Гренландия предупреди, но остави американската сондажна техника на брега

🇺🇸🛢️🇬🇱 Сондажната техника за планирания американски петролен кладенец в Източна Гренландия вече е на брега без необходимото разрешение и ще остане там. Департаментът за икономика и суровини в Нуук отправи „силно предупреждение“ към титуляря на лиценза и дружеството със седалище в Тексас, което осигурява финансирането, но в същото изявление заяви, че „не би било пропорционално“ да поиска връщане на товара. Заявлението за разрешение остава в процедура, а оборудването вече се намира на летището Nerlerit Inaat, което обслужва единственото населено място в района – Итокортормит, с около 350 жители.

Стоварването е забелязано от местните жители, преди властите да го обявят. Влекачът Bestla на датската Hanstholm Bugserservice доближи пристанището на 29 юли с шлеп, натоварен с изкопна техника и поне 15 контейнера, установи датското разследващо издание Danwatch. Превозвачът Permagreen Grønland A/S потвърди пред изданието, че е бил нает от Greenland Energy и че товарът е предназначен за петролното проучване в Jameson Land. Предупреждението беше публикувано вечерта на следващия ден – броени часове след материала.

Пътят на оборудването до източния бряг минава през поредица от изтекли или липсващи разрешения. Апаратурата беше преместена от Дундас в северозападна Гренландия до Тасиилак по разрешение от 2025 г., което вече не е в сила, а последващото ѝ прехвърляне от Тасиилак до Nerlerit Inaat е извършено без ново разрешение. White Flame Energy A/S – гренландското дъщерно дружество на лондонската 80 Mile plc и титуляр на трите лиценза за проучване и добив върху 8429 кв. км в Jameson Land – плаща около 15 000 долара седмично, за да държи товара на летището, докато се изчаква решение. Родерик Макилри, директор в 80 Mile и основният представител на проекта пред местните медии, обясни решението пред KNR с думите: „Не мислех, че е голяма работа.“

Забраната за издаване на нови петролни лицензи, приета от Нуук през 2021 г. по екологични мотиви, няма обратно действие. Лицензите на White Flame са издадени през 2014 г., остават в сила още около десетилетие и дават правото на всяка открита находка да бъде разработена и продавана, ако се окаже рентабилна, независимо от последвалата промяна в политиката. Именно чрез тях американската страна влиза в басейна: съгласно съвместното споразумение Greenland Energy покрива изцяло разходите за до два проучвателни кладенеца с минимална дълбочина 3500 метра и срещу това получава до 70% работен дял, докато 80 Mile запазва 30%.

Планираните сондажи попадат в зона, защитена по Рамсарската конвенция за влажните зони, съобщава The Guardian. Обектът се нарича Heden, обявен е през 1988 г. и обхваща 2524 кв. км от тундрата на Jameson Land заради линеещите там розовокраки и белобузи гъски. Защитената територия представлява близо една трета от цялата лицензирана площ.

Дружеството, финансиращо проекта, съществува от едва пет месеца. Greenland Energy Company излезе на Nasdaq под символа GLND на 25 март след сливане с Pelican Acquisition Corporation, при оценка от 215 млн. долара, и набра 70 млн. долара за кампанията. Ръководството твърди, че под Jameson Land може да има залежи на суров петрол на стойност 1 трлн долара. Бюджетът от 60 млн долара за сондажна дейност е около 28% от оценката на цялата компания. Това прави басейна не просто пореден актив в портфейла, а в ключова част от инвестиционната теза зад самото дружество. Оттук идва и напрегнатият график: кораб с 300 контейнера трябва да отплава от Канада на 12 септември, а сондирането да започне през октомври. В писмо до акционерите от 6 август ръководството съобщи, че след разговорите с гренландските регулатори първоначално ще бъде прокаран само един кладенец.

Липсващото разрешение за стоварване е само първото от необходимите. То се издава отделно от самото одобрение на сондажната програма и от оценката за въздействие върху околната среда, а нито едно от тези разрешения все още не е налице. Формулировката на предупреждението е тясна и процедурна: всички бъдещи логистични действия трябва предварително да бъдат съобщавани на суровинния орган и да получават неговото одобрение. Ведомството не разпореди спиране на подготовката и не се произнесе по съществото на проекта.

Сред хората около проекта има фигури с по-изразен политически, отколкото петролен профил. За директор е назначен ветеран от ВМС на САЩ, който работи по Golden Dome – противоракетната програма, във връзка с която Тръмп определя контрола над острова като „жизненоважен“. Фил Макгро, известен като Д-р Фил и член на президентската комисия по религиозната свобода, е нает да създаде документален сериал, който да „улови мисията на съвременните петролни авантюристи“. Председателят Лари Суетс, който е и голям акционер, има достъп до обкръжението на Тръмп и заявява, че проектът „не е свързан с американска анексия“. Два дни след предупреждението президентът публикува в Truth Social изображение, на което е представен надвесен над гренландско селище.

Гренландците са чували подобни уверения и по-рано. На обществена среща в Jameson Land през юни представител на дружеството невярно заяви, че то вече има разрешение да стоварва техника. По-късно Суетс обясни, че „нашият ентусиазъм към проекта ни накара да общуваме по начин, който създаде объркване“. Два месеца след това жителите на едно от най-отдалечените селища в Гренландия видяха шлепа, преди да чуят каквото и да е от Нуук или от компанията. Итокортормит е свързан с външния свят чрез седмичен полет от Nerlerit Inaat до Исландия и хеликоптерна връзка до летището.

Политическият фон допълнително натоварва казуса. На 17 януари демонстрациите в цяла Гренландия и в Дания срещу анексионния натиск се превърнаха, по официални оценки, в най-многолюдния протест в историята на острова. През май стотици посрещнаха специалния пратеник Джеф Ландри пред новото американско консулство в Нуук с обърнати гърбове и скандираха, че „не“ означава „не“, а министър-председателят Йенс-Фредерик Нилсен му заяви, че самоопределението на острова не подлежи на договаряне. Три месеца по-късно същият пратеник обяви, че Гренландия може да започне да добива петрол още догодина.

Именно тук възниква политическата дилема за Нуук. Ако издаде разрешението, гренландското правителство ще е допуснало петролен сондаж в защитена влажна зона само пет години след като само прекрати издаването на нови лицензи по екологични съображения – при това в полза на компания, чийто председател има достъп до президент, който открито заявява интерес към придобиването на острова. Ако откаже, решението лесно може да бъде включено в американския политически разказ като доказателство, че островът не успява сам да развива ресурсите си или че решенията за тях се вземат по съображения, които нямат общо с икономическата им експлоатация. Вторият вариант носи по-висока политическа цена: тя не се измерва в екологични отстъпки, а в натиск върху суверенитета.

Съвпадението между политическия натиск и ускорения график има и напълно неполитическо обяснение. Арктическият сезон налага срокове, независими от дипломатическата обстановка: товарът трябва да бъде доставен преди леда; договорът с канадската Desgagnés за арктическия транспорт е подписан на 23 февруари, а този със Stampede Drilling за сондажната установка – на 27 март. Публично дружество, обещало на инвеститорите кладенец, има собствена причина да бърза, без за това да е необходим външен политически натиск. Двете обяснения обаче не се изключват. Търговският график може да усили политическия натиск дори без предварителна координация и именно това оскъпява евентуалния отказ: властите няма да спират политическа декларация, а реална сондажна кампания, чиито договори и срокове вече текат.

Най-вероятният изход е закъсняло разрешение с условия, които Нуук ще представи като доказателство за екологичен и регулаторен контрол, а Вашингтон – като отстъпление. Потвърждение за този сценарий би било разрешение, издадено преди отплаването на кораба от Канада на 12 септември, или публична намеса на Ландри в разрешителната процедура. Обратният сигнал би бил отказ, последван от мълчание от Белия дом, или отлагане на кампанията за следващия сезон по чисто логистични причини.