Турция може да е ключов партньор на Европа в новата рамка за сигурност.

Украинският президент Володимир Зеленски говори, докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган слуша по време на съвместна пресконференция в Анкара, Турция, 18 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Cagla Gurdogan

🇹🇷 Турция обмисля потенциално разполагане на свои войски в небойна мисия за наблюдение на линията на контакт между Русия и Украйна, съобщи Bloomberg, цитирайки неназовани източници, запознати с въпроса.

Засиленото участие на Анкара идва в момент, когато Европа полага усилия за превъоръжаване, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп намали помощта за Украйна и предупреди да не се разчита на Америка за подсигуряване на европейската сигурност. Евентуална мироопазваща роля на Турция в Украйна може да доведе до по-дълбока отбранителна интеграция с ЕС.

Материалът на Bloomberg показва, че Турция използва стратегическата си позиция между Изтока и Запада. Ердоган изясни амбициите си по време на неотдавнашна вечеря с чуждестранни посланици в Анкара.

„Надяваме се, че нашите европейски приятели ще разберат ролята на новата Турция в променящия се свят и ще определят съответно своите стратегии“, каза той.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган приветства министър-председателя на Полша Доналд Туск в президентския дворец в Анкара, Турция, 12 март 2025 г.
📸 Снимка: Murat Cetinmuhurdar/Turkish Presidential Press Office

Bloomberg посочва, че Турция разполага с най-големия флот от изтребители F-16 в НАТО след Съединените щати. Страната е домакин на военновъздушната база Инджирлик, както и на радарна система за ранно предупреждение в Куреджик, която заема критична позиция в противоракетната отбрана на НАТО за Европа.

Турция също така доставя 155-милиметрови снаряди на Украйна и развива отбранителна индустрия на световно ниви, като произвежда бойни дронове, изтребители, бронирани машини, военни кораби. Италианската компания Leonardo SpA си партнира турската компания за разработване на дронове Baykar, управлявана от зетя на Ердоган.

Според доклада Турция търси не просто мироопазваща роля. Ердоган настоява за членство в ЕС и по-тясно отбранително и икономическо сътрудничество с европейските държави.

„Да го кажем направо: европейската сигурност без Турция е немислима“, каза Ердоган.

Турция контролираше важни морски пътища и беше ключът към първоначалното споразумение, позволяващо на украинското зърно да достигне международните пазари през Черно море. Турция също така служи като бариера пред бежанците, влизащи в Европа.

Bloomberg обаче цитира опасения, че по-дълбокото участие на Турция в Украйна може да доведе до прекомерно претовари въоръжените ѝ сили. Страната вече има войски в Сирия, Сомалия, Северен Кипър, Ирак, Косово, Катар и Азербайджан.

В публикацията се изтъква още, че продължаващото възраждане на Турция до голяма степен зависи от 71-годишния Ердоган, който няма ясен наследник в рамките на своята Партия на справедливостта и развитието.

„Ердоган се нуждае от по-тясно сътрудничество в икономиката и сферата на сигурността със САЩ и страните от ЕС, за да подобри още повече икономиката на странта си и да увеличи своите шансове за удължаване на престоя си на власт“, каза пред Bloomberg Серхат Еркмен, директор на Центъра за анализ на сигурността и риска „Pros&Cons“ в Анкара.

Според доклада Турция ухажва Китай, Русия и Иран, като през последните две десетилетия откри над 100 нови дипломатически мисии по света. Освен това страната влезе в ролята на посредник за решаване на войните в Газа, Сомалия и Украйна.

TCG Salihreis, фрегата от клас Барбарос на турския военноморски флот участва в учението „Синя родина“ – Mavi Vatan 2025 в Егейско море, край бреговете на Мармарис, 9 януари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kenan Gurbuz

TCG Barbaros, фрегата от клас Барбарос на турския военноморски флот участва в учението „Синя родина“ – Mavi Vatan 2025 в Егейско море, край бреговете на Мармарис, 9 януари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kenan Gurbuz

Полша може да блокира интеграцията на Украйна в ЕС заради нерешени исторически въпроси

📸 Снимка: Polsat News

🇺🇦⚔️🇵🇱 Украйна няма да се присъедини към ЕС, докато не бъде решен историческия казус с Волинското клане. Това посочи вицепремиерът и министър на отбраната на Полша Владислав Кошиняк-Камиш в ефира на новинарския канал Polsat News.

Както отбеляза вицепремиерът, Полша подкрепя Украйна, доколкото може, но не всичко е идеално в полско-украинските отношения, предвид нерешените исторически въпроси. Според него истинската политика изисква „поставяне на ултиматум“.

„Украйна няма да се присъедини към ЕС“, ако случаят с Волинското клане не бъде решен, заяви полският вицепремиер.

По-нататък той заяви, че за Полша краят на войната означава победа за Украйна, а всички други варианти предполагат „непосредствена заплаха от война за Полша“.

Преди това лидерът на полската партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински обвърза интеграцията на Украйна в ЕС с решаването на историческите проблеми в двустранните отношения.

Темата за Волинската трагедия е една от най-противоречивите в украинско-полските отношения. Възгледите, поддържани от Киев и Варшава относно причините, отговорността и броя на жертвите от двете страни, са донякъде различни. Полската страна настоява, че украинската страна носи цялата отговорност за престъпленията, извършени във Волин през 1943-1945 г., докато украинската страна, от друга страна, настоява, че и двете страни са отговорни и че извинението трябва да бъде взаимно.

Темата за Волинската трагедия се използва активно от руската пропаганда през последните години, включително и сега, в опит да се настроят двата народа един срещу друг, посочва Укринформ.

Четири страни искат отбранителна линия по границата с Русия и Беларус

🇵🇱🇱🇹🇱🇻🇪🇪 Полша, Литва, Латвия и Естония призовават Европейския съюз да изгради отбранителна линия по границата с Русия и Беларус, за да защити ЕС от военни заплахи и други вредни действия от Москва.

Това пише Ройтерс, като се позовава с писмо на лидерите на тези страни, с което се е запознала. Предложението ще бъде обсъдено на откриващата се среща на върха на ЕС в Брюксел днес.

"Изграждането на отбранителна инфраструктурна система по външната граница на ЕС с Русия и Беларус ще реши спешната и неотложна необходимост ЕС да бъде защитен от военни и хибридни заплахи", посочват лидерите на Полша, Литва, Латвия и Естония.

Под понятието хибридни заплахи се включват очаквания за комбинация от военни и невоенни, скрити и явни средства, включително дезинформация, кибератаки, но и икономически натиск и прехвърляне на мигранти през границите на блока.

Европейски дипломати оцениха разходите за изграждането на такава отбранителна линия по 700-километровата граница с Русия и Беларус на около 2,5 милиарда евро (2,67 милиарда долара).

Призивът за наземна отбранителна линия на източната граница на ЕС идва в допълнение към инициативата на Гърция и Полша за създаване на система за противовъздушна отбрана по модела на Железния купол на Израел, която да координира разнородните системи за противовъздушна отбрана на ЕС, пише Ройтерс.

Полските власти обмислят възможността да затворят последните два действащи гранични пункта от шест на границата с Беларус, след оценката, че случващото се на източната граница е контролирана операция от руските и беларуските служби. Военните части на полската жандармерия вече помагат на армията на страната при патрулирането на границата с Беларус. Решението бе взето след като в началото на юни месец полски войник почина, след като беше намушкан на границата от мигранти, опитващи се да преминат в Европейския съюз (ЕС).

Варшава редовно обвинява Минск мигрантския натиск на граждани от Близкия изток и Африка към границата. Според полската гранична служба от началото на годината са регистрирани повече от 19 хиляди опита за незаконно влизане в страната от Беларус.

Припомняме, че източната граница на ЕС и по-специално тази на Полша е гореща точка, откакто мигрантите започнаха да се стичат от там през 2021 г., след като Беларус отвори туристически агенции в Близкия изток, предлагащи нов неофициален маршрут към Европа. Ход, според ЕС, предприет с цел да създаде криза.

Сърбия може да придобие 12 изтребителя Rafale от Франция

📸 Снимка: Presidency of Republic of Serbia / Dimitrije Goll

🇷🇸🇫🇷 Президентът на Сърбия Александър Вучич в момента е на двудневно официално посещение във Франция, по време на което е планирано да обсъди закупуването на 12 изтребителя Rafale и създаването на ядрен обект в балканската страна.

Анализаторите спекулират, че Сърбия, често упреквана за неуспеха си да наложи санкции срещу Русия, се опитва да смекчи неодобрението на Запада, като закупи самолети Rafale от Франция.

Освен това има спекулации, че Сърбия се стреми да укрепи позицията си по кризата в Косово, като придобие въоръжение от западни държави, които симпатизират на Косово.

Ядрената енергия също заема видно място в дневния ред

Вучич се срещна с представители на френския енергиен конгломерат Electricite de France (EDF) в Париж, където те подписаха меморандум за разбирателство, очертаващ потенциалното сътрудничество в енергийния преход и нисковъглеродните технологии.

Вучич подчерта, че развитието на хидроенергията и ядрената енергия в Сърбия ще засили енергийната сигурност и ще помогне за постигане на целите за въглеродни емисии, особено като се има предвид нарастващото търсене на електроенергия, стимулирано от електрификацията на транспорта и напредъка в изкуствения интелект.

Въпреки че Сърбия забрани развитието на ядрената енергия след катастрофата в Чернобил през 1986 г., Вучич сигнализира за намерение да преразгледа законодателството, подчертавайки превъзходството на Франция в ядрено развитие за граждански цели, което представлява повече от 60% от производството на електроенергия.

Напрежението в Косово също е на дневен ред

И двете страни одобриха споразумение през февруари 2023 г. за нормализиране на отношенията, но прогресът на Сърбия към интеграция в ЕС е изправен пред препятствия поради нежеланието й да се присъедини към санкциите срещу Русия и ескалиращите разногласия с Косово.

Очаква се президентът на Франция Еманюел Макрон да подчертае императивът за нормализиране на отношенията с Косово като предпоставка за траекторията на интеграция на Сърбия в ЕС.

Използва ли Кремъл бежански потоци като оръжие срещу Европа?

Русия очевидно използва бежанците като „оръжие" срещу Европа и оказва влияние върху някои от основните бежански маршрути, пише британският „Телеграф", позовавайки се на тайните служби. Според данните Кремъл може да активизира още повече усилията си, насочени към дестабилизацията на Европа, използвайки за тази цел бежанските потоци.

От документите става ясно още, че Путин планира сформирането на гранична полиция от 15 000 души - хора от бившите милиции в Либия, които да контролират миграцията към Европа.

Либия е „изключително доходоносен район" - особено за руската паравоенна група „Вагнер", каза политологът Тарек Мегериси пред арабската телевизия „Ал Джазира", както информира T-online. Там те са създали мрежа, чрез която, наред с другото, биха могли да помагат за прехвърлянето на мигранти от Южна Африка или Бангладеш към Европа.

Защо ЦАР е толкова важна за Русия?

Сергей Суханкин, съветник по въпросите на международната политика, обяснява пред „Телеграф", че Русия изгражда нова военна база в Централноафриканската република (ЦАР), което може да подтикне още повече хора да тръгнат към Европа. Мигрантските маршрути са свързани тясно с районите, в който са активни руски паравоенни групировки като "Вагнер". Освен това разположението на Централноафриканската република е стратегическо - то осигурява достъп на руските паравоенни до Судан и в крайна сметка до контрабандния маршрут към Либия.

Данните на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс също показват, че броят на незаконните влизания в Общността през 2023 година е нараснал със 17% спрямо предишната година и е достигнал 380 000 души. Това е най-високият брой нелегални преминавания на границата след предишния бежански пик през 2015 година, допълва картината германският „Тагесшпигел". Най-много са били мигрантите от Сирия - 100 000 души, следвани от бежанците от Гвинея и Афганистан. 80 процента от новопристигналите са мъже, жените и децата са по десет процента.

В последния си анализ за рисковете Фронтекс предупреждава за увеличаващо се инструментализиране на мигрантите от страна на Русия. Уточнява се още, че периметърът на действие не се свежда само до източните граници на Общността, тъй като Русия може да използва за реализирането на плана и съюзниците си на юг и югоизток, става ясно още от публикацията на T-online.

Фронтекс: Путин изпраща мигранти до вратата на Европа

Във Фронтекс са на мнението, че руският президент изпраща „мигранти до вратата на Европа". Целта е дестабилизирането на ЕС или отделни страни членки, което застрашава поддържането на правото и реда или опазването на националната сигурност.

Източник от службите за сигурност е казал пред „Телеграф", че контролът над бежанските маршрути е свързан с ефективния контрол над изборите, тъй като "определен район може да бъде наводнен с мигранти и така да се повлияе на общественото мнение в решаващ момент. В тази връзка изданието припомня, че в много страни миграцията е основна тема за предстоящите избори за Европейски парламент.

Източник: DW

Тиери Бретон подготвя ЕС за "режим на военна икономика"

Европейският комисар за вътрешния пазар Тиери Бретон говори по време на пресконференция, представяща планове за стимулиране на оръжейната индустрия на ЕС в Брюксел, 5 март 2024 г.
📸 Снимка: Reuters/Yv Herman

Европейската комисия ще предложи във вторник начини Европейският съюз да стимулира своята оръжейна индустрия, за да може да премине към „режим на военна икономика“ в отговор на руската инвазия в Украйна.

Тиери Бретон, европейски комисар по индустрията, ще изложи предложения за насърчаване на страните от ЕС да купуват повече оръжия заедно от европейски компании и да помогне на такива фирми да увеличат производствения си капацитет, според служители на ЕС.

Трябва да променим парадигмата и да преминем към режим на военна икономика. Това също означава, че европейската отбранителна индустрия трябва да поеме повече рискове с нашата подкрепа.

Бретон, бивш главен изпълнителен директор на френска технологична компания, също каза, че възможността за още един президентски мандат в САЩ за Доналд Тръмп - който постави под въпрос ангажиментите на Вашингтон към НАТО - означава, че Европа трябва да направи повече, за да се защити и допълни:

В настоящия геополитически контекст Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, независимо от резултата от изборите на нашите съюзници на всеки четири години.

Войната на Русия в Украйна накара много европейски страни да увеличат разходите за отбрана.

Но представители на ЕС твърдят, че чисто националните усилия са по-малко ефективни и искат органите на ЕС да играят по-голяма роля в отбранителната индустриална политика.

Анализаторите отбелязват, че войната е показала ясно, че европейската индустрия е била зле подготвена за някои големи предизвикателства, като внезапен скок в търсенето на големи количества артилерийски боеприпаси.

Предложенията на Бретон включват създаване на европейска версия на схемата за външни военни продажби на САЩ, отваря нов раздел, според който Съединените щати помагат на други правителства да купуват от американски оръжейни компании.

Друго предложение ще позволи на ЕС да принуди европейските оръжейни фирми да дават приоритет на европейските поръчки по време на криза.

За да станат реалност, предложенията ще се нуждаят от одобрение от 27-те национални правителства на ЕС - които често не са склонни да отстъпят правомощия по отбраната и военните въпроси - и от Европейския парламент.

Предложенията ще бъдат проучени внимателно и от НАТО, който заяви, че приветства усилията на ЕС да помогне на европейската отбрана, но предупреди, че те не трябва да дублират или да влизат в конфликт с работата на трансатлантическия алианс.

Въпроси относно финансирането

Очаква се пакетът на Бретън да включва около 1,5 милиарда евро (1,63 милиарда долара) до края на 2027 г. – скромна сума в контекста на широкомащабните обществени поръчки за отбрана.

Но длъжностни лица казват, че пакетът ще създаде правна рамка, която ще позволи много по-координирани разходи през идните години, ако ЕС има желание да натрупа пари.

Бретон призова за специален фонд на ЕС от 100 милиарда евро за проекти в сферата на отбраната.

Представители на Комисията казват, че искат Киев да участва в предложените нови схеми за засилване на съвместните доставки и производствения капацитет, въпреки че Украйна не е част от ЕС.

Нашата мисия тук е да третираме Украйна като почти равностойна на държава-членка.

Каза служител, пожелал анонимност преди пускането на пакета.

Постигането на съгласие по предложенията ще отнеме известно време, особено след като през юни ще бъде избран нов Европейски парламент, последван от назначаването на нова Европейска комисия.

Разногласията в настоящата Комисия предвкусват някои от предстоящите битки за власт.

Докато президентът на Комисията Урсула фон дер Лайен каза, че ще създаде пост на комисар по отбраната, ако изкара втори мандат, Бретон твърди, че няма нужда от такава роля, и допълва:

Ако въпросът е за комисар по отбранителната индустрия, струва ми се, че вече имаме такъв.

Източник: Reuters

Печалбите от замразените руски активи ще се използват за Украйна, реши ЕС

Европейският съюз (ЕС) прие закон за заделяне на печалбите от замразените активи на руската централна банка. Това е първата конкретна стъпка към използването на парите за финансиране на възстановяването на Украйна.

ЕС и Г-7 замразиха около 323 млрд. долара активи на руската централна банка, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.

Новината идва на фона на заявка на Москва, че всеки опит за използване на замразени руски активи като обезпечение за Украйна ще бъде незаконен и тя ще го оспори. По-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че отговорът на Москва ще бъде "изключително твърд, тъй като усещането на Русия по същество е, че си има вземане-даване с крадци".

Решението, прието в понеделник от Съвета на ЕС, проправя пътя за първата възможна вноска в бюджета на евросъюза от печалбите от руските активи.

Законът ще се прилага за институции, които притежават повече от 1 млн. евро (1,1 млн. долара) от активите на Централната банка на Русия.

Той изисква от централните депозитари на ценни книжа да отчитат отделно извънредните парични салда, натрупани в резултат на ограничителната мярка на ЕС. Освен това им се забранява да използват нетните печалби, генерирани от замразените активи.

"С днешното решение, в съответствие с позицията на Г-7, се изяснява правният статут на приходите, генерирани от централните депозитари на ценни книжа във връзка с [държането на] руски обездвижени активи, и се установяват ясни правила за субектите, които ги държат", каза законодателният орган на ЕС.

Две трети от замразените руски активи се държат в ЕС, основно от белгийската Клирингова къща Euroclear. Досега само данъците върху тях са заделяни в специален фонд за Украйна, с който се занимава белгийското правителство.

ЕС и Г-7 обсъждат как парите могат да бъдат използвани за подпомагане на Украйна. Съединените щати лансираха идеята за директна конфискация на активите, но представители на ЕС сметнаха това за твърде рисковано от правна гледна точка.

Според ЕС изчислява през следващите четири години за Украйна могат да бъдат заделени 16 млрд. долара от печалбите от руските активи.

Украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба приветства решението в социалната мрежа Екс.

"Насърчаваме по-нататъшните стъпки, които да позволят практическото им използване в полза на Украйна. Тези стъпки трябва да бъдат амбициозни и бързи", написа той.

Кремъл не е коментирал решението.

След като Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., ЕС реши да забрани всякакви операции, свързани с управлението на резервите и активите на Централната банка на Русия.

Заради ръста на инфлацията и лихвените проценти в ЕС тези фондове започнаха да генерират значително по-високи печалби от преди. Euroclear заяви, че замразените руски активи, които държи, са генерирали 3 млрд. евро печалба само за деветте месеца на 2023 г.

Източник: Свободна Европа