🇩🇰🚁 Руска фрегата е изстреляла две сигнали ракети към хеликоптер на Военновъздушните сили на Дания над международни води край остров Фалстер, съобщи командването на Въоръжените сили на Кралство Дания. По негови данни едната ракета е преминала в близост до машината. Случаят беше оповестен още същата вечер, като няма пострадали членове на екипажа или повреди по хеликоптера.
Инцидентът е станал в 23:02 ч. на 14 септември. Хеликоптерът Fennec – лека машина за наблюдение и транспорт от ескадрила 724 в авиобаза Каруп – е изпълнявал задача, която командването определя като рутинно фотографско документиране на руския боен кораб. Военните поясниха, че изстреляните ракети са пиротехнически изделия и служат за привличане на внимание в морето, но не уточниха техния вид.
Заснемането е част от установена практика за наблюдение на руските военни дейности в Балтийско море. То позволява да се документират самоличността на преминаващия кораб и видимото му оборудване, като допълва данните от радарното наблюдение. За тази задача хеликоптерът се приближава до кораба, за да го заснеме с камера.
Копенхаген не съобщи името и класа на фрегатата, нито подробности за обстоятелствата около срещата. Военните заявиха, че засега ще се въздържат от допълнителен коментар и не са публикували снимките на плавателния съд. Руското посолство в страната не отговори на отправено извън работно време запитване за коментар.
Гедсер е градче на остров Фалстер, при най-южния край на Дания, срещу германския бряг. Южно от него се намира тесният и натоварен морски проход Кадетренден, по който минава маршрут между Балтийско море и датските протоци. Той има значение и за движението на руски военни кораби към Северно море и Атлантическия океан. Дания наблюдава корабоплаването по този маршрут от години.
Преминаването през датските протоци има установена правна рамка. Свързаните с нея актове включват Копенхагенската конвенция от 1857 г. (подписана и от Руската империя) и Кралската наредба от 1976 г. за уреждане достъпа на чужди военни кораби. Правото на транзит обаче е отделен въпрос от поведението по време на среща с летателен апарат за наблюдение. Изявлението описва инцидент по време на заснемане на фрегатата, а не опит тя да бъде спряна.
Министърът на отбраната Йепе Брус определи случая като сериозен и нарече поведението на руския кораб „много непрофесионално мореплаване“. По думите му подобно действие срещу датски военен летателен апарат не е имало досега и то показва по-голяма готовност за поемане на риск.
Министърът на външните работи Ларс Локе Расмусен определи хода като напълно неприемлив и посочи, че то могло да застраши човешки живот. Външното министерство привика руския посланик Владимир Барбин. Правителството даде да се разбере, че на този етап не предвижда други стъпки освен разговора с него и че наблюдателните полети продължават без промяна.
Барбин вече е бил привикван многократно от министерството. През декември 2025 г. това стана, след като датското военно разузнаване приписа на хакерски групи, свързани с Русия, разрушителна кибератака към местно дружество за водоснабдяване от 2024 г. и вълна от атаки чрез претоварване срещу датски сайтове преди местните избори през ноември 2025 г. Тогава посланикът отхвърли обвиненията с аргумента, че не са представени доказателства.
Премиерът Мете Фредериксен нарече действието на фрегатата безразсъдно и го свърза с по-широко руско поведение. „Русия иска да сплаши и да посее раздор“, каза тя. „Отговорът ни е да стоим по-близо един до друг.“
Това изявление идва на фона на тревогите за сигурността в Дания от миналата година. През септември и октомври 2025 г. неизвестни дронове летяха непосредствено над летища и военни обекти в страната, при което международното летище на столицата Копенхаген беше затворено в продължение на 4 часа. Тогава Фредериксен определи случилото се като най-сериозното нападение срещу критична инфраструктура на страната досега.
Макар Брус да определя като безпрецедентно изстрелването на пиротехнически средства срещу датската военна авиация, службите на страната са описвали опасно поведение на руски бойни кораби и преди. На 3 октомври 2025 г. директорът на военното разузнаване Томас Аренкил съобщи за руски бойни кораби, които при преминаване през протоците поемат курс, създаващ опасност от сблъсък с местни съдове. По думите му те насочват към датски хеликоптери и кораби радари за проследяване, а в отделни случаи – и оръжие.
Освен това разузнаването описа заглушаване, причинило обширни смущения в сателитната навигация във въздушното пространство на Дания, както и руски военен кораб, останал на котва в датски води повече от седмица. Тогавашната му оценка беше, че става дума за хибридни действия, а не за пряка военна заплаха.
Спрямо тези описания ключовата разлика при Гедсер е именно изстрелването на пиротехнически изделия към наблюдаващия хеликоптер. Това дава основание случаят да бъде разглеждан като допълнителен риск за екипажа, но не установява само по себе си промяна в руските указания или намерения. Определението „непрофесионално“ не изяснява дали действието е било самоволно, погрешно или съзнателно предприето, но се вписва в период на безпрецедентна ескалация на руските хибридни действия срещу Европа.
Преди 3 месеца беше описан друг случай на близка среща между руски боен кораб и датска наблюдателна платформа. На 25 юни корветата „Съобразителний“ от проект 20380 премина на 200 метра от морски дрон Stormborn X-Wave, пуснал котва югоизточно от Борнхолм за изпитание на сензори на Terma и MyDefence.
Според описанието на случая корветата се е движела с изключена автоматична система за идентификация, т.е. без да излъчва данни за себе си, а след приближаване от нея е бил вдигнат малък разузнавателен дрон, който обиколил датския съд отблизо. Сензорите на Stormborn X-Wave са регистрирали и корветата, и дрона. „Съобразителний“ е свързвана и с ескорт на танкери от руския сенчест флот, използван за износ на петрол в заобикаляне на ценовия таван.
Общото между двата случая е присъствието на датска техника за наблюдение – лек хеликоптер край Гедсер и безекипажна платформа за изпитания край Борнхолм. Описаните им задачи са събиране на изображения и данни. Случаите обаче се различават по характер: сближаването и полетът на дрон не са равнозначни на стрелба с пиротехнически сигнали срещу хеликоптер.
Дали инцидентът от 14 септември ще остане изолиран случай, или ще бъде последван от сходни действия, ще стане ясно през следващите седмици. Назоваването на фрегатата и публикуването на допълнителни подробности биха помогнали за изясняване на конкретния случай, но сами по себе си няма да докажат промяна в руската практика.
Показателна би била и евентуална промяна на датските правила за провеждането на рутинни наблюдения. По-голяма дистанция или ескорт от изтребител са възможни хипотетични мерки, които променят начина на изпълнение на задачите; съпровождането би изисквало и допълнителни ресурси. На този етап обаче такива решения не са обявени и заявената позиция е полетите да продължат без промяна, а най-ключовият въпрос е дали опасното поведение ще се повтори при следващи преминавания, включително през Кадетренден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар