Как летище „Бен Гурион“ се превърна в предна база за американските въздушни танкери?

🇺🇸✈️🇮🇱 Видео, което се завъртя онлайн днес, заснето от прозореца на пътнически самолет, който се движи покрай перони M3 и M4 на летище „Бен Гурион“, не показва нито изтребители, нито военно-транспортни гиганти, разтоварващи муниции. То показва нещо много по-показателно за намеренията на съюзниците: дълга, подравнена редица от сиви самолети-цистерни на ВВС на САЩ – характерен силует на Boeing KC-135 Stratotanker и по-новия KC-46 Pegasus с ниско разположено стреловидно крило, четирите гондоли с двигатели и прибраната назад щанга за презареждане.

Машините са паркирани плътно една до друга там, където до началото на войната стояха граждански самолети на El Al, Arkia и Israir Airlines. Тяхното присъствие в подобни мащаби на гражданско летище, в сърцето на най-натоварения въздушен възел на Израел, превръща „Бен Гурион“ от гражданско летище в предна логистична ос на евентуална далекобойна въздушна кампания срещу Иран.

Описаното натрупване не е внезапно, а методично и подробно документирано чрез сателитни снимки. Според периодичния анализ, представен от Financial Times, броят на въздушните танкери, базирани на „Бен Гурион“ нараства стъпаловидно от навечерието на съвместните въздушни удари срещу Техеран в края на февруари. Точно преди началото ѝ там са регистрирани 36 машини. Към началото на април, когато влезе в сила първото временно примирие, числото се покачи до 47. В края на май месец сателитните снимки отчитат исторически връх от най-малко 52 презареждащи машини KC-135 Stratotanker и KC-46 Pegasus. Тази цифра контрастира с по-ранни съобщения на израелските авиационни власти за „поне 14 американски цистерни“ , което се дължи на продължаващата стъпаловидна ескалация на американското военно присъствие в седмиците след изпращането на първите официални оплаквания. Към тях се добавя втора група цистерни и транспортни самолети на ВВС на САЩ, разположена на авиобаза „Овда“ в южната част на страната. Тук не говорим за краткосрочно ротационно гостуване – изключително рядко събитие само по себе си, тъй като американски бойни активи традиционно не действат директно от израелски граждански летища – а постоянна предна структура на американската бойна авиация.

Военната логика зад тази масивна концентрация е напълно праволинейна. Самолетът-цистерна е лимитиращият фактор, „дългата греда“ на всяка въздушна кампания на стратегически разстояния. Бойният радиус на F-15, F-35 и дори на тежките бомбардировачи не им позволява да достигнат до обекти във вътрешността на Ислямската република и да се завърнат без презареждане в полет. Изнасянето на над 52 машини толкова близо до театъра на бойните действия скъсява драстично цикъла „танкер–цел–танкер“, умножава темпа на бойните излитания на ударната авиация и дава възможност за поддържане на непрекъснат въздушен мост над иранска територия. Кадрите покават материалната инфраструктура на оперативната готовност за незабавно възобновяване на въздушната кампания във всеки един момент – сила, поддържана в бойна готовност успоредно с примирието.

Войната между САЩ и Израел, от една страна, и Ислямска република Иран, от друга, избухна на 28 февруари с масирана ударна кампания, известна като „Операция Епична ярост“ за САЩ и „Операция Ревящ лъв“ за Израел. В рамките на първите 12 часа бяха нанесени над 900 прецизни удара по ирански ракетни комплекси, системи за ПВО, командна инфраструктура и държавното ръководство, което доведе до елиминирането на върховния лидер Али Хаменей и ключови фигури от Иранския съвет за отбрана , но и до сериозни цивилни жертви в Минаб и Ламерд. В отговор Иран предприе масирани удари с балистични ракети и дронове срещу Израел и американски бази в Близкия изток, включително в Бахрейн, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар и Йордания. Прекратяване на огъня за срок от две седмици беше договорено на 7–8 април с посредничество от Пакистан, след което на 21 април беше удължено безсрочно от президента Доналд Тръмп, макар и придружено от военноморска блокада на иранските пристанища.

Поддържането на 52 скъпи и уязвими стратегически самолети на цивилно летище в условия на продължаващо примирие не е инерция, а съзнателен дипломатически лост за принуда. Танкерите служат като пряка заплаха, която да притисне Техеран при преговорите за унищожаването на иранския резерв от 440 кг обогатен уран и отваряне на Ормузкия проток. Преговорната обвързаност на тези активи беше потвърдена от репортаж, излъчен по израелския „Канал 12“: при подписване на окончателно споразумение с Техеран, Вашингтон се е ангажирал да изтегли не просто част, а целия си презареждащ флот от „Бен Гурион“ в рамките на 72 часа. Тези самолети обаче няма да се върнат в САЩ, а ще бъдат прехвърлени в бази в Европа, откъдето ще останат в пълна готовност за незабавно връщане в Израел, ако бойните действия бъдат подновени.

Икономическата и логистична цена на тази стратегическа демонстрация обаче се поема изцяло от израелската гражданска авиация, което вече доведе до институционален сблъсък. На 11 май началникът на Управлението на гражданското въздухоплаване на Израел (CAA) Шмуел Закай изпрати остро писмо до транспортния министър Мири Регев и генералния директор на министерството Моше Бен Закен. В него той алармира, че „Бен Гурион“ функционира като „военна база с ограничена гражданска дейност“ и обвини отбранителното ведомство, че не разбира мащаба на щетите, нанесени на авиационния сектор.

Финансовите измерения на тази криза са критични: генералният директор на Летищните власти на Израел (IAA) Шарон Кедми съобщи, че присъствието на американските самолети е коствало на държавния оператор преки загуби от 700 милиона шекела (около 248 милиона долара) само през последните два месеца. Капацитетът на летището е свит с близо две трети (70% от дейността е блокирана или ограничена) , а годишният пътникопоток е ревизиран надолу от очакваните 18 милиона на 15 милиона пътници, засягайки пряко над 3 милиона граждани.

Конкуренцията за стоянки на пероните е безпрецедентна: Israir Airlines, която по разписание трябва да държи 17 самолета на летището, е ограничена до едва 4 нощни паркоместа. Изпълнителният директор на компанията Ури Сиркис разкри пред Кнесета, че за да спаси полетите си, авиокомпанията е принудена да паркира самолетите си в Рим и да изпълнява обратни полети рано сутрин, което създава колосални оперативни разходи. El Al и Arkia също са блокирани да оперират с пълния си капацитет , а чуждестранните авиолинии масово отлагат полетите си заради липсата на слотове и високите застраховки.

Напрежението ескалира политически на 26 май, когато министърът Мири Регев изпрати спешно писмо до премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац с настояване за незабавна евакуация на американските машини , след като Министерство на транспорта постави 14-дневен ултиматум на началника на Генералния щаб за преместване на цистерните във военната база „Рамон“ или други армейски бази. Въпреки това, според разузнавателни данни, плановете на Пентагона предвиждат американските танкери да останат в Израел поне до края на 2027 г.

За логистичния сблъсък обаче прозира много по-дълбок и опасен стратегически залог. Разполагането на над 52 военни самолета на броени минути полет от въздушното пространство на Сирия и Ливан, в обсега на крилатите и балистични ракети на Иран, е хладнокръвно пресметнат, но много висок риск. Професорът по международно право от Университета в Рединг Марко Миланович алармира, че съгласно Женевските конвенции Израел има задължението да избягва разполагането на легитимни военни цели в гъсто населени градски райони.

Превръщането на „Бен Гурион“ в смесена военна база лишава страната от аргументи и предоставя на Техеран безспорен правен претекст за нанасяне на директни удари по най-важния граждански въздушен терминал на Израел в случай на подновяване на военните действия, застрашавайки пряко хиляди цивилни. В крайна сметка, натрупването на американски цистерни на търговските писти не е просто остатъчен логистичен отпечатък от преминала вълна на сблъсъци, а реален лост в примирието, което САЩ очевидно третира не като траен мир, а като тактическа пауза.

Израел получава първия си танкер KC-46 „Гидеон“ след успешен първи полет

🇮🇱🤝🇺🇸 Първият израелски танкер Boeing KC-46A Pegasus, получил еврейското име „Гидеон“ в чест на библейския съдия и военачалник, извърши първия си полет в САЩ, а доставката му се очаква след около месец, съобщи Министерството на отбраната на Израел.

Кадрите от първия полет на машината, все още без нанесени национални отличителни знаци, бяха публикувани само ден след като премиерът Бенямин Нетаняху намекна за план за разработка на „революционни израелски самолети“ и съобщи за одобрение на две нови изтребителни ескадрили – от F-15IA и F-35I Adir.

Танкерът е първият от 6 поръчани единици в рамките на мащабна програма за изграждане на военен потенциал. През 2020 г. Държавният департамент на САЩ одобри потенциална продажба на осем KC-46 на Израел за общо 2,4 млрд долара. През 2022 г. Пентагонът възложи на Boeing договор за 930 млн долара за първите 4 самолета, с предвидена доставка преди края на 2026 г. След интензивната употреба на старите танкери Boeing 707 Reem в множество операции, Израел добави към поръчката още два KC-46.

Министерството на отбраната посочи, че танкерите ще бъдат оборудвани с израелски системи, адаптирани към оперативните изисквания на ВВС. Потенциалните допълнения ще включват възел за командване и комуникация – функция, изпълнявана и от настоящите Boeing 707, които включват сателитна система за криптирана връзка на далечни разстояния с изтребители F-15 и F-16 и отдалечени командни центрове, което има ключово значение за дългосрочни ударни операции.

ВВС на Израел разполагат с не повече от 7 броя танкери 707. 12-дневната война срещу Иран през юни 2025 г. вече постави под въпрос капацитета за въздушно зареждане с гориво, а правителството на САЩ се принуди да отрича твърдения, че е дало допълнителна поддръжка от танкери. По-рано тази година KC-135 от ВВС на САЩ пристигнаха в значителен брой на летище „Бен Гурион“ за съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран.

Получавайки „Гидеон“ израелската авиация започва дългоочаквана модернизация на капацитета за зареждане с гориво във въздуха, която в крайна сметка ще позволи извеждането от експлоатация на остарелите 707.

231 американски танкера са разположени в авиобази в Европа и Близкия изток.

🇺🇸✈️ Към момента общо 231 въздушни танкера KC-46A Pegasus и KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ са разположени в бази извън континенталната част на САЩ, и конкретно в Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Това показват данни, анализирани от Military Air Tracking Alliance, актуални към 22 април – датата, на която първоначалното двуседмично примирие с Иран трябваше да изтече. В крайна сметка то беше удължено от президента Доналд Тръмп, но разгръщане в подобни мащаби сочи, че Пентагонът поддържа и разширява бойната готовност в логистичната рамка, изградена в предходните седмици.

Снощи Тръмп обяви, че удължава едностранно примирието „докато иранското ръководство не представи единно предложение“ за край на войната със САЩ и Израел – решение, мотивирано според думите му от „сериозно фрактуриран“ политически режим в Техеран.

Преброяването разпределя:

🔴  106 танкера в „червената“ зона – бази, пряко свързани с ударни операции срещу Иран: Ал-Дафра (OMAM) в ОАЕ, Принц Султан (OEPS) в Саудитска Арабия, Диего Гарсия (FJDG) в Индийския океан и Бен Гурион (LLBG) и Рамон (LLER) в Израел.

🟠 Още 53 машини са в „оранжевата“ зона от предно разгърнати точки – Истре-Льо Тюбе (LFMI) във Франция, NAS Rota (LERT) в Испания, NAS Sigonella (LICZ) в Сицилия, Суда Бей (LGSA) на Крит, летище Отопени (LROP) край Букурещ и София (LBSF).

🟢 Допълнителни 63 танкера се намират в „зелената“ зона с обичайни постоянни бази – RAF Mildenhall (EGUN) в Обединеното кралство, Рамщайн (ETAR) и Щутгарт (EDDS) в Германия, Авор (LFOA) във Франция и Лажеш (LPLA) в Испания.

Само осем машини са регистрирани като завърнали се обратно в САЩ през последните две седмици. Авторът на картата изрично подчертава, че точното разпределение по отделни бази е задържано, в случай че бойните действия бъдат подновени.

Картината следва същинско натрупване, започнало през февруари, когато над 120 самолета, включително над 40 танкера KC-46 и KC-135, прелетяха Атлантика за броени дни. В пика на въздушния мост оценките говореха за 86 танкера в зоната на отговорност на CENTCOM и общо около 127 машини от двата типа, мобилизирани с разпределение до британски и европейски бази.

Сравнено с тези цифри, текущият брой от 231 машини напред разгърнати е осезаемо по-висок и отразява, че след началото на бойните действия през зимата логистичната рамка не само че не е разглобена, а значително е разширена.

Войната, която дава политическата рамка на разгръщанията, е на своя 52-ри ден от началото на съвместните удари на САЩ и Израел. Примирието, обявено в началото на април, тече паралелно с индиректни преговори, които забуксуваха: първият кръг в Исламабад на 11 април приключи без пробив, а Техеран заяви, че засега не изпраща делегация за нов кръг. Два въпроса остават нерешени – статутът на Ормузкия пролив, който Иран на практика затвори в началото на войната и чието пълно отваряне Тръмп постави като условие за примирието, и въведената от Вашингтон на 13 април морска блокада, която според иранската агенция IRNA „нарушава духа“ на постигнатите разбирателства и остава основната пречка пред напредъка в преговорите. Според CNN и NPR и двете страни са регистрирали нарушения на примирието, без досега те да ескалират до пълно подновяване на ударите.

Въздушните танкери са критичен логистичен елемент на тази архитектура: без тях ударните платформи като изтребителите F-15E и F-35 и тежките бомбардировачи B-2 и B-52 не могат да поддържат полети с голяма продължителност. През февруари западни експерти тълкуваха натрупването на KC-135 в Катар и движението на танкери към Крит и Рота като сигнал за предстоящи мисии на B-2 – предвестник на предстоящата тогава война.

Понастоящем фактът, че над 220 машини остават извън страната и едва осем са се прибрали през последните две седмици, означава, че Пентагонът гледа на настоящата тишина не като на деескалация, а единствено като на оперативна пауза – позиция, която позволява подновяването на ударните операции в рамките на часове, вместо на дни и седмици.

Присъствието на танкери на летище София и Букурещ попада в познат модел – двете летища многократно са използвани като транзитни точки по южния коридор на НАТО към Близкия изток. Присъствието им в оранжев цвят оперативно активна категория обаче означава, че според оценката на OSINT-общността те не участват в рутинна транзитна ротация, а се намират в рамките на логистичния периметър, който поддържа евентуалната възобновена кампания срещу Иран.

Индикаторът, който ще си струва да се следи в близките дни, е динамиката на „синята“ категория. Ако броят танкери, завърнали се в САЩ, започне осезаемо да нараства, това ще е първият очевиден сигнал, че Белият дом третира удълженото примирие като устойчив режим на тишина. Обратно, несъществуващ или низходящ трафик обратно към американска територия ще потвърди, че оперативната готовност се запазва като лост в преговорите и преди всичко – като гаранция, че въздушната кампания може да бъде подновена във всеки един момент.

За първи път от 2005 г. американско ядрено оръжие е разположено в Обединеното кралство.

🇺🇸✈️🇬🇧 За първи път от 2005 г. насам американски ядрени оръжия са разположени в Обединеното кралство, след като няколко термоядрени гравитационни бомби B61-12 бяха прехвърлени тази седмица от Центъра за ядрени оръжия на ВВС на САЩ (AFNWC) във военновъздушна база Киртланд в Ню Мексико до новопостроеното съоръжение за съхранение на ядрени оръжия в Лейкънхийт в графство Съфолк, Англия.

Доставката беше осъществена от военно-транспортен самолет C-17 Globemaster III на Boeing с позивна Reach 4574, подкрепен от самолети за презареждане с гориво във въздуха KC-46 Pegasus.

Още откакто Федерацията на американските учени (FAS) съобщи през 2022 г., че Лейкънхийт е попада в списък на планирани за модернизация ядрени обекти, се очакваше американските бомби B61 да пристигнат там. Базата е съхранявала американски ядрени оръжия и преди, като разполага с нужните хранилища на системата за съхранение и сигурност на оръжия (WS3), за да ги побере, но хранилищата са били изпразнени до 2008 г.

На 17 юли 2025 г. авиационни ентусиасти проследиха полет на C-17A Globemaster III 08-8200 през Атлантическия океан. С позивна Reach 4574 (не е потвърдено, но се смята, че 4-цифрени позивни на C-17 се отнасят за мисии с висок приоритет) самолетът направи необичаен ход – презареждане във въздуха край източното крайбрежие на САЩ, преди да продължи своя полет през Атлантика.

Този начин на действие обикновено се допуска само в приоритетни мисии, като редовни движения, дори тези, пътуващи в чужбина по време на скорошните удари срещу Иран, често правят спирки, ако се нуждаят от гориво.

Reach 4574 излетя от военновъздушна база Къртланд близо до Албакърки в щата Ню Мексико, която е дом на Центъра за ядрени оръжия на военновъздушните сили (AFNWC), за който ВВС на САЩ казват, че синхронизира всички аспекти на управлението на ядрени материали от името на командира на AFMC в пряка подкрепа на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC).

Самият C-17 идва от съвместна база Люис-Маккорд във Вашингтон. Това е забележително, тъй като тя е домакин на 62-ро въздушно транспортно крило, единственото звено във ВВС на САЩ, одобрено за рутинни мисии на „Основните сили за ядрен въздушен превоз“ (PNAF).

Самолетът кацна в Лейкънхийт малко преди 12 часа на 17 юли. Въпреки че Обединеното кралство е редовна спирка за военно-транспортни самолети, пътуващи по-нататък в чужбина, рутинните места за зареждане с гориво или почивка биха били базата на Кралските ВВС в Милдънхол или летище Престуик. Вместо транспортен център, авиобаза Лейкънхийт е посветена на операциите на F-15E Strike Eagle и F-35A Lightning II под 48-о изтребително крило (48FW).

В Лейкънхийт, NOTAM известие, активно за 17 и 18 юли, налага пълно ограничение на всички прелитания над зоната за въздушен трафик (ATZ) на Лейкънхийт под 600 метра. ATZ обхваща кръг около базата с радиус 2,5 морски мили. Допълнителен NOTAM, валиден до 26 юли, ограничава базата единствено до предварително одобрени движения, без да разрешава транзитен трафик. Други известия, свързани с временното затваряне или ограничения за използването на определени пътеки за рулиране и зони за паркиране, също могат да бъдат свързани.

Операцията на този полет, включително позивната и използването на танкери, съвпада с полети, наблюдавани по-рано и подозирани за мисии на PNAF, които бяха забелязани да пътуват до бази в Европа, където вече е известно, че са разположени B61.

Допълнителни сведения за връщането на ядрени оръжия в Лейкънхийт, включително известия за договори, се появи в началото на 2025 г. Според Ханс Кристенсен от FAS, част от терминологията впоследствие е променена, за да се премахнат препратки, свързани с ядрени оръжия.

Подобни репортажи доведоха до това, че темата беше подхваната от масовите медии на острова, включително от BBC, което предизвика протести на активисти срещу ядреното оръжие.

Последната итерация на B61 за обща употреба е вариант B61-12, който добавя пакет за насочване и модернизирани функции за безопасност и сигурност към съществуващия дизайн. Както F-35, така и F-15E на 48FW са способни да доставят тези оръжия.

Освен това Обединеното кралство сега закупува ограничен брой F-35A в подкрепа на обучението на F-35B, както и за да допринесе за ядрените сили на НАТО. Дали стелт изтребителите ще бъдат разпределени за доставка на B61, разположени в Лейкънхийт, или B61 ще бъдат разположени на друго място в Обединеното кралство (вероятно RAF Мархам), предстои да разберем.

Интересното е, че времето на полета също се очаква да привлече по-малко интерес от нормалното от силния контингент от самолетни наблюдатели на Лейкънхийт, тъй като много от тях ще бъдат ангажирани на международното авиошоу Royal International Air Tattoo в RAF Феърфорд.

F-22, преминаващи през базата, също наскоро се върнаха в САЩ след бързото си разполагане в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ (CENTCOM).

Невъзможно е да бъдем сигурни дали тези събития са изиграли роля в планирането на мисията, но няма да е за първи път ВВС на САЩ да коригират практики въз основа на предвиденото поведение на авиационните ентусиасти.

Коментарите относно предно разполагане на ядрени оръжия са изключително редки, а това, което знаем за тях до голяма степен идва от разследвания на публично достъпни данни или се възползва от неправилни оперативни практики от страна на американските военни. Така че вероятно никога няма да получим пълно потвърждение, че въпросният полет е доставил B61 до британската база.

Турция избира нови самолети-цистерни: Airbus A330 MRTT или Boeing KC-46A Pegasus

Танкер за зареждане с гориво във въздуха Airbus A330 MRTT и два изтребителя Eurofighter Typhoon на испанските въздушно-космически сили.📸 Снимка: Airbus

🇹🇷 Турция е стеснила избора си за нов самолет-цистерна за военновъздушните сили до два модела – европейския Airbus A330 MRTT и американския Boeing KC-46A Pegasus, съобщава Breaking Defense. Новината е била потвърдена от неназован турски служител по време на визита в ремонтните бази на отбранителния концерн ASFAT.

По време на обиколката журналисти са посетили ключови съоръжения, сред които 2-ра дирекция за поддръжка на въздушни платформи в Кайсери, където се извършват модернизации и основни ремонти на танкери и транспортни самолети.

Новият танкер трябва да замени остарелите KC-135R Stratotanker, които Турция експлоатира от края на 90-те години. Окончателният избор ще отчете дипломатически, технически и търговски фактори. Според източника на Breaking Defense, преговорите и с двете страни продължават, но няма яснота за броя самолети, бюджета или евентуални модификации по турските изисквания.

Отбранителният експерт Барин Каяоглу коментира, че подмяната на танкерите е „належаща и навременна“ и прогнозира, че геополитическите съображения ще окажат силно влияние върху решението. „Закупуването на KC-46A би подобрило отношенията между Анкара и Вашингтон, докато изборът на A330 MRTT би засилил връзките на Турция с Европа“, отбелязва той.

Каяоглу допълва, че Турция има нужда и от по-големи транспортни самолети с по-дълъг обхват, допълвайки съществуващите ѝ 10 единици A400M. Засега не е ясно дали Анкара би предпочела да купи танкери и транспортни самолети от една и съща страна с цел увеличаване на геополитическа тежест или би разделила поръчките.

Решението ще бъде повлияно и от развитието на отбранителната политика на НАТО по източния фланг, особено ролята на Обединеното кралство, Германия и Франция, както и от динамиката на американската външна политика. Нарастващите разходи за отбрана в Европа, индустриалното обновяване и оперативната съвместимост с европейските страни биха направили A330 MRTT по-привлекателен, докато сближаването със САЩ би наклонило везните към KC-46A.

Комбинирана поръчка на A400M и A330 MRTT би била изгодна за Airbus и може да е повлияна от текущите преговори с Лондон и Берлин за придобиване на изтребителя Eurofighter Typhoon. Изборът на KC-46A Pegasus би могъл да се разглежда и като възможен жест към възстановяване на двустранните отбранителни връзки с Вашингтон, и дори да допринесе за бъдещи разговори относно евентуално връщане на Турция в програмата F-35.

Разкритието за избора между KC-46A и A330 MRTT идва в момент, когато последният турски A400M предстои да бъде доставен след модернизация в същия завод в Кайсери. Според Мустафа Илбас, изпълнителен директор на ASFAT, сертифицираната от Airbus база би могла да обслужва и чуждестранни военни самолети, което би било логистично предимство при избор на европейски танкер.

Турция първоначално нае два броя KC-135R от САЩ през 1994 г., а впоследствие закупи седем машини, експлоатирани от 101-ва ескадрила на авиобаза Инджирлик.

През януари 2023 г. Defence Turkey съобщи, че компанията Field Aerospace е завършила процеса по модернизация Block 45 на турските KC-135R една година предсрочно по линия на програмата за чуждестранни военни продажби (FMS). Преди това тя е внедрила Block 45 и в самолети на ВВС на САЩ.

Модернизацията включва подмяна на остарелия автопилот, навигационната система и аналоговите уреди с нов двоен автопилот, навигационна система и LCD дисплеи. Обновяването облекчава съществено пилотирането и техническата поддръжка – неизправностите се откриват по-бързо, а дългосрочната експлоатация се улеснява.

По данни от ВВС на САЩ, след модернизацията надеждността на автопилота се е увеличила от средно 500 летателни часа между повреди до 49 000 часа при новата система. Замяната на трудно поддържаните аналогови уреди се очаква да спести хиляди часове поддръжка годишно.

ВВС на САЩ изпрати KC-46A Pegasus за дебютно оперативно разгръщане.

Самолети за зареждане с гориво във въздуха KC-46 Pegasus във въздушната база на Националната гвардия на САЩ в Пийс, щата Ню Хемпшир, 8 септември 2021 г.
📸 Снимка: U.S. Air Force

🇺🇸 На 8 септември 2024 г. във въздушната база на Националната гвардия на САЩ в Пийс, Ню Хемпшир беше проведена церемония в чест на повече от 180 летци, които се готвят за разполагане за мисия в подкрепа на Централното командване на САЩ (CENTCOM).

Това разгръщане бележи важен момент за военновъздушните сили на САЩ, тъй като е първото оперативно разгръщане на новия военнотранспортен самолет KC-46A Pegasus. Мисията се ръководи от 157-о крило за зареждане с гориво във въздуха на Националната гвардия на Ню Хемпшир, с подкрепа от действащата 64-та ескадрила за зареждане с гориво във въздуха.

KC-46A Pegasus е самолет за зареждане от следващо поколение, разработен от американската корпорация Boeing, за да замени остарелия флот от KC-135 Stratotanker във военновъздушните сили на страната. Разработката му започва през 2011 г, а първият му тестов полет е извършен през декември 2014 г. Влиза в експлоатация през януари 2019 г., когато извършва първата си доставка до военновъздушната база Макконъл, щата Канзас. Общо са поръчани 179 самолета, като 87 от тях вече са влезли в експлоатация.

Оперативно съвместим е с широка гама самолети с фиксирани крила от военновъздушните сили, военноморския флот и корпуса на морската пехота. Оборудван със стрела за зареждане и hose-and-drogue система, той е способен да извършва многоточкови операции за зареждане с гориво. Със своя капацитет на полезен товар от близо 30 тона и капацитет на гориво от 96 тона, може да бъде използван за превоз на пътници и товари или спешна въздушна евакуация. Подобрените му системи за комуникационна осведоменост му позволяват да работи в оспорвани среди, което го превръща в ключов актив при провеждане на военни операции в бъдеще.

По време на мисията си в чужбина екипажите, техниците и поддържащите елементи ще използват самолета за зареждане с гориво от следващо поколение в подкрепа на операциите на Централното командване на САЩ, чиито цели включват възпиране на иранската заплаха срещу Израел, както и противодействие на подкрепяните от Техеран въоръжени групировки в Близкия изток.

През последното десетилетие 157-мо авиационно крило на Националната гвардия на Ню Хемпшир направи преход от KC-135 към KC-46, превръщайки се в първото подразделение, което достигна първоначална оперативна способност и може да изпълнява продължителни мисии, като например полет до Гуам и обратно, чието времетраене надхвърля 36 часа. Това разгръщане бележи пореден крайъгълен камък, демонстриращ способността на звеното да поддържа бойно командване със самолет за презареждане от следващо поколение.

Военнослужещи подчертаха значението на мисията съгласно модела AFFORGEN на ВВС на САЩ, който позволява на единиците да разположат сплотени и устойчиви сили, готови да се изправят срещу всяка една заплаха във всеки един момент. Този модел гарантира способността на всяка една войскова част да се обучава, разгръща и възстановява като ефективна бойна единица напълно автономно, без това да изисква допълнителни ресурси от други клонове на въоръжените сили.

Церемонията отбеляза началото на интензивната подготвителна фаза за летците. Някои от тях като старши пилот Аби Страуп и капитан Андрю Дъган споделиха своите очаквания за предстоящото разполагане, което за много от тях ще бъде първа оперативна мисия. И двамата изразиха готовността си да се изправят срещу предизвикателството и да приложат на практика всичко, което са научили до този момент.

Подполковник Джеймс Лукс, пилот на KC-46 и командир на мисията, похвали усилията на екипа си през последните пет години в подготовката за този момент и описа предстоящото разгръщане като доказателство за безценния опит и експертиза, натрупани с новата платформа.

Тази мисия ще остане един от паметните моменти в летателните кариери на тези пилоти, белязан от първото оперативно разгръщане на KC-46A, допринасящо за защитата на американските интереси в стратегически чувствителни региони като Aзиатско-тихоокеанския.