Радиоактивен разпад на дъното: Подводницата „Комсомолец“ продължава да изпуска изотопи в Норвежко море.

🇷🇺 Съветска ядрена подводница, потънала в Норвежко море преди повече от три десетилетия, продължава да изпуска радиоактивни материали, съобщи научното издание ScienceAlert.

Изследователи, изучаващи останките на К-278 „Комсомолец“ от Проект-685 „Плавник“, са открили продължаващи течове на радиация от плавателния съд, който почива на дълбочина от над 1680 метра, откакто потъна през 1989 г. заради пожар на борда.

Въпреки че двете ядрени торпеда към днешна дата остават херметически затворени, отделението на ядрения реактор се руши постепенно, което води до периодични изпускания на радиоактивни вещества в околните води.

Течовете не са непрекъснати, а се появяват като спорадични изхвърляния от конкретни секции на корпуса, сред които вентилационна тръба и зоната на самия реактор. По време на инспекции под водата изследователите са наблюдавали видими шлейфове от замърсена вода, излизащи от останките.

Анализ на проби, взети от водата в района, разкрива повишена концентрация на радиоактивни изотопи като стронций, цезий, уран и плутоний. Нивата на някои изотопи в близост до плавателния съд надвишават допустимата концентрация стотици хиляди пъти. Тези нива обаче спадат рязко на кратко разстояние, тъй като радиоактивните елементи се разреждат в морската вода.

Тези констатации се основават на дългогодишен мониторинг от държавните органи за радиационна безопасност на Норвегия и на наблюдение от морски изследователи. Данните показват, че съотношенията на уран и плутоний сочат към продължаваща корозия на ядреното гориво в реактора.

Въпреки локалните пикове на радиация, изследователите не са установили значително натрупване на радиоактивни материали в по-широката морска среда. Пробите, извлечени от морски организми, които живеят върху и около останките, като гъби, корали и анемонии, показват леко повишени нива на цезий и никакви видими признаци на увреждане.

Подводницата потъна през април 1989 г. след пожар на борда, който доведе до смъртта на почти целия ѝ екипаж. Оттогава насам тя е една от най-дълбоките и технически предизвикателни за изследвания радиоактивни останки в световния океан.

ScienceAlert подчертава, че макар настоящото въздействие върху околната среда да изглежда ограничено, състоянието на подводницата се очаква да се влоши с времето. Продължаващата структурна деградация може да увеличи риска от значителни радиоактивни изпускания в бъдеще.

Мястото е подложено на мониторинг още от 90-те години на миналия век, включващ подробни проучвания, проведени през 2019 г. с дистанционно управляван апарат Ægir 6000, който събра водни проби и извърши оценка на структурните повреди по корпуса.

Учени считат останките на К-278 за изключително ценен пример за разбиране на дългосрочните рискове, които произтичат от потопени ядрени реактори, особено в дълбоководни и арктически условия, където операциите по изваждане и обезопасяване остават изключително предизвикателни.

Изследване разкри, че Китай е построил прототип на ядрен реактор за захранване на самолетоносач.

На тази снимка, публикувана от държавната информационна агенция Xinhua, китайският самолетоносач с конвенционално задвижване Liaoning участва в първото по рода си учение за формиране на двоен самолетоносач със самолетоносача Shandong в Южнокитайско море в края на октомври 2024 г.
📸 Снимка: Pu Haiyang/Xinhua via Associated Press

🇨🇳 Китай е конструирал наземно базиран прототип на ядрен реактор за голям надводен военен кораб, което е най-ясният признак за напредъка му по пътя към създаването на самолетоносач с ядрен двигател. Това твърди нов анализ на сателитни изображения и китайски правителствени документи, предоставени на Associated Press.

Отдавна се носят слухове, че Китай планира да построи самолетоносач с ядрен двигател, но изследването на Института за международни изследвания Мидълбъри в Калифорния е първото потвърждение, че вече е в ход работа по система за задвижване с ядрен двигател за военен кораб с размерите на самолетоносач.

Защо е важен китайският стремеж към ядрени самолетоносачи?

Военноморските сили на Китай вече са най-големите в света като численост, а освен това са в процес на бърза модернизация. Добавянето на ядрени самолетоносачи към флота би било важна стъпка в реализирането на амбициите му за глобална военноморска сила, способна да действа по целия свят, отправяйки сериозно предизвикателство към хегемонията на Съединените щати в световния океан.

Изграждането на ядрените самолетоносачи отнема повече време от конвенционалните такива, но веднъж пуснати в експлоатация, те могат да останат в морето за значително по-дълги периоди от време, тъй като не се нуждаят от зареждане с гориво и имат повече място на борда за гориво и оръжия за самолети, като по този начин се разширяват техните възможности . Те също така са в състояние да произвеждат повече енергия, за да работят с модерни системи.

На тази снимка, публикувана от държавната новинарска агенция Xinhua, третият китайски самолетоносач с конвенционално задвижване Fujian провежда първото си морско изпитание на 7 май 2024 г.
📸 Снимка: Ding Ziyu/Xinhua via Associated Press

Към днешна дата единствено Съединените щати и Франция разполагат с ядрени самолетоносачи. САЩ имат общо 11, което им позволява да поддържат множество авионосни ударни групи по всяко време и точка на земното кълбо, включително в Индо-Тихоокеанския регион.

Но Пентагонът става все по-загрижен относно светкавичните темпове на модернизация на военноморския флот на Китай, включително проектирането и изграждането на нови самолетоносачи.

В момента ВМС на Народната освободителна армия разполагат с три актинви самолетоносача, включително новия Type 003 Fujian, който е първият самолетоносач, проектиран и построен от Китай. Властите в страната съобщиха, че вече се работи по четвърти, но до този момент не е ясно дали той ще бъде с ядрено или конвенционално задвижване.

Провежданата от Пекин модернизация на военноморски активи е в съответствие с „нарастващия акцент на Китай върху морската област и нарастващите изисквания“ към флота му „да оперира на по-големи разстояния от континентален Китай“, гласи последният доклад за китайската армия на Пентагона до Конгреса на САЩ.

Как беше разкрито производството на китайски реактор?

Това сателитно изображение от Planet Labs PBC показва обект № 1 на Института за ядрена енергия на Китай, известен също като база 909, в град Мученг, провинция Съчуан, 5 юли 2023 г.
📸 Снимка: Planet Labs PBC via Associates Press

Първоначално изследователите от института в Мидълбъри проучваха планинско място извън град Лешан в югозападната китайска провинция Съчуан поради съмнения, че Китай изгражда реактор за производство на плутоний или тритий за оръжия. Вместо това те споделиха, че са установили, че Китай изгражда прототип на ядрен реактор за голям военен кораб.

Заключението се основава на голямо разнообразие от източници, включващи сателитни снимки, търгове за проекти, досиета на персонала и проучвания за въздействие върху околната среда.

Реакторът се помещава в ново съоръжение, построено на мястото, известно като база 909, което е под контрола на Института за ядрена енергия на Китай.

Документи сочат, че китайският институт 701, отговарящ за разработването на самолетоносачи, е купил реакторно оборудване, „предназначено за инсталиране на голям надводен военен кораб“, а „обозначението за национална отбрана“ на проекта е довело авторите до заключението, че огромният реактор е прототип за самолетоносач от следващо поколение.

Какво казва Китай?

На тази снимка, публикувана от държавната информационна агенция Xinhua, китайският самолетоносач с конвенционално задвижване Liaoning участва в първото по рода си учение за формиране на двоен самолетоносач със самолетоносача Shandong в Южнокитайско море в края на октомври 2024 г.
📸 Снимка: Pu Haiyang/Xinhua via Associated Press

Китайският лидер Си Дзинпин възложи на служителите на отбраната да изградят „първокласен“ флот, който да превърне страната в глобална морска сила като част от неговия план за великото национално възраждане на страната.

В най-новата бяла книга за националната отбрана на страната, издадена през 2019 г. се посочва, че военноморският флот се приспособява към стратегическите изисквания, като „ускорява прехода на задачите си от отбрана в близките морета към мисии за защита в далечни води“.

На тази снимка, публикувана от държавната информационна агенция Xinhua, китайската почетна гвардия издига флага на страната по време на церемонията по пускане в експлоатация на китайския самолетоносач с конвенционално задвижване Shandong във военноморско пристанище Саня в южната провинция Хайнан, на 17 декември 2019 г.
📸 Снимка: Li Gang/Xinhua via Associated Press

Морските изпитания за новия самолетоносач Fujian дори не бяха започнали през март, когато Юан Хуажи, политически комисар на ВМС на Народната освободителна армия, потвърди, че работата по изграждането на четвърти самолетоносач вече е в ход. На въпроса дали четвъртият самолетоносач ще бъде задвижван от ядрена енергия, той отговори, че „скоро ще бъде обявено“, но до този момент това така и не се е случило.

Нито китайското министерство на отбраната, нито това на външните работи отговориха на отправените към тях запитвания за коментар.

Дори ако корабът, чието изграждане е в ход от пролетта, се окаже още един самолетоносач от клас Fujian (Type 003) с конвенционално задвижване, експерти в сферата на отбранителната индустрия смятат, че китайските корабостроителници притежават способността да работят по повече от един самолетоносач наведнъж, поради което е напълно вероятно изграждането на първия китайски ядрен самолетоносач да е в ход.

Първият китайски самолетоносач с конвенционално задвижване Liaoning отплава за посещение в пристанището на Хонконг за отбелязване на 20-ата годишнина от присъствието на гарнизона на Народната освободителна армия в полуавтономния китайски град и бивша британска колония, 7 юли 2017 г.
📸 Снимка: AP Photo/Kin Cheung