Хегсет отново омаловажи съюзниците в Афганистан, ветеран изреди 14 държави

🇺🇸🎖️🇦🇫 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред кадети в Тенеси, че от 50-те държави в мисията на НАТО в Афганистан в бойни операции накрая са участвали 1-2, и разказа войнишка шега, според която абревиатурата ISAF на нашивката значи I Saw Americans Fighting – „Видях американци да се бият“. Часове по-късно пенсиониран полковник от американската армия, служил в Афганистан, му отговори с поименен списък на съюзниците, с които е воювал рамо до рамо, последвано от кратко обобщение: „Никой НИКОГА не е казвал това!“

Хегсет говори в събота, 17 октомври, в Университета на Тенеси в Ноксвил пред кадети от програмата за подготовка на запасни офицери (ROTC) и пред новобранци. Посещението е част от неговата обиколка „Send Me“, с която министерството приветства младите хора, избрали военната служба. Пълният запис на речта е публикуван в платформата на Пентагона за разпространение на видео и снимки (DVIDS).

„Бях капитан в Афганистан и ходехме в щаба в Кабул, а там имаше 50 знамена. Беше красиво да видиш 50 различни страни, които допринасят за алианса на НАТО и за мисията на ISAF. Само че допринасяха може би 5. Всъщност накрая в бойни действия реално участваха някъде 1-2“, заяви Хегсет. След шегата за нашивката той допълни: „Донякъде е шега, но е деморализиращо, когато усещаш, че това не е споделяне на тежестта, а бреме. Едно е да имаш знаме и да си част от коалиция. Съвсем друго е наистина да имаш способности.“ Оттам Хегсет мина към Европа: според него на САЩ са им необходими съюзници с развита отбранителна индустрия и армии, способни да действат далеч от границите си, а не държави, отслабили въоръжените си сили заради отворени граници и социални разходи.

Отговорът дойде в ранните часове на неделя в Х (бивш Twitter). Арнолд Стронг, който се пенсионира като полковник от армията на САЩ през 2017 г. след 30 години служба, прекарани основно в Афганистан и Ирак, сподели клипа с думите на министъра и заяви, че като майор е оглавявал оперативния и учебен отдел (S-3) на щаб, наставлявал Афганистанската национална армия. „Служих рамо до рамо с войски от Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Ирландия, Полша, Люксембург и дори Монголия!“, написа Стронг. До сутринта написаното събра над 80 хил. прегледа.

Броят на загиналите опровергава министъра по-категорично от всеки личен спомен. Между 2001 и 2021 г. в Афганистан са загинали 3621 военнослужещи от коалицията. От тях 2461 са американци, а близо 1160 са от други страни. Великобритания е загубила 457 души, Канада 159, а Франция 90. Германия е дала 62 жертви, Италия 53, а Дания и Полша по 44. Загиналите не са били охрана на щабовете в Кабул. Британци и датчани воюваха в Хелманд, канадците в Кандахар, нидерландците и австралийците в Урузган, все южни провинции, където талибаните бяха най-силни и където се водеха най-тежките сражения на цялата война.

Пропорционално на населението някои съюзници плащат по-висока цена от САЩ. Дания, страна с 5,5 млн. жители, е загубила 8 военнослужещи на 1 млн. души население, докато за САЩ съотношението е около 7,4. Грузия, която не е част от НАТО, но беше най-големият контингент извън него, има още по-висок показател: 32 загинали при 3,8 млн. души население.

В едно от твърденията си Хегсет е точен. Когато през 2012 г. се намира в Кабул като старши инструктор в центъра за обучение по противобунтовнически действия, НАТО отчита 50 страни с войски в ISAF. Бойната мисия на алианса приключи в края на 2014 г.  След нея в Афганистан остана по-малката мисия за обучение и съветване на местните сили. Част от тези контингенти наистина бяха символични, а много правителства години наред поставяха национални ограничения, които държаха войските им далеч от бойните операции. Командването на мисията често се оплакваше от тях. Сметката на загиналите обаче показва, че не „една или две“, а поне десетина армии са водили сражения и са погребвали свои войници.

Шегата за нашивката не е нова за Хегсет. На 11 юни 2025 г. пред комисията по въоръжените сили в Сената, той я разказа почти със същите думи и обобщи коалицията като „много знамена, но не много способности на терен“. Сенаторът демократ Крис Кунс тогава възрази, че във военните партньори на САЩ в Афганистан „има мнозина, които са служили и са загинали“. Хегсет отговори, че признава загубите на другите държави, но „основната част от усилието е американска“. През януари 2026 г. президентът Доналд Тръмп отиде дори по-далеч в интервю за Fox News, заявявайки как съюзниците от НАТО „бяха малко назад, малко встрани от фронтовата линия“. Британският премиер Киър Стармър определи думите му като „обидни и честно казано, отвратителни“, а италианският премиер Джорджа Мелони изрази изумението на кабинета си. Ден по-късно Тръмп похвали британските войници в Truth Social, когато двамата със Стармър разговаряха по телефона.

Повтарянето на тази история забравя и откъде започна войната. Единственият път, когато НАТО задейства клаузата за колективна отбрана, вписана в чл. 5 от Вашингтонския договор, е на 12 септември 2001 г. – ден след терористичните атаки на Ал-Кайда в Ню Йорк и Вашингтон. Тогава съюзниците обявиха нападението срещу САЩ за нападение срещу всички тях. Мисията, в която Хегсет днес вижда предимно американски военнослужещи и способности, се роди именно от тази солидарност.

България също е сред страните, чиито знамена Хегсет е виждал в Кабул. От 2002 г. до края на 2014 г. в ISAF участват 27 български контингента с общо 9184 военнослужещи, по данни на Министерство на отбраната. 17 от тях са пехотни роти, които охраняват вътрешния периметър на международното летище в Кандахар. Други българи служат в италианската бойна група в Кабул, ръководят въздушното движение на летището в Кабул, работят като инструктори и разузнавателни групи. След края на ISAF страната участва в следващата мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ с до 110 души.

Историята на войната в Афганистан е довод в днешния спор. Хегсет я разказва, за да обоснове натиска над Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана. Дали думите от Ноксвил ще останат реплика пред кадети, или ще прераснат в дипломатически спор като онзи от януари, ще покаже реакцията на съюзниците в Лондон, Копенхаген и Отава през следващите няколко дни. Тогава отново ще се стигне до списъка, който Стронг изреди по памет, и до 1160-те имена, които стоят зад него.

23 дрона от Афганистан за месец: Пакистан отвръща с въздушни удари

🇦🇫✈️🇵🇰 Пакистан отчита 23 камикадзе дронове, изстреляни от територията на Афганистан от началото на септември, поради което е връчил на талибанското правителство протестна нота за „провокативни нахлувания с дронове“. Нотата е предадена на 27 септември, а на следващия ден беше оповестена от говорителят на Министерство на външните работи на Пакистан Саджад Хайдер Хан. Дроновете, които властите в Исламабад показаха като свалени, имат неподвижно крило. На снимки и видеа France 24 разпозна на всеки от показаните апарати двигател DLE55 – едноцилиндров бензинов мотор за големи радиоуправляеми модели. Той се продава свободно, включително в китайската търговска платформа Alibaba.

На 23 септември пакистанската армия свали 8 дрона над северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, според източници от силите за сигурност, цитирани от The News и Express Tribune. 4 от тях са паднали край граничния пункт Торхам на пътя Пешавар-Джалалабад, а другите 4 – в планините около град Кохат. Два от свалените край Кохат са приземени на около 7 км от града от средства за електронна война, без кинетично въздействие. Министърът на информацията Атаула Тарар осъди „умишленото и незаконно нахлуване“, след което на 24 септември обяви въздушни удари срещу 10 цели в Афганистан, от които се предполага, че се изстрелват дронове. Ударите са били „умишлени, прецизни, премерени и съразмерни и строго ограничени до установени военни цели“, написа Тарар в X.

Според същите източници от силите за сигурност дроновете са били изстреляни от постове в провинциите Нангархар и Пактия под надзора на талибаните. Кабул отрича. Говорителят на талибанското правителство Забиулла Муджахид заяви още на 23 септември, че афганистанските сили не са нанасяли удари с дронове срещу Пакистан, а талибанските власти определиха твърденията като лишени от доказателства. Мустагфир Гурбаз, говорител на губернатора на югоизточната афганистанска провинция Хост, обяви, че ударите на 24 септември са поразили няколко места, включително край центъра на провинцията, без жертви.

Ударният дрон с неподвижно крило е безпилотен летателен апарат за еднократна употреба, който поразява целта с директен удар, при което последва детонация. Според експерта по дронове Марк Грозел апаратите имат размер около 2 метра и носят между 0,5 и 1 кг взривно вещество. „Военната им ефективност е много ограничена и могат лесно да бъдат прехванати. Бавни са и летят ниско. Трудно е да бъдат засечени: трудно се забелязват, но веднъж засечени, се свалят лесно“, обясни той пред France 24.

CSIS Missile Threat пише, че иранският ударен дрон „Шахед-136“ (руско название: „Геран-2“) носи между 20 и 50 кг полезен товар. Това е от 20 до 100 пъти повече от заряда, който Грозел приписва на безпилотниците над Пакистан. Двигателят на „Шахед-136“ развива 50 конски сили. DLE55 е двутактов мотор с работен обем 55,6 куб.см. и мощност 5,5 конски сили, т.е. е около 9 пъти по-маломощен.

Грозел допуска два сценария: дроновете да са доставяни от чужда държава или да са „до известна степен самоделни“. „Днес направата на дрон с неподвижно крило вече не е толкова сложна“, каза той. Софтуерът за автопилот, който управлява траекторията, е широко достъпен, двигател и батерия се продават свободно от Alibaba, а корпусът може да бъде отпечатан на 3D принтер или да се изреже от стиропор и дори от балса. Пакистанската изследователка Садия Сулайман от университета „Каид-и-Азам“ в Исламабад написа за The Diplomat на 8 октомври, че талибаните се снабдяват паралелно с търговски платформи, системи, доставяни през регионални мрежи, и местно сглобена и преработена техника. Според нея свързаният с талибанската мрежа „Хакани“ 313-и батальон използва ударните дронове за еднократна употреба, а изстрелванията се извършват от Кандахар, Нангархар, Пактия и Пактика.

Пакистан и талибаните, доскорошни съюзници, се намират в състояние на открит конфликт от 27 февруари, когато министърът на отбраната Хаваджа Мохамад Асиф обяви, че между двете страни вече има „открита война“. Ескалацията започна с пакистанските удари срещу позиции на Техрик-е Талибан Пакистан (TTP) в Афганистан. Известна като пакистанските талибани, TTP извършва нападения на територията на Пакистан от близо две десетилетия и е призната за терористична организация от ООН, ЕС и самия Пакистан, който обвинява афганските талибани, че ѝ дават убежище и подкрепа. Талибаните настояват, че TTP е вътрешен пакистански въпрос. Когато Пакистан, който има въздушно превъзходство над Афганистан, извършва удари срещу предполагаеми позиции на TTP дълбоко на територията на Афганистан, той отговаря със сухопътни атаки и дронове.

Мухтар Вафаи, специалист по Афганистан и талибанското движение, проследява корените на тази връзка до борбата срещу съветската инвазия през 80-те години. Тогава афганци и пакистанци, идващи от едни и същи религиозни училища в Пакистан, заминавали да воюват със съветите. Според него двете талибански групи „вече не могат да бъдат разделени“ и на практика са една група. Като довод той цитира изявление на лидера на TTP Нур Вали Мехсуд, изречени на пущу през 2021 г. няколко месеца след падането на Кабул:

„Не сме две групи. Ние сме една група, с една програма, една идеология и един метод.“

От началото на конфликта талибаните използват малки FPV квадрокоптери, управлявани от оператор чрез картина на живо от бордовата камера. Те носят минохвъргачни мини за удари по позиции на пакистанската армия в погранични райони. По-големите дронове с неподвижно крило имат по-мощни двигатели и според France 24 са потенциално способни да прелетят стотици километри. На 27 февруари, в деня на изявлението на Асиф, Муджахид обяви „успешно проведени“ удари с дронове срещу Исламабад, Ноушера и Аботабад, а пакистански източници споделиха снимки на свалени безпилотници в предградие на столицата. Исламабад е на около 190 км по права линия от Торхам.

Между 27 февруари и 15 март талибаните поеха отговорност за 15 атаки с дронове в столицата и граничния регион Хайбер Пахтунхва, припомня Сулайман. На 13 март пакистанската армия обяви сваляне на „няколко примитивни дрона“, които не са достигнали целите си, сред които и главният щаб на армията в Равалпинди. Отломките ранили две деца в Куета и по един човек в Кохат и Равалпинди.

Септемврийският кръг на сблъсъците започна с атентат в Кохат. На 18 септември, по време на петъчната молитва, взрив избухна в джамията в полицейския комплекс на града, след което в него нахлуха въоръжени лица. Загинаха 21 души, сред тях 15 полицаи, а ранените са над 100, съобщава Express Tribune. Отговорност пое алиансът „Иттехад ул-Муджахидин Пакистан“ (Съюз на муджахидините на Пакистан), в който участват фракции с корени в TTP и се ръководи от базирания в Афганистан командир Хафиз Гул Бахадур. 5 дни след атаката край същия град паднаха 4 от 8-те дрона.

До края на септември Пакистан нанесе 3 серии въздушни удари по цели в Афганистан. При първата, на 21 септември, мисията на ООН в страната (UNAMA) потвърди 3-ма убити цивилни. Втората беше насочена по 10-те цели на 24 септември. При третата, през нощта на 30 септември, бяха поразени провинциите Кунар и Хелманд: Исламабад отчете 22 убити бойци, а UNAMA потвърди 10 убити цивилни, повечето от които деца.

Провинция Хайбер Пахтунхва, където се намират градовете Торхам, и Кохат, въведе извънредно положение на 11 октомври. Президентът Асиф Али Зардари временно отстрани регионалното правителство на партията на затворения бивш премиер Имран Хан по препоръка на федералния кабинет, който отправи обвинения, че „умишлено се оттегля от борбата с тероризма“. Министърът на правосъдието Азам Назир Тарар цитира ръст от 196% на насилието, извършвано от въоръжени групи в провинцията през последните години.

Срещу дронове с двигател за авиомоделизъм и 1 кг бойна глава Пакистан използва средства за електронно противодействие и противовъздушна отбрана, а отговаря с нанасяне на въздушни удари по цели дълбоко на територията на Афганистан. И на 13 март, и на 23 септември той обяви, че дроновете са били спрени, преди да достигнат целите си. Грозел вижда силата на този тип оръжие другаде. Те са евтини и всяка една група с малко ресурси, включително талибаните, вече може да ги произвежда, а ако някой от тях порази училищна сграда или склад за гориво, „последиците могат да бъдат катастрофални“.

„Основната им сила е психологическото въздействие“, казва той. Сулайман вижда и практическа стойност: малките дронове могат да наблюдават позиция, да набележат цел и да изпробват реакцията на ПВО, преди да бъдат използвани за пренос на експлозивен заряд. Докато дроновете падат, преди да достигнат целите си, това въздействие се измерва в протестни ноти и ответни удари отвъд границата. При първото сериозно попадение в такъв обект то би се измервало в жертви.

Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и похвали талибаните

🇷🇺🤝🇦🇫 Руският външен министър Сергей Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и оцени управлението на талибаните досега като „доста успешно“, при откриването на осмото заседание на Московския формат за консултации по Афганистан – механизъм за диалог, действащ от 2016 г. „Мощната военна машина на САЩ и съюзниците от НАТО се сломи пред бойния дух и устойчивостта на афганистанците. Окупаторите бяха принудени да се разбягат. Националното правителство, дошло на власт начело с движението на талибаните, постави територията на страната под контрол и, трябва да се признае, я управлява доста успешно.“

Пасажът завършва мисълта, започнала с отбелязването на годишнина: по думите на Лавров през август се навършват пет години от „освобождаването на страната от 20-годишната западна окупация“. Движението „Талибан“ пое властта през август 2021 г. след изтеглянето на САЩ и НАТО. Като доказателства за неговия успеха Лавров посочи сигурността, борбата с наркотиците и търговията. Силовите структури на страната водят безкомпромисна борба с „Ислямска държава“ и други терористични групировки, продължи Лавров: убити са стотици бойци и са предотвратени няколко нашумели нападения, включително срещу чужденци и посолства. Производството на опиати в страната е спаднало с 90% от 2022 г., посочи Лавров, позовавайки се на оценки на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. По думите му външната търговия с над 100 държави е нараснала през 2025 г. до 14 млрд. долара. Западните страни, добави Лавров, са изолирали Афганистан от международната финансова система „под предлог за защита на правата на човека“ и според него са присвоили националните му банкови активи.

В същата реч обаче Лавров призна, че хуманитарната обстановка „остава сложна“, позовавайки се на данни от ООН, според които през зимата 2026–2027 г. над 17 млн. афганистанци или почти половината население ще се сблъскат с недостиг на храна, а нуждаещите се от помощ се очаква да достигнат 22 млн. Световната продоволствена програма съобщи на 4 август, че 14 млн. афганистанци страдат от остър глад, а дейностите за хуманитарна помощ за годината са финансирани едва на 26%. Числата не съвпадат: Лавров прогнозира за зимата, а програмата описва положението в началото на август. ЮНЕСКО отчете на 11 август, че 2,4 млн. момичета са извън средното образование заради забраната на властите в Кабул.

При срещата си с афганистанския външен министър Амир Хан Муттаки Лавров каза, че „5 години са кратък срок за преодоляване на последиците от много десетилетия окупация, но постиженията на правителството ви са очевидни и ние ги приветстваме“. Русия е първата и към момента единствената страна в света, която официално признава правителството на талибаните. Това се случи на 3 юли 2025 г. Преди това Върховният съд на Руската федерация беше спрял действието на забраната на движението в Русия на 17 април 2025 г.

Седмото заседание беше през октомври 2025 г. Осмото събра Афганистан, Индия, Иран, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан и домакина Русия; Беларус и Египет бяха гости на форума. Той приключи без общо заявление. Специалният пратеник на Кремъл за Афганистан Замир Кабулов обясни, че при изготвяне на документ се е стигнало до „противоречие между нашите афганистански и пакистански колеги“: талибаните възразили, че в текста Афганистан се споменава твърде често във връзка с тероризма. По думите му същите изрази присъстват в текста от 2025 г. Кабул обаче твърди, че оттогава отношенията с Исламабад са претърпели промяна. Форматът остава форум за координация на сътрудничество в региона, добави Кабулов, а не за изясняване на спорове между две държави.

Специалният представител на Пакистан Мохамад Садик заяви на заседанието, че тероризмът продължава да стои в основата на проблемите на Афганистан, че над 4700 пакистанци са били загинали за 3 години от тероризъм с произход от Афганистан, чийто корени се крият във „връзката между режима на талибаните и терористичните групи“. Муттаки отхвърли обвиненията и каза, че няма доказателства пакистанските удари да са елиминирали реални заплахи. На същото заседание Лавров похвали борбата на талибанските власти с терористичните групи, а пакистанският пратеник обвини режима им във връзка с такива групи.

Лавров отново посочи, че е категорично неприемливо да се разполага военна инфраструктура на НАТО на територията на Афганистан и на съседните държави „под какъвто и да е предлог“. На 18 септември 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се опитва да си върне авиобаза Баграм, която американската армия напусна през 2021 г. На 7 октомври 2025 г. общото заявление на седмото заседание определи като неприемливи опитите на държави да разполагат военна инфраструктура в страната и съседните държави. Тази година общ текст няма, така че формулировката не е включена в документ.

Ми-17 с номер 91101 и първите американци в Афганистан след 11 септември

🇺🇸🚁🇦🇫 На 26 септември 2001 г., 15 дни след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, хеликоптер Ми-17 на ЦРУ прелетя над прохода Анджуман в Хиндукуш и кацна в долината Панджшир със 7-членния екип Jawbreaker. Мисията беше едно от първите действия на САЩ в отговор на атентатите. Последвалата война стана най-дългата в американската история. Днес хеликоптерът, който ЦРУ води под номера 9-11-01, е изложен пред централата на агенцията в Лангли, щата Вирджиния. За 25-ата годишнина той е реставриран, съобщи CBS News на 26 септември 2026 г.

По данни на ЦРУ на борда са пътували 7 негови агенти, 3-ма души екипаж и 2-ма афганистански партньори. Водеше ги Гари Шрьон, 59-годишен ветеран от оперативната служба на ЦРУ с 32 години стаж, който на 11 септември беше на седмици от пенсия и говореше дари и пущу. Според реконструкцията на Боб Удуърд в The Washington Post Шрьон трябваше да убеди Северния алианс да работи със САЩ и да подготви идването на американските сили, без подкрепление и с малко спасителни екипи, които биха могли да изтеглят групата при провал. Началникът на Центъра за борба с тероризма на ЦРУ Коуфър Блек му постави задачата и по-кратко: „Имате една мисия. Намерете Ал Кайда и ги убийте.“

Изборът на хеликоптера е част от прикритието. Ми-17 е съветска конструкция, а този екземпляр, по данни на The War Zone, е произведен през 1991 г. ЦРУ го придобива през 90-те години. „И Северният алианс, и талибаните използваха Ми-17“, обясни пред CBS историкът на ЦРУ Роб Байър. „Основната причина да изберем Ми-17 вместо Black Hawk е, че не бие на очи.“ Хеликоптерът трябва да издържи и височината: проходът Анджуман е на около 4400 метра, а според Байър Ми-17 е „един от малкото хеликоптери, които наистина могат да минат над този проход“. „Бяхме много тежки“, спомни си Шрьон на церемонията през 2019 г.: хората, оръжието, горивото и боеприпасите натоварваха машината до предела ѝ.

Полетът от Узбекистан продължи 2 часа и половина. Територията под маршрута се смята за контролирана от алианса, но според разказа на Удуърд всеки талибан с преносим зенитен ракетен комплекс Stinger или зенитна установка ЗУ-23 на някой връх можеше да свали хеликоптера. Машината нямаше и транспондер, за електронно разпознаване от американските самолети, затова екипажът импровизира. По горната страна на хоризонталния стабилизатор изписва „USA“ и американски флаг, които пилотите виждат отгоре, а от земята не се вижда; синя боя няма и флагът остава недовършен. От двете страни на фюзелажа стои „607“, позивна на афганистанския пилот от първия полет. Номерът помага на хеликоптера да минава за такъв на Северния алианс и позволява на съюзните пилоти да го разпознават като свой. На опашната греда, в по-малко видно черно, екипажът нанася и „91101“.

Jawbreaker каца в 15:00 ч. местно време на площадка на около 110 км северно от Кабул, дълбоко навътре в територията на алианса. Два дни преди 11 септември атентатори на Ал Кайда убиха военния му командир Ахмад Шах Масуд, който е наследен от генерал Мохамед Фахим. Шрьон носи 3 млн. долара в стодоларови банкноти. Още на същата вечер той изважда 500 000 долара на масата пред инж. Мохамед Ариф Савари, началник на разузнаването и сигурността на алианса, а на следващия ден още 1 млн. пред Фахим и външния министър Абдула Абдула. Фахим разполага с около 10 000 бойци, много от тях зле въоръжени, но отговаря с въпрос: „Кога започва войната?“ Скоро Шрьон поиска от централата още 10 млн. долара и ги получи.

Отговорът на въпроса идва на 7 октомври, когато САЩ и Обединеното кралство започват въздушни удари. До средата на месеца Jawbreaker оставаше единствен американски екип на терен в описаната операция в Афганистан. На 17 октомври в друга част на Северен Афганистан е прехвърлен втори екип на ЦРУ Alpha при силите на узбекския командир Абдул Рашид Дустум. Това са първите американци, изпратени отвъд линиите на талибаните. На 19 октомври идва и първият екип на специалните сили на американската армия. Хората от Alpha яздят с бойците на Дустум през планините, понякога по 14 часа на ден. Алиансът влиза в Кабул на 13 ноември, 48 дни след кацането в Панджшир.

По данни, публикувани през ноември 2002 г. от Удуърд, американското присъствие на терен при свалянето на талибанския режим включва около 110 агенти на ЦРУ и 316 военнослужещи от специалните сили, заедно с масирани въздушни удари. ЦРУ е изчислило, че преките му плащания в брой на терен са 70 млн. долара, част от тях за полеви болници. „Това си е изгодна сделка“, коментира в интервю за него президентът Джордж У. Буш.

Дейвид Тайсън и Джони Майкъл Спан, известен като Майк, двама служители на ЦРУ от екипа Alpha, влизат на 25 ноември в Кала-и-Джанги, историческа крепост от XIX век край Мазар-и-Шариф, където са събрани стотици пленени чуждестранни бойци. Тяхната задача е да установят кои са задържаните и откъде идват. Часове по-късно пленниците въстават. „Вярвам, че Майк вече беше мъртъв, когато стигнах до него“, спомня си Тайсън. Спан, на 32 години, е първият американец, загинал в бой в Афганистан. На Мемориалната стена в централата на ЦРУ, където всяка една звезда е посветена на служител, дал живота си по време на служба, неговата е 79-ата. Тайсън се изтегли с пушката на Спан, която днес се намира в музея на управлението.

Северният алианс стига до Кабул 48 дни след кацането на Jawbreaker. Цитираните около 430 американци и 70 млн. долара обаче са общи данни за кампанията, а не само за въпросните 48 дни. Шрьон отдава успеха на връзките със Северния алианс, изграждани години по-рано. Бързото сваляне на талибаните не означава окончателно поражение на противника. Около 16 декември 2001 г. бин Ладен напуска пещерния комплекс Тора Бора в Източен Афганистан и се прехвърля към племенните райони на Пакистан, където започва да се укрива, според заключение Комисията по външни отношения на Сената в доклад от ноември 2009 г. Според него министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и генерал Томи Франкс взимат решението да не изпращат американски войски да препречат пътя му, тъй като това би противоречало на възприетия от тях подход за минимално военно присъствие. Бин Ладен остава в Пакистан до май 2011 г.

Когато талибаните се връщат обратно на власт през август 2021 г. Панджшир, където каца Jawbreaker, беше последната провинция, над която обявиха контрол. Американските войски напуснаха страната на 30 август, а на 6 септември говорителят на движението Забихула Муджахид заяви, че „провинция Панджшир изцяло падна в ръцете на Ислямския емират Афганистан“. Съпротивата, водена от Ахмад Масуд, сина на убития през 2001 г. командир, отвърна, че държи стратегическите позиции в долината и продължава борбата.

Ми-17 изпълни над 300 мисии в Афганистан и остана на служба до 2012 г. През 2018 г. е докаран в Лангли без горивопроводи и част от агрегатите и поставен на открито сред скали, подредени да напомнят терена на Афганистан. На 26 септември 2019 г. е официално представен като експонат, а на церемонията говори Шрьон. Той почива на 80 години; ЦРУ обяви смъртта му на 1 август 2022 г. „Боята беше силно избеляла от слънцето, а вътре влизаха и някои животинки“, каза Байър. През последната година ЦРУ запечата отворите и пребоядиса машината по-близо до вида ѝ от 2001 г. Зеленото е нарочно малко по-ярко, за да избелее с времето до замисления тон. С реставрацията беше върнат и номерът „607“.

Четвърт век след първия полет на хеликоптера помощта за част от афганистанските партньори продължава. След изтеглянето част от афганистанците, воювали редом с американците, останаха в страната, изложени на отмъщението на новата власт. Тайсън и вдовицата на Спан, Шанън Спан Дебрюн, участват в Badger Six, организация с нестопанска цел, основана през 2022 г. и кръстена на позивната на Спан. Тя продължава да подпомага около 35 семейства на бойци, сражавали се заедно с отряда Alpha, с храна, лекарства и помощ при преместване и презаселване. Попитан дали чувства задължение да помага там, където правителствата не са помогнали, Тайсън отговори: „Разбира се, да. Това правят хората. Това правим ние.“

Бойци на „Фатемиюн“ снимани на учение в девическо училище в Сараван

🇮🇷 Бойци на афганистанската шиитска милиция „Фатемиюн“ са провели военно обучение в двора на ново девическо прогимназиално училище в Гашт, окръг Сараван, в югоизточната иранска провинция Систан и Белуджистан. Това съобщи правозащитната група Haalvsh, която проследява положението на белуджите чрез мрежа от информатори в провинцията. Групата сподели видео, изпратено до нея, като посочва, че е заснето на 20 септември, а звукът е променен, за да защити източника. Учебната година в Иран започва на 1 мехр по иранския календар, на 23 септември, така че според посочената датировка упражнението е проведено три дни преди първия учебен ден.

Кадрите са снимани от разстояние, от възвишение над селището. В оградения двор група мъже пълзят и се търкалят по земята, докато един стои изправен срещу тях и изглежда ръководи упражнението. Движенията са характерни за основната подготовка на пехотата. Вижда се нова едноетажна постройка с дълга бетонна ограда, а зад нея минава асфалтов път с ниски къщи и дървета от другата страна. Потребител EndlessWint_r, който е познат с геолокацията на кадри от конфликтни зони, публикува координати на мястото, попадащи в самия град. Според Haalvsh училището се намира зад шиитската джамия в Гашт. От това разстояние обаче не се различават отделни лица и отличителни знаци. Принадлежността към „Фатемиюн“ и предназначение на сградата като училище стъпват на сведенията на Haalvsh. Записът беше споределен и от Iran International – опозиционна телевизия със седалище в Лондон, критична към властите в Техеран.

Haalvsh свързва кадрите със сведения за разполагане, патрулиране и превземане на обществени сгради и местни бази от „Фатемиюн“ и пакистанската „Зейнабиюн“ в провинцията и за прехвърляне на дейността им от базите към обществени пространства и населени места. Според местни източници, цитирани от групата, бази на „Басидж“, използвани преди от местни сили, са предоставени на двете милиции. На 18 септември е докладвано разполагането на стотици бойци на „Фатемиюн“ в Захедан, Мирджаве, Раск, Гашт, Сараван, Забол, Сиб и Суран, Чабахар, Конарак, Зарабад и Ираншахр. Гашт попада сред изброените места.

Междувременно постъпиха съобщения за тормоз над местните жители. Едно от тях говори за преследване на белуджка жена, която пътувала заедно със съпруга си. В друго се посочва, че бойците са разпитвали за временни бракове, известни в Иран като „сиге“ – форма на брак, призната в шиитската традиция, която се характеризира с предварително договорен срок срещу уговорен брачен дар за жената. Постъпили отделно съобщения говорят за искания със сексуален характер, отправяни към деца в района, както и за отнемане и избиване на добитъка на местните жители в района Самсур.

„Фатемиюн“ е създадена около 2013 г. от силите „Ал-Кудс“ – звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Първоначално милицията е предназначена да се сражава на страната на Башар ал-Асад в разгара на гражданската война в Сирия. То набира бойци предимно сред афганистанските хазари – шиити, живеещи в Иран като бежанци или мигранти без документи. Назад през годините са постъпвали редица сведения и за заплахи с арест или депортация при отказ да се включат. През 2017 г. Human Rights Watch документира участие на деца в редиците на милицията, включително едва 14-годишни. „Зейнабиюн“ е сходно формирование, съставено от пакистански шиити. На 24 януари 2019 г. Министерството на финансите на САЩ включи двете милиции в списъка на санкции за глобален тероризъм и им наложи ограничения и за тежки нарушения на човешките права. Падането на Асад през декември 2024 г. промени условията за дейността им в Сирия. В свой анализ от януари 2025 г. Washington Institute съобщи, че стотици техни членове са настанени в бази на иракското правителство.

Систан и Белуджистан е най-бедната провинция на Иран и граничи с Афганистан и Пакистан. Населението е съставено предимно от белуджи, които изповядват сунитски ислям. Афганистанските и пакистанските шиитски милиции се различават по етнически произход и вероизповедание от преобладаващото местно население. Ако сведенията за предоставяне на местни бази на „Басидж“ са верни, те биха означавали, че поне на някои места режимът поверява налична инфраструктура на милиции, съставени от пакистански и афганистански шиити. Това обаче не показва изрично дали местните сили са изтеглени, или продължават да действат заедно с тях.

За под две седмици двама духовници, свързвани с тази мрежа, бяха убити. Абдолрауф Исхаги, сунитски духовник от окръг Сараван, близък до режима в Техеран, беше убит през първата половина на септември. Революционната гвардия публикува изявление, че убийствата на „белуджки пазители на сигурността“ няма да компенсират „последователните поражения“ на нападателите. На 14 септември пред дома си в Захедан беше застрелян молави Юсеф Горгидж, когото гвардията описа като видна фигура на шиитско-сунитското единство в провинцията. В изявление, публикувано от агенция „Мехр“, гвардията обеща да отмъсти за това и заяви, че скоро ще нанесе удари срещу други терористични клетки. Според Haalvsh нито една група не е поела отговорност за убийството.

На 18 септември в Захедан, административния център на провинцията, избухнаха сражения около улиците Данешгах и Данешджу, при което силите за сигурност блокираха входовете и изходите на града и въведоха режим на проверки в КПП. Групата докладва непотвърдени сведения за убити и ранени сред служителите им. Saberin News, свързан с Революционната гвардия канал в Telegram, публикува снимки на убити, които определи като членове на „Джейш ал-Адл“. Групировката е сформирана през 2012 г. от бивши бойци на белуджката „Джундаллах“ и оттогава извършва нападения срещу силите за сигурност по границата с Пакистан, както и в градовете на югоизтока.

Същия ден Haalvsh съобщи, че въоръжени мъже са убили поне четирима бойци на „Фатемиюн“ в района Рудмахи в Захедан и са запалили техния автомобил. В представените сведения нямаше потвърждение от иранските държавни медии нито за смъртта на четиримата, нито за загуби сред силите за сигурност. Ако принадлежността на убитите бъде потвърдена, случаят би подкрепил тезата за присъствие на милицията в града. Засега той остава съобщение на същата правозащитна група.

Сведенията за афганистански и пакистански милиции в градовете на югоизточен Иран съвпадат по време с убийствата на духовници, близки до Революционната гвардия, и нейните обещания за ответни действия. Тази последователност допуска връзка между събитията, но не доказва, че това разполагане е предприето в отговор на убийствата. Съобщения за присъствие на „Фатемиюн“ в провинцията са постъпвали и отпреди септември. Още през май 2025 г. Националният съвет на съпротивата на Иран – опозиционна организация, остро противопоставяща се на властите в Техеран – съобщава за разполагане на нейни елементи в Систан и Белуджистан. Ако тези сведения и идентификацията на мъжете в Гашт са верни, сегашният случай би се вписал в по-ранна практика. Наличните сведения обаче не установяват нито непрекъснато присъствие от 2025 г., нито мащаба на евентуалното му засилване.

Записът от Гашт е конкретно визуално свидетелство за военно упражнение в двора на училище. Особеното значение на случая зависи от твърдението на Haalvsh, че участниците са шиитски бойци от „Фатемиюн“. От представените източници не се вижда официален коментар от Техеран, но при сценарий на продължаваща ескалация и убийства е напълно възможно Революционната гвардия да разчита на въпросните милиции, за да се справи с бунта.

САЩ експулсираха афганистанка с постоянна забрана за влизане при първото дело на антитерористичния съд

🇺🇸⚖️🇦🇫 САЩ експулсираха 47-годишната афганистанка Назира Хаджи Зада и ѝ наложиха постоянна забрана за повторно влизане след първото дело пред специализиран съд, който не беше разгледал нито един случай от създаването си през 1996 г. Министерството на правосъдието обяви резултата на 11 септември, на 25-годишнината от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Делото е първото пред Съда за извеждане на чужденци терористи (Alien Terrorist Removal Court), създаден да разглежда искания за експулсиране с използване на класифицирани материали, чието разкриване при обичайно дело според властите би застрашило националната сигурност.

Хаджи Зада пристига в САЩ през 2018 г. със статут на постоянно пребиваваща и се установява във Форт Уърт, Тексас. Срещу нея не е повдигано наказателно обвинение: производството е за експулсиране, а не за налагане на наказание за престъпление. Според Министерство на правосъдието тя е подкрепяла плана на сина си и зет си за масова стрелба, вдъхновена от „Ислямска държава“. Ведомството твърди още, че като глава на семейството е насърчавала радикализацията му и лично се е заклела във вярност на групировката.

Планът, с който е свързано производството срещу нея, е документиран в две федерални наказателни дела в Оклахома Сити. Насир Ахмад Таухеди, зет на Хаджи Зада, и синът ѝ Абдула Хаджи Зада купуват две пушки от типа АК и 500 патрона от служител на ФБР под прикритие. Двамата са задържани на 7 октомври 2024 г., месец преди изборния ден. През юни 2025 г. Таухеди се признава за виновен по обвинения в подпомагане на терористична организация и опит да се снабди с оръжие за терористично престъпление. Той очаква присъда и може да получи до 35 години затвор. Синът, който е на 17 години при ареста си, е осъден на 15 години затвор. И двамата подлежат на експулсиране след изтърпяване на наказанията си.

Съдът, пред който е изправена Хаджи Зада, съществува от 30 години, без да е разгледал нито едно дело. Конгресът го създава с антитерористичния закон, приет през 1996 г. след атентата в Оклахома Сити, като правилата за работа са уредени в раздел V на Закона за имиграцията и гражданството. Председателят на Върховния съд назначи в него петима федерални окръжни съдии от различни съдебни окръзи. Мандатите им са петгодишни и могат да бъдат подновявани. Законът допуска това да са същите магистрати, които заседават и в Съда за надзор над чуждестранното разузнаване. До лятото на 2026 г. нито един главен прокурор не е сезирал тази инстанция и в регистъра ѝ няма дела.

Ключовата особеност на процедурата е възможността правителството да представя класифицирани доказателства само на съдията, без засегнатото лице да получи достъп до тях. За да бъде допуснато дело, трябва да има обоснована хипотеза, че чужденецът попада в законовата категория „чужденец терорист“, намира се в САЩ и извеждането му по обичайния ред би създало риск за националната сигурност.

При разглеждането по същество правителството трябва да установи твърдения с превес на доказателствата – тоест да покаже, че те са по-вероятно верни, отколкото неверни. Федералните правила за доказване не се прилагат, а свидетелски показания, които предават чужди изявления, са допустими.

Съдията преценява дали некласифицираното обобщение дава възможност да се подготви защита. Ако и поправеното обобщение е недостатъчно, производството по правило се прекратява. То може да продължи, ако съдът установи, че както оставането на лицето, така и предоставянето на обобщението вероятно биха причинили сериозна и непоправима вреда на националната сигурност или смърт или тежко нараняване на човек. При продължаване без обобщение постоянно пребиваващите получават специален адвокат с достъп до класифицираните материали, който може да ги оспорва, но не и да ги разкрива на клиента. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд за окръг Колумбия.

Продължителното неприлагане на процедурата има няколко възможни обяснения. Обикновените съдилища за имиграцията отдавна могат да постановяват извеждане на основания, свързани с тероризъм. Когато доказателствата позволяват наказателно преследване и публично разглеждане, прокуратурата може да търси и присъда, която води до затвор, а не само до напускане на страната. Конституционалистът Стивън Владек посочва и друго: според него фактът, че държавата не е прибягвала до този ред три десетилетия, отразява сериозните съмнения, които възникват при внимателен прочит на закона. Така специалната процедура остава възможност за случаи, в които правителството иска да изведе чужденец, но настоява да запази в тайна част от основанията си. Първото ѝ използване затова има значение отвъд конкретното дело.

Случаят на Хаджи Зада показва как процедурата може да приключи без оспорване по същество. Главният прокурор Тод Бланш подписва молбата на 15 юли 2026 г., а на следващия ден съдът издава първото си определение от близо три десетилетия. Хаджи Зада е задържана във Форт Уърт по-късно същия месец, отказва се от правото да оспори задържането си и на 30 юли се явява за първи път пред съдия Джоан Ериксен. Защитата ѝ получава документи с общ обем около половин терабайт. На 20 август Хаджи Зада приема, че попада в законовата категория „чужденец терорист“, и се отказва от обжалване. Ериксен подписва заповедта за извеждане същия ден.

От подписването на молбата до заповедта минават 36 дни. Хаджи Зада губи статута си на постоянно пребиваваща, върната е в Афганистан и получава постоянна забрана за повторно влизане в САЩ.

Бланш определя случая като победа за националната сигурност и върховенството на закона. Директорът на ФБР Каш Пател заявява, че Хаджи Зада „дойде в страната ни, предаде я и вече изгуби право да живее тук“. Адвокатите ѝ Матю Фарли и Мери Манинг Петрас оспорват справедливостта на процедурата. Според тях отказът да получат достъп до класифицираните материали нарушава правото на защита, а съгласието на клиентката им „не бива да се приема за признание на легитимността на този съд“. Те очакват процедурата да бъде обявена за противоконституционна.

По това дело обаче такова решение не е постановено. Съгласието на Хаджи Зада позволява производството да приключи със заповед за извеждане, без съдът да разреши спора за използването на доказателства, недостъпни за нея. Отказът ѝ от обжалване означава, че въпросът не е отнесен по този ред до Апелативния съд за окръг Колумбия. Практическото значение на случая е ясно: механизмът може да доведе до заповед за извеждане за по-малко от 40 дни при липса на оспорване по същество. Това обаче не установява как би приключило дело, в което засегнатото лице оспорва самата процедура.

Изборът на първия случай допуска различни обяснения. Планът за нападение вече е публично известен от наказателните дела срещу сина и зетя, но срещу самата нея няма повдигнато наказателно обвинение, т.е. публичността на плана не значи, че са известни всички доказателства за нейното предполагаемо участие.

Възможно е властите да са избрали случай, при който са очаквали първото производство да приключи без продължителен спор и така да утвърдят процедурата като приложим инструмент. Алтернативно обяснение е, че класифицираните материали реално са били единственото достатъчно основание за извеждането ѝ. Публично достъпната информация не позволява да се предпочете едната хипотеза пред другата.

Делото показва, че дори човек със зелена карта може да бъде изведен по този ред, без доказателствата срещу него да преминат през открито разглеждане по същество. Прилагането на процедурата в по-голям мащаб обаче изисква отделна молба и индивидуално произнасяне на федерален съдия за всеки случай. Това изключва общо решение за извеждане на цяла група, но само по себе си не доказва, че множество отделни производства са невъзможни или непременно бавни.

Въпросът за конституционността остава нерешен и може да бъде поставен при бъдещо дело, в което засегнатото лице оспори процедурата и потърси апелативен контрол. Междувременно има смисъл да се следят два показателя. Втора и трета молба през следващите месеци биха подкрепили извода, че Министерството на правосъдието започва да използва съда регулярно. Предпочитането на обичайния имиграционен ред при следващи сходни случаи би отслабило тази оценка, но трябва да се преценява и спрямо особеностите на всяко дело.

Афганският фронт на свободата удари талибите в Зебак – бой за граничните височини

🇦🇫 Фронтът за освобождение на Афганистан (AFF) започна офанзива срещу позиции на талибаните в район Зебак на североизточната провинция Бадахшан и твърди, че е изтласкал врага от височините около граничния батальон в Зебак. Настъплението стартира сутринта в четвъртък от няколко посоки срещу бази, части и укрепени точки на режима и към събота все още беше в ход. Съобщава се за най-малко 21 убити талибани, сред които няколко командири, и 37 други ранени.

Сред убитите командири е Мула Шадаб, ръководил подразделението в Зебак, а също Маулви Гул Ахмади, Мула Фаридуллах и Кари Умари Лазари, начело на гранични роти в района. Сумирани, твърденията дават 58 жертви – цифрата, с която фронтът обяви, че сраженията навлизат в нова фаза. „Досега няколко опита на талибаните да си върнат освободените стратегически позиции се провалиха и всеки път групировката понасяше значителни загуби, принудена да отстъпва“, се казва в изявление на AFF.

Около обед в събота бунтовниците заявиха, че са свалили и два дрона на талибаните. Потвърждението от ръководството на фронта се забави, но се появиха кадри от планински район с останките на летателните апарати, разпространени по-късно от самата група. Афганският журналист Билал Сарвар съобщи в Х, че сражението е продължило над 20 часа и талибаните са използвали дронове, които са свалени от бойци на фронта.

Версията на талибаните е коренно различна. Hurriyat Radio, контролирана от талибаните медия, съобщи за петима убити бойци, цитирайки сведения от пресслужбата на 219-а дивизия от 207-и корпус на Ислямския емират. Според описание бойците на AFF са опитали да преминат границата от пакистанския окръг Читрал и да навлязат в Бадахшан за дестабилизиращи действия. Твърди се, че са получили база от пакистанската армия в Читрал, откъдето са планирали да навлязат в район Зебак през прохода Шах Салим. AFF представя себе си като вътрешна съпротива, докато обвиненията за чуждестранна подкрепа са рутинен епизод от реториката на талибаните и засега остават без потвърждение.

Ударът в Зебак идва седмица след друг показателен епизод в същата провинция. В нощта на петък, 17 юли, друга въоръжена групировка на име „Сепахиан-е Михан“ („Войници на родината“), водена от бившия член на афганистанските специални части Абдул Каюм Маланг, за кратко превзе центъра на район Яфтал-е Паин в западната част на Бадахшан. 20-25 бойци щурмуваха сградата на местната администрация, полицейското командване и офиса на разузнаването, свалиха талибанското знаме и издигнаха свое, разоръжиха членове на талибаните и отнесоха оръжие, техника и автомобили, преди да се изтеглят след няколко часа. Това беше първото съобщено, макар и временно, овладяване на районен център от опозиционни сили от завръщането на талибаните на власт през август 2021 г.

Особеното в случая Яфтал е, че самите талибани го признаха. Полицейският говорител Ехсанулла Камгар определи нападателите като „безотговорни лица“, избягали след идване на подкрепления, а началникът на щаба Фасихудин Фитрат посети района, нарече извършителите „размирници“ и посочи, че повечето от тях са задържани. Именно този епизод е прецедентът, който наблюдатели и афгански журналисти сочат като първи от 2021 г. насам. Двете събития лесно се сливат в едно, но зад тях стоят различни групи, различни краища на провинцията и различен характер: краткотрайно овладяване на административен център при Яфтал срещу продължителен бой за гранични височини при Зебак.

Провинция Бадахшан заема най-североизточния ъгъл на Афганистан, планинска и труднодостъпна, опряна в Таджикистан, Китай и Пакистан. Зебак се намира на изток, близо до границата с Пакистан, а Яфтал-е Паин – на запад, до провинциалния център Файзабад. Именно географията прави региона идеален за въоръжена съпротива: тесни долини, високи проходи и близка граница, отвъд която следите се изгубват. Струпването на няколко нападения за броени дни показва, че натискът вече не е ограничен до едно изолирано огнище.

Активността на Фронт за освобождение на Афганистан не се изчерпва със Зебак. На 25 юли групата съобщи за ракетен удар срещу военна колона на талибаните, движеща се от Кабул към Бадахшан през район Доши в провинция Баглан; по нейни данни 7 талибани са убити и 6 са ранени, без загуби за нападателите. Ако тези претенции отговарят на реалността, фронтът е действал едновременно по маршрута към провинцията, но и вътре в самата нея – модел на изтощаване по снабдителните пътища, а не еднократен щурм.

Групировката е основана през март 2022 г. от генерал Мохамад Ясин Зия, началник на Генералния щаб на Афганистанската национална армия и изпълняващ длъжността министър на отбраната до самото сваляне на правителството от талибаните през 2021 г. Ръководният съвет на фронта наброява около 50 души начело на комитети в области като външна политика, културни и религиозни въпроси. Ядрото на състава е съставено от бивши служители на силите за сигурност. Групата заявява операции в повечето провинции на страната и координация с Националния фронт на съпротивата (NRF), най-известното анти-талибанско формирование, изградено около наследството на Панджшир.

За близо пет години управление на талибаните въоръжената съпротива в Афганистан остана разпокъсана и на моменти почти невидима. Фокусирането на удари в Бадахшан за няколко дни – настъплението на AFF по граничните височини на Зебак и краткото овладяване на районен център от друга групировка – не измества баланса на силите, но показва, че различни формирования са способни да действат паралелно и в крайна сметка да принудят талибаните да реагират открито, включително признавайки загуба на територия. Дали това е началото на по-широка вълна, или серия от изолирани удари, ще проличи от едно: дали спечелените позиции се задържат. Засега и при двата случая нападателите се изтеглиха.

Талибаните наложиха забрана за смартфон на всички свои служители.

🇦🇫🚫📲 Върховният лидер на Ислямско емирство Афганистан и водач на талибаните мула Хайбатула Ахундзада наложи забрана върху използването на смартфони от членове на движението и държавни служители – мярка, която на пръв поглед звучи като поредната аскетична приумица на теократичната власт в Кабул, но при по-внимателен прочит издава нещо доста по-показателно: вътрешна тревога за сигурността в самото сърце на властовия апарат.

Според Afghanistan International министерството на правосъдието на ислямската република е разпространило документа сред ръководителите на военните съдилища, полицейски началници и разузнавателните служби на талибаните в осем провинции на страната – т.е. не сред цивилното население, а сред органите, които боравят с оперативно чувствителна информация.

Тъкмо адресатът на заповедта е по-красноречив от самата забрана. Когато един режим лишава от смартфони не учениците и пазарджиите, а собствените си военни магистрати, полицейски командири и разузнавачи, той по същество признава, че мобилното устройство в ръката на служителя е по-сериозна заплаха за вътрешната дисциплина, отколкото инструмент за нейното укрепване. Към документа е приложен и специален регистър, в който се вписват името, длъжността, мястото на служба, мобилният оператор и телефонният номер на всеки човек, попаднал под ограничение – бюрократична прецизност, която превръща забраната от риторичен жест в проследим административен механизъм. Нарушителите ще се третират като престъпници, а наказанието им ще бъде определено в съда; преходът от „забранено" към „наказуемо" е именно онова, което отличава една декларация от действаща норма.

Реакцията по места доби почти ритуален характер. След издаването на заповедта в социалните мрежи беше разпространено видео, на което член на талибаните собственоръчно унищожава смартфона си, а по данни на Kabul Now началникът на полицията в район Бармал в провинция Пактика и четиринайсет негови подчинени публично са строшили устройствата си. Подобни сцени – служители, които демонстративно чупят телефони пред камера – носят отпечатъка на показно подчинение, типично за движение, чиято легитимност все още почива повече върху верността към фигурата на върховния лидер в Кандахар, отколкото на институционални процедури. Заповедта не идва в условия на институционален вакуум: преди това департаментът по ислямско образование към министерство на образованието вече беше забранил на студентите да внасят смартфони в училищата и религиозните семинарии, така че настоящата мярка по-скоро разширява нагоре по йерархията една вече установена логика на дигитални рестрикции.

Важно е да се отбележи какво заповедта не казва: публично оповестеният документ, поне според наличните сведения, не уточнява изрично своите мотиви. Затова всяко обяснение остава изцяло в полето на анализа, а не на установените факти. И все пак обхватът на мярката (силовия и разузнавателния ешелон), поименната регистрация и криминализацията предполагат съображения за оперативна сигурност: страх от изтичане на информация, проследяване на комуникациите и уязвимост към чуждо техническо разузнаване. Това е ирония, която преследва всяка бунтовническа организация, поела държавната власт – тази мрежова конспиративност, която някога позволи на талибаните да оцелеят срещу технологичното превъзходство на западната коалиция, сега се обръща навътре като инструмент за затягане на контрола върху собствените редици.

Този вътрешен сюжет придобива допълнителна тежест, поставен срещу траекторията на Кабул в сферата на външната политика. През 2021 г. талибаните завзеха властта в Афганистан, събаряйки подкрепяното от САЩ правителство. През 2024 г. руският президент Владимир Путин ги нарече „съюзници в борбата с тероризма", а през лятото на 2025 г. Москва стана първата столица, която призна Ислямския емират Афганистан, изключи движението от списъка на терористичните организации и прие негов посланик. През май тази година Русия и талибаните подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество – документ, подписан от Сергей Шойгу – секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – без да са известни конкретни подробности. Малко след това Москва предложи на Кабул да възстановят оставената в страната съветска военна техника, затваряйки един символичен кръг от епохата на 1980-те.

Мащабът на това сближаване обаче следва да се чете трезво. Ориенталистът Руслан Сюлейманов определя сделката по-скоро като „символична" по своя характер и изключва формирането на „военен съюз", подобен на отношенията между Русия и Северна Корея. В неговия прочит руското присъствие ще бъде ограничено до изпращане на военни специалисти и провеждане на „местни учения и инструктажи". Именно тази дистанция между жеста и същността е ключова за разбирането на двата паралелни процеса, които се разгръщат в Кабул.

И тук двете линии, вътрешната забрана и външното партньорство, се срещат в обща точка. Режим, отворил едновременно вратата за руски военни инструктори и затворил джобовете на собствените си разузнавачи за смартфони, демонстрира характерната за талибаните асиметрия: висока готовност за външна легитимация и дълбоко недоверие към собствената сигурност. Забраната не е изолиран акт, а индикатор за консолидация, в която движението вече не воюва за държавата, а се опитва да я обезопаси отвътре – дори срещу самата себе си. Колкото по-нашироко Кандахар отваря емирата за чуждо технологично и военно съдействие, толкова по-настойчиво ще се стреми да капсулира потоците от информация в собствения си апарат, защото признанието отвън не премахва, а изостря параноята от проникването отвътре. В този смисъл ритуално счупеният телефон на полицейския началник от Бармал е не куриоз, а малък барометър на една власт, която все още се чувства обсадена в собствената си столица.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Русия и талибаните сключиха споразумение за военно-техническо партньорство: спекулации за доставка на ПВО.

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇦🇫🤝🇷🇺 Завръщайки се от своето посещение в Москва, изпълняващият длъжността министър на отбраната мула Мохамад Якуб обяви пред репортери на летището в Кабул, че правителството на талибаните работи за това Пакистан да не посмее отново да нанася въздушни удари по афганистанска земя.

Зад думите му стои събитие с ключово значение за региона: The Moscow Times разкри, че на 28 май секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу и Якуб са подписали споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество в хода на международен форум по сигурността в Москва, събрал официални лица от близо 100 държави. Конкретното съдържание на документа остава неясно – и именно около това какво е договорено се заформиха разминавания между спекулации от анонимни източници, медийни публикации и собствените думи на министъра.

Според източник, описан от BBC World Service като надежден, Якуб е успял да убеди Кремъл да предостави на талибаните модерна система за противовъздушна отбрана, а постигнатата договорка включвала както системи за ПВО, така и обучение и поддръжка на сухопътно военно оборудване. По непотвърдени данни въпросът вече е обсъждан с руската страна, а посещението е придало практически ход на по-ранни уверения. Някои регионални издания стигнаха още по-далеч, съобщавайки за конкретни доставки на преносими зенитно-ракетни комплекси – твърдение, което по-силните източници не подкрепят: The Moscow Times изрично посочва, че параметрите на споразумението не са разгласени публично.

При завръщането си в Афганистан самият Якуб беше лаконичен по отношение на мащаба на договореното. Той определи документа като военно-техническо споразумение, касаещо основно ремонта и поддръжката на руско оръжие, с каквото армията на талибаните вече разполага, и наблегна, че не става дума за отбранителен пакт.

„Това е военно-техническо споразумение, а не е споразумение за отбрана или гаранции за сигурността, което да тревожи когото и да било. То ще бъде единствено в полза на Афганистан“, заяви министърът, според когото в страната му преобладава руската военна техника – хеликоптери, оборудване и въоръжение, които се нуждаят от ремонт и развитие – и затова Кабул е принуден да търси договорки със страни, които притежават съответната производствена база, за да може „да използва наличното оръжие по-добре“. Показателно е, че Якуб споменава самата система за ПВО като напълно отделна нужда в бъдеще време: Афганистан има нужда от ПВО и по-късно щял да прецени от кои конкретни държави да си я набави.

Това разминаване между анонимното твърдение за доставка на готов зенитно-ракетен комплекс и официалното свеждане на сделката до поддръжка не е просто въпрос на дипломатическа сдържаност. Руслан Сюлейманов от Центъра за нови евразийски стратегии определи споразумението по-скоро като символично формализиране на вече съществуващи отношения, а не дълбоко партньорство, тъй като „реално няма да видим пълноценен военен съюз или коалиция за взаимна отбрана“. Оценката му очертава по-предпазлив прочит от заглавията за „модерна ПВО“: подписаното на 28 май е документ с необявени параметри, а най-амбициозната му интерпретация почива на единствен анонимен източник, който министърът публично коригира.

Каквато и да е истинската дълбочина на сделката, мотивът зад желанието на талибаните за придобиване на ПВО е недвусмислено. През октомври 2025 г. Пакистан нанесе серия от въздушни удари по афганистанска територия на 9 октомври в операция „Khyber Storm“ с обявена цел ръководството на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), при която бяха поразени цели в Кабул, Хост, Джалалабад и Пактика. След опит за примирие битките се подновиха и на 15 и 17 октомври пакистански изтребители нанесоха нови удари в провинциите Кандахар, Кабул и Пактика. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) трансграничното насилие е отнело живота на 37 цивилни, а други 425 са били ранени, преди на 19 октомври в Доха, с посредничеството на Катар и Турция, да бъде формализирано примирие. Именно безнаказаността на пакистанските бойни самолети в афганистанското небе изведе на дневен ред в правителството на талибаните проблема с пълното отсъствие на противовъздушен щит в страната.

Споразумението се вписва в ускорено сближаване по оста Москва-Кабул, което вече има своя институционална история. През 2025 г. Кремъл премахна движението на талибаните от своя списък със забранени терористични организации, а през юли 2025 г. стана първата държава, признала формално Ислямския емират Афганистан за легитимно правителство на страната. Още през 2024 г. президентът Владимир Путин определи талибаните като „съюзници в борбата срещу тероризма“. С оглед на това споразумението от миналия четвъртък се явява логично продължение на двустранните отношения, но и стъпка, чиято тежест засега се измерва предимно в политически сигнали, а не толкова в доставки на военно оборудване.

Стратегически погледнато, събитието поставя една до друга две различни тенденции. От военно-оперативната гледна точка ахилесовата пета на талибанската власт е именно липсата на каквато и да било въздушна отбрана – уязвимост, която Пакистан демонстративно експлоатира от октомври 2025 г. насам и която дори и ограничен арсенал от преносими зенитно-ракетни комплекси би могъл частично да компенсира. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да твърдим, че такъв арсенал вече е договорен: най-силният източник говори за необявени параметри, а министърът свежда сделката до поддръжка и изнася казуса за ПВО в бъдещето. По-обоснованият прочит към момента е, че двете страни формализират военно-техническа зависимост, която фактически вече е налице – афганистанската армия използва предимно съветска и руска техника. Междувременно самият въпрос за доставки на ПВО продължава да е отворен. Дали това стъпало ще прерасне в реални доставки на оборудване, което да промени баланса между Афганистан и Пакистан в небето, ще проличи не от реториката, а от появата на конкретни системи на афганистанска земя.

Мелони към Тръмп: Италия остава лоялна на НАТО въпреки плановете на САЩ за изтегляне.

🇮🇹⚔️🇺🇸 Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че не е съгласна с обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп решение за изтегляне на американските войски от няколко европейски държави, сред които Италия, поради отказа им да съдействат във войната срещу Иран.

Говорейки в кулоарите на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван, Мелони посочи, че Италия винаги е изпълнявала ангажиментите си към НАТО и останалата част от международната общност.

„САЩ обсъждат оттегляне от Европа от известно време; трябва да укрепим собствената си сигурност и да повишим капацитета си за реакция“, отбеляза тя. „Това е избор, който не зависи от мен и лично аз не съм съгласна с него. Италия винаги е спазвала своите ангажименти в рамките на НАТО, дори когато преките ни интереси не са били заложени на карта – както в Афганистан, така и в Ирак.“

„Не считам за правилни някои от нещата, казани по наш адрес“, коментира тя относно съобщението на Тръмп за изтегляне от европейските бази. Американският президент обвини Италия в липса на съдействие и изрази мнение, че Мелони се е променила.

Razor 1, Razor 2 и тишината над Хиндукуш: 15 години от удара срещу Бин Ладен

🇺🇸 В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина.

На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари.

Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента.

Оперативен разбор

Разузнавателната верига към комплекса

Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години.

SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при провеждане на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон.

От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г.

Аварийното кацане и адаптацията на терен

Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви.

Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха.

Близък бой в укрепен жилищен обект

Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson.

Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация.

„Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в труда си Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях.

Геополитически разломни линии

ISI: некомпетентност или съучастие

Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия.

Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае.

Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар

Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от ж удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори.

Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад.

Цената е плавна: дроновата кампания се ускори, прецизните удари в Пакистан, Йемен и Сомалия достигнаха рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година.

Дипломатическата ударна вълна

Рейдът се провежда без предварително известие до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета".

Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Си специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност.

Този прецедент по-късно се повтаря при удара с дрон, довел до ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г.

Наследството 15 години по-късно

От йерархия към мрежа

Бин Ладен остави организация, която вече подлежеше на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г.

Глобалното джихадистко движение се трансформира в регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия).

Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г.

Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес

Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable хеликоптерите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600.

Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега.

Психологическият ефект: фатален удар или метастаза

Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация.

Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем.

Прочитът на Frontline Monitor

„Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU.

Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата.

„Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата.

43-ти парашутно-десантен полк публикува кадри от подготовка по близък бой.

🇨🇿 43-ти парашутно-десантен полк на Въоръжените сили на Чешката република публикува кратко видео, посветено на подготовката за бой от близко разстояние (CQB – close quarters battle), който включва щурм и зачистване на помещения. Посланието е отправено към потенциални кандидати за служба в състава на формированието.

Полкът, дислоциран в Хрудим, Източна Бохемия, е считан за едно от елитните подразделения на чешката армия. През 2022 г. той беше преструктуриран от батальон в полк в рамките на реформите за разширяване на Силите за бързо разгръщане на страната. Звеното има опит в международните мисии в Афганистан (ISAF и Resolute Support) и Мали.

Акцентът върху CQB отразява тенденция, видима в повечето европейски армии от февруари 2022 г. поставящи нарастващо значение на подготовката за градски бой след уроците, получени от продължителните сражения в Донбас за градове като Мариупол, Бахмут и Авдеевка, където ротните и взводни действия в плътна застройка носеха непропорционално високи загуби.

Министерството на отбраната на Чешката република планира постепенно увеличение на числения състав на професионалната армия до 30 000 души до края към десетилетието, като част от ангажиментите си към НАТО.

Талибанско недоволство от Москва: министър я обвини в капитулация пред Запада и предателство на Иран.

🇦🇫⚔️🇷🇺 Мавляви Нида Мохамад Надим, министър на висшето образование в правителството на талибаните и част от тесния кръг около върховния лидер Мавляви Хайбатула Ахундзада, излезе с необичайно открита публична критика срещу Русия.

В изказване пред аудитория в университета „Шейх Зайед" в град Хост в източен Афганистан, той отбеляза, че „Изтокът и Западът се обединиха срещу талибаните и мюсюлманите", а Москва е подкрепила позицията на САЩ по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН за налагане на санкции срещу движението.

„Въпреки че се счита за приятел на Иран, Русия остави тази страна сама" във войната му срещу САЩ и Израел, изтъкна Надим в директна препратка към настоящата криза в Персийския залив, където Вашингтон поддържа морска блокада на пристанищата на Ислямската република, а преговорите в Ислямабад с посредничеството на Пакистан се намират в застой след отказа на иранската делегация да се яви на масата.

Андрей Серенко – руски анализатор по въпросите на Централна Азия, определи това изказване не като лична позиция на отделен министър, а като сигнал, прицелен към Кремъл, който отразява истинското отношение на талибаните към Москва.

Значението на тези думи се открива на фона на необичайната история на дипломацията между двете държави в последната година. През април 2025 г. Върховният съд на Руската федерация свали талибаните от националния списък на забранените терористични организации, а на 3 юли Русия се превръна в първата държава, официално признала правителството на „Ислямския емират на Афганистан" и приела акредитивните писма на посланика Гул Хасан. Зад този ход стояха конкретни руски интереси: достъп до афганистанските участъци на транспортния коридор „Север–Юг", разширяване на икономическото присъствие в Централна Азия и противодействие на местното крило на Ислямска държава – провинция Хорасан, считано от Москва за пряка заплаха след атентата в „Крокус Сити Хол" през март 2024 г.

Тъкмо тази инвестиция прави изказването му чувствително. Първо, то идва от фигура от кандахарското ядро около Ахундзада, а не от технократското крило в Кабул, което традиционно отговаря за контактите с външни партньори. Второ, то поставя Москва в една категория със „западния лагер" – рамка, която противоречи на собствената идентичност на руската дипломация, която се представя като отделен полюс в многополюсна архитектура. Трето, то насочва критиката към санкционния режим на ООН срещу движението, установен с резолюция 1988 от 2011 г. и поддържан чрез периодични преразглеждания от Съвета за сигурност, в които досега Москва на няколко пъти заемаше омекотяваща линия.

Паралелът с Иран, прокаран от Надим, има отделна тежест. От началото на активната фаза на сблъсъка със САЩ и Израел, Иран разчиташе публично на политическа, логистична и военна подкрепа от Москва – негов партньор по оста Русия–Иран–Северна Корея, към която западният свят се насочва с координиран натиск. Отсъствието на осезаема намеса в негова полза от страна на Русия в настоящата ескалация явно се тълкува от талибаните като индикация за ограничения обхват на руските ангажименти в региона – и като предупреждение за самите талибани.

Към момента руското министерство на външните работи не е реагирало публично на думите и не е коментирало твърдението за руската позиция по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на талибаните. Във вътрешното информационно пространство на Афганистан темата също остава извън потока от информация – талибаните по правило не водят публичен дебат по темите на външната политика, а послания, подадени от дворцов кръг, типично изпълняват сигнално-преговорна функция. Ако схемата бъде потвърдена от последващи публични стъпки, това ще е първият открит показател за охладняване между Москва и Кандахар, 10 месеца след формалното руско признаване на „Ислямския емират".

Рюте: Русия губи огромен брой хора всеки месец

🇷🇺 „Русия губи огромен брой хора всеки месец, 30 000, дори 35 000 убити и тежко ранени“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте по време на своя реч пред Центъра за мир чрез сила към института „Рейгън“ на 9 април.

„За 10 години в Афганистан Съветският съюз загуби по-малко от 20 000 души. Сега Русия губи толкова за три седмици.“ Думите му бяха широко разпространени от руски опозиционни гласове, сред които и активистката Альона Попова, която коментира, че „у цивилизованите хора не се побира в главата как можеш да погубиш толкова хора, само за да отровиш живота на съседа си“.

Това не е първият случай, в който Рюте подчертава колосалните руски загуби на бойното поле в Украйна. Още през февруари, в свое интервю за опозиционното издание The Moscow Times, той цитира конкретни данни: само през декември 2025 г. Русия е загубила 35 000 свои военнослужещи, а през януари – 30 000. Тогава той подчерта, че загубите надвишават числеността на привлечените през същия период, и предупреди, че макар жертвите засега да идват предимно извън Москва и Санкт Петербург, при такъв темп е неизбежно войната да достигне и до столичния елит.

„Направете всичко възможно да спрете това, защото то убива Русия“, каза той в лично обръщение към руските граждани.

Украинската страна потвърждава сходни мащаби. В началото на април президентът Зеленски съобщи, че март 2026 г. е бил най-кървавият месец за руската армия от началото на пълномащабната инвазия – 35 351 убити и ранени, или средно 1 140 на ден по цялата линия на фронта. Това надмина предишния рекорд, постигнат през декември 2025 г.

Независимите опити за проверка дават по-консервативни, но все така тежки числа. Съвместният проект на „Медиазона“ и руската служба на BBC, който документира загинали поименно с открити източници, достигна 200 000 потвърдени имена към февруари 2026 г. Последните 23 000 бяха добавени в рамките на едва 10 дни, благодарение на теч на руски държавни данни. Екстраполацията на „Медиазона“ поставя реалния брой убити между 267 000 и 385 500, а оценката на BBC – между 319 300 и 461 200, като в тези цифри не влизат бойците от ДНР и ЛНР.

Що се отнася до общите загуби (убити, ранени, пленени и безследно изчезнали) оценките на анализатори се обединяват около цифрата от 1,2 милиона. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли посочи именно тази цифра в края на 2025 г. – от които поне 325 000 загинали. The Economist посочи диапазон от 1,1 до 1,4 милиона, а The Wall Street Journal – 1,2 милиона с около 325 000 убити.

Сравнението с Афганистан не е реторичен похват, а мерна единица. Съветската инвазия в Афганистан (1979–1989) е струвала на СССР около 15 000 загинали според официални руски данни, въпреки че отделни оценки достигат до 26 000. Конфликтът продължи десетилетие и се превърна в една от причините за разпадането на Съветския съюз. Днешната война в Украйна навлиза в петата си година, а месечните загуби в пъти надхвърлят целия баланс на войната срещу Афганистан. Дали подобен кумулативен натиск може да произведе сравним ефект на вътрешната политическа сцена, остава неясно – но самият факт, че генералният секретар на НАТО го артикулира публично, говори за сериозността, с която нАТО оценява руската демографска и военна ерозия.

Пакистанските талибани регламентираха „допустимите методи“ на екзекуция на пакистански военни.

🇵🇰 Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП) публикува документ, озаглавен „Шариатски начин на убийство", в който се регламентират допустимите методи за лишаване от живот на военнослужещи в пакистанската армия и силови структури. Документът е утвърден от Дар-ул-Ифта, вътрешен религиозно-юридически орган на ТТП, натоварен с издаването на фетви.

Съгласно текста, категорично се забранява на бойците от организацията да убиват пленници с побой до смърт, отрязване на части от тялото, уморяване от глад и жажда, изгаряне, взривяване с боеприпаси, обезглавяване на мъртви тела и хвърляне от скала. Тези действия са определени като „не-шариатски". Всеки боец на ТТП, извършил подобно нарушение, ще бъде третиран като престъпник и подлежи на наказание от централното шариатско ръководство на движението.

Преди екзекуция на пленен противник бойците са длъжни да получат изрична заповед-разрешение от муфтий и от централния съдебен орган на пакистанските талибани. Пропагандните канали на ТТП подчертават, че документът е „изготвен в светлината на Корана, хадисите и изказванията на уважавани факихи" (ислямски правоведи).

Появата на подобен документ не е безпрецедентна в практиката на подобни джихадистки групировки, които периодично издават вътрешни правилници, които имат за цел едновременно дисциплиниране на бойците и легитимиране на насилието в религиозни рамки. В случая с ТТП вътрешната регулация може да се разгледа и като опит за ограничаване на ексцесиите, подкопаващи подкрепата за движението сред местното пущунско население.

Документът идва в период на сериозна ескалация на насилието, свързано с ТТП. Според данни на ACLED, през 2025 г. са регистрирани повече от 1000 случая на атаки и насилие с участието на групировката на територията на Пакистан. Сред последните атаки, станали повод за мащабна военна реакция, е самоубийственият атентат срещу шиитска джамия в Исламабад на 6 февруари тази година, при който загинаха най-малко 31 души, а 170 други бяха ранени, съобщи Al Jazeera.

Пакистан отговори, започвайки на 21–22 февруари въздушни удари срещу лагери на ТТП и Ислямска държава – провинция Хорасан, действаща от територията на Афганистан. Конфликтът моментално ескалира в открити сблъсъци през границата – с въздушни удари, артилерийски обстрел и битки на множество точки по линията „Дюранд“.

На 27 февруари пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заплаши, че страната му е способна на „открита война" с Афганистан. Талибанските власти в Кабул отговориха с трансгранична сухопътна офанзива, насочена срещу военни постове в Пакистан.

Сблъсъците продължиха през март, когато Афганистан обвини Пакистан в удар по рехабилитационна болница в Кабул, при който загинаха повече от 400 цивилни – твърдение, което Исламабад отрича. Временно примирие за празника Ид ал-Фитр беше обявено от Пакистан по искане на Саудитска Арабия, Турция и Катар.

Туркменистан се опитва да спре масовото дезертьорство сред офицерите

🇹🇲 Министерството на отбраната на Туркменистан прави опити да овладее вълната от масови оставки в офицерския състав. На военните, напуснали частите си без разрешение, се предлага възможност да се завърнат на служба, при условие че бъдат прехвърлени към родните си региони. До момента обаче тази мярка дава слаб резултат и не решава основните проблеми в армията.

Министърът на отбраната Бегенч Гундогдиев потърси нов подход към кадровия колапс във въоръжените сили. По време на среща с командири на поделения за преглед на резултатите от първите два месеца на 2026 г. той разгледа въпроса с масовите оставки.

Според информацията, няколко командири са поискали от него да одобри молбите за освобождаване на подчинени, които дълго време не са се явявали в частите си. Според източник, цитиран от turkmen.news, министърът е реагирал остро и е заявил, че няма да подпише подобни документи.

„Ако трябва, ги заключвайте в оръжейните складове, но не ги пускайте да напускат армията“, цитира думите му източникът Няколко дни след срещата офицери са получили телефонни обаждания от Министерството на отбраната с предложение да се върнат на пост. В замяна им е обещано преместване в родния им край.

Подобна практика не е съществувала досега. Още от съветско време военните обикновено са разпределяни в региони, различни от техните родни, за да може при евентуални размирици да защитават държавната власт, вместо да застават на страната на местното население. Сега е направено изключение за онези, които искат освобождаване, след като са напуснали частите си самоволно – в някои случаи за повече от година. Въпреки това почти никой не е приел офертата, а броят на офицерите, желаещи да напуснат, продължава да расте.

Като основен проблем офицерите посочват жилищното осигуряване. Преди две години министерска заповед отмени възможността за приватизация на ведомствени жилища, която дотогава бе достъпна в зависимост от прослуженото време. След това решение отливът на кадри се е засилил. Преди около година министерството предложи на офицерите да закупуват новопостроени апартаменти със собствени средства, изисквайки от тях да покрият 100% от цената, като същевременно забрани последваща препродажба.

Много офицери смятат тези условия за неразумни. Според тях няколко години работа в чужбина, например в Русия, позволяват да се спестят достатъчно пари за дом, кола и осигуряване бъдещето на децата.

Военнослужещите се оплакват от ниско заплащане, „дедовщина“ (тормоз) и корупция, които засягат не само наборниците, но и офицери. В резултат на това някои офицери, които не могат да подадат официално оставка, остават на служба само до достигане на пенсионна възраст. Източници твърдят, че моралът и дисциплината са се влошили до такава степен, че всеки конфликт с командирите може да подтикне офицер да подаде молба за напускане и просто да спре да се явява на работа.

Проблемите на туркменската армия идват на фона на засилено напрежение в Централна Азия. На 27 февруари министърът на отбраната на Пакистан, Хаваджа Асиф, обяви началото на „открита война“ срещу талибаните в Афганистан. Оттогава насам са били убити най-малко 684 талибански бойци, 327 пакистански войници и поне 475 цивилни. Само през изминалата нощ пакистански въздушен удар срещу клиника за наркозависими в Кабул отне живота на 400 цивилни и рани други 250.