Трима китайци загинаха при удар с дрон на границата между Таджикистан и Афганистан.

🇨🇳🇹🇯 Трима китайски работници в златодобивна компания в южен Таджикистан загинаха при удар с дрон, втори по рода си за последната година, който според местните власти е извършен от територията на Афганистан през границата.

Министерството на външните работи на Таджикистан публикува изявление в четвъртък, в което твърди, че атаката е била насочена срещу лагер на частната златодобивна компания „Шохин СМ“, която действа в района Шамсиддин Шохин, точно по границата със съседен Афганистан.

Нападението идва само седмица след първата по рода си операция на таджикските гранични служби, при която двама предполагаеми контрабандисти, опитали да влязат в страната от Афганистан, бяха неутрализирани с удар от дрон. Според репортаж на таджикската телевизия мястото на конкретния удар срещу контрабандисти в Хамадони, откъдето бяха иззети и наркотици.

Загиналите при удара срещу минната компания са били край златодобивна мина в район Шамсиддин Шохин, също в област Хатлон, уточни външното министерство. Предполага се, че безпилотникът е бил въоръжен с гранати. В официално съобщение се отбелязва:

„Въпреки последователните усилия на таджикската страна да поддържа сигурността и да създава атмосфера на взаимноизгодно сътрудничество в граничните райони на Таджикистан и Афганистан, престъпните групи, действащи в съседната държава, продължават да извършват действия, насочени към дестабилизиране на обстановката в пограничните райони.

Таджикската страна изразява дълбока загриженост, най-решително осъжда тези подли действия на престъпните групи и призовава сегашните афганистански власти да предприемат ефективни мерки за осигуряване на стабилност и сигурност по държавната граница между двете съседни държави.“

Миналата седмица беше проведено рядко посещение, продължило няколко дни, в което таджикска делегация, съставена от 14 висши дипломати и служители на апарата по сигурността, пристигна за преговори с представители на талибаните.

Афганистански медии цитират източници, според които на срещите са били обсъдени въпросите на сигурността, разширяване на връзките, погранични проблеми и укрепване на общата граница. През последните дни са регистрирани отделни въоръжени сблъсъци между таджикски военнослужещи и талибански бойци по общата граница на двете страница, чиято дължина възлиза на 1357 км.

Omu TV излъчи репортаж, според когото по време на преговорите представителите на талибанската власт са поискали Таджикистан да им предаде контрола над афганистанското посолство в Душанбе.

Двама служители на Националната гвардия са тежко ранени при стрелба до Белия дом.

🇺🇸 Двама военнослужещи от Националната гвардия на Западна Вирджиния, изпратени във Вашингтон, бяха простреляни само на няколко пресечки от Белия дом в дръзко нападение, което кметът на столицата определи като целенасочено.

Директорът на ФБР Каш Пател и кметицата Мюриел Баузър съобщиха, че двамата са приети в болница в критично състояние.

Стрелбата по военнослужещи от гвардията е рядко срещано и идва в момент, когато присъствието на войски в столицата и други градове от месеци насам е гореща тема, предизвикала съдебни дела и широк обществен дебат относно използването на армията за борба с престъпността.

Джефри Карол, изпълняващ длъжността заместник-шеф на полицията на окръг Колумбия, заяви, че разследващите все още нямат информация за мотивите на извършителя. Според него той е „излязъл иззад ъгъла“ и веднага е открил огън по войниците, което се забелязва от прегледаните видеозаписи.

„Това беше целенасочена стрелба“, подчерта Баузър.

Задържаният е гражданин на Афганистан, влязъл в страната през септември 2021 г. и последно пребивавал в щата Вашингтон. Според двама служители на реда и трети, близък до разследването, името му е Рахманулла Лаканвал, но властите все още уточняват напълно неговата самоличност и биография.

Губернаторът на Западна Вирджиния Патрик Мориси първоначално съобщи, че войниците са починали, но по-късно отрече думите си и обясни, че получава противоречиви сведения относно тяхното състояние.

Заподозреният, който вече е задържан, също е прострелян, но без опасност за живота, съобщава друг служител на реда при условие за анонимност.

Администрацията на Тръмп разпореди незабавно изпращане на допълнителни 500 войници във Вашингтон. Министърът на отбраната Пийт Хегсет сподели, че президентът Тръмп лично му е възложил задача да изпрати допълнителни сили. Към момента в столицата са разположени близо 2200 военнослужещи като част от съвместната оперативна група.

Войниците обезвредили стрелеца

Инцидентът се случи близо до метростанция на две пресечки северозападно от Белия дом. След като чуват изстрели, други военнослужещи пристигат на мястото и притискат нападателя на земята, след като той вече бил ранен, разказа Карол.

„Изглежда е действал сам – извадил оръжие и устроил засада на гвардейците“, заяви Карол и добави, че все още не е ясно дали стрелецът е бил прострелян от войниците или от полицай.

„Към момента нямаме други заподозрени“, заяви той на пресконференция.

Поне един от гвардейците е отвърнал на огъня, съобщи пред Асошиейтед Пресс още един източник от органите на реда.

Кадри, заснети веднага след стрелбата и разпространени онлайн, показват спешна помощ да прави сърдечен масаж на единия от ранените и да оказва първа помощ на другия на тротоара.

Очевидци: Хора бягаха панически

Стейси Уолтърс разказа, че се е намирала в автомобила си, когато чува два изстрела и вижда хора да бягат. Буквално секунди по-късно районът е гъмжал от полиция. „Такъв хубав ден беше. Кой би направил такова нещо? Тъкмо се готвим за празниците“, възкликна тя.

Ема Макдоналд излязла от метрото точно след изстрелите, при което се скрила в близко кафене със своя приятелка. Минути по-късно видяла как парамедици изнасят на носилка гвардеец с окървавена глава.

Над 300 гвардейци от Западна Вирджиния бяха изпратени във Вашингтон през август. Миналата седмица около 160 от тях удължиха доброволно мисията си до края на годината, докато останалите се върнаха у дома преди малко повече от седмица.

Районът беше отцепен с полицейска лента, на фона на светлини от пожарни и полицейски коли и звук от хеликоптери, кръжащи над района. Там бяха агенти на Сикрет Сървис и служители на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви. Гвардейците продължиха да стоят на пост, докато хеликоптер извърши кацане на Националния мол.

Тръмп: Стрелецът ще плати скъпо

Президентът, който е във Флорида за Деня на благодарността, написа в социалните мрежи, че „животното“, простреляло гвардейците, „ще плати много висока цена“.

„Бог да благослови великата Национална гвардия и всички военни и органи на реда. Това са наистина велики хора. Аз, като президент на Съединените щати, и целият ми екип сме с вас!“, написа Тръмп в Truth Social.

Във Форт Кембъл, Кентъки, вицепрезидентът Джей Ди Ванс призова всички вярващи да се помолят за двамата ранени гвардейци и отбеляза, че мотивът на извършителя все още не е известен.

„Това е тежко напомняне, че войниците ни – редовни, резервни или Национална гвардия – са мечът и щитът на Америка“, отбеляза Ванс по време на своето благодарствено обръщение към войските.

Началникът на Бюрото на Националната гвардия генерал Стивън Нордхаус отмени плановете си да прекара празника с военнослужещи в Гуантанамо и отпътува за Вашингтон. „Опустошени сме от този безумен акт на насилие“, каза той във видео, публикувано в X.

През август Тръмп издаде извънредна заповед, с която постави местната полиция под федерален контрол и изпрати гвардейци от осем щата и окръг Колумбия. Заповедта изтече месец по-късно, но войските останаха.

Миналата седмица федерален съд разпореди прекратяване на разполагането, но в същото време замрази решението си за 21 дни, за да остави достатъчно време на администрацията да обжалва или да изтегли войските.

Гвардейците провеждат патрули в квартали и метростанции, участват в контролно-пропускателни пунктове по магистралите, събират боклук и охраняват спортни събития.

Афганистан и Пакистан се договориха за незабавно примирие след тежки сблъсъци

🔍 Източник: Islamic World News

🇦🇫🇵🇰 Афганистан и Пакистан постигнаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня след преговори с посредници от Катар и Турция, след седмица на ожесточени и кървави сблъсъци по спорната им граница.

Министерство на външните работи на Катар обяви тази нощ, че страните са се съгласили на примирие и на „създаване на механизми за укрепване на траен мир и стабилност между двете държави“, като двете страни ще проведат последващи срещи в следващите дни, за да „осигурят устойчивостта на примирието и да проверят изпълнението му по надежден и устойчив начин“.

По-рано и двете страни заявиха, че в събота ще проведат мирни преговори в търсене на примирие след сблъсъци, убили десетки и ранили стотици в най-тежката ескалация между двете съседни страни, откакто талибаните взеха властта в Кабул през 2021 г.

„Както обещахме, днес в Доха ще бъдат проведени преговори с пакистанската страна“, отбеляза говорителят на талибаните Забихула Муджахид, който добави, че преговорният им екип, воден от министъра на отбраната Мохамад Якуб, е пристигнал в катарската столица.

По-рано външното министерство на Пакистан съобщи, че министърът на отбраната Хавадж Мохамад Асиф е ръководил дискусии с представители на ръководството на талибаните в Афганистан.

„Преговорите ще бъдат фокусирани върху незабавни мерки за спиране на трансграничния тероризъм срещу Пакистан, идващ от Афганистан, и за връщане на мира и стабилността по пакистанско-афганистанската граница“, заявиха от Външното министерство.

Официалните данни сочат, че пакистанските жертви са на поне 30 загинали и 50 ранени, а тези от афганистанска страна са поне 45 жертви и 200 ранени. В отговор на ескалацията Пакистан прекрати цялата търговия с Афганистан, а граничните пунктове бяха отворени само за мигранти, изгонени от Пакистан. Частично примирие беше постигнато на 15 октомври вечерта, когато двете страни размениха пленници и телата на загинали на няколко гранични пункта.

Пакистан твърди, че конфликтът произтича от предполагаема подкрепа на талибаните за групата Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), която води война срещу пакистанската държава от своите скривалища в източен Афганистан в опит да свали правителството и да го замени със своя строг модел на ислямско управление.

От своя страна талибаните обвиниха разузнавателните служби на Пакистан, че обучават групировки, свързани с ИДИЛ, и ги използват за терористични операции в Афганистан и региона, включително в Русия и Иран. Основният проблем остават взаимните обвинения в подкрепа на тероризма.

В петък самоубийствен атентат в близост до границата уби 7 пакистански войници и рани 13 други, съобщиха представители на силите за сигурност.

„Афганистанският режим трябва да ограничи проксита, които имат убежища в Афганистан и използват територията му за извършване на ужасяващи атаки в Пакистан“, отбеляза по време на церемония по връчване на дипломи на кадети в събота командирът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и Пактика на фона на нарастващо напрежение

📸 Снимка: Ali Khara/Reuters

🇵🇰⚔️🇦🇫 Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и източната афганистанска провинция Пактика вчера, на фона на високо напрежение между двете съседни страни и променящи се съюзи в Южна Азия, които тревожат Исламабад.

В четвъртък говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид потвърди, че в Кабул е била чута силна експлозия, и заяви, че причината се разследва, но изглежда омаловажи сериозността ѝ. Тогава той не отправи обвинения.

„В Кабул се чу експлозия“, написа той на платформата X на пущу. „Но не се притеснявайте, всичко е наред. Инцидентът се разследва и засега няма съобщения за пострадали или щети.“

В петък обаче Министерство на отбраната на Афганистан обвини Пакистан за взривовете в Кабул и Пактика, без да предостави подробности.

Инцидентът се случи на фона на влошаващи се отношения между Афганистан и Пакистан, който обвинява правителството на талибаните, на власт от август 2021 г., че предоставя убежище на въоръжени групи, особено на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), за които твърди, че стоят зад скока на атаките срещу неговите сили за сигурност.

Експлозиите съвпаднаха с пристигането на външния министър на талибаните Амир Хан Мутаки в Индия за 6-дневно посещение – първото след завръщането на талибаните на власт.

След взривовете в Кабул в социалните мрежи се разпространиха спекулации, че Пакистан стои зад атаката, насочена срещу висши командири на TTP, сред които лидера на групата Нур Уали Мехсуд. По-късно афганистански служители заявиха, че Мехсуд е невредим.

На въпрос по време на брифинг в петък дали пакистанската армия е атакувала Афганистан, за да ликвидира ръководството на TTP, говорителят на армията Ахмад Шариф нито потвърди, нито отрече обвинението.

„Афганистан се използва като база за операции срещу Пакистан и за това има доказателства. Ще бъдат взети нужните мерки за защита на живота и имуществото на пакистанския народ и те ще продължат“, каза Шариф.

Някога силно подкрепяни от Пакистан, афганистанските талибани опитват да променят външната си политика, ангажирайки регионални сили като техния бивш противник Индия в своя стремеж за дипломатическо признание.

Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя въоръжени групи, действащи на негова територия – обвинение, което Ню Делхи отхвърля. След кървавата 2024 г. – една от най-тежките и смъртоносни години за Пакистан в последното десетилетие с над 2500 жертви на насилие, двете страни се опитаха да рестартират отношенията си.

Вицепремиерът на Пакистан Ишак Дар посети Кабул през април, а висши лидери от двете страни проведоха серия от срещи с посредничеството на Китай в процес, който доведе до подобряване на дипломатическите връзки и временно затишие на насилието през лятото.

Според Пакистанския институт за конфликти и изследвания на сигурността (PICSS) в Исламабад, насилието през първите три тримесечия на 2025 г. почти достигна общото ниво за цялата 2024 г.

Според Armed Conflict Location & Event Data (ACLED), TTP е основната причина за ескалиращите атаки след 2021 г. „Нашите данни показват, че TTP е участвала в поне 600 атаки или сблъсъци със силите за сигурност в последната година. Активността ѝ през 2025 г. вече надхвърля тази от цялата 2024 г.“, отбелязва скорошен доклад на ACLED.

През последните дни Пакистан стана свидетел на допълнителна ескалация на насилието. Поредица от атаки отне живота на десетки войници, главно в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, която споделя дълга и слабо охранявана граница с Афганистан. В петък пакистанската армия съобщи, че е ликвидирала над 30 бойци, участвали в скорошна атака в племенния район Оракзай.

Само през септември загинаха най-малко 135 души, а 173 бяха ранени. След посещение при ранени войници след нападения, отнели живота на 19 военнослужещи, премиерът Шехбаз Шариф отправи строго предупреждение към Афганистан.

„Изберете един от двата пътя. Ако желаят да установят отношения с Пакистан с искрена добра воля и честност, ние сме готови за това. Но ако изберат да подкрепят терористи, тогава нямаме нищо общо с временното афганистанско правителство“, каза Шариф на 13 септември.

В четвъртък министърът на отбраната Хваджа Асиф също отправи обвинения към Афганистан, че подпомага насилието в Пакистан, в реч пред парламента.

„Въпреки години на преговори с афганистанското правителство и делегации, пътуващи до Кабул, кръвопролитията в Пакистан не спират. Всеки ден се провеждат погребения на военни. Плащаме с кръвта си за 60-годишното гостоприемство към 6 милиона афганистански бежанци“, каза той.

Пакистан приютява милиони афганистански бежанци от 80-те години на миналия век, първо след съветската инвазия, след това по време на първото управление на талибаните през 90-те и отново след тяхното завземане на властта през 2021 г.

От ноември 2023 г. Пакистан води кампания на масови гонения, принудила афганистанци, много от които живеят в Пакистан от десетилетия, да се върнат у дома. Според правителствени данни досега са върнати близо един милион души.

Напрежението между Пакистан и талибаните в последните години ескалира и върху военни сблъсъци. Пакистанската армия е провеждала въздушни удари на афганистанска територия, последният от които през декември 2024 г.

Анализатори смятат, че ако Пакистан стои зад последните експлозии, последиците могат да бъдат сериозни.

Тамим Бахис, експерт по сигурността в Кабул, заяви, че талибаните отричат последователно да укриват бойци на TTP, а официално признаване на удари в столицата може да разпали напрежението.

„Видяхме, че предишните пакистански въздушни удари в Афганистан не дадоха конкретни резултати. Вместо това те само задълбочиха недоверието и затрудниха сътрудничеството срещу TTP. Този последен инцидент вероятно ще засили позициите и ще усложни диалога и координацията“, каза той пред „Ал Джазира“.

Последният голям целенасочен удар в Кабул се случи през 2022 г., когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири беше убит при атака с американски дрон.

Ихсанулла Типу Мехсуд, анализатор по сигурността от Исламабад, заяви, че ако Пакистан е замесен в атаките, те може да са били предупреждение след скорошните нападения на пакистанска територия.

Мехсуд, съосновател на The Khorasan Diary, каза, че експлозиите може да са сигнал за намерението на Пакистан да преследва високопоставени цели през границата.

„Пакистан може да се опита да атакува лица в Кабул, който е политическата столица, както и в Кандахар, смятан за духовната столица на талибаните, ако ситуацията със сигурността в Пакистан остане тежка и афганистанските талибани не ограничат TTP“, предупреди той.

Бахис обаче отбеляза, че трансграничните удари могат да имат обратен ефект.

„Ако Пакистан продължи да разширява ударите си в Афганистан, повече афганистанци може да започнат да симпатизират на TTP. Това може да се превърне в нови попълнения, финансиране и дори мълчалива подкрепа от някои кръгове сред афганистанските талибани“, отбеляза той.

Той добави, че ако Пакистан наистина е насочил ударите си срещу лидери на TTP в Афганистан, това може да провокира групировката да ескалира атаките си в Пакистан.

„Ако лидери на TTP са били мишена или са убити в Кабул, това би могло да бъде предупреждение към групировката, показвайки, че не са в безопасност дори в столицата. TTP вероятно ще се адаптира, като засили мерките за сигурност, премести ръководството и вероятно ще отвърне с по-агресивни атаки в Пакистан“, предупреди Бахис.

Съпротива против властта на талибаните в Афганистан

🇦🇫 След свалянето на правителството на Афганистан под ръководството на президента Ашраф Гани и поемането на властта от талибаните, общо 14 въоръжени групировки обявиха съществуването си в различни региони на Афганистан с основна цел борба срещу талибаните.

Важно е да се отбележи, че някои от тях, като Ислямска държава-Хорасан и Движението за съпротива за справедливост, бяха активни и преди падането на правителството на Ашраф Гани.

Списък на съпротивителни групи

1. Движение за съпротива за справедливост
   Сили под командването на Абдул Гани Алипур
   Начало на дейност: 2013 г.
   Регион на дейност: Майдан Уардак, Гор, Дайкунди, Газни, Урузган и Бамиан
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Част от бившите сили на Хезб-е Вахдат-е Ислями и под влиянието на Абдул Али Мазари
2. Ислямска държава – провинция Хорасан
   Начало на дейност: април 2015 г.
   Регион на дейност: източни и северни райони на Афганистан
   Салафистко-джихадистки и уахабистки тенденции
3. Афганистански национален фронт за съпротива
   Сили, лоялни на Ахмад Масуд
   Начало на дейност: 15 август 2021 г.
   Регион на дейност: Панджшир, Баглан, Каписа и Парван
   Етническа принадлежност: таджики
4. Фронт за свобода на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Ясин Зия
   Начало на дейност: 4 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Тахар, Кундуз и Бадахшан
5. Фронт на свободния народ на Афганистан
   Начало на дейност: 7 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Хост, Каписа, Кабул, Парван и други
   Няма единен командир; съюзници на силите на Ахмад Масуд
6. Тигрите на свободен Туркестан
   Сили, лоялни на Яр Мохамад Достум
   Начало на дейност: 8 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Джозджан и Фаряб
   Етническа принадлежност: узбеки
7. Национално ислямско движение за освобождение на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Халед Азиз
   Начало на дейност: 23 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Нангархар, Кунар и Хелманд
   Етническа принадлежност: пуштуни
8. Фронт за свобода и демокрация
   Начало на дейност: 24 март 2022 г.
   Регион на дейност: шиитски и централни райони
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Следват идеите на Абдул Али Мазари
9. Висш съвет на съпротивата
   Сили, лоялни на Ата Мохамад Нур
   Начало на дейност: 25 март 2022 г.
   Регион на дейност: северни и централни провинции
   Етническа принадлежност: таджики и хазарейци
10. Народна демократична партия на Афганистан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Кабул
    С комунистически наклонности
11. Фронт за освобождение на Западен Нуристан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Нуристан
12. Възход на свободата
    Начало на дейност: 5 май 2022 г.
    Регион на дейност: Санг-2 Такхт, провинция Дайкунди
    Етническа принадлежност: хазарейци
    Влияние от идеите на Абдул Али Мазари
13. Вълчи единици
    Сили, лоялни на генерал Абдул Рашид Достум
    Начало на дейност: 6 май 2022 г.
    Регион на дейност: Барка, Баглан
14. Патриотичен фронт
    Начало на дейност: 10 май 2022 г.
    Регион на дейност: Газни, Кабул и Херат

Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан.

Афганистански служители по сигурността пазят ограден коридор на границата между Афганистан и Пакистан в Спин Болдак, Афганистан, на 3 декември 2023 г.
📸 Снимка: Sanaullah Seiam/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Изтребители на Военновъздушните сили на Пакистан нанесоха удари по неуточнени цели в района на Шинвар и Ачин, провинция Нангархар в Афганистан.

Това съобщи местното издание Zawiya News, позовавайки се на собствен източник, който е успял да достигне Торхам, за да получи интернет достъп и да докладва ситуацията. По думите му около 19:15 часа местно време пакистанските самолети са нанесли 12 въздушни удара в посочените райони.

Поради липсата на интернет връзка в страната след наложената забрана от талибанските власти, други подробности за атаките засега не са налични.

Този инцидент следва серия от пакистански въздушни удари на афганистанска територия. Например на 28 август правителството на талибаните обвини Исламабад, че е извършил смъртоносни удари с дронове, довели до цивилни жертви.

През декември 2024 г. удари, нанесени от пакистанската авиация доведоха до ескалация на напрежението и заплаха за ответни действия от страна на администрацията на талибаните в Кабул.

Източникът на Zawia News подчерта нарастващите опасения за сигурността на цивилното население в пограничните райони между двете страни, където обикновено са нанасяни подобни удари. Липсата на интернет връзка в засегнатите райони затруднява проверката на пълния мащаб на разрушенията и жертвите вследствие на атаките.

Талибаните откъснаха Афганистан от глобалната мрежа.

🇦🇫🏳️ Афганистан беше изцяло откъснат от интернет, сочат данните в три платформи за мониторинг на мрежови прекъсвания, отбелязвайки пореден удар за съсипаната икономика на страната и за милиони нейни граждани, чиито свободи бяха ограничени до минимум през последните четири години на талибанска власт.

Прекъсването идва по-малко от две седмици след като талибаните прекъснаха интернет връзката в 9 от 34-те провинции на Афганистан, описвайки своето решение като ограничаване на „злоупотребата с интернет“ и предотвратяване на „неморални постъпки“. По онова време те прекъснаха единствено оптичната връзка, а мобилният интернет остана достъпен.

Вчера обаче беше въведено прекъсване както мобилния, така и кабелния интернет, а телефонните услуги в цялата страна също бяха нарушени. Интернет трафикът спря почти напълно около 17 часа местно време, според Netblocks и Kentik – платформи за анализ на интернет трафика. Прекъсването беше потвърдено и от Proton VPN.

Използването на смартфони в Афганистан се разпространи значително с развитието на 4G мрежите в последните няколко години. Към 2023 г. 18% от населението на страната използва интернет, а има средно 56 абонамента за мобилни услуги на 100 души, според данни на Световната банка.

По време на бунта на талибаните до 2021 г. техните бойци редовно атакуваха клетъчни кули, което принуди мобилните оператори като MTN да напуснат Афганистан. През последните няколко месеца от войната те наложиха локални прекъсвания на интернет връзката, за да заглушат всякаква съпротива, а след като превзеха столицата Кабул през август 2021 г. също прекъснаха за кратко мрежите, за да попречат на всеки опит за органиизиране на протести.

Освен това талибаните налагат сериозни ограничения на достъпа до сайтове на новинарски издания, обявили се против авторитарното им управление, но и до всички сайтове, които смятат за неморални.

Въпреки това интернетът е ключов за ежедневието на милиони хора, сред които собственици на бизнеси, момичета, които вземат онлайн курсове, за да заобиколят забраната за образование след шести клас, и дори държавни служители, които широко ползват WhatsApp.

Най-изтъкнатите талибански чиновници, сред които говорители на групата, имат десетки, а някои от тях стотици хиляди последователи в социалните мрежи. В понеделник обаче профилите им в WhatsApp замлъкнаха, а исканията за коментар не бяха доставени.

Тръмп иска обратно контрола върху авиобаза в Афганистан.

Доналд Тръмп на необявено посещение при американските войски в авиобаза Баграм, Афганистан, по време на първия си мандат като президент, ноември 2019 г.
📸 Снимка: Tom Brenner/Reuters

🇺🇸🇦🇫 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната ще се опита да възвърне контрола над авиобазата Баграм в Афганистан.

Той обясни, че част от мотивите за опита да си върне контрола над базата се дължат на нейната близост до обект, в който Китай произвежда ядрено оръжие, като изрази съжаление, че САЩ не са запазили контрола над нея при изтеглянето на американските сили при бившия президент Байдън.

„Дадохме им го без нищо. Опитваме се да го върнем, между другото“, заяви Тръмп на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър.

„Опитваме се да го върнем, защото те имат нужда от неща от нас. Искаме тази база обратно. Но една от причините да искаме базата е, както знаете, че тя е на час път от мястото, където Китай произвежда ядреното си оръжие. Така че много неща се случват, но аз съм много разочарован от факта, че този въпрос все още не е решен“, подчерта той.

По-рано преговорите с талибаните не бяха оповестени. Групировката държи контрола над Баграм след изтеглянето на американските войски от страната през 2021 г. Това беше най-голямата военна база на САЩ в страната.

Пакистанската армия ликвидира топ командир на фракцията Джамаат ул-Ахрар в Тирахската долина

Гледката от укрепена бойна позиция около Combat Outpost Herrera, 3 декември 2011 г. Постът се намира на 2650 м. надморска височина и на 8 км от границата с Пакистан, заобиколен от планински вериги и малки села като Али Кел, което се вижда на снимката. Поради трудния терен и силното присъствие на талибаните до 2021 г. постът е недостъпен по суша от американските сили и се снабдява изцяло с хеликоптери.
📸 Снимка: Spc. Ken Scar / U.S. Army

🇵🇰 Силите за сигурност на Пакистан ликвидираха Саифула Бадри, топ командир на фракция на талибаните Джамаат ул-Ахрар (JuA) по време на операция в Тирахската долина. Съобщава се, че Бадри е бил улучен от снайперист при ответен огън след атака срещу контролен пункт.

Лидерът на фракцията Сарбакаф Мохманд потвърди смъртта на Бадри и обясни, че той е бил един от ключовите командири на групировката в района на Хайбер и близък съратник на основателя ѝ Асад Африди. Бадри ръководи дейността на групата след смъртта на Кари Исмаил преди половин година.

В отделно съобщение в неделя пакистанските сили за сигурност обявиха, че са отблъснали опит за проникване на бойци по границата с Афганистан в провинция Южен Вазиристан при поста Ходжа Хизер, при което са ликвидирали поне четирима души, свързани с талибаните.

Според официални лица, разузнаването е алармирало за група от 25-30 бойци, водена от афганския командир Ясин от групата на Муфти Нур Вали, която се е подготвяла се да премине на пакистанска територия. Бойците са били въоръжени с модерни оръжия и комуникационно оборудване.

Малко след полунощ на 31 август е засечено движение на група от 10–12 бойци на около километър от граничната ограда, които са били ангажирани с огневи действия. Потвърдено е, че поне четирима бойци на Техрик-е Талибан Пакистан са били убити, а няколко други са ранени. Пакистанските сили не са понесли загуби.

Офис на талибанското разузнаване беше атакуван от въоръжени бойци.

🇦🇫 Бойци на „Фронта за свободата на Афганистан“ (AFF) извършиха атака срещу Разузнавателна дирекция 040 на талибаните в Шаш Дарак, район на столицата Кабул, в късните часове на петък.

Групировката публикува изявление, придружено от видео на предполагаемата атака, в което твърди, че най-малко един талибан е бил убит, а четирима са ранени. В него AFF описва мястото като „зловещ офис“, където бивши военни и невинни цивилни, включително жени, са държани в арест и са подложени на „жестоки и нечовешки изтезания“.

Жители на централната част на Кабул съобщиха, че са чули експлозия в петък вечерта. Талибаните засега не са коментирали инцидента. Груп обичайно отхвърля подобни твърдения за атаки от страна на опозиционни формации, включително AFF и Националния фронт на съпротивата.

„Фронтът за свободата на Афганистан“ е създаден през март 2022 г. за въоръжена съпротива срещу талибаните. Организацията е активна в множество провинции, сред които Парван, Баглан, Тахар и Каписа, и често координира своите действия с Националния фронт на съпротивата (NRF). Експерти посочват, че двете формации имат най-силна подкрепа сред таджикското население и среди, близки до Джамиат-е-Ислами – местна ислямистка партия, основана през 70-те години, която също се радва на подкрепа от местните таджики и играе водеща роля в съпротивата срещу съветската окупация и по-късно талибаните, а днес нейни структури подкрепят NRF и AFF.

През последните години AFF пое отговорност за десетки нападения – от засади срещу контролно-пропускателни пунктове в Кабул до атаки срещу командири и военни обекти на талибаните в някои северни провинции. По-значимите операции включват нападенията в района на летище Баграм през юли 2022 г., поредица атаки в столицата през 2023 и 2024 г. и удари по време на международните преговори в Доха през юли 2024 г.

За лидер на AFF е сочен бившият началник на Генералния щаб на Афганистан генерал Ясин Зия, който поддържа контакти с лидера на NRF Ахмад Масуд. Политическото ръководство е оглавявано от Дауд Наджи. Организацията е част от Националния съвет за спасение на Афганистан – по-широк съюз, включващ влиятелни политически фигури в изгнание.

Иранската Революционна гвардия поискала от талибаните списък с афганистанци, помагали на Великобритания

Въпросният „списък за убиване“ съдържа имената на афганистанци, работили с британската армия, разузнавателни служби и специални части.
📸 Снимка: Thomas Coex/AFP

🇮🇷🇦🇫 Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е поискал от талибаните да му изпратят изтекъл списък с афганистанци, които са съдействали на британските сили по време на 20-годишното присъствие на НАТО в Афганистан, съобщи в понеделник The Telegraph.

Според изданието, висш ирански представител е потвърдил пред него, че IRGC официално е поискал достъп до списъка. Целта е да се разширят сведенията за шпиони, работили за британската Служба за външно разузнаване (MI6).

Това може да осигури на Иран допълнителен лост за влияние в предстоящите преговори по ядреното досие с групата E3 (Обединеното кралство, Франция и Германия), които ще бъдат проведени до края на годината. E3 вече предупреди, че ще възстанови механизма за автоматично връщане на санкциите (т.нар. snapback mechanism), ако не бъде постигнат напредък до 30 август.

Въпросният „списък за ликвидиране“ на талибаните съдържа имената на афганистанци, които са кандидатствали за убежище, включително бивши военнослужещи от администрацията, свалена от талибаните през 2021 г. Част от тях са работили с британската армия или са били разузнавателни източници. Смята се, че някои от включените в списъка са избягали в Иран заради сигурността си след завземането на властта от талибаните.

По данни на The Telegraph един афганистанец от списъка наскоро е депортиран от Иран към Кабул. Ръководството на талибаните е издало и заповед за арест на колкото се може повече от посочените лица, за да упражни дипломатически натиск върху Обединеното кралство.

Изданието допълва, че след изтичането на документа през 2022 г., извършено от британски морски пехотинец, бивши членове на талибаните също са били евакуирани във Великобритания. Сред тях е имало заподозрени джихадисти, сексуални престъпници, корумпирани чиновници и лица, преди това лишени от свобода от силите на НАТО, което породи сериозни критики за слаб контрол и проверки на биографични данни.

Иран използва обвиненията в шпионаж в Афганистан като претекст за масови арести и депортации след юнската война между Израел и Иран. Броят на депортираните дневно е нараснал от около 2000 до над 30 000 души.

Хронология на изтичането на „списъка за ликвидиране“

• февруари 2022 г. – Морски пехотинец по погрешка изпраща имейл с прикачени данни на 25 000 афганистанци, кандидатствали за релокация във Великобритания.
• 14 август 2023 г. – В социалната мрежа Facebook се появяват откъси от списъка; на същия ден Министерството на отбраната е уведомено.
• 15 август 2023 г. – Тогавашният министър по въоръжените сили Джеймс Хийпи предупреждава, че талибаните вече може да имат „списък за ликвидиране, предоставен им по същество от британското правителство“.
• 17–25 август 2023 г. – Журналисти се свързват с Министерството на отбраната и Външното министерство, но се съгласяват да не публикуват информация, докато застрашените лица не бъдат защитени.
• 1 септември 2023 г. – Министерството на отбраната иска съдебна забрана от Висшия съд.
• 16 ноември 2023 г. – Премиерът Риши Сунак и министърът на финансите Джеръми Хънт обсъждат план за компенсации в размер между 120 и 350 милиона паунда.
• 4 юли 2024 г. – Новият премиер Киър Стармър е информиран за теча на данни.
• 15 юли 2025 г. – Съдия от Висшия съд отменя забраната.

Кремъл намалява контактите с „враговете на САЩ“ преди срещата между Путин и Тръмп

🇷🇺 Кремъл временно е замразил всички проекти с КНДР, Куба, Венецуела и Ислямско емирство Афганистан, като според източници от вътрешния кръг става въпрос за временно свиване на взаимодействието, което има за цел да избегне създаването на негативен информационен фон в дните преди срещата между държавните глави в Аляска, планирана следващия петък.

„Няма нужда да даваме на Тръмп каквито и да е възможности да окаже натиск върху Путин. Затова следващата седмица определено няма да правим публични изявления за сътрудничество с партньори, които са токсични за САЩ. Забележете, дори в официалните съобщения на Кремъл за телефонните разговори на Путин в последните няколко дни няма да намерите споменавания на КНДР, Венецуела или още по-малко Афганистан“, уточняват събеседници от руското външно министерство.

На всички телевизионни журналисти е даден инструктаж да намалят антиамериканската реторика, която по традиция бълва в ефира, като временно да спрат нападките срещу Тръмп, споделят някои източници: „Но ако срещата в Аляска завърши без резултат, тази инструкция ще бъде незабавно отменена“, категорични са длъжностните лица.

Русия стана първата държава, признала правителството на талибаните.

🇷🇺🤝🇦🇫 Русия съобщи, че е приела акредитивните писма на нов посланик на Афганистан, с което се превръща в първата държава, признала правителството на талибаните в страната.

В официално изявление на руското външно министерство се посочва, че Москва вижда добри перспективи за развитие на връзките и ще продължи да подкрепя властите в Кабул в сферата на сигурността, борбата с тероризма и борбата с разпространението на наркотици. Тя също така вижда значителни търговски и икономически възможности, особено в енергетиката, транспорта, селското стопанство и инфраструктурата.

„Вярваме, че актът на официално признаване на правителството на Ислямско емирство Афганистан ще даде тласък на развитието на продуктивно двустранно сътрудничество между нашите държави в различни области“, заявяват от министерството.

Външният министър на талибаните Амир Хан Мутаки отбеляза в изявление: „Ние ценим тази смела стъпка, предприета от Русия, и, дай Боже, тя ще послужи за пример и на другите.“

Нито една друга страна не е признала официално правителството на талибаните, което завзе властта през август 2021 г., след като водените от САЩ сили извършиха хаотично изтегляне от Афганистан след 20 години война. Въпреки това, Китай, ОАЕ, Узбекистан и Пакистан са назначили посланици в Кабул, което е стъпка към признаване.

Ходът на Русия представлява важен етап за администрацията на талибаните, тъй като те се стремят да облекчат международната си изолация. Вероятно той ще бъде внимателно наблюдаван от Белия дом, който замрази милиарди активи на централната банка на Афганистан и наложи санкции на някои висши лидери на талибаните, което доведе до това, че банковият сектор на Афганистан до голяма степен беше откъснат от международната финансова система.

Русия постепенно изгражда отношения с талибаните, които миналата година бяха наречени съюзник в борбата с тероризма от президента Владимир Путин. От 2022 г. Афганистан е внасял газ, петрол и пшеница от Русия.

През 2003 г. талибаните бяха обявени от Кремъл за незаконна терористична организация, но това беше отменено през април тази година. Москва вижда необходимост да работи с Кабул, тъй като е изправена пред сериозна заплаха за сигурността от ислямистки групировки, базирани в страните от Афганистан до Близкия изток.

През март 2024 г. въоръжени лица убиха 149 души в концертна зала край Москва в атака, за която отговорност беше поета от Ислямска държава. По това време американски служители посочиха, че разполагат с разузнавателни данни, според които отговорно е било афганистанския клон на групата, Ислямска държава–провинция Хорасан.

Талибаните твърдят, че работят по неутрализиране на присъствието на терористичната групировка в Афганистан.

Западни дипломати посочват, че пътят на талибаните към по-широко международно признаване е блокиран, докато не променят курса си по отношение на правата на жените. Талибаните затвориха гимназиите и университетите за момичета и жени и наложиха ограничения на движението им без мъж настойник. По думите им, те уважават правата на жените, но в съответствие със строгото си тълкуване на ислямското право.

Русия има сложна и окървавена история в Афганистан. Съветските войски нахлуха в страната през декември 1979 г., за да подкрепят комунистическо правителство, но затънаха в дълга война срещу муджахидините, въоръжени от Съединените щати. Съветският лидер Михаил Горбачов разпореди изтегляне на армията през 1989 г. В конфликта загинаха около 15 000 съветски войници.

Самоубийствен атентат в Пакистан уби над дузина войници и рани десетки

🇵🇰 Над дузина войници загинаха, а десетки цивилни бяха ранени при самоубийствен атентат в провинция Хайбер Пахтунхва, разположена в северозападен Пакистан, съобщават официални лица.

Нападението е извършено в събота на оживен пазар в Мирали, градче в разположения по границата с Афганистан окръг Северен Вазиристан, според местното издание Khyber Chronicles, което цитира сведения на източници от службите за сигурност.

По думите на очевидци, атентаторът е детонирал експлозиви до автомобил на сапьорски отряд към 22-ри полк на граничните сили, при което са загинали 13 души, а поне 24 други са били ранени, 14 от които цивилни.

„Самоубиец се вряза с натоварено с експлозиви превозно средство във военен конвой“, съобщи пред AFP служител от местната администрация на Северен Вазиристан.

„Експлозията също така доведе до срутването на покривите на две къщи, при което пострадаха шест деца“, допълни полицейски служител от района, цитиран от AFP.

В отговор на атентата силите за сигурност предприемат ответна операция, в хода на която успяват да стигнат извършителите. Съпротивата им води до ожесточена престрелка, в която загиват поне 17 бойци на екстремистите, наред със седем пакистански военнослужещи.

Това е един от най-смъртоносните дни за пакистанските сили за сигурност в Хайбер Пахтунхва през последните няколко месеца. Военните все още не са излезли с официална позиция по случая.

Отговорност за нападението беше поета от ислямистката групировка Хафиз Гул Бахадур – местния клон на въоръженото крило на пакистанските талибани „Техрик-е Талибан Пакистан“, свързан още с афганистанските талибани и мрежата Хакани. Тя носи отговорност за редица атаки срещу силите на НАТО и афганистанското правителство до 2021 г. След падането на Кабул насочва усилията си към организиране на атаки срещу силите за сигурност на пакистанското правителство.

Пакистан е арена на мащабна вълна от насилие в районите по границата с Афганистан, която бележи остро покачване след завръщането на талибаните на власт в Кабул през 2021 г. Исламабад отправя остри обвинения по адрес на своя западен съсед, който според него допуска умишлено да използват собствената му територия като плацдарм за извършване на терористични атаки срещу Пакистан – обвинение, което е отричано категорично от ръководството в Кабул.

Според изчисления на AFP, от началото на годината при атаки от страна на въоръжени групировки, водещи въоръжена борба срещу правителството в Хайбер Пахтунхва и Белуджистан, са загинали около 290 души, повечето от които служители на службите за сигурност.

Бивш афганистански войник, кандидатствал за убежище в САЩ, е арестуван, семейството му заплашено с депортиране

Командир на товарния отряд на ВВС на САЩ, причислен към 816-та експедиционна ескадрила за въздушен транспорт, помага на евакуираните на борда на самолет C-17 Globemaster III в подкрепа на операция „Allies Refuge“ на международно летище Хамид Карзай в Кабул, петък, 20 август 2021 г.
📸 Снимка: Senior Airman Taylor Crul/U.S. Air Force

🇦🇫🇺🇸 Бивш войник от Афганистанската национална армия, кандидатствал за убежище в САЩ, беше арестуван миналия месец от федерални агенти по миграцията в дома си в покрайнините на Хюстън. Това съобщи неговият личен адвокат, допълвайки че мъжът и по-голямата част от семейството му са заплашени с депортиране.

„Той има осем деца. Две от тях са родени в САЩ през последните четири години,“ каза адвокат Али Закирия, който отказа да назове клиента си поради съображения за сигурност. „Той беше доведен в САЩ от американските военни през 2021 г., когато талибаните превзеха Афганистан. Преди това е служил като част от т.нар. Кандахарска ударна сила – част от афганистанската армия. Задачата му беше да охранява база, в която работеха американци и афганистански войници.“

Закирия заяви, че молбата за убежище би трябвало да го пази от подобни сценарии, но служители на Имиграционна и митническа служба на САЩ (ICE) я пренебрегнали.

„Той няма криминално досие, не е обвиняван и никога не е бил арестуван в САЩ преди. Просто го арестуваха и го отведоха,“ обясни адвокатът. „Опита се да обясни, че има валиден статут на парол (временен разрешителен статут) до края на годината, но служителят каза, че всичко е анулирано и че той е без статут. В подадения в съда официален документ се посочва само, че той е в САЩ без валиден статус.“

Закирия предупреди, че арестите на кандидати за убежище по аналогия на неговия клиент застрашават поне 1000 афганистанци в района на Хюстън и над 20 000 на национално ниво.

„Тези хора бяха доведени в САЩ от американската армия, не са влезли нелегално през Мексико. Защо тогава се напада точно тази група? Това е необяснимо,“ каза адвокатът и добави, че е бил потърсен от бивш американски контрактор, който заявил, че клиентът му е спасил живота му, докато са служили заедно в Кандахар.

„Тревожно е, че ICE преследва хора, които са рискували живота си за американските военни“, каза още той. Първото съдебно заседание по делото за депортиране на мъжа е насрочено за по-късно тази седмица. „Надявам се да успея да разговарям с адвоката на правителството, защото опитвам да се свържа с отговорния офицер на ICE, но без успех.“

По-рано тази година американският конгресмен Майкъл Маккол и други представители призоваха президента Доналд Тръмп и други висши служители да не прекратяват защитата на афганистанци, помагали на САЩ по време на войната.

„Над 3200 бивши афганистански военни, преводачи и партньори на САЩ са убити или изчезнали,“ пишат те. Това може да е съдбата и на клиента на Закирия и семейството му. „Молбата за убежище е в процес на разглеждане, а шест от децата и съпругата му зависят от това. Това може да се отрази на цялото семейство, в зависимост от решението“, алармира адвокатът.

Високопоставен член на Ислямска държава от турски произход е заловен на границата между Пакистан и Афганистан.

🇹🇷🤝🇵🇰 Високопоставен член на Ислямска държава от турски произход е заловен на границата между Пакистан и Афганистан в съвместна операция на Националната разузнавателна организация на Турция (MIT) и Междуведомственото разузнаване на Пакистан (ISI), проведена на 31 май.

Йозгюр Алтун, известен с бойното си прозвище „Абу Ясир ал-Турки“, беше предаден на турските разузнавателни служби от пакистанските власти малко след залавянето му.

Алтун, който някога беше представян като медиен говорител на терористичната групировка, беше сред най-издирваните членове на международната мрежа на ИД.

Източници от службите за сигурност съобщават, че Алтун е участвал активно в организирането на трафик на бойци на ИД от Европа и Централна Азия към Афганистан и Пакистан. Освен това той е свързан с планирани атаки както в Турция, така и в Европа, включително срещу концертни зали.

MIT установява дейността му в Афганистан, където е пристигал незаконно от Турция, и разкрива, че има намерение да премине на територията на Пакистан. След като получава информацията, ISI провежда операция по залавянето му на границата в координация с MIT.

След това Алтун е депортиран в Турция, където признава, че е бил ключова фигура в пропагандата на ИД на турски и английски език. Той признава и за това, че е координирал вербуването на турски граждани за участие в терористична дейност в Афганистан и Пакистан, и за съучастие в планиране на атаки в световен мащаб.

Талибанска пропаганда твърди за пробив на руското разузнаване в Мосад и заговор на западния свят срещу исляма.

🇦🇫 Свързани с афганистанските талибани пропагандни канали в Telegram тиражират текст със заглавие, което гласи „Проникване на руското разузнаване в израелския Мосад: разкриване на мащабен и опасен план за сътрудничество с американското и британското разузнаване срещу арабите и мюсюлманите".

Авторите на този материал твърдят, че съдържанието му се основава на „секретен източник“ от руското разузнаване, според когото то е проникнала в системите на израелската разузнавателна служба Мосад.

В разпространявания текст се излагат неподкрепени твърдения за съществуване на предполагаем съвместен план между Израел, САЩ и Великобритания с основна цел „унищожение на исляма“, както и демографско и културно трансформиране на Арабския полуостров.

Сред конкретните обвинения, приписвани на израелските служби, се твърди, че:

• С помощта на арабски режими се планира „изкореняване на фундаменталния ислям“ и замяната му със „светски ислям“, включително чрез горене на ислямска литература и промяна на тълкуванията на религиозните текстове;
• Ще се премахне преподаването на Корана и арабския език, ще се затворят джамии и ще се назначават светски проповедници;
• Ще бъдат преследвани и елиминирани религиозни водачи, а ислямските символи, празници и облекло – забранени;
• Ще се разрушат хиляди джамии и на тяхно място ще се построят църкви и храмове;
• Ще се предприемат демографски експерименти с масово заселване на немюсюлмани, включително заселване на 5 милиона евреи в Арабския полуостров;
• До 2048 г. се предвиждало създаване на т.нар. „Велик Израел“ – от Персийския залив до Средиземно море.

В края на текста се заявява, че случващото се в Газа в момента било част от този „план“.

Няма потвърждение от нито една официална руска, израелска, американска или британска институция, че такъв документ съществува. Съдържанието на документа носи всички белези на информационно-психологическа операция, която има за цел да разпали омраза и недоверие между Запада, Израел и съюзнически мюсюлмански държава. Те често са документирани и анализирани от организации като Institute for Strategic Dialogue (ISD), Middle East Media Research Institute (MEMRI) и SITE Intelligence Group.

Разпространението на такива „документи“ от талибански и джихадистки източници често има за цел мобилизиране на поддръжници и създаване на конспиративен наратив срещу Запада и Израел.

Изявени командири на съпротивата срещу талибаните се появиха в ново видео.

🇦🇫 Двама от най-изявените командири на Националния фронт на съпротивата (NRF), Халид Амири и Хасиб Панджшири, се появиха в нови снимки, публикувани в социалните мрежи, за които се твърди, че са направени в планинските райони на Афганистан.

На кадрите двамата командири са в пълно бойно снаряжение. Най-малко двама източници от NRF потвърдиха пред местното издание Afghanistan International, че снимките са актуални и че командирите действително се намират на терен в страната.

Във видео, споделено на профила му в X, Хасиб Панджшири заявява: „Страната ни е под окупация на терористичната група на талибаните. Водим борба, за да си върнем нашата земя от хватката на тази престъпна група, и имаме пълна вяра в победата.“

Появата на двамата командири идва само ден след като стана ясно, че лидерът на NRF Ахмад Масуд е пътувал до Иран за среща, на която са присъствали и други политически фигури от Афганистан, сред които Ата Мохамад Нур. Масуд е бил приет от ирански официални лица и е провел разговори с представители от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и Министерството на външните работи на Иран.

Халид Амири е старши командир в NRF, изиграл ключова роля в организирането на съпротивата срещу талибаните след падането на Кабул през август 2021 г. Бивш офицер от специалните сили на Афганистанската национална армия, той се включва в съпротивата в Панджшир, където ръководи редица бойни операции. През юни 2022 г. публикува снимка на свален талибански хеликоптер в планината Хиндукуш, а в други видеа се виждат пленени бойци на талибаните.

Преди връщането на талибаните на власт, Амири е служил като командир в специалните сили на Ислямска република Афганистан и е преминал военна подготовка в страната и чужбина.

Хасиб Панджшири, известен още като „Хасиб Кавае Марказ“, е друг водещ командир от NRF под командването на Ахмад Масуд. След завършване на военното си обучение, той се присъединява към специалните части на Националната дирекция за сигурност (NDS) и участва в множество операции в различни региони на страната. След превземането на Кабул от талибаните, той се връща в родния си Панджшир и продължава въоръжената съпротива.

Разширяват проекта за китайско-пакистански икономически коридор (CPEC) към Афганистан.

🇨🇳🇵🇰🇦🇫 Тристранна среща между Пакистан, Афганистан и Китай в събота стигна съгласие по въпроси на регионалното пренареждане и разширяване на проекта за китайско-пакистански икономически коридор (CPEC) към Афганистан.

По стратегическа линия е постигнато и неформално съгласие за ограничаване на индийското влияние в Афганистан до дипломатически мисии, ако договореното бъде приложи ефективно, съобщават източници.

Решенията, взети по време на закрита среща на изпълняващия длъжността министър на външните работи Афганистан Амир Хан Мотаки, специалния пратеник на Китай Юе Сяоюн и специалния пратеник на Пакистан Мохамад Садик, бележат решителна стъпка към регионално.

Според източници талибаните негласно подкрепят позиция на властите в Исламабад за неутрално разследване на инцидента в Пахалгам от 22 април и възнамеряват да се дистанцират от индийския блок.

След поредица срещи, включващи двустранни разговори в петък вечер и събота, е взето решение талибаните да са домакини на шестия кръг от тристранните преговори на ниво външни министри между Китай и Пакистан в Кабул. Това ще са първите преговори на високо ниво, които ще бъдат проведени под ръководството на талибаните, добавят източниците.

Китай и Пакистан са дали зелена светлина за по-дълбоко политико-икономическо партньорство с Афганистан, а същевременно се стремят да изолират западно влияние в южна и централна Азия.

Китай ще подкрепи Ислямско емирство Афганистан политически и икономически, като ще се стреми да го свърже с останалите страни в региона чрез пътна инфраструктура.

В рамките на тристранните ангажименти специалният пратеник на Пакистан се присъедини към китайския си колега на среща с афганистанския министър на търговията Азизи.

Пратеникът определи разговорите като конструктивни и полезни за укрепване на търговското и икономическо сътрудничество. Трите страни са се договорили да надградят постигнатото по време на министерската тристранна среща през май 2023 г. в Исламабад, особено по отношение на разширяването на CPEC към Афганистан.

Пътуването на пакистанския специален пратеник е имало за цел да осигури подкрепа от съседните страни относно конфликта между Пакистан и Индия, свързаността в рамките на китайските инициативи и елиминирането на терористичната групировка ИД-Хорасан от афганистанска територия, добавят източниците.

В публикация в X (бивш Twitter) посланик Садик заяви, че първата тристранна среща Пакистан–Китай–Афганистан е осигурила възможност за сближаване на позиции по икономическо и отбранително сътрудничество, както и по въпросите на регионалната стабилност.