🇳🇴🇺🇦🛡️ Норвегия отпуска допълнителни 3 млрд крони (около 306 млн долара) за Украйна, насочвайки средствата право към най-уязвимото ѝ звено: защитата срещу балистични ракети. Правителството на страната обяви пакета вчера, а премиерът Йонас Гар Стьоре го съобщи по време на двустранна среща с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на срещата на НАТО в Анкара – броени дни след като масиран руски ракетен удар по Киев показа колко тънко станало това покритие.
Средствата вървят в две посоки. По първата Норвегия се включва към Дания, Германия и Канада за поръчка на допълнителни прехващачи за зенитно-ракетните комплекси Patriot от американската компания Lockheed Martin. Поръчката минава през механизма на НАТО за приоритетни нужди – Prioritised Ukraine Requirements List (PURL). По тази схема властите в Киев дефинират дефицитите в отбраната си, европейските държави и Канада поемат финансирането, а американската промишленост доставя. Този механизъм замести прекия трансфер на оръжие от запасите на Пентагойна, който администрацията на Тръмп сведе до минимум след идването си на власт. Тъй като производството на нови прехващачи отнема месеци, а самите Patriot ракети страдат от дефицит в световен мащаб заради войната в Близкия изток, Норвегия смята да закупи такива и от държави, които вече експлоатират системата, за да ускори доставките.
Втората посока е изцяло нова. Норвегия взе решение да финансира инициативата на Украйна за съвместна антибалистична отбрана. Осло описа проекта общо, без да го назове; украински отбранителни издания го свързват с програмата FREYA, която Германия вече се съгласи да подкрепи. Тя се предлага като по-евтина алтернатива на Patriot: стъпва на прехващача FP-7.x на украинската компания Fire Point, използва радар от германската Hensoldt и команден център за управление на огъня от норвежката Kongsberg, а създателите ѝ се стремят цената на изстрел да падне под 1 млн долара. Първите елементи се очаква да заработят до края на годината. Че норвежка компания вече присъства в самата система, придава на приноса и индустриална логика, не само финансова.
Защо акцентът пада тъкмо върху балистичните ракети, Стьоре обясни направо. Украйна сваля повечето дронове и крилати ракети, но се нуждае от по-силна защита срещу балистичните – това е най-неотложния приоритет, каза той. „Борбата на Украйна да се защити е и наша борба. Затова сега отделяме 3 млрд крони за противовъздушна отбрана“, заяви министър-председателят.
В нощта на 5 срещу 6 юли Русия обсипа украинската столица със стотици дронове и десетки ракети – един от най-смъртоносните удари срещу Киев от началото на годината, с най-малко 28 загинали и повече от 140 ранени. Украинската отбрана свали голяма част от дроновете и крилатите ракети, но не прехвана нито една от балистичните. Разликата не е случайна: те се спускат по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и оставят секунди за реакция, затова само шепа западни системи, преди всичко Patriot, могат да ги поразят, а недостигът на прехващачи се превръща директно в незащитени градове. Именно този пропуск се материализира в искания на Киев за допълнителни Patriot и други модерни системи от западните партньори – и точно него норвежките пари се опитват да изпълнят.
Норвежкият министър на отбраната Туре О. Сандвик добави и мотив, който излиза извън солидарността с Киев. Балистичните ракети могат да се окажат сериозна заплаха и за самата Норвегия в бъдеще, затова и украинската инициатива представлява интерес и от гледна точка на собствената отбранителна способност. „Балистичните ракети биха могли да представляват сериозна заплаха за Норвегия и за други съюзнически държави в бъдеще“, каза Сандвик.
За Осло това не е първи ангажимент от подобни мащаби. По данни на правителството е предоставило около 30 млрд крони (близо 3 млрд долара) помощ за украинската противовъздушна отбрана между 2023 и 2025 г. За тази година страната предвижда допълнително финансиране, чийто общ размер още не е уточнен.
Дали тези средства ще стигнат навреме зависи по-малко от волята и повече от календара на производство. И новите прехващачи Patriot, и украинската антибалистична система опират в срокове, които се измерват в месеци, докато ударите по Киев се водят всяка нощ. Норвежкият принос покрива пропуск, който атаката от 6 юли направи невъзможен за пренебрегване, но темпото на затварянето му ще реши дали покритието идва преди следващата вълна балистични ракети, или след нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар