14-и и 15-и пакет военна помощ от Хърватия за Украйна.

🇭🇷🤝🇺🇦 Хърватия отпусна 14-ия пакет военна помощ за Украйна и подготвя 15-и до края на годината, съобщи президентът Володимир Зеленски във вторник след разговори в Киев с хърватския вицепремиер и министър на отбраната Иван Анушич.

„Благодарни сме на правителството и народа на Хърватия за подкрепата към Украйна – и за всеки пакет военна помощ, включително 14-ия, който вече е отпуснат, и 15-ия, планиран до края на тази година“, заяви Зеленски след края на срещата.

Той допълни, че двете страни са обсъдили проекти по инициативата за противовъздушна отбрана PURL, използването на механизма SAFE на ЕС и партньорството в политиката за ветераните:

„Отделна и много актуална тема беше политиката за ветераните. Интересува ни опитът на Хърватия в тази област“, каза Зеленски.

Министърът на отбраната Денис Шмихал също се срещна с Анушич, за да обсъдят разширяване на партньорство в отбранителната промишленост, включващо инициативи за разминиране и съвместно производство на FPV дронове. Шмихал подчерта значението на хърватския опит в следвоенното възстановяване и реинтеграция на ветерани и приветства перспективата за участие в механизмите PURL и SAFE.

Според официални съобщения от хърватското министерство на отбраната посещението на Анушич в Киев е включвало подписване на писмо за намерения за съвместно производство на оръжия и бъдещо развитие на промишлените връзки.

Хърватски медии потвърдиха, че 15-и пакет помощ се подготвя в момента, а Загреб потвърди своя ангажимент за дългосрочна подкрепа на отбраната и следвоенното възстановяване на Украйна.

Frontline Monitor припомня: Двете страни подписаха Писмо за намерения за разширяване на съвместното производство на оръжия и задълбочаване на отбранително-промишлените връзки, като министърът на отбраната на Украйна заяви, че Хърватия е предоставила 13 пакета военна помощ досега, очаква се 14-и, а 15-и – преди края на годината.

Косово, Албания и Хърватия подписаха тристранна декларация за военен съюз

Министрите на отбраната на Хърватия, Албания и Косово дават съвместна пресконференция в Тирана, след като страните се договориха да сключат военен алианс, 18 март 2025 г.
📸 Снимка: Facebook/Ejup Maqedonci

Косово, Албания и Хърватия подписаха във вторник тристранна декларация за военен съюз, насочен към укрепване на отбранителните способности, подобряване на сътрудничеството в отбранителната индустрия и подобряване на оперативната съвместимост с провеждането на съвместно курсове, учения и тренировки.

Споразумението има за цел да насърчи по-тясното сътрудничество между трите страни за справяне с общите предизвикателства в областта на отбраната и сигурността и беше подписано в албанската столица Тирана от военните министри на трите страни, с което те потвърждават своя ангажимент към регионалната сигурност и стабилност.

Министърът на отбраната на Косово Еюп Македончи подчерта значението на пакта, заявявайки: „Албания, Хърватия и Косово ще бъдат още по-силни заедно в лицето на общите трудности и цели в областта на отбраната и сигурността. Това е така, защото днес в Тирана подписахме тристранна декларация, заедно с двамата ми колеги и приятели, Пиро Венгу, министър на отбраната на Албания, и Иван Анушич, министър на Защита на Хърватия“.

Декларацията подчертава споделените ценности, геостратегически насоки и ангажименти в посока регионално сътрудничество на трите страни и потвърждава тяхната отдаденост за укрепването на отбранителните връзки между трите страни, защитата на населението и териториите им, принос към международната сигурност и повишаване производителността на отбранителните индустрии.

Основните ангажименти по споразумението включват укрепването на военните връзки между трите страни, увеличаване на оперативната съвместимост между техните въоръжени сили чрез съвместно обучение и учения и повишаване на устойчивостта срещу хибридни заплахи чрез засилени мерки за противодействие. Координирането на политиките за евроатлантическа интеграция, със специален акцент върху подпомагането на интеграцията на Косово в регионалните инициативи за отбрана и сигурност.

Подписалите заявиха, че тристранното партньорство стъпва на дух на приятелство и ангажираност към опазване на добросъседски отношения, мир и сигурност. Те посочиха, че споразумението не е замислено като заплаха за която и да е външна страна, а като допълнителна стъпка за укрепването на регионалната стабилност в региона на Западните Балкани.

„Заедно с Албания и Хърватия Косово е по-силно, регионът е по-безопасен и мирът е по-устойчив“, обобщи Македончи.

В изявление, публикувано късно вечерта на 18 март, министерство на външните работи на Сърбия описа сключеното споразумение като "провокация" и подчерта, че ще изисква спешно и подробно обяснение от външните министерства на Хърватия и Албания относно сключването на въпросния тристранен договор. Споразумението се разглежда като стъпка, която подкопава регионалната стабилност, посочват още от Белград.

„Като страна, ангажирана с осигуряването на мира и поддържането на военния неутралитет на Балканите, Сърбия е в правото си да изисква разяснения за естеството и целите на въпросното сътрудничество в областта на сигурността. Особено тревожен е фактът, че този военен съюз се създава без предварителна консултация с Белград, включвайки орган, който няма международна легитимност и представлява заплаха за сигурността както на сръбския народ, така и на по-широкия регион“, се изтъква в съобщението на сръбското външно ведомство.

Сръбският министър-председател в оставка Милош Вучевич повдигна възможността България също да се присъедини към пакта, предполагайки, че подобен ход би създал допълнителни рискове за страната му. Той отбеляза, че и трите участващи страни са съседи на Сърбия и изрази съмнение в истинските намерения зад новата иницитива. Вучевич изрази безспокойството си, че потенциалното разширение на новата инициатива към България може да дестабилизира региона.

Хърватия ще достави танкове и бойни машини на Украйна

📸 Снимка: Reddit

🇭🇷🤝🇺🇦 Хърватия планира до края на годината да достави на Украйна 30 основни бойни танка М-84 и 30 бойни машини на пехотата М-80, съобщи министърът на отбраната Иван Анушич.

Трансферът е част от програма за „размяна на пръстени“, улеснена от Германия, позволяваща на европейските партньори да подпомогнат отбранителните усилия на Украйна, като същевременно осигурят модернизирано оборудване за себе си.

Танковете M-84, по-специално вариантът M-84A4 Snajper, са бронирани машини от югославската епиха, оборудвани с актуализирани системи за управление на огъня, стабилизатори и лазерни далекомери, но без реактивна броня. Междувременно бойните машини на пехотата М-80 разполагат с 20-милиметрово автоматично оръдие и са били доставяни на украинските сили и при предходни доставки на военна помощ.

За да подобри собствените си военни способности, Хърватия си е поставила за цел да закупи до 50 танка Leopard 2A8, използвайки средства от германската инициатива за размяна на пръстени.

Анусич заяви: „Решението не само укрепва собствената ни национална отбрана, но и подкрепя в критичен момент нашите партньори в Украйна“.

В допълнение към танковете M-84 и бойните машини на пехотата M-80, Хърватия е готова да предостави резервни части и боеприпаси в подкрепа на украинските въоръжени сили.

Балканската среща на върха събира подкрепа за Украйна

Володимир Зеленски се срещна с лидерите на страните от региона на срещата на върха на Югоизточна Европа-Украйна в Дубровник, Хърватия.
📸 Снимка: Associated Press

🇺🇦🤝🇪🇺 В сряда, 9 октомври 2024 г. украинският президент Володимир Зеленски отправи призив към Европейския съюз да „обедини целия континент“, настоявайки за още военна помощ за отблъскване на продължаващата инвазия на Русия.

Но ключова среща с международни съюзници, планирана за събота, беше отложена, след като президентът на САЩ Джо Байдън отмени планираното си посещение в Европа заради заплахата от урагана Милтън, надвиснала над Флорида.

ЕС трябва да „обедини целия континент, всички европейски демократични нации, включително вашите страни“, заяви украинският лидер в началото на срещата на върха в Дубровник.

„Ако Европа не е обединена днес, тя няма да бъде мирна, така че интеграционните процеси, които започнаха, трябва да постигнат своя резултат“, заяви той, пледирайки за допускането на страната му и няколко балкански държави в блока.

Държавни глави, премиери и външни министри от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Словения и Турция се присъединиха към разговорите със Зеленски и хърватския премиер Андрей Пленкович.

От тях единствено България, Хърватия, Гърция, Румъния и Словения са членове на Евросъюза.

По-рано Зеленски посочи, че на срещата на върха „ще бъдат обсъдени международните усилия за приближаване към мира... както и сътрудничеството по пътя към Европейския съюз и НАТО“.

Украинският лидер разшири усилията за събиране на международна подкрепа на фона на общата несигурност относно подкрепата отвъд океана след президентските избори през ноември.

Акция за военна помощ

Зеленски каза, че разговорите с Пленкович са се фокусирали върху сътрудничеството в областта на отбраната, разминирането, лечението и рехабилитацията на ранени деца и военнослужещи, както и усилията за възстановяване на Украйна и нейната евроинтеграция.

„Заедно ще развиваме сътрудничество между нашите отбранителни индустрии“, заяви той на профила си в платформата X, след като двамата лидери подписаха споразумение за двустранно сътрудничество.

При откриването на срещата на върха Пленкович подчерта, че „подкрепата на Украйна за нейната защита срещу руската агресия е не само въпрос на солидарност... тя също представлява решаващ геополитически интерес и интерес на нашата обща сигурност“.

Зеленски още веднъж подчерта, че страната му се нуждае от повече помощ в противопоставянето си на врага, който разполага с предимство в живата сила и боеприпасите. Руската армия постигна напредък в няколко сектора от фронта през последните месеци. Освен това Зеленски се опитва да получи разрешение за използването на оръжия с голям обсег на действие, доставени от съюзници, сред които Съединените щати, за нанасяне на удари по военни цели дълбоко на руска територия.

Съвместната декларация от срещата на върха вероятно ще осъди руската агресия, ще подкрепи териториалната цялост на Украйна и мирния план на Зеленски, ще настоява за преследване на руските военни престъпления и ще подкрепи европейската интеграция на Киев и членството му в НАТО, според медиите.

Зеленски има неистов график тази седмица в подкрепа на кампанията си. Той трябва да се срещне с папа Франциск във Ватикана в петък, а медиите съобщиха, че ще среща ще бъде проведена и с италианския премиер Джорджия Мелони в Рим. Германското правителство съобщи, че Зеленски ще проведе разговори и с канцлера Олаф Шолц този петък в столицата Берлин.

В петък украинският президент трябваше да присъства на международна среща с участието на повече от 50 държави в Германия, на която трябваше да бъде обсъдена военната подкрепа за Киев. Американските военни обаче съобщиха, че срещата във военновъздушната база на САЩ в Рамщайн се отлага за неопределена дата, тъй като президентът Байдън се оттегли от обиколката си в Европа и Ангола заради урагана Милтън.

Президентските избори в САЩ през ноември могат да компрометират милиардите долари военна помощ, която Украйна получава от най-големия си поддръжник. Кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп изрази гласна подкрепа за действията на руския президент Владимир Путин и изрази скептицизъм относно американското финансиране за военните усилия на Киев.

Хърватски спор за Украйна

Срещата на върха на Балканите е първото посещение на Володимир Зеленски в Хърватия, която е предоставила на Украйна предимно военна помощ на обща стойност 300 милиона евро в отговор на руската инвазия в страната, започнала на 24 февруари 2022 г.

Консервативното правителство и президентът Зоран Миланович обаче влязоха в спор за Украйна. Миланович отказа да подкрепи предложението на правителството да изпрати хърватски офицери на мисия на НАТО в Германия, за да обучават украински войници.

Президентът, който има ограничени правомощия, но е командир на въоръжените сили, каза, че няма да позволи на хърватски войници да „участват в дейности, които тласкат Хърватия към война“.

Премиерът призова депутатите да отменят решението на президента, което ще изисква мнозинство от две трети при гласуване в парламента.

Сърбия планира да въведе отново задължителната военна служба.

🇷🇸🪖 Сръбският президент Александър Вучич е потвърдил решението за повторно въвеждане на задължителната военна служба, съобщава белградското издание „Време“. Взето е решение мъжете да преминават задължително обучение, докато жените могат да участват доброволно. Вучич отбеляза, че е обсъдил решението с военни служители, сигнализирайки, че промяната може да влезе в сила до една година.

Вучич обясни, че периодът на служба ще включва 60 дни обучение в казармата, последвано от 15 дни учения. Той подчерта положителното въздействие на това решение, като увери, че въвеждането на военна служба би било от съществена полза за Сърбия, а продължителността от два месеца и половина означава минимален ангажимент от страна на наборниците. Сръбският президент подчерта още, че инициативата ще се нуждае от нови 100 милиона динара от държавния бюджет, като в същевременно изрази увереност, че инвестицията ще има многократна възвръщаемост.

След като посети учение на силите за специални операции в Гучево, Вучич посочи, че има планове за реновиране на военните казарми в цялата страна. А в профила си в Instagram той сподели намерението си да прекара известно време сам в казармата през следващите дни и дори да спи там.

Президентът подчерта, че официалното решение за възстановяване на военната служба все още не е взето, въпреки че дискусиите продължават и вероятно ще доведат до подобен ход. Миналия месец Хърватия обяви, че ще възстанови задължителната военна служба от 1 януари 2025 г. след решение на министъра на отбраната Иван Анушич, което има за цел да отговори на нарастващото глобално напрежение, особено на фона на продължаващата инвазия на руската армия в Украйна.

Двумесечният наборен период бележи края на хърватската система, разчитаща само на доброволци, която е в сила от 2008 г. Анушич подчерта значението на този ход за укрепване на отбранителните способности на страната и отбеляза, че продължаващите усилия за модернизация в армията, се движат по план като част от ангажиментите на страната към НАТО, без планирани бюджетни съкращения.

САЩ одобриха продажбата на 8 ракетни системи HIMARS на Хърватия на фона на нарастващото напрежение със Сърбия.

Членове на екипажа на M142 HIMA RS от 4-ти батальон, 133-ти полеви артилерийски полк на Националната гвардия на армията на САЩ симулират изстрелване на ракети по време на обучение във военновъздушната база Шиевър, Белгия, 29 юли 2024 г.
📸 Снимка: Andrew Bertain/U.S. Army

🇭🇷🤝🇺🇸 На 30 август 2024 г. Държавният департамент на САЩ одобри значителна чуждестранна военна продажба на правителството на Хърватия, потенциално на стойност 390 милиона долара. Продажбата включва осем артилерийски ракетни системи M142 (HIMARS) и набор от свързано оборудване и услуги. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността официално уведоми Конгреса за потенциалната транзакция, отбелязвайки значително подобрение във военния капацитет на Хърватия.

Предложеният пакет включва не само системите M142 HIMARS, но също и 24 ракети с алтернативни бойни глави M30A2 (GMLRS), 24 единични високоексплозивни капсули M31A2 GMLRS и разнообразие от помощни превозни средства и комуникационно оборудване. Сделката се разглежда като стратегически ход за укрепване на отбранителната инфраструктура на страната, отразявайки нарастващото военно сътрудничество между САЩ и техните европейски съюзници.

M142 HIMARS е универсална, изключително мобилна и усъвършенствана система за изстрелване на ракети, разработена от Съединените щати. Предназначена е да осигури бърза и прецизна огнева подръжка на дълги разстояния за военните сили. Монтирана на шаси с колела, HIMARS може да се разгръща и препозиционира бързо, което ѝ позволява да нанася мощни артилерийски удари с различни боеприпаси, включително управляеми ракети с обсег до 70 км и ракети ATACMS с обсег до 300 км. Нейната гъвкавост, прецизност и разширен обхват я превръщат в критичен актив в съвременната война, способен да ангажира цели, като същевременно поддържа висока степен на мобилност и оцеляване на бойното поле.

Съединените щати имат история на доставки на военно оборудване на Хърватия, което подчертава силното партньорство в отбраната между двете страни. През последните години тази подкрепа включва доставката на усъвършенствана военна техника като транспортни хеликоптери и бронирани превозни средства. През 2018 г. САЩ предоставиха на Хърватия два хеликоптера S-70 Black Hawk, последвани от допълнителни два хеликоптера Black Hawk през 2021 г., всички във версия UH-60M. Тази доставка беше част от по-широк пакет от военна помощ, оценен на общо 53 милиона долара. През 2015 г. Хърватия получи шест бронетранспортьора MaxxPro от САЩ, като се съсредоточи върху версиите на спасителни машини.

През 2016 г. САЩ доставиха на Хърватия 16 бойни хеликоптера Bell-206/OH-58D(I), част от сделка със значителна финансова помощ. През 2016 г. Хърватия получи 100 противотанкови ракети AGM-114 Hellfire-2 за използване с техните хеликоптери OH-58D. Тази продължаваща военна подкрепа подчертава задълбочаващите се стратегически отношения между САЩ и Хърватия, насочени към подобряване на отбранителните способности на Хърватия в регион, белязан от историческо напрежение.

Засиленото превъоръжаване на страната идва на фона на нарастващото напрежение със съседна Сърбия. Отношенията между двете страни са все по-обтегнати през последните няколко години, главно поради продължаващи исторически спорове, свързани с правата на малцинствата и граничните въпроси. Продажбата на модерни военни системи на Хърватия вероятно ще изостри това напрежение, тъй като Сърбия често е изразявала загриженост относно милитаризацията на своите съседи.

Въвеждането на HIMARS в арсенала на Хърватия значително повишава нейните способности за удари на далечни разстояния, развитие, което може да промени регионалния баланс на силите. Това може да накара Сърбия да потърси допълнителна военна подкрепа от своите съюзници, повишавайки риска от натрупване на оръжия в и без това нестабилния регион. Решението на САЩ да одобрят тази продажба вероятно ще има далечни последици за стабилността на региона. Въпреки че този ход има за цел да укрепи отбранителната позиция на Хърватия, е възможно той неволно да увеличи регионалното напрежение. Отговорът на това развитие от страна на Сърбия може да включва увеличаване на военните разходи.

Освен това продажбата може да обтегне дипломатическите отношения на Хърватия със Сърбия, усложнявайки текущите усилия за разрешаване на двустранни проблеми и постигане на траен мир в региона. Европейският съюз, който беше активно ангажиран в посредничеството при спорове на Балканите, може да намери своята роля за по-предизвикателна с развитието на военната динамика между Хърватия и Сърбия.

Докато Хърватия се готви да интегрира тези усъвършенствани системи в своята армия, по-широките геополитически последици от продажбата ще бъдат внимателно наблюдавани както от регионалните, така и от глобалните сили. Одобрението на Държавния департамент на САЩ бележи ключов момент на Балканите, където историческото напрежение и съвременните военни способности се сливат по сложен и потенциално дестабилизиращ начин.

Хърватия връща задължителната военна служба на фона на нарастващо регионално напрежение

В периода 14-21 юни 2024 г. на военния полигон „Евген Кватерник“ край Слун беше проведено учението Tigar 24 на хърватските сухопътни войски, чиято основна цел беше проверка на оперативните способности на усилената 3-та механизирана рота от 1-ви механизиран батальон.
📸 Снимка: Thomas Brandt/Ministarstvo obrane Republike Hrvatske

🇭🇷🪖 Хърватия ще въведе отново задължителна двумесечна военна служба от 1 януари 2025 г. Това съобщи министърът на отбраната на страната Иван Анушич късно в четвъртък.

Този ход идва на фона на повишеното напрежение в Европа, породено от руската агресия в Украйна, както и очевидната надпревара във въоръжаването и военното натрупване на Балканите - регион, преминал през поредица от кървави конфликти през 90-те години на миналия век.

Това решение бележи връщането към наборната военна служба, която беше отменена през 2008 г., когато страната премина към система, основана на доброволци.

„Увеличихме заплатите на войниците, подофицерите и офицерите, техните материални права не само чрез лични доходи, но и чрез дневни заплати и всичко, което им се полага“, отбеляза министърът в ефира на хърватската телевизия RTL в четвъртък.

„Модернизацията и оборудването на въоръжените сили върви по план и в съответствие с поетите анганжименти към нашите съюзници и ръководството на НАТО“, каза още той и добави, че в тази област няма как да се прави икономия на средства.

Други страни в Европа също обмислят подобни мерки или вече възстановиха задължителната военна служба в отговор на повишеното напрежение на континента.

Миналата година Латвия върна наборната военна служба в отговор на надвисналата руска заплаха, породена от продължаващата инвазия в Украйна. Сърбия, най-големият съперник на Хърватия в региона на Западните Балкани, също обмисля да се върне към наборната военна служба.

Украйна е получила два лекотоварни самолета Ан-32Б от Хърватия в тайна доставка на военна помощ.

📸 Снимка: X (бивш Twitter)

🇺🇦🤝🇭🇷 На 8 юни 2024 г. снимка, споделена от Крис Лофтинг, потвърждава тайна доставка на военна помощ от Хърватия за Украйна с участието на лек товарен самолет Ан-32Б. Според наличната информация Хърватия е обещала общо два такива самолета, като един вече е потвърден като доставен. Самолетът, заснет на международното летище в Загреб и сега маркиран като "36 Blue", преди това е бил част от хърватските военновъздушни сили, преди да бъде прехвърлен на украинската Държавна служба за извънредни ситуации.

Самолетът Ан-32Б има значителна история. Първоначално обозначен като "727" в хърватските военновъздушни сили, сега е преименуван като "36 Blue" към Украинската държавна служба за извънредни ситуации, част от Министерството на вътрешните работи на Украйна. Снимката показва самолета с новите украински маркировки, показващи преминаването му от хърватска към украинска служба. Този самолет, заедно с друг, е във флота на Хърватия от 1995 г., но е затворен през 2014 г. поради високите разходи за поддръжка. Хърватското министерство на отбраната не е предоставило официална информация относно условията за трансфер на този самолет.

Доставката на Ан-32Б в Украйна е тема на спекулации от края на миналата година, като официално потвърждение се появи едва наскоро. Министерството на отбраната на Хърватия обяви детайлите по прехвърлянето на самолета за военна тайна, като посочи, че всички решения за дарения на техническа и военна помощ за Украйна са класифицирани. Въпреки липсата на официална информация, премахването на хърватските маркировки и скорошното забелязване на самолета в Украйна потвърдиха трансфера.

Ан-32Б, заедно със своя родствен самолет, беше придобит от Хърватия в средата на 90-те години на миналия век и е участвал в различни мисии и инциденти по време на службата си в хърватските ВВС. Например, той беше ударен от мълния през 2009 г., докато се връщаше от Афганистан, причинявайки леки щети, но без наранявания, което подчертава устойчивостта на самолета Ан-32Б.

През 2011 г. този самолет претърпя основен ремонт, удължавайки живота му на цена от около 1,5 милиона евро. И двата хърватски Ан-32Б бяха спрени през 2012 г. поради разходи за поддръжка и бяха обявени за продажба през 2014 г., но не бяха намерени купувачи. Оттогава Хърватия разчита на хеликоптери за въздушен транспорт, тъй като Министерството на отбраната не е обявило никакви планове за придобиване на нови транспортни самолети в близко бъдеще.

В областта на авиационната поддръжка Хърватия е предоставила 14 хеликоптера Ми-8, изведени от хърватските въоръжени сили, включително дванадесет Ми-8МТВ-1 и два Ми-8Т. Девет от тези хеликоптери бяха докарани до Украйна през май 2023 г., докато останалите пет бяха частично разглобени и транспортирани по земята през юни 2023 г. За артилерийска поддръжка Хърватия достави 15 полеви оръдия M-46 130 mm през август 2022 г. и 40 гаубици D-30 до март 2023 г. Освен това през април 2023 г. страната достави няколко 128-милиметрови ракетни установки за залпов огън RAK-SA-12.

По отношение на оръжията, приносът включва противотанкови ракети от 2022 г., 35 000 автомата Застава M70 и 5 000 бойни винтовки FN FAL, предоставени през 2022 г., заедно с картечници и боеприпаси. Преносимите системи за противовъздушна отбрана (ПЗРК) също са част от помощта с многобройни доставки на системи Стрела-2 и Игла от началото на 2022 г. Освен това Хърватия е доставила десетки милиони боеприпаси за малки оръжия и хиляди гранати от февруари 2022 г. В момента тече и доставка на 155 мм боеприпаси чрез Европейската агенция по отбрана. Разнообразно оборудване като каски, балистични жилетки и униформи беше доставено през февруари 2022 г.

Антонов Ан-32Б е двумоторен турбовитлов военнотранспортен самолет, разработен от конструкторското бюро на Антонов в Украйна, първоначално поръчан от индийските ВВС. Първият му полет се състоя през юли 1976 г. и влезе в експлоатация през 1984 г. Проектиран като подобрена версия на Ан-26, Ан-32Б разполага с по-мощни двигатели AI-20DM и подобрени устройства за високо повдигане на крилата. Този дизайн му позволява да работи ефективно от летища на голяма надморска височина, от къси и неподготвени писти и в горещ климат, което го прави подходящ за различни видове мисии. Производството на Ан-32 се извършва от 1982 до 2012 г., като са произведени общо 361 бройки.

Ан-32Б може да превозва до 42 парашутисти, 50 пътници или 24 ранени на носилки с медицински персонал. Дължината му е 23,78 метра, а размахът на крилата му е 29,2 метра. Самолетът може да постигне максимално излетно тегло от 27 тона и полезен товар от 6,7 тона. Има няколко варианта, включително Ан-32П за пожарогасене и Ан-32МП за морско патрулиране. Индийските военновъздушни сили, значителен оператор на Ан-32Б с общо 105 самолета, обновиха флота си с варианта Ан-32РЕ, включващ увеличен капацитет на полезен товар, модерна авионика и нов радар.

Хърватия придобива допълнителни 8 хеликоптерa Black Hawk

📸 Снимка: Ministarstvo obrane Republike Hrvatske

🇭🇷🤝🇺🇸 Хърватия официално разшири своите отбранителни способности, закупувайки осем допълнителни хеликоптера UH-60M Black Hawk от Sikorsky, дъщерно дружество на Lockheed Martin, чрез чуждестранна военна продажба на правителството на САЩ.

Това придобиване увеличава флотилията на Black Hawk на Хърватия до общо 12 хеликоптера, което значително подобрява способностите за самоотбрана и регионална сигурност на страната.

„Дълбоко ценим продължаващото доверие на Хърватия в хеликоптера Black Hawk, който се експлоатира от САЩ и повече от 35 други нации, включително съюзници от НАТО, предлагащ несравнима глобална и регионална оперативна съвместимост“, каза Хамид Салим, вицепрезидент на армията и системите на военновъздушните сили при Сикорски.

„Решението на Хърватия да придобие още осем от най-новото поколение UH-60M Black Hawk за своите въоръжени сили, утроявайки своя флот, ще подкрепи текущите усилия за модернизация и ще засили способността на Балканския регион да възпира настоящи и бъдещи заплахи.“

UH-60M Black Hawk е известен със своята гъвкавост и надеждност, способен да изпълнява широк спектър от мисии. Тези мисии включват транспортиране на войски, сигурност на границите, борба с тероризма, медицинска евакуация, операции по търсене и спасяване, снабдяване или външен транспорт и бойна поддръжка.

Хеликоптерът UH-60M Black Hawk е модерна и високоспособна платформа, известна със своята усъвършенствана авионика, подобрена жизнеспособност и цялостна гъвкавост на мисията. Очаква се многоцелевите способности на самолета значително да повишат оперативната готовност на въоръжените сили на Хърватия и да допринесат за колективната сигурност на НАТО.

Решението за увеличаване на флота на Хърватия Black Hawk е в съответствие с по-широката стратегия на страната за модернизиране на нейните военни сили и гарантиране, че тя може да отговори ефективно на различни предизвикателства пред сигурността. Допълнителните хеликоптери ще осигурят на хърватските въоръжени сили по-голяма гъвкавост и капацитет за подпомагане на операции за национална и регионална сигурност.

41-ви контингент на хърватската армия заминава за мисията на КФОР в Косово

📸 Снимка: KOHA

🇭🇷🤝🇽🇰 Силите на 41-вия хърватски контингент (HRVCON KFOR) състои от 131 военнослужещи от Въоръжените сили, сред които осем жени, и включват членове на мотопехотната рота, авиационно звено, разузнавателно звено (ISR), щабно звено, логистични елементи и медицински екип.

В понеделник министърът на отбраната Иван Анушич тържествено изпрати 41-ия контингент на хърватските въоръжени сили (HRVCON) в мирната операция на KFOR в Косово в казармите на 1-ва гвардейска бригада в Загреб, отбелязвайки, че всички хърватски контингенти досега, които включват общо 1 888 войници, са оценени като отлични. При изпращането си министър Анушич заяви, че е посетил 40-ия контингент в Косово преди няколко месеца и посочи, че хърватската армия и войници винаги са в добро състояние и сред най-добрите. Той изрази увереност, че този контингент ще запази това ниво на отлични умения.

Анушич подчерта пред войниците, че носят униформите и отличителните знаци на победилата армия от Отечествената война и че е сигурен, че ще изпълнят достойно мисията, на която са изпратени. В изявление пред медиите той каза, че ситуацията в Косово и околностите „не е такава, каквато бихме искали да бъде“ и че тя „не е задоволителна и не е добра“.

„Ако ситуацията беше добра, нямаше да се налага да изпращаме въоръжени сили в мисията на KFOR. Надяваме се, че НАТО и KFOR ще успеят да стабилизират ситуацията, така че да няма излишък и разширяване на насилието“, каза той и добави че е имало няколко ситуации, които „са били на ръба“.

„Всички тези ситуации са предизвикани от сръбската страна. Поради тази причина е необходимо да се поддържа мир и ред в тази зона. Присъствието на хърватския контингент и всички останали, които са в Косово, със сигурност ни дава право да смятаме, че сигурността в Косово ще бъде поддържана и съхранена“, каза Анушич.

Отговаряйки на въпрос на журналист, той каза, че войната е неприятна дума, но че война няма да се случи, защото хърватските сили са там специално за запазване на мира: „Ние сме армия, която е готова за възпиране, не се готвим за никакви атаки или войни , но за възпиране трябва да сме силни, за да обуздаем всеки, който си мисли, че може да повтори събитията от 1991 г., а когато говорим конкретно за Косово, както и в Босна и Херцеговина, се надявам конфликтът да няма ескалация“, добави той.

Президентът на републиката и главнокомандващ на въоръжените сили Зоран Миланович също беше оповестен на церемонията за сбогуване, но не участва поради непредвидени ангажименти, поради което беше заменен от своя съветник по отбраната Ивица Олуич.

Операцията на НАТО KFOR (съкратено от Kosovo Forces) е създадена с резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 10 юни 1999 г. Основните задачи на хърватския контингент в рамките на мисията му в страната са предотвратяване на подновяването на военните действия, изграждане на среда за сигурност, подкрепа на международните хуманитарни усилия, осигуряване на изпълнението на сключени споразумения и подкрепа за развитието на силите за сигурност на Косово.

Хърватските военновъздушни сили се сбогуваха с емблематичния МиГ-21, за да приветстват неговия наследник Rafale F-3R

🇭🇷 Миналия уикенд хърватските военновъздушни сили организираха авиошоу на летището в Загреб, за да отпразнуват оттеглянето на емблематичния МиГ-21 и пристигането на неговия заместник Dassault Rafale.

На 11 май 2024 г. летище Франьо Туджман в Загреб беше домакин на AirVG - авиошоу, което привлече стотици любители на авиацията от цяла Европа, тъй като включваше последната публична поява на хърватските изтребители МиГ-21 преди тяхното пенсиониране.

Освен това бяха изложени на показ всички въздушни средства, които в момента са на въоръжение в хърватските военновъздушни сили, с изключение на флота за въздушно гасене на пожари.

• Едноместен Rafale F-3R (№ 153) беше паркиран на перона близо до два исторически МиГ-а. Първите шест френски изтребителя кацнаха в Загреб на 25 април 2024 г., докато другите шест употребявани поръчани самолета трябва да пристигнат преди края на годината. Rafale е оборудван с два допълнителни резервоара за гориво RPL 741 с капацитет от 2000 L всеки.
• МиГ-21УМ „Kockica” (№ 165), специално боядисан в червено и бяло, символизира шахматната дъска на хърватския герб. Самолетът не е в летателна годност и се съхранява във военната част на летището в Загреб.
• МиГ-21Р (№ 26112), известен още като „Рудиев МиГ“ е другият самолет с историческо значение. С него хърватският пилот Рудолф Перешин дезертира от югославските ВВС. На 25 октомври 1991 г. той излита от известната авиобаза Желява-Бихач и след разузнавателна мисия над Словения каца в Клагенфурт, Австрия. Перешин се присъединява към хърватските въоръжени сили само няколко дни след дезертирането си и участва в Хърватската война за независимост. Той загина по време на мисия на CAS на 2 май 1995 г., когато неговият МиГ-21 беше свален край Стара Градишка. Перешин е повишен посмъртно в чин бригаден генерал, а в негова памет се провежда ежегодното въздушно шоу „Susreti za Rudija“.
• МиГ-21 бис Д (№ 133) е третият и последен изложен МиГ. Той беше поставен от другата страна на перона, близо до паркинга, запазен за хеликоптерите. Самолетът, който е един от последните, които все още са в експлоатация, е бил оборудван с три спомагателни резервоара.
• Pilatus PC-9M и Zlin 242L бяха последните самолети с фиксирано крило на хърватските военновъздушни сили, показани на изложението.
• Бяха изложени всички видове хеликоптери, които са в експлоатация в хърватските ВВС, като се започне от Bell 206B „Jet Ranger“ (№ 604), използван за обучение.
• Следващият беше OH-58D „Kiowa Warrior“, базиран в авиобаза Земуник, разположена в близост до Задар. Хърватия получи шестнадесет използвани Kiowa Warrior от САЩ и загуби един през 2020 г. при катастрофа, която за съжаление уби и двамата пилоти.
• UH-60M „Black Hawk” също вече е обичайна гледка над Загреб. Четири от тях, дарени от САЩ, са базирани авиобаза Лучко в покрайнините на столицата. Министерството на отбраната реши да закупи още осем UH-60, като се очаква те да бъдат доставени през 2028 г.
• Ми-171ш остана единственият съветски хеликоптер на въоръжение в хърватската авиация, след като страната дари на Украйна всичките си Ми-8. Десет броя Ми-171ш бяха предоставени на Хърватска от Русия след 2006 г. като компенсация за дълг като всички те бяха модернизирани през 2019 г.
• AS-532AL Cougar беше последният хеликоптер, изложен на перона, и единственият международен гост на авиошоуто. Той пристигна от словенската авиобаза „Черкле об Кърки“.
• Хърватските въоръжени сили представиха и два израелски UAS Orbiter 3b, докато гражданската част от изложението беше представена от мотопланери Scheibe SF.25C Falke, Glasflugel H205 Club Libelle и Eiriavion PIK-20-D.

Хърватски официални лица приветстваха пристигането на изтребители Rafale, закупени от Франция

🇭🇷🤝🇫🇷 Първите шест от дузина многоцелеви изтребители Rafale, закупени от Хърватия от Франция, кацнаха във военновъздушна база близо до Загреб в четвъртък с церемония по посрещане, на която присъстваха високопоставени официални лица.

Твърди се, че сделката, подписана през 2021 г. с френския производител на самолети Dassault Aviation, е на стойност над един милиард евро. В допълнение към самолетите договорът обхваща оръжейни системи, резервни части, логистика и обучение.

Франция трябва да достави останалите шест самолета през 2025 г. Придобиването ще позволи на хърватските военновъздушни сили да заменят своите остарели изтребители Микоян МиГ-21, проектирани от Съветския съюз.

Министерството на отбраната на Хърватия, която е страна-членка на НАТО, заяви, че пристигането на самолета от Франция, пилотиран от хърватски екипажи, е исторически момент за страната.

„Това е исторически момент за Хърватия, ние осъществихме мечтата си“, каза премиерът на Хърватия Андрей Пленкович на церемонията, мигове след като шестте Rafale се приземиха последователно на пистата.

Изтребителите са оборудвани с усъвършенствани атакуващо-навигационни системи, каза френският производител.

В това, което наподобява малка надпревара във въоръжаването на Балканите, сръбският президент Александър Вучич миналия месец също обяви планове за закупуване на 12 нови изтребителя Rafale в сделка, която според съобщенията е на стойност 3 милиарда евро. Потенциалната сделка не беше потвърдена от френски официални лица.