Президентът на Финландия: Ако не беше руската инвазия в Украйна, нямаше да влезем в НАТО

🇫🇮🇷🇺 Руският президент Владимир Путин допусна най-грандиозния стратегически провал в съвременната военна история, отбеляза в своето интервю за CNN финландският президент Александър Стуб. По думите му Финландия вероятно никога нямаше да се присъедини към НАТО, ако не беше пълномащабната руска инвазия в Украйна.

„Финландците сме спокойни, уравновесени и хладнокръвни“, заяви президентът на страната по време на своето интервю. „Понякога, когато човек се информира от международните медии, нещата са леко изкривени. Но границата с Русия е под пълен контрол.“

Той смята, че разполагането на руски военни край финландската граница е съвсем рутинно действие: „Русия винаги е имала военни бази по нашата граница. Нека да припомня, че след нахлуването в Украйна, общо четири бригади от Ленинградския военен окръг са били изтеглени. Очакваме, че след края на войната отново ще има струпване на сили, което е обичайна практика.“

На въпрос дали Финландия е разтревожена от реакцията на Москва по отношение на членството ѝ в НАТО, той отговори: „Не мисля, че Финландия би се присъединила към НАТО, ако Путин не беше нахлул в Украйна. Разбира се, Финландия и Украйна са различни случаи и имат различна история.“

Според него решението за започване на война е катастрофална стратегическа грешка: „Путин подцени силата на украинската армия, надцени собствената си и подцени единството на Запада. Опита се да направи Украйна руска, а вместо това тя стана европейска. Опита се да разпали Европейския съюз, но аз не съм го виждал по-обединен.“

Стуб изтъкна, че страната му е сред държавите с най-значимите отбранителни ресурси на континента и поддържа задължителна наборна военна служба, а близо 900 000 души са изкарали военно обучение. „Разполагаме с над 60 F-18 и сме поръчали 64 F-35. Това не е защото се тревожим за Швеция. Това е гаранцията за възпиране на Русия.“

„Френските или другите ни партньори не бива да се тревожат за финландската граница – ние я пазим. А сега я пазим и заедно със съюзниците си“, подчерта финландският президент. Освен това той потвърди, че поддържа чести контакти с американския президент Доналд Тръмп, като двамата са разговаряли по телефона и са се срещали, включително по време на визитата му в Мар-а-Лаго и на поклонението след смъртта на папа Франциск във Ватикана. „Това са нормални разговори от дипломацията. За страна като Финландия е важно да има достъп до Белия дом, тъй като това е част от нашата външна политика.“

Стуб е категоричен, че приемането на двете скандинавски страни в Алианса е логичен отговор на кървавата руска агресия срещу суверенна държава: „Съюзът се разшири с още 1300 км граница с Русия. Това, което Москва нарича ‘отговор’ на НАТО, е по-скоро признание, че стратегическият ѝ план е пълен провал.“

Тръмп заяви, че е "ядосан" на Путин заради подходя му към примирието в Украйна.

Коментарите на Доналд Тръмп отбелязаха рязка промяна в тона към руския президент.
📸 Снимка: Brendan Smialowskiolga Maltseva/AFP via Getty Images

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че е ядосан на Владимир Путин заради подхода му към спирането на огъня в Украйна и заплаши да наложи мита върху износа на руски петрол ако до месец той не се съгласи на примирие.

В интервю по телефона за NBC News, по време на което заплаши да бомбардира Иран и не изключи използването на сила срещу Гренландия, американският президент заяви, че ще наложи мито от 25% или 50%, което ще засегне всички страни, търгуващи с руски петрол.

„Ако с Русия не можем да сключим сделка за спиране на кръвопролитията в Украйна и ако смятам, че това е по вина на Русия, което може и да не е, но ако смятам, че е по вина на Русия, ще наложа вторични мита върху петрола, върху целия петрол, идващ от Русия“, заяви Тръмп. „Това означава, че ако купувате петрол от Русия, не можете да правите бизнес в САЩ. Ще има 25% мито за целия петрол, тарифа от 25 до 50 пункта за целия петрол.“

Изявлението на Тръмп идва в момент, когато Путин се опита да оспори легитимността на Зеленски, отбеляза американският президент. Появявайки се по руска телевизия, Путин предложи в Украйна да бъде поставено временно правителство под ръководството на ООН, което да организира избори, преди да се договори мирно споразумение.

По-рано Тръмп описа украинския президент като диктатор, но в неделя той заяви, че е бил „много ядосан“, когато Путин „започна да засяга легитимността на Зеленски, защото това не е правилното нещо, разбирате ли?“

Той заяви, че „ново ръководство означава, че няма да има сделка още дълго време“ и че ще упражни натиск върху Кремъл, откъдето бяха повдигнати поредица от въпроси относно мирно споразумение и досега се съгласиха единствено на ограничено примирие в морето и по отношение на енергийната инфраструктура.

Тръмп повтори, че ако не бъде сключена сделка и ако смята, че това е по вина на Русия, ще наложи вторични санкции на Русия, но увери, че ще отстъпи бързо, ако има напредък по прекратяването на огъня.

„Гневът ще се разсее бързо“, ако Путин „постъпи правилно“, отбеляза той и добави, че очаква да разговаря с руския си колега тази седмица.

Президентът на САЩ използва краткото интервю, за да каже на Иран, че ако не сключат сделка за ограничаване на програмата си за ядрени оръжие, "ще има бомбардировки, каквито не са виждали досега". Длъжностни лица от двете страни са участвали в преговори, добави той.

Като алтернатива той посочи и нови икономически санкции. „Има шанс, ако не сключат сделка, да им наложа вторични мита. Обмислям да наложа вторични мита на Иран до момента, в който бъде подписано споразумение“, обясни Тръмп.

Вторичните мита са нова идея. САЩ въведоха мито от 25% миналата седмица за страни, купуващи суров петрол и течни горива от Венецуела, най-голямата от които е Китай, след като Тръмп обвини латиноамериканската страна, че изпраща престъпници и членове на банди в САЩ под прикритието на мигранти.

Износът на руски петрол вече е обект на редица санкции от САЩ, Европейския съюз, Обединеното кралство и други страни от Г-7, което превърна Китай и Индия в двата най-големи купувача, според Международната агенция по енергетика. Все още не е ясно дали предложените мерки ще имат ефект след влизането си в сила.

Финландия да е имала роля в промяната на Тръмп. Ден преди интервюто той прекара девет часа със своя финландски колега Александър Стуб в имението си Мар-а-Лаго във Флорида, където двамата закусиха, обядваха и играха голф по време на неофициална визита.

„Моето послание в разговорите с президента, е, че се нуждаем от спиране на огъня и имаме нужда от краен срок за прекратяването на огъня, а след това трябва да бъде платена цена за нарушаването на примирието“, отбеляза финландският президент пред The Guardian.

„Така че, първо, имаме нужда от дата за примирие и бих предпочел това да бъде Великден, да речем, 20 април, когато стават три месеца откакто президентът Тръмп е на поста. Ако дотогава не е прието или нарушено от Русия, трябва да има последствия. И тези последствия трябва да включват санкции, максимални санкции и ние ще продължим натиска до 20-ти и тогава ще видим какво ще се случи.“

В предизборната кампания Тръмп заяви, че може да сложи край на войната в Украйна в рамките на денонощие – коментар, който наскоро описа като "малко саркастичен". Това се оказа неизпълнимо и тактиките му да принуди двете страни да се споразумеят за примирие досега се фокусираха върху тормоз и натиск върху Киев.

Тръмп и неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс наругаха Зеленски в Овалния кабинет преди месец, след което Вашингтон прекрати разузнаването и военната помощ. След това Киев подписа принципа за 30-дневно прекратяване на огъня, ако Кремъл отвърне със същото в замяна на възстановяване на разузнаването и помощта.

По-рано този месец Путин заяви, че е за прекратяване на огъня, но „има нюанси“ и всяко спиране на боевете е необходимо „да премахне първопричините за кризата“. Руският президент и съюзниците му призоваха за демилитаризация на Украйна, настояха, че присъствието на мироопазващи сили от западните страни е неприемливо и поискаха пълното анексиране на четири области, три от които са окупирани само частично.

Двама души загинаха, а други 25 бяха ранени при руски атаки срещу втория по големия украински град Харков в събота вечерта и неделя сутринта. Сред поразените сгради беше и военната болница. В рядко признание за военни жертви Генералният щаб на Украйна осъди атаката, описвайки я като „умишлен, целенасочен обстрел“.

Намесата на Тръмп беше предшествана от трудна седмица за Белия дом, в която висши служители на администрацията бяха критикувани за това, че обсъждат въздушната кампания срещу хутите в Йемен в чат приложението Signal, което не е разрешено от Пентагона.

Изключително чувствителната дискусия, включваща планове за бомбардировки, изтече след като журналист от The Atlantic беше погрешно добавен в чата от съветника по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

Тръмп губи търпение с тактиката на отлагане от страна на Путин.

Александър Стуб, вдясно, „е много добър играч“, написа Доналд Тръмп, след като двамата играха заедно голф във Флорида. 📸 Снимка: @realDonaldTrump/TruthSocial

🇺🇸🤝🇫🇮 Доналд Тръмп губи търпение от тактиката на отлагане на примирието в Украйна, практикувана от руския лидер Владимир Путин, заяви президента на Финландия Александър Стуб, след като прекара повече от девет часа с американския си колега по време на необявена визита в имението му Мар-а-Лаго във Флорида в събота.

„С президента Стуб очакваме с нетърпение укрепването на партньорството между Съединените щати и Финландия, включващо закупуването и разработването на голям брой крайно необходими ледоразбивачи за САЩ, осигурявайки мир и международна сигурност за нашите страни и света“, написа Тръмп в своята платформа Truth Social.

Двамата държавни лидери се срещнаха на закуска, играха голф и обядваха заедно. Те обсъдиха и въпросите на външната политика, сред които и войната в Украйна, чийто президент Володимир Зеленски се срещна със Стуб в Хелзинки миналата седмица.Кабинетът на финландския президент отбеляза в изявление, че необявената визита на Стуб при Тръмп е била неформална. Тръмп пристигна в имението си Мар-а-Лаго в Палм Бийч, Флорида, в петък следобед, преди да се отправи към притежавания от него голф клуб в Уест Палм Бийч в събота сутринта за голф турнир.

Сенатор Линдзи Греъм се присъедини към екипа на Тръмп, съобщи той в публикация на профила си в X, в която похвали уменията на Стуб, който играе голф като студент в университета Фърман в родния щат на Греъм Южна Каролина.

Срещата на Тръмп със Стуб се състоя ден след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс посети без покана Гренландия, полуавтономна територия на Дания, близък северен съюзник на Финландия. Ванс обвини Дания, че върши лоша работа, за да запази безопасността на Гренландия.

Тръмп многократно изрази интерес към придобиването на Гренландия, като част от нарастващия международен фокус върху конкуренцията за контрол над Арктика. Правителството на Дания се противопоставя на подобен ход, както и повечето жители на северния остров.

В свое интервю, излъчено по NBC News в събота, Тръмп подчерта, че „никога не би изключил военната сила“ за постигане на целите си, но каза, че вярва, че има „добра възможност“ това да бъде направено, без да се прибягва до сила.

Запитан какво послание ще изпрати придобиването на Гренландия до Русия и останалия свят, Тръмп каза: „Наистина не мисля за това. Наистина не ме интересува“.

Финландия е водещ производител на ледоразбивачи в световен мащаб. Около 80% от корабите са проектирани от местни компании, а около 60% от тях са построени в местни корабостроителници.

В края на мандата на бившия президент Джо Байдън през ноември Канада, Финландия и САЩ сключиха споразумението Icebreaker Collaboration Effort за съвместна работа по „разработване на арктически и полярни ледоразбивачи от световна класа чрез обмен на знания, информация и ресурси“.

Преди своята визита Стуб изрази надежда, че ще играе голф с Тръмп, както и че дипломацията на ледоразбивача може да помогне на Финландия да поддържа добри отношения със САЩ и Тръмп.

Финландия споделя най-дългата граница на Европейския съюз с Русия. След като Москва нахлу в Украйна през 2022 г., Хелзинки направи обратен завой във външната политика след десетилетия на военна необвързаност и заедно с Швеция взе решение да се присъедини към НАТО.

Честите критики на Тръмп към съюзниците от НАТО и неговите опити за нормализиране на отношенията с Русия накараха някои европейски страни да увеличат собствените си отбранителни разходи.

Британският премиер Кийр Стармър приветства финландския президент Александър Стуб след пристигането му за срещата на върха за Украйна в Lancaster House, Лондон по-рано този месец.
📸 Снимка: EPA

🇬🇧🤝🇺🇦 Планът на британския премиер Кийр Стармър за „коалиция на желаещите“, която ще предостави мироопазващи сили в Украйна, ще включва разполагане на миночистачи и 10 000 войници.

Това стана ясно след проведената в събота виртуална среща на министър-председателя със световни лидери, след която обяви, че предложенията преминават в „оперативна фаза“.

Военни ръководители от няколко западни страни предстои да се срещнат в Лондон в четвъртък за разработването на допълнителен план за налагане на потенциално мирно споразумение в Украйна.

По време на разговорите в събота лидерите на 27 държави, включващи Обединеното кралство, Франция, Австралия и Канада, обсъдиха плановете заедно с представители на ЕС и НАТО.

Според Sunday Times премиерът е спечелил подкрепата на „значително повече“ от трите страни, които първоначално предложиха да изпратят хора на терен.

Но по-голямата част от мироопазващите сили на място в Украйна все още е вероятно да идват от Обединеното кралство и Франция, като военен източник смята, че техният размер ще бъде „доста над 10 000 души“.

Вестникът също така съобщи, че два минни кораба, които бяха прехвърлени от Кралския флот към флота на Украйна миналата година, участват в учения и са готови за разполагане в Черно море при евентуално прекратяване на огъня.

Но финландският президент Александър Стуб, който се присъедини към разговорите с британския премиер в събота, се усъмни в шансовете някога да бъде постигнато мирно споразумение с руския президент Владимир Путин.

„Мисля, че шансовете са ужасни. Не мисля, че Путин не иска прекратяване на огъня. Путин не иска мир“, подчерта той в ефира на ВВС в отговор на въпрос от Лора Куенсберг за желанието на руския президент да започне мирни преговори

„Първоначалната му цел беше основно да унищожи независимия суверенитет и териториалната цялост на Украйна. По същество Украйна да спре да съществува. Той не е променил целите си и това е, което всички около масата трябва да разберем“, допълни той.

Стуб призова западните съюзници да „увеличат максимално натиска“ върху Москва със засилване на санкциите, използване на замразени руски активи и „милитаризиране на Украйна до зъби“.

„Готови сме да предприемем конкретни мерки като цяло, но от наша гледна точка е твърде рано да говорим за войски на място“, отбеляза той и допълни: „Тъй като нямаме спиране на огъня, нямаме мирен процес. Също така трябва да запомните, че Финландия има 1340 километра граница с Русия.“

„Така че ние се грижим за северните флангове, но има толкова много различни начини, по които можем да помогнем. Наистина се радвам, че виждаме силно лидерство, идващо от Обединеното кралство“, каза още финландският премиер.

Кремъл изглежда отхвърли идеята за разполагане на каквито и да е миротворчески сили на НАТО в Украйна и продължава да се съпротивлява на предложеното безусловно 30-дневно прекратяване на огъня.

Стармър многократно е настоявал САЩ да осигури „предпазна мярка“ на ръководените от Европа мироопазващи сили чрез издаване на гаранции за сигурност.

Питър Рикетс, бивш съветник по националната сигурност на Великобритания описа изпращането на европейски сили в Украйна без подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп като „значителен риск“.

„За да бъде надеждна, възпиращата сила трябва да има желание да се бие, така че всъщност казваме ли, че тази сила може един ден да се бие с руснаците в Украйна?“, заяви той.

„Мисля, че въпросът е реален. И начинът да го избегнем, разбира се, е да имаме желязна гаранция от САЩ, че ако силите изпаднат в беда, американците ще дойдат и ще подкрепят. Това е значението на защитния механизъм“, посочи Рикетс и допълни: „Просто не мисля, че Тръмп ще поеме подобен ангажимент, така че макар да се възхищавам на работата по това и може би има начини, по които европейските сили могат да помогнат в Украйна. Мисля, че сформирана бойна сила е значителен риск без ясни гаранции от страна на САЩ.“

Италианският премиер Джорджия Мелони беше сред тези, които се присъединиха към разговора в събота, въпреки съобщенията, че обмисля да не присъства на срещата поради скептицизъм относно предложенията за мироопазващи сили.

САЩ не бяха представени, но Стармър заяви пред репортери, че правителството остава в контакт с администрацията на Тръмп. Той разкри също, че настоящият съветник по националната сигурност Джонатан Пауъл се е върнал от разговори във Вашингтон в събота сутринта.

В същия ден беше проведен разговор между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския министър на външните работи Сергей Лавров. Държавният департамент посочи в изявление, че те са обсъдили следващите стъпки след последните срещи на двете страни в Саудитска Арабия и са се съгласили да работят за възстановяване на комуникацията.

Финландия одобри военна помощ за Украйна в размер на 207 милиона долара.

Финландският президент Александър Стуб при пристигането си на международната конференция за мир в Украйна, която се проведе в Швейцария, 14 юни 2024 г.
📸 Снимка: Denis Balibouse / AFP via Lehtikuva

🇫🇮🤝🇺🇦 Финландия одобри своя пакет №27 с военна помощ за украинската отбрана в размер на 207 милиона долара, съобщиха властите на скандинавската страна на 31 януари 2025 г.

Финландия подкрепя украинските военни усилия от самото начало на руската инвазия в страната. През април 2024 г. двете страни сключиха споразумение за партньорство в сферата на сигурността за период от 10 години, подчертавайки непоклатимия си ангажимент към отбраната и следвоенното възстановяване на Украйна, превръщайки Хелзинки един от водещите ѝ международни партньори.

Финландският президент Александър Стуб одобри официално военната помощ на 31 януари 2025 г.

Министърът на отбраната Анти Хакканен разкри, че пакетът е разработен в тясно сътрудничество с украинската страна, но се въздържа от разкриването на конкретни детайли за неговото съдържание, начините и времето на доставка от съображения за сигурност.

„Развитието на сигурността в Европа зависи от нас, европейците. Гарантирането на независимостта и отбранителните способности на Украйна сега е най-важната част от целия този въпрос“, изтъкна Хаканен.

С последния пакет общата стойност на военната помощ от Финландия за Украйна достигна около 2,6 милиарда долара. Освен това тя предостави временна закрила на повече от 66 000 украински бежанци от февруари 2022 г.

Наскоро президентът Стуб изрази предположение, че евентуалното прекратяване на огъня между Украйна и Русия би могло да настъпи в рамките на три до шест месеца.

Финландия повишава готовността си за война в лицето на руската агресия.

Финландският президент Александър Стуб, вляво, поздравява началника на финландската армия Паси Велимяки по време на учения на НАТО в Норвегия през март 2024 г.
📸 Снимка: Heiko Jungen/NTB/Scanpix/AP

🇫🇮⚔️🇷🇺 Финландия тества успешно способността си да управлява военна икономика и започна да складира военно оборудване извън националните си граници, тъй като скандинавската страна, известна с високото си ниво на готовност, си има работа с все по-агресивна Русия.

Генерал-лейтенант Мико Хейсканен, заместник-началник на щаба по въоръженията и логистиката във финландските отбранителни сили, каза пред Financial Times, че наскоро страната е проверила повече от 1000 споразумения, които има с частни компании за производство на оборудване или предоставяне на услуги по време на война.

„Трябва да сме подготвени за дългосрочна криза... Задействали сме някои от тях, проверили сме всички споразумения, тествали сме поръчки не само за боеприпаси, но и за други материали. Тестваме плановете и готовността на нашите стратегически партньори“, заяви Хейсканен, чиято длъжност на фински се превежда като ръководител на военната икономика.

Финландия, която има най-дългата граница с Русия от всички страни в НАТО и ЕС, е добре известна с десетилетията си фокусиране върху възможна атака от източния си съсед, което води до ниво на готовност, може би несравнимо в западния свят. Тя е участвала в много конфликти с Русия, като най-позорният от които е зимната война от 1939-40 г., в която нахлуващата съветска армия понесе стотици хиляди жертви.

Има запаси на основни горива и зърнени храни и достатъчно укрития за цялото си население за най-малко шест месеца напред. Почти една трета от пълнолетното ѝ население са резервисти, което дава на страната с население от едва 5,6 милиона души една от най-големите армии в Европа и общо най-голямото количество артилерия.

„Това е в нашата ДНК. Русия уважава силата. Силата се състои както от волята, така и от капацитета. Волята е на място. Волята на хората за защита на страната е може би най-високата в света. Капацитетът – материалът – е на надеждно ниво. Изграждането на този капацитет отнема години. Не можете да го направите за година или две“, обясни Хейсканен.

Той отказа да навлезе в подробности, но даде като пример, че на текстилна компания може да бъде наредено в кратък срок да произведе бронирани жилетки или други артикули за защита на войските в битка.

През последните месеци Русия премина към военна икономика, след пълномащабната ѝ инвазия в Украйна преди две години и изразходва около 6-7 процента от БВП за производство на 4 милиона артилерийски снаряда годишно, нива доста над тези на Финландия или дори на Западна Европа.

Хейсканен каза за Финландия: „Ние не сме във военна икономика.“ Той отбеляза, че скандинавската страна е само на трета стъпка от девет в своята стълба на ескалация и че въпреки че е увеличила производството на боеприпаси, все още няма фабрики, работещи 24 часа в денонощието.

Финландия е страната с най-дълга граница с Русия от всички държави в НАТО и ЕС.
📸 Карта: Financial Times

„Не бяхме в лошо състояние и в момента сме доста уверени“, добави той.

Финландската държава притежава части от производствената верига дори на частни компании, за да може да ги призове да започнат да произвеждат материали, необходими за войната. Тя вече започна да увеличава производството на боеприпаси след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. и сега произвежда около десет пъти повече снаряди, отколкото само преди пет години.

Финландия отговори на руската инвазия срещу Украйна, като се присъедини към НАТО миналата година, слагайки край на десетилетията на военно необвързаност.

Въпреки че е съвсем нов член, Финландия вече е питана редовно от други страни за съвети как да подобрят готовността си, която в много случаи беше намалена в годините след края на Студената война.

„Финландия е златният стандарт. Те не свалиха гарда си през 90-те и началото на новия век и сега повечето от нас могат само да стоят и да се възхищават на това, което имат. Тяхната способност да мобилизират хората и бизнеса в криза е наистина впечатляваща“, посочи високопоставен дипломат от друга държава-членка на НАТО.

Хейсканен заяви, че членството в НАТО трябва да доведе до промяна в начина на мислене на Финландия: „Вече не сме сами. Можем да се доверим на другите. Не е необходимо да държим всичките си яйца в една кошница. Не е нужно да притежаваме всички крави, за да произвеждаме мляко за нас.“

Той добави, че Финландия е започнала да складира военна техника в съседна Норвегия и скоро ще започне в Швеция, друга нова членка на НАТО, като ще разгледа възможността и за други страни по-далеч.

„Планираме да съхраняваме военно оборудване в други страни. Това е проблем със сигурността на доставките, разпръскването на запасите. Вече частично го започнахме. Планираме да го направим особено с Швеция и Норвегия, но също и с по-далечни страни. Това е оборудване и боеприпаси и може би резервни части“, добави той.

Новият президент на Финландия, Александър Стуб, загърби традиционното финландско смирение миналия месец, когато каза пред Financial Times, че другите европейски държави трябва „да станат по-финландски“.

„С други думи, по-подготвен. Трябва да се подготвите за най-лошото, за да го избегнете“, каза Стуб.

Финландският президент: Китай може да прекрати войната в Украйна с едно телефонно обаждане

Александър Стуб в президентския дворцец в Хелзинки, 2 юли 2024 г.
📸 Снимка: Roni Rekomaa/Bloomberg

🇫🇮 Финландският президент Александър Стуб е на мнение, че Русия би се съгласила да „започне мирни преговори“, ако Китай я помоли да го направи. В същото време, според него, мирните преговори не трябва да се провеждат задължително при условия на прекратяване на огъня.

„Русия е толкова зависима от Китай, че едно телефонно обаждане от президента Си Дзинпин може да реши тази криза“, заяви Стуб пред Bloomberg. Както отбелязва агенцията, интервюто е проведено в президентския дворец, където преди това се е помещавала „резиденцията на руския цар“.

Според президента на Финландия Китай трябва да „защитава международните правила, свързани с териториалната цялост и суверенитет“. „Това е правилното решение. И това също ще демонстрира лидерството на Китай“, добави той.

В същото време, според Стуб, сега „не става дума за търсене на прекратяване на огъня[...] Имаме нужда от истински мирни преговори. Единственото, което Русия разбира, е силата. И колкото повече помогнем на Украйна сега, толкова по-бързо ще свърши войната“, каза президентът на Финландия.

Александър Стуб нарече Финландия „геополитически и геостратегически една от най-важните страни в Европа“, защото „удвои границата на НАТО с Русия“. „Много хора разчитат на нас“, добави той.

Президентът на Финландия многократно се е противопоставял на примирието в Украйна. Според него „пътят към мира минава през бойното поле“.