Анализ: Тероризъм като услуга – Русия и Иран наемат изпълнители в Telegram

🇷🇺🤝🇮🇷 Много палежи, стрелби и опити за убийство в Европа от 2022 г. насам, които първоначално са изглеждали като изолирани действия на отделни лица, са нова форма на държавен тероризъм: Русия и Иран използват чат приложения, за да наемат дребни престъпници и хора в нужда, които често не знаят за кого работят. Така твърдят Петер Нойман и Софи Рьозе от катедрата по военни изследвания на Кингс Колидж Лондон в статия, публикувана на 29 октомври в Studies in Conflict & Terrorism. Те наричат модела „тероризъм като услуга“ и го проследяват в 6 руски и ирански дела, подбрани сред случаите, за които има съдебни решения или подробни разследвания, в периода 2022-2026 г.

Терминът е заимстван от „престъпност като услуга“, понятие от изследванията за киберпрестъпност, което Европол използва в оценките си за заплахите: престъпникът плаща на външен доставчик за готов софтуер за изнудване или фишинг кампания, защото сам не може да ги създаде. Държавата, която възлага насилие, по правило разполага с повече възможности от онзи, когото наема, и купува друго: възможността да отрече участието си. Нойман и Рьозе описват три основни механизма. Първият е възлагане през един или няколко посредници, което затруднява установяването на поръчителя. Вторият е вербуването на случаен принцип: вместо убедени бойци се наемат престъпници и хора без политическа принадлежност, мотивирани главно от парите. Третият, в който виждат истинска новост, е ръководенето от разстояние: вербуване, активиране, указания и плащане изцяло през криптирани приложения, най-често Telegram. Образец за това е Ислямска държава, чиито водачи в Либия поддържат контакт с нападателя на коледния базар в Берлин до момента на атаката през 2016 г.

Руската страна на модела се свързва с промяната след февруари 2022 г. Хибридните операции в Европа се ръководят главно от военното разузнаване на Генералния щаб (ГРУ), а след началото на пълномащабната война срещу Украйна европейските служби изгониха стотици предполагаеми шпиони. Онлайн вербуването на местни престъпници стана удобен заместител на разкъсаните мрежи. Първото дело е на Дилън Ърл, 20-годишен дилър на наркотици от Лестър, който през март 2024 г. организира палежа на склад за съхранение на Starlink терминали и други доставки за Украйна, разположен в Източен Лондон. Британски следователи разкриха, че Ърл влиза в контакт с хора на ЧВК „Вагнер“ в Telegram, където му предлагат платени „мисии“ срещу криптовалута. Той привлича двама свои познати, а те наемат още трима изпълнители. Следващата му задача е отвличането на опозиционера Евгений Чичваркин, но е задържан, преди да успее да го стори. На 24 октомври 2025 г. получава удължена присъда от 23 години, от които 17 в затвора, включително за палеж, свързан с тероризъм и чужда сила.

Второто руско дело е за деяние, което е било най-близо до катастрофа. През юли 2024 г. общо три колета с изпратени от Литва запалими устройства се запалват в рамките на 48 часа в Обединеното кралство, Полша и Германия, а четвърти е прихванат от полските власти. Според германското разузнаване само случайност е попречила някой да се запали във въздуха. Разследването, координирано от Евроюст, установява мрежа от 22 души, заподозрени, че са работили за ГРУ. Всеки от тях е вербуван в Telegram за отделна задача: да сглоби, да пренесе или да задейства пратката. Плаща се в криптовалута. Според данни на Евроюст това са рускоговорящи от Русия, Украйна и Прибалтика, „често в уязвимо социално-икономическо положение“. От 17 април 2026 г. петима бяха осъдени във Вилнюс за терористични актове и участие в терористична група, докато други петима в момента са изправени пред съд в Полша.

Третото руско дело показва и границите на този модел. През май 2025 г. украинецът Роман Лавринович подпалва за 5 дни кола и 2 жилищни имота в Северен Лондон, собственост на премиера Киър Стармър. Задачите са му възложени от профил в Telegram с името „El Money“, на който попада през есента на 2024 г., докато търси работа: първо плакати и графити, после все по-високо платени палежи. След третия пожар е предупреден, че е „нападнал дома на много високопоставен човек във Великобритания“. На 19 юни 2026 г. Лавринович е осъден на 7 години, а съдията Нийл Гарнъм го описва като „полезен идиот“. Обвинението не назовава кой стои зад профила, а полицията заявява, че няма конкретни доказателства, които да свързват подсъдимите с Русия. Ръководителят на полицията за борба с тероризма в Лондон Хелън Фланаган добавя, че няма доказателства „El Money“ да е „държавна заплаха“. Нойман и Рьозе определят случая като руски и се позовават на разследване на BBC от средата на юни, което идентифицира „El Money“ като 23-годишния Евгений Люкшин, описан като млад руски дипломат и син на висш служител на Министерство на външните работи на Руската федерация.

Иранската страна има по-дълга традиция. Силите „Ал-Кудс“, подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за външни операции, от десетилетия организират покушения в Европа срещу дисиденти, еврейски общности и израелски цели, обикновено през собствени хора, бойци на Хизбула или лоялни членове на иранската диаспора. Според Нойман и Рьозе от около 2022 г. все повече операции се изпълняват от престъпници, вербувани онлайн. Рамин Йектапараст, германец от ирански произход и бивш председател на местен клон на Hells Angels, през 2021 г. бяга в Иран, след като е обявен за издирване за убийство, и там започва да работи за IRGC. През WhatsApp вербува трима души за атаки срещу синагоги в Северен Рейн-Вестфалия. През ноември 2022 г. един от тях хвърля запалително устройство по училищна сграда в Бохум, защото съседната синагога му се струва твърде добре охранявана. В Есен са изстреляни 4 куршума по синагогата и дома на равина. Няма пострадали. През декември 2023 г. съдът в Дюселдорф осъжда изпълнителя от Бохум на 2 години и 9 месеца и приема, че нападението е поръчано от „ирански държавни органи“.

Следващото дело води до Foxtrot, смятана за най-голямата престъпна мрежа в Швеция. Нейният водач Рава Маджид бяга през 2023 г. в Ислямската република, където според западни правителства е под закрилата на службите, а през 2024 г. следователи свързват групата с нападения срещу посолствата на САЩ и Израел в Швеция. Под нея има второ ниво от хора, вербувани онлайн. Норвежецът Йоханес Натланд е задържан през март 2025 г. в хотел в Хъдърсфийлд с две огнестрелни оръжия. Обвинението смята, че мрежата е отговорна за разпространение на поръчки за насилие в групови чатове в Snapchat, Telegram и Signal. Съобщенията на телефона му показват, че е нает за убийство срещу сумата от 25 000 евро, а указателят му съдържа контакт с името „Agent47“, който описва мястото с думите „Великобритания. Не може да е по-лесно“. 17-годишен в Норвегия е осъден на 14 години за това, че го е вербувал. След повторен процес в Олд Бейли Натланд е признат за виновен в заговор за убийство и на 16 октомври 2026 г. получава 20 години лишаване от свобода.

Третият ирански случай е най-мащабният. На 9 март 2026 г. 9 дни след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел на въздушни удари срещу Иран, непозната група „Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) обявява своето съществуване в X и Telegram, докато в Лиеж е нападната синагога. Нойман и Рьозе посочват 17 нападения, повечето палежи на синагоги и еврейски институции, в Канада и 5 европейски страни. Американските обвинители говорят за поне 18 в Европа и 2 в Канада. На 15 май в Манхатън беше повдигнато обвинение на Мохамед Бакер Саад Дауд ал-Саади, командир от проиранската иракска милиция „Катаиб Хизбула“ и близък на убития командир на „Ал-Кудс“ генерал Касем Солеймани. Според статията той е заловен при операция на ФБР, след като предлага 10 000 долара на агенти под прикритие за атаки срещу синагоги в САЩ, а по думите на адвоката му е задържан в Турция. Според наличните данни изпълнителите са вербувани в Telegram и Snapchat срещу обещание за плащане в криптовалута. Белгийската прокуратура стига до извод, че обвиняемите „не изглеждат привързани към екстремистка кауза“ и са били привлечени от обещание за пари. Според статията след ареста на ал-Саади кампанията спира рязко, а близо 30 от вербуваните са задържани.

6-те дела уточняват 3 страни на първоначалния модел. Възлагането е на няколко степени: Ърл, Лавринович, Йектапараст, Маджид и ал-Саади сами наемат следващите изпълнители, така че между държавата и онзи, който пали или стреля, стои поне един посредник. Вербуването е случайно, но не произволно, защото към финансовия мотив понякога се добавят общ език, етнически произход или известна симпатия към каузата. Общуването протича почти изцяло през Telegram, WhatsApp и Snapchat. Старото държавно спонсорство предполага дълготрайна връзка с организация, в която идеологията и контролът имат значение. Новото е верига от временни посредници, които не знаят целите на поръчителя и не са обвързани с него извън конкретната сделка.

Част от тази картина не е нова, както пише и самата статия. Организацията на Абу Нидал сменя спонсорите си, преминавайки от Ирак към Сирия и Либия, а Илич Рамирес Санчес, Карлос Чакала, изпълнява поръчки на всяко правителство, готово да плаща. Подборът се основава на случаите със съдебни документи, т.е. на онези, при които изпълнителите са заловени, затова и аматьорството, което изследователите отчитат, може отчасти да се дължи на самия подбор. Делото „Лавринович“ показва обратната страна на отричането: щом изпълнителят не знае за кого работи, обвинението трудно може да докаже по съдебен път, че зад конкретна поръчка има държава. Лайпциг пък подсказва, че моделът с малко директни връзки между участниците не изтласква професионалистите. На 4 август 2026 г. дрон с взривно вещество се удря в крилото на украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и не се взривява, а на 1 септември Берлин приписва нападението на ГУР. Според разследване на Welt am Sonntag от 2 октомври организаторът Олег Льовушкин, който има руски паспорт, влиза лично в Германия и от години поддържа връзки с Денис Смолянинов, когото литовското разузнаване описва като началник на украинския отдел на ГРУ. Беларуският изпълнител Андрей Каршаков, германските служители наричат „агент за еднократна употреба“. Когато дадена цел е по-важна, над наемника стои човек на място, а Нойман и Рьозе стигат до сходен извод: новият модел допълва стария, не го заменя.

В България няма дело с доказано ръководене от разстояние, но българи вече са осъждани като изпълнители на подобно ниско ниво, където поръчката минава през посредник и се плаща. През май 2024 г. 500 червени длани се появяват по Стената на праведниците при Мемориала на Холокоста в Париж. На 31 октомври 2025 г. парижки съд осъжда 4 български граждани на 2-4 години; двамата, които рисуват, казват пред съдебния състав, че им е заплатено от Мирчо Ангелов, смятан за един от организаторите, който все още се намира в неизвестност. Френското разузнаване свързва акцията с руска кампания за дестабилизация, но обвинените не са осъдени за действие в полза на чужда сила, тъй като въпросното утежняващо обстоятелство влиза във френския наказателен кодекс след деянието. Мрежата на Орлин Русев, осъдена в Лондон през май 2025 г. за шпионаж в полза на Русия, по думите на обвинението също действа за пари, а не като част от руските служби.

Статията оставя отворен въпроса за стратегическата логика. Повечето от описаните нападения се провалят, защото изпълнителите са аматьори, а по оценка на авторите ГРУ и IRGC не само продължават да използват метода, но и го прилагат все по-често. Обясненията са три: възможността да се отрече участие е по-ценна от успеха, обемът компенсира провалите или провалът няма значение, защото страхът се разпространява независимо от него. Сравнението на делата показва по-скоро второто и третото. Евтиният изпълнител дава свобода на поръчителя да опитва многократно, а нападението срещу синагога или срещу дома на премиер става новина и когато не успее. Алтернативното обяснение също има опора: преминаването към наемници съвпада с експулсирането на стотици руски разузнавачи след 2022 г. и може да е принуда, а не избор. Ако Москва възстанови мрежите си, професионалистите вероятно ще се върнат и на най-ниското ниво. Цената, както алармират авторите, е ескалацията: ако колет се беше запалил над територия на НАТО или роднина на премиера беше загинал в пожара в Северен Лондон, отричането едва ли щеше да спре отговора. При сегашното съотношение между цена и риск моделът вероятно ще остане водещият инструмент за насилие с нисък праг, а за целите с висока стойност ще се запазят хора на място.

За европейските служби изводът е практически. Изпълнителят няма екстремистко минало, няма идеология и няма пряка връзка с държавата, затова остава извън полезрението на службите, които наблюдават групи, известни радикали и чужди шпиони. Нойман и Рьозе предлагат контратероризмът, контраразузнаването и службите за борба с организираната престъпност да работят заедно и да следят каналите за вербуване и посредниците. Следващата съдебна проверка на тази верига предстои във Вилнюс, където петима души са съдени за терористични актове и участие в терористична група заради колетите, като дори след две години не е ясно дали изпълнителите са били наясно кой ги ръководи. Присъдата ще покаже дали европейски съд приема за терористична група мрежа от поединично вербувани хора, които никога не са се срещали със своя поръчител. Ако я приеме, най-тънкото звено на веригата спира да бъде и най-трудното за наказване.

📸 Снимка: Един от многото примери с обява, която предлага пари за палеж на полицейски коли. (BBC)

Доближен до Медведев е собственик на кампус в Силициевата долина.

🇷🇺💰🇺🇸 Руският бизнесмен Виталий Юсуфов, чиято компания притежава бившия кампус на списание Sunset в Менло Парк, в сърцето на Силициевата долина, е бил мажоритарен собственик на „Основа Телеком“. Операторът, в който Министерство на отбраната на Руската федерация е имало блокиращ дял, е изграждал мрежа за поверителна комуникация за руската армия. Историята е проследена от разследване на The Newsground, независимо издание на журналиста Скот Стедман, публикувано на 29 октомври и основано на публикации в руската специализирана преса от миналото десетилетие, което излиза месец след като конгресменът демократ Сам Ликардо поиска от Министерството на финансите на САЩ да провери Юсуфов и да обмисли санкции срещу него, докато имотът остава в центъра на съдебна битка за един от най-големите строителни проекти в региона.

„Основа Телеком“ е основано през 2010 г. Според ComNews 75%-1 акция са собственост на „Айкоминвест“, инвестиционно дружество на Юсуфов, а 25%+1 акция – на „Воентелеком“, собственост на министерство на отбраната. През септември 2011 г. Държавната радиочестотна комисия отпусна без конкурс на оператора честотите 2,3–2,4 GHz в цяла Русия. Това стана по молба на тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков към тогавашния президент Дмитрий Медведев, а замисълът беше да се изгради мрежа с двойно предназначение и подсистема за конфиденциална връзка за въоръжените сили.

Към началото на август 2014 г. месеци след анексирането на Крим министърът на отбраната Сергей Шойгу застана пред микрофона в Деня на иновациите на министерството край Москва с ръка върху голям червен бутон. На снимката, публикувана от The Newsground, логото на „Основа Телеком“ се повтаря на стената зад него под надписа „официален партньор“. През същото лято на полигона Алабино операторът демонстрира как подсистемата му предава видео на движещи се и неподвижни обекти. Според The Newsground кадрите са от камери на бойни машини и дрон. Говорителят на оператора Александър Бахорин каза пред ComNews, че мрежата „е показала отлични резултати в различни условия, включително близки до бойните“.

Отношенията с военните обаче далеч не бяха гладки. Шойгу оглави министерството в края на 2012 г. и през февруари 2013 г. писа на президента Владимир Путин, че „Основа“ не се нуждае от честотите, ведомството не възразява те да се предоставят с конкурс. Според The Moscow Times ведомството смята за непрактично да изгражда собствена мрежа с шифровани подсистеми. Военните оттеглиха положителните си становища за електромагнитна съвместимост, а операторът заведе поредица от съдебни битки. В негова подкрепа се намеси Медведев, вече като премиер: на 26 декември 2013 г. той подписа резолюция, според която „трябва честотният ресурс да бъде въведен в експлоатация“. Това показва копие на документа, с което разполага „Ведомости“. Въпреки всичко на 28 октомври 2014 г. CNews обяви, че двете страни са постигнали съгласие и са подписали споразумение за сътрудничество в разработките и иновациите за въоръжените сили.

„Основа“ твърдеше, че е вложила над 1 млрд. рубли в системата за конфиденциална връзка, както и че тя е готова да приема абонати в 19 града. Към октомври 2014 г. системата все още няма нито един потребител, отбеляза CNews, а през юни 2015 г. мрежата спря работа. Според руски съдебни регистри, цитирани от The Newsground, „Айкоминвест“ е продължил да кредитира оператора до 2022 г. 4 години по-късно през юни 2026 г. „Основа“ е обявена в несъстоятелност.

Виталий е син на Игор Юсуфов, министър на енергетиката в периода от 2001-2004 г. По-късно е специален представител на Кремъл за международното енергийно сътрудничество. Пътят на сина му към ВТБ, втората по големина руска банка, започна през 2011 г. Тогава той купува 19,91% от „Банката на Москва“ с кредит от 1,1 млрд долара от самата банка. По данни на „Интерфакс“ той върна кредита, след като препродаде пакета на ВТБ, която тогава поема контрола над банката. Бившият ѝ президент Андрей Бородин твърди, че Юсуфов дал да се разбере, че действа в интерес на Медведев, описван от него като „млад човек“. Бащата отвръща, че младият човек е синът му и никой друг.

Сега The Newsground публикува изтекли банкови записи, според които Виталий Юсуфов държи значително състояние във ВТБ. Обновен през март 2025 г. запис оценява неговите депозити на около 44 млн. долара и посочва натрупана лихва от 768 млн. рубли (около 9,1 млн. долара). ВТБ е под пълните блокиращи санкции на САЩ от 24 февруари 2022 г. – деня на пълномащабната инвазия в Украйна. Режимът обаче не забранява автоматично на руски граждани извън САЩ да държат депозити в нея.

През май 2018 г. Willow Project, дружество от Делауеър под контрола на Юсуфов, купува бившия кампус на списание Sunset за сумата от 72 млн. долара. Според Wall Street Journal и New York Times продажбата има одобрение от Deutsche Bank, съсобственик на имота, въпреки възраженията на комитета по репутационен риск в Ню Йорк, а след нея служители на банката подават сигнал в FinCEN за подозрителна операция. На мястото на стария кампус компанията N17 Development, която представлява собственика, предлага проекта Willow Park с 665 жилища, хотел и офиси. Най-високата от 3-те негови кули ще има 39 етажа, последния от които ще достига около 140 м.

В своето писмо от 23 септември до министъра на финансите Скот Бесънт Ликардо настоява за проверка от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) и иска да се провери дали има основания за санкции както срещу Юсуфов, така и срещу баща му. „Публичните източници повдигат сериозни въпроси за връзките на Виталий Юсуфов с руското правителство и с лица, свързани с организираната престъпност“, пише конгресменът. Доводът му за риска за сигурността е свързан с локацията на имота: „много високата концентрация на компании и изследователски центрове в отбранителните технологии, изкуствения интелект и квантовите изчисления в региона“ федералните власти трябва да гарантират, че „служители на Кремъл и техните посредници не могат да получават чувствителна информация за критично важни американски компании и техните служители“. The Newsground например пише, че изследователската лаборатория на In-Q-Tel, фонда за рисков капитал, създаден от ЦРУ, се намира на по-малко от миля от имота.

Украйна включи Виталий Юсуфов в своя санкционен списък на 19 октомври 2022 г. с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана; баща му е под украински ограничения от същата дата, а от юни 2025 г. – и под канадски. В САЩ нито един от двамата не е санкциониран, а ведомството не е отговорило публично на Ликардо. Ръководителят на N17 Ойсин Хенеган нарече искането му „основано на неверни публикации и на онова, което може да се опише само като фантазия на NIMBY“, както в САЩ наричат противниците на ново строителство в собствения им квартал.

На 2 октомври Willow Project заведе дело срещу Менло Парк в Окръжния съд на Сан Матео. Искът обвинява града, че е променял изискванията и е бавил разглеждането на проекта, и твърди, че проектът има право на ускорената процедура по калифорнийския закон AB 2011. Подобни обвинения отправи през юли и главният прокурор на щата Роб Бонта; Менло Парк ги отхвърля. На 19 октомври общинският съвет на съседния Пало Алто взе единодушно решение да подкрепи Менло Парк в делото. Междувременно общинският съветник Дрю Комбс съобщи на 29 септември за „сериозен купувач“, готов да плати повече от платените през 2018 г. 72 млн. долара; сделка не е обявена.

Най-тежкото твърдение около покупката остава непотвърдено. Руското разследващо издание „Проект“ цитира източник, близък до бизнеса на семейство Юсуфови, според когото кампусът е закупен в интерес на семейството на Медведев. The Newsground признава, че не може да потвърди това твърдение по независим път. Предприемачът Константин Хайт, работил с Юсуфов, описа пред изданието ролята му спрямо сина на Медведев Иля така: „Виталий беше негов портфейл и основен преговарящ“. През 2022 г. „Проект“ писа, че 74-метровата яхта „Вселена“, използвана от семейството на Медведев, е платена от семейство Юсуфови. Според публикации от април 2025 г. тя е купена от американския търговец на автомобили Джон Сталупи, бивш бизнес партньор на президента Доналд Тръмп, след което е преименувана на CASINO ROYALE.

Документите от онези години показват по-сложна картина от кадъра с бутона. „Основа“ свързва Юсуфов с руската държава преди всичко с предоставените привилегии: честоти без конкурс, подкрепа от Сердюков и после от Медведев, дял на министерство на отбраната. Като изпълнител за армията операторът не постигна много: новото ръководство на ведомството се отказва от неговите услуги, а системата за конфиденциална връзка стои без потребители дори когато двете страни подписват споразумението. Още през 2014 г. според CNews става ясно „Основа“ ще разчита преди всичко на търговски клиенти. Затова е по-вероятно военната рамка да е служила за достъп до дефицитни честоти, отколкото да осигурява на армията реално работеща система за комуникация. Срещу този прочит стоят споразумението от октомври 2014 г. и демонстрацията от Алабино, които показват, че военните са продължили да работят с оператора и след писмото на Шойгу до Путин. И при двата прочита въпросът на Ликардо за произхода на парите не губи тежест, а вниманието се измества от „Основа“ към ВТБ и към кръга около Медведев.

Делото в Сан Матео ще реши дали кулите на Willow Road могат да бъдат одобрени по ускорена процедура, но не и. това кой ще ги издигне. Пред KQED Ликардо посочва, че именно санкциите биха спрели Юсуфов да строи. САЩ обаче не санкционираха нито него, нито баща му в четирите години след решението на Украйна от октомври 2022 г. Нито след вписване на бащата от Канада през юни 2025 г. Затова бързото им включване в санкционния списък изглежда малко вероятно. Остава възможността за продажба на купувача, за когото говори Комбс, макар Хенеган да каза пред San Francisco Chronicle, че проектът „не се продава“. Единствено обявена сделка би сменила собственика на кампуса, без да се чака решение на съда или на Вашингтон.

Отзивите за мъже, отведени от улицата в омския „Сириус-55“, изчезнаха от 2ГИС

🇷🇺⛓️ Повечето отзиви, в които жители на Омск разказват как техни близки са прибирани на улицата и принуждавани да подпишат договор с армията за участие във войната срещу Украйна, изчезнаха на 28 октомври от профила на местния център „Сириус-55“ в 2ГИС, руска услуга с карти и отзиви като Google Maps. „Сириус-55“ е пункт, в който се набират военнослужещи по договор. Това стана ден след като историята обиколи независимите руски медии. Към вечерта на 28 октомври страницата на пункта показва 13 записа: видими са само 2, а другите 11 са преместени в раздела „Непотвърдени“, който не влиза в рейтинга. Колко отзива е имало преди изтриването, не е известно. Омското гражданско обединение (ОГО), местна гражданска група, публикува екранните снимки на оплакванията на 27 октомври, а на следващия ден съобщи, че са изчезнали.

Част от разказите са изтрити изцяло. Няма го вече отзивът, според който на 25 октомври свекърът на авторката е прибран на улицата, докаран в „Сириус-55“ и пребит, след което е имал нужда от болнична помощ. Изчезнал е и разказът от 9 септември за двама познати, принудени да подпишат. В скрития раздел е останал разказът на жена, чийто брат пристигнал в Омск на работа от Кемеровска област. На 18 октомври вечерта той отишъл до магазина и не се върнал. Пунктът се намира на улица „Марьяновская“, затова сестрата пише: „На 19 октомври в полицията беше подадено заявление за изчезване. Същия ден се обадиха и казаха, че е на Марьяновская в пункта за подбор и е подписал договор. А го взеха без документи и телефон.“ До него стоят още две оплаквания. Едното гласи: „Отвличат хора от улицата, бият ги, докарват ги на това място и ги държат незаконно! Принуждават ги да подписват договор. Едва измъкнахме оттам близък човек.“ Другото е от две думи: „Изтриват отзиви.“

Не е известно кой е скрил записите. Според самата 2ГИС в раздела „Непотвърдени“ попадат отзивите на нови автори до проверката им, тези без потвърдено посещение и онези, които са „временно скрити заради аномална активност“. Наплив наистина има: според „Медуза“ новата вълна оплаквания е от септември и октомври, а след медийния отзвук на 27 октомври на страницата се появиха и записи, които осмиват оплакващите се: „Дегустатор на майонеза“, „Тук можеш да станеш истински бос на фитнеса“. ОГО е намерило и коментари за „иноагенти“, както руските власти наричат критиците си, вписани като „чуждестранни агенти“, и за хора „в синьо-жълти шалвари“, подигравка с украинците.

Историята излезе извън Омск на 27 октомври, когато я подхванаха шест независими рускоезични медии, повечето от които работят от чужбина: „Медуза“, „Радио Свобода“, „Важные истории“, „Новая газета Европа“, „Дождь“ и „Эхо“. Според „Важные истории“, цитирани от „Радио Свобода“, първите оплаквания за отвличания се появяват още през март, а през последните два месеца стават забележимо повече. Част от тях са писани от профили, които от години оценяват заведения и услуги в картите. На 28 октомври провластният проект „Война с фейками“ обяви публикациите за фалшива новина. Това са Telegram канал и сайт, регистрирани на 23 февруари 2022 г., в навечерието на нахлуването в Украйна, които обявяват за „фейк“ неудобни за Кремъл новини. Според проекта първоизточникът е „иноагент“, отзивите са с маркировка „непотвърдени“, профилите са фалшиви или отдавна неактивни, а реакциите под тях са подозрително много. Последните две твърдения не са подкрепени с проверка на конкретни профили. Проектът не цитира нито военния комисариат, нито областните власти или прокуратурата и не оспорва нито един конкретен случай. Към вечерта на 28 октомври официален коментар по същество няма.

Движението на съзнателните отказници, руска организация, която помага на мъже да откажат военна служба и е вписана от властите като „чуждестранен агент“, го описва по публикувани данни като център, който обслужва кандидатите на едно гише. В него едновременно могат да бъдат настанени поне 150 души. С кандидатите работят служители на областното министерство на регионалната сигурност, на МВР и на банка. Пак според тези данни в центъра помагат на кандидата да възстанови изгубените си лични книжа за денонощие. В 2ГИС пунктът е вписан в категорията „Частни учители / Помощ в обучението“, сякаш е школа за частни уроци.

Каналът „Мобилизация“, независим Telegram канал, който следи набирането на войници, пише за пункта от пролетта. През април той показа 58-годишния бездомен Максим Берегови, приет в омската военна част 95383 по договор, сключен в „Сириус“. Мъжът няма нито един пръст на двете ръце, а са му казали, че ще служи като санитар. Първият случай на отвеждане от улица, за който двата канала публикуват дата и подробности, е от 30 юли. Тогава 56-годишен жител на Омска област излязъл с приятел да купи алкохол и не се прибрал. Според източник на ОГО двамата били отведени в „Сириус“, където продължили да им дават алкохол и ги принудили да подпишат. Още същия ден ги качили на автобус към Новосибирск. На 940-ия километър на пътя Челябинск – Новосибирск мъжът поискал да слезе до тоалетна, излязъл на платното и бил блъснат от тир. Загинал е на място. По данни на ОГО полицията съобщила за пешеходец, излязъл на пътя, и посочила лошата видимост сред възможните причини.

През следващите седмици случаите се натрупват. На 8 август 31-годишният Дмитрий седял на пейка с бутилка бира, когато мъже в цивилни дрехи го качили в кола, уж за да му съставят протокол за пиене на обществено място. Озовал се в „Сириус-55“. „Той разказа, че са му издали документи и банкови карти. Насила са го накарали да подпише договора. Паспортът и военната му книжка са вкъщи“, казват близките му. На 10 август 55-годишният Канат, баща на четири деца, изчезнал, докато работел като чистач. Съпругата му и работодателят го открили в същия пункт, където ѝ казали, че е подписал доброволно. По-късно, от влака към полигона, Канат успял да се свърже със семейството: телефонът му бил взет, а самият той нищо не бил подписвал. На 16 октомври полицаи задържали жител на Омск насред града. Сестра му твърди, че в „Сириус-55“ бил бит, докато подпише, и че там му издали нови документи вместо оставените у дома. Същия ден го откарали в Юрга в Кемеровска област, а след тридневно обучение го изпратили към Новосибирск и оттам към Ростов на Дон, през който минава пътят към фронта в Украйна.

Формално нищо от това не е мобилизация. По закон службата по контракт е доброволна и платена, и именно с този аргумент полицията отговорила на съпругата на Канат: договорът бил подписан доброволно, а мъжът ѝ вече бил на полигона. Прокуратурата казала на семейството на Дмитрий да събере още документи и да дойде по-късно. Мобилизацията е друг механизъм. Указ № 647 от 21 септември 2022 г., с който Путин обяви частичната мобилизация, не е отменян и позволява на областните власти да призовават толкова хора и в такива срокове, колкото определи Министерството на отбраната. Нова вълна по него не е обявявана, а мъжете от тези разкази влизат в армията като доброволци. Според преброяване на изданието „Вёрстка“, цитирано от „Радио Свобода“ на 27 октомври, сведения за насилствени задържания с цел подпис идват от поне 33 руски региона и от анексирания Крим, а първите, както напомня „Новая газета Европа“, дойдоха през юни от Пенза.

Изтриването не заличава случаите, защото повечето от описаните тук никога не са били в 2ГИС. Историите за загиналия на 30 юли, за Дмитрий, Канат и мъжа от 16 октомври са стигнали до ОГО, „Мобилизация“ и независимия канал „Осторожно, новости“ направо от близките им. Нито един от тези случаи не е потвърден от институция, а ОГО и Движението на съзнателните отказници сами пишат, че не могат независимо да проверят всяка история. Разказите обаче идват от различни семейства и от лятото насам повтарят една и съща последователност: задържане на улицата, често под претекст за дребно нарушение или пиянство; докарване в „Сириус-55“; подпис въпреки оставения у дома паспорт; бързо изпращане във военна част. Детайлът с новите документи съвпада и с публикуваното описание на центъра.

Обяснението на 2ГИС допуска автоматичният филтър сам да е скрил оплакванията при внезапния наплив, без някой да го е поискал. То обаче обяснява само какво се вижда в 2ГИС, не откъде идват свидетелствата. Затова е по-вероятно пунктът редовно да приема мъже, задържани навън, отколкото случаите да са единични, макар колко са те да не е известно. Следващият официален отговор ще дойде по двете заявления от октомври: това за работника от Кемеровска област, изчезнал на 18 октомври, и това на семейството на мъжа, задържан на 16 октомври. Ако прокуратурата провери „Сириус-55“, това ще е институционално потвърждение на свидетелствата. Ако отговорът отново е „доброволно подписан“, какъвто съпругата на Канат получи още през август, те ще останат там, където са и сега: при близките и в раздел, до който се стига само ако човек превърти страницата до края.

Книга обвинява Кушнер, че е имал тайни сметки с пари от Залива, едната видяна от нидерландците

🇳🇱🕵️🇺🇸 Нидерландската служба за военно разузнаване е имала достъп до екрана на личния iPhone на Джаред Кушнер от началото на 2018 г. насам и вижда как зетят и старши съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп влиза в емирска банкова сметка, в която през банка в Азербайджан са постъпили стотици милиони долари. Това твърди разследващият журналист Матю Коул в своята книга Princes & Thieves. Vanity Fair публикува откъс от нея на 22 октомври. Според неговия разказ пътят до телефона минава през Главно разузнавателно управление (ГРУ) – руснаците първи проникват в устройството му, а нидерландците стигат до събраните от тях данни чрез вербуван човек на ГРУ. Кушнер нарече твърденията „пълно безумие“ и заяви, че нищо от описаното не се е случвало.

Коул, бивш дългогодишен репортер по националната сигурност в The Intercept и автор на книга, посветена на корупцията в 6-ти отряд на морските тюлени (SEAL Team Six), разказва историята, цитирайки анонимни източници. Според нея края на 2017 г. Службата за военно разузнаване и сигурност на Нидерландия (MIVD) научи, че оперативен служител на ГРУ, хакер в даркнет, специализиран в кражбата на банкови данни, отива към Обединеното кралство с шпионска задача. Със съгласието на британската страна службата го поставя пред избор: да работи за Нидерландия или да бъде задържан и съден за шпионаж в Обединеното кралство. Руснакът избра първото. По-късно същата година той дава на MIVD достъп до отдалечен сървър, на който хакерският екип на ГРУ в Ростов съхранява част от събраните данни. Там нидерландците намират екранни снимки от телефона на Кушнер.

Екипът на службата в Хага се опита да повтори руския пробив в iPhone X, най-новия по това време модел с лицево разпознаване (Face ID), и до началото на 2018 г. намира собствена уязвимост. Достъпът е непълен. Службата не може да включва микрофона и камерата или да тегли файлове, но вижда екрана на телефона, когато Кушнер, и архивираше всяко изображение на своите сървъри.

Така MIVD наблюдава как Кушнер влиза в сметка в First Abu Dhabi Bank, най-голямата банка на Емирствата, чийто председател е Тахнун бин Зайед, брат на емирския владетел Мохамед бин Зайед. Тази сметка, която Коул нарича „Алфа“, не е лична на Кушнер. Неин собственик е Watani Al Emarat, финансирана от държавата фондация, която по думите на източник на автора служи и за прикритие на тайни оръжейни покупки на ОАЕ. Кушнер е вписан като лице с право на подпис по сметката. От 2017 г. саудитците и емиратците са превели в нея около 750 млн. долара, като цялата сума е дошла от банка в Азербайджан, първоначално свързвана от MIVD с правителството там. Коул описва азерските банки като посредници за преводите: срещу такса от 6 до 7% те приемат риали или дирхами и изпращат еквивалента в долари от друга вътрешна сметка, така че при одит произходът на средствата не се вижда.

Според Коул замисълът се ражда в началото на първия мандат на Тръмп. Мохамед бин Зайед и Мохамед бин Салман, който през юни 2017 г. става саудитски престолонаследник, обсъждат заедно с Кушнер фонд от 10 млрд. долара за целите на администрацията във външната политика, в т.ч. за стената по границата с Мексико. Големият фонд пропада, но двамата, а по-късно само емиратският владетел, внасят поне 2 млрд. долара в най-малко 2 сметки, предназначени за Кушнер. По същото време за семейната компания Kushner Companies наближава падежът на 1 млрд. долара заем за небостъргача на Пето авеню 666. „Джаред търси преки пътища в дипломацията“, казва на Коул източник, запознат със сделката. „Емиратците и саудитците правят това веднъж годишно. Милиард-два не са нищо за тях и ако им донесат каквото искат, парите са добре похарчени.“

Втората сметка „Бета“ е базирана в Израел. До пролетта на 2018 г. Мохамед бин Зайед прехвърля около 1 млрд. долара „към Израел през Азербайджан“ за Кушнер. Според човек, запознат със сметката, Бенямин Нетаняху е насърчил Кушнер да внесе сумата в Централната банка на Израел, където тя щяла да изглежда като държавни средства. Самият Коул пише, че Нетаняху е изисквал да бъде уведомен преди всеки превод, а съобщенията минават през посланика Дейвид Фридман. Част от сумата след това е изведена през сметки в Кипър. Според същия източник сумата е предназначена за лична облага на Кушнер. Самият Коул пише, че не е ясно дали MIVD изобщо е била наясно с тази сметка. Не е известно и как точно двамата владетели са организирали плащанията от поне 2 млрд. долара, за които според автора са си поделили разходите: двете суми, посочени поотделно в книгата, са приблизителни и възлизат общо на около 1,75 млрд. долара. Трета сметка, отново в израелската централна банка, е емирски фонд за спешна отбрана, чрез който ОАЕ плащат на Израел срещу обещание да ги защити при масирана иранска атака. Споразумението е договорено с помощта на Кушнер.

Версията, която най-бързо обиколи X, се разминава с разказа на Коул именно в описанието на сметките. Майкъл Уайс от The Insider, който подготвя книга за ГРУ, написа, че MIVD е открило две сметки, „едната азерска, другата израелска“, където са внасяли двамата владетели. При Коул обаче азерска е била само банката, през която минават парите, а самите сметки са били базирани в ОАЕ и Израел. Нидерландската служба вижда емирската сметка, без да е ясно дали подозира за израелската, а там внася само Мохамед бин Зайед.

Коул извежда правното значение на твърденията от статута на Кушнер в Белия дом. Като неплатен, но официален служител с достъп до класифицирани данни, той е бил длъжен да декларира всяка сметка, по която има право на подпис или от която получава облага. 4-ма висши служители от първия мандат на Тръмп в Белия дом – двама съветници по националната сигурност, началник на кабинета и бивш директор на ЦРУ – казват на автора, че не знаят за разрешение от страна на президента Кушнер да има достъп до сметка на чуждо правителство. Бивш прокурор от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър смята, че ако Кушнер е обещал нещо в замяна, дори само разговор с тъста си, може да е нарушил законите за подкупа, както и за чуждестранните агенти.

Кушнер отговори броени часове след публикацията в Х. „Твърденията на този автор са пълно безумие, категорично неверни са и никога не са се случвали“, написа той. Според него не са представени „банкови извлечения, данни за преводи, номера на сметки, дати на трансакции“ или други проверими подробности, а самият той е бил разследван от няколко комисии на Конгреса и от специален прокурор, пред които е дал над 30 часа показания. Той нарече текста на Коул „смесица от фантазия, измислица и активизъм“, написана от лице, „което или има дълбоко разстроена психика, или действа със зловреден умисъл“. Неговият адвокат заяви пред автора, че „няма сметки и никога не е имало“, и отрече Кушнер да е свързан с фондация Watani. Фридман описа твърденията по свой адрес като „100% неверни“. MIVD отвърна на нидерландския вестник AD, че не коментира методи, източници или операции. Към 23 октомври американските и нидерландските издания преразказват откъса, без да добавят собствено потвърждение.

Разказът засяга човек, който и днес преговаря от името на САЩ за Украйна и Газа. На 5 септември Кушнер и пратеникът Стив Уиткоф говориха в продължение на над 3 часа с президента Владимир Путин в Кремъл, а на следващия ден бяха при президента Володимир Зеленски в Киев. Белият дом обаче твърди, че „остава частно лице“ и работи доброволно. На 14 октомври организацията за етика в управлението CREW заведе дело срещу него с искане да бъде третиран като държавен служител, тъй като не е бил проверен за своя роля, а бизнесът му създава конфликт на интереси. Адвокатът му Чад Мизел нарече иска „без основание“. Документираната част от средствата от страните в Персийския залив отдавна е публично известна: през 2021 г. 6 месеца след като Кушнер напусна Белия дом, саудитският суверенен фонд PIF инвестира 2 млрд. долара в неговата компания Affinity Partners. Воденият от Мохамед бин Салман съвет на фонда отхвърли възраженията на собствената си консултативна комисия, която посочваше липсата на опит на екипа и прекомерната такса.

Затова въпросът, който Коул повдига, не започва и не свършва със сметките „Алфа“ и „Бета“. Белият дом определя неформалния пратеник за Украйна и Газа като частно лице, което работи доброволно, а CREW оспорва точно това в съда. Междувременно от 2021 г. компанията му управлява 2 млрд. долара от фонд на саудитския принц. Книгата добавя твърдението, че парите на двамата владетели са го чакали още докато е бил на служба. Пълният ѝ текст, който излиза на 27 октомври, се основава на същите анонимни източници като откъса. Затова тежестта на разказа ще зависи от друго: дали втори, независим източник в Хага или във Вашингтон ще потвърди, че нидерландското разузнаване изобщо е видяло екрана на Кушнер.

Дания купува крилати ракети Anthem и JSM за удари в дълбочина

🇩🇰🚀 Дания ще въоръжи изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II и наземна ракетна система с крилати ракети, способни да поразяват цел в дълбокия тил на евентуален противник. Министерство на отбраната обяви в четвъртък, 22 октомври, че купува 2 вида далекобойни прецизни оръжия: Joint Strike Missile (JSM) на норвежката Kongsberg, която се изстрелва от F-35A, и наземна крилата ракета Anthem на американската компания Covenant. Изборът беше направен по препоръка на началника на отбраната, а според министерството НАТО е поискало от Дания именно такива оръжия. Колко ракети се купуват, колко струват и кога ще пристигнат, не се уточнява.

Покупката добавя към датската отбрана онова, което досега ѝ липсваше: възможност да порази евентуален нападател в дълбочина, а не просто да възпира удара му. Министърът на отбраната Йепе Брус го посочи без заобикалки. Покупката е „значителна стъпка към това да увеличим способността да нанесем ответен удар“, заяви той по време на пресконференцията в Копенхаген, цитиран от обществената медия DR. „Намираме се в обстановка, в която никой не може да предвиди какво ще се случи утре. Обстановката със сигурносттата е сериозна и се влошава. Затова изграждаме отбраната и укрепваме бойната мощ“, посочи Брус. Ако някой посегне на НАТО, добави министърът, Дания „трябва, разбира се, да може да се защити, но трябва да има и способността да нанесе ответен удар зад вражеската линия. Именно тази способност укрепваме сега“.

Руският посланик в Копенхаген отговори още на същия ден. Владимир Барбин публикува в Telegram канала на посолството коментар, в който датската политика е представена като подготовка за конфликт с Русия: „В основата на сегашната политика на Дания е курсът към конфронтация и подготовка за възможен конфликт с Русия. Копенхаген е попаднал в плен на опасни илюзии, че закупуването на настъпателни прецизни оръжия с голям обсег, с които да се създават военни заплахи срещу ядрена държава, ще помогне за укрепване на сигурността и отбраната на Дания.“ Посланикът завършва с предупреждение: в Копенхаген „не искат да се замислят за неизбежните плачевни последствия от такъв безразсъден курс“. На въпрос дали новите ракети увеличават вероятността Дания да се превърне в мишена, Брус отговори отрицателно. „Разбирам го, но сме в най-силния отбранителен съюз в света“, каза той и прогнозира, че около покупката „ще има много руска реторика“. Къде ще бъдат разположени наземните установки, министърът отказа да каже.

По-известната от двете ракети в поръчката е JSM. Kongsberg я разработи на основата на противокорабната ракета Naval Strike Missile (NSM) и я проектира така, че да се побира във вътрешния отсек за въоръжение на F-35. Така изтребителят може да я носи, без да повиши радарната си видимост. Ракетата лети с дозвукова скорост, тежи 416 кг и по данни на производителя има обсег над 350 км. Насочва се с инфрачервена глава за самонасочване, разпознаваща целта автоматично по изображението. Двупосочният канал за обмен на данни позволява данните за целта да се обновят по време на полета. JSM вече са избрали Норвегия, САЩ, Австралия, Япония и Германия. Торд Аслаксен, който ръководи отдела за изтребители в норвежката агенция за военни доставки, още през октомври 2025 г. призова Дания да купи JSM и нарече комбинацията от нея и F-35 „оръжие на велика сила във формат за малка държава“ в интервю за DR.

Anthem е залог от съвсем друг вид. Covenant е основана през 2024 г. със седалище във Вашингтон, докато нейното дъщерно дружество действа в Израел. Ракетата ѝ все още не е използвана в бой и не е приета на въоръжение в американската армия, която я провежда тестове с нея по силата на отделно споразумение. Демонстрацията е планирана за фискалната 2027 г. Компанията не оповестява обсега. Тя не потвърждава стойностите между 1200 и 1500 км, които се тиражират в медиите. Обявен е над 200 кг полезен товар. По думите на компанията при пълно серийно производство цената ще е 6-цифрена сума в долари за ракета, а не милиони долари, колкото обикновено струват сходните западни крилати ракети. Ракетите за Дания ще се произвеждат в Германия, съобщи Reuters. Covenant строи завод в Саксония, в района на Лайпциг. През септември ръководството ѝ каза пред dpa, че производството за европейските клиенти там ще стартира догодина. През първата година се предвиждат 1000 ракети, а след това – до 5000 годишно. Доставките по първия договор с европейски клиент ще започнат в първото тримесечие. Брус обясни избора на толкова млада компания с препоръката на началника на отбраната: Covenant „има способността да доставя бързо“ и е икономически ефективна, каза той пред TV 2. Специализираното датско издание OLFI определи Anthem като най-изненадващия избор в поръчката.

Новото тук не е самото наличие на ракети с голям обсег. В началото на 2025 г. Дания поръча от Kongsberg ракети NSM на стойност 2 млрд норвежки крони за фрегатите от класа Iver Huitfeldt на мястото на ракетите Harpoon, предадени на Украйна. NSM, чийто обсег достига над 185 км, може да поразяват цели в морето и на сушата, но остава основно оръжие на флота срещу кораби. JSM и Anthem са първата покупка по отделна програма за далекобойни прецизни оръжия, проектирани за нанасяне на удари срещу цели в дълбочина на сушата. Принципното решение за тази програма правителството взе на 17 септември 2025 г. по препоръка на началника на отбраната Михаел Вигерс Хюлдгор. Премиерът Мете Фредериксен тогава се аргументира така: „Трябва да можем убедително да възпираме нападения срещу Дания и НАТО, а за това не стига силна противовъздушна отбрана“. Барбин тогава нарече придобивките „безумие“. Още през февруари 2025 г. след дълги години на съкращения, Фредериксен призова въоръжените сили: „Купувайте, купувайте, купувайте“.

Ден преди обявяването на покупката Копенхаген направи и друга стъпка, свързана с далекобойните ракети. На 21 октомври Министерство на бизнеса гарантира заем от около 100 млн. евро за дъщерното дружество на украинския производител Fire Point, което строи завод за твърдо ракетно гориво във Войенс, до авиобаза Скрюдструп. Изграждането на завода закъснява с година, а той трябва да заработи в края на 2027 г. С тези две решения страната се включва в осигуряването на далекобойно въоръжение в две конкретни роли: като купувач за собствените си сили и като домакин на производство на гориво за украинските ракети.

Покупката променя същността на датската отбрана, а не само нейния обем. Досега Дания нямаше оръжие, проектирано за удари по щабове, пускови установки и складове дълбоко в тила на нападател. JSM и Anthem са създадени точно за това. Самото правителство описва промяната с тези думи: Фредериксен посочи през 2025 г., че силната ПВО не стига, а на 22 октомври Брус посочи притежаването на способности за нанасяне на ответен удар като критични. На тази оценка обаче противостоят и конкретни факти. Засега способността е налице единствено в договор, а не като наличен арсенал: броят на ракетите, сумата и графикът са тайна. Наземният компонент зависи от завод, който още не е започнал серийно производство, и от ракета, която не е изпитана в бой. Затова наземният компонент много вероятно няма да е в Дания преди 2027 г.

Първата проверка ще дойде от Саксония. Ако немският завод на Covenant започне доставки през първото тримесечие на догодина, както твърди компанията, датските наземни ракети могат да пристигнат още на същата година. Ако срокът се измести, наземният компонент ще съществува само като договор още дълго, а за JSM министерството не дава срок изобщо.

Над 176 000 тона гориво заминаха от южнокорейски пристанища за Русия

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,яВъздушен изглед от дрон към петролен танкер, преминаващ под мост в Пусан, Южна Корея. 📸 Снимка: Guardian Design

🇰🇷🤝🇷🇺 Над 176 000 тона предимно дизелово гориво са натоварени през юли и август в пристанища в Южна Корея на 7 танкера, извършили общо 14 курса до Далечния изток на Руската федерация. Това сочи анализ на пристанищни записи и данни от проследяване на морския трафик, публикуван от The Guardian на 6 октомври. Три от корабите попадат под санкционния режим от Обединеното кралство и Европейския съюз, а един от тях е приел товара си с трансфер кораб-кораб в териториалните води на Република Корея. При този метод горивото преминава между два съда на котва, без кораб да влиза в пристанищен терминал, и по този начин произходът на товара може да стане по-труден за следене.

Най-големият превозвач, санкционираният „Layla“, е направил два курса от Улсан в югоизточната част на страната до Владивосток. Тръгнал е на 19 юли и 10 август и превозил общо 57 000 тона дизел. При първия курс корабът съобщава на южнокорейските власти, че отива до Владивосток, а при втория заявява Ниигата в Япония. Санкционираният „Astoria“, плаващ под руски флаг, е включен в санкционен списък на Австралия, е натоварил на 1 август в Улсан почти 11 000 тона, заявил е Япония като крайна дестинация и е отплавал за Владивосток. Третият санкциониран кораб, „Chongchon“, изобщо не е акостирал. В началото на август той е приема 26 000 тона от несанкционирания танкер „Celeste I“ на котва край пристанище Йосу в южната част на страната и поема към Владивосток, след като заявява Сингапур. Собствениците и управителите на тези четири кораба не са отговорили на запитванията на The Guardian.

Според Kpler сред купувачите са руската държавна петролна компания „Роснефт“, която е под санкции на Обединеното кралство, САЩ, ЕС и Австралия, и руската група NNK, чийто собственик Едуард Худайнатов и дъщерна компания „ННК-Ойл“ са в британския санкционен списък. Остава неясно кой е притежавал или продал товара: южнокорейските пристанищни записи не го показват.

Wood Mackenzie Maritime Research обяви в публикация от 13 август основния износител по оста Южна Корея–Русия: китайския търговец Evo Petrochemicals. От юли той е изнесъл над 81 000 тона дизел и керосин от търговските си резервоари в Улсан, 58 000 тона през юли и 23 000 през август, от които 10 700 тона керосин. Товарите са отишли до Находка, Владивосток и Восточни, а Evo разполага с около 98 000 тона складов капацитет в терминала Ulsan Energy Terminal. По оценка на Wood Mackenzie стоката е купена от други търговци и произхожда основно от Южна Корея, Япония и Китай. Guardian не споменава Evo, докато оценкатз на Wood Mackenzie и анализът на The Guardian обхващат различни обекти: първата разглежда един терминал, а вторият – седем танкера, натоварени в няколко пристанища. Публикуваните данни не показват при кои от 14-те курса товарите са дошли от резервоарите на Evo.

Потокът беше описан на 7 август и от Ройтерс, който цитира информация на Kpler и Vortexa за почти 30 000 тона рафинирани горива, натоварени в Улсан към края на юли на най-малко два танкера за къси разстояния към руския Далечен изток, и нарече търговията необичайна. Министерство на търговията, промишлеността и ресурсите на Южна Корея отказа коментар. Като по-ранна пратка от Североизточна Азия към Руската федерация посочва, по информация на Kpler, 22 000 барела авиационен керосин от Йосу до Владивосток през февруари 2022 г. Още през юли агенцията писа за готвена пратка от поне 200 000 барела реактивно гориво с произход от Япония през Южна Корея; търговски източници по-късно казаха, че не се е състояла, а властите в Токио заявиха, че забраната за износ на авиационни горива за Русия обхваща и пратките през трети страни или с претоварване в морето.

Reuters свързва вноса с украинските удари по руската енергийна инфраструктура, а Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна твърди, че Русия е принудена да внася горивни продукти. Преработката на петрол спадна през юни до най-ниското си ниво от над 20 години, а производството на дизел е 30% под миналата година, според Международната агенция по енергетика (IEA). Wood Mackenzie оцени, че морският износ на руски дизел през юли е спаднал до рекордно ниските 210 000 барела дневно, 70% под средното за 2025 г. Русия, която обикновено е нетен износител на дизел, забрани износа през юли. На 16 септември Reuters съобщи, като се позова на три източника от бранша, че петролни рафинерии на „Роснефт“ в Сизран и Саратов са спрели работа след украински удари, а ремонтът на основната инсталация в Сизран, с около 71% от капацитета на завода, може да отнеме най-малко месец.

През август Русия е внесла по море 368 000 тона петролни продукти, над 7 пъти повече спрямо юли и най-много от началото на пълномащабната инвазия, според финландския аналитичен център CREA, основани на данни на Kpler. От тях 112 000 тона, или 31%, идват от Южна Корея, на второ място след Индия. Числата 112 000 и 176 000 тона описват различни величини: първото е руският морски внос от Южна Корея за август, а второто – натоварените в Южна Корея количества през юли и август според анализа на Guardian.

Южна Корея изпраща на Киев хуманитарна и небойна подкрепа, включваща каски, разминираща техника, бронежилетки, а през 2023 г. обеща 2,3 млрд. долара подкрепа, предимно като заеми. Сеул не извършва директни доставки на оръжие за Киев, в съответствие с практиката си да не снабдява със смъртоносни оръжия страни във война, и отдавна търси баланс между помощта за Украйна и своето желание да подобри отношенията си с Русия, която от своя страна е заявила интерес към поднвяване на връзките, включително търговските. Натоварените количества започнаха да нарастват през юли, когато президентът Ли Дже Мьон обеща на срещата на върха на НАТО в Турция 100 млн. долара за възстановяване на Украйна.

The Guardian не открива нарушение на южнокорейското право: мерките срещу Русия се опират основно на износен контрол над стоки като промишлени машини, електроника и превозни средства. Министерството на външните работи на Руската федерация не се произнесе по пратките и по санкционираните танкери. В писмено изявление то заяви, че правителството подкрепя и активно участва в международните усилия за прекратяване на войната и че е разширило контрола върху износа за Русия извън стратегическите стоки, така че да обхване и 1402 нестратегически артикула с висок риск от пренасочване към военна употреба. Британското външно министерство не отговори на въпросите за санкционираните танкери, зареждани в Южна Корея, и за това дали случаят е повдигнат пред Сеул.

Двама от партньорите на Сеул вече направиха изключения изключения за енергийните му доставки. През март, когато войната на САЩ и Израел срещу Иран затвори Ормузкия проток, Южна Корея намали износа на определени горива и внесе руска нафта по силата на предоставено от САЩ освобождаване от санкции. На 1 октомври Обединеното кралство временно освободи съществуващите газови договори на страната от забраната за морски услуги за руски втечнен природен газ, която влиза в сила през януари 2027 г.

Фактите водят до три конкретни извода, които не зависят от неясния собственик на товара. През август Сеул е втори по обем източник на руския морски внос на нефтопродукти след Индия. Санкционният статут на 3 от 7 кораба не е попречил да заредят в южнокорейски териториални води и пристанища, а местното законодателство не е нарушено, смята The Guardian. И всеки от трите санкционирани плавателни съда е заявявал поне по веднъж друга дестинация, въпреки че е плавал в посока Владивосток: Ниигата за „Layla“, Япония за „Astoria“ и Сингапур за „Chongchon“.

Айзък Леви, анализатор в CREA, коментира: „Шокиращо е, че танкери под санкции на ЕС са зареждали гориво в пристанища на Южна Кореея и са го откарвали в Русия. Това подкопава санкционния режим и подкрепата на Южна Корея за Украйна.“

Покривите на Институтска, оловната картеч и 12 години дела

🇺🇦🏢⚖️ От покривите на две жилищни сгради на кръстовището на Институтска и Шовковична в Киев бойци на специалното звено „Беркут“ стреляха надолу по шествието и хвърляха гранати в тълпата. По-късно същия ден демонстранти се качиха на покривите, прогониха ги с пиротехника и издигнаха украинско знаме. Сградите с номера 17/5 и 22/7 се намират на под 300 метра от Върховната рада на Украйна. Тези огневи позиции са описани в съдебен протокол по показанията на човек, който същия следобед губи почти изцяло зрението на едното си око.

Олександър Никитюк излиза от метрото към Майдана около 13 ч. на 18 февруари 2014 г. и застава на улица „Институтска“ във веригата от хора, които подават тухли. Към 15 ч., докато се намира близо до Кловския спуск, пластмасов куршум го улучва в дясното око. Следват две операции; зрението на пострадалото око остава под 10% и той вече не може да шофира. Осем години по-късно, на 2 февруари 2022 г., Никитюк дава показания пред Дарницкия районен съд в столицата по делото срещу Владислав Лукаш, бивш командир на харковския батальон на „Беркут“, и посочва на картата откъде е стреляно: от автомобил на кръстовището на Институтска и Шовковична и от двата покрива над него. „На покривите на сгради 22/7 и 17/5 също имаше беркутовци. Те по същия начин стреляха и хвърляха гранати в тълпата“, казва той.

Използваното там оръжие е „Форт-500Т“ – помпова гладкоцевна пушка с калибър 12/76, произвеждана от украинското предприятие „Форт“ за нуждите на Министерството на вътрешните работи. С какви боеприпаси са били зареждани тези пушки на 18 февруари установява Държавното бюро за разследвания: командирът на лвовския „Беркут“, действайки по указание на ръководството на столичната милиция, нарежда на своите подчинени да получат патрони с оловна картеч, да ги заредят в помповите пушки и да водят безразборна стрелба по активистите до изчерпване на боеприпасите. Наред със стрелбата по тълпата са използвани и светлинно-звукови гранати с руски произход, които не са преминали проверка за безопасност.

Преминаването към друг тип боеприпаси очевидно не става едновременно във всички подразделения. Никитюк е улучен с пластмасов куршум около 15 ч., докато по същото време и на същото място други пушки вече са заредени с оловна картеч. Ротният командир на харковския отряд Виктор Шаповалов признава вината си през октомври 2016 г. и свидетелства, че Лукаш е раздал на служителите патрони с оловна картеч вместо гумени куршуми. Указанието идва от ръководството на столичната милиция и се предава по командната верига до отделните командири. Така срещу едно и също шествие, по едно и също време, са използвани различни видове боеприпаси.

Шествието тръгва в 8:30 ч. към Върховната рада с искане парламентът да върне конституцията от 2004 г. Към 11 ч. Мариинският парк и съседните улици вече се превръщат в арена на сблъсъци. Според Държавното бюро за разследвания на 18 февруари командването на лвовския батальон е способствало за убийството на трима активисти и за причиняването на телесни повреди на 100 протестиращи, 10 от които са получили огнестрелни рани. В периметъра между Институтска, Мариинския парк и Дома на офицерите този ден загиват Володимир Кищук – прострелян в главата, Игор Сердюк – с изстрел в лицето, и Сергий Шаповал – с две огнестрелни рани; Андрий Корчак и Артем Мазур са пребити в парка, Анатолий Нечипоренко и Иван Наконечний – на самата Институтска, а Сергий Дидич е блъснат от камион.

Колко души загиват на 18 февруари зависи от методиката на броене. Списъкът на Небесната сотня посочва 22 души с тази дата на смъртта; Националният мемориален комплекс изброява 17 загинали в сблъсъците и още 14, починали по-късно от получените рани; обвинителният акт от 20 февруари 2026 г. отнася 12 убити и над 130 ранени към нощния щурм срещу 19 февруари. За целия период от 18 до 21 февруари ведомството отчита 82 загинали, 71 от които демонстранти, и 622 ранени.

Стрелбата от двата покрива не е обособена като самостоятелен епизод в нито едно публично съобщение по делата. Тя е документирана от свидетелски показания. Делото срещу Лукаш за събитията от 18 февруари се разглежда в Дарницкия районен съд от 2016 г. и включва общо 107 пострадали. Досъдебното производство приключва още същата година, след което материалите са прехвърляни между съдилища, връщани обратно в прокуратурата, а разглеждането е многократно отлагано заради отводи. Обвинението към командира на лвовския отряд „Беркут“ Ростислав Пацеляк и помощник-началника на щаба Микола Старосилцев е внесено в съда през април 2024 г. по чл. 115 и 258 от Наказателния кодекс – за умишлено убийство и терористичен акт. Старосилцев, по указание на командира си, е присвоил и укрил огнестрелното оръжие, за да затрудни извършването на балистични експертизи. Пацеляк има руско гражданство и вече е лишен от украинското. На 20 февруари 2026 г. бюрото внася в съда обвинителния акт срещу тях и Лукаш за събитията от нощта на 18 срещу 19 февруари, а същия ден уведомява за подозрение и бившия началник на Генералния щаб от времето на Виктор Янукович.

За събитията от 20 февруари – два дни по-късно – вече има присъда. На 18 октомври 2023 г. Святошинският районен съд в Киев осъжда Олег Янишевски на доживотен затвор, Павло Аброскин и Сергий Зинченко на по 15 години задочно и Олександър Маринченко на 5 години, които вече е излежал в ареста; Сергий Тамтура е оправдан по всички обвинения. Тримата, осъдени задочно, напускат Украйна при размяна на пленници през декември 2019 г. и не се връщат обратно. От 26-те служещи в сборната „черна рота“ на киевския „Беркут“ в Украйна остават двама. Още през 2017 г. 15 души, свързани с разстрела на Институтска, са получили руско гражданство. Сергий Кусюк, командвал репресиите на 30 ноември 2013 г. срещу студентите, е полковник и началник на ОМОН в Москва, осъден задочно, без да е изтърпял и ден от присъдата си; Дмитро Садовник е заместник-началник на управление на Росгвардия в окупирания Крим.

Към 20 февруари 2025 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна отчита по делата за Майдана 550 лица, уведомени за подозрение, 495 обвинителни акта, внесени в съда, както и 68 осъдителни присъди. Това дава частично обяснение защо стрелбата от покривите досега остава документирана преди всичко от показания на свидетели. Разследващите изграждат производствата около командири и епизоди с най-плътна основа от доказателства – там, където разполагат с балистични експертизи, открити стрелци и оцелели очевидци на конкретните изстрели. За междинни огневи позиции като тези по покривите публично не е известно да има същата комбинация от доказателства, а оръжието на един от участвалите батальони е присвоено и укрито именно с цел да бъде затруднена балистичната експертиза.

Израел получи без церемония в Кил подводницата INS Drakon от TKMS

🇮🇱⚓🇩🇪 Без церемония и външни зрители подводницата INS Drakon беше предадена на Военноморските сили на Израел на площадката на TKMS в Кил, след което на следващия ден излезе в открито море за първи път под израелско командване.

Нито германският производител, нито Министерство на отбраната на Израел пуснаха публично изявление за извършеното предаване: единственият външен признак, отчетен от немското издание marineforum, беше необичайното присъствие на брегови патрулен катер в акваторията. Така най-голямата подводница, която е строена в Германия от Втората световна война насам, смени притежателя си, без някой да произнесе дума за нея.

INS Drakon е шестата и последна лодка по програмата, започнала през 1990 г., и заключва класа „Долфин II“. Тя обаче почти не прилича на своите предшественици. При дължина от 73 до 74 метра нейният корпус е над 4 метра по-дълъг от този на „Танин“ и „Рахав“, влезли в строй съответно през 2014 и 2016 г. и с 15 метра над първото поколение израелски подводници, чиито първи два корпуса Берлин плати изцяло като компенсация след войната в Залива и които влязоха в строй през 1999 и 2000 г. Рубката е осезаемо по-едра от тази на предшествениците, а TKMS описва резултата като изцяло нов проект, не като поредна серийна единица.

Точно този допълнителен обем държи вниманието на военноморските експерти над година. Удебелената рубка създава вътрешно пространство, за което някои отбранителни издания допускат вертикална пускова установка: между 2 и 8 шахти за крилати или балистични ракети с голям обсег, според оценка на Defense Express. Нито Израел, нито TKMS са потвърдили подобни конфигурация. Останалите допускания за същия обем са по-скромни и също остават непроверени: отделение за пуск на подводни и въздушни безпилотни апарати, разузнавателна апаратура или снаряжение за бойни плувци. Общото между всички версии е, че мълчанието трае вече две години, откакто корпусът се вижда във вода, и че никой от участниците не го е прекъснал.

Чуждестранни експерти от 20 години насам приемат, че израелските подводници от въпросния клас носят крилати ракети, способни да носят ядрени бойни глави, и че именно те са морското рамо на израелското ядрено възпиране, т.е. средството, което оцелява след първи удар по сушата. Израел не потвърждава и не опровергава: политиката на неяснота по ядрената тема не прави изключение за флота. Вертикалните шахти биха увеличили залпа и обсега на това рамо, но остават извън потвърденото.

Потвърденото въоръжение е достатъчно необичайно и без шахтите. В носа INS Drakon носи 10 торпедни апарата, шест от които с калибър 533 мм и четири с калибър 650 мм. Големият калибър е истинска рядкост в западното корабостроене и се среща почти само при израелските лодки: през него минават тежки ракети, мини, транспортни средства за бойни плувци и подводни апарати, т.е. товари, които стандартният апарат не побира. Останалите характеристики са известни в диапазон, не като число. Подводното водоизместване се оценява между 2400 и 3000 тона, скоростта под вода надхвърля 25 възела, работната дълбочина е поне 350 метра, а екипажът наброява около 35 души с места за още 10. Задвижването е дизел-електрическо.

Хронологията на строежа обяснява част от секретността. Израел поръча плавателния съд през 2011 г., килът беше положен през 2012 г., а първото спускане на вода беше извършено още през 2017 г. Тогава проектът бе преосмислен: корпусът беше разрязан и удължен, а подводницата беше спусната повторно на вода чак през август 2023 г. Кръщенето се състоя на 12 ноември 2024 г. в Кил, морските изпитания започнаха през юли 2025 г., а предаването закъсня с година от обявения срок. От полагането на кила до него минаха 14 години, необичайно дълго дори за дизел-електрическа подводница. За цената се предполага, че възлиза на между 550 и 650 млн. евро, значителна част от които покрива германското правителство.

В деня на кръщенето TKMS официално започна строежа на 1-вата от 3 подводници клас „Дакар“ за Израел, поръчани за около 3 млрд. евро, с доставки в началото на следващото десетилетие. INS Drakon вероятно е служил като изпитателна платформа за решения, предназначени за тях: новият клас ще носи анаеробна енергийна установка и способност за противокорабни и балистични ракети.

Интересът на Москва към подводницата е силен. През юни 2024 г., докато INS Drakon участваше в изпитания във водите на Килския залив, руският флот прати два разузнавателни кораба да я проследят: „Сибиряков“, формално хидрографски кораб с теглена сонарна антена, и „Василий Татишчев“ от проект 864. Изпитанията са най-уязвимият период за всяка нова субмарина, тъй като чуждият флот има възможност да запише акустичния ѝ портрет, преди тя да се е научила да се крие. Такъв запис върши работа години наред: шумовата картина на конкретен кораб е негов отпечатък и позволява той да бъде разпознат при по-късна среща в друго море. За сравнение, за наблюдение над едно от най-мащабните учения на НАТО в Балтийско море, BALTOPS, руският флот отдели един-единствен съд, отново „Татишчев“.

Междувременно руската разузнавателна флотилия понася натиск от съвсем друг характер. Черноморският „Иван Хурс“, първият сериен кораб по проект 18280 и един от двата построени, е поразяван три пъти: през май 2023 г. от украински морски дрон, през март 2024 г. с ракета и на 26 април 2026 г. от ударни дронове на Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна. Сателитните снимки от тази година показват разрушена част от ходовата рубка, повреден комин, мачта без антенни системи, обвита в скеле, липсваща апаратура на кърмата и маскировъчна мрежа върху носовата палуба. Корабът е застанал на котва в Севастопол в окупирания Крим и не изпълнява задачи. Това е тежка загуба за способностите на Москва за военноморско разузнаване: проектът е строен в две единици, всяка от които снабдява флота с прихващане на радиосигнали и релейна връзка, така че извеждането на едната намалява наполовина този капацитет.

За израелския флот новото попълнение идва в момент, в който подводниците изпълняват и демонстративна роля. Три дни преди предаването в Кил, субмарина от клас „Долфин“ изплува на повърхността на Червено море точно пред южния пристанищен и курортен град Ейлат, туристи я заснеха, а военната цензура пусна кадрите за публикуване без забавяне. Според израелското издание Ynet показването на подобно място е преднамерен сигнал: то демонстрира, че израелският флот може да заеме позиция непосредствено пред бреговете на Иран или хутите в Йемен.

INS Drakon се очаква да довърши изпитанията си под израелски флаг в Балтийско море, преди да отплава за Хайфа в края на лятото. Дотогава твърдите данни за най-необичайната израелска подводница са дължината на корпуса, размерите на рубката и 10-те торпедни апарата в носа. Всичко останало се премълчава от двете страни.

📸 Снимка: INS Rahav, подводница от клас Dolphin-II, заснета по време на морските ѝ изпитания във Вилхелмсхафен, Германия, през юли 2014 г. (Ein Dahmer/Wikimedia Commons)

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Украински удар превърна руска огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ в горящи отломки.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха ТОС-1А „Солнцепьок“, тежка огнехвъргачна система на руската армия, която е сред най-унищожителни оръжия с малък обсег в нейния арсенал. Това съобщи днес 10-и армейски корпус на ВСУ.

Видеото, публикувано от пресслужбата на корпуса, показва как военнослужещи от 43-та бригада локализират руската система и нанасят прецизен удар по ТОС-1А, при което тя се възпламенява и изгаря на място.

ТОС-1А е тежка реактивна система за залпов огън, проектирана да изстрелва термобарични ракети с калибър 220 мм. Руската армия я използва за огнева поддръжка с висока интензивност, особено по време на щурмове срещу укрепени позиции и концентрирани цели в близост до линията на фронта.

Термобаричните боеприпаси създават мощни взривни ефекти с висока температура, което превръща системата в изключително смъртоносно оръжие, особено в застроени райони, окопни мрежи и защитни крепости.

„Точната работа, хладният разчет и професионализмът на нашите военни намалява огневата мощ на врага всеки следващ ден“, гласи изявлениет в социалните мрежи. По-рано отряд „Лазар“ от Национална гвардия на Украйна унищожи три самоходни артилерийски установки 2С7 „Пион“ с 203-милиметров калибър, и тежка огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ по време на прецизна операция с дронове в Луганското направление.

Председателят на Държавната дума нарече антивоенните емигранти „псевдограждани“ и заплаши с наказателни дела

🇷🇺 Вячеслав Володин, председател на Държавната дума на Руската федерация, заплаши с наказателно преследване всички негови съграждани, които са напуснали страната заради войната срещу Украйна, описвайки го като „псевдограждани“, съобщи днес The Moscow Times.

Според Володин онези, които са „напуснали, обиждали защитниците ни, вредяли на държавата, помагали на вражески страни, финансирали Въоръжените сили на Украйна“, ще се изправят пред съдебни производства. Той допълни, че силовите структури „недвусмислено ще реагират на пристигането“ им обратно в страната.

Председателят на долната камара на руския парламент уточни, че това не се отнася до руснаци, напуснали страната без публично изразена позиция срещу воймата, въпреки че по думите му и за тях е възможно да се появят някои „усложнения“.

Изказването му съвпадна с деня, в който Държавната дума прие на второ и трето четене законопроект, който разширява правомощията на президента Владимир Путин за изпращане на въоръжените сили на страната зад граница, включително в случаи, когато руски граждани са задържани или преследвани от чужди юрисдикции, които Москва не признава. Мярката беше подкрепена с 384 гласа „за“ и нито един „против“. Законът променя федералните закони за гражданството и отбраната и е представен в мотивите си като защита срещу действия на „неприятелски чужди държави“.

Украински дронове поразиха нефтената база на Феодосия в окупирания Крим.

🔥 Украински дронове нанесоха нов удар по нефтената база край град Феодосия в окупирания Крим, съобщи местният Telegram канал „Кримски вятър", според когото ударът е бил нанесен около 01:00 ч. след полунощ местно време.

Съобщава се, че преди взрива над Стари Крим, град на около 25 км западно от Феодосия, са били засечени най-малко три дрона, които са били насочени в посока на пристанищния град. Попаденията са предизвикали пожар, който бързо се е разпространил, но това по никакъв начин не е ускорило пристигането на пожарните служби.

Telegram каналът Supernova+ публикува видео от градски камери, фиксирали момента на удара, и потвърди, че два от резервоарите на нефтобазата са обхванати от пламъци. Едновременно с удара по Феодосия беше поразен и обект в окупирания Луганск, макар че към този момент нямам конкретни сведения за характера на целта и нанесените щети.

Нефтената база на Феодосия е най-голямото хранилище на полуострова с капацитет до 250 000 тона гориво и служи за прехвърляне на петролни продукти между жп, морски и автомобилен транспорт, според сведения на Kyiv Independent. Обектът е бил многократна мишена на ракетни и дронови удари. През октомври 2024 г. и октомври 2025 г. украински безпилотни самолети предизвикаха мащабни пожари, като при последния бяха поразени поне пет резервоара, припомня The Moscow Times.

Назначеният от Кремъл ръководител на окупационните власти Сергей Аксьонов потвърди предишните атаки, като заяви, че противовъздушната отбрана е свалила над 20 вражески дрона, но не е успяла да предотврати пораженията.

Систематичните удари по горивната инфраструктура на Крим са част от мащабната украинска стратегия за прекъсване на логистичните вериги, снабдяващи руските въоръжени сили на полуострова. Само преди два дни украинската армия потвърди директни попадения по нефтения терминал „Шесхарис" в пристанището на Новоросийск – съоръжение, отговорно за обработката на около 20% от руския износ на петрол по море, при което се запалиха най-малко четири резервоара.

📽️ Видео: Емоциите на руски летовници, жители на Москва, пристигнали в Крим за Великденските празници, след като минават покрай резервоари за гориво, изпепелени от поредния украински удар по нефтобазата. На видеото може да бъде видян и руски зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, покрит с ламарина.

Един срещу десет: Украински войник удържа 10 руснаци и докарва истерия на руски командир

📸 Снимка: Генеральний штаб ЗСУ/украински генщаб 🔗

Забележителни кадри се появиха в социалните мрежи, показващи украински войник, който успешно се справя с група от десет руски военни докато защитава позицията си и чака да се появят подкрепления. Видеото бе разпространено от 8-ми батальон, влизащ в състава на 10-та отделна десантна бригада "Еделвайс" 🔗.

На него се вижда как украинецът съвсем сам хладнокръвно удържа с гранати и картечница 10 руски войници, които пълзят около окопа и всячески се опитват да го достигнат. Най-забавното е, че се чуват репликите на руският командир, който тотално изпуска нервите си, наблюдавайки какво се случва - неговите напътствия са прехванати от украинците.

От другата страна, отляво, отляво, някой трябва да мине и просто да го довърши. Влезте там и убийте този един-единствен боклук, който седи там. (...) Засипете го с гранати.(...) Вие десетимата не сте ли в състояние да довършите един, който се е скрил там? Настъпвайте заедно от няколко страни, а не да чакате да хвърли върху вас всичко? Толкова ли не можете да го направите? (...) Вас един човек ви удържа! Един! Десетима!"

крещи руският командир напълно отчаян.

В крайна сметка украинецът се измъква невредим от битката, докато руснаците дават загуби - убити и осакатени. Украинецът дочаква подкрепленията с дронове и артилерия. Битката се е състояла още през декември.

Внимание! Видеото не се препоръчва за деца под 18 години.

📸 Кадри: 10 ОГШБр «Едельвейс» 🔗
Превод и субтитри: WarTranslated (Dmitri) (@wartranslated) / X 🔗