От магазин в Пенза до Донецк за три-четири дни

🇷🇺⛓️ Александър Степанов излязъл вечерта на 19 август от магазин в квартал Заря, в покрайнините на Пенза. Бил по шорти, тениска и джапанки и не носел документи. 3-4 дни по-късно се обадил на майка си от окупирания Донецк.

Това е нейният разказ. Тамара Степанова го сподели пред регионалното издание „7х7“ и Telegram канала „Осторожно, новости“, чиято публикация беше препечатана от „Новая газета Европа“. Двете версии се разминават с един ден относно пристигането му в Донецк, но съвпадат по всички останали обстоятелства от вечерта на 19 август до прекъсването на връзката.

По думите на Степанова непознати мъже сложили белезници на 33-годишния ѝ син и го качили насила в лек автомобил. Отвели го в местния военен комисариат — институция, която води военния отчет и оформя договорите с Министерството на отбраната. „Биха го, разкъсаха тениската му. Докато не подписа договор“, написа тя. Няма медицинско освидетелстване, поради което твърдението за побоя се основава единствено на разказа на майката за казаното ѝ от нейния син по телефона.

Степанов не носел нито паспорт, нито военна книжка. „Всичко ми е вкъщи. Но там направиха всичко ново за 20 минути“, каза майка му. Сведенията за подобно принудително подписване не са нови за Пенза. През юни товарач от региона разказа пред „Медиазона“, че е бил заловен на улицата, измамен и изпратен на война.

Степанова посочи още две обстоятелства: синът ѝ е служил в армията в Кавказ и Армения, а при ареста си не е бил пиян. Според местни жители вербовчиците чакат с микробуси до магазините за алкохол, тъй като хората в нетрезво състояние най-лесно могат да бъдат принудени да подпишат.

Сутринта на 20 август Степанов бил откаран заедно с още двама души от Пензенска област в селището Рощино, Самарска област. На следващия ден се обадил от Милерово в Ростовска област, а по-късно — и от Донецк. „Осторожно, новости“ посочва 22 август като дата на последното обаждане, докато „7х7“ цитира майката, според която то е било вечерта на 23 август. След това връзката прекъснала. По думите ѝ нейният син бил изпратен нататък само по потник, шорти и джапанки.

Тамара Степанова е подала сигнали до военната прокуратура и омбудсмана, както и чрез сайтовете на Министерство на отбраната и приемната на председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин. До 26 август не е получила отговор.

„Аз нямам никого от семейството. Преди 4 години почина дъщеря ми, преди 2 почина мъжът ми. Ходя с бастун, с опериран крак съм. Останах съвсем сама“, споделя тя.

Документът, който синът ѝ е подписал, е договор за военна служба, а не мобилизационна повиквателна. Разликата има решаващо практическо значение. В Русия няма указ за нова мобилизация, а подписаният договор представя отведения против волята му човек като доброволец пред всяка следваща институция. Затова правозащитни групи свеждат съвета си до едно изречение: каквото и да се случва, договор не бива да се подписва. След полагането на подписа става почти невъзможно за доказване, че човек е бил отведен против волята си.

Случаят е поредният от серия подобни сигнали от Пензенска област, започнала в средата на юни. Тогава полицаи и служители на военните комисариати започнаха да спират автомобили и градски транспорт и да обхождат жилищни блокове. Областният военен комисар Андрей Сурков нарече първия разпространил се видеозапис с плачещи жени „постановка“. Той допусна и че журналистът на „Медиазона“, който го потърси за коментар, работи за украинското разузнаване. Пензенската дирекция на Министерство на вътрешните работи определи акциите като „масови събития“ и отрече някой да е бил принуждаван да подписва.

На 27 август същата дирекция публикува ново изявление, което подкопава собственото ѝ обяснение. В него тя обвини жители на Пензенска област, че пречат на задържанията: „Хората все по-често застават в защита на правонарушителите, като възпрепятстват задържането им от служителите на полицията.“

Същевременно в текста се твърди, че полицаите „не участват в подобни действия и не откарват граждани във военните комисариати“. Според дирекцията задържанията се извършвали от неуточнени „лица“, които се представят за служители на Министерството на вътрешните работи.

Жителите отговарят със самоорганизация. В Башмаково, на 130 километра от Пенза, местни създадоха доброволна дружина, която дежури на смени. Блогърът Станислав Морозов, срещу когото ФСБ образува дело за подбуждане към екстремизъм, създаде чат, в който хората взаимно се предупреждават за появата на вербовчици. Към него започнаха да се присъединяват и жители на други части на страната, които следят опита на хората в Пензенска област.

Географският обхват на сигналите бързо се разшири. През юли и август правозащитните проекти „Школа призывника“, „Идите лесом“ и „Призыв к совести“ са получили сведения за договори, подписани под принуда, от най-малко 17 региона – от Удмуртия и Приморския край до Архангелска област и Бурятия.

Използваните методи се различават. На жител на Новоросийск били подхвърлени наркотици в районното полицейско управление, докато не подпише. Мъж от Омск бил отведен направо от работното си място, а договорът бил подписан от негово име. Във Велск човек, задържан по обвинение в кражба, бил изведен от следствения арест и зачислен в доброволческо подразделение.

Профилът на набелязваните хора обаче се повтаря. „Натискът по-скоро е начин да се принудят такива хора, отколкото основен инструмент за вербовка“, обяснява юристът Тимофей Васкин. Под удар попадат самотни мъже, хора със зависимости към алкохол или наркотици, болни, длъжници и лица с предишни присъди, т.е. онези, за които е най-трудно да защитят правата си. Германският изследовател Янис Клюге установи същия модел при анализа на документи на регионалните власти.

Зад засилващия се натиск стои и количествен проблем. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев съобщи на 28 юли, че през първото полугодие на 2026 г. около 200 000 души са сключили договор за военна служба. За същия период година по-рано броят им е бил над 210 000. Това количество е достатъчно в най-добрия случай за попълване на загубите.

„На властите им става все по-трудно да намират доброволци, затова засилват натиска върху потенциални договорници“, казва Григорий Свердлин, който ръководи проекта „Идите лесом“.

На 23 август The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници от разузнаването, че през юли руските военни са проверявали мобилизационната готовност на Калининградска област. Подобни проверки се извършвали и в други региони. По-рано изданието писа, че Кремъл обсъжда нова мобилизационна вълна след изборите за Държавната дума през септември.

Руслан Пухов от Център за анализ на стратегии и технологии със седалище в Москва допуска, че ако президентът Владимир Путин не отстъпи от искането си за целия Донбас, „може да не му остане друг избор, освен да обяви мобилизация“.

Едновременно с това военните комисариати в страната викат мъже за уточняване на данните им. Сред тях има хора, които не са служили, имат здравословни ограничения или са на възраст над 40 години. Това има връзка с Единния регистър за военен отчет – цифровата база, която трябва да обедини сведенията за около 25 млн. военнослужещи и военнообвързани. Системата трябва да позволи автоматично издаване на електронни повиквателни и налагане на ограничения върху хората, които не се явят.

Основното ограничение е забраната за напускане на страната. Тя влиза в сила от момента, в който се появи повиквателна в регистъра. През октомври 2026 г. трябва да приключи сертифицирането на софтуера, който ще свърже регистъра с базите данни на граничната служба на ФСБ.

Публично решение за нова открита мобилизация няма. Наблюдават се обаче три едновременни процеса: сигналите за договори, подписани под принуда, се умножават; военните комисариати обновяват данните за военнообвързани; а държавата довършва системата, която ще ѝ позволи да открива конкретни хора и да им забранява да напускат страната.

Алексей Табалов, основател на „Школа призывника“, смята, че при наличието на подобна инфраструктура следващата мобилизационна вълна може изобщо да не прилича на тази от есента на 2022 г. Вместо масово разпращане на повиквателни хората могат да бъдат отвеждани от домовете им, от улицата или направо от работните им места.

Именно такъв случай описва разказът от Пенза през август.

Протест в Алепо след смъртта на задържан в полицейски участък в Латакия.

🇸🇾⚖️🕯️ Жители на Алепо излязоха на 17 август на централния площад „Саадала ал-Джабири“ с искане да бъдат разкрити обстоятелствата около смъртта на 29-годишният Мохамад Гамира и виновните да понесат отговорност. Мъжът почина ден по-рано в университетска болница „Тишрин“ в град Латакия, след като беше задържан в полицейския участък в градчето Ал-Хафа. Протестът, отразен от агенция ANHA, близка до бившата кюрдска администрация в североизточна Сирия, беше насочен и като цяло към нарушенията в местата за задържане и затворите на преходната власт на Ахмед Ал-Шараа.

Гамира е бил извикан в участъка във връзка с жалба за кражба на пари и е останал там около 3 денонощия. Той е страдал от хемофилия – заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и всяка травма носи риск от продължителен кръвоизлив. Семейството му е предупредило началника на участъка за диагнозата и поискало спрямо него да не се упражнява насилие, разказа пред държавната агенция SANA неговия чичо д-р Исам Гамира, директор на общата болница в Ал-Хафа. Въпреки предупреждението неговият племенник е бил бит. Състоянието му се влошава заради мозъчен кръвоизлив и неврологични симптоми, последвани от кома, бъбречна недостатъчност, спадане на кръвното налягане и недостиг на кислород. Гамира е пуснат и откаран към болницата в Латакия, където е починал в неделя. На следващия ден е погребан в родния си град.

Представител на преходното правителство посочи публично причина за смъртта. Раед ал-Салех, министър на извънредните ситуации и управлението на бедствията, заяви в X, че Гамира е починал от усложнения при мозъчен и стомашно-чревен кръвоизлив – „последица от побой, който е получил, след като беше задържан в полицейския участък в Ал-Хафа“. Ал-Салех оглавяваше „Белите каски“ – сирийската гражданска защита, а Гамира е бил доброволец в организацията и служител в ръководеното от него ведомство. Роден е през 1997 г. в град Дума, източно предградие на столицата Дамаск, където е израснал. По-късно участва в спасителни операции по изваждането на стотици хора изпод развалините след бомбардировките на предишния режим и неговите съюзници. Оставя две деца сирачета.

Институционалната реакция започна още преди смъртта му и се разшири за по-малко от денонощие след нея. На 14 август Командването за вътрешна сигурност на провинция Латакия обяви, че извършва проверка на обстоятелствата около ареста и дали приложените спрямо него процедури са отговаряли на законовите правила предвид здравословното му състояние. На 16 август то съобщи, че 7 души, намирали се в ареста по време на престоя му, са задържани. Сред тях е началникът на полицейския участък.

На същия ден министърът на вътрешните работи Анас Хатаб издаде административна заповед №471, която разпорежда създаване на комисия, оглавявана от генерал-майор Ахмад Латуф. В нея влизат съветникът на министъра по правните въпроси и правата на човека бригаден генерал Самер Махмуд ал-Хусейн, директора на дирекция „Дисциплинарни дела и преследвания“ бригаден генерал Муаз Халед ал-Джамал и директора на криминална полиция бригаден генерал Хусейн Алауи ал-Хамади. Комисията разполага със 72 часа срок от издаването на заповедта, за да представи своите заключения.

Тя започна работа в Латакия в понеделник, след което посети Ал-Хафа, за да изслуша семейството и местни жители. Говорителят на министерството Нур ал-Дин ал-Баба съобщи, че ще бъде сформирана и независима група по съдебна медицина, която предстои да извърши аутопсия на тялото. По думите му проверката няма да се ограничи до конкретния случай, а ще обхване работата на полицейските управления в цялата страна. Пред журналисти той призна, че в някои от тях има „пропуски и недостатъци“, макар според него други да се справят отлично. Хатаб поднесе съболезнования на близките и заяви, че всяко нарушение и провинение от служители на ведомството ще се преследва с цялата строгост на закона, независимо от длъжността им.

Оценката за по-широкия мащаб на проблема зависи от методиката на броене. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) публикува доклад на 15 август, според който в местата за задържане и затворите на преходното правителство са починали най-малко 75 души след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. Разпределени по години както следва: 61 през 2025 г. и 14 през 2026 г. Случаите от тази година са регистрирани в провинциите Алепо, Хомс, Дейр ез-Зор, Ракка, Риф Димашк, Сувейда и Дараа.

ANHA твърди за 76 души, починали при изтезания, включително 15 случая през 2026 г. Двете статистики се разминават с 1 случай, но и по начина, по който квалифицират смъртните случаи: Обсерваторията докладва починали в ареста, докато кюрдската агенция говори за хора, загинали вследствие на изтезания.

Два независими прегледа, публикувани тази година, описват широко разпространена практика, не отделни случаи. Международната анкетна комисия на ООН за Сирия обяви през март, че е документирала изтезания и малтретиране в рамките на 18 официални и 12 импровизирани места за лишаване от свобода в периода от януари до октомври 2025 г. Описаните методи включват побоища с приклади, тояги, тръби, пръти и кабели, електрошок, инсценирани екзекуции и сексуално насилие.

На 13 август правозащитната организация „Сирийци за истина и справедливост“ публикува свое разширено разследване, което се основава на 19 свидетелства и 14 случая от юни 2025 до юни 2026 г. В него се твърди, че тежките побои, електрошокове, унижения, лишаване от най-необходимото и смъртта в арестите остават обичайна практика в няколко силови структури. Изпълнителният директор Басам ал-Ахмад формулира това разграничението пред Associated Press: „Донякъде е широко разпространено, но не е структурно.“ Групата не е открила доказателства, че заповедите идват от висшето командване, но подчертава, че властта, която задържа хора, носи отговорност да прекрати тези практики.

Оттук произтича и въпросът, който SOHR постави ден преди смъртта на Гамира. В доклада си тя отбелязва все по-силното усещане сред сирийците, че официалното и медийното внимание към смъртните случаи в ареста е неравномерно: някои случаи разпалват обществен натиск и получават широка гласност, но други остават невидими. Избирателното правосъдие, добавя организацията, не може да бъде основа на държава, управлявана от закона.

Случаят на Гамира попада във видимата част на разграничението. Жертвата е бивш доброволец на „Белите каски“ и служител на министерство, чийто ръководител също произлиза от организацията. Снимките му от интензивното отделение обиколиха социалните мрежи още преди държавата да се произнесе.

Реакцията на властите е бърза и публична по начин, който би бил немислим при Асад. Тогава държавата на практика не търсеше отговорност от служители, заподозрени в изтезания над затворници, въпреки масовия характер на подобни престъпления. Но същата бързина сега се превръща в критерий, по който ще се оцени следващият случай – онзи без снимки и без министър, готов публично да назове побоя.

Случаят не е първият. The National посочва побоя над съдия в полицейски участък в Алепо от март 2025 г. и смъртта под стража в Дамаск на бежанец 4 месеца след неговото завръщане от Германия, като най-широко отразените случаи досега.

Първите резултати от проверката се очаква да излезат съвсем скоро. Комисията на Латуф трябва да покаже своите заключения около 19 август, групата по съдебна медицина тепърва ще се произнесе за състоянието на тялото, а за вторник са обявени протести в цялата страна.

Три показателя ще покажат дали случаят ще създаде прецедент, или ще остане само пример за обществена реакция: дали заключенията ще се обявят публично, вместо само да бъдат предоставени в министерството; дали обвиненията ще достигнат до шефа на участъка, а не само до подчинените, извършили побоя; и дали обещаният преглед на полицейските управления ще доведе до публично обявени мерки и извън Латакия.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

Руските сили в Източна Украйна изоставят ранени на фронтовата линия без евакуация

🇱🇻🚧🇧🇾 Службата за гранична охрана на Латвия обяви, че е осуетила 97 опита за нарушаване на държавните граници в рамките на период от 72 часа, което потвърждава прогнозите за активиране на миграционния натиск с настъпване на пролетния сезон.

Данните, обявени от държавната телевизия, не са изолиран случай, а индикатор за системно подновяване на хибридния инструментариум, използван от режима в Минск за подлагане на оперативната устойчивост на страната на изпитание. Географските особености на терена и подобряването на метеорологичните условия през пролетта традиционно улесняват логистиката на трафикантските мрежи, но мащабът на настоящите инциденти говори за организиран характер, координиран с цел натоварване на ресурсите на латвийските служби.

Към днешна дата граничарите са предотвратили незаконното преминаване през границата на над 1000 души. През април бяха задържани и трафиканти, опитващи се да транспортират незаконно мигранти от беларуска страна.

Марис Пукинскис, заместник-началник на местната структура на Държавната гранична охрана в Даугавпилс, докладва, че 12 трафиканти са били задържани от началото на годината със засилване на миграцията, като са образувани 7 наказателни дела срещу трафиканти в Даугавпилс и 5 в управлението в Лудза.

Повечето опити включват прехвърляне на голям брой хора. Според Наказателния закон това означава петима или повече души, а за такова деяние е предвидено по-тежко наказание. Например в община Лудза е задържан шофьор, транспортирал 21 лица без документи в микробус.

„Това не възпира трафикантите от този занаят. Още по-тревожно е, че има превозвачи, които не осъзнават последствията от такова престъпление – едва по-късно в разговорите става ясно, че лицето не е знаело за отговорността, а това са латвийски граждани“, отбеляза Пукинскис.

Подобни действия се планират внимателно – проучват се маршрути и се организира по-нататъшен транспорт. Всеки шофьор получава инструкции в реално време. Координатите често се изпращат на шофьорите на етапи, а крайната дестинация се разкрива едва в последния момент.

„Маршрутите винаги се подбират, но има и случаи, в които те просто се движат от точка А до точка Б“, добави Пукинскис.

Граничната охрана не отрича, че в някои случаи превозвачите успяват да напуснат Латвия, но именно това е причината за двустранното сътрудничество със службите в съседна Литва.

„Литовските колеги провеждат арести въз основа на сведения, които сме предоставили. Информацията тази година е потвърдена в три случая и са задържани трима превозвачи“, заяви говорител на Граничната охрана.

Държавната полиция на територията на Литва оказва подкрепа на граничарите. Полицейските служители не само проверяват превозни средства в граничната зона, но и задържат нарушителите при необходимост.

„Държавната полиция продължава да оказва подкрепа на Държавната гранична охрана, взимайки участие в съвместни патрули по държавната граница. Ако служителите засекат лица, преминали незаконно границата, придвижващи се с превозно средство или пеша, се задържат както самите нарушители, така и лицата, които ги транспортират. След ареста лицата се предават на Държавната гранична охрана“, обясни Юлия Юране, представител на областното управление на Държавната полиция в Латгалия.

Трафикантите активно маскират автомобилите, за да не привличат вниманието на правоприлагащите органи. Предишни регистрирани случаи включват автомобили, маскирани като коли на спешна помощ, обществени автобуси или дори сватбени автомобили. През април един от нарушителите е използвал микробус с ръчно изработена табела „такси“ зад предното стъкло. Това превозно средство е било управлявано от гражданин на Естония.

На 23 април граничните служители съобщиха за още два отделни инцидента в община Краслава, където са задържани превозвачи. Един от тях е френски гражданин.

Районният съд в Латгале продължава да разглежда няколко дела, свързани с трафика на нелегални мигранти в граничния регион. Максималното наказание за такова престъпление съгласно Наказателния закон е лишаване от свобода до 10 години.

Петима задържани след насилие от израелски заселници в Западния бряг.

🇮🇱🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и полицията разпространиха съвместно изявление относно множество инциденти с насилие от страна на израелски заселници на Западния бряг.

В хода на деня звена на IDF, полицаи от окръг Юдея и Самария и бойци на Граничната полиция (МАГАВ) са били извикани на различни места в сектора след сигнали за въоръжени нападения, палежи на имущество и нарушения на обществения ред от страна на израелски граждани.

При пристигането си силите са действали за възстановяване на реда и са провели операции по издирване за установяване на извършителите. В рамките на действията е проверен автомобил, предизвикал подозрение в близост до село Дейр ал-Хатаб в бригадния район на Самария, в който са открити и конфискувани средства за нападение. Петима граждани са задържани от МАГАВ и са предадени в полицейското управление в Ариел.

При отделен инцидент в района на Ицхар няколко израелски граждани са нападнали силите за сигурност, действали за възстановяване на реда. В резултат на атаката е бил ранен полицай и са нанесени материални щети на автомобили на силите за сигурност.

Вследствие на тези инциденти няколко палестинци са пострадали и са откарани за медицинска помощ.

Силите за сигурност са разгърнати от следобедните часове по основните пътни артерии и във възлови точки на напрежение с цел опазване на реда и сигурността. Паралелно с това те действат с нулева толерантност спрямо екстремистки настроени лица, нарушаващи обществения ред.

Израелската армия и полиция заявяват, че разглеждат с изключителна сериозност и осъждат насилието от всякакъв вид, което представлява заплаха за сигурността в региона.

Чуждестранни туристи бяха задържани за полет на дронове край военноморска база в Норвегия.

Членове на Морските специални сили на Норвегия (Marinejegerkommandoen), чийто дом е военноморска станция Рамсунд.

🇳🇴 Група от шестима чуждестранни туристи е задържана от полицията заради управление на дронове в забранената зона над военноморска станция Рамсунд в окръг Тромс, Северна Норвегия, главен логистичен и оперативен център на Кралския военноморски флот в северната част на страната, съобщи NRK.

И шестимата са получили глоби за нарушение на забраната за полети с дронове в близост до военни обекти, която е предвидена от член 7 от норвежкия Регламент за безпилотни летателни средства. Два от дроновете са конфискувани. Срещу трима от групата е образувано допълнително разследване и са били подложени на разпит, съобщи оперативният ръководител Робин Осхайм Линдберг, цитиран от Forsvarets forum.

Националността на туристите не е уточнена от полицията. Инцидентът се вписва в серия от подобни случаи в Скандинавия през последните години, довели до затягане на регулациите за дронове в района на военни и други критични обекти. Още през 2022 г. в Норвегия беше въведена пълна забрана за полети с дронове от руски граждани и юридически лица на нейна територия.

Районът на Рамсунд е обявен за „чувствителна забранена зона“, в която заснемането на военни инсталации от въздуха е незаконно дори ако дронът се намира извън непосредствената периферия на обекта. Списък на подобни зони се поддържа от Норвежкия орган за национална сигурност.

Членове на Морските специални сили на Норвегия (Marinejegerkommandoen), чийто дом е военноморска станция Рамсунд.

Военноморска станция Рамсунд е създадена като част от флотския план на Норвегия от 1912 г. с основна цел засилване на наблюдението за неутралитет в северните води. Стратегическото й разположение е свързано с близостта до Уфотфьорд и осигуряването на морския път за транспорт на руда от Нарвик.

През 60-те години на миналия век базата е изцяло модернизирана заедно с другите две военноморски бази – Хоконсверн край Берген и Олавсверн. След закриването на последната в началото на новия век Рамсунд поема допълнителни отговорности, включително поддръжка на подводни операции, и остава една от двете действащи военноморски станции в страната, според данни на Store norske leksikon.

Днес базата е домакин на няколко ключови звена: подразделение на морските специални сили на Норвегия, създадени през 1953 г., звено от Командването за минно гмуркане, военноморска работилница и секция за снабдяване. Базата определена като бъдеща предна оперативна точка за новите подводници клас 212, които ще заменят остарелите подводници клас „Ула" в края на десетилетието, според Министерство на отбраната

В рамките на националния план за отбрана „Forsvarsløftet" е предвидено мащабно развитие на Рамсунд в периода 2025–2036 г. То включва рехабилитация на кейове, изграждане на нови пристанищни съоръжения, складове за боеприпаси, сгради за поддръжка и администрация. През януари 2026 г. беше направена първа копка за ново офицерско общежитие, според репортаж на Forsvarsbygg.

Полицай загина, а друг е ранен при експлозия в Москва.

🇷🇺 Взрив на площада пред Савьоловската гара в Москва отне живота на един служител на пътната полиция и рани друг късно вечерта на 23 февруари, съобщиха от Министерството на вътрешните работи на Руската федерация.

Савьоловската гара е един от десетте основни жп терминала в града и играе ролята на ключов възел за маршрутите северно от столицата.

Предварителни сведения сочат, че неизвестен мъж е хвърлил „неизвестно взривно устройство“ срещу паркиран полицейски автомобил около полунощ местно време, след което е заснел инцидента и е избягал от мястото.

Инцидентът в руската столица се случва в същия ден, в който обекти на правоприлагащите органи в цяла Украйна станаха мишена на серия от взривове.

Сестрата на последния израелски заложник с призив за връщането му.

🇮🇱 Сестрата на последния израелски заложник Ран Гвили, чието тяло продължава да е в плен в ивицата Газа, посети централата на ООН, за да продължи натиска за връщането му – повече от две години след като беше тежко ранен и отвлечен в палестинския анклав.

„Вече 805 дни моят брат Ран е държан от терористите на Хамас. От 7 октомври насам нямаме никаква информация – само чакане и надежда за чудо“, сподели Шира Гвили.

„254 заложници се завърнаха у дома. Ран е последният, който остава в плен. Не го изоставяйте. Застанете до нас и ни помогнете да го върнем вкъщи“, призова тя.

„Ран беше убит от терористите на Хамас на 7 октомври 2023 г., а тялото му беше отвлечено в Газа“, заяви израелският посланик в ООН Дани Данон, според когото Хамас и Ислямски джихад са наясно къде точно е държан той.

Когато започва клането, 24-годишният израелски полицай напуска дома си край Беер Шева и тръгва към зоната на бойните действия. Само 10 дни по-рано той е счупил рамото си, като самата атака го заварва в очакване на операция.

Ран помага за спасяването на близо 150 души от музикалния фестивал „Супернова“ близо до кибуца Реим, преди да бъде смъртоносно прострелян в кибуца Алумим. Самият той успява да ликвидира 15 терористи.

„Върнахме 254 от заложниците, както обещах, и ще върнем – няма да се успокоим, докато не върнем – и Ран Гвили, герой на Израел“, заяви премиерът Бенямин Нетаняху в четвъртък. „Първият влязъл ще бъде последният излязъл, но той ще се прибере, ще го върнем.“

Традиционният новогодишен концерт в Париж беше отменен.

🇫🇷🎇 Традиционният новогодишен концерт на емблематичния булевард „Шанз-Елизе“, организиран от кметството на Париж, беше отменен от съображения за сигурност по искане на столичната полиция, съобщава френското издание Franceinfo.

Концертът, който през последните две години беше излъчван на живо по France 2, е създал сериозни предизвикателства за службите, отговарящи за безопасността на зрителите и изпълнителите, поради огромните тълпи в центъра на града.

„Миналата година, по време на двата часа новогодишни тържества на Шанз-Елизе, имахме повече опасения, отколкото през три седмици на Олимпийските игри“, заяви източник, запознат с темата.

Префектурата на полицията е поискала от кмета на Париж да отмени концерта, за да бъдат сведени до минимум събиранията през вечерта, когато традиционно близо един милион души се събират на „Шанз-Елизе“ и прилежащите улици. Столичният кмет Ан Идалго е подкрепила това решение.

Въпреки отмяната на концерта, фойерверките в полунощ ще се състоят, потвърдиха местната власт. Зрителите на France 2 все пак ще могат да гледат новогодишен концерт на 31 декември, но той няма да бъде на живо. Програмата е била записана в края на ноември на площад „Конкорд“, а публиката е изпълнявана от статисти.

Освен това вътрешният министър Лоран Нунес изиска в телеграма, изпратена до префектурите на Франция в сряда, 3 декември, да се обезопасят многото коледни базари, провеждани в навечерието на празниците.

„Коледните базари са места за популярни и символични събирания, които могат да бъдат мишена за насилствени или протестни действия, както в случая с атентатите в Страсбург на 11 декември 2018 г. и в Берлин на 20 декември 2024 г. Предвид много високото ниво на терористична заплаха, изисквам от вас да поддържате максимална бдителност и да подсилите мерките за сигурност на цялата територия“, настоява министърът в документа.

Нунес изисква също така въвеждането на „адаптирани мерки“, за „предпазване от терористични атаки“, да бъдат предприети нужните административни мерки и по-специално за „гарантиране на оптимални условия за сигурност“, и да бъде обърнато „специално внимание на управлението на пешеходните потоци, за да се оптимизират тяхната защита и контрол“.

🇺🇦 Украйна: Трагедията надделява над тържествата

На фона на мерките за сигурност във френската столица, два украински областни града Тернопол и Чернигов, отказаха да монтират централни новогодишни елхи.

Решението е взето поради трагичните събития и продължаващото военно положение в страната. Градовете ще запазят само коледни вертепи и ясли, отдавайки почит на паметта на загиналите.

Най-зловещият ръст на китайския износ – системата за сигурност на ККП

🇨🇳👮🌍 „Срещнах най-милите хора по улиците на Сърбия – китайски полицаи!“, възкликна развълнуван китайски турист в статия, публикувана от един от полицейските университети в родината му. В нея се разказва за съвместните патрули със сръбската полиция в Белград. „Чувствах се толкова щастлив, в безопасност и горд“, споделя той.

Пропагандната публикация пасва идеално на визията на Китай за глобална сигурност, в която той „поддържа световния мир и сигурност“, а в същото време спазва „ненамеса във вътрешни работи“, за разлика от западната „едностранчивост“ и „блоково противопоставяне“. Поне така самият Си Дзинпин описа Глобалната инициатива за сигурност (GSI), когато я обяви през 2022 г.

Оттогава Китай разширява бързо своята задгранична дейност в сферата на сигурността: предлага полицейско обучение и технологии за наблюдение на чужди правителства, като набляга върху вътрешната стабилност. Пекин помага не само в борбата с престъпността, но и с контрола над гражданите и запазването на властта – и това се оказва изключително популярно.

GSI, както и трите други глобални инициативи на Си, на първо място цели да изгради нови мрежи на международно влияние с център Китай. Затова малък регионален полицейски форум се превърна в най-голямото международно събитие по сигурността, организирано от Пекин – Глобален форум за сътрудничество в обществената сигурност. Делегати от над 120 държави идват, за да обсъждат сътрудничество и да се възхищават на китайски полицейски технологии – например кучета-роботи.

Миналата година организаторите пуснаха „Глобален индекс за обществена сигурност“, който класира държавите по привидно произволни показатели – престъпления с оръжие, пътни инциденти, тероризъм. На първо място естествено е Китай. САЩ умишлено са поставени под средното ниво. „Това е опит да се пренастроят стандартите какво означава сигурност и как трябва да изглежда“, коментира Шийна Грейтънс от Тексаския университет – и да се покаже „правилният пример за подражание“.

Влиянието на Китай в обществената сигурност се разпространява и практически. Износът на технологии за наблюдение скача главоломно. Двете китайски компании Hikvision и Dahua са най-големите производители на камери в света с общо 40% пазарен дял. Huawei доставя системите си „Безопасен град“ в над 100 държави. Наскоро разследване на мрежата за цифрова криминалистика InterSecLab установи, че частната китайска фирма Geedge Networks е доставила технологии за контрол на интернет на правителствата на Етиопия, Казахстан, Мианмар и Пакистан, помагайки им да цензурират и шпионират гражданите си.

От 2000 г. насам Китай е провел близо 900 програми за обучение за полицията и силите за вътрешна сигурност на 138 държави, показва ново проучване на Шийна Грейтънс, Айзък Кардън и Камерън Уолц от Carnegie Endowment for International Peace. Броят на курсовете се увеличава почти 10 пъти през първото десетилетие на управлението на Си – от 14 през 2010 г. до 138 през 2019 г. По време на COVID-19 пандемията те намаляват и все още не са се възстановили напълно.

Повечето програми се провеждат в полицейски колежи в Китай: чуждестранни групи (обикновено по няколко десетки души) остават седмици или месеци. Учат китайската система за правоприлагане, ходят на терен в местни полицейски управления, взимат специални курсове по граничен контрол или железопътна сигурност. Често снимат как ръководителите на групите получават книгата на Си „Управлението на Китай“. Понякога правят тай чи или калиграфия в свободното време. Китайски полицаи се внедряват и в чужбина – тази година група съветници отиде в Соломоновите острови, за да популяризира „модела Фънцяо“ от епохата на Мао, при който селяните се шпионират взаимно.

Най-много обучение получават съседите на Китай, особено в Централна и Югоизточна Азия. В Централна Азия акцентът е върху борбата с тероризма, в Югоизточна – върху измамите и трафика на хора. Африканските държави също са сред основните участници, вероятно заради китайския интерес да защитава огромните си инвестиции по „Един пояс, един път“.

По-любопитно е с какви режими работи Китай. Кръстосахме данните на Carnegie с демократичния индекс на EIU и установихме, че 82% от всички авторитарни режими са получавали китайско полицейско обучение. Почти една трета от пълните демокрации също, макар според авторите става дума за повърхностни курсове – например учат европейски полицаи на мандарин, за да общуват със своите китайски колеги.

Голяма част от обучението е за общи умения – киберпрестъпност, борба с наркотиците. Това не се различава много от американските програми с Международните академии за правоприлагане в Ботсвана, Ел Салвадор, Гана, Унгария и Тайланд, които имат над 70 000 възпитаници от 1995 г. Разликата е, че американската помощ цели насърчаване на демокрацията и не може да отива при нарушители на правата на човека (макар правилата не винаги да се спазват, а програмите за демокрация да бяха орязани при Тръмп).

Китай обаче твърди, че помощта му е без условия. Това го прави предпочитан от авторитарни, несъвършени и хибридни режими. Обучение са получавали 75% от несъвършените демокрации и 86% от хибридните.

Това не означава непременно, че Китай ги учи да стават по-авторитарни, макар да има курсове по защита на ВИП-персони и контрол на безредици – в тях участват предимно полицаи от ЦАР, Мианмар, Гвинея. Макар официално да няма условия, на практика се очаква получателите да подкрепят китайските териториални претенции към Тайван и други.

Дали китайската ангажираност кара правителствата да стават по-авторитарни? Зависи от нагласите им. Проучване на Ерин и Брет Картър от Университета на Южна Калифорния показва, че вносът на технологии на Huawei увеличава дигиталната репресия в авторитарните държави, но няма ефект в демократичните. „Китай предоставя обществено благо и едновременно създава потенциал за репресии“, казва Грейтънс.

За режими, които клонят към авторитаризъм, Китай е подстрекател и вдъхновение. След безредиците през 2022 г. Казахстан покри улиците на Алмати с хиляди китайски камери. Според експерта по дигитални права Дана Маликова местните служби вероятно се учат от системите в Синдзян, където изкуственият интелект идентифицира „подозрителни“ лица“ и им налага ограничения, дори без да са извършили престъпление. През юни активистът Санжар Бокаев беше спрян на летището в Алмати, защото лицето му задействало сигнал в базата данни за издирвани.

Китайската подкрепа невинаги води до по-голяма стабилност. Етиопия става все по-наблюдавана и репресивна с помощта на Китай – обучение и системи за цензура, но държавата е на ръба на хаоса: бунтове в най-населените региони, етнически напрежения, заплаха от нова война с Еритрея. Това едва ли е мирът, който Си Дзинпин обещава.

Най-хитрото в китайската стратегия е, че овластява авторитарните лидери, без да пропагандира открито авторитаризъм. Пекин се представя като доставчик на инструменти, които клиентите използват както намерят за добре. В Сърбия е добър пример: след срутването на покрив на гарата в Нови Сад, построен от китайци миналия ноември, довел до 16 жертви, избухнаха протести, които разклащат страната почти година. Студентите са бесни на ЕС, че не ги подкрепя, но 81% от сърбите имат положително отношение към Китай – въпреки обучението на полицията и шпионската техника на правителството, за която активистите смятат, че се използва срещу тях. Китай не се бърка във вътрешните работи на Сърбия и не проповядва ценности – за разлика от Запада.

Тази „безценностна“ дипломация на сигурността е трудна за конкуриране. Най-видимо е в островите от Тихия океан. След китайско обучение полицията в Соломоновите острови премина към култура на защита на държавата, а не на гражданите, казва Михай Сора от Lowy Institute. Австралия може да се състезава само като предлага повече техника и помощ с по-малко условия. Наскоро властите в Хониара заговориха за създаване на собствени въоръжени сили – „никой не смята, че е добра идея“, казва Сора, но Канбера може да я подкрепи, само и само Соломоновите острови да не потърсят помощта на Китай.

Китай дава възможност на срени сили като Виетнам или ОАЕ да получават едновременно китайска вътрешна сигурност и американска отбрана. Светът навлиза в „непознати води“ с две различни, припокриващи се системи на сигурност, водени от различни играчи, обобщи Грейтънс. Свят по-циничен и трансакционен, в който държавите са по-силни, а гражданите – по-слаби.

Полицията в Минск арестува мъж, който твърди, че е „рязал глави“ в Украйна.

🇧🇾 Полицията в Минск арестува 29-годишен мъж, отправил заплаха с нож към посетител в кафене и извикал, че е „рязал глави на хора“, докато се сражавал срещу Украйна, съобщи беларуското издание Nexta на 5 ноември.

Инцидентът се случил в кафе на проспект „Рокосовски“ посред бял ден. Очевидци разказват, че мъжът в очевидно нетрезво състояние размахвал нож и предмет, приличащ на пистолет, и настоявал друг клиент да „излезе навън да поговорят“.

Пострадалият успял да успокои нападателя, да го накара да пусне ножа, след което избягал и подал сигнал на властите. Полицията по-късно хванала мъжа, който сега е обвинен в особено тежко хулиганство.

Макар разследващите органи все още да не са потвърдили дали задържаният е воювал в Украйна, случаят предизвика тревога в беларуската столица, като подчертава все по-честите съобщения за агресивно поведение от страна на т.нар. „ветерани от специалната военна операция“, завърнали се от войната в Украйна, пише Next.

Кремъл е все притеснен от завръщането на десетки хиляди ветерани, сред които много бивши затворници, от фронта в Украйна и вижда в това сериозна вътрешна заплаха за режима на Владимир Путин.

Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ) смята, че руските власти очакват завърналите се войници да се превърнат в дестабилизиращ фактор – както политически, така и социален, особено на фона на ниските заплати, икономическата несигурност и ограничената социална подкрепа в обществото.

132 убити в най-мащабната операция срещу наркотрафика в Рио.

Снимка от дрон показва опечалени, събрани около тела на убити, ден след смъртоносната полицейска операция срещу наркотрафика в Рио де Жанейро, 29 октомври 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ricardo Moraes

🇧🇷 Най-смъртоносната полицейска операция в историята на Бразилия отне живота на поне 132 души, съобщиха представители на Обществена защита (Defensoria Pública) – държавна институция, оказваща правна помощ на бедни, докато жители на Рио де Жанейро наредиха десетки тела, извадени през нощта от гората, точно седмица преди градът да бъде домакин на събития, посветени на глобалния климат.

Държавната полиция обяви, че операцията, насочена срещу картела „Командо Вермельо“, проведена вчера, е била планирана подробно в продължение на над два месеца с цел да принуди заподозрените да се оттеглят в залесен хълм, където ги очаква засада елитен отряд за специални операции.

„Високата смъртност при операцията беше очаквана, но не и желана“, заяви пред журналисти Виктор Сантос, шеф на сигурността в щата Рио. Местните полицейски власти потвърдиха за 119 жертви, сред които четирима полицаи.

Сантос посочи, че операцията няма връзка със събитията, които Рио ще приеме другата седмица, включително тези, свързани с климатичната конференция на ООН COP30 – глобалната среща на Групата за климатично лидерство на градовете от мрежата C40 и глобалната награда Earthshot на британския принц Уилям.

В последното десетилетие Рио е домакин на редица глобални форуми, сред които Олимпиадата през 2016 г., срещата на Г-20 през 2024 г. и срещата на БРИКС през юли 2025 г. и те преминаха без насилие с вчерашните мащаби.

Предишната най-смъртоносна полицейска операция в града беше проведена в квартал Жакарезиньо през 2021 г. и отне живота на 28 души. През 1992 г. в Сао Пауло полицията щурмува затвора Карандиру, за да потуши масов бунт, който уби 111 души.

Жителите на квартала Пенха в Рио събраха през нощта десетки тела от околната гора и наредиха над 70 от тях на главната улица.

Опечалена се надвесила над тялото на убит при смъртоносната полицейска операция срещу наркотрафика в Рио де Жанейро, 29 октомври 2025.
📸 Снимка: REUTERS/Ricardo Moraes

„Искам само да измъкна сина си оттук и да го погреба“, каза Тауа Брито, чийто син е бил убит при операцията, заобиколена от ридаещи близки и зяпачи от двете страни на дългата редица от трупове, някои от които бяха покрити с чаршафи или чували.

Активисти от гражданското общество и експерти по обществена сигурност отправиха остри критики заради тежките жертви от операцията. Службата за правата на човека на ООН посочи в официално изявление, че тя се вписва в тенденцията за изключително смъртоносни полицейски операции срещу маргинализирани общности на Бразилия.

„Напомняме на властите за задълженията им по международното право за правата на човека и призоваваме за бързи и ефективни разследвания“, гласи изявлението на агенцията.

Губернаторът Рио Клаудио Кастро е категоричен, че убитите в операцията са престъпници, които са открили огън от гората.

„Не мисля, че някой ще се разхожда в гората в деня на сблъсъка“, заяви той и допълни, че „единствените истински жертви са полицаите“.

Правителството на щата Рио съобщи, че това е най-мащабната операция в историята на картела Comando Vermelho, който контролира наркотрафика в някои от фавелите Рио – бедни и претъпкани квартали, вклинени в хълмистия океански пейзаж на града.

Полицията обяви, че е арестувала 113 заподозрени и е конфискувала 118 огнестрелни оръжия.

Маймуна, носеща памперси, се катери върху главата на полицай по време на мащабната операция срещу наркотрафика в Рио де Жанейро, 28 октомври 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ricardo Moraes

Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва изрази изненада да научи, че полицията в Рио е предприела „изключително кървава и насилствена“ операция, без да уведоми или да включи федералните власти, отбеляза пред журналисти министърът на правосъдието Рикардо Левандовски.

Министърът каза, че планира среща с губернатора на Рио и може да увеличи броя на федералните сили за сигурност там.

Лула, който късно снощи се завърна на родна земя от официално посещение в Малайзия, проведе разговори със своя заместник Жералдо Алкмин и членове на кабинета, за да обсъдят случая, съобщи президентската канцелария.

Масови протести срещу управляващите в Грузия.

🇬🇪 Масови протести разтърсват Грузия тази вечер, след като десетки хиляди се събраха на демонстрация, организирана от опозицията и щурмуваха президентския дворец в деня на местните избори.

Управляващите от популистката партия „Грузинска мечта“ са изправени пред първо електорално изпитание, откакто оспорвани парламентарни избори преди година тласнаха страната в орбитата на Москва и замразиха перспективите за по-тясна интеграция с Европейския съюз. Хиляди грузински граждани излязоха по улиците, за да поискат оставката на правителството, обявено за нелегитимно.

На площад „Свобода“ до сградата на Сакребуло беше издигната сцена, а булевард „Руставели“ беше блокиран от огромната тълпа. Студентски групи, мотористи и емигранти, завърнали се в страната за участие в протеста, пристигнаха на мястото в колони.

Участниците носиха знамена на Грузия и Европейския съюз, плакати с призиви за смяна на властта и снимки на политически затворници – активисти, политици и журналисти, подложени на репресии и арести след масовит протести, започнали в края на миналата година.

Стотици автомобили с протестиращи дойдоха в столицата от различни региони на страната. Главен организатор на протеста е оперният певец и основател на платформата „Булевард Руставели“ Паата Бурчуладзе, който прочете от сцената Декларацията на Националното събрание.

В нея се обявява „мирен преходен период“ и начало на трансфер на властта към народа, подновяване на диалога за членство в ЕС и необходимостта от освобождаване на демократичните институции от влиянието на сегашното правителство.

„От този момент властта ще е в ръцете на народа. Ще бъдем заедно, ще се борим до край и победата е неизбежна“, заяви Бурчуладзе пред репортери.

Организационният комитет на протеста е съставен от опозиционни политици – Иракли Надирадзе и Муртаз Зоделава от партията „Единно национално движение“, Паата Манджгаладзе от „Стратегия Агмашенебели“ и полковник Лаша Беридзе, бивш ръководител на грузинската мисия в Афганистан.

Паралелно с митинга в центъра на града още от сутринта имаше засилено полицейско присъствие. Специални части бяха разположени около сградата на парламента, а прекъсвания на комуникациите в района на правителствените сгради бяха докладвани през целия ден.

Около 19:00 ч. протестиращите се отправиха към президентската резиденция на улица „Атонели“, където няколко десетки души пробиха оградата и се опитаха да нахлуят в двора на двореца, при което полицията използва сълзотворен газ, за да отблъсне демонстрантите.

Обстановката на място е напрегната, но остава под контрол. Протестиращите продължават да искат оставката на правителството и прехвърляне на властта към народа и определиха изборите като фарс и руска специална операция за легитимиране на сегашното правителство.

Организаторите подчертават, че протестът е ненасилствен и търси „мирно обновяване на властта“ в страната.

Експлозии в Мюнхен – полиция, пожарна и специални сили са на място.

🇩🇪💥 В северната част на Мюнхен от ранните сутрешни часове протича мащабна операция на полицията и пожарната служба. На място са били изпратени и специални части, а също така и екипи за обезвреждане на взривове.

По информация на BILD са чути няколко експлозии, последвани и от изстрели. На пътното платно е открит напълно изгорял автобус, обвит в пожарна пяна.

Мъж е заложил експлозиви в къщата на родителите си, след което е запалил имота и е сложил край на живота си. Освен него е открита и друга жертва с огнестрелни рани, твърди немския таблоид.

На мястото на инцидента е открито мъжко тяло, а друг човек е с огнестрелни рани. Точните обстоятелства около инцидента засега остават неясни.

Мястото на инцидента е на улица Lerchenauer Straße. Районът е отцепен на широк периметър, а властите призовават жителите и шофьорите да избягват зоната или да използват обходни маршрути.

Молдовската полиция проведе мащабни акции преди парламентарните избори

🇲🇩 Полицията в Република Молдова извърши над 250 обиска в 100 населени места в рамките на наказателно дело, свързано с подготовка действия за дестабилизация на страната, дирижирани и подкрепени от Русия, шест дни преди парламентарните избори на 28 септември.

Молдовската полиция публикува съобщение за пресата, според което в тези действия е трябвало да бъдат въвлечени и криминални елементи.

„Обиските се провеждат както при заподозрени лица, така и в някои затвори“, уточни полицията в Кишинев, цитирана от Europa Liberă Moldova, без да дава повече детайли.

Акциите се извършват от Националния следствен инспекторат съвместно с прокуратурата за борба с организираната престъпност, екипи на Специален полицейски отряд „Мълния“ и представители на Службата за информация и сигурност.

Няколко часа след като акцията беше оповестена, един от лидерите на опозиционния блок „Патриотичен“ Игор Додон заяви в социалните мрежи, че „ръководители на териториални организации в Дрохия и Ришкани“ са били сред мишените на обиските.

Додон определи действията като „сплашване“ и подготовка от страна на властите да анулират изборите на 28 септември, ако те бъдат загубени. Управляващата партия „Действие и солидарност“ на Мая Санду все още не е дала отговор на тези обвинения.

Вчера в публичното пространство се появи информация, че лидерът на партия „Демокрация у дома“ Василе Костюк може да бъде задържан в понеделник.

В същия ден служители на Националния антикорупционен център (CNA) и прокурори в Кишинев проведоха обиски в столицата и град Орхей по дело за незаконно финансиране на партии и подкуп на избиратели.

След приключване на обиските беше задържано едно лице по подозрение за участие в криминални деяния, свързани с незаконно финансиране на конкретни политически формации.

Разследването е насочено към организирана група, включваща лица, „вземащи решения, членове и симпатизанти на политически формации“. CNA не уточни конкретните партии, но от публикувани снимки и чатове става ясно, че става дума за „Евразия“ – асоциация, свързана с проруския укриващ се от правосъдието олигарх Илан Шор.

CNA твърди, че членовете на групата са вербували избиратели и поддръжници с обещания за пари, стоки или услуги, за да ги насърчат да гласуват „в полза на конкретни партии“. Те са заподозрени и в трансфер на средства от банкови сметки и електронни портфейли, сред които такива от чужбина. Иззети са значителни суми в различни валути.

По време на предизборната кампания офицерите и прокурорите от CNA проведоха десетки обиски в различни населени места.

Серия от акции в началото на септември беше насочена срещу „Сърцето на Молдова“, политическа партия, ръководена от Ирина Влах, проруски политик и башкан на автономния регион Гагаузия през годините от 2015 до 2023 г. Формацията е една от партиите в състава на блок „Патриотичен“

На 17 септември Централната избирателна комисия санкционира коалицията с предупреждение и поиска от Министерство на правосъдието да ограничи дейността ѝ за една година. Молбата вероятно ще бъде разгледана от Централният апелативен съд.

Блокът „Патриотичен“ и „Сърцето на Молдова“ описаха действията като „политически репресии“, докато правителството отхвърли обвиненията.

На 8 септември в северната част на Молдова бяха проведени 60 обиска, които доведоха до ареста на 15 души и изземането на около 3 млн. леи по дело за незаконно финансиране на партии, подкупи на избиратели и пране на пари.

На 16 септември прокурори и антикорупционни служители иззеха над 20 млн. леи при обиски в Кишинев, свързани с разследване на незаконно финансиране на политически партии „при утежняващи обстоятелства“ срещу лица, взимащи решения в неуточнени политически партии.

19 убити при протести срещу забрана на социалните мрежи в Непал.

🇳🇵 Най-малко 19 души бяха убити по време на масови протести в Непал срещу забрана, която беше наложена от правителството на десетки онлайн платформи, включително Facebook, Instagram, WhatsApp и X.

Миналата седмица кабинетът на премиера К. П. Шарма Оли наложи блокиране на 26 от най-популярните социални мрежи и приложения за съобщения, защото компаниите не спазиха крайния срок за регистрация по новите регулации.

В понеделник недоволството от забраната прерасна в сблъсъци по улиците на столицата Катманду и редица по-малки градове. Десетки хиляди, предимно млади хора, излязоха на демонстрации не само срещу блокирането на тези платформи, но и корупцията и авторитаризма на правителството.

В Катманду протестиращи пробиха полицейски бариери, направиха опит да щурмуват сградата на парламента и подпалиха входната порта. Полицията отговори с бойна стрелба, сълзотворен газ, гумени куршуми, палки и водни оръдия.

По официални данни 19 души са починали от тежки наранявания, включително огнестрелни рани в главата и гърдите. Повечето загинали са в столицата, но двама души бяха убити при сблъсъци в източния град Итахари. Над 100 души са ранени и настанени в болници.

Движението вече бе наречено „протестът на поколението Z“, тъй като младите непалци успяха да заобиколят блокираните мрежи и да мобилизират хиляди. Мнозина излязоха по улиците с плакати „Младежта срещу корупцията“ и заявиха, че борбата е насочена към злоупотребите и непотизма на политическата върхушка.

Правителството въведе вечерен час в районите на напрежение до 22 ч. в понеделник.

Забраната влезе в сила в полунощ в четвъртък и доведе до хаос в страната, като затрудни бизнеса, туризма и комуникацията на хора с близки в чужбина. Сред блокираните са още Reddit, LinkedIn, Pinterest и Signal. TikTok обаче остана достъпен, след като спази изискването за регистрация и се превърна в ключов инструмент за мобилизация. В платформата масово се разпространява видео, противопоставящо трудностите на обикновените непалци на разточителния живот на децата на политици, което допълнително подхранва гнева срещу властта.

Министерството на комуникациите заяви, че компаниите са получили седем дни да се регистрират по силата на съдебно решение, но само пет са спазили срока. Последва заповед за деактивиране на останалите платформи.

Правителството защити мерките с аргумента, че целта е борба с езика на омразата, фалшивите новини и онлайн престъпността. Международни групи вече осъдиха действията. Комитетът за защита на журналистите алармира, че това е „опасен прецедент за свободата на словото“.

В неделя десетки журналисти в Катманду протестираха срещу забраната с лозунги „Без блокиране на социалните мрежи, без заглушаване на гласовете“ и „Свободата на изразяване е наше право“.

Преди ескалацията на протестите премиерът Оли отхвърли критиките към себе си и заяви, че няма да търпи подкопаване на страната. „Независимостта на страната е по-важна от загубата на работата на шепа хора. Недопустимо е да се нарушава законът, да се пренебрегва конституцията и да се обижда националното достойнство и суверенитетът“, каза той в реч в неделя.

Въпреки че Непал обикновено се смята за държава със сравнително свободно изразяване, критици алармират за растящ авторитарен натиск от страна на правителството на Оли. През 2023 г. TikTok вече беше забранен за период от девет месеца поради опасения за език на омразата и киберпрестъпност, но по-късно бе възстановен след регистрация.

В парламента в момента се обсъждат законопроекти за социалните мрежи и медиите, които биха могли да предвиждат глоби или затвор за съдържание, сметнато за против „националния интерес“, но също така и възможност правителството да закрива вестници и да отнема лицензите на журналисти.

ЕС достави бронирани машини Roshel Senator на Молдова.

🇲🇩🤝🇨🇦 Канадският производител на бронирани машини Roshel достави два броя от своите специализирани автомобили Senator на молдовската полиция. Тази доставка е ключова стъпка в подкрепата на ЕС за сектора на сигурността в Молдова.

„Продължаваме подкрепата си за молдовската полиция с предоставянето на два специализирани автомобила. Тридесет служители от звеното „Фулгер“ се научиха да управляват щурмова мостова система за намеса в кризисни ситуации. Укрепването на сигурността на Молдова е външна политика на ЕС в действие,“ съобщиха в петък от Представителството на ЕС в Република Молдова.

Това е първата доставка на Senator за Молдова. Roshel Senator, базиран на шасито на Ford F-550, е водещият модел на компанията. Проектиран за различни мисии, автомобилът осигурява бронирана защита CEN B7, способна да издържа на обстрел от стрелково оръжие и експлозии. Платформата може да превозва до десет души и е конфигурируема за правоприлагащи органи, гранична сигурност и военна употреба.

Бързото разширяване на Roshel на световния отбранителен пазар се ускори след инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. Компанията е доставила над 1800 автомобила Senator на Украйна, където те са се превърнали в ключов актив за въоръжените сили и граничната служба.

Придобиването на бронираните машини идва в момент, когато Молдова се изправя пред нарастващи опасения за регионалната сигурност заради войната в съседна Украйна и руските хибридни заплахи. Финансирането на доставката от страна на Европейския съюз подчертава ангажимента му за подкрепа в справянето с тези предизвикателства.

Мисията на ЕС в Молдова е част от по-широката стратегия за насърчаване на стабилността и устойчивостта в Източна Европа, с акцент върху противодействието на външни заплахи и укрепването на местните институции за сигурност.

Азерската полиция извърши обиск в местния клон на руската информационна агенция „Спутник“.

🇦🇿⚖️🇷🇺 Офисите на местния клон на руската информационна агенция „Спутник“ в Баку бяха подложени на обиск от азерската полиция, съобщава местното издание Vesti.az.

„Спутник“ е информационна агенция, създадена от международната медийна група „Россия сегодня“ и поддържа уебсайтове, онлайн излъчвания, радио-телевизионни програми и пресцентрове в редица държави по цялото земно кълно.

Към момента няма официална информация за резултатите от обиска. Полицейската акция беше проведена на фона на напрежение, предизвикано от действията на руските сили за сигурност, които задържаха няколко азерски граждани в Екатеринбург и региона заради обвинения в предполагаеми поръчкови убийства.

По време на операцията са загинали двама братя, а няколко лица с азерско гражданство са били хоспитализирани. Общият брой на задържаните възлиза на девет души.

Арестите предизвикаха остра реакция от страна на властите в Баку. Министерството на външните работи на Азербайджан привика временния ръководител на руската дипломатическа мисия в Баку Пьотр Волков, на когото беше предадено, че Азербайджан очаква от руската страна „задълбочено разследване на инцидента и бързо привличане на всички виновни към отговорност“.

Междувременно азерското министерство на културата обяви, че отменя всички културни събития с участието на държавни и частни организации от Руската федерация.

Сблъсъци между полиция и протестиращи срещу правителството в Сърбия

🇷🇸🚨 Сблъсъци избухнаха между сръбската полиция и участници в демонстрациите против правителството в събота вечер в Белград. Протестиращите настояват за предсрочни избори и край на 12-годишното управление на президента Александър Вучич.

С десетки служители в пълно бойно снаряжение, полицията охраняваше правителствени сгради, парламента и Пионерски парк, където се намира сборния пункт на поддръжниците на президента Вучич от цялата страна за провеждането на контрапротест.

След като протестът приключи около 22:00 ч. местно време, група участници започна да хвърля бутилки, камъни и сигнални ракети срещу силите на полицията. Органите на реда отвърнаха със сила, за да ги разпръснат на няколко места в центъра на столицата, като през това време кънтяха скандирания: „Свалете щитовете“, с призиви към полицията да не се намесва.

По думите на полицейския началник Драган Василевич, има десетки задържани сред участниците в безредиците, при които са били ранени шестима полицаи.

Вучич заяви, че демонстрантите са направили опит да „свалят държавата“. „Искаха да съборят Сърбия, но не успяха“, отсече той в Instagram.

В свое изявление вътрешният министър Ивица Дачич увери, че полицията ще действа за опазване на обществения ред. „Ще бъдат взети всички мерки за възстановяване на реда, включващи арести на всички, нападнали служители на реда“, закани се той.

Продължаващите месеци наред демонстрации, включително студентски стачки, постепенно водят до сътресения за Вучич – популист, чийто втори мандат изтича през 2027 г., когато са насрочени за провеждане и парламентарни избори. Опонентите му приписват тесни връзки с организираната престъпност, оказване на натиск срещу неудобни медии и насилие спрямо политически съперници – обвинения, които той категорично отрича.

Студентският протест в неделя по план трябва да продължи до 21:00 ч. на площад Славия и по булевард Неманина – район с голям брой правителствени учреждения. Организаторите уверяват, че протестното шествие ще запази своя мирен характер, но настояват техните искания да бъдат изпълнени до края му.

Вучич отхвърля идеята за организиране на предсрочни избори. Неговата коалиция, предвождана от Сръбската прогресивна партия, разполага със 156 от общо 250 места в законодателната власт.

В събота президентът обвини неуточнени „чужди сили“ за организацията на протестите, отправи призив към полицейските сили за максимална сдържаност, но предупреди, че насилието няма да бъде толерирано по никакъв начин. „Държавата ще бъде защитена, а бандитите – изправени пред правосъдието“, отсече той пред журналисти в Белград.

Сладяна Лоянович, 37-годишна фермерка от град Шид, каза пред Reuters, че е дошла да подкрепи студентите. „Институциите са превзети, корупцията е повсеместна. Изборите са решение, но не вярвам, че той (Вучич – бел.ред) ще си тръгне мирно“, изрази песимизъм тя.

Дни преди протеста около дузина активисти бяха арестувани с обвинения в опит за подкопаване на конституционния ред и тероризъм. Всички задържани отричат вината си.

Протестите, организирани от студенти, опозиционери, учители, работници и фермери, започнаха през декември 2024 г. Повод за масово народно недоволство стана трагедията от 1 ноември, когато при срутване на покрив на железопътната гара в Нови Сад загинаха 16 души. Участниците смятат корупцията за основния виновник за трагичния инцидент.

Масовата демонстрация в Белград съвпадна с Видовден – днес повечето сърби отбелязват битката на Косово срещу османците през 1389 г.

Полицията в Нидерландия задържа двама антиизраелски протестиращи

🇳🇱 Полицията в Нидерландия задържа двама антиизраелски протестиращи, които скандираха „Свободна Палестина“ и развяваха знамена в нарушение на 2-минутното мълчание по време на церемонията по отбелязване на вчерашния Ден на паметта в Амстердам.

Всяка година на 4-ти май Нидерландия почита всички цивилни и членове на въоръжените сили на Кралство Нидерландия, загинали във войните или мироопазващите мисии от началото на Втората световна война.

До 1961 г. възпоменанието е свързано само с жертвите на Втората световна война. От там насетне започват да се почитат и жертвите на други въоръжени конфликти, включително Индонезийската национална революция, както и мироопазващи мисии, като тези в Ливан или Босна.

Основната церемония се провежда на площад Дам в Амстердам, като на нея по традиция присъстват членове на кабинета, кралското семейство, военни лидери, членове на нидерландската съпротива и други социални групи.

В 20:00 часа в цялата страна се пазят две минути мълчание. Общественият транспорт е спрян, както и всякакъв друг трафик. Радиото и телевизията излъчват церемониите от 19:00 до 20:30 часа.