САЩ искат от Ливан да отмени закон от 1955 г. и забрана за контакти с израелски граждани

🇺🇸⚖️🇱🇧 САЩ се очаква да поискат от Ливан да отмени закона, криминализиращ контакти между ливански и израелски граждани, в рамките на преките преговори между двете страни, чийто домакин е Вашингтон. Това съобщава саудитският всекидневник Asharq Al-Awsat, позовавайки се на свои източници.

Отмяната на забраната би представлявала значителна стъпка в диалога, чиято цел е дългосрочно споразумение за сигурност и, по думите на източниците, потенциално мирно споразумение между съседните страни. Вторият кръг от преговори се очаква да се проведе във Вашингтон в четвъртък. Канцеларията на израелския премиер и Държавният департамент на САЩ не са коментирали публикацията непосредствено след излизането ѝ.

Визираното в американското искане законодателство е заложено в Закона за бойкот на Израел от 1955 г. – акт, приет от Ливан в рамките на широките арабски усилия за блокиране на нормализацията с еврейската държава, останал в сила и наказателна отговорност за всякакви форми на търговски, културен или личен контакт между ливански и израелски граждани. Върху тази правна основа стъпва и по-общото положение, че Ливан и Израел на практика се намират в състояние на война от 1948 г. насам, тъй като двете страни никога не са подписвали мирно споразумение – само примирието от 1949 г.

Ливанско-израелският конфликт притежава дълга оперативна история: израелската операция „Литани“ (1978) и последвалата инвазия (1982), зоната за сигурност в южен Ливан до изтеглянето на IDF (2000), Втората война в Ливан (2006) срещу Хизбула и последната ескалация от есента на 2024 г., приключила с примирие, постигнато с посредничество на САЩ и Франция през ноември 2024 г. Войната нанесе тежки загуби на шиитската групировка като нейният дългогодишен генерален секретар Хасан Насрала, голяма част от висшия команден състав, както и значителна част от ракетния арсенал (септември 2024 г.) бяха елиминирани, а нейното политическо положение в страната за първи път от десетилетия беше видимо отслабено.

През януари 2025 г. Ливан излезе от дългогодишна институционална парализа с избора на президент Жозеф Аун и оформянето на правителство начело с премиера Науаф Салам – фигури със значително по-отворена позиция към западното посредничество в сравнение с лица от предходния политически пейзаж.

Директните разговори между Ливан и Израел, немислими допреди година, се вписват в американска стратегия, насочена към разширяване на Авраамовите споразумения от 2020 г. отвъд монархиите от Персийския залив и Северна Африка. Саудитска Арабия, която не е нормализирала отношенията си с Израел поради неразрешения палестински въпрос, очевидно наблюдава процеса с интерес – фактът, че публикацията излиза именно в Asharq Al-Awsat – издание на саудитски собственици със значително влияние в арабските столици, е красноречив за медийния фон, на който се подготвя ходът.

Отмяната на закона от 1955 г. обаче не би била техническа стъпка. Тя ще има сериозно отражение от гледна точка на вътрешната политика в Ливан – страна с крехка религиозна и общностна мозайка, изградена върху „Националния пакт“ от 1943 г. и Таифското споразумение от 1989 г. Хизбула и движението „Амал“, чиято основна база черпи шиитските общности на юг и в долината Бекаа, почти сигурно ще третират подобно решение като де факто признаване на Израел в нарушение на дългогодишната доктрина на т.нар. „съпротивата“. Християнски и сунитски партии имат по-разнородни позиции; част от тях исторически са отворени към нормализация, но се възпират от риска от вътрешна дестабилизация. Ливанската армия, получила централна роля в разгръщането южно от река Литани по силата на примирието от 2024 г., също би била изложена на пряк политически натиск.

Преговорната архитектура, разчертана от САЩ, разграничава две нива. Първото: споразумение за сигурност: финализиране на граничните договорености, разоръжаване на Хизбула южно от Литани (процес, официално стартирал след примирието от 2024 г., но далеч от завършване), и ангажименти на Израел за прекратяване на точковите удари в Ливан, продължили и след прекратяването на огъня. Второто – дългосрочно споразумение на политическо ниво, евентуално мирно, което изисква юридически стъпки като отмяната на законите за бойкот на Израел. Ливан държи на последователността „сигурност преди политика“ и е, че не обсъжда нормализация, а гаранции за спиране на израелските военни действия и изтегляне от оставащите окупирани позиции в южен Ливан.

Морското споразумение за делимитация на икономическите зони между Ливан и Израел от октомври 2022 г., постигнато с посредничеството на американския енергиен пратеник Еймос Хоксщайн, вече създаде прецедент за функционално споразумение между двете държави без формално дипломатическо признание. Обхватът му обаче беше технически и ограничен; отмяна на наказателното законодателство за контакти с израелци би надхвърлила този прецедент и би представлявала политически акт, изискващ парламентарно мнозинство и обществен консенсус, каквито към момента в Ливан не се очертават в ясна форма.

Самият факт, че въпросът за отмяната се поставя в преговорен формат, показва мащабите на стратегическото изместване след войната през есента 2024 г. и готовността на новото ръководство в Бейрут да изследва своите граници на компромис под американска рамка. Реалният обхват на това, което Бейрут приема, ще зависи както от интензитета на американския натиск, така и от способността на правителството да абсорбира вътрешните политически разходи, които всяка стъпка към нормализация с Израел неизбежно ще му донесе.