Дания и Франция провеждат мисия по снабдяване с гориво на Station Nord в североизточна Гренландия.

🇩🇰❄️🇫🇷 Датските военновъздушни сили (Flyvevåbnet), подпомагани от френски логистичен контингент, проведоха мащабна логистична операция за снабдяване с гориво на Station Nord – най-северната точка, постоянно обитавана от хора.

Операцията се проведе с „въздушен мост“ между летище Кангерлусуак (SFJ) на западния бряг и дестинацията в североизточната част на острова и включва датски самолети Lockheed Martin C-130J Hercules и френски Airbus A400M Atlas. Мисията е критично звено в логистичната верига на Кралството, тъй като станцията, разположена на 81°36′ северна ширина и на 933 км отстояние от Северния полюс, е напълно недостъпна за товарни кораби поради масивната ледена покривка в Гренландско море.

Техническото ядро на настоящата кампания е първото оперативно участие на френския транспортен самолет A400M Atlas в снабдяването на базата. Преди разполагането му, машината премина през интензивен цикъл от тестове и сертификация през зимния период, за да се гарантира способността на колесниците и системите за управление да оперират върху ледени писти. Полетът от Кангерлусуак до Station Nord продължава три часа в посока, като самолетите извършват неколкократни ротации дневно, за да използват кратките метеорологични прозорци. Капацитетът на A400M за пренос на тежки товари значително оптимизира процеса, позволявайки доставянето на по-големи обеми авиационно и дизелово гориво с по-малко полети в сравнение с по-леките платформи.

Доставеното гориво е единственият енергиен ресурс, който осигурява работата на съоръжението в екстремни условия, където зимните температури падат под -30°C, а тези в средата на лятото остават близо до точката на замръзване. Ресурсите се използват за генериране на електрическа енергия и отопление на военните обекти, чиято поддръжка се извършва от логистичния екип на датската отбрана. Освен чисто военната си функция, тази инфраструктура се използва от Villum Research Station – център за научни изследвания на университета в Орхус. Станцията е ключова за мониторинг на атмосферните процеси и климатичните промени в Арктическия басейн, а нейната работа зависи пряко от сигурността на логистичните доставки, координирани от Flyvevåbnet.

Интеграцията на френските ВВС в тази специфична за Гренландия мисия е резултат от засиленото двустранно сътрудничество в рамките на европейската отбранителна инициатива и НАТО. Използването на ледената писта на Station Nord като оперативна площадка за A400M потвърждава способността на съюзниците да проектират логистична мощ в дълбочина на арктическия регион. Този оперативен капацитет е от съществено значение за поддържането на суверенитета и присъствието в зони, лишени от постоянна пътна или морска инфраструктура. Присъствието на френския контингент също така облекчава натоварването върху датския флот от C-130J, които изпълняват голям брой задачи по охрана на въздушното пространство и транспорт в Северния Атлантик.

Хронологично, снабдяването на Station Nord винаги е следвало стриктен график, продиктуван от полярната нощ и промените в състоянието на самата писта. Изградена директно върху замръзнала повърхност, нейната носеща способност варира според сезона, което налага най-тежките полети да бъдат провеждани преди настъпване на лятното топене. Успешното приключване на фазата за зареждане на горивни резервоари гарантира автономност на базата за следващия 12-месечен период. Операцията демонстрира преход от изцяло национална логистика към споделен съюзнически капацитет за поддръжка на отдалечени стратегически постове в Арктика.

ВМС на САЩ разкриха името на следващото поколение самолет TACAMO – E-130J Phoenix II

Първият военно-транспортен самолет C-130J Super Hercules на Lockheed Martin, доставен на Индонезия. Същият модел беше избран за платформата TACAMO за стратегическо командване.
📸 Снимка: Thinh D. Nguyen/Lockheed Martin

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ разкриха официално наименованието на своя самолет от следващо поколение TACAMO, който ще се нарича E-130J Phoenix II. Това стана ясно от изявление на Програмния офис за въздушно стратегическо командване, управление и комуникации (PMA-271) и Стратегическото комуникационно крило 1 (SCW-1).

TACAMO, съкращение от „Take Charge and Move Out“, е централен елемент от националното ядрено възпиране на САЩ. Неговата мисия е да осигурява въздушно командване и управление за подводниците с балистични ракети на ВМС, включително способността да предава заповеди за изстрелване, докато подводниците остават потопени. Самолетите, поддържащи такива ядрени мисии, често се наричат „самолетите на Страшния съд“.

През октомври 2024 г. временното обозначение на програмата E-XX получи официално название E-130J и популярното име Phoenix II, символизиращо митичната птица, известна с устойчивост, обновяване и прераждане.

Темата за прераждане отразява по-ранно изпълнение на мисията TACAMO на варианта EC-130Q на платформата C-130 от 1963 до 1993 г. Новият E-130J Phoenix II ще поеме ролята на TACAMO от флота на E-6B Mercury, който е в експлоатация повече от 30 години.

„Phoenix II е идеално популярно наименование на мисията TACAMO на E-130J, която преминава в следващата си фаза. Фениксът е известен със своята устойчивост, изключително дълъг живот и способността си да се трансформира и продължава целта си. Специализираният екип на PMA-271 се е ангажирал с идеалите на критичната мисия за възпиране на TACAMO при изпълнение на тази нова платформа; трансформирайки наследения самолет на мисията в нова отбранителна система с ненадмината живучест и дълготрайност за тази страна“, каза капитан Роджър Дейвис, програмен мениджър на PMA-271.

Програмата E-130J ще върне операциите на TACAMO към базирана на C-130 платформа след три десетилетия с E-6B Mercury, построен от Boeing. В момента той служи като комуникационно реле и стратегически въздушен команден пост, осигурявайки оцеляемост, надеждност и устойчивост на ядреното командване, управление и комуникации (NC3) за президента, министъра на отбраната и Стратегическото командване на САЩ.

Ескадрилите на SCW-1, разположени в авиобаза Тинкър в щата Оклахома, ще оперират с Phoenix II. Въздушното крило включва три ескадрили за въздушно разузнаване VQ-3 (Железните), VQ-4 (Сенките) и VQ-7 (Грубияните).

„Радвам се, че тази много важна програма върви по план и успяхме да използваме нашите моряци и ветерани от общността в процеса. Чувствам, че Phoenix II е особено подходящо, тъй като се връщаме към корените си за изпълнение на мисията TACAMO на вариант на C-130“, отбеляза командирът на SCW-1 капитан Брит Уинделър.

PMA-271, част от Командването за военноморски въздушни системи (NAVAIR) със седалище в Патаксент Ривър, щата Мериленд, е отговорен за доставянето и поддържането на надеждни и устойчиви средства за командване, контрол и комуникации във въздуха за стратегическите сили и националното ръководство.

Мисията на SCW-1 е да получава, проверява и предава спешни съобщения за действие (EAM) към стратегическите сили на САЩ, гарантирайки, че веригата на командването остава непрекъсната без значение от обстоятелствата. С избора на E-130J Phoenix II военноморските сили имат за цел да осигурят тази способност в дългосрочен план, с платформа, проектирана за висока живучест, оперативна устойчивост и адаптивност.

Повреден C-130J Super Hercules отново във въздуха пет години след инцидент с тежко приземяване.

🇩🇪🇺🇸🛠️✈️ Американски военно-транспортен самолет C-130J Super Hercules, разположен в авиобаза Рамщайн в Германия полетя отново след 5-годишна пауза заради инцидент с тежко приземяване на 23 април 2020 г.

Самолетът с опашен номер 11-5376, който принадлежи към 37-ма транспортна ескадрила на 86-то транспортно крило на ВВС на САЩ, претърпя инцидент, нанесъл щети по структурната цялост на крилата, двигателите и колесниците, което направи самолета негоден за полети.

Доклад на Съвета за разследване на авиационни произшествия (AAIB) установи, че причината за това е била пилотска грешка. По време на кацането пилотът намалява мощността на двигателите на 21 метра височина над земята, преминавайки в режим на празен ход на 13 вместо 6 метра височина, каквито са препоръките. Това довежда до превишаване на вертикалното ускорение и скоростта на снижаване. Щетите са оценени на 20,9 милиона долара.

Командирът на 86-та група за поддръжка полковник Лукас Бъкли заяви, че програмният офис на C-130J е преценил, че ремонтът би бил по-рентабилен от евентуално бракуване на самолета. За целта са изработени нови крила и специални транспортни контейнери за превоза им от САЩ до Рамщайн. Това е първата смяна на крила на този вид самолет в полеви условия.

Извършен от 402-ра експедиционна ескадрила за поддръжка и 86-та група за поддръжка, ремонтът отнема повече от 30 дни и включва смяна на крилата, двигателите и други важни компоненти. След месеци на планиране и изпитания, самолетът извърши успешно първия си полет на 15 юли 2025 г. и 11 дни по-късно се завърна в своята база в Робинс, щата Джорджия.

C-130J е тактически транспортен самолет, с близо 300 единици от вариантите H и J в експлоатация от ВВС на САЩ.

560 самолета C-130J Super Hercules оперират в 23 държави, генерирайки 3 милиона летателни часа. На 18 юни 2025 г. Lockheed Martin обяви, че след изпитания за издръжливост, продължили няколко години, експлоатационният живот на крилата е увеличен до 122 500 еквивалентни летателни часа, спрямо предишните 90 000.

Старши сержант Джъстин Джордан от 86-та група за поддръжка описа усилията като доказателство за „издръжливост, техническа експертиза и ангажимент към оперативно съвършенство“. По думите му за него излитането на самолет 11-5736 е било е „като сбъдната мечта“ и символ на отдадеността на неговия екип.

„Този самолет стана повече от машина – той представлява устойчивост, история и авиационен дух“, обобщи Джордан.