🇺🇸🛡️🇬🇱 САЩ, Дания и Гренландия подписаха на 22 септември в Ню Йорк безсрочно споразумение, което предвижда две нови американски военни зони на острова и разширяване на базата „Питуфик“. Документът, споделен от Министерство на външните работи на Кралство Дания и Белия дом, изменя и допълва споразумението за отбрана от 27 април 1951 г., което урежда военно присъствие на САЩ в Гренландия от 75 години насам. За да влезе в сила, новият акт трябва да премине през съответните парламентарни процедури в Дания и Гренландия.
Новите зони са Нарсарсуак на юг и Местерсвиг на изток. В Нарсарсуак се намира бившата американска авиобаза „Блуи Уест 1“, строена през Втората световна война и напусната от ВВС на САЩ през ноември 1958 г. Местерсвиг е отдалечен датски пост с чакълена писта с дължина 1800 метра, който към момента обслужва шейновия патрул „Сириус“ – елитно подразделение, отговорно за охрана на североизточното крайбрежие. В „Питуфик“ на север, където работи американската система за ранно предупреждение за ракетно нападение, Вашингтон получава право да модернизира базата и да разширява дейността си.
Член V задължава правителствата в Нуук и Копенхаген да разглеждат по ускорени процедури американски искания за изграждане на военни съоръжения без обслужващ персонал извън отбранителните зони. Това е задължение за ускорено разглеждане, а не автоматично одобрение. Член VI осигурява на американските военни свободен достъп до зоните и придвижване между тях по суша, въздух и море. Самолетите им имат право да прелитат над цялата територия и да кацат навсякъде по нея. Предвижда се и достъп в подводно положение за плавателни съдове на американската държава до териториалните води.
В преамбюла страните заявяват общ интерес от военен достъп на САЩ в обхвата, необходим за отбраната на Гренландия, на териториите, обхванати от Северноатлантическия договор, и американския континент. Посочва се и изграждането на отбранителната система „Златен купол“. Това е единственото място в акта, където противоракетният щит на президента Доналд Тръмп е назован – отделен член за него няма.
Преди церемонията Тръмп заяви, че споразумението дава на САЩ „постоянен контрол върху сигурността и всички други нужди“ в Гренландия, и изтъкна, че то няма краен срок. Документът обаче не приравнява тези права със суверенитет над острова. Той потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Кралство Дания и признава правото на гренландския народ на самоопределение съгласно международното право.
Датският премиер Мете Фредериксен постави акцента именно над тези гаранции. По думите ѝ документът зачита териториалната цялост на кралството и правото на Гренландия да решава самостоятелно бъдещето си. Тя припомни, че преди 75 години двете страни са сключили споразумение за отбраната на най-големия остров в света, а сега подписват по-мащабно и още по-добро.
За да се оцени промяната, новите права трябва да се разграничат от вече съществуващите. Договорът от 1951 г. дава на Вашингтон широки права за прелитане и базиране, включително контрол върху кацанията, излитанията, закотвянето и придвижването на кораби и самолети в отбранителните зони. В „Питуфик“ и досега служат над 100 американски военни.
Имран Баюми, бивш служител в Пентагона, посочва, че съществена новост би имало, ако САЩ вече могат да строят бази едностранно. Той добавя, че Вашингтон е можел да постигне по дипломатически път голяма част от договореното, без да изостря отношенията си в НАТО. Самото задължение за ускорено разглеждане на американски искания не установява право на едностранно строителство.
Експерти дават различни оценки за значението на това споразумение. Даниел Фрийд от Atlantic Council приветства гаранциите срещу инвестиции и военни бази на противникови държави, но не вижда пробив: според него руско или китайско присъствие и без това е било далечна възможност. Матю Кроуниг от същия институт смята, че договорката надхвърля предишните, като поставя акцента върху последиците за НАТО, а не само за Гренландия.
Ограниченията за трети държави са разписани в чл. IX и X. В деветия е постановено, че страна извън НАТО не може да изгражда собствени военни съоръжения в Гренландия, с или без обслужващ персонал, както и да поддържа постоянно военно присъствие без съгласието на страните. В десетия се въвежда проверка на инвестициите. Ограничението включва субекти от страни, които не са членки на НАТО или ЕС, както и не са партньори на алианса. Те не могат да придобиват контрол, значително влияние или достъп до непублична информация в особено чувствителни сектори и дейности, сред които критичната инфраструктура и добивът на суровини.
Служител на Държавния департамент на САЩ представи пред Euractiv политическия смисъл на тези клаузи по-категорично: Китай и Русия не могат да имат база или войски в Гренландия, в резултат на което няма да инвестират в чувствителните отрасли. В самата разпоредба за военното присъствие обаче е предвидено изключение при съгласие на страните.
Член XI урежда и евентуална независимост на острова. Ако Гренландия се отдели, Дания и правителството в Нуук трябва да осигурят новата страна да остане в НАТО или при нужда да кандидатства за членство. Тя трябва да поеме правата и задълженията на Копенхаген по акта и свързаните договорки в отбраната. Така документът признава възможността за независимост, като едновременно предвижда да бъдат продължени ангажиментите в отбраната.
Споразумението съдържа и изисквания за защита на местните интереси. Правата по него трябва да бъдат упражнявани със зачитане на гренландското общество и начина му на живот, включително лова, риболова и другите традиционни занятия. Американските поръчки за стоки и услуги за изграждането и поддръжката на зоните трябва във възможно най-голяма степен да се възлагат на гренландски фирми, съобразно техните възможности. Йенс-Фредерик Нилсен нарече резултата тройна печалба и отбеляза, че споразумението трябва да премахне всяко съмнение в лоялността на Гренландия към съюзниците ѝ – днес и занапред.
Успехът на споразумението идва след силна обществена съпротива срещу перспективата островът да стане американски. Проучване от януари 2025 г. показва, че 85% от гренландците отхвърлят присъединяване към САЩ. На 17 януари 2026 г. хиляди хора излязоха по улиците на Нуук, Копенхаген, Орхус, Олборг и Оденсе. Демонстрацията в гренландската столица беше най-многолюдната в историята на острова, а някои лозунги гласяха „Гренландия за гренландците“ и „Нашата земя, не вашата“. Тези прояви показват отношението към териториалните претенции на Тръмп, но не установяват размера на обществената подкрепа или съпротива на подписаното сега споразумение.
През януари 2025 г. Тръмп отказа да изключи военна или икономическа принуда и заплаши Дания с високи мита. През март вицепрезидентът Джей Ди Ванс посети „Питуфик“ без покана от датските и гренландските власти и обвини кралството, че не изпълнява своите задължения. През януари 2026 г. Белият дом обвърза мита от 10%, с предвидено увеличение до 25%, с искането островът да бъде отстъпен на САЩ. На фона на напрежението датското военно разузнаване за първи път в историята си посочи САЩ сред потенциалните заплахи за националната сигурност.
В Давос на 21 януари Тръмп оттегли митническата заплаха и обеща да не прибягва до сила. На срещата на НАТО в Анкара през юли обаче отново заяви, че островът трябва да бъде американски.
В Брюксел споразумението беше посрещнато с облекчение. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства договорката. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща я описа като положителна стъпка за трансатлантическото сътрудничество и сигурността в Арктика, която зачита териториалната цялост, суверенитета и правото на самоопределение на гренландците.
Тори Тауслиг от Atlantic Council обаче предупреждава, че Тръмп е нанесъл съществени щети на доверието между САЩ и съюзниците в Европа. Според нея подписването на споразумението няма да спре търсенето на резервни варианти за гарантиране на сигурността от страна на европейските държави.
Актът ще влезе в сила след приключване на съответните парламентарни процедури в Дания и Гренландия. Създаването на новите отбранителни зони тепърва предстои, въпреки че Тръмп вече обяви незабавен старт на строителството на две много големи военни бази. Договорното определяне на зоните и изграждането на конкретни обекти в тях са отделни стъпки.
Практическото значение на сделката зависи от изпълнението: какви строителни дейности, разширения на писти, хангари и радарни съоръжения ще последват през следващите месеци в Нарсарсуак и Местерсвиг. Политическият резултат вече е очертан: след близо 20 месеца напрежение САЩ получават разширени и безсрочни права за военно присъствие, а Дания и Гренландия – изрично потвърждение на суверенитета и самоопределението си. Дали тази договорка ще върне доверието между съюзниците, е отделен въпрос от това какъв достъп осигурява на американските сили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар