Осло и Киев се разминаха за дрона край самолета на Зеленски

🇺🇦✈️🇳🇴 Самолетът на украинския президент Володимир Зеленски се е разминал с малко от руски дрон при излитането си от Кишинев към Осло във вторник, 8 септември, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в ефира на NRK. Източник в президентството даде пред AFP различна версия: в Молдова е била активирана въздушна тревога заради дрон във въздушното пространство на страната и съседна Румъния, но твърдението, че Зеленски се е намирал в опасност, е „преувеличено“. Двете версии имат официална хронология от Министерствата на отбраната на Молдова и Румъния, според която ударен дрон се е насочил към Кишинев, налагайки небето в централната част на страната да бъде затворено за полети в следобедните часове, когато самолетът на Зеленски е трябвало да излети.

„Самолетът му беше почти улучен от дрон на излитане от Молдова. Това е реалността, в която живее“, каза Стьоре. Двамата се срещнаха два пъти за денонощие: във вторник вечерта в хотел Plaza в центъра на Осло, където Зеленски пристигна в около 21 ч. и сряда сутринта в кабинета на премиера, преди погребението на крал Харалд V. На въпроса как е минала нощта Зеленски отговори, че не е била добра, защото е прекарал времето на телефона, получавайки информация къде са паднали ракетите. Reuters и Al Jazeera отбелязват, че Стьоре не уточни откъде разполага с информацията за инцидента и на какво разстояние от самолета е преминал дронът. Кабинетът му също не даде повече подробности.

Молдовската хронология е точна до минутата. Според Министерството на отбраната в Кишинев системите за въздушно наблюдение са засекли „Шахед“ в 16:20 ч. местно време, пристигнал откъм украинското село Славяносербка, преминавайки над Бендер и Приднестровието и насочвайки се към Кишинев. След това е завил на запад през Бълънещ и Четирен в Унгенския район и към 16:37 ч. напуска страната при Загаранча. Още в 16:30 ч. властите затвориха въздушното пространство над централната част на Молдова, а няколко пътнически самолета останали във въздуха в очакване на разрешение за кацане на летището в Кишинев. В съобщението на министерството самолетът на украинския президент не се споменава.

След навлизането на дрона в Румъния проследяването продължило и от румънска страна. Два испански изтребителя F/A-18 от авиобазата „Михаил Когълничану“, разположени в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция, излетели в 16:39 ч. В 16:47 ч. радарите проследявали апарата на 18 километра северно от град Роман. Системата RO-Alert предупредила жителите на окръзите Яш, Сучава, Нямц, Ботошани и северната част на Васлуй, а летището в Яш временно спряло излитанията и кацанията.

В 17:02 ч. сигналът му изчезва от радарите на границата между окръзите Яш и Ботошани. В 17:08 ч. той се появява повторно над Молдова. В 18:30 ч. властите в Румъния са уведомени, че е паднал в слънчогледово поле близо до село Михъйлений Век в Ръшкански район, където предизвикал четири пожара. Властите на Молдова потвърдиха, че става дума за същия дрон.

Норвежката агенция NTB съобщи, че Зеленски е кацнал на летище Гардермуен в 18:56 ч. местно време или 19:56 ч. молдовско — около 3,5 часа след първото засичане на дрона над Молдова. Полетът от Кишинев до Осло трае около три часа, но нито една от трите страни не е публикувала часа на излитане.

Kyiv Independent цитира неназован източник, според когото дронът е прелетял опасно близо до самолета. Твърдението противоречи на версията на AFP, че опасността е преувеличена. Министерство на отбраната на Молдова не твърди официално, че дронът е руски, а го описва само по тип и посока, от която е дошъл.

Президентът Мая Санду обаче заяви още на 17 август пред Teleradio Moldova, че траекториите на полетите на подобни дронове показват умишлено насочване над страната. На 27 август, когато Зеленски пристигна за Деня на независимостта в Кишинев, 5 дрона прелетяха над Молдова часове преди тържествата, а Санду описа случилото се като „сплашване“.

От началото на лятото Кишинев се използва като отправна точка за редица пътувания на Зеленски. Според данни на FlightAware за срещата в Лондон на 7 юни неговият самолет е излетял от молдовската столица, не от полското летище Жешув, което години наред беше изходна точка за украинските делегации.

Промяната съвпадна с кризата между двете страни около почетното звание „Герои на УПА“, връчено на 26 май на Северния център за специални операции, след което полският президент Карол Навроцки отне на 19 юни Ордена на Белия орел на Зеленски. Летището в Кишинев се намира на няколко десетки километра от Приднестровието и съвсем близо до маршрути, по които от лятото насам руски дронове няколко пъти навлизаха от Одеска област към Румъния.

Стьоре говори за нощта срещу 9 септември, когато руски дронове удариха граничния пункт „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница в Одеска област. Двама души бяха убити, а трима са ранени. В цялата страна за денонощието бяха отчетени общо 12 убити и 66 ранени.

В Осло двамата държавни лидери проведоха разговори с представители на отбранителната индустрия по програмата „Фрея“ за антибалистичен прехващач, базиран на NASAMS. След погребението украинският президент отпътува за Канада.

Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.

Кишинев награди Зеленски и обвърза собствения си мир с украинската съпротива

🇲🇩🎖🇺🇦 Президентът на Молдова Мая Санду удостои украинския си колега Володимир Зеленски с „Ордена на Републиката“ – най-високото държавно отличие на страната – с указ, който обвърза мира в Молдова с украинската съпротива. Санду подписа указа на 24 август в Киев, в деня на 35-ата годишнина от независимостта на Украйна, а три дни по-късно Зеленски пристигна в Кишинев за 35-ата годишнина от независимостта на Молдова.

С указа украинският президент е отличен „за изключителен принос към защитата на мира и свободата на европейския континент, както и в знак на признателност на народа на Република Молдова за смелостта на украинския народ“. Пред камерите Санду разви същата теза: вече 4 години и половина украинците бранят страната си, а Молдова живее в мир и благодарение на тяхната смелост. „Орденът на Републиката“ е най-старото отличие в молдовската система и се присъжда за изключителни заслуги в различни области.

Размяната на отличия беше двустранна. Същия ден Зеленски връчи на Санду орден „Княгиня Олга“ I степен, учреден през 1997 г. и присъждан на жени. Официалното изявление посочва заслугите за сътрудничеството между Кишинев и Киев, както и за украинския суверенитет и териториална цялост. Санду не е единствената отличена: на церемонията в Киев украински ордени получиха още трима президенти и трима премиери.

За Молдова 24 август има и друго историческо значение. На тази дата през 1944 г. Червената армия превзема Кишинев в хода на Яшко-Кишиневската операция, а годишнината се отбелязва в страната като ден на освобождението от фашистката окупация. На брифинг три дни по-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини управляващата партия „Действие и солидарност“, че не е запалила вечния огън, загърбвайки датата.

Днес Кишинев отбеляза 35 години от независимостта на Молдова с военен парад на площад „Великото национално събрание“. В него участваха близо 2000 военнослужещи и служители на силовите структури, над 100 единици техника и групи със знамена от Румъния, Украйна, Литва, Италия, Полша, Франция, Чехия и САЩ. В строя преминаха и 150 ветерани от войната за независимост, а втори парад се състоя в Бълци. Зеленски и румънският президент Никушор Дан пристигнаха за годишнината. Програмата предвиждаше двустранна среща със Санду, тристранни преговори между делегациите на Украйна, Молдова и Румъния в президентския дворец и общо обръщение към събралите се на площада вечерта.

Зад символиката стои и конкретно икономическо споразумение от началото на месеца. От 10 август до края на 2026 г. молдовската железница предоставя на Украйна 50% отстъпка за транзитни превози. Тя е договорена след разговор между министър-председателите Сергий Корецки и Василе Тофан и е обявена на 12 август. Преференциалната тарифа прави по-достъпен сухопътния коридор към румънското пристанище Констанца в момент, когато корабоплаването към украинските черноморски пристанища е спряно от 23 юли заради заплахата от руски удари. Ползата е взаимна: Киев получава алтернативен маршрут за износ на зърно, а Кишинев увеличава трафика по собствената си железопътна инфраструктура.

Процесът на европейска интеграция върви успоредно с дипломатическото сближаване. На 15 юни Молдова и Украйна отвориха заедно първия си преговорен клъстер на междуправителствени конференции, посветени на основните ценности. Месец по-късно, на 14 юли, Съветът на ЕС отвори за Кишинев и шестия клъстер, обхващащ външната политика, сигурността и отбраната – втория от общо шест клъстера, отворени за страната. Правителството на Тофан, утвърдено от парламента на 21 юли след оставката на Александру Мунтяну, обеща да ускори процеса и постави подписването на договор за присъединяване в хоризонта на 2028 г.

Близостта до войната има и пряка цена. На 9 август ударен дрон падна край село Крокмаз, до молдовско-украинската граница, удари се в дърво на около 2,5 метра височина и се взриви. Според местната полиция това е първият дрон от този вид, открит на територията на страната. Външното министерство описа случая като нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Молдова, а на 10 август отзова посланика си в Москва за консултации. Руският посланик в Кишинев Олег Озеров заяви, че няма доказателства дронът да е руски.

Румъния премина по сходен път месец по-рано. Между 24 и 26 юли румънски изтребители свалиха три дрона, навлезли без разрешение в националното въздушно пространство. Букурещ отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате за консултации, а на 27 юли обяви служител на руското посолство за нежелан. Руският отговор дойде точно днес, докато Никушор Дан беше в Кишинев: външното министерство в Москва обяви за персона нон грата служител на румънското посолство. Още на 14 август Захарова представи двете отзовавания като действия, извършени „по обща методика“.

Отделна линия в отношенията минава през Приднестровието. На 15 май руският президент Владимир Путин подписа указ, с който въведе облекчен ред за приемане на жители на региона в руско гражданство, а от 25 май руското посолство в Кишинев започна да приема документи. Санду отвърна, че Кремъл не би могъл да окаже повлияе върху вътрешната и външната политика на Молдова. Тя посочи също, че млади хора от левия бряг на Днестър вече се преместват на десния от страх да не бъдат мобилизирани.

Оттогава Санду поставя изтеглянето на руския контингент като въпрос, който би могъл да бъде включен в бъдещите преговори за прекратяване на войната в Украйна. Приднестровието фактически се отделя след въоръжения конфликт през 1992 г. и не е признато от нито една държава – членка на ООН. Молдова остава извън военни съюзи по силата на конституцията, а Русия признава териториалната ѝ цялост, но продължава да подкрепя Тираспол политически и икономически и поддържа непрекъснато военно присъствие в региона.

Москва представи размяната на ордени като отплата за политическите договорки между Кишинев и Киев. На същия брифинг Захарова обвърза отличията със серия от споразумения между двете страни, сред които отстъпката за жп транзит, както и с назначенията на румънци в молдовското правителство. Според нея те са доказателство за загуба на независимост и разрушаване на националната идентичност. 2 дни по-рано, на 25 август, румънският депутат Клаудиу Нъсуй, бивш министър на икономиката в Букурещ, прие поста министър на икономическото развитие и цифровизацията в кабинета на Тофан, след като получи молдовско гражданство с указ на Санду. Тираспол не излезе с публична реакция по повод наградата.

Самото отличие не променя нищо в материален план, а част от символното му значение се размива в установената дипломатическа практика. Взаимното връчване на ордени между съюзници по повод дадена годишнина не е необичайно, а Зеленски удостои с украински отличия седмина държавни и правителствени ръководители в един и същи ден.

Молдовският указ обаче не се изчерпва с протоколна благодарност. Той формулира позицията на Молдова за собствената ѝ сигурност – и то в седмица, през която нейната железница намалява наполовина тарифата за украински транзит, бивш румънски министър влиза в правителството в Кишинев, а знаменни групи от 8 партньорски държави участват във военния парад.

На този фон наградата може да се тълкува не като отделен жест, а като оформяща се политическа позиция: Кишинев вписва украинската съпротива в разбирането за собствената си сигурност в навечерието на евентуални преговори, в които желае да бъде поставен и въпроса за Приднестровието.

Молдовският министър отказа въпрос на руски за руския дрон край Крокмаз.

🇲🇩🎙️🇷🇺 Молдовският министър на отбраната Анатолие Носатий прекъсна журналистка на NewsMaker, която започна въпроса си на руски, и заяви на румънски, че не я разбира. Тя повтори същото питане на румънски и той отговори, като ѝ благодари, че владее държавния език. Въпросът беше за дрона, взривил се край село Крокмаз три дни по-рано, а със своя отговор Носатий потвърди, че е бил руски.

Размяната на брифинга след заседанието на правителството отне около 20 секунди. Александра Мереуцъ започна с „Господин Носатий, кажете ни…“, министърът я прекъсна с „Не ви разбирам“, а след като въпросът му беше зададен повторно, той смени тона: „С най-голямо удоволствие. И ви благодаря много, че говорите на държавния език, румънския. Говорите го много добре.“

Самият въпрос обаче тежеше повече от формата му. Дронът падна на 9 август край Крокмаз в район Щефан Водъ, на около 100 км югоизточно от Кишинев. Взривът подпали растителността, отломките се разлетяха на широка площ и повредиха няколко къщи, но без пострадали, съобщи полицията. Носатий потвърди руския произход на дрона, който определи като такъв „с двигателна тяга, модел, по-напреднал от всички досега“, без да уточни конкретен вид, и призна, че ведомството му не разполага с достатъчно радари, за да покрие цялото въздушно пространство на страната.

Случаят не е изключение, а част от отчетливо нарастваща тенденция. От февруари 2022 г. до 28 юли 2026 г. Молдова е регистрирала 60 нахлувания на дронове и ракети в своето въздушно пространство, 15 от тях бяха отчетени през първите седем месеца на годината, сочат данни на Центъра за аерокосмически операции на Националната армия. В 28 от случаите на земята са открити отломки, а поне 12 от дроновете са имали боен заряд. Разпределението по години е 5 случая през 2022 г., 4 през 2023 г., 15 през 2024 г. и 21 през 2025 г.

Географията на ударите прави комуникационния жест особено проблематичен. Освен северните Окница, Бричени и Сорока, сред най-често засегнатите са южните райони Щефан Водъ и Тараклия, а също така и Приднестровието. Тараклия е районът с българско мнозинство в Молдова, а непосредствено до него се намира автономията Гагаузия; и в Тараклия, и в Гагаузия руският остава водещ език на публично общуване и потреблението на новини. Отломките падат в дворовете именно на граждани, до които обяснението на властта достига най-трудно.

Твърдението, че не разбира руски, се сблъсква с официалната биография на министъра. Актуалното му резюме на правителствения сайт посочва румънски, руски и английски, а образованието му включва четири години военно обучение в Украйна през 90-те години: курс по тактическо разузнаване в Киев през 1990–92 г. и обучение в Института за общовойскова подготовка в Одеса през 1992–94 г. с курс по пехота. Носатий е и най-дълго задържалият се на поста министър от управляващата партия „Действие и солидарност“, който е назначен на 6 август 2021 г. в кабинета на Наталия Гаврилица и запазва поста при Дорин Речан, Александру Мунтяну и Василе Тофан. Кабинетът на Тофан получи вот на доверие на 21 юли 2026 г. и положи клетва на следващия ден.

Правната рамка зад настояването е недвусмислена, но относително нова. През март 2023 г. парламентът прие закон, с който в нормативните актове и текста на Конституцията названието „молдовски език“ беше заменено с „румънски език“, а държавният глава обнародва закона на 22 март. Около година след това Конституционният съд остави в сила основните разпоредби, утвърждаващи названието „румънски език“, като обяви за противоконституционен само текста, с който парламентът обяви за остаряло уточнението за латинската графика. Съдът потвърди твърдението, че държавният език на Република Молдова е румънският, който функционира въз основа на латинската графика.

Оттогава държавният език има едно официално име и министърът беше в правото си да държи на неговата употреба. Правото обаче не решава кой ще чуе отговора. NewsMaker е двуезична редакция и нейното руско издание е основният ѝ канал към рускоезичната аудитория в страната.

Кишинев се раздели по познатата линия. Бившият председател на Конституционния съд Александру Тънасе разтълкува жеста като ясно политическо послание и постави въпроса защо министърът на отбраната трябва да говори езика на държавата, която напада съседна Украйна. Бившият ръководител на военното ведомство Анатол Шалару нарече руския език „инструмент за денационализация“, наложен със сила, и нарече хода на министъра защита на молдовската идентичност.

Критиците не оспориха самия принцип, а начина на изпълнение. Даниел Водъ от Института за европейски политики и реформи заяви, че уважава Носатий като патриот, но публичното смъмряне поставя журналист и министър в неравностойно положение и се възприема като порицание, а не като урок. Специалистът по комуникации Александру Бежанару посочи по-простото институционално решение – да се поиска превод. Анета Засавицки формулира и потенциалната цена: рускоезичните граждани, останали без отговор на разбираем за тях език, ще потърсят обяснението другаде.

Другаде то беше готово много по-бързо. До вечерта на 12 август епизодът беше излъчен от РИА Новости, Лента.ru, RT, „Взгляд“, „Аргументи и факти“, „Парламентска газета“ и „Москва 24“ с едно и също заглавие – че министърът се е престорил, че не разбира руски език. Три седмици по-рано, на 20 юли, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че руският продължава да звучи във всекидневието на Молдова въпреки „болезнените и нездрави“ опити да бъде изкоренен. Епизодът с Носатий ѝ даде наготово илюстрация, а редакцията на NewsMaker отговори с позиция, осъждаща „всяка форма на дискриминация, реваншизъм, ксенофобия, език на омразата и експлоатация на страхове и стереотипи за политически цели“.

Сметката на епизода изглежда неизгодна за Кишинев. Най-силният довод, с който държавата разполага пред рускоезичните си граждани, е материален: апаратът, взривил се в двор в Щефан Водъ, идва от Русия, не от Украйна. Този довод беше изречен на 12 август и по същество верен, но начинът, по който е поднесен, отслаби неговия ефект. Публиката, която най-много се нуждае от него, го получи преработен от медиите на Кремъл като разказ за министър, който презира езика ѝ.

Обратният прочит също има основания и не е слаб. Тънасе и Шалару определят отказа като съзнателно послание към армията и мнозинството, а за министър, който едновременно иска радари от Брюксел и вътрешна легитимност, такъв сигнал има свой адресат и политическа стойност. Той обаче е евтин там, където подкрепата вече е спечелена, и скъп там, където изборът още се прави. При сегашния темп на нарушенията на въздушното пространство е напълно възможно следващият апарат отново да падне в район, чиито жители ще прочетат новината първо на руски.

Путин подписа Указ № 330: опростено руско гражданство за жителите на Приднестровието.

🇷🇺📜🇲🇩 Руският президент Владимир Путин подписа Указ №330 за приемане на руско гражданство за жителите на Приднестровието. Документът, влязъл в сила в деня на официалното си публикуване, дава на чужди граждани и лица без гражданство, навършили 18 години и постоянно живеещи в региона към тази дата, правото да подадат заявление за руско гражданство по опростена процедура.

Изискванията за петгодишно непрекъснато пребиваване в Русия, доказано владение на руски език и легален източник на доходи (точки 1-3 от част 1 на чл. 15 от същия закон) са премахнати. Заявленията се подават в дипломатически представителства и консулски учреждения на Руската федерация.

Решаващото положение в текста на указа е признаването на документи, издадени от „фактически действащи в Приднестровието оправомощени органи на публичната власт“ – формулировка, която легализира пред руските институции актове на непризнатите от международната общност власти: вътрешни паспорти, удостоверения за раждане, регистрации по местоживеене, справки за съдимост. Указът разпростира действието си върху сираци, деца без родителска грижа и недееспособни лица, в чиято полза могат да действат настойници, ръководители на образователни, медицински или социални учреждения, както и териториалните органи по настойничество.

Точка 8 изрично предвижда, че заявленията на лица, служещи във военните и силовите структури на региона, не подлежат на отхвърляне на основанието, свързано с чужда военна служба. Точки 11, 12 и 13 от указа са обявени за служебно ползване – съдържанието им не е публично.

Документът се вписва в установена от 2019 г. насам руска практика на „паспортизация“ на пространства, които се разглеждат от Кремъл като зони на доминиращ интерес. Указ № 183 от 24 април 2019 г. въведе аналогичен опростен ред за жителите на тогавашните самопровъзгласили се „ДНР“ и „ЛНР“; през 2022 г. практиката беше разширена до Запорожка и Херсонска област, последвани от обявената анексия от Москва. Във всички случаи последователността е една и съща – създаване на правна общност от руски граждани на територия, намираща се извън международно признатите граници на страната, последвано от формално разширяване на границата в съответствие с реалностите на терен. Указ № 330 възпроизвежда инструмента, без на този етап да го свързва с публична декларация за анексия.

Приднестровието е тясна ивица територия по левия бряг на река Днестър между Молдова и Украйна, обявила едностранно независимост през 1990 г. и започнала въоръжен конфликт с Кишинев през 1992 г., завършил със замразяване на бойните действия и руско военно присъствие в региона. Към момента в него е разположена Оперативна група руски войски (ОГРВ) с численост от около 1500 души – наследник на 14-а съветска армия, която остана след разпадането на СССР.

В склад край село Колбасна се съхраняват около 20 000 тона съветски боеприпаси, най-големия такъв арсенал в Източна Европа. По различни оценки между 200 и 300 хиляди от пребиваващите в района вече държат руски паспорти, получени по предходни процедури. Указ № 330 разширява тази възможност към останалата част от населението – според оценки от последните години около 350 хиляди души.

Опростената натурализация в Приднестровието има пряка връзка с действащата от 2009 г. редакция на руския закон „За отбраната“: измененията, въведени с ФЗ-252 от 9 ноември 2009 г., дават на президента на Русия правото да използва въоръжените сили извън границите на страната за защита на руски граждани и за противодействие на нападения срещу руски части или военни обекти зад граница. Прецедентите от 2008 г. (Грузия) и 2014–2022 г. (Украйна) показват, че този инструмент се активира при наличие на критична маса нови руски граждани в съседна държава. Сегашният указ изгражда именно такава маса в Приднестровието – и съответно нормативна основа за бъдеща военна намеса, представена като защита на собствено население.

Указът е публикуван в период на изострено политическо напрежение по оста Кишинев-Москва. През октомври 2024 г. молдовските избиратели одобриха с минимална разлика (50,39%) закрепването на европейския курс в Конституцията, а през ноември президентът Мая Санду беше преизбрана за втори мандат с ключова подкрепа от диаспората. Преговорите за членство в Европейския съюз, които бяха официално открити през юни 2024 г., са активна  на руските операции за влияние – с финансиране на проруски партии, кампании за дезинформация и възползване от фактора Гагаузия, чието проруско ръководство беше разследвано за нелегално финансиране от свързани с Москва структури. Опростената натурализация в Приднестровието добавя нов лост към арсенала на Кремъл: тя създава регион с мнозинство от руски граждани върху територия, която по международно право е неделима част от Молдова, и превръща всеки бъдещ опит на Кишинев да реинтегрира областта в заплаха срещу „руската диаспора“.

Указът има и военно-оперативна ос, която е сериозно ограничена от един основен факт: Русия не разполага със сухопътен коридор към Приднестровието. Опитите от март–април 2022 г. за пробив към Николаев и Одеса бяха спрени, а планираното свързване с гарнизона там отпадна като реалистична близка цел. Това превръща ОГРВ и местните силови структури в анклав, способен на ограничени диверсионни и разузнавателни операции – удари по украинска логистика в Одеска област, саботаж на жп линии за Молдова и Румъния, организирани безредици в самата Молдова – но не и на самостоятелна сухопътна офанзива. Точно поради тази оперативна асиметрия Указ № 330 действа едновременно като дългосрочно стратегическо обвързване (запазено „право“ на намеса в полза на „руски граждани“) и като инструмент за фиксиране на украински резерви в югозападния сектор, които иначе биха били пренасочени към основните оси на фронта.

От географска гледна точка Приднестровието опира в източния фланг на НАТО през Молдова и пряко в Румъния по река Прут. Традиционно Букурещ разглежда стабилността на Молдова като въпрос на национална сигурност – историческият факт, че Бесарабия (днешна Молдова) беше част от румънската държава в периода 1918-1940 г. движи и днешната практика на масово предоставяне на румънски паспорти на молдовски граждани с румънски корени. 99-та военна база Девеселу с американската система за балистична отбрана Aegis Ashore, разширеният контингент на САЩ и НАТО във военна база Михаил Когалничану и постоянното ротационно присъствие на НАТО в Констанца са пряко обърнати към същия театър, в който Указ № 330 проектира руска нормативна власт. Появата на нова концентрация „руски граждани“ на около 40 км от румънската граница ще бъде разглеждана от Букурещ и всички по източния фланг на НАТО като ескалация, която изисква допълнителни подкрепления.

В черноморската рамка указът разширява руското нормативно присъствие в западната дъга на басейна, между анексирания Крим и устието на река Дунав. След изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол в Крим към Новоросийск в Краснодарски край под натиска от ударите на украински морски дронове в периода 2023–2024 г. Москва компенсира военното отстъпление с правна и политическа експанзия по периметъра. Контролът, дори и символичен, над сухопътна ивица срещу Одеса е елемент от усилията за отслабване на украинския достъп до море и натиска над търговските коридори от пристанищата в делтата на Дунав (Измаил и Рени) към Констанца. Така погледнато Приднестровието не е остатъчен замразен конфликт от 90-те години на миналия век, а активна точка в югозападния периметър на Русия срещу архитектурата на сигурността в Черно море.

Икономическата зависимост на Приднестровието от Русия е почти пълна и до началото на 2025 г. се крепеше на безплатните доставки на руски газ през украинската тръба, чиято стойност Кремъл натрупваше под формата на фиктивен дълг на „Молдовагаз“ – над 7 млрд щатски долара към края на 2022 г. Прекратяването на украинския транзит на 1 януари 2025 г. остави региона без снабдяване за няколко седмици, до намирането на алтернативни маршрути и схеми за финансиране през трети страни. Тази операция демонстрира едновременно уязвимостта на регионалната икономика и готовността на Москва да я субсидира извън пазарна логика, защото загубата на анклава като плацдарм би била непропорционално скъпа в политически план. Указ № 330 закрепва посочената инвестиция с добавяне на гражданско-правен слой: руските паспорти превръщат местните жители в получатели на руски пенсии, социални плащания и консулска защита.

Информационният и хибриден компонент на указа е същинският механизъм на действие в краткосрочен план. На молдовската публика той сигнализира безсилието на Кишинев да упражни суверенитет върху собствената си територия, на проруската аудитория – че Русия „не изоставя своите“ независимо от военния провал в Украйна, на западните столици – че всяко бъдещо настаняване в Молдова или допълнителна интеграция с Румъния ще се сблъска с готова правна претенция за защита на „руските граждани“, макар и в грубо нарушение на принципа за териториален суверенитет и забраната на чл. 2 (4) от Устава на ООН. Сходни укази в миналото бяха последвани от засилени операции в социалните медии, мобилизация на подкрепата за проруски партии и синхронизирани инциденти (инсценирани протести, инфраструктурни аварии, организирани провокации в Гагаузия) – модел от последното десетилетие, който е документиран многократно. Самият факт, че три точки от указа са секретни, изпълнява функция на психологически натиск, защото оставя отворено пространство за интерпретация.

Реалистичните сценарии за развитие се подреждат по необходимия руски ресурс за тяхното изпълнение.

1. Контролирано напрежение: указът остава лост за натиск върху властите в Кишинев без оперативна ескалация.
2. Хибридна дестабилизация: координирани кибератаки, протести и политически кризи в Молдова, целящи смяна на правителството преди изборите, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г.
3. Ограничени диверсии: саботажи на украинска военна логистика и инциденти в Одеска област без да се приписва отговорност.
4. Регионална ескалация: синхронизация с широко настъпление на руската армия към Одеска област, при което плацдармът в Приднестровието се задейства за фиксиране на украински сили.
5. Постепенна формална интеграция: Превръщане на Приднестровието в де факто протекторат на Руската федерация с перспектива за разширяване на юрисдикцията.

Реализацията на четвъртия и петия сценарий изисква пряка сухопътна свързаност между руските войски в южна Украйна и плацдарма в Приднестровие – условие, което в момента не съществува и надали ще бъде постигнато. След освобождаването на Херсон през ноември 2022 г. руската армия се изтегли на левия бряг на река Днепър и оттогава не е постигала успешно форсиране в западна посока; 9-месечната оперативна борба при плацдарма на украинските сили в село Кринки (октомври 2023 – юли 2024) демонстрира, че реката остава скъпоструваща бариера дори за ограничени операции.

Дори при хипотетично установяване на предмостие на десния бряг, до Тираспол остават около 300 км, в които се намират Николаев, Вознесенск и Одеса – всички защитени и непревзети през 2022 г. Морската алтернатива е дори хипотетично невъзможна: Черноморският флот загуби крайцера „Москва“ (април 2022 г.), десантния кораб „Цезар Куников“ (февруари 2024 г.) и редица други бойни кораби, а всички останали са изтеглени от Севастопол към Новоросийск под натиска от украинските дронове. Това лишава Русия от способност за мащабна десантна операция в Одеска област, която беше единственият бърз път до гарнизона в Приднестровието. Въздушен мост е също толкова неосъществим – ПВО на Украйна, Румъния и НАТО покриват целия маршрут до сепаратисткия анклав, а руската военно-транспортна авиация е изключително уязвима извън зоната на собственото покритие на С-400/С-300.

Самата ОГРВ в Приднестровието има численост от 1500 души личен състав и арсенал от старо съветско оръжие в склад край село Колбасна с над 30-годишна давност, чиито оперативно състояние и реална наличност остават неясни. На стратегическо ниво руските сухопътни сили продължават да поглъщат своите резерви по основните направления в Донбас, където са напреднали само с няколко километра за последните две години – без видим запас за откриване на ново направление в западна посока. Формалната интеграция изисква сухопътнав връзка или капитулация на Кишинев – нито едно от двете условия не е достижимо за Русия при текущото съотношение на силите и при отчетливо изразената траектория към европейска интеграция на Молдова.

Указ № 330 не е самостоятелен административен акт. Той е поредната градивна единица в дългосрочната руска стратегия за изкуствено създаване на задгранични общности от руски граждани в постсъветското пространство, които впоследствие действат като инструмент за военно, политическо и хибридно проектиране на сила. Същият модел, приложен последователно в Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област, сега се възпроизвежда в Приднестровието – този път без сухопътна връзка с Русия, което трансформира функцията му от подготовка за директна анексия в инструмент за дългосрочно стратегическо обвързване и натиск върху Молдова, Украйна и източния фланг на НАТО.

Партията на Мая Санду води убедително на изборите в Молдова, но без мнозинство.

🇲🇩 „Партия на действие и солидарност“ (PAS) на президента Мая Санду излезе начело на парламентарните избори в Молдова пред проруската опозиция, но изглежда, че вероятно няма да постигне мнозинството, нужно за ускореното членство на страната в Европейския съюз.

При преброени близо 86% от гласовете, тя има 45,1%, докато Патриотичният блок, който настоява Молдова да се окаже от европейския си път и да се върне обратно в орбитата на Москва, събира 27,6%.

Предизборната кампания беше белязана от взаимни обвинения, а президентът Мая Санду я описа като „екзистенциален момент“ за малката република, която е на кръстопът между стремежа на по-голямата част от младото население за европейско развитие на страната и хватката на Кремъл.

Правителството предупреди многократно за опити за саботаж на изборния процес – кибератаки срещу изборна инфраструктура и серия от фалшиви бомбени заплахи в избирателните секции в страната и зад граница.

Голямата молдовска диаспора, която традиционно подкрепя европейската интеграция, остава един от ключовите фактори, който може да наклони везните. Преброяването започна след затварянето на секциите в 21:00 ч. местно време.

Ако успее да задържи мнозинството си в 101-местния парламент, PAS няма да има пречки пред това да продължи курса на Молдова към пълноправно членство в ЕС до 2030 г. и окончателно да откъсне страната от руското влияние. Ако не достигне мнозинство обаче, партията ще трябва да търси коалиция с по-малки формации.

Станислав Секриеру, съветник по национална сигурност на президента Мая Санду, отбеляза, че властите са в очакване на „по-нататъшна ескалация“ на хибридните атаки срещу Централна избирателна комисия и други държавни сайтове, извършвани от различни държави.

Фалшиви бомбени сигнали са постъпили в секции в Рим, Брюксел и САЩ, написа той в публикация на X – знак за „масивен натиск от Русия и нейните проксита“ за дестабилизиране на вота.

Москва отрича да има участие и твърди, че властите в Кишинев разпалват антируска истерия, за да привлекат гласове.

По-рано днес съпредседателят на Патриотичния блок и бивш президент на страната Игор Додон призова за масови протести пред парламента в понеделник и обвини Санду, че има намерение да анулира изборите, без да представи каквито и да е доказателства за своите твърдения.

Санду и други висши държавни служители многократно са предупреждавали за мащабна кампания на Кремъл за оказване на влияние върху вота.

По-рано тази седмица изборните власти отстраниха от надпреварата две проруски партии поради съмнения за незаконно финансиране.

През последните седмици бяха извършени стотици обиски, насочени към нелегално финансиране на партии и предполагаеми руски мрежи, планиращи предизвикане на безредици около изборите.

Молдова избира между Европа и Русия в напрегнати парламентарни избори.

Молдовският президент Мая Санду гласува в избирателна секция по време на парламентарните избори в столицата Кишинев, 28 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Днес Молдова провежда в парламентарни избори, които могат да се окажат решаващи за стремежа на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз. Вотът поставя един срещу друг управляващите проевропейски сили и опозиционни групи с отчетливи проруски позиции, които настояват за дистанциране от ЕС.

Ако нито една от партиите не получи мнозинство в 101-местния парламент на страната, се очаква да настъпи труден период на коалиционни преговори и политическа нестабилност, който би засегнал още повече една от най-бедните държави в Европа, която така или иначе е поставена под натиск от войната в съседна Украйна и подозренията за руска намеса в политиката и религиозния живот.

Докато изборният процес тече, проруски лидер отправи призив за следизборни протести, докато молдовските служби съобщиха за кибератаки срещу изборната инфраструктура през последните два дни.

Президентът Мая Санду определи вота като „екзистенциален тест“ за страната с население от 2,4 милиона души, която има и силни културни и езикови връзки със съседна Румъния.

Правителството обвинява Москва в мащабна кампания за влияние върху изборите. Санду, която си е поставила цел Молдова да влезе в ЕС до 2030 г., предупреди за „незабавни и опасни“ последици ако във вота надделее руското влияние.

Опозиционни формации като проруското „Патриотично обединение“ използват общественото недоволство от икономическите трудности и бавните реформи, подсилено, според властите, от широка кампания за дезинформация.

Няколко дни преди вота изборната комисия заличи две от партиите в „Патриотичния блок“ заради съмнения за незаконно финансиране. През последните седмици органите на реда извършиха стотици обиски, насочени срещу мрежи за нерегламентирано партийно финансиране, за които се твърди, че са подкрепяни от Русия и целят дестабилизация.

Москва отрича да се намесва и обвинява властите в Кишинев, че разпалват „антируска истерия“ за електорални цели.

В неделя бившият президент Игор Додон, коалиционен лидер на „Патриотичния блок“, заяви, че правителството на Санду се готви да анулира вота, и призова привържениците си на протест пред парламента в понеделник. Той обаче не представи доказателства за твърденията си.

Управляващата партия се бори за мнозинство

Избирателната активност към обяд достигна 30%. В централните избирателни секции в столицата Кишинев, където се говори както румънски, така и руски, гласуването започна бавно, но постепенно се оживи, съобщиха властите.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду – „Действие и солидарност“ (PAS) – може да има трудности да запази своето мнозинство. Тя разчита основно на младите и мотивирани свои поддръжници, които включват многобройни избиратели от диаспората.

„Санду прави каквото може с това, което има“, каза 45-годишната Мариана Русе, пристигнала от Франция, за да гласува.

Ако PAS загуби мнозинство, ще трябва да търси коалиция с формации като център-лявия блок „Алтернатива“ или популистката „Нашата партия“ – ако те преминат изборния праг.

Молдова остава разделена за бъдещия си път

В бившата съветска република властта вече десетилетия е на кръстопът между европейското си развитие и връщане към орбитата на Москва.

Докато Санду и нейната партия поставят интеграцията в ЕС в центъра на политиката си, за мнозина избиратели основните грижи са вътрешни – особено страхът как по-тясното сближаване с ЕС ще се отрази на земеделската икономика на страната.

„Страх ни е от война, никой не иска това. Затова се обръщаме към Европа поне за някаква защита“, отбеляза 46-годишната Виорика Бурлаку, продавачка на плодове в Кишинев, като посочи войната в Украйна като аргумент за евроинтеграция.

В северния град Бълци обаче 82-годишната Мария Скотари даде друга гледна точка. Тя си спомни с носталгия студентските си години в Съветския съюз:

„Какво толкова лошо имаше? Такъв беше животът. Бях студентка, всичко беше наред, всичко беше прекрасно.“

Молдова изгони политици от ЕС и САЩ, пристигнали за конференция MEGA.

🇲🇩 Република Молдова депортира няколко крайнодесни политици от Европа и САЩ, пристигнали в Кишинев за участие в конференцията „Make Europe Great Again“. Сред тях беше чешкият евродепутат Ондржей Достал, който е експулсиран от местните власти и обявен за персона нон грата.

Организаторите на конференцията обявиха в публично съобщение, че въпреки пътуването с валиден дипломатически паспорт, документът на Достал е бил конфискуван от гранична полиция, откъдето му е съобщено, че ще му бъде върнат едва след кацане в Букурещ, чрез пилота на полет на TAROM.

В същия ден достъп е отказан и на Димос Танасулас, говорител на крайнодясната партия НИКИ, която заема 10 места в гръцкия парламент.

Организаторите на събитието осъдиха действията на молдовските власти, наричайки ги „умишлен политически акт на цензура и унижение на избран европейски служител“. Цитираните мотиви като „заплаха за обществения ред и националната сигурност“ те нарекоха неясни и злоупотребяващи.

Организаторите на MEGA призоваха за намесата на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (EEAS) с искане за официални обяснения от властите в Кишинев.

„Това е признак за опасна трансформация на Република Молдова: от партньор, стремящ се към интеграция, към правителство, контролиращо идеите с авторитарни инструменти. Призоваваме публично: Европейският парламент да разглежда този инцидент като пряко посегателство срещу авторитета на институцията и суверенитета на нейния мандат; Европейската комисия да изясни дали подобни практики са съвместими със статута на страна кандидат за ЕС; Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изиска официални обяснения от властите в Кишинев; Всички посолства на държавите членки на ЕС в Кишинев да разглеждат този случай не като изолиран инцидент, а като координиран политически акт, засягащ цялата демократична общност“, се посочва в съобщението.

Четвъртото издание на международната конференция „Make Europe Great Again“ ще бъде проведено на 28–29 юли 2025 г. в Radisson Blu Leogrand Hotel под надслов „Молдова между Изтока и Запада“, което според организаторите на събитието остава неразрешена дилема в перспективата на парламентарните избори през есента на тази година.

Украинска авиокомпания с първи редовен полет след руската инвазия.

Украинската авиокомпания SkyUp Airlines отбеляза първия си редовен полет от началото на пълномащабната инвазия на Русия, прелитайки по маршрута Кишинев–Париж по-рано днес, съобщи новинарското издание Ain, позовавайки се на пресслужбата на компанията.

Друг полет е планиран за Лисабон, а компанията ще обслужва и маршрути до 11 града в 7 държави, а именно Франция, Испания, Кипър, Гърция, Германия, Чехия и Швеция.

Украйна затвори въздушното си пространство за търговски полети непосредствено след началото на пълномащабната руска агресия срещу страната. Поради невъзможността да лети в страната, SkyUp взе решение да се премести в Кишинев, което е най-близкото международно летище до украинските граници.

„Днешното възобновяване на редовните полети от Кишинев не е просто нов етап от операциите на компанията. Това е доказателство, че украинските професионалисти и компанията остават част от световната авиация, въпреки всичко", отбеляза главният изпълнителен директор на SkyUp Airlines Дмитрий Серухов в изявление за медиите.

„И всеки нов полет е нашият тих, но уверен отговор на предизвикателствата на нашето време.“

Усилията на САЩ да постигнат прекратяване на огъня между Киев и Москва подновиха дискусиите за възобновяване на гражданските полети в Украйна.

Генералният директор на международното летище Даниил Галицки в Лвов заяви по-рано през март, че полетите могат да стартират отново още тази пролет, според оптимистичен сценарий, разглеждан от правителството в Киев.

Директорът Тетяна Романовска каза, че летище Лвов води преговори със Skyup, Wizz Air, Air Baltic, Turkish Airlines, Austrian Airlines, Lufthansa и LOT за възможно възобновяване на полетите.

Украинското правителство смята, че е 95% готово да отвори отново въздушното си пространство, но подчерта, че разговорите за подновяване на полетите без необходимата противовъздушна отбрана биха били „непрактични“, докато войната продължава.

Самоделно взривно устройство в играчка беше намерено на летището в Кишинев.

📸 Снимка: Simiprof/Wikimedia Commons

🇲🇩 Самоделно взривно устройство, скрито в кола-играчка, беше открита на международното летище в Кишинев, съобщават местни медии, позовавайки се на сведения от Руслан Гълушка, ръководител на Генералния инспекторат на граничната полиция (IGPF).

Според Гълушка предметът е бил в пощенски пакет, който е бил обект на проверка на 7 януари и съответно е бил открит в рентгеновото сканиращо устройство.

„Всички пътници са в безопасност, а дейността на международното летище в Кишинев се извършва при нормални условия“, информират граничните власти, цитирани от портала Deschide.md.

Според тях ситуацията е овладяна при пълна безопасност и няма заплаха за дейността на летището, пътуващите или персоналът на летището.

В момента се предприемат необходимите мерки за изясняване на обстоятелствата около инцидента, съобщават цитираните медии. Местните издания не уточняват дали взривното устройство е било въоръжен и функциониращ. По непотвърдена информация пакетът е бил с крайна дестинация Грузия.

Фотониш: Молдова потвърди желанието си за интеграция в Европейския съюз.

🇲🇩🤝🇪🇺 С изключително крехко мнозинство от 50,17% на ключовия референдум в Молдова гражданите на страната потвърдиха желанието си за присъединяване към Европейския съюз. Това показват почти окончателните резултати в понеделник, след като президентът Мая Санду заяви, че гласуването в неделя е било помрачени от „безпрецедентна външна намеса“.

Фотофинишът - с по-малко от 1,5% от бюлетините, които все още не са преброени - все още не гарантира окончателно одобрение на проевропейския път, преследван от Санду в продължение на четири години, откакто застана начело на малката бивша съветска република, притисната между Русия и Запада.

Президентските избори, които се проведоха едновременно с референдума, отредиха на Санду 42% от гласовете, докато нейният основен съперник, бившият главен прокурор Александър Стояногло, спечели 26%, което означава, че оспорван балотаж между двамата ще бъде проведен на 3 ноември.

Гласуването, организирано на фона на куп обвинения за намеса в изборите, се разглежда като ключово изпитание за ангажимента на страната да се присъедини към Европейския съюз и да се откъсне от орбитата на Москва. Крехкият резултат от референдума поставя Санду в по-слаба позиция на втория тур, тъй като тя защитава интеграцията в ЕС.

Молдова започна дългия процес на официални преговори за присъединяване през юни тази година и под ръководството на Санду имаше за цел да се присъедини към Европейския съюз до 2030 г. В резултат отношенията с Москва достигнаха най-ниската си точка, след като Санду осъди остро руската инвазия в Украйна и започна да полага усилия за диверсификация на енергийните доставки от Русия.

Стояногло заяви, че ако дойде на власт, ще развие „балансирана“ външна политика, включваща връзки с ЕС, Русия, САЩ и Китай. Той бойкотира референдума в неделя, наричайки го хитрост за увеличаване на влиянието на Санду на изборите.

В ранните часове на понеделник Санду се обърна към молдовските граждани, заявявайки, че има „ясни доказателства“, че престъпни групи, работещи заедно с „чужди сили, враждебни на нашите национални интереси“, са се опитали да купят 300 000 гласа, описвайки въпросните действия като „измама от безпрецедентен мащаб“.

„Престъпните групи... атакуваха страната ни с десетки милиони евро, лъжи и пропаганда, като използваха най-позорните средства, за да държат нашите граждани и страната ни в капан на несигурност и нестабилност“, каза тя.

Докато все още се чакат окончателните резултати, Молдова ще „отговори с твърди решения“, допълни тя без да дава повече подробности.

В навечерието на гласуването властите направиха многобройни изявления, в които се твърди, че укриващият се в Русия магнат Илън Шор е направил опит за намеса в гласуването. Русия, която обвинява правителството на Санду в „русофобия“, отрече каквато и да е било намеса от нейна страна, докато Шор отрича да е извършил нарушение.

Полицията обвини Шор, който беше осъден задочно на затвор за измама и участие в кражба на 1 милиард долара, че се е опитал да изгради мрежа от най-малко 130 000 гласоподаватели, които да гласуват с „против“ и да подкрепят „нашия кандидат“ на изборите.

Шор открито предложи в социалните медии да плаща на молдовците, за да убедят другите да гласуват по определен начин и посочи, че това е законно използване на парите, които е спечелил. В ранните часове на понеделник той обяви, че молдовците са гласували против референдума.

„Днес те поздравявам, ти загуби битката“, добави той, обръщайки се към Санду просто като Мая.

Преди гласуването властите наредиха свалянето на онлайн ресурси, които според тях съдържат дезинформация, обявиха, че са разкрили програма в Русия за обучение на молдовски граждани да организират масови безредици и откриха наказателни дела срещу близки съюзници на Шор.

Според предварителните резултати, публикувани късно вечерта в неделя, приблизително 57% от молдовските граждани, упражнили правото си на глас, са гласували с „не“ на референдума. С преброяването на останалите бюлетини, гласовете за „да“ постепенно нарастнаха, изпреварвайки тези за „не“ рано сутринта в понеделник.

Политическият анализатор Валериу Паша обясни, че гласуването „да“ е надделяло благодарение на необичайно високата избирателна активност сред молдовската диаспора, живееща в чужбина, която до голяма степен подкрепя интеграцията в ЕС.

„С такива избори, в които могат да се купят десетки (процентни пунктове), ще ни бъде много трудно да продължим напред. Но трябва да си вземем поуки и да се научим да се борим с това явление“, изтъкна той.

Арести на летището в Кишинев: Молдовската полиция се разправи с агресивни поддръжници на Русия

🇲🇩⚔️🇷🇺 Скандал, прераснал в сбиване между пътници и служители по сигурността е избухнал на международното летище в молдовската столица Кишинев, съобщава местното издание MoldovaLive.md.

Потребители на социалните мрежи публикуваха видеокадри от момента на сбиването.

Местни канали в Telegram предполагат, че в конфликта са замесени молдовски граждани, току-що завърнали се от Москва, където са били за конгреса на политическия блок „Победа“.

Депутатът Марина Таубер написа в социалните мрежи, че службата за сигурност проверява поддръжници на избягалия олигарх Илан Шор. По думите й служителите по сигурността са ги задържали в продължение на четири часа.

Гранична полиция също коментира инцидента и каза, че е „записала поредица от провокации и агресивно поведение от група хора, долетели от Москва“.

От Гранична полиция разпространиха съобщение, че са съставили протокол на един от пътниците за агресивно поведение към граничарите. Освен това Гранична полиция е установила самоличността на трима пътници, които ще бъдат съдени за нарушаване на обществения ред.

Органите на реда отбелязват, че безопасността на всички пътници е техен основен приоритет, поради което няма да бъдат толерирани нарушения и молят всеки пътник да спазва правилата за преминаване на държавната граница.

Ден преди това привърженици на Шор участваха в икономически форум, проведен в Санкт Петербург, и конгрес на т.нар.политически блок „Победа“, ръководен от Илан Шор.

Молдова експулсира руски дипломат заради изборите в Приднестровието

Министерството на външните работи на Молдова съобщи, че е експулсирало руски дипломат поради отварянето на избирателните секции за руските избори в отцепилия се регион Приднестровието.

Приднестровието, проруски анклав, се отдели от Молдова след разпадането на Съветския съюз, въпреки съпротивата на Кишинев.

Миналата седмица правителството на страната нарече хода на Русия да отвори изборни секции в региона "неуважение към суверенитета на Молдова".