Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Украйна удари рафинерията в Саратов и авиобазата Енгелс

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари по авиобаза Енгелс-2 и рафинерията в Саратов в едноименната област на Руската федерация през изминалата нощ, а пожари обхванаха и двете ключови съоръжения. Генералният щаб на ВСУ потвърди и допълнителни удари в петролна база в Калужка област и комплекс за съхранение, подготовка и изстрелване на ударни дронове в Брянска област.

Операцията събра в една ударна вълна няколко различни категории цели: предприятие за преработка на петрол, база на руската стратегическа авиация, склад за гориво и инфраструктура за безпилотни системи. Общата им връзка е ролята им във въздушните операции и снабдяването на руските сили, но наличните данни все още не позволяват да се оцени колко дълго отделните обекти ще останат извън нормална работа.

Руските власти съобщиха за мащабна атака с дронове в редица региони. Министерството на отбраната в Москва заяви, че през нощта са били свалени 635 безпилотни апарата. Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин съобщи, че двама души са загинали при удар в жилищна кооперация в Енгелс, а цивилната инфраструктура е понесла щети в Енгелс и Саратов. Руските власти по традиция не представят подробна оценка за състоянието на поразените съоръжения.

Саратовската рафинерия е сред големите предприятия за преработка на нефт в региона на Поволжието. Според украинския генщаб тя има капацитет за обранотка на 7 млн тона суров нефт годишно и произвежда бензин, дизелово и авиационно гориво. Киев посочва, че част от продукцията и логистичните възможности на завода подпомагат военните усилия на агресора в Украйна. За последно заводът беше поразен на 8 юли, когато украинското командване съобщи за експлозии и пожар в пределите му.

Анализ, публикуван от Dnipro OSINT след последния удар, насочи вниманието към инсталация ЕЛОУ-АВТ-6. По оценка на източника именно тя е била основна цел на атаката, тъй като извършва електрообезсоляване и първична атмосферно-вакуумна дестилация на суровия нефт – стои в самото начало на производствения процес. Номиналният му капацитет се оценява на около 6 млн. тона годишно.

Украинските власти не са потвърдили коя конкретна част от рафинерията е засегната. Това разграничение е съществено: пожар в резервоар, тръбопровод или помощна постройка може да бъде овладян сравнително бързо, докато поражения по първична дестилационна инсталация могат да ограничат значителна част от производството и да изискват по-сложен ремонт. Видеозаписите на пожара сами по себе си не показват нито степента на вътрешните повреди, нито дават яснота за очаквания срок на възстановяване.

Ударът по авиобаза Енгелс засяга друг ключов елемент от руската отбранителна система. Летището е един от водещите центрове за базиране, обслужване и въоръжаване на стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Въздушно-космическите сили използват тези самолети за изстрелване на далекобойни крилати ракети като Х-101 и  срещу Украйна. Дори когато част от авиацията е преместена на по-далечни летища, Енгелс запазва значение за подготовката на полети, техническото обслужване и боравенето с авиационни боеприпаси.

Базата и свързаната с нея горивна инфраструктура многократно са били цел на украински атаки в рамките на пълномащабната война. През януари 2025 г. Киев съобщи, че е поразила нефтената база „Кристал“, която снабдява летището с авиационно гориво. Тогава пожарът излезе извън контрол и продължи да гори няколко дни, при което загинаха двама огнеборци.

През март 2025 г. нов удар с дрон доведе до мащабен пожар и вторични експлозии в района на базата. Появиха се сведения за поразени складове и ракети, но част от предварителните оценки за понесените загуби така и не бяха подкрепени от категорични доказателства в публичното пространство. Тези атаки илюстрираха, че пораженията по наземна инфраструктура могат да наложат евакуация на личен състав, предислоциране на самолети и промяна на текущите процедури, без непременно това да доведе до унищожаване на самите бомбардировачи.

След операция „Паяжина“ през юни 2025 г., при която украински безпилотни летателни апарати атакуваха ключовите бази на руската стратегическа авиация, Москва разпредели голяма част от нейните самолети в отдалечени летища като авиобаза Украинка, разположена в Амурска област на Далечния изток. Тази мярка намалява риска от едновременно поразяване на голям брой самолети, но увеличава разстоянията, натиска върху техническите екипи и зависимостта от повече бази, складове и логистични маршрути.

На 16 юли Киев обяви, че при нов удар с дрон в Енгелс е унищожен стратегически бомбардировач Ту-95МС. Публично достъпната информация не дава пълна независима картина за състоянието на самолета. Случаят обаче допълни хронология на постоянен натиск върху базата, независимо дали отделните атаки причиняват загуба на авиационна техника, повреждат обслужващи съоръжения или принуждават руското командване да премести временно самолети и боеприпаси.

При масираната атака от изминалата нощ украински дронове са поразили и Людиновската петролна база в Калужка област. Според генщаба тя се използва за съхранение и доставка на гориво за руските въоръжени сили в зоната на активни бойни действия. Друга потвърдена цел се намира близо до Навля в Брянска област и беше описана като комплекс за съхранение, подготовка и изстрелване на ударни дронове.

Двете цели разширяват логиката на операцията отвъд Саратовска област. Складът за съхранение на петрол е част от снабдителна мрежа, а обектът край Навля е свързан с непосредствената подготовка на въздушни удари. Поразяването им в рамките на една нощ не доказва автоматично, че всички атаки са управлявани като единна оперативна система, но показва избор на цели по различни звена: производство на гориво, складиране, авиационно базиране и безпилотни операции.

В нощта срещу 1 август украински дронове поразиха руски командни пунктове за БПлА край Олхоземчугово в Курска област, Бересток в Донецка област, Сичневе в Днепропетровска област и Яблукове в Запорожка област. За разлика от далекобойните удари срещу Саратов и Калуга, тези действия са по-тясно свързани с управлението на дронове близо до линията за съприкосновение.

Ударите от последните две нощи очертават паралелен натиск върху командването на отряди за дронове при фронта, която поддържа далекобойни въздушни удари. Това не показва, че всички цели са били част от една свързана оперативна верига. Общият модел обаче показва стремеж да бъдат натоварени различни части от системата, която поддържа руските въздушни нападения.

През последните месеци Украйна увеличи своята кампания на удари по предприятия за преработка на нефт, петролни бази и помпени станции надълбоко в руска територия. На 31 май Саратовската рафинерия отново беше сред ударените цели, заедно с тръбопроводна станция в Кировска област и склад за гориво-смазочни материали в Ростовска област. Тогава също беше съобщено за голям пожар в Саратов.

На 8 юли последва нова атака по същата рафинерия, в края на юли бяха ударени предприятията в Рязан и Перм. Повтарянето на атаките има практическа логика: ремонтиран обект може отново да бъде изваден от работа, а наблюдаваното натрупване на повреди усложнява поддръжката и снабдяването с резервни части. Financial Times разкри, че украинското планиране все по-често се фокусира в критични инсталации и възли, чието възстановяване е по-скъпо и отнема повече време, а не само към предизвикване на видими пожари.

Това не значи, че всеки удар води до трайно редуциране на руското производство и незабавно ограничава операции на окупационните сили. Руската федерация разполага с широка мрежа за преработка на петрол, запаси, железопътен транспорт и възможност да пренасочва доставки между региони. Стратегическата авиация също може да използва няколко летища. Разпределянето на самолети и гориво обаче не премахва разходите: то удължава логистичните маршрути, разпилява охранителните ресурси и принуждава руското командване да защитава повече обекти.

В същото време тази поредна атака демонстрира рисковете за цивилните в руските градове около военната и промишлената инфраструктура. Двамата загинали в Енгелс и материални щети по жилищни и обществени обекти остават отделна последица от военните цели, заявени от Украйна. Към момента не е публично уточн дали пораженията по жилищната сграда са причинени от директен удар, отломки от прехванат дрон или действие на противовъздушната отбрана.

Сателитни кадри потвърдиха: Ту-95МС в Енгелс е унищожен необратимо

🇺🇦✈️🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-95МС, поразен при украински удар с дронове по авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, е безвъзвратно унищожен. Сателитни снимки от 19 юли показват машината с изцяло откъсната опашна секция и разрушения, достигащи до вътрешния отсек, където обичайно се носят крилатите ракети.

Кадрите бяха публикувани от OSINT канала AviVector, който проследява руската бойна авиация чрез сателитни данни. Независимо от тях, изследователският проект „Схеми“ на Радио „Свободна Европа“ разпространи изображения на Planet Labs от същия ден, на които самолетът изглежда буквално разцепен на две.

Сателитните изображения разсейват неяснотата около резултатите от удара в първите дни след него. Когато Frontline Monitor съобщи за атаката в нощта на 16 юли, Москва не признаваше загубата на самолет, а руското министерство на отбраната отчете 375 свалени дрона над 18 региона. В същото време повечето независими оценки се разминаваха: някои мониторинг канали локализираха пожара в зона за паркиране на самолети, докато сателитната система за откриване на пожари FIRMS не отчете горене на територията на самата база.

Ден по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са изминали около 800 км от украинската граница и са унищожили Ту-95 в „Енгелс-2“. От СБУ описаха критични поражения и напълно отсечена опашка, а украинското издание Militarnyi уточни, че използваните дронове са аналози на типа „Шахед“. Новите изображения категорично потвърждават тази информация. Ситуацията повтаря вече познат модел за същата база – през март 2025 г. унищожаването на склад с 96 крилати ракети в „Енгелс-2“ също беше доказано чрез сравнителни сателитни кадри седмици след самия удар.

Кадрите разкриват и детайл, който липсваше в първоначалните съобщения. Според AviVector, в авиобаза „Енгелс-2“ от дълго време са разположени два бомбардировача Ту-95МС, преминаващи през техническа поддръжка, ротация на екипажи и тренировъчни полети. Именно един от тях е понесъл невъзстановимите щети. Въпреки че Москва запази мълчание за загубата в дните след атаката, тя се нарежда в поредицата далекобойни операции, които Киев ескалира от края на юни. В изявление от 17 юли Зеленски подчерта: „Справедливо и активно се защитаваме“, като добави, че същата нощ са поразени и обекти на руската петролна индустрия. „Увеличаваме цената, която Русия плаща за агресията срещу държавата и хората ни“, категоричен бе президентът.

Ту-95МС е основният носител на далекобойни крилати ракети в руската стратегическа авиация. Тези машини не навлизат във въздушното пространство на Украйна – те излитат, набират височина над руска територия и изстрелват ракети Х-101 по украинските градове и енергийна инфраструктура от дистанция, която ги държи извън обсега на украинската ПВО. Тъй като са практически недосегаеми във въздуха, тяхната уязвимост е единствено на земята, където ги търсят украинските дронове. Въпреки че тяхната конструкция е наследена от съветската епоха, флотът премина през няколко вълни на модернизация.

Най-значимата от тях – до стандарта Ту-95МСМ – включва изцяло нови двигатели, авионика и навигация, както и възможност за окачване на до 8 крилати ракети Х-101 или Х-102 под крилете. Към 2024 г. според публични оценки, цитирани от украински отбранителни експерти, Русия е разполагала с приблизително 31 единици Ту-95МС и 27 модернизирани Ту-95МСМ. Производството приключва през 1992 г. и оттогава нито един нов Ту-95 не е излизал от завод. Москва може да ремонтира и надгражда наличните машини, но не и да ги замени. Това означава, че всяка загуба безвъзвратно смалява този флот от под 60 единици.

Този удар идва повече от година след операция „Паяжина“ на СБУ от юни 2025 г., при която дронове, изстреляни от укрити товарни ремаркета дълбоко в руския тил, повредиха или унищожиха десетки машини на четири руски летища едновременно. Вследствие на това Русия дислоцира далекобойната си авиация в повече бази, премествайки значителна част от самолетите в авиобазата „Украинка“ в Амурска област (Далечния изток) – на няколко хиляди километра от украинската граница. Въпреки това „Енгелс-2“ запази своята роля на пункт, в който бомбардировачите се въоръжават с ракети преди ударни мисии. Именно там двата Ту-95МС, документирани от AviVector, са престоявали продължително време.

Базата е мишена на украински удари още от декември 2022 г. При първата атака с дронове тогава бяха повредени два Ту-95, а впоследствие „Енгелс-2“ претърпя поражения по горивното депо, склада за боеприпаси, а сега – и директно по машините на стоянките. Следващият отговор за съдбата ѝ отново ще дойде от орбита. Евентуално изтегляне на оцелелия втори Ту-95МС на изток би индикирало, че ролята на „Енгелс-2“ като преден пункт на далекобойната авиация се свива. Ако той остане на място, ракетните кампании срещу Украйна ще продължат да се провеждат от писта, за която украинските дронове току-що доказаха, че позволява прецизно поразяване на конкретна машина. А за флот, който не може да бъде попълнен с нови самолети, математиката е неумолима – бройката им може само да намалява.

СБУ унищожи Ту-95 в Енгелс – на 800 километра от границата

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила руски стратегически бомбардировач Ту-95МС, паркиран на авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, обяви президентът Володимир Зеленски в петък, публикувайки видео от удара. Самолетът е използван за руските ракетни удари срещу Украйна, а разстоянието до целта е около 800 км от украинската държавна граница.

„Силите на СБУ унищожиха военен самолет Ту-95 в Енгелс, използван за руски ракетни удари по нашата страна“, заяви Зеленски. „Разстоянието от държавната ни граница е около 800 км. Справедливо и активно се защитаваме.“ Президентът благодари на украинските военни за точността и описа удара като поредна успешна употреба на далекобойните способности на Украйна. В същото съобщение той заяви, че Силите за отбрана са поразили и обекти на руската петролна индустрия, както и определени цели във временно окупираната украинска територия. „Увеличаваме цената за Русия за агресията срещу нашата държава и хората ни“, каза Зеленски.

Изявлението беше направено ден след масирана атака с дронове срещу Саратовска област. Около 1:47 ч. местно време в нощта срещу 16 юли губернаторът Роман Бусаргин предупреди за заплаха от украински дронове, а от 2:30 ч. жителите на Саратов и Енгелс започнаха да съобщават за ниско летящи дронове и серия от експлозии. Руското министерство на отбраната обяви, че през същата нощ ПВО е свалила 375 дрона над 18 руски региона, анексирания Крим, Азовско и Черно море – число, очертаващо мащаба на удара, независимо от резултата. Мониторинг канал Exilenova+ публикува кадри от атаката, а независимо издание Astra установи точното местоположение на заснетия пожар в пределите на военното летище; по предварителни данни огънят е бил в зоната за паркиране на самолетите. Украинското издание Militarnyi определи използваните апарати като дронове от типа на „Шахед“.

Ударът не се изчерпа с базата. Дрон се вряза в жилищна сграда от комплекса „Ладя“ на ул. „Пристанская“ 85 на около 2 км от пистата на летището, установи Astra по заснети кадри. Бусаргин потвърди, че цивилна инфраструктура в Енгелс е пострадала, но по предварителни данни няма жертви. Дронове поразиха също така електрическа подстанция в града, след което жителите съобщиха за прекъсвания на тока.

В часовете след атаката независимите оценки на щетите се разминаваха – докато Exilenova+ поставяше пожара сред паркираните машини, Militarnyi отбеляза, че сателитната система на НАСА за откриване на пожари FIRMS не е регистрирала огън в самата база. Видеото, което Зеленски публикува ден по-късно, е украинският отговор на това разминаване.

Ту-95 не навлиза във въздушното пространство на Украйна, поради което не се среща с украинската ПВО. Обикновено той излита от Енгелс, набира височина над руското небе и извършва пуск на крилати ракети Х-101 и Х-555 от разстояние, което ги държи извън обсега на всичко, с което Киев разполага във въздуха. Бомбардировачът е недосегаем, докато лети. Достъпен е единствено на земята, паркиран на собственото си летище – и точно там го търсят украинските далекобойни дронове.

Ту-95МС, познат по натовската кодировка Bear-H, е съветска разработка и един от основните носители на далекобойни крилати ракети в руския арсенал. Задвижван от 4 турбовитлови двигателя „Кузнецов“ НК-12 с характерните противоположно въртящи се витла, това е единственият витлов самолет със стреловидно крило, който все още се използва масово в бойни части. Екипажът му е 7-членен, максималната дължина на полета достига 10 500 км, а максималната скорост – 830 км/ч. С товароносимост от 20 тона машината е проектирана да изстрелва оръжия с голям обсег, без да навлиза в зоната на поражение от ПВО и точно това я превръща в инструмента, използван от руска страна, за нанасяне на удари по украинските градове и енергийна инфраструктура.

„Енгелс-2“ е сърцето на руската стратегическа авиация. Там са базирани 184-ти тежък бомбардировъчен и 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк, които експлоатират самолетите Ту-95МС, свръхзвуковите Ту-160М и далечните Ту-22М3. В пределите на базата се намират складове с авиационни бомби и крилати ракети. Летището се намира на 600 км от фронта – Зеленски мери 800 км от държавната граница – и периодично попада под украински обстрел, най-ранния от които беше нанесен на 5 декември 2022 г. Тогава първата атака с дронове порази два самолета Ту-95. През януари 2025 г. удар по горивното депо „Кристал“, което зарежда базата, предизвика пожар, продължил цели 5 денонощия. През март 2025 г. беше унищожен складът за боеприпаси, а Генералният щаб на ВСУ обяви, че са унищожени 96 крилати ракети – количество, достатъчно за три масирани залпа по украински градове; загубата беше потвърдена седмици по-късно от сравнителни сателитни снимки. През юни 2025 г. дойде редът и на емблематичната операция „Паяжина“, при която СБУ порази наведнъж десетки машини на четири руски летища.

Ударът се вписва в кампания, която от началото на годината системно поразява водещите рафинерии на Руската федерация. На 8 юли украински дронове поразиха рафинерията в Саратов – една от най-старите преработващи мощности в Поволжието, собственост на „Роснефт“, отговорна за снабдяването на руската армия с гориво, принуждавайки я да спре дейност, според цитирани от Ройтерс индустриални източници. Същата нощ бяха ударени и нефтохимически обекти в Татарстан. Логиката е обща: натиск едновременно върху въздушния компонент, който изстрелва ракетите, и върху горивото, което го поддържа във въздуха.

Отделно от украинските удари руската далекобойна авиация губи машини от собственото им износване. На 15 юни бомбардировач Ту-22М3 се разби в Иркутска област при планиран учебен полет – самолетът, летял без боен товар, рухнал при подхода за кацане край село Каменка. 4-членният екипаж катапултира успешно и оцелява, а губернаторът Игор Кобзев посочва като предварителна причина отказ на двигател.

Производството на Ту-95МС беше прекратено в началото на 90-те години на миналия век и нито един нов самолет не е излизал от завода оттогава насам – Русия разполага с краен парк, който може да ремонтира и модернизира, а не да попълва с нови единици. Всяка машина, изгоряла на пистата в Саратовска област, изважда от играта не единица техника, а част от способността да тероризира украинските градове.

Руски стратегически бомбардировачи в Раменское: Нова база или подготовка за МАКС-2026?

🇷🇺 Стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95МС и Ту-22М3 бяха забелязани наскоро на летище „Раменское“ край Москва, което породи спекулации, че Русия може би изгражда нова защитена база за своята далечна авиация. Наличните сведения обаче сочат, че активността по-вероятно е свързана с подготовка за голямо аерокосмическо изложение, отколкото с постоянно военно разполагане.

Според Defense Express, сателитни снимки, публикувани от общността AviVector, показват множество бомбардировачи, разположени на летище „Раменское“ в Жуковски, заедно с текущо строителство на големи нови структури. Изданието посочва, че първоначално тези събития са били интерпретирани от украински медии като признак, че Русия премества активи на стратегическата си авиация близо до Москва за по-добра защита от противовъздушната отбрана.

Сателитните снимки показват три бомбардировача Ту-160, един Ту-95МС и един Ту-22М3 в пределите на летището. В допълнение се строят нови сгради с приблизителни размери 110 на 77 метра. „Раменское“ не е стандартна оперативна авиобаза, а отдавна установен полигон за изпитания и разработки, където се намира 929-и Държавен полетен изпитателен център на Министерство на отбраната, където военни самолети, сред които стратегически бомбардировачи, се подлагат на тестове от десетилетия.

Присъствието на машините съвпада с текущите програми за модернизация. Русия продължава да обновява бомбардировачите Ту-160 и да довършва корпуси от съветската епоха, докато същевременно модернизира Ту-95МС до стандарта Ту-95МСМ и Ту-22М3 до Ту-22М3М. Поне един Ту-160 е позициониран в близост до съоръжения, свързани с конструкторско бюро „Туполев“, което е индикация за тестове или обновяване, а не за оперативно разгръщане. Изданието отбелязва още, че подобна активност е била наблюдавани на същото летище и в предишни сателитни снимки.

Що се отнася до новите сгради, Defense Express съобщи, че тяхното оформление не отговаря на типичната военна инфраструктура. Структурите не са директно свързани с пистите чрез пътеки за рулиране, а вместо това изглеждат свързани с зони между пистите на летището, където са разположени изложбени съоръжения.

Строителната дейност вероятно е свързана с подготовката за международно аерокосмическо изложение МАКС-2026, планирано да се проведе в Жуковски в периода юли-септември 2026 г. Очаква се събитието, което беше отменено през 2023 г. поради опасения за сигурността, да се завърне като ключова платформа за демонстрация на руския авиационен сектор.

В същото време Defense Express посочи, че Русия и преди е разпръсквала стратегическата си авиация след украински удари с голям обсег, включително премествайки бомбардировачи Ту-160 в отдалечени бази като Анадир в Далечния изток, за да намали уязвимостта им. Изданието добавя, че концентрирането на такива самолети в близост до Москва може да предложи по-силно покритие от ПВО, но също така може да увеличи рисковете, ако мерките за сигурност са недостатъчни.

Като цяло наличните доказателства сочат, че активността в „Раменское“ е свързана с тестове, модернизация и подготовка за изложение, а не със създаването на нова база за стратегически бомбардировачи. По-рано прецизните удари на Украйна бяха насочени срещу руския авиационен завод „Бериев“ в Таганрог – ключово съоръжение за стратегическата авиация, което допринесе за загубите в общ размер от 65 милиона долара за 2025 г. Съобщава се, че атаките са прекъснали програмите за модернизация на Ту-95МС и са повредили критична производствена инфраструктура, което усложнява допълнително руските усилия за поддържане на капацитета на далечната авиация.

Норвегия прехвана руски бомбардировачи с ескорт от изтребител на акробатичен отряд.

🇳🇴✈️🇷🇺 Въоръжените сили на Норвегия потвърдиха, че два изтребителя F-35 са засекли и съпроводили два стратегически бомбардировача Ту-95МС и два изтребителя Су-35 от въздушно-космическите сили на Руската федерация, действали в международното въздушно пространство над Баренцово море като част от мисия на НАТО по охрана на небето.

Прехващането илюстрира усилията за мониторинг на въздушното пространство на НАТО в Северна Европа, където самолети на съюзниците често проследяват полети на руската далекобойна авиация, приближаващи се до въздушното пространство на Алианса. Официални лица описаха мисията като рутинна, но подчертаха ролята за гарантиране на сигурността в региона и поддържане на осведомеността за ситуацията.

„Днес два норвежки F-35 като част от мисия на НАТО засякоха и съпроводиха два руски стратегически бомбардировача Ту-95 и два изтребителя Су-35 в международното въздушно пространство над Баренцово море – рутинна дейност, но важна част от наблюдението и защитата на нашия регион“, се посочва в изявление на въоръжените сили.

Според изявлението руските самолети не са навлизали в суверенната територия на Норвегия. Мисиите по Air Policing на НАТО се извършват редовно с цел мониторинг на бойната авиация близо до границите на Алианса, както и осигуряване на способности за бърза реакция при приближаване на неизвестни или чужди самолети.

Публикуваните кадри подсказват, че един от изтребителите Су-35 принадлежи на руската пилотажна група „Руските витязи“. По време на полета той е носил ракети въздух-въздух, което показва бойна конфигурация, а не демонстрационен полет.

Су-35 е проектиран за въздушен бой и прехващане на големи разстояния. Въоръжен с ракети въздух-въздух, самолетът осигурява защитен ескорт за бомбардировачи, действащи в близост до наблюдаваното въздушно пространство, позволявайки на руската авиация да поддържа отбранително прикритие по време на патрули на далечни разстояния.

Украйна нанесе нов удар по Таганрогския авиационен завод.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха серия от координирани удари с безпилотни самолети и наземни средства по критична инфраструктура, разпооложена на територията на Руската федерация, поразявайки складове за съхранение на гориво и обект за модернизация на руската стратегическа авиация.

Според Генералния щаб на ВСУ са били успешно поразени няколко военни и икономически цели с висок приоритет, сред които Таганрогският авиационен научно-технически комплекс (ТАНТК) в Ростовска област. Това е ключов за авиацията завод, който обслужва бомбардировачи Ту-95МС и самолети за далечно радиолокационно откриване А-50.

При атаката избухнал пожар в цеха за ремонт на Ту-95 – една от основните платформи за далечни стратегически удари на руските въздушно-космически сили. Сведенията бяха потвърдена от щаба в официално съобщение, описващо удара като част от широката кампания за „намаляване на военно-икономическия потенциал на руския агресор“.

Заводът в Таганрог, официално познат като Авиационен завод „Г. М. Бериев“, играе ключова роля в руската програма за стратегическа авиация, отговаряйки за модернизацията и поддръжката както на стратегически бомбардировачи Ту-95МС, така и на самолетите А-50 – основни елементи от руските способности за далечни въздушни операции.

Освен удара по Таганрог, Украйна потвърди и успешно поражение на вертикален резервоар (модел РВ-5000) в нефтения терминал Туапсе, разположен в Краснодарски край. Унищоженият резервоар с вместимост от 5000 кубични метра нефт и нефтопродукти беше част от морската инфраструктура, обслужваща руската логистика за горива.

Ударът по Таганрогския авиационен комплекс е от особено значение за Украйна, тъй като именно там се извършва удължаването на ресурса и повишаването на цялостната ефективност на Ту-95МС. Този самолет от епохата на Студената война, който все още се намира експлоатация, остава главния носител на крилати ракети с голям радиус като Х-101, използвани за нанасяне на удари по градовете на Украйна.

По-рано сателитни снимки на стратегическата авиобаза „Енгелс-2“ показаха повече от 130 камиона, подредени на перона за самолети, пораждайки въпроси за предназначението им и евентуална връзка с предстоящи операции на бомбардировъчната авиация.

Русия завърши подготовката за масиран ракетен удар срещу Украйна.

🚨 Въоръжените сили на Руската федерация завършиха подготовка за нова мащабна атака по територията на Украйна, която вероятно ще използва всичките налични видове въздушни оръжия, насочени срещу енергийната и транспортната мрежа.

Съдейки по разузнавателни данни за руските военни маневри през последните няколко дни, може да се очаква масиран удар от близки до посочените мащаби.

Основни заплахи

• 84 × крилати ракети Х-101 от тежки бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160.
• 36 × крилати ракети 3М-14 „Калибр“ от акваторията на Черно море.
• Aеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“ от изтребители МиГ-31К
• Балистични и крилати ракети със сухопътно базиране Искандер-М/К.

Предстоящата вълна тази нощ

• 50 × крилати ракети Х-101 (6 × Ту-95МС + 3 × Ту-160)
• 10 × 9М72 „Искандер-М“ (9K720).
• 9 × аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“ (9 × МиГ-31К)

Масиран обстрел с дронове:

• ⚠️ Поне 1390 БпЛА са на стартови позиции (около 900 „Шахед“)
• ⚠️ 810 в северните райони (Шаталово, Курск, Орел, Брянск)
• ⚠️ 380 в южните райони (Чауда, Приморско-Ахтарск)
• ⚠️ 200 в източните райони (Миллерово)

Предполагаеми цели:

• 🔴 Киев и Киевска област
• 🔴 Енергийни обекти (Бурштин, Ладижин, Добротвир и др.)
• 🔴 Западна Украйна (Луцк, Лвов, Стрий, Дрогобич)
• 🔴 Централна Украйна (Черкаси, Любни)
• 🔴 Днипропетровка област (Днипро, Слобожанское, Кривий Рог)

Frontline Monitor ще следи ситуацията в реално време и ще публикува актуализации. Останете в безопасност.

Япония вдигна изтребители за прехващане на руски бомбардировачи.

🇯🇵✈️🇷🇺 Японски изтребители бяха вдигнати по тревога за прехващане на руски изтребители и тежки бомбардировачи, способни да носят ядрени оръжия, приближащи се до въздушното пространство на страната.

Министерството на отбраната на Япония заяви, че ще продължи да поддържа пълна готовност за защита на своята територия и гражданите си. Руското министерство на отбраната потвърди сведенията с уточнение, че Ту-95МС са извършили рутинен полет в международно въздушно пространство.

Русия демонстрира военната си мощ в Далечния изток чрез разполагането на самолети и кораби, което предизвиква безпокойство в Япония. Токио определи тези действия като сериозна заплаха за сигурността, особено на фона на стратегическите връзки на Москва с Китай.

Япония е домакин на около 60 000 американски войници в замяна на гаранции за сигурност. По-рано този месец в страната бяха разположени поне четири бомбардировача B-1B, които не носят ядрени оръжия с цел укрепване на стабилността в региона.

Полетът на руските самолети беше извършен само дни преди посещението на американския президент Доналд Тръмп в Япония днес, където той се срещна с първата жена премиер на страната Санае Такаичи, с която ще разговарят за укрепване на двустранните връзки.

Руските въздушно-космически сили са изпратили два тежки бомбардировача и два изтребителя над Японско море, които са били проследени да летят край бреговете на Хокайдо и Хоншу – двата основни острова на Япония.

Въпреки че полетът им не е нарушавал въздушното пространство на Япония, което се простира до около 22 км от бреговата линия, изтребителите са били забелязани с ракети под крилата им, според снимки и карта, публикувани от министерство на отбраната на островната държава.

Руското министерство на отбраната потвърди полета в петък, като посочи, че бомбардировачите Ту-95МС са били ескортирани от изтребители Су-35С и Су-30СМ по време на полета им, продължил близо 11 часа над „неутрални води“ в Японско море.

Без да уточни конкретна държава, руското ведомство призна, че са вдигнати чуждестранни изтребители за идентификация на руските самолети по време на части от полета. Москва подчерта, че полетът е бил извършен в строго съответствие с международните правила за въздушно пространство.

Федерацията на американските учени посочва, че Ту-95МС е способен да носи крилати ракети с ядрени бойни глави. В наскоро проведено учение на руските стратегически ракетни сили на 22 октомври, беше използван същият тип бомбардировач, който извърши пускове на крилати ракети.

Ден по-късно японски изтребители прехванаха втори руски военен полет над Японско море от север на юг край бреговете на Хокайдо и Хоншу – самолет за електронно разузнаване Ил-20.

„Екипажи на руската далечна авиация често извършват патрули над неутрални води на Арктика, Северния Атлантик, Тихия океан, Черно и Балтийско море. Всички полети на руските въздушно-космически сили отговарят строго на международните правила за използване на въздушното пространство“, гласи изявление на руското ведомство.

„Руските въоръжени сили продължават активни военни действия в близост до Япония и околните райони, демонстрирайки тенденция за разполагане на най-новото военно оборудване в Далечния изток. Руските военни действия в Индо-Тихоокеанския регион, в това число около Япония, заедно със стратегическото ѝ партньорство с Китай, предизвикват сериозни опасения за сигурността“, се отбелязва в актуалното издание на годишния военен доклад на Япония.

Остава да видим дали руските военни ще засилят своите дейности край Япония, за да изпробват нейната отбрана, докато съюзникът на САЩ провежда мащабни военни учения в страната.

Русия проведе учение на стратегическите ядрени сили.

🇷🇺 Стратегическите ядрени сили на Руската федерация проведоха планирано изпитание на междуконтинентални балистични ракети „Ярс“ и „Синева“, съобщиха държавните медии в сряда.

Според тях ракетата „Ярс“ е изстреляна от космодрума Плесецк към полигона Кура в Камчатка, докато „Синева“ е изстреляна от атомната подводница К-117 „Брянск“ в Баренцово море.

Р-29РМУ2 „Синева“ е балистична ракета от трето поколение, изстрелвана от подводници, която е приета на въоръжение на 9 юли 2007 г. Публични данни сочат, че максималният ѝ обхват достига 11 500 км и може да бъде оборудвана с 4 бойни глави с индивидуално насочване, всяка с мощност 500 килотона. Атомната подводница „Брянск“, част от проекта 667БДРМ „Делфин“, е способна да носи до 16 такива ракети.

РС-24 „Ярс“ е междуконтинентална балистична ракета, задвижвана с твърдо гориво, която може да бъде изстрелвана от мобилни платформи или фиксирани силози. Тя минава изпитания за първи път през 2007 г. и влиза в експлоатация през 2009 г. По официални данни може да поразява цели на разстояние до 10 000 км.

Украинският експерт Олександър Коваленко описа изстрелването на една от балистичните ракети в посока САЩ като „информационна операция“, насочена към нанасянето на вреда на международния имидж на президента Доналд Тръмп. Според него този ход на Кремъл напомня на ракетните тестове на Ким Чен Ун, но той подчерта, че реална заплаха от използването на ядрено оръжие от страна на Русия не съществува, тъй като „всички разбират, че тя няма да го направи“.

Коваленко посочи, че тези стъпки се предприемат с мълчаливото одобрение на Вашингтон, като в същото време Русия се е превърнала в „суровинен придатък на Китай“. Според него по-решаваща роля от финансовите ресурси играят оръжията и призова Запада да противодейства по-активно на руската агресия.

Руски бомбардировачи извършиха тренировъчен полет над Японско море

🇷🇺✈️🇯🇵 Министерство на отбраната на Русия съобщи, че стратегическите бомбардировачи с далечен обсег са провели продължителен тренировъчен полет над Японско море тази седмица, придружени от изтребители.

Ученията, които са продължили над шест часа, бяха описани като част от рутинните операции на въздушно-космическите сили. Ту-95МС са извършили мисията на 19 август над международни води в Японско море, като са били ескортирани от изтребители Су-35. както е видно от публикуваното видео, което показва бомбардировачите в полет и части от бреговата линия, видими отдолу.

Официални лица на Кремъл заявиха, че обучението е част от редовния график и подчертаха, че не са допуснати нарушения на чужди граници.

Полетът беше предшестван от друго подобно учение ден по-рано в Баренцево море, където руската стратегическа авиация практикува продължителни мисии в арктическото въздушно пространство.

Ту-95МС, турбовитлов бомбардировач, разработен по време на Студената война, е ключов елемент от руските способности за далекобойни удари, който е способен да носи крилати ракети и ядрени оръжия. Самолетите редовно се използват за патрули в близост до въздушното пространство на НАТО, което води до внимателно наблюдение от регионалните мрежи за противовъздушна отбрана.

Въпреки че министерството на отбраната описа полета на 19 август като рутинен, демонстрацията на бомбардировачи и модерни изтребители Су-35 показва намерението на руското ръководство да демонстрира оперативен обхват в Тихоокеанския регион. Японско море е ключова зона за руската военна активност, като японските и американските сили поддържат обширни въздушни и морски патрули в региона.

Руски държавни медии отбелязаха, че полетът е част от планирани обучения, каквито частите на стратегическата авиация провеждат в различни театри като Тихия океан и Арктика. Служители на Кремъл заявиха, че тези патрули имат за цел да поддържат готовност и да упражняват координация с ескортиращите изтребители.

За Русия полетите служат както за тренировъчни, така и за демонстративни цели. С оперирането на бомбардировачи с далечен обсег в международно въздушно пространство близо до Япония, Руската федерация демонстрира издръжливост и обхват и същевременно напомня на своите противници за способностите на стратегическата си авиация.

Министерството на отбраната заяви, че тези полети ще продължат като част от рутинни операции. Това идва на фона на напрегната обстановка между двете страни, след като миналия месец военни анализатори в Русия разгледаха публично потенциални варианти за нанасяне на ракетни удари по цели в Япония, очертавайки подробна кампания в няколко фази, насочена към неутрализиране на отбранителната инфраструктура на страната.

Руски стратегически бомбардировачи Ту-95МС в подготовка за нови удари с крилати ракети Х-101

Нови сателитни снимки разкриват активна подготовка на руската стратегическа авиация за бъдещи ракетни удари срещу цели в Украйна. Изображения, заснети на 26 май в 20:20 ч. над авиобаза „Оленья“ в Мурманска област, показват 11 самолета Ту-95МС – същите, които взеха участие в масираните ракетни атаки на 25 и 26 май.

Към сутринта на 06:00 часа сутринта днес пет от тези самолети вече не се намират на територията на базата. Според достъпната информация, един от тях е прехвърлен към авиобаза „Енгелс-2“ през нощта, вероятно за презареждане с крилати ракети Х-101. Местоположението на останалите четири машини засега не е известно.

Към момента разпределението на стратегически бомбардировачи Ту-95МС в близост до Украйна е следното:

• Оленья – 6 самолета
• Енгелс-2 – 3 самолета
• Дягилево – 2 самолета

В нощта на 27 срещу 28 май е започнало зареждането на самолетите с ракети Х-101, като процесът е бил уловен на сателитно изображение, направено в 08:00 ч. сутринта. На кадъра ясно се вижда поне един бомбардировач, който е заснет докато бива оборудван с ракетно въоръжение. Това е първият потвърден случай на зареден самолет след последните атаки.

Подготовката беше предшествана от няколко полета на военно-транспортни самолети Ил-76, които доставиха боеприпаси и оборудване за зареждането. Присъствието на тези самолети бе предвестник за започващата операция по въоръжаване.

Ту-95МС са сред основните носители на крилати ракети Х-101, използвани масово от руските сили за удари по украинска инфраструктура и градски центрове. Все по-честите полети и пренасочвания между авиобазите Оленя, Енгелс-2 и Дягилево свидетелстват за продължаваща подготовка на нови удари.

Продължаваме да следим развитието и ще актуализираме информацията за местоположението на останалите четири самолета.

Два самолета Ту-95МС бяха предислоцирани към Енгелс-2 за зареждане с крилати ракети.

🇷🇺 Два стратегически бомбардировача Ту-95МС на руските въздушно-космически сили бяха предислоцирани от авиобаза Оленя в Мурманска област към авиобаза Енгелс-2 в Саратовска област за зареждане с крилати ракети Х-101.

И така, към 11:00 часа днес в близост до Украйна са разположени общо седем броя Ту-95МС и два броя Ту-160:

• 🛩️ "Оленя" - 1x Ту-95МС.
• 🛩️ „Енгелс-2“ - 4 Ту-95МС.
• ✈️ „Енгелс-2“ - 2 Ту-160.
• 🛩️ "Дягилев" - 2x Ту-95МС.

Основната част от въздушния флот Ту-95МС все още се намира в авиобаза Бела в Иркутска област, Далечния Изток на Руската федерация.

В сряда един бомбардировач Ту-95МС се завърна от авиобаза Беля към авиобаза Оленя. В момента крилати ракети X-101 се зареждат само в авиобаза Енгелс-2.

Русия извърши поредната масирана въздушна атака срещу Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ Русия проведе едно от най-мащабните си въздушни нападения срещу Украйна през последните месеци, изстрелвайки над 130 оръжия, включително залп с крилати и балистични ракети.

Противовъздушната отбрана на Украйна съобщи за прехващане на над 50 наближаващи въздушни заплахи, но няколко града претърпяха щети в ранните часове на неделната сутрин.

Според военновъздушните сили комбинираната руска атака е включвала 23 ракети и 109 летящи боеприпаси от типа "Шахед", като някои дронове симулират други видове въздушни платформи. Общият брой на проследените въздушни цели по време на координираната атака е 132.

Атаката включваше 9 крилати ракети Х-101/Х-55СМ, изстреляни от стратегически бомбардировачи Ту-95МС от руското въздушно пространство над района на Саратов, 8 крилати ракети с голям обсег „Калибър”, изстреляни от военни кораби в Черно море, и 6 балистични ракети с малък обсег КН-23/Искандер-М, изстреляни от Брянска област на Руската федерация. Безпилотниците бяха изстреляни от различни посоки, включително руска територия и окупирания Крим.

Украинските средства за противовъздушна отбрана свалиха успешно шест крилати ракети Х-101/Х-55СМ, шест ракети "Калибър", една балистична ракета и 40 дрона "Шахед". Въпреки това, други 53 дрона се считат за „изгубени“, т.е. окончателните им маршрути остават неизвестни.

Атаката причини щети в редица региони, сред които Киев, Суми, Харков, Хмелницки, Черкаси и Николаев, посочиха военни служители.

Посланикът на САЩ в Украйна Бриджит Бринк отговори на ситуацията с публикация в социалните медии: „Към 6:30 сутринта Киев и останалата част от Украйна остават под атака с балистични и крилати ракети от Русия. Силни експлозии в столицата и доклади за атаки в множество градове.“

Тази поредна атака идва в момент, когато продължават дипломатическите усилия във Вашингтон. Говорейки след среща на министрите на НАТО на 4 април, държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че президентът Доналд Тръмп очаква Москва да демонстрира „готовност да сложи край на войната“.

„Вярваме, че скоро ще разберем – след седмици, а не месеци – дали Русия е сериозна за мира“, заяви Рубио пред репортери.

Въпреки проведените разговори, масираната атака с ракети и дронове през изминалата нощ поднови опасенията във Вашингтон и в цяла Европа относно продължаващото желание на Русия да ескалира конфликта, дори на фона на продължаващите дипломатически усилия за мир.

Тази атака подчертава необходимостта от модерни системи за противовъздушна отбрана за Киев, на фона на продължаващата зависимост на Русия от удари с ракети и дронове за оказване на натиск над украинските градове далеч от фронтовите линии.

Русия е разположила 45 стратегически бомбардировача в авиобаза Оленя.

🇷🇺✈️ Сателитни снимки разкриват значително разполагане на стратегически бомбардировачи на руските въздушно-космически сили във въздушната база Оленя, разположена на Колския полуостров в Мурманска област.

Изображенията показват 10 бомбардировача Ту-95МС и 35 бомбардировача Ту-22M3, наред с пет транспортни Ан-12 и три учебни самолета Ту-134УБЛ и четири хеликоптера Ми-8.

Тази концентрация на 45 бомбардировача в една-единствена база повдигна въпроси относно намеренията на руското командване, особено имайки предвид продължаващата инвазия в Украйна и близостта на базата до границите на НАТО.

Разположена на 90 километра южно от Мурманск, авиобаза Оленя отдавна е ключово съоръжение за руската стратегическа авиация, но този мащаб на разполагане е необичаен и доведе след себе си любопитни дискусии относно неговата цел – дали сигнализира за ескалация, отбранителна маневра или логистична операция.

Авиобаза Оленя има легендарна история като център за руската далечна авиация. Със своите 3500 метра, нейната писта е най-дългата на Колския полуостров, което я прави идеална за базирането на стратегически бомбардировачи, способни да прекосяват огромни разстояния.

В исторически план тя е служила като военноморска разузнавателна база по времето на Студената война и е действала дори като спирка за зареждане с гориво за полети между Москва и Хавана през 60-те и 70-те години на миналия век. Съвсем наскоро, откакто започна пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, Оленя изигра важна роля при нанасянето на ракетни удари срещу цели в страната.

Разположените там бомбардировачи Ту-95МС и Ту-22М3 играят ключова роля в тези операции, като най-често носят крилатите ракети, използвани за удари по критичната инфраструктура на Украйна далеч от фронтовата линия. Въпреки това внезапното струпване на подобно количество самолети в този отдалечен северен аванпост е необичаен сценарий, който привлече вниманието на наблюдатели, проследяващи движението на руските въоръжени сили.

За да разберете значението на това разполагане, си струва да разгледате предходни модели. През май 2023 г. сателитни изображения показаха концентрация на самолети в Оленя, включително 14 броя Ту-95МС, два броя Ту-160 и два броя Ту-22М3, заедно с транспортни самолети и хеликоптери.

Това натрупване беше последвано от поредица засилени въздушни удари срещу украински градове, което предполага, че големите разполагания в Оленя могат да бъдат предшественик на настъпателни операции. Друг важен момент настъпи през май 2024 г., когато изображения разкриха 12 Ту-95МС и 13 Ту-22М3 в базата, което представляваше около една трета от боеспособния летателен състав на руската стратегическа авиация по това време.

По това време британското и украинското разузнаване изчислиха, че Русия разполага с около 40 оперативни бомбардировача Ту-95МС и Ту-22М3, което означава, че в авиобаза Оленя се намира значителна част от активите на нейната стратегическа авиация.

Малко след това Русия изстреля множество ракети, насочени срещу съоръжения на украинската критична инфраструктура, което показва модел, при който такива концентрации сигнализират за предстоящи действия. Текущото разполагане на 45 бомбардировача надминава описаните случаи, превръщайки се в най-мащабното разполагане в Оленя от началото на войната.

Базата се намира на приблизително 1800 км. северно от руско-украинската държавна граница, разстояние, поставящо я извън обсега на повечето украински конвенционални оръжия и дронове. Това отдалечено разположение я превърна в безопасно убежище за руската далекобойна авиация, особено след успешните украински атаки срещу по-близко разположени бази, например Енгелс в Саратовска област в края на 2022 г. и началото на 2023 г.

Стратегическите бомбардировачи Ту-95МС и Ту-22М3 са способни да носят крилатите ракети от серията Х-101 и Х-55, чийто обсег от над 2500 км, дават възможност на Русия да нанася удари по цели, разположени дълбоко в Украйна, без да излага самолетите си на опасност.

На практика тези бомбардировачи обикновено излитат от Оленя, летят на юг над руска територия до позиции близо до Каспийско море или региона на Саратов и оттам изстрелват ракетите си. Тази тактика е крайъгълен камък на руската въздушна кампания за деградиране на украинската критична инфраструктура, като ударите често са насочени срещу електроцентрали и цивилни съоръжения.

Западни експерти предложиха редица тълкувания за това какво може да означава това последно разгръщане. Някои го виждат като потенциален знак за подготовка за нова вълна от атаки.

Майкъл Кларк, анализатор на отбраната и бивш директор на Royal United Services Institute, мозъчен тръст със седалище в Лондон, предположи в скорошно интервю, че Русия вероятно ще консолидира въздушните си средства, за да започне координирана офанзива, вероятно насрочена за използване на слабостите в противовъздушната отбрана на Украйна с наближаването на пролетта.

Той отбеляза, че присъствието на 35 бомбардировача Ту-22М3, който надхвърля значително предни разполагания, може да свидетелства за план за преодоляване на украински цели с чист обем. Други експерти обаче съветват да не се стига до прибързани заключения. Катаржина Зиск, професор в Норвежкия институт за отбранителни изследвания, обясни, че авиобаза Оленя е развила своята роля от началото на войната и наблюдаваното натрупване може да отразява рутинно препозициониране.

Тя посочи, че местоположението на базата, само на 150 км от Финландия – страна-членка на НАТО от 2023 г. – и на 200 км от Норвегия, усложнява каквито и да е било агресивни намерения, тъй като Русия би била предпазлива да провокира реакция от страна на алианса.

Близостта до границите НАТО в действителност е критичен фактор. Позицията на полуостров Кола го поставя на поразително разстояние от северния фланг на НАТО, факт, който не остава скрит. По време на Студената война базата беше далеч по-защитена, тъй като границата на НАТО минаваше много по-далеч на запад покрай Норвегия. Присъединяването на Финландия към Алианса промени тази динамика, доближавайки разузнавателните и ударни системи на Русия и НАТО.

Радарното и електронното оборудване във Финландия и Норвегия могат да наблюдават авиобазата отблизо, докато изтребители на НАТО, като норвежките F-35, неведнъж са били изпращани, за да прехванат руските бомбардировачи, приближаващи се към тяхното въздушно пространство. В края на април 2024 г. НАТО проследи формация от седем руски самолета, сред които два броя Ту-160, северно от от норвежкия регион Финмарк.

Тази близост означава, че всяко широкомащабно излитане от Оленя ще бъде засечено сравнително бързо, намалявайки елемента на изненада и потенциално възпирайки Русия от използване на базата за нещо извън текущата ѝ роля във войната срещу Украйна.

Възможно ли е това разгръщане да е логистично, а не оперативно? Това е вариант, който си струва да се обмисли. Наличието на пет транспортни самолета Ан-12 предполага активност извън бойната подготовка. Тези самолети често се използват за пренасяне на доставки, включително крилати ракети, за подпомагане на операциите на бомбардировачи.

Трите самолета Ту-134УБЛ, предназначени за обучение на пилоти от стратегическата авиация, и четирите хеликоптера Ми-8, най-често използвани за комунални и транспортни функции, загатват допълнително за по-широка мисия.

Анализатори от Центъра за анализ на европейската политика спекулират, че Русия може да върти самолети през Оленя за поддръжка или модернизация, особено като се има предвид износването на стареещия ѝ въздушен флот след повече от три години пълномащабна война.

Ту-95МС е разработка от 50-те години на миналия век и макар да е модернизиран, изисква редовно обслужване. По същия начин, макар и по-нов Ту-22М3 среща проблеми с надеждността, като някои единици бяха загубени от украинската отбрана или произшествия от 2022 г. Логистично обяснение пасва идеално с нуждата на Русия да поддържа въздушната си кампания в дългосрочен план.

Все пак мащабът на това разгръщане – 45 самолета, включващи смесица от бомбардировачи, транспортни и учебни самолети - изглежда непропорционален за обикновена рутинна дейност. В исторически план Оленя е приемала по-малко самолети във всеки един момент, като броят им обикновено варира от 10 до 25.

Скокът до 45 кара мнозина да повдигат вежди, особено когато се съчетае с използването на базата като плацдарм за атаки. През ноември 2024 г. десет бомбардировача Ту-95МС излетяха от Оленя, за да нанесат масиран удар срещу Украйна, атакувайки градове като Киев и Одеса с крилати ракети.

Тази операция, една от най-големите за годината, подчерта стратегическото значение на базата. Сегашното натрупване, с над три пъти повече бомбардировачи от онези, участващи във въпросния удара, предполага, че Москва вероятно се готви за нещо по-голямо – или поне иска да създаде това впечатление.

Реакциите на Запада бяха премерени, но внимателни. Говорител на Пентагона отказа да коментира директно снимките от 11 март, но повтори, че САЩ продължават да наблюдават отблизо руските военни маневри, особено тези в близост до границите на НАТО.

В същото време украинските официални лица бяха по-гласовити. Говорейки анонимно пред Kyiv Independent, източник от военновъздушните сили, описа разполагането като „обезпокоително“ и предположи, че може да е сигнал за опит за разтягане на украинската отбрана преди евентуална пролетна офанзива.

BulgarianMilitary.com смята, че това разполагане отразява пресметнат ход на Русия да поддържа натиск върху Украйна, като същевременно запазва възможностите си отворени. Самият брой самолети, особено 35-те бомбардировача Ту-22М3, предполага възможност за продължителни операции, потенциално насочени към насищане на украинската противовъздушна отбрана.

Включването на учебни и транспортни самолети сочи към по-дългосрочна стратегия, вероятно за попълване на загубите или подготовка за продължителен конфликт. Разстоянието от авиобазата до Украйна предлага защита, но близостта ѝ до границите на НАТО носи риск от грешни изчисления.

Не на последно място, Русия може да тества решимостта на Запада, като сигнализира за сила, без да се ангажира с незабавни конкретни действия. И все пак, предвид моделите на минали натрупвания, нанасянето на масиран въздушен удар също не може да бъде отписан.

Към 12 март 2025 г. ситуацията остава нестабилна. Сателитните снимки предоставят прозорец към движенията на руските въздушни активи, но намерението зад тях е далеч по-неясно. Независимо от това да говорим за прелюдия към ескалация, предпазна мярка или логистичен ход, разполагането в Оленя подчертава текущите залози в региона.

С 45 самолета в момента, включително някои от най-мощните руски бомбардировачи, базата стои като фокусна точка в конфликт, който не показва признаци на избледняване – и напомняне за това колко плътно се докосва войната в Украйна до границите на целия свят.

Украинска атака с дронове срещу авиобаза Дягилево, Рязанска област.

🇷🇺💥🇺🇦 Съобщава се за украинска атака с ударни дронове, насочена срещу авиобаза Дягилево, намираща се на 3 км северозападно от Рязан.

Местни жители споделят за звуци от полета на безпилотни летателни апарати, както и че в района са били активирани системите за противовъздушна отбрана.

Разположена на 3 км западно от града, тази авиобаза играе ролята на тренировъчен център за руската далечна авиация. Намира се на най-малко 500 км. от руско-украинската държавна граница.

📌 Тук се намират:

▪️ 43-ти ЦБП ПЛС (център за бойно използване и преподготовка на летателен състав)
▪️ 203-ти ОГАП СЗ (отделен гвардейски авиополк на самолети за зареждане с гориво)
▪️ 360-ти АРЗ (авиоремонтен завод)

📌 Въздушният състав включва:

▪️ стратегически бомбардировач Ту-95МС
▪️ стратегически бомбардировач Ту-22М3
▪️ учебно-тренировъчен самолет Ту-134УБЛ
▪️ многоцелеви транспортен самолет Ан-26
▪️ самолет-танкер Ил-78

📌 Координати на летището:

▪️ 54°38'30.0"N 39°34'18.0"E

Русия бомбардира Украйна със стратегически бомбардировачи Ту-160, получени от нея преди 25 години.

Най-малко шест от прехвърлените бомбардировачи Ту-160 все още са на активна служба в руските въздушно-космически сили.

🇺🇦✈️🇷🇺 Русия бомбардира Украйна със стратегическите бомбардировачи, които ѝ бяха предоставени от нея в рамките на споразумение, сключено между правителствата на двете страни през 1999 г. срещу погасяване на дълговете за потребления руски газ.

Разследващият екип „Схеми“ към украинската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL), съобщи във вторник, че серийните номера на шест от стратегическите бомбардировачи Ту-160, прехвърлени от Киев на Москва на днешния ден преди точно четвърт век, съответстват на броя на използваните самолети от далекобойната авиация на руските въздушно-космически сили.

Три стратегически бомбардировача Ту-95МС също бяха изпратени от Украйна в Русия, съгласно сделката, сключена през 1999 г. и оттогава се използват от пилотите на далекобойната авиация.

Журналистите намериха серийните номера на самолетите в архивния договор между Украйна и Руската федерация, анализираха ги с помощта на международния въздушен регистър и ги сравниха с номерата на бомбардировачите, които според ГУР се използват от руската стратегическа авиация.

Ту-160, известен сред пилотите си като „Белия лебед“, е свръхзвуков стратегически бомбардировач-ракетоносец, разработен от съветското конструкторско бюро Туполев. Със своите внушителни размери, той е считан за най-големия свръхзвуков самолет с изменяема геометрия на крилете в историята на военната авиация. Самолетът е част от тежкия бомбардировъчен флот на Русия и е способен да носи ядрено оръжие.

Киев унищожи десетки от своите стратегически бомбардировачи според условията за ограничаване разпространението на ядрените оръжия, като прехвърли останалата част от своите крилати ракети и самолети Ту-160 и Ту-95 на Руската федерация през 1999 г. съгласно споразумение за погасяване на дълг за използван руски газ.

Флотът от бомбардировачи на руската далечна авиация „получи значителен тласък“ от въпросната сделка, включваща 575 крилати ракети с въздушно изстрелване Х-55, според данни на Nuclear Threat Initiative – международна неправителствена организация, фокусирана върху намаляване на ядрените, биологичните и нововъзникващите технологични заплахи, застрашаващи човечеството.

В свое разследване от август 2023 г. украинската служба на RFE/RL разкри по украинска инфраструктура от началото на пълномащабната война от февруари 2022 г.

Сред предадените от украинските власти самолети бяха открити и три бомбардировача Ту-95МС: „Красноярск“, „Севастопол“, „Изборск“ – това са новите имена, които украинските бомбардировачи получиха след постъпването си в руските въздушно-космически сили.

11-те бомбардировача, предоставени на Русия от Украйна, бяха интегрирани в състава на 121-ви и 184-ти тежък бомбардировъчен авиационен полк, разположени в авиобаза Енгелс-2 в Саратовска област, и след необходимите ремонтни работи бяха пуснати в експлоатация в края на 2000 г.

Ядрените оръжия и крилатите ракети бяха разположени в силози и бази на украинска територия по време на Студената война. След разпадането на Съветския съюз, Киев се отказа изцяло от ядрения си арсенал в средата на 90-те години, като в замяна трябваше да получи гаранции за сигурността си от страна на Руската федерация, Съединените щати и Обединеното кралство.

Разследващият клон на RFE/RL съобщи, че най-малко шест от украинските тежки бомбардировачи Ту-160 все още са в експлоатация в състава на руските въздишно-космически сили. Информацията беше потвърдена след като украинското военно разузнаване предостави серийните им номера, които бяха сравнени с авиационните данни и регистри.

По-рано този месец украинските военновъздушни сили съобщиха, че руската авиация е предприела мащабна комбинирана атака, при която срещу цели на украинска територия бяха изстреляни повече от 200 ракети и дронове.

На фона на бомбардировача, който в Украйна имаше сериен номер "10", а в Русия прие името "Микола Кузнецов", може да бъде видян Сергей Кобилаш, бивш командир на далекобойната авиация на Руската федерация, който ръководи атаката срещу детската болница „Охматдит“ в Киев, довела до 44 убити и повече от 200 ранени, за което той беше повишен в длъжност и понастоящем командва руските въздушно-космически сили.

Тези ракети включваха руската хиперзвукова „Циркон“, редица аеробалистични ракети „Кинжал“ и повече от 100 крилати ракети Х-101. В атаката взеха участие общо седем бомбардировача Ту-160 и шестнайсет бомбардировача Ту-95МС, според сведенията на украинската противовъздушна отбрана.

Популярен акаунт в социалните медии, специализиран в OSINT разузнаването, съобщи, че Кремъл е увеличил броя на своите тежки бомбардировачи Ту-160 в две военновъздушни бази в западната част на страната. Малко след публикуването си, докладът беше разпространен от украински медии.

Двете военновъздушни бази бяха обозначени като Оленя в Мурманска област и Енгелс-2 в Саратовска област. И двете съоръжения са били мишена на украински атаки с дронове по-рано.

Украинските сили проведоха продъжителна кампания на безпилотни атаки срещу военните летища на руска земя, доста преди Съединените щати да позволят използването на армейските тактически ракетни системи с голям обсег (ATACMS) за атаки срещу военни цели дълбоко в руска територия.

Военнослужещият Алексий Печкариев по-рано беше идентифициран като командир на самолета Ту-95МС „Изборск“, предаден на Руската федерация от украинските власти. По време на пълномащабното нахлуване той ръководи отдела за бойна подготовка на 22-ра авиационна дивизия. През лятото на 2022 г. на една от акциите в подкрепа на т. нар. СВО той отбелязва, че „руските войници на земята и във въздуха смазват възродилия се нацизъм“.

Постъпвайки в руските въздушно-космически сили, стратегическите бомбардировачи Ту-160 получиха нови имена: „Никола Кузнецов“ (преди това беше украински самолет със сериен номер „10“), „Васил Сенко“ („11“), „Олександър Новиков“. " ("12"), "Володимир Судец" ("15"), "Алексий Плохов" ("16"), "Андрий Туполев" ("18"), "Игор Сикорски" ("22").

Постъпвайки в руските въздушно-космически сили, стратегическите бомбардировачи Ту-160 получиха нови имена: „Никола Кузнецов“ (преди това беше украински самолет със сериен номер „10“), „Васил Сенко“ („11“), „Олександър Новиков“. " ("12"), "Володимир Судец" ("15"), "Алексий Плохов" ("16"), "Андрий Туполев" ("18"), "Игор Сикорски" ("22").

NORAD: Изтребители на САЩ и Канада са прехванали стратегически бомбардировачи на Русия и Китай близо до Аляска

Две двойки изтребители F-22, всяка със самолет за ранно предупреждение и контрол във въздуха E-3, от Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана (NORAD) положително идентифицираха и прехванаха руски бомбардировачи Ту-95 и изтребители Су-35, навлизащи в Зоната за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ) на Аляска на 21 май 2020 г.
📸 Снимка: NORAD

🇺🇸🇨🇦⚔️🇷🇺🇨🇳 Американски и канадски бойни самолети са прехванали два руски и два китайски бомбардировача в международното въздушно пространство близо до щата Аляска в сряда, съобщи съвместното командване на северноамериканската въздушно-космическа отбрана на САЩ и Канада (NORAD).

„NORAD откри, проследи и прехвана два руски военни самолета Ту-95 и два военни самолета PRC H-6, работещи в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Аляска“, се казва в съобщението.

Зоната за идентификация на противовъздушната отбрана е регион от въздушното пространство, в който дадена държава се опитва да идентифицира, локализира и контролира въздухоплавателни средства в интерес на националната сигурност.

Прехващанията на руски самолети – при които те се свързват визуално или по електронен път от американски или канадски самолети – са сравнително често срещани в района.

„Изтребители от Съединените щати и Канада извършиха прехващането“, каза NORAD, добавяйки, че бомбардировачите „останаха в международното въздушно пространство и не навлязоха в американското или канадското суверенно въздушно пространство“ и че тяхната дейност „не се разглежда като заплаха“.

Русия е атакувала украинска военновъздушна база с нов тип крилати ракети

Руски стратегически бомбардировач Туполев Ту-95МС
📸 Снимка: The National Interest

🇷🇺⚔️🇺🇦 Русия е започнала да използва най-новите си крилати ракети с голям обсег Х-101, оборудвани с касетъчни бойни глави, за да нанася удари по отдалечени украински летища, с цел да унищожи откритите самолети и поддържащото оборудване и превозни средства.

Новият тип ракети Х-101, които са способни да изминават хиляди километри, представляват сериозно предизвикателство за Въоръжените сили на Украйна и заплаха за цивилното население. Тези ракети носят суббоеприпаси, наподобяващи метални топчета или пресечени цилиндри, чийто диаметър е около 10 см, предназначени да поразяват леки превозни средства и жива сила на открити места.

Субмуниции с диаметър около 10 см. от касетъчна бойна глава на крилата ракета Х-101
📸 Снимка: Telegram

Безразборният характер на тези касетъчни боеприпаси застрашава както военното, така и цивилното население в бомбардираните територии. На 12 юни Националната полиция на Украйна предупреди жителите на Киевска област за опасността, която представляват този вид боеприпаси, разпръснати от прихваната ракета.

Първото регистрирано използване на Х-101 с касетъчна бойна глава беше през нощта на 7 юни, като цел беше база на военновъздушните сили на Украйна, разположена близо до Староконстантинов, Киевска област. Последва атака срещу военното летище във Василкив, също в покрайнините на столицата Киев.

Карта на маршрутите, изминати от крилатите ракети при руската въздушна атака от 12 юни.
🔍 Източник: t.me/monitorwarr

Руски стратегически бомбардировачи Ту-95МС са забелязани да патрулират в Японско море

🇷🇺🇯🇵 Руското министерство на отбраната разпространи видеозапис, който показва излитане и кацане на два самолета Туполев Ту-95МС. Кадри от пилотската кабина показват, че един от самолетите е ескортиран от изтребител Сухой Су-30СМ.

Министерството на отбраната заяви в изявление, че планираният 10-часов полет се е състоял над неутралните води на Японско море, което граничи с Японския архипелаг, руския остров Сахалин, Корейския полуостров и континенталната част на Далечния изток на Русия.

Изявлението във вторник не уточнява от кое летище е започнал и завършил тестовият полет, нито дава подробности къде точно над водното тяло е бил маршрутът. Но потребители на социалните мрежи отбелязаха, че подобни полети обикновено са демонстрация на сила от страна на Москва.

„Това се случва едва няколко дни, след като САЩ обявиха началото на тристранни военни учения като „възпиращ фактор“ срещу засилващата се агресия от страна на Северна Корея.

Във вторник Северна Корея изстреля балистична ракета със среден обсег, докато Южна Корея, Съединените щати и Япония провеждаха съвместно въздушно учение с участието на бомбардировачи B-52H, способни да носят ядрено оръжие.

Всичко това се случва по-малко от две седмици след като лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун ръководи тест на двигател с твърдо гориво за нова хиперзвукова балистична ракета със среден обсег (IRBM) и само ден преди тестовете на самата ракета.

В последните месеци отношенията на Москва със Северна Корея се укрепват. Пхенян предостави на Русия значителна по мащабите си военна помощ, включително балистични ракети и над три милиона артилерийски снаряда, припомни в понеделник говорителят на Пентагона Сабрина Сингх.

Руският генерал-лейтенант Сергей Кобилаш, командир на авиацията за далечни разстояния, каза в изявление на уебсайта на руското министерство на отбраната, че полетът "е извършен в строго съответствие с международните правила за използване на въздушното пространство".

„Пилотите на далечни разстояния редовно летят над неутралните води на Арктика, Северния Атлантик, Черно море, Балтийско море и Тихия океан“, добави той.

През март 2023 г. два руски самолета Ту-95МС извършиха полет над Японско море в продължение на повече от седем часа, докато японският премиер Фумио Кишида беше посещение в Украйна.

Япония, ключов съюзник на САЩ, който се присъедини към глобалните санкции срещу Русия заради войната в Украйна, има териториален спор с Москва за Курилските острови в северната част на Тихия океан, който датира от края на Втората световна война.

През февруари 2023 г. северноамериканските сили за противовъздушна отбрана прехванаха няколко руски стратегически бомбардировача и изтребители, докато летяха в международното въздушно пространство в непосредствена близост до Аляска.