🇮🇱⚔️🇱🇧 Вчера, 3 октомври 2024 г. израелската военна офанзива в Южен Ливан се засили, а въздушни удари засегнаха военни и медицински лица в цялата страна и отново поразиха южните квартали на Бейрут, на фона на съобщения от ливанските власти, че 1,2 милиона души са били разселени в резултат на сраженията, съобщава Washington Post.
„Това е пълномащабна операция на терен“, отбеляза пред изданието Сима Шине, експерт по въпросите за Иран и неговите прокси групировки в Близкия изток, от Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив. „В момента в Ливан има много войници“, каза тя и добави, че това повишава риска от повече жертви.
По-рано тази седмица израелската армия заяви, че изпраща сухопътни войски в Ливан за „ограничени, локализирани и целенасочени операции“. Но само няколко дни след началото на кампанията стана ясно, че Израел е започнал по-мащабна инвазия, като има признаци, че сухопътната офанзива може да достигне дълбоко в ливанската територия, коментира Washington Post.
Въпреки че ливанското шиитско движение Хизбула е загубило възпиращия си ефект срещу Израел, групировката запазва бойните си възможности в южната част на страната, казва пред вестника Хишам Джабер, пенсиониран генерал от ливанската армия.
Израел смята, че селата в южната част на Ливан „са предимно разрушени“ и че израелските военни могат „лесно да влязат в тях в търсене на инфраструктура на Хизбула“, каза експертът в телефонно интервю. „Но в сряда, първия ден от инвазията, израелските сили попаднаха в капан“, заяви той.
„Хизбула се надява, че израелците ще навлязат по-дълбоко в Ливан“, добави той. Според него „в този случай ще бъде много трудно за израелската армия, а Хизбула ще има голямо предимство“. Пенсионираният генерал допълва, че големият брой тунели на ливанската групировка е бил подценен, както и количеството оръжия, с които тя разполага, смята генералът.
Според израелски медии Хашем Сафиедин, предполагаемият следващ лидер на Хизбула, е бил мишена на израелски въздушни удари в Дахия, южното предградие на Бейрут, пише британският вестник The Guardian.
Изданието цитира служител на министерството на външните работи на Обединеното кралство, който казва, че „въпреки публичната дипломация на Израел реалността е, че инстинктът на военните винаги е бил да разчитат на себе си, а не да се борят за положително световно мнение“.
„Израелските сили за отбрана не се интересуват какво мислят хората за тях. Това е държава на сигурността. Тя не иска да бъде обичана. Тя иска да всява страх и да бъде уважавана“, заявява той.
„Какво злодеяние би могъл да извърши Израел, преди да се превърне в публичен позор за политическия ни елит? Съществува ли изобщо такъв праг? И каква ужасна реколта ще пожъне Западът за това, че така безпардонно показва на света, че не цени толкова много живота на арабите, а подкрепя Израел докрай“, пита реторично колумнист на The Guardian.
Британското списание The Independent пише, че международните усилия за прекратяване на конфликта се засилиха, след като генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че „бушуващите пожари в Близкия изток бързо се превръщат в ад“.
Израелските военни твърдят, че инвазията им в Ливан е ограничена до военните позиции на Хизбула в южната част на страната обаче в сряда армията обяви, че към сухопътните ѝ операции в Ливан се присъединяват редовни пехотни и бронирани части, което предполага, че офанзивата може да надхвърли първоначалните планове за ограничени атаки срещу военни цели на групировката, смята списанието.
Американският вестник The Wall Street Journal подчертава, че „докато Израел подготвя ответен удар срещу Иран, администрацията на Байдън все повече заприличва на наблюдател, който има ограничена представа за това, което планира най-близкият му близкоизточен съюзник, и все по-малко влияние върху неговите решения“.
Британският вестник Financial Times и американското издание на списание POLITICO обръщат внимание на това как напрежението в Близкия изток влияе на цената на петрола.
„Рискът от ескалация на войната между Израел и Иран поставя на изпитание вярването, че цените на суровия петрол няма да бъдат повлияни от разширяването на военните действия в Близкия изток“, коментира POLITICO.
„В продължение на десетилетия конфликтите в богатия на петрол регион често плашеха петролните пазари и утежняваха икономическата ситуация“, припомня изданието и допълва, че „сега обаче военните сблъсъци в Близкия изток предизвикват по-скоро вдигане на рамене, а не драстично покачване на цените. Това е добре дошло развитие за администрацията на Байдън, която е изправена пред политически критики от страна на републиканците, свързани с цените на горивата, и се опитва да овладее последиците от изстрелването на близо 200 ракети от Иран към Израел във вторник“.
„За тези от нас, които прекарват живота си в наблюдение на ефектите от кризата в Близкия изток върху цените на петрола, очевидно последните над 10 години са били напълно безрезултатни“, казва Майкъл Найтс, анализатор във Вашингтонския институт по близкоизточна политика.
„Без значение колко безумни са събитията, те имат минимално въздействие върху петрола. Пазарът неведнъж е доказвал, че може да компенсира недостига“, смята той.
Следващите етапи на конфликта на Израел с Иран могат да проверят устойчивостта на пазара по начин, невиждан от десетилетия, тъй като министър-председателят Бенямин Нетаняху обмисля как да отвърне на ракетните атаки от вторник, като потенциални цели се очертават петролните полета и ядрените съоръжения на Иран, заключва списанието.
Financial Times съобщи, че днес цените на петрола са се повишили до най-високото си ниво от повече от месец, тъй като търговци са спекулирали, че Израел може да предприеме ответни удари срещу иранската петролна индустрия.
В същото време сред съюзниците на САЩ нараства загрижеността, че Вашингтон се бори да повлияе на израелското правителство на Нетаняху, пише вестникът. Той цитира европейски дипломат, който е заявил, че е „потискащо да се види колко малко влияние имаме върху тези събития. Това вкарва известен песимизъм, известен фатализъм в нашите дискусии по този въпрос“.
Световният пазар на петрол е нестабилен от началото на седмицата поради ескалацията на напрежението, което може да доведе до прекъсване на износа на енергия, заключва Financial Times.
