомагат военни рехабилитационни центрове.

The Times допуска връзка между изпитанието, при което е пострадал Хули, и съвместния проект за дронове прехващачи, наречен Project Octopus. Такава връзка не е установена в цитираното официално съобщение за смъртта му. Проектът е публично известен: през септември 2025 г. британското министерство на отбраната съобщи, че украинският дрон е разработен с помощта на британски учени и технически специалисти, както и предстоящото масово производство в Обединеното кралство. Съобщението не уточнява къде са работили специалистите и дали сред тях има военнослужещи.

Тялото на Хули е върнато в Обединеното кралство на 17 декември преа военновъздушна база Брайз Нортън, където се бяха събрали хора, за да го посрещнат. По желание на близки военното министерство публикува писмо, което той оставил с указание да бъде отворено, ако не се върне: „Ако четете това, значи не съм се прибрал у дома. Моля ви, не позволявайте това да е нещото, което ще ви пречупи.“

Два дни след смъртта му Москва използва случая, за да отправи обвинения към Лондон. На брифинг на 11 декември 2025 г. говорителката на Министерство на външните работи Мария Захарова поиска британската страна да разкрие с какво се е занимавал военнослужещият. „Лондон трябва честно да си признае какво е правил там техният Хули“, заяви тя и обвини британските въоръжени сили, че помагат на Киев да извършва „терористични атаки“. Британската страна не отговори веднага.

Последваха и директни предупреждения. На 27 август 2026 г. Захарова заяви, че британски военни обекти и техника на територията на Украйна и отвъд нея могат да станат мишени в отговор на украински удари по руска територия с британско оръжие. Повод за изявлението бе руско твърдение, че крилати ракети Storm Shadow са използвани срещу търговски център в Донецк. Към 17 септември руски официални лица не са коментирали смъртта на Уилкс, а агенция ТАСС предаде потвърждението от Лондон без коментар.

Според британската страна и двамата нейни военнослужещи са загинали при злополуки далеч от зоната на бойните действия. Публично известни обстоятелства обаче се различават: Хули е наблюдавал изпитание на отбранителна система, докато задачата на Уилкс не е оповестена. Подробната информация за кариерата и отличията му не изяснява какво е правил в Украйна. Принадлежността му към Разузнавателния корпус сама по себе си също не позволява да се установи характерът на мисията му.

Реакцията на Москва след смъртта на Хули дава основание да се допусне, че руското външно министерство може да използва и случая с Уилкс в подкрепа на обвинения за директно участие на Обединеното кралство във войната. Конкретен знак за това би било споменаването на офицера или корпуса му в някой от близките седмични брифинги на Захарова, особено във връзка с предупреждението през август. Подобно изявление не би потвърдило автоматично руските обвинения. Липсата на коментар, включително след погребението, също не би изключила по-късна реакция.

От британска страна същественият въпрос е дали министерството ще оповести мястото и обстоятелствата на инцидента и ще даде повече информация за службата на Уилкс в Украйна. Засега публикуваното не дава възможност да се направят по-конкретни изводи за задачата му.

Изпълнителят на убийството на генерал Шаповал е убит в окупирания Донецк

🇺🇦🦉 Олег Шутов, когото Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публично посочи като изпълнител на убийството на генерал-майор Максим Шаповал, е бил убит на 27 юли при взривяване на устройство, поставено в личния му автомобил в окупирания Донецк. Информацията беше оповестена чак днес, в Деня на военното разузнаване на Украйна. Източници в украинските спецслужби заявиха пред LB.ua, че изявлението е било отложено, докато групата, извършила операцията, се завърне на контролирана от Украйна територия.

Вечерта на 27 юли Шутов пристигнал със „Субару“ пред спортния комплекс „Динамо“ в Ленински район на Донецк. Местни канали, свързани с окупационните власти, описаха случилото се като среднощна атака с дрон, при която е пострадал „председателят на федерацията по борба“. Шутов реално е заемал ръководен пост в асоциацията по джудо и самбо на т.нар. „ДНР“, успоредно с оперативната си дейност в местното министерство на държавната сигурност. Ведомството беше разформировано през април 2024 г. и влято в местното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Източниците на LB.ua предоставиха и снимки от наблюдението над Шутов.

Между операцията и публичното ѝ оповестяване изминаха шест седмици. Според източниците причината не е редакционно забавяне, а необходимостта участниците първо да се завърнат на сигурно място. Именно подобен тип работа – дълго подготвяна, скрита и често оповестявана със значително закъснение – е част от контекста на Деня на военното разузнаване, който Киев отбелязва днес.

Празникът е установен с указ на президента Володимир Зеленски от 7 септември 2022 г. Датата препраща към 7 септември 1992 г. – деня, в който е основано Управлението за военно стратегическо разузнаване към Министерство на отбраната на независима Украйна. Днес се навършват 34 години от онзи ден.

Това е първият Ден на военното разузнаване, който Главното управление на разузнаването (ГУР) посреща без Кирило Буданов начело. С указ от 2 януари 2026 г. Зеленски го назначи начело на президентския офис, а ГУР беше поето от генерал-лейтенант Олег Иващенко – дотогава шеф на Службата за външно разузнаване (СЗРУ), а преди това първи заместник на Буданов в периода 2015–2024 г.

Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий поздрави разузнавачите с думите: „Вие първи виждате онова, което врагът се опитва да скрие. Вашите данни стоят в основата на решенията на командирите, а от точността им зависят човешки животи. Знам цената на тази работа. В нея няма място за случайност.“

В своето обръщение Зеленски изрази своята благодарност „на всеки и всяка, които действително укрепват отбраната на Украйна, осигуряват на държавата необходимата информация и провеждат операции, които не позволяват на Русия да постигне целите си“.

От 2016 г. емблемата на ведомството включва сова, пронизваща с меч територията на Руската федерация, а девизът е изписан на латински език: Sapiens dominabitur astris – „Мъдрият ще властва над звездите“. Той е замислен като отговор на девиза на руското военно разузнаване, традиционно известно като ГРУ: „Над нас са само звездите“. Изборът на сова е и визуален контрапункт на прилепа от руската емблема.

Операциите, за които говори Зеленски, имат съвсем конкретно оперативно измерение. На 6 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди поразяването на Рязанската рафинерия – предприятие с капацитет за преработка на около 17 млн. тона суров петрол годишно, разположено на 600 км от държавната граница. Украинската компания Fire Point и ГУР заявиха, че ударни дронове FP-1 са поразили ректификационните колони на ЕЛОУ-АВТ-6 – най-голямата инсталация за първична преработка в завода, с капацитет 8,5 млн. тона годишно.

Пет дни по-рано ГУР съобщи за удар по комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област. Според него операцията е извършена от Департамента за активни действия и Департамента за безпилотни системи със съдействие от други подразделения на Силите за отбрана.

Кампанията започна още през лятото. Илската рафинерия в Краснодарски край беше поразена на 10 юли и отново на 8 август, като при втория удар избухна тежък пожар. На 7 август в Крим бяха унищожени радарна станция „Подлет“ и радарен запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой–чужд“, на следващия ден – зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, а два дни по-късно – две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“.

Към средата на август при удари по пристанище Новоросийск бяха поразени фрегатите „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“ и патрулният кораб „Василий Биков“ от състава на Черноморския флот, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“. По оценки на Financial Times и Forbes кампанията е изкарала от строя над 40% от общия капацитет на руските рафинерии, а отделни цели се намират на до 2700 км от границата с Украйна.

Но дейността на ГУР не се измерва само в поразени обекти. Специалното звено, известно с позивната на своя командир „Тимур“, провежда операции в отбраната на Запорожка област, където участва в спирането на мащабно руско настъпление. Един от отрядите му First Line отчита над 700 полета с FPV дронове, при които операторът управлява машината по видео от бордовата камера в реално време, и над 500 полета с тежкия дрон-бомбардировач „Vampire“ (познат като „Баба Яга“) през пролетта и лятото. По същия участък воюва и Международният легион на ГУР, съставен от чуждестранни граждани на около 50 държави.

Другото измерение на тази дейност са хората. Координационният щаб по въпросите на военнопленниците, който работи под координацията на ГУР, е върнал от руски плен 9726 украински военнослужещи и цивилни към края на август. Проведени са 78 обмена, а последният е бил на 24 август.

В киберпространството операция „Полюс“, извършена през юли, позволи извличането на десетки гигабайти чувствителна информация от московския научен институт със същото име, който разработва компоненти за ракетни системи. През октомври 2025 г. беше унищожена базата данни на Научноизследователския център за космическа хидрометеорология „Планета“ за Далечния изток, чийто обем възлизаше на два петабайта.

Съвкупността от тези операции показва промяна в профила на ведомството. ГУР отдавна не може да бъде разглеждано единствено като служба, която събира и предоставя разузнавателна информация на военното и политическото ръководство. То разполага и със собствен оперативно-ударен компонент, който може да разчита на украинска производствена база за част от използваните средства.

Дроновете FP-1 на Fire Point например са украинско производство и употребата им не зависи от получаване на разрешение на чуждестранен доставчик за конкретни цели. Това разширява географията на ударите: от Краснодарски край до Ленинградска област – разстояния, които доставените от западни партньори на Киев тактически системи не покриват.

Именно това е и най-важнит извод от развитието на ГУР през последните няколко години: то вече съчетава класическата дейност с диверсионни операции, удари на стратегическа дълбочина, кибератаки, дронове и собствени бойни звена. От Донецк до Уст-Луга и отвъд географията и характерът на тези действия показват ведомство, превърнало се от източник на информация за войната в един от ключовите инструменти, с които Киев я води далеч отвъд линията на съприкосновение.

Видео на хутите показва ракетен удар по събрание на полеви командири в Йемен.

🇾🇪💥 Видео, публикувано от медийния апарат на йеменските хути, показва дрон, който държи в кадър 4 леки бронирани машини и лица, застанали около тях, до момента на единичен удар, който обхваща близкия периметър. Групировката представи кадрите като запис от прецизен ракетен удар по среща на командири от въоръжените сили на международно признатото правителство на Йемен и заяви, че е използвала местно произведена балистична ракета с малък обсег, без да уточни конкретен модел. Записът носи водния знак на военната медия на движението и впоследствие беше разпространено от редица специализирани канали, които проследяват военните конфликти в региона.

Дронът кръжи над района преди момента на удара, държи площадката в центъра на кадъра и остава там и след разсейване на облака от прах и дим, когато машините вече се виждат обгорели в пустинния пейзаж. Наблюдението и поразяването изглеждат като части от един непрекъснат процес: групата е наблюдавана до момента на удара, а хората все още са събрани около машините. Ракетният удар е последната видима стъпка в този процес – и вероятно не най-трудната.

По-трудният етап е преди самия пуск. Подобно полево съвещание на командири в открита пустиня може да продължи дълго, но няма фиксирани координати като стационарна цел, които просто предварително да се въведат в полетно задание. За да се порази в такъв кратък времеви интервал, някой трябва да знае кога и приблизително къде ще се състои, да насочи наблюдателна платформа над района навреме и да предаде координатите на огневия разчет, така че пускът да бъде произведен, докато целта все още е на мястото. Хуситското съобщение говори за „точна разузнавателна работа по мястото на срещата“ и по същество описва именно връзката между наблюдението и огневото средство, а не далекобойността на ракетата.

Платформата, от която е извършено наблюдението, също не е назована, а по кадрите не може надеждно да бъде установен конкретният модел. Известният безпилотен арсенал на хутите обаче предлага ориентир за възможните платформи. В оценка на д-р Майкъл Найтс за Washington Institute от април 2021 г. използваните от хутите безпилотни платформи вече включват ударните Qasef-2K и разузнавателно-ударния Sammad-4 – т.е. съчетава апаратура за наблюдение и бойна глава. Дрон от подобен клас може да остане над ограничен район достатъчно дълго време, за да изчака пристигането на автомобилна колона, което е съвместимо с поведението, видимо в кадрите.

Обявеното оръжие остава неустановено. Видеото показва мощна детонация и пораженията след нея, но не позволява да се установят траектория или вид боеприпас. Ако показаната точност е постигната с наземна пускова установка, най-добре на известните възможности съответства семейството Badr, което западните справочници класифицират като артилерийски реактивни снаряди, а движението описва като балистични ракети. Изходният Badr-1 е ненасочван снаряд с калибър 210 мм, а управляемият Badr-1P е показан през октомври 2018 г. Вариантът Badr-F е представен публично на 16 април 2019 г. с обявен обсег от 160 км. По данни на Janes бойната му глава детонира на около 20 метра височина и разпръсква близо 1400 фрагмента в кръг с диаметър до 350 метра. Оценката на Knights приписва на управляемите варианти заявено вероятно кръгово отклонение от 3 метра – това е радиусът, в който се очаква да попадне половината от изстрелите – и включва в същата линия по-новите Sair, Qasim и Nakal.

Въздушният взрив е ключов детайл, тъй като срещу хора и техника на открито може да обхване значително по-голяма зона от директно попадение. Този радиус на поражение изменя и смисъла на думата „прецизен“ в описанието на хутите: за да бъдат обхванати четирите машини и хората около тях, не е задължително той да попадне директно върху групата, а да се взриви в рамките на около 100 метра. Това поставя значително по-ниско изискване към точността от заявеното кръгово вероятно отклонение от три метра. Разстоянията по направленията в Мариб и Джауф попадат в този обсег с голям запас. На 6 август 8 ракети, изстреляни от Джауф, поразиха лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха над 30 военнослужещи – един от най-тежките дни за правителствените сили през последните 4 години. Сам по себе си този епизод не идентифицира оръжието от текущия запис на хутите, но показва, че тези дистанции са оперативно достижими за ракетните им сили.

Твърденията за резултата не са потвърдени извън източника им. Съобщението не посочва местоположение, дата на самия удар, военно подразделение, нито име или звание на някой от предполагаемите командири. За загубите е посочено единствено „убити и ранени“, без конкретно число. Към 6 септември няма публично потвърждение или опровержение от страна на правителствените сили. Дюнният терен прави крайбрежните участъци в Таиз и Ходейда по-малко вероятни и предполага вътрешните пустинни сектори, но и това остава визуална интерпретация на кадрите при отсъствие на други сведения.

Съобщението идва в една от най-интензивните седмици за гражданската война в Йемен от няколко години насам. На 4 септември хутите стартираха нова настъпателна операция по няколко направления в западен Таиз и южна Ходейда, насочена към пристанището ал-Маха и височините над протока Баб ел-Мандеб. По данни на Al Jazeera, актуални към 5 септември, сраженията са отнели живота на най-малко 120 бойци. Ден по-рано правителствените сили докладваха за 14 балистични ракети, изстреляни срещу техните позиции в Ходейда и Таиз, придружени от удари с дронове. На 5 септември правителството нанесе поне 15 въздушни удара по позиции и техника на хутите – значително по-активно използване на собствената авиация вместо тази на коалицията, ръководена от Саудитска Арабия.

Примирието от април 2022 г., чийто срок формално изтече шест месеца по-късно, поддържаше фронтовете сравнително стабилни почти четири години, но тази система се разпадна през лятото. След нанесения удар от правителствените сили по летището в Сана през юли последва нова вълна от ескалация. Още на 7 август специалният пратеник на ООН Ханс Грундберг определи обстановката като период с най-сериозен риск от мащабно подновяване на гражданската война след примирието и предупреди, че насилието заплашва да въвлече Йемен още по-дълбоко в регионален конфликт.

Ако кадрите действително показват това, което се твърди в изявлението на хутите, най-значимата промяна е съкращаването на времевия интервал между откриване, наблюдение и поразяване на целта. Движението показва, според публикуваното видео, способност да поразява временна цел, докато все още е събрана на едно място. При такъв кратък интервал особено уязвими стават командни пунктове и временни дислокации на командния състав в моментите, когато се планират операции и се извършва координация на силите.

Правителството обяви, че е започнало подготовка за сухопътна кампания. Ако ударът реално е нанесен по съвещание на командири, участващи в тази подготовка, той би могъл да я наруши по-сериозно от обстрел по обикновен лагер. На тактическо ниво загубата на цяла група командири може да бъде компенсирана за няколко дни. Ако обаче този механизъм бъде повторен няколко пъти в рамките на едно настъпление, всяко събиране на команден състав на терен се превръща в рисковано начинение и ефектът вече не се измерва единствено в убити и ранени, но и разреждане на срещите между командири, изтегляне на щабове в назад в тила и по-бавна координация между отделните части.

ЦАХАЛ изтегли находки по случая на Йехуда Кац, изчезнал при Султан Якуб

🇮🇱🪖 Израел върна останките на старши сержант Йехуда Йекутиел Кац – последния неоткрит военнослужещ от битката при Султан Якуб през 1982 г. Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха вечерта на 18 август, че самоличността му е потвърдена след проверка в Центъра за идентификация на загинали към военното равинство, извършена съвместно с Медицинския корпус и израелската полиция. Операцията е ръководена от военното разузнаване АМАН със съдействието на Мосад.

Армията не разкри къде са намерени останките. Haaretz съобщи, че операцията е проведена в Сирия, докато The Jerusalem Post посочи Ливан. Нито една от двете версии за мястото не е официално потвърдена.

В първите часове след появата на новината местни медии публикуваха непълни и привидно противоречиви сведения. Част от изданията съобщиха за лични вещи, предадени на семейството за разпознаване, а други – за човешки останки. По-късното съобщение на IDF показа, че операцията е довела и двата вида находки: лични предмети и костни останки, чиято идентификация вече е приключила.

С това е разрешен последният от трите случая, останали неизяснени десетилетия след битката при Султан Якуб – един от най-тежките оперативни и разузнавателни провали на Израел през Първата ливанска война.

Йехуда Йекутиел Кац е роден на 18 юли 1959 г. в Рамат Ган. Родителите му Йосеф и Сара са оцелели от Холокоста. Той учи в религиозното училище „Керем бе-Явне“ и постъпва в бронетанковите войски по програмата „хесдер“, която съчетава обучение в йешива с военна служба.

Когато е изпратен при Султан Якуб, Кац е 22-годишен мерач в танк под командването на лейтенант Зоар Лифшиц. Остават му само десет дни до освобождаването от служба. Шкафчето му в „Керем бе-Явне“ продължава да носи неговото име и не е използвано от друг човек след изчезването му.

Битката се води през нощта на 10 срещу 11 юни 1982 г. – на ден 6 от операция „Мир за Галилея“, прераснала в Първата ливанска война, и само часове преди влизането в сила на примирие между Израел и Сирия. Израелската офанзива започва срещу позициите на Организацията за освобождение на Палестина в Ливан, но постепенно довежда и до преки сблъсъци със сирийската армия, разположена в страната.

Израелските сили получават задача да овладеят стратегическо кръстовище южно от ливанското село Султан Якуб в долината Бекаа. През нощта резервен танков батальон навлиза в района, без да разполага с точна картина за присъствието и разположението на намиращите се наблизо сирийски сили.

Сирийската армия открива тежък огън по израелската колона, попаднала на по-нисък и неблагоприятен терен. Свидетелства на участници и последващи израелски разследвания описват боя като хаотичен и белязан от недостатъчна координация. При приятелски огън са поразени и два израелски танка.

След около осем часа батальонът успява да се изтегли под прикритието на масиран артилерийски огън. На бойното поле остават осем израелски танка, попаднали в сирийски ръце. Загиват най-малко 20 израелски военнослужещи, над 30 са ранени, а шестима са обявени за безследно изчезнали.

Съдбата на трима от шестимата се изяснява сравнително бързо. Зоар Лифшиц, командирът на танка на Кац, загива в боя, погребан е в Сирия, а тялото му е върнато след войната. Арик Либерман попада в сирийски плен и е освободен две години по-късно. Хези Шай е пленен от Народния фронт за освобождение на Палестина – Генерално командване, просирийската групировка на Ахмед Джибрил, и е освободен през 1985 г. при мащабната размяна на затворници, известна като сделката „Джибрил“.

Другите трима – Йехуда Кац, Захария Баумел и Цви Фелдман – остават в неизвестност в продължение на десетилетия. Израелското разузнаване смята, че някои сведения за тях са преминавали през палестински структури, действащи в Сирия, включително мрежи, свързани с ООП, Ясер Арафат и неговия заместник по военните въпроси Абу Джихад. Според оценката на АМАН някои от тези структури умишлено са укривали следи и са подавали заблуждаваща информация.

Първата публично известна материална следа се появява след споразуменията от Осло, когато Арафат предава на Израел половината от идентификационната плочка на Баумел. През 2010 г. The Jewish Chronicle съобщава, че доклад на тогавашния британски посланик в Дамаск Ивор Лукас може да съдържа сведения за пленяването на израелските военнослужещи от сирийски части. Документът обаче не е публикуван и съдържанието му не може да бъде независимо проверено.

През 2016 г. Русия връща на Израел танк, пленен от сирийската армия при Султан Якуб и впоследствие изложен в руски военен музей. Първоначално машината е представена като възможна последна материална следа от изчезналите. Последвалата експертиза обаче установява, че това не е танкът на Кац, Баумел и Фелдман.

Семействата им междувременно отказват да приемат смъртта им без останки или друго категорично доказателство. През 2004 г. те се противопоставят на предложение тримата да бъдат прекласифицирани като загинали с неизвестно място на погребение. Родителите на Кац не доживяват окончателния отговор: майка му умира през 2011 г., а баща му – през 2014 г.

Първият решаващ пробив идва през 2019 г., когато останките на Захария Баумел са върнати с помощта на Русия. Москва тогава разполага със значително военно и политическо влияние върху режима на Башар Асад и контролира достъпа до част от районите, в които се предполага, че са били погребани изчезналите.

Следващата промяна настъпва с падането на режима на Асад през декември 2024 г. Разпадането на стария сирийски апарат за сигурност създава нови възможности за работа с местни източници, издирване на документи и достъп до места, които дотогава са били практически недостижими за израелските служби.

През май 2025 г. Израел връща тялото на Цви Фелдман от гробище дълбоко във вътрешността на Сирия, на десетки километри от израелската граница. Според израелски медии операцията е била извършена от неизраелски агенти на Мосад, които са действали под прикритие в страната в продължение на години. Пробивът настъпва през петте месеца след падането на Асад, когато е създадена възможност за достигане до гроба и извличане на останките.

Петнадесет месеца по-късно е разрешен и случаят на Кац. IDF посочват, че непосредствената операция е стъпила върху точни сведения, получени през последните месеци, но подчертават, че резултатът е плод на разузнавателни и оперативни усилия, продължили повече от четири десетилетия. В усилията по издирване през различните периоди са участвали службата за военно разузнаване (АМАН), външното разузнаване (Мосад), вътрешна сигурност (Шин Бет) и специализирани звена на армията.

Трите случая отразяват различни форми на оперативен достъп, а не просто три независими съвпадения. Баумел е върнат през 2019 г. чрез посредничеството на държава, която тогава има решаващо влияние в Сирия. Фелдман е намерен през 2025 г. от агентурна мрежа, възползвала се от разпадането на режима. При Кац операцията е ръководена от АМАН въз основа на наскоро получена информация, но нейното място и конкретният начин на провеждане остават засекретени.

Последователността подкрепя предположението, че променената политическа и оперативна среда в Сирия е имала важна роля за пробива. Публичните данни обаче не позволяват тя да бъде определена като единствена причина. Възможно е резултатът да е постигнат чрез съчетание от дългогодишна агентурна работа, нови местни източници и косвено съдействие от структури, появили се след падането на Асад.

През 2025 г. Reuters съобщи, че новото сирийско ръководство е одобрило предаването на архива на израелския разузнавач Ели Коен и че връщането на останки на израелски военнослужещи е било обсъждано в непреки контакти между двете страни. Това не доказва участие на властите в Дамаск в операцията за Кац, но показва, че наред с тайния оперативен достъп трябва да се отчита и възможността за негласни политически договорености.

Връщането на Кац окончателно затваря досието на изчезналите при Султан Якуб. Захария Баумел беше върнат през 2019 г., Цви Фелдман – през 2025 г., а Йехуда Кац – през 2026 г. След идентифицирането му в официалния списък на безследно изчезналите израелски военнослужещи остават навигаторът Рон Арад, пленен в Ливан през 1986 г., и артилеристът Гай Хевер, изчезнал от базата си на Голанските възвишения през 1997 г.

Ави Рет, който е служил заедно с Кац, описва момента като смесица от облекчение и скръб – облекчение, че неговият съслужилец най-сетне ще има гроб, и скръб, че родителите му не са доживели завръщането. „Докато нямаше тяло и доказателства, вярвах, че ще стане чудо“, казва той. Чудото, на което близките са се надявали, не се случва. Но след 44 години неизвестност Йехуда Кац най-сетне се завръща у дома.

ARTEMIS II на САЩ отново дълбоко над Черно море, южно от Крим.

🇺🇸📡🇷🇺 Разузнавателен самолет ARTEMIS II на Сухопътните войски на САЩ прекара днешния 20 юли в продължителна патрулна мисия южно от Крим, една от редките такива на американската пилотирана авиация над Черно море от месеци насам. Полетът е документиран по открити данни от Itamilradar – издание, специализирано в мониторинг на военната авиация: бордът с регистрация N159L и позивна BRIO66 излетя от Румъния, прекоси западната половина на морето и продължи стотици километри на изток, до централния басейн, вместо да остане близо до крайбрежието.

През цялото време той остана в международното въздушно пространство, далеч от окупирания полуостров, но траекторията му осигури широк обхват към него и към източната част на Черно море. В хода на мисията машината за кратко изчезна от покритието на ADS-B (системата, чрез която самолетите излъчват позицията си и са видими на публичните радари), след което се появи отново в същия участък, без да прекъсва своя маршрут. Подобно поведение се наблюдава често при чувствителни разузнавателни операции.

ARTEMIS II е втората машина по програмата Airborne Reconnaissance and Targeting Exploitation Multi-Mission Intelligence System (ARTEMIS). Тя представлява модифициран бизнес самолет Bombardier Challenger 650, който компанията Leidos представи през декември 2022 г. Фирмата го оперира в полза на Сухопътните войски по модела „разузнаване като услуга“ (intelligence as a service): самолетът, екипажите и поддръжката са собственост на частния изпълнител, а събраните данни се предоставят на армията. Специализацията на платформата е в областта на електронното (ELINT) и комуникационно разузнаване (COMINT) – прехващане и геолокиране на радарни емисии, военни комуникации и друга електромагнитна активност върху обширна площ. По данни на Leidos самолетът лети по-високо и вижда по-далеч от турбовитловите машини на средна височина от семейството RC-12 Guardrail, които предстои да замени. Първият самолет от програмата беше използван в мисии още през септември 2020 г. над Грузия и Абхазия, а от май 2021 г. е разгърнат в Европа.

ARTEMIS обаче е само преходна платформа. Сухопътните войски на САЩ преустройват изцяло въздушното  разузнаване с програмата HADES (High Accuracy Detection and Exploitation System). Тя залага на реактивни самолети за голяма височина, базирани на Bombardier Global 6500, с интегратор Sierra Nevada Corporation. Според плановете, потвърдени през април, първият прототип трябваше да премине летателни изпитания през пролетта, а първата изцяло оборудвана машина се очаква наесен за оперативни тестове. За да ускори темпото, през януари компанията закупи четвърти Global 6500. До въвеждане в строй тежестта на реалната дейност се изнася от преходни платформи – ARTEMIS, системата ARES на L3Harris и модифицирани машини по инициативата ATHENA. Днешният полет е ярък пример как изглежда тази дейност на практика.

Черно море се превърна в чувствителна зона за американските платформи след инцидента от 14 март 2023 г. Тогава руски изтребител Су-27 над международни води изля част от горивото си върху американски дрон MQ-9 Reaper и закачи витлото му, което принуди операторите да го приводнят. Пилотираните мисии на САЩ не спряха напълно, но по оценка на Itamilradar през последните месеци те оредяха значително в сравнение с ранните етапи на войната, а рутинното наблюдение на региона се пое основно от европейските съюзници. Това лято обаче американското присъствие отново се завърна в полезрението: същият борд BRIO66 беше засечен в средата на април да изпълнява дълги орбити от румънския бряг към центъра на Черно море. На 14 юли руската държавна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от европейските среди за управление на въздушното движение, също съобщи за ARTEMIS II, който е излетял от Констанца и е кръстосвал южното Черно море на височина над 10 км. Днешната мисия е второто подобно засичане в рамките на седмица.

От позицията южно от Крим сензорите на платформата покриват целия полуостров, движението на кораби в източната част на Черно море и излъчванията в дълбочина чак до Новоросийск. Именно в това пристанище Черноморският флот на Руската федерация изтегли голяма част от бойните си кораби още през октомври 2023 г. след украинските удари срещу Севастопол. В момента електромагнитната среда на полуострова е изключително наситена. Крим попада във фокуса на украинската ударна кампания, обявена от президентa Володимир Зеленски в края на юни. На 1 юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди 5 удара от дронове по хангари на авиобаза „Саки“, където в този момент се намираха изтребители Су-30 и Су-30СМ. Към 19 юли командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди „Мадяр“ отчете, че фериботният капацитет през Керченския пролив е съкратен със 75% след серия от удари по плавателни съдове. Освен това град Керч в източния край на полуострова остана изцяло без източник на захранване след удари по енергийната мрежа. За самолет, чиято основна задача е да картографира мястото и работата на вражески радари, небе с толкова активна въздушна отбрана и електронна борба подсигурява изобилен материал за анализ.

Дали тази единична мисия сигнализира за трайно завръщане на американския разузнавателен фокус към Черно море, остава открит въпрос – от Itamilradar също не бързат с категоричните заключения. Данните, върху които може да се стъпи, все още са оскъдни, но пък са напълно реални: две засичания за седмица след месеци на отсъствие. Важна подробност е също фактът, че през по-голямата част от полета машината беше видима на публичните тракери. Екипажът има възможност да изключи транспондера, а самолет, който иска да остане скрит, не би излъчвал своя сигнал в ефира. Това подсказва, че същата видимост е допусната съзнателно, ако не и целенасочено търсена – присъствието се регистрира ясно както в Москва, така и сред съюзниците.

Анализ: AI платформата Maven на Palantir достигна пълна готовност в НАТО

🇺🇸🤖🛡️ Изкуственият интелект, който ще определя колко бързо НАТО вижда и ако се стигне до там, как воюва срещу Русия, вече работи в рамките на секретната мрежа на Алианса. На 22 юни Съветът по акредитация на сигурността на НАТО осигури разрешение на Maven Smart System (MSS) да работи в класифицирана мрежа – етап, който щабът на Върховното командване на съюзните сили в Европа (SHAPE) край Монс в Белгия обяви като „пълна техническа оперативна готовност“.

Системата е дело на Palantir Technologies, американска компания, чиято все по-сериозна тежест тревожи критиците, и постижението беше обявено под сурдинка, дни преди форума на срещата на върха на НАТО в Анкара, откъдето самото име Palantir отсъстваше от официалното прес-съобщение.

MSS обединява данните от стотици различни източници – сателити, разузнавателни дронове, електронно и агентурно разузнаване, докладите от войските на терен – в единна картина в реално време. Тя използва машинно обучение, големи езикови модели и компютърно зрение, за да разпознава модели, да обозначи вероятни цели и да сведе до минимум времето от засичане на целта до решението от часове на минути. За командването това значи, че разположението на силите по източния фланг, маневрите на руските сили и промените, които изискват реакция на Алианса, се появяват на един екран, а не се сглобяват на ръка от десетки отделни потоци. Ако Русия премести елитната си 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия от Псков, разположен на около 30 км от естонската граница, по-близо до нея, системата би го отбелязала; в същия момент тя показва къде НАТО има колко войски и подсказва кои части да бъдат придвижени, за да посрещнат удара. Уместно е обаче да се помни, че самата тази дивизия понесе тежки загуби в Украйна – стойността на инструмента е във виждането, не в размера на заплахата, която следи.

Ограниченията на системата са толкова важни, колкото и нейните възможности. Пълната „техническа“ готовност означава, че MSS е акредитирана да работи на секретната мрежа за учения, мисии и операции, а не че вече е узряла до пълния си боен капацитет с всички потоци данни и обучен персонал по местата. Промяната, която внася, се изразява в способността, а не в намерението: тя умножава скоростта, с която Алиансът вижда и взима решения, а не променя сама нито доктрината, нито баланса на силите. И действа на оперативно-стратегическото ниво на командването и контрола, не на тактическото – стойността ѝ не е в отделния удар, а свиването на цялата верига от засичане до решение. По същата причина е съществено какво MSS не прави: тя е платформа за подпомагане на решения, а не автономно оръжие. Откриването на цел остава препоръка към командир, не команда към пусково устройство.

Ръководителят на британското поделение на Palantir, 43-годишният Луис Мосли, описа мащабите на това присъствие директно, без заобикалки. „Ако сега влезете в оперативния център в SHAPE, на всички екрани ще видите Palantir“, каза той в интервю за The Times в кулоарите на форума в Анкара. „Ако НАТО влезе във война, ще влезе с Palantir. Това е изчерпателната разузнавателна картина на заплахите за Алианса, както и разположението на силите и активите му. Ако се наложи да поразявате цели, целият процес ще минава през Palantir.“ Мосли говори като продавач на способността, която компанията му предлага, и с очевиден търговски интерес – но и с реален достъп до онова, което стои на екраните в Монс. Твърдението, че този процес по поразяване минава изцяло през платформата, описва подпомагане на веригата на насочване, не автоматично спускане на спусъка; MSS ускорява и подрежда работата на щаба, а решението остава човешко.

Скоростта, с която системата стигна дотук, е част от историята. НАТО подписа поръчката за MSS с Palantir на 25 март 2025 г. по процедура на единствен източник – около 6 месеца от формулиране на изискването до сключения договор, сред най-бързите в историята на Алианса, – а до август същата година системата вече беше разгърната в Съюзното командване по операциите и включена в ученията. Maven е вграден и в  Министерството на отбраната на Обединеното кралство, което подписа стратегическо партньорство с Palantir, което вплита елементи от същата система.

Именно тази удивителна скорост и дълбочина на проникване дават отговор на въпроса защо компанията отсъстваше от изявлението в Анкара. Част от членките гледат със скептицизъм на това Алиансът да бъде толкова силно зависим от технологията на фирма, свързвана с ЦРУ. Франция и Германия се отличиха като основни противници на идеята: Берлин отказа Palantir и за военен AI, и за облачни услуги, като заложи на френската ChapsVision, докато през миналия месец Париж извади Palantir от своята служба за вътрешно разузнаване (DGSI), позовавайки се на „стратегическа зависимост“, и тества собствена AI-базирана бойна система в рамките на учения на НАТО. В същото време системата беше въведена от Обединеното кралство, Швеция и Нидерландия. Пропуснатото име не е незначителен детайл: то представлява сигнал за вътрешен дискомфорт, който самото постижение, единна картина, работеща на класифицирана мрежа, не разсейва, даже напротив – изостря.

Palantir не спира дотук. Компанията се цели в договор с НАТО за подмяна на софтуера на ПВО система от типа на „Golden Dome“, която да позволи на Алианса колективно да проследява балистични и хиперзвукови ракети над собствената си територия – засега заявка, не спечелен договор. Американският проект с това име, чийто софтуер разработват Palantir и Anduril, е оценяван на около 175–185 млрд долара. Обявяването на пълната готовност на Maven дойде в навечерието на форума в Анкара на 7 юли, на който генералният секретар Марк Рюте представи серия от отбранителни проекти – стратегически въздушен флот от тежки транспортни самолети A400M Atlas и десетия танкер A330 MRTT към бъдещ флот от 12 – в опит да убеди президента Тръмп, че съюзниците превръщат разходите за отбрана в реални военни способности. Palantir носи и своя товар от спорове – от употребата на технологията от американските имиграционни власти за издирване на чужди граждани за депортация, през отричани обвинения, че софтуерът служи за насочване към цели в Газа, до поставения под преразглеждане договор за 330 млн паунда за данните на британските болници.

Стратегически погледнато, MSS е реално и драстично надграждане на командването и контрола на НАТО, а не само витрина. Предимството, което осигурява, е във времето: там, където съгласуването на разузнаване от десетки съюзни източници в решение отнемаше часове, свеждането му до минути е валутата, липсваща на Алианса при внезапен ход по източния фланг – балтийските столици са на около час път от руските бази, а не на дни. Но същинският стратегически въпрос не е дали системата вижда по-бързо – тя без съмнение го прави – а дали Алиансът може да поддържа тази способност, без да зависи от един американски доставчик за собствената си картина на бойното поле. Единната картина е предимство именно защото е единна; тази единност означава, че при разстройване на двустранните отношения по оста Вашингтон-Брюксел, през чии ръце минава онова, което НАТО вижда, се превръща в стратегически въпрос, а не в търговски. Съпротивата на Франция и Германия е именно опит този въпрос да получи европейски отговор, преди зависимостта да е станала необратима.

Украински дронове удариха спътниковия разузнавателен център на ГРУ край Москва

🇺🇦🛰️🇷🇺 Украински дронове са поразили 476-ия Централен пункт за приемане и обработка на информация на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация, известен още като Мешчерино-1, през нощта на 26 юни. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от Exilenova+, показващи щети по обект, които Defense Express определя като един от ключовите центрове на руската армия за приемане и обработка на данните, събирани от разузнавателните спътници. Комплексът се намира на около 65 км южно от Москва. Украинските власти не са обявили официално удара.

Ако снимките бъдат потвърдени, поразеният обект е поредният епизод от методична кампания, насочена срещу наземния гръбнак на руското космическо разузнаване и свръзка – серия удари, които през последните 2 години последователно посягат на инфраструктурата, трансформираща сигнала от орбита в използваемо разузнаване. За разлика от по-ранните цели, 476-ият център лежи дълбоко в най-плътно отбранявания периметър на Русия; самият факт, че украински дронове са стигнали и са нанесли документирани щети на 65 км от Кремъл, говори за обсега и точността, които операторите на далекобойни апарати са натрупали.

Самият комплекс остава до голяма степен засекретен. Известно е, че включва две военни части – в/ч 03770 и в/ч 30258, – а сателитните снимки на Exilenova+ показват повреден 3-стаен корпус в разположението на в/ч 30258 и засегнат хангар във в/ч 03770. Точните функции на двете части не са публично известни, но Defense Express отбелязва, че през последното десетилетие обектът е разширил своята спътникова инфраструктура: антенните системи са добавени между 2013 и 2016 г. и впоследствие уголемени – растеж, който проследява и възхода на руското военно разузнаване от околоземна орбита. Изданието свързва центъра с няколко поколения спътници – оптичните Персона и Барс-М, спътника за електронно разузнаване Лотос-С и спътника за радарно разузнаване Пион-НКС. Архивни кадри от 50-годишния юбилей на обекта показват, че той е обслужвал и съветски програми: оптичния разузнавателен спътник Аракс и радара със синтетична апертура Меч-КУ, носен от орбитални станции Алмаз. Центърът работи от далечната 1968 г., но дейността му до ден-днешен остава предимно засекретена.

Ударът по Мешчерино-1 беше нанесен в нощ, белязана от една от най-масираните дронови вълни срещу руска територия. Той беше предшестван от две предишни поражения по същата система само дни преди това – този път официално обявени от Генералния щаб на Украйна. През нощта на 21 срещу 22 юни Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха Центъра за космическа свръзка в Дубна, разположен северно от руската столица – най-големият руски комплекс от този вид и един от най-големите в Европа. По данни на Генщаба, обновени на 24 юни, са поразени модулният апаратен блок на 32-метровата антена MARK-IV и основната производствена и административна сграда, в която се помещават централният свързочен възел и главният център за управление на спътниковата мрежа. Същата нощ беше ударен и Центърът за космическа свръзка във Владимирска област, край Гус-Хрустални. На 25 юни украинското командване потвърди критични щети по основната параболична антена с диаметър 25 метра, както и по централната секция на основния апаратно-програмен комплекс, където са разположени залите със спътникови модеми и централният комутационен възел.

Хронологията на украинските удари се простира назад до лятото на 2024 г. На 4 юли 2024 г. украински дронове атакуваха в/ч 33443 край село Московское в Ставрополския край – звено от съветската по произход система за космическо разузнаване „Звезда“. Областният губернатор твърдеше, че апаратите са „паднали“ без да причинят материални щети, но руското издание Astra съобщи, че един от тях е избухнал, ранявайки военнослужещ. На 21 август 2024 г. беше извършен по-амбициозен удар: разузнавателният център „Гудок“ (в/ч 34608, 309-и ЦРПУ) край Климовск, подчинен на отдела за сигнално разузнаване на ГРУ, беше поразен, след като руското внимание беше отклонено примамващ удар по летище Остафиево. Както по-късно беше потвърдено от ръководителя украинското ГУР Кирило Буданов. През 2025 г. ударите се изместиха към Крим и руския северозапад: в края на август отряд „Примари“ на ГУР порази 70-метровия радиотелескоп РТ-70 край Евпатория – обект от съветската епоха, преустроен в опорен елемент на руския аналог на GPS, наречен ГЛОНАСС – а на 10 септември, по данни на изданието Militarnyi, дронове удариха щабни сгради и свързочен възел в самата Дубна.

Взети заедно, тези удари очертават настойчиво украинско усилие да отслаби не толкова самите руски спътници, колкото наземната верига, която приема, обработва и разпределя събраното от тях – звеното, без което руската орбитална групировка губи голяма част от своята стойност за войските. Поразяването на 476-ия център, ако се потвърди, би било най-дълбокото проникване по тази линия: разузнавателен възел на ГРУ в самото преддверие на Москва. Засега ефектът от удара остава непотвърден – Киев мълчи, но оценката почива на сателитни снимки, което само по себе си дава.

Причината Херзи Халеви да бъде извикан в нощта на 7 октомври 2023 г.

🇮🇱🔙 В дните преди 7 октомври 2023 г. до Службата за военно разузнаване на IDF пристигат необичайни сведения, според които Хизбула готви атентат срещу Моше (Боги) Яалон, бивш началник на Генералния щаб на IDF. Информацията е откъслечна, мъглява и лишена от ясен контекст, но дирекцията не желае да поема риск. Разузнаването се свързва със службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“, която незабавно изпраща охрана в дома на Яалон и му нарежда да не излиза.

Както твърди вестникът Israel Hayom, сведенията достигат и до канцеларията на началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви. Екипът му обаче решава да не го буди. Информацията звучи твърде неясно, за да оправдае тревога посред нощ. Малко по-късно, в ранните сутрешни часове, взривно устройство избухва в парк „Яркон“ в Тел Авив – точно по маршрута, по който Яалон обичайно кара велосипеда си. Когато научава за случилото се, Халеви е бесен. „Трябваше да ме събудите“, казва той на подчинените си.

Няколко седмици по-късно телефоните в канцеларията му отново започват да звънят посред нощ, но този път дежурните офицери не желаят да повтарят същата грешка. В 3:20 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. телефонът в дома на Халеви звъни. На линията е началникът на кабинета му, подполковник Матан Фелдман. За първи път се споменава активирането на SIM-карти, използвани от силите „Нухба“ на Хамас.

„В последните часове са регистрирани подозрителни признаци от страна на Хамас в Газа“, докладва Фелдман с необичайно спокоен тон. „Извършени бяха всеобхватни проверки. Всички служители от разузнаването бяха единодушни, че Хамас работи в рутинен режим и в близко бъдеще не се очаква нищо необичайно“

Халеви би могъл просто да затвори телефона и да се върне в леглото. Вместо това иска 10 минути. „Дайте ми време да си измия лицето. Междувременно ми свържете Южното командване“, казва той.

Като бивш командир именно на Южното командване, Халеви познава отлично ивицата Газа и коварството на Хамас. Докато чака обаждане, той сяда в кабинета си и започва да драска бележки върху празен лист хартия. Най-отгоре изписва едно изречение към самия себе си: „Не си помисляй, че това е нищо.“

След това започва да мисли какво би могъл да подготвя Хамас.

Най-силно го тревожи районът около плажа Зиким. В месеците преди 7 октомври става ясно, че системата на IDF за откриване на водолази не работи надеждно. Халеви се опасява, че Хамас може да използва въпросната уязвимост, за да изпрати морски отряд на израелска територия.

Втората му тревога е свързана с тунел в южната част на ивицата, който прониква в Израел. След откриването му IDF поставя камери и капани с експлозиви, предназначени да унищожат всеки отряд на „Нухба“, опитал се да премине през него. Няколко пъти разузнавачи на Хамас са засичани да навлизат почти до края на тунела, преди да се върнат обратно. Халеви се страхува, че групироквата е открила и обезвредила капаните и готви проникване.

Десетте минути, които иска, за да измие лицето си, се оказват последните спокойни минути в кариерата му.

Докато водата се стича по лицето му, на около 100 км южно от него близо 1500 бойци на „Нухба“ започват да се струпват край оградата на Ивицата Газа. След броени минути дроновете на Хамас започват да унищожават наблюдателните кули и дистанционно управляеми картечници по периметъра – онези „очи“, на които дивизия „Газа“ разчита, за да вижда приближаващата заплаха.

В 6:29 ч. първите ракети политат срещу южен Израел. Под прикритието им, през около 30 пробива в оградата, започва точно онова, което Халеви не е написал на листа пред себе си: масирано, координирано нахлуване по цялата дължина на фронта.

Сценариите, които надрасква в тъмното – водолазите при Зиким, тунелът, обезвредените капани – не са погрешни. Те просто са твърде ограничени.

Години наред разузнаването на IDF изгражда образа на прагматичен Хамас, заинтересован от ограничена ескалация и избягване на тотална война. На иврит въпросното схващане се нарича с горчивия термин „ха-консепция“.

В рамките на тази логика сигналите от нощта на 7 октомври – активираните SIM-карти, странните движения и разпокъсани индикации – изглеждат като поредната провокация, а не като прелюдия към най-кръвопролитния ден в историята на държавата Израел.

Дежурните офицери, които този път решават да събудят Халеви, му предават точно онова, в което системата е убедена: че Хамас действа „в рутинен режим“. Именно това превръща листа хартия на бюрото в един от най-ярките символи на онази нощ.

Не защото Халеви не е усетил опасността. Усетил я е. Представил си е проникване по море. Представил си е атака през тунел. Но цялата система под него – заедно със собствената му интуиция на бивш ръководител на Южното командване – достигаше дотам да види отделните искри, но не и пожара, който се задаваше от тях.

Впоследствие едно нещо ще го отличи от мнозина във военно-политическия елит на Израел. В първите дни на клането, докато страната търси виновни, началникът на Генералния щаб прави нещо рядко срещано в подобни критични моменти: поема лична отговорност.

„IDF под мое командване не успя да защити цивилните граждани на Израел“, казва той и признава провала на армията да предвиди, предупреди и спре атаката. В държава с политическа класа, която дълги години отлага всяка равносметка, военният лидер избра езика на отговорността, а не този на политическото оцеляване.

Близо година и половина по-късно Халеви материализира думите си в конкретни действия и подава оставка, обвързвайки я пряко с провала от 7 октомври. Командирът, под чието ръководство се случва катастрофата, не може да остане начело на армията, която трябва да извлече уроците от нея.

Заедно с вътрешните разследвания на армията, които признават, че тя се е „провалила в мисията“ да защити граничните общности, оставката затваря един кръг – кръг, започнал в 3:20 ч. сутринта с телефонно обаждане, което не звучеше особено тревожно.

Изводът от онази съдбовна нощ не е, че един генерал е спал, когато е трябвало да бди. Халеви се буди от сън, сяда, анализира – и въпреки това не вижда истинския мащаб на заплахата. По-неудобният урок е това, че най-опасно за едно разузнаване е не, когато не знае абсолютно всичко, а самоувереността, че вижда всичко.

Бележката „Не си помисляй, че това е нищо“, която Халеви пише до себе си в тъмното, остава едновременно най-точният му инстинкт и доказателство колко безсилен може да е той, когато цяла система е настроена да го приглуши.

Тя остава на бюрото му не като упрек към един човек, а като паметник на самоувереността, която доведе една доктрина до собственото ѝ поражение.

Русия е предоставила на Иран списък с 55 критични обекта в Израел.

🇷🇺🛰️🇮🇷 Руското разузнаване е предоставило на режима в Иран подробен списък, съдържащ 55 критични обекта от енергийната мрежа на Израел, съобщи The Jerusalem Post, позовавайки се на източник, близък до украинското разузнаване.

Докладът, който подчертава задълбочаващото се военно и разузнавателно сътрудничество между Москва и Техеран, предполага, че споделените данни позволяват на Ислямската република да нанася ракетни удари, насочени прецизно срещу обекти от енергийната мрежа на Израел.

Според констатациите, нарочените обекти са разделени на три категории въз основа на тяхното стратегическо значение:

• Ниво 1: Критични производствени мощности. Това са обекти, чието унищожаване би парализирало националната енергийна система. Докладът изрично посочва електроцентралата „Орот Рабин“ като основна цел.
• Ниво 2: Основни градски и индустриални енергийни центрове. Тези обекти са разположени предимно в централната част на Израел и обслужват големите градски агломерации.
• Ниво 3: Местна инфраструктура. Тези цели включват регионални подстанции, обслужващи индустриални зони и по-малки електрически централи.

Руската оценка за уязвимостта на Израел е, че „за разлика от много европейски нации, електроенергийната мрежа на Израел се характеризира с висока степен на изолация“. Тъй като Израел е „енергиен остров“, който не внася електрическа енергия от съседни страни, руското разузнаване е информирало Иран, че повреждане дори на няколко централни компонента може да предизвика пълен и продължителен енергиен колапс, водещ до масови прекъсвания на захранването и технически повреди, които не биха могли да бъдат отстранени по лесен начин.

Зеленски предупреждава за нарастващия съюз между Русия и Иран

Украинският президент Володимир Зеленски става все по-краен в своите предупреждения във връзка със съюза между Русия и Иран и настоява, че знанията, които Русия е придобила на бойното поле в Украйна, се изнасят към Близкия изток.

„Руснаците също им помогнаха, както иранците помогнаха на Русия в началото на войната, когато им дадоха Шахеди“, каза Зеленски в интервю за The Jerusalem Post преди две седмици. „Те придобиха големи знания на бойното поле и това оказва и ще оказва влияние върху други региони.“

Освен това украинският държавник разкри, че Москва е започнала да снабдява Техеран с дронове „Шахед“, произведени на руска територия. В интервюто той заяви, че в дрон, свален наскоро в страна от Близкия изток, са открити „руски компоненти“, въпреки че отказа да назове конкретното място от съображения за сигурност.

„Видяхме някои компоненти; те имаха руски детайли. Знаем го, защото иранците не ги произвеждат“, отбеляза той.

Украинските служители поддържат тезата, че мотивът зад трансфера на разузнавателни данни е двоен: да се насърчи основният съюзник на Москва в региона и да се създаде нова криза в Близкия изток, която да отклони международното внимание и ресурси от войната в Украйна.

„Русия и Израел отдавна установиха контакти за обсъждане на въпроси, свързани с националната сигурност. Тези контакти се поддържат интензивно между съответните служби в Русия и Израел. Най-неотложните казуси се дискутират на най-високо равнище. Ние ценим натрупания опит в тази област“, заяви руският посланик в Израел Анатолий Викторов в отговор на обвиненията.

„Представители на руското политическо ръководство многократно са отхвърляли „обвиненията“, че страната ни предоставя разузнавателни данни на Иран,“ добави той.

Сръбското военно разузнаване: Украйна няма общо с експлозивите край Балкански поток.

🇷🇸🇭🇺 Висшето военно ръководство на Сърбия заяви, че Украйна не е замесена в поставяне на експлозиви край газопровод до границата с Унгария, опровергавайки твърденията на унгарския премиер Виктор Орбан, който силно намекна за участието на Киев.

Сръбският президент Александър Вучич, близък съюзник на Орбан, обяви в неделя, че властите са намерили „експлозив с опустошителна мощ“ в близост до тръбопровод, транспортиращ руски газ към съседна Унгария. Инцидентът се случва само седмица преди парламентарните избори в Унгария на 12 април.

След свикване на извънредно заседание на Съвета за национална отбрана в неделя, Орбан заяви, че сръбските власти са разкрили „саботажна операция“ във Войводина. Той привидно свърза случая с Украйна, заявявайки, че тя „от години работи за откъсването на Европа от руската енергия“ и е „пряка заплаха за Унгария“, макар да не отправи официално обвинение към Киев.

Въпреки това Джуро Йованич, директор на Военната служба за сигурност (VBA) в Белград, заяви снощи, че „не е вярно, че украинците са опитали да организират“ заговора, при който са използвани „специално опаковани, херметически затворени експлозиви и детонатори“.

„Производителят на взривните вещества не означава непременно, че е поръчител или изпълнител“, каза той и добави: „Маркировките на експлозивите показват, че са произведени в САЩ.“

Твърденията на Орбан за саботаж бяха посрещнати със скептицизъм и от основния му опонент в изборите тази неделя – Петер Мадяр, който се стреми да свали отявлено проруския премиер.

Мадяр заяви, че Орбан, който превърна енергийната сигурност на Унгария и острия конфликт с Киев в основен стълб на своята кампания, вероятно води операция под чужд флаг с „помощта на сръбски и руски заради срива в подкрепата за ФИДЕС“.

„Ако Виктор Орбан и неговата пропаганда използват тази провокация за целите на кампанията, това ще бъде открито признание, че става дума за предварително планирана операция под фалшив флаг“, категоричен беше опозиционният лидер.

Говорителят на украинското външно министерство отрече „категорично“ каквато и да е било отговорност, като нападна опитите за „фалшиво свързване на Украйна“ със случая. Той добави, че предполагаемият заговор е „най-вероятно руска операция под чужд флаг“ преди изборите.

Орбан и неговата партия изостават сериозно от опозицията „Тиса“ на Мадяр, сочат различни проучвания на общественото мнение, включително „Poll of Polls“ на POLITICO.

СБУ разкри самоличността на унгарския разузнавач, ръководил шпионска мрежа в Закарпатие.

🇺🇦⚔️🇭🇺 Контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е открило кадрови служител на унгарското военно разузнаване, ръководил агентурната мрежа, разкрита през пролетта на 2025 г. в Закарпатска област. Според СБУ става дума за Золтан Андре – офицер, който от 5 години насам е провеждал разузнавателна и подривна дейност срещу Украйна.

Службата припомня, че тогава бяха задържани двама участници в шпионската клетка, събирали данни за военната защита на региона, дислокации на въоръжените сили и позиции на противовъздушната отбрана, както и за обществено-политическите нагласи на местните жители, включително евентуалната му реакция при въвеждане на унгарски войски в Закарпатие. Задържаните бяха обвинени в държавна измяна при военно положение – престъпление, за което украинското законодателство предвижда доживотен затвор.

Андре е провеждал агентурни срещи на територията на Унгария с един от информаторите си от Закарпатие. Разследването е установило, че между 2016 и 2020 г. той е бил командирован в Грузия, където е действал под прикритие на дипломатическата мисия на Будапеща. След завръщането си от Южен Кавказ през 2021 г. Андре лично е завербувал бивш военнослужещ от район Берегово и го е поставил в „режим на изчакване". През септември 2024 г. агентът е бил активиран и натоварен да шпионира в Закарпатие.

СБУ твърди, че освен разузнаване на военни обекти, агентът е имал задача да търси кандидати за вербуване сред настоящи и бивши военнослужещи и служители на органите за сигурност в Украйна. За тази цел Андре използвал и възможностите на унгарските дипломатически представителства в региона – конкретно анкетни данни, подавани от местни жители за получаване на унгарско гражданство. Насърчавал сътрудничеството с обещания за пари и различни привилегии от страна на Будапеща, а в поне един случай предлагал доставки на наркотични вещества вместо парично възнаграждение. Срещите с агенти провеждал предимно в личния си автомобил, използвайки оперативен псевдоним.

Следваща фигурантка, привлечена от Андре, е бивш военнослужещ по договор от бригада на Въоръжените сили на Украйна, задържана заедно с другия агент от СБУ. Установен е и трети военен, когото унгарският офицер се е опитвал да привлече.

Случаят е безпрецедентен – през май 2025 г. СБУ обяви, че за първи път в историята на Украйна е разкрита агентурна мрежа на унгарското военно разузнаване. Това доведе до взаимно експулсиране, при което Киев обяви за персона нон грата двама унгарски дипломати, а Будапеща отговори огледално и отстрани двама украински дипломати, които описа като „разузнавачи под прикритие", съобщи RFE/RL. Унгарският външен министър Петер Сиярто квалифицира украинските обвинения като „пропаганда" и се оплака пред НАТО, че Киев е нарушил дипломатическия протокол, оповестявайки публично задържането, вместо да действа тихо по дипломатически канали, отбеляза RBC Ukraine.

Скандалът изостри допълнително и без това напрегнатите отношения между двете страни. Унгария, която има право на вето върху решения за разширяване на ЕС, продължава да блокира европейската интеграция на Украйна, посочвайки като основание правата на унгарското малцинство в Закарпатие. Според анализ на Kyiv Independent не може бъде изключена руска намеса в случая – предвид естеството на събираните данни, включващи позициите на ПВО и потенциалното местоположение на западни изтребители F-16.

СБУ заявява, че продължава издирването на всички участници в унгарската агентурна мрежа.

Великобритания и Колумбия спират споделянето на разузнавателни данни със САЩ.

🇬🇧⚔️🇺🇸 Обединеното кралство прекратява споделянето на разузнавателни данни със САЩ за предполагаеми лодки с наркотици в Карибите, защото не желае да участва във военни удари срещу тях, тъй като ги смята за незаконни, съобщи CNN, цитирайки източници, запознати с въпроса.

Решението представляват сериозен разрив между най-близки съюзници и партньори в разузнаването и илюстрира нарастващите съмнения относно юридическата правомерност на военната кампания на САЩ в Латинска Америка.

Великобритания контролира няколко територии в Карибския басейн, където е разположила активи на разузнаването, които помагаха на САЩ да откриват подозирани кораби с наркотици, за да може Бреговата охрана на САЩ да ги спира, обясниха източниците. Това означаваше корабите да бъдат спрени, претърсени, екипажът им задържан, а наркотиците – конфискувани.

Данните обикновено се изпращаха до Съвместна междуведомствена оперативна група „Юг“ – звено със седалище в щата Флорида и служители от няколко партньорски държави, което е насочено към ограничаване на незаконния трафик на наркотици.

След като американската армия започна да нанася смъртоносни удари по корабите през септември, Великобритания се притесни, че нейните разузнавателни данни могат да бъдат използвани за избор на цели. Британски официални лица смятат, че американските удари, при които са убити 76 души, нарушават международното право. Спирането на разузнаването е започнало преди повече от месец.

Миналия месец върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк заяви, че ударите са в нарушение на международното право и представляват „извънсъдебно убийство“. Великобритания споделя тази оценка, потвърдиха източниците пред CNN.

До началото на ударите през септември, борбата с незаконния трафик на наркотици се извършваше от правоохранителни органи и Бреговата охрана. Членове на картелите и трафиканти се третираха като престъпници с право на законен процес – нещо, за което Обединеното кралство съдействаше с радост, казаха източниците.

Но администрацията на Тръмп твърди, че военните са в законовото си право да убиват заподозрени трафиканти, тъй като са непосредствена заплаха за гражданите и представляват„вражески бойци“ във „въоръжен конфликт“ срещу САЩ, се посочва в меморандум, изпратен до Конгреса от Белия дом. Министерство на правосъдието издаде все още секретно становище в подкрепа на твърдението чрез Службата за правни съвети. Тръмп обяви множество картели за „чуждестранни терористични организации“. Белият дом многократно заяви, че тези действия „напълно съответстват на Закона за въоръжените конфликти“ – част от международното право, замислена да предотврати атаки срещу цивилни.

Правни експерти обаче алармират, че Законът за въоръжените конфликти все пак се прилага към цивилни трафиканти и обявяването на групата за чуждестранна терористична организация не дава автоматично право на смъртоносна сила. Някои кораба, ударени от САЩ, са били неподвижни или са обръщали курса си на плаване в момента на атаката, което подкопава твърдението на Тръмп, че са били непосредствена заплаха, която не може да бъде решена чрез спиране и арест.

Високопоставени американски военни също изразяват съмнения относно кампанията. Командирът на Южното командване на САЩ адмирал Алвин Холси даде оставка по време на напрегната среща със секретаря по отбраната Пит Хегсет и председателя на Съвета на началник-щабовете миналия месец, когато повдигна въпроси за законността на ударите. Холси ще напусне поста през декември, само година след като пое командването на SOUTHCOM.

Юристи по международно право в Службата на главния съветник на Пентагона изразиха опасения за законността на ударите. Няколко настоящи и бивши военни юристи казаха пред CNN, че ударите не изглеждат законни. По-рано говорител на Хегсет отрече някой от участвалите в операции юристи да е възразил.

Канада – друг ключов американски съюзник, който от близо две десетилетия помага на Бреговата охрана на САЩ да спира трафиканти в Карибския басейн – също се дистанцира от военните удари. Източниците казаха пред CNN, че Канада възнамерява да продължи партньорството си с Бреговата охрана в рамките на операция „Кариби“, но е заявила, че не иска споделените разузнавателни данни да бъдат използвани за насочване на смъртоносни удари по кораби.

Миналия месец говорител на канадското министерство на отбраната заяви пред местните медии, че е „важно да се отбележи, че дейностите на канадските въоръжени сили в рамките на операция Кариби се провеждат в координация с Бреговата охрана на САЩ“, като са отделни и различни от нанесените удари по заподозрени кораби с наркотици.

Колумбийският президент Густаво Петро заяви във вторник, че е наредил на силите за сигурност да прекратят споделянето на разузнавателни сведения с американските служби, докато не бъде сложен край на атаките в Карибите. В публикация в X той написа: „Борбата с наркотиците трябва да бъде подчинена на правата на човека на карибските народи.“

IDF потвърди ликвидирането на 21 ключови фигури на „Ислямски джихад“ в Газа.

🇮🇱 Израелските отбранителни сили (IDF) и Израелската служба за вътрешна сигурност (ISA) под ръководство на Южното командване на IDF и в координация с военновъздушните сили и разузнаването, продължават да нанасят удари по жива сила и инфраструктура на терористичните организации в ивицата Газа.

В изявление на IDF от днес беше разкрито, че анализ на разузнавателни данни е потвърдил, че 21 ключови фигури от терористичната организация „Ислямски джихад“ са били ликвидирани при израелски операции в последните шест месеца.

Командири на формирования, звена и сектори:

• Отговорник за военното въоръжение в северна Газа – Мохамад Радуан Рамадан Муштаха
• Отговорник за снайперското подразделение в бригадата Хан Юнис – Амир ал-Шаам Фаиз Уади
• Командир на батальон, отговарящ за артилерийския сектор в Рафа – Джамал Махмуд Салем Ма‘амар
• Командир на сектор в бригадата Газа – Фазел Закария Ахмад Абу ал-Ата
• Командир на източния сектор в Хан Юнис – Абдала Ибрахим Мохамад Абу-Тир
• Командир на източния сектор в северна Газа – Уа‘ам Хасан Джамил Абу-Хаджадж
• Командир на сектор „Йибна“ в Рафа – Самир Сюлейман Али Абу-Шауиш

Бойци със знания в производството на оръжие:

• Мансур Махмуд Мохамад Салах
• Ахмад Зияд Касем Кади
• Фуад Шакер Диаб Ганам
• Халед Муса Рамадан Бана
• Саид Самир Нимер Машарауи

Бойци, участвали в нападения срещу израелски войски:

• Ръководител на снайперските отряди – Ихаб Басам Юсеф Абу ал-Хейр
• Заместник-командир на източния сектор в Рафа – Юсеф Салех Юнес Касаб
• Заместник-командир на сектора Бейт Ханун – Мурад Насер Муса Абу Джарад

В изявлението се подчертава, че IDF и ISA ще продължат решителните действия срещу всички терористични организации в Ивицата Газа.

Елитен отряд на военното разузнаване на Южна Корея търси нови кадри.

🇰🇷 Korea Defense Intelligence Command, най-потайното подразделение на военното разузнаване на Южна Корея (KDIC), за първи път обяви търсене на нови кадри.

На 25 август 2025 г. Korea Forces Network (KFN), официално медийно издание на военните в Южна Корея, публикува видео за набиране на кандидати за сержанти. В обявата се посочва, че за позиция могат да кандидатстват мъже на възраст между 18 и 29 години със завършено средно образование, което представлява рядко публично разкритие за отряд, който по традиция е изолиран от обществения поглед.

KDIC, което пряко подчинено на Министерството на националната отбрана, е било център на най-чувствителните военни операции на страната. Въпреки че подробности за дейността му остават строго класифицирани, единицата е известна с участието си в тайни мисии в Северна Корея и чужбина, включително събиране на човешка информация (HUMINT), контраразузнаване и директни действия.

Оперативното ядро включва две елитни формирования: Headquarters of Intelligence Detachment (HID) – армейско подразделение, и Navy’s Underwater Demolition Unit (UDU). Заедно те образуват Специалните батальони за мисии, изпълняващи най-трудните задачи на KDIC, обучени да оперират зад линиите на врага и считани за едни от най-способните сили на въоръжените сили на Република Корея.

Новата публична кампания за набиране е изключително необичайна и вероятно отразява променящи се отбранителни приоритети и нужда от увеличаване на капацитета на фона на нарастващото напрежение на Корейския полуостров.

KDIC е част от по-широка разузнавателна структура под шапката на Korea Defense Intelligence Agency (KDIA), която включва и Отряд 777, фокусиран върху радиоелектронно разузнаване (SIGINT). Заедно те формират основата на стратегическото разузнаване на Южна Корея.

Съобщението за кандидатите е ясно: приетите ще се присъединят към елитен кадър, отговарящ за някои от най-критичните мисии за отбраната на страната. Материалът призовава способни лица да „служат на бъдещето“ на разузнавателните сили.

Зачестиха пожарите по жп маршрути в Руската федерация през март 2025 г.

🇺🇦💥🇷🇺 През март 2025 г. на територията на Руската федерация зачестиха случаите на пожари по железопътните маршрути, осигуряващи логистичните нужди на руските въоръжени сили, съобщи Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

В изявлението се посочва, че пожари, избухнали на територията на Московска, Самарска и Тверска области, са унищожили шест единици тягов подвижен състав, а пожари в Ставропол и Красноярски край, както и в Република Марий Ел са унищожили девет железопътни устройства за сигнализация, централизация и блокиране.

Силов трансформатор и автомобил с цистерна за гориво на територията на Московска област също са били унищожени при пожар.

„Борбата срещу доставките на боеприпаси и военно оборудване за руската окупационна армия по железопътен транспорт продължава! Слава на Украйна!“, гласи изявлението на украинското ГУР.

По-рано беше съобщено и за унищожаването на четири автомобила на руските сили за сигурност в Архангелск.

Китай арестува трима граждани на Филипините за военен шпионаж.

🇨🇳🕵️🇵🇭 Властите в Китай арестуваха трима граждани на Филипините с повдигнати обвинения в шпионска дейност на територията на страната, съобщи министерство на държавната сигурност.

Един от задържаните, идентифициран като Дейвид Серванез, е забелязван многократно в близост до китайски военни съоръжения, което е наложило започването на разследване, съобщи агенцията в официалния си акаунт в WeChat.

Разследването разкрива, че заподозреният е следвал инструкции от филипински гражданин, който е идентифициран като „Херера“, чиято дейност е била фокусирана върху събирането на информация, считана за чувствителна.

По-късно става ясно, че „Херера“ е насочвал и други двама филипински граждани на територията на Китай, Алберт Енденсия и Натали Плизардо, които също са участвали в събирането на съответните данни.

След събирането на съответните доказателства, китайските власти арестуваха тримата заподозрени по обвинения в шпионаж. От правоохранителните органи не дават подробности относно мястото, на което е извършен арестът.

Министерството посочва, че от 2021 г. военното разузнаване на Филипините е вербувало тримата задържани, след което са били обучени в техники за събиране на разузнавателни данни, след което са били изпратени в Китай.

От години Манила и Пекин се противопоставят един срещу друг, оспорвайки суверенитета си върху Южнокитайско море - стратегически регион, през който минава близо 30% от световната търговия, който е домакин на 12% от световните риболовни зони и притежава потенциални запаси от нефт и газ. В последните няколко години водите му са свидетел на зачестяващи случаи на контфронтация между филипинските кораби и силите на китайската брегова охрана, които обтегнаха максимално двустранните отношения.

Китайското министерство на държавната сигурност редовно публикува съобщения на официалния си профил в WeChat за разкрити случаи на шпионаж и многократно призовавава своите граждани да се отнасят предпазливо към подозрителни предложения за работа и искания за информация, особено от чужди граждани, както и да избягват споделянето на поверителни данни онлайн.

През лятото на 2023 г. министерството призова за пълна мобилизация на обществото, насочена към „предотвратяване и борба с шпионажа“, обявявайки обширни мерки за „укрепване на националната отбрана“ срещу „чужда разузнавателна дейност“.

Ежедневна сводка на британското военно разузнаване – 7 март 2025 г.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Последното издание на ежедневната актуализация на военното разузнаване на Обединеното кралство за ситуацията в Украйна - 07 март 2025 г.

• На 04 март 2025 г. руският президент Владимир Путин заяви, че Руската федерация е приключила с издаването на паспорти на украинци, живеещи в незаконно окупираните от нея територии в Украйна. Министърът на вътрешните работи на Русия Владимир Колоколцев заяви, че 3,5 милиона руски паспорта са били издадени на украинци в окупирани територии, което е увеличение от 2,8 милиона, отчетени през март 2024 г.
• Русия поставя достъпа до услуги в окупираните региони, включително социални услуги, здравеопазване и финансови услуги, в зависимост от получаването на руски паспорти. Притежаването на руски паспорт също представлява право на наборна служба в руската армия. Украинците без руски паспорт също са изправени пред изземване на имуществото им от властите.
• Руските усилия за налагане на управление в незаконно окупираната територия и за принуждаване и принуждаване на украинците да приемат руски паспорти демонстрират продължаващия ангажимент на руското висше ръководство към и следване на политика на русификация.

Хаос в Триполи след отвличането на генерал от либийското разузнаване.

Горящи превозни средства по улиците на столицата Триполи след сблъсъци между враждуващи либийски групировки, 27 август 2022 г.
📸 Снимка: Mahmud Turkia/AFP via Getty Images

🇱🇾 В четвъртък Либия стана свидетел на поредна мобилизация в редиците на силите за сигурност, които се събраха пред Либийската разузнавателна дирекция в Триполи в отговор на съобщенията за отвличането на бригаден генерал Мустафа Али Ал-Уахаиши.

Съобщава се, че Ал-Уахаиши, който ръководи Централната дирекция по сигурността в либийската разузнавателна служба, е бил задържан малко след като е напуснал офиса си в квартал Сабаа в Триполи в сряда вечерта.

Местонахождението му остава неизвестно, което поражда опасения за избухването на нова вълна от насилие в и без това нестабилния пейзаж на сигурността в северноафриканската страна.

Очевидци съобщиха за незабавно струпване на въоръжени сили около щаба на разузнаването, сигнализирайки за повишена тревога относно възможна ескалация на напрежението. Инцидентът, за който първи съобщиха от Libya Press снощи, предизвика хаос в столицата.

Изчезването на служител от високите етажи като Ал-Уахаиши е необичайно, но не и необяснимо и подчертава продължаващите предизвикателства пред сигурността, пред които е изправена страната, особено с влиянието на независими милиции и сложната динамика във властта, която продължава да доминира живота в столицата Триполи.

Отвличането на Ал-Уахаиши подчертава сложните междуособици в структурите за сигурност на Либия. След въстанието през 2011 г. страната е разкъсана от политически разделения и конфликти между отделни фракции, борещи се за власт, с множество правителства и променящи се съюзи, които усложняват усилията за изграждане на единен апарат за държавна сигурност.

Различни въоръжени групировки, някои слабо свързани с правителствени органи, продължават да държат значително влияние върху отделни части от столицата, като често действат без да подлежат на централизиран контрол. Тези групи често се сражават за влияние и ресурси, като понякога влизат в открит конфликт с официалните сили за сигурност, което води до смущения и заплахи за ключови служители.

Това отвличане подчертава и по-широките проблеми в рамките на крехката мрежа за сигурност на Либия. Въпреки усилията на т.нар. Правителство на националното единство, сформирано през март 2021 г., да интегрира отделните въоръжени групировки в различни роли на сигурността под контрола на държавата, влиянието на тези групи остава силно, а на моменти става неуправляемо.

Опитите за централизиране на властта често са били възпрепятствани от вътрешно съперничество и лоялност, които са разделени между държавни единици и местни фракции. Отвличането на висша фигура от разузнаването като Ал-Уахаиши отразява постоянните рискове и подчертава трудностите пред създаването на надеждна и сплотена система за сигурност в Триполи.

Южна Корея разследва изтичане на данни от командването на военното ѝ разузнаване

📸 Изображение: Regtechtimes

🇰🇷 Южнокорейската армия разследва потенциално изтичане на изключително чувствителна информация за агенти от разузнаването на Сеул, намиращи се в Северна Корея. Това съобщи вчера министерството на отбраната, цитирано от Франс прес.

Командването на военното разузнаване на Република Корея, таен клон на южнокорейската армия, откри преди месец, че е изтекла класифицирана информация, включително лични данни на негови агенти, разположени в чужбина.

Оттогава южнокорейски длъжностни лица са „установили индикации“, че информацията може да е попаднала в ръцете на властите в Пхенян, съобщава държавната информационна агенция Yonhap.

В отговор на тази информация в пресата министерството на отбраната уточни вчера в свое прессъобщение, че „военните власти в момента разследват този въпрос“, без обаче да потвърди подробностите, публикувани от Йонхап.

Армията възнамерява да разреши случая „строго, в съответствие със законите и разпоредбите, въз основа на резултатите от разследването“, добави министерството.

В четвъртък САЩ, Великобритания и Южна Корея издадоха съвместно предупреждение срещу глобална кибер „шпионска кампания“ от севернокорейски хакери, целяща кражба на строго пазени военни тайни за подпомагане на забранената програма на КНДР за ядрени оръжия.

Съобщава се, че изтеклата информация включва подробности за южнокорейски агенти, представящи се за дипломати в чужбина, както и за агенти под прикритие, някои от които дори са се върнали у дома от страх, че самоличността им ще бъде разкрита, според Йонхап.

Информационната агенция посочва, че южнокорейските власти разследват цивилен служител от дирекцията на военното разузнаване, който е имал класифицирана информация, съхранявана на личния му компютър. Служителят обаче твърди, че компютърът му е бил хакнат.

Израел назначи нов шеф на военното разузнаване и повиши 4 други генерали, въпреки крайнодясната опозиция

Бригаден генерал Шломи Биндер през 2017 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

🇮🇱 Израелските отбранителни сили (IDF) в четвъртък обявиха повишаването на петима генерали като част от поредица от назначения в Генералния щаб, включително следващия ръководител на разузнаването.

Назначенията, направени от министъра на отбраната Йоав Галант и началника на щаба на IDF генерал-лейтенант Херзи Халеви след „дълъг процес“, бяха извършени въпреки съпротивата на някои законодатели, които са на мнение, че военните не трябва да правят подобни промени по време на войната, и че тези въпроси не трябва да се решават от военното ръководство, което не успя да предотврати клането на Хамас от 7 октомври.

Считаното за най-значимото и противоречиво назначение беше за следващия ръководител на дирекция "Военно разузнаване", след като настоящият висш офицер от разузнаването, генерал-майор Ахарон Халива, обяви оставката си миналия месец заради ролята си в провала на 7 октомври.

Бригаден генерал Шломи Биндер, който в момента служи като ръководител на отдела по операциите — към дирекцията по операции — трябваше да замени Халива. Биндер преди това е командвал 91-ва регионална дивизия „Галилея“ в Северен Израел.

Критици, особено депутати от десницата, твърдят, че тъй като Халеви се е провалил в ролята си в атаката от 7 октомври, той не трябва да бъде този, който назначава командири.

Те също така заявиха, че висшите офицери не трябва да бъдат повишавани, докато военните не приключат проучването на провалите си, довели до атаката на Хамас, тъй като някои генерали може да са били замесени в погрешните стъпки.

Командирът на военното разузнаване на IDF Ахарон Халива на конференция на института Gazit в Тел Авив, 4 ноември 2022 г.
📸 Снимка: Gideon Markowicz/Flash90

Бригаден генерал Ави Блот, който понастоящем служи като началник на Командно-щабния колеж, ще бъде назначен за следващия началник на Централното командване - натоварен с района на Западния бряг - на мястото на генерал-майор Йехуда Фокс, който реши да сложи край на своята 36-годишна военна кариера.

Фокс, подобно на много ръководители на Централното командване преди него, многократно беше обект на критики от някои заселнически групи за това, което те считат за недостатъчни действия срещу заплахите за сигурността и грубите действия срещу незаконни еврейски селища.

Преди това Блот е командвал дивизията на Западния бряг на Централното командване и е “шомер Шабат” (спазващ евреин), което го прави благоприятен избор за ролята в очите на някои. Спазващ евреин е човек, който спазва мицвота (заповедите на юдаизма), свързани с Шабат или съботата, която започва привечер в петък и завършва след залез слънце в събота, когато евреите почитат сътворението. През това време спазващият евреин не готви, не харчи пари, не пише, не работи с електрически уреди и не извършва други дейности, забранени на Шабат.

Бригаден генерал Ави Блот, командир на дивизията на IDF на Западния бряг на събрание в оперативния щаб на подразделението по време на голяма операция в град Дженин, началото на 3 юли 2023 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Бригаден генерал Дан Голдфус, който в момента командва 98-ма дивизия, ще бъде назначен за следващия началник на Северния корпус и Съвместната маневрена група, сравнително младша роля във Форума на генералния щаб.

Голдфус ръководи своята дивизия по време на четиримесечни битки в Хан Юнис в южната част на Газа на фона на продължаващата война срещу Хамас. През март Голдфус получи „тежко порицание“ от Халеви за забележки извън сценария, насочени към политическите лидери на Израел по време на пресконференция, въпреки че това не повлия на повишението му.

Преди войната Голдфус беше избран да служи като следващ ръководител на оперативния отдел — сегашната роля на Байндър — и последното назначение, начело на Северния корпус и Съвместната маневрена група, е по-значимо повишение.

Бригаден генерал Дан Голдфус, командир на 98-а дивизия, говори пред пресата от границата с Газа, 13 март 2024 г.
📸 Снимка: Emanuel Fabian/Times of Israel

Бригаден генерал Дадо Бар Калифа, командирът на 36-та дивизия, ще бъде назначен за началник на дирекция "Личен състав". Бар Калифа също ръководеше своята дивизия по време на месеци на битки срещу Хамас в централната и северната част на Ивицата Газа.

Бригаден генерал Дадо Бар Калифа, командир на 36-та дивизия в централната част на ивицата Газа по време на войната.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Бригаден генерал Авиад Даган, старши офицер от израелските военновъздушни сили, ще бъде назначен за следващия ръководител на дирекцията за компютърно обслужване. Преди това Даган е оглавявал отдела за дигитална трансформация на дирекцията, както и авиобазата Хацерим, а по време на войната в Газа е служил като навигатор в 201-ва ескадрила на IAF.

IDF каза, че номинираните офицери ще бъдат повишени в чин генерал-майор през следващите месеци, преди да влязат в ролите си „постепенно“. Офицерите, избрани за най-високите роли, бяха „командири, които се откроиха в битка на полето и в щаба“, казаха военните.

След съобщението на IDF крайнодесният министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир призова премиера Бенямин Нетаняху да уволни Галант.

Бригаден генерал Авиад Даган
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Галант е един от отговорните за погрешната концепция за сигурност на правителството преди 7 октомври, твърди Бен Гвир в публикация в социалните медии, като твърди, че той „няма мандат да одобрява назначенията на генерали и да проектира следващия генерален щаб на IDF.”

Министърът на финансите Бецалел Смотрич също критикува назначенията, като каза във видео изявление, че „независимо от самоличността на офицерите, назначенията на генерал-майори от IDF, които ще ръководят корекцията на армията след провалите, не могат да бъдат направени от началника на щаба чието име е подписано върху военните провали.

„Не е легитимно. Така не се оправят нещата. Така не се възстановява доверието“, каза той.

Според доклад на обществената телевизия Кан Нетаняху е бил информиран за номинациите малко преди обявяването.

По-рано в четвъртък министърът на диаспората Амичай Чикли и двама други законодатели от Ликуд писаха на Галант, за да изразят несъгласието си с неотдавнашния кръг от назначения на висши длъжности в IDF.