Хегсет отново омаловажи съюзниците в Афганистан, ветеран изреди 14 държави

🇺🇸🎖️🇦🇫 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред кадети в Тенеси, че от 50-те държави в мисията на НАТО в Афганистан в бойни операции накрая са участвали 1-2, и разказа войнишка шега, според която абревиатурата ISAF на нашивката значи I Saw Americans Fighting – „Видях американци да се бият“. Часове по-късно пенсиониран полковник от американската армия, служил в Афганистан, му отговори с поименен списък на съюзниците, с които е воювал рамо до рамо, последвано от кратко обобщение: „Никой НИКОГА не е казвал това!“

Хегсет говори в събота, 17 октомври, в Университета на Тенеси в Ноксвил пред кадети от програмата за подготовка на запасни офицери (ROTC) и пред новобранци. Посещението е част от неговата обиколка „Send Me“, с която министерството приветства младите хора, избрали военната служба. Пълният запис на речта е публикуван в платформата на Пентагона за разпространение на видео и снимки (DVIDS).

„Бях капитан в Афганистан и ходехме в щаба в Кабул, а там имаше 50 знамена. Беше красиво да видиш 50 различни страни, които допринасят за алианса на НАТО и за мисията на ISAF. Само че допринасяха може би 5. Всъщност накрая в бойни действия реално участваха някъде 1-2“, заяви Хегсет. След шегата за нашивката той допълни: „Донякъде е шега, но е деморализиращо, когато усещаш, че това не е споделяне на тежестта, а бреме. Едно е да имаш знаме и да си част от коалиция. Съвсем друго е наистина да имаш способности.“ Оттам Хегсет мина към Европа: според него на САЩ са им необходими съюзници с развита отбранителна индустрия и армии, способни да действат далеч от границите си, а не държави, отслабили въоръжените си сили заради отворени граници и социални разходи.

Отговорът дойде в ранните часове на неделя в Х (бивш Twitter). Арнолд Стронг, който се пенсионира като полковник от армията на САЩ през 2017 г. след 30 години служба, прекарани основно в Афганистан и Ирак, сподели клипа с думите на министъра и заяви, че като майор е оглавявал оперативния и учебен отдел (S-3) на щаб, наставлявал Афганистанската национална армия. „Служих рамо до рамо с войски от Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Ирландия, Полша, Люксембург и дори Монголия!“, написа Стронг. До сутринта написаното събра над 80 хил. прегледа.

Броят на загиналите опровергава министъра по-категорично от всеки личен спомен. Между 2001 и 2021 г. в Афганистан са загинали 3621 военнослужещи от коалицията. От тях 2461 са американци, а близо 1160 са от други страни. Великобритания е загубила 457 души, Канада 159, а Франция 90. Германия е дала 62 жертви, Италия 53, а Дания и Полша по 44. Загиналите не са били охрана на щабовете в Кабул. Британци и датчани воюваха в Хелманд, канадците в Кандахар, нидерландците и австралийците в Урузган, все южни провинции, където талибаните бяха най-силни и където се водеха най-тежките сражения на цялата война.

Пропорционално на населението някои съюзници плащат по-висока цена от САЩ. Дания, страна с 5,5 млн. жители, е загубила 8 военнослужещи на 1 млн. души население, докато за САЩ съотношението е около 7,4. Грузия, която не е част от НАТО, но беше най-големият контингент извън него, има още по-висок показател: 32 загинали при 3,8 млн. души население.

В едно от твърденията си Хегсет е точен. Когато през 2012 г. се намира в Кабул като старши инструктор в центъра за обучение по противобунтовнически действия, НАТО отчита 50 страни с войски в ISAF. Бойната мисия на алианса приключи в края на 2014 г.  След нея в Афганистан остана по-малката мисия за обучение и съветване на местните сили. Част от тези контингенти наистина бяха символични, а много правителства години наред поставяха национални ограничения, които държаха войските им далеч от бойните операции. Командването на мисията често се оплакваше от тях. Сметката на загиналите обаче показва, че не „една или две“, а поне десетина армии са водили сражения и са погребвали свои войници.

Шегата за нашивката не е нова за Хегсет. На 11 юни 2025 г. пред комисията по въоръжените сили в Сената, той я разказа почти със същите думи и обобщи коалицията като „много знамена, но не много способности на терен“. Сенаторът демократ Крис Кунс тогава възрази, че във военните партньори на САЩ в Афганистан „има мнозина, които са служили и са загинали“. Хегсет отговори, че признава загубите на другите държави, но „основната част от усилието е американска“. През януари 2026 г. президентът Доналд Тръмп отиде дори по-далеч в интервю за Fox News, заявявайки как съюзниците от НАТО „бяха малко назад, малко встрани от фронтовата линия“. Британският премиер Киър Стармър определи думите му като „обидни и честно казано, отвратителни“, а италианският премиер Джорджа Мелони изрази изумението на кабинета си. Ден по-късно Тръмп похвали британските войници в Truth Social, когато двамата със Стармър разговаряха по телефона.

Повтарянето на тази история забравя и откъде започна войната. Единственият път, когато НАТО задейства клаузата за колективна отбрана, вписана в чл. 5 от Вашингтонския договор, е на 12 септември 2001 г. – ден след терористичните атаки на Ал-Кайда в Ню Йорк и Вашингтон. Тогава съюзниците обявиха нападението срещу САЩ за нападение срещу всички тях. Мисията, в която Хегсет днес вижда предимно американски военнослужещи и способности, се роди именно от тази солидарност.

България също е сред страните, чиито знамена Хегсет е виждал в Кабул. От 2002 г. до края на 2014 г. в ISAF участват 27 български контингента с общо 9184 военнослужещи, по данни на Министерство на отбраната. 17 от тях са пехотни роти, които охраняват вътрешния периметър на международното летище в Кандахар. Други българи служат в италианската бойна група в Кабул, ръководят въздушното движение на летището в Кабул, работят като инструктори и разузнавателни групи. След края на ISAF страната участва в следващата мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ с до 110 души.

Историята на войната в Афганистан е довод в днешния спор. Хегсет я разказва, за да обоснове натиска над Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана. Дали думите от Ноксвил ще останат реплика пред кадети, или ще прераснат в дипломатически спор като онзи от януари, ще покаже реакцията на съюзниците в Лондон, Копенхаген и Отава през следващите няколко дни. Тогава отново ще се стигне до списъка, който Стронг изреди по памет, и до 1160-те имена, които стоят зад него.

Руският проектобюджет залага още 1,5 млн. ветерани от войната до 2029 г.

🇷🇺🪖 Проектът на руския федерален бюджет за 2027–2029 г. предвижда пари за месечните плащания на още около 1,5 млн. ветерани от войната срещу Украйна. Сметката е на опозиционния руски проект „Можем объяснить“, който изчисли броя получатели въз основа на бюджетното перо за месечните парични плащания на ветерани. Каналът прави тази сметка всяка есен поне от 2024 г. Кабинетът на Михаил Мишустин внесе проекта в Държавната дума на 30 септември.

Перото расте от 203,5 млрд. рубли през 2026 г. до 337,7 млрд. през 2029 г. Годишното увеличение е 43–46 млрд. Общото увеличение за периода възлиза на 268,9 млрд. Предходният скок беше дори по-рязък: след всички поправки бюджетът за 2025 г. предвиждаше 95,7 млрд. за същото перо, т.е. сумата нарасна повече от два пъти между двата бюджета.

Допълнителната сума е малко по-малко от заложената от Министерството на финансите за основен ремонт на училищата в цялата страна за 2026–2028 г.: над 290 млрд. рубли. Малко повече получава само за 2026 г. националният проект за здравеопазване „Продължителен и активен живот“ – 274,2 млрд.

Плащането е 4838 рубли месечно от 1 февруари 2026 г. и се индексира всеки февруари според инфлацията за предходната година. Полага се на всеки със статут на ветеран от бойни действия: на военнослужещите, които сега воюват в Украйна, на освободените от служба заради раняване или възраст и на участниците в предишни войни. Тъй като размерът му е известен, общата сума в бюджета позволява да се изчисли броят на хората, преминали през фронта, и на онези, които властите очакват да преминат през него.

Разделена на 12 месеца и размера на плащането, сумата за 2026 г. отговаря на около 3,5 млн. получатели. До пълномащабното инвазия плащането са получавали 1,62 млн. – ветерани от предишни войни и членове на семействата им. Между януари и ноември 2021 г. броят им се е нараснал с едва 5700 души. Тези данни идват от държавната информационна система за социално осигуряване, цитирани от изданието „Вьорстка“. Сметката на „Можем объяснить“ приема, че след 2022 г. Русия не е участвала в други конфликти, и затова отнася целия прираст от 1,88 млн. души към войната срещу Украйна.

За следващите периоди изчислението приема, че плащането се индексира според прогнозната инфлация. За 2026 г. тя е 6,8%, а за следващите 2 години – по 4%. При подобна индексация сумата за 2029 г. стига за около 5 млн. получатели. От тях 3,41 млн. ще са участници в текущата война, почти двойно повече от 2026 г. За да се стигне до това число, в периода 2027–2029 г. към тях трябва да се добавят 500 хил. души годишно. Сметката не отчита загиналите на фронта и починалите по естествени причини, затова притокът, който този бюджет предполага, би трябвало да е още по-голям.

Половин милион души годишно е повече, отколкото руската армия успява да привлече в момента. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който редовно публикува отчети за набирането на военнослужещи по договор, съобщи на 28 юли за около 200 хил. нови договора за първото полугодие на 2026 г. Това е темп от около 400 хил. годишно. За цялата 2025 г. договорите са били 422 704, а за 2024 г. – около 450 хил. Следователно проектът предвижда приток с 1/4 над сегашния темп и над нивото на всяка от последните две години.

Новият проект повишава и прогнозата на властите от миналата есен. Тогава бюджетът заложи за това перо 252,8 млрд. рубли през 2028 г. Сегашният предвижда за същата година с около 40 млрд. повече. Броят на ветераните от войната, за чиито плащания са достатъчни предвидените суми, нарастнаха с 600 хил. души – от 2,3 до 2,91 млн. души. В същата посока се движат и разходите за отбрана. Според документи, цитирани от Reuters, проектът отделя за национална отбрана 17,1 трлн. рубли през 2027 г. Това е с 27% над 13,5 трлн, които старият план отреждаше за същата година.

Перото за ветераните е малка част от бюджет, в който най-големият разход е за отбрана. За нея е заделено 17,1 трлн рубли – над 1/3 от общо 48,8 трлн разходи за 2027 г. Дефицитът е заложен на 5,44 трлн (2,2% от БВП) и остава над 5 трлн годишно до 2029 г. Александра Прокопенко, икономист от Carnegie Russia Eurasia Center, изчислява в свой анализ от 29 септември, че на всяка рубла за социална политика, здравеопазване и образование през 2027 г. ще се падат по две за армията, полицията, Росгвардия и специалните служби.

Два дни преди внасянето на проекта, на 28 септември, президентът Владимир Путин подписа указ № 700, с който щатната численост на военнослужещите във въоръжените сили на страната, т.е. броять предвидени за тях длъжности, става 1 550 500. Преди войната тя беше 1 013 628. Това е седмото увеличение от 2022 г. насам и четвъртото само през 2026 г. Указът не посочва конкретна причина за него.

Числата показват на какъв приток на хора разчитат властите, но не и откъде ще ги намерят. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици колебание през лятото Путин е избрал ескалация, която включва набирането на още 300–400 хил. души. Част от същия план са планираните масирани удари по енергетиката на Украйна и засилената хибридна война, насочена срещу нейните съюзници. Нов указ за мобилизация не е нужен, защото този от септември 2022 г. така и не е отменен. Според изданието хората ще бъдат набирани чрез натиск от регионалните власти, за да остане недоволството на местно ниво, а схемата вече беш изпробвана в мащаб в Пензенска област. Регионите ще поемат и част от разходите: в анализа си Прокопенко посочва, че именно те ще трябва да плащат бонусите за служба по договор.

Разходът се увеличава с почти еднаква сума всяка година до 2029 г. и не намалява нито веднъж, така че не се предвижда притокът на хора към фронта да спре в рамките на тригодишния период. Прогнозите за него се преразглеждат всяка есен: бюджетът от 2025 г. например намали леко сумите, заложени през 2024 г. и новият ги увеличи отново. Новата тенденция би се потвърдила, ако според отчетите на Медведев догодина темпът на сключване на договори се доближи до 500 хил. годишно и перото се запази без съкращения при поправките в бюджета. Нова корекция надолу в проекта за 2028–2030 г. опровергала подобна тенденция. Москва не казва колко души смята да изпрати на фронта в следващите три години, но вече е планирала бюджета за тях.

Участник в СВО от Камчатка: сметките под запор въпреки обещаната от държавата защита

🇷🇺⚖️ Дмитрий Владиславович Тимченко, роден на 3 май 1994 г., военнослужещ от Камчатка, направи гневно обръщение, в което нарича държавния фонд „Защитници на Отечеството“ – създаден именно за подпомагане на ветераните от войната в Украйна и близките на загиналите – „пълна измама“. Той обвинява и съдебните изпълнители, че са наложили запор върху сметките му въпреки обещаната от властите защита.

По думите му, въпреки множеството държавни уверения за опрощаване на дългове, за неприкосновеност на социалните плащания и оказване на помощ на участниците в „специалната военна операция“, принудително събиране по неговите съдебни производства продължава, а обикалянето по различни държавни институции в търсене на решение не е довело до нищо.

Записът се разпространява широко в руското информационно пространство, след като беше публикуван от известния канал „НЕ ЖДИ хорошие новости“, където събра над 106 хиляди гледания, а на 9 юли е подхванат отново от украински потребители в X. Авторът на видеото го придружи с призив към всички да не подписват договори, защото „притискат човека, където могат“. Поредното обръщение от този тип стъпва именно върху разрив, който самата руска държава признава чрез собственото си законодателство и който прокуратурата ѝ нееднократно е установявала на местно ниво – между защитата, обещана на хартия, и събирането на дългове, което на практика продължава.

Законът действително предвижда именно онова, чиято липса описва Тимченко. Още в края на 2022 г. бяха въведени правила, които задължават съдебните изпълнители да спрат изпълнителните производства срещу всички участници в бойните действия в Украйна за времето на тяхната служба: запорите върху банковите карти следва да бъдат вдигнати, удръжките – прекратени, а наложените ограничения – отменени. Към тази защита през декември 2024 г. беше добавен и Закон № 391-ФЗ, който позволява на лицата, подписали договор с Министерството на отбраната за срок от поне една година, да отпишат просрочени задължения до 10 милиона рубли – с изключение на издръжки, обезщетения за увредено здраве и задължения за комунални услуги. Условията му обаче са ограничени: той се прилага само за договори, сключени след 1 декември 2024 г., както и за задължения, по които съдебният акт за принудително събиране е влязъл в сила преди същата дата – времеви прозорец, в който случаят на Тимченко дори може да не попада, доколкото оплакването му е насочено към продължаващо събиране на средства, а не към отписване на стар кредит. Освен това нито една от тези мерки не се задейства автоматично. Ветеранът или неговите близки трябва да подадат заявление до съответното териториално подразделение на Федералната служба на съдебните изпълнители, която разполага със законово определен срок, в който е длъжна да разгледа искането, да прекрати производството и да премахне ограниченията. На хартия спирането на изпълнението по време на службата изисква единствено доказан статут на участник в бойните действия; на практика необходимите документи трябва да достигнат до конкретния съдебен изпълнител, който да провери производството и формално да го прекрати. Именно докато военнослужещият се намира на фронта, подаването на документи често остава неизвършено. Тъкмо инициативата, която законът мълчаливо прехвърля върху човек, намиращ се на фронта – е мястото, където полагащото се по право и реално полученото се разминават.

Че това разминаване е реално, личи повече от ясно. Нещо повече, в Камчатския край местните медии съобщиха за 38-годишен участник във войната срещу Украйна, от чиито сметки съдебните изпълнители са продължили да събират средства, въпреки че по закон изпълнителното производство е трябвало отдавна да бъде спряно. Нарушението беше установено от прокуратурата в Петропавловск-Камчатски; след нейната намеса правата на ветерана бяха възстановени, неправомерно събраните суми – върнати, а отговорните длъжностни лица – санкционирани. Макар случаят да засяга друг човек, той показва едновременно две неща: че механизмът започва да буксува – сметки, които законът е длъжен да защити, въпреки това попадат под запор – и че когато надзорният механизъм бъде задействан, нарушените права могат да бъдат възстановени. Самият факт, че е била необходима прокурорска намеса, за да бъде прекратено нещо, което законът вече забранява, е показателен за пропуска: защитата, замислена да действа автоматично, не се е задействала сама. Оттук произтича и остротата на въпроса, който повдига Тимченко: след като прокурорската намеса е върнала парите на единия, защо, по неговите думи, в другия случай държавните институции не са предприели нищо.

Защитите, които Москва рекламира – спиране на изпълнителните производства, отписване на задължения до 10 милиона рубли и държавен фонд за подкрепа – съществуват предимно на хартия, но се задействат само след инициатива, която системата тихомълком прехвърля върху самия военнослужещ: заявление до съдебните изпълнители, жалба до прокуратурата, обикаляне по институции – действия, които човек, намиращ се в окопите, рядко е в състояние да предприеме, а близките му невинаги знаят как да извършат. Обещанието тежи двойно, защото самата логика на опрощаването превръща мярката и в инструмент за вербуване: държавата предлага на мъже, затънали в дългове, изход през фронта, а след това – според разказа на Тимченко – не изпълнява собствената си част от обещанието. Подобен провал не ощетява само конкретния военнослужещ; той подкопава и самия стимул, върху който се гради част от системата за набиране на жива сила. Именно затова разривът, който описва Тимченко, най-вероятно – но не и със сигурност – отразява реален системен пропуск, а не измислица: независим случай със сходни обстоятелства, потвърден от прокуратурата в същия регион, придава на неговия разказ достоверност, каквато едно самотно видео само по себе си не би имало. За опозиционните и проукраинските канали стойността на подобно обръщение се крие именно в това трудно оспоримо ядро – колкото по-реален е поводът за недоволство, толкова по-трудно той може да бъде отхвърлен като пропаганда и толкова по-лесно достига отвъд руската аудитория.

Дали случаят на Тимченко ще потвърди правилото или ще остане поредното изключение, ще покаже единствено времето. Дотогава обръщението остава това, което е – свидетелство за сериозен проблем, чието съществуване самата руска държава признава чрез собствените си закони.

Кремъл подготвя „стратегия за победа“ при прекратяване на войната в Украйна.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Администрацията на руския президент Владимир Путин е започнала да разработва стратегическо послание, което да покаже евентуално прекратяване на пълномащабната война в Украйна като победа за Русия.

Служители на Кремъл се подготвят с конкретен пропаганден дискурс, за да оправдаят бъдещото споразумение за мир пред обществото. Това се случва в момент, когато страната е изправена пред колосални военни загуби и липса на видим напредък след повече от четири години на непрекъснати настъпателни операции, съобщава The Moscow Times на 7 май.

Вътрешните дискусии в политическия блок, ръководен от първия заместник-ръководител на Кремъл Сергей Кириенко, подчертават рисковете от това войната да бъде удължавана. В презентация, споделена с длъжностни лица, се изтъква, че „трябва да знаеш кога да спреш навреме“.

Документът алармира, че при запазване на текущото темпо на бойните действия в крайна сметка би изисквало пълномащабна мобилизация и преминаване на икономиката изцяло на военен режим. Тези мерки биха могли да доведат до изчерпване на националните ресурси, повишаване на данъците, упадък на частния бизнес, по-чести удари с дронове и влошаване на демографската криза.

Ключова част от въпросната стратегия включва промяна в официалните цели на руската агресия срещу Украйна, които ще омаловажават провала на първоначалната кампания за превземане на Киев и сваляне на украинското правителство и пропагандата вече ще набляга на контрола над Донбас, Запорожка и Херсонска област.

Чиновниците възнамеряват да твърдят, че целта за „денацификация“ е постигната в хода на самия акт на бойни действия и жертвите сред украинските военнослужещи. Освен това Кремъл планира да обяви, че превземането на столицата никога не е било част от действителния план на 24 февруари 2022 г.

Кремъл призна, че прекратяването на войната без очевиден триумф може да разпали гняв сред радикализирани пропагандисти и военни,. За да овладее въпросната прослойка, Кремъл планира „емоционална трансформация“ на лоялните публични фигури. Тези, които откажат да подкрепят новата теза, могат да бъдат маргинализирани, поставени етикети като „фалшиви патриоти“ или цел на съдебни действия за „дискредитиране“ на въоръжените сили.

Руското ръководство планира да контролира завръщането на военните ветерани, като пренасочи енергията им към проекти за реконструкция на окупираните територии или роли в „Африканския корпус“. Очаква се медиите настоятелно да поставят своя акцент върху истории за ветерани, които успешно се реинтегрират в гражданския живот чрез бизнес и образование. В същото време държавата може да използва негативен пример за ветерани, затънали в престъпност и зависимости, за да възпре възникването на инакомислие.

Кремъл се стреми да създаде чувство за „нормализация“ в масовия поданик. Това включва обществен разговор относно бъдещето на Руската федерация след войната и доклади за устойчивостта на икономиката под санкции.

Налице са и предложения за постепенно „контролирано размразяване“ в сферата на културата, което би могло да включва леко разхлабване на цензурата в киното и литературата, както и връщането на политически хумор в телевизионния ефир, въпреки че се очаква мащабните ограничения на интернет да останат в сила за постоянно.

Макар да не е ясно дали президентът Владимир Путин е дал благословията си конкретния път, самото наличие на подобни планове сочи, че руското ръководство сериозно претегля цената на продължителната война спрямо рисковете от вътрешна нестабилност

Америка почете Деня на ветераните.

🇺🇸 В студената есенна утрин на 11 ноември, когато вятърът шепне спомени за минали битки, САЩ отдадоха почит на своите ветерани. Денят на ветераните, федерален празник, посветен на всички, които са служили във въоръжените сили, в мир и война, премина в атмосфера на дълбока благодарност и съзерцание.

Този ежегоден празник, който тази година отбеляза 107-ата годишнина от примирието, което сложи край на Първата световна война, подчертава не само героизма на миналото, но и необходимостта от подкрепа за настоящето поколение войници.

Центърът на честването традиционно беше Националният мемориал на Втората световна война във Вашингтон, където Приятели на мемориала и Службата за национални паркове проведоха специална церемония в 10 ч. сутринта. Събитието, посетено от хиляди американци, отдаде почит на 16 милиона мъже и жени, служили във въоръжените сили по време на най-мащабния конфликт в историята.

Ветерани от Втората световна война, все по-малко на брой сред нас, положиха венци пред Стената на свободата – символ на жертвата, която донесе освобождение на милиони по света. Сред тях беше 102-годишният Виктор Брит, оцелял от жестоките битки в Европа, който с треперещ, но твърд глас сподели:

Тези момчета дадоха всичко за нас. Днес сме тук, за да напомним, че свободата не е даденост.

Церемонията включваше речи от висши военни и политици, сред които вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който подчерта: „Ветераните не са само герои от учебниците – те са основата на нацията ни.“

Президентът Доналд Тръмп, който присъства на събитието в Арлингтънския национален гробищен парк, използва момента, за да обяви края на правителствения шътдаун – най-дългия в американската историята, наричайки го „голяма победа за републиканците“, но също обеща „исторически реформи в грижите за ветераните“. Той припомни откриването на 20 нови здравни центъра за ветерани и разширяването на достъпа до медицинска помощ и напомни за задължението на страната към тези, които са я защитаваха.

Празникът беше почетен в цялата страна. В Ню Йорк, най-големият парад на Деня на ветераните с над 20 000 участници, 25 платна и 280 колони – започна в 11 ч. по Пето авеню, отбелязвайки 250-ата годишнина от основаването на Континенталната армия.

В Сан Диего парадът, спонсориран от „Веризон“, посвети специално внимание на 80-ата годишнина от края на Втората световна война, като включи маршируващи оркестри, исторически експонати и ретро автомобили. Церемонията в Арлингтън започна в 11:11 ч. пред Гробницата на незнайния воин и включваше полагане на венци и парад на цветовете, воден от ветерански организации.

Въпреки федералния празник, който доведе до затваряне на пощи, банки и правителствени служби, много търговски вериги и ресторанти предложиха специални отстъпки за ветераните, включително безплатни хранения и намаления в национални вериги.

Денят на ветераните, първоначално известен като Денят на примирието е сред малкото символи на единство в едно все по-поляризирано американско общество. Както отбеляза полковник Франк Кон, 100-годишен ветеран от Битката за Ардените, в реч пред мемориала:

Всички тук са герои – дошли в този студ, за да спомним онези, които не се върнаха. Свободата ни струваше живота им и ние трябва да я пазим заедно.

Неговите думи отекнаха сред присъстващите, напомняйки, че в един свят на промени, наследството на ветераните остава вечна стена срещу забравата.