🇷🇺✈️ Два руски изтребителя Су-35С се сблъскаха във въздушното пространство на Курска област тази вечер, при което единият пилот загина, а другият беше ранен след успешно катапултиране. Първи за инцидентът съобщи авторитетният канал Fighterbomber в Telegram, чийто автор е бившият пилот Иля Туманов, който има тесни контакти в руската бойна авиация и по правило съобщава за нейни загуби преди Министерство на отбраната. Същото малко по-късно обяви и военният кореспондент Юрий Котенок, според когото точните обстоятелства все още не са известни. Съдбата на пилотите беше осветлена от Telegram канала на офицера Алексей Земцов и местното издание „Пепел. Курск“.
Най-сигурното известно обстоятелство относно втория самолет е успешното катапултиране на пилота му, което прави загубата на машината твърде вероятна. За първия няма съобщение за кацане, а за пилота му е съобщено, че е загинал. Взети заедно, сведенията оставят малко място за развръзка, различна от загубата и на двата изтребителя, макар нито един от източниците да не го заявява дословно. Руското Министерство на отбраната не е потвърдило дори самото произшествие, а името на загиналия не е обявено. За оцелелия се знае само, че е настанен в болница. Ведомството не публикува данни за загубите на летателен състав, а нито Туманов, нито Котенок уточниха конкретната част, към която са принадлежали самолетите, или имена на пилотите.
Именно тук се откроява разликата от другата докладвана загуба на Су-35, който беше свален от украински F-16 на 8 юли. Тогава Туманов призна загубата на самолета, но уточни, че всички са живи и здрави: пилотът беше спасен. Онзи епизод струва на руските въздушно-космически сили един изтребител, но без загуба на пилота. Според наличните сведения днешният инцидент над Курска област е довел до загубата на два броя Су-35, един загинал и един ранен пилот.
Мащабът на случая става по-ясен, когато загубата се сравни с темпа на доставките. По оценка на полския портал Defence24 от 3 септември руските въздушно-космически сили са получили 14 нови бойни самолета през първите 8 месеца на годината: Су-35С – 6, Су-57 – 4, Су-30СМ2 – 2 и Су-34 – 2. Загубите за периода са поне 8 самолета – долна граница, но не и окончателна сметка. Това включва един Су-57, три Су-34 и по един Су-30 и Су-35. Далечната авиация е загубила още един Ту-95 и един Ту-22М, а други два самолета са получили повреди с различна тежест.
Оттук идва и по-същественият ефект от сблъсъка. За първите осем месеца Defence24 отчита един загубен Су-35 – този, свален от украински F-16 на 8 юли. Днешният инцидент над руска територия добавя още два наведнъж. Като брой това е еквивалент на 1/3 от всички Су-35С, доставени досега през годината – загуба, настъпила без Украйна да изразходва нито една ракета или дрон.
Су-35С е активно използван боен самолет. Производителят го описва като изтребител от поколение 4++, а остава сред най-способните серийно произвеждани машини на руската тактическа авиация. Има радарна станция „Ирбис“ с пасивна фазирана антенна решетка за откриване на цели на голямо разстояние – и може да използва ракети въздух-въздух Р-37М с обявен обсег до 300 кm. Ролята му във войната срещу Украйна е двойна: Су-35С прикрива фронтовите бомбардировачи Су-34, докато те използват управляеми планиращи бомби за нанасяне на удари по украински позиции и градове в близкия тил, докато участва в прехващането на украински дронове и крилати ракети. Курска област е един от районите, в които тези задачи имат пряко оперативно значение – тя граничи със Сумска област и през нея преминават маршрути към този участък от фронта.
Загубата на два изтребителя сама по себе си надали ще промени въздушната обстановка в района. Няма и основание да се очаква ударите с планиращи бомби да спрат заради едно произшествие или прикритието на Су-34 да спре. Руският изтребителен парк е достатъчно голям, за да компенсира краткосрочно такава загуба. По-видимият ефект е върху баланса между загуби и нови попълнения, а не над непосредствената способност за провеждане на бойни полети – и той се вижда най-добре, когато загубите се съпоставят с темпа на новите доставки.
Около самото произшествие вече се оформя и версия за причината. Каналът на Земцов, който съобщи за смъртта на пилота, косвено приписа вината на Украйна с думите, че украинците ще отговарят за случилото се, без да представи доказателства за участието им. Киев не е поемал отговорност. Нищо в съобщенията на руските канали не сочи към външно въздействие: Туманов говори за сблъсък и за изясняване на причините, а не за свалени самолети. Твърдението няма опора в наличните данни и не се повтаря от другите цитирани канали.
Украински удари по руската бойна авиация през последните седмици действително има, но тези случаи са срещу самолети на земята и украинската страна публично е съобщила резултатите от тях. На 2 септември Генералният щаб съобщи за поразяването на две цели: МиГ-29 в авиобаза Милерово в Ростовска област на 27 август и вертолет Ка-27 в авиобаза Ейск в Краснодарски край на 30 август. И при двата случая изминаха дни между удара и официалното съобщение. Най-далечният от обявените случаи беше на 25 април, когато Силите за безпилотни системи (СБС) начело с Роберт Бровди заявиха, че са поразили четири самолета на летище Шагол в Челябинска област: два Су-57, един Су-34 и още един самолет от неуточнена модификация на серията Су. Летището се намира отвъд Урал, на около 1700 км от украинската граница. Според оценките тогава един Су-34 струва между 35 и 50 млн. долара, а един Су-57 – между 100 и 120 млн. NV публикува спътникови снимки в подкрепа на украинското твърдение. Русия не го коментира тогава, както не коментира и сегашния сблъсък.
Предприятието в Комсомолск на Амур продължава да предава Су-35С на партиди. 6 доставени машини за 8 месеца сочат, че производството продължава въпреки санкциите. Въпреки това цялостната картина не е толкова благоприятна: Defence24 отчита общо 14 нови бойни самолета за първите 8 месеца на годината и прави сравнение, че в предишни периоди обемът годишни доставки е достигал до 30 броя. При по-бавен темп на попълване небойните загуби престават да бъдат счетоводна подробност, защото намаляват този ограничен резерв от нови самолети, който трябва да компенсира и бойните загуби.

