Бърнам поема Даунинг стрийт с уверение за неизменна подкрепа за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Анди Бърнам встъпи в длъжност като премиер на Обединеното кралство и още същата вечер проведе първия си телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Новият лидер на Даунинг Стрийг 10 отправи изричното уверение, че рокадата на върха няма да доведе до никаква промяна в подкрепата за Украйна.

„Ще кажа на президента Зеленски съвсем ясно още днес: промяна няма. Ще бъда зад него на 100%, точно както беше и Кийр Стармър“, заяви новият правителствен ръководител пред Sky News само часове по-рано. Той обяви, че първите си международни разговори ще проведе именно с украинския държавен глава, както и с американския си колега Доналд Тръмп.

Очаква се външната политика да погълне голяма част от дневния ред на новия кабинет в идните седмици и месеци. Бърнам подчерта, че основната му задача в разговора е да потвърди устойчивостта на помощта за Киев. „У президента Зеленски няма да остане и капка съмнение, че подкрепата на Обединеното кралство е непоколебима и решителна. Великобритания ще бъде до него и аз лично ще бъда до него“, заяви той.

Самото предаване на властта се разигра за броени дни. Бърнам, доскорошен кмет на Голям Манчестър, бе обявен за лидер на управляващата Лейбъристка партия на 17 юли като единствен кандидат за наследник на Кийр Стармър. Стармър беше принуден от вътрешнопартиен бунт да обяви своето оттегляне през юни след две години начело на кабинета. В понеделник той връчи своята оставка на крал Чарлз III, а Бърнам пое поста след аудиенция в Бъкингамския дворец, превръщайки се в седмия премиер на страната само за последните 10 години.

Въпреки че основните му ангажименти са свързани с вътрешната политика – поскъпването на живота, младежката заетост, реиндустриализацията на страната, връщането на основните услуги под обществен контрол и разширяването на правомощията на местната власт – той изведе националната сигурност сред ключовите си приоритети още преди да поеме поста и обеща да остане твърдо до украинския народ срещу пълномащабната руска инвазия.

Разговорът се проведе снощи. Зеленски благодари за непрекъснатата политическа и отбранителна помощ и отбеляза, че двете страни са изградили най-силното партньорство в историята на отношенията си, съобщи Kyiv Post. Двамата се договориха за лична среща, на която да обсъдят разширяването на сътрудничеството между двете страни, включително в рамките на антибалистичната коалиция – формат, обявен на 13 юли от общо девет европейски държави и Украйна с цел изграждане на европейски капацитет за ракетна отбрана.

Украинският президент приветства новия британски премиер с готовност за пълноценна съвместна работа още преди провеждането на разговора. „Готови сме да сътрудничим във всички възможни формати. Високо ценим политическата, военната и ценностната подкрепа на Великобритания. Основата на двустранните ни отношения е по-здрава от когато и да било и ще продължим взаимно да се укрепваме. Очаквам разговора ни тази вечер“, заяви той.

Зад уверенията на Бърнам стои богат личен опит. Годините му като кмет на Голям Манчестър бяха белязани от пряка работа с украински градоначалници. Заедно с кмета на Лвов Андрий Садовий и своя колега от Ливърпул Стив Ротеръм той основа мрежата UNBROKEN Cities Network. Инициативата свърза медицински и благотворителни ресурси на западни градове с UNBROKEN – национален център за лечение, протезиране и физическа и психологическа рехабилитация на ранени военни и цивилни, поел грижата за над 16 000 души.

„Ще използвам целия този опит в новата си роля“, обеща Бърнам, поемейки ангажимент да укрепи близките си връзки с кметовете на Киев и Лвов. Още на 10 юли, в разгара на битката за партийното ръководство, той се зарече да запази военната и финансовата помощ за страната и обвърза пряко британската сигурност с евроатлантическата – и с изхода от войната.

Поетите обещания стъпват върху стабилна рамка, която новият кабинет наследява. Споразумението за 100-годишно партньорство, сключено през януари 2025 г. от Стармър в Киев, обвързва двете държави с военна подкрепа от поне 3 млрд британски лири годишно до бюджетната 2030/31 г. и „докато е необходимо“ след това. Въпросната приемственост, потвърдена от Бърнам по телефона, се базира на действащо двустранно споразумение, а не разчита само на личния ангажимент на поредния обитател на „Даунинг стрийт“ 10.

За Киев най-важният сигнал от първия ден на новия премиер беше именно препотвърденото статукво. Подкрепата за Украйна остава една от малкото константни величини в британската политика от февруари 2022 г. насам, поддържана последователно от петима премиери от двете водещи партии. Бърнам потвърди този курс още с първите си ходове във външната политика – броени часове след като встъпи в длъжност.

Кийр Стармър обяви оставката си като премиер на Обединеното кралство.

🇬🇧📉✉️ Киър Стармър обяви, че ще се оттегли от премиерския пост след дни на тежък натиск от страна на депутати от Лейбъристката партия, сред които и членове на кабинета, след завръщането на Анди Бърнам в Уестминстър.

По-малко от две години след историческата изборна победа, Стармър се изправи пред призиви от депутатите си да определи график за напускане, като мнозина бяха обезпокоени от заплахата от партията на Найджъл Фараж преди следващите общи избори.

Решението да обяви оттеглянето си сега поставя началото на надпревара сред лейбъристите за това кой ще стане седмият премиер на Обединеното кралство за последните 10 години, като Бърнам е сочен за фаворит. Ако кандидатурата му остане без конкуренция, той може да влезе на „Даунинг стрийт“ в рамките на седмици.

Говорейки от трибуната пред „Даунинг стрийт“ днес, Стармър заяви: „Въпросът, който партията ми задава сега, е дали аз съм най-подходящият да ни поведа към следващите общи избори. Чух отговора на моята парламентарна група на този въпрос и го приемам с достойнство. Всяко решение, което съм взел, е било продиктувано от това да поставя страната, която обичам, на първо място, ето защо ще се оттегля като лидер на Лейбъристката партия.“

Въпреки че в петък настояваше, че ще се бори срещу всяко оспорване на лидерското му място, разговорите с министри и времето, прекарано със съпругата му Виктория в Чекърс през уикенда, промениха позицията му. Смята се, че над половин дузина министри са му казали лично, че времето му е изтекло, докато Стармър и най-близкият му кръг започнаха работа по чернови на речта за оставка още в събота.

Стармър заяви, че ще поиска от управляващия национален изпълнителен комитет на лейбъристите да уточни графика за избор на нов лидер, а номинациите ще започнат на 9 юли и ще приключат преди лятната ваканция седмица по-късно. Премиерът уточни, че ще остане на поста до завръщането на парламента през септември, което означава, че ще представлява Обединеното кралство на следващата среща на върха на НАТО в началото на юли. Но ако Бърнам се кандидатира без конкуренция, той може да поеме управлението още на 16 юли.

Обръщайки се към вероятния си приемник, Стармър обеща, че ще направи „всичко възможно“, за да осигури организирано предаване на властта, въпреки сведенията за предишното му недоволство относно амбициите на Бърнам. „Ще окажа пълна и безусловна подкрепа на моя наследник, знаейки, че той ще наследи една Великобритания, която е много по-силна и справедлива от тази, която аз наследих преди две години“, добави той.

Бърнам положи клетва като депутат в понеделник следобед, след като победи „Реформа“ на частични избори в Мейкърфийлд миналата седмица. Очаква се да събере лесно нужните 81 номинации, като съюзниците му твърдят, че има подкрепата на над 200 депутати. Уес Стрийтинг, бившият здравен министър, който се оттегли заради лидерството на Стармър, заяви, че ще се кандидатира, но не е ясно дали разполага с достатъчно гласове и може да сключи сделка с бившия кмет на Голям Манчестър за министерски пост.

Наследникът на Стармър ще трябва да се справи със сериозни икономически предизвикателства и усложнена международна обстановка, а също с борбата на лейбъристите със заплахата от партията на Найджъл Фараж. Някои депутати се опасяват, че Бърнам може да не е готов за ролята и настояват той да премине през пълна процедура на избор, докато други се страхуват, че това би навредило допълнително на рейтинга на партията.

В речта си, наблюдавана пред „Даунинг стрийт“ от най-близките му съюзници, гласът на Стармър трепна от емоция, докато отдаваше почит на колегите и семейството си. „Когато напусна най-важния пост в страната, ще отделя повече време за най-важната работа – да бъда най-добрият съпруг, който мога, за моята прекрасна съпруга Вик, която беше скала до мен в добри и лоши времена, и да бъда най-добрият баща за моите красиви деца“, каза той.

Стармър се оттегля след месеци на натиск, който започна още през февруари, когато лидерът на партията в Шотландия Анас Сарвар призова за неговата оставка. Въпреки че по това време кабинетът се обедини около него, лошата му репутация сред обществото и поредица от политически грешки, включително ограничаването на помощите за отопление през зимата и съкращенията в социалната сфера, доведоха до срив в рейтинга. Възприеман като слаб и неефективен, Стармър загуби подкрепата на парламентарната си група, а изборните загуби през май окончателно предрешиха съдбата му.

Руската кибер мрежа „NoName“ е организирала палежи срещу британския премиер.

🇷🇺⚔️🇬🇧 Руска мрежа за онлайн саботаж е организирала серия от палежи, насочени към недвижими имоти, свързани с британския премиер Киър Стармър, твърди разследване на Financial Times, публикувано на 15 юни.

Разкритието идва след като Роман Лавринович – 22-годишен строителен работник с украинско гражданство, живеещ в Лондон, беше признат за виновен след 6-седмичен процес в Централния наказателен съд на Англия и Уелс.

Според Financial Times прокурорите са разкрили, че Лавринович е бил ръководен от руски оператор, използвал псевдоним „El Money“ в Telegram. Кръстосан анализ на архиви от чат платформата, портфейли с криптовалута и съдебни записи, извършен от изданието, свързва оператора с NoName057(16) – проруска хакерска група, която се появи за първи път през март 2022 г. с поемане на отговорност за кибератаки срещу украински, европейски и американски правителствени агенции, медии и частни компании. Смята се, че е неорганизирана и свободна група активисти, която се стреми да привлече вниманието в западните страни. В същото време обаче Службата за киберсигурност и инфраструктурна сигурност на САЩ (CISA) класифицира NoName като таен проект, който е създаден под шапката на ИТ организация, одобрена от руската държава.

Мрежата действа с набиране на местни посредници, за да прокарва геополитическите интереси на Кремъл и да провокира вътрешна нестабилност в цяла Европа, разкрива Financial Times. В Обединеното кралство основната цел на мрежата е била да експлоатира социалния разлом с генериране на различна пропаганда, която включва крайнодясна, антимигрантска и антиислямска.

За да наемат изпълнители на терен, руските оператори създават англоезично екстремистко онлайн движение, наречено „Direct Action“, след безредиците в Обединеното кралство през лятото на 2024 г. Въпреки че групата се представя за автентично британско движение, основано от местни активисти, Financial Times установява, че тя се управлява от администратори, които се намират на територията на Руската федерация. Те са използвали VPN мрежи, за да маскират своята самоличност, но понякога неволно разкриват своето местоположение, като публикуват съдържание, което съдържа кирилски знаци или руски часови зони.

Преди да премине към палежи, операторът е прекарал 7 месеца в обработване на Лавринович чрез престъпни дейности на по-ниско ниво, съобщава Financial Times. Първоначално получава финансови облаги, за да разлепя крайнодесни пропагандни плакати и да осквернява джамии с антиислямски графити в Южен Лондон в началото на 2025 г. Кампанията ескалира бързо през май 2025 г. – операторът спуска заповед на Лавринович да извърши целенасочени атаки срещу три отделни локации, свързани с британския премиер, въпреки че доказателствата в съда показват, че лицето не е било наясно с политическата значимост на имотите.

Кампанията с палежи започва в ранните часове на 8 май 2025 г. Тогава Лавринович подпалва автомобил Toyota RAV4 в Северен Лондон, който в миналото е принадлежал на Стармър, показва разследването на Financial Times. Три дни по-късно е извършен втори палеж пред апартамент в Ислингтън, където премиерът е живял през 90-те години на миналия век. Операцията кулминира малко след полунощ на 12 май, когато е запален пожар директно в семейния дом на Стармър в Кентиш Таун, докато снаха му и 9-годишната му племенница се намират в имота.

След последната атака операторът е инструктирал Лавринович да изхвърли дрехите и да се подготви да избяга от Лондон, обещавайки му изплащане на сума в криптовалута Tether, според прехваната чат хронология, която е прегледана от екип на Financial Times. Операторът го алармира, че е атакувал дома на много висша политическа фигура в Обединеното кралство, съветвайки го да се покрие и да използва тайната кодова дума „Геран“, с която да получи правна помощ, ако бъде задържан.

„Виж, ти атакува дома на много високопоставено лице в Обединеното кралство. Ще ти изпратя пари, трябва да напуснеш града. Ако полицията те задържи, изпрати тайно съобщение „Геран“ и аз ще ти изпратя адвокат“, се посочва в съобщение от „El Money“ до Лавринович, изпратено в Telegram.

„Геран“ е руското обозначение за проектираните в Иран дронове-камикадзе, които руската армия ежедневно използва за да обстрелва украинските градове, по-специално „Геран-2“ (базиран на Шахед-136).

Блокчейн анализ, извършен от екип на Financial Times, сочи, че дигитален портфейл на Лавринович е получавал трансакции, произхождащи от Garantex – борса за криптовалута със седалище в Москва, която е подложена на санкции от Министерство на финансите на САЩ за улесняване на киберпрестъпността. Британската полиция задържа Лавринович в дома му броени часове след последната писмена кореспонденция, преди плащането за палежите да бъде финализирано.

Той е признат за виновен в заговор за нанасяне на щети с палеж и по две обвинения за увреждане на имущество с палеж, извършено с проява на безразсъдство относно това дали е застрашен човешки живот, съобщи Financial Times. Неговият съобвиняем, 27-годишният Станислав Карпиук, също беше осъден за съучастие в операциите, а на трето лице беше оправдано.

Последното разкритие на тактиките за физически саботаж на групата беше предшествано от мащабна акция на правоприлагащите органи във връзка с нейната дигитална инфраструктура. Преди това властите в Нидерландия разпуснаха уеб мрежи, масово използвани от NoName057(16), изземвайки 800 сървъра от хостинг компании, действащи на територията на страната, по подозрение в нарушаване на международните санкции.

Операцията изкара наяве скъпоструващата европейска кампания на групата, включваща парализиращи атаки по сайтове на датското правителство и френските пощенски служби, и илюстрира как подкрепяна от Кремъл група разчита на оборудване, базирано в Западна Европа, за да ръководи зловредните си операции.

Стармър обеща да „задуши“ руските приходи и да осигури 210 млн енергийна помощ за Украйна.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британският премиер Киър Стармър обеща да „задуши“ приходите на Кремъл с нови санкции и да предостави ядрено гориво за Украйна на стойност стотици милиони лири, по време на разговорите си със световните лидери във Франция за срещата на Г-7.

След мъчителна политическа седмица у дома, Стармър опита да излезе на предна позиция на международната сцена по време на срещата на „Групата на седемте“, която започна в понеделник във френския курорт Евиан ле Бен, на брега на Женевското езеро. Във вторник, първия пълен ден от срещата на върха, британският премиер ще проведе среща с украинския президент Володимир Зеленски и индийския премиер Нарендра Моди. Очаква се той да обяви нов пакет санкции срещу Руската федерация броени дни след като британски части задържаха петролен танкер от „сенчестия флот“ във водите на Ламанша.

Освен това Стармър планира да използва срещата, за да увери американския президент Доналд Тръмп, че има готовност да увеличи разходите за отбрана след оставката, подадена миналата седмица от неговия министър на отбраната Джон Хийли, както и продължаващите забавяния в неговия план за инвестиции в отбраната – но не се очаква да проведе двустранна среща с американския президент.

На този етап се очаква планът за инвестиции в отбраната да бъде публикуван преди срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която започва на 7 юли.

След поредица от опустошителни руски атаки срещу енергийната мрежа на Украйна, Стармър обеща нов транш от 210 млн лири за ядрените централи на страната през следващите 2 години, които по думите му ще „осигурят енергия за Украйна през предстоящите зими“.

„Ние ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е нужно, и това съобщение потвърждава това“, заяви той. „Путин трябва да изтегли танковете си, да прекрати варварските си удари и да седне на масата за преговори.“

Британски правителствени служители заявиха, че инвестицията на Агенцията за експортно кредитиране на Обединеното кралство (UK Export Finance) в Urenco, мултинационална компания за обогатяване на уран, в която  правителство има 33% дял, ще доставя обогатен уран на украинската компания „Енергоатом“, която управлява четирите атомни електроцентрали в страната. Сделката беше договорена между Стармър и Зеленски по време на среща между двамата на „Даунинг стрийт“ миналата седмица.

Сделката, което следва предходен двугодишен договор за доставка на ядрено гориво за Украйна, ще подкрепи работните места и износа на Обединеното кралство, а една трета от съдържанието на уран ще идва от завода за преработка на Urenco в Честър, уточниха служители.

Новите санкции ще бъдат насочени към финансови мрежи и ще разширят броя на санкционираните плавателни съдове от „сенчестия флот“, който превозва петрол и втечнен природен газ, до над 600. Новите мерки се очаква да засегнат и мрежа, която играе ключова роля в тайното снабдяване на руската армия със западни технологии, както и редица доставчици, помагащи на Москва да извършва незаконни парични преводи по целия свят.

Г-7, която обединява лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ, заедно с ЕС, като за разговори са поканени и лидери от други страни, ще се опита да укрепи отслабващата американска подкрепа за Украйна, но също така ще се фокусира върху зараждащото се мирно споразумение между САЩ и Иран и очакваното отваряне на Ормузкия проток.

В неделя хиляди протестиращи срещу Г-7, сред които еколози и феминистки, участваха в сблъсъци с полицията в Женева, по време на които опожариха автомобил и счупиха прозорците на банка.

Стармър може да се сблъска с трудни въпроси от страна на Тръмп, след като Белият дом призова Обединеното кралство да се откаже от налагането на забрана за социални медии за лица под 16 години, която беше обявена в понеделник. Официални представители на САЩ уточниха, че въпреки предстоящото участие на Тръмп в работна сесия на Г-7 заедно със Зеленски във вторник, двамата няма да проведат двустранна среща.

Тръмп има насрочени двустранни срещи в кулоарите на срещата на Г-7 с френския президент Еманюел Макрон, а също така с държавните глави на Египет, Индия, Катар и ОАЕ, разкри служител пред The Guardian.

Дипломатически трус: Тръмп заплашва суверенитета на Фолкландите заради липса на подкрепа срещу Иран

🇬🇧 От „Даунинг стрийт“ бяха принудени да подчертаят, че Обединеното кралство не смята да преотстъпва суверенитета си върху Фолкландските острови в отговор на изтекла имейл кореспонденция от Пентагона, в която се предлага преразгледане на американската подкрепа за британските претенции над архипелага поради липсата на реципрочна подкрепа в конфликта срещу Иран.

Меморандумът отразява начините, по които администрацията на Тръмп би могла да накаже британската страна за това, че не пожела да се ангажира с участие в бомбардировките над Иран. Това се случва преди потенциално напрегнатото тридневно държавно посещение на крал Чарлз отвъд океана.

Според Ройтерс в документа се твърди, че Вашингтон могже да преразгледа политиката си на подкрепа за европейските претенции към дългогодишни „имперски владения“, като се акцентира върху Фолкландските острови – обект на войната между Великобритания и Аржентина през 1982 г.

Докладът предизвика моментална остра реакция от страна на британското правителство, опозиционни лидери, ветерани и властите на самите Фолкландски острови, илюстрирайки рязкото влошаване на тона в двустранните отношения между Лондон и Вашингтон през последните седмици.

„Не можем да бъдем по-ясно изразени по отношение на позицията на Обединеното кралство за Фолкландските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а правото на островитяните на самоопределение е първостепенно“, заяви говорителят на британския премиер.

В петък говорител на Държавния департамент на САЩ повтори позицията на неутралитет по въпроса. „Нашата позиция остава неутрална. Признаваме, че са налице конфликтни претенции за суверенитет между Аржентина и Обединеното кралство“, каза той и уточни, че признават „де факто британската администрация“ на архипелага, без да вземат страна.

Въпреки че предложението остава неясно и няма изгледи за официалното му приемане, изтичането му изглежда нарочно проектирано за провокиране на реакция в Обединеното кралство, където спомените от войната са все още живи. Британия си възвърна островите през юни 1982 г. след горчив 74-дневен конфликт, в който загинаха 255 британски военни, 649 аржентинци и 3 местни жители. Тогава САЩ оказаха дискретна подкрепа на своите британски съюзници с разузнаване и ракети „Стингър“.

Днес статусът на островите, намиращи се на почти 13 000 км от Обединеното кралство и 500 км от Аржентина, остава оспорван от южноамериканскат държава, начело на която в момента е застанал Хавиер Милей, един от най-близките съюзници на Тръмп в Западното полукълбо. Нейният външен министър Пабло Кирно отговори на съобщенията с потвърждение на своята готовност за „мирно и окончателно решение“, определяйки статуквото като „колониално“.

„По история, по право и по убеждение: Малвините са аржентински“, заяви той в публикация на Х.

Кеми Бейднок, лидер на консерваторите, заяви, че островите са „британска територия“, докато Найдъл Фараж от „Реформаторското Обединено кралство“ обяви, че ще каже на Милей на предстоящата им среща, че статусът на островите не подлежи на договаряне. Ед Дейви от Либералните демократи пък призова визитата на краля да бъде отменена в последния момент:

„Този ненадежден, вреден президент не може да продължава да обижда страната ни“, избухна той.

Крал Чарлз и кралица Камила трябва да пристигнат във Вашингтон този понеделник. На следващия ден кралят ще направи рядко обръщение към двете камари на Конгреса, преди двойката да посети Белия дом за държавна вечеря, организирана от Тръмп в един изключително деликатен момент за трансатлантическите отношения.

Тази седмица членове на Камарата на лордовете заявиха, че отношенията между Обединеното кралство и САЩ са подложени на „по-голям натиск днес, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война“.

Джордж Робъртсън, председател на комисията по международни отношения и отбрана в британския парламент, отбеляза, че високата зависимост на Британия от САЩ в сферата на отбраната „вече не е устойчива“.

Даунинг стрийт обаче заяви, че не се притеснява от промяна в отношението на Тръмп, наричайки сигурността между двете страни „най-близката, която светът някога е виждал“.

Правителството на Фолкландските острови изрази „пълно доверие“ в Лондон и припомни референдума, който се проведе през 2013 г. 99,8% от гласувалите в него местни жители избраха да останат британска отвъдморска територия. Саймън Уестън, ветеран от войната, коментира за Times Radio, че островитяните живеят мирно вече 44 години. „Само защото се почувства обиден на хората за това, че не се втурнаха към войната, която започна, не трябваше да започва това“, отбеляза той по адрес на Тръмп.

Изтеклият меморандум изглежда е умишлен израз на недоволство от страна на Белия дом за липсата на военна подкрепа от страна на Обединеното кралство и други членове на НАТО в 38-дневната кампания срещу режима в Иран. В него дори се предлага Испания да бъде изключена от НАТО заради отказа си да допусне американските самолети през въздушното си пространство по време на операция „Епична ярост“.

„Въпреки всичко, което САЩ направиха за съюзниците в НАТО, те не бяха до нас. Президентът ще има надеждни опции, за да гарантира, че съюзниците вече няма да бъдат книжен тигър“, изтъкна прессекретарят на Пентагона Кингсли Уилсън.

Стармър до голяма степен запази Обединеното кралство извън войната срещу Ислямската република, но все пак допусна базирането на американски бомбардировачи B-1 Lancer и B-52 Stratofortress на военните летища в Обединеното кралство за „отбранителни мисии“. В същото време Тръмп се оплака многократно от отсъствието на подкрепа, нарече самолетоносачите на Кралския флот „играчки“ и сравни Стармър с Невил Чембърлейн.

Изблиците на Тръмп са в рязък контраст с поведението на президента Роналд Рейгън през 1982 г., който увери лично Маргарет Тачър в своята подкрепа. Междувременно испанският премиер Педро Санчес, най-гласовитият европейски критик на войната с Иран, потвърди своята лоялност към НАТО, но подчерта, че същата трябва да е „винаги в рамките на международното право“. Санчез разгневи Тръмп със своя отказ до предостави достъпа до съвместните военни бази в южна Испания и изтъкна, че кризата в Близкия изток показва „провала на грубата сила“.

Киър Стармър подготвя план за отваряне на Ормузкия проток.

🇬🇧 Британският премиер Киър Стармър обяви, че работи със съюзници на страната по изпълним план за повторно отваряне на Ормузкия проток без стартирането на мисия на НАТО, според публикация на BBC от днес.

Говорейки от „Даунинг стрийт“ 10, Стармър представи изчерпателен преглед на военните и дипломатически операции на Обединеното кралство в Близкия изток, в който потвърди успешната евакуация на повече от 92 000 британски граждани.

Стармър постави акцент на разгръщането на хиляди военнослужещи, три изтребителни ескадрили и отряди за борба с дронове, базирани в Кипър, които помагат за прехващане на безпилотни заплахи, изстреляни от Иран и ливанската Хизбула.

Премиерът посочи, че водената от САЩ въздушна кампания е „отслабила масово“ военните способности на „отвратителния режим в Иран“. Той обаче подчерта спешната нужда от договорено споразумение след края на конфликта, което да ограничи възможностите на Техеран да възстанови ядрената си програма, както и да подсигури морските маршрути с цел стабилизиране на глобалните енергийни пазари.

Засягайки темата за потенциалното военно участие, Стармър нарече изпращането на британски войски „абсолютно най-трудния въпрос за всеки министър-председател“. Той настоя, че ако те бъдат изложени на опасност, това трябва да стане на строга правна основа и внимателно обмислен план.

Стармър заяви, че неговото лидерство се състои в твърдо отстояване на британските интереси, независимо от външния натиск.

По отношение на дипломатическите усилия, той изтъкна скорошни разговори с канадския премиер Марк Карни и предстояща среща с украинския президент Володимир Зеленски, и отправи предупреждение към съюзниците, че западният свят трябва да остане фокусиран върху подкрепата за Киев, за да гарантира, че текущата криза в Близкия изток няма неволно да се превърне в „печалба за Путин“.

Обединеното кралство разшири военното си присъствие в Близкия изток през последните няколко седмици в отговор на ескалиращия конфликт между САЩ, Израел и Иран, а в същото време евакуира десетки хиляди граждани и подсили регионалните си бази срещу удари с дронове и ракети.

Друг доклад описа подробно как британските власти обмислят разполагане на модерни автономни системи, включително съвместно разработени с Украйна дронове-прехващачи за обезопасяване на Ормузкия проток без ангажиране на големи бойни кораби. Използвайки тактики, усъвършенствани от украинските въоръжени сили, Обединеното кралство противодейства активно на руските и иранските дронове в региона.

Зеленски: Великобритания и Франция са готови да изпратят военни контингенти в Украйна

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Обединеното кралство и Франция имат готовност да изпратят военни контингенти в Украйна, а всяка страна ще участва с 5000 души личен състав. Въпреки че ангажиментът е ясен, конкретните места, където ще се разположат те, остават предмет на дискусии.

В интервю за AFP на 22 февруари Зеленски обясни, че двете държави биха могли да осигурят общо около 10 000 военнослужещи, което се равнява на по една бригада от всяка страна.

„Франция и Великобритания могат да предоставят около 10 000 души, т.е. да отделят по една бригада. Те варират, но в нашето разбиране до 5000 души е една бригада. Когато подписахме нашата декларация с всички участници в „Коалицията на желаещите“, разбрахме, че тези две страни вече са готови да осигурят по една бригада“, заяви той.

По време на въпросната среща Украйна, Франция и Великобритания подписаха Декларация за намерение относно разполагането на многонационални сили в Украйна след евентуално прекратяване на огъня. Британският премиер Киър Стармър заяви още, че след примирие Великобритания и Франция ще създадат военни центрове в Украйна и ще изградят защитени обекти за съхранение на оръжие и оборудване.

Зеленски спомена, че и други нации са сигнализирали за готовност да изпратят персонал в Украйна. Точните зони за разполагане на частите обаче все още не са определени. Той изрази предпочитание международните сили да са позиционирани по-близо до фронтовите линии.

„Искахме да видим контингента по-близо до фронта. Т.е. поляците не потвърдиха присъствието си, но ако Полша например предложи присъствие в Лвов, то ние нямаме нужда от това. Не работим по този начин, нали? По-добре би било, ако Полша има възможност да предостави своята логистика за самолети, за противовъздушна отбрана“, обясни Зеленски.

Украинският президент призна, че до момента нито един международен контингент не е проявил готовност да служи на самата първа линия на пълномащабната инвазия. Той описа желанието партньорите да застанат рамо до рамо с украинските войници на предна линия като логична цел.

Той предположи, че ако съседни държави като Полша и страните от Прибалтика виждат в Беларус обща заплаха, те може потенциално да разположат войски по украинско-беларуската граница. Той аргументира това с тезата, че макар районът да не е толкова опасен, колкото активния фронт, наличието на съюзници там ще позволи на Киев да премести своите опитни части към по-ключови направления.

Запитан как са реагирали международните партньори на този конкретен план, Зеленски отбеляза, че все още няма официален отговор. Потенциалът за тези многонационални сили се появи след срещата на върха, проведена в Париж на 6 януари 2026 г.

По-рано френският президент Еманюел Макрон свика среща на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж, за да отбележи четвъртата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Говорейки преди събирането, френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че над 30 държави координират усилията си за осигуряването на траен мир за Украйна. Той посочи, че руските загуби от началото на войната са надхвърлили един милион души, превишавайки сумарните военни загуби на страната от 1945 г. насам. Той отбеляза още, че пакетът санкции на ЕС е готов за приемане.

Великобритания е готова да предаде на Украйна замразени руски активи за 8 милиарда паунда

🇬🇧💰🇺🇦 Обединеното кралство има готовност да предостави на Украйна замразени активи на Руската федерация в размер на около 9,1 млрд. евро, съобщи вчера британският вестник The Times, който се позова на източник от кабинета на министрите.

Според него в момента британското правителство съгласува с Европейския съюз и други държави механизъм, по който Украйна ще получи репарационен кредит в размер на 114,5 млрд. евро. Тези пари се очаква да покрият над две трети от финансовите нужди на страната през 2026–2027 г. Ако войната продължи, средствата ще отидат основно за оръжие, а при сключване на споразумение за мир с Русия ще бъдат инвестирани във възстановяване.

Механизмът за реално отключване и прехвърляне на част от замразените в Обединеното кралство активи все още не е разработен. Общо в страната са блокирани руски средства в размер на 28,6 млрд евро.

Материалът на The Times беше публикуван в деня, в който излезе и дългоочакваният доклад на британската следствена комисия. Тя стига до извода, че руският президент Владимир Путин лично е наредил отравянето с „Новичок“ на бившия двоен агент Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. и носи морална отговорност за смъртта на невинната британска гражданка Дон Стърджис (44 г.).

Веднага след оповестяване на резултатите правителството обяви нови пакет санкции срещу ГРУ и 11 физически лица, сред които предполагаеми служители на руското военно разузнаване.

„Тези отравяния са поредно напомняне за безразсъдната руска агресия. Великобритания винаги ще се противопоставя на жестокия режим на Путин и ще разобличава неговата смъртоносна машина“, заяви премиерът Кийр Стармър.

В четвъртък стана ясно, че германският канцлер Фридрих Мерц отлага планираната за следващия ден визита в Норвегия, за да се срещне по спешност с белгийския премиер Барт де Вевер на частна вечеря, на която ще присъства и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Ляйен.

Според AFP и източници от федералното правителство основната тема ще бъде точно възможността замразените руски активи да бъдат използвани за репарационния кредит за Украйна – предложение на Европейската комисия.

Белгия, на чиято територия се съхранява основната част от блокираната сума в размер на 189 млрд евро, засега отхвърля плана, а Европейската централна банка също не го подкрепя. В същото време обаче Германия и повечето държави в ЕС обаче са „за“. В Брюксел се надяват споразумение да бъде постигнато до края на годината.

Мерц провежда спешни консултации относно мира в Украйна.

🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц внезапно освободи част от днешния си график, за да проведе спешни консултации за войната в Украйна, съобщава BILD на 21 ноември.

Канцеларията потвърди пред изданието, че Мерц е помолил началника на кабинета си Торстен Фрай да го замести на предварително планирано събитие, за да се фокусира върху „вътрешни дискусии и планирани телефонни разговори относно ситуацията в Украйна“.

BILD съобщи, че Мерц се готви да говори с президентите Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, а малко по-късно се очакват и многостранни разговори. Вестникът посочва, че в обедните часове е насрочен разговор в т.нар. формат E3 – Зеленски, Мерц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър.

Германски служители казаха пред BILD, че всяко официално съобщение за разговорите ще бъде публикувано само „в координация със събеседниците“.

Изненадващата дипломатическа активност идва на фона на реакцията на Европа към 28-точковата рамка за мир на Тръмп – план, предизвикал тревога в Киев и европейските столици. Според него Украйна трябва да се откаже от оспорваните територии, включително някои, които Русия никога не е достигала, рязко да намали армията си и да се откаже от западните оръжия.

Европейски служители предупредиха, че планът ще възнагради Москва и ще окаже огромен натиск върху Украйна да направи необратими отстъпки.

Анализаторът по сигурността Нико Ланге каза пред BILD, че предложението изобщо не може да бъде наречено мирен план. По-скоро прилича на „опит да бутнат Украйна настрани“. Той подчерта, че САЩ многократно са опипвали почвата за сделки за нормализиране на отношенията с Руската федерация за сметка на Украйна. Истинско мирно споразумение е възможно само ако позицията на Украйна и ролята на Европа бъдат напълно взети под внимание.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас сподели същото мнение. Тя заяви пред журналисти в Брюксел, че всяка смислена рамка „разбира се, трябва да включва украинците и европейците“.

Полският външен министър Радослав Сикорски каза пред BILD и други журналисти, че се надява „ограниченията да не бъдат налагани върху възможността на жертвата да се защитава, а върху агресора“.

По-рано Кая Калас повтори, че Европейският съюз има ясна и проста пътна карта за мир в Украйна – тя се крепи на два стълба: отслабване на Русия и подкрепа за Украйна.

Турция купува 20 изтребителя Eurofighter Typhoon за 8 милиарда паунда

Британският премиер Киър Стармър минава покрай почетния караул с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Президентския дворец в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

🇬🇧🤝🇹🇷 Турция сключи сделка с Обединеното кралство за закупуване на 20 нови изтребителя Eurofighter Typhoon на стойност 8 милиарда паунда, укрепвайки връзките между съюзници от НАТО и подсилвайки своята противовъздушна отбрана. Турция обяви също, че преговаря за още 24 самолета от държави от Персийския залив.

На първото си посещение в Турция от встъпването си в длъжност миналата година, британският премиер Киър Стармър подписа споразумението с президента Реджеп Тайип Ердоган, описвайки го като „исторически момент“. Ердоган заяви, че сделката може да бъде последвана от съвместни проекти в сферата на отбранителната индустрия.

Сделката, която някои експерти описаха като скъпа, идва в момент, когато Турция се стреми да използва напреднали изтребители, за да навакса своето изоставане от регионални конкуренти като Израел, който през последната година нанася мащабни удари в Близкия изток.

Междувременно Европа разчита все повече на Турция, втората по големина военна сила в НАТО и водещ износител на дронове, за укрепване на източния си фланг и потенциално за подкрепа на бъдещи мироопазващи мисии след края на войната в Украйна.

Турското министерство на отбраната съобщи още, че планира да закупи по 12 изтребителя Typhoon от Оман и Катар. Миналата седмица Ройтерс разкри, че Анкара е все по-близо до сделка за бързото придобиване на 12 броя Typhoon от Оман и Катар, за да покрие спешните си нужди, докато новите самолети от Великобритания ще пристигнат през следващите години.

Стармър уточни, че първите от 20-те изтребителя ще бъдат доставени на Анкара през 2030 г. Той разкри, че преговорите за сделката са започнали през 2023 г. и включват опция за закупуване на допълнителни самолети.

Британският премиер Киър Стармър говори с британски военнослужещи до изтребител Eurofighter Typhoon на военновъздушна база Тусас в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

Бурак Йълдъръм, експерт по сигурност и отбрана със седалище в Истанбул, определи цената от 8 милиарда паунда като „безпрецедентна“ и „скандално висока“, дори в случай че сделката включва опции, боеприпаси, резервни части и обучение.

„Продават самолети на цената на фрегати. Тази сделка е чиста измама. Не може да купиш боен самолет за 400 милиона паунда – продават един самолет на цената на четири“, възмущава се Йълдъръм, цитиран от Ройтерс.

Двете страни не уточниха подробности какво точно освен самолетите е включено в сделката. През юли те сключиха предварително споразумение за закупуване на до 40 самолета Typhoon, одобрено от членовете на консорциума Eurofighter, включително Германия, Италия и Испания, представлявани от Airbus, BAE Systems и Leonardo.

Миналата седмица Ердоган посети Катар и Оман, за да обсъди и този план, наред с други.

Турция, която в последните години поддържа най-топлите си отношения със Запада, се стреми да закупи Eurofighter, а потенциално и американските стелт изтребители F-35, за да подсили стареещия флот, съставен предимно от F-16. Страната иска да запълни празнината, докато собствените ѝ самолети KAAN не са готови през следващите години. Миналата година тя сключи сделка с Вашингто за 40 изтребителя F-16 на стойност 7 милиарда долара, която обаче се сблъска със забавяния.

Военновъздушните сили на Израел, най-мощната военна сила в региона с десетки американски изтребители F-15, F-16 и F-35, нанесоха удари срещу Иран, Сирия, Ливан и Катар, което видимо разтревожи Анкара през последната година и я накара да модернизира отбраната си, споделиха официални лица.

Терористично нападение срещу синагога в Манчестър: двама убити, четирима ранени

🇬🇧 Двама души загинаха, а четирима са тежко ранени, след като терорист връхлетя с автомобил върху хора пред синагога в Манчестър, препълнена за големия еврейски празник Йом Кипур, а след това започна да ги напада с нож.

Органите на реда застреляха нападателя пред Heaton Park Hebrew Congregation в квартал Кръмпсъл, според изявление на полицията в Голям Манчестър (GMP). Проверка на място продължи с часове заради опасения, че мъжът носи експлозиви.

Главният инспектор Стивън Уотсън потвърди, че двама евреи са убити при атаката. По думите му нападателят носел „жилетка, която изглеждала като пояс с експлозиви“, н по-късно са установили, че устройството е неизползваемо.

По време на нападението голям брой вярващи се намирали в синагогата. Полицията и охраната не позволили на терориста да влезе вътре, след което сградата била евакуирана. Видео в социалните мрежи показва как полицията стреля по мъж в двора на синагогата, докато член на общността е проснат в локва кръв. На други кадри се чува как полицай отправя предупреждение към всички присъстващи да се отдалечат, защото нападателят „има бомба“.

Очевидци разказват, че терористът е опитал да активира устройството, но в момента на изправяне е бил прострелян. В социалните мрежи беше разпространена и снимка, на която терористът носи бели предмети около кръста си.

Най-висшият офицер по борба с тероризма в страната Лорънс Тейлър заяви, че атаката се счита за терористичен инцидент. Той съобщи, че двама души са арестувани, а полицията има информация за самоличността на нападателя, но засега не може да я потвърди.

Нападението стана по време на богослужение за Йом Кипур – деня на прошката и най-свещения ден в еврейския календар.

Съседка на синагогата на име Чава Левин разказа пред британски медии, че чула силен трясък и в началото си е помислила, че са фойерверки, но по-късно нейният съпруг я уведомил, че става дума за нападение. Тя сподели още, че колата се е движила неустойчиво, преди да се вреже във входа на синагогата.

„В момента, в който излезе от автомобила, започна да напада с нож всеки, който беше наблизо. Опита се да влезе в сградата и нападна охранителя. Някой успя да блокира вратата. Всички са в шок“, каза Левин.

Според други свидетели именно равинът на синагогата Даниел Уокър е барикадирал входа.

Според GMP първият сигнал е подаден малко след 9:30 часа местно време със съобщение за кола, врязала се в пешеходци и намушкан мъж. Минутa по-късно полицаи открили огън по нападателя.

Жителка от района, Анджела Кроушоу, заяви пред Ройтерс, че е видяла трима полицаи да насочват оръжия към нападателя на паркинга и да му викат: „Стой на земята и не мърдай или ще стреляме. После стреляха, той падна, но опита да стане отново. Тогава пак стреляха. Настъпи паника... само шум и хаос.“

След атаката полицаите изведоха група възрастни евреи от синагогата – някои плачещи, други вцепенени. Част от тях носели бели роби, други костюми и кипи.

„Ако не беше смелата намеса на охраната, на присъстващите и на полицията, нападателят щеше да влезе вътре“, заяви Уотсън.

По-късно властите потвърдиха, че още двама души са арестувани във връзка с атаката. Часове след инцидента специализирани екипи взривиха автомобила на нападателя като предпазна мярка.

Офицерът за борба с тероризма Тейлър посочи, че еврейските общности в Обединеното кралство са разтревожени, а полицията „действа бързо и в национален мащаб“ и съобщи, че веднага след атаката е бил задействан националният протокол „Plato“ за терористични нападения.

Премиерът Киър Стармър заяви, че е ужасен от случилото се и че във всички синагоги на Острова ще бъдат изпратени допълнителни сили. Той прекъсна своето участие в срещата на европейските лидери в Копенхаген, за да води заседание на правителствения кризисен щаб. „Фактът, че атаката е извършена на Йом Кипур – най-свещения ден за еврейската общност – я прави още по-ужасна“, написа той в X.

Крал Чарлз III и кралица Камила също изразиха „дълбок шок и тъга“ от нападението „на толкова значим ден за еврейската общност“.

Израелското посолство в Лондон описа атаката като „отвратителна и дълбоко тревожна“ и настоя сигурността на еврейските общности в Обединеното кралство да бъде гарантирана.

Според данни на Community Security Trust случаите на антисемитизъм в Обединеното кралство са скочили рязко след терористичното нападение на Хамас на 7 октомври 2023 г. и войната в ивицата Газа. В първата половина на тази година са отчетени над 1500 инцидента – вторият най-висок брой за полугодие досега.

Британските синагоги и еврейски институции поддържат високо ниво на охрана, осъществен с комбинация от доброволци на общността, специални защитни мерки и полицейско присъствие.

Обединеното кралство заплаши да признае палестинска държава през септември

🇬🇧⚔️🇮🇱 Обединеното кралство ще признае палестинската държава през септември, освен ако правителството на Израел не предприеме съществени стъпки, които да сложат край на „ужасяващата ситуация“ в ивицата Газа и не изпълни други условия, заяви британският премиер Киър Стармър пред кабинета си.

Подобен ход представлява сериозно дипломатическо затруднение за Израел, идващо дни след като Франция обяви, че ще признае палестинска държава на Общото събрание на ООН през септември.

Стармър заяви, че Израел може да предотврати тази мярка, като постигне прекратяване на огъня в Газа, като ясно заяви, че няма да анексира Западния бряг и се ангажира с мирен процес, който да доведе до решение с две държави.

Френският президент Еманюел Макрон, който не предложи на Израел начин да избегне неговото решение, настоява Стармър да последва примера му, както и нарастващ брой депутати от неговата Лейбъристка партия, като виждат в това начин за оказване на натиск върху Израел във връзка с тежката хуманитарна ситуация в палестинския анклав.

Ако признае палестинска държава, Обединеното кралство ще се превърне в най-близкият съюзник на Израел, предприел този ход, което може да сочи, че други западни страни също ще предприемат това действие.

Стармър потвърди, че „няма еквивалентност между Израел и Хамас и че британските искания“ към терористичната групировка остават – освобождаване на всички заложници, сключване на примирие, разоръжаване и липса на участие в бъдещо управление на Газа, според правителственото изявление.

По-рано Стармър свика кабинета в средата на лятната му ваканция, за да обсъдят ново предложение за мирен план, разработвано от други европейски лидери, и как да се достави повече хуманитарна помощ в Газа.

Обединеното кралство планира да разшири подводния си флот като послание към Москва

Атомната подводница на Кралския флот HMS Astute е спусната на вода в корабостроителния комплекс на BAE Systems в Бароу-ин-Фърнес, северозападна Англия, през юни 2007 г.

🇬🇧⚔️🇷🇺 Обединеното кралство възнамерява да изпрати „послание към Москва“ чрез планове за разширяване на флота си от ударни подводници и инвестиции в ядреното възпиране, като част от нова стратегия за сигурност, насочена срещу заплахата от Русия.

Правителството на министър-председателя Кийр Стармър ще обяви в понеделник намеренията си да инвестира 15 милиарда паунда в програмата за ядрени бойни глави и да построи 12 нови подводници в рамките на инициативата AUKUS, която Великобритания осъществява заедно със Съединените щати и Австралия, съобщи в неделя Министерството на отбраната. Целта е повишаване на бойната готовност на страната.

Разширеният подводен флот ще замени сегашните подводници от клас Astute, но това ще се случи едва в края на 2030-те години.

Министърът на отбраната Джон Хийли заяви пред BBC, че стратегическият преглед на отбраната, който ще бъде представен утре и ще очертае заплахите пред Обединеното кралство и препоръките за справяне с тях, ще изпрати „ясно послание към Москва“ с укрепване на военните способности и индустриалната база на страната.

„Знаем, че заплахите се увеличават и трябва да действаме решително, за да се противопоставим на руската агресия“, заяви Хийли в официално изявление. „С нови подводници от най-ново поколение, патрулиращи в международни води, и с британска програма за ядрени бойни глави, правим страната ни сигурна у дома и силна в чужбина.“

Освен това Лондон ще изгради шест нови фабрики за боеприпаси с цел постигане на непрекъснато производство, ще закупи до 7000 ракети с далечен обсег и ще инвестира в киберсигурност и запаси от поддържащо оборудване. Пред Хийли заяви, че строежът на новите фабрики ще започне „много скоро“.

„Това е начинът, по който Великобритания застава зад собствените си въоръжени сили и укрепва индустриалната си база – част от нашата готовност да воюваме, ако се наложи“, подчерта той пред BBC.

Въпреки това, целта за достигане на 3% от БВП за отбранителни разходи след следващите избори остава пожелателна, а Хийли не очаква напредък по увеличаването на числеността на британската армия преди следващия парламентарен мандат. Опозиционни партии настояват правителството да постигне тази цел преди 2034 г.

Прегледът в понеделник идва след години на недостатъчно средства за отбранителна индустрия на Обединеното кралство, довели до свиване на армията до нейния най-малък размер от Наполеоновата епоха насам.

Краят на т.нар. „мирен дивидент“ ще увеличи натиска върху вече ограничените публични финанси, като министърът на финансите Рейчъл Рийвс ще представи бюджетите на отделните министерства в рамките на многогодишния преглед на разходите на 11 юни. По-високите военни разходи идват в момент на сериозни конкуриращи се нужди – от здравеопазване до затворническа система.

„Всички обещания от Стратегическия преглед на Лейбъристката партия ще бъдат посрещнати с недоверие, освен ако не покажат откъде ще дойдат реалните средства за тяхното изпълнение“, заяви Джеймс Картлидж, говорител по отбраната на Консервативната партия.

Според The Sunday Times, правителството на Лейбъристите обмисля закупуването на американски бойни самолети, способни да носят тактически ядрени оръжия. Освен това прегледът ще препоръча изграждането на нови ракетни щитове, както и възстановяване на гражданските отряди за местна отбрана.

Промяната в позицията на Обединеното кралство съвпада с призивите на американския президент Доналд Тръмп към страните членки на НАТО да увеличат военните си бюджети. Няколко седмици след встъпването в длъжност на Тръмп през януари, Стармър обяви ангажимент за повишаване на военните разходи на Великобритания от 2.3% на 2.5% от БВП до 2027 г.

Междувременно, Москва осъществи една от най-мащабните си комбинирани въздушни атаки срещу Киев през уикенда, докато украинските специални сили осъществиха историческа операция, с която поразиха една трета от руската стратегическа авиация, само ден преди следващия етап от ключовите преговори в Истанбул, насочени към постигане на примирие в пълномащабния въоръжен конфликт, продължаващ четвърта година.

Европейските лидери с призив за безусловно 30-дневно примирие, а Кремъл – за директни разговори в Истанбул.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Владимир Путин отхвърли ултиматума, поставен от европейските лидери за спиране на огъня с Украйна, но предложи директни преговори с Киев тази седмица. В неделя, броени часове след като Киев и водещите му европейски съюзници призоваха за безусловно 30-дневно примирие, руският президент отправи предложение за среща в Истанбул в четвъртък. „Не изключваме възможността да постигнем ново споразумение за прекратяване на огъня по време на тези преговори“, заяви той.

▪️ Малко по-рано лидерите на Обединеното кралство, Франция, Германия и Полша направиха обща визита в Киев, която е първата в този формат, и заедно с президента Зеленски отправиха официален ултиматум към Кремъл. Преди това петимата проведоха общ телефонен разговор с Доналд Тръмп. „Кръвопролитието трябва да спре. Русия трябва да прекрати незаконната си инвазия“, посочиха те в изявление.

▪️ Зеленски подчерта, че примирието трябва да обхване въздушни, морски и сухопътни операции, а при отказ от страна на Москва ще бъдат наложени нови санкции, включително срещу енергийния и банковия сектор.

▪️ Кремъл посочи, че изявленията на европейските страни са „противоречиви и конфронтационни“, а Дмитрий Песков заяви пред агенция „Интерфакс“, че подобни послания не са насочени към възстановяване на отношенията.

▪️ В интервю за ABC News говорителят на Кремъл допълни, че Русия би настояла за прекратяване на западните доставки на оръжие за Украйна като задължително условие за примирие. „В противен случай Украйна ще получи предимство и ще продължи мобилизацията си.“

▪️ Британският премиер Кийр Стармър заяви, че е налице „абсолютно единство“ в подкрепата към Украйна. „Само една страна стои между мира, и това е Русия“, категоричен бе той Стармър, според когото Путин може да покаже, че иска мир, като разшири примирието по повод Деня на победата в пълно, безусловно 30-дневно спиране на огъня.

▪️ Стармър разкри, че експерти от Обединеното кралство и страните от Европейския съюз работят по мерки за дългосрочна стабилизация на украинската икономика, включително чрез възобновяване на полетите към страната.

▪️ Руското министерство на отбраната съобщи, че украински войски са направили четири опита за пробив в Курска и Белгородска област през последното денонощие. Киев обвини руските войски за това, че продължават атаките по фронтовата линия и описа тридневното примирие на Москва като „фарс“.

▪️ В събота сутринта властите в Сумска област на Украйна съобщиха за трима загинали и четирима ранени при поредния руски обстрел. Друг цивилен е бил убит при атака на дрон камикадзе в Херсон, според областния губернатор Олександър Прокудин. Според репортаж на Associated Press, който се базира на данни от украински източници, от 11 март насам най-малко 117 цивилни са загинали и над 1000 са били ранени при въздушни атаки на руските сили.

Обединеното кралство се въоръжава с ново поколение дронове за електронна война

📸 Снимка: Royal Air Force

🇬🇧 Кралските военновъздушни сили (RAF) въведоха на въоръжение нов безпилотен летателен апарат за електронна война с името StormShroud, предназначен да подпомага пилотирани мисии чрез заглушаване на вражески радари и защита на изтребители като Typhoon и F-35.

Обявен официално на 2 май, StormShroud е високотехнологична въздушна платформа, работеща в тясна координация с пилотирани изтребители. Основната ѝ функция е да осъществява електронно заглушаване посредством системата BriteStorm, способна да смущава вражески радари от големи разстояния.

Дронът е разработен от Tekever, британско-португалска компания в сферата на отбранителните технологии. Фирмата обяви планове за инвестиция от 400 милиона паунда в Обединеното кралство през следващите пет години, с очакване да отвори до 1000 висококвалифицирани работни места.

Британското правителство потвърди, че в разработката на StormShroud са инвестирани 19 милиона паунда, осигурявайки работа на приблизително 200 инженери в обекти в Западен Уелс, Съмърсет и други региони. Това е първият представител на новото поколение автономни съвместни платформи (Autonomous Collaborative Platforms), работещу в екип с пилотирани и безпилотни бойни системи.

По-ранни дронове на Tekever, включително AR3 и AR5, вече са натрупали над 10 000 летателни часа в реални операции, включително в подкрепа на отбраната на Украйна.

Британският премиер Кийр Стармър посети производствен обект на Leonardo UK в югоизточната част на страната, където се запозна с производствения процес и разговаря с инженери и обучаващи се кадри. Той подчерта, че StormShroud е част от по-широка стратегия за укрепване на националната сигурност, развитие на отбранителната индустрия и реакция на глобалните заплахи. Освен това той потвърди ангажимента на правителството да увеличи военния бюджет до 2.5% от БВП до 2027 г.

Министерството на отбраната посочи, че бързото внедряване на платформата отразява поуките, взети в последните конфликти и представлява стратегическо надграждане на възможностите на RAF. Дронът е проектиран да подпомага потискането на вражеското ПВО, елиминирайки нуждата от излагане на риск на пилотите. Това осигурява по-голяма оперативна свобода и повишена бойна ефективност при удари срещу добре защитени цели.

The Times: Европа трудно ще събере 25 000 военни за миротворческа мисия в Украйна

🇪🇺🪖🇺🇦 Европейските страни ще се изправят пред сериозни трудности при сформирането на миротворчески сили от 25 000 военнослужещи за изпращане в Украйна, тъй като армиите им са недоокомплектовани и недофинансирани. Това съобщава британското издание The Times, позовавайки се на източници от сферата на отбраната.

Според публикацията, началникът-щабът на британската армия адмирал Тони Радакин е предложил на колегите си идеята за формиране на многонационална сила, наброяваща 64 000 военнослужещи, която да бъде разположена в Украйна. На проведени по-късно срещи на европейските министри на отбраната обаче е било заявено, че „няма никакъв шанс“ за реализирането на подобен план, тъй като дори сформирането на 25-хиляден контингент би изисквало мащабни и координирани усилия.

The Times отбелязва, че същите опасения са били изразени по време на среща на т.нар. „коалиция на желаещите“, проведена на 10 април, а по-късно дискусиите са били продължени в по-тесен формат в Брюксел. Министрите на отбраната са посочили пред британския си колега Джон Хийли, че при необходимостта от ротация за период от две години, такъв контингент би изисквал общо около 256 000 военнослужещи.

Великобритания е готова да изпрати до 10 000 войници, а Франция изрази готовността си да осигури между 5 000 и 10 000 души личен състав. Естония и Финландия обаче се имат опасения, че подобно разгръщане може да отслаби собствената им гранична отбрана. Полша, Испания и Италия са дали да се разбере, че няма да изпратят свои войски. Според друг източник, Финландия и Германия също са против изпращането на сухопътни сили, макар че Берлин не е изключил напълно подобен ход.

Освен това европейските държави се тревожат какви биха били последиците при евентуална руска атака срещу чуждестранни войски в Украйна. Най-реалистичните сценарии предвиждат британски и френски военни инструктори да бъдат разположени в западната част на страната, далеч от фронта.

Дискусиите за евентуално разполагане на западни войски в Украйна започна още през 2024 г. като от януари 2025 г. насам темата придоби конкретни измерения след разговорите, проведени между британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон.

Москва се противопоставя остро на всяка форма на западно военно присъствие в Украйна. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви многократно, че този сценарий е „неприемлив“. След срещата с делегация от Съединените щати, проведена в Саудитска Арабия на 18 февруари, той отново подчерта, че Москва няма да се съгласи на присъствието на сили на НАТО в Украйна, дори и в рамките на евентуално мирно споразумение.

Британските войски в Украйна ще се фокусират върху обучението на личен състав от ВСУ.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британските войски в Украйна ще бъдат разположени далеч от фронтовата линия и ще се концентрират върху провеждането на обучение на личен състав от украинските въоръжени сили, съобщи The Telegraph.

Това се случва на фона на продължаващите дискусии в „коалицията на желаещите“, създадена от партньорите на Украйна през март като алтернатива на незабавното членство в НАТО, насочена към укрепване на украинската сигурност и осигуряване на траен мир в лицето на руската агресия.

От своя страна Москва се обяви категорично против предложенията за европейски мироопазващи сили в Украйна и определи такова разполагане като пряка агресия на НАТО и заплаха за нейните интереси.

По-рано британският премиер Кийр Стармър предложи „коалицията на желаещите“ да включва британски „войски на терен и самолети във въздуха“, предполагайки по-директна възпираща роля.

Той сподели, че очаква мироопазващият контингент да включва „над 10 000 военнослужещи“, със сили предимно от Обединеното кралство и Франция. Министърът на отбраната Джон Хийли изясни ролята на британските сили в Украйна, заявявайки:

„Очакваме тези цели да са фокусирани върху изграждането на модерни и боеспособни въоръжени сили на Украйна, а не над провеждане на бойни операции“, обясни той, цитиран от The ​​Telegraph.

Хийли също така отхвърли призивите за освобождаване на британските войници, разположени в Украйна, от Европейската конвенция за правата на човека (ECHR), въпреки опасенията относно потенциални „законодателни действия“ от страна на Москва. Те включват случаи, когато Русия може да провокира инциденти и след това да подаде искове за подкопаване на британските сили.

„Очакваме най-високите стандарти на нашия военнослужещ и с право ги държим отговорни, ако не отговарят на тези очаквания“, пише Хийли. „Когато Обединеното кралство предприема военни действия, то спазва изцяло британското и международното право.“

В писмото му се посочва, че Обединеното кралство и Франция водят коалицията, „за да подкрепят САЩ в установяването на справедлив и траен мир“ и че той предоставя актуални данни на Белия дом заедно с министър-председателя и министъра на външните работи.

„Ясно заявихме, че подкрепата на САЩ е от решаващо значение, но също така сме пределно ясни, че Европа трябва да поеме отговорност за своята сигурност“, заключи министърът.

По време на срещата на НАТО в Брюксел на 10 април, в която взеха участие близо 30 държави, британският министър на отбраната обяви, че на този етап едва шест държави са се ангажирали да разположат войски в Украйна.

Въпреки че администрацията на Тръмп отказва да изпрати войски, тя даде косвени сигнали, че е отворена към предоставяне на разузнавателна и логистична помощ за мирооопазващите сили.

Британският премиер Кийр Стармър приветства финландския президент Александър Стуб след пристигането му за срещата на върха за Украйна в Lancaster House, Лондон по-рано този месец.
📸 Снимка: EPA

🇬🇧🤝🇺🇦 Планът на британския премиер Кийр Стармър за „коалиция на желаещите“, която ще предостави мироопазващи сили в Украйна, ще включва разполагане на миночистачи и 10 000 войници.

Това стана ясно след проведената в събота виртуална среща на министър-председателя със световни лидери, след която обяви, че предложенията преминават в „оперативна фаза“.

Военни ръководители от няколко западни страни предстои да се срещнат в Лондон в четвъртък за разработването на допълнителен план за налагане на потенциално мирно споразумение в Украйна.

По време на разговорите в събота лидерите на 27 държави, включващи Обединеното кралство, Франция, Австралия и Канада, обсъдиха плановете заедно с представители на ЕС и НАТО.

Според Sunday Times премиерът е спечелил подкрепата на „значително повече“ от трите страни, които първоначално предложиха да изпратят хора на терен.

Но по-голямата част от мироопазващите сили на място в Украйна все още е вероятно да идват от Обединеното кралство и Франция, като военен източник смята, че техният размер ще бъде „доста над 10 000 души“.

Вестникът също така съобщи, че два минни кораба, които бяха прехвърлени от Кралския флот към флота на Украйна миналата година, участват в учения и са готови за разполагане в Черно море при евентуално прекратяване на огъня.

Но финландският президент Александър Стуб, който се присъедини към разговорите с британския премиер в събота, се усъмни в шансовете някога да бъде постигнато мирно споразумение с руския президент Владимир Путин.

„Мисля, че шансовете са ужасни. Не мисля, че Путин не иска прекратяване на огъня. Путин не иска мир“, подчерта той в ефира на ВВС в отговор на въпрос от Лора Куенсберг за желанието на руския президент да започне мирни преговори

„Първоначалната му цел беше основно да унищожи независимия суверенитет и териториалната цялост на Украйна. По същество Украйна да спре да съществува. Той не е променил целите си и това е, което всички около масата трябва да разберем“, допълни той.

Стуб призова западните съюзници да „увеличат максимално натиска“ върху Москва със засилване на санкциите, използване на замразени руски активи и „милитаризиране на Украйна до зъби“.

„Готови сме да предприемем конкретни мерки като цяло, но от наша гледна точка е твърде рано да говорим за войски на място“, отбеляза той и допълни: „Тъй като нямаме спиране на огъня, нямаме мирен процес. Също така трябва да запомните, че Финландия има 1340 километра граница с Русия.“

„Така че ние се грижим за северните флангове, но има толкова много различни начини, по които можем да помогнем. Наистина се радвам, че виждаме силно лидерство, идващо от Обединеното кралство“, каза още финландският премиер.

Кремъл изглежда отхвърли идеята за разполагане на каквито и да е миротворчески сили на НАТО в Украйна и продължава да се съпротивлява на предложеното безусловно 30-дневно прекратяване на огъня.

Стармър многократно е настоявал САЩ да осигури „предпазна мярка“ на ръководените от Европа мироопазващи сили чрез издаване на гаранции за сигурност.

Питър Рикетс, бивш съветник по националната сигурност на Великобритания описа изпращането на европейски сили в Украйна без подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп като „значителен риск“.

„За да бъде надеждна, възпиращата сила трябва да има желание да се бие, така че всъщност казваме ли, че тази сила може един ден да се бие с руснаците в Украйна?“, заяви той.

„Мисля, че въпросът е реален. И начинът да го избегнем, разбира се, е да имаме желязна гаранция от САЩ, че ако силите изпаднат в беда, американците ще дойдат и ще подкрепят. Това е значението на защитния механизъм“, посочи Рикетс и допълни: „Просто не мисля, че Тръмп ще поеме подобен ангажимент, така че макар да се възхищавам на работата по това и може би има начини, по които европейските сили могат да помогнат в Украйна. Мисля, че сформирана бойна сила е значителен риск без ясни гаранции от страна на САЩ.“

Италианският премиер Джорджия Мелони беше сред тези, които се присъединиха към разговора в събота, въпреки съобщенията, че обмисля да не присъства на срещата поради скептицизъм относно предложенията за мироопазващи сили.

САЩ не бяха представени, но Стармър заяви пред репортери, че правителството остава в контакт с администрацията на Тръмп. Той разкри също, че настоящият съветник по националната сигурност Джонатан Пауъл се е върнал от разговори във Вашингтон в събота сутринта.

В същия ден беше проведен разговор между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския министър на външните работи Сергей Лавров. Държавният департамент посочи в изявление, че те са обсъдили следващите стъпки след последните срещи на двете страни в Саудитска Арабия и са се съгласили да работят за възстановяване на комуникацията.

Украйна получи 970 милиона долара, обезпечени от руски активи.

🇺🇦💰🇬🇧 Украйна получи 970 милиона долара като първа вноска от приноса на Обединеното кралство към заема на Г-7, обезпечен със замразени руски активи, съобщи украинският министър-председател Денис Шмихал на 7 март 2025 г.

Обединеното кралство обеща да отпусне общо 2,9 милиарда долара на три равни вноски като част от схемата за извънредно ускоряване на приходите на Г-7 на обща стойност 50 милиарда долара.

„Средствата ще отидат за укрепване на отбранителните способности на Украйна“, гласи публикация на Шмихал в X. „Благодарен съм на Кийр Стармър, правителството на Обединеното кралство и нашите партньори от Г-7 за механизма, чрез който руските пари да работят за Украйна.“

В началото на пълномащабната война през пролетта на 2022 г. държавите от „Групата на седемте“ блокираха близо 300 милиарда долара руски суверенни активи. Заемът от 50 милиарда долара, поет главно от САЩ и ЕС, ще бъде насочен към нуждите на отбраната и възстановяването на страната и изплатен от приходите от замразените активи.

„Очакваме всички суверенни активи на Руската федерация да бъдат конфискувани и прехвърлени в полза на страната ни в бъдеще“, отбеляза още Шмихал.

Обединеното кралство отпуска 2 милиарда долара на Украйна за закупуването на 5000 ЗРК за ПВО.

📸 Снимка: Justin Tallis/AFP via Getty Images

🇺🇦🤝🇬🇧 Британският министър-председател Кийр Стармър обяви на 2 март, че Обединеното кралство е постигнало споразумение с Киев да предостави 2 милиарда долара на Украйна за закупуване на 5000 ракети за противовъздушна отбрана.

Въпреки че условията на споразумението не бяха налични веднага, Стармър посочи, че сделката ще бъде извършена чрез експортно финансиране, като ракетите ще се произвеждат в Белфаст, Северна Ирландия.

„Това ще бъде жизненоважно за защитата на критичната инфраструктура сега и за укрепването на Украйна в осигуряването на мира, когато той дойде“, каза Стармър.

Сделката, обявена от него по време на пресконференция след приключването на срещата на върха на европейските лидери в Лондон, следва отделен ангажимент, обявен ден по-рано, за предоставяне на заем от 2,8 милиарда долара, обезпечен със замразени руски активи.

Украйна отдавна призовава съюзниците да осигурят допълнително финансиране за нуждите на противовъздушната ѝ отбрана, докато Русия продължава да атакува украинските градове с ракетни и безпилотни атаки.

На 2 март Стармър беше домакин на украинския президент Володимир Зеленски и други лидери в Лондон, за да обсъдят как да засилят подкрепата за Украйна и да осигурят справедлив и траен мир. Срещата на върха е още по-важна сега след спора между украинския лидер и президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом.

На пресконференцията Стармър обяви, че редица европейски държави, включително Обединеното кралство и Франция, разработват „коалиция на желаещите“, която ще включва „самолети във въздуха и ботуши на земята“ в опит да договорят успешно прекратяване на огъня в Украйна.

Стармър отбеляза, че е разговарял с Тръмп на 1 март, за да представи плановете на предложената коалиция, и добави, че предложената коалиция ще успее въз основа на това, че Европа работи „със САЩ и че ще има подкрепата на САЩ“.

През януари Зеленски и Стармър подписаха споразумение за 100-годишно сътрудничество по време на срещата си в Киев на 16 януари. Широкообхватното споразумение включва партньорство във военния, енергийния, научния, културния, икономическия и други сектори.