Покривите на Институтска, оловната картеч и 12 години дела

🇺🇦🏢⚖️ От покривите на две жилищни сгради на кръстовището на Институтска и Шовковична в Киев бойци на специалното звено „Беркут“ стреляха надолу по шествието и хвърляха гранати в тълпата. По-късно същия ден демонстранти се качиха на покривите, прогониха ги с пиротехника и издигнаха украинско знаме. Сградите с номера 17/5 и 22/7 се намират на под 300 метра от Върховната рада на Украйна. Тези огневи позиции са описани в съдебен протокол по показанията на човек, който същия следобед губи почти изцяло зрението на едното си око.

Олександър Никитюк излиза от метрото към Майдана около 13 ч. на 18 февруари 2014 г. и застава на улица „Институтска“ във веригата от хора, които подават тухли. Към 15 ч., докато се намира близо до Кловския спуск, пластмасов куршум го улучва в дясното око. Следват две операции; зрението на пострадалото око остава под 10% и той вече не може да шофира. Осем години по-късно, на 2 февруари 2022 г., Никитюк дава показания пред Дарницкия районен съд в столицата по делото срещу Владислав Лукаш, бивш командир на харковския батальон на „Беркут“, и посочва на картата откъде е стреляно: от автомобил на кръстовището на Институтска и Шовковична и от двата покрива над него. „На покривите на сгради 22/7 и 17/5 също имаше беркутовци. Те по същия начин стреляха и хвърляха гранати в тълпата“, казва той.

Използваното там оръжие е „Форт-500Т“ – помпова гладкоцевна пушка с калибър 12/76, произвеждана от украинското предприятие „Форт“ за нуждите на Министерството на вътрешните работи. С какви боеприпаси са били зареждани тези пушки на 18 февруари установява Държавното бюро за разследвания: командирът на лвовския „Беркут“, действайки по указание на ръководството на столичната милиция, нарежда на своите подчинени да получат патрони с оловна картеч, да ги заредят в помповите пушки и да водят безразборна стрелба по активистите до изчерпване на боеприпасите. Наред със стрелбата по тълпата са използвани и светлинно-звукови гранати с руски произход, които не са преминали проверка за безопасност.

Преминаването към друг тип боеприпаси очевидно не става едновременно във всички подразделения. Никитюк е улучен с пластмасов куршум около 15 ч., докато по същото време и на същото място други пушки вече са заредени с оловна картеч. Ротният командир на харковския отряд Виктор Шаповалов признава вината си през октомври 2016 г. и свидетелства, че Лукаш е раздал на служителите патрони с оловна картеч вместо гумени куршуми. Указанието идва от ръководството на столичната милиция и се предава по командната верига до отделните командири. Така срещу едно и също шествие, по едно и също време, са използвани различни видове боеприпаси.

Шествието тръгва в 8:30 ч. към Върховната рада с искане парламентът да върне конституцията от 2004 г. Към 11 ч. Мариинският парк и съседните улици вече се превръщат в арена на сблъсъци. Според Държавното бюро за разследвания на 18 февруари командването на лвовския батальон е способствало за убийството на трима активисти и за причиняването на телесни повреди на 100 протестиращи, 10 от които са получили огнестрелни рани. В периметъра между Институтска, Мариинския парк и Дома на офицерите този ден загиват Володимир Кищук – прострелян в главата, Игор Сердюк – с изстрел в лицето, и Сергий Шаповал – с две огнестрелни рани; Андрий Корчак и Артем Мазур са пребити в парка, Анатолий Нечипоренко и Иван Наконечний – на самата Институтска, а Сергий Дидич е блъснат от камион.

Колко души загиват на 18 февруари зависи от методиката на броене. Списъкът на Небесната сотня посочва 22 души с тази дата на смъртта; Националният мемориален комплекс изброява 17 загинали в сблъсъците и още 14, починали по-късно от получените рани; обвинителният акт от 20 февруари 2026 г. отнася 12 убити и над 130 ранени към нощния щурм срещу 19 февруари. За целия период от 18 до 21 февруари ведомството отчита 82 загинали, 71 от които демонстранти, и 622 ранени.

Стрелбата от двата покрива не е обособена като самостоятелен епизод в нито едно публично съобщение по делата. Тя е документирана от свидетелски показания. Делото срещу Лукаш за събитията от 18 февруари се разглежда в Дарницкия районен съд от 2016 г. и включва общо 107 пострадали. Досъдебното производство приключва още същата година, след което материалите са прехвърляни между съдилища, връщани обратно в прокуратурата, а разглеждането е многократно отлагано заради отводи. Обвинението към командира на лвовския отряд „Беркут“ Ростислав Пацеляк и помощник-началника на щаба Микола Старосилцев е внесено в съда през април 2024 г. по чл. 115 и 258 от Наказателния кодекс – за умишлено убийство и терористичен акт. Старосилцев, по указание на командира си, е присвоил и укрил огнестрелното оръжие, за да затрудни извършването на балистични експертизи. Пацеляк има руско гражданство и вече е лишен от украинското. На 20 февруари 2026 г. бюрото внася в съда обвинителния акт срещу тях и Лукаш за събитията от нощта на 18 срещу 19 февруари, а същия ден уведомява за подозрение и бившия началник на Генералния щаб от времето на Виктор Янукович.

За събитията от 20 февруари – два дни по-късно – вече има присъда. На 18 октомври 2023 г. Святошинският районен съд в Киев осъжда Олег Янишевски на доживотен затвор, Павло Аброскин и Сергий Зинченко на по 15 години задочно и Олександър Маринченко на 5 години, които вече е излежал в ареста; Сергий Тамтура е оправдан по всички обвинения. Тримата, осъдени задочно, напускат Украйна при размяна на пленници през декември 2019 г. и не се връщат обратно. От 26-те служещи в сборната „черна рота“ на киевския „Беркут“ в Украйна остават двама. Още през 2017 г. 15 души, свързани с разстрела на Институтска, са получили руско гражданство. Сергий Кусюк, командвал репресиите на 30 ноември 2013 г. срещу студентите, е полковник и началник на ОМОН в Москва, осъден задочно, без да е изтърпял и ден от присъдата си; Дмитро Садовник е заместник-началник на управление на Росгвардия в окупирания Крим.

Към 20 февруари 2025 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна отчита по делата за Майдана 550 лица, уведомени за подозрение, 495 обвинителни акта, внесени в съда, както и 68 осъдителни присъди. Това дава частично обяснение защо стрелбата от покривите досега остава документирана преди всичко от показания на свидетели. Разследващите изграждат производствата около командири и епизоди с най-плътна основа от доказателства – там, където разполагат с балистични експертизи, открити стрелци и оцелели очевидци на конкретните изстрели. За междинни огневи позиции като тези по покривите публично не е известно да има същата комбинация от доказателства, а оръжието на един от участвалите батальони е присвоено и укрито именно с цел да бъде затруднена балистичната експертиза.

Израел получи без церемония в Кил подводницата INS Drakon от TKMS

🇮🇱⚓🇩🇪 Без церемония и външни зрители подводницата INS Drakon беше предадена на Военноморските сили на Израел на площадката на TKMS в Кил, след което на следващия ден излезе в открито море за първи път под израелско командване.

Нито германският производител, нито Министерство на отбраната на Израел пуснаха публично изявление за извършеното предаване: единственият външен признак, отчетен от немското издание marineforum, беше необичайното присъствие на брегови патрулен катер в акваторията. Така най-голямата подводница, която е строена в Германия от Втората световна война насам, смени притежателя си, без някой да произнесе дума за нея.

INS Drakon е шестата и последна лодка по програмата, започнала през 1990 г., и заключва класа „Долфин II“. Тя обаче почти не прилича на своите предшественици. При дължина от 73 до 74 метра нейният корпус е над 4 метра по-дълъг от този на „Танин“ и „Рахав“, влезли в строй съответно през 2014 и 2016 г. и с 15 метра над първото поколение израелски подводници, чиито първи два корпуса Берлин плати изцяло като компенсация след войната в Залива и които влязоха в строй през 1999 и 2000 г. Рубката е осезаемо по-едра от тази на предшествениците, а TKMS описва резултата като изцяло нов проект, не като поредна серийна единица.

Точно този допълнителен обем държи вниманието на военноморските експерти над година. Удебелената рубка създава вътрешно пространство, за което някои отбранителни издания допускат вертикална пускова установка: между 2 и 8 шахти за крилати или балистични ракети с голям обсег, според оценка на Defense Express. Нито Израел, нито TKMS са потвърдили подобни конфигурация. Останалите допускания за същия обем са по-скромни и също остават непроверени: отделение за пуск на подводни и въздушни безпилотни апарати, разузнавателна апаратура или снаряжение за бойни плувци. Общото между всички версии е, че мълчанието трае вече две години, откакто корпусът се вижда във вода, и че никой от участниците не го е прекъснал.

Чуждестранни експерти от 20 години насам приемат, че израелските подводници от въпросния клас носят крилати ракети, способни да носят ядрени бойни глави, и че именно те са морското рамо на израелското ядрено възпиране, т.е. средството, което оцелява след първи удар по сушата. Израел не потвърждава и не опровергава: политиката на неяснота по ядрената тема не прави изключение за флота. Вертикалните шахти биха увеличили залпа и обсега на това рамо, но остават извън потвърденото.

Потвърденото въоръжение е достатъчно необичайно и без шахтите. В носа INS Drakon носи 10 торпедни апарата, шест от които с калибър 533 мм и четири с калибър 650 мм. Големият калибър е истинска рядкост в западното корабостроене и се среща почти само при израелските лодки: през него минават тежки ракети, мини, транспортни средства за бойни плувци и подводни апарати, т.е. товари, които стандартният апарат не побира. Останалите характеристики са известни в диапазон, не като число. Подводното водоизместване се оценява между 2400 и 3000 тона, скоростта под вода надхвърля 25 възела, работната дълбочина е поне 350 метра, а екипажът наброява около 35 души с места за още 10. Задвижването е дизел-електрическо.

Хронологията на строежа обяснява част от секретността. Израел поръча плавателния съд през 2011 г., килът беше положен през 2012 г., а първото спускане на вода беше извършено още през 2017 г. Тогава проектът бе преосмислен: корпусът беше разрязан и удължен, а подводницата беше спусната повторно на вода чак през август 2023 г. Кръщенето се състоя на 12 ноември 2024 г. в Кил, морските изпитания започнаха през юли 2025 г., а предаването закъсня с година от обявения срок. От полагането на кила до него минаха 14 години, необичайно дълго дори за дизел-електрическа подводница. За цената се предполага, че възлиза на между 550 и 650 млн. евро, значителна част от които покрива германското правителство.

В деня на кръщенето TKMS официално започна строежа на 1-вата от 3 подводници клас „Дакар“ за Израел, поръчани за около 3 млрд. евро, с доставки в началото на следващото десетилетие. INS Drakon вероятно е служил като изпитателна платформа за решения, предназначени за тях: новият клас ще носи анаеробна енергийна установка и способност за противокорабни и балистични ракети.

Интересът на Москва към подводницата е силен. През юни 2024 г., докато INS Drakon участваше в изпитания във водите на Килския залив, руският флот прати два разузнавателни кораба да я проследят: „Сибиряков“, формално хидрографски кораб с теглена сонарна антена, и „Василий Татишчев“ от проект 864. Изпитанията са най-уязвимият период за всяка нова субмарина, тъй като чуждият флот има възможност да запише акустичния ѝ портрет, преди тя да се е научила да се крие. Такъв запис върши работа години наред: шумовата картина на конкретен кораб е негов отпечатък и позволява той да бъде разпознат при по-късна среща в друго море. За сравнение, за наблюдение над едно от най-мащабните учения на НАТО в Балтийско море, BALTOPS, руският флот отдели един-единствен съд, отново „Татишчев“.

Междувременно руската разузнавателна флотилия понася натиск от съвсем друг характер. Черноморският „Иван Хурс“, първият сериен кораб по проект 18280 и един от двата построени, е поразяван три пъти: през май 2023 г. от украински морски дрон, през март 2024 г. с ракета и на 26 април 2026 г. от ударни дронове на Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна. Сателитните снимки от тази година показват разрушена част от ходовата рубка, повреден комин, мачта без антенни системи, обвита в скеле, липсваща апаратура на кърмата и маскировъчна мрежа върху носовата палуба. Корабът е застанал на котва в Севастопол в окупирания Крим и не изпълнява задачи. Това е тежка загуба за способностите на Москва за военноморско разузнаване: проектът е строен в две единици, всяка от които снабдява флота с прихващане на радиосигнали и релейна връзка, така че извеждането на едната намалява наполовина този капацитет.

За израелския флот новото попълнение идва в момент, в който подводниците изпълняват и демонстративна роля. Три дни преди предаването в Кил, субмарина от клас „Долфин“ изплува на повърхността на Червено море точно пред южния пристанищен и курортен град Ейлат, туристи я заснеха, а военната цензура пусна кадрите за публикуване без забавяне. Според израелското издание Ynet показването на подобно място е преднамерен сигнал: то демонстрира, че израелският флот може да заеме позиция непосредствено пред бреговете на Иран или хутите в Йемен.

INS Drakon се очаква да довърши изпитанията си под израелски флаг в Балтийско море, преди да отплава за Хайфа в края на лятото. Дотогава твърдите данни за най-необичайната израелска подводница са дължината на корпуса, размерите на рубката и 10-те торпедни апарата в носа. Всичко останало се премълчава от двете страни.

📸 Снимка: INS Rahav, подводница от клас Dolphin-II, заснета по време на морските ѝ изпитания във Вилхелмсхафен, Германия, през юли 2014 г. (Ein Dahmer/Wikimedia Commons)

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Украински удар превърна руска огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ в горящи отломки.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха ТОС-1А „Солнцепьок“, тежка огнехвъргачна система на руската армия, която е сред най-унищожителни оръжия с малък обсег в нейния арсенал. Това съобщи днес 10-и армейски корпус на ВСУ.

Видеото, публикувано от пресслужбата на корпуса, показва как военнослужещи от 43-та бригада локализират руската система и нанасят прецизен удар по ТОС-1А, при което тя се възпламенява и изгаря на място.

ТОС-1А е тежка реактивна система за залпов огън, проектирана да изстрелва термобарични ракети с калибър 220 мм. Руската армия я използва за огнева поддръжка с висока интензивност, особено по време на щурмове срещу укрепени позиции и концентрирани цели в близост до линията на фронта.

Термобаричните боеприпаси създават мощни взривни ефекти с висока температура, което превръща системата в изключително смъртоносно оръжие, особено в застроени райони, окопни мрежи и защитни крепости.

„Точната работа, хладният разчет и професионализмът на нашите военни намалява огневата мощ на врага всеки следващ ден“, гласи изявлениет в социалните мрежи. По-рано отряд „Лазар“ от Национална гвардия на Украйна унищожи три самоходни артилерийски установки 2С7 „Пион“ с 203-милиметров калибър, и тежка огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ по време на прецизна операция с дронове в Луганското направление.

Председателят на Държавната дума нарече антивоенните емигранти „псевдограждани“ и заплаши с наказателни дела

🇷🇺 Вячеслав Володин, председател на Държавната дума на Руската федерация, заплаши с наказателно преследване всички негови съграждани, които са напуснали страната заради войната срещу Украйна, описвайки го като „псевдограждани“, съобщи днес The Moscow Times.

Според Володин онези, които са „напуснали, обиждали защитниците ни, вредяли на държавата, помагали на вражески страни, финансирали Въоръжените сили на Украйна“, ще се изправят пред съдебни производства. Той допълни, че силовите структури „недвусмислено ще реагират на пристигането“ им обратно в страната.

Председателят на долната камара на руския парламент уточни, че това не се отнася до руснаци, напуснали страната без публично изразена позиция срещу воймата, въпреки че по думите му и за тях е възможно да се появят някои „усложнения“.

Изказването му съвпадна с деня, в който Държавната дума прие на второ и трето четене законопроект, който разширява правомощията на президента Владимир Путин за изпращане на въоръжените сили на страната зад граница, включително в случаи, когато руски граждани са задържани или преследвани от чужди юрисдикции, които Москва не признава. Мярката беше подкрепена с 384 гласа „за“ и нито един „против“. Законът променя федералните закони за гражданството и отбраната и е представен в мотивите си като защита срещу действия на „неприятелски чужди държави“.

Украински дронове поразиха нефтената база на Феодосия в окупирания Крим.

🔥 Украински дронове нанесоха нов удар по нефтената база край град Феодосия в окупирания Крим, съобщи местният Telegram канал „Кримски вятър", според когото ударът е бил нанесен около 01:00 ч. след полунощ местно време.

Съобщава се, че преди взрива над Стари Крим, град на около 25 км западно от Феодосия, са били засечени най-малко три дрона, които са били насочени в посока на пристанищния град. Попаденията са предизвикали пожар, който бързо се е разпространил, но това по никакъв начин не е ускорило пристигането на пожарните служби.

Telegram каналът Supernova+ публикува видео от градски камери, фиксирали момента на удара, и потвърди, че два от резервоарите на нефтобазата са обхванати от пламъци. Едновременно с удара по Феодосия беше поразен и обект в окупирания Луганск, макар че към този момент нямам конкретни сведения за характера на целта и нанесените щети.

Нефтената база на Феодосия е най-голямото хранилище на полуострова с капацитет до 250 000 тона гориво и служи за прехвърляне на петролни продукти между жп, морски и автомобилен транспорт, според сведения на Kyiv Independent. Обектът е бил многократна мишена на ракетни и дронови удари. През октомври 2024 г. и октомври 2025 г. украински безпилотни самолети предизвикаха мащабни пожари, като при последния бяха поразени поне пет резервоара, припомня The Moscow Times.

Назначеният от Кремъл ръководител на окупационните власти Сергей Аксьонов потвърди предишните атаки, като заяви, че противовъздушната отбрана е свалила над 20 вражески дрона, но не е успяла да предотврати пораженията.

Систематичните удари по горивната инфраструктура на Крим са част от мащабната украинска стратегия за прекъсване на логистичните вериги, снабдяващи руските въоръжени сили на полуострова. Само преди два дни украинската армия потвърди директни попадения по нефтения терминал „Шесхарис" в пристанището на Новоросийск – съоръжение, отговорно за обработката на около 20% от руския износ на петрол по море, при което се запалиха най-малко четири резервоара.

📽️ Видео: Емоциите на руски летовници, жители на Москва, пристигнали в Крим за Великденските празници, след като минават покрай резервоари за гориво, изпепелени от поредния украински удар по нефтобазата. На видеото може да бъде видян и руски зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, покрит с ламарина.

Един срещу десет: Украински войник удържа 10 руснаци и докарва истерия на руски командир

📸 Снимка: Генеральний штаб ЗСУ/украински генщаб 🔗

Забележителни кадри се появиха в социалните мрежи, показващи украински войник, който успешно се справя с група от десет руски военни докато защитава позицията си и чака да се появят подкрепления. Видеото бе разпространено от 8-ми батальон, влизащ в състава на 10-та отделна десантна бригада "Еделвайс" 🔗.

На него се вижда как украинецът съвсем сам хладнокръвно удържа с гранати и картечница 10 руски войници, които пълзят около окопа и всячески се опитват да го достигнат. Най-забавното е, че се чуват репликите на руският командир, който тотално изпуска нервите си, наблюдавайки какво се случва - неговите напътствия са прехванати от украинците.

От другата страна, отляво, отляво, някой трябва да мине и просто да го довърши. Влезте там и убийте този един-единствен боклук, който седи там. (...) Засипете го с гранати.(...) Вие десетимата не сте ли в състояние да довършите един, който се е скрил там? Настъпвайте заедно от няколко страни, а не да чакате да хвърли върху вас всичко? Толкова ли не можете да го направите? (...) Вас един човек ви удържа! Един! Десетима!"

крещи руският командир напълно отчаян.

В крайна сметка украинецът се измъква невредим от битката, докато руснаците дават загуби - убити и осакатени. Украинецът дочаква подкрепленията с дронове и артилерия. Битката се е състояла още през декември.

Внимание! Видеото не се препоръчва за деца под 18 години.

📸 Кадри: 10 ОГШБр «Едельвейс» 🔗
Превод и субтитри: WarTranslated (Dmitri) (@wartranslated) / X 🔗