Норвегия задържа руски кораб на Свалбард по хагската присъда за Крим

🇳🇴⚓🇷🇺 Норвегия задържа руски държавен кораб, за да обезпечи събирането на дълга към украинската „Нафтогаз“: научноизследователският „Професор Молчанов“ няма право да напуска пристанището на Баренцбург на Свалбард. Задържането беше потвърдено от губернатора на Свалбард Ларс Фаусе, който изпълнява и полицейски функции на архипелага и приведе в изпълнение разпореждането на съда на 2 септември 2026 г. Корабът остава на кей, докато губернаторът или Окръжният съд Нур-Тромс не постанови друго, се казва в изявлението му.

Разпореждането е издадено на 31 август от Окръжния съд Нур-Тромс и Сенья по искане на „Нафтогаз“, представляван в Норвегия от кантората Wikborg Rein и от американската Covington & Burling. Целта е да се обезпечи събиране на непогасено задължение на Руската федерация от около 4,22 млрд долара главница. С лихвите и разноските сумата доближава 5 млрд долара. По данни на Covington задържането е извършено край Баренцбург след 24-часова конфронтация с норвежката брегова охрана. Изявлението на губернатора обаче описва задържане на кораба на кей и не споменава подобен епизод.

Дългът е установен окончателно на 12 април 2023 г. Трибунал под егидата на Постоянния арбитражен съд в Хага се произнесе по дело 2017-16, заведено през октомври 2016 г. от „Нафтогаз“ и 6 дружества от групата въз основа на двустранния инвестиционен договор между Украйна и Русия от 1998 г. Спорът засяга газови находища, тръбопроводи и активи на „Черноморнафтогаз“, отнети след анексирането на Крим през 2014 г. Русия оспори решението пред нидерландските съдилища, тъй като седалището на арбитража е в Хага, но без успех: Върховният съд на Нидерландия отхвърли касационната ѝ жалба на 6 декември 2024 г. Оттогава въпросът вече не е дали задължението съществува, а къде и как може да бъде събрано.

Принудителното изпълнение постепенно се разгръща в повече държави. „Нафтогаз“ води изпълнителни производства в около 10 юрисдикции. Финландската служба за принудително изпълнение събра около 3,7 млн. евро, принадлежащи на руската държава. Съд в Париж призна арбитражното решение за изпълняемо във Франция, след което компанията вписа ипотеки върху руска държавна собственост за над 120 млн. евро. Дела текат още в САЩ и Великобритания. Сред оповестените досега случаи Норвегия е първата, при която изпълнението не се свежда до пари по сметка или тежест върху недвижим имот, а временно изважда от употреба действащ актив.

„Професор Молчанов“ е океанографски изследователски кораб с дължина 71 метра и бруто тонаж 1753, построен през 1983 г. във Финландия. Негов собственик е Руската федерация, а оператор – Северното управление по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, поделение на Росхидромет с база в Архангелск. Десетилетия наред корабът обслужва полярни станции и превозва студенти и изследователи от Северния (Арктически) федерален университет. От 2025 г. основната му дейност е друга.

От юни 2025 г. корабът обслужва Баренцбург, а тази година линията Мурманск–Баренцбург навлезе във втория си сезон с 10 планирани двупосочни курса съвместно с „Арктикугол“ – руската държавна компания, която стопанисва мината и селището. Значението на маршрута е и политическо. Свалбард е извън Шенген, а Договорът от 1920 г. дава на гражданите на всички страни по него право на достъп до архипелага. Въздушният маршрут обаче минава през Тромсьо или Осло, т.е. през норвежки граничен контрол. След като Норвегия спря туристическите визи за руски граждани, транзитът остана достъпен само за свързаните с „Арктикугол“. Директното плаване от Мурманск заобиколи това ограничение: за пътници в експедиционни плавания е достатъчно собственикът на кораба да подаде списък 48 часа преди акостирането. Арестът спря линията в средата на сезона.

Москва реагира на най-високо равнище. По време на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток президентът Владимир Путин нарече ареста проява на държавен тероризъм и посочи, че усложнява възможността за двустранни мирни преговори. Говорителката на външното министерство Мария Захарова опиа задържането пред ТАСС като поредна проява на пиратство от страна на Запада. Посланикът в Осло Николай Корчунов го нарече политически мотивирано нарушение на международното право, настоя Норвегия да спазва задълженията по договора от 1920 г., включително принципа за недискриминационно третиране на останалите страни по него, и обърна внимание на съвпадението във времето: съдебният акт е издаден малко преди пристигане на кораба в Баренцбург, което според него свидетелства за координирано и преднамерено действие. Министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков заяви пред „Интерфакс“, че плавателният съд е суверенна държавна собственост, определи задържането като пореден пример за правен нихилизъм и беззаконие от страна на западните държави и обяви, че Русия ще оспори решението.

При задържането на борда се намира първата художествено-научна експедиция „Арктик биенале“, чиито участници заедно с представители на Руското географско дружество описват руското наследство на архипелага. Никой от тях не е задържан. Губернаторът пое грижата за екипажа и пътниците съвместно с „Арктикугол“; хората са настанени в хотел в Баренцбург и продължават работа на брега, а Росхидромет съобщи, че екипажът е снабден с всичко нужно и поддържа връзка с близките си. Въпреки че норвежките власти не определят хората като задържани, вицепремиерът Юрий Трутнев заяви, че те нямат друг избор, освен да освободят пътниците.

Изпълняващият длъжността ръководител на „Нафтогаз“ Сергий Федоренко заяви, че Русия не може да избегне отговорност, като откаже да изпълни международно арбитражно решение, и че компанията ще преследва руски активи по света, докато обезщетението не бъде платено.

Ключов спор при обжалването ще бъде около държавния имунитет. По принцип имущество на държава, използвано за упражняване на суверенни функции, се ползва със защита срещу принудително изпълнение, а при имущество с търговска употреба тази защита е значително по-ограничена. Оттук идва и прецизната формулировка на украинската страна: кораб на Руската федерация, използван за търговски експедиционни круизи. Описанието измества спора от формалния статут на собствеността към начина, по който активът се използва реално. Чекунков защитава обратната теза, че става дума за научен плавателен съд на държавна метеорологична служба. Двете описания се отнасят за един и същ кораб и всяко от тях отразява различна част от годишната му дейност.

И обратният прочит на случая има основания. Реално събраното досега остава малко: 3,7 млн. евро във Финландия, докато вписаните във Франция ипотеки са тежести върху имущество, а не получени пари. Чекунков се позова именно на това, като напомни, че подобни прецеденти е имало в миналото, и обяви обжалване. Ако норвежкият съд приеме банкова гаранция и вдигне ареста, случаят ще се впише в същата поредица – разход и неудобство за Москва, но не и реално плащане по задължението.

Значението на случая за Киев обаче не е в непосредствено събраната сума: плавателен съд на 43 години сам по себе си не приближава съществено изплащането на присъдените милиарди. Значението е в метода. 3 години след решението в Хага изпълнението вече не зависи непременно от политическо съгласие между столици, а може да преминава през национални съдилища, които признават чуждестранното арбитражно решение по общия ред и след това задействат собствените си механизми за принудително изпълнение. Контрастът с политическия път е рязък: около 210 млрд. евро руски държавни резерви остават безсрочно замразени в ЕС, а спорът дали и как да бъдат използвани се води на равнище правителства и все още няма окончателно решение. Арбитражният път е несравнимо по-бавен и по-дребен като мащаб, но не изисква политическо единодушие. Ефектът личи и от реакцията: кораб на 43 години попадна в изказване на Путин за хода на мирните преговори.

Спорът за имунитета вероятно ще надживее сезона на линията Мурманск–Баренцбург, което означава, че ефектът върху руското присъствие на архипелага може да настъпи още преди правният въпрос да се реши окончателно. Потвърждение на този модел на изпълнение би било норвежката инстанция да остави ареста в сила и „Нафтогаз“ да поиска публична продан, както и последващи задържания на руски държавни съдове в други пристанища. Обратният сигнал би бил освобождаване срещу гаранция или уважено възражение за държавен имунитет, което би насочило изпълнението обратно към парични вземания и други активи. Три години арбитражното решение беше хартия; от 2 септември то държи конкретен кораб на кея.

Гренландия предупреди, но остави американската сондажна техника на брега

🇺🇸🛢️🇬🇱 Сондажната техника за планирания американски петролен кладенец в Източна Гренландия вече е на брега без необходимото разрешение и ще остане там. Департаментът за икономика и суровини в Нуук отправи „силно предупреждение“ към титуляря на лиценза и дружеството със седалище в Тексас, което осигурява финансирането, но в същото изявление заяви, че „не би било пропорционално“ да поиска връщане на товара. Заявлението за разрешение остава в процедура, а оборудването вече се намира на летището Nerlerit Inaat, което обслужва единственото населено място в района – Итокортормит, с около 350 жители.

Стоварването е забелязано от местните жители, преди властите да го обявят. Влекачът Bestla на датската Hanstholm Bugserservice доближи пристанището на 29 юли с шлеп, натоварен с изкопна техника и поне 15 контейнера, установи датското разследващо издание Danwatch. Превозвачът Permagreen Grønland A/S потвърди пред изданието, че е бил нает от Greenland Energy и че товарът е предназначен за петролното проучване в Jameson Land. Предупреждението беше публикувано вечерта на следващия ден – броени часове след материала.

Пътят на оборудването до източния бряг минава през поредица от изтекли или липсващи разрешения. Апаратурата беше преместена от Дундас в северозападна Гренландия до Тасиилак по разрешение от 2025 г., което вече не е в сила, а последващото ѝ прехвърляне от Тасиилак до Nerlerit Inaat е извършено без ново разрешение. White Flame Energy A/S – гренландското дъщерно дружество на лондонската 80 Mile plc и титуляр на трите лиценза за проучване и добив върху 8429 кв. км в Jameson Land – плаща около 15 000 долара седмично, за да държи товара на летището, докато се изчаква решение. Родерик Макилри, директор в 80 Mile и основният представител на проекта пред местните медии, обясни решението пред KNR с думите: „Не мислех, че е голяма работа.“

Забраната за издаване на нови петролни лицензи, приета от Нуук през 2021 г. по екологични мотиви, няма обратно действие. Лицензите на White Flame са издадени през 2014 г., остават в сила още около десетилетие и дават правото на всяка открита находка да бъде разработена и продавана, ако се окаже рентабилна, независимо от последвалата промяна в политиката. Именно чрез тях американската страна влиза в басейна: съгласно съвместното споразумение Greenland Energy покрива изцяло разходите за до два проучвателни кладенеца с минимална дълбочина 3500 метра и срещу това получава до 70% работен дял, докато 80 Mile запазва 30%.

Планираните сондажи попадат в зона, защитена по Рамсарската конвенция за влажните зони, съобщава The Guardian. Обектът се нарича Heden, обявен е през 1988 г. и обхваща 2524 кв. км от тундрата на Jameson Land заради линеещите там розовокраки и белобузи гъски. Защитената територия представлява близо една трета от цялата лицензирана площ.

Дружеството, финансиращо проекта, съществува от едва пет месеца. Greenland Energy Company излезе на Nasdaq под символа GLND на 25 март след сливане с Pelican Acquisition Corporation, при оценка от 215 млн. долара, и набра 70 млн. долара за кампанията. Ръководството твърди, че под Jameson Land може да има залежи на суров петрол на стойност 1 трлн долара. Бюджетът от 60 млн долара за сондажна дейност е около 28% от оценката на цялата компания. Това прави басейна не просто пореден актив в портфейла, а в ключова част от инвестиционната теза зад самото дружество. Оттук идва и напрегнатият график: кораб с 300 контейнера трябва да отплава от Канада на 12 септември, а сондирането да започне през октомври. В писмо до акционерите от 6 август ръководството съобщи, че след разговорите с гренландските регулатори първоначално ще бъде прокаран само един кладенец.

Липсващото разрешение за стоварване е само първото от необходимите. То се издава отделно от самото одобрение на сондажната програма и от оценката за въздействие върху околната среда, а нито едно от тези разрешения все още не е налице. Формулировката на предупреждението е тясна и процедурна: всички бъдещи логистични действия трябва предварително да бъдат съобщавани на суровинния орган и да получават неговото одобрение. Ведомството не разпореди спиране на подготовката и не се произнесе по съществото на проекта.

Сред хората около проекта има фигури с по-изразен политически, отколкото петролен профил. За директор е назначен ветеран от ВМС на САЩ, който работи по Golden Dome – противоракетната програма, във връзка с която Тръмп определя контрола над острова като „жизненоважен“. Фил Макгро, известен като Д-р Фил и член на президентската комисия по религиозната свобода, е нает да създаде документален сериал, който да „улови мисията на съвременните петролни авантюристи“. Председателят Лари Суетс, който е и голям акционер, има достъп до обкръжението на Тръмп и заявява, че проектът „не е свързан с американска анексия“. Два дни след предупреждението президентът публикува в Truth Social изображение, на което е представен надвесен над гренландско селище.

Гренландците са чували подобни уверения и по-рано. На обществена среща в Jameson Land през юни представител на дружеството невярно заяви, че то вече има разрешение да стоварва техника. По-късно Суетс обясни, че „нашият ентусиазъм към проекта ни накара да общуваме по начин, който създаде объркване“. Два месеца след това жителите на едно от най-отдалечените селища в Гренландия видяха шлепа, преди да чуят каквото и да е от Нуук или от компанията. Итокортормит е свързан с външния свят чрез седмичен полет от Nerlerit Inaat до Исландия и хеликоптерна връзка до летището.

Политическият фон допълнително натоварва казуса. На 17 януари демонстрациите в цяла Гренландия и в Дания срещу анексионния натиск се превърнаха, по официални оценки, в най-многолюдния протест в историята на острова. През май стотици посрещнаха специалния пратеник Джеф Ландри пред новото американско консулство в Нуук с обърнати гърбове и скандираха, че „не“ означава „не“, а министър-председателят Йенс-Фредерик Нилсен му заяви, че самоопределението на острова не подлежи на договаряне. Три месеца по-късно същият пратеник обяви, че Гренландия може да започне да добива петрол още догодина.

Именно тук възниква политическата дилема за Нуук. Ако издаде разрешението, гренландското правителство ще е допуснало петролен сондаж в защитена влажна зона само пет години след като само прекрати издаването на нови лицензи по екологични съображения – при това в полза на компания, чийто председател има достъп до президент, който открито заявява интерес към придобиването на острова. Ако откаже, решението лесно може да бъде включено в американския политически разказ като доказателство, че островът не успява сам да развива ресурсите си или че решенията за тях се вземат по съображения, които нямат общо с икономическата им експлоатация. Вторият вариант носи по-висока политическа цена: тя не се измерва в екологични отстъпки, а в натиск върху суверенитета.

Съвпадението между политическия натиск и ускорения график има и напълно неполитическо обяснение. Арктическият сезон налага срокове, независими от дипломатическата обстановка: товарът трябва да бъде доставен преди леда; договорът с канадската Desgagnés за арктическия транспорт е подписан на 23 февруари, а този със Stampede Drilling за сондажната установка – на 27 март. Публично дружество, обещало на инвеститорите кладенец, има собствена причина да бърза, без за това да е необходим външен политически натиск. Двете обяснения обаче не се изключват. Търговският график може да усили политическия натиск дори без предварителна координация и именно това оскъпява евентуалния отказ: властите няма да спират политическа декларация, а реална сондажна кампания, чиито договори и срокове вече текат.

Най-вероятният изход е закъсняло разрешение с условия, които Нуук ще представи като доказателство за екологичен и регулаторен контрол, а Вашингтон – като отстъпление. Потвърждение за този сценарий би било разрешение, издадено преди отплаването на кораба от Канада на 12 септември, или публична намеса на Ландри в разрешителната процедура. Обратният сигнал би бил отказ, последван от мълчание от Белия дом, или отлагане на кампанията за следващия сезон по чисто логистични причини.

Китайски ледоразбивачи прекосиха американската икономическа зона на път към Арктика

🇺🇸🧊🇨🇳 Китайските полярни ледоразбивачи „Xuelong“ и „Xuelong 2“ преминаха през изключителната икономическа зона на САЩ и разширения американски континентален шелф в Берингово море на път към Арктика – и Бреговата охрана на САЩ изпрати патрулния кораб USCGC Munro, за да ги държи под наблюдение: първият проследен китайски транзит през двете зони за тази година. Усилията са част от Frontier Sentinel – постоянна мисия на службата за проследяване на чуждата дейност в Арктика. Преминаването на „Сюе Лун“ на север е документирано на 12 юли, а Бреговата охрана оповести операцията с съобщение до пресата на 17 юли.

USCGC Munro (WMSL-755) принадлежи към клас Legend – най-големите патрулни кораби за национална сигурност, с които службата разполага. Задачата на Frontier Sentinel, по описанието на Бреговата охрана на САЩ, е „да защитава американските суверенни права, да гарантира съответствие с международното право и да позиционира службата за бърза реакция при всяка засечена злонамерена дейност“.

„Заедно с Министерство на войната, Държавния департамент и международните ни партньори отговаряме активно на действията на съперниците в една все по-оспорвана Арктика“, заяви командващият Арктическия окръг на Бреговата охрана контраадмирал Боб Литъл.

Самото преминаване не нарушава международното право и това се подчертава изрично от Брегова охрана. Морското право позволява на чужди плавателни съдове да преминават свободно през ИИЗ на друга страна – ивицата до 200 морски мили от брега, в рамките на която крайбрежната страна държи суверенните права върху ресурсите, без водите да са нейна територия. Разширеният континентален шелф продължава същата логика отвъд тези 200 мили: дъното там принадлежи на крайбрежната държава, водният стълб над него не. Границата на позволеното минава другаде: научните изследвания в тези зони се нуждаят от предварително съгласие на крайбрежната страна, а събраните данни подлежат на споделяне с нея. Точно затова службата отделя законния транзит от способността, която той придвижва на север: корабите от типа на „Xuelong“ и „Xuelong 2“ носят оборудване за събиране на подробни океанографски данни – релеф на морското дъно, температура и соленост на водата.

Тези измервания хранят климатичната и океанската наука, но със същата точност обслужват и планирането на военните, отбелязва Бреговата охрана. По релефа на дъното се ориентират подводници; температурните и соленостните профили определят как се разпространява звукът под водата – тоест къде една подводница може да се укрие от чужда хидроакустика и къде сама става уязвима; а детайлната карта на дъното обхваща и трасета на подводна инфраструктура, включваща комуникационни кабели, по които минава свързаността между континентите.

Двата ледоразбивача не пътуват сами. Те са част от 16-ата китайска арктическа експедиция, потеглила на 3 юли с 4 изследователски кораба – за първи път Пекин изпраща толкова в едно арктическо плаване, съобщи Arctic Today. Освен двата „Снежни дракона“ на север се движат „Дзи Ди“ и „Тансуо-3“ – многоцелеви кораб, влязъл в строя в края на 2024 г., който носи обитаемия дълбоководен апарат „Шънхай Юнши“, спускан през шахта в корпуса и способен да работи под арктическия лед. Обявената програма на експедицията, която се организира от Министерството на природните ресурси на Китай, включва изследвания на морския лед, хидрологията, биологията, екологията и атмосферата до октомври, както и геоложки проучвания на хребета Гакел съвместно с руски и германски учени.

Транзитът в Берингово море е и първото тазгодишно повторение на модел, който Вашингтон вече е виждал. През 2025 г. Министерство на вътрешната сигурност на САЩ определи китайската активност в Арктика като безпрецедентна: пет китайски изследователски съда („Сюе Лун 2“, „Дзи Ди“, „Тансуо-3“, „Шънхай И Хао“ и университетският „Джуншан Дасюе Дзи Ди“) участваха в продължителни операции над разширения континентален шелф на САЩ, включително десетки спускания с обитаем подводен апарат в Северния ледовит океан.

Мащабът зад отделния епизод стана видим през март, когато разследване на Ройтерс описа програмата за картографиране на океанското дъно, разгърната от Китай през Тихия, Индийския и Северния ледовит океан. Според данни за морския трафик, прегледани от агенцията, поне осем китайски изследователски кораба са извършвали подобна дейност, съсредоточена около военно значими води: край Филипините, Гуам, Хавай и американски обекти на атола Уейк. Изследователският „Дунфанхун-3“ на Китайския океански университет е прекарал 2024 и 2025 г. в совалки край Тайван, Гуам и подстъпите към Малакския проток, а успоредно с това Китай е разположил стотици сензори, буйове и подводни сензорни решетки на изток от Япония, край Филипините и около Гуам. Картографирани са и води край Аляска и Арктика.

„Данните от тези проучвания биха били потенциално безценни при подготовка на бойното пространство“, коментира Питър Скот, бивш командващ австралийските подводни сили; Дженифър Паркър, бивш офицер по противолодъчна отбрана в австралийския флот, вижда в мащаба заявка за океански флот, „изграден и около подводните операции“.

Арктическата посока на тази програма има и собствено име. Пекин от десетилетие разширява полярния си изследователски флот в рамките на стратегията, която сам нарича „Полярен път на коприната“ – заявка за достъп до арктическите маршрути за корабоплаване и научни данни, въпреки че Китай няма крайбрежие на Арктика; обявената амбиция е страната да се превърне в „полярна велика сила“ до 30-те години на века. Насреща стои американски флот от само 3 действащи ледоразбивача – срещу 5 китайски и десетки руски. Конгресът одобри строителството на 11 нови арктически патрулни кораба (Arctic Security Cutters), поръчани при Davie, Rauma Marine Constructions и Bollinger, но доставките са планирани за 2028–2035 г. Първите три са предвидени за базиране в Аляска.

Отделният транзит е рутинен: преминаване, което международното право изрично позволява, наблюдавано от разстояние и без инцидент. Тежестта е в натрупването. Втора поредна година Китай изпраща в Арктика голяма координирана експедиция; за пръв път – четири съда наведнъж; година по-рано пет китайски кораба работиха продължително над разширения американски шелф. Индикации сочат постепенно превръщане на китайското научно присъствие в постоянна величина във води, които Вашингтон доскоро делеше с Москва – присъствие, което не нарушава правила, но с всяка кампания оставя у Пекин повече данни за океана, който би бил арена на всяко бъдещо подводно съперничество.

Руски Ту-142 пусна сонобуи край британския самолетоносач, F-35 го ескортираха

🇬🇧🛩️🇷🇺 Два палубни изтребителя F-35B Lightning II от Кралския флот прехванаха морски патрулен самолет Ту-142 на Военноморските сили на Руската федерация, след като той прелетя ниско над самолетоносача HMS Prince of Wales в Норвежко море и разпръсна голям брой сонобуи в близост до него. Инцидентът се разиграва в следобедните часове на 2 юли северозападно от Норвегия, където британската авионосна ударна група провежда летателни мисии. Министерството на отбраната на Обединеното кралство оповести случая днес, а по-късно детайлите по него бяха потвърдени от Navy Lookout.

Руската машина (класификация на НАТО: Bear-F) многократно се е приближила до британското съединение, преминавайки на ниска височина и необичайно малка дистанция от флагмана. Британското министерство описа маневрите като „опасни и непрофесионални“, а повикванията по международните аварийни честоти, с които британската страна се е опитала да установи намеренията на екипажа и да предупреди за риска от полет в близост до кораб, извършващ активни летателни операции, са останали без отговор. В отговор два F-35B от 809-а военноморска авиационна ескадрила излитат от палубата на HMS Prince of Wales и започват съпровождане на самолета до неговото напускане на района. Съединението действа в Норвежко море като част от операция „Firecrest“ – разгръщането на британската ударна група в Северния Атлантик и Далечния север (High North), започнало по-рано тази година.

Ту-142 не е самолет, който се озовава случайно в подобен район. Разработен на базата на стратегическия бомбардировач Ту-95, той е далекобойна платформа с продължителен престой над вода, създадена точно за издирване и проследяване на подводници на големи разстояния от базата. Появата му съвпада с район, който Москва следи особено внимателно. Норвежко море е преддверие към т.нар. Гренландско-исландско-британски праг (GIUK) – тесния коридор между Гренландия, Исландия и Шотландия, където подводници на Северния флот на Руската федерация трябва да преминат, за да достигнат Северния Атлантик. Контролът върху акустичната обстановка в този район е предмет на стратегическо съперничество още от епохата на Студената война, а появата на самолетоносач с F-35 в самото сърце на зоната отново повишава нейното значение.

Сонобуите, които Ту-142 разпръсква край самолетоносача, са разходни устройства с акустични датчици – на практика подводни микрофони, които се спускат във водата, за да откриват и проследяват подводници. Разполагането на цяла завеса от тях непосредствено около групата подсказва опит за картографиране на акустичната обстановка под нея – вероятно, макар и непотвърдено, с цел откриване на подводницата от клас Astute, която според официално обявения състав изпълнява ролята на подводен ескорт. Практическият ефект вероятно е по-скоро демонстративен, отколкото оперативен. Един прелитащ самолет трудно може да изгради пълна подводна картина само за няколко минути, но самото действие показва, че Москва е готова активно да търси и проследява ядрото на групата, а не просто да го наблюдава от дистанция.

Инцидентът идва в момент, когато Обединеното кралство пое командването на Съюзните сили за реакция на НАТО (Allied Reaction Force) –  на НАТО с висока степен на готовност, проектирано за бързо разгръщане. Министерство на отбраната го описа като „острието на копието“ на силите за бързо реагиране, „способно да се разгърне навсякъде по света в рамките на дни“. В същото време HMS Prince of Wales изпълнява за първи път мисии за въздушна отбрана на НАТО от борда си, превръщайки се в първият самолетоносач на европейска държава, който изпълнява подобни задачи с изтребители F-35.

Авионосната ударна група, водена от HMS Prince of Wales, е гръбнакът на британския принос към отбраната на северния фланг. Тя обединява изтребители F-35B, разрушители за противовъздушна отбрана, фрегати за борба с подводници, атомна подводница от клас Astute и кораби за материално-техническо осигуряване. В рамките на операция „Firecrest“ тя се вписва едновременно в няколко слоя на командната архитектура на НАТО. Неговите изтребители провеждат патрули в небето над Исландия и Далечния север, групата действа паралелно с Постоянна морска група 1 на алианса, а също така в рамките на „Arctic Sentry“, а координацията се осъществява чрез Обединеното оперативно командване в Норфолк, което Лондон оглавява за първи път. Именно затова руският интерес към състава и придвижването на групата не е случаен – тя е едновременно бойно съединение и ключов възел в командната мрежа, която НАТО изгражда за Далечния север.

Активността в Далечния север нараства от месеци. Само две седмици по-рано – на 22 и 23 юни – норвежки F-35A прехванаха два руски стратегически бомбардировача Ту-160, ескортирани от прехващачи МиГ-31 над Баренцово и Норвежко море. Полетът е продължил около 16 часа, а Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е включвал тренировка по дозареждане във въздуха. Според оценка на Navy Lookout руското военноморско присъствие край британските води е нараснало с около 30% само през последните две години. Северният фланг на НАТО все повече се превръща в арена на остро съперничество, в рамките на което морските пътища в Арктика, подводните комуникационни и енергийни кабели и маршрутите на стратегическите подводници на двете страни, се преплитат.

Разгръщането има и едно по-необичайно измерение. Запитан от Politico дали британският самолетоносач проследява яхтата на руския президент Владимир Путин, за която се съобщава, че напоследък плава край норвежкия бряг на път към Русия, британският министър на отбраната Дан Джарвис отказа да коментира, но подхвърли: „Знаем къде е.“

Министерството на отбраната на Обединеното кралство описа случая като част от текущите операции в подкрепа на мисиите на НАТО в Северна Европа в условия на засилената военна активност в Арктика и Северния Атлантик. Пускането на сонобуи толкова близо до самолетоносач е стъпка отвъд обичайното наблюдение от дистанция – то демонстрира готовност за активно издирване на най-чувствителния елемент от съединението. Дали този подход ще се превърне в устойчива практика, ще стане ясно през следващите седмици. Повторение на подобни близки прелитания би затвърдило оценката, че руската военноморска авиация преминава към целенасочено проследяване на британската ударна група.

Финлндия обяви 33-ти пакет с военна помощ за Украйна.

🇫🇮🤝🇺🇦 Финландия ще предостави на Украйна 33-ти пакет с военна помощ на обща стойност 138,5 милиона долара. Решението беше взето от президента на страната Александър Стуб в отговор на предложение от правителството.

Последният принос увеличава общата стойност на военното оборудване, доставено от Финландия на Украйна от началото на пълномащабната инвазия, до 3,68 милиарда долара.

От мерки за оперативна сигурност и за да бъде гарантирано, че пратката ще достигне своето предназначение, няма да се предоставя по-подробна информация за съдържанието на помощта, начина или графика на доставка.

Взетото решение е съобразено както с нуждите на Украйна, така и с ресурса на финландските сили за отбрана.

На 16 януари Финландия обяви 31-вия си пакет с военна помощ за Украйна – решение, одобрено от президента по предложение на упрвляващия кабинет. Пакетът беше оценен на близо 113 милиона долара и направи общата стойност на предоставената от страната военна помощ на около 3,6 милиарда долара.

Финландският министър на отбраната Анти Хякянен заяви, че пакетът е бил подготвен по ускорен график, за да отговори на най-критичните нужди на украинската отбрана, и подчерта, че продължаващата подкрепа с военна техника остава най-ефективният начин, по който страната му може да съдейства за постигането на справедлив мир.

Тайни преговори между САЩ, Дания и Гренландия целят да предотвратят нова криза в НАТО.

🇺🇸🇬🇱 Поверителни тристранни преговори между САЩ, Дания и Гренландия в момента се провеждат във Вашингтон, с цел да намалят напрежението след предишните заплахи на президента Доналд Тръмп да поеме контрол върху Гренландия със сила, съобщава The New York Times.

В същото време официални лица на Гренландия предупреждават, че американските искания, включително за перманентен военен достъп, право на вето върху чужди инвестиции и партньорство в сферата на ресурсите, могат фундаментално да подкопаят суверенитета на острова.

Преговорите, които са били проведени близо пет пъти от януари насам, представляват опит за деескалация на дипломатическата криза, която по-рано заплашваше да разцепи НАТО. Американската делегация, ръководена от Майкъл Нийдъм, висш съветник на държавния секретар Марко Рубио, търси значителни дългосрочни отстъпки.

Според разследване на The New York Times американската делегация оказва натиск върху Копенхаген и Нуук за включване на т.нар. „вечна клауза“, която би променила пакта за отбрана от 1951 г. с гаранции, че американски войски могат да останат на острова за неопределено време, дори ако територията получи пълна независимост.

Освен това САЩ настояват за въвеждането на строги механизми за контрол и фактическо право на вето върху големи инфраструктурни сделки в Гренландия, за да блокират стратегически конкуренти като Русия и Китай. Вашингтон също така търси по-широк достъп до неизползваните залежи на нефт, уран и редкоземни метали.

Пентагонът вече придвижва планове за разширяване на своето присъствие. Генерал Грегъри М. Гийо, началник на Северното командване на САЩ, заяви, че се нуждае от дълбоководно пристанище и ротационна база за сили за специални операции.

Наскоро офицер от Корпуса на морската пехота е бил изпратен да инспектира инфраструктура от времето на Втората световна война в южния град Нарсарсуак. Според The New York Times генерал Гийо разглежда острова като ключово звено в арктическата отбранителна верига, простираща се през Аляска и Канада.

Макар местните политици да остават отворени към разгръщането на американски военни на тяхна територия, те са категорично против икономическите и суверенни отстъпки, за които Вашингтон настоява. Председателят на комисията по външни работи на парламента на Гренландия Пипалук Люнге определи американския подход като несправедлив и ограничаващ и отбелязвайки, че най-добрият възможен изход за острова е просто да не бъде завладян или контролиран.

Изданието цитира премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, според когото островът остава отворен за бизнес отношения, но ще запази строгите си екологични регулации и настоява да разполага с последната дума относно своите икономически партньорства. Нилсен подчерта, че отношенията между Гренландия и Дания са вътрешен въпрос, който не бива да бъде обект на американска намеса.

В момента Гренландия не притежава самостоятелен разузнавателен апарат, способен да извършва проверки на мащабни чуждестранни инвестиции за рискове за сигурността. The New York Times припомня, че тази уязвимост е станала очевидна през 2018 г., когато китайска държавна корпорация почти е получила мащабен договор за летищна инфраструктура преди намесата на САЩ.

В резултат на това преговарящите обсъждат рамка, при която Дания ще извършва проверките на инвестициите с участие на САЩ. Някои представители на Гренландия се опасяват, че подобен механизъм парадоксално може да даде на Копенхаген още по-голям контрол върху делата на острова, съобщава The New York Times.

Спешността на преговорите се подчертава от опасенията в Нуук, че евентуално затишие в конфликта между САЩ и Иран може да насочи цялото внимание на Белия дом обратно към Арктика. Някои гренландски депутати са изразили конкретно безпокойство около символични дати като 14 юни, рождения ден на президента Тръмп, и 4 юли.

В отговор Държавният департамент на САЩ заявява, че просто търси перманентни решения на реални въпроси, свързани със сигурността и икономиката. Помощник-държавният секретар по глобалните обществени въпроси Дилън Джонсън посочи, че президентът възнамерява да реши тези проблеми окончателно, вместо да ги оставя на бъдещи администрации, според The New York Times.

Дипломатическият сблъсък около Гренландия ускори подготовката на Европа за евентуални кризи в сигурността независимо от САЩ. След заплахите на президента Тръмп да превземе територията и острите му критики срещу съюзниците в НАТО, лидерите на Европейския съюз официално поискаха изготвянето на план за практическото функциониране на клаузата за взаимопомощ на блока.

За разлика от Член 5 на НАТО, Член 42.7 на ЕС все още няма детайлна военна структура и активиран веднъж – от Франция през 2015 г. В момента върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас подготвя сценарии за реакция при конвенционални и хибридни атаки с цел създаване на конкретна стратегия за колективна отбрана, тъй като държавите членки стават все по-предпазливи по отношение на ангажиментите на САЩ към трансатлантическия съюз.

Дания и Франция провеждат мисия по снабдяване с гориво на Station Nord в североизточна Гренландия.

🇩🇰❄️🇫🇷 Датските военновъздушни сили (Flyvevåbnet), подпомагани от френски логистичен контингент, проведоха мащабна логистична операция за снабдяване с гориво на Station Nord – най-северната точка, постоянно обитавана от хора.

Операцията се проведе с „въздушен мост“ между летище Кангерлусуак (SFJ) на западния бряг и дестинацията в североизточната част на острова и включва датски самолети Lockheed Martin C-130J Hercules и френски Airbus A400M Atlas. Мисията е критично звено в логистичната верига на Кралството, тъй като станцията, разположена на 81°36′ северна ширина и на 933 км отстояние от Северния полюс, е напълно недостъпна за товарни кораби поради масивната ледена покривка в Гренландско море.

Техническото ядро на настоящата кампания е първото оперативно участие на френския транспортен самолет A400M Atlas в снабдяването на базата. Преди разполагането му, машината премина през интензивен цикъл от тестове и сертификация през зимния период, за да се гарантира способността на колесниците и системите за управление да оперират върху ледени писти. Полетът от Кангерлусуак до Station Nord продължава три часа в посока, като самолетите извършват неколкократни ротации дневно, за да използват кратките метеорологични прозорци. Капацитетът на A400M за пренос на тежки товари значително оптимизира процеса, позволявайки доставянето на по-големи обеми авиационно и дизелово гориво с по-малко полети в сравнение с по-леките платформи.

Доставеното гориво е единственият енергиен ресурс, който осигурява работата на съоръжението в екстремни условия, където зимните температури падат под -30°C, а тези в средата на лятото остават близо до точката на замръзване. Ресурсите се използват за генериране на електрическа енергия и отопление на военните обекти, чиято поддръжка се извършва от логистичния екип на датската отбрана. Освен чисто военната си функция, тази инфраструктура се използва от Villum Research Station – център за научни изследвания на университета в Орхус. Станцията е ключова за мониторинг на атмосферните процеси и климатичните промени в Арктическия басейн, а нейната работа зависи пряко от сигурността на логистичните доставки, координирани от Flyvevåbnet.

Интеграцията на френските ВВС в тази специфична за Гренландия мисия е резултат от засиленото двустранно сътрудничество в рамките на европейската отбранителна инициатива и НАТО. Използването на ледената писта на Station Nord като оперативна площадка за A400M потвърждава способността на съюзниците да проектират логистична мощ в дълбочина на арктическия регион. Този оперативен капацитет е от съществено значение за поддържането на суверенитета и присъствието в зони, лишени от постоянна пътна или морска инфраструктура. Присъствието на френския контингент също така облекчава натоварването върху датския флот от C-130J, които изпълняват голям брой задачи по охрана на въздушното пространство и транспорт в Северния Атлантик.

Хронологично, снабдяването на Station Nord винаги е следвало стриктен график, продиктуван от полярната нощ и промените в състоянието на самата писта. Изградена директно върху замръзнала повърхност, нейната носеща способност варира според сезона, което налага най-тежките полети да бъдат провеждани преди настъпване на лятното топене. Успешното приключване на фазата за зареждане на горивни резервоари гарантира автономност на базата за следващия 12-месечен период. Операцията демонстрира преход от изцяло национална логистика към споделен съюзнически капацитет за поддръжка на отдалечени стратегически постове в Арктика.

Русия изтегля самолети от „Адмирал Кузнецов“ към арктическа отбрана след години на провали.

🇷🇺 Русия преназначи изтребителите от единствения си самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ за създаване на нов сухопътен авиационен корпус в Арктика, съобщи Defense Express.

Създаването на смесения авиационен корпус в състава на Северния флот стана публично известно през декември 2023 г. от руски източници. Звеното е изградено около палубни самолети, които дотогава бяха зачислени към „Адмирал Кузнецов“, което бележи преминаване от морски към сухопътни операции.

Развитието идва на фона на непотвърдени сведения в социалните мрежи за смъртта на генерал-лейтенант Александър Отрошченко, за когото се твърди, че командва корпуса, при катастрофа на транспортен самолет Ан-26 в окупирания Крим.

Според Defense Express ядрото на новото формирование се състои от 100-и и 279-и корабни изтребителни авиационни полка, оборудвани с приблизително 22 самолета МиГ-29К и 17 Су-33. И двете платформи първоначално са проектирани за операции от самолетоносач, но сега действат от сухопътни летища.

В допълнение към изтребителната авиация, корпусът включва смесен авиационен полк с противолодъчни самолети Ил-38 и транспортни машини като Ан-12 и Ан-26. В структурата влиза и вертолетен полк, оборудван с морски хеликоптери Ка-27 и Ка-29. Основната мисия на новото подразделение е да осигурява въздушно прикритие на руския Северен морски път, като операциите се провеждат от арктически авиобази, а не от палубата на самолетоносач.

Преструктурирането следва военните реформи от 2023 г. Русия реорганизира своя Западен военен окръг в Московски и Ленинградски военни окръзи, а Северният флот загуби статута на отделен военен окръг. Като част от тези промени, 45-а армия от ВВС и ПВО беше преназначена към Ленинградския военен окръг. Това остави Северния флот без специализирано въздушно прикритие, което наложи създаването на новия авиационен корпус с наличните активи на морската авиация.

Друг ключов фактор е несигурното бъдеще на „Адмирал Кузнецов“. Самолетоносачът на практика е извън строя, което принуди Русия да премести и пренасочи палубните самолети за сухопътни роли. Тази промяна отразява по-широките структурни и технически предизвикателства пред единствения руски самолетоносач. Годините закъснения, инцидентите на борда и проблемите с поддръжката ограничиха неговата оперативна готовност.

Без действащ самолетоносач тези самолети се интегрират в сухопътни части, което намалява способността на Русия да поддържа авиация с фиксирано крило в открито море. Вместо това фокусът се измества към арктическите летища и мисиите за брегова отбрана. Към момента няма доказателства от открити източници, потвърждаващи прякото участие на този авиационен корпус в бойни операции срещу Украйна.

Арктически патрулен кораб е повреден при украинска атака срещу корабостроителния завод във Виборг.

🇺🇦🎯🇷🇺 Патрулен кораб на Бреговата охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ), изглежда е бил поразен, още преди да бъде завършен, след като украински удар с дронове го е оставил наклонен и сблъскал се с друг кораб в корабостроителния завод.

Украинският канал Exilenova+ съобщава, че ударът е бил нанесен по корабостроителницата във Виборг, Ленинградска област, където корабът все още се намира в процес на финални доработки и инсталация на оборудване.

Снимки от мястото показват плавателния съд, видимо наклонен на левия си борд, като надстройката му е притисната към съседен кораб. Видимите щети предполагат, че корпусът на кораба може да е пробит.

Смята се, че плавателният съд е „Пурга“ – граничен патрулен кораб от ледови клас по Проект 23550 (кодово име „Ермак“), който е водещият кораб от своя клас. Платформата е специално проектирана за провеждането на операции при арктически условия в рамките на флота за гранична сигурност на ФСБ.

Според проектните спецификации се очаква той да бъде оборудван със 76-мм оръдие АК-176МА, две 30-мм системи за близък бой АК-306М, тежки картечници и преносими зенитно-ракетни комплекси.

Ако ударът бъде потвърден, това би се оказало рядък удар срещу руски военноморски актив, който все още се намира в производствена фаза, което потенциално ще забави неговото въвеждане в експлоатация.

Радиоактивен разпад на дъното: Подводницата „Комсомолец“ продължава да изпуска изотопи в Норвежко море.

🇷🇺 Съветска ядрена подводница, потънала в Норвежко море преди повече от три десетилетия, продължава да изпуска радиоактивни материали, съобщи научното издание ScienceAlert.

Изследователи, изучаващи останките на К-278 „Комсомолец“ от Проект-685 „Плавник“, са открили продължаващи течове на радиация от плавателния съд, който почива на дълбочина от над 1680 метра, откакто потъна през 1989 г. заради пожар на борда.

Въпреки че двете ядрени торпеда към днешна дата остават херметически затворени, отделението на ядрения реактор се руши постепенно, което води до периодични изпускания на радиоактивни вещества в околните води.

Течовете не са непрекъснати, а се появяват като спорадични изхвърляния от конкретни секции на корпуса, сред които вентилационна тръба и зоната на самия реактор. По време на инспекции под водата изследователите са наблюдавали видими шлейфове от замърсена вода, излизащи от останките.

Анализ на проби, взети от водата в района, разкрива повишена концентрация на радиоактивни изотопи като стронций, цезий, уран и плутоний. Нивата на някои изотопи в близост до плавателния съд надвишават допустимата концентрация стотици хиляди пъти. Тези нива обаче спадат рязко на кратко разстояние, тъй като радиоактивните елементи се разреждат в морската вода.

Тези констатации се основават на дългогодишен мониторинг от държавните органи за радиационна безопасност на Норвегия и на наблюдение от морски изследователи. Данните показват, че съотношенията на уран и плутоний сочат към продължаваща корозия на ядреното гориво в реактора.

Въпреки локалните пикове на радиация, изследователите не са установили значително натрупване на радиоактивни материали в по-широката морска среда. Пробите, извлечени от морски организми, които живеят върху и около останките, като гъби, корали и анемонии, показват леко повишени нива на цезий и никакви видими признаци на увреждане.

Подводницата потъна през април 1989 г. след пожар на борда, който доведе до смъртта на почти целия ѝ екипаж. Оттогава насам тя е една от най-дълбоките и технически предизвикателни за изследвания радиоактивни останки в световния океан.

ScienceAlert подчертава, че макар настоящото въздействие върху околната среда да изглежда ограничено, състоянието на подводницата се очаква да се влоши с времето. Продължаващата структурна деградация може да увеличи риска от значителни радиоактивни изпускания в бъдеще.

Мястото е подложено на мониторинг още от 90-те години на миналия век, включващ подробни проучвания, проведени през 2019 г. с дистанционно управляван апарат Ægir 6000, който събра водни проби и извърши оценка на структурните повреди по корпуса.

Учени считат останките на К-278 за изключително ценен пример за разбиране на дългосрочните рискове, които произтичат от потопени ядрени реактори, особено в дълбоководни и арктически условия, където операциите по изваждане и обезопасяване остават изключително предизвикателни.

Швеция е изправена пред засилени заплахи и кибератаки от Русия.

🇸🇪🛡️🇷🇺 Шведската служба за сигурност (Säpo) предупреди, че заплахите от страна на Русия може да се увеличат, и призна, че страната е изправена пред по-опасна среда за сигурност в сравнение с предни години.

Според репортаж на обществената телевизия SVT от днес, в своята годишна оценка на сигурността Säpo е посочила, че Русия остава основна заплаха и все повече разчита на тайни операции за влияние и събиране на разузнавателни сведения, за да укрепи капацитета си.

„Това развитие е характерно с по-офанзивни действия от страна на Русия, съчетани с прикрити дейности за оказване на влияние“, заяви ръководителят на службата Шарлот фон Есен по време на пресконференция.

Оценка в доклада определя цялостната ситуация със сигурността в Швеция като допълнително влошена, отчасти поради случващото се в Близкия изток. От Säpo отбелязаха, че заплахите, свързани с Ислямската република Иран, не са насочени директно към Швеция като държава, а към обекти, разположени на нейна територия.

Службата посочи, че през последната една година е разследвала стотици подозрителни инциденти. Шефът на оперативния отдел в Säpo Фредрик Халстрьом заяви, че властите не са потвърдили случаи на физически саботаж, свързани с чуждо разузнаване, но посочи, че руската разузнавателна дейност остава мащабна.

„Знаем, че Русия е поставила задачи на агенти за картографиране и документиране на защитени обекти в Швеция“, каза Халстрьом. „Не сме регистрирали конкретни актове на физически саботаж срещу критична инфраструктура, но сме свидетели на опити за разрушителни кибератаки.“

Предупреждението на шведските служби идва в момент, когато скандинавските страби и техните партньори укрепват своето партньорство в сферата на сигурността в отговор на същите тези заплахи.

Канада и петте северни държави се договориха на среща в Осло да разширят сътрудничеството в Арктика, разработката на отбранителни технологии, устойчивата инфраструктура и подкрепата за Украйна, отбелязва съвмест изявление на премиерите на Канада, Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия определяйки този ход като отговор на засиленото напрежение и засилените рискове за сигурността отвъд полярния кръг.

Страните се ангажираха да провеждат редовни консултации и да задълбочат координацията в области като отбраната, икономическата сигурност, критичните природни ресурси, изкуствения интелект, сателитните и космическите технологии и веригите за доставки. Тези усилия се отразяват и в текущата дейност на НАТО в региона, включваща мащабни военни учения. Cold Response 26 започна на 9 март в северните територии на Финландия, Норвегия и Швеция. Очаква се ученията, водени от Норвегия, да продължат около две седмици и в тях да участват приблизително 25 000 военнослужещи от 14 държави членки на НАТО.

Канада и скандинавските страни засилват сътрудничеството в Арктика

🪖❄️ Канада и петте скандинавски държави се споразумяха да задълбочат своето сътрудничество в сферата на сигурността в Арктика, отбранителната индустрия, устойчивата инфраструктура, както и подкрепата за Украйна по време на среща в Осло.

Това се посочва в съвместно изявление, подписано от министър-председателите на страните, публикувано в неделя, 15 март. Разпространен след разговорите между Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Дания, документът представя този ход като отговор на засиленото напрежение и нарастващи рискове за сигурността в Далечния север.

Властите поеха ангажимент да се срещат редовно и да разширят координацията в сферите на отбраната, икономическата сигурност, редкоземните елементи, изкуствения интелект, сателитните и космическите технологии и веригите за доставки.

Освен това те поеха ангажимент да укрепят способностите на НАТО за възпиране и отбрана в Арктика, като подкрепят засилената бдителност в региона и приветстват учения като Arctic Sentry, Arctic Endurance, Cold Response и Operation Nanook.

Те заявиха, че ще работят за увеличаване капацитета на военната индустрия, подобряване на оперативната съвместимост, реагиране на хибридни заплахи и разработване на технологии с двойна употреба.

„Ангажирани сме с усилията на НАТО за засилване на присъствието, възпирането и отбраната на Алианса в Арктика, както и за по-нататъшно развитие на силното сътрудничество в полза на всички съюзници“, гласи съвместното изявление.

Лидерите подчертаха, че сигурността на Украйна е неразделна част от европейската и евроатлантическата сигурност и призоваха членовете на „Коалицията на желаещите“ да увеличат подкрепата си за украинската отбрана в лицето на продължаващата руска агресия.

Обявлението съвпада със серия от мащабни учения на НАТО, провеждани в Далечния север. Едно започна на 9 март в северните региони на Скандинавия, в рамките на което Норвегия ръководи двуседмични маневри с участието на близо 25 000 военнослужещи от 14 държави от НАТО. Те са фокусирани върху подсилването на северния фланг на Алианса, подобряване на координацията в сурови зимни условия и тестване на скоростта на разгръщане.

Около 4000 военни от САЩ, Франция, Италия, Обединеното кралство и Швеция участват във финландския сегмент на учението. Американските сили в Европа описаха тренировките като част от широките усилия за разширяване на съюзническото присъствие в Арктика и укрепване на стратегическата позиция на НАТО в региона.

Учението беше предшествано от все по-редовни военни маневри във Финландия, откакто тя е пълноправен член на НАТО.

Шведските ВВС завършиха историческа мисия в Исландия в рамките на Arctic Sentry

🇸🇪🤝🇮🇸 Шведските военновъздушни сили успешно приключиха разгръщането си в авиобаза Кеплавик, Исландия, където изтребители JAS 39 Gripen изпълняваха мисията на НАТО по охрана на въздушното пространство (Icelandic Air Policing) като част от дейностите на Алианса в рамките на Arctic Sentry.

Това разгръщане беше исторически крайъгълен камък за страната, отбелязвайки първия път, в който оглавява мисия по Air Policing след присъединяването си към НАТО. 6 шведски изтребителя Gripen и над 110 души личен състав от авиокрило „Скараборг“ (F 7) бяха разположени в Исландия, поддържайки готовността на Алианса за реагиране при инциденти над острова.

„Службата в Исландия беше повод за гордост за нашия екип и за Швеция“, заяви подполковник Йохан Легард, командир на шведския контингент. „Операциите в Далечния север никога не са лесни – времето, разстоянията и условията постоянно подлагат на изпитание хората ни, но това е средата, за която се обучаваме у дома. Този престой ни даде и възможност да работим рамо до рамо с нашите датски и германски съюзници – различни самолети, но една споделена отговорност: опазването на въздушното пространство на НАТО в Арктика.“

Работейки в трудната арктическа среда, шведските екипажи поддържаха постоянна готовност, интегрирани в архитектурата за командване и контрол на НАТО под ръководството на Центъра за комбинирани въздушни операции в Юдем. Охраната на исландското небе се извършва от страните-съюзнички на ротационен принцип от 2008 г. насам, гарантирайки сигурността на този стратегически важен район в Северния Атлантик.

По време на мисията шведският отряд работи в тясно сътрудничество с други ВВС на съюзниците в региона, сред които датски изтребители F-35 и германски Eurofighter. Многонационалните сили засилиха присъствието на НАТО в Арктика, демонстрирайки как самолети от различни поколения и с различни способности могат да оперират безпроблемно в рамките на интегрираната система за ПВО и ПРО на Алианса.

Контингентът си партнираше тясно и с исландските власти за поддържане на осведоменост и гарантиране безопасността на гражданската и военната авиация. Това партньорство подчертава нарастващия принос на Швеция към колективната отбрана на НАТО след приемането ѝ в Алианса.

За нейните ВВС мисията демонстрира адаптивността на Gripen и опита на личния състав при работа в суровия климат отвъд северния полярен кръг. Проектирани и конструирани за взискателните метеорологични условия в Швеция, платформата Gripen и нейните екипажи са отлично пригодени за операции в студени, ветровити и отдалечени райони, подобни на тези в Арктика.

Дейността по Arctic Sentry подчертава нарастващото значение на Далечния север за колективната сигурност. Арктика и Северният Атлантик формират критичен стратегически коридор между Северна Америка и Европа, което прави региона жизненоважен за ранно предупреждение, наблюдение и колективна отбрана в рамките на Алианса, чието присъствие на НАТО гарантира стабилност, като същевременно поддържа свободата на движение по северните подстъпи към Алианса.

Докато инициативите като Arctic Sentry продължават да засилват присъствие и координация на разгръщания като това препотвърждават единството и бдителността на НАТО. Чрез многонационално сътрудничество и постоянна охрана на въздушното пространство, Алиансът поддържа надежден възпиращ фактор в географска зона с огромно стратегическо значение.

Норвежки наборници наблюдаваха северното сияние на борда на фрегатата Thor Heyerdahl

🇳🇴🌠 Северно сияние озарява небето над норвежката фрегата HNoMS Thor Heyerdahl (F-314), а млади момчета и момичета на наборна служба са заели позиция на нощната вахта. Тези удивителни кадри обиколиха интернет, за да ни напомнят особеностите на системата им за военна повинност.

От 2015 г. в страната действа всеобща наборна военна повинност – Норвегия е сред малкото страни в света, където жените се призовават задължително наред с мъжете. Освен Северна Корея и Израел, почти никой друг не прилага подобен модел.

С население от едва 5,4 милиона души тя просто не разполага с друг начин за поддържане на боеспособна армия ако не включва и дамите в задължителния призив. Доброволчеството и наборът само на мъже не биха могли да осигурят достатъчно личен състав.

„Това е част от ежедневието ни – сурови условия, студ, но невероятни гледки“, споделя един от младите моряци пред норвежки медии. За мнозина наборници службата на фрегатите в Кралския флот се превръща в първото им истинско приключение под полярното сияние.

Норвегия проведе учебна стрелба с торпедо срещу пенсионирана фрегата.

🇳🇴💥 Въоръжените сили на Норвегия публикуваха видео от тренировъчното изстрелване на торпедо от подводницата HNoMS Uthaug (S304) от клас „Ula“ да изстрелва бойно торпедо по изведена от експлоатация фрегата HNoMS Trondheim (F302) от клас „Oslo“.

Стрелбата беше част от военноморското учение Аеgir 25, което се проведе край бреговете на Андой в северната част на страната. Учението имаше за цел да провери, потвърди и демонстрира ударната мощ на подводницата и способността ѝ да бъде използвана в реални бойни условия.

Унищожаването на пенсионирания боен кораб послужи като потвърждение на прецизността и смъртоносността на оръжието.

Военноморските сили на Кралство Норвегия отбелязват, че подводниците са най-стратегическите елементи на съвременната военноморска мощ, защото действат скрито, притежават високо ниво на автономност и са способни да диктуват темпото на битката, оставайки незабелязани и в готовност за удар.

Освен няколко норвежки подразделения, в учението участваха Кралските военноморски сили на Великобритания и Военноморските сили на Полша – още едно потвърждение за международното сътрудничество в рамките на НАТО.

Норвегия вдигна два изтребителя F-35 заради руски Ил-20М над Баренцово море.

🇳🇴✈️🇷🇺 Норвегия е изпратила два от изтребителите си от пето поколение F-35 Lightning II, за да прехванат самолет за електронно разузнаване Ил-20 на руските въздушно-космически сили, прелитал над Баренцово море във вторник сутринта.

Жители на северния град Алта съобщиха за два силни взрива около 11:18 часа, последвани от вибрации в сгради и прозорци. Комадването на норвежките ВВС потвърди, че става дума за пукота на свръхзвуковата вълна, причинена от F-35, които са надхвърлили скоростта на звука по време на мисията.

„Мога да потвърдя, че два F-35 са летели и взривовете са възникнали при преминаване на звуковата бариера. Не мога да кажа повече в момента“, заяви пред Altaposten майор Стиан Роен, говорител на норвежките военновъздушни сили.

Самолетите са били изпратени в рамките на мисия за бързо реагиране (QRA), която се занимава с идентификация и мониторинг на неизвестни самолети, приближаващи въздушното пространство на Норвегия или НАТО. По време на полета норвежките F-35 са идентифицирали руския Ил-20 в международното въздушно пространство северно от Финмарк.

„Руският самолет беше засечен в международно въздушно пространство северно от Финмарк. Това бе рутинна операция без драматични елементи“, заявиха от командването на норвежката авиация.

Разузнавателни самолети на руските въздушно-космически сили като Ил-20 често патрулират в близост до границите на НАТО. През последните години съюзническата авиация често вдига във въздуха бойни самолети в близост до Обединеното кралство, Норвегия и Прибалтика.

По-рано Telegraph съобщи, че НАТО обмисля нови правила за ангажиране, които биха позволили на страните-членки да свалят руски самолети, носещи ракети, без предварително предупреждение, ако са във въздушното пространство на съюзниците. Предложението има за цел уеднаквяване на протоколите за реакция в рамките на алианса в отгоовор на зачестилите нарушения от руски самолети и дронове.

Норвежката армия подписа договор за оборудване на служебни кучета

🇳🇴🦮 Въоръжените сили на Норвегия сключиха договор с Non-stop dogwear за предоставяне на специализирано оборудване за своите служебни кучета и техните водачи.

Сделката ще бъде реализирана от отряда Non-stop professional, разработващ решения за военни, правоохранителни органи, екипи за търсене и спасяване и други професионални структури.

Договорът предвижда доставката на нагръдници, поводи, обувки, клетки, ветеринарни инструменти и тренировъчно оборудване за звеното К-9 на въоръжените сили. Целта е да се осигури надеждна поддръжка на кучешките екипи в трудни условия и при високо оперативно натоварване.

„Това е първият път, когато Non-stop dogwear печели самостоятелно голям държавен търг“, казаха от компанията. Сделката символизира нарастващото доверие в способността ѝ да отговаря на нуждите на отбранителния сектор.

Оборудването на Non-stop professional е замислено да издържа на интензивна употреба и минава изпитания за издръжливост. Съобразено е със силата и физическата активност на служебните кучета с висока работоспособност.

„Тестването на нашето оборудване в най-тежки условия гарантира, че водачите и кучетата могат да разчитат на него – както в бойни операции, така и в ежедневна служба,“ заяви основателят на компанията Кристофер Грьотан Олсен.

Досега фирмата е снабдявала военни и полицейски подразделения в Европа и Азия, както и екипи за търсене и спасяване в Скандинавия. Новият договор с норвежката армия разширява портфолиото ѝ от държавни партньорства.

Споразумението влиза в сила следващия месец и се очаква да подпомогне оперативната готовност и да намали натоварването на К-9 екипите в страната и зад граница.

Русия засилва границата си с Финландия с нови укрепления и бариери

🇷🇺🚧🇫🇮 Руската федерация започва да подсилва границата с Финландия с изграждане на нови укрепителни съоръжения и прегради по нареждане на президента Владимир Путин, потвърди заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев по време на посещение в Ленинградска област.

Според него страната трябва да повиши граничната сигурност в отговор на членството на Финландия към НАТО. Той уточни, че строителството вече е започнало, като по протежение на границата се изграждат „стени и други прегради“. Медведев предупреди, че Русия трябва да е готова за евентуални „недружелюбни действия“ от страна на скандинавски съсед като пълноправен член на Алианса.

Медведев посочи „засилена военна активност“ в близост до руските граници, давайки като пример Прибалтика, Полша и Норвегия. След инспекция на граничния пункт при Светогорск той подчерта, че включването на Финландия в НАТО е „предопределило промени във военните подходи на Русия към граничните райони“.

Съобщението идва малко след откриването на ново регионално командване на сухопътните войски на НАТО в Микели, Финландия, само на 140 км от руската граница. Щабът там започна работа на 1 септември и в началото ще включва около 10 офицери, чийто брой ще нарасне до 50. Той е пряко подчинен на Командването на НАТО в Норфолк, САЩ, и координира действията на съюзническите сухопътни войски в Северна Европа, които включват съвместно планиране и учения.

Финландия стана официален член на НАТО през април 2023 г. слагайки край на десетилетия военен неутралитет в отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, а Швеция финализира процеса година по-късно. Това доведе до удвояване на сухопътната граница на НАТО с Руската федерация – от 1215 до 2555 км.

По-рано тази година Хелзинки одобри многомилиарден проект за изграждане на жп връзка на НАТО през Швеция до норвежкото пристанище Нарвик, стратегически важно заради това, че не замръзва целогодишно, докато в същото време се намира отвъд северния полярен кръг. По данни на вестник Iltalehti от 23 април, проектът има за цел да ускори придвижването на личен състав и техника, като намали зависимостта от жп линии с руски стандарт.

САЩ и Канада засилват присъствието си в Берингово море в рамките на операция LATITUDE

🇺🇸⚓️🇨🇦 Командването на въоръжените сили на САЩ в Аляска обяви, че американски и канадски сили са провели съвместно плаване през Берингово море, започвайки на 25 август 2025 г. в рамките на операция LATITUDE — учение, насочено към подсилване на сътрудничеството и укрепване на сигурността в Арктика.

В него участваха Министерство на отбраната и Министерство на вътрешната сигурност на САЩ, Арктическият район на Крайбрежната охрана на САЩ и Въоръжените сили на Канада. Корабът Regina и американският разрушител на бреговата охрана Waesche извършиха морски маневри, в т.ч. бойни стрелби, съвместни тренировки, обмен на екипажи и споделяне на тактики, техники и процедури.

Според Въоръжените сили на Канада операция LATITUDE е фокусирана върху увеличаване на осведомеността за обстановката в Арктика и подходите към нея, като същевременно подобрява оперативната съвместимост между двете страни, които трябва да могат да откриват, възпират и отбраняват срещу потенциални заплахи за Северна Америка.

Генерал-лейтенант Кейз Кънингам, началник на Командването на въоръжените сили на САЩ за Аляска, NORAD за региона Аляска, и 11-та въздушна армия, подчерта значението на операцията:

„Този показ на оперативна съвместимост между съюзниците ни и партньори от различни агенции показва ангажимента ни да противодействаме на опитите на конкурентите да разширят влиянието и военната си активност в Арктика. Тези партньорства гарантират, че САЩ и Канада са готови да се защитят и да неутрализират решително всяка потенциална заплаха за Северна Америка“, заяви Кънингам.

Плаването е видим знак за съвместната решимост на САЩ и Канада да защитават териториите си в Арктика – регион с нарастваща стратегическа конкуренция. В последните години и двете страни засилиха фокуса си над арктическите операции, посочвайки климатичните промени, разширения морски достъп и действията на някои противници като ключови фактори за засилено внимание.

За Крайбрежната охрана на САЩ мисията отразява широката роля на службата в арктическите операции в рамките на Министерство на вътрешната сигурност в тясна координация с Пентагона и съюзническите сили. Разполагането на USCGC Waesche, катер от клас Legend, и HMCS Regina, фрегата от клас Halifan, показва използването на надводни плавателни съдове с голям капацитет за демонстрация на присъствие и готовност в северните води.

Северното командване на САЩ, което отговаря за отбраната на Северна Америка, подчерта, че партньорството със съюзници от региона е ключово за опазването на високия север. Съвместни учения като операция LATITUDE изграждат познание между екипажите, подобряват отношенията в командването и контрола и укрепват способността за колективен отговор в кризисни ситуации.

С отварянето на арктическите морски маршрути и нарастващия международен интерес в региона операцията изпълнява както тренировъчна, така и стратегическа роля. С комбинация от морски маневри и бойни стрелби, двете страни илюстрираха своята готовност да действат ефективно в предизвикателни среди, където времето за реакция и координацията са от решаващо значение.

Учението подчерта ангажимента на Вашингтон и Отава да защитават подходите към континента. За американските военни това беше поредна стъпка към разширяване на арктическите операции отвъд въздушната отбрана, интегрирайки морски ресурси и близки съюзници в по-широка рамка за възпиране. За Канада участието засили ролята ѝ на арктическа държава и незаменим партньор в континенталната отбрана.

Американски RC-135 проведе разузнавателен полет край Мурманск

🇷🇺✈️🇺🇸 Стратегически разузнавателен самолет RC-135V Rivet Joint на ВВС на САЩ извърши полет за наблюдение близо до северните райони на Руската федерация на 28 август, съобщи изданието Militarnyi.

Самолетът е бил засечен чрез онлайн платформата за проследяване на полети Flightradar24, докато е преминавал близо до Мурманск. Машината е оборудвана с модерни сензори и антени, предназначени за прихващане и анализ на електронни сигнали на големи разстояния.

Rivet Joint е излетял от авиобаза Милдънхол в Обединеното кралство и е преминал през въздушното пространство на Норвегия, преди да достигне района на Баренцово море. Достигайки крайбрежието на Русия, самолетът е извършил няколко кръгови маневри за наблюдение в близост до Мурманск – регион със значителна концентрация на военни обекти, включително военноморски и стратегически съоръжения.

RC-135V/W Rivet Joint, експлоатиран от ВВС на САЩ, осигурява в реално време събиране, анализ и предаване на разузнавателни данни на командването и националните ръководители. Самолетът се смята за една от най-способните американски платформи за въздушно разузнаване и подкрепя мисии по целия свят.

Полетът край Мурманск се разглежда като показателно развитие, което отразява постоянния ритъм на разузнавателните операции на САЩ и НАТО по руските граници. Подобни мисии зачестиха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна, като съюзниците следят отблизо военната активност на Русия в Арктика и северните морета.

Основна задача на Rivet Joint е да открива, прихваща и използва комуникационни и радарни сигнали на противника, предоставяйки на командирите детайлна картина на оперативната среда. Способността му да лети продължително и да покрива обширни райони го прави ключов инструмент за разузнаване.

Макар САЩ рутинно да провеждат разузнавателни полети в международно въздушно пространство, операциите край Мурманск имат особена тежест заради военното значение на региона. Мурманска област е дом на Северния флот на Русия и редица стратегически бази, които играят централна роля в ядреното възпиране и арктическите разгръщания на Москва.

Мисията от 28 август подчертава продължаващото значение на разузнавателните полети за поддържане на информираността на НАТО по северния фланг. Макар да не са докладвани директни срещи с руски самолети, подобни мисии често биват съпровождани от изтребители в региона.