Показват се публикациите с етикет Мария Корина Мачадо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мария Корина Мачадо. Показване на всички публикации

неделя, 25 октомври 2026 г.

Мария Корина Мачадо се върна във Венецуела след 10 месеца извън страната

🇻🇪🏠 Мария Корина Мачадо, лидер на венецуелската опозиция и носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г., се завърна в страната си в неделя, 25 октомври, 10 месеца и половина след като тайно напусна страната. С нея у се връща и искането, което досега беше отлагано от временния кабинет на Делси Родригес с подкрепата на САЩ: дата за провеждане на президентски избори. Мачадо остава и извън преговорите, които Вашингтон подкрепя, след три кръга от които няма договорена дата.

Мачадо оповести пристигането си сутринта с 4 думи в X: „Тук съм. С вас“. Малко след това влезе в църквата „Санта Роса“ в Баркисимето, столицата на щата Лара, където се пази образа на покровителката на града Дивина Пастора. Десетки хора я прегръщаха и снимаха с телефоните си, съобщи AP. В следобедните часове нейният предизборен щаб я показа в Чивакоа, град в съседния щат Яракуй, на път към Каракас. Партията ѝ Vente Venezuela отправи призив към привържениците си да излязат още същия ден по улиците на столицата Каракас. Едмундо Гонсалес Урутия, заместил я в бюлетината през 2024 г. и живеещ в изгнание в Испания, написа, че „нашият суверенен глас се връща с нея, за да води и насочва този процес“.

Как точно е влязла, Мачадо не каза. Испанският вестник ABC твърди, че е минала през Колумбия във втория си опит от територията на страната и общо деветия от юни насам. Предишният опит оттам, през септември, пропадна, след като в последния момент новото колумбийско правителство на Абелардо де ла Есприеля се противопоставило. По версията на ABC администрацията на Тръмп е била разделена до края, а решаващ се оказал натискът на конгресмени от Флорида, които предупредили Белия дом, че ще създаде впечатлението, че пречи на нобелов лауреат да се прибере у дома. Според ABC е натежала и близостта на изборите в САЩ на 3 ноември. Telemundo определя маршрута като непотвърден.

Пътят дотам беше дълъг. Според партията ѝ, цитирана от AP, Мачадо е опитала да се прибере седем пъти, по въздух, море и суша; ABC брои осем. Веднъж операторът на наетата лодка отмени курса с обяснението, че плавателният съд е негоден за пътуването; в друг случай самолетът ѝ не получи разрешение за кацане в Кюрасао, откъдето трябваше да продължи с бърза моторница. Мачадо обвини за провалите Каракас, който отрече обвиненията. Подозрението падна и върху Вашингтон: Reuters съобщи, че американски служители насаме са ѝ отправили молба за отлагане на пътуването, а на 7 октомври в Атина държавният секретар на САЩ Марко Рубио отрече да са искали от когото и да било да не я пуска. Американски служители признаха пред AP само, че в някои случаи са я съветвали да не се връща от съображения за нейната сигурност.

През декември пътят беше обратен. След кратък арест при протест срещу встъпването на Николас Мадуро в длъжност през януари 2025 г. Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност. На 9 декември, според тогавашна публикация на The Wall Street Journal, тя отплава с лодка за Кюрасао. Реконструирана последователност на събитията, представена от Infobae, показва, че тя е пътувала с перука около 10 ч. по суша до брега на щата Фалкон, а при прехода по море е счупила прешлен. В Осло пристигна на 11 декември, ден след церемония, на която наградата прие дъщеря ѝ Ана Корина Соса.

Вашингтон си приписа заслугата за броени часове. Държавният секретар Марко Рубио писа, че „условията, позволили безопасното завръщане на г-жа Мачадо във Венецуела, са директен резултат от подкрепяните от САЩ преговори за помирение“, в които „вече бяха освободени стотици политически затворници, а стотици опозиционни фигури се върнаха от изгнание“. Във втория абзац на изявлението се посочва, че САЩ очакват и занапред да се зачитат свободите на всички политически среди във Венецуела, а от „всички политически актьори“ – да подкрепят преговорите, които Рубио описва като най-добрия шанс на Венецуела от 30 години насам да стигне по мирен път до свободни и честни избори и до трайна демокрация. Мачадо не е назована, но тази формула включва и нея, а тя досега не е участвала в преговорите.

Попитан от журналисти в Порт Хюрън, Мичиган, Тръмп отговори, че не знае нищо по въпроса: „Тя ми даде своята Нобелова награда. Как тогава да кажа нещо друго? И се надявам да е в безопасност.“ Той добави: „Тя е много мила жена. Но във Венецуела ни върви наистина добре.“ Мачадо му връчи медала в Белия дом на 15 януари, макар Нобеловият институт да беше заявил, че наградата не може да се прехвърля. 12 дни по-рано, в деня, в който Делта Форс и ЦРУ арестуваха Мадуро, Тръмп беше казал за нея: „Тя няма нито подкрепата, нито уважението в страната“, и вместо нея подкрепи Родригес.

Мачадо не участва в диалога между временната власт и депутати от Националното събрание, избрано през 2015 г., когато опозицията спечели мнозинство. Третият кръг започна на 14 октомври в Каракас: делегация на кабинета се води от председателя на парламента Хорхе Родригес, брат на временния президент, докато опозиционната – от Динора Фигера. Страните се договориха да прегледат законите, които Вашингтон смята за репресивни, и законите за политическите забрани, да създадат обща комисия за венецуелското злато в Банката на Англия и да напреднат към избора на 32 нови съдии на Върховния съд. Нито един от трите кръга не доведе до договаряне на дата за гласуване, а следващият е насрочен за 11–15 ноември. Мачадо не беше поканена, но заяви, че няма да пречи на разговорите. Прегледът на забраните я засяга пряко: точно такава забрана, потвърдена през януари 2024 г. от Върховния съд, я извади от президентската надпревара същата година.

Графикът на САЩ не започва с вота. Рубио настоява, че промяната трябва да премине през „стабилизация, икономическо възстановяване и преход“. В интервю за Time, публикувано на 1 октомври, Тръмп заяви, че е твърде рано за избори във Венецуела. Родригес, бивш вицепрезидент на Мадуро, трябваше да управлява 90 дни, но остава на поста, без парламентът да е гласувал удължаване, и заяви пред Общото събрание на ООН, че венецуелците сами ще определят кога е моментът за вот. Според Държавния департамент на САЩ над 1000 политически затворници са освободени от ареста на Мадуро насам. Департаментът настоява за пускането на всички останали; по данни на правозащитната група Foro Penal към 5 октомври 322 души все още са задържани. Щабът на Мачадо подкрепя искането с протести: на 22 октомври нейните привърженици излязоха на 74 места из Венецуела с 3 искания – свобода за всички политически затворници, гаранции за безопасното ѝ завръщане и дата за президентския вот през 2027 г. Самата Мачадо предлага да се проведе през юли 2027 г.

Властите в Каракас неведнъж са я заплашвали с последици. През февруари, в първо си интервю за чужда медия, Родригес заяви пред NBC News: „Относно нейното връщане в страната, ще трябва да отговаря пред Венецуела“ за това „защо поиска военна намеса, защо поиска Венецуела да бъде под санкции“. През март министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабейо намекна в телевизионно си предаване за „изненада“, която е приготвил за нея, а към края на септември нарече оплакванията ѝ от пречките пред завръщането „шоу“ и повтори: „Да дойде. Да дойде. Да дойде.“ Към следобеда на 25 октомври правителството не беше коментирало официално нейната поява, а Родригес не беше писала за нея в профила си в X. Ден по-рано Vente Venezuela обяви, че щатската полиция в Трухийо е задържала неин общински координатор за период от няколко часа.

За завръщането има две обяснения, всяко от които се подкрепя от отделни сведения. Рубио го представя като резултат от преговорите, т.е. като доказателство, че процесът работи. Според ABC администрацията е била разделена до последно и е отстъпила пред натиска на конгресмените от Флорида, а Reuters по-рано съобщи, че американски служители насаме са я молили да отложи пътуването. Версиите не се изключват: диалогът може да е направил прибирането ѝ безопасно, а вътрешният натиск да е определил този момент. Дали Мачадо ще остане на свобода, решава Каракас, но временното правителство управлява с подкрепата на администрацията на Тръмп, а Рубио публично свърза връщането ѝ с преговорите, подкрепени от Белия дом. Затова нейният арест в близките седмици е малко вероятен, въпреки че задържането в Трухийо ден преди появата ѝ да напомня, че хората около нея остават уязвими. По-трудното изпитание е политическо: Мачадо вече събира привърженици в самата Венецуела и иска дата за избори, която Вашингтон не бърза да договори.

Първата проверка вече е насрочена. Кръгът от 11 до 15 ноември ще покаже дали завръщането е променило самия процес: дали ще бъде договорена дата за избори, за каквато настоява Мачадо. Без нея Вашингтон ще е приел завръщането, без да промени реда, по който Венецуела трябва да стигне до урните. В трите кръга досега не беше договорена дата, а Рубио и Тръмп продължават да поставят изборите след стабилизацията, затова по-вероятният изход е нов кръг без дата.

вторник, 9 декември 2025 г.

Едмундо Гонсалес лети за Осло, за да връчи Нобеловата награда за мир на Мария Корина Мачадо

🇻🇪 Лидерът на венецуелската опозиция Едмундо Гонсалес Урутия, който живее в изгнание в Испания от септември 2024 г., пътува до Осло, за да присъства на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, присъдена на Мария Корина Мачадо. Това съобщи Антонио Ледесма, бивш кмет на столицата Каракас, в изявление до социалните мрежи.

„Президентът Гонсалес Урутия се качва на самолета за Осло. Историческа среща с Мария Корина Мачадо, чрез чиито гласове ще бъдат изразени чувствата на милиони венецуелски семейства, които са изпълнени с надежда скоро да върнат пълната свобода на нашата родина“, гласи публикуваното в социалните мрежи съобщение.

Към него е приложено видео, което показва как Гонсалес Урутия се качва на пътнически полет за норвежката столица. В него самият Ледесма, който също живее е в изгнание в Испания, отбелязва, че той също се намира на борда. На публикуваните кадри Гонсалес е посрещнат с аплодисменти и възгласи „Президент, президент!“ от останалите пътници.

В същото време присъствието на самата опозиционна лидерка в Осло за получаване на наградата утре, остава загадка. Предвидената за днес, вторник, пресконференция, която Мачадо трябваше да даде в Нобеловия институт в Осло от 13:00 часа местно време, е отложена, съобщиха от Института, без да посочват причина. Оттам добавиха, че ще оповестят новия час „поне два часа предварително“.

В събота Нобеловият институт информира EFE, че ден по-рано самата Мачадо им е потвърдила по телефона, че ще пътува до норвежката столица. Нейното местонахождение все още не е известно, тъй като тя живее в нелегалност в родината си.

Мачадо, на която е забранено да заема каквато и да е изборна длъжност във Венецуела, ръководеше предизборната кампания на Едмундо Гонсалес като кандидат на опозиционната коалиция Comando con Venezuela на президентските избори на 28 юли 2024 г.

Според официалните данни на режима, изборите са спечелени от Николас Мадуро за нов мандат, но опозицията успя да събере протоколите от гласуването и обяви „мащабна изборна измама“. Едмундо Гонсалес беше признат за новоизбран президент от няколко държави, начело със САЩ.

В крайна сметка, за да избегне арест в родината си заради публикуването на протоколите онлайн, Гонсалес избяга в Испания, чието правителство му предостави убежище.

петък, 10 октомври 2025 г.

Мария Корина Мачадо получава Нобеловата награда за мир за 2025 г.

🇻🇪 Мария Корина Мачадо, водеща опозиционна фигура във Венецуела, е удостоена с Нобелова награда за мир за 2025 г. заради неуморната борба за насърчаване на демократичните права в страната си.

58-годишен специалист по промишлено инженерство, живеещ в нелегалност във Венецуела, тя беше спряна от съдилищата в страната да се кандидатира срещу настоящия президент Николас Мадуро на изборите през 2024 г.

„Тя получава Нобелова награда за мир за неуморната работа в защита на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация,“ заяви Норвежкият нобелов комитет, връчвайки наградата в петък в Норвежкия нобелов институт в Осло.

Комитетът определи Мачадо като един от най-вдъхновяващите примери за гражданска смелост в Латинска Америка и отбеляза, че се е превърнала в „ключова обединяваща фигура в политическата опозиция, която някога беше дълбоко разделена, но намери общ глас в искането за свободни избори и представително управление“.

Мачадо се кандидатира на президентските избори във Венецуела през 2024 г. като представител на демократичната опозиция, но беше дисквалифицирана от правителството на Мадуро и впоследствие подкрепи алтернативния кандидат на опозицията Едмундо Гонсалес Урутия.

Действащият президент Мадуро спечели преизбиране през същата година с 51% от гласовете. Това беше третата му победа, откакто пое президентския пост през 2013 г. след смъртта на своя ментор, бившия президент Уго Чавес.

Опозицията заяви, че резултатите са манипулирани, като Мадуро е получил едва 30% от гласовете и Гонсалес е истинският победител. Тя получи международна подкрепа след като публикува резултати от паралелно преброяване на гласовете от всички избирателни райони в страната, които показват, че опозицията е спечелила с убедителна преднина.

Това доведе до масови протести с искане за оповестяване на резултатите от отделните избирателни секции, които бяха жестоко потушени от правителството на Мадуро, което започна преследване на протестиращи и опозиционни лидери.

Йорген Ватне Фриднес, председател на Норвежкия нобелов комитет, похвали решението на Мачадо да остане в страната, въпреки че е била „принудена да живее в нелегалност“ след „сериозни заплахи за живота си“. Този неин избор, каза той, е „вдъхновил милиони“.

„Когато авторитарни режими завземат властта, е от решаващо значение да бъдат признати смелите защитници на свободата, които се изправят и се противопоставят“, добави той.

Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (OHCHR) поздрави Мачадо. „Това е признание, отразяващп ясно изразените стремежи на народа на Венецуела за свободни и честни избори, за граждански и политически права и за върховенство на закона,“ заяви говорителят на OHCHR Тамеен ал-Хеетан.