Показват се публикациите с етикет Подводница. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Подводница. Показване на всички публикации

сряда, 7 октомври 2026 г.

Британски командоси слязоха от германска подводница и насочиха огъня на португалска фрегата

🇬🇧⚓🇩🇪 Британски артилерийски наблюдатели излязоха от германската подводница U36 край Кейп Рат, най-северозападната точка на континентална Великобритания, стигнаха с надуваеми лодки до скалите и оттам насочиха огъня на оръдието на португалската фрегата NRP D. Francisco de Almeida по условни вражески позиции. Кралският флот обяви операцията на 6 октомври в рамките на учението Strike Warrior – най-голямата проверка на всички съставни елементи на британските командоси през последните 15 години и първият случай след войната в Афганистан, в който всички специални звена действат заедно.

В операцията участват три държави. Според описанието на Кралския флот немската подводница е имала задачата да открива целите, командосите – да слязат на брега незабелязано, а португалският кораб – да осигури огнева поддръжка. Флотът не посочва името на подводницата. The Telegraph и Navy Lookout казват, че е U36, шестата и последна в германската серия 212A, приета в германския флот през октомври 2016 г. Нейният корпус е дълъг около 57 метра, а задвижването с водородни горивни клетки ѝ позволява да остане под вода седмици наред, почти безшумно.

Наблюдателите са от 148-а батарея командоси за предно наблюдение „Мейктила“, армейско поделение от 29-и командоски полк на Кралската артилерия, придадено към морската пехота, в което служат и моряци. Батареята е обучена да действа пред основните сили, да открива целите и да насочва по тях стрелбата на кораби, артилерия и авиация, без да бъде забелязана. „Такова ниво на сложност и координация на реални средства 148-а батарея не е постигала от близо 30 години“, заяви оперативният ѝ офицер, чието име не се посочва по съображения за сигурност. Целта е била да се покаже на партньорите от командосните сили, от въоръжените сили на Обединеното кралство и силите за специални операции на НАТО „какви мисии сме готови да изпълняваме срещу бъдещите заплахи“.

Strike Warrior събира над 2000 военнослужещи от Обединеното кралство, Нидерландия, Канада, Германия, Норвегия и САЩ, действащи от Външните Хебриди и северозападните морски подходи на Галоуей, Скотиш Бордърс и Северно море. Участват 8 бойни кораба и 19 самолета, а целта е да се отработи отговор на криза в Далечния север и Северния Атлантик. Освен огневата поддръжка от морето програмата включва морски десанти, абордажи, разузнаване, противолодъчна борба, удари с дронове, доставки с дронове до части, участващи в бойни действия, и изграждане на подземни медицински пунктове. Маневрите приключват на 9 октомври.

В по-ранна фаза същите специалисти насочваха и стрелбата на два кораба от Постоянната военноморска група 1 на НАТО (SNMG1): нидерландската фрегата HNLMS Van Amstel (F831) и канадската HMCS St. John's (FFH 340). Според Navy Lookout стрелбите с двата кораба са част от курса, който новодошли наблюдатели трябва да преминат, за да се включат в отряди за специално наблюдение. Португалската фрегата е бившата нидерландска HNLMS Van Galen (F834) от същия клас „Карел Доорман“ като Van Amstel. Португалия я купи през 2009 г. и въведе на въоръжение във флота през януари 2010 г. Двете фрегати са въоръжени с по едно 76 мм оръдие, а канадският кораб – с 57 мм. Кейп Рат е единственият полигон на европейския континент, на който сухопътни, морски и въздушни сили могат да стрелят едновременно, докато в Strike Warrior е единственото място, определено за обстрел на брега от морето.

През март командир на отряд от 148-а батарея свърза подобни задачи с Фолклендите, където по думите му 148-а батарея е осигурявала огнева поддръжка от кораби, преди островите да се върнат под контрола на британските сили. Там 5-членният екип на капитан Хю Макманърс насочваше от хребета Бийгъл, северно от Стенли, огъня на корабната артилерия по аржентинските позиции в града и около него. В ранните часове на 12 юни 1982 г. повреда в системата за насочване на едно от корабните оръдия, чийто огън се насочва от екипа, отклони стрелбата и снаряд избухна над къща в западната част на града, където се криеха цивилни. Загинаха три жени, единствените цивилни жертви на войната. Макманърс веднага установи, че нещо не е наред, и прекрати обстрела.

Десантът при Кейп Рат повтаря схема, която вече беше отработена през март. По време на учението Cold Response 26 в Норвегия командоси от Ескадрона за наблюдение и разузнаване (SRS), от Взвода за брегово разузнаване (SRT) и от 148-а батарея излязоха от германската U35 в норвежки фиорд. Фиордът е на около 320 км отвъд Северния полярен кръг. Те наблюдаваха условна радарна станция на врага и насочиха по нея огъня на разрушители на НАТО. 4 години по-рано, по време на Cold Response 2022, морските пехотинци от същия ескадрон слизаха от атомна подводница на Кралския флот от клас Astute в Люнгенфьорд, източно от Тромсьо. Според Navy Lookout подводницата най-вероятно е била Ambush. Изданието отбеляза тогава, че маневрирането на голяма атомна подводница в плитки и тесни води е рисковано, поради което подобна задача е по-подходяща за малки конвенционални подводници, каквито Кралският флот няма.

Сравнението между Кейп Рат, десанта през март в Норвегия и този от 2022 г. показва накъде се развиват силите на британските командоси: страната осигурява наблюдатели и комуникации, а съюзниците все по-често предоставят подводницата, която ги превозва, и оръдието, което стреля. Двата оповестени през 2026 г. десанта от подводница бяха извършени с германски подводници, а трите фрегати, чиято стрелба описва Кралският флот, са нидерландска, канадска и португалска. През март Navy Lookout отбеляза, че британска подводница за задачата просто не е имало на разположение. За Strike Warrior изданието оценява участието на кораби на Кралския флот като минимално, а това на самолетоносача HMS Queen Elizabeth (R08), който се намира в процес на подготовка след ремонт, като минимално или никакво. Изводът на Navy Lookout е, че морската пехота все повече разчита на партньорите от НАТО да осигуряват корабите заради недостига им в Кралския флот.

Кралският флот представя същата схема като съзнателен избор: съобщението му описва операцията като пример колко силни могат да бъдат съюзниците, когато действат заедно, а Strike Warrior и Cold Response са международни учения, чиято цел е именно съвместната работа. Има и практически довод в същата посока. Когато прибира лодките, подводницата стои по-дълго от обичайното на повърхността при силно вълнение и е уязвима, затова малка конвенционална подводница е по-разумен избор от голяма и скъпа атомна такава, посочва Navy Lookout. Недостигът на собствени кораби и подводници и стремежът към съвместимост с НАТО водят до една и съща практика. Слабото звено във веригата е корабът, осигуряващ огъня. Фрегатите разполагат с леко въоръжение за обстрел на брега, а кораб, който се приближава до сушата, за да стреля, е все по-уязвим за дронове и евтини противокорабни ракети.

Хронологията сочи, че съюзническите подводници вероятно ще останат редовен транспорт за британските наблюдатели в ученията на Северния фланг. Оценката ще се потвърди, ако следващите учения в Норвегия и Шотландия отново покажат екипи на командосните сили на борда на чуждестранни подводници, а огневата линия при Кейп Рат отново е съставена от съюзнически фрегати. Ще отслабне, ако Кралският флот отново използва собствена атомна подводница за десантите на командосите или ако британски фрегати заемат огневата линия при Кейп Рат. Корабите и подводниците в тази верига се сменят от учение на учение, но наблюдателят на скалата остава британски.

четвъртък, 1 октомври 2026 г.

САЩ и Великобритания потопиха фрегатата Klakring с ракети и торпедо край Хебридите

🇺🇸⚓️🇬🇧 USS Klakring, изведена от служба фрегата от клас Oliver Hazard Perry, беше потопена от кораби, самолет и подводница на ВМС на САЩ и Кралския флот на Обединеното кралство, по време на учение в Северния Атлантик, на 280 км от полигона на Хебридските острови покрай северозападния бряг на Шотландия.

Последният удар беше нанесен от торпедо Mk 48 от новата атакуваща подводница USS Massachusetts, след като корпусът беше поразен от противокорабни ракети SM-6, NSM и Sea Venom. Потапянето е кулминацията на учението Atlantic Thunder 2026, което 6-и американски флот ръководи в периода от 14 до 25 септември.

Klakring е фрегата от класа Oliver Hazard Perry с дължина 138 метра и водоизместимост около 4100 тона. Тя е въведена в експлоатация на 20 август 1983 г. и изведена на 22 март 2013 г. и оттогава стои в резерва във Филаделфия, откъдето е пренесена на буксир през Атлантическия океан. САЩ и Великобритания поделиха разходите за това: според капитан I ранг Келечи Ндукве, командир на 65-та оперативна група от 6-ти флот, САЩ са платили буксирането, а Великобритания е платила за полигон. Преди стрелбите специалисти от два центъра на ВМС на САЩ, Naval Surface Warfare Center Carderock и Naval Information Warfare Center Pacific, монтираха по корпуса датчици, които да регистрират поражението от всяко едно попадение. Според 6-и флот събраните данни ще помогнат за бързото откриване на отказите в корабните системи и на нуждите от ремонт при истинско бойно поражение.

Затова ударите следват предварително определен ред, при който датчиците записват всяко попадение поотделно. „Започнахме с боеприпаса с най-голям обсег, затова SM-6 беше първа, и после минахме към по-малък обсег“, обясни Ндукве пред UK Defence Journal. Първата ракета изстреля разрушителят USS Paul Ignatius от клас Arleigh Burke. SM-6 е създадена за ПВО и ПРО, но има и вариант за поразяване на надводни цели, който беше тестван на максималния си обсег. Ндукве нямаше как да уточни разстоянието, тъй като обсегът на ракетата е класифициран; оценките от открити източници, които цитират USNI News и Navy Lookout, варират между 240 и 400 км. Според командира именно далечината отличава тазгодишното издание от предишното: „В миналите издания на Atlantic Thunder не успявахме да изпитаме на най-голямото разстояние и мисля, че това е най-голямата промяна в сравнение с тях.“

След това идва ред на HMS Portland, британска фрегата от тип 23, базирана в Плимут, която изстреля Naval Strike Misile (NSM) – 400 кг ракета, летяща ниско над водата почти със скоростта на звука, поразявайки цел на над 160 км, и улучи целта. „Да бъда първият, който изстрелва бойна NSM и постига попадение, е момент, с който много се гордея“, каза старшина Джеймс Кениън от екипажа на Portland. Кралският флот изстреля NSM за първи път година по-рано, през септември 2025 г. от HMS Somerset на норвежкия полигон Андьоя; ракета с бойна глава по истински кораб британски екипаж изпраща за първи път сега. NSM заменя Harpoon на фрегати тип 23 и разрушители тип 45, но засега я носят само HMS Somerset (F82) и HMS Portland (F79), след като през юли флотът обяви, че извежда от служба третата фрегата HMS Richmond. По данни на Navy Lookout британският запас от ракетата идва от наличностите на норвежкия флот.

Третата ракета беше Sea Venom, изстреляна от вертолет AW159 Wildcat на 815-а военноморска авиационна ескадрила, действал от палубата на Portland. Ракетата е предназначена да поразява кораб с размерите на корвета и да изважда от строя фрегати, разрушители и по-големи цели, а един Wildcat носи до 4 подобни. Sea Venom е обявена за първоначално боеготова през 2025 г. по време на далечния поход на британската ударна група със самолетоносач, известен като операция Highmast. При Klakring за първи път ракета беше изстреляна от Wildcat по реална морска цел, а екипажът изпълни целия цикъл от откриване и разпознаване на целта до нанасяне на удар, обяви Кралският флот. Ндукве потвърди попадението. В предишното издание на Atlantic Thunder на 7 септември 2022 г. цел е сестринската фрегата USS Boone; тогава HMS Westminster стреля по нея с две ракети Harpoon, а нейният хеликоптер Wildcat използва леките ракети Martlet.

В стрелбите също така участваха морски патрулни самолети P-8 Poseidon на ВМС на САЩ и Кралските ВВС и многоцелеви изтребители F-15E Strike Eagle на ВВС на САЩ. Според Navy Lookout излитат от британската база Лейкънхийт и хвърлят бомби по фрегатата; официалните съобщения ги посочват само като участници.

Корпусът потъна след торпедото на USS Massachusetts, атомна ударна подводница от класа Virginia. Mk 48 ADCAP е тежкото торпедо на американските подводници: с калибър 533 мм, акустично насочване и 295 кг бойна глава. Massachusetts влезе в състава на флота през март в Бостън, доакто на 17 август ВМС на САЩ обявиха, че е готова за бойни задачи, без да е минала през следходов ремонт. Това е престой от няколко месеца в корабостроителница, в който обичайно се отстраняват недостатъците, открити при изпитанията. ВМС на САЩ обясниха решението с отличното техническо състояние на подводницата и спешната нужда от бойни възможности във флота, а вицеадмирал Роб Гошер, директор на програмите за подводници, го описа като „пресметнат риск“. Останките на Klakring лежат на дълбочина около 1800 м. Според Ндукве потапянето е одобрено предварително от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, а корпусът ще се превърне в естествен риф.

Първоначално Atlantic Thunder е насрочено за май, а причина за отлагането с 4 месеца не беше обявена. Документът, с който през август 2025 г. британското министерство на отбраната покани индустрията да участва, насрочи провеждането му край Хебридите на 11-22 май. Целта му е „да валидира веригите за поразяване на надводни цели, да изгради устойчиви мрежи за поразяване и да отправи стратегическо послание с кинетична демонстрация“. В съобщението на 6-и флот Ндукве казва: „Това учение с потапяне не само потвърди мощта на американските и британските настъпателни оръжия, но и отправя към противниците ясно послание, че ВМС на САЩ и Кралският флот остават съюзническа сила в готовност.“

Голяма част от поисканото в документа засягаше безекипажни подводни системи, включително сканиране с висока резолюция на дълбочина до 1800 метра. В самото учение такива системи не са използвани в нито един етап, потвърди Ндуквея. Европейското командване на САЩ (EUCOM) съобщи, че подводни дронове ще оглеждат тепърва останките на дъното, за да установят какви са щетите, нанесени от оръжията. Отделно от Atlantic Thunder, на 13 септември, британският подводен дрон XV Excalibur изстреля американско торпедо Mk 48 на подводния полигон за изпитания BUTEC край Кайл ъв Локалш. Торпедото беше инертно, а опитът беше извършен в рамките на втория стълб на тристранния отбранителен пакт на САЩ, Великобритания и Австралия (AUKUS), посветен на бързата разработка на нови способности. Кралският флот го описва като първото от поредица изпитания, чиято крайна цел са безекипажни апарати с торпеда в реални операции.

Klakring е четвъртият изведен от служба американски корпус, потопен на учение от началото на годината. На 27 юни по време на Valiant Shield във Филипинско море потъна десантният кораб-док USS Juneau, като и там последния удар беше нанесен с торпедо от подводница, в този случай японска. През юли, по време на многонационалното учение RIMPAC край хавайския остров Кауаи, бяха потопени крайцерът USS Mobile Bay на 12-и и универсалният десантен кораб USS Peleliu на 17-и. Планът за корабостроене от май предвижда за такива учения още 6 корпуса, сред тях 3 крайцера от класа Ticonderoga и фрегатата USS De Wert от същия клас като Klakring.

Данните от датчиците ще се обработват месеци и ще бъдат споделени между американския и британския флот, посочи Ндукве, а следващото издание на Atlantic Thunder вече се планира за 2028 г. Кралският флот излиза от стрелбите край Хебридите с две ракети, изпитани срещу истинска цел, и малко носители за тях: според публикация на Navy Lookout планът от 2022 г. за въоръжаване на 11 кораба с NSM още не е стигнал до разрушителите. Дали това ще се промени, ще проличи по две неща: обявяването на пълна оперативна готовност на Sea Venom, която се очаква до края на годината, и появата на NSM на разрушителите тип 45.

сряда, 30 септември 2026 г.

САЩ и Канада репетираха в Аляска удари по суша и море

🇺🇸🇨🇦 САЩ и Канада завършиха сезона с повишена активност в Tundra Merlin, постоянната операция за отбрана на Аляска, като от юли до септември отработиха две вериги за симулиран удар. Първата свърза изтребители F-35 и пускова установка HIMARS по цел на 220 км от град Ном, втората събра канадски подводница и фрегата с американски F-35A в Берингово море. Обобщението направи в изявлението генерал-лейтенант Робърт Дейвис от ВВС на САЩ, началник-щаб на Командването за Аляска (ALCOM), Аляския регион на Командването за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD) и 11-и въздушни сили. По негови данни в сезона участие са взели около 1300 души от САЩ и Канада от 8 служби, 30 самолета на двете въздушни сили и осем кораба.

Tundra Merlin не е еднократно учение, а постоянна операция за отбрана на територията на САЩ, ръководена от Командването за Аляска (ALCOM), подчинено на Северното командване на САЩ (USNORTHCOM). Силите на САЩ и Канада действат редом. Под същото име на 9 декември 2025 г. командването нанесе симулирани удари в Берингово море и Аляския залив с 2 стратегически бомбардировача B-52 Stratofortress, 4 стелт изтребителя F-35 Lightning II и патрулния кораб „Кимбъл“. Събитията от лятото и есента са обявени като гъвкави мерки за възпиране (Flexible Deterrent Options). Съвместната американска доктрина ги определя като планов инструмент за ранни решения: широк кръг от свързани варианти за реакция, в началото на който стоят внимателно дозирани възпиращи действия. Във видеоархива на командването мисията край Ном е означена като мярка №5.

Дейвис свързва нуждата от Tundra Merlin с поведението на противниците. „В последните няколко години стратегическите съперници действат все по-дръзко в аляския театър на военните действия и около него“, отбеляза той. По думите му целта е ясна: „да защитава родината, да възпира агресивното поведение на нашите съперници и да неутрализира всяка враждебна дейност в американската Арктика“.

Конкретни примери той не споменава. На 19 февруари 2026 г. NORAD засече в зоната за идентификация на ПВО на Аляска два бомбардировача Ту-95МС, два изтребителя Су-35С и самолет за ранно предупреждение А-50 на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. На 4 март са регистрирани 2 разузнавателни самолета Ту-142, а за тях NORAD уточни, че подобна руска активност „се случва редовно и не се разглежда като заплаха“. На 12 юли китайските ледоразбивачи „Сюе Лун“ и „Сюе Лун 2“ минаха на север през ИИЗ на САЩ, където транзитът е свободен, а научните изследвания изискват разрешение от Вашингтон. Бреговата охрана на САЩ ги следеше с патрулния кораб „Мънро“ по собствената си операция „Frontier Sentinel“. Осем дни по-късно същият „Мънро“ излезе в Берингово море със съд на Канада, този път като част от мисията Tundra Merlin.

Сухопътната част на сезона започна с въздушен мост. На 31 юли военно-транспортен CC-177 Globemaster III на Кралските канадски ВВС вдигна от съвместна база „Луис-Маккорд“ в щата Вашингтон колесната пускова установка за реактивна система за залпов огън M142 HIMARS на 17-а полева артилерийска бригада. По пътя машината кацна във Форт Уейнрайт, за да качи военнослужещи от 11-а въздушно-десантна дивизия, и да ги откара в Ном, малко градче на брега на Берингово море. На 10-11 август екипажът на самолета се завърна и прибра обратно хората и техниката. „Бързото разгръщане и изтегляне на средства на американската армия със самолет на Кралските канадски ВВС показва как канадските и американските сили действат заедно, за да укрепят осведомеността, готовността и отбраната по северните подстъпи към Северна Америка“, заяви бригаден генерал Седрик Аспиро, главен директор по операциите в Командването за съвместни операции на Канада.

Самата мисия се проведе на 4 и 6 август. Два изтребителя F-35 и два F-16 от авиобаза „Айелсън“ в Аляска извършиха презареждане във въздуха от самолет-цистерна KC-135 Stratotanker и продължиха до остров Свети Лаврентий, чийто северозападен край е на около 60 км от руския бряг на Чукотка. F-35 и HIMARS синхронно поразиха симулирана цел на около 220 км разстояние, а F-16 прехванаха F-35, които играеха ролята на приближаваща въздушна заплаха. По думите на Дейвис след удара по наземни цели самолетите F-35 имитираха атака с крилати ракети. Летящият радар и команден пункт E-3 Sentry я засече и предаде данните за целеуказване на F-16, а те симулираха унищожаването на ракетите, преди да стигнат своите цели. На земята работеше мобилна радарна станция AN/TPQ-53 на сухопътните войски, засичаща летящи снаряди, мини и ракети, като изчислява откъде са изстреляни.

Разстоянието от 220 км е извън обсега на основния боеприпас на HIMARS. Стандартните управляеми ракети GMLRS летят на около 70 км, а удължената им версия ER-GMLRS е обявена за 150 км. На такова разстояние от същата пускова установка могат да достигнат само балистичните ракети ATACMS (до 300 км) и PrSM (над 400 км). Командването не уточни нито боеприпаса, нито точката, от която измерва разстоянието. Ако тези 220 км са от пусковата установка, сценарият е отработил пуск с балистична ракета, а не залп от реактивни снаряди.

В морето сезонът премина през 3 съвместни плавания. От 20 до 24 юли „Мънро“, полярният ледоразбивач „Сторис“ и корабът за обслужване на шамандури „Фър“ на бреговата охрана изминаха близо 1300 км през Берингово море и Беринговия проток с арктическия патрулен кораб „Макс Бернейс“ на Кралския канадски флот. „Сторис“ е бившият офшорен съд Aiviq, въведен в строй през август 2025 г. в Джуно. На 11 август „Макс Бернейс“ и патрулният кораб „Стратън“ минаха на юг през протока, а хеликоптер MH-60 Seahawk кацна на „Стратън“, за да прехвърли жива сила и товари. „Беринговият проток е критичен морски подстъп към Северна Америка“, заяви контраадмирал Боб Литъл, командващ Арктическия окръг на бреговата охрана. На 8-9 септември „Макс Бернейс“ плава с „Мънро“, а американски отряд проведе учение за абордаж на борда му.

Най-мащабният сценарий се разигра на 18-22 септември на около 100 морски мили северно от Дъч Харбър на Алеутските острови. Канадският патрулен самолет CP-140 Aurora и подводницата „Корнър Брук“ откриха и проследиха плавателния съд за обслужване на шамандури „Аспен“, който играеше ролята на мишена, и по няколко канала за връзка предадоха данни за целеуказване. „Стратън“ поддържаше фрегатата „Отава“ при допълнителни симулирани удари с F-35A от състава на 354-то изтребително крило в „Айелсън“. E-3 Sentry от съвместна база „Елмендорф-Ричардсън“ провеждаше въздушно наблюдение и контрол, а тактическата авиация се зареждаше от KC-135 Stratotanker на Националната въздушна гвардия на Аляска. Командването описва сценария като проверка на цялата верига, от откриване и проследяване на дадена цел до нейното поразяване и оценка на резултата от удара. „Сценарият показва нашата способност да държим под заплаха симулирана враждебна активност в морето с непрекъсната верига за поразяване с участието на въздушни и морски сили“, казва Дейвис.

Осемте кораба от обобщението се събират от имената в отделните съобщения: 5 от брегова охрана на САЩ („Мънро“, „Сторис“, „Фър“, „Стратън“ и „Аспен“) и 3 от Канада („Макс Бернейс“, „Корнър Брук“ и „Отава“), която осигури фрегатата и подводницата в морския сценарий, както и самолета, пренесъл HIMARS до Ном. За „Макс Бернейс“ сезонът беше част от по-дълго разполагане, наречено операция „Latitude“: корабът се завърна в базата си Ескуимолт на тихоокеанския бряг на Канада на 28 септември след 84 дни в северните води. По данни на Министерство на националната отбрана през 19 от тях той е чупил лед без прекъсване, най-дългият такъв период в новата история на флота.

Доктрината замисля гъвкавите мерки като първо стъпало на реакцията при назряваща криза. В Аляска те се провеждат една след друга и под номера, без обявена криза, а съдържанието им надхвърля присъствието: сезонът отработи откриване на целта с радар, самолет и подводница, предаване на данните и удар по суша и море. Дейвис говори изрично за упражнявани „както отбранителни, така и настъпателни варианти, които показват способността и волята ни да отговорим на агресия“, въпреки че Аспиро описва редовна съвместна работа, Литъл говори за оперативна съвместимост и готовност, а от NORAD определят руските полети като редовни и незаплашващи. Думите им, заедно с оценката на NORAD, описват програма за бойна готовност и оперативна съвместимост с Канада, за която обявената цел е възпирането.

Зимата ще провери думите на Дейвис, че мисиите от този тип „не са обвързани с определен сезон“. През декември 2025 г. симулираните удари бяха в Аляския залив, който не замръзва. Мисии под същото име северно от Алеутските острови, докато ледът покрива Беринговия проток, биха ги потвърдили. Нов период на затишие до лятото би показало, че дейността се повишава паралелно с навигационния сезон, през който в същите води влизат и китайските полярни експедиции.

четвъртък, 13 август 2026 г.

Взрив в жилищен квартал на Севастопол уби руски офицер

🇺🇦🎯🇷🇺 Самоделно взривно устройство, скрито в улична кофа за боклук до пейка в жилищен квартал на окупирания Севастопол, ликвидира руския военноморски офицер капитан I ранг Роберт Шагеев рано сутринта на 13 август 2026 г.

Руските власти към момента не са назовали официално жертвата. По информация на източници, близки до руските силови структури, убитият е именно Шагеев. Управлението на ФСБ за Крим и Севастопол съобщи, че загиналият е военнослужещ на Министерство на отбраната, а по горещи следи е била задържана руска гражданка, родена през 1994 г., която според службата е извършила атентата по задание на украинските спецслужби. Шагеев е бивш командир на единствената подводница на Военноморските сили на Украйна „Запорожие“, на когото беше повдигнато обвинение от украинското следствие за предаването ѝ на Русия през 2014 г.

Мястото е Столетовският проспект, в парковата ивица зад жилищните блокове. По данни на „Лента.ру“ и близките до силовите структури канали Baza и Mash бомбата е била поставена предварително в кофата и задействана дистанционно, докато Шагеев слизал по стълбите заедно с познат. Той е починал на място от получените травми. Mash съобщава, че малко преди взрива между блокове 28 и 30 е имало жена с раница, която е наблюдавала жертвата. Очевидци разказват, че експлозията е била толкова силна, че в началото си помислили, че става дума за дрон, ударил съседна сграда.

Губернаторът Михаил Развожаев потвърди ареста с думите: „Това е цинично престъпление срещу офицер. Извършителката, родена през 1994 г., вече дава показания.“ Председателят на окупационния парламент на Крим Владимир Константинов определи случая като терористичен акт и заяви, че „на противника работите на фронта вървят съвсем зле, затова му трябва да измисля за своя народ и за господарите си нови победи.“ Официалните руски изявления обаче не уточняват името на убития. Отделно, версията, че задържаната е 32-годишната Маргарита Реут, която е получила плащане в криптовалута и признала вината си, засега се разпространява единствено от близки до силовите структури канали и няма независимо потвърждение.

Биографията на Шагеев придава особена тежест на атентата. „Запорожие“ е съветска дизел-електрическа подводница от проект 641, построена през 1970 г. и въведена в експлоатация в състава на Военноморските сили на Украйна през 1997 г. след подялбата на съветския Черноморски флот. По-голямата част от своята служба тя прекарва в ремонт заради хроничен недостиг на средства и проблеми с акумулаторите, а на успешни изпитания в открито море излиза едва през 2012 г.

На 21 март 2014 г. по време на окупацията на Крим руски военни завзеха плавателния съд, а на другия ден над нея беше вдигнат Андреевският флаг и корабът беше преведен в Южната бухта. Руските съобщения от онези дни описват разцепления сред екипажа: капитан II ранг Денис Клочан е останал верен на Украйна и напуска борда с част от моряците, докато Шагеев участва в свалянето на украинското знаме и остава при завзетия кораб. Украинското следствие по-късно го определя като командира, който през май 2014 г. не извежда подводницата от окупирания полуостров и я предава без бой.

На 4 юли 2022 г. Държавното бюро за разследвания и Одеската специализирана прокуратура му съобщават задочно за подозрение по членове 111 и 408 от Наказателния кодекс – държавна измяна и дезертьорство. На 2 февруари 2024 г. Киевският районен съд на Одеса го осъжда задочно на 13 години затвор.

Кариерата му в руския военноморски флот продължава да се развива. През 2015 г. Шагеев е назначен за командир на дивизион подводници в Севастополската бухта, а през 2017-2018 г. командва Б-262 „Старий Оскол“ – дизел-електрическа подводница от проект 636.3 „Варшавянка“, въоръжена с крилати ракети „Калибър“. Участва в руските удари срещу бунтовниците в Сирия. Според украинското издание Defense Express през лятото на 2022 г. вече заема поста заместник-командир на 4-та отделна бригада подводници на Черноморския флот, чиито кораби изстрелват „Калибър“ по украинските градове.

Профилът на целта има пряк прецедент. На 10 юли 2023 г. в Краснодар по време на сутрешно бягане беше застрелян Станислав Ржицки – бивш командир на „Алроса“ и „Краснодар“, напуснал военната служба и назначен в градския мобилизационен отдел. Руски съд осъжда Сергей Денисенко на 25 години лишаване от свобода, приемайки, че е бил вербуван от украинските спецслужби заради убеждението им, че Ржицки е командвал „Краснодар“ при морския ракетен удар по Виница през юли 2022 г.

Покушенията срещу руски военни и висши офицери в тила се повтарят сравнително често от края на 2024 г. На 17 декември 2024 г. бомба, скрита в тротинетка пред вход на жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва, уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, командващ на войските за радиационна, химическа и биологична защита, заедно с помощника му Иля Поликарпов. През април 2025 г. в подмосковната Балашиха при взрив на автомобил загина генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб.

През декември 2025 г. в Москва беше убит Фанил Сарваров от същото ведомство, а на 6 февруари 2026 г. в столицата е прострелян в стълбището на дома си първият заместник-началник на ГРУ генерал-лейтенант Владимир Алексеев; нападателят прониква в сградата, представяйки се за доставчик на храна. Само преди броени дни на 1 август 2026 г. самоделен заряд се взриви пред ресторант Balzi Rossi на Кудринския площад в Москва, където главнокомандващият Въздушно-космическите сили Александър Чайко празнува рождения си ден: загиват петима души, сред които зетят му Даниил Передрий, а 21 са ранени. Данни от януари 2026 г. сочат, че Русия е загубила най-малко 19 генерали от февруари 2022 г. насам, като в този брой влизат както убитите на фронта, така и загиналите при атаки в тила.

Севастопол също не е ново място за подобни операции. На 13 ноември 2024 г. в града загина капитан I ранг Валерий Транковски от Черноморския флот: взривно устройство с мощност от около 200 грама тротилов еквивалент, маскирано като пожарогасител, се активира в личния му автомобил. На 18 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е задържала родена през 1967 г. жителка на Ялта, за която твърди, че е готвила скривалището с части за онази бомба, а организацията на операцията приписва на генерал-майор Олександър Поклад, от 17 юли 2026 г. изпълняващ длъжността ръководител на СБУ.

Общото между тези случаи е по-скоро начинът на действие, отколкото мястото. Зарядът на Столетовския проспект е бил поставен предварително по маршрут, по който Шагеев минава пеша, което предполага, че ежедневният му график е бил подложен на наблюдение за предварително изградена картина на навиците му, а не еднократно изпращане на изпълнител в случайно избрана точка. По руската версия извършителят отново е местен вербуван човек (както при Транковски, Ржицки и Кирилов), а не проникнал отвън оперативен служител.

Украинските служби рядко поемат отговорност за подобен вид атаки, а твърденията за самоличността на предполагаемата извършителка, плащането в криптовалута, нейното признание и отделни подробности по подготовката идват основно от ФСБ и канали, които публикуват течове на информация от руските силови структури. Те често разполагат с ранна информация, която впоследствие се потвърждава, но конкретните им твърдения в този случай засега не са независимо проверени.

Подводницата, около която се завърта цялата история, отдавна вече не е бойна единица. Морският завод в Севастопол завърши демилитаризацията на Б-435 на 12 април 2025 г. На 28 август същата година корпусът беше изведен от дока като музеен експонат, за да застане до музейния кораб „Сметливий“ в Южната бухта. Единствената подводница, която Украйна някога е притежавала, остава закотвена в града, в който през 2014 г. премина под руска окупация, но 12 години по-късно изглежда по-несигурен от всякога.

сряда, 3 юни 2026 г.

Китай демонстрира иновативни „безплатни“ подводници в ускоряваща се надпревара

🇨🇳⚓️ Докато западните държави изпитват трудности да спускат на вода по 1–2 подводници годишно, Китай разработва нов клас, преди международните експерти да са успели да анализират последния. Поредното доказателство за темповете на корабостроене в страната се появи в края на май: на сателитни снимки от 31 май и 1 юни от корабостроителния завод „JN“ в Шанхай беше забелязана едра, обтекаема подводница с подчертано футуристичен силует, при който липсва традиционната рубка – надстройката с перископи, платформа и мостик.

Според информация на изданието Naval News подводницата е била пришвартована до кейова баржа в басейн за дооборудване извън предприятието – нейното спускане на вода не е било официално оповестено, а обичайните китайските публични източници запазват мълчание.

Появата ѝ се вписва в производствен ритъм, който вече трансформира съотношението на силите под водата. По оценка на Международен институт за стратегически изследвания (IISS), в периода 2021–2025 г. Китай е спуснал на вода 10 атомни подводници с обща маса около 79 000 тона, докато за същия период САЩ са приели в строя 7 лодки с около 55 000 тона – за първи път в историята Пекин изпреварва Вашингтон в темповете на строителство на атомни подводници. Ако се прибавят и конвенционалните плавателни съдове, Naval News отчита около 15–20 подводници за последните 5 години, сред които поне 8 нови класа. Именно това серийно производство, заедно с почти пълната секретност на програмата, превръща всяка нова поява на кей в събитие, което Западът разчита бавно и със закъснение.

Отличителните белези на подводницата са гладкият и удължен нос, X-образните кормила в кърмата и сведената до минимум рубка. Конфигурацията почти сигурно има за цел да намали хидродинамичното съпротивление и да понижи шумовата сигнатура – два фактора, които са определящи за оцеляемостта на ударна подводница. Китай вече е провеждал експерименти с подобна схема без рубка: по-стара подводница от същия тип беше построена в същото предприятие и сега се намира на кея, което позволява директна съпоставка на двата корпуса по кадри от спътник.

Наличните мерки сочат, че подводницата има 120 метра дължина и 10–11 метра ширина – по-дълга, но по-тясна от другата нова подводница, която се появи през последните месеци в Бохайско море, чиято дължина е оценена на 110 метра, а ширината – 12 метра. Разликата в пропорциите почти не оставя съмнение, че става въпрос за нов клас. Успоредно с лодката в Шанхай, по същото време вероятно е била спусната на вода и втора подводница, но този път в корабостроителница „Хулудао“ на брега на Бохайско море: обект, известен почти изцяло със строежа на атомни подводници. Дали втората е от същия тип, остава неясно от достъпните източници; ако хипотезата все пак се окаже вярна, едновременното строителство и спускане на вода на две лодки от един клас в две различни корабостроителници би било показателно за корабостроителния капацитет на Пекин.

Появата на този втори, сходен по размер корпус връща на днешен ред въпрос, който преди месеца изглеждаше решен. Лодката, заснета за първи път в Бохай през февруари, беше предварително посочена от експертите като дългоочакваната ударна подводница Type-095 (09V), и тогава размерите ѝ отговориха на очакванията. Появата на сходен по габарити плавателен съд в Шанхай значи, че идентификацията вече не е еднозначна – коя от двете лодки е същинският Type-095 остава отворен въпрос, на който достъпните данни все още не дават категоричен отговор.

Малко вероятно е новата подводница да е носител на балистични ракети (SSBN): този клас почти сигурно би бил по-голям, особено имайки предвид внушителните размери на последната китайска ракета с подводно базиране JL-3. Открит остава и въпросът за задвижването. Предвид размера на корпуса стандартното ядрено задвижване изглежда най-вероятният вариант. Ако тя все пак плава с конвенционално задвижване, тя би била най-голямата конвенционална подводница в света. Трета възможност е т.нар. ядрено-анаеробно задвижване – схема, в която малък реактор изпълнява ролята на независим от външния въздух източник на енергия, по аналогия на другите форми на анаеробно задвижване като двигателите „Стърлинг“ и горивните клетки, но с по-сериозна мощност и практически неограничена автономност под вода. Първата китайска лодка с такава концепция, класът Type-041 „Zhou“, беше спусната в корабостроителния завод „Учан“ в Ухан през 2024 г. Не е изключено същият принцип да е бил заложен в новата лодка, макар че при този размер класическото ядрено задвижване остава по-вероятното обяснение.

Зад всяка от тези неизвестни се крие една структурна особеност на програмата на Пекин: ВМС на Народната освободителна армия (PLAN) не се чувства длъжен да обявява новите класове. За разлика от повечето западни военноморски сили, тук липсват публични изявления за поръчки, а при много от случаите – дори за спускането на вода, особено при флагмана от всеки нов клас. Това принуждава анализа да се гради върху сателитни кадри, измервания на корпуса и съпоставка с предходните класове, а не върху официални данни – и предлага отговор на въпроса защо толкова базови въпроси около една 120-метрова подводница продължават да са без отговор седмици след появата ѝ.

Случаят с подводницата в Шанхай ни разкрива много повече за променящия се баланс под водата, отколкото за конкретния плавателен съд. Докато идентификацията на отделните класове често изостава с месеци, сигурният извод е свързан с количествения ритъм, който беше определен от IISS като изпреварил американския, в морска програма, която не предлага сведения нито за броя поръчки, нито за спусканията на вода, Западните страни се принуждават да изграждат планиране срещу подводен флот, чиито конкретен състав и възможности до голяма степен са пазени в тайна. Не дотолкова конкретният силует без рубка – колкото скоростта, с която китайските заводи изграждат нови корпуси, по-бързо отколкото международни наблюдатели успяват да ги класифицират – очертава същинското изместване на стратегическия баланс под водата.

неделя, 10 май 2026 г.

Стратегическата подводница USS Alaska акостира в Гибралтар: трета такава визита от 25 години насам.

🇺🇸⚓️🇬🇮 Стратегическа подводница от клас „Охайо“ USS Alaska (SSBN-732) от състава на ВМС на САЩ влезе в пристанището на Гибралтар, което бележи едва третото публично известно акостиране на американска стратегическа подводница в британската отвъдморска територия през последните 25 години и второто за самата USS Alaska, която посети същата база през юни 2021 г.

Местните власти въведоха забранена зона с радиус 200 метра около Южния мол, а британски кралски морски пехотинци бяха прехвърлени с транспортни самолети на Кралските военновъздушни сили (RAF) за подсилване на охраната, потвърди Gibraltar Broadcasting Corporation.

USS Alaska е сред 14-те атомни подводни крайцери със стратегическо назначение от клас „Охайо“, въведени в строя през 1986 г. Има дължина от 171 м и водоизместимост при потапяне от 18 750 тона – най-големият вид от състава на американския флот. Стандартното ѝ въоръжение включва 20 пускови шахти за междуконтинентални балистични ракети Trident II D5 с практически обсег над 7400 км. Всяка ракета може да носи до 8 разделящи се ядрени бойни глави W76 или W88. По време на патрул една такава подводница концентрира близо една четвърт от стратегическата ядрена ударна мощ на САЩ. Според официални изявления на Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) публичните визити на стратегически подводници се извършват с конкретна цел: „да уверят съюзниците, че ще бъдем там с възможностите, с които разполагаме, ако някога са подложени на ядрена атака“.

Хронологията на визитите на американски SSBN в Гибралтар е оскъдна и затова всяко от тях притежава особена тежест. Първото известно влизане на подводница от клас „Охайо“ във водите на Средиземно море през протока на Гибралтар през 1995 г. – USS Maryland (SSBN-738).

Между 1999 г. и 2021 г. нито една от тези подводници не е акостирала официално в базата. През юни 2021 г. USS Alaska прекъсна близо 20-годишното отсъствие на стратегически подводници непосредствено преди струпване на руски сили по украинската граница. През ноември 2022 г. USS Rhode Island (SSBN-740) повтори визитата си, но този път след пълномащабната инвазия в Украйна. Завръщането на USS Alaska на 10 май се вписва в същия модел – рядко, но целенасочено демонстриран оперативен ход с очевидно външно политическо послание.

Към 10 май се очертават 3 паралелни линии на напрежение, които обясняват избора на момента. Първо, войната срещу Украйна продължава: едностранно обявеното от Москва примирие в периода 8–10 май на практика не се спазва, а руското министерство на отбраната отчете повече от 1300 нарушения само на 10 май.

Второ, Иран продължава да разполага с неизвестни количества обогатен уран след съвместните удари по 2025 г. Тезата беше потвърдена от Бенямин Нетаняху в публично изявление пред CBS News, което беше излъчено в същия период. Трето, по южния фланг на НАТО Мароко провежда изпитания на патрулния кораб „Аванте 1800“ в района на Гибралтар, а пристанището обработва засилен трафик на американски и британски военни кораби. Посещението на USS Alaska се пресича именно с тези три линии на напрежение.

Истинската същност на стратегическата самоувереност е видимостта. Стратегическите подводни плавателни съдове обичайно провеждат патрули в условия на пълна секретност; повечето мисии останаха неразкрити до тяхното завръщане в базата. Когато Министерство на отбраната съзнателно разпространи снимки и допуска появата на подводницата в чуждо пристанище, това изпълнява задача, формулирана в докладите на STRATCOM пред Конгреса: видимо потвърждение, че разширеното ядрено възпиране (extended deterrence) функционира.

От Гибралтар подводницата, въоръжена с Trident II D5, е способна да покрие Европейска Русия, Близкия изток, крайбрежните ивици на Северна Африка и значима част от Централна Азия. Реалният обсег и разпределение на ударите не зависят от точката на престой, но самото присъствие в Гибралтар е политически сигнал за Москва и Техеран.

Оперативните последици се ограничават предимно до сигнална и логистична функция. Подводницата трябва да извърши кратък престой за презареждане и ротация на част от екипажа, без да е обявено публично разполагане в Средиземно море. Британската страна засилва патрулите в Гибралтарския проток с участието на Royal Marines и Royal Gibraltar Police. Корабоплаването в региона до 200 метра около Южния мол остава ограничено до второ нареждане. Общата картина обаче е ясна: Пентагонът увеличава честотата на оповестените визити на SSBN по южния фланг на НАТО – в условия на продължаващи мирни преговори между САЩ и Иран, които до момента не успяват да постигнат пробив, докато войната в Украйна продължава с досегашната висока интензивност.

вторник, 24 март 2026 г.

Радиоактивен разпад на дъното: Подводницата „Комсомолец“ продължава да изпуска изотопи в Норвежко море.

🇷🇺 Съветска ядрена подводница, потънала в Норвежко море преди повече от три десетилетия, продължава да изпуска радиоактивни материали, съобщи научното издание ScienceAlert.

Изследователи, изучаващи останките на К-278 „Комсомолец“ от Проект-685 „Плавник“, са открили продължаващи течове на радиация от плавателния съд, който почива на дълбочина от над 1680 метра, откакто потъна през 1989 г. заради пожар на борда.

Въпреки че двете ядрени торпеда към днешна дата остават херметически затворени, отделението на ядрения реактор се руши постепенно, което води до периодични изпускания на радиоактивни вещества в околните води.

Течовете не са непрекъснати, а се появяват като спорадични изхвърляния от конкретни секции на корпуса, сред които вентилационна тръба и зоната на самия реактор. По време на инспекции под водата изследователите са наблюдавали видими шлейфове от замърсена вода, излизащи от останките.

Анализ на проби, взети от водата в района, разкрива повишена концентрация на радиоактивни изотопи като стронций, цезий, уран и плутоний. Нивата на някои изотопи в близост до плавателния съд надвишават допустимата концентрация стотици хиляди пъти. Тези нива обаче спадат рязко на кратко разстояние, тъй като радиоактивните елементи се разреждат в морската вода.

Тези констатации се основават на дългогодишен мониторинг от държавните органи за радиационна безопасност на Норвегия и на наблюдение от морски изследователи. Данните показват, че съотношенията на уран и плутоний сочат към продължаваща корозия на ядреното гориво в реактора.

Въпреки локалните пикове на радиация, изследователите не са установили значително натрупване на радиоактивни материали в по-широката морска среда. Пробите, извлечени от морски организми, които живеят върху и около останките, като гъби, корали и анемонии, показват леко повишени нива на цезий и никакви видими признаци на увреждане.

Подводницата потъна през април 1989 г. след пожар на борда, който доведе до смъртта на почти целия ѝ екипаж. Оттогава насам тя е една от най-дълбоките и технически предизвикателни за изследвания радиоактивни останки в световния океан.

ScienceAlert подчертава, че макар настоящото въздействие върху околната среда да изглежда ограничено, състоянието на подводницата се очаква да се влоши с времето. Продължаващата структурна деградация може да увеличи риска от значителни радиоактивни изпускания в бъдеще.

Мястото е подложено на мониторинг още от 90-те години на миналия век, включващ подробни проучвания, проведени през 2019 г. с дистанционно управляван апарат Ægir 6000, който събра водни проби и извърши оценка на структурните повреди по корпуса.

Учени считат останките на К-278 за изключително ценен пример за разбиране на дългосрочните рискове, които произтичат от потопени ядрени реактори, особено в дълбоководни и арктически условия, където операциите по изваждане и обезопасяване остават изключително предизвикателни.

неделя, 16 ноември 2025 г.

Южна Корея получи съгласие за изграждане на ядрена подводница.

🇰🇷 През 2004 г. след изтичане на информация в пресата, правителството на Южна Корея беше принудено да прекрати инициативата "362", която, стартирана година по-рано в най-строга тайна, имаше за цел да разработи ядрена атакуваща подводница (SNA). Въпреки това, Сеул никога не се е отказвал от тази амбиция.

По онова време южнокорейската военноморска индустрия – и по-специално Daewoo Shipbuilding & Marine Engineering – участваше в програмата KSS-I, която предвиждаше изграждането на девет дизел-електрически подводници тип 209 [или клас Chang Bogo] в рамките на сътрудничество с немската компания Howaldtswerke.

Същият подход беше възприет и за програмата KSS-II, която впоследствие се реализира с въвеждането в активна експлоатация на девет подводници тип 214 [или клас Sohn Won-yil], доставени на южнокорейския флот между 2007 г. и 2020 г.

Благодарение на тези две програми, Южна Корея успя да придобие необходимия опит за проектиране на собствени подводници, което ѝ позволи да въведе в експлоатация ROKS Dosan Ahn Changho.

Произлязла от програмата KSS-III, с водоизместимост 3360 тона, тази подводница е оборудвана с шест системи за вертикално изстрелване (VLS), които могат да изстрелват ракети Cheon Ryong [с обсег 1500 км] и Hyunmoo, както и осем 533-милиметрови торпедни апарата. Освен това, благодарение на анаеробната си задвижваща система (AIP), тя е в състояние да остане потопена за повече от 20 дни.

Наскоро Hanwha Ocean пусна на вода ROKS Jang Yeong-sil като част от Лот №2 на програмата KSS-III. По-внушителна от ROKS Dosan Ahn Changho, тази подводница, която открива нов клас, се предполага, че е по-„невидима“ (стелт) и притежава подобрени възможности за откриване и нанасяне на удари. Въпреки това, колкото и да е ефективна, тя не отговаря напълно на нуждите на южнокорейския флот, който по оперативни причини все още възнамерява да се сдобие с ядрени атакуващи подводници (SNA).

„Ядрените подводници вероятно са единствените оръжейни системи, които могат да предприемат ответни мерки, след като са оцелели при превантивни удари от страна на врага“, подчерта анализатор от мозъчния тръст Korea Defense and Security Forum в статия за Korea Herald през 2017 г. „В сравнение с дизеловите подводници, ядрените подводници предлагат много по-голяма маневреност и невидимост. Това е като да поставиш кама под гърлото на врага в тъмна уличка“, настоя той.

Освен уменията за проектиране на подводници, Южна Корея разполага и с ноу-хау, необходимо за разработване и, най-важното, за миниатюризиране на ядрен реактор. Поне това твърдеше южнокорейски служител в интервю за списание Monthly Chosun през 2016 г.

„Южнокорейската агенция за атомна енергия финализира през 2004 г. основния дизайн на ядрен реактор, който може да бъде използван за ядрена подводница“, каза той.

През октомври 2019 г. южнокорейският флот потвърди амбициите си, като създаде „работна група“, натоварена с проучването на начините за придобиване на поне две ядрени подводници.

По онова време адмирал Сим Сънг-сеоб, тогавашен началник на военноморските операции на Южна Корея, обясни, че една SNA ще бъде „най-ефективното средство за откриване и унищожаване на севернокорейските подводници, въоръжени със стратегически балистични ракети с морско базиране“, поради способността ѝ да патрулира потопена „за по-дълъг период от време“.

„Ние признаваме полезността и необходимостта от ядрена подводница, тъй като тя е полезно средство за възпиране, което позволява едновременна реакция както към Северна Корея, така и към съседните държави“, добави той.

Но, съгласно т.нар. споразумение „123“, подписано със Съединените щати, Южна Корея няма право да използва ядрено гориво от американски произход за военни цели, включително за военноморско задвижване, да обогатява уран над 20% и да преработва отработено ядрено гориво. Оттук идват и многократните опити на Сеул да измени този текст.

Пактът AUKUS, сключен през септември 2021 г., който трябва да позволи на Австралия да се сдобие с осем SNA в рамките на сътрудничество със САЩ и Обединеното кралство, даде надежда на Сеул за смекчаване на американската позиция по отношение на споразумението „123“. Тази надежда беше разочарована, тъй като администрацията на президента Байдън не пожела да обсъжда въпроса.

Докато Северна Корея вероятно строи ядрена подводница с балистични ракети (SNLE), южнокорейските власти току-що получиха удовлетворение. Действително, на 29 октомври, след финализиране на търговско споразумение със Сеул, президентът Тръмп заяви, че е дал своето съгласие на Южна Корея за изграждането на ядрена подводница.

„Дадох им разрешение да построят ядрена подводница, вместо старомодните и много по-малко пъргави дизелови подводници, които имат в момента“, обяви г-н Тръмп чрез мрежата Truth Social. „Южна Корея ще построи своята ядрена подводница във военноморските корабостроителници във Филаделфия, точно тук, в добрата стара Америка. Корабостроенето в нашата страна скоро ще се завърне с пълна сила“, уточни той в друго съобщение.

Остава да видим как ще бъде организиран този проект. През юли, по време на спора за митата, Южна Корея се съгласи да инвестира 150 милиарда долара в американската корабостроителна индустрия, точно когато Hanwha Ocean придоби Philadelphia Shipyard Inc. за 100 милиона долара. Въпреки това, дейността на тази корабостроителница е фокусирана основно върху пазара на граждански кораби. Казано по-ясно, ще трябва да бъдат създадени от нулата необходимите капацитети за изграждане на ядрени подводници, което очевидно няма да бъде лесна задача.

неделя, 2 ноември 2025 г.

Русия пусна на вода новата атомна подводница за ядрени торпеда „Посейдон“.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация спуснаха на вода новата атомна подводница „Хабаровск“, проектирана да носи ядрени торпеда „Посейдон“. Церемонията се проведе в корабостроителница „Севмаш“ в Северодвинск – пристанищен град, разположен в близост до границата с Финландия, съобщи Министерството на отбраната.

Руски държавни медии посочват, че може да носи до 12 торпеда „Посейдон“ – безпилотни подводни апарати, за които се твърди, че са способни да удрят цели „навсякъде по световните океани“.

Сред присъстващите на събитието беше министърът на отбраната Андрей Белоусов, според когото плавателният съд ще „укрепи защитата на руските морски граници и ще отстоява интересите ѝ в различни океански региони“. Той заяви, че предстои подводницата да бъде подложена на поредица морски изпитания, преди да влезе в експлоатация.

Хабаровск е проектирана за далечни стратегически операции и ще стане част от руския флот за ядрено възпиране. Системата „Посейдон“ беше разкрита за първи път от президента Владимир Путин през 2018 г. Руски официални лица я определят като автономен подводен дрон с ядрено задвижване, способен да пренася ядрена бойна глава на междуконтинентални разстояния.

Според данни от публично достъпни източници подводницата е част от проект 09851. Тя разполага с приблизителна водоизместимост от 10 000 тона, дължина 113–120 метра и ширина – 10 метра. Тя се задвижва от ядрен реактор, с който развива скорост до 30–32 възела, способна да се спусне на около 500 метра дълбочина. Екипажът на подводницата наброява около 100 души, а нейната автономност ѝ позволява до три месеца под вода без презареждане.

Основната ѝ задача е да служи като пускова платформа на до 6-12 торпеда „Посейдон“, известни в класификацията на НАТО като Status-6. Тези автономни подводни апарати с ядрено задвижване са замислени да прекосяват океани на голяма дълбочина и да нанасят удари срещу крайбрежни цели с потенциални ядрени заряди.

Експерти разкриха, че Хабаровск споделя общи конструктивни елементи с подводниците от клас „Борей“ (проект 955), но е оптимизирана за специални мисии, вместо за разполагане на балистични ракети.

По-рано Путин обяви първото цялостно изпитание на „Посейдон“ за „огромен успех“, твърдейки, че неговата скорост, дълбочина и мощност „надвишават значително“ тези на ракета „Сармат“. Руският президент уточни, че тестът е включвал пускове от подводница и активиране на бордовия ядрен реактор, въпреки че Москва не предостави независима техническа проверка на тези твърдения.

четвъртък, 23 октомври 2025 г.

Южнокорейският флот пусна на вода първата си подводница от клас Changbogo-III

🇰🇷 На официална церемония, проведена в сряда в корабостроителницата на Hanwha Ocean в Гьодже, Военноморските сили на Република Корея пуснаха на вода първата си подводница от клас Changbogo-III Batch-II, наречена Jang Yeong-sil (SS-087).

Тази подводница е първата от втората партида на разработените изцяло в Южна Корея дизел-електрически подводници и се очаква да засили подводния отбранителен потенциал на страната.

Според ВМС Jang Yeong-sil е проектирана и построена изцяло с местни технологии и ще служи като ключов стратегически актив за противодействие на широк спектър от заплахи за морската сигурност. Подводницата, с тегло 3600 тона и дължина 89 метра, представлява следващата стъпка в дългосрочната модернизация на южнокорейските способности за подводна война.

„Този пуск на вода бележи значителен напредък в стремежа ни към изграждане на интелигентна и елитна военноморска сила. Убеден съм, че Jang Yeong-sil, построена с наши собствени технологии, ще изпълни мисията си като основна сила в защитата на нашия морски суверенитет“, заяви адмирал Канг Донг-гил, началник на военноморските операции, който ръководи събитието.

Подводницата носи името на пионер в инженерството и изобретенията по време на династия Чосон, и е оборудвана с напреднали оръжия и електроника, проектирани за самостоятелни мисии на Корейския полуостров и извън него. Въпреки че подробни спецификации не са публично известни, се знае, че подводниците от Batch-II разполагат с подобрени сензорни системи, по-голяма издръжливост и усъвършенствани стелт характеристики в сравнение с по-ранните варианти от програмата „Чангбого-III“.

В изявление след пускането на вода ВМС потвърдиха, че Jang Yeong-sil ще премине през серия от тестове и оценки, преди да бъде предадена на флота до края на 2027 г. След края на изпитанията и сертифицирането на екипажа подводницата ще бъде официално въведена в оперативна служба.

Събитието бележи важен етап в пътната карта за развитие на подводници на Южна Корея, тъй като платформата Batch-II отразява подобрения както в инженерството, така и в гъвкавостта на мисиите. Проектът Changbogo-III, известен също като KSS-III, цели да достави ново поколение подводници с конвенционално задвижване, способни да изстрелват крилати ракети и да провеждат продължителни операции както в открити води, така и в крайбрежни зони.

Hanwha Ocean, известна преди като Daewoo Shipbuilding & Marine Engineering (DSME), е основният производител на подводниците KSS-III. Компанията остава ключова за амбицията на Южна Корея да премине от вносител на подводници към производител и износител на пълен цикъл.

ВМС на Южна Корея заявиха, че ще продължат да се фокусират върху интегрирането на научни разработки от високо ниво в своята структура. „Ще укрепим още повече морската си мощ чрез напреднали отбранителни технологии, за да защитим твърдо морския суверенитет на Корея“, гласи изявлението на ВМС.

Способността да се строят и управляват местни платформи като Changbogo-III Batch-II предоставя на Южна Корея предимство както в стратегическата автономия, така и в потенциала за бъдещ износ на отбранителна продукция. Страната вече води преговори с няколко държави, проявяващи интерес към нейните подводни технологии.

сряда, 24 септември 2025 г.

Gabler представи своята концепция за USV, изстрелвани от подводница.

🇩🇪 Gabler, водещ доставчик на технологии за подводници, представи днес концепции за своите дългоочаквани безпилотни плавателни съдове (USV), създадени за изстрелване от торпедни тръби (TTL). Представянето се състоя на откриващия ден на 27-ата работна среща на DWT Naval в Добин-Линстов, Германия, където Gabler дебютира също и с новата си корпоративна идентичност

Известен глобално с подводните си мачти, компоненти за съдове и продукти за тактически портали, Gabler обяви по-рано това лято своето решение да влезе на пазара на USV с платформи за разполагане под вода, конфигурирани за мисии по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), и за еднократни тактически мисии.

Днешното съобщение бележи следващия етап във програмата на компанията за разработка на USV, заедно със стратегическия си технологичен партньор FLANQ, за да достави авангардни автономни системи за военноморските сили на НАТО.

Двата варианта на USV ще се наричат Ranger for ISR и Raider for strike. И двата изцяло съвместими със стандартни торпедни тръби на подводници и имат обща дължина 4,5 м, дълбочина до 300 метра, сгъваема мачта и кил, електрическо задвижване и голям брой товарни отсеци.

Ranger е за многократно използване, като е оборудван със сензорен комплект, предоставящ реално времеви наблюдение и рекогносцировка, ключови за военноморските сили, действащи в оспорвани води. Ranger ще позволи на подводниците дискретно да разполагат и възстановяват USV, без да се излагат на риск, като по този начин осигуряват успех на мисията, запазвайки стелта и оперативно предимство.

Raider, проектиран за еднократни тактически мисии, може да носи предоставен от потребителя ефекторен товар в предния си товарен отсек, давайки възможност на военноморските сили да неутрализират цели с висока стойност, без да се излагат на директни заплахи.

Партньорството ускори сроковете за разработка, за да доведе дроновете до ниво на технологична готовност. Gabler и FLANQ работят тясно със суверенни партньори и европейски доставчици на отбранителни системи, за да осигурят съвместимост и безпроблемна интеграция в наличните военноморски системи.

„Докато представяме тези USV на DWT 2025 – под два месеца след предварителното съобщение – нашата цел е ясна: да доставим оперативни възможности с приоритет върху безпилотните, които са бързи, гъвкави и икономични за Европа и НАТО. Тези платформи оформят бъдещето на морските операции, предоставяйки несравнима гъвкавост в сложни и оспорвани среди. Ranger и Raider също отбелязват нова глава за Gabler – отразена в нашата вълнуваща и модерна маркова идентичност и ново мото: We Dive Deeper“, отбеляза директорът по продажби и продукти Ларс Вишневски.

неделя, 17 август 2025 г.

Китай тества нова безпилотна подводница, напомняща на руския „Посейдон“

🇨🇳 Китай изглежда готов да представи огромен безпилотен подводен апарат на предстоящия си военен парад, след като в социалните мрежи се появиха снимки на голям черен дрон с форма на торпедо, транспортиран върху платформа.

Системата, чието име и характеристики досега не са оповестени публично от властите в Пекин, вече предизвика спекулации за нейното предназначение и възможности.

Експерти отбелязват, че концепцията силно наподобява руската програма „Посейдон“ – торпедо с ядрено задвижване, ядрена бойна глава и голяма далекобойност, което беше показано за първи път през 2019 г., когато президентът Владимир Путин го представи като едно от новите „супер оръжия“ на Русия.

По данни на South China Morning Post Пекин също разработва сходен капацитет. Изданието цитира китайски източници, според които се водят изследвания върху ядрено задвижвани подводни системи. Описанието включва концепция за безпилотник с еднократен ядрен реактор, способен да поддържа скорост над 30 възела (около 55 км/ч) в продължение на 200 часа. След своето изчерпване реакторът би се отделил и потънал на морското дъно, а дронът би продължил да действа с батерийно захранване за изпълнение на конвенционален удар.

Снимките от подготовката за парада потвърждават физическото наличие на такъв апарат, но допълнителни детайли като неговото задвижване, обсег и предназначение засега са неизвестни. Не е известно дали системата е проектирана да носи конвенционален или ядрен боен заряд.

Сравненията с руския „Посейдон“ предизвикаха оживена дискусия в средите на военните анализатори. Руският апарат е замислен в ролята на стратегически възпиращ инструмент, способен да удари крайбрежни градове или авионосни ударни групи с ядрена бойна глава след като е преминал хиляди километри под вода. За разлика от това, китайските източници не дават яснота дали новият дрон има за цел да изпълнява същата мисия или представлява различен клас подводно оръжие.

Според SCMP, китайският ядрен учен Гуо Дзян от Института по атомна енергия е подчертал в научното издание Journal of Unmanned Underwater Systems, че има „съществени различия“ между китайския и руския проект, без обаче да навлиза в технически подробности.

петък, 1 август 2025 г.

Тръмп нареди разполагането на две ядрени подводници в отговор на руски коментари

🇺🇸🌊🇷🇺 Американският президент Доналд Тръмп съобщи, че е наредил разполагането на две ядрени подводници в отговор на „силно провокативните“ коментари от Дмитрий Медведев, бившия президент и понастоящем заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.

„Въз основа на силно провокативните изявления на бившия руски президент Дмитрий Медведев, разпоредих две ядрени подводници да бъдат позиционирани в подходящите региони, за всеки случай, ако тези глупави и подстрекателски изявления са нещо повече от просто думи“, обясни Тръмп в публикация на Truth Social.

„Думите са много важни и често могат да доведат до непредвидени последици, надявам се това да не е един от тези случаи“, допълни той.

Тръмп не уточни дали става въпрос за подводници с ядрено задвижване или такива, въоръжени с ядрени оръжия, и не даде повече подробности за техните местоположения, които обикновено са пазени в тайна от американските военни.

Съединените щати и Руската федерация притежават по-голямата част от ядреното оръжие в света. Американският флот поддържа подводници с ядрени оръжия на патрул в рамките на т.нар. ядрена триада – ядрени ракети, изстрелвани от сушата, морето и въздуха.

Тръмп не поясни какво точно в изявлението на Медведев го е накарало да прибегне към това крайно необичайно показно дрънкане на ядрени оръжия.

В понеделник Медведев разкритикува остро заплахите за нови санкции, отправени от Тръмп към Москва в отговор на продължаващите ѝ откази да се ангажира в преговори за мир.

Обвинявайки Тръмп, че „играе играта на ултиматуми“, Медведев написа в X, че президентът на САЩ „трябва да помни“, че Русия е значителна сила.

„Всеки нов ултиматум е заплаха и стъпка към война. Не между Русия и Украйна, а със собствената му страна“, завърши Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация и е сред най-гласовитите поддръжници на войната в Украйна и антагонистичните отношения със западния свят като цяло.

Той беше президент за един мандат между 2008 и 2012 г. и фактически действаше като заместник на Путин, който успя да заобиколи конституционните ограничения за мандати и на практика да остане лидер доживот.

вторник, 8 юли 2025 г.

Германия и Израел в напреднали преговори за безпилотна подводница BlueWhale.

🇩🇪🤝🇮🇱 Първоначалните преговори между Германия и Израел за евентуалното придобиване на безпилотната подводница BlueWhale на Israel Aerospace Industries (IAI) навлязоха в напреднал етап, съобщи defence-network.com.

Още откакто IAI представи за пръв път BlueWhale, германският флот изрази силен интерес към придобиването на системата. Притесненията относно нарастващите подводни заплахи подтикнаха Германия да тества усъвършенстваното автономно подводно превозно средство (AUV).

Миналата година Бундесверът потвърди, че е приключил интензивните двуседмични изпитания на BlueWhale в рамките на своята инициатива за оперативно експериментиране (OPEX). Тестовете са били извършени в сътрудничество с IAI и германската отбранителна компания Atlas Elektronik в една от най-предизвикателните среди за германския флот – Балтийско море.

Изпитанията са били проведени съгласно изискванията на германския флот и техническия център на Бундесвера за кораби и военноморски оръжия (WTD 71). Центърът за върхови постижения на НАТО за операции подкрепи експерименталната интеграция на BlueWhale в оперативната картина на флота.

„OPEX е инструментариумът на германския флот за стимулиране на иновациите и бързо тестване на нови подходи и технологии при реалистични условия“, заяви Бундесверът в предно съобщение. Програмата е в съответствие с германската стратегия „Флот 2035 и отвъд“ за противодействие на настоящите и бъдещи заплахи за сигурността с модерни технологии.

BlueWhale е голяма автономна подводна платформа с дължина 10,9 метра, диаметър 1,12 метра и тегло 5,5 тона. Безпилотната система е проектирана за тайни разузнавателни мисии в открито море, откриване на подводници и подводни цели, събиране на акустични данни и търсене на мини на морското дъно.

„Автономната подводница може да изпълнява повечето мисии на пилотирана подводница за период от няколко седмици, с минимални разходи и поддръжка, и без да излага екипаж на риск“, отбеляза Боаз Леви, президент на IAI.

В допълнение към събирането на разузнавателни данни, BlueWhale е способна и да открива други подводници, както и да картографира тайно мини на морското дъно, използвайки усъвършенствани сонарни системи.

„Способността на BlueWhale да работи автономно в продължение на седмици, да събира и предава данни в реално време и да открива цели в морето и на сушата е в съответствие с целите, поставени на германската отбранителна модернизация и нейната стратегия „Флот 2035+“, добави Леви.

IAI описа BlueWhale като ключов елемент в портфолиото си от морски решения, което включва защита на изключителната икономическа зона, системи за отбрана и нападение за надводни кораби и управление на автономни операции на плавателни съдове.

понеделник, 19 май 2025 г.

Нова ера в подводните операции: Кралският флот пусна първата си автономна подводница.

🇬🇧🌊 Британският кралски флот представи официално своята първа автономна подводница – 19-тонната Excalibur. Церемонията по пускане на вода се състоя на 15 май във военноморската база Девънпорт и бележи повратен момент за бъдещето на подводните мисии на Обединеното кралство.

Със своята дължина от 12 метра платформата е разработена в рамките на тригодишен проект Cetus, чиято цел е създаване на ново поколение автономни морски системи. Excalibur се класифицира като „свръхголямо безекипажно подводно средство“ (Extra-Large Uncrewed Underwater Vehicle - XLUUV) и ще играе ролята на тестова платформа за различни технологии за автономно придвижване, скрито разузнаване и модулни бойни товари.

Под ръководството на контраадмирал Джеймс Паркън, директор „Развитие“ в британския Кралски флот, церемонията събра над 200 гости, сред които представители от страните по инициативата AUKUS (Австралия, Обединеното кралство и САЩ), както и морски кадети от различни части на британските въоръжени сили.

След официалното представяне Excalibur ще премине през двугодишен период на морски изпитания, по време на който ще бъдат тествани усъвършенствани системи за автономна навигация, сензорни пакети и комуникационни модули. Кралският флот посочва, че основната му цел е интегрирането на автономни системи заедно с традиционните пилотирани платформи в бъдещи военноморски операции.

„Уроците, извлечени от тази иновативна програма, ще се надградят върху опита ни с други проекти, като програмата за борба с мини“, се казва в официалното изявление на флота. „Успешното ѝ реализиране доказва какво може да се постигне в тясно сътрудничество с индустриалните ни партньори.“

Excalibur ще бъде част от новосформираната Експериментална ескадрила на флота (Fleet Experimentation Squadron), което функционира към Офиса за разрушителни технологии и способности на Кралския флот. Там подводницата ще работи в тандем с експерименталния надводен кораб XV Patrick Blackett, използван за тестове на нови оръжейни системи, комуникации и автономни технологии.

Макар Excalibur да не е предвидена за непосредствено бойно използване, нейната роля като тестова платформа е от съществено значение. Системите за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), в комбинация с автономното ѝ управление и адаптивните сензори, ще помогнат за разработване на бъдещите доктрини на Кралския флот в подводната среда.

Представянето на Excalibur идва на фона на засилващата се конкуренция в подводните технологии между световните сили. Като част от усилията на партньорството AUKUS за технологично превъзходство в Индо-Тихоокеанския регион, този проект представлява стратегически напредък в способността на Обединеното кралство да реагира на нови заплахи в глобалния морски театър.

сряда, 7 май 2025 г.

Швеция поръчва още системи Torped 47 за отбрана на Балтика

Въведена на въоръжение в Кралския шведски флот през 2023 г., Torpedo 47 е система от ново поколение, разработена като замяна на Tp 45 и проектирана за тежките оперативни условия във водите на Балтийско море.
📸 Снимка: FMV

🇸🇪 Saab си осигури нов договор от Шведската администрация за отбранително оборудване (FMV) за доставката на своята система Saab Lightweight Torpedo (SLWT), известна като Torped 47 на шведските въоръжени сили.

Поръчката на стойност 1,3 милиарда шведски крони (135 милиона долара) включва торпеда и пускови тръби, като доставките са планирани да започнат през 2026 г.

Според Saab, Torped 47 е леко торпедо от следващо поколение, предназначено за разполагане от подводници, надводни кораби и, с бъдеща интеграция, от самолети с въртящ се двигател. То е проектирано специално за плитките и акустично сложни води на Балтийско море.

„Тази модерна система предоставя на шведските въоръжени сили повишени възможности, сред които торпеда, резервни части, системи за обучение и техническа поддръжка“, посочи Матс Виксел, ръководител на бизнес направлението Kockums на Saab. „Горди сме, че продължаваме да подкрепяме Швеция в усилията ѝ за модернизиране на подводни оръжейни системи, за да защити региона на Балтийско море.“

Това е втората поръчка от FMV за системата SLWT. Saab започна първоначалните доставки през 2022 г. като част от по-широките усилия на Стокхолм за укрепване на способностите за подводна война на фона на развиващите се морски заплахи в региона.

Дизайнът на торпедото е фокусиран върху високоефективно откриване и поражение в претрупана подводна среда. Усъвършенстваните навигационни и комуникационни системи са оптимизирани за уникалната топография и условия на морското дъно на Балтийско море, където проследяването на враждебни подводници е свързано със специфични технически предизвикателства.

Новите торпеда ще бъдат разположени както на съществуващи, така и на бъдещи военноморски платформи на Кралския шведски флот, подобрявайки както офанзивните, така и отбранителните способности в множество области.

вторник, 6 май 2025 г.

Южна Корея е представила на Канада дръзка оферта за 24 милиарда долара.

🇰🇷🤝🇨🇦 Южна Корея е представила на Канада дръзка оферта за доставката на модерни подводници KSS-III на стойност 20-24 милиарда долара, според информация, публикувана от обществения радио-телевизионен оператор CBC на 5 май 2025 г.

Офертата бележи значително развитие на фона на нарастващото политическо напрежение между САЩ и Канада, особено около потенциалното оттегляне на Отава от американската програма за изтребители от пето поколение F-35. Предложението е част от безпрецедентен дипломатически и индустриален натиск в опит да се откаже от традиционните доставчици на отбранителна техника от САЩ и Европа.

Подробен преглед на непоисканите предложения, представени в началото на март на федералното правителство, беше предоставен на CBC News. Компаниите се ползват с пълната правителствена подкрепа на Сеул, откъдето са готови да разширят сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната, подписано с бившия премиер Джъстин Трюдо преди две години.

CBC News получи безпрецедентен, ексклузивен достъп до висши корейски служители в сферата на отбраната и сигурността, както и до два отбранителни завода и корабостроителници, които са оставили настрана конкурентните различия, за да участват в наддаване по програмата за подмяна на подводници на Канада.

Hanwha Ocean и Hyundai Heavy Industries представиха съвместна презентация на стойност 20-24 милиарда долара за доставката на първите четири подводници до 2035 г., настоящият краен срок на Кралския канадски флот за получаване само на една нова лодка. Компанията е предложила и изграждането на съоръжения за поддръжка в страната, които биха наемали канадци.

Hanwha Aerospace, сестринска компания на корабостроителницата, е представила отделно две подробни предложения за превъоръжаване на армията с мобилни гаубици и ракетна артилерия, подобни на произведената в САЩ високомобилна артилерийска ракетна система M142 HIMARS. Компанията е предложила и по-голям пакет бронирани машини, за да запълни празнините, които армията има в областта на верижните бойни машини и отбранителните системи.

Тези предложения са на стойност над 1 милиард долара, в зависимост от избора, на който се спре канадското правителство, и са свързани с бързи срокове за доставка и вариант за изграждането на центрове за поддръжка и потенциално производство, според служители от южнокорейската отбрана.

Предложенията представляват безпрецедентен дипломатически и корпоративен натиск Канада да купува военно оборудване другаде, освен Съединените щати и Европа.

„Не мислим за това като за единична, еднократна сделка между две държави. Това не е сделка за нас“, каза заместник-министърът на отбраната Хюнки Чо пред CBC News в скорошно преведено интервю. „Ако успеем да я осъществим, ще се опитаме да насочим усилията си към укрепване на капацитета на канадската отбранителна промишленост, както и към по-нататъшно партньорство в сферата на отбраната.“

сряда, 12 март 2025 г.

Френска ядрена подводница изплува в Халифакс, Нова Скотия след заплахата на Тръмп за анексиране на Канада.

🇫🇷⚓ Атомната атакуваща подводница FS Tourville на военноморския флот на Франция изплува на повъхността край Халифакс, столицата на провинция Нова Скотия, малко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи поредната заплаха с анексиране на Канада.

Освен ако не се използват за политически сигнали, подводниците от този вид изплуват на повърхността не повече от четири-път пъти годишно за попълване на запаси, тъй като изплуването предоставя много информация на вражеските държави, а в общия случай подводниците са ефективно възпиращо средство само ако никой не знае къде точно се намират.

FS Tourville (S637) е френска атомна атакуваща подводница. След Suffren и Duguay-Trouin, това е третата от шестте подводници от клас Suffren в програмата Barracuda, второ поколение ядрена атакуваща подводница на френския флот. Подобно на няколко плавателни съда на френския флот преди нея, тя е кръстена на вицеадмирал и маршал на Франция Ан Иларион дьо Костентен дьо Турвил.

Строителството започна на 28 юни 2011 г. в Шербур. За първи път тя отплава през юли 2024 г. Няколко седмици по-късно, на 11 септември, червеният екипаж на новата подводница е сформиран на церемония във Форт Сен Луи, Тулон. Малко повече от две седмици след заминаването си тя се връща обратно в Шербур за техническа интервенция и прилагане на коригиращи мерки.

Подводницата беше предадена на флота и влезе официално в активна служба на 16 ноември 2024 г.

понеделник, 10 март 2025 г.

Северна Корея ще построи първата си ядрена подводница

🇰🇵 Северна Корея ще построи първата си ядрена подводница, за да подобри способностите си за ядрени оръжия, съобщи държавната информационна агенция KCNA в репортаж, излъчен в събота.

В него беше показана снимка, на която се вижда как лидерът на страната Ким Чен Ун инспектира нещо, което изглежда е част от подводницата.

Според държавните медии Ким Чен Ун, генералният секретар на Работническата партия на Корея и президент на Държавните въпроси на Корейската народно-демократична република, е направил обиколка на всички корабостроителници, „за да даде полеви насоки при тяхното корабостроене“.

Секретарят на Централния комитет на Корейската работническа партия (КРП) Джон Чун Рионг, командирът на военноморските сили на Корейската народна армия, адмирал Ким Мьонг Сик и главните ръководни служители на Централния комитет на партията придружаваха лидера в неговата обиколка.

По време на визитата си Ким заяви, че военноморската мощ и ядреното въоръжение са от решаващо значение за суверенитета на страната, която има излаз на море от източната и западната си страна.

„Той изрази голямо задоволство от високия дух и трудовия подвиг на работниците, които отбелязват знакови успехи в изпълнението на бойната задача за коренно подобряване на модерността на нашия флот в най-кратки срокове в съответствие с първостепенното изискване за сигурност на държавата и световната тенденция за развитие на военноморските сили“, посочват от KCNA.

Освен това Ким заяви, че няма да толерира вражески морски и подводни военни дейности, включително разполагане на стратегически активи, и че морската отбрана на страната няма да бъде ограничена до конкретна зона, а ще обхваща толкова, колкото е необходимо за поддържане на мира.

Северна Корея пусна на вода първата „тактическа ядрена атакуваща подводница“ и я причисли към флота, който патрулира във водите между Корейския полуостров и Япония през септември 2023 г.

Подводница № 841 „герой Ким Кун Ок“, кръстена на корейска историческа личност, ще бъде едно от основните „подводни нападателни средства на военноморските сили“ на Северна Корея, отбеляза лидерът Ким Чен Ун на церемонията по пускането на вода.

Анализатори споделиха, че плавателният съд изглежда е модифицирана подводница от съветската епоха от клас Ромео, придобита от Китай през 70-те години на миналия век, която е започнала да се произвежда в страната. Нейният дизайн с 10 люка на изстрелващите тръби показва, че най-вероятно е въоръжена с балистични и крилати ракети, казаха анализатори.

Но подобни оръжия няма да добавят съществена стойност към по-стабилните наземни ядрени сили на Пхенян, защото неговите подводници може да не оцелеят толкова дълго по време на война, заяви Ван Ван Дипен, бивш оръжеен експерт от правителството на САЩ, който работи с проекта 38 North във Вашингтон.

„Когато това нещо бъде разгърнато на място, то ще е доста уязвимо за съюзническата война срещу подводници“, обясни той. „Така че мисля, че от някаква твърдоглава военна гледна точка това няма много смисъл.“

На церемонията по пускането на вода Ким отбеляза, че въоръжаването на флота с ядрени оръжия е спешна задача и обеща повече подводни и надводни кораби, оборудвани с тактически ядрени оръжия за военноморските сили, съобщи KCNA.

„Церемонията по пускането на вода на подводницата възвести началото на нова глава за укрепване на военноморските сили на КНДР“, добавят от KCNA, използвайки инициалите на официалното название на страната.

Северна Корея планира да превърне други съществуващи подводници в плавателни съдове с ядрено оръжие и да ускори своите усилия за евентуалното изграждане на подводници с ядрена енергия, каза още Ким.

„Постигането на бързо развитие на военноморските ни сили...е приоритет, който не търпи отлагане предвид...скорошните агресивни ходове и военни действия на враговете“, отбеляза върховният лидер в реч, очевидно имайки предвид Съединените щати и Южна Корея.

Програмите на Пхенян за ядрени оръжия и балистични ракети са забранени от резолюции на Съвета за сигурност на ООН, а въвеждането в експлоатация на подводницата предизвика остри реакции от Южна Корея и Япония.

вторник, 25 февруари 2025 г.

Китай разработва подводница с хиперзвукови ракети в отговор на американските ракети Typhon във Филипините.

🛰️ Снимка: Planet Labs

🇨🇳 Изграждането на нова китайска ядрена подводница, оборудвана с хиперзвукови ракети, може да представлява стратегическо предизвикателство за разполагането на американската ракетна система Typhon във Филипините.

Според доклад на South China Morning Post, който се позовава на полуофициална китайска военна публикация, тази подводница, която в момента се разработва в корабостроителница в Ухан, е част от по-широката стратегия на Пекин за противодействие на разширяването на военното влияние на САЩ в региона.

Въпреки че Народната освободителна армия (PLA) не е потвърдила официално съществуването ѝ, списанието Naval & Merchant Ships, свързано с държавната корпорация China State Shipbuilding Corporation (CSSC), предостави някои подробности за дизайна и потенциална роля на плавателния съд. Изданието предполага, че проектът има за цел да засили възпиращите способности на Китай в рамките на „първата островна верига“ – стратегическа зона, която се простира от Филипините до Япония.

Това развитие следва разполагането на ракетни установки Typhon на САЩ на остров Лузон във Филипините по време на съвместното военно учение през април 2024 г. Тези системи са способни да изстрелват ракети с голям обсег, които могат да достигнат цели в Китай, Руската федерация и Северна Корея, променяйки баланса на силите в региона. Китай категорично се противопостави на тяхното разполагане, описвайки ги като нападателни и стратегически оръжия, представляващи заплаха за сигурността. Съединените щати обаче твърдят, че тези системи имат възпираща цел в защита на техните съюзници.

Строящата се китайска подводница е проектирана да носи усъвършенствани хиперзвукови ракети, които ѝ позволяват да нанася прецизни удари на големи разстояния, прониквайки в отбраната на противника. Изданието посочва, че тя вероятно ще има способността да разполага ядрени бойни глави, повишавайки възможностите на Китай за противопоставяне на военните активи на САЩ в Западния Пасифик. Ако бъде въведена в експлоатация, тя ще играе ключова роля в развиващата се военноморска доктрина на Китай, фокусирана върху стелт, възпиране и асиметрична война.

Подводницата беше разкрита за първи път в средата на миналата година на сателитни снимки от корабостроителницата в Ухан, провинция Хубей. Експерти предполагат, че може да принадлежи към клас Zhou (Type 041), който привлече вниманието след като претърпя инцидент през май или юни 2024 г., когато се твърди, че първият модул е ​​потънал по време на фазата на оборудване в корабостроителния завод Учан по поречието на река Яндзъ. Според оценки на американските военни Type 041 е оборудвана с хибридна система за задвижване, комбинираща конвенционална дизелово-електрическа мощност с малък ядрен реактор. Подобна конфигурация може да осигури повишена оперативна издръжливост и по-голяма стратегическа гъвкавост.

Една от забележителните технологични характеристики на подводницата е нейната система за вертикално изстрелване, позволяваща ѝ да изстреля както крилати ракети, така и противокорабни балистични ракети. За разлика от традиционните подводници, които разчитат на торпедни тръби за изстрелване на ракети, тази разполага с подобрена огнева мощ, позволява по-бързо разгръщане на ракети и осигурява по-голяма тактическа гъвкавост. Плавателният съд включва и X-образна опашка – дизайн, насочен към подобряване на маневреността и оперативната безопасност, особено в дълбоководна среда.

Друга ключова характеристика е въздухонезависимата система за задвижване (AIP), намаляваща необходимостта от изплуване за достъп до кислород. Тази технология ще позволи на плавателния съд да остане под потопен за дълги периоди, затруднявайки неговото откриване и проследяване. В Южнокитайско море, където Пекин разширява военното си присъствие, тази способност може да осигури значително стратегическо предимство. Подводната география на региона, която включва рифове, пясъчни брегове, дълбоки ровове и голям брой острови, предоставя както възможности, така и предизвикателства при провеждането на стелт операции.

Експертите предполагат, че новата подводница, способна да действа самостоятелно или в малки формирования, може да усложни противниковите операции, като ги принуди да се разпръснат в отговор на непредвидима подводна заплаха, което съответства на стратегията за асиметрично възпиране на Пекин, противодействаща на технологичното превъзходство в противниковите сили с помощта на иновативни средства и решения, а не посредством пряка конфронтация.

Съобщава се, че плавателният съд е оборудван с хиперзвукова ракета YJ-21, вече разположена на китайските ядрени атакуващи подводници Type 093 и крайцерите Type 055. С обсег от около 1500 до 2000 километра и скорост до Мах 10, тази ракета е значителна крачка напред в подобряването на ударните способности на китайския флот срещу морски и наземни цели.

Това предполага, че Пекин работи активно върху интегрирането на хиперзвукова технология в своите подводни сили, което може да промени баланса на силите в Западния Пасифик.