🇮🇱✈️ Израелските ВВС показаха публично учение на звено 5700, малобройното подразделение, което изгражда временни писти извън постоянните бази, включително във вражеския тил. На 18 октомври официалният акаунт на ВВС публикува кадри и статия за пустинна тренировка. На кадрите екипите оглеждат терена, маркират писта, разполагат подвижна кула за ръководство на полетите и насочват самолети. На подготвената ивица каца транспортен самолет C-130J Super Hercules, а после учението продължава в пълна тъмнина с уреди за нощно виждане. Под надписа „Първи пристигат, последни си тръгват“ ВВС представят частта като тази, която превръща всеки труден терен в работеща площадка за кацане далеч от аеродромите.
Публикацията е написана на иврит и посочва звеното с акронима „Яхак“, който означава „предна част за приземяване“. То е част от 7-мо крило, специално крило на ВВС, основано през 2020 г. заедно с командоси от „Шалдаг“ и спасителната част 669. Гарнизонът му се намира в авиобаза Неватим в пустинята Негев. Там се намира и 103-та ескадрила „Слоновете“, която от април 2014 г. лети на C-130J. В Израел този самолет се нарича „Шимшон“ (Самсон). Пистите на 5700 приемат и него, и по-стария C-130H Karnaf.
Подразделението е основано през декември 1973 г. седмици след войната от Йом Кипур, и остава едно от най-старите специални звена на ВВС. Кадрите от октомври не показват нещо ново, а просто нещо, което се прави публично достояние твърде рядко. Повечето мисии остават засекретени. На 6 септември командирът на частта даде рядко интервю на Ynet. Майор Г. описва своята работа така: „Нашата задача е да откриваме, проверяваме и маркираме временни писти и летища и да ръководим тяхната работа“. Той описва обсега на операциите: „Частта няма ограничения в обсега. Можем да стигнем навсякъде. Единственото ограничение е характерът на терена.“
Кадрите от пустинята показват какво стои зад това твърдение. Специалистът по почвите пробива земята с метална сонда и лопата и решава дали ивицата ще издържи тежкия транспортен самолет, без колесникът да затъне. Ръководителят на полетите следи вятъра с ръчен анемометър Kestrel, а пистата се маркира със светлини във видимия или в инфрачервения спектър. В първия случай пилотът ги вижда с просто око, а във втория – само през очила за нощно виждане. Командирът определя отговорността на хората си като работа „в пространството между успешното кацане и катастрофата“. Пилотът решава дали ще кацне, а екипите на земята трябва да му осигурят площадка, на която това е възможно.
Подготовката е съобразена със същите изисквания. Бойците минават общата пехотна подготовка заедно с „Шалдаг“ и 669 в училището на специалните сили в Хацерим. Следва около 8 месеца курс, в който се учат да обслужват както излитащи, така и кацащи самолети. Накрая всеки получава тясна специалност: почви, ръководство на полети, шофиране за оперативни задачи или медицина. От ноември 2023 г. в звено 5700 постъпват и жени. По данни на Ynet те вече са около 1/4 от бойния състав.
Две мисии от миналото на частта, които самата тя посочва, обясняват защо ВВС поддържат подобен вид подразделение. През 80-те години, при тайното извеждане на етиопските евреи през Судан, командосите подготвят ивица в суданската пустиня, на която кацат самолети „Hercules“. В Израел този епизод се свързва с операция „Мойсей“, въпреки че най-голямата група в рамките на операцията – около 8000 души между ноември 1984 г. и януари 1985 г. – отлита с граждански Boeing 707 от летището на Хартум. През 1982 г. по време на Първата ливанска война, звено 5700 поема ръководството на международното летище на Бейрут за нуждите на авиацията. Както в Судан, така и в Бейрут летателна площадка е била нужна там, където не са разполагали със собствена база.
След 7 октомври 2023 г. бойците на 5700 приемат транспортни самолети с подкрепления край селищата по границата с ивицата Газа. По време на войната с Иран през 2026 г. частта изгражда временни писти далеч от базите на ВВС, които са под ракетен обстрел. Така транспортните самолети се разпръскват в собствения тил, за да не бъде съсредоточен целият парк на няколко известни летища.
Най-далечната площадка, свързана с израелските операции в тази война, се намира далеч отвъд границите на Израел. През май The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници, сред които американски официални лица, че малко преди началото на войната Израел е изградил тайна предно разположена база в иракската пустиня със знанието на САЩ. Според вестника тя е служела като логистичен възел на авиацията и приютявала специални сили и спасителни екипи, готови да евакуират екипажи на самолети, свалени над Иран. Когато в началото на март иракски войници почти я откриват, израелската авиация ги атакува, за да ги държи настрана. Според сателитни снимки, разпространени след публикацията, базата е на дъното на пресъхнало езеро във Вади Хмейр, на около 180 км западно от Наджаф. Там си личи импровизирана писта, дълга около 1,5 км. Заместник-началникът на Съвместното оперативно командване на Ирак генерал Кайс ал-Мухамадауи каза пред официалните медии, че „определена сила е била разположена на земята преди въздушния удар“ и че уменията и средствата ѝ са „по-високи от тези на нашите части“. Reuters не успя да потвърди независимо сведенията, а кабинетът на премиера Бенямин Нетаняху не отговори на запитвания за коментар. Запитано от Ynet, звеното отказа да потвърди каквото и да било за Ирак, като се позова на изискванията за информационна сигурност.
Иракската площадка е на около 800 км от Израел. Вестникът не посочва коя част е подготвила пистата. Описаното обаче е точно това, което учението този месец показва в Негев: ивица на твърда пустинна почва, мобилно ръководство на полетите, кацане на тежък транспортен самолет и действия през тъмната част от денонощието. Звеното, което приема транспортни машини на импровизирани ивици, е създадено тъкмо за тази задача. Командирът му не поставя по-тясна граница на обсега от „навсякъде“.
Затова демонстрацията има значение и извън рекламата за набиране на кадри. ВВС не потвърждават нищо за Ирак, но показват публично способностите, без които такава база просто не би могла да съществува: да се подготви писта за транспортни самолети дълбоко на чужда територия, нощем и без следа от постоянна инфраструктура. За противник, планирал отбраната си около известните израелски летища и разстоянието до тях, това означава, че ВВС могат да пренесат част от логистиката и спасителните екипи много по-близо до целта. Вече не е задължително транспортът, горивото и командосите да тръгват от Неватим.
Публикацията излиза, докато войната с Иран не е приключила. Договореното през април примирие рухна през юли, а от началото на септември беше подновена ограничена размяна на удари. Кадрите не разкриват намерения. Те показват инструмент, който според WSJ вече е бил използван веднъж, при това на 800 км от дома. Дали ще бъде използван отново, ще стане видимо по същия начин, по който това стана първия път: чрез сателитни снимки на нова ивица в пустинята, съобщения от местни жители за хеликоптери там, където не би трябвало да има такива, и иракски или сирийски военни, които обясняват какво са видели на земята.
