Мерц провежда спешни консултации относно мира в Украйна.

🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц внезапно освободи част от днешния си график, за да проведе спешни консултации за войната в Украйна, съобщава BILD на 21 ноември.

Канцеларията потвърди пред изданието, че Мерц е помолил началника на кабинета си Торстен Фрай да го замести на предварително планирано събитие, за да се фокусира върху „вътрешни дискусии и планирани телефонни разговори относно ситуацията в Украйна“.

BILD съобщи, че Мерц се готви да говори с президентите Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, а малко по-късно се очакват и многостранни разговори. Вестникът посочва, че в обедните часове е насрочен разговор в т.нар. формат E3 – Зеленски, Мерц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър.

Германски служители казаха пред BILD, че всяко официално съобщение за разговорите ще бъде публикувано само „в координация със събеседниците“.

Изненадващата дипломатическа активност идва на фона на реакцията на Европа към 28-точковата рамка за мир на Тръмп – план, предизвикал тревога в Киев и европейските столици. Според него Украйна трябва да се откаже от оспорваните територии, включително някои, които Русия никога не е достигала, рязко да намали армията си и да се откаже от западните оръжия.

Европейски служители предупредиха, че планът ще възнагради Москва и ще окаже огромен натиск върху Украйна да направи необратими отстъпки.

Анализаторът по сигурността Нико Ланге каза пред BILD, че предложението изобщо не може да бъде наречено мирен план. По-скоро прилича на „опит да бутнат Украйна настрани“. Той подчерта, че САЩ многократно са опипвали почвата за сделки за нормализиране на отношенията с Руската федерация за сметка на Украйна. Истинско мирно споразумение е възможно само ако позицията на Украйна и ролята на Европа бъдат напълно взети под внимание.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас сподели същото мнение. Тя заяви пред журналисти в Брюксел, че всяка смислена рамка „разбира се, трябва да включва украинците и европейците“.

Полският външен министър Радослав Сикорски каза пред BILD и други журналисти, че се надява „ограниченията да не бъдат налагани върху възможността на жертвата да се защитава, а върху агресора“.

По-рано Кая Калас повтори, че Европейският съюз има ясна и проста пътна карта за мир в Украйна – тя се крепи на два стълба: отслабване на Русия и подкрепа за Украйна.

Турция купува 20 изтребителя Eurofighter Typhoon за 8 милиарда паунда

Британският премиер Киър Стармър минава покрай почетния караул с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Президентския дворец в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

🇬🇧🤝🇹🇷 Турция сключи сделка с Обединеното кралство за закупуване на 20 нови изтребителя Eurofighter Typhoon на стойност 8 милиарда паунда, укрепвайки връзките между съюзници от НАТО и подсилвайки своята противовъздушна отбрана. Турция обяви също, че преговаря за още 24 самолета от държави от Персийския залив.

На първото си посещение в Турция от встъпването си в длъжност миналата година, британският премиер Киър Стармър подписа споразумението с президента Реджеп Тайип Ердоган, описвайки го като „исторически момент“. Ердоган заяви, че сделката може да бъде последвана от съвместни проекти в сферата на отбранителната индустрия.

Сделката, която някои експерти описаха като скъпа, идва в момент, когато Турция се стреми да използва напреднали изтребители, за да навакса своето изоставане от регионални конкуренти като Израел, който през последната година нанася мащабни удари в Близкия изток.

Междувременно Европа разчита все повече на Турция, втората по големина военна сила в НАТО и водещ износител на дронове, за укрепване на източния си фланг и потенциално за подкрепа на бъдещи мироопазващи мисии след края на войната в Украйна.

Турското министерство на отбраната съобщи още, че планира да закупи по 12 изтребителя Typhoon от Оман и Катар. Миналата седмица Ройтерс разкри, че Анкара е все по-близо до сделка за бързото придобиване на 12 броя Typhoon от Оман и Катар, за да покрие спешните си нужди, докато новите самолети от Великобритания ще пристигнат през следващите години.

Стармър уточни, че първите от 20-те изтребителя ще бъдат доставени на Анкара през 2030 г. Той разкри, че преговорите за сделката са започнали през 2023 г. и включват опция за закупуване на допълнителни самолети.

Британският премиер Киър Стармър говори с британски военнослужещи до изтребител Eurofighter Typhoon на военновъздушна база Тусас в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

Бурак Йълдъръм, експерт по сигурност и отбрана със седалище в Истанбул, определи цената от 8 милиарда паунда като „безпрецедентна“ и „скандално висока“, дори в случай че сделката включва опции, боеприпаси, резервни части и обучение.

„Продават самолети на цената на фрегати. Тази сделка е чиста измама. Не може да купиш боен самолет за 400 милиона паунда – продават един самолет на цената на четири“, възмущава се Йълдъръм, цитиран от Ройтерс.

Двете страни не уточниха подробности какво точно освен самолетите е включено в сделката. През юли те сключиха предварително споразумение за закупуване на до 40 самолета Typhoon, одобрено от членовете на консорциума Eurofighter, включително Германия, Италия и Испания, представлявани от Airbus, BAE Systems и Leonardo.

Миналата седмица Ердоган посети Катар и Оман, за да обсъди и този план, наред с други.

Турция, която в последните години поддържа най-топлите си отношения със Запада, се стреми да закупи Eurofighter, а потенциално и американските стелт изтребители F-35, за да подсили стареещия флот, съставен предимно от F-16. Страната иска да запълни празнината, докато собствените ѝ самолети KAAN не са готови през следващите години. Миналата година тя сключи сделка с Вашингто за 40 изтребителя F-16 на стойност 7 милиарда долара, която обаче се сблъска със забавяния.

Военновъздушните сили на Израел, най-мощната военна сила в региона с десетки американски изтребители F-15, F-16 и F-35, нанесоха удари срещу Иран, Сирия, Ливан и Катар, което видимо разтревожи Анкара през последната година и я накара да модернизира отбраната си, споделиха официални лица.

Терористично нападение срещу синагога в Манчестър: двама убити, четирима ранени

🇬🇧 Двама души загинаха, а четирима са тежко ранени, след като терорист връхлетя с автомобил върху хора пред синагога в Манчестър, препълнена за големия еврейски празник Йом Кипур, а след това започна да ги напада с нож.

Органите на реда застреляха нападателя пред Heaton Park Hebrew Congregation в квартал Кръмпсъл, според изявление на полицията в Голям Манчестър (GMP). Проверка на място продължи с часове заради опасения, че мъжът носи експлозиви.

Главният инспектор Стивън Уотсън потвърди, че двама евреи са убити при атаката. По думите му нападателят носел „жилетка, която изглеждала като пояс с експлозиви“, н по-късно са установили, че устройството е неизползваемо.

По време на нападението голям брой вярващи се намирали в синагогата. Полицията и охраната не позволили на терориста да влезе вътре, след което сградата била евакуирана. Видео в социалните мрежи показва как полицията стреля по мъж в двора на синагогата, докато член на общността е проснат в локва кръв. На други кадри се чува как полицай отправя предупреждение към всички присъстващи да се отдалечат, защото нападателят „има бомба“.

Очевидци разказват, че терористът е опитал да активира устройството, но в момента на изправяне е бил прострелян. В социалните мрежи беше разпространена и снимка, на която терористът носи бели предмети около кръста си.

Най-висшият офицер по борба с тероризма в страната Лорънс Тейлър заяви, че атаката се счита за терористичен инцидент. Той съобщи, че двама души са арестувани, а полицията има информация за самоличността на нападателя, но засега не може да я потвърди.

Нападението стана по време на богослужение за Йом Кипур – деня на прошката и най-свещения ден в еврейския календар.

Съседка на синагогата на име Чава Левин разказа пред британски медии, че чула силен трясък и в началото си е помислила, че са фойерверки, но по-късно нейният съпруг я уведомил, че става дума за нападение. Тя сподели още, че колата се е движила неустойчиво, преди да се вреже във входа на синагогата.

„В момента, в който излезе от автомобила, започна да напада с нож всеки, който беше наблизо. Опита се да влезе в сградата и нападна охранителя. Някой успя да блокира вратата. Всички са в шок“, каза Левин.

Според други свидетели именно равинът на синагогата Даниел Уокър е барикадирал входа.

Според GMP първият сигнал е подаден малко след 9:30 часа местно време със съобщение за кола, врязала се в пешеходци и намушкан мъж. Минутa по-късно полицаи открили огън по нападателя.

Жителка от района, Анджела Кроушоу, заяви пред Ройтерс, че е видяла трима полицаи да насочват оръжия към нападателя на паркинга и да му викат: „Стой на земята и не мърдай или ще стреляме. После стреляха, той падна, но опита да стане отново. Тогава пак стреляха. Настъпи паника... само шум и хаос.“

След атаката полицаите изведоха група възрастни евреи от синагогата – някои плачещи, други вцепенени. Част от тях носели бели роби, други костюми и кипи.

„Ако не беше смелата намеса на охраната, на присъстващите и на полицията, нападателят щеше да влезе вътре“, заяви Уотсън.

По-късно властите потвърдиха, че още двама души са арестувани във връзка с атаката. Часове след инцидента специализирани екипи взривиха автомобила на нападателя като предпазна мярка.

Офицерът за борба с тероризма Тейлър посочи, че еврейските общности в Обединеното кралство са разтревожени, а полицията „действа бързо и в национален мащаб“ и съобщи, че веднага след атаката е бил задействан националният протокол „Plato“ за терористични нападения.

Премиерът Киър Стармър заяви, че е ужасен от случилото се и че във всички синагоги на Острова ще бъдат изпратени допълнителни сили. Той прекъсна своето участие в срещата на европейските лидери в Копенхаген, за да води заседание на правителствения кризисен щаб. „Фактът, че атаката е извършена на Йом Кипур – най-свещения ден за еврейската общност – я прави още по-ужасна“, написа той в X.

Крал Чарлз III и кралица Камила също изразиха „дълбок шок и тъга“ от нападението „на толкова значим ден за еврейската общност“.

Израелското посолство в Лондон описа атаката като „отвратителна и дълбоко тревожна“ и настоя сигурността на еврейските общности в Обединеното кралство да бъде гарантирана.

Според данни на Community Security Trust случаите на антисемитизъм в Обединеното кралство са скочили рязко след терористичното нападение на Хамас на 7 октомври 2023 г. и войната в ивицата Газа. В първата половина на тази година са отчетени над 1500 инцидента – вторият най-висок брой за полугодие досега.

Британските синагоги и еврейски институции поддържат високо ниво на охрана, осъществен с комбинация от доброволци на общността, специални защитни мерки и полицейско присъствие.

Обединеното кралство заплаши да признае палестинска държава през септември

🇬🇧⚔️🇮🇱 Обединеното кралство ще признае палестинската държава през септември, освен ако правителството на Израел не предприеме съществени стъпки, които да сложат край на „ужасяващата ситуация“ в ивицата Газа и не изпълни други условия, заяви британският премиер Киър Стармър пред кабинета си.

Подобен ход представлява сериозно дипломатическо затруднение за Израел, идващо дни след като Франция обяви, че ще признае палестинска държава на Общото събрание на ООН през септември.

Стармър заяви, че Израел може да предотврати тази мярка, като постигне прекратяване на огъня в Газа, като ясно заяви, че няма да анексира Западния бряг и се ангажира с мирен процес, който да доведе до решение с две държави.

Френският президент Еманюел Макрон, който не предложи на Израел начин да избегне неговото решение, настоява Стармър да последва примера му, както и нарастващ брой депутати от неговата Лейбъристка партия, като виждат в това начин за оказване на натиск върху Израел във връзка с тежката хуманитарна ситуация в палестинския анклав.

Ако признае палестинска държава, Обединеното кралство ще се превърне в най-близкият съюзник на Израел, предприел този ход, което може да сочи, че други западни страни също ще предприемат това действие.

Стармър потвърди, че „няма еквивалентност между Израел и Хамас и че британските искания“ към терористичната групировка остават – освобождаване на всички заложници, сключване на примирие, разоръжаване и липса на участие в бъдещо управление на Газа, според правителственото изявление.

По-рано Стармър свика кабинета в средата на лятната му ваканция, за да обсъдят ново предложение за мирен план, разработвано от други европейски лидери, и как да се достави повече хуманитарна помощ в Газа.

Обединеното кралство планира да разшири подводния си флот като послание към Москва

Атомната подводница на Кралския флот HMS Astute е спусната на вода в корабостроителния комплекс на BAE Systems в Бароу-ин-Фърнес, северозападна Англия, през юни 2007 г.

🇬🇧⚔️🇷🇺 Обединеното кралство възнамерява да изпрати „послание към Москва“ чрез планове за разширяване на флота си от ударни подводници и инвестиции в ядреното възпиране, като част от нова стратегия за сигурност, насочена срещу заплахата от Русия.

Правителството на министър-председателя Кийр Стармър ще обяви в понеделник намеренията си да инвестира 15 милиарда паунда в програмата за ядрени бойни глави и да построи 12 нови подводници в рамките на инициативата AUKUS, която Великобритания осъществява заедно със Съединените щати и Австралия, съобщи в неделя Министерството на отбраната. Целта е повишаване на бойната готовност на страната.

Разширеният подводен флот ще замени сегашните подводници от клас Astute, но това ще се случи едва в края на 2030-те години.

Министърът на отбраната Джон Хийли заяви пред BBC, че стратегическият преглед на отбраната, който ще бъде представен утре и ще очертае заплахите пред Обединеното кралство и препоръките за справяне с тях, ще изпрати „ясно послание към Москва“ с укрепване на военните способности и индустриалната база на страната.

„Знаем, че заплахите се увеличават и трябва да действаме решително, за да се противопоставим на руската агресия“, заяви Хийли в официално изявление. „С нови подводници от най-ново поколение, патрулиращи в международни води, и с британска програма за ядрени бойни глави, правим страната ни сигурна у дома и силна в чужбина.“

Освен това Лондон ще изгради шест нови фабрики за боеприпаси с цел постигане на непрекъснато производство, ще закупи до 7000 ракети с далечен обсег и ще инвестира в киберсигурност и запаси от поддържащо оборудване. Пред Хийли заяви, че строежът на новите фабрики ще започне „много скоро“.

„Това е начинът, по който Великобритания застава зад собствените си въоръжени сили и укрепва индустриалната си база – част от нашата готовност да воюваме, ако се наложи“, подчерта той пред BBC.

Въпреки това, целта за достигане на 3% от БВП за отбранителни разходи след следващите избори остава пожелателна, а Хийли не очаква напредък по увеличаването на числеността на британската армия преди следващия парламентарен мандат. Опозиционни партии настояват правителството да постигне тази цел преди 2034 г.

Прегледът в понеделник идва след години на недостатъчно средства за отбранителна индустрия на Обединеното кралство, довели до свиване на армията до нейния най-малък размер от Наполеоновата епоха насам.

Краят на т.нар. „мирен дивидент“ ще увеличи натиска върху вече ограничените публични финанси, като министърът на финансите Рейчъл Рийвс ще представи бюджетите на отделните министерства в рамките на многогодишния преглед на разходите на 11 юни. По-високите военни разходи идват в момент на сериозни конкуриращи се нужди – от здравеопазване до затворническа система.

„Всички обещания от Стратегическия преглед на Лейбъристката партия ще бъдат посрещнати с недоверие, освен ако не покажат откъде ще дойдат реалните средства за тяхното изпълнение“, заяви Джеймс Картлидж, говорител по отбраната на Консервативната партия.

Според The Sunday Times, правителството на Лейбъристите обмисля закупуването на американски бойни самолети, способни да носят тактически ядрени оръжия. Освен това прегледът ще препоръча изграждането на нови ракетни щитове, както и възстановяване на гражданските отряди за местна отбрана.

Промяната в позицията на Обединеното кралство съвпада с призивите на американския президент Доналд Тръмп към страните членки на НАТО да увеличат военните си бюджети. Няколко седмици след встъпването в длъжност на Тръмп през януари, Стармър обяви ангажимент за повишаване на военните разходи на Великобритания от 2.3% на 2.5% от БВП до 2027 г.

Междувременно, Москва осъществи една от най-мащабните си комбинирани въздушни атаки срещу Киев през уикенда, докато украинските специални сили осъществиха историческа операция, с която поразиха една трета от руската стратегическа авиация, само ден преди следващия етап от ключовите преговори в Истанбул, насочени към постигане на примирие в пълномащабния въоръжен конфликт, продължаващ четвърта година.

Европейските лидери с призив за безусловно 30-дневно примирие, а Кремъл – за директни разговори в Истанбул.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Владимир Путин отхвърли ултиматума, поставен от европейските лидери за спиране на огъня с Украйна, но предложи директни преговори с Киев тази седмица. В неделя, броени часове след като Киев и водещите му европейски съюзници призоваха за безусловно 30-дневно примирие, руският президент отправи предложение за среща в Истанбул в четвъртък. „Не изключваме възможността да постигнем ново споразумение за прекратяване на огъня по време на тези преговори“, заяви той.

▪️ Малко по-рано лидерите на Обединеното кралство, Франция, Германия и Полша направиха обща визита в Киев, която е първата в този формат, и заедно с президента Зеленски отправиха официален ултиматум към Кремъл. Преди това петимата проведоха общ телефонен разговор с Доналд Тръмп. „Кръвопролитието трябва да спре. Русия трябва да прекрати незаконната си инвазия“, посочиха те в изявление.

▪️ Зеленски подчерта, че примирието трябва да обхване въздушни, морски и сухопътни операции, а при отказ от страна на Москва ще бъдат наложени нови санкции, включително срещу енергийния и банковия сектор.

▪️ Кремъл посочи, че изявленията на европейските страни са „противоречиви и конфронтационни“, а Дмитрий Песков заяви пред агенция „Интерфакс“, че подобни послания не са насочени към възстановяване на отношенията.

▪️ В интервю за ABC News говорителят на Кремъл допълни, че Русия би настояла за прекратяване на западните доставки на оръжие за Украйна като задължително условие за примирие. „В противен случай Украйна ще получи предимство и ще продължи мобилизацията си.“

▪️ Британският премиер Кийр Стармър заяви, че е налице „абсолютно единство“ в подкрепата към Украйна. „Само една страна стои между мира, и това е Русия“, категоричен бе той Стармър, според когото Путин може да покаже, че иска мир, като разшири примирието по повод Деня на победата в пълно, безусловно 30-дневно спиране на огъня.

▪️ Стармър разкри, че експерти от Обединеното кралство и страните от Европейския съюз работят по мерки за дългосрочна стабилизация на украинската икономика, включително чрез възобновяване на полетите към страната.

▪️ Руското министерство на отбраната съобщи, че украински войски са направили четири опита за пробив в Курска и Белгородска област през последното денонощие. Киев обвини руските войски за това, че продължават атаките по фронтовата линия и описа тридневното примирие на Москва като „фарс“.

▪️ В събота сутринта властите в Сумска област на Украйна съобщиха за трима загинали и четирима ранени при поредния руски обстрел. Друг цивилен е бил убит при атака на дрон камикадзе в Херсон, според областния губернатор Олександър Прокудин. Според репортаж на Associated Press, който се базира на данни от украински източници, от 11 март насам най-малко 117 цивилни са загинали и над 1000 са били ранени при въздушни атаки на руските сили.

Обединеното кралство се въоръжава с ново поколение дронове за електронна война

📸 Снимка: Royal Air Force

🇬🇧 Кралските военновъздушни сили (RAF) въведоха на въоръжение нов безпилотен летателен апарат за електронна война с името StormShroud, предназначен да подпомага пилотирани мисии чрез заглушаване на вражески радари и защита на изтребители като Typhoon и F-35.

Обявен официално на 2 май, StormShroud е високотехнологична въздушна платформа, работеща в тясна координация с пилотирани изтребители. Основната ѝ функция е да осъществява електронно заглушаване посредством системата BriteStorm, способна да смущава вражески радари от големи разстояния.

Дронът е разработен от Tekever, британско-португалска компания в сферата на отбранителните технологии. Фирмата обяви планове за инвестиция от 400 милиона паунда в Обединеното кралство през следващите пет години, с очакване да отвори до 1000 висококвалифицирани работни места.

Британското правителство потвърди, че в разработката на StormShroud са инвестирани 19 милиона паунда, осигурявайки работа на приблизително 200 инженери в обекти в Западен Уелс, Съмърсет и други региони. Това е първият представител на новото поколение автономни съвместни платформи (Autonomous Collaborative Platforms), работещу в екип с пилотирани и безпилотни бойни системи.

По-ранни дронове на Tekever, включително AR3 и AR5, вече са натрупали над 10 000 летателни часа в реални операции, включително в подкрепа на отбраната на Украйна.

Британският премиер Кийр Стармър посети производствен обект на Leonardo UK в югоизточната част на страната, където се запозна с производствения процес и разговаря с инженери и обучаващи се кадри. Той подчерта, че StormShroud е част от по-широка стратегия за укрепване на националната сигурност, развитие на отбранителната индустрия и реакция на глобалните заплахи. Освен това той потвърди ангажимента на правителството да увеличи военния бюджет до 2.5% от БВП до 2027 г.

Министерството на отбраната посочи, че бързото внедряване на платформата отразява поуките, взети в последните конфликти и представлява стратегическо надграждане на възможностите на RAF. Дронът е проектиран да подпомага потискането на вражеското ПВО, елиминирайки нуждата от излагане на риск на пилотите. Това осигурява по-голяма оперативна свобода и повишена бойна ефективност при удари срещу добре защитени цели.

The Times: Европа трудно ще събере 25 000 военни за миротворческа мисия в Украйна

🇪🇺🪖🇺🇦 Европейските страни ще се изправят пред сериозни трудности при сформирането на миротворчески сили от 25 000 военнослужещи за изпращане в Украйна, тъй като армиите им са недоокомплектовани и недофинансирани. Това съобщава британското издание The Times, позовавайки се на източници от сферата на отбраната.

Според публикацията, началникът-щабът на британската армия адмирал Тони Радакин е предложил на колегите си идеята за формиране на многонационална сила, наброяваща 64 000 военнослужещи, която да бъде разположена в Украйна. На проведени по-късно срещи на европейските министри на отбраната обаче е било заявено, че „няма никакъв шанс“ за реализирането на подобен план, тъй като дори сформирането на 25-хиляден контингент би изисквало мащабни и координирани усилия.

The Times отбелязва, че същите опасения са били изразени по време на среща на т.нар. „коалиция на желаещите“, проведена на 10 април, а по-късно дискусиите са били продължени в по-тесен формат в Брюксел. Министрите на отбраната са посочили пред британския си колега Джон Хийли, че при необходимостта от ротация за период от две години, такъв контингент би изисквал общо около 256 000 военнослужещи.

Великобритания е готова да изпрати до 10 000 войници, а Франция изрази готовността си да осигури между 5 000 и 10 000 души личен състав. Естония и Финландия обаче се имат опасения, че подобно разгръщане може да отслаби собствената им гранична отбрана. Полша, Испания и Италия са дали да се разбере, че няма да изпратят свои войски. Според друг източник, Финландия и Германия също са против изпращането на сухопътни сили, макар че Берлин не е изключил напълно подобен ход.

Освен това европейските държави се тревожат какви биха били последиците при евентуална руска атака срещу чуждестранни войски в Украйна. Най-реалистичните сценарии предвиждат британски и френски военни инструктори да бъдат разположени в западната част на страната, далеч от фронта.

Дискусиите за евентуално разполагане на западни войски в Украйна започна още през 2024 г. като от януари 2025 г. насам темата придоби конкретни измерения след разговорите, проведени между британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон.

Москва се противопоставя остро на всяка форма на западно военно присъствие в Украйна. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви многократно, че този сценарий е „неприемлив“. След срещата с делегация от Съединените щати, проведена в Саудитска Арабия на 18 февруари, той отново подчерта, че Москва няма да се съгласи на присъствието на сили на НАТО в Украйна, дори и в рамките на евентуално мирно споразумение.

Британските войски в Украйна ще се фокусират върху обучението на личен състав от ВСУ.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британските войски в Украйна ще бъдат разположени далеч от фронтовата линия и ще се концентрират върху провеждането на обучение на личен състав от украинските въоръжени сили, съобщи The Telegraph.

Това се случва на фона на продължаващите дискусии в „коалицията на желаещите“, създадена от партньорите на Украйна през март като алтернатива на незабавното членство в НАТО, насочена към укрепване на украинската сигурност и осигуряване на траен мир в лицето на руската агресия.

От своя страна Москва се обяви категорично против предложенията за европейски мироопазващи сили в Украйна и определи такова разполагане като пряка агресия на НАТО и заплаха за нейните интереси.

По-рано британският премиер Кийр Стармър предложи „коалицията на желаещите“ да включва британски „войски на терен и самолети във въздуха“, предполагайки по-директна възпираща роля.

Той сподели, че очаква мироопазващият контингент да включва „над 10 000 военнослужещи“, със сили предимно от Обединеното кралство и Франция. Министърът на отбраната Джон Хийли изясни ролята на британските сили в Украйна, заявявайки:

„Очакваме тези цели да са фокусирани върху изграждането на модерни и боеспособни въоръжени сили на Украйна, а не над провеждане на бойни операции“, обясни той, цитиран от The ​​Telegraph.

Хийли също така отхвърли призивите за освобождаване на британските войници, разположени в Украйна, от Европейската конвенция за правата на човека (ECHR), въпреки опасенията относно потенциални „законодателни действия“ от страна на Москва. Те включват случаи, когато Русия може да провокира инциденти и след това да подаде искове за подкопаване на британските сили.

„Очакваме най-високите стандарти на нашия военнослужещ и с право ги държим отговорни, ако не отговарят на тези очаквания“, пише Хийли. „Когато Обединеното кралство предприема военни действия, то спазва изцяло британското и международното право.“

В писмото му се посочва, че Обединеното кралство и Франция водят коалицията, „за да подкрепят САЩ в установяването на справедлив и траен мир“ и че той предоставя актуални данни на Белия дом заедно с министър-председателя и министъра на външните работи.

„Ясно заявихме, че подкрепата на САЩ е от решаващо значение, но също така сме пределно ясни, че Европа трябва да поеме отговорност за своята сигурност“, заключи министърът.

По време на срещата на НАТО в Брюксел на 10 април, в която взеха участие близо 30 държави, британският министър на отбраната обяви, че на този етап едва шест държави са се ангажирали да разположат войски в Украйна.

Въпреки че администрацията на Тръмп отказва да изпрати войски, тя даде косвени сигнали, че е отворена към предоставяне на разузнавателна и логистична помощ за мирооопазващите сили.

Британският премиер Кийр Стармър приветства финландския президент Александър Стуб след пристигането му за срещата на върха за Украйна в Lancaster House, Лондон по-рано този месец.
📸 Снимка: EPA

🇬🇧🤝🇺🇦 Планът на британския премиер Кийр Стармър за „коалиция на желаещите“, която ще предостави мироопазващи сили в Украйна, ще включва разполагане на миночистачи и 10 000 войници.

Това стана ясно след проведената в събота виртуална среща на министър-председателя със световни лидери, след която обяви, че предложенията преминават в „оперативна фаза“.

Военни ръководители от няколко западни страни предстои да се срещнат в Лондон в четвъртък за разработването на допълнителен план за налагане на потенциално мирно споразумение в Украйна.

По време на разговорите в събота лидерите на 27 държави, включващи Обединеното кралство, Франция, Австралия и Канада, обсъдиха плановете заедно с представители на ЕС и НАТО.

Според Sunday Times премиерът е спечелил подкрепата на „значително повече“ от трите страни, които първоначално предложиха да изпратят хора на терен.

Но по-голямата част от мироопазващите сили на място в Украйна все още е вероятно да идват от Обединеното кралство и Франция, като военен източник смята, че техният размер ще бъде „доста над 10 000 души“.

Вестникът също така съобщи, че два минни кораба, които бяха прехвърлени от Кралския флот към флота на Украйна миналата година, участват в учения и са готови за разполагане в Черно море при евентуално прекратяване на огъня.

Но финландският президент Александър Стуб, който се присъедини към разговорите с британския премиер в събота, се усъмни в шансовете някога да бъде постигнато мирно споразумение с руския президент Владимир Путин.

„Мисля, че шансовете са ужасни. Не мисля, че Путин не иска прекратяване на огъня. Путин не иска мир“, подчерта той в ефира на ВВС в отговор на въпрос от Лора Куенсберг за желанието на руския президент да започне мирни преговори

„Първоначалната му цел беше основно да унищожи независимия суверенитет и териториалната цялост на Украйна. По същество Украйна да спре да съществува. Той не е променил целите си и това е, което всички около масата трябва да разберем“, допълни той.

Стуб призова западните съюзници да „увеличат максимално натиска“ върху Москва със засилване на санкциите, използване на замразени руски активи и „милитаризиране на Украйна до зъби“.

„Готови сме да предприемем конкретни мерки като цяло, но от наша гледна точка е твърде рано да говорим за войски на място“, отбеляза той и допълни: „Тъй като нямаме спиране на огъня, нямаме мирен процес. Също така трябва да запомните, че Финландия има 1340 километра граница с Русия.“

„Така че ние се грижим за северните флангове, но има толкова много различни начини, по които можем да помогнем. Наистина се радвам, че виждаме силно лидерство, идващо от Обединеното кралство“, каза още финландският премиер.

Кремъл изглежда отхвърли идеята за разполагане на каквито и да е миротворчески сили на НАТО в Украйна и продължава да се съпротивлява на предложеното безусловно 30-дневно прекратяване на огъня.

Стармър многократно е настоявал САЩ да осигури „предпазна мярка“ на ръководените от Европа мироопазващи сили чрез издаване на гаранции за сигурност.

Питър Рикетс, бивш съветник по националната сигурност на Великобритания описа изпращането на европейски сили в Украйна без подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп като „значителен риск“.

„За да бъде надеждна, възпиращата сила трябва да има желание да се бие, така че всъщност казваме ли, че тази сила може един ден да се бие с руснаците в Украйна?“, заяви той.

„Мисля, че въпросът е реален. И начинът да го избегнем, разбира се, е да имаме желязна гаранция от САЩ, че ако силите изпаднат в беда, американците ще дойдат и ще подкрепят. Това е значението на защитния механизъм“, посочи Рикетс и допълни: „Просто не мисля, че Тръмп ще поеме подобен ангажимент, така че макар да се възхищавам на работата по това и може би има начини, по които европейските сили могат да помогнат в Украйна. Мисля, че сформирана бойна сила е значителен риск без ясни гаранции от страна на САЩ.“

Италианският премиер Джорджия Мелони беше сред тези, които се присъединиха към разговора в събота, въпреки съобщенията, че обмисля да не присъства на срещата поради скептицизъм относно предложенията за мироопазващи сили.

САЩ не бяха представени, но Стармър заяви пред репортери, че правителството остава в контакт с администрацията на Тръмп. Той разкри също, че настоящият съветник по националната сигурност Джонатан Пауъл се е върнал от разговори във Вашингтон в събота сутринта.

В същия ден беше проведен разговор между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския министър на външните работи Сергей Лавров. Държавният департамент посочи в изявление, че те са обсъдили следващите стъпки след последните срещи на двете страни в Саудитска Арабия и са се съгласили да работят за възстановяване на комуникацията.

Украйна получи 970 милиона долара, обезпечени от руски активи.

🇺🇦💰🇬🇧 Украйна получи 970 милиона долара като първа вноска от приноса на Обединеното кралство към заема на Г-7, обезпечен със замразени руски активи, съобщи украинският министър-председател Денис Шмихал на 7 март 2025 г.

Обединеното кралство обеща да отпусне общо 2,9 милиарда долара на три равни вноски като част от схемата за извънредно ускоряване на приходите на Г-7 на обща стойност 50 милиарда долара.

„Средствата ще отидат за укрепване на отбранителните способности на Украйна“, гласи публикация на Шмихал в X. „Благодарен съм на Кийр Стармър, правителството на Обединеното кралство и нашите партньори от Г-7 за механизма, чрез който руските пари да работят за Украйна.“

В началото на пълномащабната война през пролетта на 2022 г. държавите от „Групата на седемте“ блокираха близо 300 милиарда долара руски суверенни активи. Заемът от 50 милиарда долара, поет главно от САЩ и ЕС, ще бъде насочен към нуждите на отбраната и възстановяването на страната и изплатен от приходите от замразените активи.

„Очакваме всички суверенни активи на Руската федерация да бъдат конфискувани и прехвърлени в полза на страната ни в бъдеще“, отбеляза още Шмихал.

Обединеното кралство отпуска 2 милиарда долара на Украйна за закупуването на 5000 ЗРК за ПВО.

📸 Снимка: Justin Tallis/AFP via Getty Images

🇺🇦🤝🇬🇧 Британският министър-председател Кийр Стармър обяви на 2 март, че Обединеното кралство е постигнало споразумение с Киев да предостави 2 милиарда долара на Украйна за закупуване на 5000 ракети за противовъздушна отбрана.

Въпреки че условията на споразумението не бяха налични веднага, Стармър посочи, че сделката ще бъде извършена чрез експортно финансиране, като ракетите ще се произвеждат в Белфаст, Северна Ирландия.

„Това ще бъде жизненоважно за защитата на критичната инфраструктура сега и за укрепването на Украйна в осигуряването на мира, когато той дойде“, каза Стармър.

Сделката, обявена от него по време на пресконференция след приключването на срещата на върха на европейските лидери в Лондон, следва отделен ангажимент, обявен ден по-рано, за предоставяне на заем от 2,8 милиарда долара, обезпечен със замразени руски активи.

Украйна отдавна призовава съюзниците да осигурят допълнително финансиране за нуждите на противовъздушната ѝ отбрана, докато Русия продължава да атакува украинските градове с ракетни и безпилотни атаки.

На 2 март Стармър беше домакин на украинския президент Володимир Зеленски и други лидери в Лондон, за да обсъдят как да засилят подкрепата за Украйна и да осигурят справедлив и траен мир. Срещата на върха е още по-важна сега след спора между украинския лидер и президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом.

На пресконференцията Стармър обяви, че редица европейски държави, включително Обединеното кралство и Франция, разработват „коалиция на желаещите“, която ще включва „самолети във въздуха и ботуши на земята“ в опит да договорят успешно прекратяване на огъня в Украйна.

Стармър отбеляза, че е разговарял с Тръмп на 1 март, за да представи плановете на предложената коалиция, и добави, че предложената коалиция ще успее въз основа на това, че Европа работи „със САЩ и че ще има подкрепата на САЩ“.

През януари Зеленски и Стармър подписаха споразумение за 100-годишно сътрудничество по време на срещата си в Киев на 16 януари. Широкообхватното споразумение включва партньорство във военния, енергийния, научния, културния, икономическия и други сектори.

Тръмп избегна молбата на британския премиер за гаранции за сигурността на Украйна.

🇺🇸🤝🇬🇧 Президентът на САЩ Доналд Тръмп посочи, че сделката за полезни изкопаеми е гаранцията за сигурност, от която се нуждае Украйна, отхвърляйки призивите на британския премиер Кийр Стармър за ангажимент за военна подкрепа от страна на САЩ.

Стармър, който се срещна с Тръмп в Белия дом за първи път от встъпването му в длъжност, включи чара си, като заяви, че мирът в Украйна е станал възможен само благодарение на Тръмп. Също така той предаде покана от крал Чарлз за бъдещо държавно посещение в Лондон, която Тръмп прие.

Но основните различия между двамата съюзници останаха, включително търканията за преговорите между САЩ и Русия, фокусирани върху спирането на войната в Украйна и заплахите за налагане на тарифи, които бяха многократно отправени от Тръмп.

Преди срещата Стармър подчерта, че не може да съществува дългосрочен мир в Украйна без твърди гаранции за сигурност от страна на Вашингтон – аргумент, който Тръмп почти отхвърли.

„Ние сме опора, защото ще бъдем там, ще работим“, отбеляза Тръмп. „Ще имаме много хора там.“

Запитан дали може да се довери на руския президент Владимир Путин, той отговори „доверявай се, но проверявай“, повтаряйки известната фраза на бившия американски президент Роналд Рейгън по повод преговорите за ядрено разоръжаване със Съветския съюз.

Тръмп заяви, че не вярва Путин да нападне Украйна отново след сключването на сделка, въпреки че вече го направи на два пъти – през 2014 и 2022 г. Разговорите за подобно споразумение се развиват бързо, допълни той.

„Или ще стане съвсем скоро, или изобщо няма да го бъде“, допълни той.

Стармър посочи, че не всяка сделка би сработила, подчертавайки загрижеността сред европейските страни, че прибързано мирно споразумение с Русия може да доведе до допълнителна нестабилност в Европа.

„Трябва да го направим правилно“, призова той на съвместна пресконференция с Тръмп. „Не може мирът да възнаграждава агресора.“

Стармър е последният европейски лидер, който се срещна с Тръмп, след като френският президент Еманюел Макрон пристигна в Белия дом в понеделник за приятелска среща, подчертала дълбоките различия в разбиранията на Вашингтон и европейските страни относно войната.

Тръмп, който встъпи в длъжност на 20 януари, шокира традиционните съюзници на САЩ в Европа, като се сближи с Владимир Путин, нарече „диктатор“ украинския президент Володимир Зеленски и поиска отплата за американската подкрепа за Киев. В четвъртък той се дистанцира от коментара си за диктатора и увери журналистите, че се разбира с украинския лидер.

Очаква се Зеленски да пристигне във Вашингтон в петък, където с Тръмп да подпише споразумение за редкоземните минерали, описано като начин да се възстановят американските пари, похарчени за военната помощ за Украйна. Споразумението не включва никакви гаранции за сигурност за Киев от страна на САЩ.

Стармър даде знак, че Обединеното кралство ще увеличи своите разходи за отбрана и направи опит да увери американския президент, че Европа ще предостави военна помощ и гаранции за сигурност на Киев, ако мирните преговори с Русия са успешни.

В четвъртък Тръмп потвърди дългогодишните ангажименти на САЩ за взаимна отбрана на нациите от НАТО, дори ако европейските мироопазващи сили се окажат в Украйна, като заяви: „Подкрепям го. Не мисля, че ще имаме причина за това“.

Путин отправи предупреждение към „западните елити“ да не саботират сближаването между Русия и САЩ, като каза, че Москва ще използва своите дипломати и разузнавателни служби, за да осуети подобни усилия, като очевидно имаше предвид Европейския съюз и Обединеното кралство.

Стармър каза, че е отворен британските войски да предоставят гаранции за сигурност на Украйна, но само заедно с други европейски държави и при „съответните условия“. Европейските страни са обезпокоени от високото ниво на конфликт в Украйна сега, каза американският служител, докато прекратяване на огъня, основано на силно политическо споразумение, би им дало повече комфорт, че ролята им е по-скоро за поддържане на мира, отколкото за възпиране на активен конфликт.

Тръмп разби политическите норми от началото на втория си мандат, разтърсвайки съюзниците си, като се застъпи за получаване на собственост върху ивицата Газа и обещавайки търговски тарифи както за приятели, така и за врагове на Америка.

По време на съвместната пресконференция снощи той разкри, че се водят преговори за двустранно търговско споразумение между САЩ и Обединеното кралство. Широкообхватно споразумение за свободна търговия се изплъзваше от двете страни след мандата на Тръмп от 2017–2021 г. Въпреки това американският президент заяви, че могат да постигнат споразумение „много скоро“.

Британското правителство ще обяви значителен пакет от санкции срещу Русия утре.

🇬🇧⚔️🇷🇺 Обединеното кралство ще обяви значителен пакет от икономически санкции срещу Руската федерация в понеделник, когато се навършват три години от началото на инвазията в Украйна, разкри в неделя британският външен министър Дейвид Лами.

„Това също е моментът да притиснем Русия на Путин“, посочва в изявлението си Лами.

„Утре планирам да обявя най-големия пакет санкции срещу Русия от първите дни на войната, подкопаващ военната ѝ машина и намаляващ приходите, подклаждащи огъня на унищожението в Украйна“, добави той.

До решението на правителството на Обединеното кралство да ескалира санкциите се стигна, след като през последните седмици американският президент Доналд Тръмп се опита да отклони Киев и европейските му съюзници от преговорите с Русия за разрешаването на конфликта.

„Това е критичен момент в историята на Украйна, Обединеното кралство и цяла Европа... Сега е моментът Европа да удвои подкрепата си за Украйна“, категоричен бе Лами.

До момента от началото на войната британското правителство е наложило санкции на 1900 души и организации, свързани с Кремъл, считано до януари 2025 г. Неговите санкции са насочени към руския финансов, авиационен, военен и енергиен сектор, като включват замразяване на банкови активи, забрани за пътуване и търговски ограничения.

Миналата седмица страните-членки на ЕС се разбраха за следващия кръг санкции, който включва забрана върху вноса на руски алуминий и ще бъде приет официално в понеделник.

В изявлението Лами повтори военната подкрепа на Обединеното кралство, включваща обещание за предоставяне на 3 милиарда лири годишно на Киев и „готовност и желание за предоставяне на войски на Обединеното кралство като част от мироопазващите сили, ако е необходимо“.

„Извън бойното поле ние ще работим със Съединените щати и нашите европейски партньори за постигането на устойчив, справедлив мир, като по този начин оставаме категорични, че не може да има нищо за Украйна без Украйна“, добави Лами.

В събота британският министър-председател Кийр Стармър говори по телефона с ръководителя на ЕС Урсула фон дер Лайен, както и с украинския президент Володимир Зеленски, в които още веднъж повтори британската позиция.

Стармър се насочва към Вашингтон за среща с Тръмп в четвъртък, надявайки се да действа като мост между Съединените щати и Европа, осигурявайки гаранции за сигурността и териториалната цялост на украинската държава в случай на сделка за прекратяване на войната.

Задачата започна да изглежда все по-сложна след като през последната седмица между Зеленски и Тръмп възникна словесен спор, в който американският президент нарече украинския „диктатор“, а в същото време приветства „добрите преговори“ с Руската федерация.

Освен това по време на интервю за Fox News в петък Тръмп обвини Стармър, но и френския президент Еманюел Макрон, че не са направили нищо по въпроса с прекратяването на войната.

Европейските държави изпитват сериозни опасения, че ако Украйна бъде принудена да сключи неблагоприятна сделка от Вашингтон, това ще остави Путин да претендира за победа, а Източна Европа – на милостта на окуражена и придобила инерция Москва.

Франция и Великобритания преговарят за разполагане на войски в Украйна при сделка.

🇬🇧🇫🇷🇺🇦 Кийр Стармър и Еманюел Макрон водят преговори за разполагането на британски и френски войници в Украйна като мироопазващи сили в случай на сделка за прекратяване на войната.

Британските войски могат и ще ръководят мироопазваща мисия въпреки съкращенията, въведени във въоръжените сили, настояха висши военни началници. Високопоставен източник от армията отбеляза: „Ако това постигне успех, Обединеното кралство е в силна позиция да води и мисля, че бихме искали да го направим.“

Той подчерта, че подобен ход се обмисля, но все още не е извършено „задълбочено военно планиране“, но „това може да последва, ако и когато бъде взето решение“.

Британският премиер Кийр Стармър се срещна с украинския президент Володимир Зеленски по-рано днес, отбелязвайки първото си посещение в Киев, откакто зае поста през юли миналата година.

В същото време френският президент се срещна със Зеленски и полският премиер Доналд Туск, пред които подкрепи идеята. Източникът от армията обаче добави, че разполагането на британски и френски войски на терен „не е първоначално френска идея“.

Смята се, че този ход ще е част от разрешаването на конфликта преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом следващата седмица. Изпращането на британски войски на терен в Украйна идва на фона на съкращения, поставили под въпрос доверието във въоръжените сили.

Броят на войниците в армията падна под 73 000 през май за първи път от епохата на Наполеон, на фона на борба и от трите клона на въоръжените сили да наемат и задържат личния си състав през последните години.

Междувременно Стратегическият преглед на отбраната на Министерството на отбраната ще бъде публикуван по-късно тази година, като ще изложи позицията на лейбъристите за това как те разгледат отбраната във все по-оспорвана роля. Много ангажименти и в трите клона войски са изправени пред съкращения, а военните са изправени пред това да правят повече с по-малко пари.

На стратегическия преглед е възложено да проучи какви съкращения могат да бъдат направени, за да се помогне за запълването на черна дупка в публичните финанси за милиони лири. Въпреки това източникът от армията посочи, че би било трудно да се ангажираме със съкращаване на проекти в сухопътната област едновременно с обещаването на британски войски и оборудване в Украйна.

Засега основната програма за дронове на армията ще бъде прекратена, заедно с програмата за десантен транспортен док и фрегатата HMS Northumberland (F238). Очаква се да бъдат въведени допълнителни съкращения, след като стратегическият преглед бъде публикуван през пролетта.

Съществува и въпросителна колко лейбъристи са готови да инвестират в отбраната. Понастоящем правителството харчи 2,3% от БВП за отбрана и докато премиерът на страната обеща да повиши тази цифра до 2,5%, той не се ангажира с график и подробности как смята да бъде постигнато това.

След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп на 20 януари, той се очаква да изиска съюзниците от НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, което ще надвишава повече от два пъти настоящата цел. Към настоящия момент едва 23 от 32-те членки на НАТО изпълняват целта от 2%.

Като част от посещението на Кийр Стармър в Киев той обяви началото на ново 100-годишно партньорство между двете страни, което ще обхване девет различни области, сред които по-тясно сътрудничество в областта на науката, технологиите, здравеопазването, космоса и дроновете.