Анализ: A400M над Жиронд – военният транспорт влезе в пожара за осем дни

🇫🇷🔥 Военно-транспортен самолет Airbus A400M от състава на Военновъздушни и космически сили на Франция пусна около 20 тона забавител на горенето върху горския масив край Лакано (департамент Жиронд) следобед на 25 юли. Това е първото оперативно използване на този самолет срещу пожар в света. Заповедта беше издадена от министър-председателя Себастиен Льокорню, чиято канцелария обяви решението същата сутрин след извънредно съвещание с ключови министри. Airbus Defence и Командването на ВВС потвърдиха успеха на мисията на 26 юли, а екип на Reuters засне от хеликоптер ниското преминаване на самолета: дълга охрена следа, положена напречно на посоката на огъня.

Само осем дни по-рано тази способност не съществуваше в оперативен вид. На 17 юли министерствата на вътрешните работи и въоръжените сили сключиха споразумение с Airbus за експериментално оборудване на един A400M с комплект за въздушно гасене. Обучението на екипажите започна на 20 юли, като тогава двете ведомства прогнозираха първо ангажиране „в рамките на около 10 дни“. След второто изпускане край авиобаза 123 „Орлеан-Бриси“ на 24 юли, оперативният прозорец се сви наполовина – фронтът на пожара се придвижваше значително по-бързо от очакваното.

Системата е модулен резервоар, който се вкарва през задната товарен рампа и се демонтира веднага след приключване на задачата, позволявайки на машината да се върне към транспортните си мисии без трайни конструктивни промени. Капацитетът ѝ е 20 000 литра вода или забавител, които се изхвърлят за под десет секунди, а презареждането на земята чрез стандартни помпи отнема по-малко от десет минути. Товарът се пуска при скорост от около 125 възела и височина близо 45 метра (като част от изпитанията са провеждани и под 30 метра). При благоприятни условия едно преминаване покрива ивица с дължина от 400-500 метра и ширина близо 100 метра – обща площ между 40 000 и 50 000 кв. метра.

Тези показатели изглеждат внушително, но придобиват друг контекст, сравнени с ритъма на работа. A400M няма възможност да глисира и да загребва вода в движение: той трябва да кацне, да презареди и да излети отново. За разлика от него, амфибийните самолети презареждат от близки езера или от морето и се връщат над огъня за минути. Освен това габаритите на A400M ограничават броя летища, които може да използва, и усложняват координацията в общата ротация над задимен и турбулентен район. Поради това неговата роля не е пряка атака срещу пламъците, а полагане на дълги защитни линии със забавител пред фронта, които да възпрат стихията и да дадат време на наземните екипи да изградят отбранителна позиция. Правителството представи участието му като временно подкрепление, а не като заместител на специализирания флот – оценка, която техническите параметри напълно потвърждават.

Мащабът на това подкрепление обаче е показателен. Франция разполага с около 65 летателни средства за гасене: 12 самолета Canadair CL-415 със средна възраст около 30 години, 8 самолета Dash, 6 Air Tractor, 12 специализирани и 27 хеликоптера на департаментите и 3 разузнавателни самолета King Air. 12-те машини Canadair изсипват общо 72 000 литра с една вълна; единичен A400M пренася 30% от този обем наведнъж. Но това съотношение се отнася за единичен курс, а не за час работа: при равен брой ротации по-бързите амфибии имат предимство. В същото време подновяването на флота търпи забавяния: De Havilland Canada произвежда 22 нови самолета DHC-515 за 6 европейски държави, но доставките бяха отложени от 2026 за 2028 г., а според най-новите прогнози отиват към началото на новото десетилетие. Така остарелият флот ще продължи да носи основната тежест още няколко сезона.

Европейският резерв се намира в аналогично състояние. По данни на Deutsche Welle, 13 от общо 22 машини за борба с пожарите, налични за сезона по Механизма за гражданска защита на ЕС, вече са ангажирани във Франция и Испания. В района на Бордо са действали самолети и хеликоптери от Португалия, Хърватия, Чехия, Германия, Турция, Швеция и Словакия, след като Париж задейства механизма на 24 юли.

Резервите се изчерпваха бързо, тъй като Франция беше обхваната от едновременни пожари. Още на 25 юли министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес определи изгорелите от началото на годината близо 98 000 хектара като исторически рекорд, а ден по-късно цифрата надхвърли 115 000 хектара. Пожар пламна още в гората Фонтенбло южно от Париж, а нови огнища на юг наложиха евакуацията на хиляди туристи в края на юли. Държавата преразпредели сили и от други сфери: финалният етап на колоездачната обиколка „Тур дьо Франс“ беше съкратен, за да бъдат пренасочени полицейски екипи към засегнатите региони. Президентът Еманюел Макрон мобилизира въоръжените сили в подкрепа на изтощените пожарникари и предупреди, че борбата със стихията ще продължи седмици.

Нуждата от извънредни мерки възникна, тъй като пожарът в Жиронд надхвърли всичко, с което френската гражданска защита се беше сблъсквала досега. Огънят избухна на 22 юли край Сомос, северно от басейна Аркашон. До 25 юли, когато Льокорню разпореди излитането на A400M, бяха изгорели 30 000 хектара. До 27 юли засегнатата площ надхвърли 42 000 хектара (420 кв. км), което превърна този пожар в най-големия във Франция от 1949 г. насам. Около 220 000 души от 23 общини бяха евакуирани, вкл. цялото население на полуостров Кап Фере в пика на туристическия сезон. Поне 240 жилища бяха повредени или унищожени, а 126 пожарникари бяха ранени. В деня на първата мисия над Жиронд работиха поне 18 летателни средства, а към края на седмицата периметърът беше обходен от 2750 пожарникари и 23 самолета и вертолета. Към 30 юли фронтът остана неподвижен за трети пореден ден с 6 активни огнища (сред които при дюните Гран-Кро в Леж-Кап-Фере и южно от Лакано) – състояние на стабилизация, но не и на пълно овладяване.

Причина за екстремната динамика беше феномен, който френски пожарникари регистрират за първи път. В 18:20 ч. на 24 юли департаментната служба за пожарна безопасност засече пирокумулонимбус – буреносен облак, генериран от самия пожар. Облакът отслабна през нощта поради покачването на влажността, но се образува отново няколко пъти, включително на 25 юли. От Националната федерация на пожарникарите във Франция заявиха, че подобно явление не е регистрирано досега в страната. Говорителят на федерацията, подполковник Ерик Брокарди, обясни пред AFP: „Температурата в сърцевината на пожара се покачва толкова рязко, че топлината образува мощен издигащ се стълб, който се сблъсква с по-хладните въздушни маси във височина. Този контакт ражда пирокумулонимбус, който обаче е лишен от влага. Този димен облак формира собствена метеорологична система и всичко по пътя му се самозапалва.“ Той допълни, че в облака се генерират мълнии, които удрят разнесените от вятъра въглени по земята. Изследователят Жан-Батист Филипи уточни, че кратки подобни образувания са наблюдавани и при пожара в Ландирас през 2022 г., но при Жиронд явлението за първи път е засечено с радар във Франция и се е задържало за дълъг период.

Последиците от този феномен обясняват защо стандартният флот беше крайно недостатъчен. Възходящият поток засмуква въздух към огъня със скорост на вятъра до 160 км/ч и ускорява неговото разпространение до пет пъти (по изчисления на Филипи). Низходящите пориви разнасят горещи въглени, а мълниите могат да възпламенят нови огнища на разстояние до 100 км пред основния фронт. В Жиронд посоката на вятъра се промени последователно от северна на западна, южна, източна и отново северна.

„Фронтът се мести постоянно и пряката му атака е невъзможна“, заяви Брокарди пред френски медии. При подобен пожар, който сам генерира метеорологични условия и няколко едновременни фронта, хвърлянето на 6 тона вода директно върху пламъците има ограничен ефект. Полагането на половин километрова линия със забавител напречно на предполагаемия път на огъня се оказа далеч по-ефективна тактика. Така концепцията за използване на тежкия транспортен самолет съвпадна с характера на стихията по начин, недостъпен за по-малките специализирани машини.

Това заключение обаче не бива да създава погрешното впечатление, че кризата сама е родила тази нова способност. Airbus показа системата в Испания още през юли 2022 г., а изпитания за точност се проведоха в Ним през април 2025 г. Оценъчната работа между производителя, Центъра за военновъздушна експертиза и Генералната дирекция за гражданска защита върви от 2024 г., а споразумението е подписано на 17 юли – преди огънят да достигне предградията на Бордо. Пожарът просто ускори въвеждането в експлоатация с няколко дни. Свиването на очаквания 10-дневен срок до 5 дин е показателно за извънредната ситуация, но програмата предхожда бедствието и щеше да приключи успешно и без него.

Междувременно огънят застраши пряко отбранителната промишленост, свързана с френския ядрен щит. По данни на Defense News, площадката на Комисариата по атомна енергия в Льо Барп, където работи лазерът „Мегажул“ за изследване на ядрени оръжия, беше временно затворена при активни огнища на 7 км (а през уикенда – само на 4 км). Компанията ArianeGroup евакуира обектите си западно от Бордо: Кандал (на 12 км), Сен-Медар-ан-Жал (на 13 км) и Льо Айан (на 16 км), където се произвеждат двигателите за балистичните ракети за подводници M51. В Сен-Медар работи и Roxel (от групата MBDA) – доставчик на твърдогоривни двигатели за зенитните ракети Aster. Dassault Aviation премести критично оборудване от Мартиняс и Сеста (където се сглобяват крилата и се извършва финалният монтаж на изтребителите Rafale) към площадката в Мериняк и авиобаза 106, а по-голямата част от персонала беше пусната в престой при пожар на под 9 км. Thales също затвори завода си в Мериняк, произвеждащ авионика за Rafale и за военни хеликоптери.

Институционалната рамка за участие на армията в подобни ситуации не е нова. Протоколът „Хефестос“ урежда предоставянето на военни ресурси в подкрепа на гражданската защита от над 40 години. След опустошителните пожари през 2022 г. той беше преработен през пролетта на 2023 г., като действието му беше разширено върху цялата територия на страната и бе удължен часовият му обхват. От 2025 г. борбата с природни бедствия е включена и в задачите на операция „Сентинел“, която на свой ред се интегрира в „Хефестос“. За настоящия сезон около 600 военни спасители бяха предварително разположени за периода 30 юни – 1 октомври. Впоследствие Льокорню разпореди изпращането на още 500 военнослужещи, с което общият военен контингент достигна 1500 души, подкрепени от вертолети, разузнавателни дронове и инженерна техника.

Големият въпрос при подобно използване на ресурси не е финансов, а свързан с капацитета. Всеки A400M, изпълняващ противопожарни мисии, отпада от разчета за стратегически транспорт, медицинска евакуация или бързо реагиране при военна криза – а недостигът на тежък военно-транспортен авиационен капацитет в Европа е известен проблем. Докато природно бедствие и геополитическа криза не съвпаднат по време, този риск остава теоретичен; при застъпване обаче военно командване ще е изправено пред тежък избор. Неизяснени остават и редица оперативни въпроси: кой е собственик на модулните комплекти, кой обучава екипажите, кой сертифицира монтажа и по какъв ред се заявява такъв ресурс по европейски и двустранни механизми. При флот от над 25 самолета A400M само във Франция (и още десетки в други европейски държави), съвместната поръчка на противопожарни комплекти изглежда далеч по-рационална от индивидуалното купуване на скъпо оборудване, което ще се използва епизодично.

Ако сегашната тенденция се запази, експерименталният статут на системата най-вероятно ще отпадне и тя ще бъде вписана за постоянно в разчета за пожароопасни сезони – доказана ефективност в реални условия обикновено е достатъчен аргумент. Потвърждение за това би било разкриването на отделно бюджетно перо за покупка на комплекти, официално допълнение към протокола „Хефестос“ или интеграция на способност в общия резерв на ЕС. В противен случай, връщането на оборудването в тестови режим след октомври без последващи поръчки би означавало отстъпление. Лакмусът за успеха обаче няма да дойде от Париж, а от останалите оператори на самолета: ако Испания, Германия или Турция закупят свои комплекти преди следващото лято, първоначалното единично изпускане над Лакано ще се превърне в нова европейска практика.

Първият в света въздушен десант на безпилотна лодка беше извършен от Обединеното кралство.

🇬🇧 Kraken Technology Group и Capewell обявиха, че са извършили първия в света въздушен десант чрез изтегляне на безпилотен надводен плавателен съд (USV) от военно-транспортен самолет. Мисията е подкрепена от Кралския флот в рамките на програмата Project Beehive, която преобръща представите за военноморска мощ на Обединеното кралство.

Спуснатият съд е K3 SCOUT на Kraken – лодка с композитен корпус с дължина около 8,4 метра, проектирана за безпилотни мисии, вариращи от наблюдение до евакуация на ранени. По време на изпитанията тя беше разгърната на няколко пъти от транспортен самолет A400M Atlas – турбовитлов самолет с четири двигателя, който изгражда гръбнака на тежката авиация на Кралските ВВС и може да пренася товари до близо 37 тона. Катерът беше спуснат във вода при вълнение от 4-та степен по скалата на състоянието на морето, при която вълните достигат височина от 1,25 до 2,5 метра – условия, достатъчно бурни, за да затруднят рутинното пускане на вода дори на пилотиран съд, камо ли на такъв, пристигащ с парашут.

Изваждането на лодка от самолет в движение и успешно приводняване в океана изисква специализиран хардуер, за който повечето хора дори не са чували. SCOUT се спусна, закрепен за системата на Capewell – Universal Maritime Craft Aerial Delivery System (UMCADS). Тя е преконфигурируема парашутна платформа от тип V (Type V), създадена специално за въздушен десант на различни морски съдове директно във военни зони, вместо да се налага кораб или хеликоптер физически да спуска лодката във водата. Изпитателната кампания валидира и технологията IN-Release на Capewell – електро-механичен механизъм, проектиран да откача товара надеждно и синхронизирано при широк спектър от сценарии за въздушна и морска доставка. Този технически детайл звучи рутинно, докато не си дадем сметка, че лошо разчетено време за спускане на 400 метра височина може да се окаже разликата между безопасното кацане на катера и разбиването му на парчета в морето.

„В партньорство с Capewell и Кралския флот доказахме, че K3 SCOUT може да бъде разгърнат директно от военно-транспортен самолет в оспорвани или труднодостъпни води, в пълна готовност за експлоатация. Kraken, заедно с партньорите си и Кралския флот, ще продължи да преминава границите на възможното, за да осигури нови и подобрени оперативни възможности чрез нашите устойчиви, модулни платформи“, заяви Мал Крийс, основател и главен изпълнителен директор на Kraken Technology Group.

В своя отчет за изпитанията Capewell акцентира не просто върху факта, че системата работи, а върху това колко бързо може да се повтори целият процес – детайл от огромно значение за всеки военен капацитет, предназначен за реална оперативна употреба под напрежение, а не просто за еднократна демонстрация.

„В сътрудничество с Kraken успяхме да валидираме интеграцията на сложен полезен товар с нашата платформа UMCADS, като същевременно демонстрирахме лекотата, с която системата може да бъде преконфигурирана за друго оборудване от съществено значение за мисията – било то за морски или сухопътни приложения. Това беше допълнително потвърдено от факта, че по време на тази кампания проведохме 4 реални въздушни десанта в рамките на 6 работни дни с една и съща лодка и платформа“, заяви Марк Лавендър, директор по бизнес развитие и обучение в Capewell.

K3 SCOUT принадлежи към флотилия от 20 лодки, които Кралския флот поръча от Kraken през пролетта по договор на стойност около 16,5 милиона долара. Това е част от Project Beehive – инициатива на британския флот, насочена към изграждане на т.нар. „Хибриден флот“. Тази структура съчетава големи конвенционални военни кораби (като фрегатите Type 26 и Type 31) с по-малки, децентрализирани и автономни съдове, които могат да се разгръщат по-бързо в големи количества, отколкото позволява традиционното корабостроене. Капитан Адам Балард от Кралските ВМС описа Project Beehive по време на подписването на първоначалния договор като стъпка, пренесла експериментите на екипа за авангардни способности (Disruptive Capabilities) директно в практиката, доказвайки способността на флота бързо да внедрява нови технологии в реални операции. Настоящото изпитание с въздушен десант изглежда проектирано именно за да потвърди тази философия по категоричен начин.

Флотът Beehive е зачислен към Ескадрилата на крайбрежните сили (Coastal Forces Squadron) и 47-и отряд на Кралските морски пехотинци (47 Commando Royal Marines). Това дава на специалистите по бързоходни съдове и на частите за амфибийни рейдове директен практически опит с безпилотни лодки, способни да развиват скорост до 55 възела (около 100 км/ч) и до 30 автономност дни в морето, според конфигурацията.

Разузнавателното издание издание Janes докладва през юни, че Кралските ВМС и военният контрактор QinetiQ подготвят активно съдовете K3 SCOUT за потенциално разгръщане в Ормузкия проток – тесен и често напрегнат воден път между Иран и Арабския полуостров. Това илюстрира, че системата не е просто експериментална играчка за учебните занятия, а флотът активно я позиционира за употреба в една от най-стратегически чувствителните и оспорвани морски точки в света.

Въздушният десант на лодка решава специфичен оперативен проблем, който досега тихо ограничаваше скоростта, с която безпилотните катери могат да достигнат там, където са нужни. При нормални условия разгръщането на USV означава физическото му прехвърляне с кораб, което може да отнеме седмици при големи разстояния и изисква съд, който вече е позициониран наблизо. Другият вариант е пускането му от хеликоптер, което обаче ограничава размера на полезния товар и обхвата спрямо голям самолет.

Възможността за въздушен десант съкращава драстично това време, позволявайки на военните плановици да внедрят безпилотен съд в оспорвани или труднодостъпни води директно от самолет, който вече лети на големи разстояния на височина. По този начин се елиминира нуждата от присъствието на кораб в района и се избягва излагането на пилотиран съд на същия риск, който безпилотният катер е предназначен да поеме.

Дания и Франция провеждат мисия по снабдяване с гориво на Station Nord в североизточна Гренландия.

🇩🇰❄️🇫🇷 Датските военновъздушни сили (Flyvevåbnet), подпомагани от френски логистичен контингент, проведоха мащабна логистична операция за снабдяване с гориво на Station Nord – най-северната точка, постоянно обитавана от хора.

Операцията се проведе с „въздушен мост“ между летище Кангерлусуак (SFJ) на западния бряг и дестинацията в североизточната част на острова и включва датски самолети Lockheed Martin C-130J Hercules и френски Airbus A400M Atlas. Мисията е критично звено в логистичната верига на Кралството, тъй като станцията, разположена на 81°36′ северна ширина и на 933 км отстояние от Северния полюс, е напълно недостъпна за товарни кораби поради масивната ледена покривка в Гренландско море.

Техническото ядро на настоящата кампания е първото оперативно участие на френския транспортен самолет A400M Atlas в снабдяването на базата. Преди разполагането му, машината премина през интензивен цикъл от тестове и сертификация през зимния период, за да се гарантира способността на колесниците и системите за управление да оперират върху ледени писти. Полетът от Кангерлусуак до Station Nord продължава три часа в посока, като самолетите извършват неколкократни ротации дневно, за да използват кратките метеорологични прозорци. Капацитетът на A400M за пренос на тежки товари значително оптимизира процеса, позволявайки доставянето на по-големи обеми авиационно и дизелово гориво с по-малко полети в сравнение с по-леките платформи.

Доставеното гориво е единственият енергиен ресурс, който осигурява работата на съоръжението в екстремни условия, където зимните температури падат под -30°C, а тези в средата на лятото остават близо до точката на замръзване. Ресурсите се използват за генериране на електрическа енергия и отопление на военните обекти, чиято поддръжка се извършва от логистичния екип на датската отбрана. Освен чисто военната си функция, тази инфраструктура се използва от Villum Research Station – център за научни изследвания на университета в Орхус. Станцията е ключова за мониторинг на атмосферните процеси и климатичните промени в Арктическия басейн, а нейната работа зависи пряко от сигурността на логистичните доставки, координирани от Flyvevåbnet.

Интеграцията на френските ВВС в тази специфична за Гренландия мисия е резултат от засиленото двустранно сътрудничество в рамките на европейската отбранителна инициатива и НАТО. Използването на ледената писта на Station Nord като оперативна площадка за A400M потвърждава способността на съюзниците да проектират логистична мощ в дълбочина на арктическия регион. Този оперативен капацитет е от съществено значение за поддържането на суверенитета и присъствието в зони, лишени от постоянна пътна или морска инфраструктура. Присъствието на френския контингент също така облекчава натоварването върху датския флот от C-130J, които изпълняват голям брой задачи по охрана на въздушното пространство и транспорт в Северния Атлантик.

Хронологично, снабдяването на Station Nord винаги е следвало стриктен график, продиктуван от полярната нощ и промените в състоянието на самата писта. Изградена директно върху замръзнала повърхност, нейната носеща способност варира според сезона, което налага най-тежките полети да бъдат провеждани преди настъпване на лятното топене. Успешното приключване на фазата за зареждане на горивни резервоари гарантира автономност на базата за следващия 12-месечен период. Операцията демонстрира преход от изцяло национална логистика към споделен съюзнически капацитет за поддръжка на отдалечени стратегически постове в Арктика.

Elbit Systems ще достави системи за противодействие на инфрачервени ракети за германските A400M

🇮🇱🤝🇩🇪 Израелската компания Elbit Systems спечели договор на стойност 260 милиона долара от Airbus Defence and Space за доставка на своята система J-MUSIC Directed Infrared Counter Measures (DIRCM) за флота от транспортни самолети A400M на Луфтвафе.

Според прессъобщение, шестгодишният договор следва решение за поръчка от Федералната служба за оборудване, информационни технологии и поддръжка (BAAINBw) на Германия. Сделката има за цел да подобри оцеляемостта на A400M по време на мисии в оспорвано въздушно пространство.

Както отбелязват от компанията, новата инсталация на DIRCM ще осигури на самолета защита в реално време срещу управляеми с инфрачервени лъчи ракети, включително тези, изстреляни от преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPADS).

Системата J-MUSIC е част от продуктовата линия MUSIC на Elbit, интегрираща модерна лазерна технология с термовизионни сензори с висока производителност. Системата засича и проследява автоматично наближаващи ракетни заплахи и ги неутрализира във въздуха без намеса от пилота. Модулната ѝ архитектура дав съвместимост с широк спектър от платформи и предупредителни системи, заявиха от Elbit.

„Този договор укрепва допълнително позицията на Elbit Systems като водещ световен доставчик на DIRCM решения. Нашите системи получиха доверие от много военновъздушни сили и отбранителни организации по света и ние сме горди да подкрепим Германия в подобряване на защитата на нейните стратегически въздушни активи“, посочи в изявление президентът и изпълнителен директор на Elbit Systems Безхалел Махлис.

Той добави, че партньорството на компанията с Airbus Defence and Space е „високо ценено“, като разполагането на системата DIRCM ще допринесе за „безопасността и оперативната готовност на германския флот от A400M“.

Технологията DIRCM на Elbit е инсталирана на множество военни и граждански самолети по света, включително в Израел, Нидерландия, Италия и Бразилия. Освен това компанията си сътрудничи с редица производители на самолети за интегриране на DIRCM в рамките на нови производствени и модернизационни програми.

Решението на германските военновъздушни сили да инвестират в тези мерки за противодействие е взето в момент, когато западните армии засилват фокуса си върху оцеляемостта на самолетите в среди с висока заплаха. Управляемите с инфрачервени лъчи ракети са сред най-често срещаните заплахи за самолети с неподвижни крила и роторни самолети, работещи на ниски височини.

Служители на компанията заявиха, че компактният дизайн на модула J-MUSIC свежда до минимум въздействието върху теглото и производителността на самолета, ключово съображение за товарни самолети като A400M, които трябва да балансират защитата с полезния товар и обхвата.

Китайска фрегата е атакувала с лазер германски военен самолет в Червено море.

🇨🇳⚔️🇩🇪 Германия привика китайския посланик в министерство на външните работи в отговор на инцидент, при който китайски военни са насочили лазер към самолет на военновъздушните сили на страната, участващ в операцията на ЕС в Червено море.

Изострянето на напрежението идва на фона на нарастващи опасения в ЕС по отношение на китайското влияние върху критични технологии и инфраструктура за сигурност в Европа.

„Поставянето на германски персонал в опасност и прекъсването на операцията е напълно неприемливо“, заяви германското външно министерство в X.

Нямаше незабавен отговор от китайското външно министерство, а посолството в Берлин не отговори веднага на изпратено по имейл запитване за коментар.

Германското министерство на отбраната заяви, че от октомври 2024 г. самолетът участва в мисията на ЕС за защита на международните морски пътища в Червено море, предоставяйки многосензорна платформа или „летящо око“ за рекогносцировка на района.

Китайски военен кораб, който е бил срещан няколко пъти в района, е насочил лазер към самолета без причина или предварителна комуникация по време на рутинен полет, отбеляза говорител на министерството. Инцидентът е станал в началото на юли.

„С използването на лазера, военният кораб е застрашил безопасността на персонала и техниката“, изтъкна говорителят, добавяйки, че полетът е бил прекратен като предпазна мярка и самолетът е кацнал безопасно в база на територията на Джибути.

Разполагането на многосензорната платформа (MSP) в ASPIDES е възобновено оттогава, каза той.

MSP се ръководи от граждански търговски доставчик на услуги, като в него участват служители на германските въоръжени сили, заявиха от ведомството, добавяйки, че събраните данни допринасят за осведомеността на партньорите.

Китай е отричал обвинения в изстрелване или насочване на лазери към американски самолети и преди. Инцидентите между Китай и държави-членки на НАТО от Европа далеч са по-необичайни.

През 2020 г. Тихоокеанският флот на САЩ съобщи, че китайски военен кораб е изстрелял лазер по патрулен самолет на военноморските сили, летящ във въздушното пространство над международни води западно от Гуам. Това също беше отхвърлено от Китай като несъответстващо на фактите.

Първият военно-транспортен самолет A400M за Казахстан направи 5-часов дебютен полет.

📸 Източник: Airbus Defence & Space

🇩🇪🤝🇰🇿 Airbus Defence & Space извърши успешно дебютния полет на първия самолет A400M за Република Казахстан, ключов етап преди доставката му през втората половина на 2024 г.

Първият полет е проведен от мястото за окончателно сглобяване, а именно фабриката Сан Пабло в Севиля, Испания на 10 юни, с участието на самолет MSN139. Той направи 5-часов полет, „през което време бяха тествани двигателите и системите на самолета“, съобщава производителят.

„Като част от процеса на сертифициране на първия от двата A400M за Казахстан, първото пускане на двигател и рулиране се състоя през април 2024 г.“, отбелязват от компанията производител. Това се случва малко след като четиримоторният военно-транспортен самолет излезе от бояджийския цех.

Спортен в лъскава сива цветова схема и със сервизен номер 21, показващ се под временната му регистрация за полетни тестове, самолетът трябва да бъде доставен през втората половина на тази година, посочват още от компанията.

Казахстан ще последва Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Малайзия, Испания, Турция и Обединеното кралство в експлоатацията на A400M с капацитет от 37 тона, като Индонезия също се очаква да получи същия модел.